в. 24 часа | Паола ХЮСЕИН | 2010-03-27
Почти цялата кариера на Диана Найденова досега е свързана с Дарик радио. Първите си стъпки прави в общинско радио в Хасково, след което започва работа в местния клон на “Дарик”. Собственикът Радосвет Радев забелязва таланта й и я изтегля в София. Тя е била “Глас на “Дарик” – наградата за добра журналистика в радиото. От няколко години води публицистичното и доста остро предаване “Челюсти”. Всеки ден от 13 ч.
През лятото на миналата година за първи път се появи на екрана на Нова тв по заместване в сутрешния блок. После продължи с предаване в ранния следобед, след това в събота и накрая не намери общ език с медията. Почти веднага Евтим Милошев от “Дрийм тийм” я покани в предаването “Нека говорят с Росен Петров” по Би Ти Ви. Рубриката й е озаглавена “Опасно близо с Диана Найденова”.
Защо напуснахте “Станция Нова”, г-жо Найденова, след като, казват, заплатите на някои водещи били по 15 хил. лева?
- Не обичам да говоря за онези дискретни отношения, които съм имала с телевизията, по начин, по който сигурно всички искат да се разчопли в тях. Това беше интересен за мен проект, но не ме караше да надграждам в чисто професионален план.
Сега имам много повече свобода за творчество. Беше толкова любопитно за мен при първото ми участие в “Нека говорят” да изгледам заедно с Росен Петров онова, което съм направила, и то наистина ми хареса. Симеон
Дянков беше толкова сладък пред дъската, той дори се зарази от мен и ми отговаряше в същия стил.
- Как ви поканиха в Би Ти Ви?
- Две или три седмици след като прекъснах отношения с Нова тв, ми се обади Евтим Милошев и аз приех с удоволствие. Това е все едно да попиташ Бербатов защо играе за “Манчестър Юнайтед”, като можеше да играе за “Манчестър Сити”.
Големият отбор наистина е важен, от него и аз ще науча много. Телевизията не е онова, което умея да правя така, както радио. Предаването много ми харесва – това е лайт публицистика в неделя следобед, говорене с хората по този неформален начин, който те кара да останеш пред екрана.
Това, което правя, са интервюта в среда, не в студио, с героите от седмицата. Ние снимаме филм. Тази неделя мой гост ще бъде Нели Куцкова, говорителят на Съюза на съдиите, и в петък ще правим с нея интервюто в една от залите на Съдебната палата, тя ще бъде облечена в тога и ще си говорим за проблемите на справедливостта у нас.
Не е достатъчно хората да чуят, че имаме нова наказателна политика, която увеличава санкциите за извършване на тежки престъпления. Искат да знаят, че когато едно престъпно деяние влезе през входа на Темида, то ще бъде наказано.
- Дъщеря ви как приема непрекъснатата ви заетост?
- Вечер в 6 ч вземам Боряна от градината, до 7 приготвяме нещо за вечеря. В 7 ч е ясно, че мама гледа новини, а тя на малкия си преносим телевизор гледа детско филмче. Така е пораснала покрай мен с информация, че дори неактивно слушайки новините, преминавайки край телевизора, докато си играе, чува. Примерно новината за футболиста, пребил манекенката. Тогава ми каза: нали този батко няма да дойде пред нашия блок, нали няма да ни нарани, защо е бил тази какичка.
Закон е да гледам новини до 20,30 ч, когато идва нашето време. Тогава правим курабии за Великден като миналата вечер, друг път готвим телешко, простираме, гладим. В 22,30 ч най-късно сме в леглото.
- Колко е голяма?
- На 28 април навършва 6 години. Лягаме си снощи (в сряда вечерта – б.а.)и тя ми казва: “Мамо, обърни се и ме погледни. Виж колко съм красива и нежна, а Слав защо ме бие непрекъснато?” Това е момченце, с което са в групата и ходят заедно на латинотанци. Между другото Слав винаги когато отида в градината, идва и общува с мен. А Боряна плаши децата с пушката на дядо си, който е ловец.
Напоследък ме изненада, като ми каза: “Ако някой те ядосва, ще му вгорча живота.” Това е най-новата фраза, която е научила. Питам я какво е това, а тя – не знам, мамо, но е нещо лошо.
- Как се справяте двете с толкова неща?
- Бабата помага. Това е майка ми, която е с мен от 7-ия месец на бременността ми. Когато я прибира от детската градина, минават през парка, където Боряна играе с децата на ластик. Помниш ли как като малки скачахме? И сега го правя вкъщи, за да й покажа – връзваме ластика между два стола, горката съседка баба Надка отдолу.
- Вие гледате Боряна сама, има ли мъж до вас?
- Наскоро четох нещо много интересно – трябва да срещнеш много фалшиви хора, за да познаеш истинския. Мисля, че сега до себе си имам човек, на когото мога да разчитам, и се чувствам вълшебно.
- Вярно ли е, че имате връзка с Камен Костадинов?
- Очевидно жълтата преса се продава през скандал и измислици. Доколкото знам, Камен Костадинов си има семейство и това звучи отвратително дори когато ме питаш.
- Какви са политиците, когато са само пред микрофон и когато се включи камера?
- В началото, когато Евтим ме покани да работим заедно, ми каза: “Аз познавам твоя стил на работа и ми харесва, но имам едно притеснение. Сигурна ли си, че ще идват при теб политиците, защото ти си толкова лоша?”
През тези 10 години в радиото, от които повече от 6 съм водещ на политически формати, съм създала свой стил на говорене. Затова хората, които бих поканила сега, знаят, че няма да ми бъде достатъчно да изпеят онова, което искат да кажат.
Виж ме, аз самата съм публично несуетна, не обичам партитата, не е важно да имам руж на бузите, за да направя едно интервю. Да, политиците обличат костюм обезателно, когато са пред камера, докато в радиото могат да бъдат и по тишъртка. Миналата седмица Росен Плевнелиев гостуваше в “Нека говорят”, аз точно излизам от ефир и той чака на меката мебел пред студиото.
Тръгва да си облича сакото, отдолу беше със симпатична раирана риза. Не се познаваме, но му казах: “Г-н министър, моля ви, оставете това сако, толкова по-добре ще е да влезете с риза, така, както ще ви възприемат зрителите в неделя следобед.”
До себе си имам човек, на когото мога да разчитам. При мен, за което благодаря на гостите си, събеседниците знаят, че не е важна толкова формата, колкото съдържанието, че няма да престана да питам, докато не получа отговора, който хората искат да чуят.
- Защо сте лоша? Само когато задавате въпроси ли сте такава?
- Смятам, че има един дефект на публичното говорене, който е дефект на т.нар. четвърта власт. В годините сме били прекалено конформистки настроени и удобни в начина, по който интервюираме политиците. Лоша ли бях, когато питах Волен Сидеров знае ли кой е данъкът, който пълни най-голям процент от данъчните приходи в хазната? Лидерът на политическата сила, която дори имаше претенциида е първа, да изпревари ГЕРБ, трябва ли да знае това? Не смятам, че това е лош подход.
Може би е по-нетрадиционен и затова изглежда много агресивен. Тъкмо напротив. Виждаш, че в онези телевизии, към които се стремим, въпросите се задават така, както трябва, разкрития се правят непрекъснато, независимо че и там вероятно политиците искат медиите да са удобни за тях. Не смятам, че съм лоша, защото например казвам на министъра на финансите, че през ден те сменят хаотично своя подход към икономическата криза. Това създава несигурност у хората и е най-нормално един журналист да говори по този начин.
Дали съм лоша, не знам. Трябва да питаш приятелите ми.
- На какво се дължи впечатлението за хаос в правителството? Едната теза е, че не знаят какво правят. От друга страна, за първи път сякаш властта се интересува какво мислят хората по важните въпроси.
- За да не бъда лоша и да не звуча като в “Челюсти”, ще кажа, че истината е някъде по средата. Не е достатъчно да търсиш диалог с обществото, за да си добър управленец. Трябва да имаш визия как да изглежда държавата, която ръководиш, особено в условията на криза. Когато едно предложение, дошло от неправителствения сектор, синдикатите, работодателите, се окаже по-добро от твоето виждане, да, приеми го. Но го обявявай само когато твърдо си решил как да действаш. В противен случай поведението ти изглежда така, сякаш не знаеш какво правиш. Сякаш търсиш изход от ситуация, без да имаш стратегия през кой коридор ще минеш.
А е вярно, че лидерите се раждат в кризи. И е хубаво в криза да имаме такова управление, което да ускори излизането от нея.
Смятам, че правителството винаги трябва първо да брои до десет, преди да даде поредното интервю, в което да каже просто за намеренията си. Защото знаеш какви сме журналистите. За нас едно намерение винаги се появява в заглавие на вестник без въпросителна. Когато онези, заради които и ние работим, прочетат това заглавие, те спират да се съмняват, че това е категорично решение. Приемат, че здравната вноска се увеличава, излизат на протест, започват да се притесняват, много хора спират да я плащат. Ако след 20 дни ще ревизираш това решение, защо си го казал?
- Кой е най-сериозният проблем пред обществото ни?
- Огромната дупка, която зее в бюджета. Ако няма категорични реформи сега и само задоволяваме нечии претенции, като увеличаваме бюджетния дефицит, опасността да се разклати икономиката ни е много голяма. Най-големият проблем е да се направи оптималното, за да се намалят публичните разходи, разходите за администрацията и синдикатите да ограничат в някаква степен претенциите си.
В момента има два подхода. Единият е дали да се движим на ръба на позволения бюджетен дефицит, харчейки. Другият е дали да ограничаваме разходите до такава степен, че да намаляваме този дефицит, който вече е близо 2%. В условията на криза не е достатъчно да кажеш, че въвеждаш данък лукс, защото той няма да запълни бюджета. Не е и нормално поведение социалистите да казват – Цветелина Бориславова има такива доходи, че може да запълни дупката в бюджета.
В условията на криза политиците трябва, загърбвайки рейтинга, опита за политическо надмогване, да седнат и измислят нещо. Защото, ако гръмне валутният борд и скочи инфлацията, кой печели от това? Сергей Станишев, Георги Първанов? Съмнявам се.
- С кого искате да направите интервю?
- Доган. Конкретен пример е скандалът с неговия консултантски договор за “Цанков камък”. Има проблем, свързан с имотни декларации, имотно състояние, конфликт на интереси, включително морален казус на един от основните политически лидери в страната. В това време той е затворен някъде в сарая, а говорителят на партията обяснява какво е искал да каже и каква лаборатория си бил изградил в къщата, в която живее. Искам да го чуя от него.
Защо след самоубийството на Ахмед Емин само колегите от в. “Труд” имаха възможността да му зададат въпросите, от които всички се вълнуваха?
Всичко това изгражда имиджа на политика в обществото. Ако този човек продължава да мълчи, какво да си мислим. Когато липсва легитимно говорене, там се появяват слухове. Защо продължава да не ходи на работа? Защо е толкова сериозно дезинтересиран от проблемите на обществото? Не съм чула какво мисли г-н Доган за тежката икономическа криза. А е човек, който сигурно има какво да каже.
Иначе с европейски политици колко много ми се прави интервю!
- Защо с тях, какво ще ги питате?
- Говори ми се със Саркози, след като му се наложи да направи промени в правителството след загубата на местните избори. Иска ми се да интервюирам Обама за здравната реформа. Включително и Хилари Клинтън. С такива хора ми се говори. Защото, както казва Прасчо, приятелят на Мечо Пух, малкостта се превърна в голям проблем помежду ни.
Прекалено малко е всичко онова, с което се опитват да ни накарат да мислим, че живеем в големи събития.
Кое е това събитие? Че брат Галев стоял с гръб към един съдия, и дали така не си уреждали нещо?
Всички трябва да се съгласим, че трябва да работим за повече гражданственост. Ние не стачкуваме, не протестираме срещу политиците. Решихме, че когато сме апатични, ги наказваме. Но така не променяме нищо. Продължаваме да живеем по същия ориенталски, балкански, сив начин. Колкото е сива икономиката ни, толкова са сиви и политиката, и хайлайфът. Нали виждаш? Хората искат да бъдат известни с това, че са известни, че се наяли със суши или си купили новия модел часовник DNG. Какво от това?
Ние искахме в тези години на преход, независимо че живеем в Люлин, цялата ни държава е един голям Люлин, да караме BMW, да обличаме “Армани”. Не може. Първо трябва да поработим, да имаме претенции към самите себе си, сериозни изисквания към политиците, работодателите си, към икономиката ни, към продавачите на зеленчуци с лошо качество, към онези, които ни рекетират на пътя.
Не харесваме политиците си. Откъде са те, от Албания ли, или от Неапол? Нали сами ги избрахме!
- Какво ще се случи след една, две, пет години?
- Ще ти кажа какво си мечтая да се случи. Лятото, когато получих поканата за работа в телевизията, си спомням, че дълго спорих в медията, че няма да има правителствена криза след изборите. Наистина бях убедена, че хората масово ще излязат и ще изберат онзи, който им обеща възмездие. Иска ми се след 1-2 години, но няма да стане толкова бързо, преди да отидем да гласуваме, да си направим труда да прочетем поне първата страница от някоя програма на политическа формация. Да потърсим в гугъл този, който ни е кандидат за депутат, какво е правил преди това. Да се опитаме да правим информиран избор.
Ние сме лишени от амбиция.
На нас ни стига да сме най-бедната страна в ЕС, на която през миналата или по-миналата година й се налагаше да си топли мазута, за да има парно през зимата.
- Докога ще работите в радио?
- Едното не е за сметка на другото в никакъв случай. Аз се научих на журналистика в радиото. Учила съм икономика.
“Дарик” ми е втори дом. Толкова добре се чувствам тук. Сега ще ми е малко по-натоварено, но нали знаеш, намери си работа, която обичаш, и никога няма да ти се налага да работиш. Правя това с толкова много любов. Събудих се през нощта към 3 ч, малката искаше вода, и се замислих, че има още цели 4 часа до времето, в което трябва да стана да гледам новини, да съм активна. Толкова ми харесва това, което правя.
- След като сте завършила икономика, как започнахте да се занимавате с журналистика?
- Аз не завърших. Между другото след повторната ми поява по телевизията в жълтата преса написали, че съм завършила академията, в която е бил Красьо Черничкия.
Наистина съм учила в Свищов, но на 4-ата година, след като бях взела всички изпити, разбрах, че това не е за мен. Оставаха ми още 4 изпита, за да се дипломирам, но се отказах. Започнах работа в едно общинско радио в Хасково и се чувствам чудесно от избора си. Икономиката наистина ме изкушава, но аз учех счетоводство и контрол. Мисля, че не съм сбъркала.
