Кеворк и Диана Найденова се разделиха

 в. Всеки ден | 11.11.2013 

Журналистката Диана Найденова постави нов рекорд в престоя в тв предаване. Точно 2 седмици след като стартира като ко-водеща на Кеворк Кеворкян във "Всяка неделя", Мадам ""Челюсти"" не издържа и напусна. Още след първата си поява в ефира Найденова е влязла в разногласия с Кеворк, научи "Всеки ден".
Като два остри камъка двамата са били в конфликт почти по всеки въпрос в дневния ред на предаването. Преди броени дни Диана съвсем се вбесила след поредната разправия с титуляра и му заявила, че няма смисъл да си хаби нервите. Той пък решил, че тя само го заплашва, защото още не е свикнала с взискателния му характер, и не й обърнал внимание. Часове преди ефира си Кеворкян отрече информацията, че с Диана са в скандал и тя няма да се появи на екран до него. На въпрос на "Всеки ден" сам ли ще води предаването, той се засмя и заяви, че Найденова е до него и дори се забавлява от породилите се слухове за напускането й. Очевидно обаче двамата не са успели да потушат конфликта си и минути преди ефира тя си е тръгнала след поредния бесен скандал, тъй като "Всяка неделя" стартира без нея.
Кеворк сам поканил колежката си в екипа, защото от години симпатизирал на нейния маниер на екрана. Преди време мустакатият водещ написа статията "Диана срещу пуяците", в която възхваляваше Диана Найденова и я обяви за свой наследник. Тя пък се разплакала от вълнение и му благодарила с есемес.
Още от първото предаване обаче се разбра, че двамата не са равноправни водещи и трудно се по-насят. Съдбата ги събра на 27 октомври, а на 10 ноември ги раздели. Нахъсаната журналистка смени няколко телевизии за кратко време
Пилотната й роля на тв водеща започна в Нова телевизия преди 3 години, когато беше избрана да води летните издания на "Здравей, България". Следващата й спирка стана конкурентната Би Ти Ви, а рубриката й "Опасно близо" беше част от предаването "Нека говорят" на Росен Петров. Тя се пробва за кратко и в ТВ7, но предаването й "Челюсти" просъществува само един сезон, защото Найденова се разболя и предпочете да излезе в дълъг отпуск, за да се възстанови от стреса и преумората. Междувременно последва изненадващата й сватба с ученическата й любов Мирослав.

Оригинална публикация

Original

Диана Найденова: BTV мe предадоха, затова отидох в ТВ7

в. Show | Надежда НЕНОВА | 06.03.2013

Отказах на Нова да заместя Карбовски

Преговорите c bTV за собствено предаване на Диана Найденова се провалили и това всъщност е причината тя да премине рязко в ТВ7, дори без да приключи договорът й с "Дрийм тийм". разкри самата тя пред "ШОУ". В телевизията на Бареков устата журналистка ще води собственото си предаване "Челюсти" всяка събота от 17.00 до 18.45 часа – на гърба на Сашо Диков по Нова тв.
Само допреди седмица Диана Найденова водеше рубриката "Опасно близо" в предаването "Нека говорят с Росен Петров" по bTV. Продуцентите от "Дрийм тийм" пък се опитваха да уговорят телевизията за ново предаване, на което Найденова, освен водещ, да е и автор.
"На bTV мога само да пожелая успех. Те не постъпиха по най-коректния начин с мен.
Преговорите се провалиха буквално в последния момент, освен това трябваше да вляза в конфликт със съвестта си. Явно имаше някакво несъгласие да имам собствено предаване и аз приех отдавнашното предложение на ТВ7. Евтим Милошев ме разбра напълно и се съгласи да ме пусне четири месеца, преди да изтече договорът ми с него", каза Диана.
Мадам "Челюсти" разкри ексклузивно, пред" ШОУ", че е имала и изключително изгодно предложение от Нова тв за мястото на Карбовски, но от лоялност към bTV го е отхвърлила. "Никога не е ставало дума за пари, когато приемам предложение за работа. Имах прекрасно предложение от Нова, но не се поколебах да го отхвърля заради bTV. В момента обаче, в който те проявиха изключително некоректно отношение към мен, приех да отида в ТВ7", допълни Найденова.
Предаването й отново ще се казва "Челюсти" и ще следва формата на доскорошното й шоу по "Дарик радио" със същото име. "Собственикът на "Дарик" Радосвет Радев ми подари рубриката. Това беше огромен жест, бащински, че се разплаках. Все пак аз съм от децата на "Дарик" и ще ми липсва безкрайно работата там, но няма да мога да ги съвместявам. Тъй като не работя със слушалка, трябва да прецизирам всяка дума, която произнасям в ефир, а за това е необходимо да съм изключително добре подготвена. Марката е патентована от "Дарик", а до края на седмицата трябва да я прехвърлим на мое има в патентното ведомство , обясни журналистката.
Според нея конкуренцията й със Сашо Диков ще се отрази изключително ползотворно и на двамата. "Сашо може да потвърди, че му звъннах веднага след първото му предаване, за да го поздравя. Само в конкуренцията, без значение в каква сфера е тя, е истината. Мога само да се радвам, че имам конкурент от най-високо ниво", допълни Найденова.
Рубриката на Любен Дилов-син "Пуснете водата" по ТВ7 пък се мести в неделя сутрин от 10 до 12 ч. и ще започва непосредствено след "Голям сблъсък" на Иван и Андрей.

Стр. 4 

Българските медии разболяват демокрацията

Фондация "Медийна демокрация" I 2.07.2012

За свободата на словото, медийните войни и натиска върху журналистите с доц. Орлин Спасов разговаря д-р Тодор П. Тодоров, сп. "Обектив"

 
Доц. Спасов, вие следите отблизо епикризата на медийните деформации у нас, къде сме в момента, на кой етап от заболяването, ако приемате подобна метафора?
Неотдавна в един разговор казах, че българските медии разболяват демокрацията. Когато днес авторитетни организации като Freedom House констатират, че медиите у нас са „частично свободни”, това неизбежно е и диагноза за състоянието на демокрацията, тя също е „частична”. Именно тази демократична недостатъчност е в основата на епикризата. За всеки компромис с демократичността на медиите се плаща твърде висока цена. Не можеш да ограничаваш или контролираш медиите и същевременно да мислиш, че обществото и политическата система са в отлично здраве.
 
Какви ще са според вас естествените последствия и трайни следи, произтичащи от настоящото състояние на медия сферата в България?
В структурно отношение медийната сфера не е напълно автономна. Случващото се в нея е ефект от развития, които имат много по-широк контекст – политически, икономически, културен – и които на свой ред се влияят от развитията в медийната среда. Става дума за скачени съдове. Ето защо в крайна сметка се стигна до там, че вместо да насърчава и контролира по-нататъшната демократизация във функционирането на основните институции в страната, медийната система постепенно сама се превърна в основен проблем. Казано максимално обобщено, огромната част от традиционните медии в България – и печатни, и електронни – до голяма степен компрометираха статута си на четвърта власт. Те започнаха да бъдат възприемани и да се държат като придатък на политическото статукво.

Наскоро се състоя изслушване по проблемите на свободата на българските медии в Брюксел. Какво се случи там и очаквате ли някакъв ефект върху медийната среда в България?
Бях на изслушването. Основното ми впечатление е, че сред чуждестранните участници събитието предизвика шок и срам от това, което става с българските медии. Посланието към България беше, че ние се превръщаме в проблем за имиджа на Европейския съюз. Това беше казано в прав текст. Как Европа да бъде модел за свободата на словото и на медиите в света, и да изисква от други държави да спазват високи стандарти в тези сфери, когато вътре в самия ЕС страни като България и Унгария компрометират същите тези стандарти? Ето това беше основното притеснение на ключовите фигури от Европейския парламент, които присъстваха на изслушването. Беше поет много сериозен ангажимент за мониторинг на медийната среда у нас и за натиск по всички възможни линии за промяна на ситуацията. Изразът „няма да допуснем” се чуваше често по време на срещата. Искам специално да подчертая, че международната общност е изключително добре информирана за ситуацията с медиите у нас и внимателно следи всички развития.

Считате ли, че това беше поредният ход в ескалиралите през последните години медийни войни у нас? Кой или какво се оказа жертва на тези войни?
Ако имате предвид дали медийните войни са били изнесени в Брюксел, трябва да кажа, че дори някой да е имал подобни намерения, ефектът от изслушването не беше такъв и нямаше печеливш. В Европейския парламент медийната среда у нас бе разгледана в нейната цялост и с основните й проблеми – ограничаване на свободата и плурализма, натиск над журналисти, неясна собственост, обвързване между медийни, корпоративни и политически интереси и т.н. Това се проблеми, които в една или друга степен засягат почти всички играчи на медийната сцена. Що се отнася до големия губещ от междумедийните войни у нас, това, както във всяка война, е „цивилното население”, тоест публиката. Струва ми се, че нейното доверие в традиционните медии започва видимо да ерозира. Сред ключовите участници в тези войни няма очевидна „добра” страна, с която да е възможна позитивна идентификация. Единствената надежда е, че някак като по чудо воюващите взаимно ще се разобличат и победител няма да бъде излъчен.
 
Корпоративно-криминални ли са мотивите, определящи поведението на медиите у нас? Какво според вас ще произведат изнесените неотдавна записи на Любомир Павлов във в. „Преса“, разкриващи престъпни механизми в отношенията на медийните собственици и държавата?
Дали и кога дадено действие има престъпен характер, се определя от съда. И точно тук е проблемът. У нас справедливостта се превърна в голям дефицит. Много трудно можете да я получите през системата на правосъдието. По принцип сблъсъците между медии не са нещо необичайно за Западна Европа и САЩ и могат да имат много положителен ефект върху демокрацията. Ще дам само един пример. Във Великобритания разкритията срещу изданието на Рупърт Мърдок News of the World добиха особена дълбочина и значимост благодарение на вестник Guardian. Оказа се, че в News of the World са подслушвали телефони на политици, на известни публични фигури, че са плащали подкупи на полицаи срещу получаване на конфиденциална информация и т.н. След разкритията веднага последваха арести, много бързо се задвижи системата на правосъдието. Стигна се до закриване на самия News of the World, издание с почти 170-годишна история и с отлична репутация в минали периоди. Ето това е справедливост. А у нас ние дори не знаем кой кой е в медийната сфера и всеки по-значим факт е обречен на медийна амнезия още на следващия ден, изместен от нов и „свеж” скандал. Това, което се е случило преди няколко дни, обикновено вече няма никакво значение, защото липсват журналистическа енергия и интерес за проследяване на връзките между причина и следствие. Фактите не резултират в нищо, обикновено те просто не получават развитие. Изконсумирани са със самата си поява. Така през медиите се налага една изключително едноизмерна картина на света.
 
Как ще коментирате надигащата се напоследък вълна от публично недоволство срещу една от най-успешните електронни медии в България – bTV, както и появилите се по същото време разкрития на бивши журналисти от медията за очевидно и брутално потъпкване на свободата на словото и нарушаване на основни журналистически правила?
Публичното недоволство, за което говорите, се надигна в онлайн пространството по повод на начина, по който традиционните медии отразиха зелените протести на Орлов мост през юни тази година. Протестите се разгърнаха в момент, в който българската медийна среда е силно критикувана като недостатъчно свободна. Участниците в акциите дадоха неочаквана допълнителна видимост на този факт. За тях политиците и журналистите се оказаха от една и съща страна на барикадата – от другата страна. От страната на обединените интереси. Ето защо, в момента са налице две все по-ясно обособяващи се групи: една, която се информира от традиционните медии, и друга, която в много по-голяма степен разчита на социалните мрежи онлайн. Втората група вече не е публика в традиционния смисъл на думата. Тук хората са и автори, и разпространители на информация и мнение. Това им дава независимост. Дистанцията между тези две групи се увеличи и днес за тях медиите все по-отчетливо се разделят на „нашите” и „вашите”. За тези млади хора, които подкрепиха екопротестите, bTV и останалите традиционни медии постепенно се превърнаха в символ на статуквото, което трябва да бъде отхвърлено. Но все пак ми се струва, че за момента „старите” медии не са застрашени от сериозен отлив. Те ще се сблъскат по-скоро с кризата на доверието на активната част от младите към тях, но не и със значително намаляваща публика. Тези, които сега декларират оттегляне на доверието си – най-вече по-младите хора, комуникиращи предимно онлайн – така или иначе не гледат телевизия. Що се отнася до конкретните засегнати журналисти, каквито за съжаление има във все повече медии, основният проблем отново опира до ограничените възможности за търсене на справедливост през съдебната система. Ако си уволнен неправомерно или собственикът, или редакторът налагат цензура в работата ти, какво по-естествено би имало от това да потърсиш защита през съда? Но у нас това просто не работи. Обратно, съдът често се използва за натиск върху журналисти.
 
Как дефинирате поведението на Диана Найденова (в интервюто й с еколога Петко Цветков по bTV) и считате ли, че компетентни институции (Комисията по журналистическа етика, Съветът за електронни медии, а защо не и ръководството на самата медия) би трябвало да вземат отношение в такива случаи?
Гледах предаването и останах неприятно изненадан. Видяното може да се преподава на студенти по журналистика като пример какво не трябва да се случва между интервюиращ и гост в студиото. Найденова беше неподготвена, реагираше афектирано и, в крайна сметка, нейната непохватност провали и желанието й да защити бития по време на протестите на Орлов мост оператор от телевизията. Но нека не забравяме, че след предаването Найденова се извини както на аудиторията, така и на екоактивистите. Това е рядък жест в българската журналистическа практика. Зная, че в интернет той не беше приет, но лично аз все пак го ценя. Смятам, че той до голяма степен решава по добър начин етичния проблем. Всеки може да сгреши, но в българския културен контекст извинението най-често се тълкува единствено като израз на слабост и затова твърде рядко се практикува. Проблемът на Диана Найденова е, че без да иска се превърна в емблема на статуквото, онагледи онзи образ на традиционните медии, който сега се отхвърля от неконформистката част на новите млади.

В момента работите върху проект, изследващ формите на несвобода в българските медии. Къде разпознавате тези форми и респективно къде българската журналистика е най-уязвима откъм свобода и плурализъм?
Трябва да се направи сравнение между Унгария и България, за да се откроят някои особености на ситуацията у нас. В Унгария правителството на Виктор Орбан се опитва да контролира медиите със средствата на регулацията и с овладяване на обществените оператори. В България бързо беше осъзнато, че регулацията и обществените медии са особено чувствителни зони, подложени на внимателен мониторинг от страна на различни неправителствени организации. Затова се избягват сериозни намеси в тези две сфери, като в същото време с финансови инструменти – с постоянно недофинасиране – се запазва възможността за контрол. Сериозните проблеми с медийната свобода и с плурализма идват обаче от частния медиен сектор. Това е специфичната особеност на България. У нас възникнаха мощни мрежи, в които се преплетоха корпоративни, политически и медийни интереси. Именно това доведе до постепенната ерозия на медиите като четвърта власт. Огромна част от частните медии загубиха статуса си на морален коректив на властта и на бизнеса, и заработиха като техен PR. От друга страна, приравняването на медиите до обикновен магазин за плод и зеленчук, по израза на Красимир Гергов, от където всеки си купува каквото му трябва, само на пръв поглед насърчава плурализма, но всъщност го ограничава. Сляпото придържане към пазара в крайна сметка води до доминацията на онези няколко основни продукта, които най-добре се продават. Така от медийната сергия постепенно изчезват различното или маргиналното мнение, културният продукт, който не е ширпотреба и т.н. И всичко това – за сметка на изобилието от реалити формати, сериали и шоу.

Упражнява ли се репресия върху журналистите в българските медии, имате ли информация за оказване на натиск? Под какви форми и в какви мащаби се случва това?
Има много примери за оказване на натиск. Начините за прилагането му са разнообразни, те варират от физическа разправа с журналисти, до налагане на теми табута в много редакции. Има журналисти с подпалени лични автомобили, има бомби, избухващи пред редакции, има нападения, заплахи и т.н. Да си журналист във високия смисъл на упражняване на професията стана или невъзможно, или направо опасно. Знае се, че особено уязвими са журналистите в провинцията, но напоследък имаме индикации за засилващ се натиск над журналисти в големите централни медии. По правило става дума най-вече за частните медии. Обществените медии засега успяват да запазят по-голяма дистанция спрямо властта и да предложат по-плуралистичен поглед към политиката, бизнеса и културата.
 

Диана Найденова пребори 19 за най-добро ТВ предаване

в. Твоят ден, Бургас, Ямбол, Сливен | Нели ИВАНОВА | 13.06.2011

 

Чаровната водеща на "Опасно близо" Диана Найденова пребори 19 претенденти в първата надпревара за телевизионна журналистика "Св. Влас".
Церемонията се състоя в неделя на яхтеното пристанище на Марина Диневи.
5-членно жури в състав проф. Ивайло Знеполски, Любен Дилов, Стефан Димитров, Иван Гарелов и Георги Тенев оценяваха претендентите за найдобро ТВ предаване.
Председателят на журито проф. Ивайло Знеполски връчва чек за 10 000 лв. на водещата на "Опасно близо" Диана Найденова, която се пребори с 19 претенденти за първата награда за тв журналистика "Св. Влас". Освен със статуетка за победителя бе предвидена и сериозна парична премия от 10 000 лв.
"Надявам се и бъдещите ми интервюта да се харесват", заяви Найденова след като получи наградата си. Тя благодари на Радосвет Радев и колегата си Мартин Карбовски, който също бе сред номинираните за предаването си "Отечествен фронт".
Телевизионерката обясни, че иска с част от парите да сбъдне мечтата си да пътува до Африка.

Стр. 7

Евтим Милошев превзема Би Ти Ви

МЕНИДЖЪР.NEWS I 10.01.2011

“Дрийм тийм пръдакшънс” на Евтим Милошев и Любо Нейков завзема все повече време в ефира на Би Ти Ви.

През 2011 г. „Нека говорят с Росен Петров”, чийто продуцент е компанията, ще бъде по-дълго. От тази неделя, 9 януари, предаването ще започва в 16 ч. В трите часа на живо ще има повече гости и повече истории. Готви се поредица какво се случва с хората след края на властта и за забравените герои на съвремието.

В "Опасно близо" Диана Найденова също ще бъде на живо с политиците в студиото. В тази рубрика и в "Пожелахте да говорят" журналистите обещават хора, които рядко говорят, но има какво да кажат.

Неделната вечер ще бъде превзета от друга поредица на “Дрийм тийм пръдакшънс” – „Велика България”. Тя стартира тази неделя, 9 януари, от 22:30 часа. В 12-те епизода Любо Нейков ще се превъплъти в образа на Бойко Борисов. Емблематичен български образ прави и Христо Гърбов – Елеонор Карагеоргиев обича да гледа телевизия и най-вече да спори с телевизора. Типични и иронични са героите на останалите актьори в шоуто Руслан Мъйнов, Кръстьо Лафазанов, Ненчо Илчев.

Компанията на Евтим Милошев и Любо Нейков е продуцент и на най-рейтинговото предаване по Би Ти Ви – "Комиците". Телевизията ги сблъска челно със Слави Трифонов, като им повери да правят две програми в новогодишната вечер.

Милошев и Нейков напуснаха преди време компанията "7/8" и основаха своя, като успешно конкурират бившия си шеф в продуценството, включително и като му отнеха "Сървайвър".

Оригинална публикация

Диана Найденова, Дарик радио: Аз с Камен Костадинов? Отвратителна измислица

в. 24 часа | Паола ХЮСЕИН | 2010-03-27 

Почти цялата кариера на Диана Найденова досега е свързана с Дарик радио. Първите си стъпки прави в общинско радио в Хасково, след което започва работа в местния клон на “Дарик”. Собственикът Радосвет Радев забелязва таланта й и я изтегля в София. Тя е била “Глас на “Дарик” – наградата за добра журналистика в радиото. От няколко години води публицистичното и доста остро предаване “Челюсти”. Всеки ден от 13 ч.

През лятото на миналата година за първи път се появи на екрана на Нова тв по заместване в сутрешния блок. После продължи с предаване в ранния следобед, след това в събота и накрая не намери общ език с медията. Почти веднага Евтим Милошев от “Дрийм тийм” я покани в предаването “Нека говорят с Росен Петров” по Би Ти Ви. Рубриката й е озаглавена “Опасно близо с Диана Найденова”.

Защо напуснахте “Станция Нова”, г-жо Найденова, след като, казват, заплатите на някои водещи били по 15 хил. лева?

- Не обичам да говоря за онези дискретни отношения, които съм имала с телевизията, по начин, по който сигурно всички искат да се разчопли в тях. Това беше интересен за мен проект, но не ме караше да надграждам в чисто професионален план.

Сега имам много повече свобода за творчество. Беше толкова любопитно за мен при първото ми участие в “Нека говорят” да изгледам заедно с Росен Петров онова, което съм направила, и то наистина ми хареса. Симеон

Дянков беше толкова сладък пред дъската, той дори се зарази от мен и ми отговаряше в същия стил.

- Как ви поканиха в Би Ти Ви?

- Две или три седмици след като прекъснах отношения с Нова тв, ми се обади Евтим Милошев и аз приех с удоволствие. Това е все едно да попиташ Бербатов защо играе за “Манчестър Юнайтед”, като можеше да играе за “Манчестър Сити”.

Големият отбор наистина е важен, от него и аз ще науча много. Телевизията не е онова, което умея да правя така, както радио. Предаването много ми харесва – това е лайт публицистика в неделя следобед, говорене с хората по този неформален начин, който те кара да останеш пред екрана.

Това, което правя, са интервюта в среда, не в студио, с героите от седмицата. Ние снимаме филм. Тази неделя мой гост ще бъде Нели Куцкова, говорителят на Съюза на съдиите, и в петък ще правим с нея интервюто в една от залите на Съдебната палата, тя ще бъде облечена в тога и ще си говорим за проблемите на справедливостта у нас.

Не е достатъчно хората да чуят, че имаме нова наказателна политика, която увеличава санкциите за извършване на тежки престъпления. Искат да знаят, че когато едно престъпно деяние влезе през входа на Темида, то ще бъде наказано.

- Дъщеря ви как приема непрекъснатата ви заетост?

- Вечер в 6 ч вземам Боряна от градината, до 7 приготвяме нещо за вечеря. В 7 ч е ясно, че мама гледа новини, а тя на малкия си преносим телевизор гледа детско филмче. Така е пораснала покрай мен с информация, че дори неактивно слушайки новините, преминавайки край телевизора, докато си играе, чува. Примерно новината за футболиста, пребил манекенката. Тогава ми каза: нали този батко няма да дойде пред нашия блок, нали няма да ни нарани, защо е бил тази какичка.

Закон е да гледам новини до 20,30 ч, когато идва нашето време. Тогава правим курабии за Великден като миналата вечер, друг път готвим телешко, простираме, гладим. В 22,30 ч най-късно сме в леглото.

- Колко е голяма?

- На 28 април навършва 6 години. Лягаме си снощи (в сряда вечерта – б.а.)и тя ми казва: “Мамо, обърни се и ме погледни. Виж колко съм красива и нежна, а Слав защо ме бие непрекъснато?” Това е момченце, с което са в групата и ходят заедно на латинотанци. Между другото Слав винаги когато отида в градината, идва и общува с мен. А Боряна плаши децата с пушката на дядо си, който е ловец.

Напоследък ме изненада, като ми каза: “Ако някой те ядосва, ще му вгорча живота.” Това е най-новата фраза, която е научила. Питам я какво е това, а тя – не знам, мамо, но е нещо лошо.

- Как се справяте двете с толкова неща?

- Бабата помага. Това е майка ми, която е с мен от 7-ия месец на бременността ми. Когато я прибира от детската градина, минават през парка, където Боряна играе с децата на ластик. Помниш ли как като малки скачахме? И сега го правя вкъщи, за да й покажа – връзваме ластика между два стола, горката съседка баба Надка отдолу.

- Вие гледате Боряна сама, има ли мъж до вас?

- Наскоро четох нещо много интересно – трябва да срещнеш много фалшиви хора, за да познаеш истинския. Мисля, че сега до себе си имам човек, на когото мога да разчитам, и се чувствам вълшебно.

- Вярно ли е, че имате връзка с Камен Костадинов?

- Очевидно жълтата преса се продава през скандал и измислици. Доколкото знам, Камен Костадинов си има семейство и това звучи отвратително дори когато ме питаш.

- Какви са политиците, когато са само пред микрофон и когато се включи камера?

- В началото, когато Евтим ме покани да работим заедно, ми каза: “Аз познавам твоя стил на работа и ми харесва, но имам едно притеснение. Сигурна ли си, че ще идват при теб политиците, защото ти си толкова лоша?”

През тези 10 години в радиото, от които повече от 6 съм водещ на политически формати, съм създала свой стил на говорене. Затова хората, които бих поканила сега, знаят, че няма да ми бъде достатъчно да изпеят онова, което искат да кажат.

Виж ме, аз самата съм публично несуетна, не обичам партитата, не е важно да имам руж на бузите, за да направя едно интервю. Да, политиците обличат костюм обезателно, когато са пред камера, докато в радиото могат да бъдат и по тишъртка. Миналата седмица Росен Плевнелиев гостуваше в “Нека говорят”, аз точно излизам от ефир и той чака на меката мебел пред студиото.

Тръгва да си облича сакото, отдолу беше със симпатична раирана риза. Не се познаваме, но му казах: “Г-н министър, моля ви, оставете това сако, толкова по-добре ще е да влезете с риза, така, както ще ви възприемат зрителите в неделя следобед.”

До себе си имам човек, на когото мога да разчитам. При мен, за което благодаря на гостите си, събеседниците знаят, че не е важна толкова формата, колкото съдържанието, че няма да престана да питам, докато не получа отговора, който хората искат да чуят.

- Защо сте лоша? Само когато задавате въпроси ли сте такава?

- Смятам, че има един дефект на публичното говорене, който е дефект на т.нар. четвърта власт. В годините сме били прекалено конформистки настроени и удобни в начина, по който интервюираме политиците. Лоша ли бях, когато питах Волен Сидеров знае ли кой е данъкът, който пълни най-голям процент от данъчните приходи в хазната? Лидерът на политическата сила, която дори имаше претенциида е първа, да изпревари ГЕРБ, трябва ли да знае това? Не смятам, че това е лош подход.

Може би е по-нетрадиционен и затова изглежда много агресивен. Тъкмо напротив. Виждаш, че в онези телевизии, към които се стремим, въпросите се задават така, както трябва, разкрития се правят непрекъснато, независимо че и там вероятно политиците искат медиите да са удобни за тях. Не смятам, че съм лоша, защото например казвам на министъра на финансите, че през ден те сменят хаотично своя подход към икономическата криза. Това създава несигурност у хората и е най-нормално един журналист да говори по този начин.

Дали съм лоша, не знам. Трябва да питаш приятелите ми.

- На какво се дължи впечатлението за хаос в правителството? Едната теза е, че не знаят какво правят. От друга страна, за първи път сякаш властта се интересува какво мислят хората по важните въпроси.

- За да не бъда лоша и да не звуча като в “Челюсти”, ще кажа, че истината е някъде по средата. Не е достатъчно да търсиш диалог с обществото, за да си добър управленец. Трябва да имаш визия как да изглежда държавата, която ръководиш, особено в условията на криза. Когато едно предложение, дошло от неправителствения сектор, синдикатите, работодателите, се окаже по-добро от твоето виждане, да, приеми го. Но го обявявай само когато твърдо си решил как да действаш. В противен случай поведението ти изглежда така, сякаш не знаеш какво правиш. Сякаш търсиш изход от ситуация, без да имаш стратегия през кой коридор ще минеш.

А е вярно, че лидерите се раждат в кризи. И е хубаво в криза да имаме такова управление, което да ускори излизането от нея.

Смятам, че правителството винаги трябва първо да брои до десет, преди да даде поредното интервю, в което да каже просто за намеренията си. Защото знаеш какви сме журналистите. За нас едно намерение винаги се появява в заглавие на вестник без въпросителна. Когато онези, заради които и ние работим, прочетат това заглавие, те спират да се съмняват, че това е категорично решение. Приемат, че здравната вноска се увеличава, излизат на протест, започват да се притесняват, много хора спират да я плащат. Ако след 20 дни ще ревизираш това решение, защо си го казал?

- Кой е най-сериозният проблем пред обществото ни?

- Огромната дупка, която зее в бюджета. Ако няма категорични реформи сега и само задоволяваме нечии претенции, като увеличаваме бюджетния дефицит, опасността да се разклати икономиката ни е много голяма. Най-големият проблем е да се направи оптималното, за да се намалят публичните разходи, разходите за администрацията и синдикатите да ограничат в някаква степен претенциите си.

В момента има два подхода. Единият е дали да се движим на ръба на позволения бюджетен дефицит, харчейки. Другият е дали да ограничаваме разходите до такава степен, че да намаляваме този дефицит, който вече е близо 2%. В условията на криза не е достатъчно да кажеш, че въвеждаш данък лукс, защото той няма да запълни бюджета. Не е и нормално поведение социалистите да казват – Цветелина Бориславова има такива доходи, че може да запълни дупката в бюджета.

В условията на криза политиците трябва, загърбвайки рейтинга, опита за политическо надмогване, да седнат и измислят нещо. Защото, ако гръмне валутният борд и скочи инфлацията, кой печели от това? Сергей Станишев, Георги Първанов? Съмнявам се.

- С кого искате да направите интервю?

- Доган. Конкретен пример е скандалът с неговия консултантски договор за “Цанков камък”. Има проблем, свързан с имотни декларации, имотно състояние, конфликт на интереси, включително морален казус на един от основните политически лидери в страната. В това време той е затворен някъде в сарая, а говорителят на партията обяснява какво е искал да каже и каква лаборатория си бил изградил в къщата, в която живее. Искам да го чуя от него.

Защо след самоубийството на Ахмед Емин само колегите от в. “Труд” имаха възможността да му зададат въпросите, от които всички се вълнуваха?

Всичко това изгражда имиджа на политика в обществото. Ако този човек продължава да мълчи, какво да си мислим. Когато липсва легитимно говорене, там се появяват слухове. Защо продължава да не ходи на работа? Защо е толкова сериозно дезинтересиран от проблемите на обществото? Не съм чула какво мисли г-н Доган за тежката икономическа криза. А е човек, който сигурно има какво да каже.

Иначе с европейски политици колко много ми се прави интервю!

- Защо с тях, какво ще ги питате?

- Говори ми се със Саркози, след като му се наложи да направи промени в правителството след загубата на местните избори. Иска ми се да интервюирам Обама за здравната реформа. Включително и Хилари Клинтън. С такива хора ми се говори. Защото, както казва Прасчо, приятелят на Мечо Пух, малкостта се превърна в голям проблем помежду ни.

Прекалено малко е всичко онова, с което се опитват да ни накарат да мислим, че живеем в големи събития.

Кое е това събитие? Че брат Галев стоял с гръб към един съдия, и дали така не си уреждали нещо?

Всички трябва да се съгласим, че трябва да работим за повече гражданственост. Ние не стачкуваме, не протестираме срещу политиците. Решихме, че когато сме апатични, ги наказваме. Но така не променяме нищо. Продължаваме да живеем по същия ориенталски, балкански, сив начин. Колкото е сива икономиката ни, толкова са сиви и политиката, и хайлайфът. Нали виждаш? Хората искат да бъдат известни с това, че са известни, че се наяли със суши или си купили новия модел часовник DNG. Какво от това?

Ние искахме в тези години на преход, независимо че живеем в Люлин, цялата ни държава е един голям Люлин, да караме BMW, да обличаме “Армани”. Не може. Първо трябва да поработим, да имаме претенции към самите себе си, сериозни изисквания към политиците, работодателите си, към икономиката ни, към продавачите на зеленчуци с лошо качество, към онези, които ни рекетират на пътя.

Не харесваме политиците си. Откъде са те, от Албания ли, или от Неапол? Нали сами ги избрахме!

- Какво ще се случи след една, две, пет години?

- Ще ти кажа какво си мечтая да се случи. Лятото, когато получих поканата за работа в телевизията, си спомням, че дълго спорих в медията, че няма да има правителствена криза след изборите. Наистина бях убедена, че хората масово ще излязат и ще изберат онзи, който им обеща възмездие. Иска ми се след 1-2 години, но няма да стане толкова бързо, преди да отидем да гласуваме, да си направим труда да прочетем поне първата страница от някоя програма на политическа формация. Да потърсим в гугъл този, който ни е кандидат за депутат, какво е правил преди това. Да се опитаме да правим информиран избор.

Ние сме лишени от амбиция.

На нас ни стига да сме най-бедната страна в ЕС, на която през миналата или по-миналата година й се налагаше да си топли мазута, за да има парно през зимата.

- Докога ще работите в радио?

- Едното не е за сметка на другото в никакъв случай. Аз се научих на журналистика в радиото. Учила съм икономика.

“Дарик” ми е втори дом. Толкова добре се чувствам тук. Сега ще ми е малко по-натоварено, но нали знаеш, намери си работа, която обичаш, и никога няма да ти се налага да работиш. Правя това с толкова много любов. Събудих се през нощта към 3 ч, малката искаше вода, и се замислих, че има още цели 4 часа до времето, в което трябва да стана да гледам новини, да съм активна. Толкова ми харесва това, което правя.

- След като сте завършила икономика, как започнахте да се занимавате с журналистика?

- Аз не завърших. Между другото след повторната ми поява по телевизията в жълтата преса написали, че съм завършила академията, в която е бил Красьо Черничкия.

Наистина съм учила в Свищов, но на 4-ата година, след като бях взела всички изпити, разбрах, че това не е за мен. Оставаха ми още 4 изпита, за да се дипломирам, но се отказах. Започнах работа в едно общинско радио в Хасково и се чувствам чудесно от избора си. Икономиката наистина ме изкушава, но аз учех счетоводство и контрол. Мисля, че не съм сбъркала.