Съдът отмени рекордната глоба, която КФН наложи на “Икономедиа”

Dnevnik.bg I 13.03.2016

Софийският районен съд отмени рекордната по размер глоба на "Икономедиа", наложена преди повече от година от Комисията за финансов надзор (КФН) за пазарни манипулации.

През януари 2014 г. ръководената от бившия депутат от ГЕРБ Стоян Мавродиев КФН издаде няколко наказателни постановления, с които наложи санкции от общо 160 хил. лв. на "Икономедиа". Най-голямата глоба – от 100 хил. лв., беше по производство, започнало след жалба на "Първа инвестиционна банка" АД. Именно тази санкция беше отменена от Софийски районен съд (СРС), става известно от решението.

"Инкриминираната" от КФН статия в "Капитал" е озаглавена "Паниката е по-голяма от проблема" и е публикувана в дните на банковата криза през лятото на 2014 година – след поставянето на КТБ под особен надзор. В нея се разказва как около Първа инвестиционна банка се създава напрежение, което не отговаря на реалната ситуация в банката. От КФН приемат, че публикацията може да "създаде невярна представа у вложителите", и поради тази причина от контролния орган приемат, че е пазарна манипулация.

В публикацията се твърди, че свързаните с Делян Пеевски дружества "Водстрой 98", "Промишлено строителство холдинг", "Техноекспортстрой" и "Булгартабак" са преместили сметки от КТБ "основно в ПИБ". Цитирайки източник от една от компаниите, "Капитал" пише, че "командата към тези фирми е била спешно да си изтеглят парите" от ПИБ.

КФН приема, че след като Делян Пеевски не е декларирал пред Сметната палата собственост в цитираните дружества, а и според Търговския регистър собствениците са други, то твърдението, че фирмите са контролирани от него, е невярно и съответно е налице пазарна манипулация.

Съдът приема, че статията не цели уронване престижа на ПИБ. "Наказващият орган е следвало да санкционира единствено разпространяването на такава информация, която обективно е насочена към
манипулация на финансовия пазар, а не всяко предаване или статия, които търсят причините за изненадващата банкова криза и съдържат недоказани твърдения", пише съдия Качерилска в мотивите си.

Съдът е записал в мотивите си, че има разлика между формална собственост и контрол (както се твърди в статията) над едно дружество.

Практиката на КФН да санкционира медии беше остро критикувана от Съвета на Европа, като казусите попаднаха в доклада на комисаря по правата на човека към Съвета на Европа Нилс Муйжниекс. В началото на миналата година той коментира действията на финансовия регулатор така: "Най-големият проблем е способността на механизма за финансов надзор да налага глоби на медиите. Не ми е известно да има друга страна по света, в която това може да се случи. Това е недопустимо, не бива да се случва. Един финансов регулаторен орган не знае нищо за медиите, за свободата на медиите и не би трябвало да има властта да налага глоби на медии. На това трябва да се сложи край. Защото би било много трудно да се пише за финанси и банки, ако те се страхуват, че ще им бъде наложена огромна глоба."

От общо четирите наложени глоби на "Икономедиа" АД три (две по 5 хил. лв. и една от 100 хил. лв.) бяха отменени на първа инстанция (по едно от делата Софийският административен съд отмени решението на долната инстанция и потвърди глобата от 5 хил. лв., наложена на "Икономедиа" за възпрепятстване действията на КФН).

Друга глоба, наложена по същото време на "Икономедиа", на стойност 50 хиляди лв. е за статия в "Капитал Дейли" по повод дивидента за 2013 г., който ще се разпредели на общо събрание на "Софарма". Делото по нейното обжалване е висящо.

Освен "Икономедиа" КФН глоби и врачанския сайт "Зов Нюз" с 50 хил. лв. както и журналист от местния вестник "Конкурент". Последната глоба беше отменена на две инстанции.

Атаката на КФН срещу "Икономедиа" започна, след като "Дневник" писа, че председателят на КФН Стоян Мавродиев е призован за свидетел по процеса за пране на пари от наркотрафик срещу Евелин Банев-Брендо. Според прокуратурата през офшорни фирми, свързани с Мавродиев, са минавали част паричните потоци, генерирани от трафик на наркотични вещества.

Оригинална публикация

 

Седмични новини за маркетинг и реклама (3 юли)

www.capital.bg I 3.07.2015г. 

Започва стипендиантски конкурс за магистърска програма "Реклама, иновативен маркетинг и бранд мениджмънт", Технология за медиен мониторинг ще следи използваната музика в български реклами, Vizeum е най-бързо развиващата се медийна агенция в света

Започва стипендиантски конкурс за магистърска програма "Реклама, иновативен маркетинг и бранд мениджмънт"

Рекламната агенция Saatchi&Saatchi, Университетът по финанси, бизнес и предприемачество – ВУЗФ, и "Кариери" (част от "Икономедиа", компанията издател на "Капитал" и "Капитал Daily") обявяват конкурс на тема "Как да направим кариера от нещата, които обичаме". Авторите на трите най-интересни и вдъхновяващи истории ще получат стипендии за обучение в магистърската програма "Реклама, иновативен маркетинг и бранд мениджмънт" на Saatchi&Saatchi и ВУЗФ, всяка от които покрива 50% от таксата за обучение. 
За участие в конкурса е необходимо да бъде изпратена презентация на тема "Как да направим кариера от нещата, които обичаме" на saatchi@vuzf.bg до 26 юли, 23.59 ч. Организаторите уточняват, че ограничение за формата няма, т.е. изпратената презентация може да бъде текст, илюстрации, рисунки, видео, снимки и всичко друго по преценка на кандидатите. Повече информация за конкурса и изискванията за участие могат да бъдат намерени в сайта на "Кариери".Победителите ще бъдат уведомени лично до 10 август 2015 г., както и на страницата на karieri.bg.

Технология за медиен мониторинг ще следи използваната музика в български реклами

МУЗИКАУТОР и ПРОФОН – дружествата, които се занимават с колективно управление на авторски и сродни права, обявиха ново партньорство с технологичната компания BMAT, специализирана в разработването на системи, продукти и услуги за идентификация на музика. Чрез съвместната работа на трите организации музикантите ще имат възможност да следят използването на техните произведения, които се излъчват в радио- и телевизионния ефир. Според прессъобщение, изпратено до медиите по-рано тази седмица, "услугата, която предлага ВМАТ, ще донесе по-висока ефективност в мониторинга, по-прецизна обработка на постъпващите данни за използване на репертоар и прозрачност на подадената информация. Така дружествата по-лесно ще установяват процента на музикално съдържание в медиите, а правоносителите ще се възползват от една липсваща досега възможност – да се отчита използването на техните творби в реклами." Технологията на BMAT позволява идентификация на всички излъчени от медиите музикални произведения и записи. "По този начин ще бъде осигурена 99.9% точност при разпознаването на музикалния репертоар в радио- и телевизионния ефир", съобщават от българските дружества. В България медиите, предмет на мониторинга, ще бъдат над 40.

Vizeum е най-бързо развиващата се медийна агенция в света

Международната медийна агенция Vizeum, представена  на българския пазар от 2013 г. като част от Dentsu Aegis Network България, бе обявена за най-бързо развиващата се медийна агенция в света. Това показва класацията на изследователската компания РЕКМА (RECMA) на база общи медийни бюджети, с който компаниите са оперирали през 2014 г. 
Vizeum е увеличила своя бюджет с над 29% на годишна база, което е с повече от 9% в сравнение с втората компания в класацията BPN (повишение от 20%). В топ 5 на най-бързо развиващите се медийни агенции попадат Arena (с 12.3%), MediaCom (с 11.5%) и Dentsu media (с 11.1%). В абсолютна стойност увеличението на общия медиен бюджет, с който оперира Vizeum, се равнява на над 2 милиарда долара.
През 2014 г. Vizeum печели редица нови клиенти, сред които ABInBev (обслужване за Европа), Burger King (обслужване за Европа) и Shiseido (обслужване на глобално ниво). Vizeum разшири още своето партньорство на нови пазари със Sonos, IKEA и BMW. В България Vizeum обслужва Ferrero, Total и Max Telecom. През 2014 г. агенцията спечели и медийното обслужване на Easy Credit.

Facebook ще показва реклами в публикуваните видеа
Facebook представи нов бизнес модел, с който да прикани създателите на видеосъдържание да публикуват своите материали директно в социалната мрежа. В сряда компанията обяви, че ще започне партньорство с няколко издатели, сред които Fox Sports, NBA и комедийните Funny or Die. Така в публикуваното от организациите съдържание ще бъдат показвани видеореклами, а приходите от тях ще се разпределят 55:45 съответно за пъблишърите и за Facebook. Това е същото предложение, което и YouTube наложи преди време и продължава да използва при работата си със създателите на съдържание. Досега Facebook приканваше медийните компании да предоставят своите материали в платформата срещу обещание за по-голяма аудитория (според социалната мрежа видеата в новинарския поток на потребителите достигат до 4 млн. гледания дневно). За разлика от предложението на YouTube обаче рекламите, добавяни във видеата във Facebook, няма да са разположени в началото (т.нар. pre-roll), а в средата. По този начин социалната мрежа ще избегне премахването на автоматичното възпроизвеждане, което до голяма степен беше и причината за своеобразната видеореволюция в платформата на Facebook.

Microsoft и AOL ще си партнират в борбата с Google
Microsoft и AOL сключиха 10-годишна сделка, с която търсачката Bing на софтуерния гигант ще измести Google в сайтовете на медийната компания и по този начин ще доставя 100% от органичните резултати и съответно в рекламите, показвани при търсене. В допълнение към това AOL ще обслужва в деветте най-големи пазара (САЩ, Великобритания, Канада, Бразилия, Франция, Германия, Италия, Испания и Япония) и дисплей, мобилната и видеореклама във всички платформи на Microsoft, сред които MSN, Xbox и Outlook.
Сделката между двете компании на пръв поглед е насочена да се бори с Google, който доминира рекламния пазар при дисплея и търсенето и работеше със сайтовете на AOL от 2002 г. насам.
Анализаторската компания eMarketer прогнозира по-рано тази година, че глобалните разходи за реклама в търсачки ще достигнат 81.6 млрд. долара, а близо 55% от тях ще отидат в Google. За сравнение очакванията за рекламни инвестиции в търсачката Bing на Microsoft бяха едва 4.2%. При дисплей рекламата положението е подобно. Общите очаквани разходи в САЩ са близо 27.1 млрд. долара, като 13% от тях са насочени към Google, а Microsoft и AOL се очаква да получат съответно 1.7% и 3.5%.

MTG инвестира в най-голямата компания за електронни спортове
MTG ще придобие 74% от Turtle Entertainment, най-голямата компания за електронни спортове в света, която оперира с познатия на гейминг обществото бранд ESL, чиито приходи растат със средно 50% годишно. Електронните спортове са една от най-бързорастящите категории онлайн видео и се очаква да привлекат около 260 млн. уникални зрители до края на годината. Инвестицията е част от стратегията на MTG да допълни портфолиото си с on-demand видеоуслуги, чрез които да разрасне и своята аудитория онлайн. ESL ще работи паралелно с платформата Viagame.com на медийния гигант, с помощта на която компанията излъчва електронни спортове през своите телевизионни канали. 
Към момента ESL разполага с над 16 000 часа видеосъдържание, достъпно през платформата Twitch, както и в YouTube. Само за последните 12 месеца компанията за електронни спортове е привлякла над 70 млн. уникални зрители в най-ключовата за медиите категория – 10-35 години, като голяма част от тях прекарват средно над 20 часа седмично в мрежата на Turtle Entertainment.

 

Оригинална публикация 

 

КФН: “Смразяващият ефект” на цензурата

www.zovnews.com I 05.02.2015г.

Или как регулаторът е нарушил европейското право

Михаил Екимджиев е адвокат и правозащитник

 

Слабостта на институциите е болест на незрелите държави. Институционалното безсилие обаче не е равномерно, ритмично и повсеместно. Подобно на климатичните промени то се проявява хаотично, с екстремни явления и непредвидими вреди. Присвояването на власт и упражняването й в частен интерес зад демократична фасада ражда институционална гротеска. Доказано импотентни в сферите, които трябва да контролират, държавни регулатори напускат нормативното си предназначение, за да обгрижват интереса и егото на своите шефове и на надничащите зад тях кукловоди. Емблеми на тези странни инициации станаха проверката на прокуратурата срещу президента и мистериозните тефтери на Филип Златанов. Сега на мода е невротичната отмъстителност на Комисията за финансов надзор (КФН). След като престъпно проспа безобразията в КТБ, комисията, ръководена от Стоян Мавродиев, трайно се вживя в ролята на медиен цензор, налагайки тежки глоби на "Икономедиа" и "Зов нюз" – Враца, и започвайки атаки и срещу "Медиапул" и "Биволъ". За да се саморазправи с критиците си, институцията, създадена за борба срещу злоупотребите на финансовите пазари, мутира в боздуган на държавата срещу свободата на словото.
В интервю пред bTV във връзка с глобените медии председателят на КФН настойчиво повтаряше, че наказанията са предвидени в Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти (ЗСПЗФИ) и в европейското право. Действително, за да осигури стабилност на финансовите пазари, законът предвижда тежки санкции, каквито КФН решително наложи на неудобните медии

Ключовият въпрос обаче не е дали глобите са предвидени в закона, а дали те действително санкционират неправомерно поведение на медиите, които са кучета-пазачи и "вестоносци’ на гражданското общество. Транспонирайки нормативни стандарти от вторичното право на ЕС (Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 г. относно търговията с вътрешна информация и манипулирането на пазара (пазарна злоупотреба), ЗСПЗФИ предвижда и присъщите на европейското право ограничения, гарантиращи съблюдаване на принципа за пропорционалност на държавната намеса в индивидуалните права. Според чл.6, ал.1, т.З от ЗСПЗФИ манипулиране на пазара на финансови инструменти е разпространяването на информация, която създава или може да създаде невярна или подвеждаща представа, но само когато лицето, разпространяващо информацията, знае или е длъжно да знае, че тя е невярна. От друга страна, съгласно чл.6 ал.5 от ЗСПЗФИ, когато информацията се разпространява от журналист, регулаторът е длъжен да се съобрази с актовете, регламентиращи професията му, освен ако журналистът е получил облага от разпространението на невярната информация. Така законът разумно балансира защитимите ценности – надеждния контрол на финансовите пазари и свободата на словото.
От тази перспектива буди недоумение фактът, че КФН не излага убедителни мотиви защо смята, че разпространената информация е невярна и че глобените медии са знаели или са били длъжни да знаят това. Налагайки най-тежките наказания за медийни публикации по общественозначими теми, регулаторът явно игнорира функцията на медиите и на журналистическата професия, както и спецификите на тяхната регулация. Само това е достатъчно за независим и безпристрастен съд да отмени наказателните постановления, с които са наложени глобите. След това цензурираните медии биха имали право на обезщетение по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (30Д0В). За съжаление, особено по дела срещу държавата, българският съд не винаги показва независимост и безпристрастност, В случая дори той би могъл да се притесни, че КФН ще провиди в мотивите на решението му манипулация на финансови пазари. Тогава битката може да продължи
На терена на европейското право

Налагането на разобразяващи глоби за медийни публикации, чиято истиност не е доказана само поради отказа на КФН да извърши дължимото обективно и задълбочено разследване, нарушава свободата на словото и правото на разпространение на информация, гарантирани от чл. 10 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС). В много свои решения Европейският съд по правата на човека е приемал, че поради изключително важната роля, която медиите изпълняват в демократичното общество и в правовата държава, санкции срещу тях трябва да бъдат налагани в краен случай и с дължимата предпазливост, за да се избегне "смразяващият ефект" на цензурата по отношение на плурализма на мнения и обществения дебат. Драконовските санкции нарушават и правото на мирно ползване от притежанията по чл.1 от Протокол 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.
Тъй като ЗСПЗФИ (в сила от 01.01.2007 г.) транспонира европейска директива в българското право, неговото тълкуване и прилагане следва да се преценява и през призмата на Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата). Поради това глобените медии биха могли да сезират Европейската комисия за нарушение на чл.11 от Хартата, визиращ правото на изразяване на мнение и на разпространяване на информация без намеса на властите. Точка 2 на същия член специално подчертава, че "свободата и плурализмът на медиите се зачитат". Самите глоби представляват диспропорционално посегателство срещу правото на собственост, гарантирано от чл.17 от Хартата, и нарушение на чл.63 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), визиращ свободата на движение на капитали. Ето защо е възможно и предявяването на искове за обезщетение на вредите от нарушенията на правото на ЕС в съответствие с правилата, възприети от Съда на ЕС в Люксембург по делото Andrea Francovich и Danila Bonifaci, обединени дела С-0/90 и С 9/90
Рано или късно битката за право и справедливост ще бъде спечелена. За съжаление обикновено това става твърде късно. Толкова късно,че едва ли тогава някой ще помни кой е Стоян Мавродиев и как е започнала бурлеската на КФН.
Забавата води до забрава. Времето и невъзможността да се търси лично възмездие от виновните не позволяват лошия опит да роди добра институционална практика и култура. Затова типичното българско движение не е по спиралата, а в кръг. За някои кръгът е порочен, за други- символ на съвършенство. Нито порочният, нито съвършеният кръг понасят промяна и развитие .

Източник: http://www.capital.bg

Оригинална публикация

 

Иво Прокопиев осъди вестник “Телеграф“ за 30 хил. лв.

www.mediapool.bg l 02.09.2014г. 

Издателят на вестниците и сайтовете от групата "Икономедиа" Иво Прокопиев осъди управляваното от Ирена Кръстева дружество "Телеграф“ ЕООД, издаващо вестник „Телеграф“, за разпространение на неверни твърдения, обиди и причиняване на вреди, съобщиха от "Алфа файнанс холдинг", дружеството, собственост на Прокопиев.

В решението на Софийския градски съд се казва, че в две статии във вестника на ищеца Иво Прокопиев се приписват тежки престъпления – заразявал водата и убивал цял град, и му се приписват явни обиди – че е "скандален олигарх“, че "прилапва пари по изпитана схема“ и че се е "покрил в Сингапур“.

Съдът определя тези твърдения като категорично неверни и осъжда "Телеграф“ ЕООД да заплати на Иво Прокопиев обезщетение от 30 000 лв за претърпени неимуществени вреди.

Делото, заведено през 2012 г., е срещу две публикации без автор. В първата се твърди, че Прокопиев "убива цял град“, че "кариерата му… заразява водата и убива бавно жителите на града (Меричлери) и останалите селища в областта“, че "сее болести в Хасково“, че е "олигарх“.

От събраните по време на процеса доказателства е видно, че ищецът или дружеството му "не са допринесли по никакъв начин за заразяване на питейната вода или убиване чрез заразяване, за ръст за заболеваемостта или смъртността в района на град Меричлери или в други населени места в областта". От доказателствата е видно, че "наличието на арсен и флуор във водата се дължат на естествени причини – хидравлична връзка между естествената минерална вода и питейната вода, както и че високите стойности се наблюдават много преди дружеството "Каолин“ АД да извършва каквато и да е дейност в региона".

Във връзка с тези клевети има и заведено наказателно дело срещу председателя на ПК "Екогласност“ Емил Георгиев (депутат за няколко дни от 42-то Народно събрание от парламентарната група на Коалиция за България – бел. ред.).

Във втората статия се твърди, че Иво Прокопиев е фалирал скандален олигарх, забягнал в Сингапур, и че "прилапва“ пари от банки с цел измама. Съдът определя твърденията на вестника като категорично неверни. 

 

 

Оригинална публикация 

Няма проверка срещу журналисти за престъпление против републиката

www.mediapool.bg I 21.08.2014 г. 

Над 50 журналисти и граждани протестираха срещу заплахите за свободата на словото

В прокуратурата не се води проверка срещу журналисти за престъпление срещу републиката, увериха в четвъртък от пресцентъра на държавното обвинение. Малко преди това над 50 журналисти и недоволни граждани се събраха пред Съдебната палата на протест в защитата на свободата на словото.

Причина за притесненията бе разпитът на двама редактори от в. "Капитал" в столичната полиция за публикация със заглавие "Паниката е по-голяма от проблема", посветена на банковата криза.

Действията на властите спрямо журналистите са заради подаден сигнал от Момчил Борисов, изпълнителен директор на строителната фирма "Водстрой 98", считана за близка до Делян Пеевски. Борисов твърди, че публикацията е създала паника и настоява журналистите да бъдат проверени дали не са извършили престъпления срещу републиката, обществения ред и спокойствието на гражданите.

В публикация от вторник в. "Капитал" твърдеше, че прокурор Румяна Стоянова е приела, че има достатъчно данни да разпореди проверка за сочените престъпления, и е указала на столичната полиция да извършени необходимите процесуално-следствени действия. Това включва и разпит на главния редактор на "Капитал" Алексей Лазаров и на редактора Николай Стоянов.

Същият ден прокуратурата излезе и със скандално прессъобщение, че публикациите на медиите от издателската група "Икономедиа" (част от която е "Капитал") се характеризират с манипулативност. Това допълнително наля масло в скандала.

След протеста от четвъртък държавното обвинение се опита да успокои топката. В ново прессъобщение бе приложено и разпореждането на прокуратурата за начало на проверката. От него се разбира, че държавното обвинение е указало на полицията единствено да извърши проверка по сигнала на Момчил Борисов, без да посочва определени текстове от Наказателния кодекс.

Протестът пред Съдебната палата бе организиран от неправителствената организация Център за развитие на медиите.

"Идеята е с леко намигване малко да помогнем на прокуратурата. Нашата организация от 15 години се занимава с подкрепа на качествената журналистика и отличаване на добрите журналистически работи. Прокуратурата от известно време и тя навлезе в тази ниша. Миналата година "отличиха" колегата Борис Митов (от Mediapool), тази година са решили Алексей Лазаров и Николай Стоянов. Малко подходът им е странен и не привлича внимание, та решихме да им помогнем", коментира директорът на центъра Асен Величков пред БНР.

Преди година прокуратурата под ръководството на Сотир Цацаров искаше да разкрие със заплахи източниците на Борис Митов от Mediapool за негова публикация, посветена на делото "Цонев, Сантиров, Попов". Тогава пак имаше протест пред Съдебната палата.

 

Оригинална публикация 

 

 

Иво Прокопиев осъди издателя на „Уикенд“ и „Всеки ден“

www.vesti.bg I 20.03.2014

 Съдът постанови, че изявления като „фалирал бос“, „кредитен милионер“ и „избягал поради стотици милиони кредити“, които изданията използват, са неверни и позорящи, и присъди обезщетение за претърпени неимуществени вреди

Съиздателят на вестник “Капитал” и сайта “Дневник” Иво Прокопиев осъди „Ню медия груп“ АД, издател на вестниците „Уикенд“ и „Всеки ден“, за разпространение на неверни твърдения, обиди и причиняване на вреди, съобщиха от Алфа Финанс Холдинг, чийто председател на Съвета на директорите и главен изпълнителен директор е Прокопиев.

В решението на Софийски градски съд (СГС) от 7 март 2014 г. се казва, че „в два различни вестника, но по едно и също време и със сходни неверни изявления, (Ню медия груп)…причинява интензивна увреда на името, честта и достойнството на личността на ищеца, като същевременно създава доверие у читателите във верността на разпространените твърдения с повторението им“. 

Съдът постановява, че изявленията „фалирал бос“, „кредитен милионер“, „избягал поради стотици милиони кредити“, „че се укрива“, „напъни да граби отново и отново“, които изданията „Уикенд“ и „Всеки ден“ използват, са неверни и позорящи.

В решението е записано, че „безспорно са неверни твърденията, че ищецът се укрива, че е избягал поради неизплатени банкови задължения“ и че „Съдът приема за невярно обстоятелството, че ищецът е фалирал“.

Съдебният състав осъжда „Ню медия груп“ АД да заплати на Иво Прокопиев обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Това е първото решение по делата, които Прокопиев е завел срещу изданията от медийната група на семейството на депутата Делян Пеевски и други медии, „вследствие на масираната клеветническа кампания през последните четири години”. 

Оригинална публикация

Галя Прокопиева става изпълнителен директор на “Икономедия”

www.24chasa.bg I 21.10.2013

Галя Прокопиева, съпругата на известния бизнесмен и журналист Иво Прокопиев, става изпълнителен директор на издателската група “Икономедия”, която печата седмичника “Капитал”, всекидневника “Капитал дейли” и поддържа сайта “Дневник”.

Прокопиева ще поеме поста от януари 2014 г., а договорът на досегашния изпълнителен директор Лилия Апостолова няма да бъде продължен. На Апостолова, която е съпруга на убития преди години бизнесмен Кристиян Маслев, е изказана благодарност за добрата работа.

Галя Прокопиева също е журналистка и ръководеше изданията допреди 3 години, когато заедно със съпруга си и 4-те си деца се изселиха в Сингапур. Тогава Прокопиев обясни, че животът му е бил заплашен.

До декември Галя Прокопиева и Апостолова ще управляват съвместно изданията.

Медиите на групата напускат модерния нюзрум поради невъзможност да плащат наема. Той бе сериозно ремонтиран наскоро и представлява интегрирана редакция за онлайн и печатни продукти. 

Оригинална публикация 

Цветан Василев успя да притисне Дойче веле с пропагандата, изкована от медиите на Пеевски

Mediapool.bg I Полина ПАУНОВА, Красен НИКОЛОВ I 22.09.2013

Твърденията на проправителствената медийна пропаганда, че антиправителствените граждански протести срещу задкулисния модел на управление са организирани, дирижирани и дори "платени" от Джордж Сорос и кръга "Капитал", са залегнали в писмото на Корпоративна търговска банка (КТБ) до Дойче веле, довело до отстраняване на двама от българските кореспонденти на сайта и до промяна в съдържанието му.

Писмото, с което Mediapool разполага, е подписано от Орлин Русев – председател на УС и изпълнителен директор на КТБ и Илиан Зафиров – член на УС и изпълнителен директор на КТБ. В него се твърди, че срещу банката се води "кампания" чрез публикациите на Еми Барух, Иван Бедров и други автори.

Освен това се посочва, че Цветан Василев няма медии, не е свързан с медийната група на Ирена Кръстева, а тя само е негов "корпоративен клиент". Журналистите Еми Барух и Иван Бедров пък използвали "международния имидж" на Дойче веле, за да "упражняват натиск" върху КТБ и да "уронват репутацията на една финансова институция с над 20-годишна история на иновативни и устойчиви практики и отговорно отношение към българското общество и бизнес".

Други "грехове“, приписани на Еми Барух и Иван Бедров в писмото на КТБ, са, че били свързани с Иво Прокопиев и кръга "Капитал", както и с "неправителствени организации, които се финансират от Джордж Сорос".

Редакцията на Дойче веле е предупредена да вземе "необходимите мерки да прекратите тази неуместна кампания". "Това е в наш взаимен интерес, защото по този начин ще се предотврати предаването на случая на съответните национални и европейски институции", се казва в текста.

Най-странното е, че цялата тази "аргументация“, която най-общо може да се обрисува като теория на световната конспирация, е накарала авторитетна медия като Дойче веле, да реагира по начина, по който КТБ желае.

Преди десетина дни стана известно, че Дойче веле прекратява отношенията с българските си коментатори Еми Барух и Иван Бедров, но в отговор на запитвания германската държавна медия отказваше да посочи причина за взетото решение. Както заяви тогава шефът на отдел "Комуникации" в Дойче веле д-р Йохане Хофман, от "българска страна е пристигнало писмо", но повече подробности не бяха съобщени.

Пак тогава на въпрос на Mediapool до КТБ дали банката е изпращала писмо до медията, председателят на Надзорния съвет Цветан Василев отговори писмено, че няма да става говорител на Дойче веле. На последвало питане да потвърди или отрече за подобна кореспонденция, Василев отговори, че ще направи изявление по темата, което и до днес не е е станало.

В събота Дойче веле съобщи официално, че в писмото е "отправена критиката, че публикациите на Българската редакция по адрес на председателя на Надзорния съвет на КТБ Цветан Василев са били едностранчиви“. "Дойче веле подробно провери тези упреци и установи, че по същество те не са основателни… Независимо от това внимателната проверка на публикациите на Българската редакция установи, че горепосочените автори многократно са нарушили журналистическите стандарти на Дойче веле, например: стриктното разделяне на мнение от информация или пък подкрепянето на твърдения с доказуем фактически материал. В резултат от това ДВ реши да прекрати сътрудничеството с двамата кореспонденти", се посочваше в публикацията.

"Кампанията" и "натискът" спрямо КТБ

За да защитят тезата си за "кампания" и "натиск" от страна на двамата коментатори, от КТБ изпращат на Дойче веле приложение от 13 преведени на немски статии от началото на годината досега, в които се споменава за връзките между Цветан Василев и медийната група на Ирена Кръстева, в която официално депутатът от ДПС Делян Пеевски участие няма, но на практика ръководи и има кабинет там.

"За съжаление, когато една световно призната медия, която се обявява за свобода на словото и свободна журналистика, неусетно се превръща в средство за систематично и целенасочено охулване на отделни личности и институции с цел разчистване на сметки от личен и бизнес характер", пишат от КТБ до Дойче Веле по повод упоменатите в различни публикации връзки между КТБ и медийната империя на Ирена Кръстева.

Цитирани са пасажи от публикации, като от КТБ посочват, че в тях без всякакви доказателства и източници "се твърди, че Корпоративна търговска банка АД контролира медии; се употребява изразът "медийната фирма Василев, Кръстева, Пеевски и ко“ като олицетворение на една злонамерена медийна група, която обслужва частни фирмени интереси; се изразява презрително отношение към г-н Цветан Василев, като се твърди, че той упражнява негативно влияние върху цялостния политически живот на страната".

"Отхвърляме категорично тези и други подобни твърдения. За нас те са знак за арогантност, непрофесионализъм и намерение за дискредитиране на една оклеветена личност", пишат още от КТБ.

Факти?

За да придадат тежест на тезата си, че става дума да "тенденциозни публикации", от Корпоративна банка привеждат следните "факти".

Така например като "факт" се посочва това, че "клеветническата кампания срещу доброто име и репутация на кредитната институция и председателя на Надзорния съвет се дирижира от кръгове около медийната група "Капитал".

Германската държавна медия обаче отдавна е в партньорски отношения с изданията на "Икономедиа" и нерядко цитира нейни автори и публикации като меродавен източник на информации, разследвания и коментари, именно защото са базирани изключително на факти, при това проверими.

Друго твърдение, което КТБ привежда като "факт" е, че "медийната група "Капитал“ обхваща фирми и медии на г-н Иво Прокопиев – български бизнесмен със сериозни финансови затруднения и огромни дългове към банки, юридически и физически лица". Така описаното задлъжняло състояние на Иво Прокопиев не е факт, поне според официалните отчети на дружествата му. Но дори и да е "факт", не е ясно каква е причинно-следствената връзка между този "факт" и "клеветническата кампания" срещу КТБ. По тази логика следва, че всеки задлъжнял бизнесмен в България води "кампания" срещу КТБ.

Още по-"непоклатима" е логиката на следващия "факт", приведен в писмото: "Кръгът Капитал е свързан с мрежа от неправителствени организации, които се финансират от организации като Отворено общество на Джордж Сорос".

Защо организациите на Сорос по дефиниция са срещу КТБ, не се изяснява. Но пък като допълнително утежняващо "доказателство" срещу журналистите Еми Барух и Иван Бедров се посочва това, че са работили в издания или организации, свързани с "Капитал" и Джордж Сорос.

Цитати на Цветан Василев

За да звучат още по-убедително, от КТБ са избрали и да цитират интервюта на Цветан Василев пред вестник "Труд" и несъществуващия вече "Пари", в които той твърди, че не финансира "никакви медии".

Удобно пропуснати са други изявления и интервюта на г-н Василев, като това пред списание "Leaders magazine" в края на 2011 година, в което той уверено твърди, че "управлява медии".

"В момента сме изправени пред предизвикателства, инвестирайки в медийния сектор, включително негативното отражение на банковата криза, конкуренцията между традиционни и електронни медии…; социалната и политическа чувствителност на инвестициите, които стават по-гъвкави по време на криза. И накрая, успехът е резултат от съчетание на интелигентни решения.

(…) Всяко социално-икономическо несъгласие се отразява върху медиите. От една страна, аз вярвам, че това е позитивен механизъм, тъй като медиите са начинът за разрушаване на старите догми, които са доминирали от векове в конфликт, не в унисон със съвременното развитие. Ако тази хармония може да бъде постигната чрез някоя от медиите, които аз управлявам, положителните икономически резултати ще последват", твърди Василев във въпросното интервю.

Връзките на КТБ с медиите на Ирена Кръстева

За непредубедения наблюдател вероятно е крайно непонятно защо се води цялата тази полемика и не може ли просто да се надникне в съответните регистри и да се види коя медия чия собственост е. За това приканват и КТБ в писмото си до Дойче веле.

И тук е големият проблем, защото по-голямата част от българските медии са с непрозрачна собственост. В регистрите пише едно, но обикновено чрез комбинация от подставени лица, фирми, фондове, адвокатски кантори и пр., някои от които с офшорна регистрация, реалните собственици се губят.

Именно поради тази причина редица европейски посланици и представители на ЕК, както и посланиците на САЩ, са давали гласност на този тревожен феномен. Липсата на прозрачност в медийната собственост, съчетана със слаби и неефективни регулаторни органи, крие и наличието на концентрация на медийна собственост в едни и същи ръце.

Извън официалното признание от първо лице на Цветан Василев, че "управлява медии" и факта, че преди месец лидерът на БСП Сергей Станишев очерта като "олигархичен кръг" КТБ "и медиите, свързани с нея", има и още доказателства за обвързаността между изданията и банката.

Проучване на сайта "Биволъ" показва, че основната връзка на КТБ с медиите, управлявани от Ирена Кръстева, е чрез фирмата "Вивес" АД, която е съсобственик в новия мол "Странд" в Бургас. Търговският център е построен изцяло със заем от КТБ и ипотекиран там. Представител на тази фирма и член на борда на директорите е Венета Николова. Тя е също така в борда на "Странд Бургас" АД, дружеството управляващо мола.

Свързаността на "Вивес" и КТБ е трудно да се отрече, пише "Биволъ". Мажоритарният акционер във "Вивес" е Александър Цветков. До края на 2011 г. той е собственик и управител на "Кемира" ЕООД. В момента "Кемира" е собственост на "Хедж инвестмънт България", в която акционери са Бисер Лазов и КТБ, заедно с офшорката "И Еф Ви Интернешънал файнаншъл", представлявана от същата Венета Николова.

Миноритарният акционер на "Вивес" е Бисер Лазов, който е в борда на директорите на "Бромак финанс", собственост на "Бромак ЕООД". Последната фирма е еднолична собственост на банкера Цветан Василев и чрез нея той държи контролния пакет акции на КТБ. Самото дружество "Вивес" АД притежава 69218 акции в капитала на КТБ.

Ирена Кръстева, майката на Делян Пеевски, купи вестниците "Монитор", "Телеграф" и "Политика" в края на юли 2007 г. чрез "Нова българска медийна група". Малко по-късно акции в дружеството записват "Балканска медийна компания", собственост на Ирена Кръстева и "Вивес" ЕАД, всяка по 50%.

До края на 2007 г. "Вивес" ЕАД има едноличен собственик – Венета Николова. Тя влиза и в борда на "Нова българска медийна група холдинг" АД, където остава до 16 октомври 2008.

В края на декември 2008 г. акциите на "Вивес" АД в медийната група са вече собственост на "Технологичен център – Институт по микроелектроника" (ТЦ – ИМЕ). Към този момент това дружество притежава 24% от капитала на КТБ, сочи регистърът Булстат, цитиран от "Биволь".

Към момента на покупката на вестниците собственици на ТЦ-ИМЕ са "Бромак" ЕООД на Цветан Василев с 49% от акциите и "Кен трейд" с 51%. "Кен трейд" обаче също е собственост на "Бромак".

През 2009 Mediapool публикува собствено проучване, което показва, че през 2006 г. БНБ издава разрешение на ТЦ-ИМЕ да придобие 29.06% от капитала на Корпоративна търговска банка, а заедно със свързаното с нея дружество "Бромак" ЕООД – 98.41% от капитала на банката. Така КТБ чрез свързаната с нея фирма ТЦ-ИМЕ е съдружник на Кръстева, когато тя купува печатните медии, контролирани тогава от Петьо Блъсков.

В периода 2007 – 2009 Цветан Василев и Ирена Кръстева не крият особено общите си интереси. Двамата, например, съвсем публично са в борда на "Обединени български вестници" АД, създадена за приватизацията на "ИПК Родина". Няколко дни преди изборите през юли 2009 г. Цветан Василев решава публично да я прекъсне. На 19 юни 2009 той излиза от борда на "Обединени български вестници" АД, а на негово място влиза ТЦ-ИМЕ.

Към момента на горепосочените събития акциите на "Бромак" ЕООД в ТЦ-ИМЕ вече са прехвърлени на офшорката "И Еф Ви интернешънал файнаншъл", представлявана от Венета Николова.

Междувременно Кръстева вече е станала едноличен собственик на "Нова българска медийна група" холдинг. На 13 март 2009 тя изкупува всички акции на ТЦ-ИМЕ и връзката към Василев е скъсана.

В заключение

Дойче веле остана единствената чуждестранна медиа с българска секция, след като Радио Свободна Европа, Би Би Си и Радио Франс Ентернасионал последователно закриха своите. В условията на все по-ограничена медийна свобода и монополен медиен пазар в България, за които свидетелстват и международните класации на авторитетни медийни организации, българската секция на Дойче веле си спечели авторитета на прозорец за независимата журналистика.

Без съмнение правилата на редакционната политика, следвани от Дойче веле, са безусловно важни и никой не оспорва правото на медията да има изисквания към своите автори. Но от съдържанието на писмото, изпратено от КТБ, и от реакцията на Дойче веле, остава впечатление за друг вид натиск, надхвърлящ чисто "уставните" редакционни "стандарти".

Оригинална публикация 

Интервю с Иво Прокопиев

БНР, Нещо повече | 04.04.2013

Водещ: Издателят и бизнесменът Иво Прокопиев е гост на „Нещо повече”. Търсихме го още миналия понеделник, когато излезе интервюто с мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев, в което Прокопиев е обвинен за задкулисен играч, който в момента се опитва да вземе властта. Тогава той беше в чужбина и ни обеща това интервю. Здравейте, благодаря ви че дойдохте! Г-н Прокопиев, имам много въпроси, не знам дали ще успея да задам всичките, но поне да започнем от най-важните. И така, откъде дойде това ожесточение между вас и г-н Василев и докъде може да се стигне? Какъв е този сблъсък, какъв е залогът?
Иво Прокопиев: Първо, това не е нещо ново. Второ, в някакъв смисъл това интервю има и полезна страна, защото то оголи и показа как стоят нещата в действителност. За да дойда тук, направих една справка, която искам да ви цитирам. За последните 3 години, от 2010 г. досега изданията на г-н Василев, групата около „Монитор”, „Телеграф”, ТВ7, са публикували 843 негативни публикации срещу мен. Така че това очевидно не е от днес, не е от вчера. Представяте си какъв капацитет има…
Водещ: Но защо, какъв е залогът, защо е тази война между вас?
Иво Прокопиев: Нещата започнаха, когато…
Водещ: Днес вие сте олигархът Прокопиев.
Иво Прокопиев: Е, очевидно не съм олигархът, но нещата започнаха когато, ако си спомняте преди, в края на 2009-2010 г. Съюзът на издателите, всичките главни редактори в него поискаха с едно писмо до министър Дянков държавата да разкрие информацията къде държавните предприятия си държат парите. След като тази информация беше направена публично достояние, след като в. „Капитал” публикува едно журналистическо разследване колко опасни са тези взаимовръзки между медия и власт, банки и политика, започна и тази систематична бих казал кампания срещу мен.
Водещ: Вие защо заминахте в Сингапур?
Иво Прокопиев: Атаките бяха по много линии, не само медийни. Също икономически, регулаторни, политически, включително лични, така че комплексът от тези неща доведе до това ние със семейството ми да вземем решение, че е по-добре няколко години да живеем извън България.
Водещ: Но по ред на нещата. Доколко вие сте близък с президента Плевнелиев и може ли да опровергаете подозренията, че вие сте основният кукловод, който стои зад служебния кабинет? Че ваши хора са в този кабинет, че хора от правителството на Борисов също са били ваш избор. Имената на Симеон Дянков, на Трайчо Трайков, на Кристалина Георгиева ги свързват с вас.
Иво Прокопиев: Може би хронологически с ГЕРБ имахме чисто институционални отношения. Тогава бях председател на КРИБ и като председател на най-голямата и водеща работодателска организация общувахме много активно с всички политически сили, включително и с ГЕРБ. Мога да кажа, че КРИБ имаше и има, и в момента доста сериозно влияние върху икономическата политика, тогава повече може би, отколкото сега, и върху смислените неща, които бяха направени през тези години в България – понижаването на данъците и т.н. Така че ако сме имали някакво влияние и взаимодействие с ГЕРБ и формирането на правителството, то е било чисто институционално. Оттам нататък по отношение на служебното правителство сега, абсолютно ясно и категорично мога да кажа, че нямам никакво отношение. Физически даже не бях в България, когато това правителство се сформираше.
Водещ: Т.е. вие отричате да имате каквото… тези хора не са свързани с вас, г-н Плевнелиев, г-н Дянков, Кристалина Георгиева?
Иво Прокопиев: Също честно да бъде казано, че с президента Плевнелиев се познаваме и бяхме дългогодишни близки семейни приятели. Но в момента позицията, на която е той налага много ограничения в тези отношения, които бяха лични и в момента практически са замразени. До момента, до който той няма да е президент.
Водещ: Кольо Парамов твърди, алармира, че вие имате полза от това да се срути валутният борд, защото имате огромни дългове.
Иво Прокопиев: Това е в категорията икономически глупости, защото…
Водещ: Вие имате ли такива огромни дългове?
Иво Прокопиев: Първо, огромни дългове спрямо кое? Всяка фирма има активи и пасиви…
Водещ: Пише, Иво Прокопиев дължи 600 млн.
Иво Прокопиев: Това е една от тезите, които… от по-старите тези между другото, това е теза от 2009-2010 г. колко тежки дългове има „Алфа финанси”, как едва ли не фалира, и тя от тогава фалира сигурно 55 пъти. Така че една група, особено една финансова група, каквато е „Алфа финанс холдинг”, тя има активи и пасиви и собствен капитал. Това, което е важно, е доколко добре капитализирана е групата и доколко успява да управлява своята задлъжнялост. Това, което може би г-н Парамов не си дава сметка е, че в България почти всички задължения са в евро и самото твърдение, че ако имаш задължения в евро, имаш интерес да падне валутният борд е нелепо, защото ако приходите са в лева, а задълженията ти в лева, ти имаш обратния интерес бордът да е стабилен. Това е принципен икономически коментар. Защото над 80% от банковия кредит в България е в евро.
Водещ: А ще коментирате ли вашите дългове още. Вие разпродадохте част от активите?
Иво Прокопиев: Да, това беше точно във връзка с реструктуриране и трудностите. Всяка фирма в България има трудности. Въпросът е, тази криза наистина е много тежка и доведе до това, че фирмите се наложи да оперират в извънредни обстоятелства. Това, което ние правим, ние сме инвестиционна група. Ние купуваме и продаваме активи. В последните няколко години повече продадохме, отколкото купувахме…
Водещ: Т.е. вие си връщате дълговете, така ли да разбирам?
Иво Прокопиев: Това казвам, да, точно от гл.т. на управление на задлъжнялостта. Ние нямаме необслужвани задължения.
Водещ: До този момент?
Иво Прокопиев: Да.
Водещ: И не сте избягали в Сингапур, защото имате дългове?
Иво Прокопиев: Най-малко съм избягал в Сингапур или където и да е, защото почти половината от времето го прекарвам в България, където са ми основните бизнес интереси. Просто това, което взех като решение е да намаля значително публичните си изяви и участие в различни НПО и го спазвах до момента, до който не беше премината една граница, която аз видях как се променя отношението на хората в резултат на тези 843 публикации. Все едно виждат някой човек, който не са виждали никога. Гледат с широко отворени очи. Затова в момента съм готов да отговоря на тези въпроси и съм готов да отговоря на всички бъдещи въпроси, които бъдат зададени.
Водещ: Може би публиката ще каже, ами защо сега да му вярваме на този човек. Вие сте страна в конфликта, хората виждат един сблъсък между двама влиятелни хора с много пари и имат чувството, че бизнесът медии не е заради медиите, а медиите са инструмент за бизнеса. Как да се ориентират хората?
Иво Прокопиев: Ами всъщност това, че всички са еднакво лоши, всички са крадци и разбойници и че няма почтен бизнес, че успехът винаги е свързан с нарушение на закона, беше една от целите на тази кампания и въобще на идеологическата кампания, която беше систематично проведена за очерняне на българския бизнес и на българските предприемачи. В някаква степен тази кампания беше успешно проведена. Тя протече успешно, за съжаление. Защото това, което виждаме в момента от протестите, хората наистина, особено тези, които са в по-трудно положение, априорно не харесват никакъв вид бизнес. Казвайки това, в същото време трябва ясно да се каже, че никакъв вид решаване на каквито и да е социални проблеми или проблеми с високата безработица не са възможни без активизиране и подкрепа на тези, които създават работните места. Във всяка пазарна икономика това са частните предприемачи. За да допълня вашия отговор и след това за протестите, ако искате. Другото нещо, което много ясно искам да кажа е, че аз нямам нито личен конфликт, нито какъвто и да е икономически конфликт с г-н Василев. Това, което става, аз от негова страна не знам какво е, но от моя страна е единствено желание да предпазя физически, дори и с цената на моя личен и на моя бизнес интерес, независимостта на групата „Икономедия”, която е една от малкото, не казвам единствената, но наистина една от малкото останали, които си позволяват да казват нещата такива, каквито са.
Водещ: Когато ставаше дума за цената на тока, пак беше замесено вашето име.
Иво Прокопиев: Да, по един нелеп начин. Как варовикът вдигал цената…
Водещ: Заради прекаленото използване на зелената енергия…
Иво Прокопиев: А, за зелената енергия.
Водещ: Да, за зелената енергия, и за „Каолин” също така.
Иво Прокопиев: Тази кампания имаше две фази. Първата беше за варовика, но беше толкова нелепа, че няма накъде. Но след това за зелената енергия, това е много по-голямата, и може би това е отделен разговор. Но там това, което има смисъл да бъде казано, защото и днеска е тема, според мен днеска бяха извършени доста незаконни действия спрямо инвеститорите в зелена енергия. Ако…
Водещ: Има огромен излишък на ток, сега това е положението.
Иво Прокопиев: Зелената енергия беше секторът, който, в българската енергетика, в който инвестициите станаха по правила по силата на закон и правила, които важаха за всички. Който беше готов да мобилизира капитала и да поеме риск, имаше възможност да участва в този пазар. Не е проблем на инвеститорите, че се получи това, което се получи. Заради слабата регулация може би наистина се построиха повече мощности, отколкото държавата имаше нужда и енергийният пазар в момента. Но това не е проблем на инвеститорите, а е изцяло проблем на регулатора и на политиката на парламента и на правителството, които са ги създали тези правила. Така че сега да се сатанизират хора, които са рискували собствен капитал, и те буквално да бъдат унищожавани с незаконни мерки, е абсолютно недопустимо, защото ако това става в момента срещу ВЕИ инвеститорите, утре може да стане срещу минни компании, вдругиден може да стане срещу търговията на едро. И оттук нататък да убедите някой да дойде да инвестира в България, ще става все по-трудно.
Водещ: Тристранният съвет се разпадна заради този закон на Яне Янев за публичност на имуществото на участниците и в частния бизнес. Вашето мнение какво е?
Иво Прокопиев: Ами това е популистки закон. Аз видях…
Водещ: Днес президентът призова тристранният съвет да заработи.
Иво Прокопиев: Това, доколкото разбрах, работодателите са напуснали тристранката заради този закон. Яне Янев е един от говорителите в кампанията срещу мен, бих казал един от най-активните. Не знам доколко мотивите на този закон са били насочени срещу мен персонално или принцип, така или иначе подобен подход не постига никакви цели, а обратното. Той засилва точно това подозрение към бизнеса, че всички са бандити и престъпници и прави…
Водещ: вие бихте ли декларирали имуществото си?
Иво Прокопиев: Аз нямам никакъв проблем, въпреки че не попадам в обхвата на този закон. Но това, което този закон и подобни кампании на базата на този закон правят, е, че правят невъзможно участието на нормални, на свестни хора в обществени организации, които са подложени под ударите на този закон, по две причини. Едното е защото това засяга тяхното privacy, тяхната степен на лична свобода и на защита. И не случайно казвам защита, защото криминогенната обстановка в момента е такава, че ако ти декларираш доходи и имущество, моментално ставаш цел на потенциални всякакви атаки. А институциите са такива, че няма кой да те защити.
Водещ: Да ви попитам и за сересегейта, ако мога така да се изразя. Вашето име беше споменато. Вие да знаете да се подслушван, да…
Иво Прокопиев: Аз няма как да знам дали съм подслушван.
Водещ: Имате ли такива съмнения, че сте подслушван?
Иво Прокопиев: В България всички казват, че са подслушвани. Не мога да кажа доколко това е основателно. Може би в различни периоди съм представлявал интерес, точно заради този медиен балон, който беше надут около моето име. Но нямам някакви доказателства дали съм бил подслушван. Нямам и доказателство, че не съм, така че няма как да дам коментар.
Водещ: Вчера прочетох статия за вас: „Иво Прокопиев трови Шумен”. Гражданска организация, която заявява, че тровите и хора в Меричлери. Вашият бизнес предизвиква онкологични заболявания.
Иво Прокопиев: И това е поредната вълна глупости и лъжи, които се разпространяват. ..
Водещ: Но има цяла гражданска организация.
Иво Прокопиев: Е, да, има гражданска организация на бивши агенти от ДС.
Водещ: Това твърдите ви, така ли?
Иво Прокопиев: Не, аз не го твърдя, мисля, че това е публично достъпна информация, това е факт. Така че точно такъв тип говорители са използвани в тези клеветнически кампании и тяхната роля е да бъдат бушони. Защото всъщност те са тези, които аз съдя за клевета…
Водещ: А вие кого съдите?
Иво Прокопиев: Г-н Емил Георгиев, който е председател на „Екогласност”, го съдя точно за тези твърдения, които вие цитирахте. В тях няма…
Водещ: За Шумен, за Меричлери…
Иво Прокопиев: За Шумен е нещо ново. Но само да кажа, че степента на достоверност, кариерите, които се споменават там, са на 40-45 км от Шумен. Само това мисля, че е достатъчно ясно, за да стане ясно, че няма как нещо, което е на 50 км да твори нещо друго. Но така, другата кампания за Меричлери беше доста дълго дъвкана и продължава да се дъвче. Така че там мисля, че ако не са направени сигурно 10 проверки на най-различни здравни, екологични и всякакви ведомства, всички казват, няма нищо, и въпреки това по стария принцип на ДС, една лъжа се повтаря 105 пъти, докато започне да звучи като истина познато.
Водещ: Сега да ви питам как оценявате работата на служебния кабинет?
Иво Прокопиев: Нямам достатъчно контекстуална информация, за да дам някаква подробна оценка. Според мен основните неща, да върне усещането за управляемост и стабилност на икономиката на държавата се справи. Това, което чувам като коментари по отношение на изборите е, че е относително безпристрастно, което в крайна сметка е най-важната му роля, да бъде равноотдалечено от всички и да даде възможност да има честно състезание. А по отношение на събитията в енергетиката, по-скоро бих дал негативна оценка, защото това, което става в последните в енергийната система е в общи линии пълен хаос.
Водещ: Какво трябва да стане според вас?
Иво Прокопиев: Ами, първо, информацията трябва да стане публично известна. Защото в момента има едно замерване с цифри, числа, факти, полуказани, полунедоказани, аргументите са повече улични, правото на по-силния и на този, който може да извади хора на улицата да протестират, той е в по-привилегирована позиция с тоя, който има право по закон. Така че ако трябва да се каже план за действие в две стъпки. Първо, да стане ясно каква е фактическата ситуация. Тя да се анализира и след това да се търсят решения, които са в рамките на закона. Независимо колко е тежко положението в един или друг сектор, ако ние като икономика, държава и общество си позволяваме да извършваме действия, с добра умисъл може би на тези, които ги правят, но в нарушение на законите, ние нямаме никакъв дългосрочен шанс и дългосрочна перспектива. Това е което се случва в момента в българската енергетика.
Водещ: Вие кога ще се върнете от Сингапур и имате ли политически амбиции?
Иво Прокопиев: Нямам политически амбиции. За другото нямам конкретни планове засега.
Водещ: Нямате планове да се завърнете в страната да работите?
Иво Прокопиев: На този етап да.
Водещ: Сега да поговорим за протестите. Този въпрос зададох и на д-р Михайлов. Какво мислите за разслоението бедни – богати в България? както казва Иван Кръстев, вече разслоението няма ляво-дясно, а положението е горе-долу, има голяма пропаст между богатите и бедните. Имаше последно изследване, 6,5 пъти е разликата в България.
Иво Прокопиев: Да, и това е големият проблем. Защото това, което се случи в България всъщност е в ситуация на изключително лоша и враждебна външна среда, откъдето дойдоха проблемите за българската икономика, тези, които отговаряха за българската икономическа политика, бих казал последните два мандата не успяха в достатъчна степен да подготвят и да приспособят икономиката да поеме този външен шок. И в резултат се получи това, което се получи. Нови 400 хил.безработни, които са макроикономическото обяснение на тези проблеми с бедността и всички други социални проблеми, които хората имат. Оттук нататък става много сложно да се прави каквато и да е икономическа политика точно поради тези изострени социални отношения, от една страна, а от друга страна, поради невъзможността да бъде проведен нормален разговор в общественото пространство, защото много от участниците, от агентите в този разговор са фалшиви. Те априори обслужват други интереси, стоят като независими медии, като независими социологически агенции, като независими НПО, но всъщност са хванати и са заложници на някакви интереси. При наличието на такъв голям бъг в системата много трудно протича разговора и се мобилизира обществена подкрепа за непопулярни действия, а няма как дългосрочно България да бъде конкурентоспособна икономика, ако не продължи да върви напред.
Водещ: Какво очаквате от изборите през май, какво ще стане в България според вас?
Иво Прокопиев: Не мога да дам прогноза, защото в момента е чист хазарт, ако трябва да започна да отгатвам кой какви резултати ще има и какви коалиционни планове са възможни. Това, което мога да кажа от гл.т. на политиката и на ценностите е, че България в последните месеци извървя с големи крачки много дълъг път назад. В момента е там, където беше може би като разговор в обществото 2006-2007 г., ние какъв тип икономика и общество искаме, искаме ли пазарната икономика, как да защитим тези най-слаби слоеве, обществени, които са, безспорно, подложени на удари при такъв тип преход. Хората са уморени от това да чакат, и те са прави да са умерени, защото толкова дълъг период нищо радикално не се случи в подобряването на живота, на благосъстоянието на хората.
Водещ: Хората стават по-бедни.
Иво Прокопиев: В последните четири години обаче. В периода, трябва да сме честни, в периода 2001-2008 г. имаше доста значително подобряване на жизненото равнище. Така че за мене, ако трябва да кажа положителните страна, то е във връщането на разбирането, че една икономика, едно общество могат да са успешни, само тогава когато институциите и законите в тях работят в интерес на хората. Това, което беше разбито, до голяма степен и това, което сега трябва да се ремонтира, усещането за законност и за върховенство на закона, откъдето идва и усещането за справедливост. А негативният сценарий е обратният. Просто това разрушаване на институциите, те да бъдат доразрушени и хората съвсем да загубят надежда.
Водещ: Между другото още ли сте посланик на Канада?
Иво Прокопиев: Почетен…
Водещ: Почетен консул, да, на Канада.В България?
Иво Прокопиев: Да.
Водещ: Извършвате тази дейност?
Иво Прокопиев: Е то няма, то е по-скоро представителна функция.
Водещ: Какво още накрая да ви попитам? Очаквания, пак да се върна в началото, докъде ще стигне тази война?
Иво Прокопиев: Аз за себе си мога да кажа, че не водя война.
Водещ: Защо мълчахте досега 3 години?
Иво Прокопиев: Бях взел такова принципно решение и си го спазвах. Мисля, че за по-дългия период от време това беше правилното решение да не бъда обществено активен. Просто в момента е мината една граница…
Водещ: Защо решихте сега да дадете това интервю?
Иво Прокопиев: Защото вие ме поканихте, няма друга причина.
Водещ: А друг никой ли не ви е канил през тези 3 години?
Иво Прокопиев: Имаше епизодични покани. Между другото това е оценка и за Хоризонт, защото Хоризонт е една от медиите, които показват характер и са независими и хората могат да вярват на информацията, която Хоризонт дава.
Водещ: Благодаря ви!         

Иво Прокопиев продаде “Каолин” и плати дълговете на “Икономедиа” към “Алфа банк”

Mediapool.bg I 21.12.2012

Бизнесменът Иво Прокопиев е продал предприятието си "Каолин" АД на германска компания за индустриални материали, съобщи в петък "Дневник". Същевременно излезе още едно съобщение, че компанията "Икономедиа", в която Прокопиев държи 51%, е изплатила изцяло дълга си към българския клон на гръцката "Алфа банк", с която води юридически спорове за просрочени задължения.

Така Прокопиев се разделя с най-доходоносното предприятие от своя холдинг "Алфа Финанс" и спасява медийната група, която включва вестниците "Капитал" и "Капитал Дейли", ред специализирани издания и сайта "Дневник".

Бизнесът на Прокопиев бе силно атакуван в последните две-три години, което го принуди да изведе семейството си от България и да го установи в далечен Сингапур. Особено силни бяха атаките срещу печелившия "Каолин", като те се водеха основно от медиите, контролирани от Делян Пеевски. Атаките говореха за неприкрит икономически интерес на конкурентни компании.

Наред с промишления бизнес на Прокопиев под силен натиск бе подложена и медийната му група "Икономедиа", като върхът на натиска бе опитът на "Алфа банк" отпреди месец да запорира имуществото на медиите и да сложи в тях свой управител, заради просрочени задължения по кредити. Опитът бе спрян от съда.

Според информацията в "Дневник", германската компания Quarzwerke GmbH придобива от "Алфа Финанс Холдинг" АД контролния пакет от близо 67.32% от капитала на "Каолин" АД.

Quarzwerke GmbH е водеща европейска компания за индустриални минерали. Като независим, семеен бизнес Quarzwerke има 127-годишен опит с ефективни технологии за обработка и висококачествени депозити на природни ресурси. Компанията е активна в извличането, обработката и рафинирането на индустриални минерали, основно кварц, каолин, фелдшпат и др., отбелязва "Дневник", цитирайки съобщение на "Алфа Финанс"

"Приключването на сделката зависи от редица условия, едно от които е получаване на одобрения от съответните антимонополни органи в страните, на чиито пазари оперира "Каолин". След финализиране на сделката Quarzwerke ще отправи задължително търгово предложение, спазвайки местното законодателство, с цел придобиване на останалите акции от "Каолин", търгувани на "Българска фондова борса – София" АД", посочват още от холдинга.

Малко по-рано "Капитал" съобщи на сайта си, че "Икономедиа" АД е изплатила задълженията си към "Алфа банк".

"С финансова подкрепа от своите акционери, днес (21 декември) "Икономедиа" АД изплати изцяло и предсрочно задълженията си към "Алфа банк".

Причината за това решение, независимо от безспорния юридически факт, че задълженията не са предсрочно изискуеми, е че с некоректните си и незаконни опити да установи контрол над "Икономедиа", банката започна да нанася сериозни вреди на бизнеса на компанията и да застрашава независимостта на медиите.

В момента "Икономедиа" няма банкови, както и каквито е да е други финансови задължения, освен към своите акционери, се казва в изявлението.

Акционери в "Икономедиа" са Иво Прокопиев (51%) и Теодор Захов (49%).

Дългът на "Икономедиа" бе формиран от три кредита от гръцката банка, отразени в Търговския регистър. Първите два са от 2007 г. съответно за 4.590 млн. евро и 4.410 млн. евро и трети – револвиращ за оборотни средства, от 29.06.2011 г. – за 350 хил. евро. От същата дата има и споразумение за преструктуриране на кредитите, като от компанията твърдят, че стриктно спазват споразумението.

Оригинална публикация