www.capital.bg I 17.11.2015

Ресорната парламентарна комисия прие бюджетите на БНТ, БНР и БТА за догодина и увери, че засега неработещият фонд "Радио и телевизия" няма да отпадне от закона без обществена дискусия

Председателят на Комисията по културата и медиите в НС Полина Карастоянова, подкрепи идеята за обществена дискусия за модела на финансиране и мисията на обществените медии

© Анелия Николова

Парламентарната комисия по култура и медии отложи гласуването на проекта за изменение на Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), който променя системата на отпускане на средства за издръжката на обществените медии. Днес трябваше да се състои първото четене на законопроекта в ресорната парламентарна комисия.

Правителството иска да промени начина на финансиране на БНР, БНТ и Съвета за електронни медии със законопроекта, внесен в парламента още миналата седмица. Мотивът зад изменението е нуждата от фискална консолидация.

В момента обществените медии се финансират чрез субсидии от бюджета, а от догодина беше предложено това да става чрез трансфери. Разликата е, че трансферите са целеви и парите по-трудно се преместват по различни пера в бюджетите на съответните ведомства. При финансирането чрез субсидии по решение на самите ведомства парите могат по-лесно да се преместват по различните пера, ако някъде има недостиг.

Причината: Финансовото министерство

Промените се налагат заради изменение в Закона за публичните финанси. Беше предложено закриване и на Фонд "Радио и телевизия", който предвиждаше плащането на такси от потребителите на радио и телевизионни услуги. Фондът, така или иначе, никога не е съществувал, освен в текстовете на закона, но даваше надежда, че ще осигури на обществените медии независимост от държавното финансиране. Според проектозакона за бюджета за догодина за БНР са предвидени трансфери от централния бюджет в размер на 42,112 млн. лева. Парите за БНТ ще бъдат 65,147 млн. лева.

Генералният директор на БНТ Вяра Анкова, която присъства на заседанието на медийната комисия в парламента, уточни, че представителят на телевизията в работната група в министерството на културата за промени в ЗРТ не бил запознат с крайната редакция на текста, отнасящ се до "Фонд радио и телевизия". "Съдбата на този фонд не може да се решава без обществена дискусия. Разговорът за него всъщност е част от по-големия и важен дебат за мисията на обществената медиа и моделът й на финансиране", каза пред депутатите Вяра Анкова. Тя предложи скоро да бъде организирана такава дискусия, ако политиците са заинтересувани от съдбата на обществените медии. Членът на управителния съвет на БНР Христин Стрижлев подкрепи идеята на Анкова.

Председателят на парламентарната медийна комисия Полина Карастоянова каза, че подкрепя идеята за обществена дискусия и ще предложи такава да се състои "в рамките на следващата парламентарна сесия". Истината е, че този дебат едва ли има смисъл да се отлага чак за следващата година. Идеята за дискусия бе подкрепена от депутати от почти всички политически партии, представени в медийната комисия.

Депутатът от ГЕРБ Лъчезар Иванов предложи на депутатите да не гласуват сега промените, свързани с финансирането на БНТ и БНР и Фонд "Радио и телевизия", а те да са част от дебата за мисията на обществените медии. Предложението му беше единодушно прието.

Парите за догодина са осигурени, но недостатъчни

На заседанието на комисията бяха одобрени на първо четене и проекта на бюджетите за БНТ, БНР и БТА, въпреки породилата се дискусия и изразените тревоги от страна на генералните директори, че финансирането е крайно недостатъчно. Генералният директор на БТА Максим Минчев обясни, че от предвидения за агенцията бюджет от 4, 385 млн. лв. ще трябва да отдели 273 хил. лв. за МВР, която да осигури охрана за агенцията. Оказа се, че БНТ и БНР също ще трябва да отделят от бюджетите си и да платят на МВР за това, че ги охранява. А и трите институции са сред обектите със специален статут и задължителна охрана.

Оригинална публикация

www.capital.bg I 23.012015г.

Глобата на Комисията за финансов надзор може да доведе до закриването на врачанския вестник "ЗовNews"

"Татко умираше от рак, те ми чупеха колата. След всеки критичен текст за висш представител на областната администрация автомобилът ми беше със спукана гума. Спираха майка ми на улицата, за да й обясняват каква съм и да я притесняват. После престанаха да я поздравяват." Такива истории разказва журналистка от малкия врачански вестник "ЗовNews". Подобни истории имат и други нейни колеги, които се опитват да правят независима журналистика в най-бедния район на Европейския съюз – Северозападна България. Заплатите, които получават, са между 200 до 400 лв. месечно.

Редакцията на вестник ЗовNews" във Враца се намира на главната улица. Преди да влезем там, отиваме до най-близката сергия за вестници. Въпреки че според официалната статистика градът е с около 65 хиляди жители, там има четири хартиени издания. "Конкурент" е сложен на централно място на сергията, с цветен печат и 16 страници. Най-скъп от местните издания – 0.60 стотинки, и с най-висок тираж – по неофициална информация около 4 хил. броя. Разпространява се в целия регион. Местният фолклор твърди упорито, че от две години негов собственик е депутатът от ДПС Делян Пеевски. На няколко сергии в града продавачите казват, че "Конкурент" е най-продаван. Изпод купчината издания подават и непослушното дете сред врачанските медии – вестник "ЗовNews". То е с далеч по-скромен вид, черно-бял, с 8 страници и цена от 50 ст. По-късно в редакцията разбирам, че и "Зов" е бил цветен, но в печатницата им вдигнали цената и за изданието станало непосилно да излиза в този вид.

Каква медиа е "Зов"

До павилиона спира минувач: "А бе, ти разбра ли, че глобили "Шанс" със 100 хил. лв?" Вестникопродавецът се замисля и след дълга пауза казва: " Не "Шанс" бе, за "ЗовNews" става дума." Повечето хора в града дори не са чували за неволите на "ЗовNews" и за свирепата глоба, която им наложи Комисията за финансов надзор (КФН) миналата седмица. Нищо, че темата е на първата страница на изданието.

Санкцията е за издателя – врачанската фирма "Алпико пъблишинг" ЕООД, собственост на хирурга онколог д-р Георги Езекиев. Освен издател на "ЗовNews" той стои и зад четири сайта: http://vratzanews.com, http://www.vecherni-novini.bg, http://zovsport.com и електронния сайт към вестника http://zovnews.com. Санкцията е по обвинение в пазарни манипулации. Глобата е максималната по конкретния член от закона и се налага заради въпросителната публикация със заглавие "Първа инвестиционна пред фалит?", престояла около два часа на сайта http://zovnews.com на 27 юни 2014 г., когато пред офисите на банката във Враца са се извили опашки. За вестник "Зов" глобата на КФН е равносилна на убийство. С плаха усмивка журналистите казват, че сумата е равна на издръжката им за три години.

Управителят на "Зов" Мария Димитрова определя санкцията като парадоксална и будеща недоумение, защото дружеството досега не е било проверявано от КФН, а според юристи, с които се е консултирала, при първо административно нарушение налагането на максимална санкция е изключително рядко. Журналистите във врачанската медиа се питат атаката срещу "ЗовNews" сплашване ли е, или конкурентен опит за унищожение. Издателят д-р Езекиев коментира, че проблемите с вестника и за самия него винаги започват "преди избори". Над "Зов" не за първи път има натиск, който рефлектира директно и върху издателя. "Пращали са ми ГДБОП в болницата да ме разпитва. Изпратиха ревизори, които стояха две години в отделението и нищо не откриха. Само притесняваха екипа и пациентите", разказва медикът, който е началник на хирургичното отделение във врачанската болница. Обяснява, че вестникът, зад който стои, има обществена функция и винаги критикува местната власт, иска да е неин коректив. "Без свободни медии, които да казват истината на висок глас, нищо няма да стане, няма да има никаква промяна в тази страна. Това важи за всички. Независимо дали са големи или малки медии", убеден е Езекиев.

Редакцията на вестник "Зов" е малка. В нея работят шестима журналисти заедно с управителя Мария Димитрова. "Не гледайте на мен като на началник. Тук всеки работи като репортер. Включително и аз. Освен това съм шофьор, фотограф и доставчик", казва с усмивка Мария. Това, че хората са малко, си има и предимства. Личи си, че се уважават, помагат си и всеки се стреми да е полезен на своите колеги.

Особености на пазара

Освен "Конкурент" и "Зов", които излизат от понеделник до петък, във Враца има още два вестника, които са по сергиите два пъти седмично – "Враца днес" и "Шанс нюз". Местен разпространител разказва, че има издания, които излизат на хартия, когато съберат пари: "Обикновено по избори или като излезе някоя обществена поръчка." Иначе малкият врачански пазар на пръв поглед изглежда конкурентен – на него има и три местни телевизионни канала, три радиостанции и десет сайта. Пазарен феномен са общинската телевизия и общинското радио, които са на директно подчинение на общинския съвет и получават финансирането си от него. Разнообразието създава привидно усещане, че регионалният медиен пазар е развит. Всички съществуват с много малки символични средства. "Медиите на този пазар са за обществен престиж, други ги финансират на инат или от суета", разказва бивш журналист от Враца, който е избрал друг път на развитие.

Местните вестникопродавци пък са много чувствителни към бизнеса си. През миналата година 165 от собствениците и наематели на магазини и будки за цигари, вестници и пакетирани изделия в града се обединиха, за да спрат Lafka (разпространителската фирма, зад която се смята, че стои Делян Пеевски). "Сдружение на собствениците на търговски обекти – Враца 2013" внесе писма до кмета и областния управител срещу разполагането на 25 павилиона Lafka. Инвестиционното предложение на "Табак маркет" към Враца е от повече от една година, откогато е и отпорът на местните търговци.

Най-големият проблем на местните медии е, че това са много малки и бедни търговски дружества. В този смисъл са много по бизнес и властово/политически зависими. Регионалните журналисти пък са едни от най-съдените. Те работят в малки градове, където всички хора се познават и много често им се налага да бъдат предпазливи в текстовете си. Това безспорно влияе на качеството на изданието, което трябва точно и безпристрастно да пише по различните казуси. А бизнесът със свободното слово трябва да има регламент да спазва етичните и професионални стандарти…

Оригинална публикация

www.segabg.com I 06.01.2015г.

Анализатори очакват това да е годината на независимите продуценти на медийни продукти

И тази година няма да се свършат читателите, предпочитащи истинския вестник.

Накъде ще водят глобалните тенденции в медиите тази година? Видеото – от YouTube до "Фейсбук", ще властва над всичко, но и за вестниците все още има място под слънцето. 2015 г. ще е годината на големите сделки на пазара за медийни продукти. Това са очакванията на анализатори, анкетирани от британския в. "Гардиън".

В момента сме в златното време за продуцентите на съдържание, казва Лорейн Хегеси, независим консултант на "Ченъл 4". Някои от водещите продуцентски компании бяха изкупени от американски инвеститори. Тази година ще следим дали подобни сделки ще има и в Европа. Британската ВТ например има достатъчно ресурс да изгради голяма продуцентска компания, но все още не знаем дали има и апетита за това.

След като "Либърти Глоубъл" и "Дискавъри" купиха най-големия независим продуцент на тв, филмово и дигитално съдържание във Великобритания – All3Media, много оператори започнаха да осъзнават, че днес е стратегически важно да заемат позиции в пазара на съдържание. Затова според Хегеси тази година ще има още големи сделки в тази област. Ерата на гигантските независими продуценти тепърва започва. Големите независими компании изкупиха по-голяма част от по-малките продуценти, затова сега се очаква те да предприемат още по-мащабно окрупняване. Това окрупняване пък на свой ред ще катализира нова вълна малки независими компании, тъй като много сценаристи и режисьори не харесват сложния свят на гигантските корпорации.

По отношение на вестниците очакванията този път са оптимистични. Според Дъглас Маккейб, анализатор от "Ендърс Анализис", печатните издания ще продължат да се търсят, а темпото на растеж при дигиталните ще се забави. "Видеото беше една от големите теми на 2014 г. Но не смятам, че публиката от само себе си ще тръгне да търси клипове в сайтовете на вестниците. В същото време те имат достатъчно големи редакции, за да смятат, че не могат да говорят пред камера. С други думи, вестникарската индустрия ще трябва да намери начин да прескочи тази пропаст – да постигне най-доброто от два свята, да изработи репутация и на видеофронта. Но тук трябва много внимателно да се обмисли стратегия. Може би досега усилията са били насочени към погрешния жанр или канал", казва Маккейб.

Най-голямото предизвикателство пред пресата ще бъде по отношение на мащабите, смята анализаторът. Колко точно печели един вестник и колко голяма редакция може да си позволи неговият издател? Ще имаме ли същия брой големи издания след 5 до 10 години? Ако не, какво следва да предприемат издателите? Според Маккейб печатните медии ще оцелеят, но не в тиражите, с които бяха свикнали в миналото.

В света на големите тв компании с много канали ще наблюдаваме все по-голяма специализация, казва Джон Коен, основател на Tubefilter. Когато тези компании прохождаха преди няколко години, стремежът беше да се акумулират колкото се може повече канали, за да се привлече реклама. Но тази сфера става все по-софистицирана – новите медийни звезди може да разчитат за повече публика на YouTube, освен това да ползват традиционен мениджмънт, а също и холивудски или пък литературен агент, може да работят по отношение на брандирането и лицензирането със съвсем друг екип, обяснява специалистът.

Прогнозата на Коен е, че при видеото YouTube ще останат на водеща позиция, но артистите ще разполагат с все по-голяма палитра от медии за своите изяви, а и навлизането на Vessel и "Фейсбук" на този пазар няма да мине без трусове. Според него сега е идеалният момент да станеш голяма звезда в YouTube. И все по-често ще гледаме тези звезди в произведени от тях филми, които се продават онлайн. Някои от тях вече продават стотици хиляди копия чрез iTunes, а един такъв филм – "Изгонена" със звездата на Vine Камерън Далас, стигна номер едно в iTunes, като в продължение на два дни изпреварваше "Пазители на галактиката".

За списанията също предстои интересна година, смята Дейвид Хепуърт, редакционен директор на "Дивелопмънт Хел". Много списания ще продължават да хвърлят усилия в несвойствени посоки. Ще насочват все по-голяма аудитория към сайтовете си, като акцентът тук ще продължи да бъде не най-новият брой, а естеството на читателите. Никой няма да има големи очаквания за таблетните им формати, защото издателите установиха, че те струват много, а не привличат достатъчно реклама.

И като стана дума за реклама, и при нея доминираща ще е ролята на видеото. От всички форми на дигитална реклама, тази във видео ще продължи да расте най-бързо, смята Дейвид Халермън, главен анализатор в eMarketer. Но бърза да уточни, че в същото време, поне в САЩ, телевизията все още получава много повече нови приходи от видеото в интернет. С други думи, телевизионната реклама ще си остане водеща, макар че дигиталното видео все по-често ще я допълва. Двете все по-често се интегрират, макар че все още липсват технологии за проследяване на зрителите по всички екрани. А точно тук е заровен Свещеният граал на рекламата – как да се намери начин тя да следва тв продукта по всички медии, в които той се гледа. Пресата продължава да губи рекламодатели, а в интернет парите се прехвърлят от банерите към дигиталното видео, казва Халермън.

Къде ще е радиото? Според Мат Дийгън, творчески директор на компанията за консултантски услуги "Фолдър Медия", интернет радиото ще продължи и тази година своя възход, макар и темповете му да не са забележителни.

Оригинална публикация 

в. Стандарт | 10.08.2010

Нямахме пари за парно, пишехме с ръкавици, живяхме в сауна

Новият етап от живота на вече пълнолетния "Стандарт" започна, както си му е редът, в нов дом. По-голям и по-хубав. От няколко седмици "Стандарт" си има къща. Тя е на улица "Мизия" 23 в София – на крачка от Военната академия. Това е шестият поред дом на вестника ни. Началото положихме преди 18 години в една бяла сграда от сглобени елементи на улица "Буная". На втория етаж бе разположена редакцията ни. Пространството бе толкова тясно, че планьорките се правеха в коридора, а фоторепортерите се бутаха в тясно ъгълче, по-подходящо за метлите на чистачките. Точно там обаче се роди първият брой. Голямото предимство на местоположението ни тогава бе в това, че в съседство се намираше ведомствената сграда на родния генералитет със стол на първия етаж. В онези гладни години, в които магазините бяха абсолютно празни, това си бе чист бонус.
Две години по-късно "Стандарт" смени адреса си. Отиде на ул. "Антим Първи" в някогашна лаборатория на МВР. Къщата обаче не бе топлофицирана. Така се научихме да пишем с ръкавици. И създадохме уникален начин за правене на вестник – на три места едновременно. Материалите се пишеха на "Антим Първи". По електронен път се пращаха на другия край на града – някъде в "Дружба", където се връзваха страниците. На трето място – в ИПК "Родина", пък съвсем независимо от вестника си живееше спортният отдел. И си пишеше своите неща. Колко време продължи това, вече е забравено. Но правеното на вестник на три места си е запазена марка на "Стандарт".
За първи път редакцията ни се събра под един покрив в ИПК "Родина". Офисът ни там бе от западен тип – всички в един нюзрум, разделен с прегради. Но с един малък минус – дневната светлина бе на светлинни години разстояние. Научихме се да живеем на луминесцентни лампи. И да виждаме слънцето само в почивните дни и през отпуските. След това минахме и през Полиграфическия комбинат "Димитър Благоев" – място, правено специално за редакции на вестници. Няма да е честно, ако кажем, че не сме се чувствали добре. Но по ред причини пак сменихме къщата. Отидохме "на покрива на града". Пет години живяхме на последните 4 етажа на бизнес център "Витоша". Лъскава сграда с модерна фасада, посрещахме гостите си на покрива, ходехме по син мокет. Но пълно щастие няма. При строежа някой сбъркал туй-онуй и тъмните стъкла, предназначени да пазят от слънцето и топлината, се оказали от сенчестата страна на сградата. Климатиците не се справяха. През зимата бе лято, през лятото – сахарски ад. Научихме се да живеем в сауна, но пък сменихме целия си гардероб.
Сегашния ни дом е на 5 етажа и си има всичко – просторни стаи, прозорци, които се отварят, врати, които се заключват. И разкошни тераси със зеленина, където да каним гостите си. Скоро на партера ще открием и книжарница. Единствената ни грижа е да щадим асансьора, който е капризен и от време на време отказва. Но пък дневните кросове по стълбите на петте етажа гарантират перфектните фигури на всички репортерки.

Стр. 22