www.focus-news.net | Златина ДИМИТРОВА I 4.03.2013
Доц. Георги Лозанов, председател на Съвета за електронни медии (СЕМ), в интервю за Агенция „Фокус” за това как медиите отразяват протестите и политическата ситуация в България.
Фокус: Г-н Лозанов, в последните седмици много събития се случват в България – протести, правителството подаде оставка, вероятно ще има предсрочни избори. Как се справят българските медии в тази ситуация?
Георги Лозанов: Вече имах повод да кажа, че общо взето в сегашната ситуация българските медии проявиха рефлекс и успяха да продължат гражданската енергия – от площада и улицата да мине през екрана. В това отношение имат и много сериозна отговорност – да успеят да идентифицират лицата, да им дадат легитимност, защото в българската политика,така е от самото начало на Прехода, политическата легитимност е медийна легитимност в политиката и те трябва да намират тези лица, да се разпознаят фалшивите идентификации на този протест и това да се вкара в едни граници, така че да се запази демократичният ред в страната. Мисля, че и самите протестиращи имат знание за това. Неслучайно на протеста няма някакви драстични ексцесии, така че мисля, че това е позитивна гражданска енергия, която отдавна не се е отпушвала и която минава през българските медии и може да започне да произвежда нов политически и социален свят. Не напълно нов, разбира се, защото няма измислени свръхмодели на демокрацията. Демокрацията има своите граници и норми. В тези граници и норми обаче е възможна промяна и мисля, че българското общество е изправено пред този шанс и медиите си вършат работата в този смисъл.
Фокус: Да разбирам, че оценката е позитивна.
Георги Лозанов: Позитивна. Разбира се, има различни медии с различно поведение, но поне ако сравним медиите спрямо протестите предишния път – екопротестите, които тръгнаха от Орлов мост и които много трудно бяха разпознати от традиционните медии, останаха само в границите на интернет медията, на новата медия. Сега е обратното – медията дава много голяма трибуна. Даже в един период почти всичко в медията беше протест.
Фокус: В тази връзка мислите ми, че екопротетсите са повлияли на медиите, за да започнат да отдават такова внимание на протестите?
Георги Лозанов: Мисля. Тогава се появи една „война на аудиториите” – на аудиториите на новата медия спрямо традиционната. Традиционната медия усети, че ако няма отношение към това, което новата медия произвежда като граждански процес, тя самата много по-бързо ще се маргинализира. Каква е логиката: не да се противопоставя, новата медия да отразява едно, а традиционната – друго, а обратно – това, което тръгва от новата медия, да минава през традиционната, защото те имат различни качества. Новата медия има друг режим на свобода, а традиционната медия има способността да създава авторитет и да дава легитимност. Сега сме в един период, в който двата типа медии могат да работят във взаимодействие. Разбира се, това е временна ситуация. Развитието на технологиите, предполагам, ще я промени.
Фокус: През миналата седмица човек съобщи, че ще се самозапали пред сградата на президентството и много представители на медиите се оказаха на мястото. За какво говори интересът към такива случаи?
Георги Лозанов: Няма съмнение, че се очаква една нова улична героика, която да пренареди живота ни и в този смисъл тези актове, които в дъното си са повече акт на отчаяние, отколкото на търсене на някакъв конкретен социален, граждански и политически ефект, но при всички случаи те дават много силни стимули, макар и през болката и през трагедията на хората за това да се протестира. В този смисъл това е най-болезненото лице на протеста.
Фокус: Как трябва да реагират медиите в такива ситуации?
Георги Лозанов: От една страна трябва да информират за това, от друга страна трябва да бъде изключително щадящо, без да търсят и д акцентират върху болката и да умножават болката на близките и хората около тези, които са попаднали в тази трагедия. Освен това е много важен анализът. Традиционната медия има тази дистанция и във времето даже, особено пресата, за да може да осмисля това, което става и единият жест да не остава просто крясък на ужас, на недоволство и непоносимост, а да води към нещо, което би дало и допълнителен смисъл на саможертвата на тези хора. Медиите трябва да предадат допълнително съдържание на това, което се случва.
Фокус: Правителството подаде оставка. Как влияе медийното отразяване на политическите събития върху общественото мнение в контекста на политическата ситуация?
Георги Лозанов: След като правителството подаде оставка, традиционните медии, които съблюдавам – електронните медии, по-скоро търсят възможния кръг от реакции към това, което се случва, отколкото сами да налагат някаква посока и това ми се струва добре. Само отделни медии решиха да си дадат име – медии на протеста или пък да заемат според някакъв политически ангажимент някаква позиция. Като цяло медията предпочита да информира и да набавя гледни точки, което от моето разбиране, стъпващо върху журналистическите стандарти, е доброто поведение. То е, разбира се, предписано единствено на обществената медия, но в някаква степен повече или по-малко го изпълняват и другите.
Фокус: В тази ситуация създават ли се условия за манипулация на общественото мнение?
Георги Лозанов: Смятам, че медиите са в много деликатно положение. Има много възможности за манипулация, но не бих обвинил медиите, че от тях тръгват манипулации. Имаше манипулации с подмяна на публични лица, опит всеки в тази ситуация да си пренапише биографията. Ние познаваме това от годините на Прехода. Когато се получи такова гражданско оживление и започне да се променя обществото, винаги се започва и голямото пренаписване на биографиите – всеки да се включи в тази нова ситуация. Медиите трябва да имат памет, да бъдат филтър и да не позволят пренаписване на биографиите. Сега процесът е още твърде ранен и не мога да преценя доколко те са се справили генерално с това, но не виждам причина да бъдат обвинявани, че манипулират общественото мнение.
Фокус: Какви са очакванията към медиите при създалата се ситуация? Каква трябва да бъде ролята им?
Георги Лозанов: Медиите във всички случаи трябва да бъдат посредник между властта и обществото. Това е една част от важните задачи на медиите. Сега обаче властта се оказва от двете страни едновременно – тя е и самото общество. Самото общество иска да влезе във властта, да упражни контрол над властта, което е смисълът на тези протести – да седнат от другата страна. Така че медиите имат един много по-сложен ангажимент – да дадат шанс на обществото да общува само със себе си, да влезе в контакт със себе си, да се самоогледа, да разбере какво се е случило с българското общество в тези 23 години преход. Прилича малко на сепване: кои сме ние всъщност, какво стана с нас през тези години, кои сме. Най-интересното е, че медиите трябва да дават отговор на този въпрос, макар че това е нашият собствен отговор.
Фокус: Медиите не са способни да дават този отговор?
Георги Лозанов: Те не могат да го дадат. Дори нямат и право да го дадат. Те трябва да извлекат от самото общество, от неговите важни гласове този отговор. На протестите имаше много искания, най-разнопосочни, някои – нереалистични, някои – твърде конкретни. Протестите са важни с това, че обществото има енергия да търси преподреждане на властовите модели, което е смисълът и което тепърва предстои. Има и нещо, което и аз самият подкрепям в исканията, в границите на собствените ми професионални ангажименти и практики – то е избирателният кодекс и промяна свързана именно с поведението на медиите в предизборна ситуация. Аз самият съм заявявал няколко пъти това като собствена позиция, очаквал съм го от законодателя и ако парламентът продължи да работи, смятам, че ще е много полезно да се информираме чрез медиите свободно за своя вот – да се направи в това отношение промяна. Чух, че има гласове от протестиращите, които настояват парламентът да продължи да работи, докато не направи такава промяна. Аз се присъединявам към тези гласове – да има такава промяна и тя да включи медийната част. Навремето с предишните избори заедно с ОСС стигнахме до същия извод – че има голяма нужда от коренно различен възглед за това какво медиите правят в предизборна ситуация. Сега общо взето са важни парите и минутките – говоря преди всичко за обществените медии, пък и в частните медии става така. Затова ми се струва, че абсолютно задължително трябват поне две промени – първо да е ясно обозначена както в търговската реклама всяка платена форма по време на предизборна кампания. Да пише „платена информация”, да е ясно къде участваш с парите си, къде – това е свободно медийно съдържание. И второ – да се даде шанс на свободното медийно съдържание извън платените медийни форми, то да се защити и именно там да влязат и гласове извън традиционната политическа система, граждански гласове, те да влязат в диалог с политиците и така да стане възможният избор на бъдещ парламент. В това отношение е необходима също пререгламентация, като тя ще се отнася преди всичко за обществените медии, а пък за частните медии – СЕМ вече има една крачка в това отношение – когато беше референдумът. Имаме шанс заедно с тях да договорим това в границите на саморегулацията и те сами да поемат ангажимента да отразяват свободно, важните гледни точки, които не могат да си платят.
Оригинална публикация
