в. 24 часа | Димитър СТАЙКОВ | 2010-02-13

Преди 20 г. излезе първият брой на вестника. Главните му редактори станаха жертва на политиката
Когато през 1992 г. постъпих на работа във в. "Демокрация", главен редактор беше Волен Сидеров. Идвах от едно списание, страхотно измислено от Димитър Езекиев, голям журналист и по това време депутат. Имаше дизайн и съдържание като Newsweek. Казваше се "Български дневник" (известна прилика има с днешното списание "Тема") и беше наследило редакцията, активите и пасивите на прочутото списание "Отечество" на Серафим Северняк. То беше изпреварило времето си, защото не нападаше никого, а коментираше и анализираше. Ясно, че без реклама беше обречено. Така и стана. След половин година "Български дневник" изчезна и Невен Копанданова, с която бяхме работили във в. "Свободен народ", уговори среща с Волен.
Голям оборот на журналисти течеше през тези години. В новите вестници, които се рояха по това време, навлизаха млади журналисти, както и по-опитни колеги от вече известните издания. Например във в. "Свободен народ" на социалдемократа Петър Дертлиев дойдоха направо от университета Юри Велев и Косьо Ранев, които по-късно постъпиха в " 24 часа". А в стаята на редакторите на "Демокрация", в която работеха около 16 души, винаги весела и отзивчива беше Светлана Джамджиева, днес един от зам. главните на "Труд".
"Демокрация" нямаше отдел "Култура" и Волен поиска да го създадем. Не беше лесно, защото политическите статии и новини изтласкваха културните, доколкото ги имаше. А и културните имаха вид на сводки от фронта – разцепи се театър " София", роди се след кървави обвинения и декларации МГТ "Зад канала", изгониха Бойко Богданов от театър "София" и пр.
Щом се появи малка културна територия във вестника, незабавно около нея закръжиха хора, които пишеха с краката си, обаче бяха свързани с функционери на СДС. Трудно беше да ги пренебрегнеш, защото се оплакваха. Например станалият години по-късно културен министър при Симеон Сакскобургготски композитор Божидар Абрашев (мир на праха му, вече е покойник) не спираше да пише нещо като доклади по своята част и напираше да ги публикуваме. Никой не се интересуваше от стила, важна беше политическата "острота", което означаваше пренебрежение към мотивировката и използване на цветист език. През тези години май нямаше осъдени за обида. С Волен Сидеров се работеше много леко. Беше сговорчив, когато виждаше, че не е прав, и разведряваше напрежението с находчивия си хумор. А напрежението се сгъстяваше, когато наближаваше да се носи броя до Полиграфиче-/ ския комбинат, ‘ където се печаташе на висок печат. Нямаше компютри, тракахме на пишещи машини и правехме корекциите на шпалтите. Това ставаше към полунощ. Чиста романтика. Точно когато дежурният екип се готвеше да тръгне към печатницата с абсолютно готовия брой, пристигаха депутати или политици и носеха поредната декларация за първа страница. Много често идваха Евгений Михайлов, Едвин Сугарев и Косьо Мишев, спряган за сивия кардинал на Филип Димитров. Понякога – Михаил Неделчев или Александър Йорданов. Вестникът се разбишкваше с такъв жар и велика неотложност, като че ли току-що е избухнала Френската революция.
Липсата на опит не притесняваше никого
Сградата на "Раковски", която обитаваше СДС и беше редакцията, някак си преобразяваше хората. Навън и в компании те бяха естествени, ерудирани, иронични, талантливи. Влязат ли в партийната централа, ставаха свадливи, еднолинейни, тиранични, съобразяващи се. Панчо Денев, чийто интелект и чувство за хумор с килограми да ги мериш, когато дойде като главен редактор след Енчо Мутафов, веднага прие длъжния формат. Може би единствен успя да се съхрани Иво Инджев, който вечер свирил из стаите на китара. Но това стана години след напускането ми на вестника.
След година-две всеки главен редактор на "Демокрация" беше принуден да напусне. Никой от хората на това място не успя да се хареса на политиците от десетките партии и течения в СДС, на провинциалните им лидери, на депутатите. Те непрекъснато обикаляха стаите извън "насоките" в събранията на координационния съвет или на издателския синдикат на последния етаж. Нямаше как да не запомниш д-р Васил Михайлов, спечелил си по-късно прякора Нубиеца заради номера на "Ку-ку", който всеки ден надничаше тук-там заедно с приятеля си Иван Ценов. Познавах последния като свестен човечец, преди да стане политик, но после се промени и започна да обижда и обвинява всички. Волен Сидеров беше принуден да напусне
през същата 1992 г. На негово място дойде Енчо Мутафов. Заместници му бяха Людмил Пауновски и Самуел Леви. Паунов-ски подчертаваше с червено пасажи в "Дума" и други вестници и после пишеше коментари. Да речем – сатирични. Леви дойде от "Век 21", десния вариант на "Литфронт". Беше мрачна личност и правеше това, което широко скроеният Мутафов не искаше да прави – да слухти за всичко в редакцията и да цензурира. Скоро всички пропищяха от него и веднъж колежка се оплака, че я задирял. Скандалът се разви и Мутафов беше принуден да го освободи. Поне доскоро Леви беше шеф на Института за изследване на интеграцията на Ахмед Доган.
Не знам за кого са натискали Енчо Мутафов, но той поиска аз да стана зам. главен редактор. Трябваше да присъствам с него на заседания на издателския синдикат, но там беше ужасяващо и повече не стъпих. Виждах как и Енчо се гънеше и остаряваше пред очите ни. Той пишеше страхотно добра литературна критика и я поднасяше много вкусно. Интересите му бяха при нелеките за анализ писатели и художници. Днес дори няма такъв критик като него. Но той беше длъжен да" воюва" (негови думи на купона за 10-годишната на "Демокрация" ) с Доган, с Димитър Луджев, с" Дума", с БСП, с Богомил Бонев, с Константин Тренчев и пр. Той измисли термина" семкаджии" за вестник "24 часа".
А всъщност новинарският вестник беше "24 часа". И понеже беше по-зрелищен и по-динамичен от всички останали, тайно му завиждахме. На планьорките в "Демокрация" отчитахме, че сме изпуснали важни новини, но затова пък имаме такива, които другите нямат. Само че никой не се интересуваше от тях.
С извинение, вестникът си остана такъв до края. Аз научих занаята при Стефан Продев през седемте години в "Народна култура". Беше прекрасно време! Постъпих при друг голям професионалист – Георги Найденов, бащата на Валери, който не цепеше басма на никого в Политбюро. Веднъж станах свидетел как крещеше на Милко Балев и му тресна слушалката. Но в края на краищата тази конфронтация му струва стола. Дойде Продев и ако в края на 1989 г. не беше напуснал, за да стане главен редактор на "Дума", щях да остана във вестника. Но постъпката му приехме като предателство особено след нощта на буквално и душевно пиянство, когато го избраха за шеф на Съюза на журналистите. В онова време това беше важна организация.
През последните години преди ноември 1989-а в "Народна култура" пишеха всички, които станаха по-късно лидери на СДС или оглавиха разумните течения в БСП. Там на подлистник в един брой Валери Найденов екипира идеите си за модерен вестник, различен от всички останали.
В "Демокрация" този професионализъм липсваше. Обаче, противно на някои мнения, нямаше цензура. В смисъл – ясно е, че е партиен вестник и защитава СДС. Оттам нататък никой не се месеше в отразяването на културните процеси, скандали и личности.
Порокът на вестника беше противоречието между желанието да бъде четен от всички българи, тоест да е национален всекидневник, и невъзможността да е такъв. Много сили действаха в различни посоки на синьото движение и те се интересуваха единствено от декларациите, заявленията и събитията в собствените им партии. Когато напусна поста си на главен редактор, Невен Копанданова нарече това състояние хермафродитно.
Енчо Мутафов беше принуден да се махне и с него трябваше да се махне цялото ръководство. Дойде Панайот Денев със зам. главните Мария Велковска (сега е в "Дневник"), Микаела Въжарова и Владимир Каракашов (по-късно работи в BG редакцията на Би Би Си, а след закриването й е в Брюксел). После и те бяха махнати.
Главните редактори
Първият брой на вестника излиза на 12 февруари 1990 г. Първият главен редактор е литературният критик Йордан Василев (до септември 1990 г.). След него са Волен Сидеров (от септември 1990 г. до февруари 1992 г.), Енчо Мутафов (от февруари 1992 г. до май 1993 г.), Панайот Денев (от март 1993 г. до август 1994 г.), Иво Инджев (от септември 1994 г. до юли 1995 г.), Невен Копанданова (от април 1996 г. до 1 юни 2000 г.), Атанас Свиленов (2 юни 2000 г. до 18 април 2002 г.), Недко Петров (18 април 2002 г. до юни 2002 г.).

Стр. 26

в. 24 часа | Слави АНГEЛОВ |2010-02-11 

С Кристина Патрашкова, главен редактор на вестник "Галерия" разговаря СЛАВИ АНГЕЛОВ

- Кристина, ти отричаш Алексей Петров да стои финансово зад в. "Галерия". В каква позиция ще коментираш ареста му?

- Още преди излизането на в. "Галерия" се разпространи слух, че това е вестник на Алексей Петров. Категорично твърдя, че Петров няма нищо общо със собствеността на вестника. Може да бъде проверено и в търговските регистри. Това обаче не означава, че аз и колегите от вестника не се познаваме с него. Направих едно голямо интервю с него и покрай него между нас се формираха и човешки отношения.
Той често е бил наш източник на информация. За него се говорят всякакви неща, но едва ли има съмнение за това, че той е много добре информиран.
Не случайно още за предишния брой на "Галерия" той каза, че много хора в ГДБОП работят по него и предстои да бъде арестуван. Каза, че ще му бъдат вменени някакви обвинения. Той ни даде дори документ, според който един от задържаните от бандата на Наглите е бил принуждаван чрез физическо насилие да каже, че Петров е поръчител на убийство, но този човек е отказал.

- Алексей Петров какво ти каза? Защо се подготвя неговият арест?

- Неговата версия бе, че човекът, който главно е нервен спрямо него, е министър Цветан Цветанов. Става дума за това, че Петров преди време в парламентарната комисия на Иван Костов е изнесъл доказателства, включително и папки, за това, че висши служители на ДАНС са замесени в незаконни действия, в далавери.

- Той е смятал, че ще го арестуват заради разкритията пред комисията?

- Той беше искал дори стенограмата от това заседание, което му бе отказано. И сега е интересно това да се разсекрети, за да се види какво точно Алексей Петров е казал там. Той е направил разкрития за висши служители на ДАНС, които Цветан Цветанов подкрепя. Нервността на Цветанов пролича особено след като Апелативният съд реши да освободи Антон Петров-Хамстера, свързван с Алексей Петров.
Потресена съм от разпространеното видео от пресцентъра на МВР. Показен, доста груб арест на човек, за който не се знае дали обвиненията ще издържат в съда. Изглежда сякаш зад всичко това стоят много лични мотиви. МВР ходи да арестува с камера като риалити шоу.

- МВР от години снима акциите си.

- Но какво искаш да покажеш с всичко това?

- Добре, но защо така се получават нещата при Алексей – вестник "Галерия", всички смятат, че е негов, но не бил негов, партията на Яне Янев също, но и тя нямала нищо общо с него? Що за човек е той според теб?

- Той самият обича да казва, че изпълнява много и различни роли. Около неговото име се въртят най-много легенди. Вероятно това е част от митологията. Както и при актьорите, когато изпълняваш някаква роля, не знаеш в каква степен превъплъщението е истинско и в каква то е режисирано. Вероятно това е част от тази история. Аз мисля, че неговата дълга кариера на агент под прикритие го е научила да влиза в различни роли. За това хората си мислят, че има нещо задкулисно.

- Как ще реагира той на този арест?

- Той е много хладнокръвен човек, който не губи присъствие на духа. Още повече – той го очакваше. Вероятно по някакъв начин си го е представял. И той не се чувстваше притеснен. Дори казваше, че може да е в негова полза.

- Какво го е карало да мисли така?

- Вероятно, защото не се е чувствал гузен. Или може би е имал какво да каже. Той между другото се изказваше положително за някои действия на МВР, включително и акцията срещу Наглите. Единствената му забележка към Цветанов беше, че говори повече от необходимо. Но Петров каза, че на всяка цена трябва да се стигне до върха на тази организация за отвличания.

- Преди няколко месеца той обеща големи разкрития за механизмите на прехода, но не каза нищо. Защо?

- Въздържаше се, защото винаги в нашите разговори поне е проявявал симпатии към премиера Борисов. Петров твърдеше, че това е най-подходящият да управлява в момента. Категорично го подкрепяше и казваше, че трябва да му помогне. Смяташе, че Борисов е човек, който умее да взема решения, въпреки че може би е обграден от хора, които понякога могат да го подведат.

- Те не са ли в тежък конфликт?

- Днес много колеги ме питаха за това, включително и дали причината за конфликта не е един взрив преди години срещу приятелката на премиера Цветелина Бориславова. Алексей Петров ми е казвал, че е обяснил на Борисов точно кой е поръчал взрива на колата – важна фигура в подземния свят. Казвал ми е също, че Борисов е наясно с това и те нямат никакъв проблем по отношение на тази история. Дори ми е казвал, че при атентата срещу него пред басейна "Спартак" преди години Борисов е бил първият човек, който е отишъл да го види в болницата.

- Но все пак обвиненията срещу Петров са много сериозни…

- Първо, той до съвсем скоро беше най-известният, митологизиран агент под прикритие, който беше осветлен. Излиза, че 30 г. той е бил държавен служител, човек, внедрен в мафията, който е изпълнявал поръчки на държавата. И това е продължило 30 години.

- Има обаче и хора, запознати от първа ръка с кадровото му досие, които казват, че той не е свършил почти нищо като агент. Направили го агент, за да опънат чадър върху него…

- Не съм запозната с неговото досие, но съм чувала, че лично премиерът Борисов е казвал, че Алексей Петров е единственият човек в България, който е хващал жив терорист.

- Да, преди 1989 г. Как обаче Петров се развива след това?

- И аз искам да разбера истината – каква точно роля е изиграл Петров. Но и всеки, който твърди, че той не е направил нищо като агент, е хубаво да го докаже. От всичките ми разговори с него аз не мога да остана с впечатлението, че това е човек, който се занимава с проститутките на Лъвов мост. Срещу него днес бяха изредени много обвинения, че аз не разбирам за какво точно го разследват. Нека да извадят доказателства и ако това се случи, аз ще го видя в някаква друга роля.

- Казваш, че министър Цветанов бил нервен, но той се ползва със силна подкрепа от премиера…

- Алексей Петров и премиерът Бойко Борисов са били по едно и също време в МВР. В миналото са имали и обща фирма, били са много близки. Съотборници са в каратето. Те са хора, които от време на време се чуват, а доколкото зная и се срещат. Много ми е интересно дали тази акция срещу Алексей Петров днес не е свързана по някакъв начин с миналото му и даже с живието и битието на Бойко Борисов.

- Смяташ, че с ареста му се разчистват някакви стари сметки?

- Не, по-скоро ми се струва, че Цветан Цветанов извършва някакви действия, за да разчисти свои лични сметки. Дано не подвежда Бойко Борисов. Но може би и премиерът има някаква роля в това.

- Вярно ли е според тебе, че докато е бил в ДАНС, Петров е изнудвал много бизнесмени, включително и олигарси?

- След ареста на Петров Цветанов отправи апел към всички, които могат да свидетелстват, че им е навредил по някакъв начин. Нека сега да докажат всичко това. Но дори и да не го докажат, дори и той да бъде освободен скоро, те постигнаха своята цел, защото успяха да го дискредитират.
Аз се надявам, че свидетелите срещу Петров няма да се окажат някакви сутеньори. Би било доста несериозно.

Стр. 4

БНР, 12+3 | 2010-02-10 

Водещ: Явор Дачков, зам.-главен редактор на вестник „Галерия”. Здравей, Яворе.

Явор Дачков: Здравей, Дани, здравейте и на слушателите на „Хоризонт”.

Водещ: И за откритото писмо до министър Цветанов, което публикува вестник „Галерия”, мисля, миналата седмица. единият от въпросите, които задавате към министъра на вътрешните работи е – вярно ли е, че ще бъде арестуван Алексей Петров.

Явор Дачков: Да, днес сме публикували втора част на това писмо. Наистина преди седмица вестник „Галерия” попита открито г-н Цветанов дали се кани да арестува Алексей Петров. И доколкото разбирам, днес имаме отговор от него, макар че това все още не е потвърдено официално, нали така.

Водещ: Да. Какво ви накара да попитате точно това?

Явор Дачков: Алексей Петров ни каза, че се готви неговият арест. Това е истината. Той знаеше, че се готвят да го арестуват. Ние по наши други проучвания стигнахме до същата информация, разбрахме, че в ДАНС е създаден цял отдел, който трябва да събере „доказателства” за него, включително да подслушва нашите телефони, да следи нашите срещи. Например, Криси Патрашкова бяха проследили и снимали на една среща с г-н Хаджолов. Въобще, това ни накара да отправим обвинения. Аз искам специално внимание да обърна на слушателите за всичко, което разказа преди малко Силвия Великова, то беше изключително интересно. И да се направи връзката с отпадането на доказателствата срещу Антон Петров, по прякор Хамстера, който трябваше да бъде свързан с Алексей Петров, като нямащ нищо общо с операцията „Наглите”. Това също ми се струва важно.

Водещ: Намираме ли сега отговор на въпроса защо пуснаха Хамстера толкова бързо и единствен, доколкото си спомням?

Явор Дачков: Няма доказателства. Това стана ясно на всички. А днес „Галерия” публикува една друга, много скандална новина, всъщност, че според слухове, полицейски, в полицейските кръгове, г-н Цветанов е наредил да се разследват съдииките, неофициално, които са постановили тази оправдателна присъда на Хамстера. Но вижте, тук има нещо много важно, което трябва да се разбере. Да изберем по кой път да разговаряме по темата „Алексей Петров” – по криминалния или по политическия. Сега, това, което прави впечатление е, че Цветан Цветанов отказва да каже категорично дали е арестуван първо Алексей Петров и дали той е свързан с разследването за източването на „Кремиковци”, проституция, пране на пари и всички останали неща, нали така.

Водещ: До толкова, доколкото така е обявена акция „Октопод”…

Явор Дачков: Така е обявена, но те го правят, за да ви заблудят и да смесят и двете линии. Ако Алексей Петров, допуснем, че е арестуван и то по криминална линия, ще трябва да зададем серия от въпроси. И аз ще добавя нещо към биографията, която нашият колега каза преди малко, въпреки че там имаше една фактологическа неточност, Алексей Петров, покушението срещу него бе направено през 2002 година, а не през 1992 година. Сега, от 2000 година г-н Алексей Петров е служител на службите за сигурност на Република България, вербуван от тогавашния шеф на службите Атанас Атанасов, на Национална служба „Сигурност”, с министър-председател Иван Костов. От тогава до преди няколко месеца той работи в службите за сигурност. Бил е член, мисля, и на УС на НОИ. В този период, десетгодишен, главен секретар на МВР и негов пряк подчинен, дясна ръка, Цветан Цветанов, беше премиера Бойко Борисов, който би трябвало още тогава да е бил запознат с престъпната дейност на Алексей Петров, по логиката, по която днес ни подвежда Цветанов, че тази група се занимава от десет години с престъпна дейност.

Водещ: Над десет години.

Явор Дачков: Над десет години. По тази логика това е трябвало да знаят и Костов, и Атанас Атанасов. Ако, пак казвам, понеже никой не говори с имена и в прав текст, аз само следва една чисто журналистическа логика отстрани. Друго нещо, което е много интересно, г-н Алексей Петров е имал обща фирма с министър-председателя, самият г-н Бойко Борисов каза, че те са си пушили пурите заедно, били са съратници в каратето, скоро го нарече лоялен гражданин. И, представете си, ако разследват съдружник на премиера за пране на пари, източване на ДДС, източване на „Кремиковци”, трафик на проституция, би трябвало да стигнат и до самия премиер. Така че друга политическа посока, която може да се търси тук е дали това всъщност не би ударило политически директно Бойко Борисов.

Водещ: Сега, кажи ми моля те, Яворе, когато говорихте с Алексей Петров и той предполагаше, че ще бъде арестуван, имаше ли някакви мотиви, някакви причини, някакви неща, които той сподели с вас в тази посока?

Явор Дачков: Това, което обсъждахме е, че по всяка вероятност го свързват с вестник „Галерия”, той не е свързан, той е, да кажем, един от хората, с които журналистите от този вестник общуват, когато събират информация. Формално и неформално той няма нищо общо с вестник „Галерия”, но бе свързан с него заради… най-вече заради участието на Зоя Димитрова, с която работиха в ДАНС в началото на вестника. И предполагам, че акцията срещу него е насочена и заради публикации в този вестник, който далеч не е цензуриран и добре настроен към управлението, напротив, той е критичен, не казвам, че е тенденциозен, напротив, критичен, както би трябвало да бъде всеки български вестник. За съжаление, не всички са такива.

Водещ: Какво да кажем за страшните тайни на прехода, които смята…

Явор Дачков: Това, което знам от него е, че е разказал много подробно подобни схеми на тази, на която предполагам, че пада жертва сега, на г-н Иван Костов в комисията по ДАНС. И е задал няколко конкретни въпроса за участието на г-н Костов в схеми, това трябва да го има протоколирано, но ако си спомняте, г-н Костов отказа категорично, дори на самия Алексей Петров да предостави стенограмата от техния разговор в ДАНС. Това също е много интересно. Защо, ако тази информация е важна, публична, тя не може да бъде публична или най-малкото човекът, който е дал показания за различни нарушения в службите за сигурност, за смесването на схеми, в които участват полици и хора от сенчестия бизнес и служби, да не може да си прочете думите в самата комисия? Днес аз чух коментара на г-н Костов, който каза, че службите са работили много добре. Но аз пак го питам, ако смята, че арестуването на Алексей Петров е много добро, тогава той трябва да отговори на въпроса защо го е назначил преди това в службите, и то в своите служби за сигурност.

Водещ: Ще попитаме това след малко. Надявам се г-н Атанас Атанасов да си вдигне телефона и да участва в нашето предаване, така, както обеща. Благодаря. Чухме зам.-главния редактор на вестник „Галерия” Явор Дачков.

в. Пари | 2010-02-09 | 00:01:01

Шведският издател на безплатния вестник Метро, Метро интернешънъл, отбеляза "най-добро тримесечие" от създаването си, след като отчете чиста печалба от 5.9 млн. EUR.
Рекордните печалби от последното тримесечие на 2009 г. не са били достатъчни, за да компенсират годишните загуби, предаде Франс прес. Главният изпълнителен директор на Метро интернешънъл Пер Микаел Йенсен изтъкна способността за адаптиране на неговата компания към промените в икономическия климат. За цялата година обаче издателят отчита загуба от 21.7 млн. EUR. Шведската група се сблъска със спада в световен мащаб на приходите от реклама, от които зависи бизнес моделът й. Компанията се адаптира към условията, като се оттегли от нерентабилните пазари и се освободи от няколко вестника, работещи на загуба.

Стр. 20

www.e-vestnik.bg | Иван Бакалов | 2010-02-08

Оттук-оттам приятели и колеги ме подпитват – защо пишеш в тоя жълт вестник “Галерия”. Или пък казват, че нещо бил ченгесарски, пишели много за ДАНС и т. н.

Дилян Пеевски. Снимка: Булфото

 

Една седмица от в. “Телеграф”. Снимка: e-vestnik

 

Дилян Пеевски пред премиера Борисов на трибуната на парламента, по време на парламентарен контрол. Денем Пеевски е опозиция, вечер – цензор и редактор на вестници, които водят яростна пропаганда в полза на Борисов. Снимка: Юлиана Николова, Sofia Photo Agency

 

Монитор има графична концепция да слага портрета на премиера вляво от главата на вестника. Снимка: e-vestnik

 

Вестник “Уикенд” съчинява легенда как злите мафиотски сили готвят атентат срещу героя на народа. Снимка: e-vestnik

 

Една седмица от бившия в. “Експрес”. Снимка: e-vestnik

 

Първите страници на в. “24 часа” в три поредни дни на 23,24 и 25 януари. На 26 януари отново има голяма снимка на Борисов на първа страница – заедно с канцлерката Ангела Меркел. За разлика от вестниците на Делян Пеевски, “24 часа” набляга на едрите планове на Борисов. Това е слагачество и пропаганда от най-елементарен тип. Снимка: e-vestnik

 

Вестник “Телеграф” всеки ден върти наляво-надясно една снимка на Борисов, заедно с посланията му, до главата на вестника. Пропагандата на този вестник граничи със скудоумие. Снимка: e-vestnik

 

сп. Sign Cafe, Медии & Рейтинги | Албена ЧЕШМЕДЖИЕВА | 2010-01-20 

Още през 2000 година един от най-авторитетните английски всекидневници The Guardian започна масирани инвестиции в интернет и това постави изданието в отлична позиция на медийния и рекламен пазар. Със своя либерален поглед към новинарския поток, традиционното представяне на различни гледни точки и търсенето на обратна връзка от читателите, онлайн изданието guardian.co.uk генерира голям трафик както на острова, така и сред многомилионна международна аудитория. Дигиталният опит на британската медийна група сподели пред българска аудитория Лиз Бътлър на конференцията за дигитален маркетинг – Weblt. C нея поговорихме за предимствата на уеб базираните медии и как иновациите променят традиционните медии завинаги.
За SIGNCAFE Г-жа Бътлър сподели, че е заинтересована от големи български рекламодатели, които се опитват да достигнат до пазара в Обединеното Кралство, както и от всеки, който би желал да използва международната рекламна мрежа на The Guardian, за да рекламира в България.

- Доколко иновациите променят традиционните медии?

- За изминалите 160 години вестникарският бизнес не се е видоизменил кой знае колко. Но сега промените са много динамични. В сегашната действителност сме длъжни да имаме уеб-сайт с достъп чрез мобилни технологии, постоянно да диверсифицираме начините за предаване на съдържание. Наскоро например пускаме iPhone приложението си. Като организация преминахме през големи промени в последните няколко години – наложителен, макар и не много гладък процес. За медийната група работят вероятно над 500 журналисти. Традиционно те са разделени на The Guardian, The Observer и guardian.co.uk журналисти. Тенденцията обаче е всеки журналист сам да качва своите материали на уеб-сайта, да прави podcast-и и видео. Разработихме сериозна програма за обучение. Разбира се, някои прегърнаха идеята, други – не. Изградихме единна инфраструктура за цялата организация. Всяка сутрин в 11 часа се прави събрание на журналистическия екип, което се излъчва в цялата сграда. Нямаме фиксирани бюра, всеки ден си на различно място.

- Какво е съотношението между уебтрафика и печатното издание?

- Ако се погледнат цифрите на нашия трафик и се сравнят с циркулацията на печатните издания, те показват 346 000 за The Guardian, 430 000 за The Observer. Чрез уебсайта имаме несравнимо по-голям обсег, 33 млн. души на месец. Затова трябва да сме сигурни, че всяка история е качена там, дори и да я няма във вестника.

- Големият въпрос, който си задават всички е какво е бъдещето на печатните издания?

- Много зависи от пазара. Вестникът е важна част от британската култура, част от семейната традиция. В други страни може би вестниците ще изчезнат, но не и във Великобритания.

- The Guardian е една от най-влиятелните онлайн медии във Великобритания. Кои са правилата в онлайн комуникацията? Основна тема във вашата презентация беше "ангажираността".

- Досега печатните издания предимно ни казваха как да мислим, какво да обличаме и как да се държим – еднопосочна комуникация, почти като проповед. В дигиталната ера акцентът е върху ангажираността – да се създаде основата на дискусия, така че потребителят да иска се "върне" с коментар. На вестникарските страници може да си позволиш да разкажеш историята за по-дълго време, в уебформат трябва да достигнеш до същността много бързо, за да не загубиш интереса на потребителя. Съдържанието трябва да е много по-визуализирано – със снимки, видео, аудио-файлове, които потребителят да си свали на iPod-a и т.н. Практиката ни показва много интересен факт – дори да разкажеш една впечатляваща история, ако е поднесена без снимки и видео, генерира много по-слаб трафик.

- Променя ли интернет традиционния бизнес модел на вестниците?

- Дълги години е било достатъчно хората да си купуват вестници с търговска реклама, но сега медийните организации трябва да мислят за източници на допълнителни доходи, нови рекламни формати. Разработихме диверсифицираната мрежа The Guardian Green Ad Network, чрез която определени рекламодатели могат да достигнат например до студентите или до хора с определен етнически произход.

- Смятате ли, че глобалната криза увеличи използването на Интернет?

- С настъпването на кризата, въпреки всичко, което се случваше с икономиката, всъщност ние продадохме повече вестници. Вероятно защото покривахме теми за финансови институции и случващото се по света. Все пак, кризата повлия на медийния сектор – приходите ни от рекламна дейност паднаха драматично. Онлайн изданията вървяха стремглаво нагоре през последните 8г. и когато кризата удари, за първи път се получи спад. Но сега изглежда се възстановяват по-бързо от печатните издания. Дигиталният ни вариант се качи над миналогодишните нива, докато печатния все още е под, поне не продължава да пада. Въпреки всичко, все още правим много повече пари от печатна реклама, отколкото от дигитална. Съотношението е 70% на 30% в полза на печатното издание.

- Великобритания беше първият пазар, където делът на дигиталната медия надмина телевизията.

- Забелязахме, че всеки път, когато някой си сваля видео файл от сайта ни – независимо дали е новина, видео за мода или за пътуване, и в началото му има 16-секунден Pre-Roll Video Advertising, това води до вдигане на продажбите и започнахме да отнемаме от дела на телевизията, защото хората предпочитат да похарчат парите си по интернет. Така че съветвам издателите да имат качествено аудио и видео съдържание на сайтовете си.

- Кои са най-съвременните и ефективни рекламни и маркетингови инструменти, които предлагате на рекламодателите онлайн? Споменахте колко са важни видео стрийминга, мобилните приложения…

- Стартът на нашето iPhone приложение е най-вълнуващото, което предстои и вероятно ще търсим спонсорство по това направление. Най-добри резултати сме постигали при цялостни решения за съдържание. Работим съвместно с рекламодателя, създаваме микросайт, качваме го на нашия сайт. Пример за това е работата ни с Audi през последните 4 години. Преди около 2г. създадохме "Бъдещето на храната", видеоклипове с много известни готвачи, които трябваше да приготвят храната си с помощта на инструменти от автомобилите Audi. Създадохме и филм, продуциран от Audi, след което цялото съдържание беше качено на уебсайта. Залагаме не толкова на традиционна реклама, колкото на цялостни решения за съдържание.

- Интернет дава добра възможност за демографско ориентиране. Какво е нивото на този тип таргетиране във Великобритания?

- Всеки един от каналите на уебсайта дава демографска разбивка на публиката по възрастови групи, полов признак, приходът на семейството, колко коли притежават…огромно количество данни. Освен това ползваме поведенческо таргетиране. Ако посетите нашия сайт, научаваме IP адреса ви и чрез него следим кои сайт,ове посещавате. Ако например посетите 2-3 сайта за мода и един голям сайт за дамски чанти, ние разбираме, че се интересувате от дамски чанти. Съответно можем да предложим на бранд като Dolce&Gabana таргетирана група потребители, склонни да купят дамска чанта. По този начин можем да създаваме сегменти. Ако вземем една хотелска верига или който и да е рекламодател, който иска да таргетира на голямо европейско ниво, разглеждаме регистрираните наши потребители на позиция мениджър и нагоре; след това тези, които са прочели поне по пет сайта с бизнес информация за последните няколко седмици, пускаме тази информация през Audience Science – софтуера, който ползваме, и получаваме точно колко хора можем да таргетираме за 2, 3 или 4 седмици.

Стр. 7, 8

Dnevnik.bg I 2010-01-18

Вестник "Експрес" от днес излиза под името "Засада" и с мотото "Жълтият спортно-криминален-шоу всекидневник". Промяната, която беше рекламирана на страниците на изданието през последните няколко седмици, се е отразила и на цената на вестника, въпреки че преди това според рекламата цената трябваше да остане непроменена. Първият брой на "Засада" днес се продава срещу 40 ст., а предшественикът му "Експрес" през седмицата вървеше по 30 ст.

"Засада" е издание на "Експрес БГ" АД, което е от портфолиото фирми на "Нова българска медийна група", притежавана от бившата шефка на тотото Ирена Кръстева. Кръстева притежава още всекидневниците "Монитор", "Телеграф" и "Политика".

Ниските продажни цени на "Телеграф" и "Експрес" станаха причина издателите на в."24 часа" – "168 часа" ЕООД, да подадат жалба в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) с искане да бъде направена проверка дали двата вестника на Кръстева се продават на дъмпингови цени. Отговорът на антимонополната комисия трябва да бъде обявен до два месеца.

Новата концепция за "Засада" нарежда изданието сред спортните всекидневници, каквито са още "7 дни спорт", "Меридиан мач", "Тема спорт" и "Топспорт".

Оригинална публикация

в. Капитал I Весислава АНТОНОВА I 2010-01-16

Търговските спорове между издатели в България по традиция се разрешават без много шум. Жалбата, подадена срещу продажните цени на два от вестниците на Ирена Кръстева, е едно от малкото изключения.

"168 часа" ЕООД сезира Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) срещу цените на вестниците "Телеграф" и "Експрес", издавани съответно от "Телеграф" ЕООД и "Експрес БГ" АД. Искането е за проверка дали двата всекидневника не се продават под себестойността си. Според жалбата коричните им цени са прекалено ниски и не покриват производствените разходи. КЗК е образувала производство по жалбата и в двумесечен срок трябва да се произнесе дали има дъмпинг на вестникарския пазар. При евентуално доказано нарушение глобата е до 10% от оборота за 2009 г. Въпреки че казусът е за дъмпинг (както е по-популярният термин), всъщност на езика на професионалистите и европейските експерти става дума за т.нар. хищническо ценообразуване (вижте карето).

Казусът сблъсква издателите на най-тиражните всекидневници на пазара. "168 часа" е собственост на "ВАЦ – медийна група България – холдинг" и издава "24 часа", а "Телеграф" ЕООД и "Експрес БГ" АД са от портфолиото фирми на "Нова българска медийна група", притежавана от бившата шефка на тотото Ирена Кръстева. Според справка в регистъра на особените залози акциите на дружеството са заложени в полза на Корпоративна търговска банка.

Жалбата на ВАЦ се основава на правната норма, която "въвежда забрана за продажби на вътрешния пазар на значителни количества стоки за продължително време на цени, по-ниски от разходите за производството и реализацията им, с цел нелоялно привличане на клиенти". За да се докаже, че е извършено подобно нарушение, КЗК трябва да установи: продажба на вътрешния пазар на "значително количество стоки" (в случая вестници); продажба по цени, по-ниски от разходите за производство и реализация; продажбите се извършват за "продължителен период от време", както и продажби под себестойността, които да се извършват с цел нелоялно привличане на купувачи.

Дуелът във факти

"Телеграф" излиза в 32 стр. и се продава за 40 ст. в тираж 105 хил. бройки, а "Експрес" – за 30 ст. при обем от 16 стр. и тираж 12 хил. Изключенията са в събота за "Телеграф" и петък за "Експрес", когато двата вестника са с повече страници и струват по-скъпо. За сравнение – "24 часа" в делничните дни е с обем 40 страници и цена 90 стотинки. Приходите от реклама на "Телеграф" за 12-те месеца на миналата година възлизат на 5.044 млн. лв. Най-голям рекламодател на "Нова българска медийна група", с изключение на в. "Експрес", който не е включен в мониторинга на печатния пазар, е "Мото-Пфое", следван от "Киа моторс" и "Мобилтел" по данни на TNS/TV Plan.

Всекидневниците "Монитор", "Телеграф" и "Политика" са собственост на Ирена Кръстева от юли 2007 г., когато тя ги купи от създателя им – Петьо Блъсков, за близо 10 млн. лева. В края на 2008 г. "Нова българска медийна група" прибави към портфолиото си и вестник "Експрес". В жалбата на ВАЦ до КЗК е описано, че цената на "Телеграф" се е променяла само веднъж. До края на 2006 г. вестникът е струвал 0.30 лв., от януари 2007 г. е станал 0.40 лв. "Експрес" е започнал с цена от 0.60 лв. и 32 стр., но постепенно е намалил броя на страниците си до 16 и съответно е свалил цената наполовина. От понеделник изданието ще смени името си и вече ще излиза под заглавието "Засада", и както го рекламират издателите, ще е "жълт, спортно-криминален шоу всекидневник", без да променя цената си.

Според редакционните карета в екипите на двата вестника те се състоят от съответно 41 души за "Телеграф" и 13 за "Експрес". А според грубите изчисления, направени на база дневен тираж, продажна цена, отстъпката, предоставяна на разпространителите, и процента брак на отпечатания тираж (около 20% за "Телеграф" и 60% за "Експрес" по данни от пазара), се оказва, че "Експрес" имат дневни приходи от продажба в размер на 810 лв., а при "Телеграф" сумата е 18 700 лв.

Не е ясно дали в проверката си КЗК ще изследва бизнес модела само на вестниците, срещу които е жалбата, и на сезиралия я "24 часа" или и на останалите всекидневници. На пазара има и други вестници с ниски цени (дори само ако се сравнява на база броя им страници), но те не са обект на искането вероятно заради значително по-ниските им тиражи. Основните разходи за производството на един вестник включват хартия, печат, журналистически екип, разпространение, административни разходи, отдел за продажби. Стойностите по пера варират спрямо продукта – по-масовите вестници често се правят с по-малки екипи и имат разходи за висок тираж (хартия и печат), други вестници имат екипи от качествени и по-скъпо платени журналисти и по-малко средства за производство. Приходите на вестниците са от абонамент, ръчна продажба и реклама, която обикновено има най-голям дял. Искането е първото подобно за вестникарския пазар и практиката, която КЗК ще създаде по него, ще е не просто интересна, но и важна.

"В конкретния случай искаме да проверим едно наше опасение, а именно, че на пазара се предлагат издания, чиято корична цена трудно може да бъде разбрана от гледна точка на икономическата логика", коментира пред "Дневник" управителят на "168 часа" Пламен Тенев. Според него "това в никакъв случай не трябва да се разглежда като враждебно действие към определени уважавани от нас наши конкуренти". Тенев допълни, че "в такива сложни времена е важно държавните регулатори да предприемат действия за "избистряне" на водата, а пазарните субекти – да настояват за прозрачност и за спазването на правилата на играта".

Представители от мениджмънта на "Телеграф" и "Експрес" до редакционното приключване на "Капитал" не бяха открити за коментар.
В жалбата на ВАЦ до КЗК се отбелязва, че "доброволният отказ от печалба за продължителен период от време очевидно цели ликвидиране на конкурент или конкуренти, което е очевидна форма на нелоялно привличане на клиенти".

"Най-малко ВАЦ могат да се занимават с такива неща, защото те от години са в абсолютно нарушение на закона за конкуренцията", коментира за "Дневник" Петьо Блъсков, който в момента издава в. "Новините днес". Вестникът започна да излиза през април 2009 г. като безплатно издание, но от края на годината се продава за 20 ст. Преди пет години Блъсков и още няколко издатели обжалваха практиката на т.нар. огледална реклама в "Труд" и "24 часа" (продажбата на рекламни площи едновременно в двете издания). Антимонополният орган не откри нарушение на правилата, но постанови един, а по-късно два дни от седмицата да бъдат освободени от "огледална реклама". "Огледалната реклама в изданията на ВАЦ уби българския печат. В резултат вестниците станаха жертва на икономически групировки, политически натиск. Безпомощни са", каза Блъсков. Според него "Телеграф" има достатъчно рекламодатели и цената му не е свързана с тиража.

Независимо какво ще реши КЗК до два месеца, проучването, което комисията ще направи на вестникарския пазар, ще бъде уникално по рода си. И много полезно за всички, защото би следвало да излязат наяве различните бизнес модели, по които съществуват различните издания, формиращи мнението на немалка част от обществото в страната.

Дъмпинг или хищнически цени

В Европейския съюз т.нар. хищническо ценообразуване (predatory pricing) се смята за едно от най-тежките нарушения на конкуренцията. С този термин се определя предлагането на пазара на продукти с цени под производствените разходи. Така действат предприятия с господстващо положение на пазара, чиято цел е да отстранят конкуренти, да затруднят бизнеса им или да предотвратят навлизането на нови участници на пазара.

Дъмпингови цени (dumping) има, когато предприятия продават продукцията си на чужди пазари: а) на цени, по-ниски от разходите за производство и реализация, б) на цени много под цените, на които същата продукция се продава в собствената им държава.

Оригинална публикация

сп. Мениджър | Пепа ВИТАНОВА, | 2010-01-10 

В тази рубрика ви срещаме с наши журналисти, които живеят по света и правят български вестници, сайтове, радиопредавания и телевизионни програми. Те свързват сънародниците ни зад граница, дават им информация, която няма откъде другаде да получат, поддържат жива връзката с родината. В момента български медии има в 42 държави, сред които Бразилия, Китай, Обединените арабски емирства.

***

Максим Божилов, издател на в. "Български хоризонти" в Торонто: Етническите издания винаги ще имат място на пазара

Доста българи са патриоти по примера на Странджата – сядат на маса и се самонавиват: "Дайте да се върнем в България" или "Дайте да направим нещо за България". А на другия ден са забравили за какво са си говорили

- Как започнахте да издавате вестника?

- Може би помогна това, че не мога да правя друго. Работех като журналист в България. Емигрирах в Канада през юли 1999 г. Издадох първия брой на "Български хоризонти" след няколко месеца, през декември. Проблемът в началото беше, че не знаех за каква аудитория да е вестникът, не ми беше ясно как ще стигнем до хората, как ще съберем реклама. Помогна ми една ентусиастка – Румяна Събкова. Тя имаше колекция от български адреси, свързахме се е много наши сънародници и те ми дадоха куража да реализирам идеята си.

- В Северна Америка хората по-малко четат. Как успявате да задържите вниманието на читателя?

- Старая се във всеки брой да има нещо различно, текстовете да не са само копи и пейст. Разискваме различни казуси, правим дискусии по горещи теми, като бъдещето на кирилицата например. Търся и намирам интересни съдби. Проучих историята на емиграцията в Канада. Първите българи са пристигали тук с турски паспорти, обявявани са за турци, така са и погребани. След Илинденско-Преображенското въстание в Торонто идва голяма вълна от Егейска Македония, преселват се цели села. След 1937-1938 г. пристига нова вълна от гърчеещи се българи. Най-новите емигрантски вълни са след 1989 година.

- Има ли българи с частен бизнес в Канада?

- Има доста хора с частен бизнес. Има фирми на българи в ресторантския и
хотелиерския бизнес, в услугите за почистване на офиси и домове, в производството на детски зъбни протези и на специализирани лампи. Известно ви е името на строителния предприемач Игнат Канев, който се занимава с изграждане на голф игрища. Има българин, който
е собственик на 8-9 радиостанции. Има лекари, зъболекари със самостоятелни кабинети.

- Как вестникът ви оцелява в кризата?

- Чрез рекламата и страничната си дейност. Занимаваме се с преводи, издаваме книги. Издадохме три книги с мемоари. Българските фирми редовно пускат реклами при нас, рекламират и много канадски компании, свързани с авиолиниите, недвижимите имоти, високите технологии, куриерските услуги, паричните преводи.
Аз не вярвам в безплатните вестници, смятам, че безплатните неща не се ценят толкова. Нашият вестник се разпространява чрез абонамент. Виждам бъдещето на медиите в интегрираните продукти – хартиени носители плюс сайт и свързани с него тематични линкове. Т.нар. етнически издания винаги ще имат място на медийния пазар. Екипът на нашия вестник е от двама души и половина, което също е начин да се пести. "Български хоризонти" си намери ниша сред хора, които изпитват носталгия по страната си и имат нужда от информация за това как се развива тя. Пускаме финансови и икономически текстове, отговаряме на въпроси, даваме практически съвети, свързани с трудовото законодателство, как да си купиш къща в България, в какво е добре да се инвестира там и тук и пр.

- Изпращате ли послание към сънародниците ни да се върнат в България ?

- Бягам от послания. Не се опитвам да поучавам. Самият подбор на информация е вид манипулиране. Животът в чужбина е лично решение. Евреите имат една хубава приказка: "Моят дом е там,
където ми е комфортно". Не съм типът обединител. Вярвам, че ако нещо хубаво се предложи отнякъде, хората сами ще се отзоват, няма да има нужда от увещания.
Патриотизмът за мен е да носиш България в сърцето си. Доста българи са патриоти по примера на Странджата – сядат на маса и се самонавиват: "Дайте да се върнем в България" или "Дайте да направим нещо за България". А на другия ден са забравили за какво са си говорили.

- Каква е процедурата за разрешение за издаване на вестник в Канада?

- Всеки може да издава, ако не нарушава законите на страната. Националната библиотека иска по едно копие от изданието за нуждите на статистиката и научните изследвания. Канада е
страна на общностите. Там според мен се провежда един грандиозен експеримент: дали на едно място могат да бъдат събрани общности, които да живеят хармонично, без да се претопяват, което пък е американският модел. Общностите имат свободата да пазят традициите си, да издават етнически медии на собствения си език.

- Какво най-много липсва на българите в чужбина?

- Каквото им липсва и в собствената им страна – самочувствие.

- Успявате ли да се изхранвате чрез издателската си дейност?

- С журналистика никъде не се забогатява. Аз още не мога да си стигна стандарта, който имах в България. Но в Канада ми е по-добре, защото ми е no-предсказуемо. Свободата тук е подчинена на закона. Има правила за ползването й, а в България всеки я тълкува както си иска и това ни пречи да живеем добре. Неуредиците в България ме притесняват, затова и избрах да живея в Канада.

***

МАКСИМ БОЖИЛОВ е завършил Руската гимназия в София. Бакалавър е по математика от Imperial College в Лондон и магистър по математика от Birkbeck College в Лондон. Работил е в международните отдели на вестниците "Вечерни новини", "Народна армия", "Отечествен фронт", "Работническо дело", "Дума". От основаването му през 1992 г. до 1994 г. е завеждащ на международния отдел на в. "Континент". През 1994 г. започва да издава cn. Personal Computer World/България, което излиза и днес. От 1999 г. живее в Торонто, Канада. В края на същата година става издател на в. "Български хоризонти". От 2002 г. издава и ежегоден Канадско-български бизнес каталог, както и мемоарни и други книги. От 2004 г. прави седмично едночасово радиопредаване "Български хоризонти" на български език от Торонто – всяка неделя от 19 часа. То може да се слуша на живо и в интернет на www.am530.ca.

***

ВЕСТНИК "БЪЛГАРСКИ ХОРИЗОНТИ" се разпространява предимно чрез абонамент на територията на цяла Канада. Излиза от края на 1999 г. веднъж на две седмици, в 12 страници и тираж около 4500 копия, на цена 1,50 долара. Негов издател е Максим Божилов, който работи с екип в Торонто и с представителство в София. Идеята на вестника е да разширява хоризонта на знанията за света и България, да предизвиква дискусии, да дава полезна за емигрантите информация. Най-четени са коментарните и историческите текстове, както и разказите за успели в чужбина сънародници.

Стр. 110 – 111