в. Стандарт, Weekend | 2010-02-27 

Генка Шикерова е част от новия сезон на "Форт Бояр", на който отново водещ е Митко Павлов. Ето какво каза тя за него. "Митко е един от най-позитивните хора, които някога съм срещала. Познаваме се отпреди. Той е човек, който много лесно може да работи в партньорство с друг. Не е саможив, умее да те изведе от ситуация с лекота. Няма стремеж да изпъкне на всяка цена. Много ще ми е интересно да го видя в новата роля в сутрешния блок. Представям си как, говорейки за коалиции, той казва: "А, чакайте да разкажа един виц!" Защото е такъв – говорим си за сериозни неща и той изведнъж: "О, сетих се за този виц." Той има една особена чувствителност към нещата наоколо, която е успял да запази. Появата му е нещо различно от новинарството, публицистиката, той се изявявал в съвсем друг жанр. Не знам как ще си овладее смеха. Сигурно поне в началото ще разсмива Ани Цолова много. Иначе на "Форт"-а беше човекът, на когото можеш за разчиташ и да се опреш. През цялото време се разхождаше по гащета и беше усмихнат."
Актрисата Елена Петрова, която води с Митко "Денсинг старс 2", сподели следното: "Има всички шансове да стане голямата звезда на сутрешния блок. С него всичко е възможно. За Митака с пълна сила важи правилото "Не пропускай възможността да замълчиш". Докато си партнирахме, стана ясно, че той изцяло е готов да разчита на жените. Магнетичен, забавен, различният поглед към нещата от живота. Сериозността не му отива, но от 1 март е неговият шанс колко е важно да бъдеш сериозен. Преди няколко дни се чухме по телефона и си казахме, че сме много добри и двамата. Това ми припомня да спомена, че му пожелавам абсолютното самочувствие да успее."

Стр. 5

в. Труд | 2010-02-27

Лъскавата телевизионна визия на журналистката Светла Петрова се различава от стила й във всекидневието. Тези, които са свикнали да я виждат “изтупана”, добре гримирана и с прическа, ако я срещнат на улицата, може и да не я познаят. Защото, ако има нещо, с което Светла е скарана, това е суетата. Затова тя предпочита дънки, спортни дрехи и малко грим. “Случвало се е да ме разпознават само по гласа и с изненада да ми казват: Я, ама вие изглеждате по-хубава, отколкото на екрана”, споделя Светла, с която разговаряме за професията и за нещата от живота.

- Светла, след гостуването на Сергей Станишев в предаването ти “Сеизмограф” бяха те обвинили, че си толкова зла, че ти липсва само бич, с който да налагаш събеседниците си. Толкова ли си страшна?

- Наистина имаше подписка от фенове на Станишев, които ме обвиняваха, че едва ли не съм му изтръгвала ноктите без упойка, но крайно време е да се разбере, че угодническите интервюта и въпроси не носят дивиденти нито на политика, нито на журналиста… В телевизията като че ли вече няма твърда граница между жанровете и често се прескача от един в друг. Виждаме как сериозни колеги преминават в забавния жанр. И за мен може да се каже подобно нещо, когато се съгласих да водя “Пирамида”.

- Съжаляваш ли?

- Не съжалявам, защото беше безценен опит, интересно и много различно. Разбира се, нямаше я тая сериозност и задълбоченост на класическото публицистично предаване. От друга страна, виждаме как шоумени нагазват в нашата журналистическа територия и как си правят рейтингите, като канят политици. При тях не важат принципите, които действат при нас. На политиците пък им е удобно, защото се чувстват спокойно и не се опасяват, че някоя лошотия като мен ще им зададе неудобен въпрос.

- Лошотия ли си?

- Не, не, в никакъв случай. Хората, които ме познават отблизо, знаят, че в действителност аз съм добър и милостив човек, колкото и странно да звучи някому.

- Вероятно се упражняваш да бъдеш настъпателна и хаплива? Какъв образ искаш да създадеш за себе си на екрана?

- Какво значи да се упражнявам? Аз просто съм такава – като характер, като темперамент, като природа. Така че упражнявам себе си в професията. Образът ми на екрана не е намислен. И ако имам някакъв успех в телевизионната журналистика, до голяма степен той се дължи на това, че не се опитвам да играя роли. Напротив, в предаването съм такава, каквато съм в живота.

- По-точно?

- Притежавам изострено чувство за справедливост и благодаря на Господ, че е така.Това ми позволява да отсъждам максимално обективно, доколкото това може да се каже за професия като нашата, в която всеки посвоему е субективен. Опитвам се да бъда честна към себе си и към зрителите. Затова ми става болно, когато от време на време някой зрител реши, че съм била несправедлива или че ми е било платено за нещо. Това дълбоко ме потриса.

- Опитвал ли се е някой да ти плаща, за да прокараш теза, идея, или за да защитиш или орезилиш някого?

- Това никога не се е случвало през близо трийсетгодишната ми професионална практика. Никога никой не се е опитвал да ми предлага пари. Имам обяснение за това. Политиците, които са свикнали по този начин да постигат целите си, са добри психолози. Те точно сканират хората в професията и разбират при кого това може да мине и при кого – не. Най-вероятно са сканирали и мен и са разбрали, че няма смисъл да правят опити.

- Трудно ми е да повярвам, че когато съпругът ти Станимир Илчев беше депутат от НДСВ, не са правили опити чрез него да стигнат до телевизионната ти аудитория?

- Допускам, че е възможно да са го натоварвали с подобни очаквания и искания. Но понеже той си ме знае много добре, с характерното си чувство за хумор ги е парирал, преди да стигнат до мен.

- А когато в студиото ти се нажежава и се стига до бой? Както се случи между Стефан Гамизов и Димитър Стоянов, между Яне Янев и Ахмед Башев?

- Тогава ми става интересно. Първо, защото в предаването има екшън – да не говорим, че това неминуемо носи бонус и вдига рейтинга до небесата. И особено защото ми е любопитно как аз ще се справя в такава ситуация, как ще я овладея, защото никак не е лесно.

- Ако се стигне до бой, какво ще направиш?

- Е, в студиото има оператори, охрана, мъже, които евентуално ще се намесят и ще предотвратят баталните сцени… Знаеш ли, в ежедневието съм експресивна, гневлива и на моменти мога да се вбеся за нещо съвсем дребно. В предаването обаче много рядко се случва някой да успее истински да ме ядоса. Някак по друг начин преживявам ставащото пред камерата. Просто ми е любопитно. Забавлявам се, колкото и тази дума да не е подходяща за публицистично предаване.

- На какво си готова, за да се вдигне рейтингът на “Сеизмограф”?

- По-склонна съм да отговора на въпроса “на какво не съм готова”. Не съм готова да прекрача основните професионални принципи – осигуряването на различни гледни точки и плурализъм на мненията, точността на фактите, честността ми към аудиторията. Това не бих пренебрегнала по никакъв начин. Не бих търсила сензационност и атрактивност само заради рейтинга.

- В личен план пълно ли ти е? Притеснява ли те възрастта? Как ти се отрази това, че големият ти син те дари с внучка и те направи баба?

- Възрастта си е възраст. Човек като мине 50-те, няма как да не усеща годините. Няма как да не се събира хоризонтът отпред. Когато си на 20 или на 30 г., пред теб има страшно много години и неща, които да свършиш. Имаш върхове за покоряване. А когато си стигнал някакъв пик, си поставяш други цели. Колкото до внучката, наистина не съм във възторг, когато ми кажат “бабо” (не тя, другите). От друга страна,това е естественото развитие на човешкия живот. По-добре ли е да съм стара мома и да гледам завистливо към хората с деца и внуци? Какво по-прекрасно от това да имам внучка. Да не говорим, че моята се казва Светла. Но не съм настоявала за това, просто децата така решиха. До последно исках да се казва Валентина.

- Защо Валентина?

- Защото така се казва майката на снаха ми. А милата ми майчица се казваше Венета и ми се щеше внучката ми да носи първата й буква. При нас се получи чудодейно застъпване във времето. Когато приключваше животът на майка ми, се появи нов живот. Децата дойдоха в болницата да ми кажат, че снаха ми Сашка е бременна . Мама почина на другия ден.

-Тя разбра ли, че ще има правнуче?

- Не можа. Научила го е някъде в отвъдното. Вярвам, че нашият живот не приключва с тези земни дни; че човек като си свърши добре работата в тоя живот, ще е по-добре в следващия.

- Вярваш в прераждането?

- Дали е прераждане, дали са паралелни светове, за мен животът е безначален и безкраен. Не се притеснявам от края му и от смъртта, защото знам, че смърт няма. Духът е вечен, душата – също. Те не умират. Важното е да изпълним мисията си. Дълбоко вярвам, че човек има свое предназначение в тоя свят. Щастливи са хората, които осъзнаят каква е тяхната мисия.

- За себе си разбрала ли си?

- Трудно ми е да го формулирам с едно изречение. Но да кажем, че вече го знам в себе си и се опитвам да живея според това знание. Разбирам го по Божията подкрепа, която получавам.

- Получаваш?

- Да, наистина получавам подкрепа и знам, че човек следва ли мисията си, никой не може да го лиши от тази подкрепа. Важното е да се спазват Божиите закони, които могат да се сведат до простичкото “не прави на другите това, което не искаш да правят на тебе”. Най-важният смисъл на човешкия живот е да бъдем добри и да помагаме на другите. Така помагаме и на себе си. Чрез предаването си аз се опитвам да помагам на хората. Страшно много зрители се обръщат към нас и съм доволна, че въведохме зрителската рубрика “Хастар”. Тя се оказа трибуна за много хора, които няма към кого да се обърнат за помощ. Особено ме радва, когато зрителите ми се доверяват и в писмата си ме наричат “Светле”. Това означава, че ми вярват.

- Знам, че не ти е приятно, но не мога да не те попитам за ужаса, който преживяхте, когато преди 6-7 години арестуваха големия ви син Владимир в Испания. Тогава ти беше казала, че това е удар върху депутата Станимир Илчев. Удар от кого и за какво?

- И досега смятам,че някой искаше да предотврати избирането на Станимир за председател на парламентарната група на НДСВ… Беше изключително тежък и болезнен момент, в който ме крепеше единствено това, че знаех каква е истината. Знаех, че детето ми не е направило нищо, ама нищо от онова, в което го обвиняват. Аз съм в тая професия и съм съвсем наясно как може да се обработи общественото мнение. Знам, че и досега има хора, които са убедени, че той е виновен. Надявам се след време да разберат, че не са прави.

-Какви са отношенията със снаха ти? Доколкото ми е известно, тя много е помогнала на Владимир да преодолее това премеждие?

- Със снаха ми се разбираме отлично, защото тя е много свястно и мъжко момиче. Безкрайно съм й благодарна, че подкрепи сина ми с любовта си и абсолютната си всетдайност. Иначе добре е, че живеем съвсем близко, но не заедно. Сега си давам сметка колко търпеливи са били моите родители, с които 23 години живяхме заедно в панелка от 75 квадрата. Трябва голямо търпение и много компромиси, за да е нормално такова съжителство. Може би има истина в това, че синовете си търсят жени, които да приличат на майките им. В този смисъл Владимир е направил чудесен избор. Тъй като Сашка готви хубаво, а аз нямам време за това, често ми звъни: “Ела да хапнеш, направила съм супичка.” И аз тичам. Снаха ми ме изхранва! (Ха-ха.) Много свястно момиче. Сега постим и двете заедно.

- От миналата година Станимир Илчев е евродепутат и повечето време е в Брюксел. Ходиш ли често при него? А може би не е необходимо да сте непрекъснато заедно?

- Да, това е здравословно за един брак. Въпреки че има моменти, в които ми е мъчно и ми става самотно. Хубавото е, че той си идва всяка седмица. Ще ми повярваш ли, че нито веднъж не съм ходила в Брюксел при мъжа си. Бях там преди година и нещо, защото ме бяха поканили на дискусия в европарламента. Сега какво да правя там? Аз съм човек, отдаден на работата си. Освен това съм максималистка и перфекционистка. В днешно време нашата професия е всепоглъщаща. За да си на върха, трябва изцяло да й се отдадеш. Отделно на главата ми е грижата за две къщи и изнемогвам физически.

- Защо две къщи?

- Защото се грижа и за брат ми и по-малкия ни син Теодор, които живеят в панелката на родителите ни. Със сина ми пазаруваме, след което започва една хамалогия… Мъкна торбите по стълбите… но не се оплаквам. Животът на човек е такъв, какъвто сам си го направи. Ако ми бяха други ценностите, стандартът и стилът ми на живот щяха да са други. Щях да имам повече пари и да живея по-луксозно. Но ето аз съм предпочела това и така ми е добре.

- Какво за теб е най-важно в този живот?

- Любовта и семейството, честността, свободата, добротата. Това са основните мои ценности, които определят изборите ми в живота. Парите са много, много по-назад.

Стр. 22

в. 24 часа | Паола ХЮСЕИН | 2010-02-27 

Анна Цолова е едно от най-популярните тв лица. Започва журналистическата си кариера като съдебно-криминален репортер в “Канал 3”. Със създаването на Би Ти Ви идва в новините на медията, като често води и сутрешни, и обедни емисии.

Родена е на 17 април 1975 г. в Плевен. Завършва Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”. Омъжена е за оператора Васил Мичев, който снима сутрешния блок на Би Ти Ви. Имат син Калоян.

“От 7 години карам хората да се усмихват”, казва Димитър Павлов за себе си. Преди телевизията да го открие, той става изключително популярен със сутрешното си шоу по “Ретро радио”. Всъщност 3 години е водил новини и по “Евроком”. В Би Ти Ви е водил “10-те най”, играта “Това го знае всяко хлапе”, втория сезон на “Дансинг старс”. Лице е и на “Форт Боаяр”.

Роден е на 30 декември 1977 г. в София. Завършил е публична реч в НАТФИЗ.

- Ани, вярно ли е, че сядате на стола на Бареков и ще водите сериозните политически теми? Така написа самият Бареков в своя сайт.

Димитър Павлов: Слава богу, сменяме столовете.

Анна Цолова: Няма стола на този и стола на онзи. Това е трибуната и сцената, наречена Би Ти Ви. И ако не е тази трибуна, всички ние няма да сме това, което сме. Аз си го повтарям често и затова не смятам, че имам стол на мое име. С Митко ще бъдем заедно, това предаване има двама водещи.

Д. П.: Много ме боли, когато един човек почне да коментира работата на друг, който работи. Този провинциален манталитет няма да се спре никога. В предаването влизат две различни гледни точки – моята и нейната. За сериозни теми няма да парадирам, тук Ани е в силата си.

- Нека да пробваме. Какво мислите за здравната реформа?

Д. П.: Не знам кой е личният ми лекар. Безумието в България е, че ползваш частни лекари непрекъснато, а аз си плащам здравни осигуровки като пич. Понякога и два пъти, защото съм забравил. Аз съм на граждански договор и там се самоосигурявам. Нямам мнение, не съм в час изобщо.

А. Ц.: Ти току-що изговори мнението и нещата, които вълнуват всички хора.

Д. П.: Безумно е, че не знам личния си лекар. Баба ми, лека й пръст, ми направи здравната книжка. Тя ходеше да се занимава по поликлиниките като всеки социално активен пенсионер, за когото е радост да обикаля по подобни места, защото там се среща с хора като него и разменят опит. Затова до ден днешен ходя да си плащам сметките за ток и парно на опашки, защото се забавлявам, като слушам пенсионерите.

- За какво си говорят те?

Д. П.: Там обикновено има едни навъсени и нервирани на всичко хора, които обаче продължават да си плащат, вместо да отидат и блокират входа на “Топлофикация” примерно.

- Г-н Павлов, още не сте в ефира, а цяла седмица идвахте на работа заедно с Ани в 6 ч сутринта, защо?

Д. П.: За да свикна, да си обърна режима, а и има да се науча на още някои технически неща.

- Ани, вие как възприехте новия си партньор?

А. Ц.: С “уха”. Много се зарадвах, нали? (към Павлов).

Д. П.: Наистина се зарадва, както и аз. На нея й бе съобщено 15 минути, след като бях приел.

- Защо се радвате?

Д. П.: Защото е предизвикателство, не съм правил такова нещо. В тая телевизия май вече няма какво друго да водя, само вечерно шоу остана. Шегувам се. Много пъти съм си мислил как телевизията трябва да разнообрази някои неща и затова се радвам, че ми бе предложено. Сега евентуално това с разнообразието ще се случи.

- Какво ще гледаме от понеделник, което не сме виждали досега?

Д. П.: Мен в сутрешен блок не сте ме виждали.

А. Ц.: Митко имаше много фенове като радиоводещ, включително и аз съм го слушала в колата, идвайки на работа. Той се чувства длъжен да разказва вицове, да е смешен. Понякога му съчувствам, защото това са сериозни очаквания от него. В предаването се движим по гребена на информацията. Той ще влезе в темите, в които хората едва ли очакват да го видят.

Д. П.: Няма да размахвам пръст.

- Кои са тези теми?

Д. П.: В темите, в които Ани е изключително ерудирана, аудиторията няма да ме припознае. Например здравната реформа в тежкия й вид.

- Ще има ли нови рубрики?

А. Ц.: Няма да започнем с новостите в понеделник. Тогава ще пуснем една голяма изненада, свързана и с новия водещ. Съвкупност от неща, съвпадения, приятни и за нас. След това по малко ще започнем с новостите.

- Заедно ли ще водите, или всеки ще има рубрики, както по времето с Бареков?

Д. П.: Не знам, трябва ни време да се усетим.

А. Ц.: Няма да има проблем да водим заедно, защото в голямата си част това предаване трябва да има двама водещи – да е по-динамично, по-интересно, с различни гледни точки. Не съм фен на деленето на рубрики. Имаме схема, по която започваме, с идеята през повечето време да сме заедно.

Д. П.: Това, което правех в радиото, ще е и по телевизията. Примерно във вечерните токшоу програми на Запад, както и при Слави Трифонов, се взема едно заглавие и около него се създава история, дори и да няма общо с материала под него. Става смешно. Това е една школа, която вероятно е от първото токшоу в света – преплитането с печата.

А. Ц.: Ще търсим баланса, защото той е човек, който може да намери нещо смешно в това, което го е изнервило, идвайки на работа.

Д. П.: Зависи в какво настроение съм. Понякога се изнервям и се правя на маймуна. Говоря на движението и не се усещам. Лятото е особено смешно, когато прозорците на колите са отворени, така веднъж един таксиметров шофьор доста ми се обиди.

А. Ц.: Мен ме е гонила маршрутка, след като казах едни мили неща.

- Митко, гледате ли сутрешните блокове?

Д. П.: Гледам упорито Ани, откакто Люба Ризова (шеф на новините – б.а.) и Вики Бехар (продуцент на новините – б.а.)ми предложиха това място. От месец минавам през всички сутрешни блокове на телевизиите. Преди не съм ги гледал, защото ме отвращаваше агресивността и политиката сутрин. Сега и трите основни телевизии малко посмекчиха тона. Но аз ги гледам с друго око – като сценарна специфика.

А. Ц.: Конкуренцията и битката е как да направим актуалната за всички тема по-интересна и пълноценна. Нашето предаване от години наред залага на собствени теми. Защото ходенето след събитията не е добра оценка за българските журналисти. Те трябва да откриват събитията, да ги провокират и да ги разказват на хората. От друга страна, няма как да си затвориш очите за събитие само защото и другите ще го направят. Явно, че народът се интересува неистово от “Октопод” и “Наглите”, защото рейтингите ни са покъртителни.

МВР изключително добре визуално и стратегически подходи медийно към тези акции. Пусна и видеоматериали, които всъщност са риалити, филм.

- Защо МВР действа и като телевизия?

Д. П.: Може би така се отклонява вниманието от някакви реални проблеми.

А. Ц.: Аз дълги години съм била съдебно-криминален репортер и в пресцентъра на МВР всяко едно събитие е заснето, просто не са ги разпространявали по медиите. Снимането е практика на МВР от 10 години. Те винаги имат оператор с камера. Тези кадри им трябват понякога и по оперативни причини.

Д. П.: Как се пали само. Ани е изключително симпатична и ерудирана жена, която може да ме научи на много.

- Той много ви хвали, а вие?

А. Ц.: Има чисто технически неща, които Митко трябва да научи – програмата, по която работи целият нюзрум, софтуера, интерактивната маса, на която се виждат снимките. Докато му показвах тези неща оня ден, към 13 ч той ми каза да се прибирам, за да си почина, а друг щял да му помогне. Не всеки се сеща за такива мили човешки неща. Това ме радва, защото прекарвам с него повече време, отколкото с Васил (съпруга й – б.а.).

Д. П.: Тя е свикнала, но мен наистина ме чака здрава работа. Говоря за изграждането на дует, което се прави адски трудно. Много съм силен сам, поради което трудно работя с някого. Но в случая хубавото е, че и тя е така. Най-вероятно ще се скараме сериозно 1-2 пъти, което е ужасно хубаво за екрана.

А. Ц.: Това с дуета е много важно. Хората не си дават сметка, че ние, заставайки в ефир всеки ден по 2,5 ч, нямаме написана на айсикюто (екран, от който водещите четат – б.а.) всяка една реплика, реакция или мимика, която камерата хиперболизира.

- Вие с Бареков имахте ли такъв дует?

А. Ц.: Очевидно е за всичките ни зрители, че ние водехме отделни предавания. Имахме предаване в предаването. След завръщането ми от майчинство дори нямахме общи участия, както преди – вярно, кратки, по за 20 минути. Това се случи по взаимно съгласие, защото ни вълнуват различни неща, в много случаи имаме различно светоусещане. Нормално е. Той искаше да е сам, аз нямах проблем с това.

- Бяхте ли приятели с Бареков?

- Не станах приятел с Николай, ние никога не сме го крили. Но никога не сме били в конфликт, никога не сме имали проблеми, които да пречат на работата ни.

- Кое е най-доброто нещо, което Бареков направи в предаването?

Д. П.: Аз не харесвам агресивния стил на водене, независимо дали става въпрос за него или за други, познати на аудиторията лица.

А. Ц.: Николай провокираше публиката, затова хората го и гледаха. Едно от нещата например, което създаде и голям медиен шум, беше, когато Павел Чернев дойде в студиото и каза, че всъщност е изрекъл лъжа, когато е защитил Волен Сидеров за инцидента на "Тракия".

- Митко, вярно ли е, че сте глътнали муха в ефира?

Д. П.: Вярно е. Много време търсихме една муха в студиото и аз взех, че я глътнах.

А. Ц.: Ето я връзката между нас двамата. И аз имах проблем с муха, чак се ожених със Слави Трифонов заради нея. Водя новини в Би Ти Ви и разказвам за тежък атентат в Израел с много жертви. В това време огромна черна муха влиза в кадър и започва да каца по лицето ми. Аз съм силно осветена и със зелено сако. Едва-едва махвам с ръка, става ми смешно, но говоря сериозни неща. Вечерта в “Шоуто на Слави” гледали обедната емисия и се сетили, че имат запис от репетиция, в която муха каца по лицето и главата на Слави, но той я убива с джапанка. Бяха направили една заигравка – ето тази муха, която тормозеше Анито, Слави я уби. По онова време той тъкмо беше предложил на княгиня Калина брак – друга шега на шоуто, и той казва вечерта: “Княгиня Калина не иска, поне ти ме вземи, убих мухата, която те тормозеше.” Появих се дори с някаква булчинска рокля.

- Защо махнаха известни тв водещи от Би Ти Ви и Нова тв почти едновременно?

Д. П.: Ани доказа, че има по-висок рейтинг сама. Това, което Милен Цветков направи в Нова тв навремето, след което за първи път го свалиха, е нещо, което съм гледал и от което съм се учел. Той въведе английски тип на водене, тогава ми харесваше. Сега нещата станаха много жълти и не ми допадат.

- Как ще се променят сутрешните блокове?

А. Ц.: Ние внимателно наблюдаваме какви хора ни гледат и как го правят. Това, за което работим сега, е голяма динамика, много живи връзки, репортажи, разследвания.

Д. П.: Сутрешното предаване трябва да ти е като кафето, да те удари. Аз не пия кафе, но така съм чувал. Да си "Манчестър Юнайтед" с Уейн и Руни и Майкъл Оуен в нападение, не с Бербатов, защото той е малко по-бавен играч.

- Започвате в понеделник, как се виждате след няколко години?

Д. П.: Имах проект да вложа сам пари в себе си и да си направя интернет радио. Но у нас все още едва ли ще е успешно. Но София е подходяща за градско ефирно радио. Дори направих постъпки за запазване на търговска марка. След пет години си се представям да менажирам радио и да правя късно вечерно шоу в телевизия.

- Ани, защо се подстригахте?

А. Ц.: По чисто практични причини. Много по-удобно ми е да съм с къса коса, за да не се налага да се приготвят моите прически. Освен това дългите коси за подобен тип предаване са не само непрактични, а и не на място.

Стр. 12-13

в. Труд | Соня СПАСОВА | 2010-02-24

130 организации протестират срещу вкарването на малчугани в риалитито

Глоба между 3000 и 20 000 лв. заплашва Нова тв заради реклама на "Биг брадър". Това стана ясно вчера след среща между членовете на Съвета за електронни медии (СЕМ) и представители на правозащитни организации.
Експертите на контролния орган са установили, че авторекламата на продукцията, в която тийнейджър кара родителите си да се запишат за участие в шоуто, нарушава Закона за радио и телевизия. Това разказа пред "Труд" Михаил
Стефанов от Националната мрежа за децата, който е бил на срещата. Клипчето вече не се върти по телевизията.
Според медийния закон търговските послания не трябва да "насърчават децата пряко да убедят родителите си или други лица да закупят рекламираните стоки или услуги".
По думите на Стефанов процедурата по санкциониране на телевизията ще продължи 3 месеца. До приключването на броя шефката на СЕМ Мая Вапцарова не бе открита за коментар.
Миналата седмица 130 организации се обявиха срещу вкарването на деца в "Биг брадър фемили". В интернет тече и подписка срещу намерението на продуцентите да вкарат цели семейства в Къщата тази пролет. Днес предстои представители на неправителствените организации да се срещнат с комисията по гражданско общество и медии в парламента.
Участието на малчугани в "Биг брадър" у нас не е прецедент. Още през 2006 г. тригодишната Данайа живя с майка си Виолета Здравкова в Къщата.

Стр. 7

в. 24 часа | 2010-02-24 

И Димитър Цонев търси таланти, но млади и музикални. Неговото предаване "В неделя с" заедно с "Жокер медия" започва кастинг за млади изпълнители – от 16- до 30-годишни. Най-кадърният сред тях ще представи страната ни на международния фестивал "Новая волна" в Юрмала, Латвия, който е в края на юли.
До финала ще стигнат петима избраници, които ще мерят сили на живо в неделния магазин на Цонев. Журито ще оценява по две изпълнения на кандидатите – на българска и на чужда песен.
Международният конкурс "Новая волна" е с дългогодишна история. Миналата година рецитали там са изнасяли "Роксет", Лиза Стенс-филд, Алла Пугачова.
През годините свои концерти по време на конкурса са имали Монсерат Кабаие, Ал Жеро, Робин Гиб, Хулио Иглесиас, Тото Котуньо, Лу Бега, Патриция Каас, Крие Дебърг, Майкъл Болтън, Стиви Уондър, Джо Кокър. В него участват изпълнители от Близкия и Далечния изток, Русия, Европа, САЩ. България за първи път организира конкурс, за да прати там свой човек. Първата награда на фестивала е 100 000 лева, втората – 60 000 и третата – 40 000 лева.
Всяка стъпка по избора на българския представител може да се проследи от 7 март до 11 април пряко от студиото на "В неделя с…".
Стр. 29
 

в. Седмичен Труд | 2010-02-24

От 22 февруари 1980 г., когато е първото излъчване на" Минута е много", се натрупаха астрономическо число минути и предаването стана на 30 години. Макар да не е най-първото, то е най-дългогодишното тв предаване в родния ефир, а актьорът Петър Вучков, който му остана верен три десетилетия, няма конкурент на малкия екран като водещ.
В светлината на тази история изглежда невероятно, че първоначалният замисъл бил да се излъчат едва пет броя, но големият зрителски интерес оставил предаването на екран до ден днешен. Стотният брои на 25 декември 1987 г. бил планиран за последен, но пет години по-късно ръководството на БНТ отново го връща в ефир.
Въпросите от предаването са събрани в пет книги, публикувани през годините.
Петър Вучков и младият му колега Стефан Спасов с юбилейната торта за рождения ден на предаването.

Стр. 9

в. Дума | Лозан ТАКЕВ | 2010-02-24

Темата за криворазбраната цивилизация и побългаряването на българската демокрация, както и за побългаряването на много неща у нас беше и в поредното 66-то издание по БНТ на "Неделя със…" на Димитър Цонев.
Искрените ми уважения към телевизионните усилия на националната медия, в която минаха десетина години и от моята биография, макар и през миналия век, държи у мен будно чувството за справедлиост при оценката на онова, което върви на екрана в особено почивно и много гледано време.
Затова и бе голямо учудването ми от случайното присъствие поне на двама от гостите, явили се почти като арбитри и защитници на съвременното звучене и оценката за криворазбраната цивилизация и демокрация в областта на модата, литературата, журналистиката. Не бях чувал за журналиста Любомир и за писателя Любомир – нека е мое невежеството, че не познавам двете момчета, които искаха доста ерудирано и компетентно да им вярваме на думите, които произнасят в националния ефир… Твърде досадното и често повтаряне на съчетанието "лайф стайл", разбирай стил на живота, признавам, доста ме озадачи. Дори Митко Цонев искаше да ни избави от неудобството, като обясняваше какво означава купешките от задокеанския брат думички. Само си мислех как като толкова дълго, десетки години, бяхме под влиянието на СССР и руския език, нито веднъж не казвахме вместо живот "жизнь", а сега така бързо се наведохме, така бързо променихме речника си, поведението и "лайф стайла" си? Да ме извини Любомир Денчев.
Писателят, също Любомир, но Милчев, също да прости невежеството ми – не съм чел нищо писателско още от него, – но искам да му вярвам за "изтънчените" и купешки думички за водата и затова как се обличат примерно известна политичка, чалгаджийка, Азис, Китаеца, Евгени Минчев. Ако това е елитът за БНТ – всички да ме простят, ако това са интелектуалците за БНТ – всички да простят моята неподготвеност за тези изречения. Добре все пак, че се появи Владко Мурдаров по въпросите за чуждиците и новопоявилите се речникови промени във времето на криворазбраната цивилизация и демокрация.
Неудобството, което изпитваше, така поне усетих, и водещият Цонев, беше и мое зрителско неудобство и неодобрение, та затова и седнах да споделя тези свои изречения. Все пак могат да се подбират по-прецизно събеседници и гости, които ще ни възпитават в друг вкус, с друг речник, с друга ерудиция от националния ефир. Те искат да коригират нашето поведение, нашия изказ, нашето отношение към модата, литературата, културата, изкуството. "Неделя със…" спокойно може да върви в следващите си издания и като "Неделя без…" примерно подобни писатели, журналисти. За да остане уважението ни към националния ефир и в следнащите петдесет години, колкото измина Българската национална телевизия. Като сме данъкоплатци, да си кажем поне думата в ДУМА!

Стр. 12

сп. Жената днес | Мария ТОНЕВА | 2010-02-24

От десет години той носи отговорността за сценария на "Шоуто на Слави". Иначе е дипломиран театрален режисьор. Лаконичен, премерен, остър и категоричен… В начина на общуване, в стила на писане, в тълкуването на реалността… На 38 години, за него телевизията е професия, писането – страст, а Уди Алън – гений, пред който смирено се покланя. Иво Сиромахов е противник на всякакви глобални обобщения и прояви на колективна глупост. Залага на пародия и сарказъм. И малко лирика, тук-там…
"Изкуството е единственото сериозно нещо на този свят, а творецът – единственият човек, който никога не е сериозен", казва Оскар Уайлд…

Колко е важно да бъдеш сериозен в днешно време?

За мен е важно да бъда несериозен. Забелязал съм, че колкото по-тъп е човек, толкова по-насериозносе взема.

Преди 18 години у нас се зароди един тв диспут – между културата и бахура. Докъде стигна той според вас? Кой кого изяде? Имат ли бъдеще заедно?

В гениалния скеч на Теди Москов нямаше противоречие между културата и бахура, напротив. Лирическият герой обичаше и културата, и бахура, и се разкъсваше в любовта си към тези две екзистенциални потребности. Аз лично също обичам и двете и се старая да намирам баланса между тях.

За какво мечтаехте като малък и в какво се превърнаха мечтите ви?

Мечтаех да стана футболист. Не станах и се радвам, че не станах. Днес вероятно щях да ритам в нашето посредствено първенство и да се напивам по чалга клубовете. Сега мечтая да видя децата си успели хора. Казвате, че постоянно изправяме децата си до стената и ги разстрелваме с тъпи въпроси. Какво научихте от своите синове? За какво мечтаят те? Тъпотата наистина може да те убие. Особено когато си дете и все още нямаш изградени защитни механизми срещу вселенската простотия. От моите синове се научих да прощавам. И на други неща съм се научил от тях, но те са твърде лични и не ги споделям с никого.

Какъв е мъжът днес? По какви жени се прехласва той?

Не знам. Аз съм противник на всякакви обобщения. Предполагам, че истинските жени са харесвани през всички епохи. Най-добрият съвет, който сте получавал?
Когато бях на 18 години, кандидатствах режисура в НАТФИЗ. Не знаех какво точно трябва да правя на изпитите, затова отидох да се посъветвам с големия режисьор Младен Киселов. Споделих му намеренията си с надеждата той като преподавател да ме "светне" за някой номер, да ми каже каква е печелившата стратегия на изпитите, за да бъда приет за студент. Вместо това той ми каза само: "Бъди себе си, не се прави на нещо друго". Спомням си, че тогава бях много разочарован. Казах си: тоя човек нещо ме будалка и не иска да ми каже никакви хватки. А бях убеден, че има някакви хватки, които гарантират успеха. Днес, 20 години по-късно, разбирам, че Киселов ми е дал велик съвет – да бъда себе си. Съвет, който следвам всеки ден.

Книгите, театърът, телевизията – коя е най-силната ви страст или част?

Телевизията ми е професия, писането ми е страст, а театърът остана в миналото ми. Но пък сегашната ми работа има много допирни точки с театъра – създаваме роли, работим с актьори, изнасяме представления всяка вечер. При това пред милионна публика.

Какво не трябва да знаят зрителите и читателите за Иво Сиромахов?

Нищо не трябва да знаят за мен, така както и аз не знам нищо за тях. Най-добре е да си останем забулени в неизвестност един за друг.

Вашето творчество разсмива (вероятно и разплаква) много хора. Вас какво ви разсмива?

Мен ме разсмива творчеството на Уди Алън, Мънро-Саки, Марк Твен, Хашек.

Има ли някоя вселенска мъдрост, която дава тон в живота ви?

"Кажи ми кои са приятелите ти и аз ще ти кажа какви тъпанари са."

Какво си казвате, когато нещата са зле?

Казвам си:"Бахмааму, загазих…"

Какъв е фешън-стайлингът на медиите в България?

Позорен. Модата е да се върви след силните на деня и да се елавословят безсрамно. Затова казионните медии вървят към своя залез, а на преден план излизат независимите интернет-блогове, в които има много повече обективна информация и по-честни анализи.

Бихте ли провелите референдум за избор на най-тачения актьорски образ в "Шоуто на Слави": Шишо Бакшишо, Бай Шиле, Цеко Сифоня, Хулиган Кучков и останалите..?

Не. Всеки един от тези образи пародира различни черти на българина. Безсмислено е да ги противопоставяме. Те се допълват и сборът от всички тях може би ще ни даде картината на съвременния човек. От какъв супергерой има нужда българският народ? Само нациите в беда имат нужда от герои. Нормалните народи не се нуждаят от герои, а от професионалисти. А у нас забелязвам постоянно озъртане за това кой да е следващият герой. Може би ни трябва някой като Супер Любо, да хвърчи напред-назад, да му се радват бабичките…

Наистина ли вярвате, че хората обичат да са единни в глупостта?

Разбира се. Този процес най-отчетливо се наблюдава по време на избори. Тогава хората масово загубват разсъдъка си и подкрепят разни типове, които твърде скоро започват да им причиняват страдания.

Какъв е шансът чушкопекът да цъфне на българската евробанкнота?

Аз се съмнявам, че ще доживея времето, когато ще се появи българска евробанкнота. Но ако някой ден след 200-300 години това все пак се случи, чушкопекът ще е най-подходящият символ на българската култура. Повечето от нещата, създадени у нас, са точно такива – грозни, функционални и изразходващи много енергия.

Каква е топлата връзка между българските политици, чалга-певици и футболисти?

Плейбекът. Всичките само имитират работа.

На какво се смее българският народ?

На същото, на което се смеят и другите народи. Добрият хумор няма националност. Най-новата ви книга "Няма смисъл" е посветена на нашенския елит. Ще ли ви се някой ден да има повод да напи шете"Има смисъл"? Не вярвам това да се случи. Безсмислието не може да свърши просто така, от само себе си. Нужни са постоянни, целенасочени усилия в тази посока. А това очевидно не е сред приоритетите на обществото. Така че дефицитът на смисъл ще продължава да расте.

Вашата рождена дата, 29-и декември, съвпада с тази на доста видни личности – Анд рю Джонсън (17-и президент на САЩ) , актьорите Джъд Лоу и Джон Войт, Били Мичъл (баща на US Air Force). Вярвате ли в знаците на съдбата?

Това, че съм роден на една дата с тези велики хора, не ме прави велик, уви. На всяка дата от календара са се раждали както много успешни хора, така и големи боклуци. За да успееш, не е достатъчно само да се родиш. Трябва и да поработиш.

Според астролозите тъгите на България започват с факта, че е основана под знака Козирог. Вие също сте от тази зодия. Какво ви говорят звездите?:-)

Звездите нищо не ми говорят, а и аз им мълча. Не са правени опити за установяване на контакт нито от едната, нито от другата страна. Към хороскопите съм настроен скептично. Зодиакалните прогнози по вестниците са едно от най-ярките колективни проявления на глупостта. Ето, казвате, че съм роден на една дата с Джъд Лоу, но се съмнявам, че ни се случват едни и същи неща.

Стр. 68, 70

в. Меридиан мач | 2010-02-24

Продуценти зарязаха "Спорт мания", Сашо Диков спасява предаването

Едно от най-вълнуващите спортни предавания в ефира "Спорт мания" ще продължи да се излъчва въпреки финансовите затруднения. Крум Савов стартира външната си продукция точно преди година заедно с Вили Вуцов, но двамата не се появиха на екрана на Канал 3 последната неделя. Тогава тръгнаха слуховете, че предаването пада. По неофициална информация продуцентите на "Спорт мания" спрели да дават "пари и през последните три месеца Крум Савов трябвало да осигурява сам финансирането.
"Моето желание е това предаване да го има. Световната финансова криза и кризата на рекламния пазар обаче ни принуждават засега да отстъпим", обяви популярният тв журналист пред "Меридиан Мач". Той се надява, че с помощта на програмния директор на Канал 3 Сашо Диков може да се намери решение на проблема.
"Харесвам предаването на Крум и ще направя всичко възможно то да продължи да се излъчва", обясни Сашо Диков. Двамата на няколко пъти бяха вкарвани в интриги от жълтите медии, но те са категорични, че конфликт между тях не е имало и Диков не се е бъркал по никакъв начин в работата на колегата си.
По договор външната продукция е трябвало да отчислява процент от приходите от реклама на телевизията, но заради липсата на такава до Канал 3 не са стигали постъпления.

Стр. 23

www.dariknews.bg | 2010-02-24

Най-новото шоу на bTV „България търси талант" стартира в понеделник от 21.00 часа. То ще се излъчва три пъти седмично, като в понеделник и вторник стартът ще бъде в 21.00 ч., а в четвъртък – от 21.30 ч.
Първите епизоди на „България търси талант" ще покажат най-интересните и забавни изпълнения по време на кастингите, които се проведоха в няколко български града. Зрителите ще видят пред какъв избор бяха изправени членовете на журито Магърдич Халваджиян, Любен Дилов-син и Хилда Казасян. В продължение на близо месец в епизодите ще бъде показано и търсенето на първия български талант в различните етапи на шоуто. На екран ще се появяват и епизоди с гост-звезди, които взеха участие в журито. Сред тях са Стефан Данаилов, Васил Василев-Зуека, водещата на bTV Новините Ани Салич.
Вече приключи и последният етап на кастингите, по време на който бяха избрани талантите, които след месец ще се борят за зрителския вот по време на големите финали на шоуто, които ще се излъчват на живо.
До момента в представянето на участниците са използвани над половин тон желязо, в които влизат лек автомобил, мечове, ножове, отвертки, тигани, бръснарски ножчета. Общо над 600 минути са прекарали част от талантите в танци, в които влизат народни, брейк, класически балет и изключително любопитните миксове от собственото разбиране за танц на част от кандидатите, наречени от журито „свободни танци". Магърдич Халваджиян, Хилда Казасян и Любен Дилов-син пък прекараха над 3000 минути в оценяване на различни изпълнения. Водещите Алекс Раева и Мария Игнатова даваха кураж и успокояваха над 600 от талантите, прекарвайки над 300 часа на високи токчета.

Оригинална публикация