Би Ти Ви вдига рейтинг с родни сериали

в. Труд | Соня СПАСОВА | 31.03.2011

 

Зрителите на Нова тв намаляват с 3%, а на БНТ с 2% за година

 

Тази пролет българските сериали вдигнаха рейтинга на Би Ти Ви спрямо същия период на миналата година, показват данни на агенцията за мерене на зрителски интерес ГАРБ. Тя бяха разпространени от самата телевизия.
През този месец Би Ти Ви поднови излъчването на “Стъклен дом", започна комедийният “Столичани в повече", готви се и трети – драмата “Седем часа разлика". Първият епизод на “Столичани в повече" с Любо Нейков, Кръстьо Лафазанов и Силвия Лулчева, миналата седмица събра над 2,14 млн. души пред екрана. Тв рамо на сериалите “дава" и кулинарното състезание “Лорд ъф дъ шефс".
Според пийпълметричните данни от 1 март досега Би Ти Ви е привличала средно 41,1% от всички зрители на денонощие. Година по-рано техният дял е бил 38,1%.
За същото време основният им конкурент – Нова тв, е намалила пазарния си дял. Така от 16,4% от всички зрители, които са гледали втората частна национална телевизия преди година, сега са паднали с около 3% и вече са 13,2% от зрителите средно на денонощие. Миналата пролет основен коз в програмата на Нова тв беше “Биг брадър фемили". Сега от телевизията край летището заложиха на изцяло нови проекти като “Метрополис" и играта “Аз обичам България", за да привлекат по-млада публика. Засега обаче те не успяват да се преборят с интереса към турските сериали и българския им отговор, които Би Ти Ви излъчва в най-гледаното време.
Спад е регистриран и сред зрителите на БНТ. Спрямо миналата година държавната телевизия е загубила около 2% от аудиторията си и от 9,6% вече е станала 7,6%.

Стр. 7

Щастливи рекламодатели

в. Капитал | 30.10.2010

Медийните директори са категорични, че рекламодателите също реагират положително на българските сериали.

"Имайки предвид дял на гледаемостта, рейтинги, които постигат, както и разнообразието от зрители, които привличат, очевидно е, че е ефективно за рекламодателите", коментираха от медия агенция Media S SMV.
Красимира Василева, директор "Продажби" в "Нова тв" казва, че допълнителен стимул е, че атрактивна форма като продуктовото позициониране вече е достъпна и за рекламодателите.
Изпълнителният продуцент на "Стъклен дом" също вярва, че продуктовото позициониране има голямо бъдеще в тв продуктите. "Освен че е финансово изгодна, тази форма не е толкова натрапчива като рекламните блокове. Според мен най-добрият начин да се прави е продуктите да присъстват по-скоро незабележимо", коментира Димитър Гочев.
Един от първите рекламодатели, които се възползваха от този инструмент, е Visa. "Спецификата на телевизионния сериал прави тази форма подходящо място, където да позиционираме разплащанията с карти Visa като по-модерен и удобен начин за плащане", обяснява Красимира Райчева, мениджър на Visa Европа за България.
Към момента продуцентските къщи не получават процент от рекламните приходи на каналите, нито от продуктовото позициониране в сериалите.

Стр. 34

Време за гледане

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА, Зорница СТОИЛОВА | 30.10.2010

Как новите български сериали се превърнаха в успешни медийни продукти

Луксозен софийски апартамент със скъпи кожени дивани, тежки драперии, ултрамодерни лампи и вътрешна градина от камъни. Тук живее младата и чувствителна Сиана, която е влюбена в Дани – типично разглезено богаташко хлапе, родено с кредитна карта в джоба. Бащата на Сиана е безскрупулен и манипулативен бизнесмен, готов на всичко, за да успее. Сиана ревнува Дани от Александра, която…
Ако сюжетът ви е познат, то вероятно сте една от причините българският сериал "Стъклен дом" да е в топ 5 на най-гледаните предавания в телевизионния ефир за септември. По-предпочитани от зрителите са само турската сапунена опера "Листопад" и скечовото шоу "Комиците".
Екипът на "Стъклен дом" допусна "Капитал" зад кулисите (с уговорката да не издаваме сюжетни тайни от типа "ще застрелят героя на Калин Врачански" – "Да не плащам неустойки после", размаха ни пръст през смях изпълнителният продуцент Димитър Гочев – бел. авт.), за да се опитаме да открием каква е формулата, по която сериалът се превърна в успешен медиен продукт.
Новото любимо дете на телевизии и зрители
Българските сериали не са нов жанр за телевизионния ефир. БНТ продуцира такива още от 90-те години (спомняте ли си "Дунав мост" и "Клиника на третия етаж"). Търговските телевизии обаче отскоро започнаха да се конкурират на това поле и да инвестират в създаването на собствени продукции, за да отговорят на очакванията на зрителите за разнообразие и повече местно съдържание, в което хората да се разпознават.
Програмният директор на "Нова тв" Олга Лозанова припомня, че "Нова тв" първа (от частните канали) започва налагането на български сериали – първо с "Хотел България" и "Морска сол" (2004), а после и със "Забранена любов" (2008). bTV излъчваха лицензния комедиен сериал "Тя й Той" от 2002 г. до 2005 г., но дебютираха в продуцирането на собствен сериал именно със "Стъклен дом" през пролетта на тази година.
Едва последните обаче успяха да си изградят лоялна аудитория, да генерират стабилни рейтинги и да предизвикат интереса и на рекламодателите. Възможните обяснения са много – пренасищането от лицензни риалити формати, публика – "жадна" за местни продукти, развитието на телевизионния и рекламния пазар, оформянето на киноиндустрия и т.н. Според продуцентите обаче телевизиите дори малко са се позабавили с инвестирането на собствени продукции.
Такова е мнението и на един от изпълнителните продуценти на "Стъклен дом" и управител на "Камера ООД" Димитър Гочев, който задава основателния въпрос "как да развиваме индустрия, ако телевизиите купуват само готови продукции, а целият бранш работи в услуга на чужди компании". Аргументът му е, че за да се създават качествени български сериали, са необходими ноу-хау, опит и добри професионалисти, без които "дори и да имаш брилянтни идеи, нищо не можеш да направиш".
Димитър Гочев ни връща няколко епизода назад, за да разкаже как се ражда "Стъклен дом". По думите му един ден се ядосва, че в България няма качествени тв продукти, които да отговарят адекватно на чуждите такива, и решил да презентира идеята си за сериал пред bTV. Описва им сюжета, основните герои и те приемат радушно идеята. Логично идва въпросът защо отива в bTV, a не в конкурентния частен национален канал "Нова телевизия". Гочев е лаконичен. "Не искам да ги сравнявам. Просто на този етап решихме, че за нашия проект bTV е по-добрият вариант."
Така телевизията поема изцяло финансирането на проекта, а "Камера ООД" като изпълнителен продуцент се грижи за производството на самия сериал. Двете страни обаче работят в тясно сътрудничество – планират заедно маркетинга на продукта, обсъждат детайлите и развитието на героите. "Това е необходимо, защото крайният резултат трябва да отговаря на интересите на медията. Борим се зрители все пак", обяснява Димитър Гочев. За него успехът на "Стъклен дом" е компилация от много фактори: "Не можеш да имаш лош сценарий, който е добре заснет, или хубав сценарий, който е зле изигран и заснет. Но за индустрията е много важно да разбере, че не може да произвежда нискокачествени продукти и да разчита, че зрителите няма да го разберат."
Oт маркетинг отдела на bTV пък обясняват добрите резултати на сериала така: "Силният сценарий, съчетан с отличната актьорска игра, уникалното за България кино качество на продукцията и правилното програмно позициониране предопределиха успеха на "Стъклен дом", още повече че зрителите с нетърпение очакваха най-накрая да гледат качествен български сериал."
Пътят към успеха
И действително според продуцентите на "Стъклен дом" той успява на моменти да бие дори рейтинга на "Листопад", който е абсолютният лидер по гледаемост в българския ефир, откакто се излъчва. "Много сме близо", усмихва се Димитър Гочев и посочва: "Но все пак "Листопад" върви повече от две години и за това време е натрупал лоялна аудитория. "Стъклен дом" също има сериозно покачване в гледаемостта през втория сезон."
Може би най-големият пробив на сериала на bTV обаче е, че успява да привлече младите хора пред тв екраните. Самият Димитър Гочев разказва, че в началото мениджмънтът на канала е скептичен, че ще успеят да заинтригуват младежите с български продукт, но резултатите са ги опровергали.
"Стъклен дом" се радва на висока гледаемост и се приема еднакво добре от мъже и жени. Голямата част от аудиторията му са младите хора между 12 и 17 години, което е много ценно, имайки предвид непостоянството на тяхното медия потребление", коментират медия планьорите от агенция Media S SMV. И сравняват с конкурентните предавания: "Забранена любов" има смесена аудитория, но с превес към женска, особено е популярен сред по-младите жени. "Листопад" има изразена по-възрастна публика (жени над 55 години са най-лоялните зрители)."
"Нова тв" подновиха излъчването на "Забранена любов" през септември, но сериалът не успява да влезе в топ 50 на най-гледаните програми през месеца според данните на пийпълметричната агенция TNS/TV Plan. Въпреки това в канала го определят като успешен продукт. "Първия сезон с цел налагане на продукта излъчихме в праймтайм и от тази есен позиционирахме "Забранена любов" на точното му място и сме щастливи, че той много бързо набра своята лоялна аудитория", коментира програмният директор на "Нова тв" Олга Лозанова. Според нея сериалът е успешен заради редица фактори – "интересен сценарий, високо качество на актьорските изпълнения, добра режисура, но най-важното е, че успява да създаде живи и реални образи и действителност, на която зрителят "вярва".
Магията на PR-a
Според продуцентите най-големите рискове при създаването на такива проекти се крие в драматургията, тоест създаването на добри диалози, и в подбора на актьорите. Тук ресурсите, с които борави браншът, са доста ограничени. Така например едни от водещите звезди на "Стъклен дом", Калин Врачански и Яна Маринова, са се снимали преди време за конкурентния "Забранена любов". По същия начин част от сценарния екип на сериала на bTV преди това е писал репликите на героите от "Нова тв".
Изпълнителният продуцент на "Стъклен дом" си спомня, че в началото дори актьорите са подходили със скептицизъм: "За един актьор това е голям риск, въпреки че получава по-постоянни доходи, има голям риск проектът да се провали. А това може да им донесе и имиджови негативи, и други. В същото време обаче телевизията най-бързо може да произведе звезди", обяснява Димитър Гочев.
Той казва, че една от важните задачи, която са си поставили при снимките на "Стъклен дом", е да снимат сериала като кино. "Ако го сравним като качество на продукцията с турските сериали, мисля, че сме доста по-близо до добрите американски сериали", гордее се Гочев. За целта "Камера" инвестира в специализирана техника, защото "не може да се правят икономии от това, зрителят веднага вижда разликата". И действително в анкета на www.capital.bg попитахме читателите дали гледат новите български сериали и най-голям процент (35%) от гласувалите 364, отговарят "да, защото са добре направени".
Една от тайните на популярността на новите български сериали обаче са мащабните PR и маркетингови кампании. Телевизиите умело използват ефира си, за да промотират актьорите, които шестват из всички останали тв предавания, организират срещи на публиките и раздаване на автографи в моловете, поддържат интереса към сериалите в социалните мрежи, измислят игри с награди и т.н.
Продуцентите на "Стъклен дом" приложиха и изпитания модел за подкрепа на сериала с книга с едноименно заглавие. Към момента тя е на пето място по продажби на художествена литература в най-голямата верига книжарници "Хеликон". Както се похвалиха от маркетинг отдела на bTV: "Ключова за успеха на този медиен проект е и рекламната кампания, създадена в типично холивудски стил – на творческо ниво тя не се различава от кампаниите на сериали като "Отчаяни съпруги".
Тв каналите заложиха и на друго нетрадиционно решение, което отключи продуктите им за още зрители – пуснаха тв епизодите безплатно онлайн след излъчването им на екран. Това е своеобразен начин да отговорят на торент сайтовете, в които изтича съдържанието им, като задържат аудиторията на собствените си интернет платформи.
bTV и "Нова тв" имат и различни стратегии на програмиране, чрез които също могат да влияят върху интереса към дадено предаване. Така например "Забранена любов" вече се излъчва преди централната новинарска емисия по "Нова тв", а вторият сезон на "Стъклен дом" върви веднъж в седмицата с продължителност два часа. "Този модел е необичаен, ако сравняваме със световните стандарти на излъчване на такива сериали. Според мен трябва да се излъчва два пъти в седмицата, но рейтингите са много добри, а и рекламните блокове са големи", казва Димитър Гочев.
За да е съвсем оправдан етикета "успешен медиен продукт" обаче новите български сериали трябва да намерят реализация в чужбина. По оценките на продуцентите, за да покрие разходите по създаването му, продуктът трябва да бъде продаден в поне 10 други държави. Досега bTV са сключили договор за излъчването на "Стъклен дом" в Турция, водят се преговори с Гърция и Русия. От "Нова тв" пък обявиха неотдавна, че първите 200 епизода на "Забранена любов" започват да се излъчват по латвийската телевизия TV3.
Димитър Гочев разказва, че България инвестира в собствени телевизионни продукти много по-малко от съседните си страни. "Трябва да обърнем начина си на мислене и да създаваме продаваеми продукти", смята той. "Сега заедно с bTV трябва да решим кога да кажем стоп и кога е времето да се появи нещо ново", казва Гочев и добавя: "Оттук нататък можем само да надграждаме."
И наистина, ако за зрителите, почитатели на новите български сериали най-важният въпрос е кога и как ще свършат "Стъклен дом" и "Забранена любов", то за индустрията и телевизионния пазар далеч по-важният въпрос е има ли вече на път по-конкурентни и качествени продукти, които да посрещнат нуждите на аудиторията.

Стр. 33, 34

Георги Кузмов: Бъдещето е в крос медията

в. Класа | Иван ВЪРБАНОВ | 2010-06-07 

Продажбите ще продължат, фалитите ще се засилят

Традиционният ежегоден празник за гилдията – медийният фестивал MEDIAMIXX, присъди наградите си за 2010-а на галапарти, което се проведе в градинката между ул. "Гурко" и "Раковски" в столицата. Генералният директор на БТА Максим Минчев бе отличен навръх рождения му ден заради срещите на българските медии по света. Димитър Митовски и bTV отнесоха "Златен чадър" за най-успешен медиен проект на сезон 20092010 за "Стъклен дом". Вестник "Стандарт" бе награден със "Златен чадър" за крос медия заради съчетанието на книжното тяло с дигиталния формат. Голямата награда за цялостен принос към медиите бе дадена на Иван Попйорданов. Изпълнителният директор на MEDIAMIXX GROUP и организатор на фестивала Георги Кузмов даде специално интервю за "Класа".

Господин Кузмов, поздравления! Въпреки кризата има фестивал.

За мен по-важното е, че събрах куража да го направя. Цялата идея дойде в рамките наистина на една седмица. Благодаря на Столична община, която ни подаде ръка. Партито по-скоро бе само реверанс към участниците, защото бяха свикнали 15 години вече да се събираме в Албена.
Всички сме зависими от икономическата криза. Въпреки това медийният бизнес продължава да се развива – очакваме процеса на цифровизация, нов Закон за радио и телевизия. В тази ситуация какво е най-важното за медиите? Животът си върви, независимо дали е криза или не. Новите технологии вървят напред. Аз съм човекът, който събира новите неща и среща хората, за да си говорят за тях – според мен това е най-важното. Колкото и да са ни критикували, че е нямало достатъчно бизнес в Албена, това е една среща, на която се случваха и сделки, подписваха се договори. Говореха на конгресите ни през последните две години изключително големи имена като създателя на "Уикипедия", Джими Уейлс, Марио Гарсия и т.н. Тоест MEDIAMIXX наистина е средище за медиите, а това, че сме създали много хубава обстановка за купон, винаги е било най-важното за мен.

MEDIAMIXX се развива. Да очакваме ли нови промени в организацията и провеждането му?

Да, аз смятам, че фестивалът трябва да бъде променен по някакъв начин. И според това, което обсъждаме с моите партньори от известно време, стигнахме до извода, че посоката, в която ще вървим занапред, се нарича крос медия. Тя много отива на нашето име MEDIAMIXX. Тоест медиите отново ще са заедно, само че състезателната програма ще бъде с друга насоченост. Тя ще бъде много по-модерна, защото ще говорим как една медия преминава в друга. Смятам, че оценяването само на радио-, телевизионни или шоупрограми вече е останало във времето. Идват нови категориите, нови са нещата, които трябва да се случват.
По принцип Би Би Си нямат интерес да участват, нито да спечелят някаква награда на Балканите. Но ако тук създадем един крос медия фестивал, в който наистина са новите дигитални форми – нещо, което все още не съществува по света, тогава нищо чудно те отново да се завърнат при нас.

Какво предстои на българските медии, очаква ли се концентрация на пазара?

Дигитализацията трябва да се случи. Но в целия свят процесът е труден, така че аз очаквам, че и при нас сигурно ще е така. Продажбите ще продължат, фалитите ще се засилят. Нормално е нещата да се окрупняват, по-лесно е за бизнеса по някакъв начин. Големите по-лесно оцеляват, малките – по-трудно. Печатните и електронните медии не могат да бъдат само печатни, нито само електронни. На преден план излиза т. нар. крос медия. Там медиите намират своите пресечни точки. Освен книжното тяло вече печатните медии трябва да правят и сайтове, които да пасват на книжното тяло, да не е нещо по-различно и да е едно цяло като медия. А това е и другата възможност да прочетеш един вестник на английски. Така интернет дигитализацията дава различни възможности в много посоки и пътища.
От какво имат нужда БГ медиите в момента – от още инвестиции, от регулация на пазара?
От Smart идеи… Защото както в рекламата има неща, които се правят с много пари, но има и неща, които се правят с много ум, с много идеи и те винаги са много по-симпатични. Крос медията е наистина нещо интересно. Хората по света говорят за него и аз искам да работя в тази посока, защото това за мен наистина е бъдещето – много платформи в една медия. Сега развитието ще бъде във всички посоки.

Стр. 20

Петя Терзиева, директор “Маркетинг и комуникации” на bTV: “Стъклен дом” достигна 600 000 гледания в интернет

в. Класа | 2010-06-07 

На 600 000 гледания на епизодите на "Стъклен дом" в интернет са регистрирани от старта на сериала. С това се похвали Петя Терзиева, директор "Маркетинг и комуникации" на bTV. "Стъклен дом" спечели наградата за най-успешен български медиен проект за сезона на MEDIAMIXX.
"Докато ние стигнем до "Стъклен дом", аудиторията трябваше да свикне със сериалите, като се поучи от чужди продукции. На практика последните две години бяха подчинени на риалити форматите, в които аудиторията вижда истински хора -с техните съдби и съвсем истинско присъствие в тв ефира. Докато сериалът е една измислена история, която трябва да изглежда достатъчно достоверна, но и достатъчно истинска, така че всеки зрител да се припознае в героите от сериала. Не сме се съмнявали в успеха на нашия сериал. За нас обаче беше важно той да бъде наистина качествен продукт. Направи ли се на пазара качествен български сериал, той ще бъде най-големият хит и ще има много години живот. Разковничето беше в това, да бъде качествен, а това се постига с инвестиции", каза за "Класа" Петя Терзиева.
"Стъклен дом" стартира блестящо в условия на силна конкуренция. Зрителите бяха доведени още за премиерата на първия сериал пред екрана. Петя Терзиева е категорична, че сериалът се е превърнал в истински лидер на пазара. По думите й като стратегия bTV работи със стандарта, според който още преди да се снима сериалът, вече се рекламира.
Промените на тв пазара и новите тенденции в развитието му са предизвикателство както за зрителите, така и за пазара и рекламодателите, защото се представят вече нови възможности за качествено ново опериране и високопрофесионални продукти. "Когато седнахме с Митовски на първата си среща още в началото, преди още да е започнал процесът, ние поставихме изискването всичко да изглежда като от Холивуд", коментира Петя Терзиева. Според нея сериалът дава реалистичен разказ за живота ни и точно в това му е силата.

Стр. 20