www.avtora.com | Георги НЕДЕЛЧЕВ I 2010-02-23

За промяната в сутрешните блокове и изчезването от ефир на две от емблематичните им лица…

Сутрешните блокове вече не са същите.
Най-напред bTV остана без Бареков и лафа “Имаме новина”, а отскоро Милен Цветков е аут от Нова телевизия.
Дали рейтингът на двата канала се е повишил след тези промени (твърди се, че да), не се наемам да твърдя.
Въпросът е, че телевизиите се разделиха с две емблематични лица и жанрът навлиза в нова ера.
Милен Цветков беше човекът, който създаде така наречения сутрешен праймтайм и вкара обществено-политическия разговор в ранните часове от деня. Диалогът с драгия зрител стана явление именно благодарение на него.
Милен бе и първият водещ, наложил по-агресивен стил в интервютата, както и журналистът, който никога не се бои да каже и защити субективно мнение.
В bTV Бареков наложи не по-малко емоционален маниер, макар и с по-положителен заряд. Енергията и самочувствието, които излъчваше, плюс желанието да фабрикува новини, действаха ободряващо на сънливата публика.
Но защо тогава и Бареков, и Цветков се сбогуваха със сутрешния праймтайм?
При пловдивчанина, наричан саркастично от недоброжелатели Ники Дудука (заради някогашни изяви по чалга-партита), фамилиарниченето с политици достигна непостижими за нито един друг водещ висоти. Не става дума само за свойските разговори с Бойко Борисов.
От един момент нататък всички политически интервюта на Бареков станаха твърде “кухненски”. Заприличаха на диалози между хора, които си имат някаква своя приказка, непонятна докрай за зрителя под юргана.
В желанието да покаже компетентност, водещият се превърна в съзаклятник.
Въпросът не е в това дали са верни обвиненията, че е бил финансово мотивиран от един или друг политик, за да обслужва негови интереси. Лично аз приемам, че не е вярно. Въпросът обаче е, че за голям брой зрители това наистина започна да изглежда правдоподобно.
Изваждането на Бареков от сутрешния блок е опит на bTV да върне усещането за безпристрастност и дистанцираност от политиката в студиото си. Доколко ще бъде успешен – това тепърва ще се види.
Едно е сигурно – извън оковите на “барекадата” Николай днес се чувства видимо по-добре, а новата роля – на самостоятелен медиен бос, му отива.
При Милен Цветков ситуацията е по-различна. Той никога не е искал да демонстрира фамилиарност с политиката. Не се е изживявал и като висока камбанария с мнение от последна инстанция.Даже напротив – заемал е предимно нихилистични позиции и винаги е бил ироничния контрапункт на всякаква демагогия в ефира.
“Ястребът Милен” обаче допусна една съществена грешка в кариерата си и не е учудващо, че старателно избягва да говори за нея в интервютата си. Става въпрос за участието му във VIP Dance миналата есен.
В танцовото шоу, замислено като апотеоз на положителните емоции, основният отрицателен герой беше дупнишката чалга-фурия Сашка Васева. Тя обаче бързо изхвърча от дансинга и ефира, а Цветков изненадващо пое нейната роля.
Чрез конфликта си с Мира Добрева, в който бе прекрачена границата на джентълменството, Милен волно или неволно се съгласи да бъде демонизиран. Той стана Лошият на екрана, и то лош не по начина на Нед или Боби Турбото, а лош в стила на Миодраг Иванов, който вдигна още по-високо летвата на анти-кавалерството, само че в ефира на bTV и Dancing Stars 2.
Нямаше как негативният ореол, с който Цветков се сдоби покрай танцуването и мълчаливия си бойкот в това шоу, да не се пренесе и в изявите му като водещ на “Здравей, България”.
Публиката, която гледа телевизия сутрин, е особено чувствителна към ореола на водещите. Казано на професионален жаргон, към Милен се появи ясно изразена “негация” у публиката. И рейтингът на “Здравей, България” взе да се срутва.
Случи се така, че с оттеглянето си Бареков повлече крак и за Цветков. Сутрешният блок на bTV внезапно се “обективизира” и изчисти от излишна патетика.
На този фон постоянното апострофиране от Милен по Нова телевизия започна да дразни все повече хора и те все по-често превключваха на другия канал.
Има и друг аспект на еволюцията в сутрешния праймтайм. Покрай цялата тази криза, която ни тресе, публиката се умори от остро политическо и социално говорене още от 7 заранта.
Телевизиите, които по традиция са територия на по-зрялата и консервативна аудитория, се опитват да станат по-позитивни и спокойни.
А стилът на Бареков и Цветков ще се пренесе в Интернет. Тук публиката е с отдавна калени нерви и има нужда от ястреби като тях.

Оригинална публикация

bTV I 2010-02-22

Той ще седи до Ани Цолова всяка сутрин от 1 март

Новият водещ на предаването "Тази сутрин" е Димитър Павлов.Той е добре познат на телевизионните зрители от предаването "Това го знае всяко хлапе" и Fort Boyard.
От 1 март Митко Павлов и Ани Цолова ще ви будят заедно всяка сутрин в 7 часа.
"Спи ми се малко, ако трябва да съм откровен, но точно на теб няма да го казвам, тъй като на мен тепърва ми предстои да си сменям режима", каза Митко Павлов и допълни, че не мисли, че ще му е много трудно да свикне с ранното ставане.
"Просто трябва да свикна, че не трябва да се прибирам в толкова часа, а в толкова часа трябвада тръгна за работа. Това е доста сериозен ангажимент и в чисто физически план. Не сме вече на по 20, дето се вика, и трябва човек да се понаспива малко повече."
Митко Павлов обясни, че не може да разкрива много подробности относно това, което той ще внесе като новост в предаването. Все пак обаче стана ясно, че част от нововъведенията ще са свързани с повечето спортни теми в "Тази сутрин".

Оригинална публикация

в. Монитор | Петър ПОПОВ | 2010-02-20

Димитър Павлов е напът да се раздели с ролята си на развлекателен тв водещ. Лицето на българския "Форт Бояр" е сред фаворитите на зрителите за партньор на Ани Цолова в "Тази сутрин" по bTV. В случай че пребори конкуренцията на други двама любимци от нюзрума на медията – Антон Хекимян и Цветомир Семов, Павлов е готов да се разгърне в сериозните теми на злободневието. "Е, няма да участвам в дискусии за досиетата или пък да разнищвам тежки казуси за бъдещето на лявото и дясното политическо пространство – сподели за "Монитор" той. – Но социалните теми ме вълнуват, защото съм на тридесет години и си плащам данъците. След като коментирам драми от такъв характер на по чаша ракия вечер, нормално е да го правя и в ефир, за да търся решения за тях." Според клюката в bTV Митко бил доста изнервен от чакането на окончателно решение на тв ръководството. След отправената към него покана за ководещ на "Тази сутрин", преговорите замръзнали. Междувременно по bTV тръгна поредният сезон на "Форт Бояр", чието лице е Павлов, а тв каноните трудно допускат един водещ да се подвизава едновременно в два различни формата. За пример дават Ани Салич, която заряза временно новините, за да води благотворителното шоу "Великолепната шесторка". Докато се чака окончателното решение, на btv.bg валят усилено прогнози за името на наследника на Бареков. Официалното му представяне е планувано за понеделник. Дебютът на избраника ще е на 1 март.

Стр. 56

в. Стандарт, Weekend | Стела СТОЯНОВА | 2010-02-20

Дефектолог по образование, тв водещият е бил зидар, барман, месар, даже е теглил тиражите на тотото

Преди дни стана ясно, че раздялата на Милен Цветков с Нова телевизия няма да бъде за кратко. Въпреки че каналът дълго време ни подгрява с новината, че доскорошният водещ на сутрешния блок вече ще ни буди през уикенда, липса на финанси провали медийното начинание на Милен. Говори се, че сега той ще се присъедини към многото напоследък тв журналисти, слезли от екрана, за да отворят информационни сайтове. Милен Цветков е един от малкото водещи, който не е бил венчан за телевизията даже във времената, когато пари за всякакви предавания имаше. Ако работеше по специалността си, в момента любимецът на ранобудните драги зрителки щеше да обучава слепи деца, защото е специализирал точно това, завършвайки дефектология. Кариерата му обаче познава и други разклонения – политическо уволнение от БНТ навремето го прати да си изкарва хляба с производство на колбаси. А дюлгерската мистрия го познава дълго време преди заплатите на зидаро-мазачите да оглавят топ 10 на надниците в България.
В телевизията Милен попада като студент във времето на легендарното "Ку-Ку" благодарение на съученика си Камен Воденичаров, който вече е част от екипа на предаването. По онова време Цветков работи в столичното заведение "Коко", откъдето Камен Во минава често. Един ден той взима Милен на снимки и така барманите в България остават с един по-малко.
В началото го ползват предимно да прави анкети, но именно в "Ку-Ку" го харесва тогавашният доайен на БНТ Бригита Чолакова. Тя го "открадва" за предаването си "Телевизионен неделник". По онова време в него се тегли и тотото, така че Цветков известно време се подвизава и като асистент покрай кълбото, в което се въртят големите печалби. След като Чолакова напуска БНТ, Милен отива в новините и дори става водещ на "По света и у нас" – нещо, което в онези години се приема за връх на кариерата за един репортер. Конфликт с тогавашната шефка Илияна Йотова обаче става причина Цветков да напусне медията.
Милен обвинява БНТ в цензура и решава да се "спаси" от нея в истинския триизмерен свят, като започне да се занимава с колбасарство. На новото поприще го кани негов приятел, който има цех в Горни Лозен, и известно време бившият телевизионер разнася и продава салами. Пробва се и в зидарията, а за кратък период се връща и към барманското поприще – само че този път става управител на заведение, отново на Камен Во.
Истинският му тв апогей започва, когато Нова телевизия стартира сутрешния си блок "Здравей, България" и кани Цветков да се върне в медиите в амплоато на сутрешен водещ. По онова време той води без екранна партньорка и е първият, който въвежда пряка телефонна линия в сутрешно тв предаване. "Ало, Миленчо" става любимата реплика на десетки зрителки, които му звънят с най-разнообразен репертоар от проблеми – от това, че е спряла топлата вода в квартала им до въпроса ще се разделят ли героят и героинята в любимия им сериал, който се излъчва по Нова.
Милен се държи нерядко безцеремонно, понякога хлопва телефона и това го прави любимец на половината телевизионна публика и люто мразен от останалата й част. Бисерите, които ражда диалогът му с феновете, стават истински хит. По-късно обаче телевизията го сваля като сутрешен водещ. През 2005 година Милен прави следобедно предаване в същия канал – "Часът на Милен Цветков", което обаче не достига рейтинга на сутрешните му подвизи. Малко по-късно, след като продуцентски скандали карат Ники Кънчев да се оттегли като водещ на "Биг брадър", Милен става за един сезон лице на реалитито. Именно след него телевизията го връща на сутрешен екран – този път на мястото на скандално уволнения Георги Коритаров. И въпреки че Милен първоначално се кълне, че никога не би се пробвал да става отново рано, след като знае какво му е коствало правенето на сутрешно предаване през годините, с радост откликва, когато Нова му предлага да поеме щафетата от Коритаров. Неговото предаване се оказва последен пристан и за една друга тв легенда – проф. Юлиан Вучков.
След известно време обаче Нова за пореден път взе историческото решение да се раздели с Милен – този път, за да придаде по-сериозен облик на "Здравей, България". Доколкото познаваме обратите в отношенията между Милен и медията, и този път разлъката едва ли ще е за последно.

Стр. 10

www.vsekiden.com | Яна Донева | 2010-02-19

Продуцентът: Правим най-доброто за предаването

След Юлиян Вучков и журналистката Диана Найденова отпадна от схемата на сутрешния блок на Нова и това стана ясно сутринта, след като рубриката “Закуска за шампиони” стартира, но без нея. По предварителна информация, разпространена от самата меди, миналия петък, “г-жа Челюсти”, както я наричат феновете й, трябваше да седне в студиото заедно с ководещ – мъж и заедно да анализират събитията от седмицата. В студиото обаче се появи само Иван Михалев от “Капитал” и то по-скоро в ролята си на гост.
Очевидното объркване наложи да се обадим на продуцента на блока Асен Григоров, за да разберем на какво се дължи. “Правим най-доброто за предаването и Диана няма да води тази рубрика. Внедряваме постепенно Иван Михалев в екипа, който ще влиза в ролята си на анализатор и събеседник”, бе лаконичният коментар на Григоров пред “Всеки ден”.
Слухове обаче набързо скараха Найденова с ръководството на Нова, което било и причината за “развода” й с телевизията. Самата журналистка не успя да вземе отношение, защото се приготвяше за ефир в Дарик радио.

Оригинална публикация

www.blitz.bg | Антония СТОЙНОВА | 2010-02-19

Останах кръгъл сирак на 15 години, работех в кръчмите, за да се издържам

Албена Михова е най-известната комедийна актриса от новото поколение. Варненката с големите трапчинки спечели любовта на феновете още с първото си появяване в предаванията "Хъшове" и "Шоуто на Слави". Нейните шаржове караха цяла България да се превива от смях, а след напускането й Дългия така и не успя да й намери заместничка. Незабравими скечове Албена направи и в "Бай Брадър", а в момента се изявява в "Пълна лудница", където играе Албенджи от пародията на турския любовен сериал "Сакъз".

Въпреки поредицата от нещастия в личния си живот, Михова, която отглежда сама сина си Мартин, твърди, че никога не пада духом.

- Ти стана популярна за първи път от предаването "Хъшове", а след това игра доста време и в "Шоуто на Слави". С какви чувства си спомняш за работата си там?
- Да, това си беше период от живота ми, който ми е било писано да го изкарам. Там получих самочувствие като актьор. Слави ме взе от трети курс студентка. Явих се на кастинга последна, но ме избраха. Гримьорът Димитър Коклин също участваше в кастинга и решиха, че лицето ми е много подходящо за грим и става за всякакви превъплъщения. Харесвах си всичките роли там, но най-много ми легна Елена Костова – жена с положение нали, съпруга на Костов, тежкарка, въобще, подходих психологически. Боже, много образи играх там – Нона Йотова, чистачка, леки жени. Имаше една Соколова, жената на Йордан Соколов, леле, страшен скеч стана, с един дакел, истински, жив!

- Защо напусна Слави?
- Ами то всичко с времето си. Все някога трябваше да приключа. Трябваше да дойдат други, да си опреснят предаването – аз не ги обвинявам. То се изтъркваш, разбираш ли… Но друга жена не намериха, не знам дали забеляза. Само мъже-актьори!

- Слави не те ли покани отново?
- Не, не, приключихме тотално! Аз много се обидих, като си тръгвах и повече не искам да се връщам. Няма значение… Той ми е давал хляб колко години. Това е глупаво да се сърдиш или да обвиняваш някого, че те е освободил. Търсиш си друга работа и това е. Не съм абонирана, ще стоя аз там 40 години ли?!

Не че ми е минало – аз останах с дете, сама, без работа…

Пет месеца много трудно изкарах след това, никой не знае. Аз по него време доста тежко го изживях това.

Изкарах общо шест години със Слави – четири години в "Хъшове" и две години в "Шоуто". Но Слави не ми е направил име. Името човек си го прави сам, таланта аз си го нося и го дължа на майка си и баща си, на никой друг. Той, Слави, ме показа просто и аз успях да се заявя. За което свалям шапка – той направи много хора известни по този начин. И аз на това много съм благодарна, защото то ми свърши много работа и продължава да ми върши работа.

- Сега в "Пълна лудница" как се чувстваш?
- Аз бях в "Бай Брадър" първо при Господарите на ефира. За мене „Бай Брадър” си остава едно от най-силните предавания – с Митко Рачков, Мария и с мене също. Много ми липсват тези скечове, защото там бяхме много освободени и ни оставяха да импровизираме, докато в "Пълна лудница" не е точно така. Там си казваш текста, има повече нерви, репетира се, защото все пак това е цяло предаване.

А и без театър не мога. В Зад канала играя в няколко представления, и в Младежкия театър, играя и в "Сълзата" по един спектакъл, ходя на дублажи за „Картоон Нетуорк”

- С нова фигура си от известно време. На какво се дължи?
- На фитнес ходя три пъти седмично. Не мога да издържа всеки ден да ходя, много ми е скучно. Мотивира ме това, че се появявам по телевизията. Преди бях по-пухкавичка, сега го правя заради телевизията – събличам се тук-таме, виждаш, че започнах да играя леки жени. Преди кога са ми давали леки жени….Освен това аз много бачкам и не ми остава време за храна, както виждаш – една салата на крак през деня и това е. Не пуша също… Ходя и на китайски масаж да ми чупят ръцете от време на време.

Продадох си апартамента във Варна – този, който ми беше от родителите ми, за да си купя тук апартамент в “Младост 3”. Аз по друг начин нямаше да успея. Добре, че нашите са ми завещали. Иначе живеех под наем много дълго време, и с бебе бях още, и така я карах…

- Сами ли се гледате с малкия Мартин? Буен ли е?
- Той е на 10 години, в четвърти клас, добре се гледаме, обичаме се, помагаме си. Той не е буен, просто прави хумор в класа и разказва вицове, прави смешки и те го възприемат като лоша дисциплина. А всъщност е много хубаво да има някой да разсмива. И мене това ме дразни, че учителите са лишени от чувство за хумор. Това са деца, а те така ги режат от малки. Всичките родителски срещи започват с името на моя син. Всеки преподавател влиза, аз ставам, покланям се и казвам "Кажете!" и те се чудат защо аз се покланям. И като разберат, че съм майката на Марти, казват "Ах, да, да…" Викам им: "Аз затова се поклоних, за да знаете, че можете да започвате направо". Той е много емоционален и абсолютно ще стане актьор, за съжаление. Марти на кого може да се метне, освен на мене. Баща му не е актьор.

Аз искам да имам още едно дете и ще имам, казала съм го. Искам момиченце да си имам. Моето дете си има братче така или иначе от другото семейство на татко му. Виждаме се и с него, не е от тия, дето изчезват.

- Албена, ти си завършила кукловодство. Как зави към комедията?
- Аз се явих и на "драма", и на "кукли". И бях добре и на двете, но се договориха "куклите" да ме вземат, защото съм по-шантава. И ме взеха – първа по успех.

- А кога забеляза, че си по-"шантава"?
- Още в училище, във Варна,

не бях много добре психически

(смее се). Общо взето през пубертета се разчупиха нещата, защото дотогава бях много свито и срамежливо същество. Във Варна стъпих за първи път на театрална сцена, в театрална школа. Тогава и стихотворения казвах, абе сериозна работа, но общо взето ги забавлявах и те решиха, че съм много комедийна и то нещата се увличат в тая насока, така ми тръгна…

- Малцина знаят, че имаш забежки и към музиката и даже си се прехранвала като певица?
- Ами пяла съм много по различни заведения, имах голям репертоар. Пяла съм кънтри, джаз, рок, всичко, което върви по кръчмите. Само чалга не съм пяла, за това си има хора. Бях ученичка още, когато почнах.

Бях на 13, когато почина майка ми,

а две години след това и баща ми, така че трябваше сама да се издържам. Бях самичка и общо взето се изучих самичка.

- Голямо противоречие – израснала си пълен сирак, а вместо да се отчаеш, ставаш комедийна актриса?
- Виж, аз бях в седми клас, когато останах без майка, а в девети клас – и без баща. Те един след друг починаха. Имаше едни комшии, които са колеги на майка ми (тя беше куклен артист, а баща ми драматичен актьор) и те се грижиха за мене, станаха ми настойници. Та тези колеги на майка ми от Кукления театър много ми помагаха. Тези хора се застъпиха тогава и аз останах в апартамента си, не отидох в интернат. Но си живеех сама и всичко съм постигнала с крайни усилия. Научих се и да готвя. Някак си ми се отдава. А па тая Нова година сто неща направих!

Баклавата обаче сама си я изядох.

Както обикновено, парата не ми се падна, падна ми се работата. 

Оригинална публикация

www.blitz.bg | Марина ШИВАРОВА | 2010-02-19 

Слави Трифонов дойде в “Ку-ку” с протекциите на Влади Въргала и Август Попов

На 27 януари се навършиха 20 години от излъчването на първото издание на студентското телевизионно предаване „Ку-ку“. Репортер на “Женски Тайни” се срещна с един от героите от шоуто – бургаският журналист Марко Бонев, който се съгласи да разкрие много от тайните в своето бурно минало. И, естествено, да разкаже за прощъпалника на култовото за времето си предаване “Ку-ку”.
На Разпети петък преди 4 години на една от пешеходните пътеки в Бургас кукувецът беше пометен от развилнял се автомобил и оцеля по чудо, но в момента е 80 процента инвалид.

- Как се създаде студентското предаване “Ку-ку”? Какво си спомняш за него?
-То се създаде на квотен партиен принцип – четири човека от комсомола, четирима от федерацията на независимата студентска младеж и т.н. Работихме на 11-ия етаж, ние бяхме след обед, преди обед беше програма “Здраве” –в телевизията тогава просто нямаше място.

-А ти как попадна в “Ку-ку”?
-В “Ку-ку” имах шанса да попадна след втория конкурс, който мисля, че се проведе в 272 зала на Софийския университет.

-Коментира се, че заради връзката, която си имал по това време с Камен Воденичаров, той не само, че те е водил навсякъде със себе си, но те е вкарал и в предаването.
-Когато се провеждаше конкурса, Камен беше в чужбина. Предварително обаче ми беше казал: “За нищо на света недей да започваш работа в телевизията!” Дори изрично ми беше забранил да кандидатствам в телевизията. Но въпреки това аз използвах отсъствието му, че е в Кьолн, Германия, и се явих на конкурса. След това ние направихме може би най – страхотния екип.

-Кои други се явиха и спечелиха същия конкурс? Какво ти е мнението за членовете на екипа, който създадохте?
-И до ден-днешен не мога да не призная качествата на Евтим Милошев, който е продуцент на едни от най-гледаните предавания. А той се яви на същия този конкурс. Тогава се явиха Соня Момчилова – сега издава списание, а преди беше говорител на Министерството на Вътрешните работи. Северина Гарджева – също… Ние просто бяхме на тази възраст, в която се явихме на конкурса и започнахме работа в “Ку-ку”.

-Слави Трифонов кога и как се появи в “Ку-ку”?
-Започна може би месеци по-късно от мен. Той дойде с протекциите на Влади Въргала и Август Попов.

-Наблюдаваш ли някаква промяна в него?
-Не е същият човек, какъвто беше преди 20 години. Променил се е. И то в положителен смисъл. Слави има властни стремежи към подчинените си, но аз го разбирам защо го прави. Защото ние, българите, сме разпасана тайфа. И ако не поддържаш дисциплината, и то по зверски начин, от продукта, който правиш, нищо няма да излезе.

-Разкажи някоя история със Слави Трифонов?
-Бяхме тук на морето. Тогава с Август Попов те играеха проститутките. За беда Август се беше напил много сладко и не можеше да си научи 10-те реплики. Наложи се да правим дубъл след дубъл, дубъл след дубъл. Когато се върнахме в София, успяхме все пак да сглобим нещо, което да се получи за излъчване по телевизията и никой от екипа не спомена какво е направил Август. Докато Слави си позволи. Това е нещото, което и тогава не ми хареса и за което няма да го оправдая никога. Август е една страхотна лира, защото той е фантастичен човек. И това, че се е напил, на него му е позволено, той е артист. Има някои неща, които на актьорите и шоумените са им простени. Защото иначе продуктът става стерилен.

-Как си обясняваш фурора, който предизвика “Ку-ку” – само защото беше първото нетрадиционно за времето предаване ли?
-“Ку-ку” беше една медийна бомба, защото почти всяка седмица там влизаха нови хора и се вливаше свежа кръв. А сега екипите са толкова закостенели, че да влезе човек в такъв екип или трябва да се бори с нокти и зъби, или да е наистина някакъв гений, или да има някаква връзка. Когато се събирахме, даже нямаше столове за всички. Спомням си как

Слави стоеше клекнал, защото нямаше къде да седне.

Но тогава бяхме съвсем други и имахме съвсем други цели. Не да правим шоубизнес, от който да се вадят само пари. Ние се опитвахме да бъдем някакъв коректив в общественото съзнание.

-Затова ли са проблемите в шоуто, което с всеки ден става все по- скучно?
-Не го гледам. Много рядко превключвам телевизията. Предпочитам да гледам или Дискавъри или Анимал планет. Защото програмите по нашите телевизии все едно вече съм ги гледал.

-А какво си спомняш от Камен Воденичаров?
-Той ме научи на невероятни неща от живота. Когато през 1994 ходиха с оператора Калин от “Ку-ку” ходиха на Световното по футбол в Америка, аз го попитах: “Батко, кажи какъв е животът в Америка?” Ошашавиха ме неговите думи: “Там хората работят в отбор. Когато един човек тръгне напред, всички други го бутат и всички вървят напред! Докато при нас е обратното! Когато един човек си подаде главата, гледаме да го смачкаме и всички падаме надолу!”

-Впрочем кога и как точно се запозна с Камен Воденичаров?
-Запознахме се през 1989 година. Аз съм сред учредителите на СДС – Бургас и тогава с известната манекенка Елина Кешишева, която също е от Бургас, изпълнявахме куриерски функции. С нея бяхме отишли в командировка в София и спяхме в апартамента на един, който беше правил филми за румънската революция /явно има предвид Владу Береану, б.а./ – не мога да се сетя за името му. Там се беше събрала голяма тайфа: Емо Кошлуков, други лидери на независимите студенти. Тогава Камен се беше върнал от турне в Белград. В този апартамент се запознахме. После той дойде тук по разпределение. В Кукления театър в Бургас пристигна цяла група току – що дипломирали се млади актьори от курса по кукловодство: Камен Воденичаров, Тончо Токмакчиев, Влади Василев заедно с жена си Деси Знаменова. Тогава в Бургас все още имаше Клуб на дейците на културата. И къде, къде можехме да се виждаме? Всяка вечер ходихме в клуба да се веселим. После разбира се, веселбите продължаваха на различни места. Камен живееше в един ведомствен апартамент в комплекс “Меден рудник” и оттогава се познаваме по -отблизо.

-Тогава ли поставихте началото на връзката си?
-Да.

-Верен ли е слухът, който се носи, че в Бургас той за пръв е бил с мъж-и то с теб?
-О-о-о, не знам. Аз съм чувал, че не е било за първи път.

-Като заговорихме за Камен…
-Да, ясно ми е, че и ти ще ме питаш за сексуалността му и за нашата връзка. Това е обект на всенароден интерес, който аз не мога да разбера. Лично мен не ме интересува какво правят съседите. Ако иска, съседът може да спи с кучето си или с водопроводни тръби. Какво прави в леглото, си е негова работа! Не мога да разбера това нездраво, пошло любопитство на българина кой с кого се ….

-Все пак отговори ми конкретно имахте ли връзка с Камен Воденичаров?
-Да, ние бяхме млади – аз на 18, той на 24 години и изживяхме едно прекрасно приятелство.

-Не смяташ ли, че заради разкритието на интимната ви тайна, Камен Во може да ти се разсърди?
-Защо, аз нищо не лъжа.

-За Елина Кешишева, която преди петнадесетина години беше една от най – успелите в чужбина манекенки, се говореше, че е имала връзка с Камен Воденичаров.
-Може и да са имали. Аз не съм бил там, за да светя. Възможно е, защото Елина е едно прекрасно момиче. Тя беше тази, която в телевизионното предаване “Ку-Ку” за пръв път пред цяла България каза следните думи за политиката на страната: “Със стари курви нов бардак не става!”

Кукувците се проявиха за пръв път и на много други фронтове: първата частна продукция в БНТ, Ку-ку маГЪЗините, първият сатиричен ежедневник – вестник „Ку-ку”, първото национално частно радиопредаване – „Славата на Слави”, и се стигне до цигарите „Ку-ку international – Раris, London, New York… Gorna Djumaya”, вафлите „Ку-ку” и течния шоколад „Паста за цапане на зъби – Ку-ку”, записа на първия ку-ку албум – „Ръгай чушки в боба”…

Оригинална публикация

в. 24 часа | Диана КЪНЧEВА | 2010-02-18 

Третият сезон на “Форт Бояр” стартира тази вечер в 20 ч и ще се излъчва всеки четвъртък по същото време. Общо 13 епизода ще могат да видят зрителите. Тази година на форта ще са само лица на Би Ти Ви. От медията строго пазят в тайна кои са участниците, но "24 часа" разкри, че май сред тях са Марияна Векилска и сутрешният репортер Антон Хекимян. Специално за старта на тазгодишното звездно състезание у нас вчера пристигна Мосю Рошел – на снимката вдясно. Името му е Филип Льоре и е роден близо до Бретан. По професия е оператор и има особен вкус към екстремното. Освен че всяка година опитва новите изпитания на “Форт Бояр”, той предприема и много пътешествия за снимките на различни документални филми. Преди години загадъчният господар на крепостта стига и до Лапландия с кучешки впряг. Продуцентът на играта Мартин Захариев разкрива в аванс за читателите на "24 часа" какви са новите моменти и как са протекли снимките. Захариев е също известен издател, собственик на медии и човек с активна обществена позиция.

- Стартира новият сезон на “Форт Бояр”, какво ще му е различното, че го рекламирате с мотото "Още нищо не сте гледали"?

-Третият сезон на "Форт Бояр" в България ще бъде само с лица, познати от ефира на Би Ти Ви, но поставени в комични или напрегнати ситуации. Много е забавно.

По повод 20-годишнината на френското издание участие са взели Ева Лонгория и съпругът й Тони Паркър. В Дания водещ е легендарния вратар на "Манчестър Юнайтед" Петер Шмайхел. За Латинска Америка предаването се продуцира от компанията на Рики Мартин. Това е – хората искат да гледат известните! Някои, защото ги харесват, други от любопитство, трети – за сеира!

- За първи път отборите са само български. Как успяхте да спечелите това доверие у френските продуценти?

- Продуцентите от френската компания ALP специално ни поздравиха още през 2008 г., когато снимахме втория сезон и безпрецедентно българите спечелихме 11 победи от 12 мача! Миналата година отново ни признаха, че с нас работят особено приятно и професионално. Доверието между нас – "Айвижън", като изпълнителни продуценти, и французите се е доказало в работата ни през годините. По повод на 20-ия рожден ден френските домакини направиха само с нас страхотен купон на самата крепост, почерпиха с шампанско и торта с формата на форта. Работата с тези хора е удоволствие. Прекарахме страхотно заедно и зрителите ще усетят настроението от екрана.

- Как подбрахте тази година участниците, ще има ли някакви интриги между тях?

- Вижте, "Форт Бояр" е единственият истински позитивен риалити формат. Целта на тази игра е да преодолееш себе си, фобиите си, комплексите си, да се състезаваш отборно. По-просто казано – да си докажеш, че още ставаш. Интриги, казвате… Невъзможно е да има при този кастинг, а кастинга направихме заедно с мениджмънта на телевизията. Искам специално да благодаря за това на Люба Ризова, Вики Бехар, Рени Викторова и другите отдели. Телевизията е отборен спорт.

- Като продуцент как коментирате 12-те процента квота за програми на български продуценти, която записаха в поправките на медийния закон?

- Като продуцент и юрист по образование считам, че България като държава-членка на ЕС не е транспонирала европейската директива за аудио-визуалните медийни услуги в нейната цялост. В противоречие с директивата чл. 19а от ЗРТ дава правото на излъчващите оператори да преценяват дали за тях е практически възможно да запазват минимален процент от програмното си време за европейски произведения и за български произведения на независими продуценти. Директивата дава право на държавите – членки на ЕС, и на техният законодател да преценят практическата приложимост на това изискване, но не и да предоставят тази преценка на самите телевизионни оператори, както се получава в българския случай. Практически отказът на държавата да насърчи създаването на оригинална българскапродукция не подпомага развитието и популяризирането на българската култура. Уважаваният председател на правната комисия в НС, г-жа Искра Фидосова пред депутатите обясни, че не може да се запише "българска продукция" в закона, защото било в противоречие с международните норми в ЕС и не може да има дискриминационни текстове на национална основа. Това не е ли абсурд според вас! Въобще между първо и второ четене на закона в медийната комисия се случиха много странни неща, присъствах и на двете заседания. Приемете обаче, тази страница за затворена.Засега! Ще очакваме новия ЗРТ през 2010 г., както обещаха "отговорните фактори".

- Нова се продаде, ТВ2,"Диема" – също, Би Ти Ви е пред сделка. Какво става – районът ни ли е непривлекателен за инвестиция, или кризата отнесе от БГ ефира медийните магнати?

- Най-вече ни липсва пазарът, защото сме малка държавичка с бедни хорица. Какво да правят големите тук? Гръцката "Антена" продаде Нова тв на MTG за 620 милиона евро, ама преди кризата, когато телевизията имаше 18% дял при групата 18-49-годишни. Нещо повече – пазарът на тв реклама тогава в България се водеше за най-бързо растящ в Източна Европа и Нова държеше 32% дял от 125 милиона евро нет за 2007 г. И какво стана 6 месеца по-късно в пика на кризата? През януари 2009 г. и двете водещи телевизии намалиха цените си с 1/4 и работата се закучи. Днес Би Ти Ви е пред продажба и с нетърпение очаквам публичната информация за параметрите на сделката, тъй като купувачът СМЕ е публична компания и е длъжна да я оповести. За СМЕ, след като купи "ПроБГ" и "Ринг" с такъв малък пазарен дял, няма друг полезен ход, освен да придобие и пазарния лидер Би Ти Ви. Иначе инвестицията им в България се обезсмисля! СМЕ все пак е 33% Warner.

От цялата история обаче разбрах едно – в търговията с медии най-важното е кога продаваш, а не какво.

- Вие сте издател, а списанията едва кретат след бума, който преживяха преди години. Има ли още хляб в този бизнес?

- Аз взех своето от издателския бизнес през последното десетилетие, но 2009 г . ми излезе през носа и добре, че е вече в историята. Хляб няма, има само трохи, и то ако имаш портфолио от списания, единичните играчи си отиват. Това беше година на глобална рецесия и беше богата на уроци за играчите в медийния бизнес. Печатът затъва, твърдят, че интернет разцъфтява, но не и в България. Докато от една страна вестниците харчат много пари, за да осигурят оригинални истории и информации, от друга, радиото и телевизията ги предлагат безплатно, та даже и на интернет страниците си. След това ги вземат и останалите интернет медии и ги предават на "посетителите си" чрез линкове или като копират цели текстове. Тези, които се стараят да стигнат до оригинални информации, поддържат сгради, редакции, и онези, които правят интернет изданията си на два компютъра вкъщи, се борят за едни и същи рекламодатели.

Е, кой кого ще надвие в тази работа? Анализаторите казват, че медийната индустрия бавно ще започне да излиза от рецесията през тази година.

Издателствата трябва да създадат портфолио от печатни и дигитални издания, предназначени за различни аудитории. Те може да бъдат групирани по пол, възраст, социално-икономически статус, интереси, етнос, важното е да познават и разбират аудиторията си. Новите технологии са важният съюзник за издателствата днес. Те са свързани с всички звена в печатната медия – чрез тях може да се повишат приходите от реклама, да се подпомогне разпространението, намаляване на разходите, подобряване на комуникацията и повишаване на качеството на продукта.

- Как ще се отрази на тв бизнеса отпадането на ограничението собственици на рекламни агенции да имат медии?

- Аз лично съм доволен от тази либерална поправка, която много ми пречеше, докато бях собственик на Ретро радио. Забранителната разпоредба оцеля цели 13 години и целта й беше да ограничи възможностите за монополизиране и влияние на едни и същи играчи на целия пазар. Но според мен не проработи, защото беше умело заобикаляна през годините.Никой не кара рекламистите насила да стават собственици в медии, но сега клиентите им вероятно ще получават по-добри цени в медиите, където агенциите имат участие.

- Били сте главен секретар на КРС, толкова ли са натоварени комисарите, че трябваше да се увеличи бройката им от 5 на 9, и приемате ли сегашната нагласа на правителството да свие състава на регулаторите?

- Не само че я приемам, ами я аплодирам! Предишното правителство, водено от БСП, искаше да опикае като свое и това борче! Да, ама не! КРС е много сериозно институция, но като колективен орган може спокойно да работи и с 5 членове, защото разполага със сериозен административен и експертен капацитет. По съвсем друг начин бих ви отговорил,ако от тази година управляващите решат с новия ЗРТ да закрият СЕМ и да направят регулаторния орган конвергентен.

Стр. 24

www.prkernel.com | 2010-02-18

От 20 февруари по телевизия PRO.BG стартира съботно-неделен сутрешен блок от 8 до 10 часа. Предаването ще е по-скоро Lifestyle, ще има новини за красота, здраве, известни личности, светски гости и любопитна информация от цял свят. Водещи на сутрешния блок ще са Вяра Деянова и Денислав Борисов. Вяра получи през 2007 г. голямата европейска медийна награда EuroMedia – Erasmus за продукцията "Шест месеца от живота", която проследява първите шест месеца от членството на България в ЕС. Денислав е бакалавър по журналистика и магистър по PR.

Оригинална публикация

в. Марица, Пловдив | Евелина ЗДРАВКОВА | 2010-02-16

Принципът: не предложиш ли идея, на която да ти кажат "Евала", хвърчиш

Пловдивчанинът Радомир Чолаков е един от осемте студенти, на които на 3 януари 1990 г. БНТ възлага разработването на концепция за ново телевизионно предаване с работно заглавие "Студентски парламент". Другите са Радослав Гълъбов, Любен Дилов-син, Ясен Бориславов, Петър Курумбашев, Камен Воденичаров, Цветелина Борисова и Георги Георгиев. Отговорен редактор е нещатната сътрудничка на Националната телевизия Снежа Симеонова. На 27 януари е излъчен първият брой на създаденото от тях предаване, но с името "Ку-ку". Радомир Чолаков става отговорен редактор на студентската програма "Ку-ку" след Снежа Симеонова и ръководи екипа в периода септември 1990 г.-октомври 1991 г. Предава щафетата на Петър Курумбашев и заминава за Германия, за да специализира медийно право. През 1995 г. се връща по покана на Хачо Бояджиев, който го назначава за юрисконсулт в БНТ. През следващите години става последователно главен юрисконсулт, главен секретар и изпълнителен директор на медията. От 2001 г. е главен юрисконсулт на издателската група ВАЦ. Председател е на Комисията за журналистическа етика в печатните медии.

-  Г-н Чолаков, всички си спомнят, че имаше някога в телевизията една студентска програма "Ку-ку", но предисторията се губи в мъглата на прехода.

- "Ку-ку" беше уникален експеримент в телевизията, какъвто не ми е известно да е правен някъде по света, а у нас никой не смее да го повтори. Целта на партийните идеолози, лансирали след 10 ноември 1989 г. идеята за такова предаване, е била да създадат "клапан" за отпушване на напрежението сред студентите, като им дадат възможност да обсъждат проблемите си по телевизията. Първата група студенти бяхме подбрани на квотен принцип: четирима представители на комсомолската организация в Софийския университет и четирима от Федерацията на независимите студентски дружества, оглавявана тогава от Емил Кошлуков. За да имало в екипа политически баланс. Например, аз и Любен бяхме от страната на "червените", а Курумбашев и Камен – от"сините". След много години важни фактори в БНТ ми признаха, че никой не е очаквал, че ще направим предаване. Сивите кардинали са били убедени, че първо ще се изпокараме и после, понеже не сме професионалисти и нямаме понятие от телевизия, ще се издъним. Това е щяло да даде повод на номенклатурата да каже: "Видяхте ли, че студентите за нищо не стават?!" Изненадахме ги.

Истината е, че се карахме точно два месеца, колкото да се убедим, че всъщност нямаме различия. Че всички искаме по-справедливо общество. Което минава през промяна на системата. Първото "Ку-ку" започна с онзи исторически кадър на китайски студент, спиращ с тялото си танк на площад "Тянънмън". Избрахме го случайно, но се оказа пророчески. Старият режим, без да иска, ни беше пуснал директно в танка. Два-три месеца след старта се занимавахме действително със студентски проблеми – столове, общежития, битовизми. В резултат на което разбрахме, че няма такова нещо "студентски проблеми". Всички проблеми са функция на политиката. След което си плеснахме ръцете, обърнахме дебелия край на тоягата и почнахме само с актуална публицистика и политическа сатира.

Впрочем, "Ку-ку" се излъчваше едва два пъти в месеца. Телевизионните босове си имаха достатъчно главоболия около Великото народно събрание и никой не ни обръщаше внимание. Едва през август 1991 г. ни показаха секретно социологическо проучване, според което студентската програма "Ку-ку" е на шесто място по гледаемост и на четвърто място по обществено доверие сред всички предавания на БНТ, след "По света и у нас", "Всяка неделя" и "Панорама". Босовете бяха в шок. Някак, тихо-кротко, "Ку-ку" беше станало танк, със собствено задвижване.

-  В съзнанието на повечето хора обаче са останали само фрагменти: атомното предаване, скечове, няколко песни… Същевременно се оказва, че огромна част от известните лица във всички телевизии днес някога са минали през "Ку-ку". Как си обяснявате този феномен?

- Основният принцип, с който тръгна предаването, беше, че то се прави само от редовни студенти. Който завършеше следването, трябваше да напусне. Това гарантираше непрекъсната ротация на хората. Другият принцип, наложен желязно от Снежка Симеонова, беше, че си в екипа само ако допринасяш за успеха на предаването. Ако в два поредни броя не предложиш идея, на която останалите да кажат "Евала", изхвърчаш. Третият принцип беше, че предаването нямаше водещи. Лице на "Ку-ку" беше куклата. Тя беше главното действащо лице, пред нея всички в екипа бяхме равни, просто репортери. И четвъртият: предаването трябваше да бъде непрофесионално. Думата "професионализъм" свързвахме с комунистически клишета. Беше въпрос на чест да правиш нещата наопаки. Всяко издание беше сбор от хрумвания: анкета с шантав въпрос, скеч, интервю с някоя странна птица, самоделно клипче … На кого каквото му е дошло на ума, важното е да е оригинално. Беше сбор от проблясъци. Затова и в паметта на хората са останали фрагментите.

"Ку-ку" беше велико, защото в него всеки млад човек, който иска и има какво да каже на обществото, получаваше шанс. Равен шанс. Без привилегии за никого. Отговорният редактор беше там, за да гарантира спазването на принципите. Да дава шансовете. И Снежка, и аз, и Петър, мисля, не сме изневерявали на тези правила. Беше невъзможно някой да ни се обади и да каже: "Абе, тук едно наше дете, много е талантливо … Вижте там …". Всеки трябваше да се доказва в жестока конкуренция. В "Ку-ку" оцеляваха само най-талантливите. Най-силните характери. Затова всички, които са минали през месомелачката "Ку-ку", успяха после навсякъде в медиите. Впрочем "Ку-ку" е доказателството на какво са способни българите, ако получат шанс, бъдат поставени в равни условия, имат високи цели и не допускат компромиси. За съжаление това никога повече не се повтори. Телевизията "открехна" една пролука през 1990-1994 г., през нея влезе една мощна вълна амбициозни млади хора, след което вратата отново се затръшна.

Ако за нещо ме е яд, то е колко трудно нашето общество дава шансове. Сакън, да не дойде някой млад човек и да вземе хляба на по-стария. Най-важното е да се пази статуквото. Ама талантливите младежи развиват бизнеса, разширяват го, така се създава място за много повече хора. Вижте днес. С едно-две изключения зад всички най-значими предавания на всяка от телевизиите стои по някой кадър на "Ку-ку". Ако тогава не бяха лансирани, подкрепяни, калявани тези хора, откъде щяха да дойдат? От "С бъклица и дрян" ли? Сега те дават хляба на старите телевизионери. Дават шансове на следващите. Представяте ли си, ако във всеки бизнес беше имало по едно "Ку-ку"? По една такава фабрика за шансове?

-  Ефектът на "атомното "Ку-ку" беше поразителен. Със сигурност не сте го направили, за да спечелите власт.

- Към точно това предаване изпитвам смесени чувства. Идеята за него се зароди още през лятото на 1991-ва. Тогава още бях отговорен редактор и имах вътрешна съпротива да го правим. Не ми беше ясна целта, която искаме да постигнем. Да кажеш по единствената телевизия, че "Козлодуй" е гръмнал, да взривим атомна бомба, макар и виртуална…?

Е, бомбата гръмна на 22.12.1991 г. Маса хора се побъркаха от ужас, политиците започнаха да си плетат кошниците, а в чуждата преса за пръв път се появиха статии, в които се постави въпросът "Ами ако гръмне …?". И до днес предпочитам да мисля, че "атомното "Ку-ку" беше направено от суета, за да не мисля друго… Не знам какво се доказа с него, освен че ценностите са започнали да се разпадат, а властта е в кома. Вече бях понаучил кое-що за германските медии и казах на моите приятели, че за такова предаване на Запад всички те ще са в затвора, незабавно. А тук станаха мегазвезди. Дойде славата, с нея спонсорите, голямото шоу, турнетата, политическото влияние… .

-  Само не ни казвайте, че това не е било планирано…

- Не, не беше планирано, така се получи. Получи се обаче и затваряне на екипа. Звездите вече не искаха да делят славата. Спря ротацията. Куклата отстъпи пред лицата на актьорите. Нека повторя, че "Ку-ку" беше изградено като трансмисия, в която талантът се завърта, получава ускорение и отлита в друга орбита. Когато спря, се оказа, че мястото е тясно за толкова много таланти. Това нямаше как да не доведе до конфликти.

От друга страна, натрупаното през двете години зрителско доверие беше трансформирано в чист рейтинг, а рейтингът, за да се поддържа, трябваха все нови и нови шокове. Срещу добрия вкус, срещу ценностите, доколкото бяха останали. Образи на "проститутки", "Шат на патката главата …". Във втория си етап "Ку-ку" все повече ставаше глашатай на псевдоценностите на прехода. Уж иронизирайки ги. Парадоксално, колкото повече укрепваше рейтинга, толкова повече падаше доверието. Когато кривата на нарастващите вътрешни конфликти се пресече с кривата на падащото доверие, номенклатурата, вече трансформирана в олигархия, дръпна шалтера и спря предаването.

-  Какво тогава е наследството на "Ку-ку" в съвременната медийна история, според вас?

- Трансмисията беше спряна, но не и създадените от нея хора. Пак да кажа: много талантливи хора с много силни характери. Те, вече поединично или на малки групи, формират и в момента медийния пейзаж в България. В този бизнес да можеш да кажеш, че си бил в "Ку-ку", е като карта за членство в елитен клуб. Дори такива, които са се завъртели за по едно-две предавания, обичат да разправят на младите, че са му едва ли не създатели. Наличието на толкова бащи и майки вече е доказателство, че "Ку-ку" е било един грандиозен успех. Успехът, или наследството на "Ку-ку", се крие в базисната му идея: всеки има право на своя шанс!

Стр. 17

Снимка: www.vgb.bg