ЩЕ СЕ ПРЪКНЕ ЛИ НОВА ТВ7?

в. Уикенд | Георги НЕДЕЛЧЕВ | 01.07.2016 

За правото да заемат четвъртата позиция, на която допреди година-две беше ТВ7, сега се борят няколко телевизии с претенции да излъчват национална програма България Он Еър, СКАТ, Канал 3, БИТ. Доколко обаче амбициите им се оправдават и заслужава ли си да ги поставим веднага след челната тройка, за да им даваме все по-често шанс с дистанционното?

Най-мащабни са усилията на България Он Еър, зад която стои финансовата мощ на варненската групировка ТИМ/Химимпорт, собственик и на националния авиопревозвач, на когото е кръстена. С модерни офиси и студиа досами аерогарата, тази телевизия, стартирала като нишов новинарско и бизнесориентиран канал, съставен от бивши кадри на БНТ, вече повече от година опитва да се префасонира и препозиционира като национална. Отскоро има и ново лого след като доста време в горния десен ъгъл се мъдреше някаква нелепица, създадена без никакво съблюдаване на каноните в дизайна.

Допреди тези промени телевизията се олицетворяваше главно от новинарите Веселин Дремджиев (от началото на годината той вече не работи там) и Милена Милотинова, която продължава да води своето външнополитическо предаване "Брюксел 1". Навремето тя беше уволнена от БНТ заради скандала с бруталните кадри как чеченец отрязва главата на руски войник, които тя като водещ на "По света и у нас" беше допуснала да се излъчат без никакво предупреждение. "Санстефанското" усещане сега се допълва и от присъствието на Клара Маринова с нейното съботно токшоу "Q&A". През последните месеци "България Он Еър" обогати програмата си и с футболното шоу "Гол", наследник на някогашното "Пред банята" от ефира на ТВ7, с водещи Борис Касабов, Томислав Русев и Николай Александров. За да прави светско предаване от Нова телевизия бе привлечена симпатичната бивша репортерка Константина Живова. Сериозни усилия се влагат и в ПР екипа, където бяха назначени опитни кадри от Би Ти Ви.

Отскоро в ефира върви и изцяло авторското токшоу на писателката Милена Фучеджиева "Провокативно", в което тя разнищва широк спектър от наболели и често пъти доста смело формулирани въпроси: "Сексът и митовете за него", "Какво означава да си награден в България?", "Жените в политиката и политиката в жените", "Между Вог, никаба и бурката" и т.н. в този дух. В досегашните си десетина издания "Провокативно" напълно оправдава заглавието си, а водещата му задава въпроси и прави свои коментари без типичната за по-шлифованите си колеги склонност към автоцензура, която те наричат "обраност" и "коректност". Предаването се стреми да бъде по-различно и във визуално отношение, но полуаматьорското осветление и посредствената операторска работа са далеч от нивото на стилния интериор и качественото тематично съдържание.

В известна степен "Провокативно" може да се приеме като емблема на цялостните усилия на "България Он Еър". Телевизията се стреми да привлича все повече известни имена и да запълва всяка липсваща тематична ниша в програмата си (напоследък все по-смело излъчва и прилични тв сериали), но в доста компоненти така и не успява да се отърси от маргиналния си статус на монотематичен бизнес канал. В публицистичните предавания почти винаги виждаме никому неизвестни или слабоизвестни гостуващи експерти, които коментират твърде специфична и тясно профилирана материя. Това трудно може да задържи вниманието на зрителя повече от няколко секунди в моментите, в които е решил да "сканира" програмите с дистанционното. В повечето случаи се получава и парадоксът водещите на предаванията да са посмели в обобщенията си, отколкото самите гости, които поради младост, неувереност или други причини ръсят предимно азбучни истини, досадни клишета и изтъркани от повтаряне примитивни умозаключения. В истинските национални телевизии обикновено е обратното – гостите са смели и дръзки, а водещите умират от страх някой после не им се скара за това,което е прозвучало в студиото им. Сашо Диков и Люба Кулезич най-добре знаят какви може да са последствията от това…

Каналът на Нери Терзиева и Ралица Василева БИТ стартира неотдавна с почти същите амбиции, макар и да не разполага с ресурсите на БГ Он Еър. Присъствието на доскорошната емблема на Си Ен Ен в кадър, както и привличането на самобитния и опитен Сашо Диков обаче не изглеждат достатъчни,за да задържат трайно интереса на публиката към тази честота. Съчетаването на актуална публицистика с класически европейски и холивудски филми (с архивно-лошо качество на картината) е странно и объркващо. Много от останалите водещи на предавания пък нямат нито рутината, нито фасона, а понякога даже и нужното облекло, за да присъстват в ефира на канал с претенции за национален. Това, че имат остро публицистично перо, по никакъв начин автоматично не ги прави и подходящи за телевизионна изява. Донякъде е направо тъжно, че асове в професията като Ралица Василева и Диков се маргинализират, опитвайки се да издърпат след себе си цялата програмна схема на един канал, създаден очевидно прибързано и с неизяснена докрай концепция.

В конкуренцията да станат четвърта национална телевизия открай време се опитват да се намесят и СКАТ и Канал 3. Бургаската кабеларка на депутата националист Валери Симеонов нескрито залага на патриотичната карта, от години поддържа и предавания, които са любими на пенсионерската публика. Новините на СКАТ обаче са предимно регионални, а качеството и поднасянето им са обект на постоянни подигравки от "Господарите на ефира". Цялостната опаковка на този канал е допотопна, като от зората на телевизионния бизнес.

В Канал 3 зрителите години наред пък бяха свикнали да виждат "модела Диков" – как се прави риалити телевизия с минимум средства и максимум репортерско присъствие. Сега, в отсъствието на някогашния си идеолог, каналът се опитва да запази стила на директните отразявания от мястото на събитието, но липсата на качествени кадри се усеща крещящо. Повечето водещи не разполагат с нужната школовка и професионално присъствие в кадър, личи си и неспособността на продуцентско-режисьорските екипи постепенно да вдигнат нивото им. Наличието на предаване като "Беновска пита", водено от опитна и хлевоуста журналистка (без значение дали ни дразни или не), е крайно недостатъчно, за да създаде "национална репутация" на тази телевизия.

Казано обобщено, нито един канал засега няма потенциала дори да се доближи на видимо разстояние от челната тройка, а камо ли да застраши хегемонията й. И причините за това далеч не се крият само в липсата на средства – луксът на БГ Он Еър е красноречив пример за това.

Създаването на истинска национална телевизия е въпрос на дългогодишен опит, доказано ноу-хау, съблюдавано последователно и упорито, качествен екип – от водещите до последния оператор и осветител, и най-вече на самочувствие и усещане за отговорност пред нейно величество публиката.

Оказва се, че всички тези качества е много трудно да се съберат накуп. Затова и вероятността да прескачаме на каналите след №3 засега остава нищожна. Мизерно нищожна…

Стр. 35

Лора Крумова и Галя Щърбева заедно в Би Ти Ви

www.24chasa.bg I 14.08.2014г.

Мариана Векилска няма да води “Тази събота” и “Тази неделя” по Би Ти Ви от есента, но много е вероятно и титулярката Лора Крумова да не прави двете сутрешни предавания повече.

Крумова все още е в майчинство след раждането на сина си Явор. Година по-късно тя обаче имала намерение да се върне на работа, разказват хора от телевизията. Но не в събота и неделя сутринта, въпреки че токшоутата, водени от нея, имаха впечатляващ рейтинг. Самата тя била на мнение, че предаванията са се
изчерпали като съдържание и затова вече не са толкова интересни.

Нищо чудно на мястото на “Тази събота” и “Тази неделя” да се появят съвсем нови предавания. С концепция за тях всъщност на среща в Би Ти Ви скоро били продуцентите Иван Христов и Андрей Арнаудов. Тяхната компания “Междинна станция” от години прави подобни програми – първо в Нова тв, после в Тв7.

Малко вероятно е Тв7 отново да вземе тяхна продукция тази есен заради влошеното си финансово състояние след кризата с КТБ.

Дори и Иван и Андрей да не се споразумеят с Би Ти Ви, Лора Крумова май няма да се върне в познатата на зрителите роля. По-скоро ръководството на Би Ти Ви я вижда на екрана в събота следобед по времето, когато Сашо Диков прави своето “ДикOff” по Нова тв.

Когато и да е програмирана новата рубрика на Лора Крумова, тя категорично ще е съвсем различна. Дори може да има и две водещи – до Крумова да седне Галя Щърбева, казват от Би Ти Ви. Двете журналистки са били на среща с хора от ръководството на медията в началото на седмицата.

Не е изключено да имат идея за общо предаване. Те са приятелки още от времето, когато Крумова работеше в Нова тв. Сега заедно преподават във Висшето училище по застраховане и финанси в София, където водят журналистически курс. Техни студенти там снимаха през годините репортажи и разследвания за фалшификациите по време на избори, които на практика бяха излъчени от трите големи телевизии – Нова тв, БНТ и Би Ти Ви.

Засега съвместната телевизионна дейност на двете приятелки е само предположение, тъй като няма официално съобщение, че Щърбева ще напуска Нова тв. Тя води новините там, но в момента също е в майчинство и гледа първородната си дъщеря Калина. Бебчето ще навърши годинка през януари.

В момента никой от новите лица и продуценти няма договор с Би Ти Ви, тъй като повечето ръководители на медията са в отпуск. Другата седмица се очаква да се съберат, за да обсъждат новата програмна схема. На практика са подготвени три варианта какво и кога да се излъчва наесен.

Засега са сигурни само забавните формати На 21 септември стартира музикалното шоу “Гласът на България”. Преди него вероятно ще тръгне “Сървайвър” – риалити шоуто с най-висок рейтинг, което се връща на екрана на Би Ти Ви след 4 години отсъствие. Този път снимките бяха в Камбоджа.

 

Оригинална публикация

Предаването на Лили Маринкова е свалено от програмата на Канал 3

Dnevnik.bg I 4.10.2013

Предаването на известната журналистка Лили Маринкова "Вън от рая" е свалено от програмата на Канал 3.

Това ми беше съобщено от управителя Кеворк Марашлян, обясни пред "Дневник" журналистката, която е водеща на "Неделя 150" по БНР, но години наред правеше и политическо коментарно предаване в частната телевизия.

Маринкова уточни, че не са й дадени обяснения защо предаването се сваля от програмната схема. Това е право на собствениците, аз нямам никакви претенции освен морални, обясни журналистката.

"Дневник" потърси информация от ръководството на Канал 3, но за момента няма официален коментар.

Последното излъчено издание на "Вън от рая" е от 19 септември. Записът му обаче е свален от архива на телевизията, което според журналистката е знак, че нещо в съдържанието му е било неудобно или притеснително.

Случилото се е логичен завършек, след като освободиха програмния директор Сашо Диков, заключи Маринкова.

Доскорошният шеф на Канал 3 Сашо Диков напусна телевизията с обяснението, че новите собственици са нарушили обещанието си той да получи пълна независимост в работата си. Диков беше на този пост в продължение на 13 години.

От средата на юни Канал 3 е собственост на "Медийна инвестиционна организация", която го купи за 1 млн. лв. от "Елит Медиа България".

Новият собственик е е акционерно дружество, в което 49 999 акции са записани на името на Мария Опренова, а една акция притежава Кеворк Марашлян. Мария Опренова е била директор на отдел "Маркетинг комуникации" в Мтел до средата на миналата година, а от 2010 до 2012 г. е оглавявала Българската асоциация на рекламодателите (БАР).

Оригинална публикация

Сашо Диков води “Дикoff” на мястото на Мартин Карбовски в “Нова телевизия”

www.dnevnik.bg I 19.02.2013

Програмният директор и водещ от "Канал 3" Сашо Диков ще води ново предаване по "Нова телевизия" на име "Дикoff". Неговото първо излъчване ще бъде на 2 март и ще върви всяка събота между 16 и 19 ч.. Това бе потвърдено днес от телевизията и продуцентския екип, след като от няколко дни в онлайн медиите се носеше подобен слух.

Диков бе обявен като "логичният", но и "опасен" избор на екипа на компанията "Телеман" ЕООД, която стои зад предавания като "Горещо", "Отечествен фрон" и "Карбовски: Директно".

По думите на неговите автори "Дикoff" ще бъде "скроено" и "ушито" по мярката на водещия си, като обещава да бъде "мъжкарско и безкомпромисно", "ръбато, но честно", както и "спорно – и безспорно". Междувременно водещият няма да изостави задълженията и работата си в "Канал 3", а ще се отдава на новото предаване като "едно седмично задължение, което имам всяка събота между 16 и 19 ч.".

Диков сподели пред журналисти, че самият той се чуди като всички останали "как и с какъв акъл "Нова телевизия" ми поверяват цели три часа", но и благодари на медията, защото това е риск за самата нея, бяха думите му. Той обеща, че още за първото предаване готви гости, които ще са толкова шокиращи, че "дори и само да стоя и да мълча срещу тях ще е шоково".

Той наблегна също, че ще използва необичайни методи, които досега никой не се е осмелявал да използва, както и че ще продължи да задава най-неудобните въпроси, което само той си позволявал. "Едно от най-кошмарните неща в този занаят е да имаш свобода, защото свободата изисква здрави задни части и не само, за да можеш да я употребиш без да злоупотребиш", допълни телевизионният водещ.

Сашо Диков не скри, че има професионално самочувствие и че се смята за доста голям. "Журналистиката днес се е превърнала в проститутка, чието поведение – срамно или безсрамно, гледаме всяка вечер", бяха част от думите му, наблягайки, че предаването му няма да бъде водено от нечии чужди интереси или пък от намесата на ръководството на медията.

Той припомни и, че има два рекорда по гледаемост през последните години. Единият е като гост на Цветанка Ризова във вече бившето "На четири очи", когато отбелязва двойно по висок рейтинг, по думите му, а другият – като гост-водещ на сутрешния блок на "Би Ти Ви", когато резултатите от гледаемостта му показват 75 процента пазарен дял.

Освен гости в студиото на живо предаването ще продължава да показва и свои записани предварително или предавани на живо репортажи от т.нар. от екипа "долна земя", подчерта неговият главен редактор Нина Александрова.

На 2 март, когато ще бъде първото излъчване на "Дикoff", дъщерята на Сашо Диков – Петя Дикова също поставя началото на свое ново предаване в ефира на конкурентната "Би Ти Ви". Нейната 90-минутна седмична продукция ще бъде с лайфстайл насоченост, ще носи името Cool… T и също ще се излъчва всяка събота. Запитан как ще коментира това съвпадение, Диков отбеляза, че се е получило малко "латино", но и че "конкуренцията си е конкуренция", въпреки роднинските отношения.

На въпрос дали възнамеряват да предприемат някакви съдебни действия срещу Мартин Карбовски Боян Петков, един от основателите на "Телеман", обяви, че срещу него вече има заведени поне 7-8 съдебни иска.

В началото на февруари популярният водещ, писател и поет внезапно реши да се премести в екипа на ТВ7 преди да е изтекъл крайният срок на договора му с "Телеман" и вече води две седмични предавания в неделната програма на частната медия със заглавия "Предаването" и "Фронт".

Бившите му колеги, с които работи за "Нова телевизия", твърдят, че освен, че копира част от името, графиката и идеята на едно от предаванията им, Карбовски дори е използвал заснети от тях материали като интервю със сестрата на Бойко Борисов, материал, свързан с Леда Милева, както и за един ходжа, които се водят тяхна интелектуална собственост, допълни г-жа Зурлева.

На пресконференцията членът на борда на директорите на "Нова Броудкастинг Груп" Силвия Зурлева обяви още, че за първи път ѝ се случва някой да прекрати предсрочно по подобен начин действащ договор, който е валиден до средата на 2014 г.. "Етичният кодекс на българските медии въобще не се спазва", коментира тя.

На въпрос как ще коментира зачестилите в последно време преминавания на техни кадри в редиците на ТВ7 заради по-високи финансови предложения, Зурлева заяви, че отдавна наблюдава "агресивната политика" на частната медия. Според нея обаче има лоялни журналисти и служители, които знаят къде е наистина стойностната работа. Тя освен това припомни случаите с каналите TВ2 и ProBг, които "направиха нещо подобно" и "всички помним какво се случи". "Тази игра сме я играли", допълни тя и коментира, че е явно, че парите при въпросната медия не идват от реклама и са поне 2-3 пъти в повече, което е един "неправилен мач".

Оригинална публикация

 

ТВ журналистката Петя Дикова, дъщеря на Сашо Диков: Татко ме караше да правя жълти интервюта

в. Ретро | 13.01.2012

Сърдя му се, че нарича президента Първанов Гоце 

Младата и нахакана журналистка Петя Дикова била съветвана от татко си да прави интервютата си по-жълти, признава самата тя. Пипи, както я наричат всички, е отроче на популярния водещ от Канал 3 Сашо Диков и актрисата от театъра и киното Аня Пенчева. че щерка му трябва да прави по-шокиращи материали. През цялото време, докато тя беше водеща на телевизионното предаване за култура "Арт трафик", той й обяснявал, че не трябва да прави положителни неща. Тя, разбира се, не го послушала, за което съжалява и до днес. Предаването й беше свалено от ефир след 150 издания. Тогава тя беше категорична, че се чувства като партия, загубила изборите.
След това обаче звездата на Петя изгря като репортер в Би Ти Ви. В последните месеци тя все повече и повече се изявява като светски хроникьор. След като няколко месеца си търси мястото, накрая остана в сутрешния блок "Тази сутрин". Оттам разказва както за родните, така и за световните звезди. Пред нея Калин Сърменов разказа за брака си, а само преди месец тя отрази и посещението на великия пианист Ричард Клайдерман у нас. Но истинското начало за Пипи в най-скъпата телевизия започна с отразяването на сватбата на английския принц Уилям преди няколко месеца.
Назначението й в медията не минава и без шум, че тя е уредена от баща си. За мястото й като репортер така и не е проведен конкурс. Тя самата обаче е убедена, че известните й родители са станали причина за повече провали, отколкото за успехи, че не я искат, защото е дъщерята на този и онзи. Петя завършва образованието си в Лондон и е на крачка от това да не се върне, защото вече убедена, че тук никой не я приема. Въпреки това прави последен опит и се връща у нас, защото семейството й липсвало страшно много. "Ако имам дете обаче, ще се замисля дали да остана тук", категорична е Петя. Един от кумирите и в журналистиката си остава нейният баща. Тя се гордее с факта, че през всички години в телевизията той не се е продал. Смята, че успехът на татко й е резултат от поумняването на българина, защото вече са започнали да го разбират. Признава си, че с каквото и да се занимава, дава повече от 100% от себе си, за да го направи както трябва.
Много от зрителите я упрекват че ходи с тежък грим, но Петя е категорична, че само той може да скрие тъмните кръгове под очите й, причинени от умората и недоспиването.
Петя е известна и с твърде консервативното си възпитание и от двамата си родители. Често казва, че се намира в положение като в турски сериал. Тя има страх от всички вкъщи и пита за всяко нещо, което иска да направи. Макар и на 26 години, тя не смее да мръдне без разрешение. Но понякога скандалите у дома стават и за доста глупави истории. Тя и баба й били обидени на Сашо Диков. Причината се оказал фактът, че устатият водещ не искал да се откаже да нарича президента Първанов с агентурното му име Гоце. Петя вярва в институциите и е убедена, че собственият й баща не може да се отнася по този начин с държавния глава. Напук на всичко, бившият скиор не желаел да се откаже от сполучливото обръщение.
Строгите правила в семейството на Пипи пречат и на личния й живот. Има приятел, но двамата не са в добри отношения. Тя вини за това "доброжелатели", но признава, че като цяло във връзката и са се намесили доста хора. Иначе твърди, че е скучна, казва, че до себе си е имала само трима мъже.
Клюките през годините я направиха каква ли не, но Петя не обръща внимание. Въпреки че това е така сега, като ученичка тя едва издържа на подмятанията на всички съученици, които разказват каквото им хрумне за майка й и баща й.
Поредната клюка за нейното семейство идва неотдавна, когато взривиха колата на баща й Сашо. Веднага се появява клюка, че взривът е сложен от бивш любовник на Петя.
Моментът, в който тя най-силно излага на показ семейството си, е, когато заедно с майка си влиза в къщата на едно от изданията на "Биг брадър". Следват скандали и сълзи, накрая българите превръщат двете жени в отрицателни героини. Петя е категорична, че вече не помни нищо, забравила е лошото и продължава напред.
Петя става свидетел по дело срещу наркотрафиканта Зоран Стефанов. Престъпникът се оказал униформен – работел в столичния КАТ. Полицаите го хванали при караулката на "Владая". Във вратата на джипа му откриват 6 дози кокаин с изключително добро качество, а у приятелката му е намерена и още една. При тези оперативни действия обаче полицаите имали нуждаят свидетел
Спрели първата кола, която минала, а вътре се оказала Петя Дикова. Тя не се противила, а веднага дала данните си и се подписала под протокола.

Стр. 17,18-19

Един от малкото

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА | 29.10.2011

Визитка
Сашо Диков е спортен журналист, роден е на 25 юли 1952 г. в Троян. Той е бивш състезател и републикански шампион по ски. От 1 януари 1978 г. започва работа в БНТ. Остава там до 1993 г. След това отива в "Канал 3", където в момента е програмен директор и водещ на спортното предаване "Едно към едно" и на политическото "5 за 4".

"Ей, Лифтинг, защо закачаш костите на баща ми? Кажи бе, Лифтинг?" Така се обърна журналистът Сашо Диков към колежката си Люба Кулезич, след като тя има недоразумението да намекне на всеослушание нещо за отдавна починалия му родител.
"Извинявайте г-н Борисов, но Цецка Цачева, председател на парламента, обидно е някак си? А неин заместник Лъчо Мозъка? Не знаехте ли че му викат така", това пък е част от интервюто му с министър-председателя на България. За Сашо Диков няма значение кой е човекът срещу него, той му опонира със заразяваща за стажант-репортер страст. Вече 34 години.
Две седмици след като колата му беше взривена пред блока, в който живее, въпреки че премиерът Борисов заяви, че "всички знаем кои са тези хора", все още няма обвиняеми. Чуждестранните медии коментираха, че експлозията е била насочена срещу журналист, критичен към българското правителство.
"Бойко Борисов беше категоричен, когато ми се обади в нощта на взрива. Каза ми да съм абсолютно спокоен, че той не е за мен и срещу мен, а за да злепостави управляващите пред Барозу и Бузек. Излиза, че аз съм използван като един шарен параван. Така ми се струва. Истината може да излезе всякаква…", коментира пред "Капитал" Сашо Диков. После бърза да допълни: "Заплахите няма да ме откажат да си върша работата."
Мненията за Диков са само крайни. Форумите и Facebook изобилстват от полюсни реакции по негов адрес. От негативното "Сашо Диков и останалите платени от властта мухи" до "а бе тоя що не си гледа спорта, ами се занимава и с политика". Най-тежкото обвинение срещу него обаче му бе отправено от премиера, че е "човек на Алексей Петров". Сашо Диков не се притесни. Убеден е, че това трябва да се докаже с факти, и допълва: "Най-нормалното е да ме нареди в отбора на Алексей. Той очевидно смята, че всеки, който има нещо против него или "правата" линия, е "от лошите"

Между хвалбите и нападките?

Сякаш най-точно го описва един от коментарите във Facebook профила му. "Сашо Диков… единственият журналист, който задава не само неудобни въпроси, но и директно в очите казва своето мнение. Няма друг… следя предаванията му. Удовлетворен съм от смелостта и работата му. Точно, винаги право в целта." Факт е, че през последните няколко години Диков е един от малкото журналисти, които се опитват да предлагат успешни форми на гражданска журналистика. Маниер на работа, който надскача еднопосочното масово разпространение на едни и същи новини.
"Много отдавна и преди всички Сашо Диков, успя да намери точната вакса (ако си послужа с езика на скиорите, какъвто е той) как да общува със събеседниците си – директно. Даде думата на зрителите си в ефир да кажат мнението си. Да бъде чут гласът им. С това е ценен", коментира директорът на Центъра за развитие на медиите Огнян Златев.
Гледната точка на програмния директор на "Дарик радио" Константин Вълков към Диков дава друг аспект на мислене. "Принципно не приемам, че има "гражданска журналистика". Нито вярвам в нея, нито я считам за адекватна и меродавна. Не се осведомявам (или може би рядко) за това, което ме интересува от блогове, фейсбук постове и други форми на "социално" общуване. В този смисъл приемам Сашо Диков като журналист, учител на млади журналисти днес, който е по-цветен, със собствен стил на работа и поведение", категоричен е Вълков. И казва: "Бих го приел да прави свое, лично, авторско предаване. Нещо, което не изразява позицията на медията, а лично неговата."
One man show
Кое е различното на журналиста Сашо Диков – той е на всички конфликтни точки в столицата и предава на живо: заседания на Министерския съвет, в кулоарите на парламента, на заседание на Висшия съдебен съвет, на стадиона, на протестни митинги и шествия, по важни съдебни дела.
Диков не се притеснява от гнева на интервюираните. И ако доскоро от директните му въпроси страдаха президентите на футболните клубове и шефовете на БФС, сега той навлезе в полето на политическата публицистика. Със сигурност той е единственият човек в професията, който съчетава активното репортерстване с поста програмен директор на "Канал 3".
"Сашо Диков сякаш си е създал собствени правила и следва собствен етичен кодекс. Той сам си определя какво е правилно в професията и какво не. В професията обаче е трудно да се създават еталони и герои. Защото героите днес могат утре и да не са", коментира Огнян Златев.
"А бе ти да не си луд? Почти всеки ден чувам поне по веднъж "а бе Сашо ти луд ли си че ги говориш тези работи". Аз обаче говоря за неща, в които съм убеден", казва Диков. "Правя това, което всъщност съм правил цял живот вече 34-та година в журналистиката. Пък и не смятам, че правя кой знае какво. Просто показвам това, което виждам, за разлика от сума ти други, които не го показват и не говорят за него. Нашата журналистика се върна с десетилетия назад през последните 2-3 години", смята журналистът.
Според него "Бойко Борисов продължава да има един голям грях пред българската медийна действителност, че досега не е направил нищо, за да има списък "Кой кой е в българските медии". Откъде се финансират? Как се финансират? Досега нищо не е направено за изясняване на ситуацията с Корпоративна банка. Питам Бойко Борисов: Докога той ще мълчи за държавните пари в частните банки, за да не споменавам само една. Кой, как употребява държавните пари", казва Диков.
Другият задължителен въпрос към Сашо Диков е: "Страхувате ли се?" "Аз не казвам нещо невярно или не се опитвам да убедя хората в неща, които лично аз считам за важни. Ако престана да говоря това, което мисля, това което е очевадно, ще стана смешен и жалък в собствените си очи… в очите на сума ти нормални хора, като сменя тона и хъса да питам", обяснява Диков. И допълва: "Чувствам се адски добре със себе си. И е така, защото другото – да се огъвам, да слугувам… Другото не мога да си го представя. А и не мога да го правя…", казва журналистът.

Другата телевизия

Истината е, че "Канал 3" много малко прилича на ефирните лустросани телевизии. В нея може да научиш истината за разтърсваща далавера, след това да гледаш клюкарското "Жълтини", да преминеш през публицистичното "Вън от рая" на Лили Маринкова и да натиснеш дистанционното, когато започнат предаванията на гадателките с картите таро.
В "Канал 3" няма недостиг на ефирно време – телевизията е като поток на съзнанието – информира напоително, без редактиране, без монтаж, директно от екшъна. За "кабеларка" с оскъдни технически възможности това си е направо територия на истината.
В кабелния канал се приютиха "Неудобните" на Маргарита Димитрова, бивша Михнева, "Времена и нрави" на Юлиян Вучков, "Властта днес", "Без монтаж"… естествено и авторските предавания на самия Диков – спортното "Пет за четири" и политическото "Едно към едно". Всъщност моделът на "Канал 3" е наистина да бъде опозиция не само на управляващите, но и на най-скандалните далавери в обществото. В телевизията на Сашо Диков не е никакъв проблем интервюто на Бойко Борисов с Юлиян Вучков да трае час и половина, както и разговорът с неговия враг Алексей Петров-Трактора да се излъчва директно от хола на подсъдимия по делото "Октопод".
Сега Сашо Диков с усмивка обобщава най-разпространените причини за взрива под колата му в жълтата преса. "Бил съм посредник при купуването на гласове. Скарал съм се с Трактора. Вече не съм бил послушен и той ми взривил колата. Изписаха се какви ли не щуротии. Аз мога само да кажа, че досега са метнати няколко лъжи, и то лесно доказуеми, обяснява Диков. И допълва в неговия неспокоен бунтарски стил: "Все по очевидно става, че основната функция е всеки, който мисли различно и е критично настроен към правителството под една или друга форма, да отиде "под ножа", без да се подбират средствата", казва бившият спортист.
Харесван, оспорван, критикуван или приветстван – едно е вярно, Сашо Диков със сигурност ви е липсвал на пресконференциите в изборната нощ в НДК. Просто нямаше кой да задава неудобни въпроси на кандидатите за президент и техните лидери.

Стр. 32

ЖУРНАЛИСТЪТ ОТ НОВА ТВ ВАСИЛ ИВАНОВ: ЗНАМ КОЙ МЕ ВЗРИВИ

в. България днес | Бисерка БОРИСОВА | 15.10.2011

Сашо Диков настъпи много интереси

- Васко, взривяването на колата на Сашо Диков е поредното посегателство срещу журналист у нас. Как гледаш на това?

- Няма нищо странно, че за пореден път е заплашен разследващ журналист. Сашо Диков е човек, който търси истината и има куража да я каже. Рови навсякъде – в политиката, бизнеса, футбола. Настъпил е много интереси. И затова си пати. Така е в България – никой не взривява тези, които отразяват чалга концерти, бонбонени партита и подобни. Под ножа падат хора като Сашо Диков, хора като колежката Ани Заркова преди години, залята с киселина.

- Кой има полза от такива взривове?

- Групичка от хора, мутренска, която не иска България да бъде в Европа, не иска европейски закони и ред. Защото преди си е живяла много добре и е правела каквото си иска. Не е случайно, че повечето от тези взривове стават в дни, в които на посещение в България са видни европейски представители, в случая лидерът на ЕНП Барозу. Когато избухна бомбата в моя блок, пак имаше важна европейска делегация в София.

- Какво стана с разследването по твоя случай?

- Нищо не стана, разбира се! Прекратиха го на шестия месец.

- Защо? Споделял си, че имаш подозрения кой стои зад този взрив. Не каза ли това на разследващите?

- Естествено, че им казах. Но отговорът беше "няма доказателства". И когато изтече законовият срок от шест месеца, прекратиха разследването. Изпратиха ми писмо, че ако някога, някъде, нещо си се появи, ще го подновят.

- След като стана нормално журналистите, правещи смели разследвания, да бъдат постоянно сплашвани – ще останат ли студенти по журналистика, които да се захващат с такива неща?

- Знаеш ли, малко преди да ми взривят апартамента, в Нова телевизия бе пълно със стажанти. По това време бях направил репортажа за незаконното и необезпокоявано от никой прехвърляне на колите на главния прокурор Филчев и на президента Първанов. Всички стажанти се тълпяха около мен и искаха да ги обучавам, да правят същите скандални и смели репортажи. И какво стана, когато избухна бомбата във входа ми? До един тези "смелчаци" се изпариха. Но навярно не можем да им се сърдим. Инстинкт за оцеляване…

- Съседите ти как реагираха на взрива?

- Почувствах ситуацията в пълния й "блясък". Два дни по-рано всички съседи ме тупаха по рамото и нареждаха: "Браво! Гордеем се с теб!" След бомбата почнаха да ме гледат накриво. Да ме обвиняват, че им заплашвам сигурността. Изнесох се оттам вече, но майка ми остана. Някои от комшиите още не й говорят. Наслагали са катинари, заключалки, охранителни камери. Страшна работа. В интерес на истината и аз сега съм наслагал охранителни устройства в новия ми апартамент. Не смея да рискувам вече, това е тъжната истина. Смела журналистика под денонощна охрана.

- Задава ли се тотално обезглавяване на разследващата журналистика у нас?

- Навярно. Защото българинът само на думи е смел и цени свободата на словото. На практика си живурка тихо вкъщи и се спотайва. В една Чехия например при подобни случаи хората излизат на улицата. И не само там. А в България да си видяла обикновеният зрител да излезе на протест, за да защити смелия журналист?
Няма такова нещо!

- Може би обикновеният зрител не иска да гледа скандални репортажи, а сериали и риалити предавания?

- О, не! Нали има сводки. Когато направим скандален репортаж и извадим наяве далавери, рейтингът скача до небето! Почти двойно по-висок е. Значи българинът иска да гледа такива неща, но ако може друг да се зарови в мръсотията, друг да я изчисти. Ако оцелее – оцелее.

- Въпреки тези мисли ти продължаваш да работиш. Защо?

- Защото съм си такъв и това е работата, която искам да върша. Ако се откажа, все едно са ме взривили отново, този път са постигнали ефект 100%! Ясно е, че моята работа изисква много нерви, но продължавам да смятам, че си струва.

- Репортажите ти отнемат толкова усилия и нерви. Усещаш ли желание у политиците да подкрепят подобни разследвания?

- Ако говорим за настоящото правителство – да. Когато разкрия някоя далавера, веднага се обаждат, започват проверки, дела. Има вече и осъдени. Виждам реални резултати от работата си. Но при управлението на тройната коалиция не беше така. Ровя, вадя документи за нарушения, заплашват ни. Никой от управниците не си мърда пръстта, все едно ни чул, ни видял.

- Не ти ли е минавало през ума да си събереш нещата и да се махнеш от България?

- Няма да лъжа – и такива идеи ми се появиха в един момент. То не бяха заплахи с пистолет, не беше обстрел с камъни. Писна ми да ходя с охрана и си казаха: "Абе, защо не си стегнеш куфара и не отидеш да живееш някъде като нормален човек?!" Но после всичко отмина. Още съм тук и ще правя това, което смятам за редно.

- Споделял си, че като малък си искал да станеш полицай заради бялата лента на гърдите, която са носели навремето униформените. Сега, след като виждаш отблизо състоянието на МВР, съжаляваш ли, че не си полицай?

- Е, за какво да съжалявам – те вече не носят бели ленти на гърдите! Пък и с пробити обувки ходят. Шегата настрана, но има полицаи, 
които работят от сутрин до вечер. Много свестни момчета. Но системата е такава и трудът ми рядко се цени. Впрочем аз с това, което правя, малко или много съм полицай. Горд съм, че съм единственият неполицай, получил приза "Полицай на годината".

- За какво ти го връчиха?

- Един полицай бе несправедливо обвинен, за да се прикрие истинския извършител на убийство. Присъдата бе стигнала трета инстанция. Започнах тежко разследване със скрита камера и човекът бе спасен.

- От около година си семеен. Как те хареса женати ти Деница при тези опасни репортажи, които правиш?

- Ако щеш вярвай, но тя изобщо не знаеше кой съм, защото не гледа телевизия. Бяхме в обща компания, запознаха ни, харесахме се. Тя после разбра, че съм журналист.

- И не избяга?

- Няма начин! Толкова си беше паднала по мен, как да избяга! Ха-ха. Жена ми е страхотна, щура. Да си семеен всъщност никак не е лошо.

- Ти самият гледаш ли телевизия?

- Гледам разследващите репортажи, дори на конкурентните медии. И "Дискавъри" – там според законите на джунглата оцелява по-силният. Жалкото е, че в България тези закони важат за много неща.

кой е тoй

Васил Иванов е сред най-популярните лица на Нова телевизия и на разследващата журналистика България, На 6 април 2006 г. пред апартамента му в София избухна бомба дни след като Васко бе направил поредица от разтърсващи репортажи.

СЛЕД БОМБАТА ВКЪЩИ СТАЖАНТИТЕ МИ ЗАРЯЗАХА РАЗСЛЕДВАНЕТО

МИСЛЕХ ДА СЕ МАХНА ОТ БЪЛГАРИЯ

НЕ ЦЕНИМ СВОБОДАТА НА СЛОВОТО

Стр. 12

Явор Дачков и Люба Кулезич НА КЪЛБО

в. Всеки ден | 01.10.2011 

Бившите гаджета се скараха жестоко на публично място

Бившите интимни приятели Явор Дачков и Люба Кулезич, които прекараха 9 години от живота си заедно, се скараха зловещо на пресконференцията. Двамата се хванаха за гушите, докато бившият служител на НСО Пламен Устинов разкриваше скандални факти около главата на "Октопода" Алексей Петров. Бившите гаджета дори бяха седнали в противоположните краища на залата в БТА.
През цялото време Дачков задаваше пространни въпроси на Устинов, докато Кулезич протестираше. "Какъв е този полицейски разпит?", питаше водещата на "Насреща" по TV7 и бясно констатираше: "Вие искате да запушите устата на човека". Напрежението растеше с всяка изминала минута, а враждебните погледи между двамата бивши бяха забелязани от всички присъстващи на събитието. Караницата дори прерасна в обвинения за поръчкова журналистика и във взимане на тлъсти хонорари. Истинската патардия вдигаха Илиана Беновска, Кристина Патрашкова, Дачков и Кулезич, чиято караница приличаше повече на селски скандал, отколкото на официална пресконференция. Водещият Огнян Стефанов се опитваше да въдвори ред сред колегите си, но мисията беше абсолютно невъзможна. Наложи се представителят на БТА да се намеси, за да спре словесният сблъсък между журналистите. Черешката на тортата бе появата на водещия Сашо Диков, който нахлу чак след края на пресконференцията и взе да се държи като следовател. Кулезич побесня.
"Отказвам да участвам в израждането на журналистиката в бухалка и побойник. Вие сте невъзпитани груби мутри! Превърнали сте се в копие на патрона, който ви плаща. Не усещате ли, че превръщате журналистиката в мутренско-фатмашко занимание? Не случайно на баща ви са казвали Дико Куката. Вие сте достоен негов наследник", обърна се към Сашо Диков Люба Кулезич.
Избликът бе предизвикан от желанието на Сашо Диков да разпита Устинов на излизане от залата. "Вие използвате микрофона като меч, с който пресрещате хората – със заплахи журналистика не се прави!", отсече устатата водеща.
Сашо Диков не можа да се успокои дълго време от репликата на Люба Кулезич. "Защо намесваш баща ми, той е покойник?!" – не спря да повтаря той. Диков обясни, че баща му е работил в МВР, после е бил шофьор на автобус и е починал на 54 години от инфаркт.
"А вие пожалихте ли моя татко и моята майчица? Писахте какви ли не гадории за тях, че са рязали партизански глави, а те бяха най-добрите хора на света", отвърна почти разплакана Кулезич.
По-късно пред "Всеки ден" известната журналистка разкри, че е омерзена от случилия се цирк на пресконференцията. "Свидетели сме на нагли манипулации и саботаж на шепа хора, които бранят физически и писмено патрона си Алексей Петров. Това е наистина потресаващо!’ обяви Люба.

Стр. 7

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 9.04.2011 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 9.04.2011

Водещ: Държавният департамент на САЩ отчита продължаваща корупция в изпълнителната, законодателната и съдебната власт в България. В обедния осведомителен бюлетин чухме повече подробности за Годишния доклад за правата на човека, в който се говори и за натиск над журналисти. В изводите за свободата на словото и на печата се отбелязва, че българското законодателство гарантира тези свободи. Има обаче сигнали, че хората с политически и икономически интереси сплашват журналисти. Цитирани са случаи, в които журналисти получават пари от политически и бизнес лидери и от организирани престъпни групировки, за да ги представят в положителна светлина. В много случаи не могат да бъдат определени истинските собственици на някои медийни компании, се казва още в доклада на американския държавен департамент. Страхът е най-древното човешко оръжие. Много рядко обаче се говори за него, когато се говори за свободата на словото. Най-често употребяваните думички за свободата на словото са цензура, собственост, монопол, интереси. По дирите на изгубената свобода на словото, седнаха вчера журналисти в пресклуба на БТА, поканени от Съюза на българските журналисти, за да обсъдят тежката диагноза – четвъртата власт не е никаква власт, защото не е свободна. Ами не е и няма как да бъде, защото свободата е нещо, за което хората се борят всеки ден. И не само журналистите. Определено не забелязах никакъв дискомфорт от факта, че голяма част от дискутиращите колеги, чиито имена бяха огласени в едни списъци със зависимости от бившата Държавна сигурност. Едва ли случайно единственият лустрационен текст в закон в България е този в закона за радиото и телевизията, отнасящ се за шефовете на обществените медии. Подробности, би казал някой, обаче нали дяволът е в подробностите.. Разбира се, имаше доста колеги, избрали мълчанието. Още една подробност. Четивото в „Труд”, посветено на вчерашното събитие е неподписано. Не мисля обаче, че това е цензура. По-скоро е личен избор. А цензурата е бичът на медиите. На първо място обаче е личната. Този страх да не се намеси човек нейде в калта и да не се окаже между шамарите или сред сритващите се атове. Това е новина от по-миналия век, припомни с цитат Велислава Дърева.
Велислава Дърева: Не знам как можем да родим солидарността между нас. Ще цитирам един вестник за един автор. Този автор е казал много отдавна, че „много нещо липсва на българина. И свобода му липсва и така и така, и така…” – казва. „Най-важното, което му липсва на българина, това е солидарността”. Това е в-к „Знаме” 1874 г. Авторът е Христо Ботев.
Водещ: Несвободата на словото вчера бе наречен монопол, който пълзи към двата най-тиражни вестника у нас. Какво е спасението? Ще попитаме председателят на Съюза на българските журналисти, г-н Милен Вълков и Сашо Диков, необичайно мълчалив на вчерашната кръгла маса. Разбира се, няма да пропуснем и най-цветната позиция, която се чу вчера – тази на Велислава Дърева. Как реагираха на политическите скандали традиционните и нетрадиционните медии, както напоследък е модерно да се наричат социалните мрежи, ще коментираме след малко с експертите на фондация „Медийна демокрация” Николета Даскалова и Марина Кирова, както и с политологът от фондация „Конрад Аденауер” Християна Христова. Безспорно най-горещият политически сюжет на седмицата беше енергийният. Различен подход към събитията се надявам да донесе Александър Кръстев, създателят на сайта „аз чета”,място далеч от кампаниите, които идват и си отиват, място, любимо на четящите хора, за които със сигурност може да се каже, че всеки ден търсят истината по един доста почтен начин, чрез четене и споделяне. Александър Кръстев е номиниран за „Рицар на книгата”. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Кристина Рильовска, Деси Сапунджиева, Цвети Николова, Галя Траянова и аз, Ирен Филева.
Клубът на журналистите
Водещ: Истински октопод е пропълзял в нашата медийна среда и се опитва да превземе и последния бастион, двата най-тиражни български вестника – „Труд” и „24 часа”. Това дискутираха вчера журналисти, поканени от Съюзът на ългарските журналисти в пресклуба на БТА. Безспорно най-цветният коментар, който се чу на тази дискусия беше този на Велислава Дърева.
Велислава Дърева: Тогава един от неговите създатели, един от създателите на в-к „24 часа”, произнесе сакралното изречение „аз не правя вестник, за да се чете, а – за да се купува”. Сега вече новите монополисти, като в еволюция могат да кажат спокойно – ние не правим вестници нито за да се четат, нито за да се купуват, а за да купуват. Те да купуват. Да купуват, да продават, да препродават, въобще да въртят всякаква търговия. Когато говорим за монопола, в собствеността, в разпространението, в рекламата, пропускаме това, че този монопол означава монопол на цензурата. Цензурата е тотална. Тя също е монополизирана. Защото тя принадлежи, значи както всичко принадлежи на интересите на властта, така и цензурата е в нейните ръце. Ако тук, там е останал някой цивилизован остров, то просто е по някакво стечение на обстоятелствата, може би. Не зная. В момента позата замени позицията, интригата замени истината, клеветата замени принципите. И можем да продължим с тези тези и антитези. Това е печалният факт. Извинявайте много, но 20 години българските журналисти се самооблащаваме с измамата, че сме някаква четвърта власт. Няма такъв филм. За най-велико наше съжаление, една много голяма част от българските журналисти са всъщност най-долнопробен обслужващ персонал на властта, която и да е тя и докато е на власт. Защото т. нар. четвърта власт, ужким, медиите най-много обичат сутрин да се събудят в чаршафите на властта.
Водещ: Добър ден сега на председателя на Съюза на българските журналисти, г-н Милен Вълков! Как да бъде спрян октопода?
Милен Вълков: Добър ден и на Вас! Ами, вижте. Значи, всъщност искам да направя едно уточнение, че тази наша дискусия, посветена на медийната концентрация, както сме свикнали да казваме, беше насрочена доста преди да избухне скандала с бившите ВАЦ-ови вестници. Използвам това, понеже е по-ясно на всички. Така че това е част от нашата програма за обсъждания по актуални журналистически въпроси. Значи, ние си даваме ясната сметка, че с една дискусия трудно може да се попречи на опитите за пълна концентрация на медиите, но нашата основна цел е да започнем да говорим за това открито, с участие на самите журналисти от една страна и от друга страна, да се опитаме да привлечем вниманието и на властимащите и на тези, които могат да окажат някакво влияние върху този негативен процес.
Водещ: Повечето от включилите се в дискусията вчера говориха за солидарност. Направи ли Ви обаче впечатление, че мнозина мълчаха?
Милен Вълков: Вижте, това, което аз от години повтарям е при нас в България липсва т. нар. журналистическа солидарност. Тя съществува в много държави. Но за това ниво на този процес в България естествено има значение и икономическият фактор и най-вече – политическият фактор. Аз ще си позволя да не се съглася с една от констатациите на Велислава, която дълбоко уважавам и в повечето случаи винаги е била права. Аз не бих казал, че журналистите са сведени. По-скоро собствениците на медии, които диктуват условията, принуждават журналистите да играят тази роля, т. е. Да работят по тяхната свирка. Аз много добре знам, че в цял свят собствениците диктуват условията на определени медии, но тогава, когато концентрацията съществува, тогава вече и собствениците се обединяват и по един и същ начин влияят, и в една и съща насока, върху работата на журналистите.
Водещ: Между другото, една дребна подробност. Материалът, посветен на вчерашната дискусия в „Труд” е неподписан. Защо, според Вас?
Милен Вълков: Ами, според мен, въпросът не се нуждае от отговор. Значи, вижте…
Водещ: Напротив, нуждае се.
Милен Вълков: Ами, то е ясно. Защото очевидно новите собственици на двата най-големи вестника, както сме свикнали да наричаме „Труд” и „24 часа”, просто не желаят да заемат позиция по този въпрос. Но тъй като те не могат да отминат дискусията, тя е важна, жизнено важна, затова именно прибягват до този, изпитан много отдавна, способ – публикуване на каре без автор и без позиция отдолу с автор.
Водещ: Не е каре. Цяла страница е.
Милен Вълков: Не, не. Аз имам предвид… Не, не, не. Разбирате ли? Аз имам предвид, това може да е каре, може да е цяла страница, може и да е две. Но въпросът е тогава, когато дадената…
Водещ: Публикувано е даже изложението на Ива Николова, обаче авторът?
Милен Вълков: Вижте, това показва, че една от целите, които посочих по-горе, със свикването на подобна дискусия, все пак започват по малко да се постигат. Тоест, да започнем да говорим и това да стане достояние на обществото и самите ние, журналисти, говорим по тези въпроси.
Водещ: Аз много исках да чуем и Сашо Диков, но засега той не си вдига телефона. Той вчера беше необичайно мълчалив. Даже пропусна похвалите за телевизията, в която работи. Аз, обаче, един друг въпрос искам да Ви задам. Можете ли да мотивирате вашите членове, когато са с власт, да не злоупотребяват с нея или да не участват в локаут на колеги журналисти, например?
Милен Вълков: Вижте, ние се опитваме да мотивираме колегите, но за съжаление този процес е двустранен. Докато самата колегия не осъзнае, че без това няма начин просто да съществува свободно и в интерес на обществото или както сме свикнали да казваме, да изпълняваме журналистическите си функции, трудно би могло да се постигне това нещо. Но аз мислих и тук искам да отворя едни скоби и да кажа. Преди месец ние имахме една среща посветена на най-общо казано, журналисти срещу корупцията. Това ни беше втората дискусия. А третата дискусия, която предвиждаме след месец, тя ще бъде, посветена на колективното договаряне и рамкиране на условията на журналистическия труд. Тези три въпроса са изключително важни и в крайна сметка тяхната цел, на всичко това, е да се изгради една, доколкото е възможно, разбира се, обща журналистическа позиция и в крайна сметка да се стигне до солидарност.
Водещ: Да се стигне до солидарност, казвате…
Милен Вълков: Или поне до зачатъци на солидарност, нещо, което аз не бих казал, че съществува в България.
Водещ: Имате ли коментар за подробностите, които чухме, за Годишният доклад за правата на човека на Държавния департамент на САЩ, в който се говори за това, че свободата на словото и печата са защитени от българското законодателство формално, но неформално картината е друга?
Милен Вълков: Вижте, за съжаление това е факт и ние до преди няколко години бяхме на по-добра позиция, сега сме, мисля, че сме след 67-о място по отношение свободата на медиите. Да. Погледнато нормативно, от гледна точка на законите, имаме, включително и в Конституцията, заложени моменти, които фиксират и регламентират това нещо, но това, на практика, не се използва. И знаете ли, аз тук ще кажа, че голяма е вината на властимащите, независимо от какво, дали са леви, десни, центристи и т. н. Аз веднага ще Ви върна към началото, когато немската групировка ВАЦ закупи „Труд” и „24 часа”. Ами тогава, вече не си спомням точно от коя страна беше сезирана Комисията за конкуренция, но тя след доста дълго време излезе с едно абсурдно решение, че видите ли нямало никаква опасност от монополизация. Така че това, което се случва днес, то е резултат на дългогодишно нежелание на властимащите да не допуснат това негативно явление. Тук веднага искам да Ви кажа, че подобни явления съществуват и в доста европейски държави, т. е. Негативни явления, разбира се, като вземем примерно Берлускони, във Франция и т. н.
Водеща: Това е така, да. Факт е. Нашите по-ревностни слушатели знаят как една френска банка изкупи регионалния печат и влияе на селскостопанските политики. За Берлускони е излишно да казваме, разбира се.
Милен Вълков: Точно така. Да, вижте, но тук стигаме пак до солидарността. Всички ние сме свидетели какво става в Италия – постоянни журналистически акции срещу това нещо.
Водещ: Достатъчно е да гледаме и в Гърция какво се случва в момента.
Милен Вълков: Да. Аз щях да кажа. Вие ми взехте думите. Да. В Гърция, във Франция има. При нас – още сме далеч, за съжаление, от тази масова проява на колегията.
Водещ: Ами, може би просто дяволът е заровен в подробностите и трябва да се замислим и за това. Благодаря Ви за това включване! Милен Вълков, председател на Съюза на българските журналисти, с коментар за вчерашното събитие, вчерашното обсъждане в пресклуба на БТА. СБЖ го организира. Ставаше дума за свободата.
Клубът на журналистите
Водещ: „Клубът на журналистите” започваме с коментар за най-горещата, най-горещият политически скандал на седмицата – енергийният. Мнозина експерти твърдяха, че неговото разрешение ще дойде в неделя. Струва ми се, че посоката беше начертана още снощи след интервюто на премиера в „Панорама”. Как реагираха традиционните медии, класическите медии и социалните мрежи, които експертите все по-често наричат нетрадиционни медии? Това ще коментираме днес с експертите от фондация „Медийна демокрация” Марина Кирова и Николета Даскалова и с политологът от фондация „Конрад Аденауер” Христина Христова. Здравейте!
Групово: Здрасти! Здравейте!
Водещ: Николета, да тръгнем от най-подвижните, от сайтовете, новинарските сайтове. Как реагираха на противоположните новини, които идваха?
Николета Даскалова: Започвам с това изказване, което Вие направихте в началото, че дяволът, може би, е в подробностите. Ако се възползвам от това ваше сравнение, трябва да кажа, че новините бяха изключително дяволити, т. е. Изключително изпълнени с подробности – и по този скандал, скандалът с подписването на документите по проекта АЕЦ „Белене”, и по другият голям скандал от последните две седмици – скандалът със собствеността на „Труд” и „24 часа”, бившите ВАЦ-ови вестници. Мога категорично да кажа, че в консенсусния дневен ред на медиите, позовавам се основно на новинарските сайтове, мисля, че тази констатация важи изобщо за новинарските медии, новината за подписването, скандалът около подписването на документите по АЕЦ „Белене” предизвика изключително мощен интерес. Само за, данни ще цитирам, само за три дни тази новина предизвика, така, беше топ новината в новинарските сайтове. В три поредни дни беше топ новината и само за три дни успя да предизвика 77 уникални информационни единици. Не броим тук мултиплицираните, мултиплицирането на информацията от сайтове, които копират други сайтове.
Водещ: Нека тук за секундичка да спрем, защото имаме редкия шанс да чуем и Сашо Диков, когото очаквахме малко по-рано да чуем. Ще Ви помоля да си сложите слушалките, ако искате да го чуете! Добър ден на Сашо Диков! Г-н Диков, здравейте!
Сашо Диков: Здравейте!
Водещ: Вчера бяхме заедно на кръглата маса, организирана от Съюзът на българските журналисти и посветена на свободата на словото, където главният виновник за несвободата беше посочен октоподът, който пълзи към двата най-тиражни български вестника. Необичайно мълчалив бяхте обаче. Защо?
Сашо Диков: Ами бях необичайно мълчалив, защото в един момент ми идваше вече да, някъде към петдесетата минута да прекъсна това празнословие, защото не виждах никакъв смисъл от и нищо ново от това, което се говореше там. Отделно от това, след 11 ч. Трябваше да си тръгна, защото трябваше да отида в Парламента. Тук ние продължаваме да си говорим, от пусто в празно да претакаме, без да има каквато и да е било полза и без нещо конкретно да се каза. Плаши се октопода, в лицето на Ирена Кръстева, Делян Пеевски, митичният банкер Цветан Василев и т. н. И т. н. Без нищо да излиза наяве, но по-лошото е, което е по-лошото, че то едва ли от една такава дискусия нещо може да стане, но по-лошото е, че нищо не правят и органите, които трябва да направят това нещо. Аз съм задавал директно въпроса, и на Симеон Дянков и на Бойко Борисов, какво става, защото първоизточникът на цялата тази история е, какво става със съдбата на парите на държавните фирми, които са в частните банки? Нали то имаше едно открито, когато изпищяха единайсетте главни редактори миналата година в един момент, когато видяха, че нещата с разпространението ги изтърват и са на практика монополизирани. Изпищяха, излезе една информация за как са разпределени банките. Видя се, че почти половината пари са в Корпоративна банка, след това и … банк, и Си Банк и т. н. След което уж щяха да се взимат някакви решения за…
Водещ: Обаче минаха трите дни и чудото…
Сашо Диков: Минаха. Всяко чудо за три дни. Някакви обтекаеми правила уж бяха възприети. В крайна сметка така и не се разбра какво е новото положение. Наскоро питах Дянков в Парламента какво става с парите на държавните фирми, нещо и той смотолеви. Преди около месец, може би, питах Бойко Борисов какво става, щяхте да взимате някакви мерки. И той нещо смотолеви. Никаква конкретика.
Водещ: Никаква прозрачност
Сашо Диков: Никаква прозрачност по случая. Наскоро правих интервю с Алексей Петров, преди десетина дена, в което той ясно и категорично каза, че парите се взимат при лихва от държавните фирми 1% и се раздават на 10% след това лихва за клиенти на банката. От там се генерира сериозен ресурс. Той каза при положение, че в Корпоративна банка има около 500 млн., 10% са си едни 50 млн. Само че абсолютно никой не взима никакво отношение и мерки. Казвам никой от страна на управляващите. От там трябва да се вземат. И интересно е, че никой до този момент, а вече година и половина става близо, нищо – мълчание, траене, увъртане, усукване и т. н.
Водещ: И сигурно заради това хора с икономически и политически интереси сплашват журналисти и това е един от основните изводи на Държавния департамент на САЩ в Годишния доклад за правата на човека?
Сашо Диков: Държавният департамент и той да пише дълбокомислени доклади, два пъти по линия на евро социалистите се организират кръгли маси, дискусии, и тук и в Брюксел, и нищо и половина. Може би единственият доклад беше това, че когато имаше в Брюксел конференция за свободата на медиите с, така да се каже, съдокладчици Валерия Велева и Боби Цеков, при двама специални пратеници на „Труд” и „24 часа”, на другия ден една сричка не излезе в двата вестника. Така че печалните примери в тази насока са безбройни. Иначе сълзливите призиви от тази дискусия вчера, виждате ли как нямало солидарност. Абе, каква солидарност в този зверски капитализъм? За каква солидарност да говорим и за какви там, нещо, едва ли не някакво съюзяване, синдикални глупости и тем подобни неща.
Водещ: Няма как да има солидарност при положение, че някак си членове на една организация участват в локаут на журналисти, защото…
Сашо Диков: Ама не. Тъй че нещата са, според мен, пределно ясни, жестоки, очевадни и къде… ще отчитаме някаква дейност, правим някакви дискусии, казват се някакви очевадни неща, от които нищо не последва. Пак казвам, основната беда е в това, че управляващите, които могат нещо да направят, те очевидно и очевадно имат някакъв интерес да не правят нищо. Това е очевадно, защото не може всичките пари, доколкото знам, в енергетиката да са в една банка. Никой да не казва при какви условия. Никой да не казва, може би пък наистина Цветан Василев да е гениален банкер и да предлага най-добрите условия, но някой да каже. Някой да каже да, така са нещата. И така, като гледам, продължават. Какво да, какво да…
Водещ: Всъщност няма място за изводи. Свободата е нещо, за което трябва всеки ден да се борим и да задаваме тези въпроси, докато не получим отговор. С риск да бъдем набедени за черните овци.
Сашо Диков: Ами, сега това е така. Нали? Ние сме. Премиерът Бойко Борисов скоро каза, основната функция на журналистите е да задават въпроси, докато не получат отговори. Само че не е лошо и той да почне той да дава пример в тази насока и най-после да … там Дянков или когото трябва и най-после да дадат отговор, този отговор, който го чакаме от сума ти време, сигурно ще стане година вече, за държавните, за парите на държавните фирми в частните банки. Защото става дума за наистина, ако схемата, която Алексей Петров описа и която още миналата година, даже не миналата, а по-миналата, 2009, малко след победата на ГЕРБ, той я е описал, тази схема, пред омбуцмана тогава още като служител на ДАНС – значи, какво правим? Схемата е ясна, само че за едно денонощие тази групировка обърна позицията си и изведнъж от най… от Боко Тиквата, Боко Тиквата се превърна в принца, за тях. И какво правим? Изведнъж тишина. Тишина и никой не казва какво става и как става. Така че…
Водещ: Ами, сега се сещам, че те може би са намерили жабата, целунали са я и…
Сашо Диков: Ами, нещо си има. Не че нищо не последва. В момента, когато Алексей Петров прати писмо до Дянков как да се свалят лихвите по пазарен принцип, а именно да се изтеглят парите на държавните фирми и да се пратят в държавната банка, насърчителната банка, след един месец го арестуваха. Другият, който, Дамбовеца, т. нар. Дамбовец, който прати писмо, че иска да управлява „Кремиковци”, само да му дадат при финансиране, осигурено всичко, след 15 дена – оп и той в ареста. Не знам да има такъв случай в световната история, някой да иска нещо да прави за държавата, да осигурява работа, пристанища, жп и всичко останало, и двамата вътре в ареста с този смешен и измислен октопод, тъй като с това започнахме.
Водещ: Тъй като много се говори за това, че не сме никаква четвърта власт, може би, за да бъдем по-ефективна четвърта власт, не само не трябва да питаме, но и не трябва да забравяме, образно казано, „История на заболяванията”, защото в цитираните от Вас случаи, така, дяволът е в подробностите, може би?
Сашо Диков: Ама каква четвърта власт, като на мен, аз се чувствам крайно неудобно, ние то бива, бива, то не знам докъде е безхаберието на журналистите, докъде е страха на собственици или главни редактори и от къде до къде стига слугинажа. Сега не може. Освиркват заместник-министъра Димитър Тодоров в зала 1 на НДК и никой да не смее няколко дена дума да каже. Ако каже, „Труд” каза нещо, го каза на трийсет и не знам коя страница, на майната си, накрая забито нещо, което е за първа страница отвсякъде. Защо? Защото освиркаха го в опита му да прочете приветствие на премиера. Слугинаж безподобен. Премиерът каза „ай, гледай си работата, на теб ще отговарям”. Не знам дали на колежка каза, на мен ли? Няма значение Същото мълчание. И хиляди други неща, които…
Водещ: От Нова телевизия, да.
Сашо Диков: … показват уникално, аз, просто, не ми е ясно и не мога да проумея за какво става дума. За да стигнем до този апотеоза, с историята, който Ви обясних за Брюксел и конференцията и свалянето на материалите на специалните пратеници на „Труд” и „24 часа”. Това в 2011 г. се случва, което ми е вън… че аз не знам, не знам? 2011 г. да се свалят материали за събитие, където си пратил хора в Брюксел, където българи участват, където темата е свобода на медиите. Някакви такива неща или очевадни факти, да не говорим…
Водещ: При което картината за България беше най-бледа. Там най-изразителни бяха италиански и френски репортери.
Сашо Диков: Не, не. Оставяме ги. Имаше хиляда варианта да излезеш от ситуацията. Естествено. Какво толкова ги уплаши? Валерия Велева ли? Какво ли? Де да знам и аз? Аз си продължавам да чакам отговор на въпроса – защо? Ей така поставих въпроса там, защо. Пример, който аз не помня от години да се е случвал. При това става дума за два частни вестника. Разбирам там държавната телевизия, радио. Въпреки че съжалявам, че в идеалната ситуация, която е сега, при този тотален слугинаж, с изключение на конвулсиите на, сега,тотален слугинаж, сега е златният момент за Националното радио и телевизията да изпъкнат, като някакви такива медии. Поне аз, айде за радиото не искам да казвам, отнасям се със сериозно отношение към немалко неща, които се правят, но телевизията, една година от новото ръководство, да стигнат до идиотската идея, до „Екип 5”, което говори, ми говори на мен, за такава импотентност, творческа и програмна, че няма накъде повече. Но пак казвам, това са някакви мои, ей такива, поредни чудения и маения и блещения, които вече не знам дали има нещо, което да ме учуди на нашата мизерна медийна сергия.
Водещ: Очаквате ли, примерно Валерия Велева да потърси работа при Вас?
Сашо Диков: Ами, дали очаквам или не, не знам. Това, този въпрос е към нея. Този въпрос е към нея. Аз, доколкото знам, сега си е намерила работа в Нова Телевизия. Тъй като Валерия Велева е голяма фирма и голямо име, предполагам, че тя ще иска и съответната голяма витрина, пред която, така, да показва качествата си. Тъй че…
Водещ: Ясно.
Сашо Диков: … може би, може би не случайно…
Водещ: Солидарността определено не се случва на кръгли маси.
Сашо Диков: Няма как да се случи. Няма. Това са…
Водещ: Тя се случва в ежедневието. Тогава…
Сашо Диков: Това са някакви глупости, които са, по начало не виждам как могат да стана.
Водещ: Благодаря Ви за този коментар! Сашо Диков пред „Клубът на журналистите”.
Ние спряхме, спряхме на най-интересното май, с Николета Даскалова от фондация „Медийна демокрация” – там, където обяснявахме за броя на публикациите.
Николета Даскалова: Да. Обяснявахме за масирания новинарски интерес към скандала с проекта АЕЦ „Белене” и конкретно с подписването на въпросното допълнително договорно споразумение. Наистина достигна едни много високи, пикови стойности, съизмерими, засега процесът и явлението е в движение, очакваме бъдещи развития, но може би ще се, може би е съизмеримо с големият новинарски интерес в началото на годината към СРС-тата. Засега това се очертават, във вътрешната политика, двете големи теми и големи скандали от началото на годината. Както знаем, скандалът още, не от вчера и от днес, е много силен, много мощен инструмент за привличане на внимание в медийното, изобщо в публичното пространство, в политическото пространство. Но ако трябва, едно друго интересно сравнение, ако трябва да съпоставя двата скандала и новинарският интерес към двата скандала, политическия и медийния,, трябва да кажа, че с много по-ниска новинарска стойност е скандалът, свързан със собствеността на „Труд” и „24 часа”. Да, да. Чисто като новинарски интерес, като новинарска стойност.
Водещ: Християна Христова, политолог на фондация „Конрад Аденауер”. Да Ви попитам намерена ли е точната мярка, така щото новинарският поток да стигне до хората, а не да ги накара да спрат да слушат и да се интересуват?
Християна Христова: Аз мисля, че не е намерена точната мярка, тъй като липсва една мащабна информационна кампания. Тъй като, от една страна, виждаме, че се представя позицията на президента за референдум в полза на „Белене”. От друга страна, излязоха данни на Център за изследване на демокрацията, според които населението е много слабо информирано, в Европа ние сме на едно от последните места. И на фона на събитията в Япония, на фона на европейските реакции за стрес-тестове на АЕЦ-овете, аз мисля, че това просто е една задача от жизнено значение, да се направи една мащабна информационна кампания и да се представят позициите и на отделните партии, тъй като, като четем различни медии, виждаме съвсем различни представяния. Някои казват, според някои медии „Белене” трябва да се строи, тъй като има най-добрите предпоставки за сигурност. Според други, „Белене” се намира в земетръсна зона и трябва да се премине към алтернативата изграждане или доизграждане на „Козлодуй”. Така че тук, според мен, …
Водещ: Много започнати разговори. Много започнати разговори и коментари, които са…
Християна Христова: Да, да. Едно объркване на читателя. Това е…
Водещ: И как реагира обърканият читател? Марина Кирова следи социалните мрежи, които експертите непрекъснато наричат новите медии.
Марина Кирова: Да. Много интересно реагират читателите и тяхното мнение определено се различава от това, което четем в т. нар. традиционни медии, било то преса, било радио и телевизия. Факт е, значи, двата големи скандала, за които Ники спомена, да се разцепят и за АЕЦ „Белене” и да предизвика широк медиен интерес. Какво се получи обаче? Това, което се появява като официална позиция на страниците на традиционните медии, в традиционните медии, било то преса, няма значение, телевизия. Това е официалната държавна политика. Тук, таме и някой вкарва някой експерт, като това е рядко срещано. Анализи и коментари също не са чести. Как реагира обикновеният читател, зрител? Какво пише той? Много интересен начин. Неговото мнение коренно се различава от това, което е на традиционните медии. Има много често, разбира се, съвпадащи. Има хора, които смятат, са поддръжници на това правителство и смятат, че…
Николета Даскалова: Мисля, че час и половина, след като Трайчо Трайков обяви, че ще уволнява Красимир Първанов, излезе във Facebook, двете странички излязоха, после едната изчезна, но пак се появи.
Марина Кирова: Да. Това означава изключителна активност на тези хора, които имат достъп до информация и целта им е и другите техни съподвижници, съмишленици да имат също достъп до информация. Те целят всичко да е прозрачно. Но това, което те направиха е, че ако до миналата година Бойко Борисов беше един доста по-положителен герой в социалните медии, било Facebook, било блогове, било различни форуми, сега той става основен антигерой. Какво се получава? Значи, много от тях са разочаровани и казват, аз досега подкрепях г-н Борисов, но целият този скандал с Мишо Бирата, замесване на името му в корупция, сега с АЕЦ „Белене” и със скандала Трайков-Златев…
Водещ: Дянков?
Марина Кирова: Не. Златев. Скандалът Трайков-Златев и после Трайков-Дянков, показва едно много различно… Нали бяхме с Ангела Меркел, нали бяхме за Европа. Какво става? Защо сме за Русия? Включително, мен ми е неудобно, има такива реплики, които не бих искала да ги кажа в ефир, но много крайно вече е мнението на социално-ангажираните потребители, на хората, които са в нета и за съжаление, мисля, че точно на този фронт, на фронта на социалните медии, той показва истинското мнение на обществото и те показват една картина, която съвсем не е в полза на правителството.
Водещ: Което значи, че традиционните медии трябва да обръщат повече внимание на този канал за общуване с хората, защото това е един от шансовете да се научи какъв е дневния ред на хората. Останете с нас. Продължаваме след…
Клубът на журналистите
Водещ: … хората да не бъдат убедени, да не вярват на тезите, с които ги облъчват. Какъв е изводът? Политологът от фондация „Конрад Аденауер”, питам Християна Христова. Никой не печели в тази ситуация, като че ли?
Християна Христова: Да, никой не печели. Лошото е, че самата медийна свобода става заложница на интеси, несвързани конкретно с медиите. А според мен, и структурата на собствеността на медиите в момента е много обезпокоителна, тъй като хора, които не идват от медийния бизнес, придобиват медии. На теория, не би трябвало собственикът на една медия да се намесва в редакционната политика, но на практика, знаем, че това въобще не е така и винаги има някакво влияние. Може би не е директно упражнявано, но самите журналисти много пъти са подложени на изкушението на автоцензурата и на едно по-положително отношение към собствениците на медиите.
Водещ: Всъщност автоцензурата едва ли е въпрос на изкушение. Тя е, може би, въпрос на оцеляване и това е проблемът.
Християна Христова: Да, въпрос на оцеляване. Да. Това е нещо, което се сочи винаги в международните доклади за България. И дори ако погледнем международни институции като „Репортери без граници” или IREX (International Research and Exchange Board) или Freedom House, интересно е, че откакто сме влезли в Европейския съюз, винаги рейтингът на България се понижава. Една много интересна тенденция, тъй като от една страна сме европеизирани, от друга страна, се влошава нашата медийна ситуация.
Водещ: Тоест, ние чакаме общоевропейските правила, които да ни помогнат да излезем от тази мимикрия или как да го наречем?
Християна Христова: Чакаме ги. На теория не би трябвало да ги чакаме, тъй като член на Европейския съюз се предполага, че сме постигнали някаква европейска зрялост. Но може би, да. Има някакъв момент на отпускане и на по-несериозно отношение към задълженията, които сме поели към Европа.
Водещ: Марина Кирова, експерт от фондация „Медийна демокрация”. Какво казват така по-активните хора в социалните мрежи? Какви съвети дават на журналистите?
Марина Кирова: За съжаление, това, което те се обединяват, че на журналистите много, много не бива да се вярва. Смятат, че те казват твърде поръчкови или пък поръчани неща, в смисъл, редакционно поръчани, което никак не е добре за имиджа на журналистиката. Никак не е добре за доверието в нея. Получава се едно противопоставяне, наистина, на дневният ред на обществото, който виждаме в медиите.
Водещ: Сега ще Ви върна към едно старо писмо. Цитирам: „показват се репортажи вместо новини. Уж аналитични изследвания спират до поводите за ставащото и подминават причините. Незавършеността на поставените проблеми, кара читатели, зрители, слушатели да вярват, че някой за нещо си плаща, та да се скрие истината. А напоследък родните политикани и всякакви временно управляващи, се научиха да следят и форумите и си правят изводи за отношението на хората.”. Това е едно много старо писмо. То е повод за кнфликт между модератор и човек, който си е позволил да коментира във форума на в-к „Сега”. Не е нещо ново. Да попитам Николета. Сега подобни писма могат ли да се пишат?
Николета Даскалова: Могат, разбира се, да се пишат, но в смисъл, че се случва нещо друго. Просто, гражданите и медиите на гражданите, те вземат една ниша, която в останалите, мейнстрийм медиите, така да ги кажем, отсъства. И това е, т. е. Не само, че отсъства, но е и слабо развито в България – липса на качествената журналистика, именно коментарната журналистика също. И това много ясно си личи в характера на отразяването на такива скандали, изобщо на новинарски значими събития. Ето, да вземем дори най-пресния случай, който сега коментираме. Казахме, че отразяването достига едни пикови стойности, но много гледни точки се даваха, много интерпретации чухме, представителите на почти всички засегнати институции и почти всички политически партии казаха своя глас, дадоха своята интерпретация, но на базата на една морална оценка на това кой какъв е, кой добрия и кой лошия в цялата тази ситуация. В крайна сметка, нещо наистина много важно, какво всъщност е атомна енергия, какво трябва да се прави, оставаме недоизказано,недоговорено. Така, както и Християна цитира доклада на Центъра за изследване на демокрацията, България е най-слабо информираната страна по този въпрос. И в смисъл, че се случва нещо много важно – гражданските, медиите на гражданите, блогърите, потребителите в социалните мрежи, те интуитивно, те усещат липсата на качествена, на коментарна журналистика и запълват тази ниша, сами търсят ориентири във външни медии.
Водещ: Сега е момента в нашия разговор да включим и един кандидат-рицар. Добър ден на Александър Кръстев! Много се радвам, че сте номиниран за „Рицар на книгата”. Вие сте създател на „Аз чета”, сайтът „Аз чета”, който е далеч от кампании. Това е едно място, където се събират хората, които обичат да четат, да споделят и по този начин са избрали да търсят истината. Та в „аз чета” тези, скандалите, за които ние говорим тук, по някакъв начин появиха ли се?
Александър Кръстев: Ами тези конкретно, за които си говорите, не. Но общо взето ние опитваме да покриваме „скандалите”, шеговито в кавички да ги сложа.
Водещ: Класика. Напомняме, че всичко е написано в дебелите книги някога.
Александър Кръстев: Не, друго имах предвид. Скандалите, които се случват примерно около издателския бизнес, около всичко с книгите. И когато миналото лято ГДБОП направи акцията срещу сървърите на сайта „библиотеката”, и както искате го наречете, „читанка”, всъщност при нас се получи доста сериозен дебат, в който имаше за и против. Ние дадохме гледната точка и на издателите. На МВР нямаше как, понеже от там казаха, че много … не общуват, официални искания за интервюта и такива неща. Но отдолу доста активно се включиха обикновените потребители и всеки опитада даде наистина разумни доводи по това какви са две, трите гледни точки и т. н.
Водещ: А достигна ли се до решение?
Александър Кръстев: Ами, година по-късно, почти не.
Водещ: Да. Работа на медиите ли е да ограмотяват хората по отношение на атомната енергия? Питам Християна Христова.
Християна Христова: Да. Разбира се, разбира се медиите имат не само задължение да информират, но и да формират ценности. Така че това е просто, според мен, нещо, за което трябва да се дискутира.
Водещ: Обаче има ли, има ли среда за това? Защото след така, толкова крупни скандали, май не остава много време? Като че ли скандалите запълват изцяло новинарското време и не остава за това време?
Християна Христова: Да, за съжаление много голямо значение се отдава на скандалите и много теми се преекспонират. От някои привидно битови теми, се правят теми от национално значение. Ако примерно техният относителен дял малко се намали, би останало време и за по-важни теми. Тук се споменава темата Европа. Според мен, това също е една от основните теми въобще в българската политика и напоследък темата Европа отново беше, така, една от централните теми във връзка с пакта Евро плюс. Видяхме различни коментари. Някои вестници бяха изцяло за, бяха изцяло в подкрепа на позицията на премиера, нашето присъединяване към този пакт. Други бяха изцяло против, като прочетох заглавия от например типа на „Меркел прави Дахау от Европейския съюз”. Това е доста скандално заглавие, тъй като от една страна, сравнението е абсолютно нелепо, от друга страна, е погрешно и обидно за самата Германия, имайки предвид приноса на Германия в европейската интеграция. И примерно тук, ако на тази тема се отдаде по-голямо значение, Европа все пак е един легитимиращ фактор за България, за българските политици, така че мисля, че ако се променят малко приоритетите и относителният дял на отделни теми…
Водещ: Европа в новинарските сайтове как изглежда? Темата, Николета? Николета Даскалова.
Николета Даскалова: Европа, още откакто наблюдаваме много подробно, откакто правим нашият мониторинг от края на 2008 г., Европа се появи като силна тема, но като предизборен инструмент. Просто Европа, Християна казва като легитимиращ фактор, но то се използва като една крайна референция, в която се посочва – ето, Европа казва това е добро и това е лошо, ние тук сме длъжни да се съобразяваме. В предизборната кампания, по-добри, по-бързи са тези политици, които са по-близо до одобрението на Европа. Много се спекулира с одобрението на Европа. Европа присъства, фигурите, свързани с Европейския съюз и председателството на Европейския съюз, присъстват най-активно в ситуаци, в които има някакви поводи, свързани с български фигури, български политици. Не е, Европа не е сама по себе си…
Водещ: Тема.
Николета Даскалова: … тема, централна тема.
Водещ: Как изглежда темата за Европа в клюкарника, както някои на галено наричат Facebook и останалите социални мрежи? Марина Кирова.
Марина Кирова: Тя в социалната мрежа също не е толкова дискутирана и както Ники каза, тя е пречупена през темата за българските политици. Европа в блогосферата има често и друг привкус или пък друга гледна точка и това е на хората, които живеят извън България. Сега те, чрез социалните мрежи и блогосферата, те имат възможност да проследят и да кажат. И много често те дават другият ракурс за Европа, както и да направя връзка с това, което казахте за ядрената енергетика, точно как се получава, в блоговете примерно можеш да намериш много повече информация за ядрената енергия, за това примерно, фирмите, които са в Българския енергиен холдинг, за това тока как се изкупува, за ядрената енергия как точно трябва да стане, какви са процентите. В смисъл, това е изключително подробна информация, която може да бъде намерена от ентусиасти, които много често някои…
Водещ: … имат времето и търпението обаче да се ровят. Темата за Европа, в един сайт за книги, как изглежда? Александър Кръстев. Има ли я въобще темата за Европа?
Александър Кръстев: Да. Не знам как да го пречупя точно въпроса, но общо взето, сравнението се прави с книгите, за които пишем чисто, чисто политически, защото в момента в България се издават доста повече нехудожествени книги, доста силно се засилва, освен тези, които са за самопомощ и други езотерични неща, засилва се още…
Водещ: Добре де, ама не минаха ли годините, в които едни трудове, дълги … се издаваха? Пазарна икономика не ги ли лови?
Александър Кръстев: … Ами, не. Има доста по-политически книги, икономически и т. н. Не знам точно за кое става въпрос, тези, които не ги лови пазарната икономика, но общо взето в България, в някои от секторите продължава да липсва пазарното мислене и за съжаление, книгоиздаването е едно от тях. Но точно пък тези книги, за езотерика и самопомощ са общо взето тези, които най-добре се продават чисто на пазара и те изхранват качествените книги, които издават издателствата.
Водещ: Това обаче,според мен, е световна тенденция или бъркам?
Александър Кръстев: Да, така е.
Водещ: Християна.
Християна Христова: Да, има и такава световна тенденция. Тя засяга, между другото и журналистиката. Когато стана дума за това, че има спад на качествената журналистика, това се дължи и на икономически фактори. Но мисля, че все пак остават ниши.
Водещ: едва ли обаче световната икономическа криза е причина да не се правят разследвания или поне – да не се задават един и същи въпрос, докато не дойде отговор?
Християна Христова: Аз не казвам, че въобще не се правят, но просто намаляват ресурсите. Много журналисти казват преди имах време, примерно, три месеца да направя едно разследване, сега имам три дни. И това естествено не може да няма качествени последици.
Водещ: Как кризата се отрази на новинарските сайтове, Николета?
Николета Даскалова: Оказа се, че така, поне по мои наблюдения, знаем, че има печатни медии, които засилиха новинарските си сайтове точно заради кризата, така че… повече посещаемост.
Водещ: Повече посещаемост може би? Вероятно това е резултатът за посещенията на социалните мрежи, може би? Хората си седят повече вкъщи и са винаги на една ръка разстояние от мишката.
Марина Кирова: Факт е. И можеш да получиш много различна и многопосочна информация. И това е факт.
Водещ: А може би имат и повече време за четене?, Александър, или не
Александър Кръстев: Повече време за четене и за споделяне. Това е хубавото на социалните мрежи, понеже повдигнахме въпроса, че много бързо хората, не отнема чак толкова много време да се разровят за тези теми, по които не пишат традиционните медии и доста по-лесно е да ги споделят на своите общности. Ето примерно, понеже си говорим за медии и журналистика, собственост и т. н., доста по-лесно е в момента скандалът, който се вихри с „Труд” и „24 часа”, няма как да го подминем, да бъдат проследени някои нишки, които няма как да бъдат публикувани от другите медии извън „Труд” и „24”, поради някакви обективни причини или пък съответно, няма как и в тези два вестника, просто защото, откакто започна този скандал, те си имат една линия, която се води и да казват няма скандал. От друга страна, чисто според съдържанието, се вижда на чия страна в момента са между спорещите собственици и т. н. Докато в социалните медии, хората си позволяват да кажат, ето примерно тези две или три страни, единият конкретен човек има еди каква си история, другият конкретен човек има еди каква си история, еди какви си цели, примерно, без значение политически, икономически и т. н.
Водещ: Очаквате ли, Християна, политиците да посегнат и на социалните мрежи? И по какъв начин смятате, че може да се влияе върху тях?
Християна Христова: Политиците, според мен, нямат алтернатива.
Водещ: Тоест, няма да се купуват гласове, а ще се купуват юзъри?
Християна Христова: По принцип, засега поне, високата активност в интернет в полза на един политик, примерно във Facebook, не се трансформира автоматично във висока политическа подкрепа. Така че дали едно такова купуване на юзъри във Facebook би се отразило позитивно и на изборния резултат, е спорен въпрос. Но мисля, че въпреки всичко, те нямат алтернатива, тъй като бъдещето е на технологиите и… развиват се
Водещ: Може би все още следят как ще се справи Обама втория път?
Християна Христова: Да, да, да. Имахме амбиция да направим изборна кампания така, от тип Обама, който може би не беше съвсем сполучлив от тази гледна точка, но по-нататък в тази насока ще се ориентираме.
Водещ: Марина.
Марина Кирова: Понеже споменахме Обама, част от резултатите за неговата предизборна кампания, значи от изследванията, които са направени после, става ясно, че 10% от неговия изборен резултат, се дължат на силната му социална активност, на това, че той изключително много използваше социалните мрежи, блогове, Facebook. Изключително много си беше активирал електората.
Водещ: Обаче казвате социална активност, това малко се различава от присъствие в социалните мрежи. Публиката там е далеч по-чувствителна. Като че ли има много по-пряк път за ъздействие и за коментари или нещо друго. Може би това трябва да се има предвид също?
Марина Кирова: Да, но смятам, че с времето все повече, по-голяма сила ще стават социалните медии, в смисъл на това, че ще могат протестите в социалните мрежи да се пренасят и в реалния живот.
Водещ: Колко време? Колко ще бъдат трите дни за чудото окрупняване на собствеността, Николета, според теб на двата най-тиражни вестника?
Николета Даскалова: Това е, всъщност това е въпрос, който зависи вече от съответната съдебна и юридическа намеса, според мен. И въпросът, който дискутираме за скандала със собствеността си има други измерения, ние не може категорично да вземем отношение, защото има много неясноти. Просто ние коментираме в момента гледните точки на засегнатите страни и документите, които самите те цитират. Но има нещо друго, по-важно, според мен. Не е толкова от значение кой как отразява този скандал, а въпросът е в крайна сметка, какво става със съдържанието и какво ще стане със съдържанието на тези медии?
Александър Кръстев: То вече става.
Николета Даскалова: В каква ниша, да, мисълта ми е в каква ниша – ще се развива, ще остане на това ниво, ще пожълтява повече, ще става по-качествено…
Водещ: И за съжаление времето ни изтече. Надявам се, че времето за четене няма да изтече. На Александър Кръстев пожелавам да стане „Рицар на книгата”, заслужава го, за да ни напомня, че трябва да четем.

Сашо Диков

сп. PLAYBOY | Иван МИХАЛЕВ | 03.03.2011

Живата ТВ-легенда в откровен разговор за "връзката" му с Октопода, споровете с Бойко Борисов, Държавна сигурност и жените

Преди всичко да сме наясно с едно – за нас Сашо Диков не е луд или параноик, какъвто често се опитват да го изкарат. Не го смятаме и за "човек на Алексей Петров" – етикет, който му беше лепнат не от друг, а от Бойко Борисов. И да ни прощават Борисов и Цветанов, но според нас твърдението, че Октоподът използва кабеларка като Канал 3 за свой телевизионен рупор или трибуна, звучи доста налудничаво. Истината е проста: по стечение на обстоятелствата Сашо Диков е един от малкото останали журналисти, който има "топките"да задава неудобни въпроси на Бойко Борисов – а и на когото ида е. Заради смелостта му да пита директно и без страх от събеседника, той успя да наложи свой, "сашодиковски" стил, който винаги е предизвиквал противоречиви мнения. Потърпевши на провокативния му маниер доскоро бяха президентите на футболните клубове и шефовете на БФС, начело с Иван Славков-Батето. Всъщност една от добрите новини за драгия зрител в последните години е, че Сашо реши да стане "истински журналист" – като обърне гръб на батаците в родния футбол, за да се пробва в далеч още по-трудния и кален жанр на политическата публицистика. Макар че скоро ще навърши 59, той лично преследва с микрофон и камера политиците, за да изкопчи най-актуалните мнения. Не го притеснява нито това, че заема позицията "програмен директор", нито фактът, че де факто е единственият парламентарен репортер на тази възраст – около него щъкат предимно млади момичета. На въпроса ни откъде намира тази енергия, Сашо отговаря простичко: "Има една работа, която трябва просто да се свърши". Скоро предстои да се запознаем и с писателя Диков. Известният телевизионер е в преговори с издателство за собствените си мемоари, които ще описват задкулисието в спорта и политиката, в една достойна и дълга кариера. "Сигурно ще е поне трилогия", смее се той. Хора, които го познават отблизо, твърдят, че само любовните му подвизи могат да напълнят един том. Всички знаят за брака му със соц-секссимвола Аня Пенчева, от който двамата имат дъщеря – Петя Дикова, която тръгна по стъпките на известния си баща в телевизията (и на която Playboy симпатизира по начин, който едва ли би се харесал на татко й – б.р.А Самият Диков сподели пред изключен микрофон малка част от спомените си на тема жени, като, разбира се, спести имената и интимните подробности. Така научихме, че най-специалната му връзка в последните години е била с българска оперна певица, която срещнал, докато си плащал сметката за мобилния телефон.
Тричасовата ни среща с него беше често прекъсвана от телефонни обаждания, защото Сашо Диков не спира да управлява телевизията си дори и в редките случаи, когато дава интервюта. "Пресконференцията почва в 12 и половина. Кажи му веднага да тръгва с едно такси натам, аз ще му дам парите после", гласи една от инструкциите към служителите. Да, Диков наистина е пълен с енергия – нещо, от което можем само да се поучим, особено предвид почти 60-те му години.

Защо Бойко Борисов те нареди в отбора на Алексей Петров – редом до Яне Янев и в. Галерия?

Ами най-нормалното е да ме нареди в отбора на Алексей. Той очевидно смята, че всеки, който има нещо против него или "правата" линия, е "от лошите". В два случая направи неща, които не мога да проумея. Единият път, когато беше при Люба Кулезич, каза, че някой ми нашепва въпроси. На опита на Кулезич да го пита кой ми нашепва въпросите, той така и не отговори. Вторият случай беше след посещението на еврокомисарката Малмстрьом, когато стана скандалът със СРС-тата. Тогава каза: "Би трябвало тези, които са ви пратили тук и са ви казали да задавате тези въпроси, да са доволни". Но аз пък казвам, че би трябвало човек като него, като казва такива неща, да има доказателства. Не му отива. Когато си на този пост, трябва да кажеш "нашепва му еди-кой си по такива и такива причини". Друг е въпросът, че никой не ми нашепва и не ми е нашепвал. За да го правя това нещо по т. нар. тема "Октопод", значи трябва или да съм взел много пари, или да съм луд. Защото аз си давам сметка, че това е самоубийствено поведение. Но аз съм готов да се обзаложа с всеки – Бойко, Цветанов или Волен Сидеров: отказвам се от журналистиката, ако те докажат, че съм взел и една стотинка от който и да е от Октопода, но нека и те да се откажат от политиката, като са толкова отворени. Така да се говори безотговорно – не им отива, особено на Цветанов и на Бойко

Дали всичко това не е защото ти взе първото интервю от Алексей Петров след излизането му от ареста?

Когато Цветанов най-помпозно обяви "заловена е организирана въоръжена група, която от 13 години е проникнала във властта", се очакваше всичко да е изпипано, доказателствата да са толкова железни, че да няма накъде. Обаче още на мярката за неотклонение, когато от седем арестувани пуснаха петима, стана ясно, че няма Октопод, няма нищо. Преди да вляза вътре, адвокатите ми казаха "имай предвид, че за трима от арестуваните няма абсолютно нищо, само за Алексей и Марчело [Джотолов, т.нар. "дясна ръка" на Алексей - б.р.) нещо е събрано". Викам - стига бе, това не може да бъде. Вътре съдийката каза, че за трима от арестуваните няма нито едно годно доказателство и ги пуснаха с подписка веднага. Още на осмия ден стана ясно, че Октопод няма, че това е измишльотина, свързана с арести по най-унизителния начин. Неслучайно Пламен Стоянов (единият от Дамбовците - б.р.) е пратил над 100 страници оплакване до Страсбург и е завел дело срещу държавата. Той вика "всичко мога да простя срещу мен, но това, което причиниха на жена ми и децата, просто е абсурдно". В тая жалба има чудовищни неща, свързани с арестите. От какъв зор се прави по този унизителен начин? Оттам тръгнаха нещата да се заинтересувам отт. нар. "Октопод", защото виждате как унижават един човек абсолютно безпричинно. Добре, арестувай го, но не по тоя начин.

Да не би пък да се дразнят, че Канал 3 отразява на живо всички пресконференции на вестник "Галерия"?

Аз разбирам, че ги дразни това, че аз мога да си кажа всичко, което мисля, без из- общо да се интересувам - срещу Бойко ли е, срещу Цецо ли е. Дали са ми тази възможност. От сума ти време го търся Волен Сидеров да го питам, като казва, че сме "телевизията на Алексей Петров", да каже защо мисли така. По какъв критерий?! Че пускаме Алексей Петров? Че то всеки ден в нашия ефир е Бойко Борисов! Значи по тоя критерий би трябвало да сме телевизията на Бойко Борисов. Аз разбирам, ако ме беше финансирал под каквато и да е форма Алексей Петров, но то щеше да си проличи. Яд ме е като се мятат такива приказки, без грам основание.

Бойко ви нарече "българската Ал-Джазира". Това дразни ли те или те ласкае?

Бойко всъщност цитираше мен, защото след първата пресконференция на в. Галерия Явор Дачков обърна внимание, че големите телевизии ги няма. Тогава Кристина Патрашкова допълни, че за сметка на това "българската CNN" е тук. Аз тогава й казах, че ние не сме никакъв CNN, а по-скоро сме българската Ал-Джазира, и то в кубински вариант [смее се]

Не те е ли е страх, че ще предприемат някакви "мерки" срещу теб?

То вече се случва – Волен Сидеров каза, че си бивш сътрудник на Държавна сигурност.

Няма ли да реагираш по някакъв начин?

Аз мога да реагирам единствено с журналистически средства. Първият път, когато в парламента каза "сега отиди да си вземеш хонорара от Алексей Петров", му казах пред всички, че е лъжец. Нямам притеснения да кажа и на него, както съм казвал и на Цветан Цветанов, че лъже. Когато Цветанов каза, че съм част от сценария, аз му казах: "Не ти отива да лъжеш по този начин". Защото, като кажеш нещо, нормално е да приведеш някакви доказателства. И с Волен Сидеров е така, само че той няма аргументи. Последният път, когато имахме скандали с него, му викам – дай доказателство, ти си един лъжец просто. Аз си давам сметка, че с всякакви средства ще се опитат да ме омаскарят. Дали ще е по отношение на Държавна сигурност, дали ще е нещо друго… Досега атаката беше главно от Уикенд, но вече и Шоу се присъедини. От целия брой, близо 80-90 страници, в едноединствено изречение Волен Сидеров казва "тук из парламента ходи един доносник на Държавна сигурност – Сашо Диков". Това изречение го изваждат и го плясват на първа страница с големи букви – "Сашо Диков е доносник". Но аз съм предвидил и приел тези обвинения. Знам, че така ще бъде. То започна първо от страниците на Уикенд, кога то написаха, че човек предлагал срещу 2000 лева досието ми. Явно беше поръчков материал. Те запяха отскоро друга песен – че явно досието ми е унищожено, тъй като съм бил изключително ценен кадър, и никога нямало да се разбере дали съм бил или не съм

Добре де, обясни откъде идва тоя слух за теб?

Винаги съм се чудил на това защо никой от сътрудниците на ДС не си призна след Десети ноември. Хубаво – бил си, признай си, бе, да му се не види. Плюс това, трябва да ви кажа нещо друго. Да бъдеш сътрудник на ДС навремето беше огромна чест. Там не можеше всеки да отиде. Казвам всичко това, защото аз – за щастие или нещастие – съм имал една-единствена среща с представител на тези служби. Бях студент в първи курс. Тези неща съм ги описал много отдавна в една книга на Петър Волгин. Не смятам, че съм направил нещо лошо или неприемливо. Бях ходил 2-3 пъти на гости на една австрийска дипломатка. Дойде при мен в студентските общежития човек и ми каза "знам, че си бил там, пиши какво си правил". И аз почнах да пиша. Попита ме дали сме имали интимни отношения Аз казвам – не, не сме имали. При което той ми казва, "напиши, че тя те е карала да избягаш от България". Аз отказах да го напиша, защото не е вярно. Да, тя се чудеше какво прави в България, но никога не ме е карала да избягам

И после?

Край. Втори път не са ме търсили

Мислиш, ли че може да са ти водили досие някъде?

Нямам представа

Не си ли се интересувал?

Не. Като гръмна скандалът с досиетата на посланиците, написах писмо до Комисията. Върнаха ми писмо, че не съм сътрудничил

Много хора ти вярват и ще прочетат това интервю. Затова е важно да го изчистим този въпрос тук

Ето, аз ви го казвам какво е. Не съм имал никакви други срещи. И затова не съм се притеснявал още преди години, когато изобщо не се поставяше въпроса за отваряне на досиета на журналисти

Някой шантажирал ли те е?

Не, не. По никакъв начин. Вижте сега, колкото и тъпо да звучи, аз съм вече от 33 години в журналистиката. И преди Десети ноември, и сега няма нещо от професионална гледна точка, с което някой да може да ме шантажира. Смятам, че така съм правил нещата, че мога да претендирам за професионален морал. Навремето, като започнах да правя едно предаване "Маратон" (спортно, в тогавашния Ефир 2, 1992-1995 – б.р.), поставих две условия пред тогавашния шеф на спорта Николай Колев – аз да определям темите и събеседниците. Така че аз си бях извоювал правото още тогава свободно да говоря за всичко онова, което смятам, че трябва да се говори. И че съм абсолютно спокоен, че няма кой да дойде и да каже, помниш как ти плати Жоро Илиев или Васил Божков, за да си траеш. Просто няма такъв случай. Да, вярно, че това ми е коствало страшно много нерви и притеснения, обаче няма с какво да ме уязвят в чисто професионален план. Единствената ми претенция е за професионален морал

Е току-що се изкара светец, извинявай

Не съм светец. И аз съм някакво шмекерче в определени ситуации, но пък професионално не могат да ме пипнат по никакъв начин
Защо реши да скочиш от спорта в политиката? За да можем ние като телевизия да просъществуваме в тая криза. Канал 3 се издържа основно от вноските, които кабелните оператори плащат. За да искат кабелните оператори да ни плащат, трябва да правим неща, които никой друг не прави. И, от друга страна, които хората искат да гледат. По тая причина се хванах да ги правя тези неща. Те се гледат и правят сериозен рейтинг. Наскоро Кръстьо Петков, малко преди да влезе в студиото при Лили Маринкова, ми каза: "Гледай докъде се докарахме, да се питаме – гледа ли Канал 3. Както навремето се питахме – слуша ли Свободна Европа". Тъжно е наистина, но е така. Има и трета причина, поради която го направих. По този начин, разобличавайки полицейщината на Цветанов и цветановци, все пак ми се струва, че трудно ще има следващи такива акции – толкова показни и толкова унизителни. И четвърто, аз го правя с твърдото убеждение да помогна по някакъв начин на Бойко Борисов. Критикувайки него. Цветанов и другите министри, смятам, че му помагам, защото Бойко Борисов в най-голяма степен има нужда от такава критика

Интервюто на Борисов при проф. Юлиян Вучков се оказа голям хит в интернет. Как го навихте да дойде след всички негови реплики по ваш адрес?

Вучков не беше коректен спрямо собствениците. Накрая Бойко му каза "няма ли да те изгонят собствениците – за това, че си ме поканил тук". Вучков беше длъжен да му каже истината. Защото идеята за това интервю беше на собствениците. Истината е, че те му предложиха на Вучков. Той вика – как бе, той ще откаже, няма да се навие. "Добре бе – покани го, като не се навие – окей". И Вучков, за да остане ореолът му на бунтар, дисидент. на когото никой не му нарежда, си затрая. Нормално е Бойко, както и всеки друг, да си мисли, че тази моя линия на поведение идва от собствениците. Само че собствениците не са такива

Кои са собствениците?

Единият е Величко Найденов [бизнесмен, бивш собственик на ФК Добруджа - б.р.), който си е открай време. Другият съдружник е Николай Вучев, който е син на Климент Вучев. икономическия министър от кабинета на Жан Виденов. Няма случай, когато да са казали - не можеш да говориш за това или онова

Само вие и Слави Трифонов излъчихте освиркването на зам.-министъра на културата в НДК. Как мислиш защо другите телевизии си затраяха?

Аз съм изумен. Това е един от най-позорните моменти в съвременната история на журналистиката. Още не мога да го проумея. В цял свят това би трябвало да е на първа страница на вестниците и първа новина в емисиите на телевизиите. Нищо подобно. Вестниците или не го написаха изобщо, или както в. Труд направи - свиха го на последна страница при културните новини под заглавие "ФСБ след 10 години отново на сцена"

Това слугинаж ли е?

Нямам обяснение. Но е показателно докъде са докарани нещата, което е ужасно тъжно и тъпо

Възхищаваме ти се, че на твоите години тичаш повече от младите репортерки в парламента. Откъде взимаш тази енергия?

Сигурно ще ви прозвучи съвсем налудничаво, но аз тази година ще навърша 59 години, което е преклонна старческа възраст. Но има една работа, която трябва да се свърши. Просто трябва да се свърши. И човек или се хваща и я върши без да мрънка, или не я върши. Понеже знам, че няма кой друг да я свърши. Не ми пречи толкова търчането в буквалния смисъл, защото 50-100 метра в парламента все ще ги избягам, но другото търчане е по-сложно. Защото наистина си е натоварване

Има ли нещо, което не би излъчил никога?

Имало е случаи, когато са ни предлагали пари за черен PR, но не сме го правили никога. Казал съм на собствениците, че докато аз съм там, няма да го позволя

Докато беше спортен журналист, редовно те обвиняваха, че си пристрастен. От кой отбор си всъщност?

Аз винаги казвам, че съм от Металург Перник [смее се]. Вижте сега, аз имам някаква нагласа – винаги съм най-силно срещу първия в класирането. Ако Левски води класирането, най-голямата ми критика е срещу тях. Ако е ЦСКА – срещу ЦСКА. Затова и навремето Илия Павлов официално беше забранил да ме пускат на "Армията". След това 2-3 пъти имаше забрани да стъпвам на "Терена". Как ли не са ме клели Гигов, Венци Стефанов… Аз наистина смятам, че журналистиката трябва да е опозиция на всяка власт. А то някак си е заложено и в мен – да съм срещу всяка една власт. В смисъл – да я критикувам. Както в случая: аз продължавам да съм фен на Бойко, само че виждайки все повечето глупости, които прави, няма как да ги премълчавам. Имам тази възможност да говоря. И говоря

Помним, че имаше дълъг личен двубой с Иван Славков-Батето. Какви са отношенията ви сега?

Аз на генералния директор на БНТ и на човека Иван Славков ще съм признателен до гроб, защото ми даде шанс – от ските направо ме назначи в телевизията. Всички бяха против моето назначаване – и вътре в телевизията, и отвън, от федерацията по ски, бяха против. Имаше и друг непреодолим проблем – със софийското жителство. Аз съм си от Троян, тогава нямах софийско жителство. До голяма степен дължа на Славков това, което съм в момента. Но от друга страна срещу президента на футболния съюз Иван Славков винаги съм имал критики. Наскоро се видяхме и той ми каза, че много хора са се опитвали да ни скарат. Както сега много хора говорят и на Бойко, че някой ми нашепва въпроси, че слугуваме на Алексей Петров и т.н.

Мнозина те свързват с култовата реплика "Асене, върни". Какво прави този човек сега?

Този човек е в едно от нашите посолства в Европа, ако не се лъжа. Основната му работа и преди беше да осигурява технически връзката на нашите посолства с Министерството на външните работи. Това е наистина уникален човек

Какво става с теб в личен план – как живееш?

Като съм бил на 30, съм смятал, че мъжът на 50 е в третата възраст. Но трябва да ти кажа, че никога не съм се чувствал така добре, както след 50-ата година. Явно и природата така се погрижила, че при мен се създаде едно желание да създавам удоволствия и удобства на хората, които заслужават. Жената се чувства жена не толкова от елементарни креватни гимнастики, а от доста по-различни неща

Коя е жената до теб в момента?

Нямам сериозна връзка. Имал съм страшен късмет, че съдбата ме е срещала и продължава да ме среща с уникални жени, но никога не съм говорил конкретно и няма да говоря. Знам,че това звучи евтино и банално, но ми е страшно добре така, свикнах да съм необвързан. Жената е нещо прекрасно, което трябва да се уважава и да се обича. С годините човек придобива опит, отпадат нервите около връзката, изчистват се нещата, започваш да се радваш на момента, на човека отсреща. Това е част от особения чар на тази възраст.

Стр. 48, 49, 50, 51, 52