В него ще намерите точна и актуална информация за събития от сферата на бизнеса, държавното управление и политика, както и най-добрите места за провеждане и събитийни партньори.

EventBox.bg I 2010-03-25

EventBox.bg е новият интернет портал за бизнес събития.
В него ще намерите точна и актуална информация за събития от сферата на бизнеса, държавното управление и политика, както и най-добрите места за провеждане и събитийни партньори.
С EventBox.bg ще популяризирате ефективно вашите събития и ще привлечете най-подходящите участници за тях.
Регистрирайте се в EventBox.bg, публикувайте информация за събитие, бъдете успешни!

 

Веригата отваря 13-ти магазин в София.

В книгата "Приказки на семейния психотерапевт" са събрани приказните истории на няколко истински семейства.

сп. Мениджър | Антоан ХЛЕБАРОВ | 2010-03-13

Върху всяка площ, реална или виртуална, може да се разположи нашата визия, всяко произвеждащо звук устройство може да предаде нашето аудиопослание

НАЙ-ЕСТЕСТВЕНОТО нещо в условия на затруднена финансово-икономическа обстановка е да се потърсят възможности за обезсилване или намаляване до някакво приемливо ниво на отрицателните й въздействия. Опитът показва обаче, че във всяка една игра, ако играеш за равен или минимална загуба, вероятността да загубиш тежко е много голяма. Както и ако играеш
винаги за победа, шансът за равен е голям, но нищо чудно и да спечелиш. Така е и в играта, наречена маркетинг и реклама.
Тук искам да споделя някои изводи, но не изсмукани от дебелите книги на мастити теоретици, а направени на основата на това, което се случва с нас и около нас всеки ден. В това число и с мен.
Нормално е една рекламна агенция да бъде доста по-разточителна в извън кризисното време, да демонстрира изтънчен артистичен лукс пред клиентите си или да си позволява някои дребни разкоши за своите служители и партньори. Кризата обаче неумолимо подрязва крилете на такова разхищение на ресурсите. Трябваше да дойдат трудни времена, за да стане особено модерна "зелената" линия в бизнеса – рециклиране на консумативите, безхартиен оборот на документи, алтернативни източници на енергия. Това "еко" отношение всъщност е само външното проявление на чиста "еГо" линия на поведение, на точно отчитане и изразходване на и без това кризисно ограничените финансови, материални и информационни ресурси.
В такава обстановка се променя и отношението на клиентите към начина на представяне на обслужващите ги агенции. Наскоро ми припомниха един случай от вътрешнофирмения фолклор. Известният с фанатичното си отношение към разпиляването на фирмени средства форестер Марс, един от братята собственици на мултинационалния гигант Mars Inc., отива за първи път на среща с обслужващата рекламна агенция в Париж. На летището го посреща поръчаната от тях луксозна лимузина. Той оглежда подозрително посрещачите и пита: "За това ли харчите моите пари? Сега разбирам защо цените ви са толкова високи". След което си поръчва такси от стоянката пред летището и казва, че ги чака да обсъдят случая в офиса им. Звучи смешно, но в същото време логично и убедително. Сега все повече клиенти мислят точно по този начин и на потърпевшите изобщо не им е до смях.
Кризата ни накара да погледнем с други очи и на медиите. По-рано беше лесно – телевизия, радио, преса, външна реклама, евентуално интернет… и обикновено дотам. Дори обиграни, с опит и достатъчно бюджет рекламодатели рядко правеха усилия да се занимават и с други възможни медийни канали. Сега, попритиснати от тежката ситуация, те бяха принудени да започнат да се озъртат по-внимателно наоколо. Както и да усложнят своите изисквания към обслужващите ги рекламни и медийни агенции. Оказа се, че днешното развитие на техниката и технологиите и в частност на средствата за масова и междуличностна комуникация вече е създало безбройни възможности за пренасяне на рекламното послание от рекламодателя до крайния потребител. Върху всяка една площ, реална или виртуална, може да се разположи нашата визия, всяко произвеждащо звук устройство може да предаде нашето аудиопослание. Стига да сме открили и оценили тези негови възможности. И колкото по-нови и по-неизползвани са те, толкова по-голяма е вероятността и цените им да са все още ниски.
Под натиска на клиенти с орязани рекламни бюджети в последните няколко месеца с моите колеги "открихме" няколко такива възможности. Всъщност офертите за тях отдавна събираха прах по бюрата ни, но трябваше някой да ни побутне към тях. Основната целева група на един от клиентите ни са шофьорите на автомобили. Оказа се, че за него особено подходяща медия могат да бъдат талоните за паркиране в синята зона. Рекламният контакт на всеки шофьор с карето, отпечатано на лицевата страна на талоните, е стопроцентово гарантиран в момента, в който му се наложи да паркира в центъра на града, да попълни талона си и да го остави в автомобила. Цените на подобна медия за милиони – в прекия смисъл на думата -тиражи се равняват на цената на няколко публикации във вестник или списание. Разбира се, това е ценовото съотношение в момента. Утре, когато и други клиенти открият предимствата й, то със сигурност ще се промени. Подобна медия се оказаха картите и билетите за градския транспорт. Само си представете огромния човешки мравуняк, който всяка сутрин се изсипва с тролеи, трамваи, автобуси или метро от кварталите на София към центъра. И обратно – всяка вечер. През ръцете на всеки един от тях задължително преминава малко парче хартия или пластмаса, толкова малко, че да побере точно едно рекламно каре.
В продължение на случая с шофьорите се замислихме обаче, че голяма част от тях, особено при по-дълъг престой, плащат не с талони, а с SMS-и. И следващата нова медия сама се навря в очите ни. Колко ли би струвало, ако с всеки SMS, потвърждаващ успешното паркиране до едиколко си часа, получателят получава и рекламно съобщение, свързано с личния му автомобил? И дали изобщо е възможна подобна услуга? Оказа се, че мобилните оператори отдавна са подготвили и техническата възможност, че и ценовата оферта към възможните си клиенти. Само че никой досега не беше я използвал и съответно и цените подлежаха на сериозно договаряне в посока надолу.
И пак за същия клиент… статистически по-голямата част от шофьорите са мъже. Какво обичат мъжете? Бира и футбол пред телевизора! Да, но телевизията е също "стара бира" и там цените, особено при излъчване на мачовете, вече достигат крайни стойности. Новата медия се оказаха малките рекламни пана около игралното поле. Само допреди няколко години те представляваха талашитени "тараби" с напечатани върху тях текстове и в краен случай лого на някой рекламодател, в които често се блъскаха футболистите и страничните съдии. След това се превърнаха в "ролери" с няколко сменящи се визии, които през определен период се сменяха с ефекта на отварящи и затварящи се щори за прозорци. Докато в един прекрасен момент те се превърнаха в LED екрани с постоянно подобряваща се екранна резолюция, върху които качеството на изображението вече е съизмеримо с това на рекламните банери в интернет. Сега около терените всъщност имаме един огромен телевизор с дължина от едното флагче за корнер до другото, който непрекъснато е вътре в другия, класическия телевизор. Само от творческите идеи и възможности на рекламните дизайнери зависи какво ще се случва на този телевизор. В някои от последните, не особено успешни мачове на българските отбори в европейските клубни турнири върху тези екрани течеше бясна конкурентна надпревара между рекламодателите, а случващото се върху тях на моменти беше дори по-интересно от случващото се на терена.
Освен при "новите" медии открития може да се направят и в класическите, традиционни медии. Доскоро си мислехме, че единственият начин за реклама в радиото е с аудиоспот. Но когато се налага да търсиш ценово по-оптимални решения за клиентите си, намираш и други възможности. Като например т.нар. RDS (Radio Data System) – онези малки порции цифрова и текстова информация, които се излъчват заедно с основния сигнал на всяка FM радиостанция и се изписват на дисплеите на всеки радиоприемник. Няма начин да не сте обърнали внимание на бягащите надписи, поне когато пускате, спирате или сменяте станциите на радиото в колата. И нищо чудно да не сте запомнили съдържанието им, защото обикновено то е името на станцията, телефон за връзка и… нищо повече. Не беше чудно, че когато попитахме за възможностите за реклама през RDS, много от рекламните отдели на радиата дори
нямаха цени за тази услуга – просто никога преди не бяха я ползвали. А да сте забелязали как се промениха в последните няколко месеца рекламните паузи в телевизиите? По-рано беше лесно и просто – шапка за начало на рекламния блок, поредица от рекламни клипове, затваряща шапка. Този начин на стриктно отделяне на рекламите от останалата телевизионна продукция е вече отдавна остарял. Сега рекламите са навсякъде – в забавните предавания, в спорта, дори там, където по принцип им е забранено – в публицистичните и политическите предавания. Промъкват се като product placement в интериора на студиото, като движещи се анимацийки в надписите на предаванията, като автопромоции на следващи предавания. И дори като реклама в рекламата – спонсорства на самите рекламни паузи. Състезанието по креативност между рекламните отдели на телевизиите и творческите отдели на рекламните агенции, от една страна, и забраните на СЕМ – от друга, продължава с пълна сила.
Кризата постави нови условия и за производството на рекламните форми. Многоцифрените продукционни бюджети останаха сладък спомен от предкризисните времена. Сега, макар често да се цитира старата приказка за триците и лова на маймуни, се налага да се работи точно по този начин.
Разбира се, и тук помагат новите открития и преоткриването на стари, но неизползвани възможности. От производството в много други области отдавна е доказано, че използването на продукти полуфабрикати е многократно по-ефективно от производството по индивидуална поръчка. А защо да не е така и в маркетинговите комуникации?
Така например ще ни се наложи да установим за кой ли път безкрайните възможности на базите със снимки и изображения. И че вместо да командироваме фотографа до някоя приятна дестинация, откъдето ще донесе 200-300 снимки, по-добре ще е да си купим няколко снимки с отлично качество на цени от само две цифри и после дизайнерите да поработят върху тях в офиса. Разбира се, тук остава изкушението "copy-paste без пари", но с развитието на представителствата на големите фотографски бази рискът да те хванат и да си платиш с лихвите нараства бързо.
В продължение на тези мисли пак наскоро открихме, че в Shutterstock например освен снимки се предлагат и видеоматериали. Кратки видеопоредици от кадри с продължителност от 10 секунди до няколко минути на цени, ненадвишаващи 50 долара. Неизчерпаемо богатство за рекламни творци с идеи в главите си. И за намаляване на бюджетите за заснемане на телевизионни клипове. А само телевизионни ли? Не, просто видеоспотове за излъчване в телевизия, в интернет, предавани като MMS съобщения или излъчвани на онези същите LED екрани, за които стана вече дума.
Всъщност такива видеоматериали със сигурност се пазят във всяко видеостудио, останали от заснемането на предишни видеопродукции и неизползвани досега. Може пък точно по време на кризата да им е дошло времето.

Стр. 86-87, 88

EVENTS.dir.bg

Кога: 25 март 2010 г. (четвъртък), 9.30-13.00 часа
Къде: София, хотел "Арена ди Сердика", зала "Арена", ул. "Будапеща" №2-4
Достъп: Само с покана и За медии
Организатор: HP и Интел

Събитието: На 25 март експертите на HP и Интел ще представят най-новите постижения в HP BladeSystem технологиите.

HP BladeSystem технологиите предлагат редуциране на използваното пространство, енергийна ефективност, лесна скалируемост и надеждност.

На събитието ще присъстват Борис Накев, директор ESSN в Хюлет-Пакард България, и Флорин Раклариу, директор "Развитие пазари" в Интел за Източна Европа. 

За потвърждаване на присъствието и информация:

Ивайло Борисов
Ardency Consulting
18-20 Проф. Димитър Атанасов, oфис 8
тел: +359 2 958 60 73
мобилен: +359 887 40 83 86
mail: i.borisov@ardencyconsulting.com

Оригинална публикация

Според проучване, проведено от ISAPS (International Society of Aesthetic Plastic Surgery) сред пласични хирурзи – членове на организацията уголемяването на гърдите е най-предпочитаната процедура в света. На второ място се нарежда липосукцията.

сп. Мениджър | Димитрана АЛЕКСАНДРОВА | 2010-03-13

Икономическата криза няма да доведе до политическа криза в България. Възможни са фрагментирани протести, но липсва алтернатива на ГЕРБ, казва социологът

- Господин Павлов, една от особеностите на правителството "Борисов" е, че в него има не политици, а предимно мениджъри и експерти. 7 месеца по-късно те оправдаха ли очакванията?

- Що се отнася до действията по управлението на страната, до голяма степен оправдаха очакванията. Що се отнася до приказките, също оправдаха очакванията, че след като нямат политически опит, ще правят много гафове. Парадоксалното е, че един от най-успешните министри като действия – финансовият министър Симеон Дянков, в същото време е и шампион по гафове наред с Божидар Димитров. Докато за Божидар Димитров това би могло да се очаква, съмнявам се, че Дянков дори си е помислял да си позволи подобен език в Световната банка. Ако погледнем по-общо на нещата, поначало не е нормално само двама от министрите да са членове на управляващата партия. По света нормалната практика е управляващата партия да съставя правителството от свои представители, и то от политическото си ръководство. Не е нормално да спечелиш изборите и да правиш експертно правителство. То се прави, когато няма политическа сила или коалиция, която да поеме отговорността. Това означава, че ГЕРБ на практика не носи отговорност за своите министри. Между другото те и членове на ГЕРБ да бяха, пак нямаше ГЕРБ да носи отговорността. Нея я носи Бойко Борисов персонално. Това е характерно за целия кабинет. Тази безпартийност освен недостатъците има и положителна страна – премиерът може да сменя министри, без това да предизвиква разцепление в партията на отделни лагери. Ръцете му са развързани да прави промени и да гърми бушони, когато има нужда.

- Вие добре познавате лидерите в Синята коалиция. Можете ли да обясните защо всъщност беше съпротивата им срещу назначаването на безспорно авторитетния икономист Млиян Михов за вицепремиер?

- Нямам логично обяснение. Най-вероятно става въпрос за личностна непоносимост. Още повече че на Илиян Михов бяха вменява-ни тези, каквито той никога не е защитавал. Сините викаха, че сестра му е компаньонка, а той трябваше да обяснява, че няма сестра. Цялата работа беше абсолютно непочтена. Той е уважаван преподавател. В научните си публикации е развивал теоретични постановки за различни варианти на валутен борд. Има дори мнения, че точно тази постановка, за която го атакуваха, укрепва борда, а не го отслабва. От Синята коалиция му сложиха в устата това твърдение и независимо че той го опроверга поне 10 пъти, продължаваха да викат "Долу ръцете от борда" – без някой да го застрашава. Не е ясно защо Илиян Михов и премиерът отстъпиха пред този натиск и отложиха назначението

 - Казвате "личностна непоносимост". Значи да не подозираме сложни политически игри?

- В много случаи, когато подозираме сложни политически игри, просто става дума за лични взаимоотношения. Когато се твърди, че политиците се държат като деца от детската градина, това не е съвсем вярно – по-скоро е обидно за децата от детската градина.

 - Вашата прогноза за отношенията между трите партии, подкрепящи правителството на Бойко Борисов? Ще предявят ли сините и/или "Атака" повече претенции към властта? Ако поискат, ще им се даде ли?

- Те непрекъснато си предявяват претенции, само че не публично. За разлика от "Атака", които си траят за това, че претенциите им не се удовлетворяват, СДС и ДСБ не спират да изявяват публично недоволство, че с тях не се съобразяват и съветват. Не смятам, че това ще се промени. Те ще си предявяват претенции, но Бойко няма да обръща внимание. Ако назначава хора от тези политически сили, то ще бъде, след като те поемат ангажимента, че ще изпълняват неговата програма.
Бойко може да бъде напълно спокоен, че подкрепата няма да бъде оттеглена. При предсрочни избори "Атака" ще присъства в новия парламент, но от нея нищо няма да зависи, а СДС и ДСБ вероятно ще останат извън него. Борисов само може да се моли тези политически сили да оттеглят подкрепата си и да се стигне до предсрочни избори. Ако те се проведат тази година, ще доведат до пълно мнозинство на ГЕРБ. Независимо от това, че рейтингът на партията спада и има известен отлив в електоралната подкрепа, тя ще е напълно достатъчна на фона на дълбоката криза, обхванала всички останали партии. В следващ парламент ГЕРБ би имал абсолютно мнозинство.
В него биха присъствали и БСП, ДПС и "Атака". Под бариерата категорично остават РЗС и НДСВ, а вероятно и Синята коалиция.

- А не би ли се изкушил Борисов сам да предизвика предсрочни избори, за да спечели абсолютно мнозинство?

- Проблемът е, че ако Бойко Борисов ги предизвика, това ще срещне неодобрението на общественото мнение. Засега обществото не гледа с добро око на предсрочни избори. Хората смятат, че така или иначе премиерът разполага с достатъчен ресурс, за да води самостоятелна политика. ГЕРБ ще спечели от предсрочни избори, ако успее да накара някой друг да ги предизвика, което е трудно, защото никой друг няма интерес от тях.

- Има ли центробежни сили в ГЕРБ, възможни ли са вътрешнопартийни сблъсъци и какви биха били последствията от тях?

- Едва ли в близко бъдеще това е възможно. ГЕРБ е силно централизирана структура. Там нещата стигат почти до авторитарност. Така че оформянето на отделни кръгове и лобита е почти изключено. Това може да стане едва в последните месеци преди изборите. Тогава ще се разбере, че някои народни представители няма да попаднат в листите, и е възможно роене в партията. Този филм вече сме го гледали в предишните парламенти. Докато всеки от депутатите се надява да остане в печелившия отбор, разцепления няма да има.

- Синдикатите заговориха за социално напрежение, предизвикано от увеличаващата се безработица и замразените доходи. Бизнесът си иска милиардите от неплатени държавни поръчки и невърнат ДДС. Каква е вашата прогноза за икономическата криза и може ли тя да доведе до политическа криза в България?

- Може би ще има социално напрежение, но то ще бъде доста фрагментирано. Всяка гилдия ще се бори за собствените си права или привилегии. Обединени протести трудно могат да се получат. Така е, защото правителството продължава да се радва на обществено доверие и не се вижда алтернатива на управлението на ГЕРБ.
Не смятам, че икономическата криза може да доведе и до политическа. Още повече че икономическата криза вече и в България свърши. Това не означава, че веднага ще започне растеж. Рецесията свърши, но
следва депресия и не се знае колко ще продължи тя. За страна като нашата, която разчита по-малко на собствено производство, а повече на чужди инвестиции, вероятно депресията и високата безработица ще продължат по-дълго. Растежът след това ще е бавен и мъчителен. Докато се възстановят брутният вътрешен продукт и потреблението на нивата отпреди кризата, ще минат поне 4 години.

- Има ли коректив властта? Опозицията е дискредитирана и слаба, повечето медии изглеждат запленени от премиера и от президента…

- БСП е доста тиха, ДПС напълно се е снишило. Тяхното творение РЗС се опитва да вдига гюрултия, но вече напълно е загубило достоверност. Коректив би трябвало да бъдат гражданското общество и медиите. Но повечето в момента не са.

- Премиерът обаче показа, че прави промени, като се влияе от това, което излиза в медиите. Друг е въпросът дали то отразява общественото мнение.

- Да, невинаги написаното в медиите отразява общественото мнение. Промените и отмятанията обаче се случват прекалено често и започват да стават правило, а не изключение. Тази непоследователност вече започва да тревожи и да създава впечатление за липса на ясна политическа стратегия. Бойко Борисов смята, че ще му бъде и по-лесно, и по-приятно, ако продължава да се радва на висока степен на обществено доверие. Един отговорен политически лидер обаче трябва да има способността и да насочва общественото мнение, а не всеки път да го следва.

- Бойко Борисов се ползва с голямо доверие, но в състояние ли е да формулира национална цел и да привлече българите за постигането и? Каква може да е тази цел?

- Глобално погледнато, не е ясно каква дългосрочна цел си е поставил и Европейският съюз, и светът като цяло. В момента целите са малко абстрактни – високотехнологично общество, повече демокрация, повече права на гражданите. В същото време ограничаваме тези права, защото трябва да спрем тероризма и да защитим основното право – на живот. Липса на дългосрочни цели се забелязва навсякъде. Едва ли България е изключение в този смисъл. Няма и политическа сила в страната, която да е поставила някаква дългосрочна цел. Аз лично виждам една възможност, не толкова свързана с България, колкото с целия Европейски съюз – да достигнем до Обединени европейски щати, по подобие на САЩ.

- Един от приоритетите на България би трябвало да е да промени образа си пред света. "Мениджър" събира мнения какво да се прави. Вие как мислите?

- Симпатизирам на усилията на "Мениджър". Смятам, че в основата на проблема са смесица от обективни обстоятелства, но и от предразсъдъци. Можем да се преборим с тях с положителни примери, но това няма да стане от днес за утре. Необходимо е време, необходими са повече представители на България в международните институции като Меглена Кунева, Кристалина Георгиева, Петко Драганов (който е зам. генерален директор на УНКТАД – Организацията на ООН за търговия и развитие; той беше избран на този пост без държавна подкрепа, благодарение на личните си качества и контакти). В същото време
положителният имидж на България се създава и от големия брой учени и преподаватели в западните научни институти и висши училища. В този смисъл негативизмът на Симеон Дянков към Българската академия на науките няма обяснение. БАН е институция, която с 16% от учените дава 60% от научната продукция и която в момента единствена създава само положителен образ на България пред света. Би било добре да има и национална стратегия за подобряване имиджа на България. Виждате какво става в САЩ, които натрупаха (несправедливо според мен) негативен облик по времето на Джордж У. Буш. Първата година от управлението на Обама беше насочена към преодоляване на последствията от това.

- А как може да се промени отношението към успелите хора? Според социологическите изследвания мнозинството българи все още смятат, че успехът не е резултат от труд и способности, а от връзки и далавери.

- Моите данни показват, че около 80% от хората имат негативно отношение към богатите, а 60% смятат, че всички са за затвора. Това отношение е част от народопсихологията ни. Още Иван Хаджийски го е описал и не знам как може да се промени. Каквото и да правят успелите хора, това само дразни неуспелите. Може би с разширяването на сродната класа и нетърпимостта към богатите ще намалее. Но дори тогава не съм сигурен какво ще се случи. В момента около две трети от хората живеят по-добре, отколкото преди 1989 г. Въпреки това продължават да се оплакват и да казват, че живеят по-зле. Хората не се сравняват със себе си преди 1989 г., те се сравняват с комшията.

- Журналистите установиха, че вашите прогнози за отминалите избори се оказаха най-точни. Какво предвиждате, че ще се случи преди местните избори догодина -ще има ли нови партии? Очаквате ли недоволните от Станишев в БСП да направят т.нар. "ляв ГЕРБ", ще търсят ли бизнесмени политическо представителство, създавайки своя партия?

- Със сигурност ще има много нови регионални бизнес партии с нелоши резултати. На местно ниво бизнесмените не се чувстват представени от националните партии и ще защитят интересите си с бизнес проекти. На национално ниво е интересно, защото бизнес партия не би имала успех.
Има обаче сериозни ниши както вляво, така и вдясно. Вляво нишата е по-голяма, защото БСП е в сериозна криза. Тя доста оголи левия фланг с дясната си икономическа политика. "Атака" също изостави крайнолевите си искания. Вдясно положението изглежда по-стабилно. ГЕРБ все пак е партия, обхванала голяма част от център-дясното пространство. Но все още много от десните избиратели не са припознали ГЕРБ като истинска десница. Старата десница пък е дискредитирана и постепенно залязва. Но за момента липсват политическа енергия и харизматични лидери за запълването на тези ниши.

Стр. 46-47, 48-49

сп. Мениджър | Максим БЕХАР | 2010-03-13

"Мениджър" с подкрепата на "Булстрад" започна тази рубрика в миналия си брой. В него публикувахме преживяната статия на Владимир Левчев. За нас това не е само поредица от текстове. За нас това е своеобразна работилница за идеи. Идеи, от които държавата ни, а и всички ние имаме нужда. За да ни приемат по-добре по света и да ни уважават повече.

Нашата WWW страна

Това е най-лесното, най-краткото и най-разбираемото обяснение за България – Weather (време), Women (жени), Wines (вина). Звучи почти в рима, интересно и най-важното – лесно се запомня
"ВАШАТА ПРЕКРАСНА държава България е всъщност добра отвътре и лоша отвън…" Тази фраза чувам от един посланик, докато споделяме маса в малък софийски ресторант.
Прав е… Идваше от далечна африканска държава, беше само месец-два в България и докато замислено гледаше в чашата с прекрасно вино, ми каза: "Знаеш ли, Максим, не мога да ви се начудя. В Африка има десетки страни, за които милиони си мислят, че са само плажове и палми, а като попаднат там, виждат колко трудно живеят хората. При вас е точно обратното… Отвън, ако някой чете какво се пише за България, няма да иска да стъпи тук, но веднъж като дойде, вижда веднага каква прекрасна страна е тя".
Проблемът наистина не е от вчера. През тези твърде дълги 20 години на преход България съумя да се промени тотално, да въведе, макар и болезнено, истински пазарни механизми, да промени две или три поколения млади хора, които сега по нищо не се различават от своите връстници в развитите страни, да превърне много от запустелите си места в страхотни и луксозни курорти… Но не успя да го каже на света. И затова той продължава да гледа на нас с огромно подозрение и неразбиране.
От една страна, това се дължи на дълбоко вкорененото ни чувство, че държавата ни е безкрайно интересна и едва ли не всеки чужденец трябва да се чувства привилегирован, че въобще сме го допуснали да ни дойде на гости. От друга обаче, навикът или по-скоро усещането, че в трудните години на преход по-развитите държави ни дължат нещо и сега те някак си априори и по-задължение трябва да инвестират в България, ни кара подсъзнателно да подценяваме силата на агресивната, честна и точна промоция.
С две думи, България не е имала през тези десетилетия ясна стратегия как да покаже безспорните си предимства на света и с това да стане още по-атрактивна и наистина ефективна инвестиционна дестинация. Агенции, министерства, комитети и какви ли не още държавни институции винаги приемаха, а сигурен съм – продължават да приемат, средствата, изхарчени за реклама или за промоция на България, като разходи, а не като инвестиция.
Реално погледнато, това е най-бързо възвращаемата инвестиция, защото промотира не продукт или услуга, а милиони такива, и таргет групата е толкова разнообразна и всеобхватна, че вероятността рекламата да не работи е просто минимална. Наистина рекламата на България е инвестиция и тя много бързо може да бъде капитализирана, особено по време на криза.
Ако си на 72. етаж в някой офис билдинг в Чикаго, Токио или Франкфурт и четеш вестници, за да разбереш какво се случва в България, картинката ще е много ясна – стрелби, кражби, отвличания, измами, бавно и трудно приобщаване към пазара, спрени европейски фондове. В същото време категорично твърдя, че България – все още – е единствената страна в Европа, в която може да пристигне инвеститор и с 50 хил. евро да направи успешен бизнес, а инвестицията да му се върне петорно само за няколко години. Това е така, защото в България все още има милиони незапълнени ниши и възможности за правене на бизнес с относително евтина, но супер интелигентна и много мотивирана работна сила. В Полша, Чехия или Унгария липсват тези възможности – там пазарите са вече заети, скъпи и добре подредени. Този момент, използван в една промоционална кампания, реклама или просто медийна комуникация, ще бъде изключително силен и атрактивен коз за всеки потенциален инвеститор. И друго. Сега България има най-добрата и примамлива данъчна политика от всички страни в Европейския съюз, дори само 5% данък дивидент и 10% корпоративен данък са железен аргумент стотици хиляди инвеститори да се насочат насам. Но те не знаят за това. Няма и откъде да знаят.
Не става дума за големите международни корпорации. Те със сигурност си имат своя стратегическа политика, имат си отдели за анализи и прогнози, знаят къде какво се случва и как да инвестират. Но българският пазар до голяма степен, да не кажа в съдбоносна степен, разчита на средния и на малкия бизнес от развитите страни, който ще запълни именно тези милиони ниши, ще инвестира, ще даде добра работа на стотици хиляди млади българи и ще остави парите си тук. За да направят това обаче, малките и средните инвеститори трябва да знаят какво е България. И тъй като точно през тези 20 години никога не е имало последователна политика да се обяснява какво е България, защо е такава и с какво точно е привлекателна, нека помислим само върху няколко от тези безспорни предимства.
Най-лесното, най-краткото и най-разбираемото обяснение е: България е WWW страна! Казвал съм го хиляди пъти и наистина е така – Weather (време), Women (жени), Wines (вина). Звучи почти в рима, интересно и най-важното – лесно се запомня. А и жените не бива да се засягат, те са едни от най-хубавите в Европа. Кратко и ясно. Може да послужи за послание, може да послужи за "кукичка", която ще предизвика интереса на милиони и в крайна сметка ще ги накара да поровят още малко в интернет. За да открият следното: България е страна, пълна с
млади, интелигентни, невероятно мотивирани и бързо мислещи хора, които могат да направят чудеса с всеки бизнес. Това трябва да се разказва. Още: в България има огромно количество честен и почтен бизнес, който иска да се развива единствено и само така и с всяка изминала година става все по-силен и все по-стабилен. Това трябва да се разказва още повече. И накрая. България е прекрасна и леснодостъпна европейска страна с четири сезона, страхотни курорти, неповторима природа и уникални места за незабравими мигове. Това вече трябва да се рекламира. Интелигентно, упорито, агресивно и с достатъчно пари, така че те да гарантират възвръщането си много бързо.
Иначе… България ще си остане тук някъде на Балканите, с балканските си истории, с балканския си имидж, неразпознаваема, безинтересна и мъгляво екзотична. Ще си остане най-строго пазената тайна на света.
И от това ще загубим всички ние.

Стр. 26-27 

сп. Sign Cafe | Кристоф ЖИНИСТИ | 2010-03-18

Кристоф Жинисти е изпълнителен директор на Rumeur Publique – призната като водеща за IT PR в Европа, носител на редица международни награди, включително "PR компания на годината" за 2000 и 2ООЗг. във Франция. Работи за създаване на креативни мостове между интернет и политиката. Основател е на "Интернет без граници" – НПО за популяризиране свободата на изразяване в мрежата. Той е признат за "най-влиятелния блогър"във франция. Жинисти е авторитетен специалист по въпросите на въздействие на "Интернет върху обществото, развитието на новите медии и дигигалната революция. През февруари 2ОО9г. той посети страната ни като гост-лектор на международната конференция на IPRA и сподели добрите си впечатления за качествата на българските PR специалисти., отбелязвайки факта, че един от най-добрите професионалисти в неговата агенция е българка.
Разглеждайки възможностите, които Дубай предоставя пред комуникационните стратези, трябва да вземем под внимание две важни обстоятелства на местната икономическа реалност.
Петролните ресурси на емирството са традиционно ниски (по-малко от една двадесета от тези на Абу Даби). Перлата на Персийския залив не дължи благосъстоянието си на "черното злато", както повечето емирства и съседни страни в региона, а преди всичко на развитието на търговията и туризма. Разположението на емирството благоприятства просперитета на тези сектори, които са добре оползотворени.
Днес Дубай е важна туристическа дестинация и ключово пристанище, но също така е и финансов център, развива се бързо в областта на услугите и информационните технологии.
Втората констатация, която може да бъде направена е следствие на първата. Най-екзотичното от Обединените Арабски Емирства е пионер в търговските и туристически отношения с външния свят в регион, считан за враждебен към западния свят и култура. Ултрамодерният и бизнесориентиран Дубай предоставя изключително благоприятна среда за имплементиране на всички големи международни компании, желаещи да развиват търговски отношения в региона.
За кратък период от време, в годините на икономически бум, и комуникационният бизнес в емирството достигна своята зрялост. Публичните комуникации се развиха успоредно с установяването на местни централи на световните корпорации.
Големите международни комуникационни мрежи отдавна са заявили своето присъствие – Marstellers Burson, Ogilvy, Edelman, Weber Shandwick, Hill & Knoltown, Publicis развиват дейност, обслужвайки бизнеса на интернационални компании, локализирани в региона.
Втората група участници са местните агенции, които са по-малки и се грижат за комуникационните нужди на местни структури и организации на емирствата. Преобладаваща част от тези агенции са управлявани от членове на ливанската общност, с особено силно присъствие в сектора на маркетинговите комуникации и връзки с обществеността. Ливанската диаспора се състои от араби, забележително интегрирани към западната култура. Предимство, което отрежда много добри позиции в бизнеса в Дубай.
PR практиките са доста напреднали, затова не е трудно за международните агенции да се адаптират към тази среда на неограничени възможности. Особено търсени са висококвалифицирани PR специалисти с творчески подход към организирането и управлението на събития (преобладаващ дял от връзките с обществеността са ориентирани към организирането на събития), както и умението да обслужват клиенти в няколко страни (в повечето случаи дизайнът на кампании, предназначени за съседните емирства и близки страни като Катар или султаната Бруней … се изпълнява на територията на Дубай).
Маниерът в PR практиката е нещата да се изпипват по "западен стил", но с трайно уважение и респект към местната култура, религия и манталитет на арабското население. Макар да не е норма, по-добре да се придържате към този подход. Иначе умението да се градят мостове между различни светове е максимално усъвършенствано именно в Дубай.
Неотдавна, Дубай демонстрира технологични и комуникационни възможности с впечатляващ спектакъл по повод откриването на най-високата сграда в света Бурж Халифа. Комбинация от ослепителни фойерверки, светлинни лъчи, водни и звукови ефекти, музика и хореография превърнаха вечерта на 4-ти януари 2010-та година в спиращо дъха сетивно изживяване. "Изпълнението е безпрецедентен символ на новаторския дух на Дубай", заяви г-н Ахмед ал Матруши, управляващ директор на Emaar Properties ( компанията, построила кулата ). В комуникационната стратегия за представянето на новото архитектурно чудо си сътрудничеха експерти от франция,Великобритания и САЩ, а стотици международни медии, наред с Дубайската телевизия предаваха на живо от сцената на събитието.
Разбира се, лукс индустрията има водеща роля в икономиката (задвижвана от бума в строителството на впечатляващи хотелски комплекси, бизнес сгради и богати търговски центрове), но различните сфери на културата и медиите се радват на особен бум напоследък.
Модерният мегаполис едва ли скоро ще изгуби вниманието към себе си. Пазарът е необятен и все още може да отговори на очакванията на нови участници, привлечени към изпълнения с екзотика и присъща показност свят на емирството. Грешка би било да се смята, че стагнацията в строителния сектор ще доведе до несъстоятелност. Това, разбира се, е сериозно предупреждение и покана за no-добро управление, но не и краят на Дубай. Включването на играчи от съседни емирства като Абу Даби, които процъфтяват, е допълнителен стимул за обогатяване на опита в областта на публичните комуникации.

Стр. 94-95