www.capital.bg I 26.11.2014г.

© Юлия Лазарова

Възстановяването на общественото доверие в медиите изисква активизиране на журналистическата общност, но също така и ясна политика на държавата

Българските журналисти с отговорна обществена позиция, както и редица представители на академичната общност и гражданското общество са все по-разтревожени от влошаващата се медийна среда, масовото погазване на етичните правила в професията, незачитането на човешкото достойнство, редовното присъствие на езика на омразата и грубото поругаване на основни постижения на демокрацията и европейските ценности, в немалка част от медиите в България.

Възстановяването на доверието в медиите в полза на обществото, изисква активизиране на усилията на журналистическата общност, но също така и ясна политика на държавата за разграничаване от медии, които отявлено нарушават законите на страната и европейските и национални ценности.

Разчитаме, че новото правителство ще реформира политиката на държавата, която да се разграничи от подобни медии, като създаде ясни правила за разпределение на публичните средства по комуникационните програми, медийните пакети за изборите, държавни поръчки и общински обявления в медиите.

Основополагащ принцип в случая трябва да бъде както спазването на закона, така и зачитането на утвърдени през годините единни професионални етични норми.

В тази връзка се обединихме около следните предложения:

1. За възлагане на поръчки, финансирани с публични средства, като изпълнители или подизпълнители да бъдат допускани единствено медии, подписали националния Етичнен кодекс на българските медии, приет през 2004 г. и единствен признат в Закона за радио и телевизия. Припомняме, че в изпълнение на препоръките на Европейската директива за аудио-визуални медийни услуги, през 2010 г. в Закона за радио и телевизия беше приет чл. 76, ал. (2), според който доставчиците на медийни услуги са задължени да спазват нормите на националния Етичен кодекс на българските медии, разработен от Фондация "Национален съвет за журналистическа етика", и Националните етични правила за реклама и търговска комуникация, разработени от Сдружение "Национален съвет за саморегулация".

Разбира се, възможно е съществуването на други допълнителни браншови кодекси, които не противоречат на националния етичен кодекс и които се прилагат от медиите, които са ги приели, но за целите на ясните правила и единното третиране на всички медии в България, настояваме в правилата за разпределение на публични средства да бъде включен утвърдения национален Eтичен кодекс от 2004, който е създаден в сътрудничество с европейски специалисти и е записан и в Закона за радио и телевизия.

2. Публични средства да не бъдат пряко или косвено насочвани към медии, които не са изпълнили всички законови изисквания за прозрачност на собствеността, според Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения (ЗЗДПДП).

Предлагаме тези правила да бъдат въведени чрез постановление на Министерски съвет от всички държавни и общински структури, разпределящи публични средства.

Списък на подкрепилите призива:

Асоциация на европейските журналисти-България,
Александър Кашъмов, ръководител правен екип, Фондация "Програма достъп до информация",
Въпреки.com сайт за културата в изкуството и обществото – Зелма Алмалех, Стефан Джамбазов,
Димитрана Александрова, журналист,
Иван Димов, журналист,
Маргиналия – сайт за човешки права, Юлияна Методиева,
Нели Огнянова, преподавател,
Мрежа за свободно слово: Аделина Марини, журналист; Еми Барух, журналист; Емил Роберт Коен, правозащитник; Ирен Филева, журналист; Капка Тодорова, журналист; Лили Тодорова, журналист; Светла Енчева, блогър и журналист; Татяна Величкова, журналист; Марин Бодаков, преподавател; Митко Новков, медиен критик; Иван Бедров, журналист; Лора Филева, журналист; Ралица Ковачева, журналист; Весислава Антонова, журналист,
Ружа Смилова, програмен директор Център за либерални стратегии и преподавател, катедра Политология, СУ,
Руслан Трад, блогър,
Светослав Терзиев, журналист, преподавател по журналистическа деонтология в СУ "Св. Кл. Охридски",
Фондация "Медийна демокрация"
Move.bg

Оригинална публикация  

БНР, Програма "Христо Ботев", Клубът на журналистите | 5.01.2013

Водещ: Обикновено всяка година започва с нещо ново и това няма нищо общо с някогашни гадания и наричания, а с желанието за промяна. Новата ни година започна по старому. Старата я изпратихме тотално оглушало от фойерверките, а новата посрещнахме силно уплашени по същата причина. В прекия и преносен смисъл. Първата медийна тема беше чий е Аспен. До колко обаче този доста шумен по отношение на визията си спор успяхме да разберем? Чии са пък Дюните в Несебър и дали са дюни е твърде спорен въпрос. Ти сън ли си или те има? Чии са дюните или чуй е Аспен? Кой е въпросът. Една абсурдна версия на колегата от Капитал – Росен Босев, прозвуча напълно реално в стилистиката на медийните ни навици от миналата година – абсурдните, неистинските новини да звучат по-реално. Ето я и версията. Експертен екип на института на Дюните към БАН на чело с академик Мичурин аслайдисал Дюна с железобетон и е тръгнал към Несебър, за да установи дали Дюните са дюни или маскирана като дюни арматура. Те ще работят на място заедно с експерти от Националния исторически музей, начело с академик Божидар Димитров, според когото още в пъпа на Месемврия от 7 век е било записано, че въпросният парцел е имало процес за еднофамилни жилищни сгради и жилищна сграда за сезон, обитаване на субекти с обществено обслужване – 124 броя. Още един цитат от мрежата, подписан от Съпротива. Да образоваш ума си, без да образоваш сърцето си, не е никакво образование. Аристотел са цитирали. Какво още се случи в първата медийна седмица. Булсатком връща пари. Разбира се, че това е добре, защото такова трябва да е отношението към ощетените потребители. Кой спира сигнала, все още е енигма. Предполагам си спомняте фразата на премиера, че свобода на словото у нас има, защото никой не спира сигнала. А журналистите могат свободно да му задават гадни въпроси. ѝВ случаят със сигнала най-лошата новина обаче е, че потребителят е лишен от правото да си избира да гледа или не. Очевидно пожелателната констатация от миналата година „медиите не са зарзавати” не губят актуалност и през новата. Всеки собственик, който ги сравнява с това, обижда труда на хората, работещи там и лишава зрителите от избор. Може да ги харесваме, може и да не ги харесваме. Не може обаче да бъдем лишавани от правото да избираме с неясни цели. Това е удобната пътечка, по която собствениците могат да услугват на когото трябва. Медиите може и да забавляват, но основната им функция все пак е да информират. Който ги лишава от това право в крайна сметка ги унищожава и това е тъжно. По света медии фалират, но по други причини. У нас медиите ги гримират като кабаретни артисти, актриси и им вменяват задължението да забавляват. 2012 беше тежка за медиите по света. 2013 май ще е фатална за медиите у нас. За кой ли път си мисля, че правото на хората да бъдат информирани е защитено в Конституциите на демократичните страни не случайно. И не забавлявани, а информирани. Всеки, който подменя това право, има някакви други цели. Да, има производители на зарзавати по света, че и у нас, за които е важно правилото зеленчуците да стават само за продаване. Дали това е добре? Фаталната 2013 ще даде верният отговор. Кой се интересува от това? За съжаление все още малцина, а се отнася до мнозина, защото свободата на словото не е празен девиз. Някак нелепо е търговски спорове да убиват медии и това е механизъм не в полза на хората. Много ми се искаше да оставим Псай в 2012 година. Дали успяхме, не си заслужава да се замисляме. Явно не само ние имаме нужда от нещо непретенциозно, на което да се смеем. Така бавно и полека приватизирахме, че чак и преименувахме стила в Бай Ганъо стайл и всички останали редакции в многобройните скечове. Далеч по-подтискащо музикално дойде новата година с чалга концерти. Какво слушат европейците, ще подслушаме сега от музикалните им чартове. Вие бихте могли пък да споделите във Фейсбук с каква музика посрещнахте новата година. Едва ли има българин, гледащ телевизия, който да не е чул, че телевизията в България става цифрова. Чул значи ли разбрал? Първата седмица на 2013 ще направим едно сравнение как цифрите могат да направят медиите по-добри и достъпни за повече българи. Ще се сравним с Германия и Холандия. Ще си спомним и първите традиции от преди години. В студиото вече са Анета Милкова, член на управителния съвет на БНТ, Капка Тодорова, специален кореспондент на „24 часа” в Есен, доцент Иво Драганов, преподавател в НБУ, НАТФИС и разбира се – медиен експерт. По телефона ще чуем и коментара на Даниела Горчева от Холандия. Чий е Аспен пък ще коментираме със Стоян Стоянов, управител на ПР агенции и бивш председател на браншовата организация. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Илия Тенев, Валя Новакова, Стаматина Никова, Цвета Бахариева и аз Ирен Филева. Останете с нас и коментирайте на Фейсбук стената ни – чий е Аспен, чии с Дюните, какво ще донесат цифрите на хората по отношение на медиите и всичко, което сме пропуснали разбира се като медийни акценти от първата седмица на 2013. Първо визуално и после коментарно първият медиен скандал дойде още в първите секунди на Новата година. Какво видяхме в новогодишното обръщение, как го коментирахме? Признавам си – трудно намерих с кого да коментираме темата, усещането за поредната буря в чаша вода, може би е една от причините, чий е Аспен или какъв е другият въпрос? Добър ден на Стоян Стоянов – управител на ПР агенция и миналата година председател на браншовата организация. Здравейте!
Стоян Стоянов: Здравейте!
Водещ: Ами чий е Аспен или друг въпрос да поставим?
Стоян Стоянов: Аспен си остава американски според мен, но самият гаф на президентската администрация и по-скоро на неговия екип мисля, че е дошъл в много лош момент и не трябваше да се допуска това нещо. Защо? Ние прочетохме – по-голямата част от хората не слушаха новогодишното обръщение, по-скоро го прочетоха след това в интернет, е много добро. Има интересни неща вътре. Но визуално и чисто концептуално мисля, че президентската администрация сгафи доста сериозно. Реакцията след това – липсата на отговор от ПР екипа на президента. Защо се е получило така? Чия е снимката? Защо тази дребна грешка успя да обърне колата в началото на новата година? Ние не получихме никакъв отговор и мисля, че това непростимо.
Водещ: Всъщност смятате, че тази буря в чаша вода ще продължава да занимава медиите?
Стоян Стоянов: Със сигурност ще продължава да занимава медиите. За жалост за сметка на други по-големи проблеми, които има обществото в момента, които също така са медийни и също така липсва важна реакция от страна на хората, които са замесени в тях.
Водещ: Ами да очакваме някаква реакция. Благодаря на Стоян Стоянов, управител на ПР агенция и миналата година председател на браншовата организация. С него си говорехме за Аспен. Сега добър ден на члена на управителния съвет Анета Милкова, на БНТ. На Иво Драганов, медиен експерт и на Капка Тодорова. Сега ще прескочим протокола. Да продължим ли с коментарите за Аспен или да се насочим към цифровизацията, за която се чуха твърдения, че осколките и вече създават проблеми с сигнала.
Иво Драганов: Да кажем две думи за Аспен, защото вътре се съдържат две-три нива, които са важни да се разчленят. Първото е в съдържателен план – никой не оспорва речта на президента. Напротив тя може да се каже, че е много добра, много по-добра от кухите речи на неговия предшественик. Второто обаче, когато имаш телевизия, няма да се уморя да го повтарям, водеща е визията. И трябва да имаш усет за драматургия, трябва да имаш усет за режисура и трябва да имаш усет за художествено пространствено оформление. Мястото, което бяха избрали е претенциозно. Формата презентация въобще не се вписваше в достойнството на президентската институция и третото, което е според мен най-влудяващо, никой в България, ама никой не желае да поеме отговорност. Идваш и казваш „подцених ситуацията, тръгнах по страничната писта да бъда оригинален и да разчупя матрицата, което само по себе си е хубаво, но всеки трябва да знае, че експериментът сам по себе си не е стойностно средство за постигане на стойност” и в крайна сметка да кажеш „съжалявам, преценете дали мога да продължа по нататък да бъда полезен със своето знание”.
Водещ: Ами ще очакваме да чуем нещо такова. Капка Тодорова.
Капка Тодорова: За този проблем, може би с проблемите окол;о Булсатком, БТВ и всичко, което ти засегна в началото. Аз като вестникар специално най-много се впечатлих от тази тотална липса на уважение към авторски продукт. Т.е. тази снимка, как може администрацията на най-висшата държавна институция в България, да не използва авторски продукти на български фотографи? Има БТА, има десетки фотографи, десетки агенции. Да…
Водещ: Всички отговаряха, че това е на „Балкантурист” сайта.
Капка Тодорова: Да, това си е техен проблем също. Смисъл, когато работиш… Смисъл трябва да работиш с професионалисти. Аз не съм фотограф, аз съм пишещ журналист. Когато имам нужда от снимка на Ангела Меркел примерно или я купувам от съответната агенция, или плащам на фотограф да го направи или аз самата, ако съм обучена, и снимки правя, но това е авторски труд. И мен това ме притеснява. Това абсолютно неглижиране на авторския продукт. Т.е. той по никакъв начин не се уважава, примерно в този случай фотографския труд. Защо да плащаме на агенции или на БТА, а би трябвало според мен, да.
Иво Драганов: Това е подценяването на ситуацията. Как е възможно?
Капка Тодорова: Защо да взимам професионалисти, като мога да бръкна в интернет. Това бъркане в интернет, защо да плащам, като може и да е безплатно? В крайна сметка е автогол за всички.
Иво Драганов: Ама става инфантилно. Не е отговорност към даже не само не е отговорност – това го казахме вече. Не е осъзнаване на изключителното символно значение, което има президентската институция. Когато президентът каже нещо, това е изключително важно за българската нация.
Капка Тодорова: Именно. Тези речи са като визитна картичка. Смисъл това за един президент, независимо на коя държава или най-висшата институция, тази реч винаги е важна.
Анета Милкова: Аз ще си позволя само да… Тъй като БНТ беше замесена от части в ози случай.
Водещ: Като изпълнители.
Анета Милкова: Като изпълнители. Разбира се традиционно речта на президента се записва от БНТ. Чисто технически и технологично ние обезпечаваме едно такова нещо. Разбира се няма съмнение в това, че екипът на президента поставя изискванията, контролира изпълнението и в известна степен БНТ не може да поеме отговорност за…
Водещ: Да не влизаме в хипотези, че БНТ редактира президента.
Анета Милкова: Няма такава хипотеза. Никога не би си позволила медията да се намеси по какъвто и да е начин в едно такова нещо. Колегите, които са работили, са професионалисти и в това нямаме никакво съмнение. От чисто техническа гл.т.при нас нямаме съмнение за нарушаване на технологичната дисциплина. Но аз съм съгласна с господин Драганов, който каза, че е хубаво в една такава ситуация да има съобщение от страна на институцията. Не за друго, а за да може по някакъв начин темата да приключи бързо и да не продължава безсмисления диалог кой е виновен, защо е виновен, как се е стигнало до тук. Грешки се допускат. Важното е наистина бързичко да се вземе решение как да се финализира този случай.
Водещ: Нека сложим временно точката с надежда или да получим Аспен, или да получим извинение. Шегата на страна. Господин Драганов, от къде тръгна цифровизацията в България? От кога се заговори за цифровизация? Нека да се опитаме на кратко да напомним?
Иво Драганов: Ще кажа, ама с една молба за едно изречение, защото… Въпросът за Дюните. Аз се извинявам на всички, които ходят в момента да проверяват с очите си дали са дюни или не са, но има учебници по география и специално в специалностите икономика на туризма или организация на туризма има един учебник туристически ресурси. Там пише какво богатство природно са тези Дюни.
Водещ: Нали разбирате, че Балкантурист са замесени ще стане като…
Иво Драганов: Не са замесени и слава Богу. Защо в момента никой не се обърне към академичната общност, която може би има по-скоро изградено научно мнение, отколкото тази на изключително съмнителните предприемачи, замесени в ситуацията. Сега, цифровизацията. Три изречения за начало. Цифровизацията тръгва като идейна платформа от времето на европейския комисар, първият европейски комисар по телекомуникации Мартин /…/ – един изключително интелигентен мъж, който постави на дневен ред тази конвергенция между телекомуникация, електронни медии, хай тек. Сега, тя не му е паднала от небето. Тя се осъществява на 7 юли 1980 година в 13 часа от Ед Търнър и неговия шеф на новините на CNN първото им излъчване. Шонфелд, които за първи път изпращат сигнал на сателит, свързват се с 8 живи гледни точки, така наречените днес SNG-ТА и успяват да сътворят една емисия. Идеята обаче на Ед Търнър не е била конвергенция, а това, че има пакет от спортни права и филми и как да заобиколи американските забрани за наземно разпространение. Общо взето един интелигентен ход. Така, за нас – съвсем на кратко. 99-та година ние сме на едно ниво като проект и развитие, т.е. научната мисъл на България в областта на телекомуникациите е била абсолютно адекватна с немската и ние имаме, значи няма да го забравя, това е някъде юни месец в Страсбург, всеки си казва до къде е. Тогава изцяло цифрови бяха Швеция, Италия бяха почнали, Германия с /…/. Те имаха три цифрови острови. И ние планирахме три цифрови острови – София, там Пловдив, Варна. Шлагер беше нещо, което вече е забравено, защото фалира – първата наземна платформа в Англия – on digital между /…/ и /…/ телевизии. Което поставя въпроса чии да са мултиплексите. Изключително важен въпрос, който у нас се заобикаля. Така че ние имаме една много дълга и тягостна история, която по стар народен обичай до този момент се намира на ключовото, стратегическо място „под крушата”.
Водещ: Но казвате, че около 99-та година сме били на едно ниво с Германия.
Иво Драганов: Да, като проекти бяхме абсолютно с германците. Беше ми удоволствие да чуе. Чухме поздравления от тях, напътствия и т.н. Но има нещо, което е много важно. В Германия госпожа Тодорова ще каже много по-компетентно от мен, когато се напише нещо, то се изпълнява. Те са прочути със своята трудова етика и със своя ангажимент, и най-вече със знанието да поемат отговорност. Ние отговорност не поемаме и от там всичко пропада в България. Значи ние го написваме и стигаме до крушата с написано нещо обаче.
Водещ: Капка, как стоят нещата с цифрите, хората и медиите?
Капка Тодорова: В Германия цифровизацията приключи и април края, 30 април 2012 година…
Водещ: Както си говорехме в предварителния разговор, без никакви скандали.
Капка Тодорова: Да, нямаше скандали. Аз исках да се подготвя за предаването и много търсих някой скандал, който вероятно аз съм пропуснала си мислех, докато съм там,но не. Нямаше скандали. От 1 май всичко е дигитализирано. Сега дали обикновен германец разбира в детайли какво точно се е случило и защо, и как – това вече е една тема. Тя винаги, според мен телевизията, там са по-големите експерти, но тя ще става още по-сложна технологически. Според мен не е нужно за всеки отделен гражданин да знае в подробности и в детайли техническата страна на нещата. Ако има лукса да живее в страна, в която тези неща не се правят такива невероятни скандали, каквито вече започнаха в България. Ако тази война между Булсатком и БТВ е някакъв предвестник на предстоящата битка за…
Водещ: Най-вероятно. Как стоят нещата в БНТ? До къде…
Иво Драганов: Аз само да попитам госпожа Тодорова нещо, защото е важно. Намесили се в немската цифровизация офшорни компании?Имате ли някаква представа?
Капка Тодорова: Значи, ако такова нещо се разкрие, немската държава ще бъде разтърсена из дъно за такъв обществен скандал. Смисъл аз ще кажа капитал не е като пари, а капитал като едно от основните права на гражданите да бъдат информирани. Да, там държавата има основен контрол върху това благо и право. И няма начин това благо или право да бъде офшорно.
Иво Драганов: Да уточним платформата, за това се намесвам. Когато общественият интерес е водещ, а това е мисъл на Цицерон, тя не е моя, всичко общо взето върви в прав конкретен, точен ред. Когато е намесен частен, неизвестен интерес на някакви офшорни компании, проблемът е глобален и не е само в България, нещата опират до това, което ние наричаме скандал. Да, скандал. Скандал е.
Водещ: Сега, задачата на БНТ сигурно ще бъде трудна, защото Вие ще трябва да се договаряте с един човек, госпожо Милкова.
Анета Милкова: Ами по-скоро с едно юридическо лице, което спечели търга за мултиплекса, на който ще бъдат качени обществените оператори БНТ и БНР със своите програми. Имаме по закон изискването договорът да бъде подписан до 31 януари тази година. Това е съвсем скоро. Тъй като от март месец започват излъчванията. Пробните, така наречени.
Водещ: И всъщност по закон Ви е посочено с кого да сключите договора.
Анета Милкова: Да, в известна степен това предопределено е с избора на процедурата, когато фирмата, която беше избрана, по настоящем разбираме, че има някаква промяна в собствеността. Но така или иначе ние продължаваме и преговорите се водят все още за доуточняване на чисто техническите параметри, за които се информираме по отношение на тяхната лицензия. Но естествено това, за което господин Драганов говори, че договарянето ,когато става въпрос за обществен оператор и обществен интерес, с частно юридическо лице е много тежка задача, така да се каже, защото водещото трябва да бъде да се запази общественият интерес. И да се гарантира излъчването.
Иво Драганов: Чакам всеки момент някой да обвини държавата в скрита държавна помощ, защото това е източване на БНТ и БНР по посока на частно лице. БНТ и БНР трябва да си имат свой мултиплекс.
Анета Милкова: Може би това е, което е важно да кажем, че в Германия от разговорите, които водехме съвсем наскоро, разбрахме, че собственост на обществените оператори са мултиплексите. И те самите предлагат, предоставят на своите мултиплекси търговски оператори, за да разнообразят предлагания пакет програми. И това е от значение за тяхната технология. Докато при нас случаят е друг и имайки в предвид факта, че и /…/ беше предавателният комплекс беше приватизиран на времето, заедно с БКТ, тогава още беше заложено това нещо и ние и до ден днешен работим с частно лице, юридическо.
Водещ: Всъщност това много пъти е било коментирано още от самото начало, от години.
Анета Милкова: Да, може би в Румъния, когато беше приватизирана тяхната телекомуникационна компания, се установи, че това би било проблем за техните обществени медии и беше изкупена отново, върната от държавата, като тя я закупи отново, за да бъде собственост на държавата. Не за друго, ами за да можем да изпълним онова изискване по закон, с което трябва да гарантираме излъчването. И тъй като, когато вече имаме частно юридическо лице, е хубаво да можем да гарантираме действително една идея, която се обсъждаше от години, за това да бъдат дадени разходите за разпространение, за да може направо и от държаният бюджет да бъдат изплащани. Те не са задължение вече на конкретния оператор.
Иво Драганов: Още, когато работех в телевизията, бях поставил на борда въпроса БНТ да си изкупи предавателите, защото това е най-логичното нещо то да затвориш своя цикъл на разпространение. Иначе образно казано в момента БНТ е в състоянието, в което е и българското кино. Филми се произвеждат, обаче салоните бяха приватизирани, превърнати в бинго зали и тези филми няма къде да се разпространяват. Сега по същия начин и БНТ. Значи БНТ аз го заявявам най-отговорно, че ако остане в ръцете на частно юридическо лице, то ще бъде изнудвано с много огромни суми.
Водещ: А всъщност как според Вас трябва да бъдат разпределени телевизиите в мултиплексите, така щото да няма подобни, те даже не са и съмнения.
Иво Драганов: Те не са съмнения. Напротив, мога да напомня, че когато българските вестници много активно коментираха този процес на приватизация, защото както каза госпожа Милкова, това е изключително важна точка от развитието в погрешна посока на този процес, там се спрягаше името на един съветник на господин Станишев. Това е истината.
Анета Милкова: Винаги има някакви имена, за които се говори.
Иво Драганов: И едни персони от ДПС.
Анета Милкова: Но тъй като това се случи твърде отдавна и отдавна темата спря да се коментира за собствеността на предавателите, сега по повод на мултиплексите, на качването вече на програмите на мултиплексите възниква отново, тъй като предстои договор, дългосрочен, който трябва да бъде подписан.
Водещ: Т.е. направили сме един кръг около крушата и отново сме се настанили под нея.
Иво Драганов: Аз разчитам много на протеста, който господин Христо Грозев отправи до ЕК за тази проверка на целия този процес. Осъзнавам, че интересите там се измерват с рамките на около милиард, което означава, че никой няма да отстъпи, никой няма да върне комисионните, но се надявам българското правителство в момента да оцени сложността на ситуацията и да пусне четвърти мултиплекс специално за обществените медии, които да имат възможност да го отдават под наем и по този начин да издържат своя пренос и на частни телевизии. Мисля, че така ще бъде и вълкът сит, и агнето сито. Да речем, че не агнето, ами цялото стадо.
Водещ: Нека сега, ще Ви помоля да си сложите слушалките, за да чуем как стоят нещата с гледането в Холандия. Добър ден на Даниела Горчева.
Даниела Горчева: Добър ден на Вас, на Вашите гости, на Вашите слушатели.
Водещ: Медиите са цифрови в Холандия. Имаше ли скандали, има ли проблеми?
Даниела Горчева:Ами ние нищо не сме забелязали. Всъщност оказа се, че Холандия е втората страна в Европа, която превключва от аналогова към цифрова телевизия. И това става на 10 срещу 11 декември 206 година. И честно казано нищо не сме забелязали тук. Смисъл забелязахме, че нека да кажем поне за Вашите гости, Вашите слушатели каква е разликата между аналоговата и цифровата телевизия например. Просто разликата е в това, че аналоговата телевизия предава максимум 30 канала, които могат да бъдат гледани, докато дигиталната, цифровата телевизия предлага над 100 канала. Освен това предлага много по-добър и ясен образ. Много по-чист звук, сигнал и т.н. И има интерактивниѝ възможности, канали с високото качество и т.н. Също може човек да използва електронна програма за…
Водещ: Чий е мултиплексът, на който са качени обществените медии в Холандия?
Даниела Горчева:Ами значи аз не знам точно технически, но те са свободни. Медиите в Холандия могат да се получават от всеки. Вече за останалите канали човек трябва да доплати, но по принцип вече технически точно какво и как са го направили, това … И никой нищо не е забелязал. Няма приказки, просто се случи.
Водещ: Някак просто се случи. Благодаря на Даниела Горчева. Как са обществените германски телевизии. Чия е собствеността на мултиплексите им?
Капка Тодорова: Тя е държавно-обществена. Тук т.е. и за Германия, и за Холандия мога да вметна и си помислих тук като се разказваше за какви пари става вероятно дума, с мултиплексите. То в крайна сметка май по-евтино излиза май БНТ да си изстреля сателит просто. Около 100 милиона мисля, евро, че е това.
Анета Милкова: Тъй като ние сме бюджетна организация, получаваме 70 милиона, които са за всичко – за продукция, за поддръжка, за всичко. Нямаме тази възможност за подобни инвестиции.
Капка Тодорова: Ами то и на българския данъкоплатец ще му е по-лесно да събере милион на един път, отколкото…
Анета Милкова: Това е проблем със собствеността, сериозен, но извън него всъщност трябва да кажем, че цифровата телевизия действително ще бъде безплатна за зрителите и голямото предимство ще бъде действително по-големият брой безплатни канали, които ще могат да гледат зрителите.
Водещ: Колко време те ще бъдат безплатни обаче е един друг въпрос, който едва ли сега можем да му отговорим.
Анета Милкова: Само цифрово излъчване, да, но това не засяга кабел и сателит, поне на този етап. Но отѝ това, което касае българския гражданин всъщност, е важно да споменем информационната кампания, която в момента тече.
Водещ: Ние ще стигнем и до тази информационна кампания. Как е минало в Германия? Как минава у нас? Защото тя едва ли има човек, който да не е чул, че кабелът на антената се включва от едната страна, кабелът на телевизора от другата страна – и това е. За това колко е това, ще продължим след малко. Останете с нас. И защото цифровизацията и начина на достигане на медиите до хората е важен за нас, правим едно малко изключение за слушателски въпрос. Добър ден. Кой ми звъни?
Венелин: Здравейте, казвам се Венелин от гр.Троян. Редовен Ваш слушател съм. Радвам се, че отново сте с горещата тема, от която се интересуват много хора. Имам един няколко по-точно въпроса. И по-точно радиото и в петък сутринта, Вашето радио говореше за цифровизацията на телевизията. Ние като слушатели на радиото, ще имаме ли някакви сътресения, т.е. с досегашните си апарати, ще можем ли да приемем цифровото радио, тези мултиплекси?И следващ въпрос, който е също е много важен за населените места, в които има много по-малко до сега ефирно разпространявани радио станции, хората ще имат ли достъп до много повече, за което, това са аналогични въпроси, които коментирате и включително за телевизията? Благодаря Ви.
Водещ: Господин Драганов, Вие да отговорите.
Иво Драганов: Много зависи да Ви кажа. Хората вече работят със сателитно радио, с всякакви други такива модерни форми. Много зависи от това какъв приемник имат. Това ще е първото нещо. Второто, наистина всички говорят за телевизията по най-простата причина, което каза Бил Гейтс, който владее изображенията – владее съзнанието на хората. По-смислената медия, която предизвиква размисъл, защото се изисква усилие да я възприемеш, е радиото. Докато картинки всеки може да разглежда, без звук и усилия. Значи радиото остава на заден план и никой не казва при много свития рекламен пазар по какъв начин хората ще намерят инвестиции, за да заплатят своето качване на мултиплекс. Второто. Тези мултиплекси, които говорихме, те трябва да бъдат 12 регионални и 3 национални, въпреки че са ни дадени 10 национални. При МПЕК 4 ние ще можем да качим толкова много телевизии и радио станции, че ще остане огромно свободно пространство. Ако възприемем цифровата платформа МПЕК 4 мисля, че е логично да се направи. Ако инвестираш, инвестирай в нещо по-ново. Значи колегата Ви е прав да се безпокои. Аз не мога да го успокоя, защото не мога да дам готовата рецепта по какъв начин радио станциите ще се справят. Вие виждате, до сега се мълчи и се говори само за БНР и БНТ. Защо? Първо да видим каква промяна ще настъпи с тази цифровизация. Значи в технически план ще имаме едно съвършено качество и пренос на много по-голяма информация на много по-малко място. Това е логиката за, изискванията на ЕК да бъде сключена аналоговата телевизия. Второ техниката е по-евтина, много по-евтина, независимо, че сега те ще трябва да платят голяма сума, за да минат формата SD1690 на HD и след това на Full Definition, ама няма как това да се избегне. Вторият въпрос обаче, който според мен някои кардинали в сиво оценяват много внимателно, това е философският проблем. В моите очи специално зрителят на телевизията и тук си признавам, не мога да кажа за слушателя, не съм бил свидетел и експериментатор на такива случая, зрителят ще може да се намесва активно в крайното съдържание на продукта. Първото, което той може да направи, е да си извади на своя телевизор, примено, ако гледа Ф1, 38 прозореца и да наблюдава предаването от тази камера, която на него му харесва.
Водещ: Т.е. уволнява режисъора.
Иво Драганов: Да, той елиминира и съучаства заедно с режисъора и във финалния монтаж. Това при спортните предавания. При директните предавания на крупни културни събития, примерно Виенския концерт, който беше 5 часа, Вие ще може наистина да изберете да наблюдавате флейтата или виолончелото, или диригента, или солиста, или залата, каквото си поискате. Значи това вече прави зрителят не пасивен обект, а активен субект, който е активен естествено. Второто – акцентът пада не върху твърдата аудитория, а върху меката аудитория. Т.е. аз имам слабост към публицистика, излизам и записвам на моя телевизор какво да ми запише. Задавам му какво да ми запише. Значи сутрешното предаване на тази телевизия, на тази, на тази и така.В Англия вече Мърдок и BBC предлагат такава опция. Да ти бъдат записани предавания, като 50 паунда струва удоволствието. Висока цена, но в замяна на това получавате над 500 перфектни телевизии, от които колкото и да е страшно, Мърдок имат едни fox art, които са фантастични канали. То е просто удоволствие да имаш достъп до тях. Значи това е философията. Намесвам се и в режисурата, и в програмирането. Край. Аз си програмирам канала. Не могат те да ми задават, каквото преценят. Значи изискванията към режисъорите, към операторите и към програмните директори ще се сменят драстично. Това, което е било достатъчно до сега, няма да е. И последното е във финансов аспект, което произлиза от това. Естествено, че аз ще елиминирам изключително глупавите търговски съобщения, сиреч рекламите. Значи аз ще си запиша моя канал и тези реклами там няма да присъстват. Това означава, че хората, които правят реклама, ще трябва да направят и следващата крачка след product placement, а именно драматургичното имплантиране на рекламата в съдържанието да стане такова, че аз да не мога да го елиминирам. Това съществува в Америка. Значи това са трите много важни аспекта, върху които трябва да се размисли. Естествено е обаче, аз си мисля, че властта никак няма да е доволна зрителят да бъде не пасивен, а активен, и ще се опита да го рестриктира по някакъв начин и този начин се нарича именно частните цифрови платформи.
Водещ: Всъщност властта трябва да е недоволна, за да не бъдем от едната страна с властта. Нека сега, след като разбрахме в САЩ как вървят тенденциите, да се върнем обратно за мъничко до Холандия и до Даниела Горчева. Даниела?
Даниела Горчева: Да, здравейте отново. Може би не разбрах добре въпроса, но ако въпросът беше как получателите започват да получават дигиталната телевизия? Това ли беше? Как се премина от антените на покрива към сифровото приемане? Значи по принцип това нещо се уреди чрез общините, предполагам, защото в Холандия сега например, значи 2006 наистина си спомням – нямаше никакви сътресения, обаче сега например общината плати тук оптичния кабел, т.е. предложи безплатно свързване на всяка къща, домакинство с оптичен кабел. Този стъкления, по който можеш да получаваш. А вече е твой избор дали ти, когато… Ти като абонат можеш да я получаваш по три начина – през кабел, през сателит и по стария начин. Но вече тези обществените телевизии те се получават винаги свободно. Ако човек иска някакви други канали, вече си търси чрез комерсиалните…
Водещ: Имаше ли кампания, спомняш ли си, Даниела?
Даниела Горчева: Не, не си спомням. На времето мисля, че е имало нещо като модел за получаването на дигиталния сигнал, обаче не е задължително, защото имаше всякакви начини, но става въпрос, че тази дигитална телевизия, която ние почнахме да получаваме, ние не сме забелязали. 2006 не си спомням почти никакви притеснения.
Водещ: Ами така са организирани нещата, че технологичните подробности да не пречат на хората да живеят по същия начин.
Даниела Горчева: Има нещо много важно. Аз наистина не си спомням толкова приказки. Днес разбрах, че Холандия е втората страна, която минава от аналогова към дигитална телевизия на 10-11 декември 2006 година, но тук, когато нещо се прави, и когато то засяга хората много дълго и много внимателно и подробно се обяснява на всички. Дори се получават писма в къщи, когато има някакви неща, които го засягат. Докато в България за каквато и тема да започнете, ето, българите в чужбина, те /…/ че отново дължали някакви /…/
Водещ: Ясно да се върнем сега в Германия, за да разберем там зрителите дали им обясняваха най-подробно от телевизионния екран под формата на клипове. Какво предстои?
Капка Тодорова: В Германия последните 6 месеца мисля, месеци наред при всички положения, вървеше един течащ надпис, който с приближаване на датата 30 април 2012 година течеше все по-често и последните дни, последната седмица непрекъснато, който призоваваше хората, които … Припомняше всъщност, че от 1 май, който не се е погрижил за модем или няма нов телевизор, защото новите телевизори всъщност сами си приемат този сигнал, трябва да се погрижи за това.
Водещ: Всъщност.
Иво Драганов: Още по времето на госпожа Меглена Кунева имаше едно изискване в ЕС, което се спазваше стриктно. Всички, които продават телевизори, са длъжни да напишат на телевизора, че той е съвместим с процеса на цифровизация или че е несъвместим, при което цените на тези несъвместими паднаха драстично, докато другите се запазиха. И голяма част от тази кампания, която у нас протича безсмислено, там беше фокусирано именно по отношенията покупка на нов телевизор. Значи когато си купува човек нов, той е наясно, че това ще бъде инвестиция за следващите 5-10 години и той ще може да се справи.
Водещ: Дали има връзка между спада в цените на телевизорите у нас и тази кампания?
Иво Драганов: О да. Да, да. Пряка връзка, само че никой не я харесва.
Водещ: Изненадахме може би някои слушатели, които са се радвали на времето, че са си взели такъв телевизор. Може би това е, което трябва да влезе в тази кампания. Анета, какво предвиждате да казвате на хората за тази цифровизация, защото…?
Анета Милкова: БНТ има изключително голям интерес към това максимално добре да бъдат информирани българските граждани. За цифровизацията и за този преход от аналогова към цифрова ефирно излъчване. Става дума през цялото време, защото това в някаква степен, в голяма степен влияе върху т.нар.аудитория, група, която ние измерваме, следователно влияе и на нашите рекламни приходи. От тази гл.т.освен тази чисто търговска страна, в цялата тази ситуация ние имаме чисто обществена функция. Обществената ни функция е да стигнем до по-голям брой хора с цел да можем да информираме по-голяма част от населението за важни неща. Пак трябва да кажем това, което ти спомена в началото на предаването. Когато говорим за информация и за информиране, не става дума за развличане и развлечение. Една голяма част от телевизионните канали предлагат по-скоро развлечение. Комбинирано тук таме с малко информация, но концепцията на обществената телевизия е съвършено различна. Идеята ни в този процес на цифровизация е да стартираме тематични канали, телевизионни така, както е в други обществени телевизии, които имат възможност да инвестират и правят културен, образователен, младежки, детски канал, спортен. Това, в което ние ще установим, че ние имаме най-добър възможен ход и човешки ресурс, и техническо обезпечаване, натам ще вървим. Разбира се процесът на дигитализация, както каза господин Драганов, ще изисква чисто техническото и технологично обновление до голяма степен на БНТ.
Водещ: Това струва доста пари.
Анета Милкова: Да, ние сме започнали този процес така или иначе, но той ще продължи още години.
Водещ: Явно, че темата много интересува хората. Хайде още едно изключение за още един слушателски въпрос. Кой ни звъни? Добър ден.
Стоян: Добър ден. Стоян, честита нова година! Искам да Ви попитам сега за цифрова телевизия Blizoo, която е, тя е кабелна, по нея могат да се ловят и радия включително. И тя ще продължи ли да съществува?
Водещ: Да, това няма нищо общо. Да, ще продължи да съществува, но ключовата дума в случая е „безплатно”. Да, безплатно е ключовата дума, защото цифровизацията осигурява възможността на хората да продължат да гледат по-качествена телевизия и в случая говорим за безплатното, а не говорим за различните кабелни оператори, които довеждат по някакъв начин. Моля?
Стоян: Няма да има нужда от допълнителна телевизия?
Водещ: Ами предполагам, че в един момент няма да имате нужда и да плащате, при положение, че можете да получавате нещо безплатно. Тук става дума за това. Благодаря Ви за обаждането. Господин Драганов, кой трябва да отговори на този много важен въпрос за телевизорите и за възможността им, така или иначе намекнахме, че телевизорите с изгодни цени не са може би тези, които ще могат?
Иво Драганов: Ами това беше европейско изискване, не мога да го цитирам, но категорично го знам. То е от 6-7 години, дори и повече. Може би преди да влезем в ЕС. И беше много ясно. Всяка държава от ЕС и кандидат членките 3 години преди преминаването, дена switch off, както го наричат, защото те акцентират върху изключване на аналоговата, трябва да задължат всички, които продават телевизори и радио приемници, на тях да напишат ясно и категорично – този става за цифровизацията, за цифровия приемник, този не става.
Водещ: Най-вероятно сме били в Аспен тогава или?
Анета Милкова:
Капка Тодорова: Не, но все пак може би да успокои малко хората, тъй като аз не знам от колко години, но поне от 6-7 години не се произвеждат телевизори, които да не са съвместими. Проблемът е България, е че домакинствата често…
Водещ: Има малко по-…
Иво Драганов: Смахната история в един момент, когато малко хора знаят и това оскъпяваше приемниците. Те бяха така адаптирани, че да приемат и аналогова и цифрова. Както в един момент и то от доста време телевизиите работят цифрово и след това превключват от сигнала към аналогово, за да го излъчват. От територията на забранени.
Водещ: Кое е най-важно обаче, кое е хубаво да влезе в тази кампания, която струва не малко пари?
Иво Драганов: Не, най-важното за мен е ние да преминем на цифрова телевизия. Защото ще Ви кажа нещо. Значи моята гл.т.към света е следната – виртуалният свят все повече измества реалния свят. Значи каквото кажат за теб, каквото направят хората, внушение, хората повече вярват на това, което е казано по телевизията, от колкото на това, което се случва. Ние, ако не преминем към цифровизация, ще бъдем несъвместими с европейското телевизионно пространство. И сега има малко сигнали от България, и материали, и те повечето са в негативен смисъл. В този аспект пък мога да кажа един страшен – изключително тежкият, тромав, неефективен и бюрократичен ЕС. Ако те имаха някаква мечта за своето развитие и бъдеще, до сега трябваше да направят задължително, особено в този процес на цифровизация, защото ако се изпусне той, никога няма да имат такава възможност да направят един паневропейски телевизионен канал и едно паневропейско радио. Значи на времето, когато съм бил програмен директор в БНТ, ние направихме ден на България по TV5 и гледаха около 100 милиона зрители. Това беше много окуражаващо. Този паневропейски канал аз си го представям така – всеки ден една държава ще разказва за себе си. Обърнете внимание – сама ще разказва за себе си. А не друг да преразказва за нея. И това ни го подсказа на времето още госпожа/…/ Не умеете да разказвате за себе си.
Водещ: Да обаче това е мечта по-скоро.
Иво Драганов: Нека да кажа още една дума, което е много важно. Ние говорим за техническият аспект, а според мен е много по-важно е какво съдържание ще гледаме. И в момента СЕМ би трябвало да направи, както на времето НСРТ направи – критерии за прелицензиране на абсолютно всички телевизии, които ще се качват на цифрова платформа.
Водещ: Ще питам още в следващия брой някой от СЕМ. Капка, има ли някакъв аналог в Германия, при положение, че има цифрова телевизия, на кабелните абонати?
Капка Тодорова: Да, тя продължава. Има кабелни оператори. Аз точно сега така искам, малко и след това, което разказа Даниела Горчева за Холандия, все пак малко да успокоя българските зрители, слушатели, че ние не сме /…/ защото така човек остава с впечатлението, че там е някакъв друг свят, в който всичко се случва без никакви проблеми. Холандия е по-богата държаява от Германия. Вероятно могат да си позволят общините да поемат този разход. В Германия кабелът, прокарването на кабела, всичко си плаща отделния човек. Това е част от наема. Дори, когато се мести, там хората живеят основно под наем, в договора ти пише какъв е точно – сателит ли е или кабел. Всичко това е уредено и с наема ти се одържа и тази малка такса. Като обществените телевизия в Германия освен това имат също такса. Телевизионна такса около 10 евро мисля на месец, нещо такова беше, се заплащат именно, за да могат те да имат този бюджет за обществено полезни и интересни теми, които не винаги са невероятния /…/, в който всички се включват нали. Исках само тук да се включва и към тази паневропейска телевизия. Може би един такъв, едно такова начало е телевизия АРТЕ, която е френско-немска, която Франция, Германия те се държат за доброто разбирателство и приятелство на базата, на което целия ЕС възниква, но по АРТЕ примерно аз съм гледала много хубави предавания за България, включително и български филми. Много рядко, но… И унгарски и всякакви. Така че…
Водещ: Дежурните рейтингови новини за нас, което е нещо… Анета ще успеете ли да се договорите?
Анета Милкова: Аз силно се надявам, че тези задачи, които са със сроковете се изпълняват. Въпросът е колко успешно и колко добре ще бъдат защитени обществените интереси на БНТ. Но другото, което исках да кажа по повод на предимствата, това е за хората в неравностойно положение, които винаги са представлявали една група, която е по някакъв начин неглижирана и възможностите, които дава цифровизацията е всъщност да се правят субтитри на почти всички предавания в зависимост от това разбира се какво се планира. Ние планираме да въведем тези технологии, защото новините, публицистиката особено. Това са неща, които интересуват всеки. Има много хора, които имат необходимост от подобен тип допълнителни услуги, които ще бъдат част от тези новости. Но та когато говорим за приноси в националния ПР, щеше да е много хубаво, ако по подобие на американските политици, които напоследък забелязваме, че при извънредни обстоятелства до тях винаги има човек, който прави този жестомимичен превод за хора в неравностойно положение. От година насам аз забелязвам това нещо, но неотлъчно до тях има човек, който го прави. Т.е. ако телевизиите въведат тези неща и ако поне обществените оператори се погрижат за основни акценти в програмата да достигат до масовия зрител, би било чудесно.
Иво Драганов: Според мен основния проблем обаче, не е ваш, са функционално неграмотни нашите любими зрители. Аз съм писал една книжка, която има данни – 43% нямат завършено основно образование.
Водещ: Всъщност тази функционална неграмотност се заключва в това да четеш. Четеш текста, но не го разбираш. Малко ни се получава работата като картинката на Аспен или някоя друга картинка, или все пак да разберем Дюните чии са или че са Дюни?
Анета Милкова: Има може би някакво основание в това, което казва Иво Драганов, но казвам, че има една част от хората, които действително поради възрастови вече особености. Трябва да може да се направи, а дали вече те ще го ползват или не, това е друга тема.
Водещ: Хората трябва да имат избор. Нека така да завършим, защото има секунди до края. Разбира се няма да пропусна да Ви пожелая да бъдете свободни и да правите всеки ден, защото свободата е нещо, за което трябва да работим всеки ден. Хубав съботен следобед Ви желаем – Илия Тенев, Валя Новакова, Цвета Бахариева, Стаматина Никова и аз Ирен Филева. Хубав съботен следобед.         

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 7.07.2012

Водещ: Коментарът на Акага избра в началото Снежа Спасова. Иначе трябва да Ви кажа, че в „Борисовата градина” не знам какво няма, но има доста рок и ще продължи да има рок. Има ли пилот в самолета? Това беше една от водещите фрази във Фейсбук. Колкото по-топло става, толкова повече бариери падат. Двама шефове на федерации блеснаха през седмицата с гениални помисли и цитати. Въпросът е защо Цеко слезе от Алеко и отиде в Народното събрание, за да се поупражнява в публицистика ли? Ето го и цитатът „Законът за горите” параграф 22 – ако искат в закона да вкарат точка, забранено за инвестиции от олигарси и Цеко Минев”, заяви президентът на федерацията по ски и банкер Цеко Минев. След дискусията за поправките в Закона за горите, върху които има вето на президента. За простолюдието като нас параграф 22 е примерно новата цена на тока, откровеното желание за личен имуществен интерес, описано надлежно в алинеи, както и липсата на каквото и да било чувство на мярка. Бисер 2 разбира се е на Данчо Лазаров. Друг шеф на федерацията – федерацията по волейбол – Матей Казийски да бъде изхвърлен от волейбола за 2 години. Разбира се възникна и въпросът има ли редактор в newsroom, тъй като спортни сайтове масово започнаха на принципа на copy-paste журналистиката да препечатват позиции на федерации по отношение на закони. Виновници за възникналия пожар в резервата Бистришко бранище са представителите на зелените организации. Даже бяха посочени и имена, защото те са настоявали паркът да остане биосферен и да не се изнесе въпросната дървесина. Разбира се имаше още много интересни цитати като например това, че сме искали помощ от Израел, пък после сме я отказали, а пък после пратихме помощ в Атина. Но безспорният цитат по отношение на журналистиката за седмицата е „журналисти, които обслужват мафията, не са журналисти.” И разбира се възникват няколко въпроса – кой преценява,когато съвсем открито правителството обосновава подкрепата си към бизнеса, по тази логика журналистите трябва ли да цитираме или не трябва да цитираме премиера? И когато премиерът хвали свои приятели, бизнесмени, за които общественото мнение не е единодушно похвално, пак да го цитираме или не? И последното – /…/ по профсъюзна линия ли ще ни ги отпуснат или да си ги носим като въдица? Воюват ли медиите в Европа, както у нас? Какъв е дневният ред, днес активносите и темите в социалните мрежи? Тези отговори ще потърсим днес в „Клубът на журналистите”. В началото водещите събития на седмицата ще подредим и коментираме с Капка Тодорова от „24 часа”, Иван Бедров и Атанас Чобанов от сайта Бивол. Как във Франция и Германия колегите биха коментирали обвинението, че журналистиката обслужва мафията? Медии без филтър – какво дискутираха колеги, събрани от bgnes.com пък ще чуем от Стефан Джамбазов. Какво пожелава на медиите един доброволец, който даде повод журналистите да говорят за лошата организация при гасенето на пожара? Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Владо Тошев, Илия Тенев, Цвети Николова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Останете с нас и разбира се коментирайте на страницата ни във Фейсбик – „Клубът на журналистите” – БНР. Това, което считате за важно. Не мога да, нямам идея с какво най-много стана известен пожарът във Витоша. Може би с неговото откриване и закриване. Но така това е в рамките на мрачните помисли. Сега нека да чуем Димитър Кацов, който е един от доброволците, който гаси Витоша, точно тогава, когато стана ясно, че пожарът вече е напълно овладян.
Димитър Кацов: Имаше съобщение, че парк „Витоша” е обявил набиране на доброволци. 4 и половина отидохме сутринта през парка и от парка бяха организирали достатъчно коли и служебни. Натоварихме се и отидохме в Бистрица. И в Бистрица вече те ни предадоха реално на щаба. Казаха ни, че те нямат от тук насетне никакви прерогативи. И щабът, който беше в Бистрица ни разхвърли на групи и ни качи нагоре. Нас ни водеха двама пожарникари. Групата ни беше от около 19 човека доброволци. Седяхме и искам да кажа, че всъщност може би половината бяха хора от Железница, другата половина бяха хора, които бяха дошли от София. Горе първо се оказа, че наистина всички милеят за гората. И беше наистина забавно, защото хората бяха ядосани, специално хората от Бистрица бяха ядосани и ругаеха за това, че дървесината не е изнесена навреме. Аз не съм нито лесовъд, нито специалист, не мога да им обясня или на Вас защо не е изнесена и кое е добре, и кое е по-зле, но хората бяха настроени срещу това, че дървесината не е изнесена. Хората също така нали питаха къде са природозащитниците от „Орлов мост” и когато ние почнахме да се смее, най-малкото нали, те се усетиха и ни се извиниха. Признахме им, че ние сме тези от „Орлов мост”. Част от тях и всъщност хората си промениха отношението. Така не знам кой, защото ние за пръв път се виждаме с тези хора, никога не сме си говорили, някой между нас е посредничил и е създал у тях представата, че ние сме негоден материал, който само вика и нищо не върши. И използвам Ви да се обърна към медиите – да се опитат да не настройват хората едни срещу други.
Водещ: Като че ли гората и пожарът, който беше овладян, но пък се оказа, че не съвсем. Една от най-главните теми на седмицата. Добър ден на Атанас Чобанов от сайта бивол.
Атанас Чобанов: Добър ден на Вашите слушатели.
Водещ:Настройват ли във Франция медиите хората едни срещу други? Има ли такива повици медиите да не настройват хората едни срещу други?
Атанас Чобанов: Аз бих започнал с това, което чух за посредническата роля, имало посредник, каза момчето, което говори преди мен.
Водещ:Това е един от доброволците, Димитър Кацов, да.
Атанас Чобанов: Доброволците как са представени на местните хора и тези медии, медия значи посредничество между другото. Медиатор и т.н. Посредник. Тези пропагандни, които са облъчили хората, те не могат да се нарекат медии, тъй като те действат еднопосочно. Те не посредничат, не съставят различните гледни точки, а спускат директивите на да я наречем една организирана банда, която се занимава с пропагандиране на линията на властта, на партията, която властва в момента. И това са конкретно „Монитор”, „Телеграф”, медиите, владени от Ирен Кръстева, финансирани от банката на Цветан Василев, КТБ и тази банка са скътани парите на държавните предприятия, които раздават кредити на тези медии. Които са абсолютно губещи. Те не могат да, извинявайте аз пак ги нарекох медии, това е грешка. Не могат да се нарекат медии. Те са губещи тези пропагандни центрове, както е губеща /…/ пропаганда, появата на тези на картата на партията, иначе те не могат да оцелеят.
Водещ:Всъщност така коментирате и цитата на седмицата за журналистите, които ако обслужват мафията, не са журналисти. Така каза поне премиерът.
Атанас Чобанов:Това премиерът да го каже на „Икономист”, списание,в което публикува тази статия за България, в която най-големият проблем е посочен – медийната свобода. Точно с тези теми, в които, тази концепция, която аз току що обясних малко по-сурово за организираната, непоклатимата търговска банка. Там казват, че има една банка, която финансира медиите, за да злословят.
Водещ:Не ми казахте дали във Франция медиите настройват хората едни срещу други.
Атанас Чобанов: Франция е родината на съвременната журналистика, може да се каже, преди два века и там критериите естествено са съвсем други. Ако има дупка на пазара за обективна информация, тя се запълва на пазарен принцип, а не са възможни такива монополни образования, като расови образования.
Водещ:Между другото имаше един такъв прецедент с френските земеделски издания, които бяха изкупени от една банка във Франция. Ще продължим след малко с тях. Нека сега обаче да чуем и Капка Тодорова. Специален кореспондент на „24 часа” в Есен. Добър ден.
Капка Тодорова: Добър ден.
Водещ:В Германия случва ли се някой да помоли медиите да не настройват хората един срещу друг?
Капка Тодорова:Не може да съществува такъв въпрос в Германия. Медиите са медии. Посредничат, обслужват, независимо че всъщност аз такава абсолютно независима медия, която работи само за общото благо, не знам дали може да се намери някъде по света, но поне в специално Германия нещата са ясни. Има, всеки читател знае моят вестник, вестникът, който чета обслужва, не, не обслужва, грешен глагол, но принадлежи примерно към лявата идея.
Водещ:Изповядва, да.
Капка Тодорова:Изповядва. Или пък е по-консервативен. Или това може една новина да се прочете по-различен ъгъл, в различни медии.
Водещ:Добър ден и на Иван Бедров. Защо се оказа, че у нас доброволците молят медиите да не настройват хората един срещу друг?
Иван Бедров: Първо искам да изкажа своето възхищение към всички тези млади момчета и момичета, които бяха всеки ден там в продължение на една седмица.
Водещ:И продължават да са там.
Иван Бедров:Да, наистина им се възхищавам. И ще се съглася с министър-председателя, колкото и това да Ви изненада по начало. Журналисти, които обслужват мафията, не са журналисти. Това е вярно. Журналисти, които обслужват правителството, също не са журналисти. Журналисти, изобщо, които обслужват някого другиго извън своята публика, не са журналисти. Просто нашата професия така се е зародила – ние работим за определена публика. И както каза Капка – за определена група хора, които споделят определени ценности. Едни хора искат по-наляво, други по-надясно, други са религиозно консервативни, други са твърде либерални. Всеки един журналист или медия е избрал по какви ценности работи и коя е неговата публика. И във всеки един момент, в който обслужва някого извън тази публика, той вече не става, вече не е журналисти. За съжаление ние това го виждаме. Това е около нас – е факт и тази извратена среда предизвиква подобни наистина странни молби от страна на доброволците. Моля Ви да не настройвате хората един срещу друг.
Водещ:Да, което е изненадващо и не е добре за професията ни, но нека да опитаме да подредим събитията на седмицата. Да започнем от Атанас Чобанов. Какви са твоите новини на седмицата? По-високите цени на тока, пожарът, цитатът?
Атанас Чобанов: Ами, ако говорим за вътрешно политически новини, моята основна новина е протестът във Варна срещу КИМ – това е антифеодално въстание. Тъй като Варна е един изцяло окупиран от тази престъпна групировка, по думите на посланик /,,,/ И винаги вмъкваме думите на посланик Харди, защото това бяха основните изводи от публикациите на американските доклади на Уикилийкс, че журналистите могат да си позволят вече да ги казват тези неща като цитират докладите, но те и това не правят за съжаление. Повечето, както и да.
Водещ:Ами не, всъщност проблемът е… Проблемът е по-голям. Доста често се е говорело, или поне аз съм говорила за тази въпросна алинея първа. Имало е много репортажи, много коментари. Ще Ви върна назад във времето, когато дори имаше подписка срещу хората, които…
Атанас Чобанов:Точно така. Имаше движение, което от години…
Водещ:Имаше две книги, които междувременно излязоха на Филип Род. Имаше една българска книга, която излезе и също беше наградена. Така че се е говорило, въпросът е, че сега, като че ли…
Капка Тодорова:…

Атанас Чобанов:Въпросът е, че сега има и протест и този протест събра хиляда души, което е вече значимо за един град като Варна. Това се равнява на 10 хиляди в София. Ако съпоставяме.
Водещ:Т.е. това е Вашето събитие номер едно?Нататък класацията?
Атанас Чобанов:Номер едно събитие и може би това ще бъде една повратна точка на монопола на тази групировка на българския бизнес, който се опитва да установи.
Водещ: С едно по-тихо поведение обаче.
Атанас Чобанов:Да,но всичко това става все пак пред погледа на министър-председателя, който е имал, имаше съдружие в криминална фабрика за производство на цигари -94-та година. Така че той няма да избяга нито от миналото си, нито /…/ ще ходят целите в бяло цял живот. Ще видим някой ден, ако не чрез правораздаването, по друг начин те ще бъдат отстранени от пазара, така да се каже. И това беше моята новина. А иначе международната новина, естествено – бузонът Х. Ние се занимаваме с някакви глупости тук, икономически, политически, докато хората вършат сериозна работа в ЦЕРН. Това голямата новина на седмицата.
Водещ:Капка, твоите новини? Твоята подредба?
Капка Тодорова:Аз щях да посоча цената на тока, но сега докато слушах Атанас и се замислих, че то това всичкото е една новина с различен въпрос. То е израз дали някой по някакъв начин вдига цената на тока, никой още не знае защо и какви са аргументите. Казват се най-различни неща, които обслужват точно в момента някакви събития. Да, може би протестите биха били също моята новина номер едно, но там аз имам само, станала съм скептична може би. Моят страх е, че все пак се намираме в третата година на мандата, т.е. мандатът изтича и това, което сме виждали до сега е, че преди края на мандата българите обикновено протестират за нещо, независимо дали сега всички, може би това е разликата – всички протестират за общото си благо, за правото си поне да имат градинка или поне планина. Нали в предишните мандати протестираха учители, протестираха и лекари. Така че много ми се иска този протест просто да продължи при следващи правителства, защото дано да сме научили, че който и да дойде на власт, с каквито и добри намерения да е, ако види, че каквото и да прави , няма никаква активна реакция от страна на хората, които управлява и в един момент според мен е човешко да се корумпират сами хората.
Водещ:Иван Бедров – твоите събития?
Иван Бедров:За мен най-голямата новина, може би не е конкретно събитие и за това да не я свързваме точно с тази седмица, може би на този месец – на лятото. Най-голямата новина е, че у част у хората се върна вярата, че нещо зависи от тях. Защото как бяхме свикнали да живеем до сега? За съжаление казвам, бяхме свикнали. Гласуваме на избори – някои гласуваме, други не гласуваме. Избираме винаги по-малкото зло с надеждата, че „абе, добре, тези може и те да крадат, но те поне малко нещо друго ще направят”. ИУ бяхме свикнали, че за определени олигарси се приемат специални закони, че далаверата си върви и се надяваме само на топло време. Това, което се случи през последните дни е, че част от хората, надявам се тази група да става по-голяма, повярваха, че нещо зависи от тях., Хората излязоха на улиците в София и Варна и постигнаха конкретни резултати. Законът за горите за сега е някъде извън дневния ред.
Водещ: По три точки беше постигнато споразумение, по четвъртата точка, тъй като не беше постигнато споразумение, остава да работи старата норма.
Иван Бедров:Да, във Варна специално имаме пълна забрана за строителство. Остана разбира се проблемът с алея 1-ва, но все пак беше върната вярата, че нещо може да се промени. Имаше натиск върху медиите. Забелязахте ли какво стана? На алея 1-ва и Цеко Минев – не се споменаваха никъде. В големите медии говоря. Може би от страха, че започват главолонно да губят доверие големите медии, започнаха да се занимават, дори да прекаляват всеки ден с тези теми. И националните телевизии, всекидневниците всеки ден се занимават веч с горите, с пожара, с алея 1-ва, чуват се различни позиции и тези млади хора успяха да принудят някои олигарси да излязат на светло, защото Вие виждали ли сте през последните години споменатите имена да говорят пред медиите? Говорят по други поводи – в PR акции и благотворително. За това според мен ни се случва нещо много добро и си мисля, че енергията няма скоро да изчезне, защото това не е протест конкретен – както каза Капка, имаше протести на учители. Не е протест за нещо конкретно за мене си. Не е протест конкретно срещу Бойко Борисов и неговото управление. Това е протест срещу този начин на управление и според мен дори тези, които в момента са в опозиция на Бойко Борисов, да не се радват много. Този протест не е нещо добро за тях изобщо. Всички трябва да се научат да играят по правилата.
Водещ: Трябва да има правила.
Капка Тодорова:Точно това само исках и аз да кажа. Той Бойко Борисов рано или късно ще си тръгне. Дали ще е сега или след още два мандата, надявам се, че не, но въпросът е – ще дойдат следващите и там се иска контрол на „Орлов мост” вече да го наричаме, трябва да продължи. Това искам да кажа.
Водещ:Кога очаквате резултати от въпросите, които задавате в Европа от свое име, от името на бивол, господин Чобанов?
Атанас Чобанов:Ами резултат може би ще има на есен, тъй като тази комисия, към която ние се обърнахме, има процедура за разглеждане на такива…
Водещ:В Европа има процедури за всичко, да.

Атанас Чобанов:В ЕП да, има процедури. Не знам дали изобщо такъв сигнал някога е постъпвал, тъй като тази комисия е новосъздадена и има една година плюс 6 месеца удължаване евентуално и нещо подобно е, доколкото разбирам, българският /…/ Т.е. една куха институция, която няма разследващи функции и единственото, което може да направи, е да събере информация от различни източници и да ги представи публично. На изслушване. Ние това искаме. Искаме да има едно изслушване, тъй като българската прокуратура отказва да проведе разследването, което по правомощия може да направи и отказва да представи документи. И това е фактически лозунгът на програмата – да се стигне до изслушване. Ако не се стигне до изслушване, ако откажат, като се позоват на това, че нямат разследващи функции и българската прокуратура трябва да се заеме със случая, захапва си опашката и има един неприятен ефект за властта, че това нещо ще се пише в медиите, защото има някакво внимание, фиксирано към тази комисия дали ще или няма да проведе това изслушване. Така че на есен ще броим, не мога да Ви кажа дали септември, дали октомври. Ние се стараем да информираме комисията за новите материали, които сме събрали по случая и да лобираме, за да не се замете, да не се потули този сигнал.
Водещ: Чухте какво каза Иван Бедров. “Орлов мост” бяха различни хора и може би това е, което не схвана властта. Вашата версия.
Атанас Чобанов: Абсолютно съм съгласен с Иван и също така мисля, че той доста меко говори за манипулативното отразяване на тези протести в медии, включително и в БНР, което аз слушам редовно. Вчера например имаше новина, слагаме кавички, тъй като в новините най-много се манипулира, и в тази новина пуснаха да говори /…/ по въпроса за това има ли хаос в организацията – той отговаря „това е спекулация, няма такова нещо.” А самият въпрос, че има хаос, другата гледна точка не беше дадена. И така човек, който слуша радиото, чува новините и разбира, че някой говори за хаос, обаче очевидецът казва „не, няма хаос, моля Ви се”
Водещ:Ако искате да обърнем нещата. Вие в началото чухте един друг доброволец, който пък каза, че е имало хаос. И помоли медиите да не настройват хората един срещу друг.
Атанас Чобанов:Ами да, трябва да се дават и двете гледни точки, а не да се пуска през 15 секунди и да се насади убеждението, че няма никакъв хаос, всичко е под контрол и че след 3 часа ще се изгаси пожарът. Нали, става въпрос за една голяма машина, която няма да заскърца току така. Трябва да изсипваме пясък поне още 6 месеца, мисля си аз, докато се смени. Позволят медиите да… Чета статии, в които говорят за /…/ за холдинг „Варна”. Сякаш са слезли от меката на корпоративната етика тези бандити, които основаха мутренска групоровка. Превзеха половината бизнес в България. Ами не става така. Трябва да ги наричат с истинските им имена. Трябва да се говори за Цеко Минев, за гнилите ябълки на българските банки, които дават пари и ги вкарват в престъпния свят. Ако докато не почнем да наричаме една котка, да я наричаме котка, да увъртаме това, че е хищник, това, че е домашен любимец, няма да станат нещата в медиите. Трябва да се наричат с истинските им имена.
Водещ:Мисля, че преди 2 години в Европа имаше едно изслушване за това, че френските земеделски издания са купени от една банка. Как се говореше за това във Франция?
Атанас Чобанов: Не си спомням конкретният случай, тъй като явно не е бил толкова голям скандалът, за да не го запомня.
Водещ:Какви са медийните скандали тогава във Франция?Има ли медийни скандали?
Атанас Чобанов:Изключително политически. Дори да е някакъв скандал, който да е свързан със здравеопазване, например, винаги се търси политическа отговорност. Имаше такива скандали с медикаменти, които причиняват сърдечни проблеми. Винаги тези скандали дълго време окупират първите страници. Да разнищят контролните органи политическата отговорност, която трябва да се поеме. Не само ей така да мине като природно явление. Франция е една силно политизирана държава и това е напълно нормално. Има дебат, който…
Водещ:Там има и навици за подаване на оставки, предполагам.
Атанас Чобанов:Ами има оставки. От един вестник събори министър миналата или по-миналата година. Миналата година – арабската пролет. Министърката Мария Лъоб, която се возила на самолета на приятел на /…/ си замина заради една публикация, която разкри, че тя е ходила на ваканция. И си замина. И се случват такива неща. Не само – в местната власт, които водят до оставки.
Водещ:Ами ще чакаме резултати на есен. Като междувременно ще проследяваме и Вашите новини.
Атанас Чобанов:Не всичко е розово, нали. Не всичко е розово.
Водещ:Категорично не е розово.
Атанас Чобанов:Има опити да бъдат изкупени медии.
Водещ: Благодаря на Атанас Чобанов. Ние само след мъничко ще направим опит за едно сравнение с Германия и у нас. Преди малко с Атанас Чобанов от сайта бивол опитахме да направим едно сравнение между френските и българските медии. Сега нека да продължим с едно сравнение между немските и българските медии, и по-скоро между журналистите. Капка Тодорова?
Капка Тодорова: По принцип аз, да, не обичам да правя сравнения, защото всяка система си работи сама за себе си и не можем да кажем в Германия е така, защо при нас не е така? Германия също си има своите исторически причини нещата да са точно така и да се случват така в медиите, както се случват днес. Те също си имат своите проблеми. Там не всичко е бяло. Както вече споменах…
Водещ:Но определено това са две крайности. Значи доброволците мо0лят медиите да не настройват хората едни срещу други. От другата страна пък е тезата, която изложи Бойко Борисов, с която Иван се съгласи за това, че журналистите, които обслужват мафията, не са журналисти. И формално това е така. Но това са два полюса. За да се стигне до тях, явно има някакъв проблем.
Капка Тодорова: Аз напоследък си говоря с доста журналисти, колеги в България и всички сме единодушни, че ние журналистите по принцип сме в дълг на обществото. И е крайно време да се съберем и да се разберем какво правим наистина. Правителството ли обслужваме, мафията ли обслужваме или обществото?
Водещ:И коя мафия, защото…
Капка Тодорова:И коя мафия, да. Той вече господин Чобанов говори по този въпрос – правителството и мафията. Смятам, че, да. Разликите са огромни и възможностите за работа на журналистите в България и журналистите в Германия. В Германия журналистите са изключително защитени. Те имат техните… Профсъюзите в Германия по принцип са много силни. Както и в цяла Западна Европа. Смисъл това са едни десетилетия, векове дори, защото няма никъде по света бизнес, който казва „ето Ви, каквито искате заплати и ще спазваме всички правила”. Всеки работи до там, до където му дават границите. Може да се види и аз така скачам веднага в тази тема, и от чуждите инвеститори в България. Те се държат по един начин в родните си места и по друг начин в България просто, защото те стигат до границите, които са им поставени в крайна сметка. Българската държава и българските власти до сега винаги и не само правителството допускат това да се случва. В България всъщност за мен един основен проблем е, че синдикати истински няма. Хората не са защитени – независимо дали са журналисти или учители. Всеки се бори сам за себе си. Медиите в България отдавна се скапват. Искам да използвам този глагол. Много от отдавна, само че сега вече се видя, всеки го усети, че това го засяга пряко него, че не може да има нормално функциониращо общество без нормално функциониращи медии. И за това се надигна този глас срещу журналистите, което обаче вече върви – тази посока също не е правилната. Общество без добри медии не може. Ако сега демонизираме медиите и кажем „ние нямаме нужда от тях”, това също е грешка. Нека да погледнем страните в Западна Европа, защото тя за нас е нашият… Това, което искаме да постигнем. И страните, които имат проблеми с положението на медиите. Медиите в Германия са добри. Германците живеят добре. А може би е обратното. Не мога да кажа кое е първото и кое е второто. За мен специално медиите са в основата на нещата, но в Англия, във Франция – кои държави имат сега големи проблеми. Гърция. Там положението с медиите и вестниците е почти същото като в България. Също имат невероятно количество вестници. Мисля, че само в Атина имат 13 спортни вестника за град, който е сравнен със София по брой на населението. Нали там също има печеливши медии, които явно се държат не за да печелят пари, не за да се прави някакъв медиен бизнес, а заради влиянието, което може собствениците да укажат.
Водещ:Нека сега да опитаме да дискутираме един такъв пример. Ние с Иван Бедров се чухме вечерта в първия ден на окупирането на „Орлов мост”, защото аз му звъннах, защото във Фейсбук плъзна новината, че са го арестували. Всъщност какво се случи?
Иван Бедров: Всъщност нищо не се случи. Аз съм журналист от 18 години и повечето от тях съм прекарал в активно репортерстване. Бил съм на какви ли не места. И всъщност това е нормално. Ние журналистите сме между шамарите и когато ти си с камера и си там и снимаш, съвсем нормално е в един момент някой полицай да прецени, че му пречиш на работата или някой от протестиращите да прецени, че си срещу него и т.н. Това е в реда на нещата. Т.е. имахме кратък разговор. Бях възпрепятстван да си върша работата за 15 минути и толкова. И нищо повече. Но това, което се случи всъщност, когато се чухме с теб вечерта, беше единственият колега журналист, който ни пита „вярно ли е?”. Никой друг не ми звънна, вярно ли е. И всъщност аз се появих в няколко сайта, информационни, наред с всички други новини от този протест. Изречението, че съм бил арестуван, което е някакво излишно геройство, от което никой няма нужда, но не е най-важното. Не е вярно. Елементарни правила.
Водещ: Това е проблемът. Германия?
Капка Тодорова: Полицай да арестува журналист – абсурд. Както и премиер да каже, че журналистите, изобщо да допусне, че журналистите могат да обслужват мафията. Абсурд. Обаче защо, защото не само полицаите в Германия са по-добри от полицаите в България, а и защото журналистите са обучавани. Това, което в България вече 20 години не се случва, в професиите влизат хора, които… Тя не е като да е отворена професия, но просто обучение отдавна не се прави. Колегите от факултета по журналистика, това са може би 2 % от всички, които упражняват тази професия, тя си е сложна. Има правила, както за представяне на новините, така и за какво може един журналист и какво не може от правна гледна точка. Имаше сега проблем с една колежка в Русе, която я осъдиха, което беше скандално, но се оказа, че по закон всъщност тя не е била в правото си.
Водещ:И всъщност правилата, с които трябва да се съобразяваме, не са наред.
Капка Тодорова:Именно и ако журналистите ги познават, ако ние познаваме, ако всички журналисти познават какво е възможно и как точно е уредено правно упражняването на нашата професия, тогава всеки ще знае и къде е точно абсурдът, за да може в крайна сметка и ние да укажем натиск над парламента примерно да промени тези закони. Сега всеки е сам за себе си. Искам да кажа, че журналистите са в дълг на бъ6лгарското общество, както вече споменах. Но пък и българското общество дълго време не се интересуваше какво става. В крайна сметка България е на едно от челните места след страните от Бившия съветски съюз по брой на нападнати журналисти, на бити с железни пръти ги биха, със сярна киселина ги заливаха. Само колежката от Кюстендил, която отразява от години зулумите на братя Галеви – то всички пишат за това какво и се случва. Това не е тайна, че бият сина и, че взривяват автомобила и. И какво от това? Това е един човек, който има нужда от защита от държавата. Нищо не се случва и няма журналисти, които са в състояние да укажат натиск да защитим тази колежка, т.е. държавата да си изпълни задълженията.
Водещ:Всъщност повечето класации, които правят неправителствените организации по отношение на степента на свободата на словото – това е различният вид натиск, който се оказва върху журналистите. Ние до тук изброихме доста, което може би ще ни направи свидетели на още по-долни места в тази класация. През седмицата се проведе и една дискусия с колеги журналисти за не свободата в медиите, но за нея ще чуем повече информация след малко от Стефан Джамбазов. През седмиците агенция БГНЕС беше домакин на дискусия за свободата на словото в България. Ето сега ще научим повече подробности от Стефан Джамбазов.
Стефан Джамбазов: Става дума в дискусията за това, че след 1989 година ние се зарадвахме от свободата, започна един медиен плурализъм, но постепенно бяха наложени едни граници. Те са точно политически – икономически. А колкото до правните, тежък случай беше неотдавна случката с журналистката колежка от Русе. Оказа се, че примерно един запис на едно интервю не може да бъде доказателство в съда. Какво остава от цялата работа? Остава да се занимаваме само със СРС, тогава за какво е журналистиката? МВР-то върши тази работа. Правната защита за свободата на словото, не за журналиста, е доста под въпрос, нарушена и така. Аз искам да откроя специално на Борислав Цеков неговите думи, защото по какъв начин медиите са облагодетелствани от властта? Има най-различни методи – това са европейски програми. Става дума да има някаква регламентация, някакви правила, такива възлагания на определена медия – те трябва също да имат максимална прозрачност и да минават през един вид обществена поръчка. А въпросът е, че такова даване, абсолютно непрозрачно, това при всички случаи е някакъв медиен контрол, защото ти не можеш, когато си получил от едно министерство пари, дали те са от неговия бюджет или са по европейски програми, да започнеш да го критикуваш.
Водещ:Журналистиката и PR?
Стефан Джамбазов: До голяма степен много медии изпълняват корпоративни интереси, за съжаление. Даже Сияна Георгиева каза, че правителството и медиите са зависими от корпоративни интереси. Тя се отразява и върху, в медийните войни, които възникват непрекъснато, защото те до голяма степен са просто корпоративни, а не медийни. Един колега сподели, че в младите журналисти, които идват, те просто не могат да пишат нормални журналистически материали. Те са свикнали някак си още от обучение или може би от въздуха, който дишат, да изпълняват поръчка. Но в крайна сметка трябва да се създаде имунитет на журналиста и нетърпимост към липсата на свобода, към не свободата.
Водещ:Дали социалните мрежи можем да ги възприемем като лесен начин за лечение н а не свободата?
Стефан Джамбазов: Интернет медиите все повече естествено се налагат. Максим Бехар спомена, че за едни свои разговори с Валери Запрянов, че практически той му казва, че хартията все повече се изрязва, защото човек трябва да продава не хартия, журналистът да продава не хартия, а трябва да продава позиции, трябва да продава информации.
Водещ:Всъщност прогнозата на Максим Бехар беше, че през 2025 година хартиените вестници няма да има вече, но пък от друга страна дискусиите, медийните дискусии, които се водят не само у нас разбира се, но и в Европа, често експертите обвързват свободата на словото с оцеляването на хартиените вестници. Разбира се в комбинация с интернет изданията им.
Стефан Джамбазов: Като че ли хората все повече и повече дори от чисто битов план могат да, ще се наложи да се ориентират към едно електронно издание. Въпросът с вестниците разбира се е по-различен, но аз като гледам в момента, обикновено по-възрастните хора, те се занимават, те купуват тези хартиени вестници, защото това им е традиция от години. Това си остава едно класическо средство, но все пак това поколение си заминава.
Водещ: Докато слушахме Стефан Джамбазов за хартиените вестници, Капка Тодорова каза буквално, че фактически отказът от информация е суб-демокрация? Нали така?
Капка Тодорова:Да. Абсолютно. Аз не споделям тезата, че вестниците ще умрат. Те ще се променят много и сега може, в 2000 и коя година беше, да не са вече на хартиен носител, което също се съмнявам, защото същите прогнози се правят непрекъснато и за книгата. И книги продължават да се четат, въпреки че има и начин на електронно да ги четеш. .Да, това е част от човешката история. И киното, и театърът – всички са минавали през тези промени.
Водещ:По-философски като че ли някак си не е важен. По-важна е правната защита. На каква правна защита в Германия разчитат журналистите?
Капка Тодорова:Ами то си има закон за печата във всяка провинция, това го обсъждахме тук преди малко. Има цял кодекс, по който смисъл една част от обучението на журналистите, което е 2 годишно след висше образование, се отделя на това – каква е правната защита, какви са правните възможности, какви в детайли – какво има право от правна гледна точка един журналист и какво не. Както казах, там смисъл той може да бъде осъден един журналист също и в Германия, макар че не по наказателен кодекс.
Водещ:И защото доказателството му не е допуснато като…
Капка Тодорова:Не. Не мога да си представя, че ще има такъв казус там, но също така смятам, че… Аз вече казах – това са свободи, които всеки човек, всяка група или всяко общество си извоюва стъпка по стъпка. И за това казах, че ние журналистите всъщност е крайно време да решим, че правим журналистика и да намерим начин също да се защитим и да изчистим професията.
Водещ: Всъщност много е важно да стане ясно, че медиите, за да съществува, трябва да печелят. Как да печелят медиите, Иван Бедров?
Иван Бедров:Всъщност моят анализ за проблемите в нашата професия и в медиите изобщо е свързан с една дума – парите основно. Според мен въпроси като правна защита, като синдикати и т.н. са – може да спорим по тях, но те са на второ ниво проблеми. Най-скъпото нещо в журналистиката са хората, трудът. Не е хартията на вестниците. Така че няма никакво значение дали ще излиза на хартия или ще излиза online. Въпросът е, че хората не искат хартия вече. Дори и безплатно да пуснете тези вестници, просто много хора няма и да ги вземат. Причините за това са технологичните промени в живота ни от една страна. От друга – загубата на доверието. Просто хората не вярват на това. В интернет обаче, всъщност приходите са много далеч от гарантираните. За разлика от печатните издания или пък електронните медии, където имаш краен брой. Знаеш, вестниците са 15. В интернет днес са 15, утре са 150 хиляди. Никога не знаеш. Т.е. пазарът се раздробява и раздробява, и всъщност много е трудно да се финансира качествена журналистика само с online приходи. И сега стигаме основното – до парите. Ако няма свободни пари, тогава няма как да има свободни медии. Свободни пари, имам в предвид, пари, от които някой бизнес може да спечели без да зависи от държавата. За съжаление в България централизацията в бизнеса е все по-голяма. Имаме един основен играч в бизнеса и това е правителството. Абсолютно всичко минава през него и ако не си потърсят правата отделните бизнеси, вече имаше такива наченки, имаше някакво недоволство, да кажем, сред строителния бизнес, защото там всичко отива в две фирми. Имаше някакво недоволство сред тези, които се занимават с метали, преработка, изкупуване на цветни метали. Ако примерно, ако щете Сдружение на рестъорантиорите не се разбунтуват за това, че в един град само определени 2-ма, 3-ма взимат ключовите места от кмета си, а други не взимат, а получават глоби. Т.е. ако всички тези сфери не направят своя „Орлов мост” по отделно, да си потърсят правата, да си постигнат своите малки успехи, тогава нищо няма да се промени, защото в момента няма, може би с едно-две изключение, няма медия в България, която да е на плюс, да печели. А след като не печели, има два варианта – или да затвори, или някой друг да покрива разходите. А този друг са определени корпорации, които са свързани с правителството или пък още по-лошо – директно правителството. А също през тази седмица БГНЕС публикуваха едни данни за това кое министерство през европейски програми в кои медии колко пари е дало. Тук вече и огромната отговорност на тези, които се надяваха да се нормализират. Всъщност онези в Брюксел, които така са написали правилата, до толкова не са познавали държавите, които ще се присъединят към тях…
Водещ:Че са забравили да кажат да оразмерим краставиците.
Иван Бедров:Да. И всъщност какво става? Там са написани така правилата, че европейските пари идват тук и министърът на земеделието решава на кои медии да ги даде. И съответно имаме новини, че ще ядем най-=добрия хляб тази година и нямаме новини, че има някакъв проблем и че отново там субсидиите отиват в трима души в Добруджа и всички останали остават без субсидии.
Капка Тодорова:Имаше една такава идея, тук Иван е много прав, която е на Атанас Чобанов и бивол, и малки независими медии като Канал 3 и радио К2 мисля, че се казва. Мисля, че така беше подхвърлена в ЕП миналия месец – след като медиите са такъв проблем, защото те медиите не са проблем само за България – медийната свобода. Имаме същият проблем, т.е. той не е същият точно, но е проблем с медийната свобода в Унгария, в Гърция, в Италия, дори и във Франция, и както аз вече, моята теза изложих – медийната свобода и медиите са основата на възможността за демокрация, за упражняване на демокрация, след като това е висша ценност на ЕС, може би е редно, както има фондове за грозде, крави и жито, да има фондове за медии. Просто да има възможност за независимо финансиране. Не – директно независимо финансиране, не чрез правителството и чрез еди кой си министър да решава дали да даде пари или не. Това също е една кауза, която си заслужава да бъде, да се разгледа по-подробно какво може да се направи. Може ли? Защото тя е кауза всъщност на журналистите в Европа. Би могла да бъде.
Иван Бедров:Защото, извинете, защото чисто пазарния подход, въпреки че аз съм привърженик на теорията на този подход, той в България не работи.Аз имам познати, които имат доста посещавани сайтове, доста посещавани, т.е. сравними с други сайтове, не толкова независими, които привличат реклама. И знам за конкретни случаи, когато големи рекламодатели просто се страхуват. Т.е. те чисто технически имат достъп до публика, която е активна, платежоспособна, достатъчно на брой. Те обаче не смеят да сложат рекламата си в сайтовете, които са малко по-свободни и критични. И пак опираме до това – защото техният бизнес зависи само от едно място. Не зависи от по-добрият продукт, който ще произведат и клиентите.
Водещ: Смяташ ли, че за нас журналистите, трябва да има /…/? Изобщо как да изглежда?
Иван Бедров:Ами малко не се чувствам много нормално в посоката ние да искаме нещо от хората. По-скоро, ако хората имат нужда от нас, да го покажат. Ако нямат нужда, да не го покажат. Част от хората имат нужда и те го показаха, защото от втория ден нататък на „Орлов мост” протестът беше срещнат от манипулациите в медиите.
Водещ:И всъщност тогава нямаше обвинения на едро, а имаше конкретни обвинения за конкретни неща.
Капка Тодорова:Да, но аз „Орлов мост” дали го правят журналистите, но има няколко проблема, които наистина трябва да се решат. Дали ще останем ние в тази работа или колегите, които идват след нас ще го направят – журналисти ще има. Проблемите са как се финансират медиите, прозрачното финансиране, проблемите са за мен, пак го казвам, за защитата на журналиста, за да може той да казва „не” не само на министъра, но и на собствения си шеф, когато е каран посред нощ например да звъни на премиера или да праща торта за рождения му ден. Това са само шегички, има повече за казване. Когато…
Иван Бедров:Това не са шегички – това са истински примери.
Капка Тодорова:Това са истински примери, но имам в предвид, че още е по-важно да кажеш „не”, когато те карат да пишеш определен материал.
Водещ:Иване, знаеш ли кога е роден Бойко Борисов?Има ли българин, който да не знае кога е роден Бойко Борисов?
Иван Бедров:Аз знам, защото е един ден след мен. По тази причина.
Водещ:Капка, ти знаеш ли кога е родена Меркел? Защото пишеш за нея.
Капка Тодорова:Не, да, аз пиша вече от толкова години. В Германия съм кореспондент и не мога да запомня кога е родена Меркел. Някак си не се набива на очи всяка година. Няма големи празненства по случай нейния рожден ден. И другото също така, което се чудя, не знам тези магистрали кой им ги открива в Германия, но се строят.
Водещ:Всъщност караш ме да те попитам има ли, може ли да има такава новина „политикът Х, министърът Х откри магистрала в Германия?”
Капка Тодорова:Не.
Водещ:Как ще започва там новината?
Капка Тодорова:Да, магистрала, че има и то отсечката там „Тракия”, която се строи, от както може би има свободна България, това е новина, че има път вече, ама кой го е открил – много важно. То може да се види на снимката. Сигурно е хубава снимката и това колегите фотографи трябва да кажат, но новината еди кой си откри еди какво си не е новина.
Водещ:Немските политици обичат ли да показват човешкото си лице пред по-жълти издания?
Капка Тодорова: То това пожълтяването на медиите, медиите слизат… Лайфстайлът го има навсякъде. Примерно Меркел е една от много малкото, един от малкото политици в Европа, които не си позволяват.
Водещ:То имаше един такъв случай.
Капка Тодорова:С деколтето ли? Понеже е един веднага се сетих кой е. Да, на опера отиде със съпруга си и облече рокля първо. И второ рокля с деколте. И да, така видяха журналистите и човек в канцлера, но тя доста държи личния си живот на страна. Това просто е неин стил. Сега има други, които правят PR от това.
Иван Бедров:Но живеят в скромна сграда в центъра на Берлин, пред която няма бариера…
Капка Тодорова: И ходи сама да пазарува в супера и я щракат и я пускат после по вестниците и по сайтовете как си е купила салата. Да.
Водещ:Но не се сърди на журналистите за това.
Капка Тодорова:Меркел не се сърди. Да, между другото и такъв непосредствен контакт – Меркел ио журналисти няма. Може би има за сбрани хора, които наистина определян менюто в Германия, които са издатели сигурно или главни редактори. Но той не е рекламиран този контакт, ако има такъв личен. Просто не знам. В Германия всеки работи това, за което е учил. Тя жената е канцлер и се занимава с управление, и си има огромен прес щаб с нейните говорители – те са от професията. Това примерно –Щефан /…/ беше журналист в обществената им телевизия. И те се занимават с контакти с журналисти. И то, включително и на мен са ми се обаждали. Щефан Зайбер, като аз не съм фактор в Германия. Смисъл контактът вече е лесен, но не го прави Меркел лично. Аз нямам нужда да се познавам с нея и да сме ей така – приятели, за да имам изобщо възможността да работя.
Водещ:За да зададеш въпрос, да получиш отговор и т.н. А може би най-важното е това, че в България е хубаво хората да знаят, че правото им на информация не случайно е отбелязано в конституцията и че отказът от медии всъщност е отказ от демокрация. Хубав съботен следобед от всички ни.          

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 28.04.2012

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 4.02.2012

Водещ : Преди 500 години, когато Гутенберг и неговите последователи започват да разбират книгопечатането, не са съществували никакви законодателни норми, които да регулират първата система за масово разпространение на информацията. Но по-късно разбира се има инициатива и започва регулация. И инициативата, не си мислете, че е на държавните институции, а е по желание на частните предприемачи, които искат да си осигурят стабилност на инвестициите. Тогава така са го наричали. През следващите 50 години книгата и нейното възпроизвеждане става обект на тотален, да не се бърка с тоталитарен, контрол. Като връхната точка е 1559 година. Тогава католическата църква постановява, че книгите, отпечатвани в римокатолическия свят подлежат на предварителен преглед и цензура. Тези от тях, които са в разрез с официалната идеология, се забраняват, сигурно помните, изгарят. Да не Ви изреждам имена. Монтен, Декарт, Паскал и прочее. Сега още един цитат: „Споразумението се натъква на нарастваща критика от страна на развиващите се държави, университетски преподаватели и неправителствени организации. Сложната система и сложността на материята, която се урежда, налагат необходимостта от преодоляване разминаването в приложението на споразумението. Един от най-инфарктните въпроси, свързан със защитата на правата на интелектуална собственост, е свързан с борбата с болестта спин на американския континент. И не, не става дума за ACTA. Става дума за действащото в момента търговско споразумение, което би трябвало да не надгради.” ACTA е тема на седмицата. Нея ще коментираме със Силвия Великова от програма „Хоризонт” на БНР, Иван Стамболов – автор на един от най-популярните български блогове sulla.bg, Тодор Арнаудов – млад учен, Богомил Шопов – блогър от „Електронна граница”, юриста Калоян Монев, който очаква защита на дисертацията си на темата. И още от седмицата – ще одобрява ли специализираният съд публикациите преди да излязат и химикалките от нас или ще ни ги отпускат от пресцентъра. Бъдещето на журналистиката – ще изчезне ли разследващата? Кога EBO ще излезе с позиция за ACTA? Очаквайте да го научите от госпожа Райна Константинова. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Поли Петрова, Ралица Неделчева, Цвети Николова, Снежина Спасова и аз Ирен Филева. Възползвайки се от възможностите на радиото, започваме с поздрав за когото трябва. Той ще се разпознае. „Сляп за познанието” – Флоринър. ACTA е ламята, която ще изяде всичките ни граждански права или ACTA е панацеята, международното търговско споразумение, което ще реши всички проблеми на авторите. Тези се противопоставят последната седмица. Може би и това е събитието на седмицата. Добър ден на Силвия Великова от програма „Хоризонт”.
Силвия Великова: Добър ден.
Водещ:Добър ден и на Иван Стамболов.
Иван Стамболов:Здравейте.
Водещ: Да се опитаме в началото да направим една класация на събитията на седмицата – ACTA, писмата на специализирания съд до журналистите или нещо друго?
Силвия Великова: Сигурно и други интересни неща имаше през седмицата – скандали в парламента около насилието и комисиите, помилванията – легитимни или не. Но аз само ми се ще да отбележа, че ние научихме за ACTA случайно. Пак от журналистическа публикация и пак, че някой нещо е ратифицирал, подписал, пък е имало възможност да не се присъединим съвсем, което всъщност е по-тревожното в случая, че отново по този стар механизъм някой нещо поема като ангажимент, пък после ни се обяснява какво е то.
Водещ: Ще има възможност да се сравним с две европейски държави. С Чехия, за която ще ни каже повече Богомил Шопов, по-известен като Богу, и с Германия – ще включим Капка Тодорова – специален кореспондент на вестник „24 часа” в Есен. Господин Стамболов, Вашето събитие на седмицата или събития.
Иван Стамболов:Ами нямам. Хващате ме малко неподготвен с тази класация, но безспорно ACTA е най-нашумялото, още повече то лавинообразно набира интерес, защото някои нови неща ще се включват. Ще има протести на потребители, ще има протести на оператори, на които се вменява някаква странна роля да изпълняват, без те да знаят какви ще бъдат. И това е темата. Тя съдържа няколко проблема.
Водещ:Имаше ли диалог между поддръжниците и противниците?
Иван Стамболов:За мен, може да е екзотично мнението ми, но големият проблем на целия този диспут е, че темата му е изместена и за мен няма диалог и спор за или против авторското право, за или против интелектуалната собственост, никой не казва „Не, ние ще крадем труда на художниците и музикантите.” Никой не е казвал такова нещо. Хората са раздразнение, според мен, от две основни неща, които са от две или три, четири такива, които правят ACTA голям проблем. Едното, на българска основа е, както каза Госпожа Великова, поредният безумен начин, по който се случи подписването на този документ и общественото мнение сега е раздвоено в две хипотези. И двете нелицеприятни. Едната хипотеза е, че само в условията на пълна тъпотия, некомпетентност и незаинтересованост това какво се случва, съдейки от двете стенограми на министерски съвет, когато се е взело решението за подписването на ACTA, без въобще да е презентиран проекта, без да е имало разискване.
Водещ: Един по-внимателен прочит на тези стенограми показва, че никой не знае за какво става дума.
Иван Стамболов: Да. Просто Министерски съвет взима някакво решение да подпише, защото такъв е потокът на събитията, ок. Другото е, че е подписан тихомълком, защото сбъдва мечата вече на второ българско правителство да сложи ръка на интернет като цензура, което може да е параноя, може да някои хора да им звучи като световен заговор, но тези подозрения няколкократно са били актуални, като последният случай е, да припомним, скандалите около „Читанка”. Хората са много чувствителни на тази тема. Така че, която и от тези двете хипотези да приемем, тя не е приятна. Едното е, че правителството ни е некомпетентно и не го интересува какво се случва с държавата, а пък другата е, че ни крои някаква шапка тайничко от нас, която след това ще видим за какво става въпрос. В подкрепа на второто е духът на ACTA. Духът на ACTA – всъщност там ние виждаме две големи категории. ACTA е документ между две страни. Едната страна е държавата членка на ЕС или присъединена при партнъорското подписване за ACTA. Другата е носител на авторски права. Корпорацията – не е творецът, не е художникът. Системата, структурата, която притежава авторските права. И още във встъпителните части на документа се казва, че този документ ще изисква, ще принуждава държавите да приемат някакво свое собствено законодателство, с което да прилагат духа му, който е достатъчно общ. И тук идва притеснението вече, че всяка държава може да си направи всякакви мракобесни свои си неща, които изобщо няма да ги знаем.
Водещ:Между другото в тази юридическа хипотеза ще ни помогне след малко Калоян Монев, когото ще изберем по телефона. Силве, да те попитам – уместно ли е тук да си припомним защо има разделение на властите, защо все пак има хора, които имат законодателна инициатива и други, които нямат?
Силвия Великова:Ами то винаги е уместно това да си го припомним и в продължение на това, което говорихме до тук и опитът отново да бъде наложено нещо, срещу което много хора излязоха на улицата и то така или иначе, слава Богу, не можа в онзи вид, в който беше планирано пак от онова правителство да се случи контролът върху интернет. Сега се прави много умиротворяващо обяснение „Така иска ЕС. Така е навсякъде.” За съжаление ние отново сме по-големи европейци от европейците, както обикновено се случва. На мен може би в това изброяване на инициативи, което предстои да кажем, че някак на мен ми се струва много съмнително това, че преди протеста, насрочен за 11-ти февруари, парламентарните комисии се активизират на 8-ми, правят дискусия, канят протестиращите. Това ми прилича на нетърпимостта, която това правителство проявява към всякакви протести и опитът преди те да се случат, да се опитат да ги отложат. За да им каже „Ето, на – ето ние почваме да прави неща, недейте да излизате да протестирате, защото това не е добре.”
Водещ: Аз си мисля, че никак не е без значение факта, че Кадер Ариф, определен за докладчик по ACTA в Комисията за международна търговия в ЕП, това е основната комисия, подаде оставка и нарече ACTA маскарад, което никак не е без значение, защото вчера ни беше припомнено, че едва ли не ЕП е застанал зад 10 мита, които развенчава и подкрепя ACTA. Сега обаче Ви обещах да включим в нашия разговор и Калоян Монев, който е докторант по гражданско право в Правния институт на БАН и Вашата дисертация, Господин Монев, е в тази посока. Добър ден.
Калоян Монев: Добър ден на Вас и на Вашите слушатели.
Водещ:Уместно ли беше, че се насочихме към факта, че държавите имат нормално разделение на властите, че не всеки може да има законодателна инициатива? Едва ли случайно е измислено това.
Калоян Монев: Ами вижте сега. При така разгледано споразумението, за мен без законодателна инициатива и промяна на нашето законодателство в България, няма как да бъде приложено това споразумение.
Водещ:Да, но вече чухме коментари, че няма да има нужда от… Ние сме били отличници и няма нужда да си променяме законите.
Калоян Монев:Меко казано тези коментари са абсурдни, защото най-малкото, ако трябва да се приложи прословутият член 27 на споразумението относно задълженията на интернет доставчиците, трябва да променим – сега се сещам поне за 3 закона. Това са законът за електронните съобщения, евентуално законът за електронната търговия и може би законът за авторското право. Да не говорим пък за другите неща, където са гражданско правните и наказателно правните аспекти на споразумението, където трябва да се променят и наказателните закони и в това число и Наказателният кодекс.
Водещ:Едва ли е прецедент корпорация да налагат по този начин международни споразумения. До колко обаче е уместно това да се прави в пълна тишина, защото TRIPS е дядото на ACTA? Действа в момента.
Калоян Монев:Така е, но TRIPS успя да се наложи и аз лично не съм чувал за някакви проблеми относно неговото положение. Докато тук, в това споразумение, което ние тихомълком сме подписали, се предвиждат много крайни мерки относно частни физически и юридически лица на територията на България, пък и на целия ЕС. В този смисъл си мисля, че е трябвало малко по-широко да се подходи от Министерския съвет, защото изрично в закона за международните договори на Република България, който действа до настоящия момент, за да се подпише международен договор, дори да се присъединим към някакво международно споразумение, трябва да бъде изготвен доклад. Той да бъде обсъден на широк фронт и едва след това да се пристъпи към подписване на споразумението. Абсурдни неща просто се случват.
Водещ: Да, но сега мога да кажа – ето, има широко обсъждане в интернет.
Калоян Монев:Да, както казва народът „След дъжд – качулка”. Действително това, което се е случило, то не ни задължава да приемем текстовете на споразумението едно към едно, но този дебат, който се води, той трябва да бъде на много широк фронт, защото именно на международното събрание и именно въз основа на политическата воля на управляващото мнозинство нещата ще се случат или не. Това, че някой министър казва, че няма да има промени в законодателството, аз лично не мога да се съглася с него.
Водещ: Ами в крайна сметка има свобода на волеизявата. Може телефонът да му звъни, може и да му вибрира. Това си е негова работа. Обаче за нас е по-важно да ни припомните член 5 от Конституцията как се ратифицират такива международни договори.
Калоян Монев:Ами те се приемат въз основа на член 85-ти от Конституцията, а именно, че Народното събрания ратифицира със закон международните договори, включително тези, които се отнасят до действието на закона и изискват мерки от законодателен характер. Изрично е предвидена процедура по ратификация от Народното събрание на това споразумение.
Водещ: Но тази процедура най-вероятно не включва обществено обсъждане. Обществените обсъждания трябва да са преди това.
Калоян Монев: Ами тя включва внасяне на законопроект от страна на Министерския съвет, от Народното събрание и провеждане на политически дебат в залата на Народното събрание. И аз мисля, че гражданското общество на България трябва да се възползва от това и да по всякакъв начин да покаже, че това споразумение е не само незаконосъобразно, но то противоречи на всякакви правила на търговията и нарушава правата и на гражданите, и на търговските фирми.
Водещ: Най-големите опасности според Вас са?
Калоян Монев: Най-големите опасности, ако бъде приет текстът на споразумението, особено по член 27 – за контрола върху дейността на доставчиците, е тотален контрол и възможност за монипулация на гражданските права.
Водещ:Манипулация на гражданските права. Значи ограничаване на достъпа.
Калоян Монев:Всъщност няма да има ограничаване на достъпа. Ограничаване на достъпа е една последваща стъпка. На първо място интернет доставчиците са задължени да осъществяват контрол на входа и на изхода на информацията, която преминава през техните сървъри. Ако установят, че има някакво нарушение на авторските права, да уведомят носителите на тези права. Забележете – те трябва да ги знаят кои са, да ги уведомят. Да осъществят някаква конфронтация на тази ситуация и да съзират на държавните органи за налагането на граждански наказателен подход към нарушителите.
Водещ:Сигурна съм, че Ви юристите имате и чувство за хумор, и подходящ коментар за такива норми, които някой иска да въведе. Какви са те?
Калоян Монев: Ами, аз вече Ви казах коментара за това споразумение. Действително то има и хубави моменти относно защитата на търговските марки, но това, което касае електронната среда, отговорността на доставчиците и нарушаване на правата на хората – смятам, че в никакъв случай не трябва да се приема от нашето правителство.
Водещ:Благодаря на Калоян Монев. Нека поразсъждаваме малко и върху друга жълтина от седмицата. Аз даже се колебая дали е и жълтина. Силве, това съобщение, което изпрати специализираният съд до медиите „Да бъдем така добри…”. Не цитирам дословно разбира се. „Да бъде така добри заглавията и публикациите преди излъчване да им ги даваме.”
Силвия Великова: Ами мисля, че българската приказка „Кой, каквото си направи сам, никой друг не може да му го направи” много е удобна и характерна, за да се обясни това, което се случи, защото след като си позволиха да ни посъветват да координираме материалите си за тях, от спец съда разбрахме, че са сбъркали. В оправданията бяха казани доста абсурдни неща, като например, че те искат да опазят съда от жълтения, но аз като гледам вестниците, това как опазиш? То цялата ни държава е жълтения. Имаше, впечатляващото за мен изказване, че с публикациите си и материалите стряскаме хората, които един ден могат да влязат в този съд и да си мислят, че той е антинещо. Мисля, че едва ли това е целта. Нова институция. Иска да покаже, че я има. Уж щеше да бъде като всички останали, а пък иска да си има собствени правила. Плюс това, това няма как да се случи. Няма как да се случи дори физически да има такъв контрол над публикациите. Плюс това има Конституция и ние няколко пъти говорихме. Там нещо пише за свободата на словото, за коментарите, така че, както се казва „Някой се опита да се направи на по-важен, отколкото е и това му се върна многократно” с думата „цензура”, която е актуална и в разговора за ACTA.
Водещ: Със сигурност. Ще продължим след малко с едно сравнение. Първо ще се сравним с Чехия и после с Унгария по отношение на приемането и подписването на това международно търговско споразумение. Останете с нас. Обещах Ви преди малко да направим едно сравнение между начина, по който ние като държава разбрахме, че сме подписали ACTA и в Чехия. В това отношение ни е много полезен и сега ще ни помогне Богомил Шопов. Той е известен в блоговете като Богу.
Богомил Шопов: Може би в 1ехия нещата са малко по-различни, защото хората започнаха да се интересуват преди 2-3 години. Основната е разликата, голяма е разликата между това, което се случва за защита на правата в България и във всички останали страни в Европа, но добрата новина е, че все пак има голяма промяна в последните няколко седмици. И се надявам това да продължи. Но България нямаше как да не подпише това споразумение. Много малко държави си позволиха да не го подпишат. Това от една страна можем да кажем, че е добре, защото виждате какви хубави реакции има от страна на гражданските общества в тези държави. И другата добра новина е, че това споразумение да го наречем, едва ли ще мине през ЕП, съдейки по реакциите на основните парламентарни групи. В последните няколко дни от ЕП идват сигнали, че това споразумение няма да бъде подкрепено в пленарна зала, няма да бъде подкрепено и в комисиите и това много рядко се случва.
Водещ:Какви бяха коментарите на чешките журналисти?
Богомил Шопов:Какво и в България, така и в Чехия разнородни. Че това е хубаво за ЕС като цяло, също и че нарушава гражданските права. Гражданско общество има дълги години и сега се надявам все повече да има, но е радващо това, че се засилва гражданското общество, гражданската реакция и ако тя бъде насочена в правилна посока, това би било чудесното нещо, което ще излезе от споразумението ACTA.
Водещ:Разбира се, ние сме много внимателни, когато чуем нещо за правилната посока, защото кой определя правилната посока в крайна сметка?
Богомил Шопов:Правилната посока се определя от българските граждани разбира се. Но идеята е, че вече започнаха опитите от страна на няколко политически партии да грабнат протеста, така да го наречем, така че се надявам наистина гражданското да надделее.
Водещ:Какво най-много липсва като коментари по повод ACTA, защото за България е традиционно, че има твърде малко медийни специалисти, които да могат аргументирано да коментират този текст? Дали същата диагноза важи и за Чехия?
Богомил Шопов: Тази материя е странна и сложна. Много малко специалисти има дори в световен мащаб. Много малко специалисти има също в университетите, които се занимават с това. Основните притеснения в гражданите на ЕС, са именно в частта за интернет и по-точно за цифровата част. За това се надявам на реакция от страна на такива партии, които се занимават точно с тези проблеми.
Водещ:И понеже Вие познавате прекалено добре интернет, има ли го Големият брат в момента?
Богомил Шопов: Големият брат винаги е там. Изглежда с вратовръзка, с очила и може би с компютър. Макар че по последни данни, които излязоха в „Wikileaks” се оказа, че Големият брат няма пари и да си купи компютри, така че явно разчитаме на някакви други технологии, които ние – хората все още не знаем какви са.
Водещ:Гологлав ли е?
Богомил Шопов:Не, не е гологлав.
Водещ: Ами това е сравнението с Чехия. Мен две неща ме впечатлиха. Изключителната откровеност на фразата „ България нямаше как да не подпише.” Ако някой ни го беше казал, дали такава щеше да бъде реакцията? Силвия?
Силвия Великова: Според мен независимо от това дали и по какъв начин сме научили, реакцията по отношение на посегателството върху тези граждански права и свободи винаги щеше да е такава. Но опасявам се, че точно в тази конюктура, нямаше да ни го кажат, защото просто това не е първият случай, в който не ни казват. Както и, между другото това е добрата новина, че и ние сме като в Чехия, която все пак уж е в градската четворка – по-напред. И нашите политици вече яхват тази ситуация.
Водещ:Даже се снимаха с маската.
Силвия Великова:Да, което също така не е новина за нашите политици. Въпросът е как ГЕРБ ще излязат, управляващите ще излязат от ситуацията, какви гаранции ще поемат и дали ще разберат всъщност какъв е проблемът, като се има в предвид колко абсолютно противоречиви са техните коментари по следващите процедури.
Водещ:Дали, Господин Стамболов, ако ни бяха казали „България няма как да не подпише”, нещата щяха да бъдат толкова остри?
Иван Стамболов:Значи аз не съм сигурен, че България е нямало как да не подпише. За да сме сигурни в това нещо, трябва доста по-задълбочено проучване на въпроса. Но в продължение на казаното от Госпожа Великова за предизвикателството пред ГЕРБ, то наистина е много голямо, защото ако се взрем във факта, те ще бъдат принудени да изпълнят едно задължение, което вече са поели. Хайде, да речем, не е минала ратификация през парламента, но така или иначе вече са го поели, а именно задължението да положат в услуга законодателната власт и съдебната власт на суверенната държава България – в услуга на частни компании. Което за мен, без да съм юрист, е твърде сериозно юридическо предизвикателство как би станало това нещо. И пак казвам много шум се вдига в момента върху цялата тази история, но истинският дебат предстои. Ние, ако ще правим нещо по ACTA, няма да го правим по текстовете на ACTA, а ще го правим по текстове, които ние тепърва сме длъжни да приемем тук в България, в съответствие с нейните разпоредби, които още не знаем какви са.
Водещ: Да де, но през седмицата…
Иван Стамболов:Както един човек – само да довърша мисълта, беше казал с добро чувство за хумор „Ако някой си мисли, че ACTAе създадена да защити правата на музикантите и актъорите, то е все едно, че Троянският кон е бил направен за украса на площада на Троя.” И за това е сложен.
Водещ: Нека да включим към нашия разговор и Капка Тодорова – специален кореспондент на вестник „24 часа” в Есен. Знаем, Германия не подписа ACTA. Добър ден, Капка.
Капка Тодорова: Добър ден.
Водещ:Всъщност германците са много чувствителни на тема свободите си в интернет, опазване на личните си данни. С Вас сме говорили в „Клубът на журналистите” за много сериозното опълчване по отношение на копчето „харесва ми” във facebook.com, което се оказва, че е един голям издайник. По отношение на ACTA какво се случва в Германия?
Капка Тодорова: ACTA все още не е такава тема в Германия, каквато е в България по една единствена причина на този етап. Германия е една от 5-те страни, която не е подписала споразумението, запазвайки си правото да обмисли, да проведе обширни дискусии и тогава да вземе решение. Естествено вече са оформени фронтовете. Министерството на правосъдието на Германия, което смята, че Германия е страна по това споразумение, и то трябва да бъде подписано. И от другата страна – всички интернет потребители най-вече, новоизлюпената партия, пиратска партия. Такава партия има в Германия. Тя дори се представи блестящо на последните избори. Тя представлява именно онези хора, които искат повече свобода в Интернет.
Водещ: Всъщност. Германия едва ли би могла да бъде обвинена, че не спазва авторските права. Каква е практиката и по какъв начин хората се дисциплинират без ACTA, да зачитат авторските права?
Капка Тодорова: Те хората навсякъде са еднакви. И германците в това отношение не са по-дисциплинирани потребители от българските. Да разсея това клише, че щом е германец, значи спазва всички закони и…
Силвия Великова:Освен това в България няма партия на пиратите, в Германия има.
Капка Тодорова: Да. В Германия обаче има един феномен, който през последните две години изключително много се засили и аз не познавам човек, който да няма около себе си хора, засегнати от него. Включително и в моя приятелски кръг има вече доста пострадали, така да кажа. Всеки германец, така масово се теглят филми и музика, това просто е точно, както в България – всеки го прави, колкото може и както може. Но това се оказа един добър бизнес и за юристите, за адвокатите. Вече има доста кантори, които се занимават изключително със защитаването на авторските права и то от пиратски действия. Какво правят тези кантори? Те наемат цели халета, в които слагат компютри и пред всеки компютър по един ученик или студент, ниско платена платена работа. Задачата на този работник е да следи всички торенти и да засича IP адресите, от които се тегли. Съответно все заловен, а това просто може би на всяка минута има по един, получава много бързо писмо, че е уловен да сваля незаконно еди кой си филм или еди кой си албум. И трябва да плати глоба или ще бъде съден. Проблемът се оправя с глоба между 200 и 1000 евро. Аз лично имам вече трима или мисля четирима такива познати.
Водещ: Без ACTA авторските права могат да защитят. Това е нагледният пример.
Капка Тодорова:Да. Могат да се защитят. Аз не мога да кажа дали няма статистики дали тази практика е намалила по някакъв начин нелегалното сваляне на филми и музика, но…
Водещ:Има ли реакция от страна на блогърите към тази практика – такава, каквато има и по отношение на ACTA?
Капка Тодорова: Не, към това не, защото наистина в крайна сметка става дума за законодателство, което се нарушава. На всеки е ясно кога може да сваля законно и кога не. Към това искам да прибавя, че има и доста сайтове в интернет, които предлагат легално, безплатно филми и музика. Е, не последните филми и може би не любимите певци, но ако човек иска да потребява поп култура и да остане в рамките на закона, има начин да го направи. Другата мода, която според мен е изходът от тази ситуация – то просто нещата се развиват в посока, която до някъде може би ще облекчи този проблем, младото поколение, се оказва, не желае или все по-малко купуват албуми и филми в интернет или в магазините или те просто използват една друга мода. В момента това е screening. Т.е. ти можеш да гледаш филм, плащайки или много малка цена – 1,2 евро, или плащайки абонамент към някой сайт, който ти предоставя screening на всички нови филми и всички нови албуми. И така ти не купуваш продукта, не плащаш за авторските права, защото ти не го притежаваш, а просто чуваш любимия си автор или гледаш любимия си филм. И не можеш да го запишеш. Или можеш да го свалиш на компютъра си, но не можеш да го запишеш на диск. Така е защитен продуктът и това е всъщност новата мода сред младото поколение, която може би ще реши този проблем.
Водещ:Това мода или човешки решения, които не предизвикват излишни емоции или сблъсъци. Няма значение как ще го наречем. Благодаря на Капка Тодорова. Ами, да коментираме. Господин Стамболов?
Иван Стамболов: Моят коментар по този въпрос е много лесен, защото аз не пиратствам. Аз обаче искам да мога да намеря филми, най-вече книги, които не мога да ги намеря по друг начин, освен по интернет и това са над 90% от заглавията, които биха ме заинтересували. Аз съм абсолютно готов да платя една разумна цена за нещата, както правя и в amazon.net. Там си имам account. Той си ми е свързан с устройство. Имам си регистрирана кредитна карта към него, като излезе някоя нова книга си я купувам. Тя е на сравнително прилична цена и си ми стои на сървъра и на моето устройство. За мен така стоят нещата.
Силвия Великова: Всъщност то точно в това е проблемът и ние го чухме как се случва в Германия. Понеже държавата не може да се справи с този пиратски проблем, много удобно тя би искала да се справи с него чрез подобни международни споразумения. Въпреки че аз бях чувала, че много голям шеф в ГДБОБ, които следят за това да не се пиратства от интернет, също си бил теглил филми по този начин.
Водещ: Някои от сблъсъците преди години, някой от първите сблъсъци между торент хакерите и ГДБОБ – те бяха извадили една статистика кой колко трафик акумулира и се беше оказало, че така нареченото силово ведомство е с доста /…/ резултати.
Силвия Великова:Защото и знае как да го прави, между другото. Въпросът е, че наистина тук има опасност да се измести темата и да се каже „Ето, ние искаме да ударим тези, които…”, както каза Господин Стамболов посягат на авторските права. Само, че покрай всичко това, ще ни посегнат и на други наши права, защото в крайна сметка съдебният контрол има значение, когато някой иска да има достъп до твоя интернет трафик или мобилен трафик. Тук вече съвсем става безконтролно всичко. Ние виждаме, че когато има съдебен контрол, се злоупотребява. Опитвам си да си представя, когато няма съдебен контрол и някой просто живее нашия живот без да сме го пускали.
Водещ:Ще се опитаме след малко да навлезем по по-популярен начин и в тази хипотеза. Останете с нас. И сега, време е да си поговорим малко и за тези положителни и по-леки решения, които могат да защитят авторските права. Защо не се търсят такива според теб, Силве? Ами винаги правим някакви големи, предизвикват се някакви големи конфликти.
Силвия Великова: Ами според мен от неопитност, от непознаване, от некомпетентност. Могат да бъдат различни обясненията. Сега, аз си мисля, че въпросът за авторските права не можем да го глобализираме и да кажем, че има голям проблем с авторските права, защото нещата започват да се изчистват постепенно. Въпросът е дали проблемът на тези, които в момента са лобисти на ACTA са авторските права или друго, за което си говорихме ние.
Водещ:Господин Стамболов?
Иван Стамболов:Според мен е голяма грешка да се търсят решения на въпроса по този начин с такъв вид администрирани регулации. Това е недемократичен подход. Демократичните хора смятат, че едно общество, едно гражданско общество, към което всички се стремим, трябва да се управлява от няколко ценности, подредени приоритетно. Като най-отгоре стои върховенството на закона, след това на плурализма, свободите на хората, правата на хората и т.н. И ако ACTA ще се нарича търговско споразумение, то тя би следвало да приема философията на търговията като термин в гражданското общество. А философията на търговията като термин в гражданското общество е свободна изява на две страни за постигането на сделка с взаимна изгода. Следователно, ако политиците направят така, че при полза на авторските права и творчеството – двете страни на творците и потребителите, независимо дали като техни посредници или не, имат своята изгода и желаят да се случи тази сделка, тя ще се случи без да има нужда да се съска срещу тях. Това минава през разумна цена, приемлива и за двете страни.
Водещ:Не е ли парадокс това, че се твърди от защитниците на ACTA, че ACTA иска да повиши конкуренцията, като направи по-конкурентно способни развитите държави?
Иван Стамболов: ACTA е заговор срещу конкуренцията и средния бизнес. Всяка такава лобистка операция, такъв гигантски мащаб, на който сме свидетели – не може да се възхитим от мащаба на тази лобистка операция на ACTA с цел настъпления, защита на корпоративни интереси, а приори е удар срещу конкуренцията и средния бизнес – удар срещу конкуренцията, удар срещу плурализма, духа на капитализма и духа на демокрацията.
Водещ:Изобщо ударите срещу свободата на словото напоследък са много особени. SOPA, ACTA – доста войнствено звучат.
Силвия Великова:Обаче пък да се върнем към Германия. Държава, която посещаваме чести, която много хвалим. Както виждаме в Германия политиците са решили първо да чуят гражданите, а после да преценят какво ще правят, независимо от това какво мислят. Нека пък от тези примери да се поучаваме. Иначе, как да кажа, с острото и със силата има едни манталитети, които никога няма да се откажат точно по този начин.
Водещ:И последно – този подход ли на налагане на едни малко по-различни правила, раждат пиратските партии в Европа?
Иван Стамболов:Пиратските партии са донякъде маниерни образования, които изразяват инстинктивния дух на свободомислещите хора срещу заплахата от така наречен нов световен ред, който се мъчат да ни наложат. Те дали ще бъдат пиратски, дали ще бъдат някакви други – все едно как ще се кръстят, това са неформални образования на свободомислещи хора, които искат да съпоставят някаква своя доброволна организация на бюрократична организация, която тежко стъпва срещу тях и настъпва все повече и повече, вече на границата на търпимостта.
Силвия Великова:И които всъщност се създават в отговор на това настъпление срещу нас. Така че ако всичко е, както се казва „Стискаме си ръцете”, няма да има нужда.
Иван Стамболов:Между другото аз скоро научих, че в България също има пиратска партия, но е все още нелегална.
Водещ:Ами може би скоро…
Силвия Великова:На следващите избори може тя да ни изненада.
Водещ:Може тя да е изненадата и в крайна сметка идва 11 февруари. Може и да се легализира точно в този ден. Сега нека да продължим и в една малко по-различна посока. Идва ли краят на разследващата журналистика заради кризата, заради авторските права и заради всички нови правила, които затрудняват работата на журналистите? Ще го научим от Госпожа Райна Константинова.
Райна Константинова: Ако трябва да погледнем това в по-широк мащаб, малко да излезем от българската рамка, журналистите са нещо като кучета пазачи на обществото. И когато те си вършат работата, биват не много обичани. Но това е част от културата, от конвенцията обществената и тяхната работа никой не я омаловажава, което не я прави по-лесна. По-скоро според мен става въпрос за отговорност и за поносимост. За да могат журналистите да си гледат работата, те трябва да бъдат признати професионални като такива. Трябва да се създадат необходимите обществени механизми и да се знае, че има достъп, че журналистът има достъп до публичните архиви, до съдебните архиви, до правителствените доклади и неговата работа е всъщност да прави точно това – да разкрива, да показва, да анализира в дълбочина, да дава отговори на хората за това, което те искат да попитат управляващото в момента правителство или парламент и да могат да го направят директно. Т.е. между изборите. Според мен, колкото по-добре си гледат работата, толкова повече има реакции. Но ако не бяха журналистите, кой щеше да оправя кривиците на обществото?
Водещ:Да, но все по-често те биват критикувани за това, че са съпроводници на корпоративни интереси, на правителствени интереси. Това е от едната страна. От другата страна пък ги атакуват за популизъм, за липсва на точност, на коректност и ако си позволя един цитат, той е от годишния доклад на „Репортери без граници”, които в една думичка описаха ситуацията като „репресия”.
Райна Константинова: Аз се досещам, че Вие цитирате този доклад на репортери без граници”, който дава на България много срамното 80-то място за свобода на информацията. Недопустимол е това нещо. Демократично е това общество, в което журналистиката и словото са свободни. В българската конституция това много добре е фиксирано. Въпросът е как се спазва. И тук идваме всъщност до проблема как журналистите разбират своята роля. Ако човек следи българските медии по интернет, веднага разбира кой журналист си върши работата и кой не, кой редактор има смелостта и куража наистина да застава зад едно разследване и едни факти, и кой фактически действа като пресслужба. Така че аз не изключвам, че има някакви основания за някои журналисти да се говори това. Трябва да гледаме обаче примера. Трябва да гледаме това, което стои в основата на журналистическата професия. Вие ме питате за бъдеще. Ами, както Ви казах – без свободна журналистика няма свободно общество. Винаги има бъдеще. Вземете само някои примери от последната една година. Кой разклати империята на Мърдок? Ние не можем да си представим преди време, че може да се влезе изобщо в империята на Мърдок. Вижте какво става сега. И това се случи благодарение на разследващи журналисти. Но работата на разследващия журналист е така да изпипа своите неща, че когато отиде в съда, което винаги се случва, зад него да застанат 120 души наредени свидетели.
Водещ:Безспорно обаче в Европа се разчита и по някакъв начин на регулацията. Коя е тази регулация, която помага на дейността на журналистите, защото всички си даваме сметка, кризата определено затруднява още повече работата?
Райна Константинова: Ами кризите идват и си отиват. Затруднява работата според мен, как да кажа, атмосферата, нагласата, културата на обществото да приема едни резултати от разследваща журналистика не като сензация, а като нещо, което трябва да се прави, защото какво прави един журналист? По своя собствена инициатива или по инициативата на своя редактор той разследва в дълбочина, някой път с месеци, някой път с години такива теми, които са важни за всеки човек, за цялото общество. И много често това са опасни неща – това е престъпност, това е политическа корупция. Става въпрос за това, че първо регулацията идва от законите и идва от едни етични норми, които обществата с демократична култура приемат за даденост. Не съм сигурна, че журналистиката в България е единна, както не съм сигурна, че всички журналисти изповядват и се молят в една и съща църква, ако мога така да се изразя. Много от тях биха могли да бъдат наистина финансово зависими или редакционно зависими, или просто да не знаят за какво става дума. Истинските разследващи журналисти и по цял свят не са толкова много.
Водещ: Направили обаче кризата вярна фразата „Изданията си отиват”?
Райна Константинова:Изданията, смисъл?
Водещ:Си отиват, да. Тяхната журналистика си отива, защото все повече експерти казват, че свободата на словото зависи от оцеляването на вестниците като хартиени носители?
Райна Константинова:Ами да.
…         

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 10.12.2011

Водещ: Когато експертите в критиките си за медиите говорят за усещания, а журналистите имат новини с къс срок на годност, когато има гневни от настоящето, а никой не обяснява защо коланите трябва да се затегнат още, по света и у нас е дошло времето хората да започнат да различават позицията на журналистите от позицията на собствениците. И дали е дошло времето публиката да различава собствениците от журналистите? Дали идва краят на двете крайни позиции – повече свобода или повече правила? Отговорите или поне посоката, в която са отговорите, ще потърсим днес в „Клубът на журналистите” в събитията от седмицата, някои, от които и в момента. С Капка Тодорова – специален кореспондент на „24 часа” в Есен, понастоящем, в Брюксел, със Спас Къосев от БНТ 1, с професор Ивайло Знеполски, който е в новата конферентна зала на „Софийски университет”, заради международната конференция „Демокрацията, болна от своите медии” и с Марио Гаврилов, който пък е на отбелязването на осмата годишнина на икономическия и социален съвет. Тържествата отминаха. Ще поговорим повече за предстоящото. Еврото и спасителният план в Брюксел. Демокрацията, болна от своите медии. Едно е ясно – често медиите са виновни. Какви вини им вменяват в така наречените стари демокрации? За какво са виновни медиите у нас? Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Владимир Тошев, Жанет Николова, Мария Рачева, Цвети Бахриева и аз Ирен Филева. Останете с нас, защото по теория медиите правят ето това. Един за всички – всички за един. Могат ли го това медиите за хората? Такъв беше скритият въпрос на музикалния редактор Снежа Спасова преди малко и до колко им разрешават разбира се на медиите да бъдат един за всички и всички за хората? Думата първо даваме на експертите. Тази сутрин в новата конферентна зала на „Софийски университет” започна международна конференция, която е предизвикателна тема – „Демокрацията, болна от своите медии.” Подозрение или обвинение според професор Ивайло Знеполски.
Ивайло Знеполски: Ами, вижте, това е и един въпрос, и една констатация под въпроса.
Водещ:А чия е тази констатация под въпрос?
Ивайло Знеполски: Ами това е констатация на хората, които се занимават с анализи на обществото и на медиите, и по някакъв начин интиутивното чувство на една голяма част от публиката.
Водещ: Какво включва интуицията на публиката?
Ивайло Знеполски:Интуицията на публиката включва, че има една голяма несигурност, можем да я наречем информационна несигурност, в степента, в която може да се вярва на достоверността на поднесената ни информация. Съмнения, че има манипулиране на тази информация, че тя се използва за корпоративни частни цели, че има съучастничество между елементи от властта и самите медии, че се разменят услуги, показване срещу привилегии и т.н. Хората са убедени и напоследък ние получихме доста убедителни аргументи в тази посока, че медиите се превръщат в едно индустриално предприятие като всяко останало. На тях се гледа като… От собствениците им се гледа като на инструменти на защита на инструментите на групата, на бизнеса. Т.е. медиите все повече, за съжаление през тези 20 години, се отдалечават от това, което го знаем по теория – като едни бранители „контра власт”, като едни бранители на публичния интерес, като пространство, в което може да се развие един истински публичен дебат за проблемите на обществото. С една дума – резервите едновременно към начина, по който строим нашата демокрация, и към медиите като инструмент на демокрацията се засилват днес.
Водещ: Понеже говорим за интуиция у хората – тази интуиция различава ли собствениците от самите журналисти все пак?
Ивайло Знеполски: Ами това е големият проблем. Значи в регламентите на напредналите демокрации (там също този модел се пропуква), има залегнало едно основно положение, че има разлика между собственост и редакционна политика. Преди няколко месеца прочетох за Франция, че вестник „Figaro”, който е един десен вестник, знаете, е купен от една голяма мултинационална компания. Във връзка с дебата около еврото и европейската задлъжнялост, собственикът на вестника публикува свое мнение по въпроса в един друг вестник. Когато го запитват в интервю „Защо Вие не публикувахте своето мнение във вестник „Figaro”?” той отговаря „Вие не знаете. Журналистите са по-гадни и от синдикалистите.” Т.е. журналистите решават, че мнението на техния собственик не отговаря на редакционната политика и отказват да публикуват неговата статия. Значи, ние за съжаление, сме много далеч от тази практика. При нас все повече се убеждавам и даже някои директно го заявяват, че собственикът е този, който диктува редакционната политика. Ако собственикът е един крупен предприемач и диктува политиката на вестника, много ясно хората си мислят, че този вестник не ни осведомява за нещата, такива, каквито са, а ни представя една картина в интерес на неговата позиция1 в обществото, на неговия бизнес, на неговите взаимоотношения с други партнъори от областта на бизнеса и т.н. Значи, ние се нуждаем повече от всякога от един регламент и разбира се тук журналистите имат много важна дума да кажат. Журналистите у нас, аз нямам чувството, че са синдикално организиране, че имат общите интереси, че са поставили исканията и че се съпротивляват. Ще бъде много жалко, ако се окаже, че голяма част от журналистите са просто изпълнители на поръчки.
Водещ:Но понеже заговорихте за Франция, на мен ми се ще още мъничко да Ви върна във Франция. Там пък регионалните издания, голяма част от регионалните издания бяха закупени от банки и това беше много сериозен проблем. Искам да кажа, че…
Ивайло Знеполски: Аз не казвам, че не е проблем навсякъде – в Америка, във Франция, в Италия. Ние знаем за монополите върху каналите и върху пресата. Има острови на съпротива и има големи пространства, които страдат точно от този проблем. Този проблем не е чисто български. Това е тревожното, че се забелязва в един глобален мащаб. Той е свързан с проблемите на глобализацията, налагането на либералната политика и оттеглянето на държавата от редица публични сфери, регламентирането на редица публични сфери, от икономизирането на политиката т.е. ефективността, бизнесът, продуктивността в центъра на политическия дебат. Т.е. това е една цяла поредица. Светът се променя. Типът демокрация се променя. Пропукват се някакви модели и медиите се включват в този протест.
Водещ:Казахте, че подозирате, че журналистите нямат синдикална организация. Как си представяте една такава организация и как си представяте журналистите да могат да бъдат чути? Къде те трябва да…
Ивайло Знеполски: Ами в една голяма институция, да кажем радиото или пресгрупа – журналистите могат да се съберат, да направят своя синдикална организация, да сключат трудови договори, които регламентират отказа да се помести едно становище, което редакцията не е съгласна. Може да бъде оспорвано и т.н. Може… Не знам. Имам чувството, че журналистите не защитават правата си.
Водещ:Кои права те трябва да защитят на първо време според Вас?
Ивайло Знеполски: Правата си на свобода на професионалната съвест, за спазване на високите изисквания на медиите като работещи в подкрепа на обществото, за прозрачна информация, за точна информация.
Водещ:Ами то има и ред колеги в изданията, аз съм сигурна, че има и синдикални организации. Може би, според Вас, става дума за някакво по-голямо образование, по-обединено представителство?
Ивайло Знеполски: Не знам. Това е работа на журналистите. Нека видят какъв е образа в по-развитите и по-големите страни. По някакъв начин вините са разпределени, защото не може да се оправдаваме само със собствениците или само с властови структури.
Водещ:От какво са недоволни френските медии?
Ивайло Знеполски:Французите са много напред в критиката на медиите. Освен това самите медии са много напред в критиката на собственото си положение.
Водещ:Как се критикуват помежду си? Не се ли приема това като нарушение на добрия тон?
Ивайло Знеполски: Ами, когато става въпрос за защита на определени ценности, високо демократични ценности, няма добър тон. Премълчаването е липса на добър тон. Вижте, основната теза е, че четвъртата власт – такава, каквато беше формулирана в класическата епоха на демокрацията, като една контра власт, власт, която в някаква степен ни осведомява за злоупотребите, отклоняването, не изпълняването на задълженията на другите власти – постепенно с развитите на медийната епоха, с умножаване на каналите и с медиатизиране на политиката, тъй като политиката все повече се премества от парламентарната зала и министерските кабинети върху малкия телевизионен екран или върху страниците на вестниците – само това, което е видимо, съществува като политически акт. Самите медии започват да се превръщат в нещо друго. Престават да бъдат тази четвърта контра власт и се превръщат в една власт сама по себе си. Те се превръщат във властови механизъм, който започва на няколко нива да упражнява определена власт. Вече не контрол, не информация и не пространство за дебат, а да упражнява собствена власт. Най-типичният случай е тогава, когато има връзка между властта и медиите. В теорията тогава говорят за медиакрация – т.е. управляване през медията, която внушава, налага дневния ред, елеминира едни събития, налага на вниманието други събития, показва едни личности – не показва други, развива едни модели – не толерира други модели. Т.е. внушава масови нагласи и по този начин манипулира и направлява обществото. Второто е, когато медията, вътре в самата себе си, не е свободна, тъй като в качеството и на индустриално предприятие, частна собственост, защитава интересите на собствениците и това се чете ясно. И най-накрая – тогава, когато медията започне да се изживява като политически субект. Започва да се намесва директно в политиката. Ние познаваме от близкото минало няколко български известни журналисти, които ръководеха вестници, които се изживяваха като политически фигури, които утвърждават една политика или отричат друга политика.
Водещ:Кого имате в предвид?
Ивайло Знеполски:Т.е. използват вестника не за икономически интереси, а за лично политическо влияние.
Водещ:Кого имате в предвид?
Ивайло Знеполски:Вие сигурно се сещате за кои фигури става дума.
Водещ:Ами, аз заради това Ви питам кого имате в предвид, защото не се сещаме.
Ивайло Знеполски:Оставям на Вашата интелигентност сама да се досетите.
Водещ:А каква е кризата на старата демокрация?
Ивайло Знеполски:Ами кризата е, че тя все повече се управлява през медийни репрезантации и все повече отказва един истински дебат.
Водещ:А каква е разликата между медийната криза на старите и на новите демокрации?
Ивайло Знеполски: Е, медийната криза на старите демокрации! Старите демокрации са утвърдени именно и благодарение в полза на демократичните медии. Свободните медии правят съвременните европейски… Кризата започва в последните две десетилетия, именно с глобализацията, приватизиране тотално на медиите, увеличаване броя на медиите и превръщането им в частни икономически субекти, които се появяват и започват да играят на полето на властта.
Водещ:Има ли връзка между улицата и медиите? Или тя е прекъсната според Вас?
Ивайло Знеполски:Не мога да кажа, че има връзка между улицата и медиите. Медията по някой път отразява настроението на улиците, когато това е попътно на нейните интереси, но улицата все по-рядко влияе на медията.
Водещ:А какъв е начинът да влияе по-често на медията?
Ивайло Знеполски: Това е на всеки да го намери и да го измисли. Мога да Ви задам една рецепта как да влияем на медиите. Големият проблем и това е отвореният проблем, който се надявам, че… Отвореният проблем на самата конференция – тъй като медиите, които са се конструирали като една от властите, днес като всяка власт подлежат на критика. От друга страна критиката на медиите не трябва да ни връща в една минала епоха, когато се превръща в забрани, защото това ще бъде не демократична. Големият проблем е как да формулираме една демократична критика на медиите, така че медиите да възстановят със своята собствена свобода и демокрацията да открие пълноценния си дебат, но трябва да има водещи журналисти и водещи главни редактори, и екипи, които да са наясно каква политика провеждат и как трябва да я провеждат.
Водещ: А кой трябва да конструира редакционните политики? Как си представяте, че това може да се получи?
Ивайло Знеполски: Ами ние разискваме само теоретично как седят нещата. От тук нататък как седят медиите, това е технически въпрос и разбира се само срещу много голям хонорар някой може да им го измисли.
Водещ: Колко трябва да бъде голям този хонорар?
Ивайло Знеполски:Не знам. Нямам никаква идея.
Водещ: Ако в началото на демокрацията градският фолклор ни даваше мъдрия съвет, когато имаме нужда от доктор да вземем такси, днес така ми се ще, докато тече конференцията „Демокрацията, болна от своите медии”, да излезем на улицата и да хванем едно телевизионно такси. Добър ден на Спас Къосев.
Спас Къосев: Здравейте.
Водещ:И така, виновни сме за това, че внушаваме масови нагласи, че не сме свободни и че се изживяваме като политически субект.
Спас Къосев: Виновни. Доколкото съм срещал, включително в учебниците, пише, че независими медии няма. Професорът, слушахме го внимателно, говори за последните 20 години. Сякаш всичко това, което той изсипа като критика, че се случва в медиите, се случва в последните 20 години. Какво беше преди това? Медиите защитаваха хората или?
Водещ:Е, защитаваха ги, в смисъл такъв, че разгръщахме последната страница – прогнозата за времето, спорта и програмата на телевизията.
Спас Къосев: Аз съм бил твърде млад преди 20 години. Така, дори да приеме, че независими медии няма, всъщност има нещо, което много сериозно се е променило последните 20 години и това е, че зрителите са независими. Разсъждавайки, говорейки с колегите – нали аз вече работя в обществена телевизия близо 9 години, съм стигнал до следния извод – какво се промени всъщност. Едно време боговете на телевизията бяха тези, които я правеха. Сега за мен боговете на телевизията са тези, които я гледат. Т.е. едно време почти без значение какво се е давало по телевизията, хората са били склонни да гледат телевизия заради технологията, заради самия телевизор. Сега обаче всеки е свободен, има дистанционно и може да ходи, където си иска. Т.е. едно време медията е имала много по-голяма функция за това да не бъдем граждани, отколкото днес телевизията има тежест за това да ни направи граждани. Има Интернет – всеки е свободен. Има Интернет, има форуми. Всъщност това да бъде граждани, то няма как да стане по телевизията. Ние може би и като зрители…
Водещ: Няма да стане и по медиите, разбира се, в самите медии.
Спас Къосев:Да. Тези усещания, за които говори професорът, те може би са остатък от един друг тип мислене.
Водещ:Аз тъкмо за усещанията исках да поговорим, защото усещанията лесно се различават в телевизионното такси. Разбира се това е една естествена метафора. Такива ли са усещанията на хората за нас – медиите, че манипулираме събитията?
Спас Къосев: Има такива усещания между другото. То е клише, което битува отдавна сред нас, но пак искам да върна топката към зрителите. Наистина, едно време информацията е била контролирана, имало е един източник. Сега има толкова много медии, сега има Интернет, сега има форуми, така че всеки може да си сглобява позицията, да си сглобява мнението, да си събира информацията, откъдето и както пожелае. Въпрос е вече обаче на лично усилие. Тук има едно нещо, което също може би пречи и това е клишето, че журналистът, смисъл какво означава журналистът да бъде обективен. Означава той да няма позиция. Ами не е така за мен. Естествено е добре, нали, позицията, когато се защитава, да бъде в публицистично предаване. Те публицистичните предавания са за позиции.
Водещ: То за това трябва да има разлика в жанровете, разбира се.
Спас Къосев: Да, но и в новините. Значи, не може в новините дори репортерът, журналистът да няма позиция. Единствената универсална позиция обаче е гражданската позиция. Т.е. ако трябва да реагираме на това с какъв цвят е оцветен проблемът, чисто гражданското съдържание в него. И демокрацията в България ще дойде тогава, когато имаме гражданин, но гражданин – това е едно голямо усилие.
Водещ:До колко ние, медиите, можем да предизвикаме гражданите наистина да мислят и да имат желание да коментират пред нас? Останете с нас. Ще опитаме да разберем това след малко. Когато експертите критикуват медиите с фразата „усещане за манипулативност”, как отговаряме ние журналистите? Изобщо как се чувстваме ние, журналистите, тук и как се чувстват колегите в по-старите демокрации по реда на усещанията? Първо Марио Гаврилов от БНТ.
Марио Гаврилов: Много често нашите критици недооценяват един факт – ето, да кажем каква е икономическата криза. Казват „ако медиите не пишат за икономическата криза, тя няма да се случи”, което не е истината. И все пак медиите основната им функция е да информират хората. И сега – задължение е на медиите да информират хората, че има някакви проблеми в икономиката. Естествено, че е задължение. Има ли вторичен ефект от това, че хората се уплашват и това допълнително засилва кризата? Може би има такъв ефект. Но, ако ние си замълчим, това не означава, че кризата ще си отиде. Това е като все едно да не взимаме лекарства, когато имаме грип.
Водещ: Това е малко като яйцето и кокошката.
Марио Гаврилов: Абсолютно, да. Но медиите, ако не говорят за криза, ако не говорят за лоши неща, много казват „ето, медиите като внесат някакъв скандал, ние заради тях паднахме от власт”. Просто не е вярно. Пак щяхте да си паднете от власт, само че нямаше да бъде днес. Щеше да бъде утре.
Водещ:Как се чувстват пък медиите и как отговарят на такива критики в Германия. Капка Тодорова – специален кореспондент на вестник „24 часа” в Есен.
Капка Тодорова: Ами то е тема, да. Да, тема е. Германците също имат проблеми със своите медии. Германските медии имат проблеми със своите критици. Стара тема, която продължава една такава борба и в Германия заради примерно силния контрол понякога на политиците върху медиите. Германия е демократична държава и заради историята си от 20 век спазването на всички демократични принципи е изключително важно. Както знаем, това са свободата на медиите, функциониращите медии, уважението към медиите. Също така уважението и независимостта на политиците, на съда, на полицията. Това са категории, с които тук се работи. Докато да, в България общо взето го има този момент, че някак си всеки ни е виновен. Политиците са виновни. Полицаите са виновни и медиите са виновни. Не знам на тази кръгла маса до какъв извод ще стигнат. Дали това е реалността или… То малко е като кокошката и яйцето този въпрос. Медиите ли са виновни или обществото е виновно.
Водещ:До колко някакво синдикално обединение между журналистите може да помогне в този случай, защото това е една от препоръките?
Капка Тодорова: Аз… Извън синдикатите, класическите, които защитават правата изобщо на работещите и на служителите в Германия. Германските медии са обединени в една институция, която се нарича „Bundespressekonferenz”или „Конференция на федералната преса”. Това е един независим инструмент, в който участват всички медии, включително и чужди кореспонденти. Те разполагат със своя сграда и при тях, това е един от малкото случаи между другото в Европа, при тях политиците отиват при журналистите, а не журналистите да тичат при политиците. Т.е. този инструмент, тази „Конференция на федералната преса” – тя си има и свои правила, има и свои адвокати. Там се наблюдава медиите да спазват стриктно правилата. Има естествено и задължителен кодекс на медиите в Германия, който между другото е и правен. Смисъл тук не са само пожелателни нещата. Има за грубо нарушение на журналистическия морал или… Всъщност, те са обвързани със законови наказания, които разбира се не са в Наказателния кодекс. В Германия не се влиза в затвора за нарушаване на журналистическата етика. Така че това е може би един добър пример. Една такава конференция, която всъщност всички медии заедно, те се контролират помежду си, но и се защитават.
Водещ: И така. Усещане за манипулативност. Това е обвинението. Дали не сме в ролята на бистришките тигри? Защото яйцето и кокошката го споменахме вече няколко пъти.
Спас Къосев: Хубаво е да не сме доволни от медиите си. Това също е символ на демокрацията.
Водещ: Но е хубаво да си даваме сметка, че медиите са различни. Няма как да бъдат поставени под един знаменател.
Спас Къосев:Абсолютно и колкото повече са, и колкото по-различни са, толкова повече зрителят, слушателят има избор. Значи е толкова повече демокрация. Да, провинил се журналист, нарушил етиката, не отива в затвора, но когато това се случи в една работеща демокрация, в едно гражданско общество, сгрешилият журналист е наказван от своите зрители, от своите почитатели. Най-лесното е с дистанционното.
Водещ:Това между другото се е случвало. Случи се с „24 часа”, но се случи много отдавна. От тогава май спря да се случва. Говоря за случая, в който те публикуваха една партийна книжка, която се оказа фалшификат. Но от тогава такова наказание не сме виждали за медия, май.
Спас Къосев: Е, сигурно се случва. Няма как да разберем. Знаем, че дори рейтинговите агенции, които ни дават някаква информация все пак за нашата гледаемост, съм учил маркетинг. Знам, че те винаги са изключително относителни, пожелателни, така че вероятно в къщи хората наказват тези, на които не вярват. Искам да дам обаче пак пример за това какво липсва в нашите зрители, за да бъдат истински граждани. Спомняте си вероятно, скандалът беше съвсем скоро с телефоните „Vertu”, депутатския телефон „Vertu”. Една брилянтна за мен постройка, чисто журналистическа. Нещо, което трябваше да предизвика огромни катаклизми и реакция обществена.
Водещ:До подаването на оставки.
Спас Къосев:Да, нещо, което обаче беше изгледано като някакъв сеир и забравено за няколко дни. Значи това за мен е пример за брилянтно свършена журналистическа работа, която обаче не покълна нищо от нея. Така че – ето Ви пример за виновни медии и виновни зрители.
Водещ:Още един пример. Журналистите от BBC, които уличиха в корупция Славков, бяха лоши, си спомняте, и за властта, и за голяма част от хората.
Спас Къосев:Лоши, да, защото нападнаха нас, нали?
Водещ:Да.
Спас Къосев: И още нещо ще Ви кажа. Ще Ви цитирам финала на едно от предаванията ми, понеже ме попитахме за такси и усещанията от него. Финалът на едно от предаванията миналата седмица. /…/което аз даже не го попитах за името, „БНТ такси” не се казват имената. Срещаме се и се разделяме. Та, накрая той каза следното нещо. Той наистина обичаше България и каза, че много държи да ми покаже, че това е важно и че той наистина много обича България, и накрая каза „Вие българите, страхотно е да общувам с Вас, Вие имате много енергия, Вие сте много търпеливи. Търпяхте 500 години турско робство. После търпяхте комунизма. Сега търпите какво ли не. Карате толкова хубави коли. Е, как да не Ви обича човек?”
Водещ:Аз си мисля, че има едно друго нещо са обичане и сега мисля да те предизвикам. Да те предизвикам с едно друго проявление, което е хубаво да обичаме, което се среща у хората и което е много близо до една много почтена гражданска позиция. Снежа Спасова ми е помощник. Какво усещане – ключът към вълшебството. Правилно ли съм запомнила? Тази жена, която отглежда сама своите две болни деца и не се оплаква.
Спас Къосев:Да, всъщност магията се превърна в една много интересна метафора в това предаване. Говорим за предаването онзи ден. БНТ такси.
Водещ:От 8-ми декември, да.
Спас Къосев: Изключително тежка, чиста и истинска история, която в себе си съдържа страшно много неща. Който не го е гледал, може да го гледа в Интернет и да мисли върху това предаване.
Водещ: На фона на всички социални протести е хубаво да отбележим.
Спас Къосев:Да, магията. Всъщност в момента, в който тя каза, ми каза, че всъщност…Между другото тази жена има 4 деца. Две от тях са в тежко състояние, болни инвалиди. Каза, че живеят с 300 лева и тогава я попитах „Как така успявате?” и тя каза „Ние, българите, сме магъосници.” И тогава аз и казах „Добре, направете ми една магия тогава.” И тя каза „Ами ще Ви направя магия. Пробвайте Вие да живеете с 300 лева” Т.е. оказа се, че българите не сме магъосници, а ни се иска. Къде е ключът от магията? Ключът от магията – тя каза, че това е единственото нещо, което може да завещае на децата си. Уви, е ключът от магията. Ключът от магията е, уви, все още се затваря вътре в семейството и помежду ни.
Водещ: И не е работа на медиите да влизат в тези по-индивидуални територии по един жълт начин, така да го кажа.
Спас Къосев:Да.
Водещ:Някак не е предизвикано.
Спас Къосев:Всъщност, да. Мисля, че това предаване от 8-ми декември, има вътре страшно много неща наистина, които остават зад кадър, които остават не смлени за зрителя, който ако е гражданин, ще ги открие.
Водещ:Ще може да си представи.
Спас Къосев:Да. Само одеве ми казахте, като дадох пример за господина, с който обясних защо обича българите. Всъщност той е от Коста Рика. И странното беше колко добре ни познава.
Водещ: Той и доста добре говореше български.
Спас Къосев: Да. Каза, че всъщност 89-та година е учил в България и сега се е върнал от няколко години.
Водещ:Ами, сигурно е имало защо да се върне.
Спас Къосев:Говорим за скъпата кола на митрополит Кирил.
Водещ:Скъпата кола на митрополит Кирил, да. Оказа се, че има оставка. Пък после нямаше оставка. Така и не стана ясно за какво става дума.
Спас Къосев:Няма значение, както няма значение и точно колко струва колата, защото тя наистина не е толкова скъпа. В никакъв случай. Тази кола, макар и толкова нова, всъщност е едва на половина на колите на другите митрополити, които са купили места. Просто всичко това се превърна в един символ.
Водещ:Да. Но пък от друга страна е хубаво да не живеем само с метафори, защото после ние, медиите, излизаме виновни. Нека обаче да се върнем към някои по-актуални събития сега с Капка Тодорова.
Капка Тодорова: Немските медии, както и всички останали медии, бяха твърде объркани от станалото през последните 48 часа, тъй като то наистина се промени коренно поне 4 пъти в рамките на официалната вечеря, която започна в четвъртък вечерта, в 19 часа и завърши в петък в 5 сутринта. За тези 15 часа лидерите успяха да се договорят и разоговорят 3 пъти, така че в крайна сметка в петък на обяд имахме съвсем нови решения. Решенията са ясни. Всъщност ЕС – 26 членки от ЕС ще се съюзят в нов фискален пакт. Само и единствено Великобритания отказа да подпише този пакт и се постави сама в изолация. Как реагират на това германските медии? Скъпа победа за Меркел – това е водещият извод в тях след вчерашната среща. Пробивът е направен. ЕС реши да проправи следващите си стъпки за стабилизиране на еврото. Това е добрата новина. Лошата новина е, че един от важните играчи в ЕС, Великобритания, остава извън новата общност, която бе решено да се формира след срещата вчера.
Водещ:Но пък от друга страна това, като че ли, не е новина.
Капка Тодорова: Да, ако медиите… Има различни коментари – разцепена Европа или по-точно отцепена Европа. В крайна сметка германските медии си задават въпроса наистина колко ще излезе това и няма ли да постави в опасност целия ЕС изолационната политика на Великобритания в момента. Проблемите, които могат да дойдат, са най-вече със ситуацията около паунда. Ще накажат ли пазарите Великобритания за това, обединявайки се срещу паунда?Той ли е следващата жертва след еврото? И ако да, какъв ще е ефектът върху общата валута? Това са въпроси, на които още никой няма отговор.
Водещ:Преди тази среща най-често за нея се говореше като за залози. Кой какво залагаше в крайна сметка?
Капка Тодорова: Да. Говореше се за пазарлъци, дори за нещо като игра на покер, в която просто този с най-силни нерви трябваше да спечели. Явно това се оказа германският канцлер Ангела Меркел, тъй като голяма част от планът, който беше приет, е нейният план. Макар че това не е най-точно нейният план А, а е нейният план Б. Тя се стремеше към подписване на нов договор или промяна в договора от Лисабон. Това не може да се състои заради съпротивата на Великобритания, заради това се стигна до план Б – нов фискален пакт. Кой какво заложи? Великобритания се опита, такива бяха и коментарите на германските медии, може би заложи твърде високо – тя поиска отделни правила за нея при регулирането на финансовите пазари и право на вето върху решенията на евро зоната, въпреки че няма намерение да се присъединява към нея. Унгария имаше изненадваща позиция. Тя първоначално се присъедини към Великобритания, което учуди всички журналисти в пресцентъра, тъй като положението на Унгария далеч не е розово. Нейният рейтинг вече е свален. Тя е пред фалит. Ще има нужда и вече има нужда от помощ от МВФ. Така че точно за държави като Унгария новият стабилен пакт, пак на стабилност, новият финансов пакт е вероятно лекарството, което може да ги излекува. Явно унгарският премиер Виктор Орбан съзна сам това положение. За това няколко часа, след като заяви подкрепата си за Великобритания, той все пак размисли и премина директно в другия лагер, и се присъедини към новия финансов пакт. България на този етап продължава да взима повече задължения, отколкото права. Все още не е ясно дали ние ще имаме достъп до европейския стабилизиращ механизъм. Това е онзи инструмент, който ще замести спасителния евро фонд в момента от средата на 2012 година и който ще спасява държави, които имат проблеми, както Гърция в момента. Не е договорено дали държави извън Евро зоната ще имат право на помощ от този механизъм. Въпреки че те ще спазят всички задължения от страните в Евро зоната. Дали ще има голяма промяна за България? Не, тъй като България от години спазва поне макроикономически изискванията на Евро зоната. 3% в бюджетен дефицит и не голям външен дълг. В момента по националните данни той е 16-18%. Така че, да. България няма да затяга повече колана, но няма и да го отпуска повече на този етап. Това златно правило, което трябва да приемат всички страни, а т.е. 3% граница – едно от новите правила на новия пакт е тази горна задължителна граница да бъде вкарана в конституциите на всяка държава. Това би означавало със сигурност, че България трябва да промени конституцията си и да вкара тази граница в основния си закон.
Водещ: Което е една доста трудна задача, познавайки българския парламентарен живот.
Капка Тодорова: Да, трудна задача. Премиерът Бойко Борисов каза пред журналистите в Брюксел, че се надява на подкрепа все пак в Парламента. Надява се. Той е водил предварителни разговори с повечето партии, със СДС, със Синята коалиция, с ДПС, с РЗС. Каза, че дори Синята коалиция се е ангажирала с подкрепа, тъй като те са приели. Техен плод е всъщност Валутният борд в България. А този нов пакт представлява просто един по-стабилен борд. Но все пак за промяна на конституцията са нужни три четвърти от парламента. Дали ще успее и как ще успее да ги събере? Това все още са въпросителни, които до март между другото е срокът и трябва да намерят своя отговор.
Водещ: Кои журналисти бяха най-остри във въпросите си към лидерите до толкова, доколкото имахте достъп разбира се до тях?
Капка Тодорова: Да. Те периодично дават пресконференции. Естествено умората си каза думата. 48 часа без сън минаха не само за лидерите, но и за журналистите. Но основната, голямата жертва е Дейвид Камерън – британският премиер. Имаше дори въпроси като не смята ли, че Великобритания трябва изцяло да излезе от ЕС и да се ориентира по примера на Швейцария, която не е член на ЕС, но има икономическо сътрудничество и спазва доста от икономическите правила в ЕС. Да, той беше основната жертва. Саркози и Меркел се показаха като победители, макар че има и съмнение дали изобщо има победител в тази среща, тъй като всеки направи компромиси. Така че ще видим дали атаките срещу Камерън ще продължат и дали са основателни.
Водещ: Позволяват ли си немските журналисти да употребяват термина „Меркози”, което доби популярност в последните дни?
Капка Тодорова: Тандемът „Меркози” е любима тема просто в Германия. Германските медии и не само германските медии, между другото германските кабарета – това е един стар жанр в Германия, който продължава да процъфтява , това са основните комични фигури и основните фигури във всяко шоу са именно семейство мосю и мадам Меркози. Забавляват се от една страна журналистите с тази стара – нова любов – омраза между двамата. Но да, така или иначе за тях е може би дори има малко злорадство, че Германия показа, че е по-силната, както и не отдавна „Шпигел” си позволи дори да пише „Меркел командва с едно подсвиркване кученцето Саркози”. Така че, да. Пише се много на тази тема.
Водещ:Всъщност тази лексика познаваме от времето на Тони Блеър. Той беше в тази роля. В ролята на Саркози. Обиждат ли се лидерите на подобни неща? Демонстрират ли обидата си всъщност пред журналистите?
Капка Тодорова: Не. Но те са медийно много обиграни и е ясно, че те ще понасят солидна доза критика и солидна доза хумор на техен гръб, след като са в ролята си на водещи. Но трябва все пак да признаем и че това забавление на гърба на тандема Меркози е само част от пейзажа. Основните коментари и новини са сериозни.
Водещ:И така. Как тези 300 лева, за които говорихме със Спас Къосев се вписват в тези решения за еврото, големи и как българските политици реагират на критики?
Спас Къосев: Тези 300 лева се вписват. Все още големите проблеми с еврото на нас ни звучат абстрактни. Може би на нас повече, отколкото на правителството, което в тази тежка ситуация държи да бъде отличник. Нещо, което се разбира трудно от хората, с които разговарям в таксито всеки ден. Разбира се, това да има демократични медии в България, има и друг проблем, има и друга посока – не само в зрителите и тяхното гражданско самосъзнание. Все още има проблем в контакта на медиите с власт имащите. По мое мнение все още политиците у нас не са се научили, не са разбрали, не са приели, не са повярвали, че когато има някакъв проблем, е по-добре той да бъде говорен…
Водещ:И по някакъв начин решен. Вместо да стават…
Спас Къосев:И дискутиран,да. Вместо да мълчим е по-добре да говорим. Въпреки, че новото правителство, трябва да призная, прави някакви крачки в тази посока и това от друга страна обърква медиите, които по някой път се чудят как да реагират и как да действат с това внимание от страна на управляващите, и се объркват в посланията. Но там пък вече трябва да мисли зрителят. И така. И не е лесно обаче.И на зрителя не е лесно, трябва също да признаем, защото – да обърнем внимание. В седмицата на протестите с какво се занимавахме в медиите на фона на протестите. Това беше една седмица, в която се занимавахме с бистришките тигри, занимавахме се с подпалени коли и се занимавахме с футболист на годината.
Водещ:Ние ще продължим да се занимаваме, което е по-страшното. Ние ще продължим да се занимаваме с всичките тези сюжети.
Спас Къосев: Има защо да се занимаваме с тях – защото се превърнаха в едни символи. Но на фона на едни протести – всъщност това бяха едни от водещите теми, така че и на зрителите не им е лесно да сеят къде е същественото.
Водещ:Трябва ли да направим кабаре, какъвто е немският опит, германският опит? Трябва ли да създадем, как беше, как го каза Капка? Такъв съвет, в който журналистите да очакват при тях да дойдат политиците и това дали е възможно да се случи?
Спас Къосев: Надявам се, че е възможно. Надявам се, че скоро ще бъде възможно и наистина това, което имах в предвид е, че всъщност у нас още не е станало. Така че политиката търси медията. Обикновено медията трябва да търси политиката, което ги поставя в една особена ситуация един спрямо друг. В момента, в който политикът най-накрая се съгласи да дойде и да изкаже своята позиция и то когато става въпрос за скандал, в който той е накърнен и ощетен, т.е. журналистът му се обажда, за да му даде възможност да се защити, политикът поставя условие. Скоро, съвсем скоро Мартин Карбовски имаше такава публикация и в нея той пишеше, че все още в България интервю не се дава, а се взима. Така че може би мечтаем да организираме, да имаме такова място, в което политиците ще идват и ще молят за интервюта.
Водещ: А липсата на ясни отговори от страна на институциите или липсата на ясна информация от страна на институциите е по-големият проблем днес за журналистите? И каква е връзката с усещането за манипулация, която пък имат експертите за вината на журналистите?
Спас Къосев: Информацията е разнопосочна. Нещо, което също ми направи впечатление покрай коментарите за промяната в пенсионната система е първо начинът, по който това предложение беше внесено в Парламента. Не лично от финансовия министър, защото то задължително трябваше да мине през Тристранния съвет, а през депутат. Т.е. заобикаляйки Тристранния съвет. Интересно послание към преговарящите. И информацията, да, може би не е много ясна, но да се съгласим обективно. Ако колата ми пред блока гори, това ще ме интересува много повече, отколкото дали на площада са се събрали да протестират зърно производители.
Водещ:Между другото в миналия брой го коментирахме, но изглежда трябва да го коментираме още. Протести или обиди, протести или подмяна на дебата? Кое повече отива за заглавие?
Спас Къосев: Подмяна на дебата. Ами, то дебат май нямаше.
Водещ:Така де. Той беше подменен. Имаше едни доволни и едни недоволни хора и накрая никой нищо не разбра освен това, че дойдоха едни трактори посред нощ, паркираха се. После се раздаваха цървули и толкоз.
Спас Къосев: Добре. Аз, маркирайки седмицата с тези три различни псевдоскандали, с елементи на забавление в тях- значи и трите теми всъщност са значими. Има за какво да бъдат изговорени и да бъдат дискутирани. Искам да обърна внимание обаче на момента, в който се появяват. Дали наистина не служат за изместване на дебата?
Водещ: Кога коментарът ще излезе извън тясната дрешка на пожелание, на забавление за зрителите, за слушателите, за читателите? И до колко зависи това от нас – журналистите?
Спас Къосев: Ще Ви кажа. Скоро, покрай изборите, си мислех кой би могъл да бъде моят политик. И стигнах до извода, че това би бил политикът, който не ме подценява като избирател. След това помислих още малко и стигнах по-далеч. Зададох си въпроса кога България ще се оправи? Разбирайте кога ще бъде демокрация? Кога ще дойде гражданското общество? България ще се оправи тогава, когато се окаже, че политиците наистина са подценили този път избирателите.
Водещ: И когато на избирателите им бъде ясно, че те трябва да им го покажат недвусмислено. А пък ние с удоволствие ще опишем тази история. Шоуто трябва да продължи, защото шоуто трябва да продължи, но поне да се доближи по-близо до класическите модели. Ето такива. Хубав съботен следобед от всички ни – Владимир Тошев, Жанет Николова, Снежа Спасова, Мария Рачева и от мен Ирен Филева.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 27.08.2011

Водещ: Бутонът „харесвам” в така наречените нови медии, станал по-популярен като like, има ли аналог в традиционните медии? Германия вече има коментари, че това нарушава германското право и най-вече правото на Европейския съюз. Техническият анализ показва, че използването на „харесвам” – “like” е свързано с трансфер на лични данни към съсрвъри в САЩ. По този повод Германия започна един разговор какви данни вижда facebook.com, в кой момент и за какво ги използва? Колко дни ги пази? Въпреки че въпросите по принцип си имат своята германска специфика, те имат и общоевропейско значение. Дали пък не му е дошло времето и ние да се заинтригуваме от това? Всъщност в Германия имаха и предишни сблъсъци с facebook.com и google.com. Понякога с успех, както и аферата на германски политик с непълнолетна, започнала във facebook.com и завършила с оставката на въпросния политик. Всъщност обвинението срещу facebook.com се гради върху схващането, че списъкът с адресите на електронната поща на един от потребителите на социалната мрежа е видим за хората, с които той контактува. Адресите, съхранени в мрежата, не се трият и вероятно се използват за маркетингови цели. Кой, ако не ние – журналистите, трябва да се запитаме какви са тези маркетингови цели? Разбира се, обществена тайна е, че тези маркетингови цели биха могли да бъдат използвани по време на избори и всъщност ние имаме доста спомени за това как се прави. Дали това е една успешна тактика или не е съвсем друг въпрос. Бутонът „харесвам” – до колко се използва от политиците пък и за това ще стане дума днес. Инак темите ще коментираме с Капка Тодорова от Германия. Светослав Терзиев, журналист от вестник „Сега” и с Найо Тицин, който беше в няколко роли напоследък. Първо беше журналист в обществена медия, след това беше PR на политици и на политически партии, а сега обещава… Какво обещава, ще чуете, ако останете с нас. Здравейте в „Клубът на журналистите” Ви казваме Дияна Люцканова, Мария Рачева, Цвети Бахариева и аз Ирен Филева. В „Клубът на журналистите” започнахме един разговор за бутона „харесвам”, по-популярен като „like” в новите медии и търсим аналога му в така наречените традиционни медии и връзките помежду това. Сега отиваме в Германия. В Германия около 7 милиона души използват facebook.com и са особено чувствителни към опазване на личните данни. Там не за първи пък има скандали около възможността да изтичат лични данни чрез така нар. Нови медии. Добър ден казвам на Капка Тодорова, специален кореспондент на „24 часа” в Есен. 
Капка Тодорова: Добър ден. 
Водещ: Всъщност от къде тръгна скандалът? Може би не е зле да си припомним защо тръгна скандалът и после да уточним как започна този разговор и до колко журналистите го предизвикаха.
Капка Тодорова: По принцип в Германия моментът със запазването на личните данни и непредоставянето, и неизползването на лица и фирми, неоторизирани от собственика на тези данни е голяма тема, много важна тема. За това обществото и властите реагират винаги много чувствително, когато има злоупотреба с лични данни и точно това смятат германските власти, че прави facebook.com с бутона „Like”. Бутонът “like” – това е синъото копченце с издигнат нагоре пръст, където се намира всеки, който използва пръст знае на сайта под всяка статия или страница. Според статистиката той се натиска 3 милиарда пъти на ден, но с тази функция всъщност всеки ползвател не просто показва, че харесва една статия или страница, или продукт, а неговите данни автоматично биват записвани от собственика на тази страница, сайт6, фирма. 
Водещ: Той оставя своя подпис, своя електронен адрес, своите данни. 
Капка Тодорова: Да. И според германските власти, и според защитниците на лични данни, има такава държавна институция тук, това нарушава закона, за това се предлага от септември всяка фирма или всеки сайт, който неправомерно записва тези данни, да плаща 50 хиляди евро глоба. Дали това ще стане? Все още не е ясно, макар че септември наближава, тъй като има и защитници на този бутон „like”, според които, чрез него интернет най-сетне става социален, според които това просто е един начин новият маркетинг, новият вид реклама, който не вреди на никого.
Водещ: Разбира се. Тук обаче не е зле да се замислим и върху нещо различно. В крайна сметка кой и как ползва тези данни, защото хубаво звучи обяснението за нов вид реклама, нов вид маркетинг, но пък каква е гаранцията за злоупотреба. И още нещо важно – как в Германия виждат това да бъде възможно да се налагат такива глоби? Има ли такъв спор, защото в България веднага това е първият въпрос, който би възникнал?
Капка Тодорова: Е, Германия по принцип – да. Когато държавата реши да налага и да взима глоби, това обикновено се случва. Да, всъщност тези данни – те са достижими и обществено видими за цялото общество. Не само данните на потребителите, а данните на фирмите, така че няма никакъв проблем да се види кои фирми, предприятия или сайтове използват този интегриран бутон „like” като вид реклама, като съхраняват или всъщност събират, правят цели каталози на свои потребители в профила или вкусовете им. Това разбира се е възможно да стане и ако хората се оплакват, имам в предвид да подават жалби или оплаквания, досипвания с така нар. Spam, т.е. нежелана реклама. В Германия обикновено подаването на жалби има резултат, така че хората го практикуват. Не е като в България, където знаеш, че така или иначе сигурно нищо няма да се случи и повечето хора вдигат ръце и не се занимават. Начини има много. 
Водещ: Какви са по-често журналистическите коментари по темата, защото не е тайна, че на нас журналистите ни харесва, когато някой натисне бутона „like” към наша статия или към наш материал?
Капка Тодорова: Това има две страни.
Водещ: Има. Даже три. 
Капка Тодорова:Да. От една страна всички големи медии също се интегрират към този бутон, така че те събират също свои последователи, както се казва във facebook.com или в социалните мрежи, като пращането на информация разбира се не е като пращането на рекламни продукти. Там вече трябва да се разграничават, да се направи ясно разграничение кое е информация и кое е реклама. Журналистите ползват facebook.com като нов вид медия. В момента точно се говори и се пише много по въпроса. Всъщност трябва ли да обръщаме гръб на новите медии и да продължаваме да упорстваме да работим само със старите или новите медии са бъдещето на журналистиката. 
Водещ: Има ли вече дискусия на тема лична facebook.com страница или корпоративна facebook.com страница що се отнася до журналистиката?
Капка Тодорова: Ами това има всъщност съвсем практически аспект. Личната facebook.com страница предоставя и се предполага, че на нея има лични данни, които всъщност не интересуват своите читатели, зрители или последователи. За това повечето журналисти или имат и двете във faceook.com, за да разделят…
Водещ: Личното мнение от редакционната политика да кажем така.
Капка Тодорова:Да, да. Така или иначе все още продължават и в Германия журналистите и медиите да написват как точно могат да използват новите медии. Тук вече говорим не само за социални мрежи, а за блогове, или за мрежи като twitter.com. Как могат да бъдат използвани с максимален ефект и минимално или никакви щети. Дават се много съвети. Също така те важат не само за журналистите, а и за всеки ползвател на facebook.com как точно можеш да си защитиш личните данни, да се защитиш от евентуални атаки в интернет. Разбира се, абсолютно задължително е, аз също винаги го правя, е във facebook.com, самият съвет е редовно да се проверява настройката за защита на профила. Има такава. Просто редовно да се проверява дали наистина е даден достъп на абсолютно всички в мрежата или има ограничение този достъп. Съветват също така родителите, това може би и за родителите на деца, които ползват редовно facebook.com и са винаги в интернет, да не пропускат този момент, защото приятелствата във facebook.com за може би по-опасни, отколкото тези на улицата, така че както една майка или един баща иска да зная с кого дружи детето на вън на улицата или в училище, така би трябвало да знае и какви са приятелите му във facebook.com. Съвети има много. Начини има много наистина да се защити и журналиста, и детето, и всеки ползвател. 
Водещ: И е важно тези неща да бъдат по-често повтаряни, защото определено има начин да бъдат атакувани особено децата. До колко ние журналистите се научихме да се съобразяваме, пишейки на личните си facebook.com страници, защото обществена тайна е, че работодателите наблюдават личните страници, както и корпоративните. Нещо, което са задължени. Колко от тези дискусии, които тръгнаха от Германия, стигнаха и до европейска територия? Останете с нас. Продължаваме след малко, когато ще включим в разговора и Светослав Терзиев от вестник „Сега” и ще продължим разбира се с Капка Тодорова, специален кореспондент на „24 часа” в Есен. През февруари 2004 година в една студентска стая трима млади американци създават facebook.com, който разбира се, се превръща в истински феномен, най-ползвания сайт за социални контакти и може би третия по-големина и род в света, защото амбицията е facebook.com да стане по-голям от Китай. Обаче тази монета има и друга страна. Другата страна е, че можем да кажем за facebook.com, че е като големият брат, който вижда всичко. А големият брат може да бъде всеки. Сега, в тази посока, нека започнем да коментираме по темата със Светослав Терзиев от вестник „Сега”. Здравейте!
Светослав Терзиев: Здравейте!
Водещ: От Капка Тодорова, специален кореспондент на вестник „24 часа” в Есен преди малко научихме повече, припомнихме си подробностите за скандалите в Германия по повод възможността, която дават повечето – „харесвам”, по-популярно като „like” изтичане на лични данни. До колко тази дискусия, която е особено оживена в Германия, на територия, на която хората са много чувствителни на тема лични данни, вече се пренася и в Европа? На европейска територия. До колко журналистиката е чувствителна по този въпрос?
Светослав Терзиев: Ами тук става дума за различни форми на комуникация и за, в крайна сметка, личния избор на потребителите на информация. Журналистиката е адресирана към възможно най-широки среди, до цялото общество, ако може така да се обобщи. Докато при съвременните, някои модерни форми на комуникация като facebook.com, те са по-скоро лични и приличат на комуникацията, която се води между хората пряко. Примерно в едно село. При такава комуникация естествено не е възможно да има анонимност и за това човек трябва да реши дали да участва в нея сам, защото представяйки себе си, разкривайки себе си, той дава достъп на други до своите лични данни. Знаете, в едно село всички се познават. Всички знаят къде какво се случва и общо взето информацията тече на един такъв битов фон. Може да бъде и клюкарска, може да бъде и зловредна. И естествено, че хората сами трябва да бъдат предпазливи и да знаят какво предоставят и искат те всъщност това да се знае за тях, което може би в един момент ще им навреди. 
Водещ: Но пък от друга страна, даваме си сметка, че страхът е най-древното човешко оръжие. В крайна сметка дали някой ще знае електронния адрес и ще те обстреля с рекламни послания е без значение, но тук има винаги и втори план и ние журналистите най-добре го знаем. 
Светослав Терзиев: Реклами, повтарям, може да получите не само в електронната си поща, но и в пощенската си кутия. Тъй че това не е най-голямата беда, защото ако погледнем в по-широк план, нежелани съобщения са също и всички реклами, защото хората не ги търсят. Когато Вие гледате един филм, Вие не го пускате заради рекламите, а те Ви се натрапват, но това е така да се каже възприето от обществото като форма за финансиране на медиите и те го понасят, защото пък получават безплатно другата информация, която те търсят, която желаят. И съответно тук има един баланс на интересите. Друг е въпросът, че когато Вие ползвате електронна поща и я ползвате безплатно, защото това е една безплатна услуга, въпросът е какъв договор сключвате с оператора, защото той би могъл да предостави достъп на Вашата поща на ето такива носители на нежелани послания. Ако толкова не ги харесвате, Вие може да ги блокирате, но трябва да промените може би и договора. Просто трябва да проверите какви са условията, когато Вие поемате някакви плюсове, сигурно ще има и някакви минуси. Но това е въпрос на Вашия личен избор и преценка. Човек не трябва да бъде в едно информационно общество неинформиран. Той трябва да се стреми на получи информация. 
Водещ: Разбира се. Точно ние журналистите сме тези хора, които трябва да информираме хората. Приемате ли образа на facebook.com за големия брат, който вижда всичко? Всъщност големият въпрос е не толкова колко на брой и какви рекламни съобщения, нежелани ще получим, а като че ли по-големият въпрос е кой ни наблюдава? За нежеланото наблюдение става дума. 
Светослав Терзиев: Ами, ако човек не иска да бъде наблюдаван, просто да не ползва facebook.com. Няма никакъв проблем. Facebook.com означава да си изложите лицето. Това е мястото, където Вие сами предлагате на вниманието на околните своето лице. И след като го предлагате, какво пречи на другите да знаят едно или друго за Вас? Съответно, ако Вие не желаете този вид комуникация, Вие просто можете да не я практикувате. 
Водещ: Искате да кажете, че това е една германска тема по-скоро, отколкото европейска тема, макар че в Германия говорят, че са нарушени общоевропейски правила, а не само немски правила. 
Светослав Терзиев: Над европейска, тя е световна, защото мрежата е световна…
Водещ: Все пак разбира се, да. 
Светослав Терзиев: Вие, общувайки, можете да имате приятели не само във физическите граници на своята държава, но и много по-далеч. Включително и българите. Те са пръснати къде ли не. Те могат да имат свои приятели и в други държави, т.е. мрежата не е ограничена чисто географски. Някак си границите тук са вече съвсем други, друга представа имаме, защото това е виртуално, не е географско пространство. И съответно един национален дебат няма да промени фундаментално нещата. Да, наистина в Германия са много чувствителни, но не само там. Защото подобни проблеми се появяват в цял свят и естествено тук много важен въпрос е този за личната отговорност на всеки дали той съзнава за какво става дума, защото за много хора тази комуникация е вид и забавление. Забавлявайки се, те не осъзнават, че се създават проблеми със себе си, защото информацията може да се използва освен доброжелателно, също и злонамерено и хората трябва да го разбират това нещо. Не бива да са наивни. Разбира се тези комуникации са нови и още не са достатъчно познати. Хората се заразяват и от мода, но смятайки, че другите, когато правят нещо, то е добро, защото просто го правят много хора. Това е вид конфронизъм и е най-лесният начин да се приспособиш и да си решават проблемите без да се замисляш над тях. Все пак мисленето иска усилие, но…
Водещ: Определено и то голямо. Всъщност от къде научихте повече за facebook.com, за изтичането на лични данни, за възможните рискове? От български журналистически материали или от чужди?
Светослав Терзиев: Първо от елементарната логика. След като Вие ще си направите профил и след като в този профил Вие вече няма да бъдете онзи анонимен участник, както става във форумите, а ще се представите със своето име, със своето лице, със своите предпочитания, със своите ако щете и недостатъци, защото онова, което смятате за предимство, може да се окаже недостатък в определен момент. Примерно, представяйки се за /…/ Вие може да имате проблем после, след като тръгнете да си търсите работа, защото там може би ще търсят по-сериозни хора. Вие смятате, че този начин на живот „бон виванството” Ви представя добре в една приятелска среда. Естествено, че всеки може да се възползва по някакъв начин от информацията и хората трябва да бъдат предупредени. Те не трябва да се сърдят само на другите. Те в такива случаи е по-добре да се замислят и по-добре да се сърдят на себе си. 
Водещ: Нека сега да включим и Капка Тодорова, специален кореспондент на „24 часа” в Есен. Капка, от къде научихте повече за големия брат и приемате ли това, че facebook.com може да се гледа като големия брат и че по-лошото е, че в ролята на големия брат може да бъде всеки? До колко това е важна за нас журналистите тема? В Германия, в България?
Капка Тодорова:Темата е много важна. Примерно аз бих допълнила, че в България е точно толкова важна, колкото и в Германия. Вие говорите за чувствителното германско общество заради миналото му в тоталитарна национално социалистическа държава. Подобно тоталитарно минало, макар и не национално социалистическо, има и България, така че с информацията всеки българин трябва да си даде сметка – с информацията може да се злоупотребява и може да се вреди. Но искам и да подкрепя колегата Терзиев, който през цялото време казва, че – да, човек трябва сам да решава дали и колко информация да дава от себе си, да показва, до каква степен да показва лицето си в интернет и точно това е основният момент. В крайна сметка всеки потребител е активен. Интернет – с или без facebook.com, човек трябва сам да се грижи и до голяма степен и за това, винаги да мисли какво точно показва, колко показва, какви последствия може да има. Също така, както при ползването на информация и не само при даването на информация, дали тази информация е реална, истинска, до каква степен е възможно да отговаря на истината. Просто няма как всеки да седи пред компютъра, да се ядосва и да обвинява другите, че всичко отива на зле и че новите медии са големия брат. Аз искам тук само да вметна, че facebook.com има и една друга страна, за която в момента не говорим и тя е много важна. Това са революциите в света, арабските революции, които станаха благодарение на facebook.com. 
Водещ: Twitter.com всъщност.
Капка Тодорова: И twitter.com също. И бунтовете. Или от facebook.com тръгнаха бунтовете в Англия основно, зависи от гледните точки, но това е бунт на едно младо поколение срещу проблемите на капитализма и на консуматорското общество. Facebook.com има и тази страна. Той успя там, където десетилетия наред нищо друго не успя. Така че аз не бих казала, че facebook.com е само едно голямо зло или голям брат.
Водещ: Разбира се. Аз просто питах дали и това определение му отива, защото в крайна сметка третият по големина народ в света си е facebook.com. 
Капка Тодорова: Отива му. Само разликата е такава, че там човек има до голяма степен възможност там да контролира това, което…
Водещ: И да опази себе си.
Капка Тодорова:Да.
Водещ: До колко в неформалните разговори сред немските колеги журналисти се говори, има ли страхове от това, че примерно работодателят наблюдава техните лични страници?
Капка Тодорова: Ами аз всъщност познавам и хора, които работят, не журналисти, а които работят в отдел „Персонал” на много големи фирми. Това е отдавна вече част от техните задължения. Когато кандидатстват хора, да проверят всичките им профили. Така че това вероятно става вече и в България в големи компании. Говорим за хора, които кандидатсват за големи позиции, искат много пари, след като им се плащат големи заплати, те трябва да бъдат и съответно перфектни за тази компания. Проверяват се профилите, така че всеки трябва да знае какво точно пуска, защо пуска. Колегите в Германия от друга страна, тъй като аз имам контакт с всички чужди кореспонденти, които са в Германия, така че аз разговарям на тази тема с хора от всякакви страни. Мога да кажа, че журналистите също не са така първите хора, които ползват новите медии. Те също са доста скептични и се делят на две групи. И доста от тях са в т.нар. абстиненции, които не желаят да използват нито новите социални медии, страхувайки се може би или имайки в предвид точно тези негативи, че нямаш право на лично мнение, тъй като, като журналист, става сложно наистина, когато хиляди хора могат да четат твоите мисли, които все пак не винаги представят мислите на редакцията. 
Водещ: Господин Терзиев, в коя от двете групи, докато слушахте Капка, се видяхте?
Светослав Терзиев: Ами аз мисля, че журналистите са в едно професионално привлигировано положение, защото те могат да изразяват себе си с името си и чрез най-традиционните медии, т.е. когато , ако журналистът е искрен разбира се, а не говорим за онези типове журналистика, които по-скоро я срамят, но когато той изразява себе си, той е пред обществото и би трябвало това да е неговото лице, това да са неговите мисли и хората да ги възприемат като убедителни. По-скоро twitter.com, facebook.com и други такива социални мрежи – те са предназначени за хората, които до сега журналистите смятаха, че те са потребители на информация, защото имаше даже и едни такива шеговити изрази, че светът се дели на две – на журналисти и други. Т.е. едните, които излъчват комуникацията и други, които я възприемат. В крайна сметка всеки може да излъчва комуникация благодарение на новите технически средства и те да стигат до широк кръг хора. Т.е. това е една възможност вече на онези, които традиционно са били потребители, те да се изразяват чрез въпросните нови медии. Докато журналистите, включени в аферата на интернет, имат своите издания, имат си своите електронни страници и те могат да продължат, както чрез блогове или чрез някакви други издания, да продължат да изразяват себе си. При тях този проблем толкова не стои. Повече става дума за другите хора, които и до голяма степен нямат този опит, професионален, как така да се изразява, че наистина да бъдат първо убедителни и второ – да бъдат възприети добре, тъй като те поемат много рискове, бъдейки неподготвени в тази среда. Журналистите все пак са професионално подготвени и при тях нещата стоят по-иначе. 
Водещ: Ние имаме професионални рефлекси разбира се. А до колко се опитваме да огласим всички тези неща на българска територия според Вас? Вашата оценка?
Светослав Терзиев: Ами достатъчно е да вземете последните телеграми, съкратени oт “Wikileaks”, от посолството на САЩ в България и да видите как са се разделили медиите. Например на въпроса за Либия. Когато САЩ признават в тези телеграми неволно, разбира се, защото те са разсъкратени без тяхното желание, признават, че те са били източникът на така наречената тиха дипломация, която в крайна сметка знаем, че се провали с медиците в Либия и благодарение на това, слава Богу, те бяха освободени, но медиите в България са били подложени на много силен натиск от правителството, угодничели на американската линия доста дълги години. За това се и проточи толкова този процес. 8 години. Те са упражнявали натиск върху българските медии да бъдат задържани, да не поставят остро въпроса, да не пречат така да се каже на тихата дипломация. И в една телеграма /…/ много ясно пише, че е поискал от правителството и то отговорило на това желание – да упражни натиск върху най-големите български медии, в случая се има в предвид двата най-големи тогава тиражни вестници, знаем ги кои са. И тези вестници са го послушали и са намалили така да се каже тонът. Докато противно на очакванията един вестник, и той го цитира поименно – вестник „Сега”, пише „Той пък взе да стреля от засада и вдигаше голям шум”, който на тях им е пречел така да се каже да си продължат тихата дипломация. Но благодарение виждаме, че на този филм, който не само на вестник „Сега”< но и на други разбира се издания, и не само в България, но и в чужбина, вдигнаха и упражниха голям ответен натиск, се наложи да се размърдат и политиците, и да излязат от тъмнината на своята комфортна тиха дипломация и да направят нещо, за да могат… 
Капка Тодорова: Само искам да вметна, ако може да вметна, политиците се размърдаха още, след като, понеже така атакувахте вестниците, просто „24 часа”…
Водещ: Беше първото интервю в интерес на истината.
Капка Тодорова:Да, беше първото интервю. Там се обадиха. Аз бях дежурна тогава тази вечер. Обадиха се роднини на арестуваните, съобщиха какво става и „24 часа” пръв започна да пише за това, така че медиите общо успяха. Аз лично не се наемам честно казано да коментирам дали тихата дипломация се е провалила и накрая просто на юруш последната година нещо различно се случило, не мога да коментирам. Защото тихата дипломация не беше само приоритет на САЩ, а и на Германия, която изнесе всъщност основната работа в освобождаването на медиците. Иначе, за да продължа и пак да го свържа с темата, интересно е как биха се развили нещата, ако тогава имаше facebook.com. 
Водещ: Да.
Капка Тодорова: Може би, не знам, щяха да бъдат освободени по-бързо, а може би не. 
Водещ: Макар че малко е рисковано да подозираме, че употребата на Facebook в Либия е особено позволена. Така си мисля. 
Капка Тодорова: Да, но тя не е позволена и в други арабски държави , пък в крайна сметка там имаше революция. Така че или Twitter или каквото и да е, имам предвид новите медии. 
Водещ: Достатъчно ли ние журналистите говорим за новите медии в един по-почтен план, защото в крайна сметка нашата работа е да информираме хората за това, което се случва и да им обясняваме защо това се случва, как се случва. Та достатъчно ли ги предупреждаваме за тези рискове, добре ли го правим? 
Светослав Терзиев: Журналистите самите те използват новите медии. Те са едни от първите, които се възползват. .. 
Водещ: Така де, имаме професионални рефлекси. Докато от хората не можем да изискваме такова нещо. и до колко това трябва да бъде наша тема и трябва да бъде важна тема? 
Светослав Терзиев: Темата е изключително важна, защото става дума за комуникации, а това ни засяга в най-голяма степен. Всъщност това е полето, в което ние работим. Но журналистите както се възползват от новите медии, така се и опасяват от тях. Ние не трябва да заблуждаваме обществото, защото новите медии всъщност в голяма степен изтласкаха от пазара старите медии и ги притиснаха в една пазарна ниша, която е доста тясна. Виждате какво се случва с вестниците като хартиени издания, постоянно са в криза. Такъв проблем вече започват да изпитват и телевизиите и радио станциите, защото всичко, което в момента се смята за традиционна медия може да се превърне в една мултимедия в интернет и всяко издание да бъде едновременно и телевизия и радио, да пусне и звук и картина… 
Водещ: Разбира се, тук трябва да кажем, да припомним един класически цитат на Марк Твен, че слуховете за смъртта са силно преувеличени. 
Светослав Терзиев: Така е. 
Водещ: Защото отдавна се правят. 
Светослав Терзиев: И както и театъра не изчезва след появата на киното, така няма да изчезнат и много от медиите, които в момента се чувстват застрашени. Но така или иначе журналистите имат големи тревоги, защото нашата криза в медийния сектор е много по-тежка от общата икономическа криза, която се наблюдава в целия свят. Общата криза най-вероятно ще свърши, колкото и мъчително да е, но нашата няма да свърши. Защото журналистите загубиха в голяма степен източниците си на финансиране, на самофинансиране от пазара, от обществото и по този начин губят онези корени, които им дават възможност да бъдат независими. До голяма степен медиите стават корпоративни, защото се финансират от определени източници, които имат интерес да влияят върху обществото. Иначе просто те трябва да спрат. Няма да излизат. 
Водещ: И всъщност то това е най-важния въпрос, като че ли, защото изборите минават, отминават, но пак идват. И в тези моменти, чрез тези нови медии може да бъде оказано влияние. А това вече безспорно е важна тема, защото в крайна сметка… 
Капка Тодорова: Това е важна тема. Аз искам само и аз да допълня, че ето този разговор сега с вас все пак е доказателство, че медиите все пак предупреждават за негативните страни на новите медии. Или тоест призовават хората да бъдат внимателни с тях. Искам също така и още да кажа, че голямо очакване от медиите в България, че те видиш ли са отговорни за всичко. Тоест медиите дори да предупредят, ако няма гражданско общество Или властта не желае да защитава личните данни на хората, медиите са само една част от обществото в България. а не цялото гражданско общество. 
Водещ: Но пък от друга страна вие казахте, че медиите в Германия предупреждават много и това е много сериозна тема в Германия и може би това обяснява защо протестите срещу нарушаването на личните данни и злоупотребата с тях предизвиква в Германия по-масова гражданска позиция, докато в България това не се случва. 
Светослав Терзиев: 
Капка Тодорова: Да, но има … трябва да се вметне, че в Германия има и Съюз за защита на личните данни, има и държавна институция, която се занимава със защита на личните данни. В смисъл тази тема се разглежда на много нива в обществото, а не само в медиите. Това исках да кажа. Че медиите имат важна роля в обществото, но не могат да бъдат цялото общество, не могат да свършат цялата работа. Включително и за избори и за предупреждения от нови медии. Твърде големи са очакванията според мен и за това може би някак си в България се усеща едно твърде голямо разочарование от медиите. Според мен неоправдано. 
Водещ: Така ли е, г-н Терзиев? 
Светослав Терзиев: Ами медиите винаги са били обект на критика, защото обществото е взискателно към тях. В крайна сметка то очаква от тях да научи онова, което му е полезно. И то по начин така, че да може да се ориентира възможно най-добре, а не да се подвежда. Винаги … и първия всъщност въпрос, който се поставя, когато става дума за медии, това е точността на информацията – до колко медиите са способни да дават точна информация. На второ място отива бързината на информацията, която общо взето вече не е проблем с новите технологии. Но точността е въпрос, който е свързан винаги с човешкия фактор. С онзи фактор, който решава какво да съобщи, какво не. Какво да забележи. Който има рефлексите да усети или да не усети някои важни процеси и явления. И за това взискателността е много голяма. Хората са изключително чувствителни, защото информацията влияе на тяхното поведение. Всъщност тя е техния ориентир, тя е тяхната програма за поведение. И ако те нямат информация, те просто са като слепци. Имедиите в този смисъл играят ролята на нервната система на обществото. Те пренасят онези сигнали, които подготвят организма за най-подходящите реакции, за да може той да се чувства добре. И за това ние не трябва да се сърдим, че хората са взискателни към медиите. Напротив, това е начина, който да ни покаже как ние самите ще оцелеем. Защото имат нужда от нас. Те са взискателни, защото имат нужда от нас. Но ние трябва да преценим наистина какво искат те. 
Водещ: Приключи ли ерата на анонимността в интернет с Facebook? 
Капка Тодорова: Не мисля. Тук последно заради бунтовете в Англия и тук в Германия има пък един специфичен проблем с Facebook – това е организирането на Facebook партита, които се превръщат в някакви масови демонстрации, може би вече е съобщено в българските медии за подобни случаи как 5-6000 души отиват на рожден ден на едно 12-годишно момиче. Това се превърна просто в модерен проблем на Лято 2011. 
Водещ: Е, това беше изкопирано веднага у нас. 
Капка Тодорова: Да. До такава степен, че вътрешния министър настоя анонимността във Facebook да бъде забранена, което веднага разбира се предизвика много остра реакция, тъй като в крайна сметка наистина интернет, Facebook, всички нови медии са личен избор. Дали аз там ще застана като Капка Тодорова или с псевдоним или изобщо няма да се появявам трябва да бъде оставено лично на мен. Докато не нарушавам някакви закони, разбира се. 
Водещ: Г-н Терзиев, и вас да ви попитам. Приключи ли ерата на анонимността в интернет с Facebook? 
Светослав Терзиев: Самата идея за защита на личните данни предполага, че човек може да не съобщава всичко за себе си и че не трябва да бъде непрекъснато на показ ако той това не го желае. Следователно тъй като интернет с всичките си форми е също едно виртуално подобие на човешкото общество, там се пренасят и правилата, които съществуват и в реалното общество. Ние не можем да искаме хората да дават информация за себе си, когато те смятат, че може да им навреди. Следователно анонимността, когато те преценят, е тяхно право. Разбира се, ако те зад нея се скриват, за да извършат престъпление или да посегнат на правата на другите хора – тя вече е недопустима и неприемлива. И може да бъде и разбита. Хората трябва да знаят, че анонимността в интернет не е абсолютна. Ето защо ако погледнем в малко по-широк план, даже примерно разговорите за електронно гласуване – при гласуването едно от изискванията е да има тайна на вота. А в интернет тайната на вота не може да се гарантира, защото заинтересовани лица винаги могат да разберат как е гласувано от определено място. И ето, от тук произтича най-големия проблем за трудностите за въвеждане на електронно гласуване, което е толкова популярно напоследък в дебатите. Когато … 
Водещ: По света такова гласуване има, като че ли .. 
Светослав Терзиев: Има. Правят се опити, практикува се… 
Капка Тодорова: Математически това е напълно възможно да бъде защитено, така че аз не смятам, че електронното гласуване е опасно. Тоест смятам, че това просто … 
Водещ: Би повишило.. 
Капка Тодорова: .. е начин да ограничиш голяма част от хората, които примерно не са близо до изборната си секция да гласуват. 
Водещ: Ето още една тема, по която е хубаво българските журналисти да говорят. Последно да ви попитам и двамата – колко дни можете да издържите без Facebook? Капка? И страдате ли? 
Капка Тодорова: Не, аз сега преди 2-3 седмици бях в отпуска и 10-тина дена нямах достъп до интернет, беше прекрасно, починах си наистина. Случвало ми се е като кореспондент да попадам в ситуации, в които нямам достъп до интернет, все по-рядко, просто това е с новите телефони и всичко, напълно невъзможно е човек да остане извън мрежата. Но ми се е случвало и тогава се налага с химикал, с тефтер и с телефон да работя така, както работех преди 10-15 години. Да, поулесняват новите медии, но … Улесняват, да. 
Водещ: Улесняват, но имаме нужда и от почивка от тях, 10 дни е твоя срок. Благодаря на Капка Тодорова, специален кореспондент на 24 часа в Ессен. И сега Светослав Терзиев, колко дни може да издържите без Facebook? 
Светослав Терзиев: Аз искам да кажа едно важно уточнение. Интернет и Facebook са различни неща. Интернет го ползваме всички, той може да върши работа в много посоки. Facebook е въпрос на лична и персонална комуникация. Аз например нямам нужда от Facebook и не го ползвам изобщо. Нямам и намерение да го ползвам. Но ползвам непрекъснато интернет в разните му модификации, в разните му варианти, във варианта включително електроНна поща, във варианта електронни издания. Тоест самия Facebook е един от многото продукти, които се появиха в интернет. И въпрос на избор е човек дали ще ползва Facebook, Twitter, обикновена електронна поща и т.н. Онова, което удовлетворява неговите потребности от комуникация. И точно тук е хубавото, че избора е достатъчно голям, никой не може да се оплаква, че му е наложено да ползва едно или друго и че от това е пострадал. Всеки трябва да разсъждава и да преценява какво му е необходимо и полезно и как да го използва. 
Водещ: Но неползването на Facebook при вас не е свързано със страховете от това, че големия брат следи и вижда всичко. 
Светослав Терзиев: Не, ни най-малко. Просто нямам потребност. За мен той е ненужен. 
Водещ: Да се надяваме, че този разговор е ориентирал нашите слушатели във важността на темата. Благодаря на Светослав Терзиев от в. Сега. 

Кой използва повече копчето Харесвам “Like” – журналистите или политиците? Кой надценява повече ролята на новите медии? Найо Тицин беше в няколко роли в последните години – от журналист в обществена медия до PR на политици. За него е далеч по-лесно да намери разликите. И така, кой използва повече копчето Харесвам – журналистите или политиците? 
Найо Тицин: Ами всички го ползват. Някои може би не се радват толкова, че … примерно политиците може би не се радват толкова, че някои техни гафове биват толкова много лайкнати – харесвани във Facebook. Но общо взето това си е техен проблем. 
Водещ: Аз имах предвид другите отношения, едната ръка разстояние като че ли. До колко в мрежата това може да се спазва? 
Найо Тицин: Ами аз мисля, че поне моите познати обкръжения са хора със заявена позиция и не се притесняват дали ще е във Facebook, дали ще е в интернет, дали ще е по телевизия, радио, вестник или в компания да си отстояват своите позиции. Това наистина много ярко и ясно си личи нагледно именно във Facebook. Тоест ти бързо разбираш кой с какви предпочитания е. И мисля, че това е ок. Тоест поне трябва да се грижим това да продължи да бъде така. тоест да не започне да има някакъв страх от това, че ако примерно харесаш някой гаф на някой управляваш това ще ти коства след това примерно работата или заплатата или обществената поръчка примерно. Това вече би било сбъркано. 
Водещ: Кой преувеличава обаче повече? Значението и тежестта на т.нар. нови медии, журналистите или политиците? 
Найо Тицин: Ами не, то не е до преувеличаване. То е до едно съобразяване все пак с една наистина модерна форма на комуникация. Аз мисля обаче, че не трябва толкова да фетишизираме и да обръщаме крайно концентрирано внимание само на новите медии, да кажем, и над това дали някой гаф на политик е станал повод за безкрайни коментари във Facebook или в други социални мрежи, защото в крайна сметка работата на политиците не е да гледат дали им се оценяват гафовете или не, а да правят всичко възможно да не правят гафове и в крайна сметка политиците са за това политици, защото тяхната професия е всички ние останалите хора, които имаме други професии, отстъпваме своето право на тези хора, които са се заявили като политици да управляват. Аз не мога да управлявам, примерно, лицето Х, лицето У казва – аз не мога да управлявам, аз не знам как се управлява държава, така че в крайна сметка политиците са продавачи на политика. Зарзаватчията е продавач на зарзават. Журналистите са продавачи на новини и на коментари. Политиците ако може първо да продават на хората, тоест на сергията си да сложат своите идеи за решение на проблемите, на големите проблеми, а после да ходят да пеят, да се крачат и да скачат във въздуха, защото в крайна сметка със скачане и с пеене в шоу програми държавата не се управлява. 
Водещ: А дали у нас някога ще стане такава обществена дискусия, каквато в момента върви в Германия, там са правени технически анализи, които показват, че използването на Like е свързано с трансфер на лични данни към сървъри в САЩ. По този повод там започна вече разговор какви данни вижда Facebook, в кой момент, за какво ги използва.
Найо Тицин: Ами вижте сега, в ерата на дигитализацията поне аз съм приел, че всичко вече е достъпно, иначе си оставам в пещерата и там никой няма да знае нищо какво мисля за никого. Но след като съм решил да говоря по телефона, да ползвам интернет, да гледам телевизия ако щете, това всичко аз приемам, че тази информация някъде се записва, тази информация някъде се отчита. В момента вие ми звъните по мобилния телефон, тази информация се записва на доста сървъри в момента. Но мен това не ме притеснява, защото би трябвало да не притеснява, когато нямаш злоупотреба с тази информация в крайна сметка, това е просто в такова време живеем. Не казвам, че се радвам, че е така. но това са фактите. Тази връзка в момента по телефона няма как да бъде осъществена без да бъде записана информацията, че се случва такава връзка. Чисто технологично. 
Водещ: Обаче пък от друга страна имаше случая Уикилийкс, имаше още страшно много други случаи на разкрития. Ние нищо не научихме за онази прословута "Галерия", в която бяха изложени, нека така да кажем, образи на журналисти, които са били подслушвани от политици. 
Найо Тицин: Ами това само идва да покаже може би, че нашите ченгета са по-големи професионалисти от американските ченгета. Това е кръга на шегата. Тоест по-добре си пазят тайните. 
Водещ: Нашето джудже е най-голямото джудже, другояче казано. 
Найо Тицин: Да. Вижте сега, при нас нещата се опитваме да вярваме, че се променят за добро. Но в крайна сметка много много, в тази сфера говоря, сигурността и защитите някакви на лични данни, но в същото време всички много добре знаем, че това не е точно така. знаете ли, в последните няколко години все повече ми се случва да чувам репликата по телефона – айде сега, че това не е за телефон. Дай да се видим да ти кажа. 
Водещ: Това обаче е една стара реплика. 
Найо Тицин: Това е една стара реплика, беше доста забравена, едно 15 години поне беше забравена. 
Водещ: Повече от 20 беше забравена. 
Найо Тицин: И последните година-две-три нещо изведнъж стана пак много модна. Което мен лично ми говори, че има някакво връщане към едни рефлекси, които по никакъв начин не могат да бъдат асоциирани с някаква демократична… 
Водещ: Среда. А може би именно това, че не успяхме да разгледаме отвътре галерията не ни дава възможност да повярваме, че има неща, които са за телефона, че всички неща са за телефона. 
Найо Тицин: Да, да. 
Водещ: Как се променя ролята на един журналист, когато е журналист в обществена медия, който пита колко е часа от една страна, и от друга страна – като човек, който подпомага политици по-късно и изобщо тази година, тази кампания за Найо Тицин ще бъде като за зрител или като за участник? 
Найо Тицин: Ами отзад напред. Тази година ще бъда такъв нередовен зрител дори бих казал. Тоест няма много да си давам зор да следя какво се случва. Чисто и просто защото не ми са интересни тези две… тоест тези избори, те са две в едно, не са ми интересни. Нямам с кого да се обвържа нито каузионно, нито персонално, така да го кажем. А според мен и винаги съм го защитавал, че особено в PR-а, политическия PR все пак трябва да имаш отношение към клиента си, най-грозно казано, но все пак този, на когото му правиш кампанията. Тоест да се отдадеш изцяло и да вярваш в това, което заедно в крайна сметка продавате. Тази политика, идеите, каузите. Тази година изборите за мен са доста скучни и вяли ще бъдат. Не че не се познавам, с много от кандидатите съм дори приятел, но това не е въпроса. Просто в момента не виждам идея, която да ме запали да тръгна и да подкрепям някакви … за това дори би ми било и лесно да не отида да гласувам, честно казано. 

Найо Тицин: Ами на мен честно казано ми беше лесно. Не знам, може би за различните хора е различно. Мене ми беше лесно, защото аз съм се старал да не се променям. Знаете ли, това много често се случва, колеги от журналистиката, преминаващи в PR-а изведнъж да станат много … да забравят, че са били журналисти и да се държат по начин все едно не разбират що е това журналистическа професия и как все пак журналиста трябва също да му се помогне да свърши работата. И почва един тон и едно високомерие от PR-ска гледна точка, което аз честно казано никак не си падам и съм се старал, когато съм бил в такава позиция винаги да продължавам да мисля и за журналистите и за това как се справя човек журналист с работата, как се добира до информацията и т.н. И съм се старал да помагам в това отношение. 
Водещ: Разбира се, няма бивш журналист. Днес Найо Тицин кого иска да попита колко е часа или нещо друго? 
Найо Тицин: Ами не, то няма вече такива ярки хора, знаете ли? Мога да попитам … не, дори няма нужда… знаете ли, доста вече се изхаби формата, за съжаление, това е работа на политиците, се изхаби формата – ние питаме, вие отговаряте. Тъй като в голяма степен това се превърна в един предварително уговорен мач, тези интервюта на политичи и управляващи, които аз като запаля телевизора, радиото или отворя вестника, аз знам какви ще са въпросите и какво ще бъде до края. Извинявайте много, но днес вътрешния министър каза в сутрешно предаване по БТВ каза – а, хубаво, че другия водещ го няма да можем спокойно да си проведем разговора. За какво говорим? Няма такова нещо. тоест ние с вас, нали те са двама водещи по принцип, но сега покрай летните схеми е останал един водещ, хубаво, че го няма другия. Така не се говори. 
Водещ: Това обаче не е ли комплимент? 
Найо Тицин: Ами не е комплимент. Напротив. Още по-лошо е ако от страна на другия, на интервюиращия, на журналиста няма реакция на такава реплика. Няма такова нещо. аз знам,ч е също съм бил проблемен за някои политици. Но това ни е работата. Работата на журналиста е да е проблемен за политиците. А не да е услужлив. 
Водещ: Това е така, да. За това започнах от едната ръка разстояние, която … 
Найо Тицин: Просто не може … а, да, знаем винаги го е имало това, особено по високите етажи на властта да се казва – не, този няма да ни отразява, защото не ни харесва. Пратете друг да го отразява. Аз съм бил също резултат на такова нещо, такова отношение се е падало и върху мен. Но съжалявам, няма харесвам, не харесвам. Има си работа. Напротив. Знаете ли, винаги от страната, когато съм бил политическия PR винаги съм съветвал хората, с които съм работил, че повече изгода имат да направят едно интервю с неудобен журналист, от колкото с удобен журналист. Защото неудобния журналист в крайна сметка дава много повече възможност, ако имаш изобщо такива, да се представиш по-добре. Да отстоиш много по-аргументирано и силно позицията си. Ако някой услужлив журналист те пита услужливите въпроси, на които ти си се подготвил или по-скоро твоите PR-и са ти подготвили отговорите, това е толкова фалшиво, че веднага се усеща в публиката и не достига до публиката и в крайна сметка не върши работа. 
Водещ: И в този смисъл да попитам – т.нар. нови медии не са ли в ролята на услужливите журналисти? 
Найо Тицин: В смисъл? 
Водещ: В смисъл, че там политиците биха могли да правят това, което считат за необходимо. Обществена тайна е, че има щабове, които обслужват интернет пространството с подхвърляне на съответни каузи, по форуми… 
Найо Тицин: А, да. Ама това си е част от играта, до колкото разбирам. И така се води. Тази мания покрай интернет тръгна от кампанията на Обама преди 3 години и някак си всички решиха, че след като той, използвайки социалните мрежи печели, всички използвайки по-нататък социалните мрежи ще спечелят. Това не е точно така. но в крайна сметка всички вече го ползват много активно. 

Водещ: Ами това е, чувствайте се предупредени. Но пък от друга страна имайте предвид, че Facebook не е големия брат, обаче може. За това е важно ние журналистите, които имаме професионални рефлекси да коментираме темата, за да може всички да сме еднакво подготвени и да знаем. Да знаем важно е какво ни чака по предизборна линия, защото и това е един от рисковете – дали ще получим рекламни съобщения или политически рекламни съобщения всъщност е без значение. Добре е да сме подготвени.