Прокуратурата тръгна срещу казанлъшки журналист

www.capital.bg I 03.04.2015г.

Редакторът от "ПресТВ" е получил призовка да се яви на разпит в полицията като обвиняем заради репортаж

На 1 февруари западната част на Казанлък е залята от наводнение, а местни предприятия в района собственоръчно се опитват да попречат на водата да стигне до сградите им. Логично, регионалните медии отразяват случилото се. Сред тях е журналистът Георги Манев, който прави репортаж за местната телевизия "ПресТВ".

Два месеца по-късно Манев получава призовка да се яви този петък в Районното полицейско управление в Казанлък, за да бъде привлечен като обвиняем по воденото досъдебно производство. Престъплението, което е извършил -  "всявал паника" с материала си. Следствието е започнало след като районният прокурор Кръстин Кацаров се самосезирал докато пиел бира и се чул по телефона с кмета на общината.

Казусът на Георги Манев беше разказан от сайта "КлубZ" в сряда и веднага предизвика остра реакция от страна на журналисти. Той за пореден път показа как прокуратурата влиза в роля на редактор в медиите и се опитва да сплашва журналисти.

Какво се случва в Казанлък

Обвинението на Георги Манев е по чл. 326 от Наказателния кодекс. В него е записано, че този "който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, се наказва с лишаване от свобода до две години".

Наводненията в Казанлък обаче са неоспорим факт, който най-малкото се вижда от телевизионните репортажи. Още повече, че свидетели на бедствието са не само журналистите, но и местните хора. Като всяка нормална медия "ПресТВ" отразява случващото се и прави опит да покаже реакцията на всички страни по казуса – пострадалите и общината. В репортажа обаче говорят само потърпевшите, защото според журналистите екипът им не успява да се свърже с представител на местната власт.

"От една година като медия имаме проблеми с кмета на града – г-жа Лина Стоянова, която отказва да дава каквато и да било информация. Пращали сме три молби по Закона за достъп до информация по различни казуси, но без резултат", коментира пред "Капитал" журналистът от "ПресТВ" Георги Манев. Потвърждава също, че местните медии трудно работят с властта. "Всеки журналист тук би ви потвърдил, че е преживял натиск от институциите, когато се опитва да си свърши работата", допълва Манев. Журналистът изрази недоумение как точно репортажът предизвиква паника и сподели, че намира квалификациите на прокуратурата за опит да се ограничи свободата на медиите.

В интервю за програма "Хоризонт" на БНР изпълнителният директор на телевизията и собственик на медийната група "Вис Виталис" Васил Самарски обясни, че с протокол от полицията е бил предупреден, медиата да спре да пише (в сайта – бел. ред.) и да говори за общината. "Вече от 23 години съм в медиите, бил съм член на комисията по етика в електронните медии, създател съм на една от първите радиостанции в България "Вис Виталис", едва сега доживях журналист от нашите медии да бъде викан от полицията и да ни се казва да спрем да говорим", каза пред БНР Васил Самарски. Освен собственик на медийната компания "Вис Виталис" той е и областен ръководител на БСП, бил е кандидат за кмет по време на предишните местни избори в Казанлък.

След като кметът на Казанлък и и.д. прокурорът Кръстин Кацаров изпаднаха в противоречия кой кого е сезирал за случая, в крайна сметка прокуратурата публикува официалната си позиция. В нея се казва, че "на 03.02.2015 г, прокуратурата в Казанлък се е самосезирала, като е образувала досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 326, ал.1 от НК – за разпространение на неверни данни за злополука по радио и по друг начин – чрез Интернет и по телевизия". В официалното съобщение се посочва, че неверните данни са за скъсана дига и опасност от наводнения, с които е предизвикана паника в населението. "Подобна дига не съществува и опасността от наводнение също е била нереална. Законният повод за самосезиране е разговор с кмета на Община – Казанлък и председателя на Общински съвет – гр. Казанлък", пише в прессъобщението. Делото е било възложено за разследване на разследващ полицай, разпитани са "множество свидетели". След като скандалът започва да набира сила прокуратурата решава да изземе досъдебното производство и да го възложи на следовател от Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – Стара Загора, като удължава срока за разследването до трети юни.

В края на съобщението си, пропускайки факта, че Георги Манев е бил призован, за да бъде привлечен като обвиняем, прокуратурата заявява, че "категорично не отговарят на истината твърдения за осъществявана репресия срещу журналист и ограничаване на свободата на словото".

От "ПресТв" уточниха, че именно Кръстин Кацаров е прокурорът, който е дал указания на полицията да бъде призована изп. директор на медийната група "Вис Виталис" Славка Самарска да подпише полицейски протокол за предупреждение, че подчинените й журналисти няма да критикуват служители на общината и работата им. Самарска отказва да подпише протокола.

Именно ръководената от Кръстин Кацаров институция не успя да приведе в изпълнение присъдата на Илиян Здравков, който в края на февруари уби 23-годишната студентка във Велико Търново Вероника Здравкова. Присъдата на Районния съд в Казанлък влиза в сила на 29 януари. Очевидно ресурсът на Районната прокуратура е трябвало да бъде насочен към по-важни задачи, като преследването на медии.
Когато сплашването стане рутинна практика

Това е поредният случай от началото на мандата на главния прокурор Сотир Цацаров, в който ръководената от него институция се намесва в свободата на медиите. През април 2013 г., след като публикува документи, от които става ясно, че зам. градският прокурор Роман Василев е "подвел" тогавашния председател на Окръжния съд в Пловдив Сотир Цацаров, журналистът от Mediapool Борис Митов е привикан на два пъти от прокуратурата и притиснат да разкрие източниците си. От прочутия разговор от Банкя между Бойко Борисов и тогавашния градски прокурор Николай Кокинов щеше да стане ясно, че заръката за натиска срещу журналиста е дошла лично от Сотир Цацаров. След протест пред Съдебната палата делото е прекратено, но последици в прокуратурата няма.

Впоследствие прокуратурата разпореди проверка на редакторите от "Капитал" Николай Стоянов и Алексей Лазаров по подаден сигнал от свързаната с Делян Пеевски фирма "Водстрой 98". След протест пред Съдебната палата, проверката беше прекратена.

Пак под ръководството на Сотир Цацаров беше разпоредена и пълна данъчна проверка на Икономедиа АД, издател на вестниците "Капитал" и "Капитал Daily" и на сайта "Дневник".

Впоследствие по сигнал на агенция ПИК служител на Главна дирекция "Криминална полиция" дойде в редакцията и изиска договорите на издателството с  фондация "Америка за България". По сигнал на БНБ пък Софийска районна прокуратура разпореди нова проверка на журналисти от "Капитал", от които беше изискана информация за източници на публикациите им.

Според Иван Радев от "Асоциация на европейските журналисти" проблемът е, че медиите не се ползват с имунитет и могат да станат обект на наказателно преследване. "Правораздавателните органи обаче трябва да действат с повишено внимание, когато водят разследвания на журналисти, за да да гарантират пред обществото, че не извършват репресия срещу свободата на словото", каза Радев. Той изрази безпокойство от повдигането на обвинение на журналиста от "ПресТВ" Георги Манчев. "Известно е, че тази телевизия от години е критично настроена и дори в конфликт с местната власт в града. Фактът, че се намираме в период преди местните избори прави ситуацията още по-деликатна и прокуратурата е длъжна да докаже, че не е инструмент в политическата борба, нито че се опитва да запуши устата на критичните медийни гласове", е мнението на Иван Радев. Според него трябва да е ясно, че ниската ефективност на държавното обвинение в разследванията за корупция срещу високопоставени политици и медийни магнати не може да бъде компенсирана с дела срещу журналисти.

Между другото до този момент държавното обвинение не е успяло да предаде нито един човек на съд заради наводненията в Цар Калояново, Бисер, Бургас, Мизия и Аспарухово, в които загинаха десетки български граждани.
 

Оригинална публикация

Добрата реч – кратка, но силна

www.manager.bg I 17.03.2015г.

Правило № 1: Всяка добра реч пред публика трае между 20 и 30 минути.

Речите са голямо предизвикателство. Трудно е да се задържи вниманието на хората дори за 5 минути. Поколението на последните 20 години е в твърде голяма степен изложено на непрекъснатите информационни атаки на медиите и рекламата. Това доведе до дефицит на внимание. Хората с проблеми в концентрацията стават все повече, коментира сайтът Marketing.About.

Дори да имате зала с 50 души, дошли на вечеря, всички те имат много други възможности, освен да ви слушат. Отегчената част от публиката винаги може да извади смартфона си и да започне да сърфира.

Лекторите и специалистите в сферата на мотивационното говорене, също изпускат вниманието от контрол. Как може да бъде оказан ефект върху публиката?

Една от най-популярните и велики речи в американската история например е тази на президента Ейбрахам Линкълн. Ефектът й се дължи на умението да се съобщават големи идеи със сила и по предназначение. Речта е дълга само 278 думи. С нея Линкълн доказва, че словото не трябва да бъде дълго, а състоятелно. Дали този извод означава, че когато са ви оставили половин час можете да говорите 3 минути? Не. Това означава, че публичните лица не бива да бъркат задълбоченост с продължителност.

Когато повечето хора видят реч от една страница, често реагират интуитивно и казват, че толкова малко думи вероятно не биха оказали ефект или може би биха изглеждали несериозно и неуважително към публиката. Хората често бъркат като мислят, че от колкото повече страници се състои един документ, толкова по-важен е той.

Замислете се, в епохата на свиващото се внимание и телевизионния звук вече никой не се оплаква, че речта, която слуша, е прекалено дълга. Добрата реч е кратка, независимо дали става дума за представянето на нова концепция за реклама пред потенциален клиент, за представяне на компанията пред партньори или за съвети към стажанти и студенти. Тя е произнесена с емоция и внушава решителност. 

 

Оригинална публикация

 

Много работа, страхотни проекти и забавление

www.manifesto.bg I 20.03.2015г.

Ружа Загорска е изпълнителен директор на APRA Porter Novelli, една от големите ПР агенции в България. Ружа е магистър по Финанси и има специализация по Банково дело и Маркетинг. Повече от 15 години работи в сферата на комуникациите, а преди това 4 години работи в банковия сектор, занимавайки се основно с международни разплащания. Тя е член на Управителния съвет на БАПРА (Българска асоциация на ПР агенциите), както и учредител на БААДК (Българска асоциация на агенциите за дигитални комуникации).

От 2014 г. Ружа Загорска членува и в Съвета на жените в бизнеса, където активно работи за създаването на добри практики и програми за насърчаване на професионалното развитие на жените в малкия и среден бизнес и израстването им в мениджърските позиции. Тя ръководи и обучителен център APRA PN Academy, сертифициран от Министерство на образованието и науката.
Ружа обича математика и джаджи, както и компютърни и настолни игри.

От 2011 г. Вие сте изпълнителен директор на APRA Porter Novelli. Какви бяха Вашите приоритети, поемайки поста? Успяхте ли да ги изпълните към днешна дата и какви предизвикателства сте си поставили занапред?

В нашия сектор предизвикателствата са ежедневие и всеки ден трябва да се развиваш и да мислиш поне две стъпки напред, за да можеш да развиваш успешен бизнес. Ситуацията се променя постоянно и трябва да не губиш фокус, за да можеш да си в час с всички новости в сферата на комуникациите. Но дори и това не е достатъчно, ако искаш да си един от лидерите в сектора. Ти трябва да създаваш иновации, които да предложиш на клиента и по този начин да повишиш добавената стойност към услугата и продуктите, които предоставяш.

Ситуацията през 2011 г. беше по-различна, но също доста динамична. Приоритетите, които бяха поставени тогава бяха насочени основно към въвеждане на системи, които да подпомогнат организационната дейност, отчетността и оттам да повишат качеството на предлаганите от нас услуги. Още следващата година вече имахме действаща система за управление на качеството, сертифицирана по ИСО 9001:2008, както и внедрена ERP система за управление на финанси и проекти. Въведените системи помогнаха на екипа на агенцията по-добре да управлява дейностите и съответно да предлага по-висококачествен продукт, което много скоро беше  високо оценено и от екипите от страна на клиентите, с които работим.

На второ място като приоритет на APRA Porter Novelli е развитието на талантите в агенцията. Това е сфера, в която работим постоянно, тъй като те са най-ценният ни ресурс. Екипът на агенцията непрекъснато се развива, не само като брой специалисти, но и като професионални качества и умения. За да подпомогнем максимално развитието на колегите и да можем максимално добре да ги подготвим за предизвикателствата, с които се сблъскват всеки ден в нашия динамичен бизнес, през 2012 г. създадохме и Обучителен център към агенцията, който получи лиценз от Министерство на образованието и науката – APRA PN Academy. Академията разработва специфични обучителни програми, които да отговорят максимално точно на нуждите на участниците в стажантската ни програма, на нашите служители, както и на екипите на клиентите на агенцията.

На трето място като приоритет през 2011 г. беше разширяване на агенцията в региона. От 2012 г. имаме собствени агенции в Македония, Косово и Албания, тази година планираме да създадем такава и в Сърбия. Porter Novelli International ни се довери да разширим мрежата в целия регион и вече покриваме пазарите в общо 9 държави чрез собствени или афилирани агенции – България, Македония, Албания, Косово, Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Молдова и Малта.  

А какво ни очаква занапред – много работа, нови проекти и новости, върху които упорито работим.

Усетихте ли промяна в личния си живот, поемайки поста? С какво се промени той?

Не бих казала, че лично за мен нещо се е променило. APRA Porter Novelli е агенция, в която понякога сме по-близки отколкото със семействата си в къщи. Това са хората, с които съм прекарала най-много време и съм имала най-много емоции и страхотни спомени в последните 15 години. И до днес това не се е променило. Дори седя все още на същото бюро, на което седнах в първия ден, в който влязох в този офис. Може би имам по-малко време за забавление, но по-скоро това се дължи на факта, че сега предпочитам да почивам повече от преди, а не че се е променил интензитета на работата ми.

APRA Porter Noveli консултира и обслужва едни от най–големите компании в България. В световен мащаб вниманието на бранша е насочено към тези компании и брандове, както и в България. Честта, но и отговорността за APRA Porter Novelli са големи. Какво е да работиш с подобни компании “гиганти”?

Да работиш за компании като Coca-Cola, Microsoft, Siemens, HP, Nestle, Telenor, Beiersdorf (Nivea и Eucerin), Grouppe SEB (Moulinex, Tefal, Rowenta, Krups) и т.н. е ежедневно предизвикателство, но в същото време е незаменима школовка. Благодарение на нашите клиенти, всеки ден имаме достъп до най-добрите световни практики и можем да се докоснем до световни проекти. Няма по-добра практическа подготовка за нашия екип от това. От своя страна, ние трябва да предоставим най-добрия екип и най-високото качество на услугите. И даже се стремим да сме една крачка пред тях, за да можем да отговорим на високите изисквания, които сами си поставяме. Но това е ситуацията на нашия пазар. Смятам, че успяваме да предложим обслужване на световно ниво и това най-добре си личи от факта, че за всички споменати клиенти работим  над 5, а за част от тях -  над 10 години. Дори имаме клиенти, които вероятно познаваме по-добре от вътрешните им комуникационни екипи, тъй като сме работили за комапанията по-дълго от тях.

Емблематичен проект на APRA Porter Novelli е Живей активно!, с който печелите множество отличия в редица престижни конкурси. Разкажете малко повече “от кухнята”, как се подготвя подобен мащабен проект.

Точно преди 10 години се роди идеята за Живей Активно!.„ Идея, която много харесахме и бяхме много щастливи, че и Нестле я припознаха като проект, в който да инвестират вече 10 години и да го развият до мащабите му днес.

Това е проект, в който през годините е участвал всеки един от екипа на агенцията. Лично за мен Живей Активно! е сила, която успява да ме накара да стана в 5:30; да стоя под дъжда или под силните лъчи на слънцето; да съм затворена в малка палатка със стотици предметни награди, от която не мога да изляза, заради напиращата група фенове отвън; да не се поддам на хилядите молби за подарък без участие в инициативата и накрая да сваля собствените си шапка и тениска и да ги подаря на малко детенце. Много малко неща могат да ме накарат да направя това!

Имате ли рецепта за успех?
Да, рецептата е винаги да знаеш „защо“. Това е въпросът, който всеки ще чуе от мен и е добре да има отговор, защото този отговор ще му помогне да постигне всичко, което иска. Стига да знае „защо“. Това е и въпросът, който си задавам десетки пъти по различни поводи всеки ден. И продължавам напред, само ако знам отговора.

Вие сте икономист, занимавате се с ПР. Блазни ли Ви идеята да се докажете и на друго професионално поприще?
Да, някой ден ще стана Innovation Manager. Искам по цял ден да тествам нови джаджи. Засега все още само следя платформите за crowd funding и инвестирам във всякакви иновативни идеи, но това е област, която много ме влече. Ако мога и да работя от място, на което 12 месеца в годината може да си на плаж, това вече ще е професионално поприще точно като за мен.

Според Вас как ще се промени вашия бранш в следващите години. Какво търси и иска пазарът?

В нашия бранш аз виждам две важни тенденции – промяна на комуникационните канали – от традиционни към социални медии и други комуникационни платформи; и автоматизация на дейностите. Според мен съвсем скоро ще има доста инструменти, с които много по-ефективно да управляваме комуникацията и изграждането на връзки. По този начин ще се развият и моделите за следене и анализ на постигнатите резултати, което пък ще даде по-голям фокус върху дейностите в нашия бизнес. И ще имаме по-точен отговор на въпроса „защо“, което ще ни помогне да постигаме още по-добри резултати.

Какво планирате за настоящата 2015 г. в личен и професионален план?
Много работа, много страхотни проекти, много забавление и прекрасни спомени. И се надявам да успея да отделя време и да защитя една докторска степен, например.

 

 

 

Оригинална публикация

12 вредни навици в публичното говорене

www.manager.bg I 06.01.2015г. 

Да говорим пред публика е трудно начинание, което често саботираме с неволни грешки.
Въпреки че много е изписано и още толкова прочетено, някои навици, които разбиват на пух и прах доброто ни представяне пред аудитория, остават международно разпространени и утвърждавани. На тях посвещава материал Business Insider. Американският бизнес сайт изброява 12 чести проблема на публичното говорене, които трябва да се избягват.

Ето кои са те, според авторите.
Изказване на съобщение, история или послание, които не са обвързани с публиката. Както е казал Бенджамин Дизраели "Говори на човека за него самия и той ще те слуша с часове". И обратно, ако не говорим на аудиторията за нея самата, вероятно за секунди ще изпуснем вниманието й.

Танцът на очите из залата. Постоянна игра на погледа в пространството на публиката без той да се задържа дори за миг на едно място, в лицето на един от хората, на които се говори. Тази честа грешка се допуска неволно и е белег за притеснение. Може да бъде също знак за отегчение от случващото се или арогантност. Препоръчва се да се поглеждат в очите за 2-3 секунди поне няколко от седящите в публиката.

Разсейващо ръкомахане. Бързо кършене на ръце. Крачене напред-назад. Слагане на ръцете в джобовете. Поклащане на звънтящи ключове. Въртене на пръстен. Облизване на устните. Наместване на дрехите и косата. Нервничене с писалка. Клатене на главата. Слагане на ръцете зад гърба. Докосване на лицето. Един или няколко от тези тикове може да разсеят публиката и да заличат смисъла на посланието. Човек не може да разбере дали ги прави, ако не се запише на видеоклип и не прегледа записа. Направете го репетиционно. Ще се учудите и ще научите повече за себе си.

Липса на подготовка. Добрите презентатори са наясно с темата си, организирали са съдържанието си, проверили са слайдовете на презентацията си на няколко устройства и изучават страничните си бележки. Те дори са изговорили на глас речта си предварително няколко пъти и са изпробвали ансамбъла от облекло и аксесоари, с който ще се явят.

Липса на физическа енергия. Нисък и монотонен глас. Глупаво изражение на лицето, без ентусиазъм и заинтересованост от собствената тема. Излъчване на летаргия. За да избегнете опасността да изгубите публиката си много бързо, спортувайте предварително и се заредете с енергия както намерите за добре. След това говорете експересивно, усмихвайте се искрено, движете се естествено и се радвайте на момента.

Претрупване с данни. Разбираемо е. Когато застанем пред аудитория, се фокусираме почти изцяло върху това, което Аристотел е нарекъл logos. То включва функции на лявото полукълбо на мозъка като логическото свързване, езика, анализирането, критичното мислене и боравенето с числа. Когато разчитаме на този тип съдържание в крайна сметка правим твърде дълго представяне, претрупано с излишна информация. Обръщаме гръб на най-важния елемент от презентирането – публиката. Научете се да се освобождавате от нуждата да изброявате данни. Тя е лош навик.

Неумение да се вдъхновява. Дори по-важно от logos според Аристотел е pathos – активностите на дясната част на мозъка, които включват създаване на емоции, изображения, истории, примери, емпатия, хумор, въображение, цвят, звуци, докосвания и обратни сведения. Десетки изследвания показват, че хората вземат първичните си решения на базата на емоционалност. Публиката се състои от хора, вземащи решения. И ако говорителят пред нея не успее да й въздейства на дълбоко емоционално ниво с думи, действия и визуални инструменти, за да провокира в нея радост, изненада, надежда, въодушевление, любов, състрадание, уязвимост, тъга, страх, завист или вина, представянето няма смисъл. То ще се забрави все едно че не е било.

Липса на паузи. Връхлитане върху съдържанието и прехвърляне през него, което създава усещането за преминаване на бърз влак. Във всяка презентация има поне три пъти, когато трябва да се замълчи за кратко – преди и след като се каже нещо важно, което публиката трябва да запомни, преди и след като се направи преход от една подтема на друга, след откриващата реч и преди закриването.

Липса на ударно встъпление. Според Платон началото е най-важната част на изявлението. Лош навик на публичните оратори е да губят ценните си откриващи секунди в мрънкане или разказване на виц, четене на дневния ред на срещата, безсмислени извинения. С всичко това те не успяват да грабнат вниманието на публиката и да я мотивират да ги слуша.

Завършване със запитване за въпроси и отговори. Вероятно сте чували хора в края на представянето си да слагат финал с думите "Това е. Има ли въпроси?". И тогава всички в публиката замълчават и замръзват. Всъщност, секундите на грандфинала са последен шанс да припомним ключовеите си аргументи, да подсигурим почва съобщението ни да се запомни, да подтикнем аудиторията към действие.

Четене от слайдовете на презентацията. В повечето случаи, ако всичко е наред с техническата част, хората, които са пред говорещия също могат да ги четат. Целта на заставането му на сцената е той да обогати презентацията и да разкаже чрез нея история, докато тя е само спомагателен елемент за задържане на вниманието и игра със зрителната памет. На нея трябва да има само ключови думички, не цели пасажи от текст.

Извинения или оправдания в края. Може би защото допустимото време е било прехвърлено. Или понеже представящият смята, че всъщност може да се представи далеч по-добре. Завършването с тях е излишно. На всичко отгоре се запомня добре.  

 

Оригинална публикация 

Маркетинг с чувство за хумор

www.manager.bg I 23.10.2014г. 

Много от най-запомнящите се реклами са смешни. Рекламодателите използват хумора като стратегия, за да привлекат вниманието на клиентите към продуктите. Аудиторията обича да я забавляват, повече от това да й казват какво да прави. Хората често са по-склонни да обърнат внимание на реклама с чувство за хумор, отколкото на сериозно маркетинг предложение.
Ключът към успешното използване на хумора в рекламата е правилната преценка на това дали съответства на продукта и аудиторията. Балансът между смешното и противното за хората е много деликатен. Затова всеки маркетолког трябва задължително да е сигурен, че положителният ефект от хумора в рекламата ще е по-голям от евентуалната поява на раздразнение.
Най-добрите продукти, които могат да се рекламират с хумор, са тези, за които потребителят най-малко се замисля. Продукти, които са относително еврини и могат да се консумират. Които могат да бъдат представени без много факти. Десертите, храните, тютюневите изделия, услугите със забавление и играчките са доказали, че могат да се рекламират с чувство за хумор.
Друго важно нещо в хумора в рекламата е, че различните неща са смешни на различните хора. Реклама, която предизвиква болки в корема от неистов, продължителен смях при един може да остави горчив вкус в представите на друг. Винаги трябва да се има предвид тясно целевия пазар. Това, което на клиента-рекламодател му се струва смешно в презентацията ви може да не изглежда много смешно в самолета, в регионалния клуб или в болницата.
Хуморът в рекламата подобрява разпознаваемостта на марката, но не намалява върнатите бройки от продукта, ефективността на съобщението или намеренията за покупка. С други думи е по-вероятно да се засили доброто чувство на потребителите към рекламираната стока и е по-малко възможно да се увеличи желанието им за покупка.
Рекламните кампании с чувство за хумор често излизат по-скъпо, защото рекламите в тях постоянно трябва да се сменят. Рекламистите трябва да помнят, че докато карат аудиторията да се смее трябва и да я убеждават в това, че продуктът е интересен. Защото старите шеги умират заедно с техните стоки.

Скот Бейкър в AllAboutMedicalSales.co.uk. 

 

 

Оригинална публикация