Водещ: Какво изисква тя?
Димитър Дерелиев: Най-общо казано тя урежда използването на нови технологии, нови медии, нови начини на гледане бих казал. Имахме един изключително кратък срок, 19 декевмври< това беше срока от ЕК, да транспонираме съдържанието на директивата в настоящето законодателство и много бързо една междуведомствена работна група, назначена със заповед на министър-председателя под мое ръководство, ден и нощ работи и за малко повече от 2 седмици направихме тези промени, изменения и допълнения в действащия закон за радио и телевизия и те бяха гласувани успешно на първо четене на 18 декември в парламента.
Водещ: Какво друго ни казват тези промени? Какво друго предлага да се промени? Или вие да ни кажете.
Димитър Дерелиев: Гриша Камбуров беше член на работната група .
Гриша Камбуров: Тези промени основно се правят в интерес на зрителите и потребителите на медийни услуги. До сега в националното ни законодателство, което е от 1998 г. и сметнете три пъти на година поне е променян, до този момент колко са измененията, националната ни правна уредба е доста остаряла и неосъвременена с оглед на новите технологии. Измененията в закона ни казват и уреждат как правно ще се регламентира видеото по поръчка, тоест вие от вас с дистанционното си поръчвате да гледате определен филм в едно определено време, което вие си изберете. Също така по-гъвкави форми на реклаМиране, на влагане на продукти на бордър плейсмънт.
Водещ: Кога ще можем като зрители да се възползваме от тея услуги?
Гриша Камбуров: Живот и здраве след влизането в сила на закона. Веднага предполагам, че доставчиците на медийни услуги, както ще се Казват вече радио и телевизионните оператори, ще се възползват от новите преимущества веднага щом влезе в силазакона.
Водещ: Други неща, които би трябвало да знаем като зрители и потребители на радио-телевизионни..?
Гриша Камбуров: До сега оператори, вече доставчици на медийни услуги.
Водещ: Добре.
Искра Фидосова: Аз бих добавила, ако позволите само още две неща, които смятам, че са изключително важни и благодаря за това, че ни подкрепихте и представителите на телевизиите и на радиата за тези предложения. Едното е за увеличаване на санкциите при нарушаване на нормите, които са разписани в закона за радио и телевизия. Това увеличение е почти 5 пъти, което предлагаме и днес комисията ще има заседание, следобяд, за второ четене а закона. И следващото е създаване на нов раздел в регистъра, който се води в СЕМ, в който ще се регистрират и кабелните оператори, това, което излъчват в цялата страна, програми. Това е в интерес на гражданите, защото ще има по-голяма публичност.
Водещ: А до сега не е ли имало?
Искра Фидосова: Не е имало такова нещо. В регистъра те нямат задължение да регистрират нито едно обстоятелство, нито първоначално, нито в последствие, когатто има някаква промяна.
Водещ: Има ли спорни моменти, които си заслужава да кажем. Спорни моменти в тоя закон, които трябва да дебатираме, за да разберат и зрителите, които засягат?
Гриша Камбуров: Спорни моменти по-скоро не. Имаше няколко дискусионни точки, като една от тях беше например предложението за повишаване на квотата независима външна продукция. В процеса на разговорите между първо и второ четене стана пределно категорично ясно, че националното законодателство не може да се различава повече от европейското. Тоест ние имаме една заЛожена европейска правна рамка с директивата Телевизия без граници, където още от тогава ни казват какъв трябва да бъде този процент и как да се отчита. Така че…
Водещ: Беше предложен по-висок процент, нещо което противоречеше на тази правна европейска рамка.
Гриша Камбуров: Да, но с дискусиите между първо и второ четене, тези …
Водещ: Тоест законодателя..
Искра Фидосова: Да, стигнахме до консенсус, постигнахме, това което предварително беше внесено беше за 25% от времето общото, от 50-те %, които са необходими за европейска продукция от независими продуценти. До този момент имаше и различен запис като терминология, който се използваше – независим, в момента записваме външен продъуцент…
Водещ: Макар ние да си го наричаме пак така.
Искра Фидосова: Да, за зрителите това е едно и също. И постигнахме съгласие този процент да бъде 12. И тук вече смятам, че има пълна подкрепа от всички, от повечето парламентарни групи и от телевизиите и от …
Водещ: Това ще се отрази ли по някакъв начин на пазара?
Гриша Камбуров: Ами на този етап не. Процента, който и в мометна е в националната телевизия, защото това е задължение на националната телевизия, е значително по-висок. Идеята е това да бъде най-долната степен, най-долната рамка. Минимума, който да се надгражда над него.
Водещ: Минимума разбира се, от там нататък вече някакви програмни решения естествено по лиценз сравняване ккво да излъчваш и как да го представяш. Друг момент?
Димитър Дерелиев: Бих добавил, че за първи път се урежда възможността за рекламиране чрез т.нар. позициониране на продукти, product replacement, нещо ново. За определена категория предавания. Това е като един вид скрита реклама. Най-яркия пример за продуктово позициониране например са филмите от поредицата Джеймс Бонд, колата е Астън Мартин, часовника, Мартинито. И т.н. Но категорично трябва да се каже, че се забранява позиционирането на продукти в новини, религиозни служби и детски предавания.
Водещ: Ние тея закони ги знаяем, тези правила ги знаем и ги спазваме. Друг момент, който е бил спорен, но изчистен или не изчистен?
Гриша Камбуров: Последните дни като че ли се завъртя дискусия, макар и да няма внесен такъв текст от вносителя или бил то от народен представител за промяна или разблокиране на прайм тайма на националната телевизия, тоест на обществените медии, да падне това ограничение.
Водещ: Тоест официално такова предложение няма внесено при вас.
Искра Фидосова: Няма внесено такова предложение и днес на комисията ще се гласуват тея предложения, които са внесени между първо и второ четене от народни представители и текстовете, които са внесени от вносителя, МС. Първоначалния вариант.
Водещ: Какво точно всъщност макар и невнесено официално искат от БНТ? От държавната телевизия. Какво е положението с рекламите в момента и какво … ?
Гриша Камбуров: Макар да я наричаме държавна, би трябвало да я наричаме обществена, въпреки че тя се финансира само от държавата, по-правилно е да я наричаме обществена. Води се една дискусия от един друг ефир и по вестници, че националната телевизия желае да бъде разблокирано рекламното и време. Тъй като тя получава държавна субсидия, която е около 60 млн. годишно, за това законодателя при разписване закона за радиото и телевИзията е ограничил рекламното време, с което тя разполага, като един метод, с който да се стимулира пазара на търговски телевизии именно защото националната обществена получава държавно финансиране, което е нормално. Това е от 1998г. така. практиката в останалите страни от ЕС е в същата посока. Дори тенденцията много ясно се отличава, че в последните месеци и последните години държавите-членки решават да спрат окончателно рекламата в своите обществени телевизии и не за друго, а защото в последните месеци на предната година излезе едно съобщение на ЕК, което има много стриктни правила при държавното субсидиране. Тоест при заплащане на тази субсидия на обществените оператори. Първо …
Водещ: Тоест върви се към спиране на рекламите – или държавна субсидия или някъде под формата на такси.
Гриша Камбуров: Да. Има и смесени варианти, но те са в много по-малко страни. Смесените варианти са повече държавна субсидия и такси. По-малко е, както в България се случва, държавна субсидия, реклама, а пък до скоро БНТ имаше желание и за такси. Важно е тук да подчертаем, че това не е както се чу битка на една или друга телевизия. Това е по-скоро един дебат, който трябва да бъде проблем в целия медиен сектор, защото решенията следва да се взимат на базата на информиран извод.
Водещ: На моя воля да подчертаем, това не е битка на БТВ и Нова срещу БНТ, защото ние се издържаме от реклами, единствено и само от реклами, а пък БНТ от държавна субсидия, която идва от данъци.
Гриша Камбуров: Категорично. По-скоро за съжаление с всяко едно изменение, БНТ се опитва да прокара това свое предложение. Но за да се приеме или да не се приеме това предложение, трябва да се направи една широка дискусия, на базата на която да има информиран избор за управляващите, когато те вземат това решение.
Водещ: Тук става въпрос за институция, която се финансира от данъците на гражданите на Република България.
Гриша Камбуров: Именно и за това ЕК в своето съобщение или още комуникето каза, че преди обществения оператор да пусне каквато и да е своя услуга или нова програма, той трябва да направи допитване до зрителите и населението дали те желаят да издържат тази програма, дали желаят със своите данъци и такси да издържат поредната програма или още една програма. Тоест ЕК стигна много по-напред от това, което ние в националното законодателство И в България правим.
Водещ: Колко широка трябва да бъде тази дискусия, трябва ли да бъдат например питани и хората, да се направи наистина дискусия за хората, които консумират и издържат БНТ.
Гриша Камбуров: Основно те трябва да участват, защото всеки един е данъкоплатец, всеки един от данъците му издържа тази телевизия.
Водещ: Има ли позиция, която биха могли да бъде изречена от парламента, от депутатите по тази тема.
Искра Фидосова: Да, аз мога да кажа нашата позиция и добавка на това, което каза г-н Камбуров. Освен обществена дискусия по тази тема, необходимИ са и представяне на много точни и ясни справки и анализи от БНТ, за да видим до този момент как и колко от предоставеното време с действащия сега закон за радио и телевизия е използван за реклами, включително и в прайм тайма, тъй като закона в момента разделя и дава възможност за различно време като часово време да се пускат реклами в прайм тайма. В останалото време имаме една неофициална справка, която не ни е предоставена от БНТ…
Водещ: Тоест очаквате информация за това къде как е изразходвано времето, как е продавано..
Искра Фидосова: Да, това което ни се представи, но не от БНТ, за това казвам, че искаме и изчакваме официална справка, която те да представят, по тази справка, която ни беше предоставена не от тях цифррите за мен лично бяха смущаващи, защото тя показва, че повече от … тоест около 1/5 само от времето, което им е предоставено в момента в закона се използва за реклама. А в същото време имаше предложение и искане за увеличаване на това време, което се предоставя за реклама и за разблокиране, да няма ограничение за прайм тайма.
Водещ: Тоест БНТ не успява да (?) цялото си време, но иска предоставяне от закона на още такова.
Искра Фидосова: Точно така. иска увеличение. И разблокиране на прайм тайма.
Гриша Камбуров: В интерес на истината ние също сме правили собствено проучване и нашите данни показват почти абсолютно същото – че за съжаление при макар и по-стеснено време за рекламиране в обществената медия БНТ, тя успява да оползотвори 1/3 само от рекламното време, което има. Чух аргумент от тяхна страна, че през декември те са запълнили всичко. Съгласете се, и вие много добре знаете, че през декември всички рекламни блокове на празици винаги са пълни. Тка че това не е аргумент. Това трябва да се проследи с времето каке бил, да речем, през последната 1-2 години, каква е запълняемостта на блоковете, за да може да се реши как ще се постъпва от тук нататък. Аз като гражданин данъкоплатец искам да кажа и още нещо, че за мен е важно и по-важното е да се дават парите за готов проект, тоест БНТ да каже – ние през годината 2010 искаме да направим това, това и това.
Водещ: В полза на обществото.
Гриша Камбуров: В полза на обществото. Това въобще не го повдигаме като тема. И за това, което те искат да направят, да получат финансиране. Защото в момента май се получава обратното. Ние имаме едно финансиране и с това финансиране решаваме да направим еди какво си, без обществото да е питано.
Водещ: Тоест идеята ви е парите да вървят след готов проект.
Гриша Камбуров: Ами това е нормално и би следвало пари да се дават за реформа, реформиране и по-добро управление, работа на всяка една… не говорим в момента само за обществената телевизия, говорим въобще по принцип. Че публичния ресорс от държавния бюджет следва да бъде ясно и добре управляем и срещу добра програмна обезпеченост, тоест срещу добрите идеи.
Димитър Дерелиев: Съществува идеята създаването на един единен фонд за електронните медии, при който могат да кандидатстват различните телевизии. Това е една идея, която тепърва ще бъде дискутирана. Но като цяло искам да кажа, че обществените очаквания…
Водещ: Фонд, в който отиваш, кандидатстваш с проект за някакво предаване и някаква инициатива, която изисква пари.
Димитър Дерелиев: Да. Но като цяло искам да кажа, че обществените очаквания към сегашните изменения и допълнения към закона за радиото и телевизията са много големи. Много по-големи от колкото конкретната задача сега с въвеждането на новата европейска директива. Има страшно много предложения, получени преди и сега между първо и второ четене. Но при всички случаи съвсем скоро една нова работна група ще започне работата по изцяло нов закон за радио и телевизия.
Водещ: С какво той ще промени философията на телевизионния пазар и необходимо ли е нов закон?
Гриша Камбуров: Изцяло е необходим нов закон. Този е морално остарял и би следвало новия закон да уреди съществуващите обществени отношения плюс идея за развитието на този сектор. За съжаление за момента няма такава идея за развитие на сектора медийния изцяло. Трябва да се помисли как ще съществуват регулаторите, каква ще е функцията и структурата на обществените медии.
Водещ: Регулаторите са два – СЕМ и КРС.
Гриша Камбуров: СЕМ и КРС, да. Лицензионния процес как ще върви. Така че има доста неща, които трябва да бъдат обсъдени, преди да се стигне до приемането и разспиването на новия закон.
Водещ: А цифровизацията и въвеждането и по някакъв начин ще се отрази ли на този пазар?
Гриша Камбуров: Определено. Зрителя ще има достъп до много повече канали и много повече услуги. Тоест конкуренцията и от там плурализма ще нарасне неимоверно. Ако в момента гледаме безплатно от 3 до 4 национални телевизии, представете си когато това число се умножи по 8. И още толкова регионални. Тоест това изцяло се прави в полза на потребителя, крайния зрител. По-високото качество на услугата, повечето допълнителни услуги, и това е тенденция, която за съжаление не е започнала вътре в България. Тя ни се налага от ЕС. Така че ние нямаме време да кажем – съгласни сме или не сме съгласни. Ние просто…
Водещ: Ние просто трябва да приемем тези промени.
Гриша Камбуров: Ние трябва да го приемем така, но че то да се върже на нашата цялостна правна система и на обществените отношения у нас.
Димитър Дерелиев: Да кажа, че имаме пълна подкрепа от ЕК. В понеденик тук беше г-н Оливър Шенк, представителя на Германия в ЕК по въпросите на медиите и аудио-визията. Ние разговаряхме, представихме му направените от нас изменения и допълнения и идеи споделихме за новия закон. Имаме една пълна подкрепа и за напред, тъй като и до сега при тези изменения ползвахме помощта на немски експерти.
Водещ: Само един уточняващ въпрос. Кога се очаква физически във времето да започне тази дискусия за статута на финансиране на обществената държавна БНТ.
Димитър Дерелиев: Съвсем скоро. Предполагам че началото на февруари.
Водещ: И пак да кажа с конкретните примери, и наистина това не е битка на 3 телевизии, едната от тях е държавна и финансирана от парите на данъкоплатците. Ние искаме да знаем как става това и каква ще бъде философията на такова финансиране. Вчера аз като се подготвях за темата се зачетох в една справка как е в обществените и финансирани от обществото телевизии в ЕС. Такава симбиоза почти няма, не знам, има по-компетентни хора от мен тук на масата.
Гриша Камбуров: Тя не е ползотворна самата обществена телевизия тая симбиоза. Обществения оператор трябва да избере в коя писта да бяга – на обществените телевизии чрез държавна субсидия или в пистата на търговските телевизии през рекламния пазар. За съжаление у нас БНТ бяга през една средна пътека и в зависимост къде е по-удобно – дали през субсидия, дали през рекламен пазар. Пак казвам и аз подчертавам за пореден път – това не е спор за финансиране, това не е спор за ролята и функцията на БНТ. То е ясно на всички. По-скоро тук няма спор. Това е обмисляне и идеология на различни идеи, които следва да се приложат у нас.
Водещ: Благодаря много за това гостуване.
…
Връщаме се за малко към предишната тема – повдигнахме въпроса за регулаторите, които регулират нашата работа. Една драма някъде прочетох, че имало, за бройката на състава на Комисията за регулиране на съобщенията. Какъв е проблема?
Искра Фидосова: Вчера от БСП имаше изказвания и преди два дни от г-н Станишев в тази посока. Месец октомври имаше едно решение на правителството на кабинета Борисов за намаляване числеността на регулаторните органи. КРС с 9 члена, СЕМ също. Имаше изказване от тяхна страна, че има противоконституционност в това решение и предложение.
Водещ: Вашето предложение е да се намали бройката с колко?
Искра Фидосова: Нашето предложение категорично да се намали, вече внесено предложение в НС като законопроект на МС, за изменение и допълнение на закона за електронните съобщения, от 9 да бъдат 5 членовете на първия орган, регулаторния.
Водещ: Те не бяха ли много назад във времето също толкова?
Искра Фидосова: Не много назад. До май месец 2009 година бяха също 5. Така работиха. Увеличението идва май месец…
Водещ: А, тоест май месец кабинета Станишев увеличава бройката…
Искра Фидосова: Май месец кабинета Станишев увеличава, ние предлагаме да се върне на предишния състав, 5 като освободени от мандат ще бъдат тези, които последни са избрани. И това е абсолютно нормално, в интереса на българските граждани, в интереса на бюджета на страната. не нарушаваме разпоредба на конституция, по никакъв начин, нито пък на някакъв друг закон или изискване. И от това не бива да се прави драма, да се преекспонира темата и да се говори с политическа…
Водещ: Имам чувството, че няма тема, по която ГЕРБ и БСП да не спорят. Щом и КРС…
Искра Фидосова: Нормално е, ние сме управляващи, те са опозиция. Само че нека да бъде спора конструктивен и колегите от БСП когато излизат да предлагат алтернативни решения и конструктивни предложения и в същото време да правят анализ поне за близкото време назад как е било, както поредния случай сега, който коментираме с регулаторните органи.
Водещ: Числеността и състава на КРС по някакъв начин вълнува ли организацията, която оглавявате?
Гриша Камбуров: Ами ние като организация, която обединява над 90 и няколко процента от медийния бизнес у нас подкрепяме промените, които прави управляващото мнозинтво в медийния сектор и свързани с него сектори.
Водещ: Включително и в тази.
Гриша Камбуров: Включително, да, защото неимоверно ще се намалят разходите за издръжка на КРС. А видяхме, че това е един работещ модел до миналата година от 5 души. Все пак имаме решение, което е принципно за всички регулаторни органи, така че щом волята на управляващите е такава, медийния сектор знае, че това е работещ модел. Ако беше неработещ модел ние щяхме да предприемем необходимите действия и да се обърнем към ГЕРБ и останалите парламентарни групи, за да кажем – тук има проблем. Ние към момента не виждаме проблем. Предстои да се види как закона ще бъде приет на първо и на второ четене и как ще влезе в сила и ще се приложи съответно за останалите регулатори.
