в. Монитор | 2010-02-27 

Целта на мярката била да се отстъпи място на конкурентитеКорпорацията и разходите є вече били прекалено раздути

Британската радиотелевизионна компания Бритиш бродкастинг корпорейшън – Би Би Си, възнамерява да закрие половината от електронния си сайт, да намали разходите за външни програми от САЩ и да затвори две радиостанции, за да намали обема си и да отстъпи място на конкурентите си. Това съобщи в електронното си издание в. "Таймс" под заглавие: Би Би Си обяви края на ерата на експанзията.
Очаква се идния месец генералният директор Марк Томпсън да обяви тези промени, както и че корпорацията, финансирана чрез лицензионни такси на стойност 3,6 млрд. лири годишно, е станала прекалено голяма и трябва да се свие, за да отстъпи на конкурентите си пространство да развиват дейността си. В стратегическия си доклад Томпсън ще обяви и съкращаване на персонала с 25%, както и бюджетни съкращения за заплати. Правата за излъчване на спортни предавания ще бъдат намалени до 8,5% от годишните такси за радио и телевизия, чрез които се финансира Би Би Си. Ще бъдат затворени и цифровите радиостанции Сикс мюзик (6 Music) и Ейжън нетуърк (Asian Network), както и тийнейджърските програми Ай Ти Ви (ITV) и Ченъл фор (Channel 4). Остава обаче Би Би Си три (BBC Three), насочена към възрастовата група от 16 до 35 години. Филиалът й Би Би Си уърлдуайд (BBC Worldwide) ще трябва да се съсредоточи в дейността си в чужбина.
Докладът предстои да бъде разгледан от управителния съвет на Би Би Си, като основната цел на промените е да се отстъпи място на конкуренцията, която е силно засегната от спада на постъпленията от реклами заради рецесията, отбелязва "Таймс". Според изданието докладът цели да покаже на едно бъдещо консервативно правителство, че Би Би Си е в състояние сама да се регулира без външна намеса.
Консервативната партия, която според допитванията се очертава победител на следващите парламентарни избори, е традиционно по-враждебно настроена към Би Би Си от съперниците й лейбъристи, отбелязва АФП. Според някои информации тя планира да замрази потребителската такса за финансирането на Би Би Си.
В същото време по данни на Националната одиторска служба, цитирани от в. "Дейли телеграф", развитието на Би Би Си закъснява с четири години от плана в резултат на
"слабо управление" и недобро планиране
като бюджетът й е нараснал спираловидно до 1 млрд. лири. Би Би Си е похарчила "шокиращата" сума от 110 млн. лири за обновяване на сградата си, а още 188 млн. лири са похарчени за шотландската централа на Би Би Си в Глазгоу, което надхвърля бюджета с 66 млн. лири, отбелязва изданието.
***
текст под снимка: Очаква се генералният директор Марк Томпсън да обяви промените в Би Би Си идния месец.

Стр. 41

в. Труд | 2010-02-27

Лъскавата телевизионна визия на журналистката Светла Петрова се различава от стила й във всекидневието. Тези, които са свикнали да я виждат “изтупана”, добре гримирана и с прическа, ако я срещнат на улицата, може и да не я познаят. Защото, ако има нещо, с което Светла е скарана, това е суетата. Затова тя предпочита дънки, спортни дрехи и малко грим. “Случвало се е да ме разпознават само по гласа и с изненада да ми казват: Я, ама вие изглеждате по-хубава, отколкото на екрана”, споделя Светла, с която разговаряме за професията и за нещата от живота.

- Светла, след гостуването на Сергей Станишев в предаването ти “Сеизмограф” бяха те обвинили, че си толкова зла, че ти липсва само бич, с който да налагаш събеседниците си. Толкова ли си страшна?

- Наистина имаше подписка от фенове на Станишев, които ме обвиняваха, че едва ли не съм му изтръгвала ноктите без упойка, но крайно време е да се разбере, че угодническите интервюта и въпроси не носят дивиденти нито на политика, нито на журналиста… В телевизията като че ли вече няма твърда граница между жанровете и често се прескача от един в друг. Виждаме как сериозни колеги преминават в забавния жанр. И за мен може да се каже подобно нещо, когато се съгласих да водя “Пирамида”.

- Съжаляваш ли?

- Не съжалявам, защото беше безценен опит, интересно и много различно. Разбира се, нямаше я тая сериозност и задълбоченост на класическото публицистично предаване. От друга страна, виждаме как шоумени нагазват в нашата журналистическа територия и как си правят рейтингите, като канят политици. При тях не важат принципите, които действат при нас. На политиците пък им е удобно, защото се чувстват спокойно и не се опасяват, че някоя лошотия като мен ще им зададе неудобен въпрос.

- Лошотия ли си?

- Не, не, в никакъв случай. Хората, които ме познават отблизо, знаят, че в действителност аз съм добър и милостив човек, колкото и странно да звучи някому.

- Вероятно се упражняваш да бъдеш настъпателна и хаплива? Какъв образ искаш да създадеш за себе си на екрана?

- Какво значи да се упражнявам? Аз просто съм такава – като характер, като темперамент, като природа. Така че упражнявам себе си в професията. Образът ми на екрана не е намислен. И ако имам някакъв успех в телевизионната журналистика, до голяма степен той се дължи на това, че не се опитвам да играя роли. Напротив, в предаването съм такава, каквато съм в живота.

- По-точно?

- Притежавам изострено чувство за справедливост и благодаря на Господ, че е така.Това ми позволява да отсъждам максимално обективно, доколкото това може да се каже за професия като нашата, в която всеки посвоему е субективен. Опитвам се да бъда честна към себе си и към зрителите. Затова ми става болно, когато от време на време някой зрител реши, че съм била несправедлива или че ми е било платено за нещо. Това дълбоко ме потриса.

- Опитвал ли се е някой да ти плаща, за да прокараш теза, идея, или за да защитиш или орезилиш някого?

- Това никога не се е случвало през близо трийсетгодишната ми професионална практика. Никога никой не се е опитвал да ми предлага пари. Имам обяснение за това. Политиците, които са свикнали по този начин да постигат целите си, са добри психолози. Те точно сканират хората в професията и разбират при кого това може да мине и при кого – не. Най-вероятно са сканирали и мен и са разбрали, че няма смисъл да правят опити.

- Трудно ми е да повярвам, че когато съпругът ти Станимир Илчев беше депутат от НДСВ, не са правили опити чрез него да стигнат до телевизионната ти аудитория?

- Допускам, че е възможно да са го натоварвали с подобни очаквания и искания. Но понеже той си ме знае много добре, с характерното си чувство за хумор ги е парирал, преди да стигнат до мен.

- А когато в студиото ти се нажежава и се стига до бой? Както се случи между Стефан Гамизов и Димитър Стоянов, между Яне Янев и Ахмед Башев?

- Тогава ми става интересно. Първо, защото в предаването има екшън – да не говорим, че това неминуемо носи бонус и вдига рейтинга до небесата. И особено защото ми е любопитно как аз ще се справя в такава ситуация, как ще я овладея, защото никак не е лесно.

- Ако се стигне до бой, какво ще направиш?

- Е, в студиото има оператори, охрана, мъже, които евентуално ще се намесят и ще предотвратят баталните сцени… Знаеш ли, в ежедневието съм експресивна, гневлива и на моменти мога да се вбеся за нещо съвсем дребно. В предаването обаче много рядко се случва някой да успее истински да ме ядоса. Някак по друг начин преживявам ставащото пред камерата. Просто ми е любопитно. Забавлявам се, колкото и тази дума да не е подходяща за публицистично предаване.

- На какво си готова, за да се вдигне рейтингът на “Сеизмограф”?

- По-склонна съм да отговора на въпроса “на какво не съм готова”. Не съм готова да прекрача основните професионални принципи – осигуряването на различни гледни точки и плурализъм на мненията, точността на фактите, честността ми към аудиторията. Това не бих пренебрегнала по никакъв начин. Не бих търсила сензационност и атрактивност само заради рейтинга.

- В личен план пълно ли ти е? Притеснява ли те възрастта? Как ти се отрази това, че големият ти син те дари с внучка и те направи баба?

- Възрастта си е възраст. Човек като мине 50-те, няма как да не усеща годините. Няма как да не се събира хоризонтът отпред. Когато си на 20 или на 30 г., пред теб има страшно много години и неща, които да свършиш. Имаш върхове за покоряване. А когато си стигнал някакъв пик, си поставяш други цели. Колкото до внучката, наистина не съм във възторг, когато ми кажат “бабо” (не тя, другите). От друга страна,това е естественото развитие на човешкия живот. По-добре ли е да съм стара мома и да гледам завистливо към хората с деца и внуци? Какво по-прекрасно от това да имам внучка. Да не говорим, че моята се казва Светла. Но не съм настоявала за това, просто децата така решиха. До последно исках да се казва Валентина.

- Защо Валентина?

- Защото така се казва майката на снаха ми. А милата ми майчица се казваше Венета и ми се щеше внучката ми да носи първата й буква. При нас се получи чудодейно застъпване във времето. Когато приключваше животът на майка ми, се появи нов живот. Децата дойдоха в болницата да ми кажат, че снаха ми Сашка е бременна . Мама почина на другия ден.

-Тя разбра ли, че ще има правнуче?

- Не можа. Научила го е някъде в отвъдното. Вярвам, че нашият живот не приключва с тези земни дни; че човек като си свърши добре работата в тоя живот, ще е по-добре в следващия.

- Вярваш в прераждането?

- Дали е прераждане, дали са паралелни светове, за мен животът е безначален и безкраен. Не се притеснявам от края му и от смъртта, защото знам, че смърт няма. Духът е вечен, душата – също. Те не умират. Важното е да изпълним мисията си. Дълбоко вярвам, че човек има свое предназначение в тоя свят. Щастливи са хората, които осъзнаят каква е тяхната мисия.

- За себе си разбрала ли си?

- Трудно ми е да го формулирам с едно изречение. Но да кажем, че вече го знам в себе си и се опитвам да живея според това знание. Разбирам го по Божията подкрепа, която получавам.

- Получаваш?

- Да, наистина получавам подкрепа и знам, че човек следва ли мисията си, никой не може да го лиши от тази подкрепа. Важното е да се спазват Божиите закони, които могат да се сведат до простичкото “не прави на другите това, което не искаш да правят на тебе”. Най-важният смисъл на човешкия живот е да бъдем добри и да помагаме на другите. Така помагаме и на себе си. Чрез предаването си аз се опитвам да помагам на хората. Страшно много зрители се обръщат към нас и съм доволна, че въведохме зрителската рубрика “Хастар”. Тя се оказа трибуна за много хора, които няма към кого да се обърнат за помощ. Особено ме радва, когато зрителите ми се доверяват и в писмата си ме наричат “Светле”. Това означава, че ми вярват.

- Знам, че не ти е приятно, но не мога да не те попитам за ужаса, който преживяхте, когато преди 6-7 години арестуваха големия ви син Владимир в Испания. Тогава ти беше казала, че това е удар върху депутата Станимир Илчев. Удар от кого и за какво?

- И досега смятам,че някой искаше да предотврати избирането на Станимир за председател на парламентарната група на НДСВ… Беше изключително тежък и болезнен момент, в който ме крепеше единствено това, че знаех каква е истината. Знаех, че детето ми не е направило нищо, ама нищо от онова, в което го обвиняват. Аз съм в тая професия и съм съвсем наясно как може да се обработи общественото мнение. Знам, че и досега има хора, които са убедени, че той е виновен. Надявам се след време да разберат, че не са прави.

-Какви са отношенията със снаха ти? Доколкото ми е известно, тя много е помогнала на Владимир да преодолее това премеждие?

- Със снаха ми се разбираме отлично, защото тя е много свястно и мъжко момиче. Безкрайно съм й благодарна, че подкрепи сина ми с любовта си и абсолютната си всетдайност. Иначе добре е, че живеем съвсем близко, но не заедно. Сега си давам сметка колко търпеливи са били моите родители, с които 23 години живяхме заедно в панелка от 75 квадрата. Трябва голямо търпение и много компромиси, за да е нормално такова съжителство. Може би има истина в това, че синовете си търсят жени, които да приличат на майките им. В този смисъл Владимир е направил чудесен избор. Тъй като Сашка готви хубаво, а аз нямам време за това, често ми звъни: “Ела да хапнеш, направила съм супичка.” И аз тичам. Снаха ми ме изхранва! (Ха-ха.) Много свястно момиче. Сега постим и двете заедно.

- От миналата година Станимир Илчев е евродепутат и повечето време е в Брюксел. Ходиш ли често при него? А може би не е необходимо да сте непрекъснато заедно?

- Да, това е здравословно за един брак. Въпреки че има моменти, в които ми е мъчно и ми става самотно. Хубавото е, че той си идва всяка седмица. Ще ми повярваш ли, че нито веднъж не съм ходила в Брюксел при мъжа си. Бях там преди година и нещо, защото ме бяха поканили на дискусия в европарламента. Сега какво да правя там? Аз съм човек, отдаден на работата си. Освен това съм максималистка и перфекционистка. В днешно време нашата професия е всепоглъщаща. За да си на върха, трябва изцяло да й се отдадеш. Отделно на главата ми е грижата за две къщи и изнемогвам физически.

- Защо две къщи?

- Защото се грижа и за брат ми и по-малкия ни син Теодор, които живеят в панелката на родителите ни. Със сина ми пазаруваме, след което започва една хамалогия… Мъкна торбите по стълбите… но не се оплаквам. Животът на човек е такъв, какъвто сам си го направи. Ако ми бяха други ценностите, стандартът и стилът ми на живот щяха да са други. Щях да имам повече пари и да живея по-луксозно. Но ето аз съм предпочела това и така ми е добре.

- Какво за теб е най-важно в този живот?

- Любовта и семейството, честността, свободата, добротата. Това са основните мои ценности, които определят изборите ми в живота. Парите са много, много по-назад.

Стр. 22

в. Дума | Лилия ТОМОВА | 2010-02-27 

Опасно е правителството да представя господстващите мнения, страхове и предразсъдъци като критерии за истината, твърди политологът

- Съществуват ли Оруелските опасности на "Биг брадър" за българското общество, за които говориха в четвъртък колегите ви, а и вие на форума "Политически дебати" на тема "Година на изпитания – ще се справи ли правителството на ГЕРБ?"

- Още Токвил, френският философ от ХIХ век, твърди, че тиранията на мнозинството е опасност за всяка демокрация. Опасно е правителството да се възползва от това и да представя господстващите мнения, страхове и предразсъдъци като критерии за истината. А истината е, че винаги сме заплашени, затова твърдя – демокрацията е въпрос на всекидневна борба.

- И все пак – накъде върви правителството? Според това, което чухме в дискусията, има много, ама много опасности, за жалост – и за нас, и за кабинета. Та – накъде вървят?

- Накъде върви правителството е доста широк въпрос, главният е дали то ще остане в сферата на театралните, зрелищните арести, или ще успеят да стигнат до саниране на системата, до възстановяване, а още по-точно – до установяване на правовата държава. Всички и винаги трябва да имаме надежда, но трябва да сме много критични и внимателни дали властите въобще и правителството в частност си вършат работата. Точно в тази посока трябва да е натискът на гражданското общество.

- А българските граждани вече будни ли са?

- Някакво гражданско общество все пак имаме, въпросът е достатъчно организирано ли е, достатъчно активно ли е, има ли достатъчно ресурси и дали хората си сътрудничат, дали не сме твърде вплетени в конкуренция, когато главно се оспорваме един друг. Общественото мнение не следва непременно някакви предписания и е демократично, на хора, загрижени за публичния интерес и за общото благо. На това трябва да се опрем, усилието си заслужава.

- Какви са все пак опасностите за правителството? И за нас, от страна на правителството?

- За правителството са в производство на свръхочаквания, и това продължава. Например, че "всичко ще бъде разплетено докрай", "доведено до финал", че "реформите ще бъдат радикални и ще ни отведат много далеч", при това – във всичките области едновременно. Мисля, че известен реализъм и съобразяване с инерцията в обществото не е излишен. А обществото трябва да бъде наистина будно, винаги да оказва натиск, да не оставя правителството да задава тон какво е правилно и какво – не, кое е истинско и кое – не.

- Как може да се случи този натиск?

- Например чрез медиите – чрез гражданските организации и гражданската активност. Те трябва да карат правителството внимателно да се вслушва в мнението на обществото.

- Ако, разбира се, правителството иска да чуе хората. Какъв е все пак капацитетът му и знае ли точно какво иска да направи – според вас, политолозите?

- Капацитетът на правителството е едновременно административен и политически. За административния няма да говоря, става дума за това, дали кабинетът успява добре да организира публичната администрация така, че тя да реализира правителствената политика и да служи на обществото. Политическият капацитет обаче е свързан с това дали правителството е достатъчно наясно как си представя България не просто в края на своя мандат, а след 10 или 20 години например, и то в резултат на собствената си политика, и има ли план за това.

- А има ли?

- Планове – най-различни, но обща визия засега мисля, че няма. Действа реактивно – на натиск, който се появи, включително и на външни обстоятелства. Но систематичен комплект от публични политики в области, които иска да реформира, правителството просто няма. За пример ще дам здравеопазването, което засяга всички, а започва една реформа… "Стъпиха" на идеята да има качествено здравеопазване, изработват се критерии, които са европейски, налагат се на болниците. Установява се, че повечето болници, с изключение на големите, са под въпросните критерии в резултат на много причини. Най-лесно е да кажем: "Добре, щом не отговарят на критериите, затваряме ги!". Това обаче не е политика, а по-скоро счетоводство. Как така? Явно е, че трябва да има съвсем друга публична политика, да има план за години напред. Това днес го няма.

- В образованието правителствените движения също са резки и некоординирани.

- И там подходът е идентичен, но намеренията поне бяха обявени, и макар че споровете, съпротивите, конфликтите са много, идват по-скоро от това, че министър Игнатов се зае "да реформира" всичко наведнаж, и с това си създаде противници – компетентни! – от всички фронтове. Една публична политика не може да се случи единствено и само от управляващия кръг, тя се нуждае от подкрепата на ангажираните с нея, от разбирането на засегнатите от нея.

- Много се шуми – всеки ден всъщност, около едва ли не вече "преборената престъпност". Но и около нея има много страсти и май кабинетът си играе с тях.

- Няма последна инстанция, която да ни каже: "Тези са лошите, другите – добрите". Такава правителствена инстанция няма. Обществото трябва да се съпротивлява срещу "телевизионното управление" на страната, трябва да се чуят алтернативните гледища и възгледи, трябва да има дебат. Не може да позволим да съществува хипотеза, в която властите да казват коя е истината. Също така трябва добре да се знае, че не може да има хипотеза, в която съдът да приема всяко решение на полицията. И много се радвам, че, макар и от време на време, съдът не приема абсолютно всяко полицейско решение, защото съвестта е може би най-важното нещо. Натискът да не останат нещата само театрални, е изключително важен. А в днешните арести има много, много театралност, предназначена за пред публика. Нужна е по-малко зрелищност и по-качествено събиране на доказателствата. Защото, както често се оказва, много неща не издържат в съда, но не непременно защото съдиите са корумпирани, а защото представените доказателства не могат да издържат. Би било много елементарно да действаме по старата, огласявана вече схема: "МВР ги лови, а съдът ги пуска". Нещата трябва да преминат отвъд показното действие – това изисква професионализъм и е единствено правилният подход. А професионалисти в системата на МВР, предполагам, все са останали. Иначе – плюс за правителството е, че се захвана с престъпността, доколко ще успее, е друг въпрос. Плюс е и че в някои случаи то реагира на обществения натиск – например за генномодифицираните организми, и е добре, че дори и заради желанието си да изглежда добре в очите на обществото, кабинетът е склонен да приеме исканията от натиск. Това му е плюсът. А минусът е главно заради състава на управляващата партия – не просто млада, а и без съзнание за принадлежност към общност, и която няма развити механизми да демократичен контрол, за вземане на решения, за натиск на членската маса върху ръководството. Затова често решенията за назначаване на хора например са крайно случайни, изглеждат понякога нестабилни и несериозни. Това е негатив за управляващата днес партия, за правителството. Министрите пък са малко свързани с партията, технократи са, не политици, това, мисля, също ще съдздаде проблеми.

- Дали ако слушат повече опозицията, ще е по-добре за страната?

- Не непременно и винаги правителството греши и не непременно и винаги опозицията е права. Проблемът на днешната опозиция, на БСП и ДПС, друга няма, е, че досега бяха заедно в управлението, а донякъде резултатите от това управление доведоха успеха на ГЕРБ. С две думи – опозицията е в слаба позиция, отбранява се, а трябва да е настъпателна. А дали са разумни или не съвсем всички предложения на опозицията, добре е все пак управляващите да се вслушат в гласа й. Иначе ситуацията се усложнява и от това, че има партии в парламента, които не са в опозиция, не са в управлението, и се опитват да играят "двойна роля". "Атака" няма никаква опозиционност, те подкрепят изцяло и безуслвно кабинета, но Синята коалиция се опитва да играе една много, много трудна игра – и да са част от управлението, и да не поемат негативите му, а и да запазят свободата си на опозиционно поведение. Това сигурно ще има последици за сините.
***
Антоний Тодоров е политолог, експерт е в областта на социологията на изборите, политическите партии и политическото поведение. Роден е през 1957 г., завършил е международни отношения. Кандидат на историческите науки, доцент по политология в Нов български университет, ръководител на Департамента и директор на франкофонската програма по политически науки. Гост-професор и лектор в университети във Франция, Белгия, Италия. Член е на различни обществени организации – Българската асоциация по политически науки, фондациите "Развитие на гражданското общество" и "Манфред Вьорнер". Той е един от учредителите на Центъра за изследване на демокрацията и е член на Управителния съвет на Училище за политика.

Стр. 10

в. 24 часа | Георги ДЕЛЧЕВ | 2010-02-27

Златка – не една, а две. И двете дотолкова популярни, че ги канят на почти всички светски събития. Те с лекота общуват както с манекенки и обикновени свалячи, така и с политици и видни общественици. За разлика от голям брой фолкпевици двете Златки са лесно различими – едната е блондинка, другата е с черна, почти гарванова коса.

Какво работят тези момичета? Доскоро русата казваше, че работи Златка. Ето някои прилики и разлики между двете:

Двете Златки за: Приятелите

Черната: Мога да преценя хората от пръв поглед. Затова имам много познати, но малко приятели. Старая се да подбирам хората около себе си. Може би затова не съм преживяла предателство, като изключим изневярата. Със Златка сме в добри отношения, но не сме близки. Не смятам това, че сме адашки, да ми е помогнало да стана първа. По-скоро обратното, защото едва ли хората искат през година победителката да се казва Златка.

Русата: Научих се да преценявам мъжете и жените около себе си, кои са добри и кои злобни. Разбрах, че човек колкото и приятели да има, те никога не може да са сред известните хора. Все пак изключвам Николета Лозанова и Андреа. Научих, че съм много силна и мога да се справям с всяко нещо, което се опитва да ме съсипва. Близка съм само с няколко момичета, които не ми завиждат, не се съревновават с мен и са истински приятелки.

Завърших математическата гимназия в Пазарджик, а сега завършвам висше училище по финанси. Нещата с конкурса се развиха много бързо. Като дойдох в София, още след първата седмица приятелка ме заведе на кастинга за "Плеймейт", а на следващата бях одобрена и заминахме за снимки на морето. Няма да е нескромно, но аз и Николета Лозанова сме най-известните плеймейтки. Не зная коя е спечелила най-много пари, но не сме ние двете.

Конкурсите

Черната: Категорично в конкурса "Мис Плеймейт" е много по-трудно, защото победителката се избира по много тежки критерии. Тук не е достатъчно само да е красива, а да има излъчване, да е комуникативна и артистична. При нас не се търси само кукленска красота, както при други конкурси. Бях сред "заподозрените", че конкурсът е нагласен за мен. Отдъхнах си, като се появи друг слух, че победителката ще е блондинка. Титлата промени изцяло начина ми на живот. Първо трябваше да се преместя в София. Ако някой иска да се развива, трябва да е тук. Единственото ми задължение към короната е да карам колата, с която ме наградиха.

Имам и ваучер за 10 000 лв. за клиниката по пластична хирургия на д-р Ангел Енчев. Още не съм решила какво да правя. Може би ще коригирам бюста си, но сега не е на дневен ред. Сега много повече ме търсят за фотосесии.

Русата: Не зная какво щеше да стане с мен, ако не бях участвала в конкурса. Може би животът ми щеше да е по-скучен и сив. Не зная какво значи да ти се отворят врати в България? Ако това, че съм била гост на много предавания и съм давала интервюта в почти всички медии – да. Тези врати се отвориха, но изобщо не може да се сравняваме с другите държави. У нас всяка втора жена е с някаква титла за “Мис” по нещо. Така се сваля нивото и на сериозните конкурси. Така че едва ли може да очаквам някакъв успех от това, че съм Мис Плеймейт. Вече всичко е суперпошло. Вижте как навсякъде по медии се целуват жени с жени, мъже с мъже. За какво става дума? Конкурсът не беше нагласен за мен за разлика от други такива състезания в България. Това го знаят всички. Вече няма подбор, не остават красивите момичета, защото повечето от тях са били в някакви подобни прояви.

Мечта

Черната: Титлата е преходно нещо. Аз съм много отговорна с каквото и да се захвана. Тайната ми мечта е да играя в киното. Имам няколко скромни участия във филми. Харесва ми сцената, но не зная дали ще имам шанс и дали ще успея.

Русата: Сега искам да стана актриса. Мечтая да изиграя драматична роля, от която на хората да им се плаче. Може би защото в живота съм усмихната, искам да ме видят и в друга роля. Не искам да се сравнявам с големите звезди и не зная на коя искам да приличам. За мен е важно да се изиграе ролята така, че хората да харесат филма. След сериала "Забранена любов" смятам, че ми се отдава да съм актриса. Сега завършвам бакалавърска степен "Застраховане и осигуряване", но едва ли ще работя такова нещо. Ще запиша актьорско майсторство в Нов български университет. Но в момента съм отдадена на семейството и семейния уют.

Славата

Черната: Не мога да кажа, че съм забогатяла финансово, но се справям с живота. Не можем да се сравняваме с другите държави и едва ли някоя от нас може да се надява, че ще достигне славата и парите на Памела Андерсън. Българинът иска да има евтини неща, но и да са хубави. Това няма как да стане. Рецепта за успех след титлата? Няма такава. Аз се старая да съм себе си и упорито гоня целите. Не лежа на стара слава.

Русата: Не мисля, че в България от титлата може да се забогатее. Помага да се справяш с всекидневните проблеми, но не и да си купиш имот или кола. Помага да ме канят в разни сесии, от които се изкарват някакви пари. Считам се за късметлийка и каквото поискам, става. А на мен целта ми е да спечеля, не само да участвам.

Никога

Черната: Черната Златка никога няма да се изруси и никога не би се снимала в порнофилм независимо от парите. Не харесва домашното порно. Смята го за тъпа пиар акция. Дразни ме фолкстилът, който завладя улиците. Вижте колко малки момичета ходят така с прическа тип "каска" и напомпани устни.

Русата: Има неща, направени през тези две години, от които се срамувам, но има и други, с които съм горда. С малко усилия станах известна. Едно от лошите неща, в които се забърках, бе скандалът с Алисия. Това беше голяма глупост и е нещо, от което винаги ще ме е срам.

Мъжете

Черната: Имала съм предложения от богати и от други мъже. По тази тема говорих много. Предлагали са ми много пари, но това го правят и с други момичета. Всеки сам решава дали да приеме. Не се сещам за някаква оригинална свалка, но нахалници бол. Всеки пробва, ако стане.

Не съм й взела гаджето. С Благой Иванов (състезател по самбо) бяха скъсали повече от месец, когато се запознах с него. С него сме разделени временно, за да може всеки да осмисли нещата. Има такива моменти и засега не мога да кажа дали ще се съберем отново, или всеки ще поеме по пътя си.

Всекидневие

Черната: В живота съм естествена. През деня ходя облечена като повечето момичета на моята възраст, дори невинаги се гримирам. Вечер се старая да съм облечена подходящо. Суетна съм като всяка жена. Искам да изглеждам добре. Единствената дреха, която не харесвам и никога не бих носила, е къса пола. Брюнетката носи повече стил и така се подчертават чертите на лицето на жената. Чернокосата дама е по-сексапилна. Обичам обеци, синджири.

Русата: Не съм се занемарила, след като изчезнах от светския живот. Старая се винаги да изглеждам добре. Не съм се изоставила и няма да заприличам на бостанско плашило.

Златка Райкова: Сега съм кротка и добра домакиня

Русата Златка, която се превърна в емблема на “Мис Плеймейт”, вече половин година изчезна от светския живот. През последните 2 години нямаше събитие, където тя да не присъства. Златка почти не дава интервюта.

"Избягах от светския живот доброволно. Клюките и слуховете за мен станаха безконтролни и пречат на връзката ми. Затова от 6 месеца вече не ме виждате по партита. Това не означава, че съм се затворила и не излизам никъде. С моя приятел се веселим, но предпочитам други места, като напоследък ходим повече извън София. Не искам да ме разпознават хората и не искам да се говори за мен сега. Когато трябва, зная какво да направя. Освен това връзката ми с Павел ме предразполага да си седя вкъщи и да съм кротката и добрата Златка. Вече не съм лудата и дивата, която не се спира от купони.

Павел отключи някакви други желания в мен. Той не е известна личност, но направи много за мен. Две години не излизах от вихъра на партитата. Прекалено много взех от живота накуп. Всичко стана на макс и изведнъж. Медиите го описваха прекалено зрелищно и пресилено. Затова трябва да си почина от този шум. Сега искам да се грижа са семейството си. Много държа на тази връзка и искам да продължи. С приятеля ми сме заедно само от 6 месеца, но се надявам да ни е все така хубаво. Отношенията ни са сериозни. Не зная какво ще се случи и как ще се развият нещата, но вече мисля за сватба и за деца.

Всичко правя у дома. Никога не съм смятала, че това ми се удава. Когато човек е лудо влюбен, прави чудеса. Не съм мислила, че мога да готвя, но се получава добре. Снощи например приготвих огретен. Не чета книги, а по телефона се консултирам с леля ми. Надявам се това магическо чувство между мен и Павел да продължава. Учудващо, но всичко мога да готвя."

От големия шум около себе си Златка най-много била изненадана от голямата лъжа, че е болна от СПИН. "Ужасно е. Аз знам че не е истина, но представете си как са се почувствали близките ми. Това беше грозно. Не зная кой ги измисля тези неща."

Златка не крие, че умее да манипулира аудиторията, и допълва, че не е единствената красавица, която го прави. У нас много лесно се разпространяват слухове и затова блондинката няма проблем. Дразни се, че към нея има голям интерес, но не смята, че хората я харесват.

"В пресата съм прочела повече гадни неща за себе си, но вече не се тръшкам от това. Сега искам мъжът до мен и близките ми да се убедят какъв човек съм. За хората може би винаги ще си остана скандалната Златка, каквото и да направя. Затова не се опитвам да ги разубеждавам. Всеки е свободен да мисли каквото иска. Важно е тези до мен да знаят истината. Мога да привлека вниманието навсякъде, мога да съм преди всички както за хубаво, така и за лошо."

Черната Златка: Ставам репортерка в сайта на Бареков

Черната Златка става журналистка. Тя ще е репортерка в сайта на Николай Бареков.

Бургазлийката Златка Димитрова е 6-ата победителка, която взе короната на "Мис Плеймейт 2009". Медиите я нарекоха Черната Златка заради косата и за да я различават от русата й адашка, победителка в конкурса 2 години по-рано.

Черната е зодия Телец и с това оправдава действията си. Емоционална, упорита и инат. Като си постави цел, я гони до дупка, докато не я постигне.

Преди 8 г. Златка не успяла да влезе във финала на конкурса "Мис България". След това обаче се отдава на работата като модел и има успех – канят я за фотосесии, ревюта, конкурси. Приказката продължава, защото момичето намира мъжа на живота си и заминава с него в Гърция. В Атина тя работи в неговата фирма, където той притежава 3 списания. Там научава как се работи в медия и затова смята, че ще се справи като репортер в сайта на Бареков. Докато е в Атина, завършва финанси и икономика в Бургаския свободен университет.

Разделя се с гръцкия си приятел, защото й изневерил с нейна приятелка. Веднага си събрала багажа и се върнала в Бургас. "Много страдах, защото го обичах. Не смятам, че това са загубени години, защото научих доста неща от него. Движехме сред гръцкия елит и възприех много неща от тях като възпитание, култура, етика, морал в бизнеса и други неща. Освен това научих английски и гръцки, така че не съжалявам. Беше страхотно училище за мен." Златка обаче предпочела Бургас, защото с приятеля й имали много хубави спомени заедно и ги свързвали общи приятели. Израснала е в обикновено семейство и не се плаши да работи. Знае 2 и 200. Ако трябва, може да грабне метлата и да чистиулиците. Гладувала е и е имала много. Затова не я е страх и е подготвена за всякакви изненади.

Златка се определя като различната плеймейтка. Не търси скандала, има други цели. Короната за №1 по сексапил била едната й мечта. Смята, че след това й се отворили доста врати. Няма амбиции да е сред светското общество у нас. "Пък и какво му е интересното, това, че са депутати ли?", пита хубавицата.

Стр. 16-17

в. 24 часа | Паола ХЮСЕИН | 2010-02-27 

Анна Цолова е едно от най-популярните тв лица. Започва журналистическата си кариера като съдебно-криминален репортер в “Канал 3”. Със създаването на Би Ти Ви идва в новините на медията, като често води и сутрешни, и обедни емисии.

Родена е на 17 април 1975 г. в Плевен. Завършва Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”. Омъжена е за оператора Васил Мичев, който снима сутрешния блок на Би Ти Ви. Имат син Калоян.

“От 7 години карам хората да се усмихват”, казва Димитър Павлов за себе си. Преди телевизията да го открие, той става изключително популярен със сутрешното си шоу по “Ретро радио”. Всъщност 3 години е водил новини и по “Евроком”. В Би Ти Ви е водил “10-те най”, играта “Това го знае всяко хлапе”, втория сезон на “Дансинг старс”. Лице е и на “Форт Боаяр”.

Роден е на 30 декември 1977 г. в София. Завършил е публична реч в НАТФИЗ.

- Ани, вярно ли е, че сядате на стола на Бареков и ще водите сериозните политически теми? Така написа самият Бареков в своя сайт.

Димитър Павлов: Слава богу, сменяме столовете.

Анна Цолова: Няма стола на този и стола на онзи. Това е трибуната и сцената, наречена Би Ти Ви. И ако не е тази трибуна, всички ние няма да сме това, което сме. Аз си го повтарям често и затова не смятам, че имам стол на мое име. С Митко ще бъдем заедно, това предаване има двама водещи.

Д. П.: Много ме боли, когато един човек почне да коментира работата на друг, който работи. Този провинциален манталитет няма да се спре никога. В предаването влизат две различни гледни точки – моята и нейната. За сериозни теми няма да парадирам, тук Ани е в силата си.

- Нека да пробваме. Какво мислите за здравната реформа?

Д. П.: Не знам кой е личният ми лекар. Безумието в България е, че ползваш частни лекари непрекъснато, а аз си плащам здравни осигуровки като пич. Понякога и два пъти, защото съм забравил. Аз съм на граждански договор и там се самоосигурявам. Нямам мнение, не съм в час изобщо.

А. Ц.: Ти току-що изговори мнението и нещата, които вълнуват всички хора.

Д. П.: Безумно е, че не знам личния си лекар. Баба ми, лека й пръст, ми направи здравната книжка. Тя ходеше да се занимава по поликлиниките като всеки социално активен пенсионер, за когото е радост да обикаля по подобни места, защото там се среща с хора като него и разменят опит. Затова до ден днешен ходя да си плащам сметките за ток и парно на опашки, защото се забавлявам, като слушам пенсионерите.

- За какво си говорят те?

Д. П.: Там обикновено има едни навъсени и нервирани на всичко хора, които обаче продължават да си плащат, вместо да отидат и блокират входа на “Топлофикация” примерно.

- Г-н Павлов, още не сте в ефира, а цяла седмица идвахте на работа заедно с Ани в 6 ч сутринта, защо?

Д. П.: За да свикна, да си обърна режима, а и има да се науча на още някои технически неща.

- Ани, вие как възприехте новия си партньор?

А. Ц.: С “уха”. Много се зарадвах, нали? (към Павлов).

Д. П.: Наистина се зарадва, както и аз. На нея й бе съобщено 15 минути, след като бях приел.

- Защо се радвате?

Д. П.: Защото е предизвикателство, не съм правил такова нещо. В тая телевизия май вече няма какво друго да водя, само вечерно шоу остана. Шегувам се. Много пъти съм си мислил как телевизията трябва да разнообрази някои неща и затова се радвам, че ми бе предложено. Сега евентуално това с разнообразието ще се случи.

- Какво ще гледаме от понеделник, което не сме виждали досега?

Д. П.: Мен в сутрешен блок не сте ме виждали.

А. Ц.: Митко имаше много фенове като радиоводещ, включително и аз съм го слушала в колата, идвайки на работа. Той се чувства длъжен да разказва вицове, да е смешен. Понякога му съчувствам, защото това са сериозни очаквания от него. В предаването се движим по гребена на информацията. Той ще влезе в темите, в които хората едва ли очакват да го видят.

Д. П.: Няма да размахвам пръст.

- Кои са тези теми?

Д. П.: В темите, в които Ани е изключително ерудирана, аудиторията няма да ме припознае. Например здравната реформа в тежкия й вид.

- Ще има ли нови рубрики?

А. Ц.: Няма да започнем с новостите в понеделник. Тогава ще пуснем една голяма изненада, свързана и с новия водещ. Съвкупност от неща, съвпадения, приятни и за нас. След това по малко ще започнем с новостите.

- Заедно ли ще водите, или всеки ще има рубрики, както по времето с Бареков?

Д. П.: Не знам, трябва ни време да се усетим.

А. Ц.: Няма да има проблем да водим заедно, защото в голямата си част това предаване трябва да има двама водещи – да е по-динамично, по-интересно, с различни гледни точки. Не съм фен на деленето на рубрики. Имаме схема, по която започваме, с идеята през повечето време да сме заедно.

Д. П.: Това, което правех в радиото, ще е и по телевизията. Примерно във вечерните токшоу програми на Запад, както и при Слави Трифонов, се взема едно заглавие и около него се създава история, дори и да няма общо с материала под него. Става смешно. Това е една школа, която вероятно е от първото токшоу в света – преплитането с печата.

А. Ц.: Ще търсим баланса, защото той е човек, който може да намери нещо смешно в това, което го е изнервило, идвайки на работа.

Д. П.: Зависи в какво настроение съм. Понякога се изнервям и се правя на маймуна. Говоря на движението и не се усещам. Лятото е особено смешно, когато прозорците на колите са отворени, така веднъж един таксиметров шофьор доста ми се обиди.

А. Ц.: Мен ме е гонила маршрутка, след като казах едни мили неща.

- Митко, гледате ли сутрешните блокове?

Д. П.: Гледам упорито Ани, откакто Люба Ризова (шеф на новините – б.а.) и Вики Бехар (продуцент на новините – б.а.)ми предложиха това място. От месец минавам през всички сутрешни блокове на телевизиите. Преди не съм ги гледал, защото ме отвращаваше агресивността и политиката сутрин. Сега и трите основни телевизии малко посмекчиха тона. Но аз ги гледам с друго око – като сценарна специфика.

А. Ц.: Конкуренцията и битката е как да направим актуалната за всички тема по-интересна и пълноценна. Нашето предаване от години наред залага на собствени теми. Защото ходенето след събитията не е добра оценка за българските журналисти. Те трябва да откриват събитията, да ги провокират и да ги разказват на хората. От друга страна, няма как да си затвориш очите за събитие само защото и другите ще го направят. Явно, че народът се интересува неистово от “Октопод” и “Наглите”, защото рейтингите ни са покъртителни.

МВР изключително добре визуално и стратегически подходи медийно към тези акции. Пусна и видеоматериали, които всъщност са риалити, филм.

- Защо МВР действа и като телевизия?

Д. П.: Може би така се отклонява вниманието от някакви реални проблеми.

А. Ц.: Аз дълги години съм била съдебно-криминален репортер и в пресцентъра на МВР всяко едно събитие е заснето, просто не са ги разпространявали по медиите. Снимането е практика на МВР от 10 години. Те винаги имат оператор с камера. Тези кадри им трябват понякога и по оперативни причини.

Д. П.: Как се пали само. Ани е изключително симпатична и ерудирана жена, която може да ме научи на много.

- Той много ви хвали, а вие?

А. Ц.: Има чисто технически неща, които Митко трябва да научи – програмата, по която работи целият нюзрум, софтуера, интерактивната маса, на която се виждат снимките. Докато му показвах тези неща оня ден, към 13 ч той ми каза да се прибирам, за да си почина, а друг щял да му помогне. Не всеки се сеща за такива мили човешки неща. Това ме радва, защото прекарвам с него повече време, отколкото с Васил (съпруга й – б.а.).

Д. П.: Тя е свикнала, но мен наистина ме чака здрава работа. Говоря за изграждането на дует, което се прави адски трудно. Много съм силен сам, поради което трудно работя с някого. Но в случая хубавото е, че и тя е така. Най-вероятно ще се скараме сериозно 1-2 пъти, което е ужасно хубаво за екрана.

А. Ц.: Това с дуета е много важно. Хората не си дават сметка, че ние, заставайки в ефир всеки ден по 2,5 ч, нямаме написана на айсикюто (екран, от който водещите четат – б.а.) всяка една реплика, реакция или мимика, която камерата хиперболизира.

- Вие с Бареков имахте ли такъв дует?

А. Ц.: Очевидно е за всичките ни зрители, че ние водехме отделни предавания. Имахме предаване в предаването. След завръщането ми от майчинство дори нямахме общи участия, както преди – вярно, кратки, по за 20 минути. Това се случи по взаимно съгласие, защото ни вълнуват различни неща, в много случаи имаме различно светоусещане. Нормално е. Той искаше да е сам, аз нямах проблем с това.

- Бяхте ли приятели с Бареков?

- Не станах приятел с Николай, ние никога не сме го крили. Но никога не сме били в конфликт, никога не сме имали проблеми, които да пречат на работата ни.

- Кое е най-доброто нещо, което Бареков направи в предаването?

Д. П.: Аз не харесвам агресивния стил на водене, независимо дали става въпрос за него или за други, познати на аудиторията лица.

А. Ц.: Николай провокираше публиката, затова хората го и гледаха. Едно от нещата например, което създаде и голям медиен шум, беше, когато Павел Чернев дойде в студиото и каза, че всъщност е изрекъл лъжа, когато е защитил Волен Сидеров за инцидента на "Тракия".

- Митко, вярно ли е, че сте глътнали муха в ефира?

Д. П.: Вярно е. Много време търсихме една муха в студиото и аз взех, че я глътнах.

А. Ц.: Ето я връзката между нас двамата. И аз имах проблем с муха, чак се ожених със Слави Трифонов заради нея. Водя новини в Би Ти Ви и разказвам за тежък атентат в Израел с много жертви. В това време огромна черна муха влиза в кадър и започва да каца по лицето ми. Аз съм силно осветена и със зелено сако. Едва-едва махвам с ръка, става ми смешно, но говоря сериозни неща. Вечерта в “Шоуто на Слави” гледали обедната емисия и се сетили, че имат запис от репетиция, в която муха каца по лицето и главата на Слави, но той я убива с джапанка. Бяха направили една заигравка – ето тази муха, която тормозеше Анито, Слави я уби. По онова време той тъкмо беше предложил на княгиня Калина брак – друга шега на шоуто, и той казва вечерта: “Княгиня Калина не иска, поне ти ме вземи, убих мухата, която те тормозеше.” Появих се дори с някаква булчинска рокля.

- Защо махнаха известни тв водещи от Би Ти Ви и Нова тв почти едновременно?

Д. П.: Ани доказа, че има по-висок рейтинг сама. Това, което Милен Цветков направи в Нова тв навремето, след което за първи път го свалиха, е нещо, което съм гледал и от което съм се учел. Той въведе английски тип на водене, тогава ми харесваше. Сега нещата станаха много жълти и не ми допадат.

- Как ще се променят сутрешните блокове?

А. Ц.: Ние внимателно наблюдаваме какви хора ни гледат и как го правят. Това, за което работим сега, е голяма динамика, много живи връзки, репортажи, разследвания.

Д. П.: Сутрешното предаване трябва да ти е като кафето, да те удари. Аз не пия кафе, но така съм чувал. Да си "Манчестър Юнайтед" с Уейн и Руни и Майкъл Оуен в нападение, не с Бербатов, защото той е малко по-бавен играч.

- Започвате в понеделник, как се виждате след няколко години?

Д. П.: Имах проект да вложа сам пари в себе си и да си направя интернет радио. Но у нас все още едва ли ще е успешно. Но София е подходяща за градско ефирно радио. Дори направих постъпки за запазване на търговска марка. След пет години си се представям да менажирам радио и да правя късно вечерно шоу в телевизия.

- Ани, защо се подстригахте?

А. Ц.: По чисто практични причини. Много по-удобно ми е да съм с къса коса, за да не се налага да се приготвят моите прически. Освен това дългите коси за подобен тип предаване са не само непрактични, а и не на място.

Стр. 12-13

в. 24 часа | 2010-02-27

Милена Милотинова тръгва по „Канал 3" днес с две нови предавания. „Пътуване до Европейския парламент" ще е всяка събота от 16,30 ч. Това е тв игра, в която се състезават два отбора от по трима души, които отговарят на въпроси на европейска тематика по актуалните теми. Всеки път ще има специален гост, като днес това ще бъде Юлиана Николова, секретар към Съвета за управление на средствата от ЕС. Другото предаване -„Евронаблюдател", ще се излъчва всяка неделя също от 16,30 ч. В него веднъж ще бъде показван документален филм, който ще се редува през неделя с коментарно студио. И двата проекта са финансирани от Европейския парламент.

стр. 44

ПО ПРОЕКТ “ПАЗАРДЖИК – УСТОЙЧИВО РАЗВИВАЩА СЕ ОБЩИНА”

Първа инвестиционна банка предлага още по-добри условия по програмите си за потребителско кредитиране на граждани. Основната промяна е намаление на лихвените проценти средно с 2 % и удължаване на срока на кредитите до 120 месеца. Максималният размер на стандартния потребителски кредит е 30 000 лв.за всички клиенти на банката, отговарящи на условията.

Из Дневниците На Пътешественика...

Capital.bg I 2010-02-26

Продажбата на първата частна национална телевизия bTV вероятно е последното ключово събитие в телевизионния бизнес за тази година, което сложи точката на преструктурирането на телевизионния пазар в България. Това е краят на процес, който започна преди година и половина, когато в България почти едновременно влязоха американската CME и шведската MTG. Сделката за bTV e последният епизод от серията покупки на български канали и след него на местния пазар вероятно за дълго време ще има затишие.

Смяната на собствеността в най-голямата тв компания в България обаче няма да е последното събитие в този бранш. След сделката тепърва предстоят промени, които вероятно ще отекват през цялата 2010.

Променен пазар

Преди сделката основната конкуренция се водеше между пет ефирни канала – bTV, "Нова тв", ProBG, TV7, държавната БНТ. Сега, когато продажбата на bTV е факт, новата медийна група, от която тя ще е част, вече е с удвоени сили. На практика битката ще е между каналите от групата на американската Central European Media Enterprices (СМЕ) – bTV, ProBG, bComedy, bCinema и RingBG, и тези от групата на шведската медийна компания Modern Times Group (MTG) – "Нова тв" и трите канала Diema, заедно с останалия по в сянка музикален канал ММ. Така на практика и двете компании имат по пет канала. И двете основни медийни групи са с вече отвоювани пазарни позиции, като преднината е два пъти по-голяма за СМЕ и като пазарен дял, и като приходи от реклама. Въпросът е – какъв ще е балансът на силите между двете и каква ще е ролята на новия ефирен играч TV7 при конкуренцията на пазара.

Първите новини за това каква ще е политиката на СМЕ на българския пазар и как ще позиционира основните си тв канали можем да очакваме в началото на април. "За съжаление до заключителния етап на сделката ние сме много ограничени в това какво да кажем пред пресата. Ще имам възможност да отговоря [за поведението ни на българския пазар] след окончателното приключване на сделката, което очаквам да стане до април", коментира пред "Капитал" вицепрезидентът по корпоративните комуникации в СМЕ Романа Томашова.

Истинският отговор обаче можем да очакваме чак през есента, когато тв каналите ще дадат началото на новия сезон и ще обявят промените в програмните си схеми, както и новите проекти, по които работят. Дотогава ще е минало достатъчно време, за да си проличи има ли смяна на програмната и рекламната политика и как ще се оптимизират екипите на тв каналите от групата на СМЕ. Очаква се, че ще има един общ изпълнителен директор на СМЕ за България, но не е ясно кой. Прогнозата е, че ще има най-бързо сливане на екипите за продажби на реклама, маркетинг и PR, както и на администрацията. На следващ етап синергията най-вероятно ще обхване и програмирането.

За бъдещ шеф на операциите на СМЕ в България се спрягаше бившият изпълнителен директор на "Нова тв" Павел Станчев. Той работеше последно за "Доган медиа" в Румъния, като изпълнителен директор на Канал D, но от няколко седмици се завърна в България. Пред "Капитал" той почти категорично отрече тази възможност.

Интересно ще бъде и дали новата телевизионна група ще създаде нови възможности за българските продуценти. Досега ProBG беше по-затворена за работа с тях и първа се опита да наложи модела на изграждането на вътрешно за медията продуцентско дружество по модела на работа на румънския пазар. Ако ProBG действително стане женски канал, каквито са очакванията, типични за него ще са сериалите и ситкомите, но е много вероятно те да не се произвеждат в България, а в Румъния, тъй като в портфолиото от компании около румънската ProTV (част от CME) попада и Media Pro Studios (еквивалентът на българската "Бояна филм"). Тази стъпка би била логична, защото пазарът там е по-развит и предлага по-евтини услуги. Самата продуцентска гилдия в България е изключително предпазлива в публичните коментари за този модел на работа, но неофициално ключови играчи от бизнеса изразиха опасения, че е възможно наистина работата им да намалее и да бъдат търсени услугите на румънския пазар.

Нова рекламна политика?!

В тв бизнеса приходите от реклама са пряко обвързани с гледаемостта на всяко предаване и затова промените и в двете политики имат значение.

Взети заедно, кналите на CME имат впечатляващ пазарен дял от 45% (според данните на TNS/TV Plan за декември 2009 г.) и заявка да вземат сериозен дял от рекламния пазар. Срещу тях застава "Нова тв" и каналите Diema с пазарен дял от 22%, след това е БНТ 1 с дял от 12.2%. Според мониторинга на TNS/TV Plan през 2009 г. в телевизия са били вложени общо 613.7 млн. лева. Това е спад с 20% спрямо достигнатите през 2008 г. 767 млн. лева. От тази обща сума 298 млн. лв. са привлечени от каналите bTV, bComedy и ProBG. Каналите от групата на шведската MTG са продали рекламно време за 181 млн. лв.

В началото на годината рекламните отдели на тв каналите казаха, че не предвиждат промени в рекламните си тарифи. Първите реакции на рекламния пазар са предпазливи и без очаквания за бързи промени. Позиция, много по-различна от тази през лятото на 2008 г., когато започнаха разговорите за продажбите на основните частни ефирни тв канали и стана рекордно високата като цена сделка за "Нова тв" за 620 млн. евро. Любопитно е каква ще бъде оттук нататък и ролята на пазара на TV7, която вече се излъчва ефирно в 53 града, а в портфолиото има спортен канал като Супер7, кулинарната Fiesta TV (която не е нейна собственост, но рекламният отдел на TV7 създава рекламната й политика) и считаният за близък до собствениците на TV7 канал ВВТ, който бе наскоро ребрандиран като телевизия, насочена към жените.

Любопитно е и какви ще бъдат взаимоотношенията на рекламния бос Красимир Гергов с новия пазарен лидер. Гергов бе консултант на bTV, а създаденият от него медия шоп "Пиеро 97" продаваше голяма част от рекламното време на най-гледаната ефирна телевизия в страната. Гергов не пожела да отговори на въпросите на "Капитал".

Интересно е и какво ще стане и с каналите Fox Life, Fox Crime и на National Geographic, които продължават да имат общ рекламен отдел с bTV.

До момента, както вече сигурно сте разбрали, въпросите са много повече от отговорите, но това пък означава, че за телевизионния пазар и свързаните с него бизнеси като рекламния и продуцентския, предстои интересна година. Битката между CME и MTG в България ще бъде особено ожесточена, защото и двете компании трябва да връщат направените от тях доста сериозни инвестиции в купуването на местните канали. Ситуацията е по-сложна за шведската медийна група, заради изключително високата цена, платена от тях за "Нова тв". Преди година и половина, когато тази сделка беше сключена, перспективите пред телевизионния пазар изглеждаха много бляскави. Голямата конкуренция между News Corp., MTG и СМЕ обещаваше сериозна конкуренция за зрителски интерес и надеждите тогава бяха, че това ще повиши качеството на програмите, а борбата за рекламни приходи ще свали цената на рекламното време. Днес, във вече кризисния свят, телевизионното бъдеще вече не изглежда толкова светло, а консолидирането на пазара също не предполага, че на телевизионния екран ще има сериозни промени.

Какво се случва със СМЕ Новият собственик на bTV – медийна компания СМЕ, се развива основно на телевизионния и радиопазара, но също така и в предоставянето на интернет и създаването на тв програми, притежава и 11 печатни медии на румънския пазар. В България СМЕ притежава Pro.bg и Ring.bg, bTV, bCinema и bComedy, две списания и дялове в няколко радиостанции. В Хърватия нейна е Nova TV, в Чехия – TV Nova, Nova Cinema, Nova Sport и MTV Czech, в Румъния – PRO TV, PRO TV International, Acasa, PRO Cinema, Sport.ro и MTV Romania, в Словакия – TV Markiza и Doma, в Словения – POP TV, Kanal A и TV Pika. Новият собственик на bTV – СМЕ, отчете загуба от 55.3 млн. долара за четвъртото тримесечие на 2009 г., писа "Ройтерс". Приходите на компанията са се понижили с 14% до 252 млн. долара заради по-слабото възстановяване на телевизионната реклама. "Осемстотин млн. долара от телевизионна реклама изчезнаха само за една година, което драстично понижи приходите ни", пояснява изпълнителният директор на CME Адриан Сърбу. "В момента правим необходимите корекции в нашето портфолио, за да отчетем оперативна печалба във всичките ни дейности през цялата 2010 г.", допълва той. Компанията е частично притежавана от "Тайм Уорнър" и американския инвеститор Ронал Лаудер. От шестте пазара, на които присъства СМЕ, най-значителен е контролът й над чешкия и румънския пазар, които имат най-голям принос в печалбата й. Миналата година CME се оттегли от Украйна, където продаде бизнеса си в каналите Studio 1+1, Studio 1+1 International и Kino за около 300 млн. долара. Оригинална публикация