в. Република | 02.02.2011

Френският конгломерат Lagardere е готов да продаде повече от сто от списанията си на американското дружество Hearst, издател на "Esquire", "Cosmopolitan", "Harper’s Bazaar", за €651 млн. Сделката е част от плановете на Lagardere за обрат на стратегията на групировката, включващи дейности от изследване на Космоса до медии. Преговорите по нея започнаха преди месец. До окончателното й постигане се стигна, след като акциите на Lagardere поевтиняха с 3% след новината за официално разследване на скандала за търговия с вътрешна информация в компанията EADS и като главния изпълнителен директор Арно Лагардер се опита да успокои инвеститорите, че това няма да му попречи да осъществи плана си за възстановяване на дружеството.
Продажбата обхваща 102 заглавия в 15 страни, включително "Car and Driver" и "Woman’s Day" в САЩ, и е част от опитите на Лагардер да се освободи от губещи дейности и да потърси развитие на компанията си на други места.

Lagardere ще запази контрол върху собствеността на женското списание "ЕПе", докато Hearst лицензира марката в някои страни.
След напускането на САЩ Lagardere ще се върне във Франция и към дейности, които му донесоха около 40% от приходите от медии през 2010 г., но по-малко от 5 на сто от оперативната печалба. Lagardere очаква продажбата да приключи през третото тримесечие на 2011 година. Плановете на дружеството включват инвестиции в нов спортен маркетингов отдел и първично публично предлагане на миноритарния си пакет акции в платения телевизионен канал Canal Plus, който е контролиран от Vivendi.

Стр. 17

в. Седем | Георги СИМЕОНОВ | 02.02.2011

Времето на безплатния обяд за българския спорт преминава, след като повечето телевизии вече калкулират директното предаване на спортни събития през конкретна комерсиалност. Това, което е факт за целия свят, като че ли идва и у нас. Телевизиите по всичко изглежда, че все по-малко ще предават нискорейтингови спортни събития. Това пък обрича българския спорт на изваждане от ефира. През седмицата от волейболния ЦСКА проплакаха, че нито една българска телевизия не желае да излъчва мача им от европейските турнири. Става дума за мач с голямо значение за армейците, който може да ги отведе до финалната осмица на турнира, а това е едно много сериозно постижение. В първата фаза на турнира двубоите на ЦСКА в групата бяха изцяло поети от спортната телевизия на България "Ринг", но сега опцията остава свободна и както се вижда, няма кандидати.
Казусът е много интересен, защото за пръв път в широкото обществено пространство се оповестява простата наглед скаченост между приходите на един спортен клуб и телевизионното излъчване.
Дългогодишното нехаене за взаимността между двете страни в процеса изскача на повърхността като сериозен проблем за спорта. На практика волейболният ЦСКА, който е един много успешен проект с възможности за възвращаемост на инвестицията, става зависим от телевизионното излъчване на своите евродвубои. Ако няма камери, няма пари от спонсори, които държат техните надписи да се излъчват пред сериозна аудитория. Именно за подобна ситуация се поддържа обществената медия БНТ, която е длъжна да реагира дори и само заради спазването на правилото за събитие с голям
обществен интерес. Именно поради тази причина БНТ отделя една доста сериозна сума за прякото предаване на Световната лига по волейбол, като не е тайна, че участието на българския отбор е пряко зависимо от наличието на договор. По същата схема бе проведен мачът за световната титла по шахмат. Ясно, е че една комерсиална телевизия няма как да върши подобно благотворително дело, защото точно от този продукт трудно може да се спечели. Проблемът е, че няма ясен регламент при подобни ситуации. БНТ предава доста спортни събития и безспорно разполага • с най-голям журналистически ресурс в спорта. Но може ли пък излъчването на мачовете на ЦСКА да зависи само от тяхната добра воля. Това, което се случва с . ЦСКА, е симптоматично като цялостна картина. На практика в България структурата на спорта е встрани от комерсиалността, като това, което прави държавата, може да бъде вкарано в графата социална политика. Ясно е, че точно спортовете, които носят най-голям успех на България, не са интересни за телевизиите. Никой не излъчва примерно борба, защото този спорт няма зрителска аудитория. Парадокс е, че конвертируемите спортисти на България, като например тенисистите или скачачът Зографски, или биатлонистите, се гледат благодарение на световния спортен канал "Евроспорт". В същото време самата държава не прави кой знае какво точно за тях. И за капак се явява телевизионният проблем. Който е същността, от която хората в спорта бягат. След появата на синия екран е абсурдно българските спортни успехи да се гледат на живо само веднъж на четири години. На олимпиада! И това да струва стотици милиони на държавата!

Стр. 19, 30

в. Класа | 02.02.2011

Новият закон ще бъде за аудиовизуални медийни услуги

Работна група към Министерския съвет уточни своите виждания по новия законопроект за радио и телевизия. Докладът на групата ще бъде предоставен на комисията по културата, гражданското общество и медиите в 41-вото НС. Предстоят и дебати преди прецизирането на текстовете. Специално за "Класа" председателят на СЕМ доц. Георги Лозанов коментира промените.

Доц. Лозанов, какво трябва да бъде урегулирано и преосмислено от новата регулаторна рамка?

Сега действащият закон отдавна е загубил своята органичност, той е далеч от усещането за закон с единна философия. Има и една цялостна промяна по отношение на средата и основните медии, която изисква да се смени възгледът, като се започне от термините и от името на закона, който вече няма да е "за радио и телевизия". Ще бъде закон за аудио-визуални медийни услуги.

Кои са принципните точки, в които работната група постигна съгласие относно текстовете?

Има доста такива точки. Например за това, че за обществените медии трябва да има реформа, и то твърде радикална. Засега имаме колебания и различия в каква посока да е тя. Всичко, свързано с цифровизацията, с либерализиране на лицензионните режими, с прозрачността и концентрациите, се оказа обект на консенсус.

Ще има ли измерване на т.нар. обществен интерес на отделните предавания на двата обществени оператора – БНР и БНТ?

Европейската практика ни задължава да измерваме много ясно обществената функция на предаванията, които ще се финансират от държавния бюджет. Иначе това би се приело за непозволена държавна помощ. Но и по тази тема има противоречия в работната група. След като БНТ и БНР могат да ползват рекламно време, естествено е да има някаква бонификация за предавания с обществена функция, които не се правят от тези две медии. Още повече че моделът в частта му за частни обществени медии изцяло катастрофира, тъй като нямаше никакъв стимул те да се появят и да устоят на пазара. Така че много ми се иска чрез новия закон да реабилитираме шанса на частните обществени медии.

Механизмът за финансиране на БНТ и БНР чрез събиране на такси от аудиторията не заработи. За съжаление фонд "Радио и телевизия" се опорочи като име. Не можем ли да рестартираме процеса с нова формула, която ще доведе до някакви резултати?

Можем, защото събираемостта на таксите е трудна. На мен ми се струва, че чрез данъците ще се преодолее трудността на събирането на този бюджет. И ще се премахне пряката връзка между политическите институции и медиите.

България има поети ангажименти като член на ЕС за функционирането на медийната ни система. Къде сме ние в момента в развитието си според цялостните европейски процеси?

Ако се съизмерваме спрямо новия медиен закон в Унгария, изведнъж ние се оказваме в много по-демократична позиция. И аз се надявам, че този унгарски сценарий сам по себе си ще пропадне и ЕС ще се намеси. Но спрямо много други от развитите европейски държави сме още доста назад. Ние си позволяваме в много голяма степен очевидно зависими послания и медийни поведения, икономически обвързаности. А по отношение на малолетните и непълнолетните допускаме много дръзки и неприемливи форми и т.н. Тоест има явна нужда чрез регулация и саморегулация медийната среда да се цивилизова и да придобие европейска физиономия.

Около събитията в Египет се заговори, че традиционните медии ще бъдат конкурирани от интернет пространството и социалните мрежи. Означава ли това, че интернет ще измести сериозните медии по отношение на свободата на изразяване, или не?

Традиционната медия все повече ще бъде в конкуренция с новите медии, защото там ще се повишава режимът на свобода. А пък през новата медия все повече ще вървят програмите на радиото и телевизията. Така че ще има един момент на уравновесяване. Ще можем да говорим за едно пространство на аудиовизуалните услуги, което да включва всичките им форми. Те ще са подложени на един и същ регулаторен режим. Разбира се, това е въпрос на бъдеще. Сега все още ние гледаме на интернет като на един остров на свободата и му се наслаждаваме.

Какво предвиждат решенията на работната група за рекламното време за БНТ, ще разрешавате ли продуктовото позициониране в обществените медии?

Считам, че рекламното време едва ли е необходимо да бъде променяно за обществените медии, но продуктовото позициониране в съответния тип предавания плюс възможностите за спонсорство трябва да се увеличат и да бъдат стимулирани. А Фондът за обществени медии трябва да се отвори и към частните медии – разбира се, в някаква пропорция, в по-малък мащаб. Нашите финансирани от държавата медии едновременно трябва да са и участници на пазара, и да носят със себе си някаква тип лоялност и конкуренция и разширяване на пазарното многообразие – тоест да играят двойна функция. Аз съм привърженик на запазването на този дуалистичен модел на обществените медии, защото без него те биха се превърнали в едни малки административни говорители.

* Цялото интервю четете на сайта на в. "Класа"

Стр. 20

Оригинална публикация

в. Телеграф | 02.02.2011

Търсачката Google даде възможност на протестиращите египтяни да комуникират с външния свят, съобщи Би Би Си.
Тъй като египетските власти спряха интернета в страната, Google разработи нова услуга, която вече е активирана. Тя автоматично превръща гласовите съобщения на хората в аудиофайлове, които се разпространяват чрез "Туитър". Източник, близък до компанията, посочил, че тя не взема страна в кризата в Египет, а само подкрепя свободния достъп до информация.
Социалните мрежи са важно средство за комуникация за хората в Египет, но поради ограниченията трафикът в интернет падна почти до нулата. Последният от големите египетски провайдъри спря работа от понеделник.

Стр. 16

www.dnevnik.bg | 02.02.2011

 

Статутът и финансирането на БНР и БНТ като обществени медии да бъдат уредени в отделен устройствен закон. Това препоръчва работната група, изготвила концепцията за нов медиен закон, съобщи БТА, като се позова на зам.-председателя на работната група Радомир Чолаков.
Концепцията вече е предадена в Министерския съвет и препоръчва на кабинета да се изработят два закона – един общ за аудиовизуалните медийни услуги и специален устройствен закон за БНР и БНТ.
Работната група препоръчва да се запази бюджетната субсидия за БНР и БНТ, както и ограниченото им право да продават рекламно време в досегашните размери. Не се предвижда обединение на БНР и БНТ, защото двете медии отказват да съдействат в тази посока, заяви Радомир Чолаков. В концепцията обаче се обръща внимание, че има големи възможности за икономии по линия на т.нар. споделени услуги на двете медии.
За първи път медийният сектор направи подобен труд, който оттук нататък което и да е правителство и
законодател няма да може да заобиколи, посочи Чолаков. Сега Министерският съвет трябва да приеме концепцията и да възложи техническата работа. Има си експерти, специалисти по законодателство и в Министерския съвет, и в отделните министерства, които на базата на концепцията, на съществуващия
Закон за радиото и телевизията и на европейските образци могат да напишат законите, коментира Чолаков.
В средата на 2010 г. стана ясно, че управляващите готвят нов медиен закон, чиято идея е в него да бъдат включени ограничения за концентрацията на собствеността. "Трябва да се знае каква политика води самата медия и кои са хората в нея, които носят отговорност", заяви тогава председателят на парламентарната комисия по медии Даниела Петрова (ГЕРБ). Според нея когато се говори за собственост и прозрачност в медиите, трябва да се постави въпросът за баланса и търсенето между икономическите и социалните потребности.

 

Оригинална публикация

Светла Рашкова I 30.01.2011

На 05.02.2011 г. (пети февруари – събота), от 13.00 часа, в Зала № 1 на Националния дворец на културата ще се проведе протестно събрание, с надслов: „Искаме по-добър живот”.
Събранието е организирано от Политическа партия НОВА СИЛА с председател Антон Сираков и сдружени с нея политически и граждански организации.
Веднага след събранието НОВА СИЛА ще даде пресконференция.

www.ngobg.info I 2.02.2011

Първият семинар за бизнес журналисти в рамките на Клуба ще бъде на тема: “Икономически поглед върху публичните политики” и ще се проведе на 21 февруари

Институтът за пазарна икономика и Българската макроикономическа асоциация 
с щедрата подкрепа на Фондация "Америка за България" са радостни да обявят създаването на КЛУБ НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ЖУРНАЛИСТИ

Първата инициатива на Клуба e цикъл от четири еднодневни семинара, на които лектори ще бъдат водещи български икономисти. За участие в семинарите и членство в Клуба могат да кандидатстват действащи бизнес/икономически журналисти в България и студенти по журналистика последна година с интерес в областта на икономиката.

Първи семинар: 
"Икономически поглед върху публичните политики" 
21 февруари 2011, София

На първия семинар ще се обърне внимание на:

За какво става въпрос в икономиката; 
Видимото и невидимото; 
Институционална икономика; 
Вреден и полезен публичен натиск и лобизъм; 
Как да четем основните икономически показатели; 
Добри и лоши модели на икономическа политика; 
Местно срещу външно знание; 
Оценка на публични политики.

Каним желаещите да участват в първия семинар да: 
изпратят e-mail с кратка автобиография на български език; 
до 15 февруари 2011 г. (вторник); 
на електронна поща mariana@ime.bg.

Семинарът ще се проведе на 21 февруари 2011 (понеделник), от 10 ч. до 17 ч. в София, а участието е безплатно.

Лектори на първия семинар

Георги Ангелов е старши икономист в Института Отворено общество, зам.- председател на УС на БМА. Член на Консултативния съвет на БНБ. Носител е на специална награда "Гражданска позиция, провокираща дебат" на ФРГИ и на награда от Наградния фонд „Георги Василев" за принос към свободата на духа.

Георги Ганев е програмен директор в Центъра за либерални стратегии, преподавател в Софийския университет и член на УС на БМА. Член е на Консултативния съвет на БНБ. Защитил докторска дисертация по икономика във Вашингтонския Университет в Сейнт Луис. Ганев е асистент в изследователския екип на нобеловия лауреат за икономика проф. Дъглас Норт.

За Клуба на икономическите журналисти

Клубът ще създаде мрежа от икономически журналисти и икономисти, които да обменят опит и знание, за да провокират задълбочен икономически дебат по важните теми на публичната политика. 
Членовете на клуба ще имат достъп до събитията на ИПИ и БМА (лекции, конференции, дискусии и др.) и ще могат свободно да заемат книги от Икономическата библиотека на ИПИ и БМА. 
Клубът на икономическите журналисти е втората съвместна инициатива на ИПИ и БМА, подкрепена от Фондация "Америка за България". 
Двете организации създадоха и поддържат Икономическа библиотека с над 4600 заглавия на утвърдени световни автори. 
Библиотеката предоставя качествена икономическа литература, съдържателната класика, както и нови заглавия, често трудно достъпни за българския пазар.

ИПИ е първият независим мозъчен тръст за икономическа политика в България. Мисията му е да развива и защитава пазарните подходи за преодоляване на предизвикателствата, пред които гражданите на България се изправят. ИПИ е създаден през 1993 г. 
БМА е сдружение, чиято основна цел е да се дискутират макроикономически проблеми, да се разпространяват макроикономически идеи и знания и да се подпомагат и насърчават изследвания в тази област. БМА е учредена през 2003 г.

ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ:

Г-жа Мариана Милушева, ИПИ 
Координатор на Клуба 
02/952 62 66; 952 35 03 
mariana@ime.bg 
www.ime.bg 
www.bma-bg.org 
www.library.ime.bg

Допълнителна информация

————————————————————————–

Пълната информация за събитието може да откриете в EventBox.bg – Бизнес събитията в България: http://www.eventbox.bg/events/1389

Начало: Понеделник, 21 Февруари 2011 г. – 10:00 часа
Достъп: За медии, Конкурс
Организатор: Институт за пазарна икономика и Българска макроикономическа асоциация
Отворено за медии: Да

Институтът за пазарна икономика и Българската макроикономическа асоциация
с щедрата подкрепа на Фондация "Америка за България" са радостни да обявят създаването на КЛУБ НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ЖУРНАЛИСТИ

Първата инициатива на Клуба e цикъл от четири еднодневни семинара, на които лектори ще бъдат водещи български икономисти. За участие в семинарите и членство в Клуба могат да кандидатстват действащи бизнес/икономически журналисти в България и студенти по журналистика последна година с интерес в областта на икономиката.

Първи семинар:
"Икономически поглед върху публичните политики"
21 февруари 2011, София

На първия семинар ще се обърне внимание на:

За какво става въпрос в икономиката;
Видимото и невидимото;
Институционална икономика;
Вреден и полезен публичен натиск и лобизъм;
Как да четем основните икономически показатели;
Добри и лоши модели на икономическа политика;
Местно срещу външно знание;
Оценка на публични политики.

Каним желаещите да участват в първия семинар да:
изпратят e-mail с кратка автобиография на български език;
до 15 февруари 2011 г. (вторник);
на електронна поща mariana@ime.bg.

Семинарът ще се проведе на 21 февруари 2011 (понеделник), от 10 ч. до 17 ч. в София, а участието е безплатно.

Лектори на първия семинар

Георги Ангелов е старши икономист в Института Отворено общество, зам.- председател на УС на БМА. Член на Консултативния съвет на БНБ. Носител е на специална награда "Гражданска позиция, провокираща дебат" на ФРГИ и на награда от Наградния фонд „Георги Василев" за принос към свободата на духа.

Георги Ганев е програмен директор в Центъра за либерални стратегии, преподавател в Софийския университет и член на УС на БМА. Член е на Консултативния съвет на БНБ. Защитил докторска дисертация по икономика във Вашингтонския Университет в Сейнт Луис. Ганев е асистент в изследователския екип на нобеловия лауреат за икономика проф. Дъглас Норт.

За Клуба на икономическите журналисти

Клубът ще създаде мрежа от икономически журналисти и икономисти, които да обменят опит и знание, за да провокират задълбочен икономически дебат по важните теми на публичната политика.
Членовете на клуба ще имат достъп до събитията на ИПИ и БМА (лекции, конференции, дискусии и др.) и ще могат свободно да заемат книги от Икономическата библиотека на ИПИ и БМА.
Клубът на икономическите журналисти е втората съвместна инициатива на ИПИ и БМА, подкрепена от Фондация "Америка за България".
Двете организации създадоха и поддържат Икономическа библиотека с над 4600 заглавия на утвърдени световни автори.
Библиотеката предоставя качествена икономическа литература, съдържателната класика, както и нови заглавия, често трудно достъпни за българския пазар.

ИПИ е първият независим мозъчен тръст за икономическа политика в България. Мисията му е да развива и защитава пазарните подходи за преодоляване на предизвикателствата, пред които гражданите на България се изправят. ИПИ е създаден през 1993 г.
БМА е сдружение, чиято основна цел е да се дискутират макроикономически проблеми, да се разпространяват макроикономически идеи и знания и да се подпомагат и насърчават изследвания в тази област. БМА е учредена през 2003 г.

ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ:

Г-жа Мариана Милушева, ИПИ
Координатор на Клуба
02/952 62 66; 952 35 03
mariana@ime.bg
www.ime.bg
www.bma-bg.org
www.library.ime.bg

————————————————————————–

Пълната информация за събитието може да откриете в EventBox.bg – Бизнес събитията в България: http://www.eventbox.bg/events/1389

ROI Communication издаде второ заглавие от Пол Арден - „Бог, обяснен за едно пътуване с такси!”

PR Kernel I 1.02.2011

От януари тази година агенция Юнайтед Партнърс и в частност Мария Гергова, Управляващ Директор, е пълноправен член на Европейската асоциация на пъблик афеърс специалистите (SEAP). Тази стъпка е част от стратегията на Юнайтед Партнърс за развитие на екип и услуги в сферата на Пъблик Афеърс. През изминалата година агенцията работи в тази сфера за няколко от своите най-големи клиенти.

„Пъблик афеърс услугите са част от дейността на консултантите по комуникации. В България тази дейност предстои да се развива. Ролята ни като консултанти е важна, защото ние сме медиаторите между нашите клиенти и съответните организации като правителство, ЕС и други подобни. Ролята на медиаторите е да анализират позицията на клиентите и да предоставят ясно и конкретно информация и анализи пред съответните правителствени и европейски структури и организации, спазвайки всички професионални и етични стандарти. Добрата информираност е изключително важна в процеса на взимане на решения” сподели Мария Гергова.

Оригинална публикация