Grapevine Blog I 2010-01-14
„Пуша, следователно съществувам” – кратка история от практиката.
В голяма компания постъпва нов служител. Не познава никого, освен прекия си ръководител. Работи усърдно ден след ден на бюрото си, което е едно от многото в голямата зала. Контактите с колегите са само по работни въпроси. Ден след ден остава непознат за колегите си. И какво прави? Отива на терасата на етажа си, където по няколко пъти на ден се събира голяма група хора на по цигара. А той не пуши. Но …… „Имате ли една цигара?”, пита плахо. „Да, заповядай. Добре че пушиш, за да те видим. Предшественикът ти не пушеше и само по табелката на бюрото му знаехме, че имаме нов колега”, получава като отговор и това е началото на неговото „социално пушене”.
Тази и други подобни ситуации бяха обсъдени от участниците в 12-тата среща на Клуб Вътрешен комуникатор в Apeiron Academy на 13 януари 2010 година. 13 комуникационни специалисти обсъдиха темата „Социалните пушачи” или алтернативни начини за директна комуникация със служителите.
Отправни точки за дискусията ни бяха три големи въпроса, които не успяха да бъдат изчерпани:
„Социалното пушене” – комуникационни аспекти на неформалните контакти в организацията.
„Социалното пушене” като обобщен образ на алтернативните начини за директна комуникация.
Ролята на специалистът вътрешни комуникации - разкриването и управлението на алтернативните начини за директна комуникация в организацията.
Мненията „за и против” пушенето нямаха място на тази професионална среща – те са тема на друг разговор. Обсъдихме комуникационните аспекти на социалното пушене” от гледна точка на комуникационните специалисти, служителите и ръководството в една компания. Ето някои от мненията на участниците в срещата:
„Социалното пушене” като начин за създаване на приятелства и губене на врагове.
„Социалното пушене” като място и време за „ъпдейт” на актуална информация
Възможност да се научат „нецензурираните” версии на новините.
Барометър на състоянието на една организация.
Мястото, откъдето тръгват слухове и сплетни.
Неформалната директна комуникация предполага по-дълбока откровеност в питанията и търсенията на служителите.
Непланираната и неформална директна комуникация е привлекателна за потенциалните участници.
Директният контакт със „социалните пушачи” на тяхна територия освобождава някои предразсъдъци.
Забраната или невъзможността за комуникиране по този начин може да доведе до напрежение сред колегите и служителите.
Нужни са алтернативи.
Какви са възможните алтернативи на „социалното пушене” в една организация?
Изказано беше мнението, че това много зависи от културата и неписаните правила на компанията, както и на цялото общество. Важен фактор е участниците в тези алтернативни начини на комуникация да не се чувстват задължени и организирани от компанията – свободната воля е тази, която въвлича служителите. Организацията има задачата да предлага възможности за различни мнения и генерации, от които всеки да избере когато и каквото предпочете. Ето някои примери от практиката:
Организиране на Happy hours в компанията.
Свободна комуникация посредством Skype и подобни вътрешни онлайн мрежи.
Съвместни спортни прояви или регулярни занимания по интереси във и извън работно времеСъвместно хранене под формата на обособен кът или други места в компанията, или регулярни срещи извън организацията.
Игри на работното място.
Стая за отпускане на напрежението, като боксов ринг със спаринг партньор кукла с образа на шефа или самия шеф?
Електронни игри, футболни мачове, музикален кът, разкрасителен център…..
И най-важното: вътрешният комуникатор лично трябва да участва поне в част от алтернативните начини за комуникация.
Вътрешният комуникатор и „социалното пушене”
Един от начините комуникаторът да общува с колегите си пушачи е да отиде директно при тях и да ги попита: „Каква алтернатива бихте приели на пушенето?” Но в някои случаи отговорът е: „Не се хабете”. И все пак ето някои въпроси и изводи:
Възможност за контролиране на социалното пушене е програма от стимули, бонуси, глоби, увеличение/ намаление на заплатата.
Голямо внимание към рестриктивния подход, тъй като често има отрицателен ефект върху нагласите и действията на хората.
Да се отчита нуждата от този тип комуникация или уединение, за зареждане на батериите или време за обмисляне на важна задача.
Внимание към не-пушачите, които могат да не одобряват навика на колегите си и да негодуват срещу „откраднатото време”. За тях трябва да има алтернативи.
Пушенето с колеги или самотно пушене? Communicate or thinking?
Сближават ли се всъщност хората по този начин?
Основният извод обаче е, че
Вътрешният комуникатор трябва да използва всички възможни начини за комуникация с колегите си. „Социалното пушене” е един от тях. Той не предполага комуникаторът също да пропуши или дори да премести мястото за пушене в офиса си. Той предполага изучаването и познаването на участниците. Често пушачите са неформални лидери в организацията, проактивни личности и дори опозиция.
Пулсът на назряващи проблеми може да бъде уловен именно в компанията на тези хора. Добрите новини също могат да намерят добра почва тук и бързо да се разпространят из цялата организация.
Благодарим на всички взели участие в срещата и до следващия път!
Apeiron Academy обявява конкурс за стипендии за обучение в първия у нас випуск на английската професионална квалификация за специалисти в областта на вътрешните комуникации – Сертификат за вътрешни комункации на the Chartered Institute of Public Relations (CIPR). Стипендията ще покрие всички разходи по обучението и допълнителните учебни материали на студента, но не включва пътнии разходи, разходи по настаняване и членски внос към CIPR.
PRESS.dir.bg
