в. Дума | Ирен ТАНЕВА | 18.09.2010

Журналистката Поля Станчева е превърнала стара самоковска къща в малък "музей" и приютява в него национални костюми от цял свят

Поля Станчева е родена в София. Завършва лингвистика в Москва. Има докторат по масмедии от Софийския университет "Кл. Охридски". Работи в Българската национална телевизия. Директор на пресцентъра на Народното събрание. Програмен директор на Българското национално радио и негов генерален директор два мандата. В момента е общински съветник на София. Има един син.
В град Самоков, в непосредствена близост до Женския метох, свързан с нашата история и с личността на Апостола на свободата Васил Левски, е разположена т.нар. Чупетльова къща. Строена е през далечната 1826 г. Обявена за паметник на културата, реставрирана през 70-те години на миналия век. Съхранена е такава, каквато е била – с дървените тавани, чардак, на който лете домакините остават от сутрин до вечер. Помещенията се затоплят от две големи камини, така наречения оджак и кахлена печка. До тях е турската баня – хамама, малко помещение с кръгъл купол и ниши с вградени три медни съда, в които се загрява водата.

Самоковска къща на 200 години приютява колекцията

На гостенина правят впечатление миндерите, голямото огледало с дървена рамка, стенният часовник в дървена кутия, скриновете, самоварът (макар и привнесен от друга култура), дървените долапи, пълзящите растения по прозорците. Неголемият преден двор е потънал в зеленина.
Къщата е свързана със семейството на Поля Станчева, в наши дни тя я ползва като вила. Намира се в Зографската махала, където са къщите на Захарий Зограф и брат му Димитър, чиито синове основават т.нар. Доспевска школа. Тук е къщата на Никола Образописов – първия български светски живописец, днес оставена на произвола на съдбата. Богато декорирана, нейните стенописи се рушат. Ще бъде ли запазена времето ще покаже.
При такова съседство и в такава атмосфера съхранява колекцията си от национални костюми Поля Станчева, най-вече българските, някои от тях са намерили място и в софийския й дом. Но самоковската къща със своя битов стил им е съвсем лика-прилика.
Поля живее дълги години в Тайланд, оттогава датира приятелството й с тайландската принцеса. Родителите й работят там. Първите два експоната в колекцията са тайски. С единия е била представена на бал – красива копринена рокля от района на Банкок.
По време на едно свое пътуване в страната тя купува национален костюм на народа мео от планинската част на Тайланд. Костюмът е извънредно живописен – черен, с ярки червени, сини, жълти геометрични орнаменти, носи се с много сребърни гривни. И изобщо по това време Поля доста странства из Азия, а там хората много държат на националните си костюми. Те са част от всекидневието им.
Свиден спомен от тези пътувания е и индийското сари – седемметров копринен плат с цвят на канела и златна шевица, който се надипля около тялото и пада много красиво и женствено.
Когато се завръща в България, продължава да се интересува от национални костюми – сега вече предимно български. Те съставляват отделна колекция.
Експонатите са събирани с много любов. При почти всички пътувания запалената колекционерка се сдобива с нещо. Особено от по-далечните и по-екзотичните кътчета на света. Костюмите не само са търсени в различни страни, но колекцията е попълвана по различно време. Корейският например е от младежките години. По-късно – при посещение на парламентарна делегация в индийския щат Пенджаб, където живеят мюсюлмани, се сдобива с много красива дреха – пенджаби, с цвят на индиго. Това е дреха от три части – туника, шалвари и дълъг, ръчно бродиран шал, с който жената покрива косата си.
Колекционерската страст се проявява. Поля не скрива интереса си, дори напротив. Домакините са поласкани и подаряват на всяка дама от делегацията по една такава дреха.
При първото си посещение в Япония (където е заедно с Детския радиохор) в сбирката на нашата героиня все още липсва кимоно. Тя се интересува откъде може да се купи. В малките градчета, прочути със своите занаяти – обясняват й домакините.
Групата посещава град Каназава. Поля отива в къща на старинни занаяти. Там я посрещат с характерната източна церемониална приветливост и любезност. Въвеждат я боса в едно помещение, покрито с рогозки татами и започват да разстилат върху тях най-различни изключително красиви кимона с типичните пояси, наречени оби. Накрая става дума за цената на онова, което най-много й харесва, а тя е цели 3000 щатски долара. Сумата е непосилна за джоба на българина и Поля, разбира се, не може да го вземе. Купува друго – памучно, предназначено за летния сезон, много по-скромно, не толкова богато, но въпреки това разкошно на външен вид.
За късмет точно по това време тя има рожден ден. Децата от радиохора знаят за нейния празник и споделят с домакините, които от своя страна питат какво би я зарадвало. Децата им разказват случката от магазина за кимона.
Вечерта, когато си заминават, на кораба да ги изпратят идват кметът на града и градски съветници. Носят грамадна кутия. Кметът обяснява, че това е подарък от града. В кутията има неземно красиво кимоно. То е тъкано ръчно. Обагрено е в сватбените цветове – синьо, червено, бяло и златно…
Щом се прибират в родината, Поля Станчева поръчва голяма стъклена витрина. Сега кимоното е поставено в нея – в сградата на Българското национално радио – в специален кът заедно със снимки от турнето.
В колекцията има и два костюма, подарък от нейни колеги – генерални директори, на които е гостувала. Моравският – дар от господин Касик, генерален директор на Чешкото национално радио тогава и голям радетел за запазване на фолклора и националните традиции.
Чешкото радио е съорганизатор на ежегоден бал с национални костюми, който се провежда в различни етнографски райони. На юбилейния бал в Прага господин Касик я кани да бъде негова дама и тогава тя има честта и удоволствието да облече костюма.
В Монголия също получава подарък от колега – г-н Пуревдаш, национален костюм, наречен дели – в нежно електриковосиньо и жълто с добавка черна кожена шапка. Изтъкан е от плътна коприна, а копченцата от тюркоаз са втъкани в дрехата.
Костюмът е свързан с една древна традиция. По времето на т.нар. бял месец – началото на новата година – всички монголци отиват да поздравят най-възрастния човек в рода, задължително облечени с националните си костюми. Ярките копринени роби, подплатени с кожа, правят празника още по-колоритен и цветен и стоят прекрасно на фона на белия сняг. Колкото и шаблонно да звучи – това не може да се опише с думи, трябва да се види!
Важна част от колекцията са и нашите български национални носии. Сред тях, естествено, самоковската. Тя е моминска. Отделните детайли са събирани от разни хора. Пафтите са подарък. Поля си е набавила колана и пафтите трудно, защото те се предават от поколение на поколение и всяка жена много си ги пази. Значи интересът към традициите (за радост!) все още не е загубен.
Коланът на носията е от кожа, целият покрит с мъниста. Пафтите са гравирани с фигурки на птици и цветя. Сега Поля събира каракачанска носия (в Самоков и Самоковско живеят много каракачани). Тя има все още само няколко детайла, но е силно впечатлена от фината им изработка.
Колекционерката обича еднакво всички костюми. Не води сметка за точния им брой, дели ги на етноси, като български има от почти краища на страната. Всеки е със своя история, с интересни аксесоари.
При кимоното например има много детайли – специално бельо, с което се носи, къси бели чорапи, раздвоени на мястото между палеца и показалеца, за да позволят обуването на специални чехли, които ние неслучайно наричаме джапанки, т.е. японки, и какво ли още не…
Особен аксесоар е и почти миниатюрният печат, с който японците подпечатват писмата си. Поля Станчева притежава такъв печат, направен специално за нея, с нейното име, скрит в малко кожено калъфче, а в сребърна кутийка е тампонът с червено мастило. Писмата се пишат на специална, ръчно изработена копринена хартия с черно мастило. Тези дребни неща са много важни, имат своя символика.
Кимоното е свързано с японския идеал за женска красота. Той е много различен от европейския. Дрехата трябва да прикрива всички извивки на женското тяло. Показва се само вратът и затова традиционната прическа е висок кок. Изглежда кимоната са любимите експонати на своята притежателка, а като че ли са и най-многобройни в цялата колекция. Въобще интересът й към Азия се е запазил от младежките години. Тя дори подготвя книга за този толкова необикновен кът от света. Това ще бъде Азия, видяна през нейните очи и тук ще намерят място преживяванията на авторката.
Въпреки огромната радост и естетическа наслада, която носи колекционирането на национални костюми, то е свързано и с други – доста по-прозаични, но важни и необходими неща. Костюмите се съхраняват завити в хартия и пергамент, сгъват се по определен начин, за да се запази формата. Държат се далеч от слънце и влага, в скринове. За щастие в самоковския, както и в софийския дом на Поля все още не се чувства липса на място.
Най-труден за съхраняване е моравският национален костюм – съставен е от много колосани поли и фусти. Той се поставя в отделен кашон, за да не се деформира.
Да колекционираш национални костюми не е евтино хоби. Хубавото е, че има хора, които правят жест и подаряват национални костюми, за да популяризират културата на своите страни, и други, които няма къде да ги съхраняват и предпочитат да ги дарят, за да ги запазят. А и паричните разходи се компенсират от желанието, любовта.
И наистина, тя е влюбена в колекцията си. Изважда експонатите от старинните скринове и сандъци, подрежда ги, показва ги с необикновено вълнение. Някои облича и изведнъж се преобразява, става жена със сто лица, жена със сто националности – екзотична, чаровна, одухотворена!
Поля има една мечта – младите хора да се запалят, да заобичат нашия фолклор. Изобщо – всички ние да се обърнем към него, той е толкова богат. Шевиците на носиите например са послание от вековете, носят естетическия усет на българската жена. Иска й се всяка българка да има национална носия в гардероба си. Обмисля някога да подари колекцията си на Етнографския музей в Самоков. Има желание българите да обърнат повече внимание на този град – неповторим не само с историята, архитектурата, с традициите в изобразителното изкуство, а и със срещата на няколко религии. Тук синагогата, джамията и многото черкви съжителстват от векове.
В Монголия, в една юрта, на сто километра от столицата Улан Батор, Поля вижда старинен музикален инструмент – моринхур – родоначалник на цигулката. Разбира, че президентът е издал указ във всеки дом да има такъв инструмент, защото понякога традициите могат да бъдат опазени с умни наредби и мъдри закони. Много би й се искало и у нас да има държавна политика в това отношение, макар и не с такъв императивен характер…

Стр. 14, 27

focus-press.net I 20.09.2010

В средата на месеца беше финализирана сделката, в която All Channels Communication придоби мажоритарна собственост в Symmetric Communication Consultancy. All Channels чрез юридическото си лице „Актив комюникейшънс” ООД ще притежава 70% от консултантската компания, а останалите 30% са собственост на Силвия Костова, която остава на длъжността управляващ директор на Symmetric Communication.
„Придобиването на „Симетрик” е логично продължение на успешното сътрудничество между двете компании през последната година”, коментира Александър Дурчев, главен изпълнителен директор на All Channels Communication Group. През 2010 година в консорциум със специализираната в институционални комуникации консултантска компания, All Channels спечели няколко мащабни комуникационни проекта, финансирани от Европейския съюз. До 2013 г. агенциите ще реализират дейности по информация и публичност по два проекта на БТПП и БСК, финансирани по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. През тази година All Channels и Symmetric спечелиха и два договора за организиране на събития – за Представителството на ЕК в България и за Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Част от Public Affairs обслужването на корпоративните клиенти на All Channels също е поверено на експертите на консултантската компания.
„Включването на Symmetric Communication в семейството на All Channels ще ни позволи да допълним портфолиото си и да диверсифицираме в още по-голяма степен услугите, които предлагаме”, заяви още Александър Дурчев. В момента комуникационната група на All Channels обхваща четири агенции, специализирани в основните комуникационни области – PR, реклама, дигитални комуникации и събитиен мениджмънт. В началото на тази година All Channels Group придоби и туристическата агенция 2travel.
„Тази сделка ще допринесе за още по-бързия и успешен растеж на Симетрик комюникейшън, като ни позволи да се фокусираме в дейността, в която имаме най-богата експертиза – комуникациите по европейски проекти, като релокираме рекламните дейности и организирането на събития на специалистите в All Channels Group, с които доказахме, че работим като печеливш екип”, смята и Силвия Костова, управител на Symmetric Communication.

All Channels Communication Group:

All Channels е създадена през 2001 година от Александър Дурчев като класическа PR агенция, която през годините се разви до комуникационна група, обхващаща пълния спектър на комуникационни услуги: PR, реклама, събитиен мениджмънт, дигитални комуникации, фокусирани върху изграждането на brand experience – комуникационна среда за марките, за които експертите на агенцията създават интегрирани комуникационни решения. All Channels е най-награждаваната българска агенция с 6 международни и над 25 български отличия в сферата на комуникациите. От 2006 година е афилииран партньор на петата по големина в света комуникационна агенция Fleishman Hillard. Сред основните клиенти на All Channels Group са Пощенска банка, Майкрософт България, Нестле, Бритиш Американ Табако България, Белла България, Ейвън България, Филипс, Меркатор-Б и други водещи световни марки.

Symmetric Communication Consultancy:

Symmetric Communication е създадена в края на 2008 година, когато започва работа за Siemens, ACER, ОББ Асет мениджмънт. За по-малко от две години сред клиентите й се нареждат водещи корпоративни клиенти в ритейл и IT сектора, неправителствени организации и големи институции, сред които Представителството на ЕК в България, БТПП, БСК, МИЕТ. Само 9 месеца след създаването си агенцията печели първото си PR отличие – награда за „Най-добра корпоративна кампания” от Българското дружество за връзки с обществеността, година по-късно работата на Symmetric Communication отново е отличена с приз за „Най-добра кампания за въвеждане на нов продукт”. Агенцията е създадена и се управлява от Силвия Костова.

Оригинална публикация

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 18.09.2010 

Какво разбраха медиите за Бюджет 2011. Медийната тематика онлайн

Водещ: Цяла седмица икономическата тематика мъчи всички ни. И хората, и журналистите се опитвахме да разберем какво точно предстои да се случи – защото както винаги посланията бяха неясни и противоречащи си. Довчера, когато оценката дойде в метафора. Днес всички четем за бутилката вода, полетяла от ръката на гневен доктор към зам.-министър. Всъщност метафора или реалност – оценката всеки трябва да направи сам. Оптимистите ще останат мълчаливи в неодобрението си, а песимистите сигурно крайно удовлетворени. Реалистите биха казали: време беше. Цяла седмица проумявахме метаморфозите на бъдещия бюджет. Първо пицата стана по-тънка, после се оказа подсладена и най-накрая се оказа, че ще усетим вкуса на палачинка. Това е най-често даваната в образ прогноза за бюджет 2011. За гарнитура към палачинката изобщо не става дума. Но пък и за саламите много неща станаха ясни, че дори „Стара планина” не е мерило за качество, а само повод за ръст на цените. Възрастта за пенсиониране няма да се повишава, може би, но стажът – да. Научихме още тази седмица. Не че има особено разлика какво ще събираме – стаж или възраст, за да достигнем нормата точки, за да се пенсионираме. Логиката на пенсионната реформа медиите ще трябва да продължим да търсим. Както и логиката на една друга болезнена реформа – здравната. Диагнозата е една и съща – пари няма, течове на малкото пари бол, а за реформи винаги се говори само в бъдеще време. И докато пишещите новия медиен закон се опитват дефинират какво значи предаване с обществена функция, журналистите не спират да търсят отговори на въпросите, които всички ние си задаваме. Оценката за този труд, както винаги е според зависи. Едно трайно клише в медийната ни реалност. Според това коя медия се оценява, според това дали става дума за търговска или обществена медия. Всъщност може би това е първородният грях на всички писани досега медийни правила от началото на прехода. Дали ще бъде направена разликата между рейтинг и доверие, оценката на хората и оценката на експертите за качеството на работа на медиите и всичко това ще бъде логичен аргумент при писането на новия медиен закон само времето ще покаже. Инак продължаваме да живеем във времето на пожеланията. Те са предимно за обществените медии. Тази седмица „Сан Стефан” 29 се сдоби с едно такова пожелание да контролира управляващите. Нещо, което всеки един честен журналист върши, но пък не винаги финансите стигат за това. Да, лесно е да се пожелае повече разследваща журналистика, но тя е най-трудоемка и най-скъпа в професията. Да се върнем обаче към наученото от медиите през седмицата. Какво научихме за Бюджет 2011, за пенсионната, за здравната реформа, за бъдещето на заплатите и пенсиите, които май пак ще бъдат пратени във фризера? Това ще коментираме след малко с Марио Гаврилов от БНТ1. Медийната тематика онлайн, в „Клубът на журналистите” започваме да следим и това. Днес коментарът ще бъде на Стояна Георгиева от „Медияпул” и Калина Петрова от Агенция „Крос”.
Какво научихме за Бюджет 2011, за пенсионната, за здравната реформа, за бъдещето на заплатите и пенсиите, които май пак се упътват, или ги упътват към фризера – това ще коментираме сега с Марио Гаврилов от БНТ1. Историята на една пица, която всъщност ще се окаже палачинка – ето това заглавия звучи най-реално за казаното, показаното и написаното за Бюджет 2011 от медиите през седмицата. Да оставим обаче заглавията настрана и да се опитаме да систематизираме наученото по темата. Добър ден на Марио Гаврилов. И така, пица или палачинка?
Марио Гаврилов: Очевидно, че палачинка, но според мене неяснотите все още са повече от това, което е ясно, тъй като бюджетът тепърва ще влиза в НС. При разглеждането на всеки бюджет знаете, че отделните професионални групи упражняват регламентиран и нерегламентиран натиск. Така че тепърва ще видим какви ще бъдат размерите на палачинката. Обичайно палачинката е доста по-нехранителна от пицата, но може да се окаже, че пък тази е по-голяма, което според мене е малко вероятно.
Водещ: Е, вече имахме обещание, че ще е сладка, в смисъл, че ще има и малко захар в нея май?
Марио Гаврилов: Ами зависи кой как я харесва. Някои я обичат сладка, други солена, но ако излезем от хумористичния тон на разговора, който започнахме, очевидно е, че следващата година няма да има увеличения на пенсии и на заплати. Това според мене е категорично политическо решение и надали ще се стигне до неговата промяна.
Водещ: Обаче може да се стигне до промяна в обратна посока, обещанието за фризера звучи като обещание за намаляване?
Марио Гаврилов: Аз не смятам, че ще се стигне до подобно нещо, още повече, че правителството е готово дори да вземе и кредит от МВФ, ако се наложи. Дано да не се налага. България досега все още не е стигала до подобно нещо, към което прибягнаха много други държави от ЕС – Гърция и Румъния например. Така че смятам, че следващата година доходите просто ще бъдат замразени на сегашното си равнище, което практически означава известно намаляване, особено като гледаме последните данни за инфлацията.
Водещ: Какво бъдеще ни чака според бюджет 2011 и не е ли работа именно на нас журналистите тези сложни тези да опитаме да ги говорим в образи, за да стане ясно това бъдеще на всеки? Знаем, даваме си сметка колко пъти някой ни е казвал „вие журналистите”.
Марио Гаврилов: Очевидно, че според мен ни чака не по-богато бъдеще от начина на живот, който живеем сега. Има обаче някои много сериозни, много тънки моменти в цялата бюджетна верига, които могат да катурнат цялата кола. Такъв се очертава например здравеопазването. Там се задават много сериозни социални протести. Здравеопазването не е нещо, което пълни бюджета. Напротив, то го празни, но ако се стигне до срив в здравеопазването, просто се опасявам, че цялата система би могла да рухне. Доколкото нас журналистите, ние сега тепърва ще следим разговорите, които ще се водят, това, какво ще успеят да отвоюват отделните професионални групи, лекари, туристическия бранш и т.н., за да преценим и да информираме нашите зрители и слушатели по съответния обективен начин.
Водещ: Случилото се вчера с бутилката вода метафора ли беше или нещо друго?
Марио Гаврилов: Мисля, че това е директен сблъсък между все по-утъняващите социални нерви на отделни обществени прослойки, които усещат много рязко по джоба си свиването на държавния бюджет и между политиката, която води правителството, което очевидно е решено да води една дясна политика на ограничения. Трябва все пак да се върнем примерно едно 15 години назад, във Виденовите времена в България, в които правителството започна много щедро да раздава заплати и пенсии и си спомняме докъде се стигна. Така че аз лично по-скоро съм привърженик на бюджетните и социалните ограничения, колкото и болезнено и трагично да е това. Миналата седмица ни даде един пример, но нека да си припомним в годините съдбата на предприятието „Кремиковци”…
Водещ: Да, вчера имаше блестящ репортаж по „Панорама”.
Марио Гаврилов: Да, и аз го гледах, беше много интересен. Ако „Кремиковци” беше фалирано преди 15 години, всичките тези хиляди хора, които днес се чудят къде да си намерят работа, вече щяха да са се преориентирали и да имат своето място в обществото – дали ще бъде друга професия, дали ще бъде друго предприятие. Следваха десетина години на изключително мъчително съществуване, на къртене на бюджетите, на болезнено решение на всеки министър, който управляваше по това време обществото дали да се случи фалита на „Кремиковци” точно по негово време, който беше предначертан, той беше ясен. Затова колкото и да е болезнено, колкото по-рано, толкова по-добре. колкото по-рано се направи една хирургическа операция, толкова по-добре.
Водещ: За болния, да. И толкова по-добри перспективи за неговото оздравяване. Коя е най-болезнената от всички икономически теми, за които говорим в момента – здравната реформа, пенсионната реформа или бюджетът?
Марио Гаврилов: Аз мисля, че доколкото българските пенсионери са свикнали да живеят в мизерия, и малко цинично звучи това и вулгарно, но това действително е така, най-болезненият проблем, който ще усетим е действително състоянието на медицината и на здравеопазването в България, тъй като ние българите имаме един навик всичко това да се случва безплатно или с много минимални разходи от наша страна, и много болезнено ще осъзнаем истината, че просто всичко струва пари. И сиренето струва пари, и медицината и здравеопазването струват пари. И за съжаление, тези пари ги няма отгоре на всичкото. Бюджетът е доста… доста са скромни неговите възможности да финансира подобни мащабни системи.
Водещ: Всички знаем, здравето е безценно, а здравната реформа е болезнена. На този фон обаче споровете за трупането на „терапевтична практика” и „изследователска дейност” не отместиха ли основния акцент, и това ли е основното, което предвижда здравната реформа? Защото цяла седмица се занимаваме с този сюжет.
Марио Гаврилов: Аз мисля, че това е един страничен проблем, но много често страничните проблеми са толкова цветни, че изместват централния. За мене основният проблем е какво ще се случва с болниците, какво ще се случва с окръжните болници? Ние онзи ден в новините в 10 часа пуснахме един репортаж, и имахме разговор в студиото и от София, и от Благоевград, например какво се случва с четирите диспансера в Благоевград.
Водещ: Ами ще фалират както стана ясно.
Марио Гаврилов: Да, очевидно те са пред едно неясно бъдеще. И същевременно от другата страна показахме едни болни, които казват, че без тези лечебни заведения те са загубени. Въпросът сега е тези диспансери дали ще фалират, дали ще бъдат влети в болницата, това е процедурен въпрос. Въпросът е какво ще се случи с тези хора, ако няма да има кой да ги лекува и кой да се погрижи за тях.
Водещ: Е, лошото е, че обикновено не получаваме отговори точно на тези въпроси, колкото и пъти да ги задаваме, както ни учи най-доброто в занаята. Сега за нещо друго. Сигурно има значение какво ще нарежем в една шопска салата за крайната цена – доматите, краставиците и чушките, знаем, са с различна цена. Ти каза, че и сиренето е с пари. Стана ли ясна цената на пенсионната реформа? Защото дали ще събираме възраст и стаж съвсем не е без значение в период на дълга криза, у нас не само икономическа, а и криза на прехода.
Марио Гаврилов: Така е, пенсионната реформа е нещо изключително болезнено и много трудно се случва. Ние виждаме и в други държави, и в Холандия, във Франция от ЕС. Огромната разлика е, че едно е да режеш 25% примерно, или да увеличаваш възраст и стаж от заплата 1000 евро, и съвсем по друг начин е, когато… прощавайте пенсии от 1000 евро, и съвсем по друг начин стоят нещата, когато тази пенсия възлиза на 100 евро.
Водещ: Да, така е, разликата е огромна. Един цитат искам да коментираме и да се опитаме да разберем дали това не е основата. Цитатът е на социалния министър Тотю Младенов: „Новите изисквания няма да затруднят стотици хиляди хора, работещи честно. Ще затрудни само заетите в сивата икономика. Аз няма да защитавам хора, които работят в сивата икономика.”
Марио Гаврилов: Ами битката със сивата икономика се води дълги години, засега с доста малък успех…
Водещ: Ама дали битката се води със сивата икономика или с хората, работещи в сивата икономика?
Марио Гаврилов: Не, не, аз мисля, че абсолютно почтени са намеренията. Въпросът е, че сивата икономика е толкова вкоренена в психологията на българина. Аз много често, като имам мои колеги, познати от чужбина, от Германия да кажем, и когато им разказвам сюжета на Андрешко от Елин Пелин, те просто не могат да разберат защо Андрешко е положителен герой. А по принцип българите винаги Андрешко си е бил някак си симпатичен. Знаем, че върши нещо нередно, ама е бил някак си симпатичен, докато чужденците не могат да го разберат. Така че това е. Мисля, че намеренията са почтени, но целта, която е поставена, е изключително трудна за постигане.
Водещ: Не прилича ли това обаче малко на закон с обратна сила? Защото в крайна сметка правилата са били такива, че са накарали хората да идат в сивата икономика. Сега на тях им се представя една сметка, която трябва да платят, и тя е доста висока.
Марио Гаврилов: Така е. Вижте, сива икономика сигурно навсякъде по света, включително и в най-напредналите държави, и в най-уредените общества…
Водещ: Но и там сивата икономика е по-добре платена, отколкото у нас.
Марио Гаврилов: Така е, просто съвсем различни са нивата на заплащане. Въпросът със сивата икономика стои точно както с престъпността. Тя трябва да бъде свита до обществено търпима рамка. Защото пък, съгласете се, че от друга страна, средната класа, която честно работи, почтено си плаща данъците, да кажем, собственикът на един квартален магазин, той какъв стимул има да работи по правилата, ако знае, че съседът му в съседния магазин не работи по правилата?
Водещ: Да, но пък често се случва да ставаме свидетели и да трябва да отразяваме, ние журналистите, такива андрешковски сюжети. Аз ще дам за пример уличните търговци под колоните на „Граф Игнатиев”. Спомняш си сигурно какви сериозни подписки правеха.
Марио Гаврилов: Да, и това е нормално, на тези хора това им е бизнесът, това им е хлябът, по този начин те си издържат семействата. А от друга гл.т. са толкова минимални печалбите им, или мизерни, че те не могат да си позволят дори да играят по правилата. Много е сложен един такъв въпрос – дали да фалираш един дребен търговец, или да му наложиш някакви правила, които за него са непосилни за изпълнение, за да наложиш изобщо правила в държавата. Много често този въпрос няма отговор.
Водещ: Ние журналистите можем ли… къде трябва да стоим между Андрешко и между реформите, липсващите и тези, които трябва да бъдат направени?
Марио Гаврилов: Ние журналистите трябва да стоим винаги на позицията на свободни граждани. Значи, на някой журналист може Андрешко да му е много симпатичен. На мен например не ми е чак толкова симпатичен. Но разбирам неговите мотиви и защо той действа по този начин. Така че журналистите трябва да бъдат част от свободното гражданско общество. И ние затова сме повече журналистите – едните защитават една позиция, други защитават друга позиция. Въпросът е винаги честно и обективно да информираме хората, как стоят проблемите…
Водещ: Повечето гледни точки винаги доближават до истината.
Марио Гаврилов: Разбира се, да, разбира се, нали това е смисълът от демокрацията и от свободата на словото.
Водещ: Един последен въпрос. Знаем, че сега се пише законът за електронните медии, както и да се казва той, ще разберем това в бъдеще, но експертите търсят обяснение на хайде да го наречем феномена предаване с обществена с обществена функция. Има ли такова обяснение, може ли да бъде намерено такова законодателно обяснение?
Марио Гаврилов: На мен ми е малко трудно да отговаря, защото, да кажем, ако някой е привърженик на кърлинга, за него предаването за кърлинг със сигурност ще бъде най-обществено значимото предаване. Аз от времената, в които съм влязъл в този занаят, знам само едно нещо – винаги значимостта на една тема, на едно предаване, на едно становище се определя от това колко като брой хора засяга. Защото, да се върнем на примера с кърлинга, то засяга примерно 20, 30, 50, 100 души в тази държава, докато проблемът с пенсиите и с парното засяга почти всеки българин. Така че предаване, което се занимава с обществено значими теми, предвид броя на хората, които засяга, може да бъде квалифицирано като обществено значимо. Разбира се, аз съм много далеч от тази тематика и нямам представа какво ще запишат доста по-компетентните хора в закона.
Водещ: Но в замяна на това вложи доста икономическа логика в това определение. Благодаря на Марио Гаврилов от БНТ1 с коментар за най-актуалното, което написахме, казахме и показахме ние журналистите за икономическата тематика.

Медийната тематика онлайн, в „Клубът на журналистите” започваме да следим и това. Добре ли е да има повече място за медийната тематика онлай? В годините на прехода нееднократно установихме, че саморегулацията в професията не е достатъчна. Добър ден казвам на Калина Петрова, главен редактор на Агенция КРОСС. Добре ли е да има повече място за медийната тематика онлайн?
Калина Петрова: Разбира се, че е полезно, тъй като читателят би могъл да се включи по-активно и да дискутира на страниците на информационните агенции както с политици, така и с експерти.
Водещ: Това всъщност е един друг вид саморегулация. В професията ни говоря, защото ние все пак всички сме журналисти независимо дали работим в радио, телевизия, вестник или информационна агенция. Достатъчна ли е тази саморегулация, защото както казах в годините на прехода установихме нееднократно, че ето, да кажем етичния кодекс е подписан от някои медии, от други не е подписан, той е доста пожелателен?
Калина Петрова: Разбира се, етичният кодекс засега остава доста пожелателен и е добре в тази насока да бъдат извършени някакви промени. Може би е необходим и нова закон, в който да се случат нещата в посока на това да не се краде примерно, защото и в нашата професия това се случва, медии крадат други медии. Да има едно по-сериозно авторско право.
Водещ: Да, това обаче също е доста пожелателно. Има нещо по-съществено обаче. Като че ли всички дискусии досега за новия медиен закон се съсредоточават около определението що е то предаване с обществена значимост. Това дали е възможно да се уточни в законодателна форма?
Калина Петрова: Ами би било твърде трудно според мен всичко това да бъде уточнено в законодателна форма. Отново смятам, че ще бъде пожелателно, защото всяка медия вижда нещата през отделна призма и има свой поглед.
Водещ: Дали е вярно определението, че сега сме все още в ерата на пожеланията и когато експерти или законодатели оценяват медиите, те ги оценяват според зависи, според това дали са обществени или търговски?
Калина Петрова: Да, има го този момент. Макар че не само експертите оценяват медиите. Медиите в крайна сметка трябва да бъдат полезни за читателя. И за мене оценката на читателя или слушателя е толкова важна, колкото и тази на експерт.
Водещ: Важно ли е да направил разлика между рейтинг и доверие, оценката на хората и оценката на експертите за работата на медиите, и изобщо може ли да бъде направена такава разлика?
Калина Петрова: Ами мисля си, че да. И специално в много от електронните медии би могло това да се случи, а не само и при тях, както и при хартията носител това може да се случи. Тъй като има едни ясни статистики, които и самата медия може да се следи в отделните класации къде се намира тя, а не за нея да говорят самите експерти само.
Водещ: Един пример от седмицата. „Сан Стефано” се сдоби с едно пожелание от страна на председателя на СЕМ доц. Георги Лозанов да контролира управляващите. Нека да се опитаме да дешифрираме това пожелание, какво точно значи то?
Калина Петрова: Ами за мен това означава наистина медията да бъде за зрителя, за слушателя или за читателя. Тъй като може би тук се има предвид, че една държавна медия се съобразява по някакъв начин с всичко, което… прокарва през призмата новините, така че да не засегне нечии интереси.
Водещ: Предвиждате ли повече място за медийната тематика онлайн в агенцията, в която работите?
Калина Петрова: Да, разбира се. Ние имаме една традиция, при която правим онлайн дискусии, които са на най-наболелите теми.
Водещ: Да, ние след малко ще продължим разговора точно с една такава предстояща дискусия. Но нека преди това да чуем дали пък хората се интересуват от тази тематика и доколко са склонни да дискутират след една публикация онлайн?
Калина Петрова: Ами трябва да ви кажа, че хората, да, хората са склонни да дискутират. По-скоро много често се случва институциите да откликват, или политиците да откликват с по-голяма трудност. Но в крайна сметка мисля, че нещата се случват.
Водещ: Основно правило в професията на журналистите е, че ние винаги сме от едната страна заедно с хората, а управляващите и хората с икономически амбиции и интереси са от другата страна. Да оставим обаче това настрана. Имайки предвид къде стоим е добре да се опитваме да променим правилата, неписаните правила на политиците. Откъде да започнем – ами бихме могли писаните правила. Може би това е амбицията, която си поставя с една дискусия, която предстои в понеделник, Агенция КРОСС. Продължаваме този разговор с главния редактор на агенцията Калина Петрова. И? Можем ли да променим неписаните правила чрез промяна в писаните?
Калина Петрова: Ами аз лично още вярвам, че медиите могат да влияят и имат решаваща роля. Не случайно някои са ги определили като четвъртата власт. Те са и длъжни да защитават интересите на хората. Така че мисля си, че това е основната цел и на онлайн дискусиите, които ние правим. Най-малкото, което е, да се чуе гласът на хората, политиците да чуят и гласа на хората.
Водещ: Успяват ли да го чуят, успяват ли да се концентрират и когато този глас не им е симпатичен как постъпват? Досегашният ви опит.
Калина Петрова: Ами мисля си, че все пак, дори и да не им е симпатичен понякога гласът на хората, те го чуват. Друг е въпросът дали всеки път се съобразяват с него.
Водещ: Какво могат журналистите и гражданското общество заедно?
Калина Петрова: Ами мисля си, че много, мисля си, че няма политик, който все пак да не се съобрази с гласа на народа и на журналистите.
Водещ: Откъде ще започнете тази онлайн дискусия за изборното законодателство? Защото наистина е много важно по какъв начин политиците биват избирани.
Калина Петрова: Ами значи аз…
Водещ: Основният проблем, който според вас трябва да бъде изчистен?
Калина Петрова: Мисля, че този изборен кодекс, както вие казахте, е еднакво важен както за българите в страната, така също и за тези в чужбина. Ние по принцип сме отсели няколко въпроса, които поставяме на вниманието както на читателите ни, така и на политиците. Питаме полезно ли е интернет гласуването при избори? Подобно на други държави ще улесни ли то българските в страната и извън нея? Акцентираме и върху това трябва ли българските граждани, имащи и друго гражданство, да получат правото да бъдат избирани за народни представители. Което всъщност повелява чл. 6 от Лисабонския договор. И освен това след приемането на страната ни в ЕС чужди граждани, щом като могат да са кметове в България и български евродепутати, защо пък да не бъдат и депутати в нашето НС? И всички тези въпроси, очакваме да получим отговор на тях. Дали българите също трябва да гласуват само в дипломатическите ни мисии, които са в чужбина…
Водещ: И може би дали трябва да има финансов ценз, за да се гласува по интернет, защото не всеки притежава електронен подпис.
Калина Петрова: Да, разбира се.
Водещ: А това може да се погледне и да се види точно това, финансов ценз в едно подобно изискване.
Калина Петрова: Да, и дали нашата държава все пак е готова да направи едно такова гласуване. Ние знаем, че… г-жа Фидосова каза, че ще има пробно гласуване. може би тази проба на президентските избори ще покаже дали сме готови за едно подобно гласуване.
Водещ: Доколко ще бъде дискутиран и въпросът дали ще има сливане на избори? Защото това също е една тема, която…
Калина Петрова: Която е твърде щекотлива дали трябва да бъдат разходвани средства, когато изборите примерно са в кратък период от време. Това също.
Водещ: Доколко политиците ще бъдат склонни да бъдат искрени в една такава дискусия? Опитът ви досега какъв е?
Калина Петрова: Ами мисля си, че политиците са искрени. Още повече, че в момента те поднасят едни проекти и законът е преди гласуване. Така че те ще се опитат според мен да защитят своите идеи. Ще се опитат, надявам се, да отговорят и на многото въпроси на читателите ни както в България, така и в чужбина.
Водещ: Мисля, че основната думичка, която вълнува хората по една такава тема е оставка, как се подава оставка. Защото отговорността се поема с оставка, по цял свят е така. У нас този процес е силно затруднен, да го кажем така.
Калина Петрова: Ами да, със сигурност това вълнува и хората. Този въпрос, ето, вие ме подсещате, ще бъде поставен в онлайн дискусията.
Водещ: Накрая да кажем нещо и за досега потвърдилите участието си в тази предстояща дискусия?
Калина Петрова: Ами досега потвърдилите участие, значи ще има представители на официалните институции, надявам се, че в нея ще се включи и министърът без портфейл Божидар Димитров…
Водещ: Това безспорно е обещаващо.
Калина Петрова: Да, от МВнР, които също работят по този законопроект. Освен това ще се включат и представители на парламентарно представените групи, както и на извънпарламентарно представени партии.
Водещ: И сега за заинтригуваните слушатели да кажем часа на срещата, буквичките, които трябва да напишат, за да отидат на мястото на срещата.
Калина Петрова: дискусията ще се състои на 20 септември от 14 часа на страницата на КРОСС – www.cross-bg.net в 14 ч. Лентата, която е в синичко, най-горе в агенцията, ще бъде активирана и те ще могат да започнат да задават своите въпроси.
Водещ: Колкото повече въпроси зададат хората, толкова по-добре за една такава дискусия.
Калина Петрова: Разбира се. Тези въпроси разбира се ще бъдат поставени след това от страна на ИА КРОСС и на институциите, както и внесени в НС.
Водещ: Досегашната полза от подобни дискусии?
Калина Петрова: Ами аз мисля, че има полза. Ние правихме една дискусия за осиновяванията. Там след това беше свикана среща при омбуцмана на Република България Гиньо Ганев, имаше представители на Министерство на правосъдието, имаше представители на НПО, взе се решение за едни промени в правилника. Така че мисля, че подобни дискусии са полезни.
Водещ: Предвиждате ли и една дискусия за медийното законодателство?
Калина Петрова: Ами да, би било хубаво да направим и подобна дискусия. Мисля, че и от страна на читателите и на политиците ще има интерес.
Водещ: Благодаря ви затова включване!

Водещи експерти ще представят добрите практики за повишаване лоялността на клиентите.

Водещи експерти ще представят добрите практики за повишаване лоялността на клиентите.

Списание ENTERPRISE I 20.09.2010

Водещи експерти ще представят добрите практики за повишаване лоялността на клиентите.

PR Agency Anettevents I 19.09.2010

Фитнес фестивалът, организиран от Международната верига спортни клубове „Orange Fitness” с подкрепата на Община Варна, стартира на 17 септември във Варна като през първия ден едни от най-добрите световни презентьори демонстрираха класата си в залите на клуб „Orange Fitness”-Варна.

Още на 16 септември на пресконференция в София, Румяна Нейкова, олимпийски шампион на България по гребане и Игор Кастилия – световно признат фитнес инструктор и хореограф заявиха своята категорична подкрепа за подобни събития, привличащи участници в масови и динамични спортни програми. Същия ден звездата на световния фитнес беше специален гост и в „Шоуто на Слави”.

На 18 септември фестивалът излезе в града и бе официално открит от организаторите на събитието от спортен клуб „Orange Fitness” и Зам. Кмета на Община Варна Коста Базитов. На 18 и 19 септември почитателите на здравословното шоу участват на издигнатата сцена на входа на Морската градина в мастер класовете от фестивалната програма.

Още през първия фестивален ден както многобройните участници, така и всички зрители приеха ентусиазирано и с огромно желание демонстрираните майсторски програми на световноизвестните презентьори и инструктори, сред които: Владимир Снежик (Русия), Хулио Папи (Испания), Игор Кастилия (Италия), както и български специалисти, които освен в България, работят от години и в Германия, Австрия и др.: Антон Тодоров, Климент Койчев, Таня Лулчева, Евгения Палатева. Увличащата музика, атрактивните спортни програми, многото усмивки и прекрасното време събраха на сцената на входа на Морската градина стотици почитатели на фитнеса и танца, което превърна фестивала в едно красиво спортно шоу на открито.

Класовете, които презентьорите демонстрират през двата фестивални дни, имат аеробен, танцувален и оздравителен характер и показват, че за всеки – без разлика от пол, възраст и социален статус, съществува подходяща форма на физическа активност, която да му помогне “to be fit” , т.е. да бъде във форма.

Класовете, които представят топ инструкторите носят динамика и послание за приятна и полезна активност дори и в своите наименования: FIT Energy, Dance MIX, All about step, Aerobic Dance, Total Body Conditioning, Hilow, Step Kingdom, Flexactive Workout, Just Dance и др.

Основната идея на грандиозното събитие, което се провежда за втори път и обещава да се превърне в една изключителна атрактивна спортна традиция, е да се промени отношението на хората към фитнеса, който мнозина погрешно смятат за културизъм. Фестивалът се опитва да привлече хора от всички възрасти към системни занимания със спорт. Физическата активност е абсолютно необходима, за да може човек не само да изглежда добре, но и да бъде по-здрав и по-работоспособен.

PR Agency Anettevents I 19.09.2010

Една година Български кулинарен съюз

По случай първата си годишнина, Българският кулинарен съюз организира уникална благотворителна гурме вечеря под наслов „Седем звездни изкушения”.
Майстори на кулинарното изкуство предложиха на гостите изискани ястия и подбрани вина. Присъстващите на гала вечерята имаха възможността да се насладят на седем уникални специалитета като например карпачо от градинско цвекло, гарнирано с парфе от домашно козе сирене, балсамово-меден винегрет и букет от сезонни зеленчуци – едно от кулинарните изкушенията, с които готвачите погалиха сетивата на гостите. Черни блини, сьомга, калкан, хайвер, телешко и още какво ли не присъстваха в менюто на гурме вечерята. Специално за първата годишнина на Български кулинарен съюз бе подготвена и селекция от домашно сирене и кашкавал.
Готвачи от България, Русия и Гърция се погрижиха за уникалната вечеря. Мариян Костов, Анастасия Корсакова, Валентин Василев, Атанас Атанасов, Йонко Дяков, баба Стефка и Георги Сикулидис приготвиха заедно изисканите специалитети и споделиха с гостите част от техните майсторски умения. Заедно с поредицата от 7 ястия, бяха представени и вина от изба „Todoroff”, изба „Магура”, изба „Варна”, изба „Катаржина”, винарско имение „Драгомир”, специалната колекция на Зайков ЕООД.
Кулминацията на вечерта бе рибата – меч, тежаща 28 кг и уловена в Гърция специално за събитието. Водещата се опита да продаде рибата на търг, стартиращ от 900 лв., но за съжаление – неуспешно. След края на вечерта частно лице, пожелало анонимност закупи рибата-меч, която ще му бъде лично приготвена от майсторите готвачи специално за него и неговите гости.
Вечерята имаше благотворителен характер с цел набиране на средства за осигуряване на стипендии за деца-сираци, които ще се обучават в областта на ресторантьорството и ще стажуват в ресторантите на майсторите. Не случайно събитието бе организирано на големия празник Вяра, Надежда, Любов – майсторите и членове на Български кулинарен съюз пожелаха с труда си да дадат надежда и обич на няколко български деца. Български кулинарен съюз очаква на координатите на своя сайт деца-сираци от цялата страна да пуснат своите документи в сайта на съюза, за да станат част от програмата. Писмо с тази информация е изпратено и до множество училища от цяла България.
От продадени покани, томбола и продажбата на уникалната риба-меч, беше събрана сумата от 3956 лв., която ще бъде добавена във фонда на Български кулинарен съюз с цел осъществяване на програмата за обучение на деца-сираци.

Първият кръг на шампионската лига поднесе много изненади и противоречиви очаквания за развитието на най-престижния клубен турнир в Европа.