Частните тв искат пълна забрана на рекламата в БНТ

в. 24 часа | Паола ХЮСЕИН | 2010-01-14 

"Търсим начини телевизията да не спре", отговаря Уляна Пръмова

Пълна забрана на рекламата по БНТ поиска вчера Асоциацията на частните български радио- и тв оператори (АБРО).
Това се случва ден след като генералният директор на БНТ Уляна Пръмова настоя точно за обратното – повече минути за реклама, в интервю пред “24 часа".
Държавната и частните телевизии кръстосаха шпаги, тъй като вчера изтече срокът за предложения, свързани с промяната на медийния закон. В началото на годината всеки дърпа чергата към себе си, за да се подсигури с пари по време на криза
В АБРО влизат Би Ти Ви, Нова тв, Дарик радио и почти всички останали частни телевизии и радиа. Според тях спирането на рекламата по БНТ, която може да бъде 15 минути на ден по закон, трябва да стане поетапно – да се отнемат по 5 минути всяка година и така през 2012 г. тя да изчезне от екрана.

10 причини защо това трябва да се случи посочва Гриша Камбуров, изпълнителен шеф на АБРО:

- “По официални справки за миналата година БНТ е успяла да продаде едва 1/3 от разрешеното й в момента рекламно време. Има месеци, в които са продавани едва 3-4%", пише АБРО.
Данните на БНТ сочат възходяща тенденция при продажбата на реклама. За октомври са били заети 33,87% от рекламното й време. През ноември продава 68,65% от него. През декември почти стига максимума с продажба на 98,60% от позволените й минути за реклама.
- Няма данни какви са продажбите на реклама в регионалните канали на БНТ, които разполагат с 6 мин на час реклама, пише АБРО. И още:
- Противно на пазарната логика БНТ намалява цените си за реклама, въпреки че за нея това е ограничен ресурс. Това поведение влияе негативно върху целия тв пазар, съставлявайки дъмпинг на цените.
- Рекламният пазар в България е константа и от 2009 г. намалява с по 25-30% годишно. Да се увеличи рекламното време на БНТ, означава отнемане на жизненоважни рекламни приходи от малките тематични частни телевизии.
- Общественият интерес изисква да се стимулира конкуренцията, а не да се потиска, като се помпа изкуствено гигантът БНТ. За кризисната 2010 г. субсидията й е 60 088 000 лева. След като всяко предприятие и домакинство може да съкрати разходите си в тази година, така и БНТ трябва да го направи.
- Рекламата в обществените телевизии е абсолютно забранена във Великобритания, Франция, Испания, Финландия, Швеция, Дания, Белгия (Фландрия), Естония.
- В Чехия и Словакия са приети закони за поетапно намаляване на рекламата в обществените телевизии до пълната й забрана през 2012 г.
- Информацията на г-жа Пръмова (в цитираното интервю) за минутите реклама в Испания е остаряла. По силата на новоприет закон там от 2010 г. рекламата в обществените канали е забранена. В Гърция обществената телевизия се финансира само от реклама, но тя няма субсидия от държавния бюджет. Същото е положението в Германия, Италия, Ирландия и Полша.
- БНТ трябва да избере дали да получава сигурната държавна субсидия за програмите, които произвежда, или да се бори равнопоставено с останалите участници на рекламния пазар.
- Забраната на рекламата в БНТ е полезната мярка за целия тв пазар, а най-вече за самата обществена телевизия, която ще може да се съсредоточи върху изпълнение на обществените си функции, а не върху създаването на комерсиални програми, които да продава на рекламодателите.
“В година на криза, когато имаме намален държавен бюджет и липсва нов закон за адекватно финансиране на БНТ, търсим начини да не спираме програмата.
Да, има държави без реклама в обществените телевизии, но там финансирането им е чрез такси. При нас тази част от закона изобщо не заработи. Заради кризата тази година имаме дефицит от 20 млн. лева. Рекламата е начин за докарване на още пари. Ние неправим комерсиални програми. Към всичките ни обществени формати има интерес, защото големите рекламодатели търсят имиджови проекти", каза Уляна Пръмова.
Европейският съвет за радиоразпръскване (EBU) е пратил на 11 януари писмо до шефката на НС Цецка Цачева заради намалението на бюджета на БНТ със 17%. С него моли парламентът да преразгледа бюджета, тъй като това щяло да има последици и за каузата на обществените телевизии в Европа. Подобни писма са пратени до още 5 държави, каза Пръмова.

Стр. 24

БНТ иска повече време за реклама

в. Класа | 2010-01-14 

Българската национална телевизия (БНТ) поиска промени в новия медиен закон, които да регламентират повече време за реклама в държавната телевизия.
В писмо до медиите вчера от "Сан Стефано" 29 оповестиха, че чрез намалените си тарифи са успели да запълнят 98,60% от рекламното си време през декември и дават предложение времето за търговски послания по БНТ 1, което в момента е 15 минути на ден, да се уеднакви с това на БНР и на регионалните програми на БНР – до 6 минути реклама на час.
"Когато преди 10 години Законът за радиото и телевизията бе приет, рекламата в БНТ беше блокирана временно, за да се развият частните телевизии. Към днешна дата това ограничение звучи неадекватно и остаряло", пише още в становището на медията.
Според текста, ако не се намерят начини за допълнително финансиране на БНТ тази година, медията ще трябва да свали часове програма заради намалената със 17% държавна субсидия.

Стр. 4

Ники Николов: Семействата в Къщата получават заплати

в. Стандарт | Боряна КОЛЧАГОВА | 2010-01-14

Ники Николов е продуцент от "Олд скуул", който години се пържи на огъня "Биг брадър", шоуто на Нова. В началото той беше и гласът, изпращащ съквартирантите в изповедалнята. Посред кастинги и на прага на нов сезон, този път с добавка Family, той даде блиц пред "Стандарт".

Ники Николов, Олд Скуул Пръдакшънс- Ники, какви типажи търсите?

- Направихме проучване през фокус групи, за да разберем какъв тип семейства ще бъдат любопитни на зрителите. По принцип обичаме да бъдем изненадвани на кастингите. Тези, които не са гледали или не харесват "Биг брадър", носят друг тип съдържание от това, което сме наблюдавали досега. Основната цел е да придобием представа за това как един мъж и една жена живеят заедно в българско семейство. След 89-а няма нито сериозен филм или сериал, който задълбочено да разкрива истината по темата. Нямаме създадени модели, на които съзнателно или подсъзнателно да подражаваме. Знаем абсолютно всичко за турското семейство, но почти нищо за нашенското. Коя е успешната формула за комбинация между определен типове, в която и двамата се чувстват щастливи като хора и успели като личности. Ще разговаряме с бохеми, които нямат табута, с прясно влюбени, с двойки, които празнуват сребърна сватба, с емигранти, със съпрузи, които са коренно различни като възраст, етнос, доходи, с преминали през тежки кризи, но в крайна сметка останали заедно, с класически патриархални партньори.

- От чужбина идват ли запитвания за участие?

- Постоянно – най-вече от Испания. Очакваме хора от Англия, Австрия, Щатите, Германия, Франция. Интересно е да сравним западния с българския модел.

- Как ще изглежда Къщата?

- Максимално различно от досега – малък град в големия. Съквартирантите ще бъдат заобиколени от повече от нещата в техния свят – магазини, бар, ресторант, кинозали, детски център, частни учители за децата. Семействата ще получават заплати. Богатите извън "Биг брадър" ще бъдат богати и вътре. Този "Биг брадър" ще се превърне в наръчник за щастлив семеен живот. Самият аз имам нужда от него.

- Колко месеца ще продължи шоуто и какви точно ще са наградите?

- 3 месеца. Освен 200-ата хиляди лева сме предвидили семеен автомобил, джип или ван, не по-евтин от 50 хиляди. Апартаментът ще е поне тристаен в централен и хубав квартал на София.

- Ще влизат ли бивши участници?

- Не. Здравко и Христина няма да участват, за съжаление на всички жълти вестници и сайтове, които постоянно лъжат аудиторията си, Дони и Нети също няма да влязат в Къщата, а Къци Вапцаров на 1 000 000 процента няма да е водещ.

- Защо хората продължават да харесват да надничат в чуждите постели?

- Любопитството е от най-ценните човешки качества, то кара човек да се развива и усъвършенства.

Стр. 24 – 25
 

Безплатната телевизия в САЩ може да умре

в. Пари | 2010-01-12

Създаването на добри програми е скъпо и вече не може да се финансира единствено с приходи от реклами

Безплатната телевизия в САЩ е на път да изчезне. Причината е липсата на достатъчно приходи от реклама, чрез които да се издържат телевизиите. Повече от 60 години телевизионните компании в Америка излъчват новини, спортни събития и развлекателни програми безплатно, като печелят от реклами. Този модел обаче може би няма да работи още дълго. Бизнес моделът се оспорва от Ей Би Си (ABC), Си Би Ес (CBS), Ен Би Си (NBS), Фокс (Fox) и местните телевизионни станции.
Потърпевши
Кабелните телевизии и интернет привлякоха част от аудиторията на безплатната телевизия и значително намалиха приходите й. Рецесията доведе до още по-силно понижаване на постъпленията от реклами. Промените ще засегнат домакинствата в цялата страна и вероятно ще означават по-високи сметки за кабелна или сателитна телевизия. Причината е, че телевизионните компании и местните станции искат от платените телевизионни оператори като Комкаст (Comcast) и Дайрект Ти Ви (Direct TV) по-високи такси за правото да показват медийните продукти.
Промени
Може би още през следващите години телевизионните компании ще ограничат предаваните безплатни емисии. Вместо това те биха могли да се превърнат в кабелни канали, което ще доведе до края на безплатната телевизия – такава, каквато американците я познават от 40-те години на XX век. Създаването на добри програми е скъпо и вече не може да се финансира единствено чрез приходи от реклами, заяви Рупърт Мърдок, собственик на телевизия Фокс. Това стана на събрание на акционерите през есента на миналата година.

Стр. 19

Работодателите на Боби Цанков не се интересуваха от измамите му

в. Класа | Петър ЧАЛЪМОВ, адвокат, бивш заместник районен прокурор на София, пред БНР | 2010-01-11 

Феноменът Боби Цанков беше много интересен от наказателноправна гледна точка, защото в периода 2002 -2003 г. Софийската районна прокуратура беше залята от стотици жалби от пострадали от неговите действия лица. Това, което ми направи впечатление като заместник районен прокурор на София, е, че ставаше въпрос за хора с малък и среден бизнес, които под една или друга форма бяха превели определена сума пари в размер между 3000 и 10 000 лв. на Боби Цанков под най-различен претекст или с оглед излъчването на реклама. Тогава действахме по възможно най-бързия начин. С районния прокурор Славчо Кържев се разбрахме, тъй като безпредметно и изключително тежко бюрократично би било през ден или през всяка седмица да се завеждат по пет или шест необразувани дознания, делата да бъдат обединени в едно голямо дело, което да се води от следовател при Столична следствена служба. А по отношение действията на Боби Цанков по по-крупни измами, например като с госпожа Ваня Червенкова, те да вървят като отделно производство. Сигналите за измами бяха свързани най-вече с работата му в радио "Вива" и в радио "Сигнал +". После се появиха жалби от лица, които са били измамени от Цанков и като водещ на радио "Седем дни", радио "Спорт", радио "Браво". Към 2002-2003 г. версията, че зад измамите стои Манол Велев, не бе лансирана изобщо от Боби Цанков. В хода на разследването съответно сме разпитвали в качеството на свидетели и лицата, които са били управители, собственици и ръководители на радиата. Пред прокуратурата те излизаха с версията, че Боби Цанков управлява някаква си външна продукция, на която те по никакъв начин не могат да влияят, и за тях е важно техните радиа, техните електронни медии да имат по-голям пазарен дял. За нас това беше абсурдно, защото по една или друга причина сигналите на измамените граждани бяха стигнали до тях. А те бяха казали – нас това не ни интересува, има си прокуратура и съд, за нас е важно радиата да вървят.

Стр. 10
 

Магърдич Халваджиян: Нека видим дали наистина българите са толкова талантливи

в. Новинар | Цвета ГЕРЧЕВА | 2010-01-11

Режисьорът признава, че телевизията залага все повече на пошлостта и й липсва фантазия

Магърдич ХалваджиянМагърдич Халваджиян е не само арменец и бунтар по душа, а и изключително космополитна личност. Роден в Плевен, живял във Варна, Москва и Италия, Маги Халваджиян се чувства добре навсякъде по света, но най-много се захласва по палмите и белия пясък. Най-новият проект, с който се е захванал, е предаването "България търси талант" и в момента е строго жури на кастингите на шоуто в тандем с Любен Дилов-син и Хилда Казасян. Хващам Маги в гримьорната на новото шоу, а той с удоволствие отговаря на всичките ми въпроси.

- Кой е последният филм, който гледа с удоволствие?

-"Аватар". Безспорно Камерън е от най-добрите разказвачи на истории. Но последният му филм е пиршество на човешката фантазия. Наскоро се рових из професионалните кинаджийски сайтове и се оказва, че лентата е на второ място за всички времена след собствения му "Титаник". Така че той най-вероятно ще бие собствения си рекорд, което е страхотно. Все пак след 12 години не правене на филм да се върнеш по този начин на сцената е невероятно.

- Кой е твоят идол в режисурата?

- Спилбърг, разбира се. Там няма две мнения, той е най-великият.

- Какво липсва според теб на българския ефир?

- Фантазията. Но това не е проблем само на телевизията, то е проблем на цялата нация. Това се вижда и в политиката, и в икономиката, навсякъде. Нас ни води и винаги ни е водело стадното чувство. Един като направи нещо, всички тръгват след него. Преди години някой каза, че е много хубаво да имаш склад на едро, и всички българи направиха складове на едро. После някой взе да печели от аптеките и София се напълни с аптеки. Българинът няма фантазия. Няма тази индивидуалност да взима сам различни решения. Него го е страх да прави различни неща. Най-вероятно се притеснява, че няма да бъде разбран, или просто му липсва фантазия. Това е и основното, за което страда ефирът. Идва един момент, в който, като сменяш каналите, ако няма лого отгоре, няма да разбереш кой канал точно гледаш. Защото декорите са еднакви, новините са почти идентични, всичко е еднакво и едно и също навсякъде. Липсва фантазия.

- Кога за последен път си каза "Ех, браво"!

- Никога не си казвам така. И слава Богу. Ако си кажа "Браво", значи трябва да приключа с тази работа и да започна да правя нещо друго. Ако си кажеш така, значи, че или много си си повярвал, или нещо не е наред с критерия ти. Най-вредното нещо на света е да си самовлюбен и да харесваш това, което правиш. Аз знам, че съм добър, но знам, че не съм достатъчно добър.

- Но другите и това не знаят, нали?

- Не, аз никога не съм плащал данък обществено мнение. Никога не ме е интересувало кой какво ще си помисли за мен. За мен е важна личната ми преценка. Ако аз смятам, че нещо е на прилично ниво, изобщо не ме интересува кой какво мисли. Ако аз знам, че нещо е скапано, а всички го хвалят, "общественото мнение" не може да ме убеди в обратното. Важно е какво мисля аз по въпроса.
Така че аз никога не си казвам евалата, може би с изключение на предаването "Великолепната шесторка", което до голяма степен ме удовлетвори поради факта, че там нямахме точен формат, никой не знаеше какво е това предаване и имахме само 20 дни да го подготвим. А то пък пожъна невероятен успех и до сега е най-гледаното нещо в ефира на bTV. И най-важното – събра милион и осемстотин хиляди за 12 предавания, което е просто невероятно. Ето за това мога да си кажа "Браво!", но знам, че можеше и още.

- Лош шеф ли си, викаш ли много?

- Не. Никога не повишавам тон. Просто не мога да го правя. Не смятам, че с викове се постига повече, отколкото ако обясниш на човек какво точно искаш от него. Най-лесно и бързо е да се разкрещиш и да кажеш какво трябва да се направи. Въпросът е как ще се направи това, когато е просто под формата на заповед. Най-добре се получава, когато успееш да убедиш хората защо трябва да направят нещо точно така. Ако ги мотивираш и им покажеш каква е целта на мероприятието, тогава те го разбират и вършат работата си много по-качествено. Така че не смятам, че нещата трябва да се случват с викове. По-скоро мисля, че сцените и крясъците са до голяма степен израз на безсилие. Когато не можеш по никакъв начин да си свършиш работата, започваш с истерията.

- Колко човека екип стоят зад гърба ти в най-новото ти начинание – "България търси талант"?

- Не знам точно. Истината е, че екипът се променя постепенно в процеса на работа. В началото тръгваме с определен брой хора, после екипът или намалява, или се увеличава. Понякога се оказва, че имаме излишни хора, или пък добавяме още, защото се оказва, че работата е повече. Но за едно предаване като "България търси талант" работят поне около стотина човека.

- Роден си в Плевен, живял си в Русия и Италия. Ако сега ти предложат един безплатен самолетен билет, къде би отлетял?

- Веднага, моментално отивам на Бора-Бора. Въпреки че до там се лети поне 30 часа с прекачванията, аз съм привърженик на по-тихите места, белите пясъци и палмите. Изобщо там, където няма много хора, е идеално за мен.

- Смяташ ли, че е срамно да си комерсиален?

- Зависи как разбираш комерсиалността. Аз смятам, че средата, в която се намираме ние като телевизия и бизнес основа, трябва да е комерсиална. Защото, ако се опитаме да кажем, че телевизията не бива да е комерсиална, то значи да вървим срещу нейната природа. Ефирът реално няма как да съществува, ако не е комерсиален. Той трябва да печели пари, за да може да просперира. Трябва да се привличат рекламодатели и да се правят уникални предавания, достъпни за масовия зрител.

- Не мислиш ли, че телевизията трябва да възпитава зрителя, а не обратното?

- Точно тук е мястото да се изясни критерият какво точно значи комерсиално. Защото в България в повечето случаи комерсиалността е свързана с пошлост. И повечето продуценти и телевизии се измъкват с тезата, че зрителят искал това. Ама кой идва и казва какво точно иска. Зрителят се научава на тези неща. Каквото му даваш, това гледа. В началото може да не му харесва, но после започва да свиква с него, така че телевизията, ще не ще, възпитава някакъв вкус. За съжаление в много предавания се залага на пошлостта, въпреки че това не е заложено в първоначалния им формат, защото се харесвало на зрителя. Така и продуцентите, и режисьорите подценяват човека пред малкия екран и му дават една плява да преживя, от която се затъпява страшно.

- Снимал си клипове за много бг звезди. С кои от тях ти е било най-приятно да работиш?

- За мен кой е отпред, пред камерата и си отваря устата никога не е имало значение. Важното е аз да си свърша работата и да направя нещата добре. Все пак, ако трябва да съм честен, съм работил винаги много приятно и интересно с Азис. Причината е, че той самият е уникално провокативен и има много идиотски идеи и различни хрумвания. Той е човек със страхотна фантазия. Нещо, което аз безкрайно уважавам в хората. Интересното е, че винаги има толкова нестандартни идеи, че ме провокира като режисьор и прави работата ми приятна и интересна.

- Сега си жури на конкурса "България търси талант". Какъв според теб трябва да е националният талант на страната ни?

- На родна територия се вихри митът, че живеят много талантливи хора. Ние търсим потвърждение на това "иносказание". Едно е ние да си се хвалим колко сме талантливи, умни и надарени, но, ето, сега е моментът да видим дали това е наистина така. Нека тези хора, които са толкова талантливи, да ги покажем на цяла България и да се гордеем с тях. Аз не искам това да бъде смешно шоу, в което участват некадърниците и тези, които не могат да правят нищо. Има, разбира се, и такива хора, но нека дойдат, нека се пробват. Ако си надарен, трябва да имаш смелостта да застанеш на сцената и да покажеш най-доброто от себе си. Когато си прекалено скромен, не е добре за теб. Така че, хайде, нека да видим най-накрая има ли наистина толкова много талант в българина…

Стр. 31

Политическото шоу: гражданско участие или игра на участие

сп. Мениджър | Ивайло ДИЧЕВ | 2010-01-10

Колкото по-добри са политическите предавания, толкова по-зле е обществото

ПРИТЕСНЕНИЯТА ЗА УПАДЪКА на политическата журналистика не са само български. В английския език възникна неологизмът infotainment, съчетание от information и entertainment, с който се определя съчетанието на сериозна информация със забавление. Политическото, предполага се, е станало толкова скучно, че трябва да се предложи в атрактивна опаковка от майтапи, музика, разголени жени и тъй нататък. В битката за връщане на гражданите към публичното пространство се включиха благотворителни игри в полза на страдащите и риалити формати, където воайоризмът се преплита с каузата на етническата толерантност или активизиране на избирателната активност. Не зная дали си спомняте
новините-стриптийз, дошли у нас чрез МСАТ – след всичко, което видяхме, за мен те все пак си остават ненадминат образец на жанра.
Защо е това отегчение от публичния живот? Едни намериха причината в политическата коректност, която избягва разделящи теми. Е, да, но оказа се, че некоректният агресивен език на неофашистите също бързо доскучава, зрителят привиква на дразненията и почва да не ги забелязва. Можем да илюстрираме това постепенно привикване с трансгресивния език с упадъка на многобройните политически студиа на СКАТ, които преди години булеха духовете. Конспиративните теории, расистките обиди, популисткият радикализъм постепенно се превърнаха във всекидневие и загубиха ореола си на откровения. Т.е. ако мислим, че ефикасната политическа журналистика трябва винаги да прави нещо в повече от допустимото, бързо
стигаме до абсурд. Просто хората не са идиоти и да привличаш вниманието им с ефектни попържни е възможно само за кратко.
Други търсят залеза на политическото във фрагментирането на съвременните общества, където вече няма масово производство, откъдето изчезват едрите класови идентичности и заедно с тях – масовите партии и каузите, които обединяват. Всеки се пазари отделно, отстоява индивидуален интерес, следва собствена социална траектория. Мултиплицирането на частните електронни медии и, разбира се, възходът на интернет добавят към това едно невиждано размножаване на информационните канали. В Древна Гърция агората е била една, тъй както една е била представата за общото благо; а колко могат са бъдат днес медийните пространства, в които да се води смислен национален дебат? Когато местата за сблъсък на политически идеи, които се конкурират за вниманието ни, станат твърде много, има риск те да тръгнат в посока на стилизиране, на заемане на специални ниши и печелене на определени таргет групи. А тъкмо тук политическото се превръща в нещо друго, не в битка на идеи за общото благо, а в индивидуално предпочитание към
говорители, страсти, декори, часови пояс. Аз мисля, че упадъкът на политическото и съответно спадът на интереса към политическите предавания от края на 90-те години има и друго обяснение. За известно време светът заживя с усещането за това, че няма истински сериозни проблеми за решаване, а политиците може спокойно да бъдат заменени с експерти, които се занимават с детайлите. У нас това усещане донесе управлението на Сакскобурггота, съвпаднало със световен икономически растеж и донесло със себе си една откровено аполитична идеология. Точно като Берлускони или Саркози нашият цар тогава твърдеше, че ще управлява държавата си като предприятие. А какви политически предавания може да има в едно
"предприятие"? По определение там
едни решават, други изпълняват и гражданската енергия може само да създаде конфликти. Тази аполитичност продължи с широката коалиция на Станишев, която почти не остави място за парламентарна опозиция и зауправлява с една ляво-дясна платформа, т.е. отново съвсем аполитично. Неслучайно в целия този период политическите предавания доста залиняха, сериозните проблеми на обществото се поставяха от лежащите по диваните в "Биг Брадър", политиците танцуваха, свиреха на китари или участваха във викторини на популярни предавания. Светла Петрова се опита да замени западащия "Сеизмограф" с викторината "Пирамида" и дори БНТ1 се хвана да пропагандира четенето или историята с телевизионни игри.
И после, бих казал някъде към края на 2008 г., изведнъж нещата се обърнаха и интересът към политиката рязко се увеличи. Първо започна кризата, т.е. случи се истински важно, разделящо събитие, което
истински стресна хората. Казвам нещо тривиално: хората се вълнуват от политика тогава, когато става нещо сериозно, във време на войни, кризи, преврати, земетресения. Когато е съдбовно важно в коя посока ще тръгне страната им. Някак твърде много свикнахме с циничния поглед към света на маркетинга и забравихме, че има истински важни неща – безработица, социална справедливост, фискално преразпределение, разпадаща се държавност.
Кризата съвпадна в България с невиждания изблик на недоволство към тройната коалиция, съчетаващ антикомунистически (БСП) и националистически (ДПС) елементи. Темата за корупцията и нуждата от наказания сякаш концентрираха усещането за несправедливост, натрупано през всичките тези 20 години на бандитски преход.
Но политиката се върна на публичната сцена не просто защото хората искаха възмездие – това те искат отдавна. Работата е там, че през 2009 г. се появи усещане, че нещо може да се промени, нещо зависи от твоето мнение. Не искам тук да обсъждам настоящото правителство и това кога точно то ще разочарова българските граждани на свой ред. Обръщам внимание на този най-важен фактор за мобилизиране на политически енергии: представата, че пред обществото има избор, че не всичко е решено предварително. Политическото е било винаги свързано с участие – в едни случаи гласуват, в други тръгват на война, в трети просто
крещят на площада. Там, където от теб се очаква само да съзерцаваш, сме в регистъра или на ритуала, или на забавата.
В тази перспектива можем да разберем и посоката, в която вървят успешните политически предавания днес. формулата "има събития, възможен е избор, аз участвам" най-добре ми се струва въплътена от "Референдум" на БНТ1. Това предаване, макар да носи негативите от спадащата популярност на държавната телевизия, успя бързо да се наложи с едновременно конкретните и разделящи теми, които представя със сериозния дебат и най-вече с възможността зрителят да участва, като гласува и вижда своя вот в реално време на компютърни графики. Вярно е, че ако се замислим, тези гласувания са леко глупави – и какво, като се изобразява мнението ти на екрана? Ще промени ли нещо? Но хората имат чувството, че се чува гласът им – особено след
усещането за победа над политическия елит, създадено от помитането на тройната коалиция, това все още работи.
По-класическата форма е зрителят да бъде индивидуализиран, да му се спомене името, да се прочете въпросът му. В по-монологичното "Сеизмограф" по bTV усещането за това, че нещо се случва пред очите ни, че участваме в решаването на публичните дела, често идва от връчването на прошение от някакъв зрител на важния гост, който се ангажира обезателно да реши въпроса. Това действа като един вид гражданска лотария, при която само един печели, но всички си представят, че биха
могли да са на негово място. Критиките към това предаване, както и, разбира се, към "Панорама" са, че наместо да притискат политиците с неудобни въпроси, те им дават възможност спокойно да развиват тезите си и по този начин да запушват критичния дебат. Но въпросът има и друга страна: зрителите искат да имат пред себе си
големия началник (именно представен в цялото си великолепие, не под натиск) и да се обърнат към него директно. Ако класическата демокрация беше превърнала в норма личния контакт с избирателя, днес интерактивността е станала абсолютен морален императив: смяташ, че имаш правото да заговориш за политика на неговия блог, да се обадиш по телефона и да чуеш гласа си от екрана, да получиш личен отговор на имейла си.
Нова ТВ с "На четири очи" печели с човешкия фактор, със задушевния формат, откровенията, темите, близки до хората. Сериозни политически въпроси, например как ще се финансира културата, се смесват със смели въпроси за това откъде г-н Рашидов има толкова много пари. И, разбира
се, като лайтмотив непрекъснато тече темата за изоставените сираци, болните, за народопсихологията, от която все си страдаме. Как се преплитат "човешките" теми с важните политически алтернативи пред обществото? Разбира се, тук няма рецепта, но очевидно първите създават един вид
доверие към предаването, вярност към продукта, поддържат, така да се каже, канала – когато възникнат драматични теми, те естествено се надграждат върху тях, без да разрушават цялостното усещане за културност, задушевност, за "трайните неща".
Може би в дългосрочна перспектива тази формула ще се окаже най-печеливша. Нарастването на интереса към политическите предавания едва ли е трайно явление. В момента, в който обществото се успокои и стабилизира, политическите предавания отново ще пожълтеят, ще се обърнат на шоу. Обратно: нека се надяваме политическите предавания скоро да бъдат наново изместени от разни форми на инфотейнмънт, защото колкото подобри политически предавания – толкова по-зле е обществото.

Стр. 108 – 109

Голямата промяна на bTV

сп. Мениджър | Цветелина ПЕТРОВА | 2010-01-10

"Стъклената" концепция за брандиране на каналите пресъздава визуално критериите, по които работят нашите медии – прозрачност, обективност, безпристрастност. Това казва Петя Терзиева, директор "Маркетинг и комуникации" на bTV

Петя Терзиева, bTV- Госпожо Терзиева, кое наложи смяната на графичната концепция на каналите на bTV и интернет портала www.btv.bg?

- Поводът за генералната промяна е стартът на новите тематични канали на bTV – Cinema и Comedy, но това съвпада и с приближаването на десетата годишнина от създаването на телевизията. Малко преди да стартираме работата по проекта, направихме проучване на аудиторията, в което нашите зрители посочиха, че очакват голяма промяна от bTV. Днес, след повече от шест месеца работа по новата визия на bTV, тематичните канали и портала www.btv.bg, с удоволствие мога да кажа, че зрителите ще гледат най-голямата промяна на канала от неговото създаване до момента. Така за пореден път доказахме, че bTV прави всичко възможно да провокира зрителите и дори в период на криза се появяваме с нова визия. Същевременно стандартите, при които работим, изискват на три-четири години да се прави промяна на брандинга на телевизиите, защото ние сме 24 часа в денонощието пред очите и в ушите на зрителите. Те свикват толкова с нашата "опаковка", че в един момент престават да забелязват важните неща, а други им изглеждат еднотипни и еднообразни. Неслучайно всички големи световни телевизии променят визиите си на три години.

- Как избрахте рекламната агенция, която изработи визуалната опаковка на bTV?

- За изпълнители на проекта кандидатстваха някои от най-големите фирми за графичен дизайн в света, сред които бяха представители на САЩ, Венесуела, Великобритания и др. В крайна сметка за участие в конкурса бяха допуснати пет фирми, смятани за най-големите специалисти, налагащи тенденциите за дизайн и брандинг на световния пазар. От всички предложения най-много ни допадна предварителният проект на английската агенция Egg Design. Тя ни предложи "стъклената" концепция за брандиране на каналите, чрез която целим да пресъздадем визуално критериите, по които работят нашите медии – прозрачност, обективност, безпристрастност.

- Зрителите вече няколко седмици виждат новите лога и шапки. Част от тях са преплетени с "живи снимки", което е новост за българския ефир. Не се ли притеснявахте да наложите такава драстична промяна във визията?

- Решението за смяна на логото дойде съвсем естествено. На практика старото лого беше твърде сериозно и твърде масивно и не позволяваше "клониране" в друг тип тематични канали. То не можеше да звучи забавно, ако трябва да се използва за bTV Comedy, нито филмово, ако трябва да го прилагаме за bTV Cinema. На нас ни трябваше олекотена версия на логото, която да може лесно да се мултиплицира за тематичните канали. Едновременно с това искахме логото да изглежда по-близко до зрителя, което направихме, използвайки въведеното изписване на телевизията още от нейния старт с малко английско b -bTV. Още при старта на проекта държахме в основата на графичните решения да стоят творческите практики, които bTV наложи и продължи да развива през годините от своето създаване. Именно тези практики винаги са били част от концепцията за развитие на телевизията и нашите зрители до известна степен са свикнали с тях и с високото им качество. В конкретния случай за нас беше важнода надскочим очакванията на зрителите, да вплетем най-новите решения в областта на тв брандинга в световен мащаб и същевременно да се доближим максимално до ежедневния живот на българина. Това нямаше как да се случи без включване на "живи снимки", смесени с ефектна графика (анимация), филми и новини. Включвайки различни красиви места от България, се стремим да се доближим максимално до ежедневния живот. Така и в бъдеще нашите телевизии ще могат да развиват и разнообразяват визиите си, като избираме красиви ло-ации от цяла България.

- Разкажете повече за реализацията на "снимките". Как протече самият снимачен процес, как избрахте локащите? Ще има ли кадри и от други градове на страната?

- Част от снимките са направени в София на избрани емблематични места. Целта пред нас беше те да бъдат показани не като туристически атракции, а като част от ежедневието на българина, затова се спряхме именно на конкретните локации. Реализацията на снимките за опаковката специално на bTV Cinema е сходна на реализацията в кинопродукциите. В Лондон беше изграден специален декор, подобен на декорите, които се изработват за световните блокбастъри, а заснемането се осъществи с най-модерна техника – High Definition, камера от най-висок клас, използвана за снимки на множество кинопродукции. За нощните снимки пък беше използвана специална техника, наречена time laps. Реализацията им е дело на българския екип. За създаването на опаковката на bTV Comedy се проведе кастинг за лица, които играят определени роли в кратки форми на различни шапки и кашове. Снимките са реализирани от смесен екип на bTV и специалистите от Великобритания - режисьор е Морган Сендал, творчески продуцент – Стивън Плешняк. Постпродукцията се извърши едновременно в Лондон от Egg Design и в София от творческия екип на bTV, който се ръководи от Валентин Илиев. След няколко месеца в основните идентификационни визии (main IDs) ще добавим кадри и от други локации в страната. Планираме да снимаме красиви гледки, но отново не като туристически обекти, а като места, в които всички ние попадаме в нашия ежедневен живот. Така искаме да представим страната от "Всички гледни точки".

- Друг съществен компонент към новата опаковка е музиката. Как избрахте композитора и какви бяха критериите ви за самото звучене на музиката?

- Музиката към новата опаковка на bTV беше ключов момент за нас в проекта, като композирането й беше поверено на Нийл Майерс. Негово дело е музиката към трейлърите на филмови заглавия като "300", "Хари Потър", "Спайдърмен 2". Майерс има зад гърба си и проекти за гиганти като "Жилет", а през 2008 г. получава номинация от британските филмови награди БАФТА. Ние бяхме наясно с това и поканата, която отправихме към него, беше съвсем логична. Основният ни критерий беше каналите да звучат модерно и едновременно е това позитивно и приветливо, без да внасят излишна агресия и напрежение. Смятам, че и тази част по проекта беше осъществена безупречно.

- Какви са първите реакции за визуалната промяна на bTV? Консервативен ли е българският зрител към иновативното мислене?

- Отзивите за новата визия са отлични, макар че промяната на логото изненада много зрители. Те бяха свикнали дотолкова със старото, че изборът ни да минем към по-приятелското "малко Ь" им се стори най-драстичната промяна, независимо че изписването на името ни е "малко Ь" е практика от създаването на телевизията. В коментарите на нашия сайт, както и в нашите групи във Facebook и Twitter беше настанала истинска истерия няколко дни преди промяната на опаковката, феновете бяха успели да намерят новите лога на кабелните канали, бяха смъкнали видеото е едно от нашите main IDs, което излъчихме в "bTV Новините" седмица преди старта, и оживено дискутираха промяната и изразяваха положителни оценки. Що се отнася до втория въпрос, категорично мога да кажа, че българският зрител не само че не е консервативен, а напротив – той следи модерните тенденции във визуалните промени на световните канали и логично търси техния български вариант. Смятам, че смелостта ни да правим толкова големи крачки като тази и желанието на зрителите за качествена телевизия са пресечната точка, която маркира лидерската позиция на bTV на телевизионния пазар у нас.

ПЕТЯ ТЕРЗИЕВА е директор "Маркетинг и комуникации" на bTV. През 2000 г. завършва Софийския университет с две специалности • връзки с обществеността и журналистика. Има двугодишна специализация по мениджмънт. Кариерата й започва през 1997 г. в рекламна агенция Champions Young & Rubicam. В bTV е от 2001 г., като първоначално работи в отдел "Продажби", а от 2006 г. оглавява отдел "Маркетинг и комуникации".

Стр. 112 – 113

Изтръгнаха “Челюсти” от екрана

в. Телеграф | 2010-01-10 

Дискусионното предаване на Диана Найденова "Челюсти" падна от екрана на Нова тв от началото на тази година. Тв ръководството ще му търси друг, по-атрактивен час на излъчване. Досега медията го пускаше в негледаемото време -13 ч. Точно това е причината почти никой да не чуе журналистката да обявява в края на 2009-а спирането на "Челюсти". В Нова тв се обсъждат два варианта: или да тръгне сутрин, или като част от блока на Милен Цветков и Пора Крумова, или да бъде веднага след него.

Стр. 2

“Телевизионна лудница” 2009

в. Банкер | Андриана МИХАЙЛОВА | 2010-01-09 | 00:01:01

Психолози обменят опит:
- Винаги питам новите пациенти дали гледат телевизия. Ако не гледат – казвам им да започнат активно. Ако гледат – веднага да спрат.
- Защо?
- И аз не знам защо, но помага в 80% от случаите.

Телевизионна лудница 2009В подобна ситуация е и българският телевизионен зрител. Докато европейците все по-осезаемо атакуват новите медийни канали, у нас дистанционното продължава да е масовото евтино забавление и изцеление. Особено в условията на рецесия. Ако преди финансовата криза 80% от българите са уплътнявали свободното си време пред тв екрана, то през последните месеци на миналата година неминуемо са станали над 90 процента.
През 2009-а г. в т. нар. телевизионна лудница все пак нахлуха десетки нови пациенти – тв каналите полудяха по турските сериали и танцувалните формати, а продуцентите лудешки се втурнаха да си сменят телевизиите.

Из "нашата голяма луда тв сватба"…

Миналата година отношенията между двата телевизионни колоса – Би Ти Ви и Нова тв, избуяха в стила на "Моята голяма луда гръцка сватба". На финала обаче зрителят традиционно е в ролята на младоженеца, който си самовнушава житейската неволя "Жоро е невинен" по примера на популярна реклама. И независимо от логото на екрана все е принуден да гледа едно и също.
Нова тв първа лансира хита на сезона – турски сериал. След като аудиторията й съпреживя драматичната любов между Шехерезада и Онур в "1001 нощи", Би Ти Ви приложи модела, само че в праймтайм вариант. Обратимите отношения между Инджи и Мехмед от "Перла" изпреварват по рейтинг дори предаванията по Нова година, както и вечния абонат за първото място по гледаемост – "Комиците". Така неособено скъпи продукции докараха на медиите огромни рекламни постъпления. Сигурно е, че модата на турските сериали няма да отмине скоро, след като програмите на тв каналите се презапасиха с продукции от южната ни съседка.
Двете големи телевизии по едно и също време се заразиха и от болестта "луди танци". Нова тв си "лепна" формата VIP dance, а Би Ти Ви – Dancing Stars 2. Първото бе реализирано от Old School Productions, а второто – от "Седем-осми". След няколкомесечно "лечение" двете предавания бяха изхвърлени от ефирната лудница, а аудиторията едва ли разбра защо телевизионните вируси са толкова заразни.

Голямото продуцентско преселение

Тотално желание за промяна покори продуцентите и предизвика пълна лудница в навиците на аудиторията. В началото на есенния сезон телевизионният бизнес преживя най-мащабното продуцентско разместване в историята си. Иван Христов и Андрей Арнаудов замениха дългогодишния си партньор Би Ти Ви с конкурента му Нова телевизия. Освен че се настаниха в осемчасов съботен блок, те започнаха и собствено вечерно шоу. То започва всеки делничен ден половин час преди "Шоуто на Слави" и преповтаря познатия формат. Преди това "опосумите" водиха дълги преговори с Би Ти Ви за въпросния проект, но до неговата реализация не се стигна.
Първата частна национална телевизия пък прибра в програмната си схема емблемата на Нова тв – "Господари на ефира". Така продуцентската компания на Джуди Халваджиян и Асен Чанков "Глобал вижън" пресели и друго свое знаково предаване в Би Ти Ви – "Пълна лудница". Двете рубрики набират скорост и по Би Ти Ви Комеди (доскоро познато като GTV). Очаква се "Господари"-те да се излъчват на живо с публика в студиото.
В края на годината, въпреки разнородните слухове около продажбата на Би Ти Ви на гиганта СME (притежава у нас PRO.bg и RING), медията пусна още един свой бранд – Би Ти Ви Синема.
Междувременно в началото на лятото Албърт Парсънс се оттегли от България, след като не поднови договора си. От създаването на Би Ти Ви през 2000-а той бе изпълнителен директор на медията. Позицията му зае Гари Дейви, изпълнителен директор на News Corp. Stations Europe.

Закон, закон, колко да е закон…

И законите са лудост. Поне у нас. През 2009-а набързо, почти апокрифно бе роден, а също и толкова бързо погубен Законът за публичното радиоразпръскване. Текстовете в него предвиждаха създаването на две държавни дружества, за да се гарантира цифровото разпространение на БНТ и БНР.
Още през ноември новата власт обаче го отмени. Така оповести, че ще даде изграждането на държавния мултиплекс на частници. За целта ще обяви конкурс.
Междувременно стана ясно, че цифровизацията на ефира също е пълна лудница. Проблемът предизвика гнева на търговските медии още през пролетта. Том Мокридж, шеф на News Corp. за Европа, дори дойде на тайна визита в София при тогавашния премиер Сергей Станишев. Поводът бяха проблемите около разпределението на честотния спектър, "избухнали" с поправките в Закона за електронните съобщения и Закона за радиото и телевизията.
Позицията им прегърнаха и собствениците на Нова тв, каналите "Диема" и ММ – Modern Times Group (MTG). Частният сектор, с подкрепата на Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори (АБРО), настояваше компаниите, които ще изграждат мултиплексите, сами да преценяват кои програми да разпространяват на тях. Освен това недоволстваха, че операторите не могат да бъдат собственици на цифровите платформи. Независимо от конкурентното си поведение на пазара те бяха единодушни, че се въвежда модел, непознат в нито една държава в Европейския съюз. Протестът стигна и до комисаря по информационното общество и медиите Вивиан Рединг.

Петият елемент

Успоредно с мащабното и вече опасното закъснение около цифровизацията Комисията за регулиране на съобщенията раздаде 102 аналогови ефирни честоти. Така ТВ7 се върна отново в играта и се разписа със заявка за петия голям играч на пазара. Телевизията получи 58 ефирни честоти в края на мандата на кабинета "Станишев" и покри цялата страна. Моделът с индивидуалните лицензи преди това бе приложен успешно от несъществуващата вече ТV2 (ребрандирана като PRO.bg). ТВ7 се завърна и с ново ръководство – медията бе оглавена от Светлана Василева, която напусна управлението на каналите FOX. Променен бе и собственикът на телевизията – тя стана притежание на австрийския фонд "България медия холдинг GMBH", специално създаден да инвестира в медиите. ТВ7 в момента сменя водещи, обмисля нова програмна схема и за малко да се сдобие с управляващ директор в лицето на уволнения от Би Ти Ви Николай Бареков. Поне засега обаче това няма да се случи.

Лудата финансова криза

Щурата финансова криза подтикна едни инвеститори да купуват и да завладяват нови пазари, други – да продават бизнеса си. Австрийската STEVIA Communication, част от европейската медийна група Atlelys, в началото на лятото придоби половината от новинарската телевизия "Европа". Компанията се представлява от братовчеда на Симеон Сакскобургготски – Карл фон Хабсбург-Лотринген. Освен тях австрийците притежават вече и 50% от сайта ekipnews. Новият инвеститор в новинарската телевизия не промени профила й, а доскорошният й шеф Емил Стоянов се отдаде на депутатство в Брюксел.
В края на ноември обаче спря да излъчва друга новинарска телевизия – RE:TV. Създателите на проекта от фондация "Граждански медии", зад който стояха Иво Прокопиев, Светослав Божилов и Иван Кръстев, посочиха виновниците – свития рекламен пазар и световната финансова криза. Те уточниха, че са вложили 9 млн. лв. в медията, но финансирането й в тези условия повече било невъзможно.
В същото време шведският фонд EQT V пък придоби изцяло "Евроком" и 70% от "Кейбълтел". Сделката, която включва и "Кейбълтел Македония", бе за 200 млн. евро. Засега двете дружества работят паралелно, но ще бъдат обединени. Общо трите компании имат годишен приход от приблизително 70 млн. евро. Очаква се у нас мрежата на новата фирма да покрива 1.3 млн. домакинства, или почти 50 на сто от страната. В момента обаче текат съкращения в офисите на "Евроком" и "Кейбълтел". Засега са освободени над 200 служители.

БНТ стана на 50 и изпадна от играта

Докато младите телевизии лудуват, навръх 50-ия си рожден ден БНТ се налудува. В годината на своя половинвековен юбилей държавната телевизия изпадна от Топ 10 по рекламни приходи. Според данни на ТВ План ТНС в най-силния си месец – юни, заради изборите за Европейски парламент и за българско Народно събрание, БНТ е запълнила 85% от рекламното си време. В останалото – трудно намира рекламодатели дори за 5-те минути в праймтайма си.
Частните телевизии още в началото на 2009 г. намалиха тарифите си за реклама заради кризата, а на "Сан Стефано" 29 своенравно реагираха едва през септември. Тогава медията назначи Дима Кирова за шеф на дирекция "Маркетинг и реклама", която дотогава бе шеф на GTV (вече Би Ти Ви Комеди). Първата й работа на новия пост бе да актуализира рекламната тарифа на БНТ, която в условията на рецесия бе в пъти по-висока от тази на търговските оператори. Кирова въведе и практиката от частните тв канали за продажбата на гарантиран рейтинг.
През 2009-а от телевизионната лудница изпаднаха Николай Бареков и Светльо Витков, но пък се завърнаха Гала и Милен Цветков, а новоприетите поведе Диана Найденова. Успокоителното през предстоящия пролетен сезон е, че този път големите тв канали няма да излъчват еднакви формати. През март Би Ти Ви ще пусне "България търси талант", а Нова тв – "Биг Брадър фемили", като в Къщата ще влизат цели семейства. Дали телевизиите ще успеят да заредят качествено съдържание, за да задържат зрителите и готовността на рекламодателите да инвестират в още една кризисна година, зависи само от тях. В противен случай най-много да ни предложат още едно издание на "пълна лудница". Все пак в 80% от случаите помага.

Стр. 45