www.24chasa.bg I 16.11.2015

“Нилсен” ще мери тоталната аудитория – кой къде какво гледа на всички видове екрани, казва изпълнителният директор за Източна Европа на компанията

- Защо сте в София, г-н Кирияку?

- Като оставим настрана факта, че много ми харесва в София, дойдох заради едно обещание, което дадох тук преди няколко месеца. Тогава казахме на медийната индустрия, че ще се върнем с нови решения и продукти за нея. Така че дойдохме да ги представим – те са неща, чрез които рекламодателите и рекламните агенции могат да похарчат парите, отделени за реклама, по най-добрия и ефикасен начин.

- Какви са съвременните тенденции в пийпълметрията, очевидно не става вече само въпрос за тв рейтинги?

- Става много интересно. Разбира се, че не са само тв рейтингите. Наскоро обявихме в САЩ, че работим върху продукт, който нарекохме тотална аудитория (total audience). Това означава, че ще мерим всичко – едновременно линейните и динамичните видео и телевизия (линейните са тези, които операторът излъчва по програма с часове, динамичните – това, което човек сам избира кога и как да гледа – б.а.). В тези тотални измервания включваме и съдържанието, и дигиталната реклама – всичко, което се гледа по някакъв начин върху всички видове платформи. Това е нещо, което индустрията чака от години. САЩ ще са първите, като там ще се тества през декември, а официалните измервания ще се правят от догодина. Затова тази новина е толкова вълнуваща за индустрията. Същевременно гледаме напред да въведем технологията и в други части на света, включително и Европа.

- Вие ли сте първата компания в света, която предлага такъв продукт?

- Да. Има голямо напрежение в САЩ покрай този продукт.

- Защо?

- Всеки очаква да види как изглежда неговата компания, ще се промени ли и как начинът, по който рекламодателите харчат парите си. Идва време, в което те ще държат по-голяма сметка на агенциите за вложенията си в реклама, за да имат по-добра възвръщаемост. Предполагаме, че новият ни продукт ще ни даде преднина пред останалите компании за няколко години напред. Вълнуващи времена са.

- Кога този продукт ще бъде достъпен и в България?

- Много е трудно да се каже отсега. След САЩ ще започнем нашето разширяване по света от Полша, където той ще тръгне също догодина. Според това колко бързо можем да го включим на другите пазари, той постепенно ще стане стандарт навсякъде, но още не можем да кажем конкретни срокове.

- В България в момента има две пийпълметрични валути, които създават доста проблеми. Защо компанията ви влезе у нас, знаейки, че вече има една работеща система?

- Нямам отговор на вашия въпрос, тъй като, когато дойдохме във вашата страна, вече имаше две компании, две валути на пазара. “Нилсен” придоби чешката компания “Медия рисърч”, в която сега държи мажоритарния дял. Така че на практика наследихме България. Оказа се, че е много добър продукт, методологията отговаря на нашите стандарти и изисквания и правим добър бизнес тук.

- Как може да бъде разрешена ситуацията с наличието на две валути за тв пазара?

- Знам и съчувствам на всички играчи на пазара, тъй като двете валути създават напрежение и объркване. Това не е нещо, което може да бъде решено едностранно. Трябва да се направи от всички участници с доброто намерение да се даде на пазара възможно най-качественото измерване.

Ако се върна на въпроса ви дали е добре да има две валути в пийпълметрията, да не забравяме, че държави като Полша също ползваха две мерни системи за дълги години, мисля, че за двадесет. Беше само преди 3 или 4 години, когато “Нилсен” остана единствената пийпълметрична система там.

- Има ли някакви промени в традиционния начин на гледане на телевизия?

- Това, което се случва в САЩ, е много вероятно да се отрази и на европейския пазар. Преди 12 години в Щатите хората на средна възраст прекарват по 45-46 часа седмично с медия – гледат телевизия или слушат радио. Днес те гледат средно 67 часа, което е 40% ръст.

При гледането на телевизия има спад, но не драматичен – с някакви два процента. Новото е, че на върха сред медиите са таблетът, компютърът, смартфонът. Именно заради тях рязко нарасна консумацията на медии.

В момента има много дискусии в САЩ, че човек няма да има нужда от традиционната телевизия, но все си мисля, че големият екран на телевизора няма да изчезне. Може би ще се промени начинът на използване, ще остане само за кабелна или сателитна телевизия, но ще продължи да има значение.

Оригинална публикация

 www.capital.bg | 3.09.2015г.

FOX International Channels представи видео платформата FOX Play, Bulgaria ON AIR сменя профила си, Business Insider представи нова медиа в портфолиото си

FOX International Channels представи видео платформата FOX Play

FOX International Channels представи видеоплатформата си FOX Play на българския пазар. С помощта на новата услуга, потребителите на платена телевизия ще могат да гледат по всяко време и на различни устройства цели епизоди от селектирано съдържание, излъчвано по FOX, FOX Life, FOX crime и 24KITCHEN. От септември новата платформа ще бъде достъпна за всички абонати на blizoo, които са и първият партньор на FOX Play в България. Video-on-demand (VOD) услугата вече функционира на няколко европейски пазара, посочват от FOX. Стартът в България е част от стратегията на телевизията постепенно да разшири потреблението на FOX Play в цяла Европа през 2015 г. От FOX посочват, че новата платформа е достъпна за персонален компютър на адрес foxplay.bg, както и за смартфони и таблети (iOS и Android) като безплатно мобилно приложение в App Store и Google Play.

Bulgaria ON AIR сменя профила си

Икономическата телевизия Bulgaria ON AIR ще промени своя профил от 21 септември. Медиата ще разшири фокуса и програмното си съдържание, за да достигне до по-широката аудитория. Телевизията ще промени и своя слоган, като ще се фокусира върху "Важните неща", съобщиха от медиата в прессъобщение. Това са всички теми, които "определят, вълнуват и засягат живота на българите днес". От медиата уточняват, че голяма част от основните предавания и новинарски емисии, както и техните водещи ще се запазят. Те обаче ще разширят обхвата на темите си. Най-големите промени в програмата на телевизията ще бъдат в сутрешния блок и новинарските емисии.

Business Insider представи нова медиа в портфолиото си

Business Insider представи нов проект, носещ името Insider, чрез който компанията ще се насочи към по-широка аудитория. Новият бранд ще използва подхода на редица други медии, сред които BuzzFeed, Vox и Quartz и към момента ще публикува своето съдържание директно в социалните мрежи, за да се разпространява по-свободно. Така например Facebook профилът на Insider ще доставя до потребителите видео, публикувано директно в платформата, както и статии под формата на статуси и изображения. В Twitter компанията ще заложи почти изцяло на видеосъдържание поради естеството на социалната мрежа, пише Wall Street Journal. Фокусът на информационния сайт ще бъде определен чрез тестове на различни теми в социалните мрежи. Очаква се по-късно тази година от медиата да публикуват и уебсайт на проекта Insider, като негов ръководител ще бъде дългогодишният редактор в Business Insider Никълъс Карлсън. Към момента от Business Insider не са потвърдили дали и как ще монетизират широката аудитория на Insider в социалните мрежи, но анализатори посочват, че най-вероятно това ще стане чрез партньорства за споделени рекламни приходи с различните платформи.

BBDO ще създаде нова глобална маркетингова платформа на Subway

BBDO от групата на Omnicom ще е агенцията, която ще подготви следващата глобална маркетинг стратегия на веригата ресторанти Subway. Промяната на маркетинговата стратегия се налага и заради разразилия се през юли скандал с лицето на бранда през последните 15 години. Джаред Фогъл, снимал се в над 300 реклами на Subway, се призна за виновен по обвинения за педофилия. От компанията обаче посочват, че изборът на нова агенция не е обвързан със създалата се ситуация, а търсената промяна е част от "съживяване на бранда" заради отчетените загуби през последната година. BBDO ще замени MMB, досегашния партньор на Subway, с който компанията работи от приблизително 10 години. От ресторантската верига посочват още, че конкурсът за избор на агенция е започнал още през зимата на 2014 г., а новата кампания ще бъде представена през 2016 г. Subway уточняват, че новата комуникационна платформа на бранда няма да залага на конкретна личност, а на самите продукти, които веригата предлага. "Решението ни да ограничим използването на рекламни лица беше независимо и взето още преди да се създаде ситуацията с господин Фогъл", казва Крис Карол, директор "Реклама" в Subway.

Оригинална публикация

 www.24chasa.bg I 9.07.2015г.

Етичният кодекс на пиарите стана на 10 години

“Пиарът е бизнес. Да правим прозрачна печалба – това означава етичният бизнес за мен”, обяви Максим Бехар, шеф на една от най-големите и успешни пиар агенции “М3 комюникейшънс”, на дискусия за етичния кодекс на пиарите във вторник, 7 юли. С това предизвика колегите си, събрали се по повод 10-годишнината на документа, който обяснява на всички в професията кое е правилното поведение.

“Аз съм подписвал сигурно десетина такива кодекса по цял свят. И какво от това? А и разделението на колеги, подписали и неподписали етичния кодекс, само

вреди на бизнеса

За 10 години нашият бизнес се обърна с краката нагоре или с главата надолу. Дори вече не се казва пъблик рилейшънс (от англ. public relations ,PR – връзки с обществеността – б.а.), защото всичко вече е пъблик (т.е. публично, обществено)”, продължи Бехар.

Въпреки неговите думи колегите му пиари продължават да приемат етичния си кодекс като 10-те божи заповеди. Според някои от тях той дори няма нужда от промяна, въпреки че и средата, и технологиите, и комуникационните канали – както те наричат всяко средство, чрез което стигат до аудиторията, вече са други.

В този дух и ИПРА, международната асоциация на пиарите, е преразгледала етичния си кодекс през 2011 г. по отношение на неприкосновеността на личния живот и онлайн, обясни Мария Гергова, която е представител на сдружението за България. Международните пиари дори имат

етичен кодекс

съвместно с

Уикипедия,

след като преди 1-2 години избухва скандал заради информация, редактирана в интернет енциклопедията от някаква компания. Тогава ИПРА се обединява с Уикипедия в усилията си всички пиари да спазват етични правила, когато пишат в нея.

За да са абсолютно честни с аудиторията си, в САЩ дори платените информации в нечий блог се обозначават, обясни още Гергова. Според нея етичният кодекс е важен, за да се сведат до минимум неетичните практики и да се говори за професията с респект.

Именно заради това е нужен форум, в който да се споделят добрите и лошите практики, предложи Деница Сачева, председател на Българската асоциация на пиар агенциите (БАПРА). Той от своя страна ще позволи да се създаде портфейл с различни казуси и начин на поведение на пиарите, който да се изучава от студентите, каза проф. д-р Минка Златева, която преподава връзки с обществеността във Факултета по журналистика към Софийския университет “Св. Климент Охридски” и в УНСС.

Въпреки празника си, с който честваха годишнината, пиарите не скриха, че имат проблеми. Според Любомир Аламанов от агенция АПРА лошият имидж на пиарите се прави по-скоро от журналистите. Елена Вълчева от “Янев и Янев” обаче видя положителна промяна в изминалите 10 години. По онова време, разказа тя, медиите изобщо не обръщали внимание на прессъобщенията, пращани от агенциите. Днес те ги публикуват, което показва, че знаят, че информациите са достоверни. Според Вълчева именно кодексът е една от причините за изграждането на доверието между журналисти и пиари.

Тя е на мнение, че пиарът може да съществува и да помага на обществото само когато предлага сериозно съдържание. “Днес почти липсва такова съдържание за сметка на визия и шоу.

Всичко е

външни ефекти”,

каза Вълчева.

Максим Бехар посочи един от големите проблеми за пиара изобщо. Според него от 10 години е забранено да се съобщават брандове по медиите. Самите медии възприемат това като реклама, но според Бехар има компании, които инвестират милиони за обществото под формата на социални или благотворителни каузи и няма лошо то да знае това.

Освен проблеми със съдържанието се оказа, че има проблеми и с един от комуникационните канали – фейсбук. В момента социалната мрежа е почти на пиедестал сред пиарите, защото кампаниите им там често пъти са доста успешни. Според българското законодателство обаче фейсбук не е медийна услуга, каза Аня Павлова, председател на асоциацията на имиджмейкъри и специалисти по връзки с обществеността ИМАГИНЕС. При подобно определение това ще означава, че там може да се пускат резултати как минава изборният ден, докато за медиите това е забранено. Подобни двусмислици според Павлова не би трябвало да съществуват. Отживелица според нея е и денят за размисъл преди изборите, тъй като едва ли точно той може да промени нещо. “В САЩ и Великобритания няма такъв ден, но в Русия има”, каза Павлова.

Организатори на кръглата маса за етичния кодекс бяха 7 организации – БАПРА, ИПРА – България, Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО), ИМАГИНЕС, Асоциацията на специалистите по комуникации в общините (АСКО), Българската академична асоциация по комуникации (БААК) и Сдуржението на пиарите към Съюза на българските журналисти.

Оригинална публикация 

www.capital.bg I 23.04.2015г.

31,9% от радиослушателите смятат, че проблемите в медиата ще се разрешат ако ръководството си подаде оставката според изследване на "Сова Харис"

Вече месец и половина в Българското национално радио (БНР) има протести срещу начина по който се управлява медиата. Съветът за електронни медии (СЕМ) се опита да води разговор с протестиращите журналисти, ръководството на БНР и контрапротестиращите. В стремежа си да направи по-детайлен анализ на случващото се в радиото, регулатора поръча изследване на агенция "Сова Харис", което да покаже какъв е ефекта от протестите върху доверието в медиата.

Спроед представеното днес проучване близо две трети от хората – 64%, не знаят, че в БНР има конфликт и протест на служители срещу ръководството.  Изследването е експресно и е извършено в периода 9-12 юни чрез телефонно интервю между 900 пълнолетни граждани в цялата страна.

Директорът на "Сова Харис" Васил Тончев коментира, че конфликтът не заема централна част в 
обществения интерес. Информирани за кризата в националното радио са 36% от попадналите в изследването граждани. Според 32%, за да се реши проблемът, ръководството трябва да подаде оставка, а 11% считат, че то трябва да довърши мандата си (виж графиката).

Според председателя на СЕМ Георги Лозанов конфликтът все още не се е отразил сериозно върху аудиторията на БНР, но вече има симптоми и тенденции, че той ще бъде разпознат от слушателите и ще рефлектира върху медиата. "Затова е важно да се реши кризата, преди да се отрази на доверието", добави той. Мария Стоянова, член на съвета, бе категорична, че  ръководството: генералния директор Радослав Янкулов и Управителния съвет,  трябва да подаде оставка.

Председателят на регулатора припомни, че следващия вторник ще подаде оставкатат си. По рано той заяви, че повод за това е неразрешаването на конфликта между ръководството на БНР и журналистите. Ако обаче Янкулов си признае, че в радиото има криза и подаде оставка – своята и на управителния съвет, медийния регулатор няма да има повод да гласува оставката на председателя си Георги Лозанов.

Журналистите от БНР излязоха на протест заради решението на ръководството да намали наполовина хонорарите на работещите в медиата.

Оригинална публикация

www.capital.bg I 20.06.2015г.

Пет тенденции, които променят издателския бизнес и медийното съдържание

Само до преди 15 години връзката с интернет минаваше през бавно, но пък шумно набиране на модема и лишаваше свързания в глобалната мрежа от достъп до стационарен телефон. Днес новини вече може да се четат на смарт часовник, синхронизиран със смартфона на потребителя.

Развитието на технологиите доведе дотам информационният поток да се разпространява по повече и различни канали, много по-бързо и в по-голям обем. Достатъчно е да направиш едно съобщение в някоя от социалните медии, за да разбере свързаният около теб свят какво ти се случва в момента. Това променя и медийния пазар, преподрежда приоритетите на издателите и пренаписва правилата за създаване на качествено, интересно и полезно за читателите съдържание. Влияе въобще на начина, по който се създава медийният продукт за всяка платформа – печатна, уеб и мобилна.

През миналия месец две големи събития в сектора събраха на едно място най-важните тенденции на променящия се медиен пазар. На конгреса на Световната пресасоциация (WAN) във Вашингтон и форума ICEE Fest 2015 в Букурещ издатели, рекламодатели, журналисти, PR и медийни специалисти дискутираха какво означават новостите в потребителското поведение за медиите и как да направят продуктите си адекватни на средата. Стана ясно, че читателите вече носят повече приходи на издателските компании, отколкото рекламата. А телефонът е доминиращата платформа, през която аудиторията потребява медийно съдържание, и това променя работата както на журналистите, така и на търговците на реклама. Вижте кои са основните изводи от двата форума и как те ще се отразят на медиите.

1. Читателите вече носят повече приходи от рекламата

Когато потребителите започнат да носят повече приходи от рекламата, значи е време за смяна на мисленето. Това е ключова промяна, пред която са поставени издателските компании в световен мащаб. Тази година глобалните приходи на вестниците от аудитория за пръв път през този век са по-големи от тези от реклами, отчита годишният доклад "Световните печатни тенденции" на Световната пресасоцация  и Световната асоциация на вестниците и новинарските издания (WAN-IFRA). Според проучването през 2014 г. 92 млрд. долара от общо 179 млрд. долара на глобалния вестникарски пазар са били отчетени като приходи от аудитория, абонаменти и тиражи. За пример броят на платените дигитални абонаменти на Financial Times е достигнал 415 хил. (64% от общия брой абонаменти), което е ръст от 31% през последните 2 години.

За сравнение – общият обем на рекламата във вестникарските медии (онлайн и печат) през последната година е бил 87 млрд. долара. "Това е сеизмична промяна от досегашните бизнес-към-бизнес отношения (издатели към рекламодатели) към нарастващ фокус върху бизнес-към-потребители както при печата, така и онлайн", казва Лари Килман, главен секретар на WAN-IFRA, по време на 67-мия годишен Световен вестникарски конгрес във Вашингтон. През XX век обичайната практика е била рекламодателите да носят до 80% от приходите на някои пазари. "В миналото печатните медии бяха един от малкото традиционни маркетингови канали и често бяха най-логичният избор за маркетолозите", казва Килман. "Тази връзка между издатели и рекламодатели обаче изчезва през последните години. Сега компаниите могат да избират от над 60 комуникационни канала", уточнява той.

Нарастващите приходи от читатели могат да бъдат обяснени с по-голямото желание на потребителите да получават качествено и представено по подходящ начин съдържание, за което са и готови да платят. По време на лекцията си на организирания от ThinkDigital ICEE Fest 2015 в Букурещ Жан-Кристоф Демарта, вицепрезидент "Глобална реклама" в The New York Times, даде пример с това, че американската медиа инвестира основно в истории, които след това подсилва с технологични решения. "Преди 3 години създадохме първия интерактивен материал на нашия сайт", разказва Демарта и уточнява, че очаква в близките години New York Times да представи и първия си материал, представен чрез виртуална реалност. Именно този тип съдържание според медиата е и причината за успеха на т.нар. paywall модел (потребителите виждат определен брой статии безплатно, а след това са приканени да се абонират срещу дадена сума – бел. авт.), който вестникът е въвел преди години. "Общият брой уникални потребители на нашия сайт е близо 90 млн., а 1 млн. от тях са абонирани за пълен достъп до нашите материали", уточнява Демарта.

Според търговския директор на VICE Карстен Кричер обаче създаването на подходящо съдържание не е достатъчно. "Ние постоянно търсим нови възможности за партньорство с различни компании и платформи, чрез които да увеличим аудиторията си", разказва по време на лекцията си той. За пример дава услугите Snapchat Discover и Facebook Instant Articles, при които VICE е сред пилотните партньори. И двете възможности позволяват публикуването на съдържание директно в платформите на двете компании, увеличавайки достигнатата аудитория за сметка на директния трафик към самата медиа. Кричер обяснява, че жертването на трафика не притеснява младежката медиа, тъй като по-важно е да се достигнат потребителите там, където те прекарват най-много време. Съдържанието пък трябва да е достатъчно разпознаваемо, за да може да привлече впоследствие читателите към другите канали на медиата. "Нашият подход е content agnostic, т.е. създаваме съдържание с уникално послание за всеки един от каналите, които използваме", казва търговският директор на VICE. И допълва: "Разполагаме с екипи, които преправят всеки материал за съответната платформа, за да бъде той оптимизиран и удобен за четене/гледане."

2. Бизнес моделите на медиите излизат извън създаването на съдържание

Развитие на продуктите, на аудиторията и нейната връзка с бранда, както и дистрибуция на съдържанието по различните канали. Това са основните посоки за издателските компании, които проличаха от двата международни форума. В момента потреблението на журналистическа информация се случва на всяка платформа и потребителите започват да не правят разлики между информационните канали. Дори социалните мрежи действат като агрегатори на журналистическо съдържание от различни медийни брандове. Затова и издателите са големи застъпници на т.нар. синдикирано съдържание – те знаят, че медиата трябва да е там, където са хората, защото новото поколение чете по различен начин. За младите хора много по-важно е новината да ги търси и намира. Новите медии понякога са успешни не защото нямат бизнес проблемите на старите и това ги прави гъвкави, а защото успяват да преосмислят начина, по който ангажират вниманието на по-младата аудитория.

Въпреки това Жан-Кристоф Демарта e категоричен, че медиата не би се отказала от печатното си издание, защото то носи духа на NYTimes и съответно тежестта на медиата. Все пак по-важно е съдържанието, а не носителят, допълва Демарта.

А какво трябва да бъде то? Стегнати, кратки съобщения за най-важното, което се случва – особено когато фокусът са мобилните версии на изданията, е отговорът на специалистите от бранша. Това поставя пред медиите въпроса как да диференцират тяхната продуктова политика така, че да са подходящи за всяка различна платформа. В доклада си WAN отбелязва, че телефонът вече е доминиращият канал за информация, и това преподрежда медийния продукт и в останалите платформи. Сайтовете стават все повече място за архив и рисърч, а през мобилните устройства минава почти цялото информиране.

Вестниците стават по-малки – като бюлетини с важните нещата, които читателят трябва да знае. Плюсовете идват от голямо разследване или специална разработка на важна тема. Ключов фактор е и формата на самото съдържание. Не е изненадващо, че видеото е форматът на бъдещето и важна посока за издателите, за да са в крак с очакванията на публиките си. Другото важно нещо е развитието на инструментите, с които се разказва една история. Например Guardian споделя опита си със статия тип игра по важната тема за случващото се в Сирия. Историята е разказана през очите на едно 24-годишно сирийско момиче, което иска да напусне страната. Вестникът й предлага различни стратегии, описани в кратки абзаци, в края на които читателят сам избира как да продължи. Като цяло репортажът разказва какво се случва на бежанците, а с подхода си изданието иска да ангажира вниманието на аудиторията към темата. Представена по този начин, тя вдига читаемостта на текста.

Важен нюанс в променения бизнес модел е разбирането, че вече не можеш да си позволиш да си просто медиа. "Това не е достатъчно в дигиталната ера. Трябва да инвестираш и в услуги и търговски бизнес модели. Например ние имаме компания, която продава билети за концерти, театрални постановки и т.н., имаме застрахователна компания, имаме и марка дрехи и туристическа агенция", обяснява Бертран Гие, директор "Нови медии" в Le Figaro. Дигиталната среда улеснява навлизането на нови пазари. От друга страна обаче, притиска издателите да променят начина, по който мислят за вестника, обяснява Гие. По отношение функциите на изданието на различните платформи той дава пример, че в сайта на Le Figaro публикуват например само новинарски материали, във вестника наблягат на разследваща журналистика, а в списанието си се фокусират върху интересите и хобитата на читателите си.

Вестниците на всички пазари по света инвестират усилията си и са все по-иновативни в превръщането на бизнес модела от двуизмерен в многоизмерен. На развитите пазари вестниците преминават към стратегии, които им дават възможност да реализират по-големи печалби от по-малко на брой абонати. Това става, като увеличават коричната цена на изданията, но намаляват разходите за производство, като например намаляват честотата на отпечатване. Все пак издателите отчитат, че тази практика рискува да отблъсне някои групи читатели в замяна на нарастване на приходите.

Друг важен извод е, че бизнес моделите, базирани на идеята да се плаща за качествена информация, ще продължат да се налагат все повече.  Платеният дигитален достъп до вестникарско съдържание се е увеличил с 56% през 2014 г. и с повече от 1420% през последните пет години според данни на PricewaterhouseCoopers. Изследване на Reuters Institute Digital News в десет страни показва, че един на всеки 10 души днес плаща за дигитално съдържание. Това варира от 22% в Бразилия, до 7% в Обединеното кралство.

3. Работата на журналиста не свършва с написването на текста

Освен бизнес модела на медиите новата дигитална среда променя и работата на самите журналисти и организацията на работното им място. Често вече се изисква повече от една специализация и нови умения, за да работиш в редакция. Това впрочем се отнася не само за медиите, а за всички бизнеси, които искат да са в крак с времето, да не губят потребители и да общуват добре с тях.

"Работата на един журналист не е свършила, когато създаде дописката, коментара или репортажа. Той трябва да се грижи и за промотирането му в социалните мрежи", дава пример директорът "Нови медии" в Le Figaro Бертран Гие. Нюзрумът на Le Figaro се състои от 500 журналисти, разделени в три дигитални екипа с идеята да се покрият много повече информационни полета. Главният оперативен директор на Huffington post Кода Уанг споделя, че журналистите в сайта публикуват съдържание на всеки 58 секунди. "Материалите ни използват видео и фотографии в съотношение 50:50 и това вдига читаемостта им", обяснява той и допълва, че фокусът им занапред е върху видеото. В новата среда от журналистите се очаква не просто да пишат добре, но и да се справят със записването и монтирането на видеосъдържание.

Новият модел на работа вече изисква всички да са заедно в редакцията – включително и хората, които се занимават с рекламата и бизнес стратегиите. Стените между различните отдели в една редакция са невидими и стремежът е всеки да разбира работата и целите на колегите си от другите звена. Това е необходимо, защото повечето процеси вече се преплитат и никой отдел или звено не може независимо да изпълнява задачите си и да постига целите си.

Дейностите във всички посоки на медийния бизнес са базирани на данни. Това е генерална промяна в културата на компаниите и е ключово важно да се изгради не само в бизнес отделите, но и в редакцията на всички нива. Това означава например журналистът да напише статия според това какъв тип материали и в каква форма харесват и очакват читателите. Познаването на аудиторията вече е част от професионалната подготовка на всеки автор на теми. Новият "производствен отдел" – каквото по същество са редакциите, имат стратегическа нужда от хора с компетенции в областите анализ на данни, работа със социални медии и маркетинг, както и от дизайнери и програмисти, стана ясно още от конгреса на Световната пресасоциация. Без тези неща в ядрото при създаването на съдържанието не може да има смислена крачка напред.

4. Медиите ще задвижат мобилната революция

Според проучвания всеки 8 от 10 потребители на смартфон поглеждат телефона си в рамките на 15 минути след събуждането си. Когато самите издателски компании започнат да цитират подобни данни, можем да сме сигурни, че мобилната революция на рекламата все пак ще се състои. Изненадващото обаче е кой ще стои зад тази революция – това, изглежда, ще са медиите, които ще задвижат колелата и ще направят така, че рекламната индустрия да ги последва.

За пръв път от зората на дигиталната индустрия се забелязва спад на потреблението на десктоп версиите на медиите. В САЩ, Великобритания и Италия мобилното потребление дори надминава използването на компютрите, пишат в доклада си от Световната пресасоциация. Проучване на Pew Research пък показва, че за 19 от топ 25 новинарски сайтове в САЩ мобилният трафик е задминал стационарния с поне 10%. А Американската пресасоциация обяви, че потребителите, които четат медии изцяло онлайн, са се увеличили с 53% само за последната година (която завършва през март 2015 г.) "Когато говорим за нови потоци на приходи, обсъждаме "годината на мобилните технологии" от поне десет години", казва Лари Килман, главен секретар на WAN-IFRA.

Причината за тази промяна на пазара се дължи, разбира се, на големия брой устройства, които потребителите използват. "В последните 20 години, т.е. откакто има мобилни устройства, мобилната пенетрация е достигнала 69% от населението", уточнява Кода Уанг, главен оперативен директор на Huffington Post, по време на ICEE Fest 2015. Той посочва също, че над 50% от трафика към медиата идват именно от мобилни устройства. И допълва, че основна цел на компанията му е да оптимизира сайтовете си така, че да доставя по най-бърз начин съдържанието до потребителите. В The New York Times статистиката изглежда така – пресата е избор на 4% от читателите, а в нея се инвестират 18% от рекламните бюджети, докато мобилното потребление достига 24% при едва 8% от инвестициите, по думите на Жан-Кристоф Демарта. "Мобилните технологии са основополагащи за бъдещето на медиите", заяви той.

По какъв начин обаче медиите могат да монетизират мобилното потребление? "Със сигурност това няма да стане чрез банери", категоричен е Джордж Ниме, главен дигитален директор на австрийския вестник KURIER. Опитът на Huffington post пък е показал, че вкарването на десктоп формати на мобилните екрани не е ефективно. "Използвайте всяка платформа за това, за което е добра", съветват от медиата и дават пример, че мобилната среда е по-ефективна например за видео (брандирано или новинарско), по-добри и видими дисплей формати и по-добро таргетиране.

"Не разбирам защо всички говорят за преминаване към мобилната среда. Това е просто светът, в който живеем и трябва да сме готови да работим в него, иначе можем да се сбогуваме с бизнеса си", заяви на ICEE Fest 2015 Карестен Кричер. На въпросите как изданието монетизира своя мобилен трафик Кричер посочи, че медиата разполага с малко на брой дисплей формати, които са запазени за следващата поне една година. Основният приход на компанията обаче идва от съдържанието, което VICE оптимизира за различните мобилни платформи и което е пряко спонсорирано от различни рекламодатели, без да бъде брандирано или подвеждащо.

5. Автоматизираното купуване на реклама набира скорост

Медийният бранш отдавна е изправен пред проблема с монетизирането на новите канали и платформи. Затова става все по-важно да се разбере как по най-добър начин да се продават реклами в тях. Тук през последните години изплува още една тенденция – programmatic buying (или "автоматизирано купуване" – бел. авт.). Според доклада на Световната пресасоциация глобалните рекламни инвестиции в онлайн дисплей формати през 2014 г. са достигнали 124 млрд. долара, а автоматизираното купуване е заемало 20% от тях (или 21 млрд. долара).

Programmatic е начин за закупуване на рекламни площи по автоматизиран път, като се избегне човешка намеса. Изключение правят само предварителното задаване на данни и прецизният контрол, който маркетолозите имат върху работата на алгоритмите. Ключово при programmatic е това, че рекламодателите не купуват позиции в конкретни сайтове, а такива, които ще достигнат тяхната аудитория.

За издателите това означава, че най-после ще могат да монетизират по адекватен и оптимизиран начин събираните с години данни за своите читатели. Бертран Гие  уточнява по време на ICEE Fest 2015 работата на групата по този модел: "Ние събираме данни за нашите онлайн читатели, след това ги анализираме и ги използваме за по-добро таргетиране на рекламата, която компаниите купуват при нас." Големите медийни компании обаче виждат конкуренти в лицето на Google и Facebook, чиито автоматизирани системи са сред най-популярните и използваните сред по-малките издатели. Това е и причината големите групи да създават свои собствени programmatic мрежи, било то самостоятелно или в партньорство с други медии. Пример за това е проектът Agora, който използва системите на TailWind, който към момента е реализиран в Гърция и Румъния.

Автоматизираните системи могат да бъдат използвани и за допълнително увеличение на аудиторията. Джордж Ниме разказва, че са реализирали проект, при който медиата създава и публикува брандирано съдържание за свой партньор и впоследствие го изкарва извън пределите на своя сайт чрез формати в различни programmatic системи. Така създадените банери (и съответно брандираното съдържание) се публикуват дори при конкурентни медии с подходяща аудитория. След като тя е веднъж привлечена на сайта на КURIER, вниманието й и съответно трафикът биват задържани чрез друг тип материали, подходящи за тези читатели.

Оригинална публикация

www.capital.bg I 18.06.2015г.

ИКЕА търси балкон туристи, BAAwards 2015 отличиха постиженията в маркетинговите комуникации, Google ще следи ефективността на банерите, AdBlock ще блокира рекламите в корпоративните мрежи

ИКЕА и Ogilvy представят нова кампанията с името "Балкон турист". Чрез нея всеки може да резервира за няколко часа един от седем балкона в София, чийто интериор е избран от дизайнерите на шведската компания с цел да представят пролетно-летния асортимент на ИКЕА. От агенцията уточняват, че седемте локации от кампанията са подбрани, за да предложат разнообразие на големината и съответно мебелните решения, които мебелният гигант предлага. Кампанията ще продължи до 10 юли, а всеки желаещ да запази някой от тематичните балкони може да го направи безплатно, след като се регистрира онлайн в сайта на кампанията (balkonturist.com) и провери заетостта на локациите. Проектът е таргетиран към "активните хора в София, които са отворени за алтернативни идеи в свободното си време", разказват от Ogilvy. Именно целевата аудитория предполага и избора на комуникационни канали за кампанията. В случая това са основно онлайн медии и социални мрежи, уточняват от агенцията.

BAAwards 2015 отличиха постиженията в маркетинговите комуникации

Българската асоциация на рекламодателите (БАР) отличи по-рано тази седмица най-добрите постижения в сферата на маркетинговите комуникации за изминалата година, както и екипите зад тях. Това се случи на специална церемония, с която завърши конкурсът BAAwards 2015 (или "Наградите на БАР 2015"), проведен за втори пореден път. В конкурса тази година се състезаваха 30 проекта, представени от 19 компании, съобщават от асоциацията. По време на церемонията БАР раздаде 13 награди в 7 категории – "Нов продукт", "Корпоративен ребрандинг", "Корпоративна социална отговорност", "Релансиране на продукт", "Продуктова иновация", "Спонсорство" и "Активиране на марка". От асоциацията уточняват, че 7 от наградите са връчени за екипни постижения, а 6 отличия – за индивидуален принос (4 на старши и 2 на младши маркетингови специалисти). Сред наградените компании тази година са Coca-Cola, "Белла", Unilever, "Данон Сердика", "Санофи-Авентис", "Мобилтел", Пощенска банка, "Загорка", "Актавис" и Toyota.

Google ще следи ефективността на банерите

След като през 2013 г. Google започна да следи конверсиите (взаимодействието с рекламните послания – бел. авт.) на своите AdWords реклами, "сервирани" на различни устройства и платформи, сега интернет гигантът обяви, че въвежда подобен тип следене и при по-традиционните формати, които мрежата им публикува в други сайтове и мобилни приложения. По този начин рекламодателите ще имат по-добра възможност да следят дали закупените от тях банер позиции при десктоп или мобилни устройства са довели до покупка на продукт или до друг тип конверсия независимо дали потребителят е видял рекламата на същото устройство, което използва в момента. Трябва да се има предвид обаче, че следенето на взаимодействията при няколко различни устройства е приблизително, тъй като Google използва събраните за потребителите данни, които използват услугите и профилите на компанията. Това е начинът на интернет гиганта да се бори с подобната технология Facebook Atlas на Марк Зукърбърг.

Reuters създава звено за брандирано съдържание

Reuters създаде специална дивизия – Content Solutions, която ще помага на маркетолозите да достигнат международна аудитория. В допълнение към публикациите на Reuters.com рекламодателите вече могат да дистрибутират брандирано съдържание през платформата Media Express на информационната агенция, която работи със 750 електронни медии и над 1000 вестника. През изминалата седмица Reuters обяви, че ще предложи част от съдържанието си безплатно на издателите в опит да увеличи клиентската си база. Ако експериментът сработи, рекламодателите, които използват услугите на агенцията, ще получат достъп до значителна аудитория. През последните години Reuters работи с различни брандове под шапката на услугите Content Solution, но за пръв път агенцията обособява специално звено, което да поеме този бизнес. Екипът се състои от 70 души и ще работи в офиси в Ню Йорк, Лондон, Делхи, Сеул, Хонконг и Токио. Само за последните 12 месеца отделът е работил по над 30 кампании, вариращи от двудневни проекти до целогодишни такива. Отделна част от групата пък работи върху редакционно съдържание, изработвано за новите клиенти на Reuters.

AdBlock ще блокира рекламите в корпоративните мрежи

От години е ясно, че целта Adblock Plus е да направи инсталацията на популярния си продукт за блокиране на реклами възможно най-лесна. Ето защо компанията посочи, че разработва възможност ИТ администраторите в големи компании да инсталират софтуера на всички служители по бърз и удобен начин.
Според публикация в блога на компанията "ИТ администраторите, които се грижат за големи мрежи, често искат да инсталират Adblock Plus, за да ограничат отвличането на внимание, да спестят загуби при трафика и да предпазят мрежите си от заплахи като "злонамерена реклама".
Дигиталната индустрия от своя страна е все по-загрижена за блокирането на рекламно съдържание, тъй като то влияе негативно на инвестициите в онлайн реклама, намалява приходите на издателите и ограничава възможностите на рекламодателите да достигат до потребителите там, където те прекарват все повече време.
Според Interactive Advertising Bureau (IAB) блокирането на рекламно съдържание е тенденция с "висок приоритет" за 2015 г. и не се очаква намаляване на потреблението на такъв тип инструменти. Така например миналата седмица Apple представи в новата версия на мобилния си браузър Safari функционалности, които могат да послужат за блокирането на рекламни послания.

Новини в 140 символа:
- Facebook отново модифицира алгоритъма за "сервиране" на постове в новинарския поток; на фокус са типовете публикации, при които потребителите прекарват повече време.
- YouTube представи платформа за онлайн стрийминг на видеоигри, за да се бори с Twitch и да монетизира по-добре геймърските видеа
- Рупърт Мърдок се оттегля от Fox, оставя компанията в ръцете на синовете си.
- AOL представя вътрешна агенция за създаване на комуникационни кампании с брандирано съдържание.
- Приложението за персонализирано радио Pandora ще продава банер позициите си чрез вътрешна programmatic платформа.
- Twitter въвежда автоматично възпроизвеждане на видеосъдържанието и гарантира 100% видимост на рекламодателите.
- Платформата на AOL за programmatic продаване на телевизионна реклама, въведена в Австралия, ще усвои 5% от рекламните инвестиции до края на годината.

Оригинална публикация

www.manager.bg I 15.04.2015г.

Оригинална публикация

www.24chasa.bg I 31.03.2015г.

- Г-н Дурчев, защо е нужен пиарът?

- Едно време казвахме, че е нужен, защото променя нагласите на хората дългосрочно и създава лоялност към дадена марка.

- Не е ли това работата на рекламата?

- Рекламата не създава трайна лоялност, а увеличава бързо познаваемостта на марките. Спреш ли, хората забравят за теб, привлечени от друг, по-активен. За да имаш устойчив бизнес и хората да бъдат лоялни, навремето беше нужен пиарът. Първите разговори, които се осъществяваха между публиката и компанията, бяха благодарение на него.

През последните години границите между рекламата и пиара се размиват. Рекламата все повече използва подходите на пиара, а пиарът става все по-визуален. Вече е много трудно да се разграничи кое е реклама, кое е пиар. Това, което се случва на Запад, е тотално сливане между пиар, реклама и дигитални комуникации.

Някога се твърдеше, че възходът на пиара ще доведе до залеза на рекламните агенции. Истината днес е друга. Краят на разделението между пиар и рекламни агенции е много близо. Ето защо нашият подход от много години е да предлагаме интегрирани комуникационни решения на нашите клиенти. За специализираните само в реклама или пиар агенции ще става все по-трудно да се справят с тези предизвикателства.

- На какво се дължи това – на кризата или на съвременни технологии?

- Преди време рекламата налагаше стереотипи на хората, като за това се отделяха милиони бюджети. В момента хората са тези, които решават дали дадено нещо е добре, или зле и дават своята присъда в социалните медии. Компаниите, политиците и техните действия вече не могат да бъдат скрити. Когато излъжеш, технологиите позволяват това много бързо да се разбере. Затова компаниите все повече трябва да се съобразяват с това, което се случва онлайн, да ангажират хората да говорят за твоята марка. Именно това ангажиране в момента е най-обсъжданата тема в нашия бизнес.

- Пиарът често е възприеман по-скоро като скрита реклама. Така ли е?

- Дълги години се опитвахме да преодолеем тази нагласа. Но всички трябва да си дадем сметка, че живеем в капиталистическо общество, в което освен държава и общество има нещо много важно – този, който плаща сметката, е бизнесът. Той говори чрез пиар специалистите. И когато в медиите даден бизнес, който е инвестирал в това общество, не може да получи своя глас, тази фирма губи в един момент стимула да прави добро за обществото и се мести в Букурещ, както става в последните години.

От друга страна, това формира мнението на младите, тъй като те не виждат в медиите успешните примери на хора, които са се справили в бизнес среда, а виждат криминални случки, лоши бизнеси, които правят бели, корупция. Всички тези неща карат по-будната част да бяга в чужбина, а друга – да бъде апатична и да казва: “В тая държава всичко става с връзки и аз нищо не мога да направя.”

- Много рестрикции за съдържанието на рекламите има напоследък . Пречат ли на бизнеса?

- Рекламата е форма на масова комуникация и една от функциите ѝ е да възпитава. Ето защо бих подкрепил регулации, които ограничават сексистки, дискриминационни и подбуждащи към насилие послания.

- Как ще се променя индустрията?

- Пиарът трябва да продължи да прави това, което прави най-добре – да комуникира активно с различните аудитории. Но той трябва да стане по-смел и да започне да създава интересно визуално съдържание, с което да ангажира аудиторията и да стимулира продажбите. Рекламата вече върви в тази посока и вероятно ще изглежда по същия начин съвсем скоро. Пример за изчезването на границите между пиар и реклама е една от най-смелите ни кампании през последните години – “Писмо за промяна”, която получи редица пиар и рекламни награди. Ето защо все по-често както ние, така и по света наричаме подобни интегрирани проекти просто комуникация. Може би е дошло времето да спрем да мислим в категориите пиар, реклама, дигитални комуникации.

Неговите 6 правила

1. На света има много по-умни хора от теб. Примири се, направи ги част от екипа си и им го признавай всеки ден.

2. Не са важни опитите. Важен е резултатът.

3. Причините за всеки един успех или провал са в самите нас, а не в средата, времето или обстоятелствата.

4. Споделяй всичко, което можеш, знаеш или те е повалило по пътя ти. Някога някой ще ти се отблагодари.

5. Парите са резултат, а не цел.

6. Мрънкането е оправдание за мързела ни. Ако нещо не ти харесва, го промени.

Оригинална публикация

www.capital.bg I 21.03.2015г.

Отразяването на трагични случаи отново прекрачи границата на етичните норми

"Кога за последно видяхте дъщеря си? От колко време тя не живееше при вас? Колко често се чувахте, виждахте? Тоест вие със сигурност сте минали през мястото, където е била убита?" Не, това не са въпроси от полицейски разпит. А от журналистически репортаж, излъчен миналата неделя в предаването "Дикоff" по "Нова тв". Поводът – убийството на 23-годишна студентка от Велико Търново. Мястото – домът на скърбящото й семейство. Разговорът – за първите предположения на родителите след изчезването на детето им, за това "кой пръв е изгубил надежда", за смъртната присъда. Всичко това се случва на фона на лични снимки на момичето и кадри от следствен експеримент с възстановка на престъплението с участието на главния заподозрян. За финал бащата получава "поща от отвъдното", по заглавието в репортажа, и през сълзи разопакова подарък от дъщеря си, изпратен от нея приживе по куриер. Пред включена камера.

"Реквием за младостта", както редакторите на "Дикоff" решават да кръстят материала си, е само един от примерите от последната седмица за това как медиите могат да използват хората, когато са най-уязвими, и да се намесят грубо в личния им живот. Разбрахме също така подробности от ежедневието на майката, скочила от терасата на жилищен блок в Бургас, видяхме и снимки на пострадалото й четиригодишно дете в болничното легло. Чухме името и заболяването на убития от бой във варненски мол мъж, скоропостижно класифициран като клошар. Гледахме интервюта с майката на дете, накарано да пуши цигара. Информацията беше подплатена с вече обичайните разпити на съседи и роднини в стил "кажете като какъв го познавате"и "какво чувствате сега". И границата между допустимо и недопустимо при журналистическото отразяване на трагични случаи за пореден път беше прекрачена.

Стандарти на хартия

"Уважаваме неприкосновеността на личния живот на всеки; Няма да засилваме мъката на хората, попаднали в беда или пострадали от престъпление, и ще съобщаваме такива информации със съчувствие и сдържаност; Само особено важен обществен интерес може да оправдае намесата на медиите в личния и семейния живот." Това са принципи, записани в Етичния кодекс на българските медии. Много често обаче това, което го има на хартия като добро пожелание, е неприложимо в реалния медиен живот. И се тълкува по различен начин от журналистите.

Основната цел на медиите е да информират обществото и да му помогнат да си формира мнение като, му представят всички важни детайли. Не е ясно обаче какво постигаме, когато заснемем и предадем мъката на едно отчаяно семейство. Сензационният начин, по който се отразява сполетялото ги нещастие, не превръща МВР в по-резултатна и работеща структура, не прави и правосъдието по-ефективно. Всъщност институциите са тези, които трябва да преследваме за отговор, не роднините.

Иван Радев, член на УС на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ), коментира, че членовете на организацията са разтревожени от тенденцията голям брой медии да не зачитат препоръките на Етичния кодекс на българските медии. "За съжаление трагедии се случват и медиите са длъжни да ги отразят. Онова, което ни притеснява обаче, е абсолютната безотговорност, с която някои подхождат към чуждото нещастие в името на привличане по-голяма аудитория за медията/предаването/рубриката си", каза Радев. Според него задълбочените анализи и коментари все по-често липсват, като са заменени от жестоки зрелища и внушения, които вредят на обществото и дори са в състояние да го тласнат в спирала от насилие. "Разбира се, че е недопустима цензура от какъвто и да било характер, но в същото време е очевидна нуждата от механизъм, който да стимулира медиите да спазват минимума от норми на поведение, за който сами са се договорили в Етичния кодекс. В новия си състав Комисията за журналистическа етика даде заявка, че ще се бори за по-етична среда, но усилията й без съмнение ще бъдат обречени, ако не получат по-широка обществена подкрепа", е мнението на Иван Радев.

По принцип всяка телевизия е приела да спазва Етичния кодекс на българските медии и Закона за радио и телевизия, които изискват зачитане на правото на личен живот. Респективно има законови и етични правила, които и предаването на "Нова тв" трябва да зачита, независимо че е външна продукция, реализирана от продуцентска компания "Телеман". От телевизията коментираха, че са сред медиите, първи подписали Етичния кодекс при приемането му през 2004 г., и застават зад принципите му. Те уточниха, че решението за излъчване на интервюто могат да коментират продуцентите.

Продуцентът в "Телеман" Николай Русакиев изрази недоумение от негативните реакциите в социалните мрежи по повод излъчения репортаж. "Съжаляваме, уважаеми потребители, че животът извън социалните мрежи не е анимирана картичка, преводен виц или интелектуална поза. Животът е такъв, какъвто е. Смъртта – също. Показахме ги такива, каквито са. Със съгласието, със съдействието и по желанието на хората, които снимахме", заяви Русакиев (целият му коментар е в карето след текста).

Дупките в правилата

Според Бойко Боев, старши експерт в британската неправителствена организация Article 19, която работи за защита на свободното слово, причината българските медии да забравят, че гражданите имат достойнство и право на личен живот, е в самите правила на медиите. "Те са оскъдни и неясни. Законът за радио и телевизия съдържа само една разпоредба за медиите и личния живот. Тя забранява на медиите да създават и разпространяват информация, свързана с личния живот на гражданите без тяхно съгласие", обяснява Боев. По думите му съответните етични правила на журналистите са малко повече – четири, но също така неясни.

"Трябват ясни и конкретни правила, ако искаме правата ни да бъдат спазвани. Липсата на правила или неясните правила позволяват медиите да действат по усмотрение", казва Бойко Боев. Той дава пример от Великобритания, където освен законовите разпоредби за защита на личния живот съществува цяла глава в Broadcasting Code (Кодекса за радио и телевизия) с двайсет разпоредби, отнасящи се конкретно до медиите и личния живот. В тях е казано кога и как може да се заснемат хора. Отделно обществената медия BBC има свои етични правила, които още по-детайлно регламентират кой кога и как може да заснема хора и как те могат да бъдат показани. "Тези правила определят как да се балансира между правото на личен живот и правото на медиите да събират и разпространяват информация в различни случаи", разказва още Боев и допълва, че "за журналистите тези правила са като правилата за движение по пътищата за шофьорите". Като идеята е, че разпоредбите не са само за защита на гражданите, но и в помощ на журналистите в различни ситуации. "Не може да очакваме много от българските телевизионни журналисти, ако имат едно-две неясни правила, гарантиращи защита на личния ни живот", обобщава Боев.

Проблем е също, че репортажи като този в "Дикоff" обикновено остават най-много с отзвук в социалните мрежи, но не стават повод за промяна на правилата на работа в медиите. Институции, които имат някакво отношение към спазването на журналистическите стандарти, като комисията за журналистическа етика нямат достатъчно правомощия и на практика не упражняват реален контрол.

А дали и малкото съществуващи в България етични норми се спазват, в крайна сметка е въпрос на професионална отговорност. И доза морал.

###

Продуцентът Николай Русакиев от "Телеман":

Животът е такъв какъвто е. Смъртта – също. Показахме ги такива, каквито са.

Истинско недоумение буди у нас фактът, че в социалните мрежи реакциите срещу излъчения материал изглежда превишават реакциите срещу няколко простички факта: едно 23-годишно момиче е убито; един рецидивист от ромски произход с влязла в сила присъда е на свобода и убива отново; отговор на въпроса защо това е възможно – няма. Реакция на социалните мрежи – няма. Тук те са повече мрежи, отколкото социални. Към убийства, към рецидиви и към беззаконие социалните мрежи са привикнали, загубили са чувствителност към тях, това е само фонов шум, който социалните мрежи регистрират, докато си разменят селфита, пухкави кученца и котенца или цитати-които-ни-правят-да-изглеждаме-умни. Към истинския живот, към непоправимата загуба, към бездната на скръбта социалните мрежи не са привикнали. Истинският живот ги плаши. Истинският живот – "озъбеното свирепо куче" на Вапцаров – е пълната противоположност на социалните мрежи с техния фалш и удобното алтер-его, зад което се крият "потребителите". Потребителите – тази дума не е случайна! – са възмутени. Потребителите са ужасени! Кой потребява това? Що за човек потребява това?!? Ще ви кажем, уважаеми потребители – истинските хора, не виртуалните. Истинските хора,Етични стандарти които сами – и то настойчиво – потърсиха медиите, за да не потъне в нищото случая с дъщеря им ("уважаваме неприкосновеността на личния живот на всеки" – както е записано в Етичния кодекс – но точно толкова уважаваме и поканата му). Истинските хора, които са изгубили истинско дете, а не прикачен файл. (и за тях това представлява колкото "особено важен обществен интерес", толкова и личен). Истинските хора, които – след като излъчихме видеото – ни потърсиха по телефона, за да благодарят. И за това че сме запалили свещичка на гроба на детето им – ей така, по човешки, без някой да ни е карал (за да не засилваме мъката им и "със съчувствие и сдържаност", както повелява Етичният кодекс). Забележете – след излъчването, не преди това! Съжаляваме, уважаеми потребители, че животът извън социалните мрежи не е анимирана картичка, преводен виц или интелектуална поза. Животът е такъв какъвто е. Смъртта – също. Показахме ги такива, каквито са. Със съгласието, със съдействието и по желанието на хората, които снимахме. Защото тези хора са истински – и те не искат тяхната трагедия да бъде вашия фонов шум.

P.S. Спонтанен въпрос: защо социалните мрежи са толкова шумни в случаите на насилие над животни и толкова мълчаливи в случаите, когато животни (кучета) умъртвяват хора – старци, майки с бебета, дори един професор? Не ни пишете – знаем отговора…

Оригинална публикация

www.manager.bg I 08.02.2015г.

Оригинална публикация