БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 27.08.2011
Водещ: Бутонът „харесвам” в така наречените нови медии, станал по-популярен като like, има ли аналог в традиционните медии? Германия вече има коментари, че това нарушава германското право и най-вече правото на Европейския съюз. Техническият анализ показва, че използването на „харесвам” – “like” е свързано с трансфер на лични данни към съсрвъри в САЩ. По този повод Германия започна един разговор какви данни вижда facebook.com, в кой момент и за какво ги използва? Колко дни ги пази? Въпреки че въпросите по принцип си имат своята германска специфика, те имат и общоевропейско значение. Дали пък не му е дошло времето и ние да се заинтригуваме от това? Всъщност в Германия имаха и предишни сблъсъци с facebook.com и google.com. Понякога с успех, както и аферата на германски политик с непълнолетна, започнала във facebook.com и завършила с оставката на въпросния политик. Всъщност обвинението срещу facebook.com се гради върху схващането, че списъкът с адресите на електронната поща на един от потребителите на социалната мрежа е видим за хората, с които той контактува. Адресите, съхранени в мрежата, не се трият и вероятно се използват за маркетингови цели. Кой, ако не ние – журналистите, трябва да се запитаме какви са тези маркетингови цели? Разбира се, обществена тайна е, че тези маркетингови цели биха могли да бъдат използвани по време на избори и всъщност ние имаме доста спомени за това как се прави. Дали това е една успешна тактика или не е съвсем друг въпрос. Бутонът „харесвам” – до колко се използва от политиците пък и за това ще стане дума днес. Инак темите ще коментираме с Капка Тодорова от Германия. Светослав Терзиев, журналист от вестник „Сега” и с Найо Тицин, който беше в няколко роли напоследък. Първо беше журналист в обществена медия, след това беше PR на политици и на политически партии, а сега обещава… Какво обещава, ще чуете, ако останете с нас. Здравейте в „Клубът на журналистите” Ви казваме Дияна Люцканова, Мария Рачева, Цвети Бахариева и аз Ирен Филева. В „Клубът на журналистите” започнахме един разговор за бутона „харесвам”, по-популярен като „like” в новите медии и търсим аналога му в така наречените традиционни медии и връзките помежду това. Сега отиваме в Германия. В Германия около 7 милиона души използват facebook.com и са особено чувствителни към опазване на личните данни. Там не за първи пък има скандали около възможността да изтичат лични данни чрез така нар. Нови медии. Добър ден казвам на Капка Тодорова, специален кореспондент на „24 часа” в Есен.
Капка Тодорова: Добър ден.
Водещ: Всъщност от къде тръгна скандалът? Може би не е зле да си припомним защо тръгна скандалът и после да уточним как започна този разговор и до колко журналистите го предизвикаха.
Капка Тодорова: По принцип в Германия моментът със запазването на личните данни и непредоставянето, и неизползването на лица и фирми, неоторизирани от собственика на тези данни е голяма тема, много важна тема. За това обществото и властите реагират винаги много чувствително, когато има злоупотреба с лични данни и точно това смятат германските власти, че прави facebook.com с бутона „Like”. Бутонът “like” – това е синъото копченце с издигнат нагоре пръст, където се намира всеки, който използва пръст знае на сайта под всяка статия или страница. Според статистиката той се натиска 3 милиарда пъти на ден, но с тази функция всъщност всеки ползвател не просто показва, че харесва една статия или страница, или продукт, а неговите данни автоматично биват записвани от собственика на тази страница, сайт6, фирма.
Водещ: Той оставя своя подпис, своя електронен адрес, своите данни.
Капка Тодорова: Да. И според германските власти, и според защитниците на лични данни, има такава държавна институция тук, това нарушава закона, за това се предлага от септември всяка фирма или всеки сайт, който неправомерно записва тези данни, да плаща 50 хиляди евро глоба. Дали това ще стане? Все още не е ясно, макар че септември наближава, тъй като има и защитници на този бутон „like”, според които, чрез него интернет най-сетне става социален, според които това просто е един начин новият маркетинг, новият вид реклама, който не вреди на никого.
Водещ: Разбира се. Тук обаче не е зле да се замислим и върху нещо различно. В крайна сметка кой и как ползва тези данни, защото хубаво звучи обяснението за нов вид реклама, нов вид маркетинг, но пък каква е гаранцията за злоупотреба. И още нещо важно – как в Германия виждат това да бъде възможно да се налагат такива глоби? Има ли такъв спор, защото в България веднага това е първият въпрос, който би възникнал?
Капка Тодорова: Е, Германия по принцип – да. Когато държавата реши да налага и да взима глоби, това обикновено се случва. Да, всъщност тези данни – те са достижими и обществено видими за цялото общество. Не само данните на потребителите, а данните на фирмите, така че няма никакъв проблем да се види кои фирми, предприятия или сайтове използват този интегриран бутон „like” като вид реклама, като съхраняват или всъщност събират, правят цели каталози на свои потребители в профила или вкусовете им. Това разбира се е възможно да стане и ако хората се оплакват, имам в предвид да подават жалби или оплаквания, досипвания с така нар. Spam, т.е. нежелана реклама. В Германия обикновено подаването на жалби има резултат, така че хората го практикуват. Не е като в България, където знаеш, че така или иначе сигурно нищо няма да се случи и повечето хора вдигат ръце и не се занимават. Начини има много.
Водещ: Какви са по-често журналистическите коментари по темата, защото не е тайна, че на нас журналистите ни харесва, когато някой натисне бутона „like” към наша статия или към наш материал?
Капка Тодорова: Това има две страни.
Водещ: Има. Даже три.
Капка Тодорова:Да. От една страна всички големи медии също се интегрират към този бутон, така че те събират също свои последователи, както се казва във facebook.com или в социалните мрежи, като пращането на информация разбира се не е като пращането на рекламни продукти. Там вече трябва да се разграничават, да се направи ясно разграничение кое е информация и кое е реклама. Журналистите ползват facebook.com като нов вид медия. В момента точно се говори и се пише много по въпроса. Всъщност трябва ли да обръщаме гръб на новите медии и да продължаваме да упорстваме да работим само със старите или новите медии са бъдещето на журналистиката.
Водещ: Има ли вече дискусия на тема лична facebook.com страница или корпоративна facebook.com страница що се отнася до журналистиката?
Капка Тодорова: Ами това има всъщност съвсем практически аспект. Личната facebook.com страница предоставя и се предполага, че на нея има лични данни, които всъщност не интересуват своите читатели, зрители или последователи. За това повечето журналисти или имат и двете във faceook.com, за да разделят…
Водещ: Личното мнение от редакционната политика да кажем така.
Капка Тодорова:Да, да. Така или иначе все още продължават и в Германия журналистите и медиите да написват как точно могат да използват новите медии. Тук вече говорим не само за социални мрежи, а за блогове, или за мрежи като twitter.com. Как могат да бъдат използвани с максимален ефект и минимално или никакви щети. Дават се много съвети. Също така те важат не само за журналистите, а и за всеки ползвател на facebook.com как точно можеш да си защитиш личните данни, да се защитиш от евентуални атаки в интернет. Разбира се, абсолютно задължително е, аз също винаги го правя, е във facebook.com, самият съвет е редовно да се проверява настройката за защита на профила. Има такава. Просто редовно да се проверява дали наистина е даден достъп на абсолютно всички в мрежата или има ограничение този достъп. Съветват също така родителите, това може би и за родителите на деца, които ползват редовно facebook.com и са винаги в интернет, да не пропускат този момент, защото приятелствата във facebook.com за може би по-опасни, отколкото тези на улицата, така че както една майка или един баща иска да зная с кого дружи детето на вън на улицата или в училище, така би трябвало да знае и какви са приятелите му във facebook.com. Съвети има много. Начини има много наистина да се защити и журналиста, и детето, и всеки ползвател.
Водещ: И е важно тези неща да бъдат по-често повтаряни, защото определено има начин да бъдат атакувани особено децата. До колко ние журналистите се научихме да се съобразяваме, пишейки на личните си facebook.com страници, защото обществена тайна е, че работодателите наблюдават личните страници, както и корпоративните. Нещо, което са задължени. Колко от тези дискусии, които тръгнаха от Германия, стигнаха и до европейска територия? Останете с нас. Продължаваме след малко, когато ще включим в разговора и Светослав Терзиев от вестник „Сега” и ще продължим разбира се с Капка Тодорова, специален кореспондент на „24 часа” в Есен. През февруари 2004 година в една студентска стая трима млади американци създават facebook.com, който разбира се, се превръща в истински феномен, най-ползвания сайт за социални контакти и може би третия по-големина и род в света, защото амбицията е facebook.com да стане по-голям от Китай. Обаче тази монета има и друга страна. Другата страна е, че можем да кажем за facebook.com, че е като големият брат, който вижда всичко. А големият брат може да бъде всеки. Сега, в тази посока, нека започнем да коментираме по темата със Светослав Терзиев от вестник „Сега”. Здравейте!
Светослав Терзиев: Здравейте!
Водещ: От Капка Тодорова, специален кореспондент на вестник „24 часа” в Есен преди малко научихме повече, припомнихме си подробностите за скандалите в Германия по повод възможността, която дават повечето – „харесвам”, по-популярно като „like” изтичане на лични данни. До колко тази дискусия, която е особено оживена в Германия, на територия, на която хората са много чувствителни на тема лични данни, вече се пренася и в Европа? На европейска територия. До колко журналистиката е чувствителна по този въпрос?
Светослав Терзиев: Ами тук става дума за различни форми на комуникация и за, в крайна сметка, личния избор на потребителите на информация. Журналистиката е адресирана към възможно най-широки среди, до цялото общество, ако може така да се обобщи. Докато при съвременните, някои модерни форми на комуникация като facebook.com, те са по-скоро лични и приличат на комуникацията, която се води между хората пряко. Примерно в едно село. При такава комуникация естествено не е възможно да има анонимност и за това човек трябва да реши дали да участва в нея сам, защото представяйки себе си, разкривайки себе си, той дава достъп на други до своите лични данни. Знаете, в едно село всички се познават. Всички знаят къде какво се случва и общо взето информацията тече на един такъв битов фон. Може да бъде и клюкарска, може да бъде и зловредна. И естествено, че хората сами трябва да бъдат предпазливи и да знаят какво предоставят и искат те всъщност това да се знае за тях, което може би в един момент ще им навреди.
Водещ: Но пък от друга страна, даваме си сметка, че страхът е най-древното човешко оръжие. В крайна сметка дали някой ще знае електронния адрес и ще те обстреля с рекламни послания е без значение, но тук има винаги и втори план и ние журналистите най-добре го знаем.
Светослав Терзиев: Реклами, повтарям, може да получите не само в електронната си поща, но и в пощенската си кутия. Тъй че това не е най-голямата беда, защото ако погледнем в по-широк план, нежелани съобщения са също и всички реклами, защото хората не ги търсят. Когато Вие гледате един филм, Вие не го пускате заради рекламите, а те Ви се натрапват, но това е така да се каже възприето от обществото като форма за финансиране на медиите и те го понасят, защото пък получават безплатно другата информация, която те търсят, която желаят. И съответно тук има един баланс на интересите. Друг е въпросът, че когато Вие ползвате електронна поща и я ползвате безплатно, защото това е една безплатна услуга, въпросът е какъв договор сключвате с оператора, защото той би могъл да предостави достъп на Вашата поща на ето такива носители на нежелани послания. Ако толкова не ги харесвате, Вие може да ги блокирате, но трябва да промените може би и договора. Просто трябва да проверите какви са условията, когато Вие поемате някакви плюсове, сигурно ще има и някакви минуси. Но това е въпрос на Вашия личен избор и преценка. Човек не трябва да бъде в едно информационно общество неинформиран. Той трябва да се стреми на получи информация.
Водещ: Разбира се. Точно ние журналистите сме тези хора, които трябва да информираме хората. Приемате ли образа на facebook.com за големия брат, който вижда всичко? Всъщност големият въпрос е не толкова колко на брой и какви рекламни съобщения, нежелани ще получим, а като че ли по-големият въпрос е кой ни наблюдава? За нежеланото наблюдение става дума.
Светослав Терзиев: Ами, ако човек не иска да бъде наблюдаван, просто да не ползва facebook.com. Няма никакъв проблем. Facebook.com означава да си изложите лицето. Това е мястото, където Вие сами предлагате на вниманието на околните своето лице. И след като го предлагате, какво пречи на другите да знаят едно или друго за Вас? Съответно, ако Вие не желаете този вид комуникация, Вие просто можете да не я практикувате.
Водещ: Искате да кажете, че това е една германска тема по-скоро, отколкото европейска тема, макар че в Германия говорят, че са нарушени общоевропейски правила, а не само немски правила.
Светослав Терзиев: Над европейска, тя е световна, защото мрежата е световна…
Водещ: Все пак разбира се, да.
Светослав Терзиев: Вие, общувайки, можете да имате приятели не само във физическите граници на своята държава, но и много по-далеч. Включително и българите. Те са пръснати къде ли не. Те могат да имат свои приятели и в други държави, т.е. мрежата не е ограничена чисто географски. Някак си границите тук са вече съвсем други, друга представа имаме, защото това е виртуално, не е географско пространство. И съответно един национален дебат няма да промени фундаментално нещата. Да, наистина в Германия са много чувствителни, но не само там. Защото подобни проблеми се появяват в цял свят и естествено тук много важен въпрос е този за личната отговорност на всеки дали той съзнава за какво става дума, защото за много хора тази комуникация е вид и забавление. Забавлявайки се, те не осъзнават, че се създават проблеми със себе си, защото информацията може да се използва освен доброжелателно, също и злонамерено и хората трябва да го разбират това нещо. Не бива да са наивни. Разбира се тези комуникации са нови и още не са достатъчно познати. Хората се заразяват и от мода, но смятайки, че другите, когато правят нещо, то е добро, защото просто го правят много хора. Това е вид конфронизъм и е най-лесният начин да се приспособиш и да си решават проблемите без да се замисляш над тях. Все пак мисленето иска усилие, но…
Водещ: Определено и то голямо. Всъщност от къде научихте повече за facebook.com, за изтичането на лични данни, за възможните рискове? От български журналистически материали или от чужди?
Светослав Терзиев: Първо от елементарната логика. След като Вие ще си направите профил и след като в този профил Вие вече няма да бъдете онзи анонимен участник, както става във форумите, а ще се представите със своето име, със своето лице, със своите предпочитания, със своите ако щете и недостатъци, защото онова, което смятате за предимство, може да се окаже недостатък в определен момент. Примерно, представяйки се за /…/ Вие може да имате проблем после, след като тръгнете да си търсите работа, защото там може би ще търсят по-сериозни хора. Вие смятате, че този начин на живот „бон виванството” Ви представя добре в една приятелска среда. Естествено, че всеки може да се възползва по някакъв начин от информацията и хората трябва да бъдат предупредени. Те не трябва да се сърдят само на другите. Те в такива случаи е по-добре да се замислят и по-добре да се сърдят на себе си.
Водещ: Нека сега да включим и Капка Тодорова, специален кореспондент на „24 часа” в Есен. Капка, от къде научихте повече за големия брат и приемате ли това, че facebook.com може да се гледа като големия брат и че по-лошото е, че в ролята на големия брат може да бъде всеки? До колко това е важна за нас журналистите тема? В Германия, в България?
Капка Тодорова:Темата е много важна. Примерно аз бих допълнила, че в България е точно толкова важна, колкото и в Германия. Вие говорите за чувствителното германско общество заради миналото му в тоталитарна национално социалистическа държава. Подобно тоталитарно минало, макар и не национално социалистическо, има и България, така че с информацията всеки българин трябва да си даде сметка – с информацията може да се злоупотребява и може да се вреди. Но искам и да подкрепя колегата Терзиев, който през цялото време казва, че – да, човек трябва сам да решава дали и колко информация да дава от себе си, да показва, до каква степен да показва лицето си в интернет и точно това е основният момент. В крайна сметка всеки потребител е активен. Интернет – с или без facebook.com, човек трябва сам да се грижи и до голяма степен и за това, винаги да мисли какво точно показва, колко показва, какви последствия може да има. Също така, както при ползването на информация и не само при даването на информация, дали тази информация е реална, истинска, до каква степен е възможно да отговаря на истината. Просто няма как всеки да седи пред компютъра, да се ядосва и да обвинява другите, че всичко отива на зле и че новите медии са големия брат. Аз искам тук само да вметна, че facebook.com има и една друга страна, за която в момента не говорим и тя е много важна. Това са революциите в света, арабските революции, които станаха благодарение на facebook.com.
Водещ: Twitter.com всъщност.
Капка Тодорова: И twitter.com също. И бунтовете. Или от facebook.com тръгнаха бунтовете в Англия основно, зависи от гледните точки, но това е бунт на едно младо поколение срещу проблемите на капитализма и на консуматорското общество. Facebook.com има и тази страна. Той успя там, където десетилетия наред нищо друго не успя. Така че аз не бих казала, че facebook.com е само едно голямо зло или голям брат.
Водещ: Разбира се. Аз просто питах дали и това определение му отива, защото в крайна сметка третият по големина народ в света си е facebook.com.
Капка Тодорова: Отива му. Само разликата е такава, че там човек има до голяма степен възможност там да контролира това, което…
Водещ: И да опази себе си.
Капка Тодорова:Да.
Водещ: До колко в неформалните разговори сред немските колеги журналисти се говори, има ли страхове от това, че примерно работодателят наблюдава техните лични страници?
Капка Тодорова: Ами аз всъщност познавам и хора, които работят, не журналисти, а които работят в отдел „Персонал” на много големи фирми. Това е отдавна вече част от техните задължения. Когато кандидатстват хора, да проверят всичките им профили. Така че това вероятно става вече и в България в големи компании. Говорим за хора, които кандидатсват за големи позиции, искат много пари, след като им се плащат големи заплати, те трябва да бъдат и съответно перфектни за тази компания. Проверяват се профилите, така че всеки трябва да знае какво точно пуска, защо пуска. Колегите в Германия от друга страна, тъй като аз имам контакт с всички чужди кореспонденти, които са в Германия, така че аз разговарям на тази тема с хора от всякакви страни. Мога да кажа, че журналистите също не са така първите хора, които ползват новите медии. Те също са доста скептични и се делят на две групи. И доста от тях са в т.нар. абстиненции, които не желаят да използват нито новите социални медии, страхувайки се може би или имайки в предвид точно тези негативи, че нямаш право на лично мнение, тъй като, като журналист, става сложно наистина, когато хиляди хора могат да четат твоите мисли, които все пак не винаги представят мислите на редакцията.
Водещ: Господин Терзиев, в коя от двете групи, докато слушахте Капка, се видяхте?
Светослав Терзиев: Ами аз мисля, че журналистите са в едно професионално привлигировано положение, защото те могат да изразяват себе си с името си и чрез най-традиционните медии, т.е. когато , ако журналистът е искрен разбира се, а не говорим за онези типове журналистика, които по-скоро я срамят, но когато той изразява себе си, той е пред обществото и би трябвало това да е неговото лице, това да са неговите мисли и хората да ги възприемат като убедителни. По-скоро twitter.com, facebook.com и други такива социални мрежи – те са предназначени за хората, които до сега журналистите смятаха, че те са потребители на информация, защото имаше даже и едни такива шеговити изрази, че светът се дели на две – на журналисти и други. Т.е. едните, които излъчват комуникацията и други, които я възприемат. В крайна сметка всеки може да излъчва комуникация благодарение на новите технически средства и те да стигат до широк кръг хора. Т.е. това е една възможност вече на онези, които традиционно са били потребители, те да се изразяват чрез въпросните нови медии. Докато журналистите, включени в аферата на интернет, имат своите издания, имат си своите електронни страници и те могат да продължат, както чрез блогове или чрез някакви други издания, да продължат да изразяват себе си. При тях този проблем толкова не стои. Повече става дума за другите хора, които и до голяма степен нямат този опит, професионален, как така да се изразява, че наистина да бъдат първо убедителни и второ – да бъдат възприети добре, тъй като те поемат много рискове, бъдейки неподготвени в тази среда. Журналистите все пак са професионално подготвени и при тях нещата стоят по-иначе.
Водещ: Ние имаме професионални рефлекси разбира се. А до колко се опитваме да огласим всички тези неща на българска територия според Вас? Вашата оценка?
Светослав Терзиев: Ами достатъчно е да вземете последните телеграми, съкратени oт “Wikileaks”, от посолството на САЩ в България и да видите как са се разделили медиите. Например на въпроса за Либия. Когато САЩ признават в тези телеграми неволно, разбира се, защото те са разсъкратени без тяхното желание, признават, че те са били източникът на така наречената тиха дипломация, която в крайна сметка знаем, че се провали с медиците в Либия и благодарение на това, слава Богу, те бяха освободени, но медиите в България са били подложени на много силен натиск от правителството, угодничели на американската линия доста дълги години. За това се и проточи толкова този процес. 8 години. Те са упражнявали натиск върху българските медии да бъдат задържани, да не поставят остро въпроса, да не пречат така да се каже на тихата дипломация. И в една телеграма /…/ много ясно пише, че е поискал от правителството и то отговорило на това желание – да упражни натиск върху най-големите български медии, в случая се има в предвид двата най-големи тогава тиражни вестници, знаем ги кои са. И тези вестници са го послушали и са намалили така да се каже тонът. Докато противно на очакванията един вестник, и той го цитира поименно – вестник „Сега”, пише „Той пък взе да стреля от засада и вдигаше голям шум”, който на тях им е пречел така да се каже да си продължат тихата дипломация. Но благодарение виждаме, че на този филм, който не само на вестник „Сега”< но и на други разбира се издания, и не само в България, но и в чужбина, вдигнаха и упражниха голям ответен натиск, се наложи да се размърдат и политиците, и да излязат от тъмнината на своята комфортна тиха дипломация и да направят нещо, за да могат…
Капка Тодорова: Само искам да вметна, ако може да вметна, политиците се размърдаха още, след като, понеже така атакувахте вестниците, просто „24 часа”…
Водещ: Беше първото интервю в интерес на истината.
Капка Тодорова:Да, беше първото интервю. Там се обадиха. Аз бях дежурна тогава тази вечер. Обадиха се роднини на арестуваните, съобщиха какво става и „24 часа” пръв започна да пише за това, така че медиите общо успяха. Аз лично не се наемам честно казано да коментирам дали тихата дипломация се е провалила и накрая просто на юруш последната година нещо различно се случило, не мога да коментирам. Защото тихата дипломация не беше само приоритет на САЩ, а и на Германия, която изнесе всъщност основната работа в освобождаването на медиците. Иначе, за да продължа и пак да го свържа с темата, интересно е как биха се развили нещата, ако тогава имаше facebook.com.
Водещ: Да.
Капка Тодорова: Може би, не знам, щяха да бъдат освободени по-бързо, а може би не.
Водещ: Макар че малко е рисковано да подозираме, че употребата на Facebook в Либия е особено позволена. Така си мисля.
Капка Тодорова: Да, но тя не е позволена и в други арабски държави , пък в крайна сметка там имаше революция. Така че или Twitter или каквото и да е, имам предвид новите медии.
Водещ: Достатъчно ли ние журналистите говорим за новите медии в един по-почтен план, защото в крайна сметка нашата работа е да информираме хората за това, което се случва и да им обясняваме защо това се случва, как се случва. Та достатъчно ли ги предупреждаваме за тези рискове, добре ли го правим?
Светослав Терзиев: Журналистите самите те използват новите медии. Те са едни от първите, които се възползват. ..
Водещ: Така де, имаме професионални рефлекси. Докато от хората не можем да изискваме такова нещо. и до колко това трябва да бъде наша тема и трябва да бъде важна тема?
Светослав Терзиев: Темата е изключително важна, защото става дума за комуникации, а това ни засяга в най-голяма степен. Всъщност това е полето, в което ние работим. Но журналистите както се възползват от новите медии, така се и опасяват от тях. Ние не трябва да заблуждаваме обществото, защото новите медии всъщност в голяма степен изтласкаха от пазара старите медии и ги притиснаха в една пазарна ниша, която е доста тясна. Виждате какво се случва с вестниците като хартиени издания, постоянно са в криза. Такъв проблем вече започват да изпитват и телевизиите и радио станциите, защото всичко, което в момента се смята за традиционна медия може да се превърне в една мултимедия в интернет и всяко издание да бъде едновременно и телевизия и радио, да пусне и звук и картина…
Водещ: Разбира се, тук трябва да кажем, да припомним един класически цитат на Марк Твен, че слуховете за смъртта са силно преувеличени.
Светослав Терзиев: Така е.
Водещ: Защото отдавна се правят.
Светослав Терзиев: И както и театъра не изчезва след появата на киното, така няма да изчезнат и много от медиите, които в момента се чувстват застрашени. Но така или иначе журналистите имат големи тревоги, защото нашата криза в медийния сектор е много по-тежка от общата икономическа криза, която се наблюдава в целия свят. Общата криза най-вероятно ще свърши, колкото и мъчително да е, но нашата няма да свърши. Защото журналистите загубиха в голяма степен източниците си на финансиране, на самофинансиране от пазара, от обществото и по този начин губят онези корени, които им дават възможност да бъдат независими. До голяма степен медиите стават корпоративни, защото се финансират от определени източници, които имат интерес да влияят върху обществото. Иначе просто те трябва да спрат. Няма да излизат.
Водещ: И всъщност то това е най-важния въпрос, като че ли, защото изборите минават, отминават, но пак идват. И в тези моменти, чрез тези нови медии може да бъде оказано влияние. А това вече безспорно е важна тема, защото в крайна сметка…
Капка Тодорова: Това е важна тема. Аз искам само и аз да допълня, че ето този разговор сега с вас все пак е доказателство, че медиите все пак предупреждават за негативните страни на новите медии. Или тоест призовават хората да бъдат внимателни с тях. Искам също така и още да кажа, че голямо очакване от медиите в България, че те видиш ли са отговорни за всичко. Тоест медиите дори да предупредят, ако няма гражданско общество Или властта не желае да защитава личните данни на хората, медиите са само една част от обществото в България. а не цялото гражданско общество.
Водещ: Но пък от друга страна вие казахте, че медиите в Германия предупреждават много и това е много сериозна тема в Германия и може би това обяснява защо протестите срещу нарушаването на личните данни и злоупотребата с тях предизвиква в Германия по-масова гражданска позиция, докато в България това не се случва.
Светослав Терзиев:
Капка Тодорова: Да, но има … трябва да се вметне, че в Германия има и Съюз за защита на личните данни, има и държавна институция, която се занимава със защита на личните данни. В смисъл тази тема се разглежда на много нива в обществото, а не само в медиите. Това исках да кажа. Че медиите имат важна роля в обществото, но не могат да бъдат цялото общество, не могат да свършат цялата работа. Включително и за избори и за предупреждения от нови медии. Твърде големи са очакванията според мен и за това може би някак си в България се усеща едно твърде голямо разочарование от медиите. Според мен неоправдано.
Водещ: Така ли е, г-н Терзиев?
Светослав Терзиев: Ами медиите винаги са били обект на критика, защото обществото е взискателно към тях. В крайна сметка то очаква от тях да научи онова, което му е полезно. И то по начин така, че да може да се ориентира възможно най-добре, а не да се подвежда. Винаги … и първия всъщност въпрос, който се поставя, когато става дума за медии, това е точността на информацията – до колко медиите са способни да дават точна информация. На второ място отива бързината на информацията, която общо взето вече не е проблем с новите технологии. Но точността е въпрос, който е свързан винаги с човешкия фактор. С онзи фактор, който решава какво да съобщи, какво не. Какво да забележи. Който има рефлексите да усети или да не усети някои важни процеси и явления. И за това взискателността е много голяма. Хората са изключително чувствителни, защото информацията влияе на тяхното поведение. Всъщност тя е техния ориентир, тя е тяхната програма за поведение. И ако те нямат информация, те просто са като слепци. Имедиите в този смисъл играят ролята на нервната система на обществото. Те пренасят онези сигнали, които подготвят организма за най-подходящите реакции, за да може той да се чувства добре. И за това ние не трябва да се сърдим, че хората са взискателни към медиите. Напротив, това е начина, който да ни покаже как ние самите ще оцелеем. Защото имат нужда от нас. Те са взискателни, защото имат нужда от нас. Но ние трябва да преценим наистина какво искат те.
Водещ: Приключи ли ерата на анонимността в интернет с Facebook?
Капка Тодорова: Не мисля. Тук последно заради бунтовете в Англия и тук в Германия има пък един специфичен проблем с Facebook – това е организирането на Facebook партита, които се превръщат в някакви масови демонстрации, може би вече е съобщено в българските медии за подобни случаи как 5-6000 души отиват на рожден ден на едно 12-годишно момиче. Това се превърна просто в модерен проблем на Лято 2011.
Водещ: Е, това беше изкопирано веднага у нас.
Капка Тодорова: Да. До такава степен, че вътрешния министър настоя анонимността във Facebook да бъде забранена, което веднага разбира се предизвика много остра реакция, тъй като в крайна сметка наистина интернет, Facebook, всички нови медии са личен избор. Дали аз там ще застана като Капка Тодорова или с псевдоним или изобщо няма да се появявам трябва да бъде оставено лично на мен. Докато не нарушавам някакви закони, разбира се.
Водещ: Г-н Терзиев, и вас да ви попитам. Приключи ли ерата на анонимността в интернет с Facebook?
Светослав Терзиев: Самата идея за защита на личните данни предполага, че човек може да не съобщава всичко за себе си и че не трябва да бъде непрекъснато на показ ако той това не го желае. Следователно тъй като интернет с всичките си форми е също едно виртуално подобие на човешкото общество, там се пренасят и правилата, които съществуват и в реалното общество. Ние не можем да искаме хората да дават информация за себе си, когато те смятат, че може да им навреди. Следователно анонимността, когато те преценят, е тяхно право. Разбира се, ако те зад нея се скриват, за да извършат престъпление или да посегнат на правата на другите хора – тя вече е недопустима и неприемлива. И може да бъде и разбита. Хората трябва да знаят, че анонимността в интернет не е абсолютна. Ето защо ако погледнем в малко по-широк план, даже примерно разговорите за електронно гласуване – при гласуването едно от изискванията е да има тайна на вота. А в интернет тайната на вота не може да се гарантира, защото заинтересовани лица винаги могат да разберат как е гласувано от определено място. И ето, от тук произтича най-големия проблем за трудностите за въвеждане на електронно гласуване, което е толкова популярно напоследък в дебатите. Когато …
Водещ: По света такова гласуване има, като че ли ..
Светослав Терзиев: Има. Правят се опити, практикува се…
Капка Тодорова: Математически това е напълно възможно да бъде защитено, така че аз не смятам, че електронното гласуване е опасно. Тоест смятам, че това просто …
Водещ: Би повишило..
Капка Тодорова: .. е начин да ограничиш голяма част от хората, които примерно не са близо до изборната си секция да гласуват.
Водещ: Ето още една тема, по която е хубаво българските журналисти да говорят. Последно да ви попитам и двамата – колко дни можете да издържите без Facebook? Капка? И страдате ли?
Капка Тодорова: Не, аз сега преди 2-3 седмици бях в отпуска и 10-тина дена нямах достъп до интернет, беше прекрасно, починах си наистина. Случвало ми се е като кореспондент да попадам в ситуации, в които нямам достъп до интернет, все по-рядко, просто това е с новите телефони и всичко, напълно невъзможно е човек да остане извън мрежата. Но ми се е случвало и тогава се налага с химикал, с тефтер и с телефон да работя така, както работех преди 10-15 години. Да, поулесняват новите медии, но … Улесняват, да.
Водещ: Улесняват, но имаме нужда и от почивка от тях, 10 дни е твоя срок. Благодаря на Капка Тодорова, специален кореспондент на 24 часа в Ессен. И сега Светослав Терзиев, колко дни може да издържите без Facebook?
Светослав Терзиев: Аз искам да кажа едно важно уточнение. Интернет и Facebook са различни неща. Интернет го ползваме всички, той може да върши работа в много посоки. Facebook е въпрос на лична и персонална комуникация. Аз например нямам нужда от Facebook и не го ползвам изобщо. Нямам и намерение да го ползвам. Но ползвам непрекъснато интернет в разните му модификации, в разните му варианти, във варианта включително електроНна поща, във варианта електронни издания. Тоест самия Facebook е един от многото продукти, които се появиха в интернет. И въпрос на избор е човек дали ще ползва Facebook, Twitter, обикновена електронна поща и т.н. Онова, което удовлетворява неговите потребности от комуникация. И точно тук е хубавото, че избора е достатъчно голям, никой не може да се оплаква, че му е наложено да ползва едно или друго и че от това е пострадал. Всеки трябва да разсъждава и да преценява какво му е необходимо и полезно и как да го използва.
Водещ: Но неползването на Facebook при вас не е свързано със страховете от това, че големия брат следи и вижда всичко.
Светослав Терзиев: Не, ни най-малко. Просто нямам потребност. За мен той е ненужен.
Водещ: Да се надяваме, че този разговор е ориентирал нашите слушатели във важността на темата. Благодаря на Светослав Терзиев от в. Сега.
Кой използва повече копчето Харесвам “Like” – журналистите или политиците? Кой надценява повече ролята на новите медии? Найо Тицин беше в няколко роли в последните години – от журналист в обществена медия до PR на политици. За него е далеч по-лесно да намери разликите. И така, кой използва повече копчето Харесвам – журналистите или политиците?
Найо Тицин: Ами всички го ползват. Някои може би не се радват толкова, че … примерно политиците може би не се радват толкова, че някои техни гафове биват толкова много лайкнати – харесвани във Facebook. Но общо взето това си е техен проблем.
Водещ: Аз имах предвид другите отношения, едната ръка разстояние като че ли. До колко в мрежата това може да се спазва?
Найо Тицин: Ами аз мисля, че поне моите познати обкръжения са хора със заявена позиция и не се притесняват дали ще е във Facebook, дали ще е в интернет, дали ще е по телевизия, радио, вестник или в компания да си отстояват своите позиции. Това наистина много ярко и ясно си личи нагледно именно във Facebook. Тоест ти бързо разбираш кой с какви предпочитания е. И мисля, че това е ок. Тоест поне трябва да се грижим това да продължи да бъде така. тоест да не започне да има някакъв страх от това, че ако примерно харесаш някой гаф на някой управляваш това ще ти коства след това примерно работата или заплатата или обществената поръчка примерно. Това вече би било сбъркано.
Водещ: Кой преувеличава обаче повече? Значението и тежестта на т.нар. нови медии, журналистите или политиците?
Найо Тицин: Ами не, то не е до преувеличаване. То е до едно съобразяване все пак с една наистина модерна форма на комуникация. Аз мисля обаче, че не трябва толкова да фетишизираме и да обръщаме крайно концентрирано внимание само на новите медии, да кажем, и над това дали някой гаф на политик е станал повод за безкрайни коментари във Facebook или в други социални мрежи, защото в крайна сметка работата на политиците не е да гледат дали им се оценяват гафовете или не, а да правят всичко възможно да не правят гафове и в крайна сметка политиците са за това политици, защото тяхната професия е всички ние останалите хора, които имаме други професии, отстъпваме своето право на тези хора, които са се заявили като политици да управляват. Аз не мога да управлявам, примерно, лицето Х, лицето У казва – аз не мога да управлявам, аз не знам как се управлява държава, така че в крайна сметка политиците са продавачи на политика. Зарзаватчията е продавач на зарзават. Журналистите са продавачи на новини и на коментари. Политиците ако може първо да продават на хората, тоест на сергията си да сложат своите идеи за решение на проблемите, на големите проблеми, а после да ходят да пеят, да се крачат и да скачат във въздуха, защото в крайна сметка със скачане и с пеене в шоу програми държавата не се управлява.
Водещ: А дали у нас някога ще стане такава обществена дискусия, каквато в момента върви в Германия, там са правени технически анализи, които показват, че използването на Like е свързано с трансфер на лични данни към сървъри в САЩ. По този повод там започна вече разговор какви данни вижда Facebook, в кой момент, за какво ги използва.
Найо Тицин: Ами вижте сега, в ерата на дигитализацията поне аз съм приел, че всичко вече е достъпно, иначе си оставам в пещерата и там никой няма да знае нищо какво мисля за никого. Но след като съм решил да говоря по телефона, да ползвам интернет, да гледам телевизия ако щете, това всичко аз приемам, че тази информация някъде се записва, тази информация някъде се отчита. В момента вие ми звъните по мобилния телефон, тази информация се записва на доста сървъри в момента. Но мен това не ме притеснява, защото би трябвало да не притеснява, когато нямаш злоупотреба с тази информация в крайна сметка, това е просто в такова време живеем. Не казвам, че се радвам, че е така. но това са фактите. Тази връзка в момента по телефона няма как да бъде осъществена без да бъде записана информацията, че се случва такава връзка. Чисто технологично.
Водещ: Обаче пък от друга страна имаше случая Уикилийкс, имаше още страшно много други случаи на разкрития. Ние нищо не научихме за онази прословута "Галерия", в която бяха изложени, нека така да кажем, образи на журналисти, които са били подслушвани от политици.
Найо Тицин: Ами това само идва да покаже може би, че нашите ченгета са по-големи професионалисти от американските ченгета. Това е кръга на шегата. Тоест по-добре си пазят тайните.
Водещ: Нашето джудже е най-голямото джудже, другояче казано.
Найо Тицин: Да. Вижте сега, при нас нещата се опитваме да вярваме, че се променят за добро. Но в крайна сметка много много, в тази сфера говоря, сигурността и защитите някакви на лични данни, но в същото време всички много добре знаем, че това не е точно така. знаете ли, в последните няколко години все повече ми се случва да чувам репликата по телефона – айде сега, че това не е за телефон. Дай да се видим да ти кажа.
Водещ: Това обаче е една стара реплика.
Найо Тицин: Това е една стара реплика, беше доста забравена, едно 15 години поне беше забравена.
Водещ: Повече от 20 беше забравена.
Найо Тицин: И последните година-две-три нещо изведнъж стана пак много модна. Което мен лично ми говори, че има някакво връщане към едни рефлекси, които по никакъв начин не могат да бъдат асоциирани с някаква демократична…
Водещ: Среда. А може би именно това, че не успяхме да разгледаме отвътре галерията не ни дава възможност да повярваме, че има неща, които са за телефона, че всички неща са за телефона.
Найо Тицин: Да, да.
Водещ: Как се променя ролята на един журналист, когато е журналист в обществена медия, който пита колко е часа от една страна, и от друга страна – като човек, който подпомага политици по-късно и изобщо тази година, тази кампания за Найо Тицин ще бъде като за зрител или като за участник?
Найо Тицин: Ами отзад напред. Тази година ще бъда такъв нередовен зрител дори бих казал. Тоест няма много да си давам зор да следя какво се случва. Чисто и просто защото не ми са интересни тези две… тоест тези избори, те са две в едно, не са ми интересни. Нямам с кого да се обвържа нито каузионно, нито персонално, така да го кажем. А според мен и винаги съм го защитавал, че особено в PR-а, политическия PR все пак трябва да имаш отношение към клиента си, най-грозно казано, но все пак този, на когото му правиш кампанията. Тоест да се отдадеш изцяло и да вярваш в това, което заедно в крайна сметка продавате. Тази политика, идеите, каузите. Тази година изборите за мен са доста скучни и вяли ще бъдат. Не че не се познавам, с много от кандидатите съм дори приятел, но това не е въпроса. Просто в момента не виждам идея, която да ме запали да тръгна и да подкрепям някакви … за това дори би ми било и лесно да не отида да гласувам, честно казано.
Найо Тицин: Ами на мен честно казано ми беше лесно. Не знам, може би за различните хора е различно. Мене ми беше лесно, защото аз съм се старал да не се променям. Знаете ли, това много често се случва, колеги от журналистиката, преминаващи в PR-а изведнъж да станат много … да забравят, че са били журналисти и да се държат по начин все едно не разбират що е това журналистическа професия и как все пак журналиста трябва също да му се помогне да свърши работата. И почва един тон и едно високомерие от PR-ска гледна точка, което аз честно казано никак не си падам и съм се старал, когато съм бил в такава позиция винаги да продължавам да мисля и за журналистите и за това как се справя човек журналист с работата, как се добира до информацията и т.н. И съм се старал да помагам в това отношение.
Водещ: Разбира се, няма бивш журналист. Днес Найо Тицин кого иска да попита колко е часа или нещо друго?
Найо Тицин: Ами не, то няма вече такива ярки хора, знаете ли? Мога да попитам … не, дори няма нужда… знаете ли, доста вече се изхаби формата, за съжаление, това е работа на политиците, се изхаби формата – ние питаме, вие отговаряте. Тъй като в голяма степен това се превърна в един предварително уговорен мач, тези интервюта на политичи и управляващи, които аз като запаля телевизора, радиото или отворя вестника, аз знам какви ще са въпросите и какво ще бъде до края. Извинявайте много, но днес вътрешния министър каза в сутрешно предаване по БТВ каза – а, хубаво, че другия водещ го няма да можем спокойно да си проведем разговора. За какво говорим? Няма такова нещо. тоест ние с вас, нали те са двама водещи по принцип, но сега покрай летните схеми е останал един водещ, хубаво, че го няма другия. Така не се говори.
Водещ: Това обаче не е ли комплимент?
Найо Тицин: Ами не е комплимент. Напротив. Още по-лошо е ако от страна на другия, на интервюиращия, на журналиста няма реакция на такава реплика. Няма такова нещо. аз знам,ч е също съм бил проблемен за някои политици. Но това ни е работата. Работата на журналиста е да е проблемен за политиците. А не да е услужлив.
Водещ: Това е така, да. За това започнах от едната ръка разстояние, която …
Найо Тицин: Просто не може … а, да, знаем винаги го е имало това, особено по високите етажи на властта да се казва – не, този няма да ни отразява, защото не ни харесва. Пратете друг да го отразява. Аз съм бил също резултат на такова нещо, такова отношение се е падало и върху мен. Но съжалявам, няма харесвам, не харесвам. Има си работа. Напротив. Знаете ли, винаги от страната, когато съм бил политическия PR винаги съм съветвал хората, с които съм работил, че повече изгода имат да направят едно интервю с неудобен журналист, от колкото с удобен журналист. Защото неудобния журналист в крайна сметка дава много повече възможност, ако имаш изобщо такива, да се представиш по-добре. Да отстоиш много по-аргументирано и силно позицията си. Ако някой услужлив журналист те пита услужливите въпроси, на които ти си се подготвил или по-скоро твоите PR-и са ти подготвили отговорите, това е толкова фалшиво, че веднага се усеща в публиката и не достига до публиката и в крайна сметка не върши работа.
Водещ: И в този смисъл да попитам – т.нар. нови медии не са ли в ролята на услужливите журналисти?
Найо Тицин: В смисъл?
Водещ: В смисъл, че там политиците биха могли да правят това, което считат за необходимо. Обществена тайна е, че има щабове, които обслужват интернет пространството с подхвърляне на съответни каузи, по форуми…
Найо Тицин: А, да. Ама това си е част от играта, до колкото разбирам. И така се води. Тази мания покрай интернет тръгна от кампанията на Обама преди 3 години и някак си всички решиха, че след като той, използвайки социалните мрежи печели, всички използвайки по-нататък социалните мрежи ще спечелят. Това не е точно така. но в крайна сметка всички вече го ползват много активно.
Водещ: Ами това е, чувствайте се предупредени. Но пък от друга страна имайте предвид, че Facebook не е големия брат, обаче може. За това е важно ние журналистите, които имаме професионални рефлекси да коментираме темата, за да може всички да сме еднакво подготвени и да знаем. Да знаем важно е какво ни чака по предизборна линия, защото и това е един от рисковете – дали ще получим рекламни съобщения или политически рекламни съобщения всъщност е без значение. Добре е да сме подготвени.
Василена Вълчановa се занимава с PR и маркетинг над 4 години. Работи в PR агенции, където обслужва клиенти от енергийния, автомобилния, фармацевтичния и технологичния сектор, сред които BMW, PharmaSwiss, LG Electronics. Преди година започва работа като координатор в маркетинг отдела на IT дистрибутора АСБИС България, където отговаря за управлението на няколко технологични марки.
