www.united-partners.com I 12.11.2015
EY и MasterCard представиха ново проучване на сивата икономика в България. Резултатите сочат, че общото ниво на сива икономика у нас възлиза на 17.1% през 2014 г. Това ниво на сивата икономика би могло да се понижи, с окуражаване на електронните плащания в страната, а обемът им да нарасне.
Проучването съдържа не само подробен анализ на текущия размер и характера на сивата икономика в България, включително и секторна разбивка, но също така и набелязващо определени специфични регулаторни и политически мерки, които да помогнат в борбата с това явление чрез развиване на електронните плащания.
Сивата икономика е един от ключовите поводи за безпокойство в много страни, където плащането в брой все още преобладава. Проучването на EY предоставя доказателства, че плащанията в брой са важен фактор, който допринася за разрастване на сивата икономика. Това означава, че преминаването към електронни разплащания би трябвало да бъде в интерес на правителствата, които се сблъскват с този проблем. Следователно насърчаването на електронните плащания може ефективно да реши нуждите на правителствата от по-висока събираемост на данъчните приходи.
„MasterCard отдавна помага на правителствата в борбата им със сивата икономика, като им предоставя необходимите експертни познания. Целта на това проучване е да се обърне по-голямо внимание това явление, да инициира дебат за промяна на политиката и да предложи някои уместни решения, които биха помогнали за ефективно справяне с проблема,“ каза Артур Туремка, Генералният мениджър на MasterCard за Балканите.
Изследването представя висококачествени иконометрични оценки на сивата икономика в България, включително общото й ниво и развитието от 2002 г. насам. За първи път сивата икономика се анализира и от пасивната и от активната й страни. Пасивният компонент се отнася до ситуации, при които потребителят заплаща редовната цена в брой, но продавачът не регистрира транзакцията (например не издава фискален касов бон за вечеря в ресторант) и по този начин се възползва от неплащане на данъци. В тази ситуация единствено продавачът се възползва от това, че не отчита транзакцията, а потребителят може дори да не знае, че допринася за сивата икономика като плаща в брой. Това, което е по-важно е, че ако плащането не е в брой, а бъде електронно, то едва ли щеше да е възможно сделката да не бъде отчетена. Следователно плащането в брой е причината за пасивната сива икономика, която може да се ограничи чрез увеличаване на използването на електронните плащания.
Различна ситуация възниква в активната сива икономика, при която и двете страни по транзакцията имат полза да не я отчитат (например ако на потребителя се даде възможност да плати по-ниска цена за строителна услуга, ако не поиска фактура от доставчика). Тук парите в брой са следствие, а не причина за незаконното поведение. Вследствие на това, за разлика от пасивния компонент, активната сива икономика не може да се влияе чрез насърчаване на електронните плащания, тъй като и потребителят и продавачът ще продължават да използват пари в брой, за да се възползват от това, че не отчитат транзакцията. Тогава проблемът с „активната сива икономика“ трябва да бъде решен с други инструменти (например чрез инспекциите по труда). Това съществено разделение досега не е прилагано в литературата и представлява съществен принос на изследването.
Друго важно нововъведение в проучването на EY е секторният разрез на пасивната сива икономика. Секторът с най-голям дял на пасивната сива икономика в България (около 43%) е производството на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия.
Според последните приблизителни оценки в проучването, общото ниво на сивата икономика в България (стойността на неотчетените касови операции) е малко над 17% от БВП. Пасивната сива икономика възлиза на 10.4% от БВП, което се равнява на почти 1,8 млрд. лв. нереализиран за хазната корпоративен подоходен данък и ДДС.
За да се справи с горния проблем, EY предлага набор от политики и регулаторни мерки, които трябва да помогнат на правителствата да се намали нивото на сивата икономика. Ключовият принос от изследването на EY е количественото измерване на въздействието на разглежданите решения върху свиването на сивата икономика и последващото увеличаване на държавните приходи в резултат от тях. Приблизителните оценки на изследването показват, че много от тези мерки могат да доведат до желаните резултати в България.
“За намаляване на пасивната сива икономика в България може да се обмислят широк спектър от потенциални регулаторни мерки – много от тези решения вече са приложени в други страни и почти всички от тях се насочват върху насърчаването на електронните плащания в транзакциите търговец-потребител. В случая на България, една от най-ефективните мерки би могла да бъде услугата “cash back” при картови разплащания на потребителите, която може да намали сивата икономика с 2.8% от БВП и да увеличи нетните приходи в държавната хазна с цели 220 млн. лв.,“ обяснява Марек Розкрут, партньор и главен икономист в EY Полша. Друго решение би могло да бъде установяването на праг, над който няма да бъдат допустими плащания в брой търговец-потребител. „Например, въвеждането на праг за плащанията в брой търговец-потребител на ниво 20 лв. би трябвало да доведе до спад в пасивната сива икономика с 3.7% от БВП,“ каза Милен Райков от EY България.
Тези решения бяха обсъдени със съответните трети страни и заинтересованите страни на 9 ноември в съвместна проява с КРИБ. Целта на събитието бе да се направи цялостно представяне на основните заключения на проучването и предложенията в него, така че да могат да се използват като платформа за бъдещи инициативи. Събитието се случи в рамките на националната кампания “Бизнес на светло за по-добро бъдеще” на КРИБ и КНСБ, чиято цел е да открива ефективни начин за борба със сивата икономика и да се насърчи икономиката на светло в България.
Проучването за потенциалното намаляване на размера на сивата икономика чрез насърчаване на електронните плащания е проведено от EY по поръчка на MasterCard. В анализа са включени 8 страни от Централна и Югоизточна Европа (Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Чехия, Полша, Сърбия, Словакия и Словения).
Проучването представя прогнозна оценка за количественaта връзка между популярността на електронните плащания и размера на плащанията в брой, попадащи в сферата на сивата икономика.
Също така то анализира потенциалния ефект от въвеждането на различни регулаторни мерки за увеличаването на безкешовите плащания, които по този начин да окажат влияние върху сивата икономика.
В изследването са използвани висококачествени иконометрични оценки за размера на сивата икономика в участващите страни. За всяка страна е изведено общото състояние на сивата икономика и промените във времето. За всяка страна са изведени и препоръки, съобразени с националните й особености, включително икономически и законодателни характеристики.
Автор:
United Partners
