Тази вечер от 19 ч БНР връчва годишните награди "Сирак Скитник" на тържествена церемония в Първо студио на БНР Спектакълът е под наслов "Гласове и мелодии, които помним", като освен връчване на статуетките, изработени от Вежди Рашидов, в него ще участват млади групи, които ще представят свои аранжименти на популярни шлагери. Галавечерта ще бъде закрита от специалния гост Лили Иванова, която ще бъде съпровождана от Биг бенда. Какви са стратегическите задачи, част от новата визия на БНР, и как съвременните технологии променят съдържанието? Отговорите преди отчета пред СЕМ от генералния директор Валери Тодоров.осигурим широк достъп до тези фондове. Искам да уточня, че цените за достъп се регулират с постановление на правителството и това гарантира ясни и открити правила.
Да очакваме ли още по-голям ръст на рекламните инвестиции?
На 20 януари ние поканихме най-големите ПР и рекламни агенции и представихме огромните възможностите които има БНР – медия с десет 24- часови програми, 3 национални, като едната излъчва на 11 езика за цял свят и на същия брой езика предоставя информация в интернет сайта ни с посещения от над 900 000 души месечно. Ние сме и културна институция с шест музикални състава, които са водещи в страната. Ние неслучайно създадохме Рекламно-издателска къща. За нас рекламата е водещо направление, но основното са обществените ни функции. В момента ние сме програмен, технически, технологичен лидер и е нормално да искаме да осребрим нашето лидерство. Но ние по-скоро искаме да налагаме стандарти в други области – програмното развитие и многообразие, концертната и продуцентската дейност. БНР все пак получава бюджетна субсидия, за да изпълнява обществената си мисия – тази, с която не биха се ангажирали колегите от търговските медии.
Кои са стратегическите задачи пред БНР и с оглед на многото "чужди гласове" в южните територии на страната?
България е страна, която символично граничи със себе си. Покритието на ефира в граничните райони е критично, там звучат много гласове. Те достигат дори до София и в голяма дълбочина навътре в страната. Сред причините е и недостатъчното покритие – законодателят не насърчава търговските оператори да работят в тези гранични области. Затова БНР пое тази функция, без да иска допълнително финансиране за това. За период от година и половина сме пуснали 67 УКВ нови предавателя. Според изискванията на ЕК и Съвета на Европа е недопустимо да има бели петна в радиоефира, до които не достига общественият оператор. Има и друг аспект на проблема. Максималните разширени мощности в УКВ мощности в България са 10 киловата. Всички наши съседи излъчват, дори регионалните медии, от 30 киловата нагоре. Една наша местна радиостанция излъчва с 1 киловат. За каква конкуренция говорим? Не можем да увеличим мощностите си според Женевския план, а само да развием покритието район по район. Това е скъпа и тежка задача, която ние изпълняваме, без да търсим целева субсидия, въпреки че държавата трябва да има национална информационна политика.
Кои са ценностите и златните правила на работа на журналистите, от които не отстъпва медията?
Бързината, обективността, плурализмът на гледните точки, независимостта на журналиста, свободата на словото. Това са стандарти, които БНР и програмите му защитават ежедневно. Радиото мина и през тежка криза, чиито последствия още се чувстват. Тезата за поактивна политическа намеса в обществените формати крие много рискове и опасности. У нас форматът на обществените медии се утвърди. Който твърди обратното, е или сляп, или се опитва да извърши спекулация. Радиото е една от най-директните медии, защото между слушателя и журналиста стои само микрофонът.
Посланията от времето на протестите и защитата на свободата на словото, когато звучеше "Лет ит би"?
Аз самият съм подавал оставка като директор на "Хоризонт", когато прецених, че върху мен се оказва натиск. Смятам, че всеки журналист, който почувства такъв натиск, има правото да заяви и мотивира реакцията си. Иначе БНР все повече се отваря към аудиторията си. Ние разработваме нови профили на БНР в социалните мрежи, с блогове на журналистите, с възможности публиката пряко да им задава въпроси. Подготвяме нов сутрешен блок на програма "Христо Ботев" с една изключително интерактивност, с възможност слушателите да подбират музиката и да задават темите, мненията си, да опонират на събеседниците. Това е съвършено нова ниша, която у нас не бе заета, и смятам, че това е нова цел. Това ще бъде интересна алтернатива на сутрешния блок на "Хоризонт", която досега не бе предложена от нито една от телевизиите.
Каква е спецификата на радиожурналистиката днес и кои са предизвикателствата и опасностите пред журналистите и медията в етичен и професионален план?
Не бива да имаме свръхочаквания към технологиите, защото те не могат да заменят личните качества на журналистите. Когато човек има език, стил, позиция, виждане и спазва всички правила – това е журналистът на деня и на бъдещето. Радиото остава най-бързата и оперативна медия, същевременно в ръцете на журналиста вече има всичко: камера, фотоапарат. Аз смятам, че между радиото и телевизията има тънка, но ясна граница. И тя е в това – дали правите снимано радио или телевизия. Все пак телевизията е друго шоу. Аз мисля, че с новите технологии тя също ще получи нов облик. Няма по-ефективно и по-достъпно средство за бързо и достоверно разпространение на информация от радиото. Затова то ще има много голямо бъдеще, успоредно с аналоговите технологии, които остават уникални. БНР ще продължава да търси своето лице. Осигурили сме техническо и технологично изпреварване и продължаваме да търсим лицето си в една изключително силна конкурентна среда, в която аз разглеждам останалите медии като партньори.
Стр. 15
