Информациона агенция КРОСС | Деница ГЕОРГИЕВА | 28.02.2011

В България гражданското общество ще бъде все повече онлайн и все по-малко на улицата, смята известният PR експерт

„Новото време изисква нов тип журналистика" е мотото на последния медиен писък, а именно дигиталният вестник „The Daily". Свидетели ли сме на нов етап в журналистиката? Изгубиха ли битката печатните медии?

Печатните медии – в смисъл на новинарство – изгубиха битката още с появата на телевизията. Това, което се случва сега не е битка, а по-скоро логично преразпределение на пазара на медии, породено от новите технологии, а и от желанието на всички да научават колкото се може по-бързо интересните неща. Преди 15 години живеехме бързо, преди 5 години ни се струваше, че живеем много по-бързо, сега вече живеем в реално време. Без значение дали сме в Канада, в Япония, в Аржентина или в Европа. Живеем в реално време, а както каза и легендарният PR анализатор Пол Холмс преди седмица на форума в Давос: „Фейсбук вече може да сваля и правителства. Силата на медиите вече далеч надхвърли географските граници, „проби" всички възможни забрани, религии, схващания, режими… Това с печатни медии не можеше да се случи и тяхната роля ще отслабва постепенно докато печатните всекидневници напълно изчезнат. Сега това, което е съвсем сигурно, че думата newspaper вече е безвъзвратно в историята, защото от нея отпадна съставната дума news (новини) и остана само paper (хартия). Просто във вестниците, тук имам предвид всекидневниците, вече няма новини, а само повторение на всичко това, което вече знаем, но анализирано и допълнено с повече мнения. Между другото, The Daily, първият всекидневник специално създаден за iPad показва нагледно и много категорично как и телевизията в досегашния си вид повече няма да може да съществува.

Как интернет пространството успя за отрицателно време да измести традиционните медии и да стане масов информационен канал?

Сега ни се струва, че е за „отрицателно" време, но всъщност се случи за около 15-тина години. Още от появата на първите сайтове беше ясно, че всеки един уебсайт е медия, която не само информира, но и влияе. Беше въпрос на време всички отделни елементи – електронна поща, снимки, видео, чат в реално време и много други, да се съберат в един продукт и най-успешно това успяха да направят създателите на Фейсбук. Сега обаче предстоят още по-интересни години, когато или ще се свързваме само с видео в реално време, почти като в Skype, но с много по-вече функции от профила си (мрежата A Small World отдавна има тази функция) или социалните медии ще започнат да срещат задължително потребителите на живо, така както вече прави най-бързо развиващата се мрежа Foursquare. И всички те в крайна сметка носят новини, гледни точки, мнения, анализи и в този смисъл са едни почти съвършени и постоянно развиващи се модерни медии.

Как този обрат се отрази на PR- а? Кои са новите PR практики?

Социалните медии промениха нашия бизнес до неузнаваемост. Запазиха се само неговите основи, които са били заложени още с неговото създаване преди около сто години – етиката, почтеността, честността, старанието за обективност. Дори сега в модерния и светкавично бърз свят те стават все по-актуални и все по-важни. Всичко останало вече е различно. Времето, за което можеш да реагираш в кризисна ситуация от два часа стана две секунди. Пресконференциите като място и средство за генериране на новини тотално изчезват и скоро ще бъдат забравени. Нито един журналист няма да си губи времето да обикаля града, за да присъства на пресконференция, при положение, че може да научи тази новина онлайн – от агенция, от социална медия, от компанията директно или от PR-агенцията. Медиите вече не са само на журналистите, те са медии на народа, на консуматорите, на клиентите, на избирателите. Блогове, форуми, социални мрежи, микро-блогове като Twitter вече определят мненията на милиарди потребители, и модерният PR бизнес трябва не само да ги следи, но и да се вслушва в мненията им, да ги анализира, да отсява емоционалните от уравновесените, истинските от неверните. Дори и да ги модерира, ако може разбира се. Дори само тези няколко факта направиха нашия бизнес съвсем различен от този, какъвто беше преди 5 години.

Ще вземат ли пиармените „хляба" на маркетинг специалистите?

Постепенно вече това се случва. Тази тема беше и основна на встъпителния дебат на PR форума в Давос миналата седмица. Пол Холмс се изправи срещу Маршал Спондър, гуруто анализатор на социалните мрежи и аз като модератор на дебата много ясно усетих горещите словесни стрели, които двамата си размениха. Така или иначе, една от основните функции на маркетинга досега – анализа, постепенно вече минава в PR компаниите, защото те все все по-често следят тенденциите в общественото мнение, и не само в социалните мрежи. На практика, там всеки може да ги следи, не само PR специалистите. Просто необходимостта PR кампаниите да имат вътрешни анализатори нараства все повече и този факт постепенно отнема доста от функциите на маркетинговите агенции.

Превърнаха ли се социалните мрежи в маркетингов компас?

Определено да, но само да показваш посоката вече не е достатъчно. Трябва да знаеш защо „компасът" показва тази посока, какво следва от това, дали може да се промени и ако не – докъде ще стигнеш ако я следваш. В това е силата на PR професионалистите сега и ако не можеш да се ориентираш, то тогава просто отпадаш от пазара.

Помагат ли социалните мрежи за формирането на активно гражданско общество?

Те го създават, значително по-бързо по-лесно и много ефективно. Защото социалните мрежи на практика вече определят общественото мнение. Знам, че има много недоволни и разочаровани от факта, че понякога в една социална група има 10 000 души, които апелират да се излезе на площада и когато дойде денят „Х" на въпросния площад едва се събират 10. Но това няма никакво значение. Все пак България е в Европа, демокрацията у нас, макар и млада и крехка все пак не е демокрация на уличния натиск, а демокрация на избори. В Египет, в Тунис, в Либия, в други държави, в които явно демокрацията има съвсем други измерения и ценности, улицата и площадите се оказаха решаващи. На форума в Давос един от лекторите разказа следния анекдот: бившият египетски президент Хосни Мубарак се среща на небето със своя застрелян преди 30 години предшественик Ануар Садат, който му казва: „Добре си дошъл Хосни, кажи се случи с теб, застреляха те или те отровиха… " А Мубарак му отговаря съкрушено: „Не бе, просто Фейсбук…". Виц е, да. Но той наистина показва силата на социалните медии, на гражданското общество, което те създават и начина, по който го обединяват. В България и в страните на по-развитите демокрации това общество все по-малко ще излиза на улицата и все повече ще може да изразява своето мнение в социалните мрежи, така че хората да избират във властта достойните, честните и работливите.

След края на форума в Давос, обобщихте, че „И за новите медии етиката и честността ще са важни". Реално ли е това на практика?

Не само това, сега етиката е много необходима и жизненоважна, и за медиите и за PR бизнеса заедно. В мрежата сега има милиони, даже милиарди мнения и гледни точки и ние трябва да се научим да оценяваме кои са верни, честни и почтени. Затова всичките етични кодекси, които внимателно съставяме и подписваме, трябва да се превърнат в конституции на нашия бизнес, с които да започва обучението още в първия ден на първи курс в университетите.

Проблемът с авторското право е болезнен за нашите ширини, а вестникарските лъжи със сигурност не са знак за една достойна журналистика? Какво е решението на този проблем? Саморегулация или Комисията по етика?

Според мен обикновените и нормални закони, каквито има във всяка една държава от Европейския съюз вършат идеална работа. Стига да се прилагат от обективно и независимо правосъдие. Нарушението на авторските права, уронването на престижа, пропуснатите ползи се третират подробно от европейското законодателство и не могат да бъдат обект на саморегулация, а пък етичните комисии имат важни функции, но и абсолютно недостатъчни, когато става дума за нарушение на законите.

Добре ли се позиционира България на световната бизнес карта?

Доста невзрачно, специално на бизнес картата. Според мен, цялата изпълнителна власт трябва да бъде ангажирана с промоция на България на инвестиционни форуми, на бизнес срещи, да кани големи инвестиционни компании в България, да ги кара да се чувстват комфортно. Всъщност, това е единственият, ама повярвайте единственият, начин България да върви напред. Трябват сериозни, големи индустриални инвеститори, които да съживят българското производство, без значение наши или чуждестранни. Затова абсолютен приоритет на всяко правителството е заедно с PR и с инвестиционни консултанти да прави неуморна и много креативна промоция на България, така че тя да заеме добро място на световната бизнес карта и всички да знаят за изключително добрата данъчна политика, която тя сега има.

Пътувате непрекъснато. Разпознаваем ли е брандът „България"?

Създаването на национален бранд често отнема много години. За България най-общо сега се знаят елементарни неща – имаме евтини цени на имоти, ски курорти и хотели на морето. Брандът „България" все повече трябва да е разпознаваем с нейните хора – млади, интелигентни, амбициозни и можещи. Колкото повече българи завършват престижни университети по света, колкото повече правят успешен бизнес или кариера извън страната, колкото повече рекламираме интелигентно и умно, толкова по-бързо страната ни ще има притегателен за инвеститорите облик. Защото един бранд в крайна сметка се прави от хората, които стоят зад него.

111 правила, после думи, сентенции във facebook, какво следва, какво да очакваме….?

Всичко, което новите медии ни позволят. Комуникациите трябва да имат своята ритмичност и последователност, това са законите, които следвам и затова досегашните ми проекти в социалните мрежи имат толкова голям успех. Съвсем скоро мисля да дам възможност на десетките ми хиляди приятели и събеседници, които имам в мрежата да кажат своето мнение за личностите, които определят как да живеем, личностите за които гласуваме или не, от които се учим, които обичаме или ненавиждаме. Или – сега си мисля, че след правилата и думите, след сентенциите и изреченията, конкретните имена ще възбудят много повече емоции. Но няма да се ограничим само до тук. Бъдете сигурни, че изненадата наречена „социални медии" тепърва предстои.

Оригинална публикация

сп. .net | 03.03.2011

Нова промяна в законите заплашва комерсиалните услуги за събиране и предоставяне на линкове и извадки от пресата Новото юридическо постановление на Върховния съд на Великобритания събуди опасения за бъдещето на онлайн услугите за следене на новините, събиране на информация и дори самото добавяне на линкове. Съдебното решение бе в полза на Newspaper Licensing Agency (NLA) в делото срещу PR мониторинговата услуга Meltwater (meltwater.com). Meltwater индексира съдържанието на вестникарските уеб сайтове ежедневно, за да предоставя имейл известия за статиите, отговарящи на топтермините при търсене, Въведени от потребителите на услугата Тези известия съдържат заглавието и първите 256 символа от статиите, както и връзка към пълния текст на статията в уеб сайта на вестника NLA спечели делото, а съдията постанови линковете, Взети от онлайн източниците на нобини, да бъдат защитени от закон за авторските права. Meltwater News биха нарушили авторските права на издателите, ако събират онлайн линкове без лиценз от NLA, Той също така добави, че заглавията трябва да бъдат защитени като литературни творби. Иля Кази, адвокат по патентите и партньор в консултантската компания по | интелектуална собственост Mathys & Squire, определя тази присъда като "изненадваща" и добавя: "Не ми става ясно как точно се нарушават авторските права, когато няма директно копиране на съдържание. Проблемът е, че вестниците искат да запазят своето парче от пая, Според мен, в опит да се постигне това, се изкривява законът за авторските права Ако обжалването се провали, решението ще има тревожни последствия за блогърите и другите потребители на социални медии, които публикуват линкове към независими сайтове. Ако законът бъде променен, така че да бъдат наложени авторски права в нещо толкова тривиално като URL адресите и публикуването на URL с цел насърчаване на някого да разгледа дадена уеб страница бъде възприемано като нарушение на закона, то това вероятно ще възпре опитите за реформа",

Стр. 15

сп. PLAYBOY | Иван МИХАЛЕВ | 03.03.2011

Живата ТВ-легенда в откровен разговор за "връзката" му с Октопода, споровете с Бойко Борисов, Държавна сигурност и жените

Преди всичко да сме наясно с едно – за нас Сашо Диков не е луд или параноик, какъвто често се опитват да го изкарат. Не го смятаме и за "човек на Алексей Петров" – етикет, който му беше лепнат не от друг, а от Бойко Борисов. И да ни прощават Борисов и Цветанов, но според нас твърдението, че Октоподът използва кабеларка като Канал 3 за свой телевизионен рупор или трибуна, звучи доста налудничаво. Истината е проста: по стечение на обстоятелствата Сашо Диков е един от малкото останали журналисти, който има "топките"да задава неудобни въпроси на Бойко Борисов – а и на когото ида е. Заради смелостта му да пита директно и без страх от събеседника, той успя да наложи свой, "сашодиковски" стил, който винаги е предизвиквал противоречиви мнения. Потърпевши на провокативния му маниер доскоро бяха президентите на футболните клубове и шефовете на БФС, начело с Иван Славков-Батето. Всъщност една от добрите новини за драгия зрител в последните години е, че Сашо реши да стане "истински журналист" – като обърне гръб на батаците в родния футбол, за да се пробва в далеч още по-трудния и кален жанр на политическата публицистика. Макар че скоро ще навърши 59, той лично преследва с микрофон и камера политиците, за да изкопчи най-актуалните мнения. Не го притеснява нито това, че заема позицията "програмен директор", нито фактът, че де факто е единственият парламентарен репортер на тази възраст – около него щъкат предимно млади момичета. На въпроса ни откъде намира тази енергия, Сашо отговаря простичко: "Има една работа, която трябва просто да се свърши". Скоро предстои да се запознаем и с писателя Диков. Известният телевизионер е в преговори с издателство за собствените си мемоари, които ще описват задкулисието в спорта и политиката, в една достойна и дълга кариера. "Сигурно ще е поне трилогия", смее се той. Хора, които го познават отблизо, твърдят, че само любовните му подвизи могат да напълнят един том. Всички знаят за брака му със соц-секссимвола Аня Пенчева, от който двамата имат дъщеря – Петя Дикова, която тръгна по стъпките на известния си баща в телевизията (и на която Playboy симпатизира по начин, който едва ли би се харесал на татко й – б.р.А Самият Диков сподели пред изключен микрофон малка част от спомените си на тема жени, като, разбира се, спести имената и интимните подробности. Така научихме, че най-специалната му връзка в последните години е била с българска оперна певица, която срещнал, докато си плащал сметката за мобилния телефон.
Тричасовата ни среща с него беше често прекъсвана от телефонни обаждания, защото Сашо Диков не спира да управлява телевизията си дори и в редките случаи, когато дава интервюта. "Пресконференцията почва в 12 и половина. Кажи му веднага да тръгва с едно такси натам, аз ще му дам парите после", гласи една от инструкциите към служителите. Да, Диков наистина е пълен с енергия – нещо, от което можем само да се поучим, особено предвид почти 60-те му години.

Защо Бойко Борисов те нареди в отбора на Алексей Петров – редом до Яне Янев и в. Галерия?

Ами най-нормалното е да ме нареди в отбора на Алексей. Той очевидно смята, че всеки, който има нещо против него или "правата" линия, е "от лошите". В два случая направи неща, които не мога да проумея. Единият път, когато беше при Люба Кулезич, каза, че някой ми нашепва въпроси. На опита на Кулезич да го пита кой ми нашепва въпросите, той така и не отговори. Вторият случай беше след посещението на еврокомисарката Малмстрьом, когато стана скандалът със СРС-тата. Тогава каза: "Би трябвало тези, които са ви пратили тук и са ви казали да задавате тези въпроси, да са доволни". Но аз пък казвам, че би трябвало човек като него, като казва такива неща, да има доказателства. Не му отива. Когато си на този пост, трябва да кажеш "нашепва му еди-кой си по такива и такива причини". Друг е въпросът, че никой не ми нашепва и не ми е нашепвал. За да го правя това нещо по т. нар. тема "Октопод", значи трябва или да съм взел много пари, или да съм луд. Защото аз си давам сметка, че това е самоубийствено поведение. Но аз съм готов да се обзаложа с всеки – Бойко, Цветанов или Волен Сидеров: отказвам се от журналистиката, ако те докажат, че съм взел и една стотинка от който и да е от Октопода, но нека и те да се откажат от политиката, като са толкова отворени. Така да се говори безотговорно – не им отива, особено на Цветанов и на Бойко

Дали всичко това не е защото ти взе първото интервю от Алексей Петров след излизането му от ареста?

Когато Цветанов най-помпозно обяви "заловена е организирана въоръжена група, която от 13 години е проникнала във властта", се очакваше всичко да е изпипано, доказателствата да са толкова железни, че да няма накъде. Обаче още на мярката за неотклонение, когато от седем арестувани пуснаха петима, стана ясно, че няма Октопод, няма нищо. Преди да вляза вътре, адвокатите ми казаха "имай предвид, че за трима от арестуваните няма абсолютно нищо, само за Алексей и Марчело [Джотолов, т.нар. "дясна ръка" на Алексей - б.р.) нещо е събрано". Викам - стига бе, това не може да бъде. Вътре съдийката каза, че за трима от арестуваните няма нито едно годно доказателство и ги пуснаха с подписка веднага. Още на осмия ден стана ясно, че Октопод няма, че това е измишльотина, свързана с арести по най-унизителния начин. Неслучайно Пламен Стоянов (единият от Дамбовците - б.р.) е пратил над 100 страници оплакване до Страсбург и е завел дело срещу държавата. Той вика "всичко мога да простя срещу мен, но това, което причиниха на жена ми и децата, просто е абсурдно". В тая жалба има чудовищни неща, свързани с арестите. От какъв зор се прави по този унизителен начин? Оттам тръгнаха нещата да се заинтересувам отт. нар. "Октопод", защото виждате как унижават един човек абсолютно безпричинно. Добре, арестувай го, но не по тоя начин.

Да не би пък да се дразнят, че Канал 3 отразява на живо всички пресконференции на вестник "Галерия"?

Аз разбирам, че ги дразни това, че аз мога да си кажа всичко, което мисля, без из- общо да се интересувам - срещу Бойко ли е, срещу Цецо ли е. Дали са ми тази възможност. От сума ти време го търся Волен Сидеров да го питам, като казва, че сме "телевизията на Алексей Петров", да каже защо мисли така. По какъв критерий?! Че пускаме Алексей Петров? Че то всеки ден в нашия ефир е Бойко Борисов! Значи по тоя критерий би трябвало да сме телевизията на Бойко Борисов. Аз разбирам, ако ме беше финансирал под каквато и да е форма Алексей Петров, но то щеше да си проличи. Яд ме е като се мятат такива приказки, без грам основание.

Бойко ви нарече "българската Ал-Джазира". Това дразни ли те или те ласкае?

Бойко всъщност цитираше мен, защото след първата пресконференция на в. Галерия Явор Дачков обърна внимание, че големите телевизии ги няма. Тогава Кристина Патрашкова допълни, че за сметка на това "българската CNN" е тук. Аз тогава й казах, че ние не сме никакъв CNN, а по-скоро сме българската Ал-Джазира, и то в кубински вариант [смее се]

Не те е ли е страх, че ще предприемат някакви "мерки" срещу теб?

То вече се случва – Волен Сидеров каза, че си бивш сътрудник на Държавна сигурност.

Няма ли да реагираш по някакъв начин?

Аз мога да реагирам единствено с журналистически средства. Първият път, когато в парламента каза "сега отиди да си вземеш хонорара от Алексей Петров", му казах пред всички, че е лъжец. Нямам притеснения да кажа и на него, както съм казвал и на Цветан Цветанов, че лъже. Когато Цветанов каза, че съм част от сценария, аз му казах: "Не ти отива да лъжеш по този начин". Защото, като кажеш нещо, нормално е да приведеш някакви доказателства. И с Волен Сидеров е така, само че той няма аргументи. Последният път, когато имахме скандали с него, му викам – дай доказателство, ти си един лъжец просто. Аз си давам сметка, че с всякакви средства ще се опитат да ме омаскарят. Дали ще е по отношение на Държавна сигурност, дали ще е нещо друго… Досега атаката беше главно от Уикенд, но вече и Шоу се присъедини. От целия брой, близо 80-90 страници, в едноединствено изречение Волен Сидеров казва "тук из парламента ходи един доносник на Държавна сигурност – Сашо Диков". Това изречение го изваждат и го плясват на първа страница с големи букви – "Сашо Диков е доносник". Но аз съм предвидил и приел тези обвинения. Знам, че така ще бъде. То започна първо от страниците на Уикенд, кога то написаха, че човек предлагал срещу 2000 лева досието ми. Явно беше поръчков материал. Те запяха отскоро друга песен – че явно досието ми е унищожено, тъй като съм бил изключително ценен кадър, и никога нямало да се разбере дали съм бил или не съм

Добре де, обясни откъде идва тоя слух за теб?

Винаги съм се чудил на това защо никой от сътрудниците на ДС не си призна след Десети ноември. Хубаво – бил си, признай си, бе, да му се не види. Плюс това, трябва да ви кажа нещо друго. Да бъдеш сътрудник на ДС навремето беше огромна чест. Там не можеше всеки да отиде. Казвам всичко това, защото аз – за щастие или нещастие – съм имал една-единствена среща с представител на тези служби. Бях студент в първи курс. Тези неща съм ги описал много отдавна в една книга на Петър Волгин. Не смятам, че съм направил нещо лошо или неприемливо. Бях ходил 2-3 пъти на гости на една австрийска дипломатка. Дойде при мен в студентските общежития човек и ми каза "знам, че си бил там, пиши какво си правил". И аз почнах да пиша. Попита ме дали сме имали интимни отношения Аз казвам – не, не сме имали. При което той ми казва, "напиши, че тя те е карала да избягаш от България". Аз отказах да го напиша, защото не е вярно. Да, тя се чудеше какво прави в България, но никога не ме е карала да избягам

И после?

Край. Втори път не са ме търсили

Мислиш, ли че може да са ти водили досие някъде?

Нямам представа

Не си ли се интересувал?

Не. Като гръмна скандалът с досиетата на посланиците, написах писмо до Комисията. Върнаха ми писмо, че не съм сътрудничил

Много хора ти вярват и ще прочетат това интервю. Затова е важно да го изчистим този въпрос тук

Ето, аз ви го казвам какво е. Не съм имал никакви други срещи. И затова не съм се притеснявал още преди години, когато изобщо не се поставяше въпроса за отваряне на досиета на журналисти

Някой шантажирал ли те е?

Не, не. По никакъв начин. Вижте сега, колкото и тъпо да звучи, аз съм вече от 33 години в журналистиката. И преди Десети ноември, и сега няма нещо от професионална гледна точка, с което някой да може да ме шантажира. Смятам, че така съм правил нещата, че мога да претендирам за професионален морал. Навремето, като започнах да правя едно предаване "Маратон" (спортно, в тогавашния Ефир 2, 1992-1995 – б.р.), поставих две условия пред тогавашния шеф на спорта Николай Колев – аз да определям темите и събеседниците. Така че аз си бях извоювал правото още тогава свободно да говоря за всичко онова, което смятам, че трябва да се говори. И че съм абсолютно спокоен, че няма кой да дойде и да каже, помниш как ти плати Жоро Илиев или Васил Божков, за да си траеш. Просто няма такъв случай. Да, вярно, че това ми е коствало страшно много нерви и притеснения, обаче няма с какво да ме уязвят в чисто професионален план. Единствената ми претенция е за професионален морал

Е току-що се изкара светец, извинявай

Не съм светец. И аз съм някакво шмекерче в определени ситуации, но пък професионално не могат да ме пипнат по никакъв начин
Защо реши да скочиш от спорта в политиката? За да можем ние като телевизия да просъществуваме в тая криза. Канал 3 се издържа основно от вноските, които кабелните оператори плащат. За да искат кабелните оператори да ни плащат, трябва да правим неща, които никой друг не прави. И, от друга страна, които хората искат да гледат. По тая причина се хванах да ги правя тези неща. Те се гледат и правят сериозен рейтинг. Наскоро Кръстьо Петков, малко преди да влезе в студиото при Лили Маринкова, ми каза: "Гледай докъде се докарахме, да се питаме – гледа ли Канал 3. Както навремето се питахме – слуша ли Свободна Европа". Тъжно е наистина, но е така. Има и трета причина, поради която го направих. По този начин, разобличавайки полицейщината на Цветанов и цветановци, все пак ми се струва, че трудно ще има следващи такива акции – толкова показни и толкова унизителни. И четвърто, аз го правя с твърдото убеждение да помогна по някакъв начин на Бойко Борисов. Критикувайки него. Цветанов и другите министри, смятам, че му помагам, защото Бойко Борисов в най-голяма степен има нужда от такава критика

Интервюто на Борисов при проф. Юлиян Вучков се оказа голям хит в интернет. Как го навихте да дойде след всички негови реплики по ваш адрес?

Вучков не беше коректен спрямо собствениците. Накрая Бойко му каза "няма ли да те изгонят собствениците – за това, че си ме поканил тук". Вучков беше длъжен да му каже истината. Защото идеята за това интервю беше на собствениците. Истината е, че те му предложиха на Вучков. Той вика – как бе, той ще откаже, няма да се навие. "Добре бе – покани го, като не се навие – окей". И Вучков, за да остане ореолът му на бунтар, дисидент. на когото никой не му нарежда, си затрая. Нормално е Бойко, както и всеки друг, да си мисли, че тази моя линия на поведение идва от собствениците. Само че собствениците не са такива

Кои са собствениците?

Единият е Величко Найденов [бизнесмен, бивш собственик на ФК Добруджа - б.р.), който си е открай време. Другият съдружник е Николай Вучев, който е син на Климент Вучев. икономическия министър от кабинета на Жан Виденов. Няма случай, когато да са казали - не можеш да говориш за това или онова

Само вие и Слави Трифонов излъчихте освиркването на зам.-министъра на културата в НДК. Как мислиш защо другите телевизии си затраяха?

Аз съм изумен. Това е един от най-позорните моменти в съвременната история на журналистиката. Още не мога да го проумея. В цял свят това би трябвало да е на първа страница на вестниците и първа новина в емисиите на телевизиите. Нищо подобно. Вестниците или не го написаха изобщо, или както в. Труд направи - свиха го на последна страница при културните новини под заглавие "ФСБ след 10 години отново на сцена"

Това слугинаж ли е?

Нямам обяснение. Но е показателно докъде са докарани нещата, което е ужасно тъжно и тъпо

Възхищаваме ти се, че на твоите години тичаш повече от младите репортерки в парламента. Откъде взимаш тази енергия?

Сигурно ще ви прозвучи съвсем налудничаво, но аз тази година ще навърша 59 години, което е преклонна старческа възраст. Но има една работа, която трябва да се свърши. Просто трябва да се свърши. И човек или се хваща и я върши без да мрънка, или не я върши. Понеже знам, че няма кой друг да я свърши. Не ми пречи толкова търчането в буквалния смисъл, защото 50-100 метра в парламента все ще ги избягам, но другото търчане е по-сложно. Защото наистина си е натоварване

Има ли нещо, което не би излъчил никога?

Имало е случаи, когато са ни предлагали пари за черен PR, но не сме го правили никога. Казал съм на собствениците, че докато аз съм там, няма да го позволя

Докато беше спортен журналист, редовно те обвиняваха, че си пристрастен. От кой отбор си всъщност?

Аз винаги казвам, че съм от Металург Перник [смее се]. Вижте сега, аз имам някаква нагласа – винаги съм най-силно срещу първия в класирането. Ако Левски води класирането, най-голямата ми критика е срещу тях. Ако е ЦСКА – срещу ЦСКА. Затова и навремето Илия Павлов официално беше забранил да ме пускат на "Армията". След това 2-3 пъти имаше забрани да стъпвам на "Терена". Как ли не са ме клели Гигов, Венци Стефанов… Аз наистина смятам, че журналистиката трябва да е опозиция на всяка власт. А то някак си е заложено и в мен – да съм срещу всяка една власт. В смисъл – да я критикувам. Както в случая: аз продължавам да съм фен на Бойко, само че виждайки все повечето глупости, които прави, няма как да ги премълчавам. Имам тази възможност да говоря. И говоря

Помним, че имаше дълъг личен двубой с Иван Славков-Батето. Какви са отношенията ви сега?

Аз на генералния директор на БНТ и на човека Иван Славков ще съм признателен до гроб, защото ми даде шанс – от ските направо ме назначи в телевизията. Всички бяха против моето назначаване – и вътре в телевизията, и отвън, от федерацията по ски, бяха против. Имаше и друг непреодолим проблем – със софийското жителство. Аз съм си от Троян, тогава нямах софийско жителство. До голяма степен дължа на Славков това, което съм в момента. Но от друга страна срещу президента на футболния съюз Иван Славков винаги съм имал критики. Наскоро се видяхме и той ми каза, че много хора са се опитвали да ни скарат. Както сега много хора говорят и на Бойко, че някой ми нашепва въпроси, че слугуваме на Алексей Петров и т.н.

Мнозина те свързват с култовата реплика "Асене, върни". Какво прави този човек сега?

Този човек е в едно от нашите посолства в Европа, ако не се лъжа. Основната му работа и преди беше да осигурява технически връзката на нашите посолства с Министерството на външните работи. Това е наистина уникален човек

Какво става с теб в личен план – как живееш?

Като съм бил на 30, съм смятал, че мъжът на 50 е в третата възраст. Но трябва да ти кажа, че никога не съм се чувствал така добре, както след 50-ата година. Явно и природата така се погрижила, че при мен се създаде едно желание да създавам удоволствия и удобства на хората, които заслужават. Жената се чувства жена не толкова от елементарни креватни гимнастики, а от доста по-различни неща

Коя е жената до теб в момента?

Нямам сериозна връзка. Имал съм страшен късмет, че съдбата ме е срещала и продължава да ме среща с уникални жени, но никога не съм говорил конкретно и няма да говоря. Знам,че това звучи евтино и банално, но ми е страшно добре така, свикнах да съм необвързан. Жената е нещо прекрасно, което трябва да се уважава и да се обича. С годините човек придобива опит, отпадат нервите около връзката, изчистват се нещата, започваш да се радваш на момента, на човека отсреща. Това е част от особения чар на тази възраст.

Стр. 48, 49, 50, 51, 52 

в. Show | 23.02.2011

Чаровната пиарка и медийна експертка, която чака дете от Станишев, е щерка на известния ляв журналист и публицист, кадър на в. "Земя" Любомир Янов. Той бе бохем, колоритна личност, любител на чашката и сладкодумен разказвач, винаги заобиколен от много приятели, които го слушаха със зяпнала уста – най-често в събота и неделя, на маса в кафенето на супермаркет в столичния квартал "Младост-3", където Янов живя до смъртта си 04 рак на белите дробове"
"Моята кариера започна като репортер в "По света и у нас" с Нери Терзиева през 1991 г. След първи курс журналистика, едва на 19, се озовах в БНТ. В началото не знаех, че журналистиката ще ми е толкова интересна. Тя не беше моята голяма детска мечта. Исках да стана адвокат. Журналистиката беше първият избор в документите, които попълвах за Университета, и се класирах за нея. После мислех след първи курс да се прехвърля. Но започнах работа в телевизията и ми хареса, бях репортер там до 1994-а. Отразявах СДС и бях безкрайно впечатлена от сините митинги, от идеите за промяна, за демокрация, за нов живот… След това работих известно време в радио "Витоша". После отидох във в. "24 часа" като политически репортер, отразявайки БСП. Мисля, че в "24 часа" се чувствах най-добре. Специално си спомням Венелина Гочева, която тогава беше зам.-главен редактор. Не са много хората, които човек среща в живота си и които искрено му помагат. Венелина е един от тях", изповяда се пред столично списание шефката на агенция "Актив груп". Преди да оплете Станишев в любовните си мрежи, Моника бе известна с близостта си с Георги Първанов.
По време на президентските избори тя измести Нидал Алгафари и обсеби рекламата на Първанов, като прибра хонорар от няколко милиона според информация от вътрешни хора. За Йосифова се знае, че бе изключително близка и със Соломон Паси по времето, когато той беше външен министър. Тогава рекламната й агенция пак след конкурс усвои средствата, отпуснати от Външно за популяризация на Евросъюза, твърдят бивши служители на МВнР. "Ние започнахме като пиар агенция -PR Media, преди 7 години. Иначе фирмата е регистрирана през 1999-а, но първите две години се пробвахме да продаваме… месо. Хората не знаят този факт, но това са първите ми опити да навляза в бизнеса. До този момент бях минала през журналистика, учене в Лондон, завръщане в България, семейство, деца, проблеми със съдебната власт… И в един момент просто трябваше да почна наново отнякъде! Мислехме, че там, където има приятели, ще стане лесно. Със съпруга ми решихме, че можем да бъдем дистрибутори. В началото беше на месо. Оказа се абсолютно неуспешно. Аз това просто не го разбирам, не го мога, не го усещам! След което се пробвах да бъда дистрибутор на кафе, на минерална вода… Навсякъде провалът беше тотален! И в един момент разбрах, че човек е силен там, където средата му е позната и привична. Където усеща атмосферата дори на интелектуално ниво и може да се чувства креативен. Тогава нещата се случват и даже не ти тежат. Така стартирах с пиар агенцията през 2001 г. Постепенно започнаха да идват все повече клиенти, решихме да се занимаваме и с реклама. В един момент установихме, че просто дрешките ни са много отеснели – защото, когато кажем "ние сме PR Media", хората предполагат, че се занимаваме само с пиар. А ние всъщност отдавна работим върху големи проекти, интегрирани комуникации. Реклама, пиар, производство, правене на клипове, всичко!", очерта бизнес териториите си новата любима на Сергей. Бившият главен редактор на в."Труд" Тошо Тошев не крие неприязънта е и към чаровната брюнетка, обсебила сърцето на БСП лидера и към нейния бивш съпруг – банкера Венцислав Йосифов. В книгата си "Лъжата – Жан, Иван и другите" той описва гротескно двойката и дори цитира изцепката на пияния и потен Йосифов, че Тошо най-добре знаел "как се чукат репортерки на бюро" /намек за свалката с десетилетия по-младата Моника/.
По време на брака си с бившата журналистка създателят на ПЧБ си имаше доста проблеми със закона. Ексбанкерът дори бе задържан по пижама рано сутринта при шумна спецполицейска акция в дома му на ул. "Шипка" в столичния кв. "Бистрица".
Двете деца на Йосифов и Моника се събудили от виковете на баретите и тропота на кубинките им."Какво е било толкова спешно, че да го извадят от леглото въоръжени хора и да го изведат от къщи, все едно че продава наркотици!", възмути се тогава неговата половинка. И заяви, че със задържането му се "преследвали политически цели".
В заповедта за арест пишело, че Йосифов е закопчан за финансови нарушения, извършени през 1993-1995 г. Делото се водело от 1999 г. в Столичната следствена служба.
През 1995 г. ексблаговерният на жената, която през април ще дари Сергей Станишев с дъщеричка, бе издигнат за независим кандидат-кмет на София,
подкрепен от левицата и коалиция. Негов противник на изборите бе Стефан Софиянски. Банкерът успя да стигне до балотаж, но загуби изборите. Делата срещу бившия шеф на Първа частна банка стартираха още през 1996 г., когато БНБ затвори трезора. На 16 май 1996 г. УС на БНБ реши да поиска от съда да обяви в несъстоятелност Първа частна и Минералбанк. Още тогава прокуратура.та започна следствие срещу Венцислав Йосифов за отпускането на $2 млн. на финансово -брокерска къща "Ралица" – Пловдив. На банкера бе забранено да напуска страната. Следствие срещу него обаче не беше образувано. Тогавашният главен прокурор Иван Татарчев не намери достатъчно основания за виновността на шефа на ПЧБ.
Лошата за трезора 2000 година се оказа щастлива за бившия й шеф. Венцислав Йосифов се ожени за 24 години по-младата от него ексрепортерка в БНТ Моника Янова, с която живееха на семейни начала от 1995 г. Дъщеря им – също Моника, бе шаферка на сватбата.

Стр. 16, 17

В Европа парите от телевизиите връзват бюджета и на грандове, и на джуджета
Около темата с телевизионните права в последните дни се завъртя такава говорилня, че всички забравихме откъде тръгна всичко. А ключовата причина за притеснения е в това, че телевизията, която навремето изсипа два чувала с пари за противоречивите достойнства на родния шампионат, сега се мотае с поредния транш от плащането. Както впрочем се мота и през лятото и изплати дължимото с около два месеца закъснение. Клубове като Сливен, Академик, Пирин и Калиакра чакат парите на bTV като манна небесна, защото реално това са единствените гарантирани приходи, които имат да взимат – останалото е въпрос на догадки и смели планове за изгодни трансфери и пробиви в силни турнири. Имайки този силен довод наум, цялата армия от футболни хора започна на висок глас да обещава и обвинява – едни взели комисиона, пък не свършили работа, други свършили сезона, пък не взели онова, дето им се полага. Като важен говорител и защитник на онеправданите се намеси и ПФЛ – борейки се за своето място под слънцето след ерата Вальо Михов,
лигата реши да използва хитруването на телевизията
и да тропне по масата за повече правомощия. Даже управителният съвет приел нарочен "Правилник за реда за упражняване на търговските права на членовете на ПФЛ", който да регламентира как Капралов и подопечните му ще преговарят вместо Батков, Гигов, Цонев, Ганчев и останалите.
В повечето от големите първенства в Европа схемата е подобна – правата са поверени на лигата и с благословията на клубовете тя решава къде, на кого и за колко да продава. Пример като за учебниците е случващото се в английската Висша лига, където през миналата година бе подписан рекорден договор за телевизионни права. Общата сума, която Скай ще плати за възможността през следващите три години да излъчва Премиършип в пределите на Великобритания, е 1,2 милиарда паунда. Простите сметки след изваждането на отчисленията към националната футболна федерация и консултантите по сделката показват, че всеки клуб ще взима по поне 1,7 милиона паунда на месец. Според повечето участници в сделката основната заслуга за тези отлични параметри е на изпълнителния директор на английската Висша лига Ричард Скъдамор. "Борихме се за този договор цяла година преди подписването му и сега условията могат само да ни радват", коментира скромно Скъдамор и няма как да е иначе, когато само от телевизионни права клуб като
Нюкасъл може да се похвали с приход от рода на 40 млн. паунда
на сезон (за сезон 2008-2009 Свраките взимат 36,1 млн., нищо че са последни и изпадат). За грандове като Челси и Манчестър Юнайтед сумите са доста по-високи – за миналия сезон сините са взели 86 млн. паунда, а Червените дяволи са получили рекордните 104,8 милиона.
В Бундеслигата също могат да се похвалят с изгодни договори – миналото лято бе подписано споразумение, според което общата цена за правата на първенството и мачовете за купата е в размер на 1,6 млрд. евро за четири сезона. Естествено, част от сумата отива в немския футболен съюз като плащане за съдии, поддържане на аматьорски футбол, разходи за съоръжения и национален отбор. Останалото ще си поделят клубовете от Първа и Втора бундеслига – по над 400 млн. евро на година, като парите се разпределят в зависимост от представянето им. Максималната печалба от тв права за шампиона на Германия може да надмине 30 милиона евро. Интересен факт е, че немската футболна лига може да прави футболния си продукт съвсем сама, Бундеслигата притежава камери и подвижни телевизионни станции, с които да обезпечи преките предавания на мачовете. Това я поставя в много изгодно положение за преговори, тъй като предлага готова картина, която може да се продаде на практически всяка една телевизия.
Бундеслигата е третото по зрителски интерес първенство в света, излъчвано глобално в повече от 130 страни.
В класацията на зрителския интерес след лигата в Германия се нарежда тази в Италия, а преди тях са Англия и Испания. Всъщност Примера е единственият шампионат, където доскоро правата се продаваха по различна схема, а именно всеки за себе си – големите договарят големи пари, за малките остават дребните. Разликата между Реал, Барса и останалите е огромна, което до някаква степен предрешава битката за титлата и води до негативното "шотландизиране" на първенството (особено ако сметнем как разликата се натрупа за няколко сезона поред). Миналата година Sport+Markt публикува изследване, от което стана ясно, че
Реал и Барселона взимат 19 пъти повече пари
от тв права от най-малките клубове в Ла лига. Само за сравнение шампионът във Висшата лига на Англия обикновено получава под 2 пъти повече средства от последния. Което не позволява драстично превъзходство на големите поне откъм пари от тв права.
С идеята първенството да стане по-интересно наскоро Барса и Реал склониха на по-малки приходи и бе подписано първото колективно споразумение за телевизионни права. Президентът на Испанската футболна лига Хосе Луис Астиасаран коментира, че след влизането му в сила през 2015 то ще даде повече възможности на малките – ще има доста пари за отборите от Сегунда, опашкарите от Примера ще взимат поне два пъти повече от сега, а ще има и бонус "подкрепа" за изпадащите. Логично е това да направи първенството по-оспорвано, а конкурентите на грандовете – по-силни.

Стр. 21

Звездите на Би Ти Ви Светлана Тилкова-Алена, Кристина Баксанова и Венелин Петков бяха сред почетните гости на австрийския посланик Герхард Райвегер в резиденцията му. В сряда той покани на вечеря спонсорите и всички, допринесли за Виенския бал, който се състоя на 12 февруари. Негово превъзходителство направи кратък "разбор" на безупречното събитие на сезона, отбеляза приликите и разликите с големия му виенски събрат и пожела догодина председателят и секретарят на Виенския клуб – проф. Александър Йосифов и Мария Нейкова – да са все така ревностни. След което гостите отдадоха дължимото на класическия виенски шницел и щрудел.

Стр. 23

Премиерът възлага на министрите във всяка изява пред медиите да рекламират сключеното с Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) споразумение, което ще ускори усвояването на европари за енергийна ефективност. На последното правителствено заседание Бойко Борисов им поръчва, когато говорят с журналисти, да казват: "Момент, време за реклама: имаме подписан договор за 1 млрд. лв. за бизнеса. Тези, които ме чуват, да отидат при министъра на икономиката." От своя страна Трайчо Трайков получава задача да направи информационен център по въпроса. В него да има любезен и вежлив човек, който да обяснява как да се кандидатства. На големите предприятия да бъдат изпратени условията за финансиране на проекти за енергийна ефективност. По думите на Борисов това се налага, защото хората са залисани в ежедневието си и могат да пропуснат даваната възможност. ЕБВР предоставя безплатна техническа помощ за 1 млн. евро и ноу-хау, за да се кандидатства за 200 млн. по оперативна програма "Конкурентоспособност" за инвестиции в енергийна ефективност, обяснява министър Трайчо Трайков.

Стр. 4

Интернет сайтът „Ю обзървър” съобщава, че европейски правителства подслушват телефони и заплашват журналисти с големи глоби и психиатрични тестове, за да държат под контрол свободния печат.
Сайтът се позовава на материали от състояла се в Брюксел вчера конференция, организирана от групата на социалистите в Европейския парламент. Според тях освен в Унгария, натиск над четвъртата власт се забелязва и в други страни като Италия, Румъния, България и Франция. За България „Ю обзървър”, цитирайки конференцията на европейските социалистите в Брюксел, пише, че дясноцентристкото правителство се готви да прокара нови медийни закони. Те заедно с широко разпространеното подслушване на журналисти и провалът при разследването на бомбена експлозия пред редакцията на вестник „Галерия” напомнят „за предишния тоталитарен режим в тази страна”. Това е заявил на конференцията Борислав Цеков от Института за съвременна политика.

в. Стандарт | Катерина ИВАНОВА | 04.03.2011 

Половин милион лева ще даде икономическото министерство за отразяването на дейността му в медиите. Това стана ясно от обявена обществена поръчка, публикувана в Държавен вестник на 1 март. В същото време за изграждане на информационни щандове за представянето на България като атрактивна туристическа дестинация на международни туристически изложения в Румъния и Гърция са заделени 110 000 лв. С прогнозна стойност от 150 000 лв. е възлагането на изпълнител за измерване на административната тежест върху бизнеса. Със същата поръчка трябва да се даде и предложение за нейното намаляване. И без пари работодателските организации обясниха, че административната тежест върху бизнеса е твърде голяма и дадоха конкретни идеи за намаляването й – например въвеждането на електронното правителство. 320 000 лв. ще отдели икономическото министерство за доставка на компютърна и периферна техника – сървъри и сторидж, 150 компютъра и др. Отделно е обявена обществена поръчка за 91 300 лв. за доставка на преносими и настолни компютри. 200 000 лв. пък е прогнозната стойност за доставката на вентилатори, филтри и двигатели – отново за икономическото министерство. С отпуснатия на МИЕТ бюджет се стартира и обществена поръчка за около 167 000 лв. за разработване на ведомствен Уеб портал и информационна система. Друга интересна поръчка от последните дни е тази за изграждане на система за оповестяване при привеждане на икономическото министерство от мирно във военно време, като прогнозната стойност е 50 000 лв.

Стр. 8

Информация за всички събития може да намерите на: http://www.eventbox.bg/newsletter/04Mar2011.html