www.vsekiden.com | Яна Донева | 2010-02-19

Продуцентът: Правим най-доброто за предаването

След Юлиян Вучков и журналистката Диана Найденова отпадна от схемата на сутрешния блок на Нова и това стана ясно сутринта, след като рубриката “Закуска за шампиони” стартира, но без нея. По предварителна информация, разпространена от самата меди, миналия петък, “г-жа Челюсти”, както я наричат феновете й, трябваше да седне в студиото заедно с ководещ – мъж и заедно да анализират събитията от седмицата. В студиото обаче се появи само Иван Михалев от “Капитал” и то по-скоро в ролята си на гост.
Очевидното объркване наложи да се обадим на продуцента на блока Асен Григоров, за да разберем на какво се дължи. “Правим най-доброто за предаването и Диана няма да води тази рубрика. Внедряваме постепенно Иван Михалев в екипа, който ще влиза в ролята си на анализатор и събеседник”, бе лаконичният коментар на Григоров пред “Всеки ден”.
Слухове обаче набързо скараха Найденова с ръководството на Нова, което било и причината за “развода” й с телевизията. Самата журналистка не успя да вземе отношение, защото се приготвяше за ефир в Дарик радио.

Оригинална публикация

www.blitz.bg | Антония СТОЙНОВА | 2010-02-19

Останах кръгъл сирак на 15 години, работех в кръчмите, за да се издържам

Албена Михова е най-известната комедийна актриса от новото поколение. Варненката с големите трапчинки спечели любовта на феновете още с първото си появяване в предаванията "Хъшове" и "Шоуто на Слави". Нейните шаржове караха цяла България да се превива от смях, а след напускането й Дългия така и не успя да й намери заместничка. Незабравими скечове Албена направи и в "Бай Брадър", а в момента се изявява в "Пълна лудница", където играе Албенджи от пародията на турския любовен сериал "Сакъз".

Въпреки поредицата от нещастия в личния си живот, Михова, която отглежда сама сина си Мартин, твърди, че никога не пада духом.

- Ти стана популярна за първи път от предаването "Хъшове", а след това игра доста време и в "Шоуто на Слави". С какви чувства си спомняш за работата си там?
- Да, това си беше период от живота ми, който ми е било писано да го изкарам. Там получих самочувствие като актьор. Слави ме взе от трети курс студентка. Явих се на кастинга последна, но ме избраха. Гримьорът Димитър Коклин също участваше в кастинга и решиха, че лицето ми е много подходящо за грим и става за всякакви превъплъщения. Харесвах си всичките роли там, но най-много ми легна Елена Костова – жена с положение нали, съпруга на Костов, тежкарка, въобще, подходих психологически. Боже, много образи играх там – Нона Йотова, чистачка, леки жени. Имаше една Соколова, жената на Йордан Соколов, леле, страшен скеч стана, с един дакел, истински, жив!

- Защо напусна Слави?
- Ами то всичко с времето си. Все някога трябваше да приключа. Трябваше да дойдат други, да си опреснят предаването – аз не ги обвинявам. То се изтъркваш, разбираш ли… Но друга жена не намериха, не знам дали забеляза. Само мъже-актьори!

- Слави не те ли покани отново?
- Не, не, приключихме тотално! Аз много се обидих, като си тръгвах и повече не искам да се връщам. Няма значение… Той ми е давал хляб колко години. Това е глупаво да се сърдиш или да обвиняваш някого, че те е освободил. Търсиш си друга работа и това е. Не съм абонирана, ще стоя аз там 40 години ли?!

Не че ми е минало – аз останах с дете, сама, без работа…

Пет месеца много трудно изкарах след това, никой не знае. Аз по него време доста тежко го изживях това.

Изкарах общо шест години със Слави – четири години в "Хъшове" и две години в "Шоуто". Но Слави не ми е направил име. Името човек си го прави сам, таланта аз си го нося и го дължа на майка си и баща си, на никой друг. Той, Слави, ме показа просто и аз успях да се заявя. За което свалям шапка – той направи много хора известни по този начин. И аз на това много съм благодарна, защото то ми свърши много работа и продължава да ми върши работа.

- Сега в "Пълна лудница" как се чувстваш?
- Аз бях в "Бай Брадър" първо при Господарите на ефира. За мене „Бай Брадър” си остава едно от най-силните предавания – с Митко Рачков, Мария и с мене също. Много ми липсват тези скечове, защото там бяхме много освободени и ни оставяха да импровизираме, докато в "Пълна лудница" не е точно така. Там си казваш текста, има повече нерви, репетира се, защото все пак това е цяло предаване.

А и без театър не мога. В Зад канала играя в няколко представления, и в Младежкия театър, играя и в "Сълзата" по един спектакъл, ходя на дублажи за „Картоон Нетуорк”

- С нова фигура си от известно време. На какво се дължи?
- На фитнес ходя три пъти седмично. Не мога да издържа всеки ден да ходя, много ми е скучно. Мотивира ме това, че се появявам по телевизията. Преди бях по-пухкавичка, сега го правя заради телевизията – събличам се тук-таме, виждаш, че започнах да играя леки жени. Преди кога са ми давали леки жени….Освен това аз много бачкам и не ми остава време за храна, както виждаш – една салата на крак през деня и това е. Не пуша също… Ходя и на китайски масаж да ми чупят ръцете от време на време.

Продадох си апартамента във Варна – този, който ми беше от родителите ми, за да си купя тук апартамент в “Младост 3”. Аз по друг начин нямаше да успея. Добре, че нашите са ми завещали. Иначе живеех под наем много дълго време, и с бебе бях още, и така я карах…

- Сами ли се гледате с малкия Мартин? Буен ли е?
- Той е на 10 години, в четвърти клас, добре се гледаме, обичаме се, помагаме си. Той не е буен, просто прави хумор в класа и разказва вицове, прави смешки и те го възприемат като лоша дисциплина. А всъщност е много хубаво да има някой да разсмива. И мене това ме дразни, че учителите са лишени от чувство за хумор. Това са деца, а те така ги режат от малки. Всичките родителски срещи започват с името на моя син. Всеки преподавател влиза, аз ставам, покланям се и казвам "Кажете!" и те се чудат защо аз се покланям. И като разберат, че съм майката на Марти, казват "Ах, да, да…" Викам им: "Аз затова се поклоних, за да знаете, че можете да започвате направо". Той е много емоционален и абсолютно ще стане актьор, за съжаление. Марти на кого може да се метне, освен на мене. Баща му не е актьор.

Аз искам да имам още едно дете и ще имам, казала съм го. Искам момиченце да си имам. Моето дете си има братче така или иначе от другото семейство на татко му. Виждаме се и с него, не е от тия, дето изчезват.

- Албена, ти си завършила кукловодство. Как зави към комедията?
- Аз се явих и на "драма", и на "кукли". И бях добре и на двете, но се договориха "куклите" да ме вземат, защото съм по-шантава. И ме взеха – първа по успех.

- А кога забеляза, че си по-"шантава"?
- Още в училище, във Варна,

не бях много добре психически

(смее се). Общо взето през пубертета се разчупиха нещата, защото дотогава бях много свито и срамежливо същество. Във Варна стъпих за първи път на театрална сцена, в театрална школа. Тогава и стихотворения казвах, абе сериозна работа, но общо взето ги забавлявах и те решиха, че съм много комедийна и то нещата се увличат в тая насока, така ми тръгна…

- Малцина знаят, че имаш забежки и към музиката и даже си се прехранвала като певица?
- Ами пяла съм много по различни заведения, имах голям репертоар. Пяла съм кънтри, джаз, рок, всичко, което върви по кръчмите. Само чалга не съм пяла, за това си има хора. Бях ученичка още, когато почнах.

Бях на 13, когато почина майка ми,

а две години след това и баща ми, така че трябваше сама да се издържам. Бях самичка и общо взето се изучих самичка.

- Голямо противоречие – израснала си пълен сирак, а вместо да се отчаеш, ставаш комедийна актриса?
- Виж, аз бях в седми клас, когато останах без майка, а в девети клас – и без баща. Те един след друг починаха. Имаше едни комшии, които са колеги на майка ми (тя беше куклен артист, а баща ми драматичен актьор) и те се грижиха за мене, станаха ми настойници. Та тези колеги на майка ми от Кукления театър много ми помагаха. Тези хора се застъпиха тогава и аз останах в апартамента си, не отидох в интернат. Но си живеех сама и всичко съм постигнала с крайни усилия. Научих се и да готвя. Някак си ми се отдава. А па тая Нова година сто неща направих!

Баклавата обаче сама си я изядох.

Както обикновено, парата не ми се падна, падна ми се работата. 

Оригинална публикация

www.blitz.bg | Марина ШИВАРОВА | 2010-02-19 

Слави Трифонов дойде в “Ку-ку” с протекциите на Влади Въргала и Август Попов

На 27 януари се навършиха 20 години от излъчването на първото издание на студентското телевизионно предаване „Ку-ку“. Репортер на “Женски Тайни” се срещна с един от героите от шоуто – бургаският журналист Марко Бонев, който се съгласи да разкрие много от тайните в своето бурно минало. И, естествено, да разкаже за прощъпалника на култовото за времето си предаване “Ку-ку”.
На Разпети петък преди 4 години на една от пешеходните пътеки в Бургас кукувецът беше пометен от развилнял се автомобил и оцеля по чудо, но в момента е 80 процента инвалид.

- Как се създаде студентското предаване “Ку-ку”? Какво си спомняш за него?
-То се създаде на квотен партиен принцип – четири човека от комсомола, четирима от федерацията на независимата студентска младеж и т.н. Работихме на 11-ия етаж, ние бяхме след обед, преди обед беше програма “Здраве” –в телевизията тогава просто нямаше място.

-А ти как попадна в “Ку-ку”?
-В “Ку-ку” имах шанса да попадна след втория конкурс, който мисля, че се проведе в 272 зала на Софийския университет.

-Коментира се, че заради връзката, която си имал по това време с Камен Воденичаров, той не само, че те е водил навсякъде със себе си, но те е вкарал и в предаването.
-Когато се провеждаше конкурса, Камен беше в чужбина. Предварително обаче ми беше казал: “За нищо на света недей да започваш работа в телевизията!” Дори изрично ми беше забранил да кандидатствам в телевизията. Но въпреки това аз използвах отсъствието му, че е в Кьолн, Германия, и се явих на конкурса. След това ние направихме може би най – страхотния екип.

-Кои други се явиха и спечелиха същия конкурс? Какво ти е мнението за членовете на екипа, който създадохте?
-И до ден-днешен не мога да не призная качествата на Евтим Милошев, който е продуцент на едни от най-гледаните предавания. А той се яви на същия този конкурс. Тогава се явиха Соня Момчилова – сега издава списание, а преди беше говорител на Министерството на Вътрешните работи. Северина Гарджева – също… Ние просто бяхме на тази възраст, в която се явихме на конкурса и започнахме работа в “Ку-ку”.

-Слави Трифонов кога и как се появи в “Ку-ку”?
-Започна може би месеци по-късно от мен. Той дойде с протекциите на Влади Въргала и Август Попов.

-Наблюдаваш ли някаква промяна в него?
-Не е същият човек, какъвто беше преди 20 години. Променил се е. И то в положителен смисъл. Слави има властни стремежи към подчинените си, но аз го разбирам защо го прави. Защото ние, българите, сме разпасана тайфа. И ако не поддържаш дисциплината, и то по зверски начин, от продукта, който правиш, нищо няма да излезе.

-Разкажи някоя история със Слави Трифонов?
-Бяхме тук на морето. Тогава с Август Попов те играеха проститутките. За беда Август се беше напил много сладко и не можеше да си научи 10-те реплики. Наложи се да правим дубъл след дубъл, дубъл след дубъл. Когато се върнахме в София, успяхме все пак да сглобим нещо, което да се получи за излъчване по телевизията и никой от екипа не спомена какво е направил Август. Докато Слави си позволи. Това е нещото, което и тогава не ми хареса и за което няма да го оправдая никога. Август е една страхотна лира, защото той е фантастичен човек. И това, че се е напил, на него му е позволено, той е артист. Има някои неща, които на актьорите и шоумените са им простени. Защото иначе продуктът става стерилен.

-Как си обясняваш фурора, който предизвика “Ку-ку” – само защото беше първото нетрадиционно за времето предаване ли?
-“Ку-ку” беше една медийна бомба, защото почти всяка седмица там влизаха нови хора и се вливаше свежа кръв. А сега екипите са толкова закостенели, че да влезе човек в такъв екип или трябва да се бори с нокти и зъби, или да е наистина някакъв гений, или да има някаква връзка. Когато се събирахме, даже нямаше столове за всички. Спомням си как

Слави стоеше клекнал, защото нямаше къде да седне.

Но тогава бяхме съвсем други и имахме съвсем други цели. Не да правим шоубизнес, от който да се вадят само пари. Ние се опитвахме да бъдем някакъв коректив в общественото съзнание.

-Затова ли са проблемите в шоуто, което с всеки ден става все по- скучно?
-Не го гледам. Много рядко превключвам телевизията. Предпочитам да гледам или Дискавъри или Анимал планет. Защото програмите по нашите телевизии все едно вече съм ги гледал.

-А какво си спомняш от Камен Воденичаров?
-Той ме научи на невероятни неща от живота. Когато през 1994 ходиха с оператора Калин от “Ку-ку” ходиха на Световното по футбол в Америка, аз го попитах: “Батко, кажи какъв е животът в Америка?” Ошашавиха ме неговите думи: “Там хората работят в отбор. Когато един човек тръгне напред, всички други го бутат и всички вървят напред! Докато при нас е обратното! Когато един човек си подаде главата, гледаме да го смачкаме и всички падаме надолу!”

-Впрочем кога и как точно се запозна с Камен Воденичаров?
-Запознахме се през 1989 година. Аз съм сред учредителите на СДС – Бургас и тогава с известната манекенка Елина Кешишева, която също е от Бургас, изпълнявахме куриерски функции. С нея бяхме отишли в командировка в София и спяхме в апартамента на един, който беше правил филми за румънската революция /явно има предвид Владу Береану, б.а./ – не мога да се сетя за името му. Там се беше събрала голяма тайфа: Емо Кошлуков, други лидери на независимите студенти. Тогава Камен се беше върнал от турне в Белград. В този апартамент се запознахме. После той дойде тук по разпределение. В Кукления театър в Бургас пристигна цяла група току – що дипломирали се млади актьори от курса по кукловодство: Камен Воденичаров, Тончо Токмакчиев, Влади Василев заедно с жена си Деси Знаменова. Тогава в Бургас все още имаше Клуб на дейците на културата. И къде, къде можехме да се виждаме? Всяка вечер ходихме в клуба да се веселим. После разбира се, веселбите продължаваха на различни места. Камен живееше в един ведомствен апартамент в комплекс “Меден рудник” и оттогава се познаваме по -отблизо.

-Тогава ли поставихте началото на връзката си?
-Да.

-Верен ли е слухът, който се носи, че в Бургас той за пръв е бил с мъж-и то с теб?
-О-о-о, не знам. Аз съм чувал, че не е било за първи път.

-Като заговорихме за Камен…
-Да, ясно ми е, че и ти ще ме питаш за сексуалността му и за нашата връзка. Това е обект на всенароден интерес, който аз не мога да разбера. Лично мен не ме интересува какво правят съседите. Ако иска, съседът може да спи с кучето си или с водопроводни тръби. Какво прави в леглото, си е негова работа! Не мога да разбера това нездраво, пошло любопитство на българина кой с кого се ….

-Все пак отговори ми конкретно имахте ли връзка с Камен Воденичаров?
-Да, ние бяхме млади – аз на 18, той на 24 години и изживяхме едно прекрасно приятелство.

-Не смяташ ли, че заради разкритието на интимната ви тайна, Камен Во може да ти се разсърди?
-Защо, аз нищо не лъжа.

-За Елина Кешишева, която преди петнадесетина години беше една от най – успелите в чужбина манекенки, се говореше, че е имала връзка с Камен Воденичаров.
-Може и да са имали. Аз не съм бил там, за да светя. Възможно е, защото Елина е едно прекрасно момиче. Тя беше тази, която в телевизионното предаване “Ку-Ку” за пръв път пред цяла България каза следните думи за политиката на страната: “Със стари курви нов бардак не става!”

Кукувците се проявиха за пръв път и на много други фронтове: първата частна продукция в БНТ, Ку-ку маГЪЗините, първият сатиричен ежедневник – вестник „Ку-ку”, първото национално частно радиопредаване – „Славата на Слави”, и се стигне до цигарите „Ку-ку international – Раris, London, New York… Gorna Djumaya”, вафлите „Ку-ку” и течния шоколад „Паста за цапане на зъби – Ку-ку”, записа на първия ку-ку албум – „Ръгай чушки в боба”…

Оригинална публикация

btV, Новини в 22.00 часа | 2010-02-19

БТВ има нов собственик. News Corporation на медийния магнат Рупърт Мърдок обяви днес, че е постигнала споразумение с корпорацията Central European Media Enterprises (CME) за продажбата на националната частна телевизия bTV. CME са водеща медийна компания с 20 телевизии в Централна и Източна Европа. Споразумението предвижда CME да платят на News Corporation 400 млн. долара в брой за 100% от bTV. В цената влизат също каналите bTV Comedy и bTV Cinema, както и 74% от капитала на радиокомпания CJ.
В официално съобщение News Corporation посочва, че с тази сделка завършва програмата за излизането им от значителния за тях бизнес с излъчване на ефирна безплатна телевизия в Източна Европа. Продажбата на bTV и прилежащите канали подлежи на одобрение от българската Комисия за защита на конкуренцията (КЗК). News Corporation са били консултирани от инвестиционната банка J.P. Morgan, а CME от лондонския клон на Deutsche Bank.
СМЕ са създадени преди 16 години от магната Роналд Лаутер. В момента корпорацията притежава 20 телевизионни канала. Чешката „Нова телевизия” е най-успешния проект. Освен това СМЕ притежава канали в Словакия, Словения, Хърватия, Румъния и България. От лятото на 2008 корпорацията притежава у нас телевизиите „PRO.BG” и „Ринг”. Програмите достигат до 97 милиона зрители в региона.
 

сп. Maxim | 2010-02-17

Г-н Силвестър Силвестров, преди известен като театрален актьор, после брат Мангасарян, а сега – най-свежото попадение на телевизионната Пълна лудница! Време беше и за сериозно интервю в Maxim, стига само смешки

Вярно ли е, че като малък си гледал актьорите и си се срамувал вместо тях за публичната им излагация?

Абсолютно! Е толкова ли държеше да се излагаш, че стана актьор? Нали знаете, че когато нещо много те дразни, изведнъж се оказва, че трябва да се занимаваш точно с него. А моето семейство е много сериозно, родителите ми държаха да се занимавам с икономика, защото бях добър математик, късах ремъци просто! Но в един момент интересът ми угасна. Между другото, сега имам голямо влечение към квантовата физика, няма майтап! в един момент нищо чудно да стана физик -така или иначе, докато не станах сравнително известен, никой не вярваше в това, което правя
Т.е. В "мазохистичния ексхибиционизъм", както му вика Лорънс Оливие? Лорънс Оливие е пълен ненормалник!

Колко ненормално комплексиран трябва да бъде добрият актьор?

Много. Всъщност, за да бъдеш актьор, трябва да си изграден само от комплекси

Чел ли си какво пише в Уикипедия за теб? Че от всичко правиш главна роля. Коментирай

Чувал съм го няколко пъти от колеги. Да, дори да изляза на сцена само за две минути, искам всички да ме запомнят. Суета, не друго Защо Пълна лудница е сред най-успешните комедийни предавания? Много ясно – Пълна лудница трябва да се излъчва седем дни в седмицата по 24 часа, ако искаме да докоснем един процент от нещата, които заслужават пародиране

Кой от типажитс в предаването най ти е на сърце? Може би циганите, тях ги снимам най-бързо, от раз!

При циганите задачките са вътре в самия образ, има характерни особености – жестове на говорене, на тялото. Това улеснява нещата. Турският май също ми се получава (смее се) Не спираш да се лендзиш, а за комедийните актьори казват, че са тъжни хора Всеки, който иска да е тъжен, може да е тъжен, независимо с какво се занимава. Аз съм избрал да гледам по-нестандартно на нещата, но може би точно това трябва да е стандартът за мислене. Имам чувството, че хората просто не искат да бъдат щастливи – предпочитат да се оплакват, да гледат на нещата прекалено сериозно. И аз съм имал периоди, в които съм бил в разни дупки и депресии, и от там знам, че това състояние е лавинообразно. В момента, в който се разсърдиш, че някой те засича с колата, се появява друг, който прави нещо още no-дразнещо, и т.н. Въпросът е в твоята нагласа. Ако мислиш готино, ти се случват готини неща! Точно затова много ми харесва квантовата физика – защото във вселената абсолютно всичко е свързано. Аз, вие, столовете на които седим, кварталите ни, земята, планетите -всичко е едно. Струва ми се, че обществото ни страда от много тежко раково заболяване – всеки гледа сам за себе си. Ето, човекът си допушва цигарата и я мята на улицата, защото повече няма да мине оттук и не му пука. А трябва да се мисли мащабно. Животът е, да речем, 70, 80, или сто години, но не свършва с нас, ние сме просто част от натрупването на опит в общото цяло

Това малко ни измори. Кажи по-добре Мария (съпругата му Мария Силвестьр, позната с телевизионните си изяви и очите, сини като фланелките на Ман Сити – б.р.) успява ли да те надговори?

А, вкъщи е ужас. 1/1 двамата говорим едновременно, а синът ни, въпреки, че е само на три годинки, е другият говорител. Добре, че с Мария никога не става дума за работа, това по някакъв начин ни спасява. Защото в момента сме тотална конкуренция – различни продуцентски къщи, различни телевизии. Но пък имаме няколко интересни общи проекта, ориентирани към интернет – кратки филмчета от по 5-6 минути

А Братя Мангасариян няма ли да се завърнат с продължение на епичното "Теро-реро"?

В момента работим върху чисто ново парче. Казва се "Дъвка с вкус на чипс" и е посветено точно на това, за което стана дума преди малко – масовото затъпяване. Квартално парче, според мен е тотален хит, и то още преди да сме го пуснали. В момента впрочем Братята сме двама – без Сашо, който си има други проекти

Живял си в Перник – дай сега да разбием стереотипите за "пеунишкия" манталитет

Там са едни от най-свестните агенти, които познавам. Както навсякъде има красиви хора, така и в Перник има много ценни. Но пък, ако направиш кофти впечатление на някого, ще бъдеш изхвърлен завинаги. Иначе легендите и на мен са ми забавни. Най-вярното е, че в Перник прекалено много се пие

А къде пътят ти се пресече с този на Рачков, че и съквартиранти станахте?

В Сливен. Когато завърших ВИТИЗ, бях поканен в местния театър за няколко проекта. Заминах за три месеца, а останах девет. С Рачков реално живеехме в една гримьорна – имахме квартира, но никога не стигахме до нея. Каква е файдата за зарежеш купона и да излезеш от барчето на театъра в 4 сутринта, за да спиш три часа? После, като се преместихме в София, пак поживяхме заедно… Въобще, стабилно съжителство спретнахме

Ако трябва да си избереш изтезание, какво би предпочел – час с албумите на Веско Маринов или час турски сериал?

Турски сериал, това е идеалното изтезание {смее се)

Много тъпи въпроси ли ти зададохме?

Най-умните в живота ми

Добре, чакай да се поправим – защо Мечо Пух и Тигър са яки пичове?

Щото бабите им никога не са гласували за БСП! {смее се) Това е самата истина!

Още от Силбестър – на ziumbiulsilvestars.bloqspot.com

Стр. 38-39

в. 24 часа | Диана КЪНЧEВА | 2010-02-18 

Третият сезон на “Форт Бояр” стартира тази вечер в 20 ч и ще се излъчва всеки четвъртък по същото време. Общо 13 епизода ще могат да видят зрителите. Тази година на форта ще са само лица на Би Ти Ви. От медията строго пазят в тайна кои са участниците, но "24 часа" разкри, че май сред тях са Марияна Векилска и сутрешният репортер Антон Хекимян. Специално за старта на тазгодишното звездно състезание у нас вчера пристигна Мосю Рошел – на снимката вдясно. Името му е Филип Льоре и е роден близо до Бретан. По професия е оператор и има особен вкус към екстремното. Освен че всяка година опитва новите изпитания на “Форт Бояр”, той предприема и много пътешествия за снимките на различни документални филми. Преди години загадъчният господар на крепостта стига и до Лапландия с кучешки впряг. Продуцентът на играта Мартин Захариев разкрива в аванс за читателите на "24 часа" какви са новите моменти и как са протекли снимките. Захариев е също известен издател, собственик на медии и човек с активна обществена позиция.

- Стартира новият сезон на “Форт Бояр”, какво ще му е различното, че го рекламирате с мотото "Още нищо не сте гледали"?

-Третият сезон на "Форт Бояр" в България ще бъде само с лица, познати от ефира на Би Ти Ви, но поставени в комични или напрегнати ситуации. Много е забавно.

По повод 20-годишнината на френското издание участие са взели Ева Лонгория и съпругът й Тони Паркър. В Дания водещ е легендарния вратар на "Манчестър Юнайтед" Петер Шмайхел. За Латинска Америка предаването се продуцира от компанията на Рики Мартин. Това е – хората искат да гледат известните! Някои, защото ги харесват, други от любопитство, трети – за сеира!

- За първи път отборите са само български. Как успяхте да спечелите това доверие у френските продуценти?

- Продуцентите от френската компания ALP специално ни поздравиха още през 2008 г., когато снимахме втория сезон и безпрецедентно българите спечелихме 11 победи от 12 мача! Миналата година отново ни признаха, че с нас работят особено приятно и професионално. Доверието между нас – "Айвижън", като изпълнителни продуценти, и французите се е доказало в работата ни през годините. По повод на 20-ия рожден ден френските домакини направиха само с нас страхотен купон на самата крепост, почерпиха с шампанско и торта с формата на форта. Работата с тези хора е удоволствие. Прекарахме страхотно заедно и зрителите ще усетят настроението от екрана.

- Как подбрахте тази година участниците, ще има ли някакви интриги между тях?

- Вижте, "Форт Бояр" е единственият истински позитивен риалити формат. Целта на тази игра е да преодолееш себе си, фобиите си, комплексите си, да се състезаваш отборно. По-просто казано – да си докажеш, че още ставаш. Интриги, казвате… Невъзможно е да има при този кастинг, а кастинга направихме заедно с мениджмънта на телевизията. Искам специално да благодаря за това на Люба Ризова, Вики Бехар, Рени Викторова и другите отдели. Телевизията е отборен спорт.

- Като продуцент как коментирате 12-те процента квота за програми на български продуценти, която записаха в поправките на медийния закон?

- Като продуцент и юрист по образование считам, че България като държава-членка на ЕС не е транспонирала европейската директива за аудио-визуалните медийни услуги в нейната цялост. В противоречие с директивата чл. 19а от ЗРТ дава правото на излъчващите оператори да преценяват дали за тях е практически възможно да запазват минимален процент от програмното си време за европейски произведения и за български произведения на независими продуценти. Директивата дава право на държавите – членки на ЕС, и на техният законодател да преценят практическата приложимост на това изискване, но не и да предоставят тази преценка на самите телевизионни оператори, както се получава в българския случай. Практически отказът на държавата да насърчи създаването на оригинална българскапродукция не подпомага развитието и популяризирането на българската култура. Уважаваният председател на правната комисия в НС, г-жа Искра Фидосова пред депутатите обясни, че не може да се запише "българска продукция" в закона, защото било в противоречие с международните норми в ЕС и не може да има дискриминационни текстове на национална основа. Това не е ли абсурд според вас! Въобще между първо и второ четене на закона в медийната комисия се случиха много странни неща, присъствах и на двете заседания. Приемете обаче, тази страница за затворена.Засега! Ще очакваме новия ЗРТ през 2010 г., както обещаха "отговорните фактори".

- Нова се продаде, ТВ2,"Диема" – също, Би Ти Ви е пред сделка. Какво става – районът ни ли е непривлекателен за инвестиция, или кризата отнесе от БГ ефира медийните магнати?

- Най-вече ни липсва пазарът, защото сме малка държавичка с бедни хорица. Какво да правят големите тук? Гръцката "Антена" продаде Нова тв на MTG за 620 милиона евро, ама преди кризата, когато телевизията имаше 18% дял при групата 18-49-годишни. Нещо повече – пазарът на тв реклама тогава в България се водеше за най-бързо растящ в Източна Европа и Нова държеше 32% дял от 125 милиона евро нет за 2007 г. И какво стана 6 месеца по-късно в пика на кризата? През януари 2009 г. и двете водещи телевизии намалиха цените си с 1/4 и работата се закучи. Днес Би Ти Ви е пред продажба и с нетърпение очаквам публичната информация за параметрите на сделката, тъй като купувачът СМЕ е публична компания и е длъжна да я оповести. За СМЕ, след като купи "ПроБГ" и "Ринг" с такъв малък пазарен дял, няма друг полезен ход, освен да придобие и пазарния лидер Би Ти Ви. Иначе инвестицията им в България се обезсмисля! СМЕ все пак е 33% Warner.

От цялата история обаче разбрах едно – в търговията с медии най-важното е кога продаваш, а не какво.

- Вие сте издател, а списанията едва кретат след бума, който преживяха преди години. Има ли още хляб в този бизнес?

- Аз взех своето от издателския бизнес през последното десетилетие, но 2009 г . ми излезе през носа и добре, че е вече в историята. Хляб няма, има само трохи, и то ако имаш портфолио от списания, единичните играчи си отиват. Това беше година на глобална рецесия и беше богата на уроци за играчите в медийния бизнес. Печатът затъва, твърдят, че интернет разцъфтява, но не и в България. Докато от една страна вестниците харчат много пари, за да осигурят оригинални истории и информации, от друга, радиото и телевизията ги предлагат безплатно, та даже и на интернет страниците си. След това ги вземат и останалите интернет медии и ги предават на "посетителите си" чрез линкове или като копират цели текстове. Тези, които се стараят да стигнат до оригинални информации, поддържат сгради, редакции, и онези, които правят интернет изданията си на два компютъра вкъщи, се борят за едни и същи рекламодатели.

Е, кой кого ще надвие в тази работа? Анализаторите казват, че медийната индустрия бавно ще започне да излиза от рецесията през тази година.

Издателствата трябва да създадат портфолио от печатни и дигитални издания, предназначени за различни аудитории. Те може да бъдат групирани по пол, възраст, социално-икономически статус, интереси, етнос, важното е да познават и разбират аудиторията си. Новите технологии са важният съюзник за издателствата днес. Те са свързани с всички звена в печатната медия – чрез тях може да се повишат приходите от реклама, да се подпомогне разпространението, намаляване на разходите, подобряване на комуникацията и повишаване на качеството на продукта.

- Как ще се отрази на тв бизнеса отпадането на ограничението собственици на рекламни агенции да имат медии?

- Аз лично съм доволен от тази либерална поправка, която много ми пречеше, докато бях собственик на Ретро радио. Забранителната разпоредба оцеля цели 13 години и целта й беше да ограничи възможностите за монополизиране и влияние на едни и същи играчи на целия пазар. Но според мен не проработи, защото беше умело заобикаляна през годините.Никой не кара рекламистите насила да стават собственици в медии, но сега клиентите им вероятно ще получават по-добри цени в медиите, където агенциите имат участие.

- Били сте главен секретар на КРС, толкова ли са натоварени комисарите, че трябваше да се увеличи бройката им от 5 на 9, и приемате ли сегашната нагласа на правителството да свие състава на регулаторите?

- Не само че я приемам, ами я аплодирам! Предишното правителство, водено от БСП, искаше да опикае като свое и това борче! Да, ама не! КРС е много сериозно институция, но като колективен орган може спокойно да работи и с 5 членове, защото разполага със сериозен административен и експертен капацитет. По съвсем друг начин бих ви отговорил,ако от тази година управляващите решат с новия ЗРТ да закрият СЕМ и да направят регулаторния орган конвергентен.

Стр. 24

www.prkernel.com | 2010-02-18

От 20 февруари по телевизия PRO.BG стартира съботно-неделен сутрешен блок от 8 до 10 часа. Предаването ще е по-скоро Lifestyle, ще има новини за красота, здраве, известни личности, светски гости и любопитна информация от цял свят. Водещи на сутрешния блок ще са Вяра Деянова и Денислав Борисов. Вяра получи през 2007 г. голямата европейска медийна награда EuroMedia – Erasmus за продукцията "Шест месеца от живота", която проследява първите шест месеца от членството на България в ЕС. Денислав е бакалавър по журналистика и магистър по PR.

Оригинална публикация

в. Марица, Пловдив | Евелина ЗДРАВКОВА | 2010-02-16

Принципът: не предложиш ли идея, на която да ти кажат "Евала", хвърчиш

Пловдивчанинът Радомир Чолаков е един от осемте студенти, на които на 3 януари 1990 г. БНТ възлага разработването на концепция за ново телевизионно предаване с работно заглавие "Студентски парламент". Другите са Радослав Гълъбов, Любен Дилов-син, Ясен Бориславов, Петър Курумбашев, Камен Воденичаров, Цветелина Борисова и Георги Георгиев. Отговорен редактор е нещатната сътрудничка на Националната телевизия Снежа Симеонова. На 27 януари е излъчен първият брой на създаденото от тях предаване, но с името "Ку-ку". Радомир Чолаков става отговорен редактор на студентската програма "Ку-ку" след Снежа Симеонова и ръководи екипа в периода септември 1990 г.-октомври 1991 г. Предава щафетата на Петър Курумбашев и заминава за Германия, за да специализира медийно право. През 1995 г. се връща по покана на Хачо Бояджиев, който го назначава за юрисконсулт в БНТ. През следващите години става последователно главен юрисконсулт, главен секретар и изпълнителен директор на медията. От 2001 г. е главен юрисконсулт на издателската група ВАЦ. Председател е на Комисията за журналистическа етика в печатните медии.

-  Г-н Чолаков, всички си спомнят, че имаше някога в телевизията една студентска програма "Ку-ку", но предисторията се губи в мъглата на прехода.

- "Ку-ку" беше уникален експеримент в телевизията, какъвто не ми е известно да е правен някъде по света, а у нас никой не смее да го повтори. Целта на партийните идеолози, лансирали след 10 ноември 1989 г. идеята за такова предаване, е била да създадат "клапан" за отпушване на напрежението сред студентите, като им дадат възможност да обсъждат проблемите си по телевизията. Първата група студенти бяхме подбрани на квотен принцип: четирима представители на комсомолската организация в Софийския университет и четирима от Федерацията на независимите студентски дружества, оглавявана тогава от Емил Кошлуков. За да имало в екипа политически баланс. Например, аз и Любен бяхме от страната на "червените", а Курумбашев и Камен – от"сините". След много години важни фактори в БНТ ми признаха, че никой не е очаквал, че ще направим предаване. Сивите кардинали са били убедени, че първо ще се изпокараме и после, понеже не сме професионалисти и нямаме понятие от телевизия, ще се издъним. Това е щяло да даде повод на номенклатурата да каже: "Видяхте ли, че студентите за нищо не стават?!" Изненадахме ги.

Истината е, че се карахме точно два месеца, колкото да се убедим, че всъщност нямаме различия. Че всички искаме по-справедливо общество. Което минава през промяна на системата. Първото "Ку-ку" започна с онзи исторически кадър на китайски студент, спиращ с тялото си танк на площад "Тянънмън". Избрахме го случайно, но се оказа пророчески. Старият режим, без да иска, ни беше пуснал директно в танка. Два-три месеца след старта се занимавахме действително със студентски проблеми – столове, общежития, битовизми. В резултат на което разбрахме, че няма такова нещо "студентски проблеми". Всички проблеми са функция на политиката. След което си плеснахме ръцете, обърнахме дебелия край на тоягата и почнахме само с актуална публицистика и политическа сатира.

Впрочем, "Ку-ку" се излъчваше едва два пъти в месеца. Телевизионните босове си имаха достатъчно главоболия около Великото народно събрание и никой не ни обръщаше внимание. Едва през август 1991 г. ни показаха секретно социологическо проучване, според което студентската програма "Ку-ку" е на шесто място по гледаемост и на четвърто място по обществено доверие сред всички предавания на БНТ, след "По света и у нас", "Всяка неделя" и "Панорама". Босовете бяха в шок. Някак, тихо-кротко, "Ку-ку" беше станало танк, със собствено задвижване.

-  В съзнанието на повечето хора обаче са останали само фрагменти: атомното предаване, скечове, няколко песни… Същевременно се оказва, че огромна част от известните лица във всички телевизии днес някога са минали през "Ку-ку". Как си обяснявате този феномен?

- Основният принцип, с който тръгна предаването, беше, че то се прави само от редовни студенти. Който завършеше следването, трябваше да напусне. Това гарантираше непрекъсната ротация на хората. Другият принцип, наложен желязно от Снежка Симеонова, беше, че си в екипа само ако допринасяш за успеха на предаването. Ако в два поредни броя не предложиш идея, на която останалите да кажат "Евала", изхвърчаш. Третият принцип беше, че предаването нямаше водещи. Лице на "Ку-ку" беше куклата. Тя беше главното действащо лице, пред нея всички в екипа бяхме равни, просто репортери. И четвъртият: предаването трябваше да бъде непрофесионално. Думата "професионализъм" свързвахме с комунистически клишета. Беше въпрос на чест да правиш нещата наопаки. Всяко издание беше сбор от хрумвания: анкета с шантав въпрос, скеч, интервю с някоя странна птица, самоделно клипче … На кого каквото му е дошло на ума, важното е да е оригинално. Беше сбор от проблясъци. Затова и в паметта на хората са останали фрагментите.

"Ку-ку" беше велико, защото в него всеки млад човек, който иска и има какво да каже на обществото, получаваше шанс. Равен шанс. Без привилегии за никого. Отговорният редактор беше там, за да гарантира спазването на принципите. Да дава шансовете. И Снежка, и аз, и Петър, мисля, не сме изневерявали на тези правила. Беше невъзможно някой да ни се обади и да каже: "Абе, тук едно наше дете, много е талантливо … Вижте там …". Всеки трябваше да се доказва в жестока конкуренция. В "Ку-ку" оцеляваха само най-талантливите. Най-силните характери. Затова всички, които са минали през месомелачката "Ку-ку", успяха после навсякъде в медиите. Впрочем "Ку-ку" е доказателството на какво са способни българите, ако получат шанс, бъдат поставени в равни условия, имат високи цели и не допускат компромиси. За съжаление това никога повече не се повтори. Телевизията "открехна" една пролука през 1990-1994 г., през нея влезе една мощна вълна амбициозни млади хора, след което вратата отново се затръшна.

Ако за нещо ме е яд, то е колко трудно нашето общество дава шансове. Сакън, да не дойде някой млад човек и да вземе хляба на по-стария. Най-важното е да се пази статуквото. Ама талантливите младежи развиват бизнеса, разширяват го, така се създава място за много повече хора. Вижте днес. С едно-две изключения зад всички най-значими предавания на всяка от телевизиите стои по някой кадър на "Ку-ку". Ако тогава не бяха лансирани, подкрепяни, калявани тези хора, откъде щяха да дойдат? От "С бъклица и дрян" ли? Сега те дават хляба на старите телевизионери. Дават шансове на следващите. Представяте ли си, ако във всеки бизнес беше имало по едно "Ку-ку"? По една такава фабрика за шансове?

-  Ефектът на "атомното "Ку-ку" беше поразителен. Със сигурност не сте го направили, за да спечелите власт.

- Към точно това предаване изпитвам смесени чувства. Идеята за него се зароди още през лятото на 1991-ва. Тогава още бях отговорен редактор и имах вътрешна съпротива да го правим. Не ми беше ясна целта, която искаме да постигнем. Да кажеш по единствената телевизия, че "Козлодуй" е гръмнал, да взривим атомна бомба, макар и виртуална…?

Е, бомбата гръмна на 22.12.1991 г. Маса хора се побъркаха от ужас, политиците започнаха да си плетат кошниците, а в чуждата преса за пръв път се появиха статии, в които се постави въпросът "Ами ако гръмне …?". И до днес предпочитам да мисля, че "атомното "Ку-ку" беше направено от суета, за да не мисля друго… Не знам какво се доказа с него, освен че ценностите са започнали да се разпадат, а властта е в кома. Вече бях понаучил кое-що за германските медии и казах на моите приятели, че за такова предаване на Запад всички те ще са в затвора, незабавно. А тук станаха мегазвезди. Дойде славата, с нея спонсорите, голямото шоу, турнетата, политическото влияние… .

-  Само не ни казвайте, че това не е било планирано…

- Не, не беше планирано, така се получи. Получи се обаче и затваряне на екипа. Звездите вече не искаха да делят славата. Спря ротацията. Куклата отстъпи пред лицата на актьорите. Нека повторя, че "Ку-ку" беше изградено като трансмисия, в която талантът се завърта, получава ускорение и отлита в друга орбита. Когато спря, се оказа, че мястото е тясно за толкова много таланти. Това нямаше как да не доведе до конфликти.

От друга страна, натрупаното през двете години зрителско доверие беше трансформирано в чист рейтинг, а рейтингът, за да се поддържа, трябваха все нови и нови шокове. Срещу добрия вкус, срещу ценностите, доколкото бяха останали. Образи на "проститутки", "Шат на патката главата …". Във втория си етап "Ку-ку" все повече ставаше глашатай на псевдоценностите на прехода. Уж иронизирайки ги. Парадоксално, колкото повече укрепваше рейтинга, толкова повече падаше доверието. Когато кривата на нарастващите вътрешни конфликти се пресече с кривата на падащото доверие, номенклатурата, вече трансформирана в олигархия, дръпна шалтера и спря предаването.

-  Какво тогава е наследството на "Ку-ку" в съвременната медийна история, според вас?

- Трансмисията беше спряна, но не и създадените от нея хора. Пак да кажа: много талантливи хора с много силни характери. Те, вече поединично или на малки групи, формират и в момента медийния пейзаж в България. В този бизнес да можеш да кажеш, че си бил в "Ку-ку", е като карта за членство в елитен клуб. Дори такива, които са се завъртели за по едно-две предавания, обичат да разправят на младите, че са му едва ли не създатели. Наличието на толкова бащи и майки вече е доказателство, че "Ку-ку" е било един грандиозен успех. Успехът, или наследството на "Ку-ку", се крие в базисната му идея: всеки има право на своя шанс!

Стр. 17

Снимка: www.vgb.bg

в. Пари | Боряна НИКОЛАЕВА | 2010-02-16

Според телевизиите исканията им са неоснователни

Асоциацията на телевизионните продуценти настоява 25% от общото годишно програмно време да бъде отделено за оригинална българска продукция, произведена от независими продуценти. Това обяви изпълнителният директор на асоциацията Димитър Станчев. В повечето европейски държави телевизионната продукция, произведена от външни компании, варира между 40 и 60% от програмното време на националните телевизии, коментира Станчев. Според изчисления на асоциацията и в момента около 36% от програмите на bTV и Нова телевизия (с повторенията) са независими продукции. Продуцентите обявиха, че нямат конфликт с нито една от телевизиите и няма да предприемат по-радикални мерки в подкрепа на своите искания. Основната цел на гилдията е да се вземе предвид нейната позиция при подготовката на новия медиен закон, която ще стартира до два-три месеца. Телевизиите са наши партньори и стремежът на асоциацията е да не остави без работа хората, които работят за българските продукции, коментира Станчев. В активните периоди на годината заетите по проектите на продуцентските компании са около 4000 души, допълни той.

Ситуацията

Продуцентите поискаха 25% българска продукция от външни компании още преди да бъдат направени последните промени в Закона за радио и телевизия. Те изготвиха предложение, което беше подкрепено от културното министерство и Министерския съвет. То мина на първо четене в Народното събрание, но след това отпадна. Към момента законодателят е определил 12% от годишното програмно време на националните телевизии да е предназначено за предавания, създадени от външни продуценти. Добре е, когато проявяваш някакви претенции, да си наясно дали те отговарят на законовата база на общностно ниво, защото не може да искаш самоцелни неща, коментира за в. Пари Гриша Камбуров, изпълнителен директор на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори. Радвам се, че парламентът разгледа внимателно въпроса и осъзна какъв сериозен проблем можеше да стане, ако беше приет този текст, защото продуцентите не се делят по националност, всички се третират равнопоставено, допълни Камбуров. От bTV също подкрепят позицията на АБРО и намират исканията на продуцентите за неоснователни, коментираха за в. Пари от PR отдела на медията. От Нова телевизия се въздържаха от коментар дали искането на продуцентите е основателно или не. Средно около 15% се произвеждат от независими продуценти, коментира за в. Пари Олга Лозанова, програмен директор на Нова телевизия. Не можем да си позволим да снижим качеството на програмите независимо от кризата, това не влияе на обема продукции, които се реализират от независими продуценти. През последния сезон стартирахме няколко нови предавания, предстоят и още, допълни Лозанова.

Несъгласие

Считаме, че недоволството е напълно неоснователно и цялото напрежение е изкуствено създадено, коментира за в. Пари Огнян Димов, изпълнителен директор на телевизия Pro.BG. В държавите, които продуцентите непрекъснато цитират, високото качество на Гфодукциите, а не изкуствения праг, поставен от закона, е основният мотив за големия процент независими гфодукции. Ние вярваме, че българските независими продуценти могат да произвеждат качествени програми, които със своята привлекателност за зрителите и със своя потенциал ще ги направят желани. Това е начинът, а не мотивът, че с тях ще се запълва една или друга квота.
***
Влияние

АТП държи 85% от външните продукции

 - Асоциацията на телевизионните продуценти е учредена през януари 2009 г. от 13 водещи продуцентски компании на българския телевизионен пазар. Членовете на асоциа-цията произвеждат около 85% от външните продукции в националните ефирни телевизии, които влизат в домовете на над 2.5 млн. домакинства у нас.

 - Към момента в нея членуват 15 продуцентски компании, сред които Сиа, Олд скуул продакшън на Нико Тупарев, Междинна станция на Иван и Андрей, Глобал филмс на Магърдич Халваджиян, Дрийм тийм на Евтим Милошев и др. Изпълнителен директор на асоциацията е Димитър Станчев.

Стр. 22

www.dnevnik.bg I 2010-02-16

Интересът към проекта на "Нова телевизия" и "Капитал" "Бизнес личност на годината" постоянно се увеличава. Само за две седмици има 160 номинирани предприемачи и бизнесмени, а около 23 000 души са посетили сайта businessperson.bg. Организаторите обаче отново припомнят, че освен номинациите, които прави публиката за своя фаворит, е много важно и самите желаещи за участие да направят сами своята кандидатура на сайта.

"Имаме номинирани от най-различни сектори и размер бизнеси. Но не е достатъчно, че си номиниран. Това означава, че някой те разпознава като подходящ участник в конкурса, но за да попаднеш наистина в състезанието, трябва да отидеш на сайта и да попълниш заявка. Силно препоръчваме на всички номинирани да кандидатстват", каза Маркус Хартуол, координатор на проекта за "Нова тв".

Кампанията по заявките за участие тече до 28 февруари. "Надявам се, че през оставащите няколко дни до края на февруари повече бизнесмени да направят това, защото в "Бизнес личност на годината" не е важна само победата, също толкова важно е и участието. Ние не просто излъчваме победите, а показваме успешни истории, важно е те да бъдат повече", каза Мария Михайлова, координатор на проекта за "Капитал".

Кандидатите, които искат да се състезават в конкурса, трябва да попълнят формата за кандидатстване на businessperson.bg/apply. Изискват се професионална автобиография и финансови данни за компанията, която управляват кандидатите. Те ще трябва да отговорят и на три въпроса в сайта, свързани с корпоративната социална отговорност, постиженията на компанията през 2009 г. и личната мотивация за спечелване на конкурса.

В него могат да участват изпълнителни директори, собственици или съсобственици на компании, в които поне 5% от капитала е български и не са държавна собственост. След приемането на кандидатурите ще има два етапа – в първия от всички успешно приети кандидатури и номинации междинно жури ще избере 20 полуфиналисти, които продължават напред. В последния, трети, етап ще бъдат определени и 10 финалисти. От тях голямото жури ще излъчи победителя на базата на бизнес успех, устойчивост, корпоративна социална отговорност и лични качества на кандидатите.

Оригинална публикация