БТВ, Тази събота | 23.01.2016 | 09:56

Тема: Ексклузивно: Тошо Тошев след „Труд” и „Преса”

Водещ: Но преди това едно ексклузивно интервю с човек, който е легенда в средите на журналистиката. Дългогодишен издател и дългогодишен редактор на вестник Труд Тошо Тошев. Вяра Деянова, която направи това интервю, е при мен в студиото. Добро утро, Вяра.
Репортер: Добро утро, Жени.
Водещ: Разказвай. Тошо Тошев не е говорил от много отдавна, нали така?
Репортер: Да, отдавна не е говорил. Особено не е давал такова голямо телевизионно интервю. Защото за това нещо се изисква време, искреност и нагласа. За което всъщност можем спокойно да му благодарим. Защото той е човек, който има какво да каже.
Водещ: О, със сигурност.
Репортер: Човек, за когото много хора могат да кажат много неща. Но той има какво да каже. Във време, в което журналистиката много се промени. Знаеш, тя вече стана бърза, стана по-скоро електронна, отколкото на хартиен носител, информацията идва бързо. Но може би като че ли повече може да бъде манипулативна. Много неща се промениха в нашата професия. Мисля, че и ние, журналистите, всички наши зрители, които със сигурност вече се информират по този, бързия начин има какво да научат от човек, който беше начело на най-тиражния вестник след промените. Тогава, когато журналистиката се правеше по друг начин. А това беше и човекът, който беше от нашите журналистически среди може би най-близо до политическия елит. И това е също една, така, интересна тема, която засягаме в интервюто.
Водещ: Кое ти беше най-любопитно да го питаш? Самата теб?
Репортер: Това, което винаги съм искала да го попитам от зората на журналистическата ми кариера, а може би и преди това винаги са ми правили впечатление и интервютата, и снимките, които съм виждала с него, особено от неговите, така, легендарни рождени дни, от рождените дни на вестник Труд. Той е журналистът, главният редактор, който винаги се е радвал на огромно внимание и нескрита близост …
Водещ: И рождени дни, които събират между впрочем наистина политическия елит.
Репортер: … целия политически елит. Винаги за мен е било интересно как се слага границата между това да си близък със силните на деня и да ги критикуваш. Защото нашата работа е това – да бъдем коректив на тези, които управляват държавата ни. Отговорите му са доста интересни. Имаше, така, една любопитство, борба на поколенията и игра на характери в това интервю. Надявам се да бъде интересно.
Водещ: Добре. Наистина много неща са интересни, свързани с неговата фигура. В две части е интервюто на Тошо Тошев. Така че вижте сега първата част от разговора на Вяра Деянова с него, а утре ще видите и втората.

Репортер: Интересна работа ще е това интервю.
Тошо Тошев: А, не знам. Ще видим.
Репортер: Няма да е назидателно, нали – по наше време как беше, преди се правеше истинска журналистика.
Тошо Тошев: Всичкото време все е наше. Все е наше всичкото време. Не знам ти как го мислиш това?
Репортер: Ами, сега ще видим. Какво прави Тошо Тошев сега, днес?
Тошо Тошев: Нямаш предвид интервюто, което давам в момента?
Репортер: Ами, извън интервюто. Преди да нахлуем с екипа в кабинета ви.
Тошо Тошев: Първо, това нахлуване беше планирано.
Репортер: Уговорено, да.
Тошо Тошев: Да. 52 години правя вестници, или по-точно участвам при правенето на вестници. В последните 25 години бих казал, че съм, така, между добрите вестникари в страната. За жалост, професията вестникар девалвира.
Репортер: Носталгия, болка, тъга – какво усещате…
Тошо Тошев: Носталгия от мен?
Репортер: Доколко беше най-златното време на тираж на Труд?
Тошо Тошев: Значи, тиражът на Труд… Не е въпросът в тиража, Вяра. Макар че е нещо много важно.
Репортер: Не е маловажно.
Тошо Тошев: Тиражът беше средството да се стигне до хората. Значи, всекидневният тираж беше около 400 хил., а в събота отиваше към 600 хил. Но една от причините е, че хората вярваха на вестника. А това означава, че журналистите бяха приучени, а и те самите го носеха в себе си, тези журналисти, които работеха тогава, да се опитват да са максимално близо до истината. Виж, не казвам да казват истината. Почти непостижимо е това. Но журналистът не можеше да си измисля, не можеше да обижда, не биваше да бъде агресивен и не биваше да бъде мърляч. Сега, един пример само ще дам. Гледах преди няколко дни в някакви сайтове, така се наричат носителите на съвременна журналистическа продукция, една бих казал груба порнография на един виден политик – гол. Порнографията е на Радан Кънев. Дали това е наистина негово дело, дали това е монтаж или някаква друга шашарма, но тази порнография, излязла в сайтове, съпроводена от едни гнусни, бездарни и обидни за българския език коментари не обижда толкова самия Радан Кънев… Не го защитавам, по дяволите. Ей, дори аз мисля, че той е от тази категория политици, които много трябва още да се учат, за да бъдат сериозни политици и да имат стремеж към върховете на политиката, какъвто той видимо има. Но аз защитавам моята професия. Аз съм вестникар. Използвам думата като синоним на понятието журналист.
Репортер: Стигането до читателя е и власт. Ако се върнем във времето Труд. Тази огромна власт, която имаше вестникът ви, тази огромна власт, която имахте вие, защото …
Тошо Тошев: Под вие разбираш Моя милост?
Репортер: И Ваша милост, защото сме виждали вашите рождени дни, на които присъстваше целия държавен елит…
Тошо Тошев: Виждала си ги на снимки само.
Репортер: На снимки съм ги виждала. Не съм била поканена.
Тошо Тошев: Не съм те канил, не съм те познавал. Може би, ако те познавах, бих те поканил. Ти си хубаво момиче.
Репортер: Ето, значи на следващия рожден ден най-вероятно ще получа покана. Тази власт обаче, убеден ли сте, че никога не сте злоупотребявали с нея?
Тошо Тошев: Е, ти ми задаваш глобален въпрос. Как мога да съм убеден? Значи, убеден съм в едно…
Репортер: Чиста ли ви е съвестта?
Тошо Тошев: … никога не съм направил нещо съзнателно грубо. Чиста ми е съвестта, да. Това ли ме попита?
Репортер: Да, чиста ли ви е съвестта?
Тошо Тошев: Да, чиста ми е съвестта. А съм грешал, да. Грешал съм в преценки. Примерно, аз много повярвах на един Иван Костов, когато стана министър-председател. Дори смея да кажа, че първите му примерно две години от управлението имахме относително близки, да не кажа другарски, но почти взаимоотношения. Всеки случай всеки момент той можеше да ми се обади по телефона, на личния, и аз можех да му се обадя. Бих казал по всяко време на деня и нощта. И това се е случвало. След което бях силно разочарован.
Репортер: А за какво сте се чували по всяко време на деня и нощта?
Тошо Тошев: За най-различно неща. По работа главно. Примерно, един Божи ден той ми се обажда, няколко месеца преди да се видим. И аз отговорих на въпроса му – да. А въпросът му беше следният – виж, казва, говорехме си на малки имена, имам намерение след два-три месеца да махна три нули от лева, деноминацията на лева. Тогава една заплата, примерно, репортерска беше да речем 1 млн. И с махането на трите нули от лева, тя щеше да стане 1 000. Ще ме подкрепи ли твоя вестник? И аз отговорих – да. Е, след което си поговорихме повече – как ще стане механизмът, как ще се отрази това на цените, въобще на стандарта и т.н. Имало е и други, по-лични случаи.
Репортер: Да, те са описани и в книга. Това, за което се чудя обаче, е близостта, говоренето на ти с политиците до каква степен може да бъде едно влияние върху един главен редактор на много влиятелен вестник? Тази близост …
Тошо Тошев: Ами, въпросът може да бъде и обратен – до каква степен може да бъде влиянието на този главен редактор върху политика. Ще ти дам един друг пример, 2009 г., съвсем по-свеж, нали, имаше един, бих казал, забележителен министър на финансите Симеон Дянков. Правителството на Бойко Борисов, първото правителство беше току-що създадено. И един ден аз съм на работа, в кабинета си, между впрочем този същият кабинет, но тогава беше в Полиграфическия комбинат Димитър Благоев, иначе бюрото, всичко е същото, ми звъни телефона и се обажда Симеон Дянков, джиесема. До този момент аз не се познавам с него. Той е министър на един месец. – Г-н Тошев. – Да. Той лично звъни, не секретарката. И казва – може ли да ме приемете в близките дни? Цитирам. Аз казвам – не, не мога. Тази дума не ми харесва. Но мога да се срещна с вас по всяко време, и още днес, ако искате. – Е, добре де. Аз така го казах. Викам – за какво ще си говорим. – Ами, вижте сега, Бойко Борисов ми каза, че трябва да ви се обадя и да се запозная с вас. Иначе, ако не се познавам с вас, няма да ми върви работата.
Репортер: Това е двояко.
Тошо Тошев: Ами, каквото и да е. Аз просто разказвам случка. И се разбрахме, и той дойде и си говорихме.
Репортер: Е, провървя ли му след срещата с вас?
Тошо Тошев: Не бих казал, че работата от това му е станала по-лесна, по-добра или по-качествена. Но той поиска да се запознаем и аз се запознах с него с удоволствие. Много срещи сме имали след това със Симеон Дянков.
Репортер: Какво означава – ако не се запозная с Тошо Тошев, няма да ми върви работата?
Тошо Тошев: Трябва да попиташ Симеон Дянков. Аз познавам всички. Е, всички? Основните играчи в политика в тези 20-ина години ги познавах лично.
Репортер: Когато един политик обаче ви търси за съвет…
Тошо Тошев: Ще ти се скара ли Гого?
Репортер: За Гого Лозанов?
Тошо Тошев: Гого Лозанов. Забравих и запалих.
Репортер: Ами, обърнете се към камерата и го помолете за толеранс.
Тошо Тошев: Гого, моля ти се, това момиче не е виновно. Ти знаеш, че аз те харесвам, ти си умен мъж, макар че не си прав. Защото повлия да бъде свалено предаването на Петър Волгин, което аз харесвам, независимо от това, че имам много несъгласие с него. Благодаря.
Репортер: Ето, с един куршум два заека.
Тошо Тошев: Това ще го махнеш ли?
Репортер: Не. Всичко ще остане.
Тошо Тошев: Благодаря.
Репортер: Винаги съм се чудила доколко, пак ще ви върна на това – близостта с политиците, говоренето на ти, защото…
Тошо Тошев: Как да си говорят хората, когато работят едно и също и са седнали на два стола и си говорят откровено за работа?
Репортер: Когато изпиеш някоя и друга чаша уиски с някой …
Тошо Тошев: Аз не пия.
Репортер: Сега.
Тошо Тошев: От 16 години.
Репортер: Добре, ама преди 16 години сте …
Тошо Тошев: Пиех, тогава пиех.
Репортер: Да.
Тошо Тошев: От 1999 г., значи вече 17-а година не пия.
Репортер: Добре де, но когато изпиете някоя и друга чаша уиски с някой политик, когато си говорите по-дълго време на ти, когато се появи личният елемент, той винаги се появява в един разговор, който продължи над 5 мин…
Тошо Тошев: Да, нормално е. Нормално е, да.
Репортер: … тогава не е ли по-трудно да бъдеш критичен към него?
Тошо Тошев: Не, не.
Репортер: Когато го поканиш …
Тошо Тошев: Винаги са знаели, че дружбата си е дружба, работата – работа.
Репортер: Това не е ли сугестирало журналистите, които …
Тошо Тошев: Чакай сега, като казвам дружба, примерно с така политиците, най-общо това понятие, моята близост е била преди всичко кабинетна, тя не е била кръчмарска. Честно.
Репортер: Но идваха на рождените ви дни, които бяха светско събитие номер 1.
Тошо Тошев: 1 000 души. Айде не 1 000, 700.
Репортер: Е, това не сугестираше ли репортерите, които работеха за вас?
Тошо Тошев: В смисъл?
Репортер: Че ви уважават толкова много политици, че идват при вас, че има добри отношения с вас?
Тошо Тошев: Не, това им даваше кураж. Според мен, те бяха доволни от това.
Репортер: Колко често е идвал при вас репортер с притеснението, че някой политик се е опитвал…
Тошо Тошев: … притеснявани от някого директно. Но сравнително и не толкова малко пъти.
Репортер: Книгите? Как решихте да ги пишете? Защото е много гръмко това – лъжата, след това имена на ключови политици от най-новата българска история.
Тошо Тошев: Е, как реших? Ами, реших.
Репортер: Тези книги, вие, те изобилстват от диалози между вас и ключови политически играчи.
Тошо Тошев: Да, те са само на база лични впечатления.
Репортер: Как запазвахте в главата си тези диалози? Пишете, водехте си записки след всяка среща…
Тошо Тошев: Е, това е мой патент.
Репортер: Какъв е вашият патент? Научете ме.
Тошо Тошев: Ами, едно от нещата е добра памет. Едно от нещата е добра памет. Но аз си водя бележки. За всяка среща…
Репортер: След всяка среща?
Тошо Тошев: За всяка среща, която ми се е сторила интересна. Не така.
Репортер: Излиза даденият политик от кабинета ви и вие по памет…
Тошо Тошев: Или аз от неговия, да. И като седна на масата после, на тази да речем или някоя друга, си записвам, да.
Репортер: Преболедувахте ли Труд? Тежка ли ви беше раздялата с него? Вие бяхте емоционално…
Тошо Тошев: Е, не. Не ми задавай този въпрос. Не е честно. Ти сега няма да ми дадеш време да говоря.
Репортер: Не, не. Ще дам.
Тошо Тошев: Защото времето ни изтече.
Репортер: Не е изтекло. Можем да го продължим.
Тошо Тошев: Е, как мога да съм преболедувал Труд, по дяволите, когато аз го създадох. Това е третият етап на един нов вестник, всъщност.
Репортер: Бяхте много откровен, когато си тръгнахте от Труд. Казахте – напуснаха ме.
Тошо Тошев: Да. Те ме уволниха чрез издигане – от главен редактор станах вицепрезидент на цялата компания. Което всъщност беше отстраняване от пряката вестникарска работа. И това направиха, бих казала, едни от двамата най-тежки, най-виновни убийци на вестникарството в последните пет години. Които никой не иска да спомене. Ето, преди, в началото на разговора ти говорих за някакви смехотворни жалки опити да се обяснят причините. Тия двамата искаш ли да ти ги кажа кои са.
Репортер: Говорите за Любомир Павлов и Огнян Донев, нали така?
Тошо Тошев: Точно така говоря. У, ти пък си куражлия. Любомир Павлов беше по-агресивния, беше по-мърляча в цялата работа, докато Огнян беше по-префинения. Но всъщност той беше в дъното на цялата работа. Те съсипаха, по-точно те досъсипаха вестникарството, почтеното вестникарство.
Репортер: Четете ли Труд сега? Четете ли …
Тошо Тошев: Не ми задавай този въпрос, няма да ти отговоря.
Репортер: Зададох го вече.
Тошо Тошев: Е, нищо. Аз няма да ти отговоря. Друг?
Репортер: Кога за последно…
Тошо Тошев: Май, че ти отговорих всъщност.
Репортер: Да, да. Отговорихте ми.
Тошо Тошев: След спирането на Преса почти не чета вестници. А Преса аз го спрях, аз го създадох и аз го спрях. На 30 юли миналата година.
Репортер: Какво написахте тогава – другари и господа, не е време за печатна журналистика.
Тошо Тошев: Написах каквото написах. Който го е прочел. Да, това време не се нуждае от добри вестници.
Репортер: Опитаха ли да ви пресират, докато списвахте вестника?
Тошо Тошев: Никой не смееше да се опитва да ме пресира. Харесва ли ти този отговор? И това е една от причините.
Репортер: Финансови затруднения не ни позволиха да продължите?
Тошо Тошев: Естествено, естествено.
Репортер: Това не е ли, всъщност вашите задължения не бяха ли именно към прословутата КТБ?
Тошо Тошев: Никога не съм имал нищо общо с КТБ.
Репортер: Но имаше много подобна информация в момента, в който спряхте…
Тошо Тошев: Това не е информация. Това е дезинформация.
Репортер: Може би, защото тогава не дадохте интервю, не говорехте.
Тошо Тошев: Аз не дадох интервю. И сега на тази тема не искам да говорим. Това ми е болна тема – вестник Преса.
Репортер: Липсва ви?
Тошо Тошев: Вестник Преса? Липсва ми, да. Имала ли си тежък случай, дано не си – да загубиш много близък човек в семейството си?
Репортер: Имала съм, разбира се.
Тошо Тошев: Добре.
Репортер: Подобно е?
Тошо Тошев: Ами, както искаш, така.
Репортер: Защото ме нарекохте преди малко куражлия. Аз ще ви спомена още едно име, защото то е ключово за вестникарския пазар и за вестникарството в наши дни – Делян Пеевски.
Тошо Тошев: Да, какво?
Репортер: Каква е неговата роля в жълтия океан?
Тошо Тошев: Е, не мога да знам.
Репортер: Капитан?
Тошо Тошев: Не, не. Виж, за Делян Пеевски, това е сериозна тема и можем да разговаряме. Но мисля, че и двамата не сме подготвени. Непрекъснато се сипят едни неща за Делян Пеевски. Един път се осмелих да му кажа в личен разговор, ей така на крак дето се вика – Делян, ти, ако отслабнеш 30-40 кг, ще започнат да не те забелязват. Защото аз нищо сериозно не съм чул или прочел като упрек срещу него. Кажи ми едно нещо, което той е направил злодейско.
Репортер: Приятел ли ви е?
Тошо Тошев: Не. Но го познавам.
Репортер: Имали ли сте от него предложения да оглавите някой вестник, защото човекът е влиятелен…
Тошо Тошев: Е, чакай сега, ти отиваш много, много встрани. Сега ще кажеш – имал ли съм предложения от Бриджита, защото ми е връстничка?
Репортер: Това също е интересно.
Тошо Тошев: Интересно е, да. Но няма да ти отговоря, ако ме попиташ, нали така. Аз съм имал много предложения от различни хора.
Репортер: Добре, не може да не ви се работи.
Тошо Тошев: Но това са… Виж сега, това са конфиденциални разговори, особено когато не са се случили.
Репортер: Не може да не ви се работи. Намирам ви в кабинета ви.
Тошо Тошев: Работи ми се.
Репортер: Не може да не ми се списва вестник.
Тошо Тошев: Защо мислиш, че аз не работя?
Репортер: Имам предвид вестникарство.
Тошо Тошев: Да, ама няма въздух за вестникарство. Никой не иска, никой не иска силни, свободни вестници. Никой. И Бойко Борисов не иска, и Симеон Сакскобургготски не искаше, макар че при него се работеше добре. Той не се опитваше да потиска вестниците. Не, никой. Ако ти ми кажеш, че някой от големите политици… Най-големият спонсор на вестници в момента, въобще на медиите е държавата. Което е отвратително. То е отвратително.
Репортер: Казвали ли сте го това нещо в очите на Бойко Борисов? Тук ми прави компания отдясно.
Тошо Тошев: Казвал съм му всичко на Бойко Борисов, което би могла да се сетиш.
Репортер: И той какво ви отговаря?
Тошо Тошев: Е, какво ми отговаря?
Репортер: И това е конфиденциално?
Тошо Тошев: Ами, разбира се. Ако има нещо, ще го напиша в книгата, която сега пиша. А, ето едно от нещата, които правя в момента. Ти каза – какво правя, нали, не се ли чувствам като без работа. Не, не се чувствам. Пиша.

www.capital.bg I 01.09.2014г. 

Компанията планира да изнася повече продукция с нови договори

Производителят на лекарства и медицински консумативи "Медика" смята да използва помощ от "Софарма" в маркетинга и продажбите си, стана ясно от поканата за общо събрания на акционерите на "Медика". То е насрочено за 30 септември и на него ще се гласуват предложенията на ръководството за две големи сделки със свързаната компания – едната е за маркетинг, а другата е за пласиране на продуктите на "Медика" от представителства на "Софарма" в държави извън България.

Изпълнителният директор на "Медика" Стойчо Пангев уточни пред "Капитал Daily", че се надяват с всеки един от новите договори да направят икономия на разходи и да увеличат продажбите си. По отчет само за първото полугодие на тази година разходите им за продажби са 1.7 млн. лв., малко по-малко, отколкото за същото време на миналата година. Годишните разходи за маркетинг активности и търговия са около 3.6 млн. лв., показват отчетите. Досега "Медика" поддържа собствено звено за маркетинг и реклама, както и дистрибутор. За последния засега няма предложение да се закрива.

Предложението е годишните разходи за маркетинга да не надвишават 1 млн. лв. "Медика" е част от групата на "Софарма" – по-голямата компания държи пряко близо 11% от капитала й, а контролният дял от 83.5% е притежание на "Доверие Капитал", което е част от "Доверие обединен холдинг". "Софарма" и холдингът са свързани чрез Огнян Донев, който е и в надзора на "Медика". В групата е и най-големият по оборот доставчик на лекарства "Софарма трейдинг".

Реклама и износ

"Предстои гласуването на предложения за два договора – единият е за маркетинг и предвижда да плащаме до 5 млн. лв. за пет години, а в замяна да използваме специалистите и каналите за популяризиране на "Софарма", обясни Стойчо Пангев. По думите му крайната сума за възнаграждението вероятно ще е по-малка от 5 млн. лв., които са заложени като горна граница. Другото предложение към акционерите е "Медика" да продава на "Софарма" свои продукти с цел експорт. За сключването на сделките се иска одобрение от общото събрание, защото представляват голям дял от активите на дружеството. На събранието няма да имат право на глас заинтересуваните от бъдещите договори лица. "Не предвиждаме промяна на маркетинговата ни политика, със сигурност от договорите ще имаме ползи. Досега с рекламата и маркетинга се е занимавало нашето търговско звено, сега планираме да разширим тази дейност", уточни Стойчо Пангев. От "Софарма" обясниха, че това са нормални търговски сделки, в които няма нещо особено.

Подобрение на експорта

Отчетът на "Медика" показва ръст в износа за първото шестмесечие, като спрямо същия период на миналата година увеличението е с 62% до 2.55 млн. лв. За сравнение – приходите от българския пазар надминават 7 млн. лв. В доклада към материалите за общото събрание е изброено подробно с кои дружества на "Софарма" зад граница ще се сключат договори за износ на продукция на "Медика" и на каква стойност ще е всеки от тях. За Украйна ще е за 30 млн. лв., а договорите за износ в Полша и Латвия ще са за по 3 млн. лв. във всяка държава. Всички стойности са без ДДС, а договорите са за по пет години, става ясно от материалите. На общото събрание ще бъде гласувано и предложение за преместване на "Медика" в офиси на "Софарма тауър" на ул. "Лъчезар Станчев" в София. Компанията ще е там под наем, а наемодател е "Софарма имоти". Ако акционерите одобрят, преместването ще е след 1 ноември, а за следващите пет години компанията ще плати общо 600 хил. лв. наем без ДДС. За първото полугодие "Медика" има общо 1.22 млн. лв. печалба при 391 хил. лв. година по-рано. Приходите за периода за нараснали с над 9% до 9.75 млн. лв., а активите са оценени на 28.3 млн. лв. 

Оригинална публикация 

www.pik.bg | 12.03.2013

Софийската градска прокуратура прекрати разследването за “пране на пари” срещу мажоритарните собственици на „Медийна група България Холдинг“ Любомир Павлов и Огнян Донев в края на миналата седмица. На 15 януари тази година Христо Грозев е депозирал молба, с която се отрича, че той и неговите съдружници са ощетени от Любомир Павлов и дори прилага сключено помежду им споразумение, пише прокурор Димитър Младенов, цитиран от Би Ти Ви. ПИК потърси мнението на бившия съдружник на “Медийна група България”, за да разберем отрича ли се от твърденията си за пране на пари на Донев и Павлов.

- Г-н Грозев, на 15 януари сте подписали търговско споразумение с бившите си съдружници Любомир Павлов и Огнян Донев, а според Би Ти Ви сте депозирали и молба, с която се отричате от обвиненията срещу тях. Как ще коментирате?

- Не мога да намеря пълният текст на прокурорското решение. Но трябва да ви кажа, че никога не съм се отричал от обвиненията и дори не мога да си обясня как един прокурор може да напише неистина. Няма правна форма, по която да се отрека от думите си. Второ – никога не бих го направил. Трето – не само не съм се отричал от обвиненията, но няколко дни след 15 януари при разпит пред Националната Следствена служба повторих, че категорично потвърждавам всички показания. Дори не мога да повярвам, че един прокурор е написал неистини.

- Колко са делата за пране на пари срещу бившите ви съдружници Донев и Павлов?

- Делата, които са заведени по мои сигнали, са две. Едното е за данъчни измами и пране на пари в особено големи размери срещу българската фирма на Огнян Донев, участвала в покупката на медийните дялове. По това дело има повдигнати обвинения срещу Огнян Донев и финансовия директор на “Софарма” Борис Борисов (бел. ред. – фармацевтичният бос е обвинен, че през 2006 г. управляваното от него дружество „Елфарма” е сключило с 4 свързани фирми 7 сделки за продажба на акции на „Софарма”). Делото си продължава и тези обвинения си стоят. Прекратено е само делото за дяловете на “Медийна група България”.

- Да уточним за широката публика – какво все пак е споразумението, което подписахте на 15 януари?

- Това е споразумение между мен и адвокатите на г-жа Венелина Гочева, което включва обещания ние с Карл фон Хабсбург да си получим това, което сме инвестирали. След като се запознаем с финансовите резултати и получим своя дял, и двете страни да прекратим търговските дела – изрично повтарям: търговските, а не наказателните дела.

- Ако не могат да ви изплатят дяловете, има ли опция, според която да ви поканят в Пресгрупата? Съществува слух, че ще замените Светлана Джамджиева като главен редактор в “Труд”?

- Не мога да се похваля, че това е факт. Първо това трябва да ми бъде оформено като предложение, защото все още е опция, която виси във въздуха. Второ, за да приема подобно предложение трябва да съм наясно с финансовите дела на “Труд” в настоящия момент, защото може да се окаже абсолютно неизгодно. За момента нямам никаква информация за това. Надявам се при приключване на сделката до седмица да ми бъдат предоставени документите, а ние с Хабсбург да седнем и да решим струва ли си да влизаме в Пресгрупата. Вярно е, че това е моето огромно желание, но ако се окаже, че “Труд” е черна дупка, ще е безсмислено.

- Кога ще пресечете финала на сагата за сделката на “Медийна група България”?

- Нямам официална информация. Предполагам, в рамките на седмица да паднат запорите на Огнян Донев и Любомир Павлов и ще се финализира сделката.

Оригинална публикация 

Няколко месеца преди изборите Икономическа полиция нахлува в офисите на телевизионна станция с обвинения в укриване на данъци.
Властите обясняват, че медиите са като всички останали фирми и носят еднаква отговорност за нарушаване на законите. Това се случи миналата седмица с близката до "Булсатком" телевизия TV+, но истината е, че този филм вече са го давали и по други канали.
През 2000 г. икономическа полиция нахлува в редакцията на руската NTV, придружавана от прокуратурата, която повдига обвинения за данъчни престъпления. По това време телевизията е една от малкото опозиционни медии в началото на първия мандат на Пу-тин. След още няколко подобни акции тя се влива в общия послушен тон.
През 2010 г. същото се случва в Македония. Данъчни, придружени от спецчасти на полицията, нахлуват в редакцията на опозиционната телевизия A1 и я претърсват, след което повдигат обвинения в данъчни злоупотреби.
През 2012 г., три месеца преди парламентарните избори в Украйна, в офиса на критичния към властта тв канал TVi влиза данъчна полиция и после се повдигат обвинение на собственика за избягване на данъци.
Естествено, че на този фон претърсването от Икономическа полиция в редакцията на TV+ изглежда мракобесно. В българския си вариант обаче този сюжет има различни нюанси. Той изглежда не толкова като акция на държавата да се справи с независима и критична към нея медия, колкото че държавата (в случая прокуратурата и полицията) се използва, за да се окаже натиск на бизнес конкурент. Образуването на проверката идва в момент, когато неявният собственик на TV+ "Булсатком" се намира в сериозен спор с bTV и TV7. Последният канал е част от орбитата компании около мажоритарния собственик в Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев. Той от своя страна е показвал поне в един публично известен случай (със собствениците на "Труд" и "24 часа" Огнян Донев и Любомир Павлов),
че има начин да използва прокуратурата като средство за натиск над неудобни конкуренти. Съвпадението във времето, както и изключително експедитивните действия на прокуратурата предизвикаха сериозни съмнения, че обвинението е взело страна в един търговски спор. Заради скорошното купуване на БТК кръгът около КТБ има и друга полза от натиска над "Булсатком". Сателитният оператор е най-големият телевизионен разпространител в България. През последните години те-лекомите се опитват да компенсират спада в ръста на печалбите си с предлагане на пакетни услуги и да купуват доставчици на интернет и телевизия. "Булсатком" обаче избра друга стратегия – вместо да се продаде на някой от телекомите, той реши сам да стане такъв и получи лиценз за мобилен оператор. Това го превръща в заплаха за плановете на големите оператори и най-вече на БТК, която на етапа догонва "Глобул" и "Мобилтел".
Поставена в този контекст, акцията на прокуратурата и Икономическа полиция трудно може да изглежда като

Обикновено рутинно действие

Според изнесената от държавното обвинение информация до МВР е бил подаден сигнал от служител на TV+. Икономическа полиция е извършила проверка и е изпратила резултатите от прокуратурата, която на 3 януари е образувала досъдебно производство. Пред съдия е бил разпитан служител на телевизията, а след като магистрат от Софийския градски съд е дал разрешение, в сряда -шест дни след образуването на делото, полицията отива на претърсване и изземване на доказателства в офиса на TV+. Досъ-ебното производство е за укриване на данъчни задължения. Според говорителя на СГП Румяна Арнаудова разследващите са имали информация, че служителите на телевизията получават по трудов договор сума, по-ниска от реалната им заплата, което означавало, че има доходи на дружеството, които не са декларирани.
"Предвид прекомерната натовареност на колегите в градската прокуратура подобни срокове на проверката и процесуално-следствени действия показват, че към производството е имало специално отношение", коментира прокурор от Върховната касационна прокуратура, пожелал анонимност поради естеството на темата. "Колегите сами признаха, че са имали информация за разминаване между заплатите по трудов договор и реално получаваните пари във фирмата. Не познавам преписката, но това не е информация, заради която влизаш на претърсване, още повече в медия. Ако ще преследваме тази практика, а обществена тайна е, че е масова, нека направим както с предишните акции – летя се с хеликоптери, снимаха се лимузини, но поне външно изглеждаше, че проверката е за всички", казва обвинителят. Той коментира още, че е интересно защо не е наредена данъчна ревизия, преди да се премине към подобно действие.
Според статистиката на СГП обвиненията по чл. 255 (по който е образувано делото), които са внесени в съда през 2011 г., са общо 102. Зам. градският прокурор на София и ръководител на звеното за данъчни престъпления Роман Василев отрече всякаква тенденциозност в операцията и каза, че става дума за рутинни действия.
Но когато подобни акции се случват точно по време на една търговска война, съвпаденията стават твърде много, за да се говори за рутинна проверка. Наскоро бившият главен прокурор Борис Велчев беше заявил, че "знае лекотата", с която едно лице може да бъде привлечено към наказателна отговорност, и как "бизнес конкуренти могат да разчистят сметката чрез "услугата" на някой прокурор да започне наказателно преследване и скоро след това да го прекрати поради необоснованост".
"Принципно посегателствата по този начин са повече от смущаващи. Но качеството "медия" не може да дава имунитет срещу наказателно преследване. Най-опасното обаче е, когато подобни действия са свързани с журналисти", коментира случая след клетвата си и новият главен прокурор Сотир Цацаров. Според него проблемът е наказателното преследване само по себе си да не се превръща в средство за натиск върху медия, която и да е тя, защото примерно е изразила неудобни позиции или в "даден момент е била неудобна финансово на медийния пазар".

Теория и практика на конспирацията

Причините "Булсатком" в момента да е в окото на ураган от интереси са няколко. От една страна, собствениците на bTV (американската Central European Media Enterprises, CME) изпитват спад на приходите и печалбата и заради това българското й дружество настоява за драстично увеличение на таксите, плащани от тв доставчиците. Най-големият от тях е "Булсатком" и е нормално той да бъде най-силно притиснат. От друга, предстои цифровизация на ефира и това принуждава телевизиите да поискат по-силни позиции пред разпространителите на съдържание.
И може би най-важното – българската част. "Булсатком" опитва да навлезе на пазара на мобилни комуникации, при това имайки вече солиден тв бизнес. Това няма как да се хареса на съществуващите оператори, които от доста време инвестират сериозни ресурси, за да вземат дял именно от телевизионния и интернет сектор. В позицията на напредващ, но все още догонващ и на мобилния, и на телевизионния пазар, е БТК. Която пък наскоро беше купена от собственика на Корпоративна търговска банка Цветан Василев в тандем с руската VTB. С кръга пак на Василев се свързва TV7. По неофициална информация от няколко източника търговската война между самата bTV и "Булсатком" също не е стартирала без подкрепата на този кръг.
"Булсатком" вероятно е стратегически интересен за компаниите в орбитата на Цветан Василев и по друга причина. Начинът, по който тази група влезе на вестникарския пазар, показва, че тя не се интересува само от медиите, а иска да контролира и дистрибуцията им. Според малкото останали независими разпространители на печатни издания тя упражнява влияние върху почти целия разпространителски пазар. Когато контролираш дистрибуцията, това ти дава власт и върху останалите участници на него, без да е
нужно да ги притежаваш. На телевизионния пазар започва да се случва нещо подобно. Освен инвестициите в медии близки до Цветан Василев компании притежават НУРТС – която разпространява тв сигнала в ефира. Групата контролира и мултиплексите – платформите, чрез които ще се излъчва след цифровизацията. По-голямата и по-платежоспособна част от тв зрителите в България обаче са свързали телевизорите си с кабел или сателит и така контролът върху ефирното излъчване не е достатъчно ефективен.
Ако се съди обаче по думите на единия от собствениците на "Булсатком" – Пламен Генчев, в стратегията му не влиза нито продажба, нито спиране на някой от проектите (вижте повече в другия текст).
Извън бизнес конкретиката не без значение е и това, че когато преди изборите се нуждаеш от политическа реклама, какъвто е случаят с ГЕРБ, всеки нов канал към публиката е важен. Защото колкото наближава вотът, "приятелските" медии като TV7 и bTV стават баласт, който по-скоро ще пречи на управляващите, отколкото ще им помага. Така че освен за пазара мръсната битка е и за избирателите.
В политически план обаче акцията в офиса на TV+ може да донесе и негативи на властта. Управлението на ГЕРБ вероятно не е предизвикало директно проверката на прокуратурата, но със сигурност ще понесе последствията от нея. Тази схема за натиск може и да е сработвала в други случаи, но сегашният придоби от началото огромна публичност. Това вреди сериозно на ГЕРБ. До момента управляващите не правят нищо, за да опровергаят съмненията, че действията на прокуратурата са станали без тяхната санкция. В същото време с грубата си намеса и кадруване в съдебната система ГЕРБ показаха, че по-скоро толерират използването на прокуратурата за разчистване на сметки. Но сега дори и да опитат да намалят щетите, трудно ще могат да избягат от обвиненията, че са създали среда, която позволява на държавни чиновници от ниско ниво да злоупотребяват с власт.
И така вчера бяха вестниците, после пазарът на цигари, а днес е ред на телевизионния пазар. Утре може и да сте вие. Ако имате сравнително печеливш бизнес с добра перспектива, изградени взаимоотношения с партньори (доставчици, кредитори, ключови клиенти), ако бизнесът ви е включен във вертикална структура с възможност за проникване по цялата верига, вече знаете какво може да ви се случи. Накратко, ще получите предложение, на което ще ви е трудно да откажете. Защото, ако го направите, срещу вас ще е прокуратурата, Икономическа полиция, данъчните, общинските власти… С две думи – срещу вас е държавата.
***
Мнение
■ Александър Кашъмов, адвокат във фондация "Програма достъп до информация": "По принцип всяка форма на претърсване и изземване има отношение към свободата на словото в медиите. Показността в подобни случаи е неуместна. Да, медиите подлежат на проверка, но утре всеки може да е на мястото на TV+. Затова техният казус трябва да се следи изключително внимателно. Когато се правят данъчни проверки, е добре да се знае, че всяка медия подлежи на тях и не трябва да има усещане за привилегированост на една медия за сметка на друга. Но не може злоупотреби, които могат да се докажат с документи, да са повод за показни акции."

Стр. 14 – 15 

в. Дума | 10.01.2013

С административни хватки "Инвестбанк", оглавявана от Петя Славова, успя тихомълком да придобие собствеността върху "Медийна група България Холдинг", под чиято шапка са вестниците "24 часа" и "Труд", съобщи "Галерия". На 21 декември, в последния работен ден на 2012 г., "Инвестбанк" и медийната група, представлявана от Любомир Павлов и Венелина Гочева, сключват договор, с който банката отпуска на медийната група кредит в размер на 15 млн. евро. По този начин Славова изкупува дълга на вестникарското издателство към "Уникредит Булбанк" срещу залог от дружествените дялове на "Медийна група България холдинг" в изданията на холдинга. Според договора "Инвестбанк" получава право върху настоящи и бъдещи вземания по сключени договори от и над 100 хил. лв.
До схемата за промяна на собствеността се стигна след поредица от скандали, свързани с бившите издания на ВАЦ. Любомир Павлов и Огнян Донев влязоха в остри пререкания с бившия си съдружник Христо Грозев, който дори наложи временен запор върху собствеността на издателската група. Заваляха поредица дела около неизясненото преразпределение на дяловете в медийната група. Разследване за пране на пари срещу Донев и Павлов, инициирано от материали в конкурентни медии, доведе до запориране на имотите им. Появиха се и информации, че премиерът Бойко Борисов се е срещнал с бизнесмените и ги е убедил да се откажат от медийния бизнес. Бившата главна редакторка на "24 часа" Венелина Гочева стана изпълнителен директор на холдинга, а в изданията на "Труд" и "24 часа" започна поредната вълна съкращения и рокади в ръководните постове.

Стр. 4 

Capital.bg I 4.12.2012

Бившият главен редактор на "24 часа" става управител на дружеството

След половин година затишие в "Медийна група България холдинг" – фирмата издател на всекидневниците "Труд" и "24 часа" започнаха промени.

Кредиторът, в който е заложен целият холдинг – Уникредит Булбанк е прехвърлил заема от 10 млн. евро на "Инвестбанк", а бившият главен редактор на "24 часа" Венелина Гочева е официално вписана като управител. Освен това миналата седмица частен съдебен изпълнител е вдигнал запора, които имаше над дяловете на Любомир Павлов в холдинга заради негов дълг към друг издател – Недялко Недялков. Всичко това става ясно от справка в Търговския регистър.

От имотния регистър разбираме, че през септември фирмата Венелина Гочева "Нюз Про" ООД е дала заем от 11.7 млн. лв. на "Медийна група България холдинг" срещу ипотеката на сградата на полиграфическия комбинат и земята под него. По неофициална информация усвоената част от кредита е била само 1 млн. лв. На 15 ноември "Нюз Про" прави второ вписване в регистъра на ипотека, този път срещу заем от 1.7 млн. лв.

Тези маневри показват, че явно има подготовка за прехвърляне на собствеността на "Медийна група България холдинг", където съдружници към момента са бизнесмените Огнян Донев и Любомир Павлов (с общо 83%). Фирмата "БГ Принтмедия" има 17%. В това дружество 47% са на Любомир Павлов, а останалите 53% се държат от австрийското "БГ Приватинвест Гмбх", в което акционери са Христо Грозев и Карл Хабсбург.

Фактическото прехвърляне на дяловете на Донев и Павлов ще може да се случи чак когато над тях бъде вдигнат запора, който беше наложен по искане на прокуратурата заради разследването за пране на пари, по което двамата са обвиняеми.

В началото на лятото кръг от магистрати, и бивши колеги на депутата от ДПС Делян Пеевски (чиято майка държи медийната група, издаваща вестниците Телеграф, Монитор, Политика и Уикенд) организираха наказателно преследване срещу Павлов и Донев. Именно по това досъдебно производство са запорирани дяловете им в холдинга.

Междувременно върху дяловете на Павлов беше наложен и друг запор – заради негов дълг от 1 млн. евро към друг издател – Недялко Недялков. Този запор е бил вдигнат миналата седмица. Недялков беше съдружник с Павлов в жълтия всекидневник България Днес, но в последствие се оттегли, за да създаде интернет сайта Пик БГ.

Любомир Павлов не вдигаше мобилния телефон, а неговата секретарка каза, че ще предаде за обаждането. Същото заяви и секретарката на Венелина Гочева. Председателят на Надзорния съвет на Инвестбанк Петя Славова не отговаряше на мобилния си телефон, а PR на банката Маргарита Атанасова каза, че ще може да отговори след редакционното приключване на броя. От Булбанк заявиха, че не коментират отношения с клиенти.

Новата банка

Промяна наскоро имаше и около новия кредитор. През лятото капиталът на "Инвестбанк" беше увеличен, след като бизнесменът от Оман Адил Саид Ахмед ал Шанфари придоби 29 761 905 акции с право на глас (около 25% от банката.) Преди три години друг инвеститор от Оман влезе и в Корпоративна търговска банка на Цветан Василев, като придоби 30%.

Оригинална публикация 

www.mediapool.bg | 15.11.2012

Доскорошният партньор на Любомир Павлов и Огнян Донев и съсобственик във вестник "България днес" Недялко Недялков е запорирал дружествените дялове на Павлов в "Медийната група България холдинг" ООД поради неплатени над 1 млн евро.
През септември т.г. Недялков напусна жълтия всекидневник "България днес", част от медийната група на Донев и Павлов, като поиска да му бъде изплатен делът във вестника (33%). Това стана по времето, когато пресгрупата бе оглавена от Венелина Гочева, а Любомир Павлов се оттегли от ръководството й.
Недялков е поискал запора на 2 ноември в кантората на частния съдебен изпълнител Стоян Якимов на "Солунска" 7 въз основа на изпълнителен лист, издаден по гражданско дело 50318/2012 на СРС.
Частният съдебен изпълнител налага запора заради неплащането на 1 милион главница, 60 хил. евро лихви и 67 120 лева – разноски по делото, 74 400 лв. адвокатски хонорар, 1591 лв. – обикновена такса и 82370 лева – пропорционална такса. Запорното съобщение връчено на 5 ноември.
Върху изданията в медийната група има още един запор в полза на "Уникредит Булбанк", която е кредитор на групата с 25 млн. евро. Прокуратурата също е наложила запор върху активи на групата заради разследването срещу Донев и Павлов по обвиненията за пране на пари и финансови измами.

в. България днес | Костадин БОРИСОВ, Afera.bg | 26.07.2012

Собствениците на вестниците "Труд" и "24 часа" Огнян Донев и Любомир Павлов са подложени на убийствен натиск от страна на управляващата партия ГЕРБ да продават "Медийна група България".
Медийната група на Донев и Павлов трябвало да бъде завладяна от близката до премиера и ДПС вестникарска група, управлявана от депутата на Доган – Делян Пеевски и майка му Ирена Кръстева. През последните три години вестниците им добиха славата като личната шпицкоманда на Борисов за разправа с реалните му и измислени политически и икономически врагове.
"Монитор",, "Телеграф", "Уикенд", "Всеки ден", Тв7 и гравитиращите около тях информационни сайтове са използвани за мръсни поръчки на Борисов срещу неудобни политици, бизнесмени и журналисти, които критикуват премиера и "уникалния" му вътрешен министър Цветан Цветанов.
Натискът срещу Донев и Павлов да се разделят с медиите си е част от познатата схема за завладяване на чужд бизнес и е използвана през последните три години от едноличния управник на България. По този начин бе иззет част от бизнеса на Октопода Алексей Петров, Дамбовеца, Гриша Ганчев и много други.
Силовото отстраняване на Донев и Павлов трябва да стане факт до края на годината или в краен случай до парламентарните избори догодина. Бойко Борисов бил убеден, че все по-опозиционните "Труд" и "24 часа" ще играят за политическите му опоненти на предизборната кампания за вота. Това е й причината самовлюбеният и нетърпящ критика премиер да даде "зелена светлина" за прокурорските и медийните акции на изданията около Корпоративна банка лично срещу Огнян Донев и Любомир Павлов.
До момента срещу Любомир Павлов прокуратурата повдигна три обвинения – за документно престъпление, за използване на документи с невярно съдържание и за пране на пари,
а Столичният общински съвет поиска прокуратурата да възобнови делото срещу него за Общинска банка. Донев пък се сдоби с две обвинения – за пране на пари и данъчни престъпления, които по твърденията на прокуратурата ощетили държавния бюджет с 63 млн. лв.
За да подсили натиска, Борисов изпратил свои хора до двамата обвинеями, които им заявили директно, че единственият изход за тях е да продадат медийната група на Цветан
Василев и да се оттеглят в чужбина.
Политико-съдебните акции срещу босовете на "Труд" и "24 часа" започват, след като Любомир Павлов участва в медийна дискусия в Брюксел, на която се оплака от оказваната от правителството на ГЕРБ държавна подкрепа на Корпоративна търговска банка и медиите й. Както е известно, в момента държавните предприятия държат на спестовни влогове с годишна лихва от 2-3 процента над 1 млрд. лева в трезора. С евтиния държавен ресурс Василев купува опозиционни медии, след което ги превръща в клакьори на властта. В резултат на изслушването на Павлов Европейската комисия образува проверка по случая, а през септември у нас ще пристигнат комисари, които лично ще се запознаят с медийната среда в България и ще потърсят
отговорност
от Борисов защо държавата подпомага частен бизнес с непазарни средства.
Депутати от ГЕРБ разказват, че яростта на Борисов се засилила от факта, че близки до медийната група журналисти са подали и сигнал за криминалното му минало в Европейската комисия. На 12 юли Специалната комисия по организираната престъпност, корупцията и прането на пари към Европарламента отложи за септември разследването на мутренския период на Бойко Борисов.

Стр. 12-13

Mediapool.bg I 25.06.2012

"Труд" и "24 часа"към читателите: Монополисти ви пречат да ни четете

Разпространителската фирма на Делян Пеевски: Уронват доброто име и репутацията ни

Войната между основните групировки на вестникарския пазар, ескалирала през последния месец, се пренесе и в разпространението на вестниците. В понеделник ръководствата на изданията от "Медийна група България", собственост на Любомир Павлов и Огнян Донев, се обърнаха към читателите си с извинение заради "временните трудности" с разпространението на вестниците "Труд" и "24 часа".

В обръщението към читателите се твърди, че виновни за тези трудности са "Национална агенция за разпространение" (НАР) и свързани с нея и с депутата от ДПС Делян Пеевски фирми. Те дължали на "Медийна група България" над 1 милион лева за продадени вестници.

"Въпреки нашите многократни покани, те не се издължават и затова бяхме принудени да спрем да им даваме вестници на консигнация. Смятаме, че тяхното неплащане е умишлено и има за цел налагане на медиен монопол чрез непазарни средства", се казва в текста.

Проблемите с разпространението били преодоляни на повечето места, но заради монополното положение имало недостиг на вестници във Варна, в Бургас и крайморските общини.

В друга публикация на "Труд" се твърди, че десетки малки разпространителски фирми са подложени на натиск от Национална агенция за разпространение да спрат продажбата на вестниците "Труд" и "24 часа". Обещавани им били допълнителни стимули, а някои от тях били директно заплашвани, че ще бъдат фалирани, ако вземат двата вестника чрез официалния им дистрибутор – агенция "Стрела”.

НАР и свързаните с депутата от ДПС Делян Пеевски разпространителски фирми, държат 60-65 % от пазара, се посочва в публикацията и се твърди, че "от месеци тази групировка "натиска” тиражите на двата най-влиятелни всекидневника – „Труд” и „24 часа”, задържа умишлено в складове количества от нашите вестници и отказва да плати за получената стока".

В понеделник от НАР отговориха на атаката с открито писмо до медиите.

"Ние, "Национална Агенция Разпространение”, като един от водещите разпространители на вестници и печатни издания в страната, категорично се противопоставяме на провокациите и грубите инсинуации, на които сме подложени в последно време от страна на издателствата на вестниците "24 Часа”, "Труд”, "168 Часа” и "България Днес” и техния изключителен дистрибутор "Агенция Стрела”, всички собственост на скандалните бизнесмени Любомир Павлов и Огнян Донев, срещу които само преди дни прокуратурата повдигна обвинение за "пране на пари”. В петък (22.06.2012 г.) провокациите стигнаха своя връх, като "Агенция Стрела” спря доставките на вестниците за НАР, без каквото и да е предварително уведомление и/или каквато и да е основателна причина. Нещо повече, бе публикувано съобщение, съдържащо уронващи доброто име и репутацията на нашата дистрибуторска фирма твърдения, което за пореден път доказва, че притежаваната от Павлов и Донев дистрибуторска фирма "Агенция Стрела” грубо нарушава принципите на добросъвестността и лоялната конкуренция”, се казва в писмото.

Оригинална публикация