www.capital.bg I 1.07.2015г.

От поста програмен директор беше освободен Иво Тодоров

Програмният директрор на БНР Иво Тодоров е бил принуден да напусне медиата в понеделник. Ръководството на общественото радио му е предложило два варианта – да подпише нова длъжностна характеристика, в която едно от основните изисквания към ръководителя на програмната дирекция е да има диплома за специалност публична администрация или да се раздели с БНР по взаимно съгласие. Тодоров е с филологическо образование и втора специалност журналистика и международни отношения. Първото предложение очевидно е покана да бъде уволнен, тъй като не покрива изискването на длъжностната характеристика.

"Когато ме повика генералният директор бях изненадан, че на бюрото му вече има написана молба от мое име за напускане по взаимно съгласие, както и протокол от заседание, на което е било решено освобождаването ми", коментира вече бившият програмен директор. Иво Тодоров беше назначен на позицията преди две години, а поканата му отправи лично генералният директор Радослав Янкулов. Тогава длъжностната характеристика не е изисквала специално образование по публична администрация. Новината за уволнението на програмния директор беше разпространена първо през личния му Facebook профил. По-късно от БНР потвърдиха информацията в официално съобщение за медиите. Късно снощи Иво Тодоров публикува в блога си отворено писмо до генералния директор, в което обяснява, че е единственият, който още преди три месеца предупредил Управителния съвет, че мерките за 10%-тно съкращаване на разходите за персонал в радиото не бива да се отразят върху качеството на програмите и че не трябва да пада общественото доверие към медията.
 
В официалното съобщение на БНР се казва, че на заседание на управителния съвет в понеделник мениджмънтът на медиата е стигнал до констатацията, че "е налице недостатъчна ефективност в работата на "Програмна дирекция". "Не се наблюдава качествено планиране и координация на националните и регионални програми, налице е неефикасност при изпълнение на процедурите за управление на европейските проекти, електронното и информационно обслужване на медията. Няма нужното съдействие за обновяване на програмните схеми на "Хоризонт", "Хр. Ботев", "Радио България", както и ясно изразени, и програмно мотивирани "летни схеми" в ефирните програми", пише в прессъобщението на БНР.  В него се казва, че това са основните причини, заради които Управителният съвет на БНР е решил, че са необходими промени в ръководството и дейността на програмната дирекция. "Програмният директор беше освободен по взаимно съгласие, считано от 30.06.2015 г. До избиране и назначаване на нов програмен директор, всеки един от директорите на програмите на БНР ще председателства "Програмния съвет" на радиото на ротационен принцип за срок от 3 месеца", съобщават от БНР.

До края на тази седмица директорите на "Хоризонт", "Христо Ботев", "Радио София", "Мултимедийни програми" и "Музикалната къща" ще трябва да свикат общи събрания, на които да бъдат избрани колегите им, които ще участват в Програмния съвет на БНР.

Това е поредното уволнение в обществената медиа. Преди това от поста директор на "Хоризонт" беше освободен Васил Чобанов, а неговото място зае журналистката Лили Маринкова.

В понеделник управителният съвет е решил "да бъдат разработени в краткосрочен план стъпки за подобряване организацията и ефективността на работата в БНР".

С най-новите решения на ръководството напрежението в БНР не само не намалява, а напротив – задълбочава се. Протестиращите журналисти се опасяват, че генералният директор ще продължи да уволнява "неудобни" служители в медиата.

Днес Съветът за електронни медии отново ще обсъжда кризата в БНР. Предстои да гласува и оставката на председателя си Георги Лозанов, който каза, че ще напусне регулатора, ако до края на този месец кризата в радиото не бъде разрешена.

Оригинална публикация

www.capital.bg I 30.06.2015г.

АБРО, БНТ, БТА и Дарик подкрепиха председателя на медийния регулатор и са категорични, че излизането му от съвета няма да реши конфликта в радиото

Председателят на СЕМ Георги Лозанов предупреди, че ако тона на конфронтация в радиото не се преодолее, кризата няма да приключи

Докато напрежението между журналисти и ръководството на БНР се задълбочаваше, като жест на добра воля и опит да подсети генералния директор и Управителния съвет да разрешат кризата и да не задълбочават конфликта в медиата, председателя на Съвета за електронни медии (СЕМ) Георги Лозанов реши да подаде оставка. Срокът за това изтече днес. Оставка няма. Няма светлина и в тунела на радио кризата.

Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО), БНТ, БТА и "Дарик радио" призоваха председателя на СЕМ да не се отказва от поста си, защото това няма да реши проблемите в БНР и ще пренесе кризата в медийния регулатор. Трима от членовете на съвета – Анна Хаджиева, Анюта Асенова и Иво Атанасов също не подкрепиха идеята за оставката на Лозанов, защото така в медийния регулатор ще настъпи "институционална криза", бяха единодушни те. На заседанието не присъства Мария Стоянова.

"Намираме за напълно неприемливо обявеното намерение на председателя на СЕМ да подаде оставка, във връзка със ситуацията в Българското национално радио, и изразяваме категорично мнение, че с това свое действие той в никакъв случай няма да реши конфликта. Напротив, считаме, че такъв акт ще пренесе проблемите на по-високо ниво – в самия регулатор, което предизвиква сериозни притеснения за атмосферата на стабилност в медийната среда", пък пише в писмото до медиите на АБРО, БНТ, БТА и "Дарик". В него се обръща внимание, че СЕМ е регулатор на всички електронни медии в страната и "неговите задачи са далеч по-многопосочни и отговорни и не са свързани само с преодоляването на проблемите, възникнали в една медийна институция", се казва в изявлението, подкрепящо Георги Лозанов като председател на медийния регулатор.

Тези заявки направиха безпредметно напускането на доц. Лозанов от регулатора. "Няма да подам оставка, защото виждам, че има фалшиви опити върху нея да се прехвърлят отношения и да се търсят кредити, каквито тя не носи", каза председателят на СЕМ. Той защити старата си теза, че решенията на проблемите са вътре в самото радио. "Все още нямаме законово основание да се намесим в кризата в БНР, но следим какво се случва", каза Лозанов. Според него мерките, които Радослав Янкулов предлага с днешна дата са "мерки в дванайсет без пет, а те трябваше да бъдат предприети много по-рано". Медийният регулатор ще поиска от генералния директор на радиото подробни разяснения около готвените от него реформи.

Ръководството на радиото и голяма част от журналистите в програмите на медията са в задълбочаващ се конфликт вече близо два месеца. Изгледи за решаване на конфликта на този етап няма. Всяка от страните е втвърдила позициите си и не отстъпва от тях. Журналистите искат оставката на генералния директор Радослав Янкулов и Управителния съвет. Ръководството пък няма намерение да я подава и е решено в края на мандата си да прави "реформи", след като две години бездейства.

Като резултат от това управление на БНР в рамките на две години програма "Хоризонт" има трети програмен директор. Единайсет месеца позицията заемаше Калина Станчева. След като новият генерален директор Янкулов я освободи от поста обяви конкурс за него и така управлението на "Хоризонт" пое Васил Чобанов. От месеца програмата се управлява от журналистката Лили Маринкова. Вчера бе освободен от поста програмен директор на БНР Иво Тодоров. Мотивите бяха неефективност на звеното за програмно управление на радиото. Радослав Янкулов сам създаде това звено, но не даде правомощия на Тодоров да го управлява. В крайна сметка за всичко случващо се в медията последната дума имат генералният директор и управителният съвет, а програмният директор е можел да дава само препоръки. Подобна схема на работа обаче е сбъркана от самото си начало – в обществената медия програмните и административните решения трябва да са разделени, и това е записано в закона.

Оригинална публикация

www.capital.bg I 23.04.2015г.

31,9% от радиослушателите смятат, че проблемите в медиата ще се разрешат ако ръководството си подаде оставката според изследване на "Сова Харис"

Вече месец и половина в Българското национално радио (БНР) има протести срещу начина по който се управлява медиата. Съветът за електронни медии (СЕМ) се опита да води разговор с протестиращите журналисти, ръководството на БНР и контрапротестиращите. В стремежа си да направи по-детайлен анализ на случващото се в радиото, регулатора поръча изследване на агенция "Сова Харис", което да покаже какъв е ефекта от протестите върху доверието в медиата.

Спроед представеното днес проучване близо две трети от хората – 64%, не знаят, че в БНР има конфликт и протест на служители срещу ръководството.  Изследването е експресно и е извършено в периода 9-12 юни чрез телефонно интервю между 900 пълнолетни граждани в цялата страна.

Директорът на "Сова Харис" Васил Тончев коментира, че конфликтът не заема централна част в 
обществения интерес. Информирани за кризата в националното радио са 36% от попадналите в изследването граждани. Според 32%, за да се реши проблемът, ръководството трябва да подаде оставка, а 11% считат, че то трябва да довърши мандата си (виж графиката).

Според председателя на СЕМ Георги Лозанов конфликтът все още не се е отразил сериозно върху аудиторията на БНР, но вече има симптоми и тенденции, че той ще бъде разпознат от слушателите и ще рефлектира върху медиата. "Затова е важно да се реши кризата, преди да се отрази на доверието", добави той. Мария Стоянова, член на съвета, бе категорична, че  ръководството: генералния директор Радослав Янкулов и Управителния съвет,  трябва да подаде оставка.

Председателят на регулатора припомни, че следващия вторник ще подаде оставкатат си. По рано той заяви, че повод за това е неразрешаването на конфликта между ръководството на БНР и журналистите. Ако обаче Янкулов си признае, че в радиото има криза и подаде оставка – своята и на управителния съвет, медийния регулатор няма да има повод да гласува оставката на председателя си Георги Лозанов.

Журналистите от БНР излязоха на протест заради решението на ръководството да намали наполовина хонорарите на работещите в медиата.

Оригинална публикация

www.capital.bg I 03.02.2015г.

Едва 17% вярват в независимостта им, констатира доклад на фондация "Конрад Аденауер" и фондация "Медийна демокрация"

Едва всеки шести българин (17%) вярва в независимостта на медиите в България. Доверието в тях остава тревожно ниско, като 59% от гражданите твърдят, че българските медии са зависими от политическите и бизнес интереси на издателите си. Това констатира петият пореден доклад на фондация "Медийна демокрация" и фондация Конрад Аденауер", представян традиционно в началото на годината. Той отразява обществените нагласи към българските медии и показва продължаващата криза кризата на доверие в тях.

Проучването на двете фондации е национално представително и е направено чрез преки лични интервюта сред 1100 граждани на възраст над 18 години. Те са проведени в периода януари-декември 2014 г., обхванатите печатни медии са вестниците "Труд", "Преса", "Сега" и "Телеграф", а телевизиите – bTV, "Нова тв", TV7 и БНТ. Изследването е реализирано от агенция "Маркет Линкс".

В сравнение със ситуацията преди една година, няма значим напредък. И през 2014 г. дългоочакваното оздравяване на българската медийна среда не се е състояло, отчита изследователският екип. След като през 2013 г. България пропадна до 87-мо място в класацията на "Репортери без граници" за свободата на словото, през 2014 г. страната достигна символичното дъно – 100-тно място.

Тенденцията бе потвърдена и от доклада на "Фрийдъм хаус" за състоянието на демокрацията в държавите в преход в Източна Европа, публикуван през юни 2014 г. Той за пореден път отбеляза незадоволителен резултат за българската медийна среда (индекс 4.00 при 1 = най-добър и 7 = най-лош; така страната отчете най-слабото си класиране от 2005 г. насам). "Фрийдъм хаус" посочва и постоянния упадък на независимостта на медийния сектор през последното десетилетие. Тиражите на печатните издания намаляват, изданията се концентрират в ръцете на малко собственици, докато в същото време политическото влияние върху медиите остава твърде силно.

На този фон изследването на фондация "Медийна демокрация" и фондация "Конрад Аденауер" маркира най-важните събития и промени на собствеността през медийната 2014 г. (виж каретата). Това дава картина на пазара и поводи за размисъл какво се промени и какво остана същото.

Същеверемнно обобщените данни на агенция "Маркет Линкс", изготвени по поръчка двете фондации, илюстрират най-важните тенденции в отношенията медии – политика през 2014 г. Премиерът Бойко Борисов продължава да има водещо информационно присъствие. Преднината му е значителна (3908 споменавания, срещу 2176 за втория в класирането, президента Росен Плевнелиев). Борисов също така най-често изразява отношение към ключови проблеми от дневния ред на страната. През 2014 г. той не се нуждаеше от завръщане в медиите; той се завърна само във властта.

Сред партиите и институциите, ГЕРБ има водеща позиция в изразяване на отношение, следвана от БСП. ГЕРБ е и най-често споменаваната партия във всички наблюдавани медии. Така управляващата партия силно доминира българския медиен дискурс. В същото време представянето на ГЕРБ е различно в отделните медии. Като цяло обаче те се затоплили отношението си към партията спрямо 2013 г. и през 2014 г. то е вече предимно неутрално.

Данните показват също така, че медийните нагласи към Бойко Борисов, Росен Плевнелиев, Михаил Миков и Лютви Местан се подобряват през 2014 г., докато отношението към Сергей Станишев и Николай Бареков се влошава. Нагласите към Волен Сидеров остават негативни.

И през 2014 г. някои медии (както електронни, така и печатни) отново рязко промениха своите политически ориентации, избирайки опортюнизма пред отговорната критика на злоупотреби с властта. Българската национална телевизия се нарежда сред най-критичните медии към трите основни партии и към отделните правителства. По този начин тя заема лидерска позиция по отношение на възможностите за публичен контрол и корекция на действията на политическите елити.

Извън изборите, сред основните теми в медиите през 2014 г. най-често попадаха природни бедствия, проблеми с бежанците, конфликтът в Украйна, съдбата на газопровода "Южен поток", 25-годишнината от началото на прехода.

След информационно еуфоричната 2013 г., 2014 г. до голяма степен свали емоционалния градус на политическото действие. Годината премина като вид довършване на 2013-та. Двете предизборни кампании бяха по-скоро вяли. Оживените граждански дискусии останаха разгърнати предимно във Facebook. Отпадна централният за българската публичност личностен сблъсък между Борисов и Станишев, захранвал години наред медиите с епични сюжети по модела на битка между доброто и злото. Макар и да не губи популярност, без основния си опонент самият Борисов символно се смали и превключи към по-делови публичен образ и по-прагматични политически действия, отбелязва изследователският екип.

По-важни събития

- Променливата политическа ситуация се отрази и на медийната среда. Липсваше политическа и медийна воля за справяне с натрупаните проблеми. През 2014 г. саморегулацията бе практически блокирана.

- Огромна част от медиите продължиха да работят на загуба. За много от тях нерешен остана проблемът с изясняване на собствеността. В този контекст корупцията и влиянията на външни фактори върху медиите – политически, икономически и административни – останаха неразделна част от българския пейзаж.

- През 2014 г. почти една четвърт от журналистите твърдяха, че техни материали са спирани, а 36%, че има неща, които не могат да съобщят на публиката през своята медия. Шестнайсет процента признаваха, че не са убедени във всичко, което пишат или казват. Повече от 30% от анкетираните журналисти бяха на мнение, че тяхната медия се поддава на външни влияния и не винаги се придържа към фактите.

- През годината Венелина Гочева извади всекидневниците "Труд" и "24 часа" от Съюза на издателите в България с мотив, че не желае да членува в нито една организация от подобен тип.

- Екип на немската телевизия "Arte" бе проверяван от полицията след снимки пред имот на семейството на Делян Пеевски.

- Депутати от "Атака" нахлуха в централата на "Нова тв", в опит да се саморазправят с гости на предаването "Часът на Милен Цветков". Журналисти от телевизия "Алфа" щурмуваха офиса на френското аташе по образованието Стефани Дюмортие във Варна (след скандал с Волен Сидеров по време на полет между София и Варна).

- Българският медиен съюз огласи собствения си професионално-етичен кодекс. Публикуван бе и проект за правилник за приложение на кодекса. Въпреки това алтернативната саморегулация не заработи през 2014 г.

- Корпоративна търговска банка (КТБ) депозира оплакване пред Европейската комисия, в което беше заявено, че банката и Цветан Василев са жертва на злонамерена медийна кампания.

- Създадена бе политическата партия "България без цензура". Председател на партията стана журналистът Николай Бареков.

- В интервю за bTV Цветан Василев призна, че е финансирал реалити шоуто на Николай Бареков в TV7, от което стартира и политическият проект "България без цензура".

- Премиерът Пламен Орешарски и лидерите на партиите в коалицията, подкрепяща кабинета му, проведоха имиджова среща с главни редактори и журналисти от водещи национали медии. Направена бе неубедителна демонстрация на прозрачност в управлението и на желание за диалог с медиите.

- Настъпи разрив между Пеевски и КТБ, последван от акции на прокуратурата и полицията в офиси на банката.

- Кризата с КТБ доведе до иск за откриване на производство по несъстоятелност, подаден до Софийски градски съд от ТV7 и ББТ (КТБ бе основна обслужваща банка за двете медии).

- Комисията за финансов надзор заплаши медии със санкции заради публикации, свързани с КТБ и "Булгартабак".

- Двегодишният юбилей на жълтия информационен сайт "Пик" бе почетен от депутати и представители на партийните елити, с поздравителен адрес от главния прокурор и др.

- Отново бе повдигнат дебатът "за" и "против" новините на турски език, излъчвани от БНТ.

- Учреди се "Мрежа за свободно слово". Организацията възстанови и продължи дейността на сдружение "Свободно слово", действало активно в предишни години.

- Депутатът от Патриотичния фронт Слави Бинев бе избран за председател на парламентарната комисия по култура и медии. След силен обществен и медиен натиск, той подаде оставка. На негово място парламентът избра друг депутат от Патриотичния фронт – Полина Карастоянова.

По-важни промени в медийната собственост

- През април 2014 г. Ирена Кръстева съобщи, че продава дяловото участие на "Нова Българска Медийна Група Холдинг" във вестниците "Телеграф", "Монитор", "Политика днес", "Меридиан мач" и великотърновския вестник "Борба". Като купувач бе обявено ирландското дружество Мedia Maker Limited. Продажбата предизвика редица журналистически разследвания, които я представиха като непрозрачна и хвърлиха съмнение върху афишираните ѝ цели. През май Комисията за защита на конкуренцията разреши сделката.

- През юли 2014 г. в интервю за в "24 часа" Пеевски зави, че медиите все още са собственост на неговото семейство.

- До края на 2014 г. в сайта на "Нова Българска Медийна Група Холдинг" и в регистъра на данни за собствеността на печатни издания към Министерството на културата (по силата на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения) не бяха отбелязани промени в собствеността.

- През април 2014 г. Петьо Блъсков обяви, че купува от Венелина Гочева всекидневника "Труд" и седмичника "Жълт Труд". През юли 2014 г. Блъсков зае поста главен редактор на "Труд". До края на 2014 г. обаче промяна в собствеността не бе отбелязана в регистъра на Министерството на културата. Преди сделката Блъсков издаваше всекидневника "Репортер" (преди това "Република").

- Така на практика продължи традицията на липса на достатъчно прозрачност при осъществяване на редица важни промени в медийната собственост.

- Продаден бе един от първите и най-големи български интернет портали – dir.bg. Негов собственик стана "Лого Къмпани".

Оригинална публикация

www.novinar.bg I 23.01.2015г.

 Александър Владков

 Оригинална публикация

PRnew.info БЛОГ I 2011-12-12

Специален брой, посветен на темата "Финансовата система в България – комуникация на кризата"

В новия 40-ти брой на Информационното издание на БДВО PRактики може да прочетете:

Информация за PRактики

Двуседмичното електронно издание на Българското дружество за връзки с обществеността e насочено към добрите практики в публичните комуникации, PR и връзките с медиите. Изданието ще има за цел да информира всички желаещи за инициативите на БДВО, както и за всичко интересно, което се случва в професионалната PR област по света и у нас.

Брой 40 на PRактики, Информационно издание на БДВО може да изтеглите от тук:

http://prnew.info/wp-content/uploads/2011/12/PRaktiki_Newsletter_

12_12_2011_Special_Edition.pdf

Предишните броеве на изданието може да намерите тук:

http://prnew.info/?s=prактики

Редакционен екип на броя:

Александър Христов, a.hristov@bdvo.org

Асен Асенов, a_assenov@bdvo.org
Радина Ралчева, r.ralcheva@bdvo.org
Пламена Павлова, office@bdvo.org

Автори:

Боян Дуранкев
Венцислав Савов
Марина Стефанова
Мариян Йорданов
Таня Тошева

Редакционният екип очаква вашите мнения, коментари, предложения за материали в “PRактики” и желание за абонамент на координатите на редакцията:

Българско дружество за връзки с обществеността

София 1000

Ул. "Искър" №54, ет. 1, офис 4

Тел: 02/ 495 85 82 

Ел.поща: office@bdvo.org    

сп. Sign Cafe | 04.12.2010

С много изтънчена педантичност Алистър Кембъл говори за кризите мъдро и задълбочено. Разказва за тях с нескрита емоция – като човек, който е натрупал знанията си не само от големите книги, но и от самия епицентър на не един или два световни конфликта. "Всяка криза рано или късно преминава", мъдро заключава Кембъл, директор "Комуникации" на британския министър-председател Тони Блеър (1997-2003), в специалното си интервю за списание SIGNCAFE

Как бихте определили една PR криза?

Това е събитие, различно от обичайните, което може да стане толкова интензивно и наситено, че заплашва да се стовари с цялата си мощ върху имиджа на отделен човек или организация.
Коя е най-голямата PR криза, с която сте се сблъсквали по време на работата си с министър-председателя Тони Блеър?
Според мен, имаше 5 ситуации, които си бяха абсолютни кризи. Три от тях бяха свързани с международната политика, а две бяха вътрешнополитически. Трите международни определено бяха атентатът от 11 септември, и двете омиротворителни мисии в Ирак и Косово. Двете вътрешнополитически бяха избухването на огнище на болестта шап и протестите, свързани с цените на горивата. Много други събития често се доближаваха до определението "PR криза", но тези бяха наистина най-силните. Всяко от тях изискваше специфично и много професионално отношение. Изискваше хладнокръвие и преди всичко действия – правилни действия, точно в целта.

Какви мерки взехте, за да преодолеете кризите?

Всички те, както казах, бяха много различни. Въпреки това, за всяка една от тях най-важно беше, каквото и да става, ние да останем максимално добре разбрани от обществото. На всеки етап от решаването им, ние трябваше да даваме своевременна информация на обществото – какво се случва в момента и какво сме решили да предприемем в кратко бъдеще. В тези ситуации хората имат нужда от информация от самия източник. Ако, обаче, в хода на решаването на проблема, се наложи да направиш промени, различни от това, което си обявил, трябва да реагираш бързо.
Централизирай властта и стани неин лидер. Контролирай я. И винаги помни, че кризата няма да продължи вечно, каквато и да е тя. Разбира се, някои са по-дълги от други. Имай предивид, че някои ще спечелят, други не – в крайна сметка, обаче, някакъв вид "нормалност" рано или късно ще настъпи.

Какъв е личният Ви начин за справяне с кризите?

В контекста на PR, трябва да се има предвид, че ако кризата е истинска "криза", медиите няма да спрат да я разнищват 24/7. Именно заради това човек трябва да си изгради механизми, които да го държат настрана от афекта, така че да може да се вземе в ръце, да се мобилизира и да сложи кризата под контрол. Въпреки че в момента може да ви звучи малко идеалистично, колкото и добър PR специалист да си, ако нямаш лични качества като твърдост на характера, безапелационност и хладнокръвие, няма как да се справяш с кризите успешно. Те просто ще те смажат. Аз винаги съм бил привърженик на това, че когато има такава ситуация, най-доброто е да се обяснява на хората, колкото се може повече. Всички малки тактически решения се оказват изключително важни по време на криза и хората имат нужда да знаят какво става.

Ако можем да изведем само едно нещо като най-важно за успешното справяне с PR кризите, кое би било то?

Пак ще повторя – всичко зависи от конкретната криза. Но, ако трябва да избереш само едно нещо и го определиш за най-важно, то може би е човекът, който застава най-отпред и повежда справянето с кризата. В държавата това най-вероятно би бил президентът или министър-председателят, докато в бизнеса не винаги нещата е необходимо да бъдат толкова очевидни или прозрачни. Въпреки това, обаче, и в бизнеса личността, с която съответната криза ще се идентифицира, се превръща в най-важният човек – в лицето на кризата.

Какви, според Вас, ще бъдат PR кризите в бъдеще?

Това, което ще има най-силно влияние върху справянето с PR кризите занапред, ще са интернет и 24-часовите новинарски канали. Има и нещо друго. Крачката, с която се развиват медиите и тази на промените като цяло, в бъдеще ще се разминават все повече и именно това ще се превърне в среда за създаване на кризи. Освен това, именно това развитие на медиите превръща всяка криза от локална в световна и това е нещо от изключително значение, което в никакъв случай не трябва да се подценява.

Алистър Кембъл е един от големите британски експерти по имидж мейкинг и кризисен мениджмънт. Оглавява Дирекция комуникации на министър-председателя Тони Блеър през прериода 1997-2003. Автор е на няколко романа, най-известен от които е "The Blair years", създаден по собствените му дневници.

Стр. 74 – 75

сп. Твоят бизнес | Александър ДУРЧЕВ, CEO All Channels Group | 12.10.2010

Решаване на ребуса – да направим стратегически избор за среда на комуникация

Вероятно вече ви е втръснало да ви говорят за Кризата, но аз ще се върна към нея още веднъж, за да се опитам да разкажа как тя създаде нови комуникационни възможности за бизнеса и как бихме могли да се възползваме от тях. Сигурно сте прочели или чули десетки теории за това какво вероятно я предизвика и стотици за това какво евентуално ще се случи. Факт е, че Кризата започна с паника. Паниката, която по принцип ни обзема поради липса на информация, този път, по ирония, дойде с лавина апокалиптична такава. Многобройните анализи рисуваха разтърсващи картини, които задръстиха медиите, а оставиха твърде малко място за конструктивен диалог. Именно диалогът е този, който прави информацията ценна: адресатът изпраща – медията модифицира – рецепиентът декодира и я връща обратно – адресатът я анализира, модифицира и изпраща повторно… до момента, в който всички напаснат очакванията си. В маркетинга диалогът може да се осъществи с различни способи за комуникация – PR (връзки с обществеността), реклама, събитиен мениджмънт, директен мейлинг… Средствата за диалог на бизнеса с нейните публики са като мобилният телефон за младия човек – той го прави достъпен, атрактивен и създава безброй възможности. Можем ли ние да се лишим от средствата си за диалог?… Можем ли да разчитаме, че без да комуникираме активно ще имаме устойчив бизнес?… Можем ли да разчитаме, че на пазар без информация/в море от информация няма да царува паниката?…
Днес, когато всички ние "преяждаме" с информация, въпросът би бил не дали да инвестираме в диалог. Въпросът е как да комуникираме, така че да бъдем разбрани и да постигнем целите си. Отговорът се крие в една от думите, на които кризата придаде смисъл – ефикасност. Ефикасна комуникация означава, че бизнесът трябва да избере точното послание, за точния потребител, по точния канал. Дотук – нищо ново.
Новото е, че кризата промени комуникационните навици на потребителя. Тя катализира неговия стремеж към чистата, бързо достъпна информация, лишена от директивен натрапти-визъм – "Купи ме! Аз съм готин!" и постепенно обезсмисли традиционната медиа. Медиата, такава каквато я познаваме днес, губи своите функции на анализатор и коментатор. Нейните препоръки и гледна точка често будят недоверие. Ролята й на информационен супермаркет задръства потребителя. Там той се задъхва от явните и скрити рекламни послания, от огромния брой теми и новини, не привнасящи ценност в живота му. Неговият естествен стремеж е да търси тези субективни ценности на точното място. Специализираната медия би могло да бъде една от възможностите, но за съжаление тя не може да предостави възможността за диалог. Традиционната медиа е физически ограничена да чуе потребителя и да отговори на неговите променящи се нужди в реално време. И тук сега за пръв път ще въведа темата за интернет, с едно уточнение, че няма да го разглеждам като медиа, а като среда, като комуникационна платформа за диалог.

Интернет не е начин, а място, където се пренася нашият социален живот

Социалните медии, форумите, дори онлайн версиите на традиционните новинарски медии ни позволяват да изкажем мнение или препоръка, да потърсим или дадем съвет в реално време. Тук, подобно на всички, компаниите трябва да изслушват, да разбират, да обясняват. Тук е добре дошъл всеки, стига да намери своята точна комуникационна платформа без значение колко рекламни пари е инвестирал. Ето защо тук малките могат да бъдат големи. Посланията на бизнеса тук са деликатна работа. Те влизат в личното пространство на потребителя, който за пръв път разполага с непосредствената възможност да ви заговори, да ви попита и да издаде своята присъда. Потребителят тук отново е цар. Често мнението на единицата може да предизвика вълна от реакции, които да повлияят директно върху репутацията на дадена марка.
В интернет компанията може да постигне много, стига да комуникира умело с участниците в общата им платформа. Но тук бизнесът не трябва да вика, не трябва да проповядва, а да говори на ухо – откровено, лично и постоянно
И въпреки че интернет навлиза все по-дълбоко в живота ни, все още не можем да пренебрегнем влиянието на традиционните медии. Още дълго време една доста голяма част от населението -независимо че това в голямата си част са хора с ниски доходи – ще има ограничен достъп до онлайн пространството. Ето защо всяка една компания трябва да направи стратегически избор на среда за комуникация, на правилни медии и послания независимо от тенденции или моди. Изборът трябва да е базиран на дълбок анализ на корпоративната репутация сред целевите публики и безпристрастна оценка как комуникационните практики допринасят за нейното позитивно развитие.

Стр. 54 – 55

bulgaria-news.bg I Албена ИВАЙЛОВА | 2009-02-08

Албена Ивайлова познава от собствен опит драмите на българските предизборни кампании

У нас няма лидер, който да не в криза, a реденото на листите е като латино сериал с много любов, омраза, скандали и кръвно-обидени роднини, а коалициите са шедьоври на изборния тарикатлък

Като правило има два периода, когато българските политици се вкопчват в PR-а – преди избори и по време на криза. Кой знае защо в „нормална” ситуация повечето от тях са в позата „аз си знам най-добре” или гледат на PR-а като на своеобразна декорация – джуфка, която могат да си вържат на дрешката, за да изглеждат по-добре на фотошоп. преди последните местни избори един млад политик даже беше заявил на всеослушание, че политическата сила, която представлява, няма да работи с PR-агенция, понеже тези фирми само „харчели пари”. Като започна кампанията обаче неговата коалиция взе не една, а три PR-агенции. В резултат събраха толкова гласове, колкото ако бяха били тъпан на площад „Св. Неделя”. Затова обаче си бяха виновни те, а не агенциите. Защото PR не се прави само по време на избори. Нещо повече – за да имаш добър изборен PR, трябва да си имал такъв и в началото на мандата, и по-средата му. Същото важи и за политиката, която упражняваш.
Тази българска политическа практика винаги води до един и същ предизборен драматизъм. Управляващите винаги са имали изключителни достижения, които, кой знае защо, не са успели, да обяснят на народа. А опозицията, също по неведоми причини, все не успява да представи себе си като алтернатива.
Уви, в политическата комуникация и политическия PR няма бързо наваксване, а само непреодолимо изоставане и обикновено безрезултатни действия в последния възможен момент. Само сравнете какво правят в комуникационно отношение съвременните партии в Европа и САЩ и повечето от посестримите им у нас. Първите си имат активен партиен живот, нашите си имат партийни клубове, превърнати в мърляви кафенета.

Модерните партии общуват с избирателите си всяка минута чрез всички възможни канали в Интернет

– блогове, чатове, социални мрежи, качват речите си в You Tube и събират гласоподаватели през Facebook. У нас все още е събитие правенето на уеб-сайт, да не говорим за тежките усилия този сайт да бъде актуализиран или превърнат в атрактивна медиа и компетентен източник на информация за гласуващите. По света лидерът, кандидатите и програмата са ясни месеци, че и години преди деня на вота. Във Великобритания Дейвид Камерън се готви за министър-председател вече пета година, води кабинет в сянка, ходи с велосипед до британския парламент и прави екологична политика.
У нас няма лидер, който да не в криза; реденото на листите е като латино сериал с много любов, омраза, скандали и кръвно-обидени роднини, а коалициите са шедьоври на изборния тарикатлък, които по правило се регистрират в последния възможен час.

В търсачката Google, под слоугана на кампанията на Барак Обама Yes We Can, излизат 106 милиона страници. В България, четири месеца преди изборите, най-актуалното „политическо” изречение е онова за „лошия материал”.

Разликата между „Заедно можем повече” и Yes We Can е светлинни години. Първото е пожелателно мислене, второто е действие.

Гласове се привличат с действия, не със заклинания.

Изборите в България в повечето случаи хващат политиците неподготвени, като че ли става дума за първи сняг, а не за четиригодишен, установен от закона, цикъл. Българските избори винаги са на ръба на кризата и във фазата на кризисния PR. А с кризисен PR се контролират щети, не се печели доверие и гласоподаватели. Липсата на нормална политическа комуникация и PR в неизборна ситуация, не може да бъде компенсирана и от най-добрия изборен PR.
Българската политика страда от тежък комуникационен дефицит. За българското политическо пространство все още най-важният въпрос е „Кой да говори?”, а не „Как се говори?” или ако щете „Колко да се говори, кога, на кого?” А за слушане и вслушване пък изобщо и не става дума. Любимият на повечето политици спешен предизборен PR, рядко води до качество на политическата комуникация, а по-скоро произвежда количества – плакати, листовки, шапки, фланелки, значки, концерти и прочее.
Изненадани от изборите, политиците у нас се топлят на голямата си илюзия, че PR-ът ще им реши проблемите – с медиите, със социолозите, с липсата на електорат или демотивирания такъв, с липсата на харизма, на лидерство, на успешна политика, на всекидневна комуникация с обществото. При толкова много проблеми, става ясно, че проблемът е в политиката, а не в PR-а.

Оригинална публикация

сп. Мениджър | Десислава БОШНАКОВА I 13.06.2010

Те напомнят на клубове по интереси и успешно заменят предишните пищни събития


НАСКОРО СЕ ВИДЯХ с една позната и от дума на дума стигнахме до кризата. Всички говорят за нея, всички за нея мислят, все тя ни е в устата. И както разсъждавахме по темата, изведнъж и двете споделихме, че почти цялата година е била изключително спокойна, без да се налага да ходим от събитие на събитие, за да уважим всички. И двете смятахме, че това е една добра последица от настаняването на кризата в нашия живот. Вероятно не са на същото мнение всички онези компании, които организират такива събития, но сега няма да мислим и за тях.
С което изобщо не искам да кажа, че тази ситуация пречи на организирането на събития. Или поточно на определен вид събития. Ако се огледаме в музикалния свят, ще видим, че толкова много концерти не е имало друго лято. И то все такива, които човек не би си позволил да пропусне.
Но няма как да се каже същото за фирмените тържества. Разбира се, има такива, които никой не би си позволил да пропусне и тук. Но как бихте погледнали на фирма, която съкращава 15 на сто от служителите си, а в същото време организира пищен коктейл по случай осмия си рожден ден? Аз с изкривеното си пиар мислене не бих погледнала с добро око. Може би и други като мен няма да одобрят подобна постъпка. И тук стигаме до разковничето при фирмените тържества. Никой не би си и помислил, че една просперираща компания ще пропусне да отбележи своя 5., 10., 15. и т.н. рожден ден подобаващо и ще уважи всички, които имат принос за успеха на бизнеса. Но мнозина биха простили, ако за 8. рожден ден това не се случи.
Но ако се огледаме не само сред музикалния свят и забравим за малко за кризата, ще видим, че в света на събитията има много нови моменти и постоянно се случват страхотни неща. Защо смятам така?
Първо, компаниите имат повече време да помислят върху събитията, които организират. Така те стават и по-интересни, и по-забавни, и по-смислени. Кризата не попречи на M-Tel да връчи първите си журналистически награди и да покани за специален гост на церемонията френския писател фредерик Бегбеде. Това е прекрасен пример как с креативен подход и избор на подходяща гост-звезда едно събитието може да се превърне в новина. Второ, хората имат повече време да ходят на различни мероприятия, семинари, неформални събирания, при това не защото етикетът го изисква, а защото те искат да го направят. Трето, социалните медии ни "сближиха" и вече "познаваме" много повече хора, около които се случва нещо, за което бързо научаваме.
Уверихте се, нали. Събития има. Но това не са онези събирания, без които светът би продължил напред, без дори да се усети, че нещо не се е случило, а събития, от които хората имат нужда. Огледайте се колко литературни четения и представяния на книги се случват напоследък. Огледайте се колко групи в социалните мрежи се превърнаха в истински общности, които на свой ред организират събития -масовото четене в Южния парк например. Огледайте се колко клубове с най-различна тематика се създават и как – ако това, което ги обединява, си струва – те се разрастват и завладяват различни градове. Неформалните събирания, които напомнят на клубове по интереси, са в своя възход както никога досега. "Лига на разказвачите" – събитие, на което хората се срещат, за да си разказват истории по предварително зададена тема, се радва на страхотен интерес. Появиха се и клубове за споделяне на идеи и обмяна на знания – например клуб "Спри и помисли". Примери със сигурност има много. Потърсете и ще намерите онова, което досега ви е липсвало – събитие, на което да срещнете съмишленици. В рамките на по-малко от година се случиха две мероприятия в сферата на специалните събития за първи път: форум за организаторите на събития – MICE България, и EventEX 2010 – изложение за изложители. Проведе се за първи път и Webit Expo & Conferences 2009. И това са само няколко от многото инициативи. Ако компаниите държат на имиджа и репутацията си, те не навеждат глава в очакване на по-добри времена, а оптимизирайки средствата, отново правят така, че хората да се насладят на техните форуми без дори да усетят, че преди година същото събитие е било доста по-напудрено. Защото най-важна за гостите е възможността те да се превърнат в общност, фестивалите и другите важни годишни срещи не спират. Просто наблягат на съдържанието вместо на формата. А от това печелят всички.
Благодарности към госпожа Кризата, която ни помогна да преодолеем суетата просто да правим събития и ни накара да се замислим как и защо да ги правим. При намалени бюджети нещата стават по-адекватни. А изборът под натиска на търсенето на максимална ефективност с минимални вложения ни направи по-креативно мислещи. И това си е направо чудесно.
Сега не е време да се отказвате от събитията. Те са чудесен начин да се срещнете с важните за вас хора, да поговорите, да им разкажете това, което искате. Просто никой не очаква това да се случва в най-луксозната среда и сред най-скъпите питиета. Но дори и луксът може да бъде премерен и поднесен така, че да не дразни с излишъка си. Всичко е въпрос на планиране и
правилно поставяне на целите. А истината е, че са все по-малко тези, които имат едни излишни пари и ще ги похарчат за събитие, от което няма никакъв смисъл. И пак се връщаме към полезните ефекти от срещата с кризата – тя ни помага да се върнем към основните принципи. А в теорията на специалните събития се казва, че преди да решим да правим едно събитие, трябва да си отговорим на въпроса "Защо?". Защо трябва да го направим и какво би загубил светът (или поне нашата част от света), ако то не се случи. И ако, търсейки отговор на въпроса "Защо?", не намерите достатъчно причини да го направите, помислете какво в него може да се промени. Събития ще има, защото хората изпитват нужда да общуват с други хора. Ако прекратите традицията и не направите своето, някой друг веднага ще заеме освободеното място и когато решите да се върнете, то вече ще е заето. Така че върнете се към събитията си, просто се вгледайте по-надълбоко в тях, за да можете да ги направите по-добри, по-ефективни и по-неустоими за гостите си.

ДЕСИСЛАВА БОШНАКОВА ВЕЧЕ Е ДОЦЕНТ по политология. Един от най-(обичаните автори на "Мениджър" от 10 години преподава управление на пиара и управление на специални събития в Нов български университет. Директор е и на магистърските програми "Управление на масовите комуникации и връзки с обществеността" и "Международна комуникация". Автор е на книгите "Проговорки" и "Политически пиар 2.0". Освен това е собственик и управител на пиар агенция ROI Communication, която се занимава и с издаването на специализирана литература. Завършила е управление на пиара в НБУ. "Мениджър" й желае много успехи на научното поприще.

Стр. 88 – 89