M3 College I 2.09.2011
Ефективните взаимоотношения клиент – PR агенция са далеч по-значимият фактор за успеха на една кампания, отколкото тематиката й.
Тази седмица въпросите на M3 College Summer Challenge са към Галин Бородинов, основател на агенция PR Point, която тази година получи специална награда от IPRA.1. Вие имате натрупан богат опит на ръководни позиции в PR и рекламни агенции като репортер и редактор както в телевизията, така и в печатни издания. Сега сте управител на собствена PR агенция. Има ли нови предизвикателства в професионален план, които бихте искал да срещнете?
Предизвикателствата произтичат от темпото на промените и екипът на PR Point е постоянно с отворени очи за динамиката в медийната и социалната среда. Предизвикателство също е и навлизането в нови ниши на пазара на PR услуги
2. Вашата агенция PR Point получи специална награда от IPRA. Как приемате това високо признание за Вас, Вашия екип и като цяло за българския PR бизнес?
Това, че кампанията ни за разясняване на правата на потребителите беше отличена между 18 други кандидатури от региона, безспорно ни дава самочувствие. Говори и за това, че българският PR бизнес е на най-високо професионално ниво и успешно се интегрира в глобализиращия се пазар на PR услуги.
3. До каква степен заданието на клиента Ви вдъхнови в хода на разработването на тази кампания? Доколко е важен клиентът и самият проект за голям успех на PR стратегията?
Когато клиентът е извървял своята част от пътя и е дефинирал ясно целите си, ще получи най-доброто от PR агенцията. В случай на неясно задание при разработването на стратегията извървяваме заедно пътя по изчистването на детайлите, както и включването на допълнителни идеи и дейности.
4. По-трудно ли е да се прави PR на социално значими каузи, отколкото с търговски цели?
Не бих казал, че е по-трудно или по-лесно. Ефективните взаимоотношения клиент – PR агенция са далеч по-значимият фактор за успеха на една кампания, отколкото тематиката й.
5. Какво мислите за навлизането на социалните медии и мрежи в живота на хората и съответно в комуникационните кампании? Трябва ли те да бъдат център на PR стратегията или по-скоро допълнителна среда за комуникация с аудиторията?
Вече имаме множество кампании, които протичат изцяло в социалните мрежи. Комуникацията в дигитална среда обаче включва и множество други подходи, като работа с онлайн-лидерите на мнение, вътрешни комуникации чрез платформи, базирани във вътрешните мрежи на организациите, изготвяне на политики и стимулиране на служителите да промоцират адекватно организацията чрез присъствието си в интернет и други. Стратегическият подход изисква всеки път да си задаваме въпросите за целите на кампанията, целевите групи и тяхното медийно потребление, и т.н., и в съответствие с отговорите им да решаваме в каква степен социалните медии и мрежи ще бъдат използвани и дали ще бъдат в центъра на стратегията.
6. Какви са вашите очаквания за развитието на PR бизнеса в България в следващите години?
Тенденцията е за възходящо, макар и небурно развитие, следващо общата перспектива пред българската бизнес среда.
7. Водил сте различни обучения и семинари и преподавате в СУ „Св. Климент Охридски”. Какви са Вашите наблюдения за подготовката на младите специалисти по комуникации? Над какво трябва да се работи най-много?
Университетските програми трябва да увеличат курсовете и предметите, които са фокусирани върху практическите аспекти на бизнеса – работни процеси, функции и длъжности, за да може завършилият студент по-плавно да се впише във вътрешната организацията на работа в един PR отдел или PR агенция.
8. Какво бихте посъветвал човек, който Ви сподели, че иска да започне да се занимава с PR?
Да определи възможно по-рано за себе си с какъв тип PR би искал да се занимава. Професията е многообразна – от PR на звезди до управление на комплексни кампании, които включват социологически проучвания, множество комуникационни канали, медии и изисквания за мониторинг и отчитане на резултатите – необходимо е всеки да прецени накъде да насочи инвестицията за собственото си професионално развитие.
