сп. Тема | 2010-04-03

- Госпожо Тренчева, толкова болно, колкото Виждаме В Big Brother Family, ли е съвременното българско семейство?

- Семейството не е толкова болно, колкото е в тежка криза. От гледна точка на моята професия тази криза означава спешна и голяма промяна. Досега всички големи промени в обществото са ставали чрез войни и революции. Преходът този път обещава да е много по-мек. Хората няма да изтребят 20 милиона души, за да го извървят. Очертава се целият натиск да се поеме от семейството и от ценностната му система. Мисля, че риалититата са новите клади, на които се изгарят жертвите на този преход. Някои от тях пак са като в най-страшните времена – заслепени доброволци. А всички ние, гледайки тяхната "смърт", пак като тогава изживяваме собствените си чувства и емоции. Мотивът ни да гледаме е, за да си кажем: "Аз не съм чак като него, не съм толкова лош, толкова първичен, аз съм no-извисен." Без подобни зрелища се чувстваме уязвими, не сме сигурни в себе си, в безпътица сме. С публичното "убийство" на хората от риалититата всички останали започват да се харесват повече.

- Какво означава последното, че Big Brother Family все пак помага?

- Не помага. Big Brother Family не предлага никакъв модел. Той се качва на гърба на хора, които иначе са или за социално подпомагане, или за терапия, и ги язди, докато те паднат и издъхнат. Това е предаване, което унищожава хора.

 - Каква ще е съдбата на семейството, което ще спечели парите, колата и апартамента? Няма ли все пак да се сплоти от наградата?

- Парите, колата и апартаментът не са сплотили никого истински. Особено спечелени по този начин, те водят след себе си съвсем нови рискове. Ако семейството е под напрежение, парите само ще го увеличат. Естествено, всеки случай е сам за себе си, но у тези хора аз виждам ниско ниво на емоционална връзка. Хармонични са семействата, в които личните качества на партньорите се развиват и които умеят да възпитават добре децата си. Аз не мисля, че истинската причина тези хора да отидат в Къщата са колата, апартаментът и парите. Всеки от тях крие и нещо друго, което го е подтикнало.

- Вие сте семеен терапевт. Агресията, изневярата, финансовите проблеми – има ли един основен проблем вкъщи днес?

- Този въпрос е измислен и зададен от мъж. Аз пък ще ви кажа, че не е задължително емоцията, наречена агресия, да е лоша и деструктивна. Но след като все пак говорим за Big Brother, изваждането пред скоби на тези компоненти със сигурност означава, че в реализацията на шоуто доминират мъже. Нищо чудно тези хора да проектират собствени изживявания и състояния и да ги вменяват на цялото общество. Както виждаме, те имат тази власт.
Агресията е опасна емоция при хората с нисък интелектуален статус и с психически отклонения, защото прераства в насилие. Насилие има навсякъде, във всички общества. Дори не съм сигурна, че най-страшното насилие е физическото. При него всичко е ясно и терапията е лесна. Има и психическо, с което много по-трудно се работи. При всички случаи обаче насилникът има нужда от помощ. Той не е в състояние сам да се справи с проблема.
Изневярата също е сериозен проблем, от който страдат много семейства. Повечето двойки, превърнали се в тройки, в крайна сметка се разпадат. Там нещата обаче биха могли и да се решат при съвместни усилия от страна на мъжа и жената. Стига желанието им да се развиват в рамките на семейството да не е изчезнало.
Моят опит показва, че най-често семействата се разпадат заради нарастване на чувството за тревога. Когато няма условия тя да се обсъжда между партньорите, се появяват предпоставки за раздяла. Мога със сигурност да кажа, че когато двама разговарят и дори се карат, бракът им оцелява по-често. Когато мълчат, се получава т.нар. подпрагово напрежение. При него в един момент те стават и след 10-15 години съвместен живот си тръгват и никога повече не се обръщат назад.

- Кой ще победи в Big Brother Family?

- Победата ще отиде при мъжа, който най-убедително демонстрира сила, способност да закриля жената и децата и който в същото време излъчва премерена доза агресивност към останалия свят. Ако виждате такъв човек в Къщата, да знаете, че той ще е победителят.

Стр. 14, 15

сп. Тема | 2010-04-03

- Госпожо Лозанова, харесва ли Ви Big Brother Family десетина дни след началото му?

- Да, харесва ми. Предаването е изключително добро като телевизионна продукция, има много силна драматургия, още от първите дни започна интрига с ясна фабула, която те държи пред екрана. В комбинация с дискусиите, породени от отделните казуси, смятам, че този сезон е образец за модерна телевизия. Разбира се, наясно съм и с негативната гледна точка към предаването. Аз не съм адвокат на "Биг Брадър" и няма да се занимавам да оборвам подобни тези, въпреки че бих могла, а само ще кажа нещо, което за съжаление е факт, който трудно признаваме – тук, на нашите географски ширини, обикновено за да се чуем, трябва да си крещим. И тоВа с още по-голяма сила се пренася в публичното говорене, където каквото и да се случва -дори положителни промени, те започват през скандал, нападки и борба с видими или невидими противници. Затова и "Биг Брадър" е толкова успешен формат в България, защото той по един скандален начин говори за нещата от живота, които иначе предпочитаме да заобикаляме. Вчера от "Крафт България" коментираха за "ТЕМА", че компанията следи събитията в Къщата, преди да реши дали да рекламира.

- Как ще коментирате тезата, че шоуто генерира рейтинг, но че част от рекламодателите го избягват заради прекалено многото агресия и скандали, случващи се пред очите на деца?

- Това е осмият сезон на "Биг Брадър" и в него винаги е имало провокации, не за първи път пред очите на деца и досега това не е било проблем за рекламодателите. Въпреки всичко, тъй като приемаме рекламодателите като изключително важни партньори в нашия бизнес, още преди старта на предаването внимателно изслушахме техните притеснения и сме взели всички мерки децата в къщата да не бъдат излагани на риск – нито вербален, нито физически.

- В този смисъл доволно ли е ръководството на "Нова" от приходите си в слота и от посоката, по която фабулата в риалитито се развива? Има ли ходове на продуцентите, които телевизията не одобрява?

- Не е моя работа да коментирам приходите на медията, защото аз завеждам разходната част (усмихва се). Предаването е едва в началото и фабулата тепърва започва да се разгръща. Досега във фокус са били две семейства. Още много съдби чакат своя момент да се разкрият и със сигурност всеки следващ епизод ще е още по-драматичен и наситен с изненадващи обрати. Компромисите на интелектуалката, влюбена в по-прост от нея плейбой, комплексите на българския мъж, поставен на ръба на оцеляването, алкохолът и изневярата ли са единствените начини да се преборим с проблемите на ежедневието, доколко децата са разменна монета във войната между половете… това са само малка част от въпросите, които ще ни занимават следващите седмици. Колкото до отношенията ни с продуцентите – и тях, както и рекламодателите ние възприемаме като истински партньори и работим при пълно доверие и прозрачност и от двете страни.

- Често чуваме продуцентите да казват, че Big Brother е социален експеримент, полезен за обществото, защото поставя наболели въпроси? Кои обществени недъзи подобри риалитито с поставянето им в предишни сезони, извън този на благотворителния VIР сезон?

- Едно предаване и една медия, освен ако не даряват пари, може да помогнат само като поставят проблемите за дискусия. Неведнъж съм отговаряла на въпроса защо "Биг Брадър" е по-успешен в поставянето на наболели въпроси от една кръгла маса например. И отговорът е прост – защото кръгла маса по въпросите на българското семейство няма да бъде излъчена в праймтайма на нито една телевизия за съжаление, дори и на националната. И затова ние като комерсиална медия търсим начините успешно да съчетаваме високорейтингови формати със социално полезна дискусия. И смятам, че го постигаме.

Стр. 12, 13

сп. Тема | Елица ДИМОВА | 2010-04-03

Двама мъже обикалят България и събират вкусовите традиции

Преди година известният готвач Пеньо Иванов опънал няколко маси в центъра на пазарджишкото село Баня и поканил местните майстори кулинари да сготвят любимите си български манджи. Площадът бързо почернял от хора, а към края на деня върху сгъваемите масички се подредили всички онези вкуснотии, които според туроператорите можеш да откриеш само в специалния пакет "Селски туризъм". "Реших, че българската кулинарна традиция има нужда от спасяване. Пътувал съм много по света, готвя от двайсет години какви ли не неща и се убедих, че тя е богатство, което пренебрегваме с лека ръка", споделя 37-годишният кулинар, който е работил за най-известната фирма в света за обслужване на луксозни круизи – Carnival Cruise Line, а днес организира единствения пътуващ кулинарен фестивал у нас "Пъстра трапеза на гости на моя град". Сред хората, вкусили от завъртените специалитети на Пеньо Иванов, са както бабите от затънтени селца, където обикаля, така и филмови и музикални величия като Миг Джагър и Род Стюарт, за които готвил на корабите. Случило му се да диктува менюто във външно министерство, а преди две години попаднал сред малцината, извикани, за да сготвят на руския премиер Путин и на президента Първанов. Подробностите за вкуса на елита кулинарният специалист предпочита да премълчи. "Защо ли? Защото в Джулюница например никой не се вълнува за кого съм готвил, къде и какво. Важното е какво правиш тук и сега. Хората там питат кога ще дойде Иван Звездев, шегува се Пеньо Иванов. За да може идеята му кулинарният празник от село Баня да прерасне в национален фестивал, който да пътува, готви, показва и събира най-вкусните български рецепти, готвачът се нуждаел от помощник. Открил го в лицето на Павлин Петров от Асоциация за развитие на изкуствата и занаятите. "Когато се срещнахме, Павлин вече правеше това, което исках да започна, но в областта на фолклора", споделя Пеньо Иванов. Така двамата решили, че в пътуващата "Пъстра трапеза на гости на моя град" имат място не само манджите, но и песните, танците, празничните обичаи и детските рисунки на фолклорни теми. "Миналата година готвихме в десет града, като обединихме празниците и кулинарните традиции в един календар. Затова сега сме още no-амбицирани – стартираме на Великден в Пловдив, ще минем през двайсетина градчета и ще завършим чак през септември", обяснява Павлин. Тогава трапезата ще се завърне в София до фонтаните на НДК. По традиция фестивалът започва рано, изсипват се баби, дядовци, мераклии и зяпачи. За да няма сърдити, Пеньо и Павлин още миналата година отделили професионалистите от аматьорите. На финала ставало трудно, публиката напирала почти като на футболен мач. "Зяпачите с такова желание се втурват към масите, че на няколко пъти сготвеното едва оцеляваше", спомня си Павлин. Тази година вече са подготвени с ограничителни ленти и охрана, поне докато журито вземе решение.
Обичайни участници във фестивала са момичета и момчета от кулинарни училища и школи, но се явяват и чешити, които гордо заявяват, че могат да пържат само яйца. "Даваме им тиган и започват. Никого не връщаме", уверява Пеньо. Миналата година звъннал военен, който според познатите му правел най-хубавата леща. "И него не върнахме, само го заставихме да сготви в по-големи количества", спомня си Павлин.Кулинарната надпревара се заела да реши вечния спор кой по-добре готви. Жените или мъжете? Отговорът се оказал очакван – сред професионалистите блесвали мъжете, а сред любителите – жените. По това какво се готви в различните региони пък организаторите разбирали колко богато е мястото и къде традицията вече отстъпва пред модерната кухня. "Хората никога няма да се откажат от хамбургери, дюнери и пици, но дори и сандвичът може да бъде здравословен и полезен. Ние просто искаме да им припомним нашата позабравена кухня", коментира Пеньо Иванов, който вече готви свое кулинарно шоу и ще диктува рецепти по първото фолклорно онлайн радио "Менци".
Защитени видове
Най-често пътуващият кулинарен фестивал взимал ума на зрителите с жетварския таратор и с габровския "Бял мъж". "Живях доста време в Габрово, но чак миналата година за първи път чух за "Бял мъж", споделя Павлин Петров. Манджата, известна още като "Белмъш" и "Кутмач", се забърква с мляко, малко сирене и брашно на силен огън и се бърка, докато стане на каша. "Яде се с хляб, може с петмез и мед, но само докато е топло", допълва Павлин. Жетварският таратор – вода с чесън, оцет и подправки, пък карал тийнейджърите недоверчиво да питат дали това нещо става за ядене.

Стр. 56, 57

сп. Тема | Къдринка КЪДРИНОВА | 2010-04-03

Руският олигарх Александър Лебедев, който купи и в. "Индипендънт", твърди, че заедно с Михаил Горбачов щял да спасява качествената журналистика по света

Точно 20 години след началото на перестройката в някогашния СССР перестройчиците се заеха да внедряват гласност и по широкия бял свят. Засега – главно на британска почва. На 25 март близкият до Михаил Горбачов руски олигарх, банкер и медиен магнат Александър Лебедев, собственик на руския вестник "Новая газета" и на вечерния британски таблоид "Ивнинг стандарт", купи срещу символичната сума от 1 паунд и влиятелния, но силно задлъжнял "Индипендънт" заедно с неделното му издание. При подписването на сделката Лебедев съобщи, че двамата с Горбачов ще създадат фондацията с нестопанска цел Novaya Independent Media Foundation (NIMF), която ще финансира свободната преса по света. Ето как олигархът обяснява мотивите си в своята "Новая газета" и в сайта си: "Смятам, че качествената преса е едно от най-важните завоевания на човешката култура. Мисля, че ще съумеем да обединим в единна фондация усилията на качествени издания – "Новая газета" в Русия, Independent и London Evening Standart във Великобритания, както, възможно е, и редица други проекти. Днешните приказки, че вестниците изживяват своето време, са недобросъвестни приказки. Сериозната журналистика не се ражда онлайн. Затова учредяваната фондация ще съдейства за развитието на традиционните вестници и на техните портали. Една от главните цели, които си поставя свободната преса и на която ние искаме да съдействаме, е развитието на журналистиката на международно ниво, противодействието срещу корупцията като една от основните заплахи срещу човечеството. При създаването на тази структура аз се ръководя именно от тези цели, а не от желанието за печалба."
В сегашните тежки кризисни времена медиите по света една след друга минават на командно дишане заради глад за финансови постъпления, наподобяващ кислородния и предизвикан най-вече от рязкото свиване на рекламния пазар. Така че на този фон красивите намерения на Лебедев изглеждат направо като животоспасяваща процедура тип "уста в уста". Този метод за реанимиране обаче носи и риска от предаване на бацили. Заразяването с критериите на спасителя за свобода и независимост е направо неизбежно. Затова на Острова не спират да напомнят кой точно е 50-годишният днес Лебедев – кадрови служител на съветското разузнаване, работил под прикритие в посолството на бившия СССР в Лондон по време на управлението на Михаил Горбачов. Впрочем в тогавашните задължения на Лебедев влизало подробното анализиране на британската преса… Сянката на "шпионина, който дойде от студа"
още се стеле след олигарха, въпреки че той напуска тайните служби през 1992 г. и се посвещава на частния бизнес. Самият Лебедев не крие раздразнението си, когато гледат на днешни негови действия през призмата на миналото му на разведчик. Многозначителна е репликата му в телевизионно интервю за ITV News, взето по повод купуването на "Ивнинг стандарт" миналата година: "Ами ако бях гинеколог, щяхте ли да ме питате защо съм купил "Ивнинг стандарт"?" Позитивен поглед върху миналото и върху настоящето му неочаквано предлага френското списание "Експрес", според което Лебедев е "антиолигарх", "филантроп" и "въплъщение на руската версия на американската мечта – превърнал се е от комунист в успешен либерал". Може би поточно би било – в успешен социалдемократ. Нали именно такава идеология обяви, че вече изповядва Михаил Горбачов, с когото Лебедев е тясно свързан. Не само в идейно-политически, но и в чисто делови план. Двамата са съсобственици например на "Новая газета". В същото време Лебедев е и учредител на международната фондация "Раиса Горбачова". През есента на 2008-а пък заедно с Горбачов става инициатор за създаването на Независима демократична партия на Русия. Вярно, преди това за пет години преминава през три други партии – "Родина", "Единна Русия" (путинско-медведевската), "Справедлива Русия", като и от трите е бил депутат в Думата.
Сега залага най-вече на съратничеството си с първия и последен съветски президент, което е нещо като "знак за качество" за самия Лебедев, особено пред британската публика. Да не забравяме, че някогашната световна Горби-мания тръгва именно от едно посещение във Великобритания на все още само членуващия в Политбюро Горбачов. Най-подозрителните на Острова обаче не се уморяват да напомнят, че бивши шпиони няма, и допускат, че с пробива си на британския медиен пазар Лебедев просто изпълнява задача по излъскване на имиджа на Москва, пострадал покрай убийството на журналистката Анна Политковская (работила между другото тъкмо в неговата "Новая газета"), отравянето на бившия агент Александър Литвиненко, войната в Грузия, газовата криза от началото на 2009-а и т.н. Подмятат се и версии за недостатъчно прозрачно зараждане на възлизащото днес на 1.4 млрд. долара състояние на бившия разузнавач, чиято последна задача в тайните служби е била да пречи на изтичането на руски капитали в чужбина… Според официалната биография на Лебедев след уволняването му в запас в чин полковник той създава Руска инвестиционна компания, която през 1995 г. купува малката и проблемна Национална резервна банка (НРБ). За две години банката става една от най-големите и устойчивите 6 страната, каквато е и до днес. Тя се превръща в ядро на Националната резервна корпорация, която днес е втората след руската държава по притежавани акции в "Аерофлот" и "Илюшин финанс Ко", има солидни дялове и в "Газпром". Лебедев действа с размах и в строителството, в курортното дело, в производството на картофи, в социалните проекти. Щедър меценат и благотворител е, като подпомага и редица държавни инициативи за съхраняване и издигане на паметници. Амбициран е и неговата "Новая газета" да се възприема като "символ на независимата журналистика в Русия," както е посочил на сайта си.
Опитът му да се поупражнява в същото и на британски терен обаче не буди ентусиазъм на Острова. Основните страхове, обобщени в обзор на Би Би Си по темата, са, че той ще направи и "Индипендънт" безплатно издание както вече постъпи с "Ивнинг стандарт". А това ще срине останалите големи британски вестници като "Гардиан", "Таймс","Дейли телеграф", "Дейли мейл". Едва ли някой ще иска да плаща за тях, след като сродният им по категория "Индипендънт" ще върви без пари. Засега Лебедев не е оповестил в детайли плановете си за развитие на своята нова придобивка. Прогнозите се базират върху вече приложения от него подход към "Ивнинг стандарт". Таблоидът днес е с променен облик и подобрен професионален състав, по-качествен е от събратята си, разграбва се гратис по спирките на метрото и за по-малко от година тиражът му нараства от 250 000 до 600 000 екземпляра. Разбира се, за този резултат много съществена роля изиграват вложените от Лебедев в изданието 31 млн. долара. Самият олигарх в едно интервю определя харчовете си по "Ивнинг стандарт" като "красив начин за губене на пари". Инвестицията обаче може би все пак си струва и е доста вероятно скоро да донесе печалба – поне ако се съди по съдбата на "Метро", другия безплатен вестник във Великобритания, който се оказва много изгодно търговско начинание. Цитирани от Би Би Си медийни експерти констатират парадокса, че цялата преса скоро може да се превърне в безплатна, докато нейните електронни версии ще стават платени. Факт е, че по същото време, когато беше оповестена сделката за "Индипендънт", се разбра за намерението на Рупърт Мърдок да въведе такса за влизане в сайтовете на неговите "Таймс" и "Сън".
Лебедев също не подценява интернет -той вече обеща, че ще гледа да подобри и да разшири уебстраницата на "Индипендънт". Но смята да подсили сериозно и печатното издание с привличането на авторитетни журналисти. Очаква се също да събере редакциите на "Ивнинг стандарт" и на "Индипендънт" в общ офис. Икономиите от това обаче ще са несравними с разходите, които го очакват – и по покриване на дълговете на "Индипендънт", и по промените в него. Очевидно олигархът не се притеснява от харченето за "свободна преса" и за поддържането на легендата, че подобен артикул въобще може да съществува. Продуктът определено е луксозен и отговаря на реномето на Лебедев. Но е и лесен за подправяне. Ненапразно, казват, глобализацията вече пълни с ментета и бутиците.
МЛАДА ГВАРДИЯ
Когато миналата година Александър Лебедев купи "Ивнинг стандарт", таблоидът бе поет от регистрираната през декември 2008 г. в Лондон фирма Evening Press Ltd. фирмата се води на името на сина на олигарха – 28-годишия Евгений Лебедев, който от години живее в британската столица. Младежът няма никакъв опит в медиите. Лондонската му слава е главно на плейбой. Смятан е за един от тримата най-желани ергени на Острова. Бил е гадже на Гери Халиуел от "Спайс гърлс", а в момента ходи с 16 г. по-голямата от него Джоли Ричардсън, дъщеря на актрисата Ванеса Редгрейв.

Стр. 44, 45

EVENTS.dir.bg

Кога: 16.03.2010 -27.04.2010 г.
Къде: София
Достъп: Такса участие
Организатор: Leadership Management България

Събитието: По време на коучинга Вие ще:

 - Развиете силните си страни и ще започнете да използвате по-пълно потенциала си на лидер
 - Подобрите измеримо личната си производителност
 - Усвоите умението да се фокусирате върху Вашите High Payoff дейности
 - Развиете самоувереността си
 - Подобрите комуникациите си
 - Създадете ефективни навици за управление на времето
 - Усвоите техниките на делегиране и мотивиране на членовете на екипа Ви за повишаване на тяхната резултатност
 - Развиете умението за поставяне на СМАРТ цели и план за действие за тяхното постигане, обхващащо всички сфери на живота.

Допълнителна информация: www.lmi-bulgaria.com

Оригинална публикация