БТВ, Тази неделя | 21.02.2016 | 09:43

Тема: Кръговете около властта; Спрените обществени поръчки; Властта и медиите
Гост: Иво Прокопиев, бизнесмен

Водещ: За отраженията в огледалото, за кръговете около властта и за спрените обществени поръчки на стойност 2 млрд. лв. през последните дни. Гост ми е бизнесменът Иво Прокопиев. Добро утро.
Иво Прокопиев: Добро утро.
Водещ: Здравейте. Да започнем с едно много кратко видео за това кой какво вижда, когато се погледне в огледалото и да коментираме с вас.

Делян Пеевски: Премиерът е хубаво сега да се погледне в огледалото и да види дали не вижда Прокопиев и кръга Капитал в него.
Бойко Борисов: В огледалото винаги съм виждал себе си. А пък, когато си дадох сметка след Лондон, за което благодаря на това момче, че дори може да витае съмнение върху моята честност и принципност, мисля, че реакциите са повече от ясни. И трябва да ви кажа, че амбициите са ни да направим България пример. Ще го направя.

Водещ: Така, Делян Пеевски и премиерът Бойко Борисов. Попадате и вие в окото на бурята. Кого виждате, г-н Прокопиев, вие, когато погледнете огледалото?
Иво Прокопиев: Аз в моето си огледало виждам себе си. Чат-пат някой член от семейството покрай мен. Но наистина, ако някой премиер на България, който и да е той, било г-н Борисов или някой друг започна да вижда и някой друг в собственото си огледало, значи, че дните му на този пост са преброени.
Водещ: Защо обаче г-н Делян Пеевски смята, че когато премиерът се погледне в огледалото, вижда вас и вашия икономически кръг?
Иво Прокопиев: Много хора си задават този въпрос. Защото някак си много непропорционално моето име излезе покрай този скандал с обществените поръчки, при положение, че практически целият ни бизнес е много далеч от държавата и напълно съзнателно не само не получаваме никакви обществени поръчки, а гледам да нямаме никакви допирни точки с държавата точно поради …
Водещ: Не сте ли засегнат поради спирането сега на обществените поръчки?
Иво Прокопиев: По никакъв начин.
Водещ: Защото упорито се говори, че сте имал големи интереси към изработването на новите лични карти и обществената поръчка, която беше спряна, за около 500 млн. лв.
Иво Прокопиев: Да, видях, че има такава кампания. Но тя няма нищо общо с истината. В смисъл, абсолютно по никакъв начин нямам връзка с тази поръчка. Дори се опитах да разбера за какво е. Не успях да разбера за какво става въпрос.
Водещ: Познавате ли Васил Величков, съветник на министър Бъчварова?
Иво Прокопиев: Познавам го. Но не виждам в това някакво основание…
Водещ: Връзката, която се прави е между него, вас и Саша Безуханова, бившата шефка на Хюлет Пакард. Твърди се, че този човек, Васил Величков е вашата връзка към пътя на милионите, които се дават за електронно управление.
Иво Прокопиев: Това са съвсем такива свободни интерпретации. Нямам нищо общо с тази поръчка, нито по някакъв начин интересите, които имам могат да имат общо с този тип дейност. Това беше направено, за да се поддържа този мит, нали, че има два враждуващи кръга в обществото, че аз имам някаква лична битка с г-н Пеевски. Това въобще не е така.
Водещ: Това щях да ви питам – какви са отношенията ви с г-н Пеевски?
Иво Прокопиев: Никакви. Аз нямам никакво отношение към г-н Пеевски, никога не съм имал. Нито го познавам, нито съм го виждал. Честно казано, не държа и да го виждам. Това, което става е, че в момента наблюдаваме рухването по някакъв начин на схемата КТБ 2. Защото този модел с концентрация на обществения ресурс на едно място, които политиците да използват за това, за което им е удобно – да си финансират медии, които ги хвалят, да финансират собствени по някакъв начин политически проект, да финансират оплюването на своите обществени опоненти, това го виждахме в КТБ, нали, как бяха концентрирани държавните депозити в банката, как след това заради голямото проспиване от всички възможни регулатори, от всички системи, които трябваше да предопределят, да спрат разрастването на тази пирамида във времето, системите за защита не сработиха и в крайна сметка пирамидата рухна с цената на 4 млрд. лв. за българското общество и за българските данъкоплатци.
Водещ: Казвате оплюване на опонентите, въобще медийната част в цялата тази история е много важна.
Иво Прокопиев: Ако мога само да довърша, защото това с обществените поръчки е същото, просто източникът на парите не са спестяванията на хората, а са в голямата си степен европейските пари. Нали, Европа гледа как България харчи парите на европейските данъкоплатци. И в една немалка степен вече и наши пари, български пари от българския бюджет. 20-30% от това финансиране е от българския бюджет. Така че насочването на тези поръчки в една гигантска схема, защото практически, ако погледнете назад във времето, 4-5 фирми печелят всички големи инфраструктурни проекти, нито една чужда последните години.
Водещ: Тези 4-5 фирми с кого са свързани?
Иво Прокопиев: Ами, по някакъв начин с тези, които са на власт, главно с г-н Пеевски. Всъщност големият проблем на това, на образа с огледалото, ако се върнем на първия въпрос, че сянката на г-н Пеевски много дълго време витае в огледалото на българския премиер, който и да е той.
Водещ: Ама нека да кажем, че г-н Пеевски ден или часове, след като беше спряна поръчката на Хемус, каза, че той няма никакъв интерес към тази сделка.
Иво Прокопиев: Ами, това той може да го е казал, но не непременно е вярно. Защото пък други, двама български премиер, според мен, трябва да им вярвате вие… Ако си спомняте Южен поток, когато беше извадена същата фирма Водстрой 98 от проекта Южен поток, тогава премиерът Орешарски каза – ние изпълнихме изискванията, извадихме фирмите на Пеевски от проекта. Сега, само преди няколко дни премиерът Борисов по същество каза същото – аз си направих собствените проучвания, има общо. Затова, за да няма съмнения, спираме поръчките за тази фирма.
Водещ: Сега, тъй като с огледалото започнахме, отварям една малка, но важна скоба, метафората тръгна от Шпигел и стацията в Шпигел за Делян Пеевски. Шпигел на немско е огледало. От тук тръгна цялата история. Имаше директни обвинения към вас и към вашите медии, че всъщност тази статия е написана под ваше давление, под давлението на Икономедия, че вие сте поръчали Делян Пеевски да бъде окепазен в авторитетно немско списание.
Иво Прокопиев: Аз лично не виждам основание да вярвам дори на дума от това, което тези медии пишат. Защото те съществуват, тези жълто-кафяви медии, както ги нарича обществото вече, те съществуват, за да разпространяват неистини, и да поддържат едно напрежение, в което постоянно искат държавата да бъде. Ако обръщате внимание, почти всеки ден има някакъв преврат. В момента, в който всеки се опита да се противопостави и да каже нещо за някоя порочна практика, изведнъж това става преврат, клатене на държавата, заплаха за стабилността и т.н.
Водещ: Да изясним кръговете, защото хората, широката аудитория, според мен, когато гледат този скандал, си казва – какво, за Бога, става; какво става в държавата. Един цитат от Делян Пеевски. Мисля, че от края на миналия месец или началото на този, той се яви в прокуратурата по повод едни определени твърдения на съдия Ченалова за това, че той влияе в съдебната система. Той отиде в прокуратурата, след което каза следното: „В тази връзка поставям въпроса – кога прокуратурата ще се сезира и по отношение на други лица, като Иво Прокопиев или Слави Трифонов, например? Кога прокуратурата ще провери дейността на свързаните с Прокопиев бизнеси, като Каолин, фотоволтаичния холдинг Солар Про, финансовия посредник Булброкърс, сделките с пенсионния фонд Доверие, както и много други, за които в публичното пространство има многобройни твърдения и сигнали за извършени нарушения”. И още мъничка част от цитата: „Или страхът от медийните атаки на кръга Капитал и от политически връзки на Пеев… на Прокопиев е по-силен и лицата от този олигархичен кръг ще продължат да бъдат свещени крави за българските правоохранителни органи”. Хайде, първо, кажете – чувствате ли се недосегаем наистина, чувствате ли се свещена крава, както твърди Делян Пеевски?
Иво Прокопиев: Първо, да ви кажа, нали, и то беше публично известно, ние сме в, така, обществения обектив вече 7-8 години, откакто Капитал пусна първото журналистическо разследване за КТБ. От тогава, това беше 2009 г., досега не е имало практически ден без ние да сме обект на някакъв вид репресия, проверка по сигнал на някой от тези хора около г-н Пеевски. Така че не само, че сме непрекъснато проверявани. Нали, всяко едно от тези неща, за които той говори, е проверявано десетки пъти.
Водещ: Притеснявате ли се за нередности в тези бизнеси, които той…
Иво Прокопиев: Не, по никакъв начин. Защото аз …
Водещ: … изброява.
Иво Прокопиев: Аз ви казах – не само, че е имало проверки, но и повечето проверки са приключили. Така че не са установени абсолютно никакви нередности.
Водещ: Колкото до политическите ви връзки?
Иво Прокопиев: До политическите връзки, в какъв смисъл? Не, това, за което става въпрос тук с тези обществени поръчки, затова пак Капитал е в центъра на вниманието. Защото вестникът много ясно е показал как тези 4-5 фирми са концентрирани милиарди в себе си. И то не е толкова проблемното това, че са концентрирали тези милиарди, а че имат съотношение на успеваемост, тоест това, за което са кандидатствали спрямо това, което са получили, е 95-98%, една от фирмите 99%. Това означава, че практически всичко, което те пожелаят, го получават. Няма такъв, не може да има такава динамика в бизнеса. нали, винаги една фирма или печели, или губи. Особено в обществените поръчки. Това няма как да не прави впечатление. Защото пак казвам, става въпрос за европейски пари в голямата си степен. ОЛАФ има функции в разследването на честността на тези обществени поръчки. И вероятно това е основната причина. Мината е една граница, от която търпимостта на Европа вече я няма към подобни практики. И в крайна сметка премиерът много правилно е разчел сигналите, които получава отвън.
Водещ: Смятате, че все пак това е натиск отвън? Колкото обаче това определение олигарх, което често пъти звучи в публичното пространство, за вас как го приемате, Иво Прокопиев олигарх ли е?
Иво Прокопиев: Като неподходящо. Защото всъщност чрез медийната група, на която аз съм издател, съм опонент практически на всички власти в последните 10-15 години. Няма как. Олигарх е този, който се възползва от властта. Аз от правителството и от властта съм търпял само негативите.
Водещ: Опонент ли сте на президента Росен Плевнелиев?
Иво Прокопиев: За някои неща съм опонент, да. В смисъл, смятам, че по някои въпроси той може да има доста по-силна и доста по-категорична позиция.
Водещ: Кои са тези въпроси, г-н Прокопиев?
Иво Прокопиев: Главно във вътрешнополитическия план. В международен план той стои много солидно и мисля, че е добър представител на България. Но във вътрешнополитически план е твърде пасивен и би могъл да има по-голяма роля при такъв колосален процес, който се развива. България в момента е на кръстопът. Тя или ще остане в семейството на европейските държави и в полето на евроатлантическите ценности, или просто ще започне някакъв период на полуразпад. Защото българските институции, за да довърша основната си теза, това, което беше и при КТБ, това е същото и при обществените поръчки – не е проблемът, че някакви хора вземат едни пари, било то европейски, проблемът е, че за да съществува такъв тип схема, национална схема буквално за крадене на обществени поръчки, всичките контролни механизми по веригата – КЗК, ВАС, прокуратура, ДАНС – те са изключени, както при КТБ, те не работят.
Водещ: Как си обяснявате пасивността на президента? Защо той е активен в международен план, но вие самият съзирате пасивност по важни въпроси, които касаят вътрешните …
Иво Прокопиев: Това не е мой въпрос, това е въпрос към него.
Водещ: Колкото до обществените поръчки, за които говорим, кажете ми кратката версия на правене на бизнес в България? Как вие направихте например първия си милион?
Иво Прокопиев: Има, това е между другото най-важният въпрос от всичко, за което говорим. Защото в последните години политиците се опитват да подменят представата за бизнеса и буквално да омаскарят всички хора, които се занимават с бизнес, свеждайки до това, че едва ли не бизнесът е усвояването на обществените поръчки и по някакъв начин взаимодействието им с политиците. Не, бизнесът е нещо съвсем различно. Има два вида бизнес – единият бизнес е този, който краде от обществения ресурс, което ние го виждаме в най-различни варианти, било през спестяванията, през …
Водещ: Още веднъж, за да е ясно – ваши фирми крадат ли от този обществен ресурс?
Иво Прокопиев: По никакъв начин, никога. Това е въпрос и на философия, и на ценности, и на избор. Мисля, че …
Водещ: Обществените поръчки са едното.
Иво Прокопиев: … с всичко, което съм направил последните 20 години, 25 вече, откакто се занимавам и с публична дейност, и с бизнес, съм показал, че аз съм точно на обратната позиция – истинският бизнес е следното нещо, той създава стойност и бизнесменът, който го прави, взема част от тази новосъздадена стойност за себе си, а другото разделя със своите служители, работници и с обществото под формата на данъци. Това е бизнесът. Това е процесът на създаване на стойност. За да може тази стойност да се създава, трябва да има среда. Това, което г-н Пеевски прави, той разбива средата за бизнес, защото всъщност корумпира и овладява основните институции, които трябва да пазят конкуренцията. Бизнес без среда за конкуренция, без среда за създаване, не е възможен. В България такова нещо в момента практически не е възможно. Затова бизнесът се е разделил на две големи половини – едната голяма половина, която усвоява, а другата голяма половина, в която аз принадлежа, гледа да няма нищо общо с държавата и колкото може да използва ситуации, които има на чисто пазарен принцип, за да създава стойност, да продава услуги и стоки, да изнася и т.н.
Водещ: Възползвал ли сте се през годините, г-н Прокопиев, от очевидно добрите си политически контакти, за да придвижвате бизнеса си напред?
Иво Прокопиев: Не. В по-голямата си степен това, с което се занимавам, е изцяло пазарно. Така че не бих казал, че политическите ми контакти имат нещо кой знае какво общо с развитието на бизнеса. Защото пак казвам, това е въпрос на личен избор. Ако човек иска да играе в тази мръсна игра, нали, веднъж влизаш в нея и практически излизане няма, защото ти ставаш заложник за цял живот. А другото, което аз за себе си съм го направил този избор много отдавна, е да държа тази принципна позиция и да правя каквото мога – медиите да са свободни. Защото в момента атаките са функция на това нещо. Защото Капитал, заедно с други медии, разбира се, не само Капитал и Дневник, много подробно описаха тази концентрация на обществени поръчки и на тези лоши…
Водещ: Участват ли ваши медии в целенасочени атаки срещу главния прокурор Сотир Цацаров?
Иво Прокопиев: Не, не бих казал. просто прокуратурата, за съжаление, е една от институциите, които са обхванати в този корупционен модел.
Водещ: Добре, нека да видим една снимка от вчерашния ден, на която премиерът Бойко Борисов качи на страницата си във Фейсбук с една метла и заканата, че той ще измете корупцията с тази метла. И тук да довършим и с едно предложение на вицепремиера Меглена Кунева, която казва – хайде във всяко министерство да сложим зам.-министър, който да бори корупцията. Как ви се струва това – работещо или пръскане на ресурс?
Иво Прокопиев: Това много прилича, че премиерът е сменил любимия си спорт от футбол с куидич. Имаше във Фейсбук.
Водещ: Да, в Хари Потър.
Иво Прокопиев: Вече неговият отбор ще бъде Летящите Тигри от, забравих кой квартал на София… Но според мен, ако говорим как да се излезе от тази порочна схема, тя не е само в спестяванията, тя е в обществените поръчки и в акцизите и ДДС – навсякъде, където държавата е слаба, тази схема работи. Отговорът на този етап при тази разбира институционална среда, която наблюдаваме в България, е повече Европа. Тоест за мен решението няма да дойде от това във всяко ведомство да има комисар по корупцията, защото много бързо от комисар по антикорупцията, този комисар може да стане комисар по корупцията. Пак казвам, поставен в тази среда един човек няма как – трябва да бъде свръхчовек, за да бъде, да издържи на този натиск. Веднага ще започнат статии за него, за семейството му, за близките му как е еди-какъв си и т.н. Та, решението за мен е повече Европа. Вие знаете, че в процес на създаване е Европейска прокуратура, която е фокусирана основно в това как се разходват европейските средства и дали не са накърнени интересите на ЕС в този процес. Вероятно тя ще се занимава и с някои данъчни измами. И вероятно функциите на ОЛАФ ще бъдат, по отношение на България задължително трябва да бъдат разширени в процеса на разследване на злоупотребите с тези обществени фондове.
Водещ: Много кратък въпрос, защото сравнихте случващото се през последните дни с КТБ 2. Сега има и новина, която премиерът каза за КТБ, и то е, че от понеделник те ще се опитат да се качи доклада на страницата на Министерство на финансите, или най-малкото 240 депутати ще могат да го прочетат, макар и в секретната секция и след това, както каза премиерът, да го разкажат. Ще разберем ли скоро истината за фалита на КТБ, според вас?
Иво Прокопиев: Ами, според мен, истината за фалита на КТБ е тази, която си говорим – тя е, КТБ схемата беше възможна, защото над нея имаше политически чадър, който обезвреди всъщност, парализира всичките контролни механизми, които трябваше да предотвратят подобно източване в такъв размер. В този смисъл, ние, според мен, не сме чули премиерът да даде оценка на модел КОЙ, на схемата КТБ и на модела Пеевски. Въпрос на политическа воля е, както той казва. Ако има политическа воля, много лесно може да се каже кои са били хората, които са осигурявали този чадър и кои трябва да понесат отговорност.
Водещ: Добре. Благодаря ви за този анализ. Тъй като името на г-н Делян Пеевски многократно беше споменато, няма как, в този разговор, ще се радвам, ако той избере именно нашия ефир, за да хвърли светлина върху всички събития от последните дни.

www.mediapool.bg l 02.09.2014г. 

Издателят на вестниците и сайтовете от групата "Икономедиа" Иво Прокопиев осъди управляваното от Ирена Кръстева дружество "Телеграф“ ЕООД, издаващо вестник „Телеграф“, за разпространение на неверни твърдения, обиди и причиняване на вреди, съобщиха от "Алфа файнанс холдинг", дружеството, собственост на Прокопиев.

В решението на Софийския градски съд се казва, че в две статии във вестника на ищеца Иво Прокопиев се приписват тежки престъпления – заразявал водата и убивал цял град, и му се приписват явни обиди – че е "скандален олигарх“, че "прилапва пари по изпитана схема“ и че се е "покрил в Сингапур“.

Съдът определя тези твърдения като категорично неверни и осъжда "Телеграф“ ЕООД да заплати на Иво Прокопиев обезщетение от 30 000 лв за претърпени неимуществени вреди.

Делото, заведено през 2012 г., е срещу две публикации без автор. В първата се твърди, че Прокопиев "убива цял град“, че "кариерата му… заразява водата и убива бавно жителите на града (Меричлери) и останалите селища в областта“, че "сее болести в Хасково“, че е "олигарх“.

От събраните по време на процеса доказателства е видно, че ищецът или дружеството му "не са допринесли по никакъв начин за заразяване на питейната вода или убиване чрез заразяване, за ръст за заболеваемостта или смъртността в района на град Меричлери или в други населени места в областта". От доказателствата е видно, че "наличието на арсен и флуор във водата се дължат на естествени причини – хидравлична връзка между естествената минерална вода и питейната вода, както и че високите стойности се наблюдават много преди дружеството "Каолин“ АД да извършва каквато и да е дейност в региона".

Във връзка с тези клевети има и заведено наказателно дело срещу председателя на ПК "Екогласност“ Емил Георгиев (депутат за няколко дни от 42-то Народно събрание от парламентарната група на Коалиция за България – бел. ред.).

Във втората статия се твърди, че Иво Прокопиев е фалирал скандален олигарх, забягнал в Сингапур, и че "прилапва“ пари от банки с цел измама. Съдът определя твърденията на вестника като категорично неверни. 

Оригинална публикация 

www.vesti.bg I 20.03.2014

 Съдът постанови, че изявления като „фалирал бос“, „кредитен милионер“ и „избягал поради стотици милиони кредити“, които изданията използват, са неверни и позорящи, и присъди обезщетение за претърпени неимуществени вреди

Съиздателят на вестник “Капитал” и сайта “Дневник” Иво Прокопиев осъди „Ню медия груп“ АД, издател на вестниците „Уикенд“ и „Всеки ден“, за разпространение на неверни твърдения, обиди и причиняване на вреди, съобщиха от Алфа Финанс Холдинг, чийто председател на Съвета на директорите и главен изпълнителен директор е Прокопиев.

В решението на Софийски градски съд (СГС) от 7 март 2014 г. се казва, че „в два различни вестника, но по едно и също време и със сходни неверни изявления, (Ню медия груп)…причинява интензивна увреда на името, честта и достойнството на личността на ищеца, като същевременно създава доверие у читателите във верността на разпространените твърдения с повторението им“. 

Съдът постановява, че изявленията „фалирал бос“, „кредитен милионер“, „избягал поради стотици милиони кредити“, „че се укрива“, „напъни да граби отново и отново“, които изданията „Уикенд“ и „Всеки ден“ използват, са неверни и позорящи.

В решението е записано, че „безспорно са неверни твърденията, че ищецът се укрива, че е избягал поради неизплатени банкови задължения“ и че „Съдът приема за невярно обстоятелството, че ищецът е фалирал“.

Съдебният състав осъжда „Ню медия груп“ АД да заплати на Иво Прокопиев обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Това е първото решение по делата, които Прокопиев е завел срещу изданията от медийната група на семейството на депутата Делян Пеевски и други медии, „вследствие на масираната клеветническа кампания през последните четири години”. 

Оригинална публикация

www.24chasa.bg I 21.10.2013

Галя Прокопиева, съпругата на известния бизнесмен и журналист Иво Прокопиев, става изпълнителен директор на издателската група “Икономедия”, която печата седмичника “Капитал”, всекидневника “Капитал дейли” и поддържа сайта “Дневник”.

Прокопиева ще поеме поста от януари 2014 г., а договорът на досегашния изпълнителен директор Лилия Апостолова няма да бъде продължен. На Апостолова, която е съпруга на убития преди години бизнесмен Кристиян Маслев, е изказана благодарност за добрата работа.

Галя Прокопиева също е журналистка и ръководеше изданията допреди 3 години, когато заедно със съпруга си и 4-те си деца се изселиха в Сингапур. Тогава Прокопиев обясни, че животът му е бил заплашен.

До декември Галя Прокопиева и Апостолова ще управляват съвместно изданията.

Медиите на групата напускат модерния нюзрум поради невъзможност да плащат наема. Той бе сериозно ремонтиран наскоро и представлява интегрирана редакция за онлайн и печатни продукти. 

Оригинална публикация 

Водещ: Издателят и бизнесменът Иво Прокопиев е гост на „Нещо повече”. Търсихме го още миналия понеделник, когато излезе интервюто с мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев, в което Прокопиев е обвинен за задкулисен играч, който в момента се опитва да вземе властта. Тогава той беше в чужбина и ни обеща това интервю. Здравейте, благодаря ви че дойдохте! Г-н Прокопиев, имам много въпроси, не знам дали ще успея да задам всичките, но поне да започнем от най-важните. И така, откъде дойде това ожесточение между вас и г-н Василев и докъде може да се стигне? Какъв е този сблъсък, какъв е залогът?
Иво Прокопиев: Първо, това не е нещо ново. Второ, в някакъв смисъл това интервю има и полезна страна, защото то оголи и показа как стоят нещата в действителност. За да дойда тук, направих една справка, която искам да ви цитирам. За последните 3 години, от 2010 г. досега изданията на г-н Василев, групата около „Монитор”, „Телеграф”, ТВ7, са публикували 843 негативни публикации срещу мен. Така че това очевидно не е от днес, не е от вчера. Представяте си какъв капацитет има…
Водещ: Но защо, какъв е залогът, защо е тази война между вас?
Иво Прокопиев: Нещата започнаха, когато…
Водещ: Днес вие сте олигархът Прокопиев.
Иво Прокопиев: Е, очевидно не съм олигархът, но нещата започнаха когато, ако си спомняте преди, в края на 2009-2010 г. Съюзът на издателите, всичките главни редактори в него поискаха с едно писмо до министър Дянков държавата да разкрие информацията къде държавните предприятия си държат парите. След като тази информация беше направена публично достояние, след като в. „Капитал” публикува едно журналистическо разследване колко опасни са тези взаимовръзки между медия и власт, банки и политика, започна и тази систематична бих казал кампания срещу мен.
Водещ: Вие защо заминахте в Сингапур?
Иво Прокопиев: Атаките бяха по много линии, не само медийни. Също икономически, регулаторни, политически, включително лични, така че комплексът от тези неща доведе до това ние със семейството ми да вземем решение, че е по-добре няколко години да живеем извън България.
Водещ: Но по ред на нещата. Доколко вие сте близък с президента Плевнелиев и може ли да опровергаете подозренията, че вие сте основният кукловод, който стои зад служебния кабинет? Че ваши хора са в този кабинет, че хора от правителството на Борисов също са били ваш избор. Имената на Симеон Дянков, на Трайчо Трайков, на Кристалина Георгиева ги свързват с вас.
Иво Прокопиев: Може би хронологически с ГЕРБ имахме чисто институционални отношения. Тогава бях председател на КРИБ и като председател на най-голямата и водеща работодателска организация общувахме много активно с всички политически сили, включително и с ГЕРБ. Мога да кажа, че КРИБ имаше и има, и в момента доста сериозно влияние върху икономическата политика, тогава повече може би, отколкото сега, и върху смислените неща, които бяха направени през тези години в България – понижаването на данъците и т.н. Така че ако сме имали някакво влияние и взаимодействие с ГЕРБ и формирането на правителството, то е било чисто институционално. Оттам нататък по отношение на служебното правителство сега, абсолютно ясно и категорично мога да кажа, че нямам никакво отношение. Физически даже не бях в България, когато това правителство се сформираше.
Водещ: Т.е. вие отричате да имате каквото… тези хора не са свързани с вас, г-н Плевнелиев, г-н Дянков, Кристалина Георгиева?
Иво Прокопиев: Също честно да бъде казано, че с президента Плевнелиев се познаваме и бяхме дългогодишни близки семейни приятели. Но в момента позицията, на която е той налага много ограничения в тези отношения, които бяха лични и в момента практически са замразени. До момента, до който той няма да е президент.
Водещ: Кольо Парамов твърди, алармира, че вие имате полза от това да се срути валутният борд, защото имате огромни дългове.
Иво Прокопиев: Това е в категорията икономически глупости, защото…
Водещ: Вие имате ли такива огромни дългове?
Иво Прокопиев: Първо, огромни дългове спрямо кое? Всяка фирма има активи и пасиви…
Водещ: Пише, Иво Прокопиев дължи 600 млн.
Иво Прокопиев: Това е една от тезите, които… от по-старите тези между другото, това е теза от 2009-2010 г. колко тежки дългове има „Алфа финанси”, как едва ли не фалира, и тя от тогава фалира сигурно 55 пъти. Така че една група, особено една финансова група, каквато е „Алфа финанс холдинг”, тя има активи и пасиви и собствен капитал. Това, което е важно, е доколко добре капитализирана е групата и доколко успява да управлява своята задлъжнялост. Това, което може би г-н Парамов не си дава сметка е, че в България почти всички задължения са в евро и самото твърдение, че ако имаш задължения в евро, имаш интерес да падне валутният борд е нелепо, защото ако приходите са в лева, а задълженията ти в лева, ти имаш обратния интерес бордът да е стабилен. Това е принципен икономически коментар. Защото над 80% от банковия кредит в България е в евро.
Водещ: А ще коментирате ли вашите дългове още. Вие разпродадохте част от активите?
Иво Прокопиев: Да, това беше точно във връзка с реструктуриране и трудностите. Всяка фирма в България има трудности. Въпросът е, тази криза наистина е много тежка и доведе до това, че фирмите се наложи да оперират в извънредни обстоятелства. Това, което ние правим, ние сме инвестиционна група. Ние купуваме и продаваме активи. В последните няколко години повече продадохме, отколкото купувахме…
Водещ: Т.е. вие си връщате дълговете, така ли да разбирам?
Иво Прокопиев: Това казвам, да, точно от гл.т. на управление на задлъжнялостта. Ние нямаме необслужвани задължения.
Водещ: До този момент?
Иво Прокопиев: Да.
Водещ: И не сте избягали в Сингапур, защото имате дългове?
Иво Прокопиев: Най-малко съм избягал в Сингапур или където и да е, защото почти половината от времето го прекарвам в България, където са ми основните бизнес интереси. Просто това, което взех като решение е да намаля значително публичните си изяви и участие в различни НПО и го спазвах до момента, до който не беше премината една граница, която аз видях как се променя отношението на хората в резултат на тези 843 публикации. Все едно виждат някой човек, който не са виждали никога. Гледат с широко отворени очи. Затова в момента съм готов да отговоря на тези въпроси и съм готов да отговоря на всички бъдещи въпроси, които бъдат зададени.
Водещ: Може би публиката ще каже, ами защо сега да му вярваме на този човек. Вие сте страна в конфликта, хората виждат един сблъсък между двама влиятелни хора с много пари и имат чувството, че бизнесът медии не е заради медиите, а медиите са инструмент за бизнеса. Как да се ориентират хората?
Иво Прокопиев: Ами всъщност това, че всички са еднакво лоши, всички са крадци и разбойници и че няма почтен бизнес, че успехът винаги е свързан с нарушение на закона, беше една от целите на тази кампания и въобще на идеологическата кампания, която беше систематично проведена за очерняне на българския бизнес и на българските предприемачи. В някаква степен тази кампания беше успешно проведена. Тя протече успешно, за съжаление. Защото това, което виждаме в момента от протестите, хората наистина, особено тези, които са в по-трудно положение, априорно не харесват никакъв вид бизнес. Казвайки това, в същото време трябва ясно да се каже, че никакъв вид решаване на каквито и да е социални проблеми или проблеми с високата безработица не са възможни без активизиране и подкрепа на тези, които създават работните места. Във всяка пазарна икономика това са частните предприемачи. За да допълня вашия отговор и след това за протестите, ако искате. Другото нещо, което много ясно искам да кажа е, че аз нямам нито личен конфликт, нито какъвто и да е икономически конфликт с г-н Василев. Това, което става, аз от негова страна не знам какво е, но от моя страна е единствено желание да предпазя физически, дори и с цената на моя личен и на моя бизнес интерес, независимостта на групата „Икономедия”, която е една от малкото, не казвам единствената, но наистина една от малкото останали, които си позволяват да казват нещата такива, каквито са.
Водещ: Когато ставаше дума за цената на тока, пак беше замесено вашето име.
Иво Прокопиев: Да, по един нелеп начин. Как варовикът вдигал цената…
Водещ: Заради прекаленото използване на зелената енергия…
Иво Прокопиев: А, за зелената енергия.
Водещ: Да, за зелената енергия, и за „Каолин” също така.
Иво Прокопиев: Тази кампания имаше две фази. Първата беше за варовика, но беше толкова нелепа, че няма накъде. Но след това за зелената енергия, това е много по-голямата, и може би това е отделен разговор. Но там това, което има смисъл да бъде казано, защото и днеска е тема, според мен днеска бяха извършени доста незаконни действия спрямо инвеститорите в зелена енергия. Ако…
Водещ: Има огромен излишък на ток, сега това е положението.
Иво Прокопиев: Зелената енергия беше секторът, който, в българската енергетика, в който инвестициите станаха по правила по силата на закон и правила, които важаха за всички. Който беше готов да мобилизира капитала и да поеме риск, имаше възможност да участва в този пазар. Не е проблем на инвеститорите, че се получи това, което се получи. Заради слабата регулация може би наистина се построиха повече мощности, отколкото държавата имаше нужда и енергийният пазар в момента. Но това не е проблем на инвеститорите, а е изцяло проблем на регулатора и на политиката на парламента и на правителството, които са ги създали тези правила. Така че сега да се сатанизират хора, които са рискували собствен капитал, и те буквално да бъдат унищожавани с незаконни мерки, е абсолютно недопустимо, защото ако това става в момента срещу ВЕИ инвеститорите, утре може да стане срещу минни компании, вдругиден може да стане срещу търговията на едро. И оттук нататък да убедите някой да дойде да инвестира в България, ще става все по-трудно.
Водещ: Тристранният съвет се разпадна заради този закон на Яне Янев за публичност на имуществото на участниците и в частния бизнес. Вашето мнение какво е?
Иво Прокопиев: Ами това е популистки закон. Аз видях…
Водещ: Днес президентът призова тристранният съвет да заработи.
Иво Прокопиев: Това, доколкото разбрах, работодателите са напуснали тристранката заради този закон. Яне Янев е един от говорителите в кампанията срещу мен, бих казал един от най-активните. Не знам доколко мотивите на този закон са били насочени срещу мен персонално или принцип, така или иначе подобен подход не постига никакви цели, а обратното. Той засилва точно това подозрение към бизнеса, че всички са бандити и престъпници и прави…
Водещ: вие бихте ли декларирали имуществото си?
Иво Прокопиев: Аз нямам никакъв проблем, въпреки че не попадам в обхвата на този закон. Но това, което този закон и подобни кампании на базата на този закон правят, е, че правят невъзможно участието на нормални, на свестни хора в обществени организации, които са подложени под ударите на този закон, по две причини. Едното е защото това засяга тяхното privacy, тяхната степен на лична свобода и на защита. И не случайно казвам защита, защото криминогенната обстановка в момента е такава, че ако ти декларираш доходи и имущество, моментално ставаш цел на потенциални всякакви атаки. А институциите са такива, че няма кой да те защити.
Водещ: Да ви попитам и за сересегейта, ако мога така да се изразя. Вашето име беше споменато. Вие да знаете да се подслушван, да…
Иво Прокопиев: Аз няма как да знам дали съм подслушван.
Водещ: Имате ли такива съмнения, че сте подслушван?
Иво Прокопиев: В България всички казват, че са подслушвани. Не мога да кажа доколко това е основателно. Може би в различни периоди съм представлявал интерес, точно заради този медиен балон, който беше надут около моето име. Но нямам някакви доказателства дали съм бил подслушван. Нямам и доказателство, че не съм, така че няма как да дам коментар.
Водещ: Вчера прочетох статия за вас: „Иво Прокопиев трови Шумен”. Гражданска организация, която заявява, че тровите и хора в Меричлери. Вашият бизнес предизвиква онкологични заболявания.
Иво Прокопиев: И това е поредната вълна глупости и лъжи, които се разпространяват. ..
Водещ: Но има цяла гражданска организация.
Иво Прокопиев: Е, да, има гражданска организация на бивши агенти от ДС.
Водещ: Това твърдите ви, така ли?
Иво Прокопиев: Не, аз не го твърдя, мисля, че това е публично достъпна информация, това е факт. Така че точно такъв тип говорители са използвани в тези клеветнически кампании и тяхната роля е да бъдат бушони. Защото всъщност те са тези, които аз съдя за клевета…
Водещ: А вие кого съдите?
Иво Прокопиев: Г-н Емил Георгиев, който е председател на „Екогласност”, го съдя точно за тези твърдения, които вие цитирахте. В тях няма…
Водещ: За Шумен, за Меричлери…
Иво Прокопиев: За Шумен е нещо ново. Но само да кажа, че степента на достоверност, кариерите, които се споменават там, са на 40-45 км от Шумен. Само това мисля, че е достатъчно ясно, за да стане ясно, че няма как нещо, което е на 50 км да твори нещо друго. Но така, другата кампания за Меричлери беше доста дълго дъвкана и продължава да се дъвче. Така че там мисля, че ако не са направени сигурно 10 проверки на най-различни здравни, екологични и всякакви ведомства, всички казват, няма нищо, и въпреки това по стария принцип на ДС, една лъжа се повтаря 105 пъти, докато започне да звучи като истина познато.
Водещ: Сега да ви питам как оценявате работата на служебния кабинет?
Иво Прокопиев: Нямам достатъчно контекстуална информация, за да дам някаква подробна оценка. Според мен основните неща, да върне усещането за управляемост и стабилност на икономиката на държавата се справи. Това, което чувам като коментари по отношение на изборите е, че е относително безпристрастно, което в крайна сметка е най-важната му роля, да бъде равноотдалечено от всички и да даде възможност да има честно състезание. А по отношение на събитията в енергетиката, по-скоро бих дал негативна оценка, защото това, което става в последните в енергийната система е в общи линии пълен хаос.
Водещ: Какво трябва да стане според вас?
Иво Прокопиев: Ами, първо, информацията трябва да стане публично известна. Защото в момента има едно замерване с цифри, числа, факти, полуказани, полунедоказани, аргументите са повече улични, правото на по-силния и на този, който може да извади хора на улицата да протестират, той е в по-привилегирована позиция с тоя, който има право по закон. Така че ако трябва да се каже план за действие в две стъпки. Първо, да стане ясно каква е фактическата ситуация. Тя да се анализира и след това да се търсят решения, които са в рамките на закона. Независимо колко е тежко положението в един или друг сектор, ако ние като икономика, държава и общество си позволяваме да извършваме действия, с добра умисъл може би на тези, които ги правят, но в нарушение на законите, ние нямаме никакъв дългосрочен шанс и дългосрочна перспектива. Това е което се случва в момента в българската енергетика.
Водещ: Вие кога ще се върнете от Сингапур и имате ли политически амбиции?
Иво Прокопиев: Нямам политически амбиции. За другото нямам конкретни планове засега.
Водещ: Нямате планове да се завърнете в страната да работите?
Иво Прокопиев: На този етап да.
Водещ: Сега да поговорим за протестите. Този въпрос зададох и на д-р Михайлов. Какво мислите за разслоението бедни – богати в България? както казва Иван Кръстев, вече разслоението няма ляво-дясно, а положението е горе-долу, има голяма пропаст между богатите и бедните. Имаше последно изследване, 6,5 пъти е разликата в България.
Иво Прокопиев: Да, и това е големият проблем. Защото това, което се случи в България всъщност е в ситуация на изключително лоша и враждебна външна среда, откъдето дойдоха проблемите за българската икономика, тези, които отговаряха за българската икономическа политика, бих казал последните два мандата не успяха в достатъчна степен да подготвят и да приспособят икономиката да поеме този външен шок. И в резултат се получи това, което се получи. Нови 400 хил.безработни, които са макроикономическото обяснение на тези проблеми с бедността и всички други социални проблеми, които хората имат. Оттук нататък става много сложно да се прави каквато и да е икономическа политика точно поради тези изострени социални отношения, от една страна, а от друга страна, поради невъзможността да бъде проведен нормален разговор в общественото пространство, защото много от участниците, от агентите в този разговор са фалшиви. Те априори обслужват други интереси, стоят като независими медии, като независими социологически агенции, като независими НПО, но всъщност са хванати и са заложници на някакви интереси. При наличието на такъв голям бъг в системата много трудно протича разговора и се мобилизира обществена подкрепа за непопулярни действия, а няма как дългосрочно България да бъде конкурентоспособна икономика, ако не продължи да върви напред.
Водещ: Какво очаквате от изборите през май, какво ще стане в България според вас?
Иво Прокопиев: Не мога да дам прогноза, защото в момента е чист хазарт, ако трябва да започна да отгатвам кой какви резултати ще има и какви коалиционни планове са възможни. Това, което мога да кажа от гл.т. на политиката и на ценностите е, че България в последните месеци извървя с големи крачки много дълъг път назад. В момента е там, където беше може би като разговор в обществото 2006-2007 г., ние какъв тип икономика и общество искаме, искаме ли пазарната икономика, как да защитим тези най-слаби слоеве, обществени, които са, безспорно, подложени на удари при такъв тип преход. Хората са уморени от това да чакат, и те са прави да са умерени, защото толкова дълъг период нищо радикално не се случи в подобряването на живота, на благосъстоянието на хората.
Водещ: Хората стават по-бедни.
Иво Прокопиев: В последните четири години обаче. В периода, трябва да сме честни, в периода 2001-2008 г. имаше доста значително подобряване на жизненото равнище. Така че за мене, ако трябва да кажа положителните страна, то е във връщането на разбирането, че една икономика, едно общество могат да са успешни, само тогава когато институциите и законите в тях работят в интерес на хората. Това, което беше разбито, до голяма степен и това, което сега трябва да се ремонтира, усещането за законност и за върховенство на закона, откъдето идва и усещането за справедливост. А негативният сценарий е обратният. Просто това разрушаване на институциите, те да бъдат доразрушени и хората съвсем да загубят надежда.
Водещ: Между другото още ли сте посланик на Канада?
Иво Прокопиев: Почетен…
Водещ: Почетен консул, да, на Канада.В България?
Иво Прокопиев: Да.
Водещ: Извършвате тази дейност?
Иво Прокопиев: Е то няма, то е по-скоро представителна функция.
Водещ: Какво още накрая да ви попитам? Очаквания, пак да се върна в началото, докъде ще стигне тази война?
Иво Прокопиев: Аз за себе си мога да кажа, че не водя война.
Водещ: Защо мълчахте досега 3 години?
Иво Прокопиев: Бях взел такова принципно решение и си го спазвах. Мисля, че за по-дългия период от време това беше правилното решение да не бъда обществено активен. Просто в момента е мината една граница…
Водещ: Защо решихте сега да дадете това интервю?
Иво Прокопиев: Защото вие ме поканихте, няма друга причина.
Водещ: А друг никой ли не ви е канил през тези 3 години?
Иво Прокопиев: Имаше епизодични покани. Между другото това е оценка и за Хоризонт, защото Хоризонт е една от медиите, които показват характер и са независими и хората могат да вярват на информацията, която Хоризонт дава.
Водещ: Благодаря ви!         

Mediapool.bg I 21.12.2012

Бизнесменът Иво Прокопиев е продал предприятието си "Каолин" АД на германска компания за индустриални материали, съобщи в петък "Дневник". Същевременно излезе още едно съобщение, че компанията "Икономедиа", в която Прокопиев държи 51%, е изплатила изцяло дълга си към българския клон на гръцката "Алфа банк", с която води юридически спорове за просрочени задължения.

Така Прокопиев се разделя с най-доходоносното предприятие от своя холдинг "Алфа Финанс" и спасява медийната група, която включва вестниците "Капитал" и "Капитал Дейли", ред специализирани издания и сайта "Дневник".

Бизнесът на Прокопиев бе силно атакуван в последните две-три години, което го принуди да изведе семейството си от България и да го установи в далечен Сингапур. Особено силни бяха атаките срещу печелившия "Каолин", като те се водеха основно от медиите, контролирани от Делян Пеевски. Атаките говореха за неприкрит икономически интерес на конкурентни компании.

Наред с промишления бизнес на Прокопиев под силен натиск бе подложена и медийната му група "Икономедиа", като върхът на натиска бе опитът на "Алфа банк" отпреди месец да запорира имуществото на медиите и да сложи в тях свой управител, заради просрочени задължения по кредити. Опитът бе спрян от съда.

Според информацията в "Дневник", германската компания Quarzwerke GmbH придобива от "Алфа Финанс Холдинг" АД контролния пакет от близо 67.32% от капитала на "Каолин" АД.

Quarzwerke GmbH е водеща европейска компания за индустриални минерали. Като независим, семеен бизнес Quarzwerke има 127-годишен опит с ефективни технологии за обработка и висококачествени депозити на природни ресурси. Компанията е активна в извличането, обработката и рафинирането на индустриални минерали, основно кварц, каолин, фелдшпат и др., отбелязва "Дневник", цитирайки съобщение на "Алфа Финанс"

"Приключването на сделката зависи от редица условия, едно от които е получаване на одобрения от съответните антимонополни органи в страните, на чиито пазари оперира "Каолин". След финализиране на сделката Quarzwerke ще отправи задължително търгово предложение, спазвайки местното законодателство, с цел придобиване на останалите акции от "Каолин", търгувани на "Българска фондова борса – София" АД", посочват още от холдинга.

Малко по-рано "Капитал" съобщи на сайта си, че "Икономедиа" АД е изплатила задълженията си към "Алфа банк".

"С финансова подкрепа от своите акционери, днес (21 декември) "Икономедиа" АД изплати изцяло и предсрочно задълженията си към "Алфа банк".

Причината за това решение, независимо от безспорния юридически факт, че задълженията не са предсрочно изискуеми, е че с некоректните си и незаконни опити да установи контрол над "Икономедиа", банката започна да нанася сериозни вреди на бизнеса на компанията и да застрашава независимостта на медиите.

В момента "Икономедиа" няма банкови, както и каквито е да е други финансови задължения, освен към своите акционери, се казва в изявлението.

Акционери в "Икономедиа" са Иво Прокопиев (51%) и Теодор Захов (49%).

Дългът на "Икономедиа" бе формиран от три кредита от гръцката банка, отразени в Търговския регистър. Първите два са от 2007 г. съответно за 4.590 млн. евро и 4.410 млн. евро и трети – револвиращ за оборотни средства, от 29.06.2011 г. – за 350 хил. евро. От същата дата има и споразумение за преструктуриране на кредитите, като от компанията твърдят, че стриктно спазват споразумението.

Оригинална публикация 

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 8.10.2011

Водещ: Важна ли е работата на журналистите по време на избори и как работят журналистите по време на избори? Добър ден на събеседниците казвам сега. И разбира се, първо към г-жа Светлана Станкова, преподавател в Софийския университет.
Светлана Станкова: Добър ден!
Водещ: Здравейте!
Светлана Станкова: Здравейте!
Водещ: Предизвикателно е заглавието на книгата, която издадохте – „Пресата – политически посредник”. Това е присъда или хипотеза?
Светлана Станкова: Според мен, това е нещо, което вече не може да бъде нито присъда, нито хипотеза. То си е факт. Факт е, че политиката е силно медиатизирана. Факт е, че пресата е посредник между обществото и политическите елити.
Водещ: Всъщност, в това няма нищо лошо, защото медиите са точно това в крайна сметка.
Светлана Станкова: Това е тяхната работа.
Водещ: Въпросът е дали, според Вас и според вашите оценки и проучвания, които сте провели, стана дума за това, че медиите са услужливи към политиците?
Светлана Станкова: Като цяло, медиите наистина следват политическия елит. Разбира се,, това е най-общо казано. Във всеки конкретен случай е различно. Понякога, дори по израза на Тотка Модова, медиите проявяват слугински синдром.
Водещ: За слушателите само да припомня, те най-вероятно знаят, но тя е декан на журналистическия факултет към Софийския университет. Ами, сега да стъпим на терен, да стъпим на терен с Милена Минчева от в-к „Стандарт”. Здравейте!
Милена Минчева: Здравейте!
Водещ: Услужливо ли е, когато примерно цитираме политиците и това, което се случва по време на кампания? И дали това е услужливост или все пак е въпрос на информиране? Това са неща, които се случват все пак.
Милена Минчева: Според мен, по време на предизборна кампания няма как медиите да не са политически проводник. Това не е мръсна дума, според мен, защото все пак хората трябва да бъдат информирани за политическите платформи на политиците. Какво наблюдаваме обаче в България? Много често от политическите централи се опитват да диктуват на медиите дневния ред.
Водещ: С кого да говорят.
Милена Минчева: Да. И тук вече е ролята на журналиста и, бих казала, стандарта, който има в медиите. Това, медиите, мисля, че сме доживели до момента, в който медиите трябва да диктуват дневния ред на политиците, а не обратното. Тоест, ние да преценяваме това, което е важно за хората, съответно, като се съобразяваме, нали, с техните желания и ние да налагаме дневния ред на властта. Аз мисля, че в-к „Стандарт” се опитва, така, умело да го прави това и това е печелившата формула. Иначе какво се получава? Ако ние сме, така, прост медиатор на това, което ни подшушват от политическите централи, смятайте, че в днешната пазарна икономика, просто, медиите няма как да оцелеят. Защото всяка сутрин читателите гласуват със 70 ст, купувайки си в-к „Стандарт”, купувайки си и други вестници. Просто сме обречени на тотален крах, ако слушаме това, което ни се диктува от политическите централи.
Водещ: Добър ден и на Йордан Мичев от списание „Тема”. Как стоят нещата на седмична база?
Йордан Мичев: На седмична база…
Водещ: Ако изходим, така, от старата максима, че всяко чудо е за три дни, т. е. При Вас е малко по трудно да запазите срока на годност на политическите цитати.
Йордан Мичев: Точно така, точно така. Много правилно напипахте пулса на седмиците, на седмичниците. Но в интерес на истината на седмична база в България бълват всякакви булевардни вестници на седмична база и в тях трудно може да се ориентираш какъв е точно дневния ред на обществото. Виждаме обаче, че тяхното влияние нараства с всяка изминала година. Появяват се постоянно нови издания. Списание „Тема”, за щастие, в тези десет години, в които успява да просъществува и по някакъв начин да се запази на пазара, да запази специфична аудитория, която го търси и го чете, успя да се опази от този синдром. Ние сме опозиция на всяка власт.
Водещ: Всъщност, това е работа на журналистите – винаги да са опозиция на всяка власт…
Йордан Мичев: Да, именно.
Водещ: … защото хората, освен че избират политиците, все пак им плащат с данъците си, за да вършат те една добра работа.
Йордан Мичев: Точно така. Разбира се, има нюанси в различните периоди. Говоря от гледна точка на опозиционност. Има нюанси. Има един голям парадокс. Списание, което се чете предимно от избиратели с десни възгледи, десни разбирания – хайде не, да кажем не десни, ами…
Водещ: По-либерални, по-либерални.
Йордан Мичев: … да, по-либерални – се списва от предимно леви журналисти, което е изключителен парадокс, нали, в случая, но опитваме се да търсим някакво златно сечение, някаква златна среда. Какво ми прави впечатление в настоящия момент? Изключително трудно е за едно такова издание да намери истинския политически дебат в настоящата кампания. Такъв не съществува. Поне досега аз не съм видял истински дебат. Подхвърлят се разни PR-димки и в прекия и в преносния смисъл.
Водещ: Реални и в преки…
Йордан Мичев: Просто присъстваме на една изключително циркаджийска кампания. Що се отнася до моя принос към тая кампания, мога да кажа, че той започна още в края на май, началото на юни. Заедно с няколко съмишленици подехме кампанията срещу проучванията и добива на шистов газ в България. Въпрос, който се позиционира като ключов по време на самата предизборна кампания. Голяма част от политиците и от кандидатите за президенти по някакъв начин се определиха по тази тема. Други мълчат упорито, странят от нея. Но ето, медиите по някакъв начин, дори и чрез този пример, задават дневния ред на обществото.
Водещ: Нека сега да експериментираме със Светлана Станкова. Всъщност, нищо не се еслучило все още с този шистов газ, добива и разрешаването. И от тази гледна точка, един ежедневник не може всеки ден да пише за това. Обаче Вие имате и сайт, новинарски сайт. Какъв е интересът на хората? Защото когато липсва новина, какво се прави?
Милена Минчева: Ами, новинарският сайт на „Стандарт” е standartnews.com, където гледаме да информираме нашите читатели за събитията на деня.
Водещ: Но когато няма събитие, както в случая с шистовия газ?
Милена Минчева: Ами, нашата задача е да намерим различните гледни точки и по този начин да обясним на читателя кое е полезно за България и кое не е полезно.
Водещ: Г-жо Станкова, от гледна точка пък на медийния експерт, тази ситуация как бихте я коментирали?
Светлана Станкова: Аз мисля, че в случая ролята на журналистите би била да осигурят колкото се може повече данни за това какви са технологиите за добиване, доколко те са вредни за околната среда, доколко не са. В случая има дори един такъв почин към журналистика тип база данни. Не да предлагаме гледища, макар и те да бъдат плуралистични, макар и те да бъдат с всички възможни включени последствия. Да предлагаме възможност на читателя сам да се ориентира, като стигаме до дълбочина на информацията, защото това е което читателя сам не може да направи. Дори и тези базирани web2 технологии предлагат семиотични търсачки, които да изровят максимално максимална информация за това. Средният читател, той не може да се ориентира каква всъщност би била ползата и вредата от добива на шистов газ, ако не се зарови да прочете, че примерно там има някакви отлагания на въглероден окис и т. н. В такъв смисъл, не е нужно да има някакво събитие, да има нещо, свързано с това, че има протест против или че има някаква компания, заинтересувана. След като такава тема стои пред българското общество, премята се в публичността, нека ние получим колкото се може повече информация за нея без да ни се предпоставят гледните точки, т. е. според мен, бъдещето на една журналистика на данните, на повече информация, на повече данни и оставяне на читателите да се ориентират, да навигират през тях.
Милена Минчева: Сега, аз не съм съвсем съгласна с това леко подценяване на читателя, което Вие правите, защото тези данни читателят може да си ги намери и в Google. Въпросът е ние да му представим различните гледни точки, защото читателят в България все пак е интелигентен читател и разполага с достатъчно информация от интернет и въобще специализирана литература. |Въпросът е ние да дадем различните гледни точки на експертите, защото читателят не може да се обади на експерта X, който е специалист по шистов газ. Това е нашата задача. Просто да сблъскаме различни гледни точки.
Светлана Станкова: Аз мисля, че интелигентният читател ще се ориентира.
Милена Минчева: Базата данни…
Светлана Станкова: На него не му е нужно гледището. Да, би могло. Би могло да бъде попитан експерта X, експерта Y, но един човек в ежедневието си няма да тръгне да си отдели време и да рови по Google и да се интересува от шистов газ. Но всеки човек си купува вестник, отваря електронно издание, вижда списание.
Водещ: Чий интерес, чий интерес…
Йордан Мичев: Ето, виждате ли един конкретен проблем в какво може да се превърне по време на предизборна кампания? Един конкретен въпрос, като шистовият газ, нали. В един момент от чисто експертен въпрос, нали, свързан с технологии и т. н. В един момент този въпрос се превръща в политически, в което няма нищо лошо.
Водещ: Обаче кой, чий интерес възбуди повече – интересът на читателите или интересът на политиците да коментират темата?
Йордан Мичев: В интерес на истината аз се стремях да не прекалявам с тази тема в изданието, в което работя. Повече обърнах внимание на…
Водещ: Посланията в други платформи.
Йордан Мичев: … посланията в други платформи, на организирането на протестите. Аз лично съм ангажиран с тази кауза, защото съм родом от този район, в който ще се правят тези проучвания и добив, нали такива са намеренията на американската компания “Chevron”. Но ето, един конкретен въпрос просто предизвика страшно много поляризиращи мнения по време на кампанията. Да не говорим за останалите въпроси. Изключително много теми, по които в тази предизборна кампания медиите мълчат упорито, изключително много.
Водещ: И те са?
Йордан Мичев: Ами, значи давам конкретен пример. Президентът на републиката има изключително много правомощия от гледна точка на външната политика. Аз не съм чул досега от кандидатите за президенти примерно каква ще бъде политиката на България на Балканите, каква визия имат те. Има много спорни въпроси – членството на Турция в Европейския съюз, имотите на тракийските българи, прогонени от Одринска Тракия.
Водещ: Удивително дълъг срок на годност имат тези проблеми, защото ми се струва, че те бяха характерни и за, като изключим шистовия газ, и за кампанията 2006-2008, президентската.
Йордан Мичев: За 2009 дори бяха.
Милена Минчева: Характерно за българските предизборни кампании е,че, така, се набляга на
Водещ: Имат един фризер, в който се поставят едни теми и си ги съхраняват от кампания на кампания.
Милена Минчева: Да. И искат обществото и журналистите да тичат след тия кампании. Аз казах, ролята на журналистите е да насочват читателя и да показват дневния ред на политиците. Тоест, ние да преценяваме, ние да определяме дневния ред и да го даваме на самите политици, от това, което хората се интересуват. Вземете кризата, вземете бизнеса, който изнемогва в тази криза. „Стандарт” има няколко акции в последно време. Не знам дали сте запознати с тях. Например, направихме една поредица за чудесата на България, т. е. За културно-историческия туризъм. Това е една тема, която не се експлоатира много от вестниците, защото тя не вдига тиражи, не е толкова рейтингова и…
Водещ: Е, вдига тиражи, когато примерно финансовият министър се изкаже по този въпрос.
Йордан Мичев: Нека да се върнем на кампаниите.
Водещ: Да.
Йордан Мичев: Примерно, случаят в Катуница повдигна страшно много въпроси. Аз не видях, в интерес на истината не видях сериозен анализ…
Водещ: Политически.
Йордан Мичев: … политически нито в медиите, нито от страна на кандидатите за президенти. Каква им е визията за демографската политика? Неслучайно в президентството има такъв съвет по демографската политика. Този въпрос, който е фундаментален и е за десетилетия напред, би трябвало един кандидат-президент да има ясна визия за това нещо.
Водещ: И в крайна сметка зад стоят все пак и някакви цифри, някакви предвиждания. Нека продължим обаче за това след малко. Останете с нас.
Важна ли е работата на журналистите по време на предизборни кампании? Темата днес коментираме в „Клубът на журналистите”. И нека да се върнем отново към началото със Светлана Станкова. Кажете ни, моля, приликите и разликите, най-общо, между кандидат-президентските кампании в България и Чехия 2006-2008, които анализирате във вашата книга, какви са?
Светлана Станкова: Много е интересно това да се разгледа, защото от една страна в България вотът е мажоритарен и за местни и за президентски избори. Това би провокирало един сериозен политически дебат, тъй като това е вот, който всеки един от нас дава. Докато в Чехия президентските избори се провеждат в парламента. Съответно, са непреки и съответно, би могло да се предполага, че там тези политически дебати ще се провеждат на мястото, където се провеждат и изборите. Интересното е, че това са различни комуникативни казуси, но медийните рефлекси на пресата, и в България и в Чехия, по много показатели се схождат. Там имаше едни и същи наративи за кризата. Разбира се, в различен контекст. В България това беше кризата на десницата. Излъчването на кандидатурата на Неделчо Беронов след поредица от неудачни други предложения. Докато в Чехия това беше криза на процедурата как точно да се проведе избора за президент. И разбира се, това в кръга на шегата, но то си беше заглавие на чешко списание – „Вибори хоржна неш на Балкани”, което означава „Изборите бяха по-лоши, отколкото на Балканите”. Съвсем друга тема е защо Балканите имат негативна конотация в Европа. Разбира се, обаче заедно с тези пък сходни, чисто медийни похвати, за преизбиране на действащия президент. И в България и в Чехия, той е бивш председател на управляваща партия. Спечелва втория си мандат, съответно Вацлав Клаус и Георги Първанов, с внушенията за скрит риск на неговия основен опонент, в Чехия Ян Швейнар, в България – Волен Сидеров. Еднакви бяха тези внушения, тъй като и на двамата кандидати, независимо те колко са различни – Ян Швейнар е част от една много мощна, много добре организирана търговска банка в Чехия, американски Гражданин за дълго време, с много добро образование, с много публикации, но при всички случаи той беше идентифициран като чужденец, от когото не е ясно какво може да се очаква.
Водещ: И понеже страхът е най-древното човешко оръжие, да Ви попитам – кой я издигна тази кауза, по-скоро кой я направи популярна за страната – дали журналистите или политиците?
Светлана Станкова: Ами, вижте. Те са взаимно свързани нещата. Факт е, че изключително тънка и умела манипулация може да се прави със страха. Тя е печеливша тогава, когато се посочва изход от някаква заплаха. В България това беше клипчето на Волен Сидеров, който с топчето произвежда хаос и Бог знае още какво и съответно, това беше клип на социалдемократи и внушението „Изберете това, което би го предотвратило”.
Водещ: Имаше ли политически платформи в Чехия на тези избори, за които говорите, които да са били огласени от медиите?
Светлана Станкова: Да. Това, което е характерно там – че всяка една платформа, тя е изписана, кой я издига, кой я плаща.
Водещ: У нас тогава така ли беше или имаше разлика?
Светлана Станкова: Не. Включително, най фрапиращата разлика е в проучването на социологическите агенции. Нас ни заливат с проучвания кой какъв процент има, кой какви очаквания съответно би провокирал в нагласите на електората, но никъде, в нито една медия не се публикува кой е платил това изследване. В Чехия беше изключително забавно, тъй като се виждат съвсем противоположни резултати и съответно, под всяко едно изследване пише, че то е поръчано от еди коя си партия и съответно, противоположното – поръчано от опозиционната партия. Но там това е задължително да бъде огласено. В такъв смисъл, аз мисля, че в някакъв момент, когато медиите са проводници на конкретни политически интереси – да, посоката е тази – страхът, внушен от политиците през медиите за съответните електорални нагласи.
Водещ: Или може би става дума за нещо друго. Милена Минчева да попитам – от колко политици получихте платформи и от колко получихте?
Милена Минчева: Сега, интересното при българската кампания е, че наистина няма сблъсък на платформи, на идеи, на визия. Преди малко говорихме за демографския проблем, колегата от списание „Тема” го засегна. Този демографски проблем наистина с години не е решаван и политиците като че ли пасуват. Между другото, преди една-две седмици в „Стандарт” пуснахме интервю с Цонко Цонев, кмета на Каварна. Каварна, според мен, е един малък оазис на… в смисъл, там проблемите наистина се решават. Там няма напрежение между ромите. Какво разказа кметът на Каварна? Още в момента, в който е поел властта, като кмет, е направил, е поканил роми, които да съветват общинските съветници в кметството. Той казва следното: започваме да асфалтираме една улица в българския квартал, асфалтираме едновременно улица в ромския квартал, в турския квартал. Тоест, той не решава проблемите на парче. Мисли се и за ромите и за българите. По тоя начин се осигурява равен старт на различните етнически групи и според него, това е начинът, по който трябва да се процедира. Това не се наблюдава в други градове. Например, в Каварна им дават бонуси на ромите, които изпращат децата си на училище, тъй като знаете, че образованието, така, е стартова линия за решаване на много от етническите проблеми. Те ги стимулират с помощи за зимата, за дърва например за огрев. Включват ги в различни европейски програми, което, според мен, е много положително. И политиците трябва да се замислят наистина как, просто да имат една дългосрочна визия. А не случая с Катуница, казват си мненията, ако имат такива, обаче няма глобална визия за проблема.
Йордан Мичев: Това имах предвид като повдигнах въпроса за демографската политика. Говорихме, че всяко чудо е за три дни. Ето, нещата утихнаха. Протестите спряха. Цар Киро се движи някъде между…
Водещ: Така наричащият се.
Йордан Мичев: Да, така наричащият се цар Киро се движи някъде между арестите. Но глобалните проблеми, истински сериозните проблеми, които произтичат от този случай, ги няма.
Водещ: Някой дали отговори на въпроса защо той по-рано не посети тези заведения? Арестите имам предвид.
Йордан Мичев: Ами, според мен…
Водещ: Защото въпросът журналистите го зададоха много пъти. Въпросът е… От друга страна пък е хубаво и да има отговор на този въпрос.
Милена Минчева: Според мен, отговорът на въпроса е, че цар Киро толкова години е бил удобен на някой.
Йордан Мичев: Да.
Водещ: На някого, да.
Светлана Станкова: Ама трябва да има конкретна отговорност. Това е прокурорът X, това е следователят Y, които са пропуснали през тези години осемте или Бог знае колко жалби, подадени. Това е конкретният кмет. Това са конкретни имена и тези имена не се казват. Значи, аз бих се върнала, взимам повод от вашите думи и бих се върнала на паралелите между България и Чехия. Да, има сходни журналистически похвати, сходен е наративът. Но кое пък е различното? Провокираният дебат е изцяло различен. В Чехия също има купуване на гласове. Те са огласени от медиите. Дори са посочени предполагаемите суми. Дори са посочени, засипани…
Милена Минчева: В България медиите също пишат за това постоянно.
Светлана Станкова: Но какво?
Милена Минчева: Имаше колко скрити агенти-журналисти, които купуват гласове.
Светлана Станкова: Но какво произлезе от това? Чехите дори…
Водещ: Обвинения към журналистите произлязоха, че това са едни сценки, които ние разиграваме.
Светлана Станкова: Именно. Докато в Чехия това беше един призив на гражданското общество да се намеси. Чешките медии, всичките до една, имат електронни адреси, публикуват писма на читатели. Там има една обратна връзка и там има наистина издигане на един дневен ред отдолу нагоре. Стана ясно, че чешки депутати са получили в писмата си куршуми. Стана ясно кои са били подкупени. Започнаха дела и в медиите този граждански дебат е изцяло различен. Медията…
Водещ: Кое го прави различен? И защо той е различен?
Светлана Станкова: Ами, две са основните причини. Едната причина, аз трябва да се върна на приказката за краставичката може би на Мирча Кришан, но това наистина е собствеността. В Чехия още в началото медиите бяха изкупени, пазарът беше разпределен. Там бизнесът е специализиран, издателски и там има ясна прозрачност коя медия каква политика има, кой я притежава и съответно, кой говори, по израза на Георги Лозанов, с тези нейни акционери. В България и досега, и до днешна дата продължава прекупуването, препродаването, пълната неяснота по отношение на това кой какво притежава и колко притежава и стремежът тази яснота да не може да се появи. Защото в Чехия това е регламентирано – там има одит бюро по тиражите (овержование периоди) и там всеки един може да види примерно зад „Хосподарски новини” колко процента притежава Дау Джоунс, колко процента са дребни акционери. Тук няма такова нещо и не очаквам скоро да има.
Милена Минчева: Аз не съм съвсем съгласна с Вас, защото на „Стандарт” собствениците са прозрачни. Даже наскоро имаше смяна в…
Водещ: Собствеността.
Милена Минчева: Да, смяна в собствеността, която беше обявена съвсем категорично, с проценти иколко проценти са закупили.
Йордан Мичев: Интересно ми е…
Милена Минчева: Тук проблемът е следният – кога се купува вот? Вот се купува, когато се продава. Кой продава вота? Вотът го продават политиците. Ето, върху това, според мен, трябва да се съсредоточим, а не кои са собствениците на медиите.
Светлана Станкова: Аз мисля, че тук говорим защо няма ясен политически дебат и защо този дебат провокира обществеността и е деонтологически ангажиран от страна на медията към обществото.
Водещ: Нека направим решаването на тази задача още по-трудна, като попитам – губи ли се или се печели от обявяване на политически пристрастия, нека така го наречем? Вие казахте – леви журналисти пишат за десни…
Йордан Мичев: Либерално списание.
Водещ: … за либерално… хора, които предпочитат по-либерален поглед върху събитията. Печелите ли или губите от това обявяване?
Йордан Мичев: Ами, трудно ми е да преценя дали печелим или губим. Аз лично мога да кажа, че никога не съм криел политическите си пристрастия. Те са леви. Това са ми възгледите. Тук се повдигна въпроса за собствеността. На мен и до момента, понеже и в момента тече едно прегрупиране на пазара, на медийния пазар и на вестникарския пазар.
Водещ: Поредно прегрупиране.
Йордан Мичев: Поредно прегрупиране, окрупняване и т. н. Включително и списание „Тема” от един месеце в такъв процес на окрупняване и прегрупиране. Но ето, давам примера с колегите от „Стандарт”, които минаха по този път преди няколко месеца. На мен и до момента не ми стана ясно кой стои зад новия акционер президента на волейболния клуб Георги Георгиев. И до момента не ми е ясно.
Милена Минчева: Ами, стои той с парите си.
Йордан Мичев: Значи, човекът е…
Милена Минчева: Това, че има различни спекулации в различни медии…
Йордан Мичев: Да. Човекът е собственик на софтуерна компания, волейболен клуб. Безспорно голям волейболен клуб, който обаче беше доста закъсал финансово последната година, със сериозни дългове.
Милена Минчева: Не знам. Ние имахме среща с новите собственици, на която те най-прозрачно ни обясниха, че стоят с имената си и с техния се бизнес в тази сделка.
Светлана Станкова: Чисто издателски, чисто издателски бизнес. Да.
Йордан Мичев: Разбирате ли? Значи, сега каквото и да си говорим, и аз мога да застана пред колеги и да кажа – ето, аз съм, заставам с името си, с парите си и т. н. Но аз нямам никакъв бекграунд в този бизнес. Аз нямам никакъв бекграунд.
Светлана Станкова: Само… извинявам се. Само една скоба ще отворя. Понеже говорим за избори, кампанията на Ричард Никсън, в която той беше обвинен, че е корумпиран и той на другия ден застана пред медиите, показа си банковата книжка колко е празна и всички му повярваха, че той не е . Толкова е лесно това. Наистина, наистина не мисля, че когато някой застане и каже – аз съм. Ами аз не мога да знам дали и Иво Прокопиев от Сингапур движи нещо или не движи нещо.
Милена Минчева: Ами, вижте. Аз, като журналист в „Стандарт”, мога да Ви кажа, че никой не ми казва – напиши този материал за БСП или за ГЕРБ и ги погали с перце. Аз съм журналист с позиция и съвсем свободно си изразявам тази позиция. Наистина, честно Ви говоря. Естествено вестникът не може да няма позиция. Затова имаме съвещания, т. нар. планьорки, където, нали, решаваме какво, кое ще е на първа страница, кое ще е на последна страница, светски материал, каква инициатива да поемем и да застанем зад нея.
Светлана Станкова: Аз мисля, че от момента, в който кажете – „Стандарт”, ми казва какво да пиша, Вие няма да сте на работа в този вестник.
Йордан Мичев: В интерес на истината…
Светлана Станкова: Само за секундичка.
Йордан Мичев: Да.
Светлана Станкова: Понеже стана дума, печелим или губим от обявяването на…
Водещ: Пристрастията.
Светлана Станкова: … кой какви пристрастия има? Значи, аз мисля, че печелим, ако медията обяви – ние сме пролиберална медия, ние сме лява медия, ние сме центристка медия. Какви са журналистите, си е тяхна работа. Но те, когато медията е обявила една линия, са длъжни да се съобразяват с нея.
Милена Минчева: АВие защо смятате, че трябва да има само една линия?
Светлана Станкова: Напротив.
Милена Минчева: Тоест, примерно един вестник да е само ляв. Напротив. Той не може ли да обема целия спектър…
Светлана Станкова: Ами, защото… Ами, не може.
Милена Минчева: Аз не съм съгласна с Вас.
Светлана Станкова: Защото ако един вестник е заявен с позицията си, то ние очакваме от него да говори в този спектър. И тогава ние сме честни спрямо читателите, защото когато агитираме за това или онова – да, това са нашите ценности, ние ги прокламираме, ние сме такива. Така се прави. Така е на запад и така е по-честно. А инак кой ми говори? Кой ми говори с вашия глас? Аз не зная.
Йордан Мичев: Ще дам един конкретен пример. Нощта на парламентарните избори 2009 г. Много хора може би са забравили, но по време на пресконференцията Бойко Борисов хвърляше огън и жупел срещу представителите на една издателска група.
Водещ: Само че на следващия ден нещата се промениха.
Йордан Мичев: На следващия ден нещата се промениха. Тази издателска група, образно казано…
Водещ: Смени тона.
Йордан Мичев: … обърна палачинката и смени тона. И до момента продължава да върви в това русло.
Светлана Станкова: Дори много внимателно си избират снимките, тъй като се сещам за какво говорите.
Йордан Мичев: Значи, изключително е сложен този въпрос със собствеността, с различните интереси. Няма какво да се лъжем. Огромната част от собствениците на медии в България не печелят от медиите си и те се опитват да компенсират тези загуби по друг начин.
Водещ: Изключвате ли обаче възможността някои от тези издатели, за които Вие говорите, да са достатъчно интелигентни, за да си дават сметка, че показването на повече гледни точки ще е в по-голям интерес за тях?
Милена Минчева: Ами, ето – аз това се опитвам да Ви обясня.
Светлана Станкова: Не я изключваме, разбира се.
Милена Минчева: Вестникът не е нужно да се обяви като ляв или като десен или като центристки. Просто, печелившата формула е да се отразяват всички гледни точки, иначе читателят на другия ден няма да си купи вестника. Разбирате ли? Ние ще се бъдем изхвърлени от пазара от само себе си, от самите процеси, от…
Светлана Станкова: Аз мисля, че не ме разбрахте. Не става дума за пропартиен вестник, какъвто е, да речем, „Дума” или какъвто е "Атака", а за някакви ценности и нагласи, които се изповядват от редакционната политика на вестника. Това е нещо съвсем друго.
Йордан Мичев: Това имах предвид под израза „леви журналисти правят либерално списание”.
Водещ: Получавате ли обвинения за това?
Йордан Мичев: Разбира се, че получаваме. Аз лично много пъти съм бил обвиняван в какви ли не пристрастия.
Водещ: Като изключим това, че журналистите винаги са виновни.
Йордан Мичев: Разбира се. Просто, опитвам се да, пак Ви казвам, опитвам се да следвам някакво златно сечение, да, по някакъв начин моите политически възгледи да не влияят на работата ми.
Водещ: Кога в България ще има истински политически дебат на основа платформи, на основа политики, а не на основа PR примерно?
Светлана Станкова Дебатът е такъв, нивото на дебата е такова, каквото е нивото и на гражданското общество. Значи, ниското равнище на развитие на гражданското общество провокира и ниско равнище на дебат. Нито на политическо, нито на експертно ниво той може да бъде добър. Както казват съседите македонци, държавата се напуни с експерти. Но всъщност, какво имаме насреща? Аз тъкмо тук исках и да се върна и взимам повод от въпроса, защото причината не есамо в собствеността. Тя, разбира се, е основната. Развитието на гражданското общество. Разбира се, тук има една политическа метафора за липсата на 68-а, която е основополагаща в Чехия. Факт е, че там посоката на отпор, тя е отвътре навън. Там са едни външни забрани, които отвътре биват спирани. Докато ние от 89-а не можем да разберем какво всъщност се случва. Непрекъснатото връщане 20 години. Която и медия да отворите, 20 години ще го видите цитирано. Това означава, че ние имаме една неудовлетвореност от това какво сме направили, от това какво сме искали, къде сме. Нямаме експерти, които да предотвратяват и да прогнозират какво се случва. Но нямаме и това развито гражданско общество…
Водещ: Искам да Ви накарам да коментираме един много екзотичен пример.По повод 3. Март, националния празник, се появиха едни политически цитати, които по-късно, разбира се, влязоха и в забавните предавания, в шоу-програмите на телевизиите. Там една група, бих казала, от политици един след друг рецитираха как, цитирам, „България се е освободила преди 500 години от турско робство”. Аз дълго време мислих каква може да е причината за това, защото едва ли има човек в България, който да не знае, че не сме се освободили преди 500 години от турско робство. Мислите ли, че всъщност те са рецитирали един предварително подготвен текст, в който е имало грешка просто?
Йордан Мичев: Естествено, естествено. И няма защо да им крием имената. Първият човек, който го изрецитира този текст, беше депутатът от ГЕРБ Николай Коцев, врачанин, известен предприемач в региона. След него се изредиха още няколко негови колеги от същата парламентарна група. Тук става въпрос за хора, които очевидно не блестят с кой знае какви интелектуални възможности.
Водещ: Е, очевидно проблемът е бил в PR-а, в този, който е писал текста.
Йордан Мичев: Не, не. Едва ли. Не може всичко да си обясняваме с PR-а. Говорим за един милиционерски почин. Написва ти се нещо и трябва да го издекламираш от парламентарната трибуна.
Светлана Станкова: Аз мисля, че проблемът е и в мястото и ролята, която имат политиците. Значи, те се стремят да се огледат в медиите, както Снежанка в огледалото, и да се видят колко са красиви. Не да кажат нещо, не да помислят, не да се върнем към това, което казва Аристотел, че политиката е да работиш за благото на другите. Инак тя не е политика, тя е антиполитика. И в такъв смисъл, когато медиите служат за това един политик да казва на друг политик нещо, а не един политик да работи за това какво би било добре за всички, то тогава те са толкова замаяни да се видят в огледалото си, че те не виждат и не прозират в смисъла на това, което казват. Значи, целта е да има някакво изображение, някакво забавление, а не да има съдържание.
Водещ: Милена, имаше ли коментари, читателски, на този пример, или как да кажа?
Милена Минчева: Ами, аз за читателски коментари не мога да Ви кажа. Не съм се сблъсквала, защото не си спомням да е имало обратна реакция специално. Може би са се обаждали читатели в редакцията да си кажат мнението. Аз не съм засякла такива. Но действително в България има такива политици, които, които разгръщат вестниците и гледат колко пъти фигурира тяхното име във вестниците. И наистина тук е ролята на медиите да задават дневния ред на политиците. Аз пак, за пореден…
Водещ: Какъв би бил интереса към едни политически платформи, ако имате късмета да ги получите, след като сте ги искали?
Милена Минчева: Ами, най-вероятно би се получил някакъв истински дебат, наистина.
Йордан Мичев: Повечето кандидати са качили политическите си платформи на сайтовете си. Въпрос на майсторство е да ги представят на разбираем език. Въпрос на майсторство е да ги представят на разбираем език.
Водещ: Дали искат да ги представят?
Йордан Мичев: Според мен, не. Не си правят труда да ги представят на разбираем език и от там липсва и интерес към всякакви платформи, към всякакви . А точно по този начин може да осъществяваме граждански контрол към тези политици. След като те не си изпълняват платформите, не си изпълняват програмите, би трябвало да изпаднат от борда. Кога някоя партия през 2009 г. ни е обещавала, че в България ще се добива шистов газ? Някой обещавал ли ни е такова нещо? Никой не ни е обещавал такова нещо. И изведнъж две години по-късно аз съм изненадан с намеренията на управляващата партия в България да се добива шистов газ.
Водещ: Не, но всички дружно бяхме, как да кажа, предупредени да си скрием плакатите, щото иначе…
Милена Минчева: Аз искам да кажа нещо друго – че Facebook в България, за съжаление, може би и не за съжаление, избори не печели, защото общо взето това е социална мрежа, в която всеки може да влезе. Наблюдаваме, че, така, предизборната кампания се премести и във Facebook. Тоест, кандидатите обявяват някакви свои мнения там. Но те общо взето остават леко анонимни, защото когато някой им зададе въпрос във Facebook, те могат и да не отговорят, могат и да отговорят. Знаем, че има партийни централи, в които се плаща на студенти, за да пускат на час по една-две информации, по една-две идеи. Въпросът е този дебат да се пренесе…
Водещ: Т. нар. платени политически лузъри в крайна сметка.
Милена Минчева: Да, това исках да кажа. Въпросът е този дебат наистина да се пренесе в гражданското общество, за да има истински дебат, а не…
Водещ: Как в Чехия се получава и защо у нас не се получава?
Светлана Станкова: Ами, много е просто. Преди да се почне, поне така пише по учебниците, каквато и да е кампания, се прави социологическо допитване кои са най-важните въпроси в обществото. Не кои са най-важните въпроси за персоналния кандидат, а какво наистина вълнува обществото. И тогава, когато се тръгне от решаването на такива въпроси, то тези дебати биха били интересни и биха били следени. Примерно, за Чехия основният дебат беше, тъй като Ян Швейнар е проамерикански настроен и съответно, е привърженик на това Чехия да приеме еврото и съответно да бъде проактивна в тези си позиции, а пък Вацлав Клаус – точно наопаки, основният дебат беше за и против тази външна политика. Другият дебат беше във връзка със здравната и пенсионната реформа, който касае всички. Тъй като подобна една реформа беше изключително непопулярна, как тя би била проведена, с какви мерки, с какви ограничения? Тоест, дебатът беше върху неща, които вълнуват наистина хората. И там компроматите бяха за това дали единият или другият имат повече публикации и каква е стойността на техните публикации, тъй като те са много сериозни икономисти, и двамата, добре познати, с много научни статии. А не някакви дребни ситневини, жълтевини и да не казвам още какви.
Йордан Мичев: Ето, това вече е сериозна кампания, това са сериозни въпроси. Аз с удоволствие, като журналист, бих отразявал такава кампания. За съжаление…
Водещ: Стига тя да бъде реалност.
Йордан Мичев: За съжаление, не ни се предлага такава кампания.
Водещ: Доколко тези проблеми, които ги има не само у нас, а и в медиите в цяла Европа, са причина за спада ни по отношение на индекса на свобода на словото и доколко международни експерти вече правят проучвания на тази тема? Останете с нас. Продължаваме след малко.
Международен изследователски екип посети вчера Българското национално радио в рамките на международен проект, който ще изясни ролята на медиите в процеса на демократизация на десетте нови страни-членки на Европейския съюз. Какво представлява проекта, чуйте в началото от Хенрих Орнебринг, а после чуйте и какви въпроси им зададох, на него и на Тери Ратинен.
Хенрих Орнебринг: Проектът се нарича „Медиите и демокрацията в Централна и Източна Европа”. Той е четиригодишен. Обект на изследване са десетте държави, присъединили се към Европейския съюз. Разглеждаме различните аспекти в отношенията между медиите и демокрацията, медиите и властта от една страна, отношението медиите – политици. От друга страна взаимоотношенията медиите и парите и най-вече проблемите с концентрация върху собствеността. Разбира се, и влиянието на икономическата криза. В крайна сметка – как журналистиката съществува между политиката и пазара.
Първото ми впечатление е, че проблемите, с които се сблъсква Националното радио са много сходни с тези, които виждаме в другите държави. Влиянието на финансовата криза, разбира се. Винаги лошото финансиране, недостатъчното финансиране, придружено от факта, че и политиците и обществото имат големи очаквания. И установяваме това и в десетте държави, които изучаваме в момента. Хората възлагат големи надежди на обществените радиа и телевизии в тези държави, но не винаги има нужната политическа воля, за да се подкрепят тези надежди, които се възлагат.
Тери Ратинен: Моята специалност са новините. Ние посетихме няколко медии по време на нашите посещения в България и проблемите, които видяхме са основно свързани с това какво е бъдещето на вестниците и не само за бъдещето на вестниците, но и новините, като цяло. И това свързвам и с посещението в Националното радио също. Всеки иска да има новини. И правителството и обществото, бизнесмените, всеки. Но никой не есклонен да плаща за тези новини, за тяхното производство. И това не е проблем само тук. Това е проблем и в други държави също. Всички имаме нужда от новини, които можем да разчитаме на тях, достоверни новини, но имаме все по-малко и по-малко източници на новини, на които може наистина да разчитаме. Ако искате да има такива независими източници на новини, трябва да се заплати за тях, а не всеки има нужните пари, за да плаща за тях. Така пак стигаме до ролята на обществените оператори, защото това е една от основните институции, която трябва да достави тези достоверни новини на обществото. И тази функция на обществените оператори трябва да бъде подкрепяна навсякъде, не само тук в България. Но откъде да дойдат тези пари? Това е въпросът. А тези, които предлагат да дадат пари, те искат да имат контрол върху новините, върху тяхното съдържание и това е проблемът.
Водещ: Могат ли журналистите да накарат политиците да различават новина от коментар?
Тери Ратинен: Много е трудно. Идеята за новините е много сложна концепция, като цяло. Каква е разликата между информация и новина? Политиците вече са по-способни от преди да произвеждат свои собствени новини. Медийните компании дори искат от публиката, от обществото да им предоставят новините и по този начин журналистите приемат, че те не са единствените хора, които могат да правят новини, реално. Новините са навсякъде – онлайн, 24 часа в денонощието.. И как може тогава да се направи разграничение между новини, информация, лично мнение.
Хенрих Орнебринг: Много ми е трудно да си представя как ще изглежда един закон, посветен на тези въпроси.
Водещ: Чува ли се ив другите страни експертно мнение, че медиите подменят дневния ред на хората?
Хенрих Орнебринг: Чувал съм подобно мнение, но не съм сигурен, че съм съгласен с него. Въпреки че вестниците в региона имат нисък тираж обикновено, техният тираж все пак е достатъчно голям, че те да не могат да игнорират тяхната публика, читателите им. И хората все още гласуват с това, което виждат и чуват, което значи, че ако те видят нещо, което не харесват, те ще преминат към друга медия, ще почнат да купуват друг вестник примерно. Това не идеалният начин, по който трябва да се развива, но виждаме в някои държави, че наистина се случва така на практика.
Водещ: Как журналистите могат да влияят върху създаването на интерес към бюджета, а не към Дженифър Лопес?
Хенрих Орнебринг: Има и примери на вестници, които са много успешни, които представят сериозни политически новини. Най-добрият пример е в Полша – „Газета виборча”. И те постигат това, като се допитват до техните читатели, кои са важните за тях неща, какво искат те да видят на страниците. И ако питате хората кое наистина е важно за тях, те няма да кажат Дженифър Лопес. Те ще кажат добро образование, добро медицинско обслужване и тогава вестникът пише за това, което интересува хората. Те организират кампании, използват се социалните мрежи. И за тях това роботи добре.
Водещ: Има ли шансове сериозната журналистика пред популярната, да кажем?
Тери Ратинен: Смятам, че е възможно, но отнема доста време тази нова журналистика да се появи, да се развие. Повечето журналисти, те са научени да използват старите медии, традиционните медии. Но в тази обстановка трябва да можеш да използваш, както традиционните медии, така и новите медии. И вече няма този монопол, който беше характерен за миналото и само твоят глас да се чува от огромна аудитория. Трябва да се развиват нови умения и това е едно предизвикателство и за журналистите и за самата журналистика. И отново се връщам на това, което казах преди малко за бъдещето на вестниците. Ние не знаем дали вестниците ще оцелеят, като медия. Това е и предизвикателство, но в същото време и възможност.
Хенрих Орнебринг: Има и друг начин да се разгледа това противопоставяне между сериозната журналистика и забавленията. По времето на социализма новините бяха пропаганда в този регион, но в същото време бяха и много сериозни, прекалено сериозни. Там почти не можеше да се види почти никаква шега в някой вестник или в телевизионно предаване. От тази гледна точка, не е странно, че първите вестници, които бяха създадени след прехода през 89-а година, бяха именно в този развлекателен жанр. Важното е да има един плурализъм. Да има развлекателните медии, но да има и тези качествени медии, които нужната информация, и политическа, икономическа, всякаква. С тези примери в Полша с „Газета виборча” и в Латвия, те доказват, че може да съществува такъв успешен модел за сериозни медии. Затова не съм сигурен, че тези развлекателни медии винаги ще имат по-голяма популярност, отколкото сериозните. Ако погледнете философията на BBC или на някоя от другите големи обществени оператори, тяхната идея е, че ако предоставите добро развлечение на хората, те ще Ви слушат и другите предавания и програми. Така че отношението между сериозната журналистика и развлекателните предавания не е игра с нулева сума.
Водещ: И сега остава и ние да кажем, след като открихме, че проблемите са сходни, да направим една прогноза. Може ли да направим ние, журналистите, бюджета по интересен от светските новини по време на избори?
Милена Минчева: Ами, според мен, няма нищо лошо да се чете и за бюджета и за Дженифър Лопес.
Водещ: Още повече, че тя има прекрасно чувство за хумор.
Милена Минчева: Ако бюджетът е направен от кадърни политици и е добре вързан и е представен интересно на страниците на вестниците, аз с най-голям кеф бих прочела и за бюджета и за Дженифър Лопес.
Водещ: можем ли?
Светлана Станкова: Мисля, че можем. Ако в статията, коментара, интервюто или какъвто жанр там е избран, за да бъде отразен бюджета за следващата година, има една препратка – как това би се отразило върху вашите, моите и всички останали приходи, със сигурност ще бъде…
Водещ: Ако тези новини бъдат преведени, бъде обяснено на хората как ще се, какво влияние ще имат те върху джоба им, да кажем.ъ
Светлана Станкова: Именно.
Водещ: Можем ли да направим темата за бюджета по-интересна по време на избори?
Йордан Мичев: Идеалният вариант е, аз си го представям чисто графично, снимка на Дженифър Лопес, полегнала и върху тялото й са разграфени различните части от бюджета.
Милена Минчева: Полегнала на българското черноморие.
Йордан Мичев: Полегнала на…
Водещ: Защото една авиокомпания отказва да я върне в родната й страна. Разбира се, с тази, така, полусатирична нотка приключва днешното издание на „Клубът на журналистите”. Можете да слушате тези коментари и на интернет страницата ни www.bnr.bg

www.snews.bg | 05.10.2011

След като шведската медийна група "Бониер бизнес прес" продаде вестник "Пари" на "Икономедиа", всекидневникът ще изчезне напълно, твърди БЛИЦ. Новите издатели първо сляха двете редакции с идеята "Пари" да стане притурка на "Дневник", а сега закриват и двете издания.
Групировката на фалиралия бизнесмен Иво Прокопиев, емигрирал със семейството си в Сингапур, готви нов всекидневник, който ще се печата на розова хартия. Главен редактор ще бъде Иван Бедров, бивш водещ във фалиралата Ре:тв (собственост на Иво Прокопиев и Светослав Божилов) и заместник-главен редактор на в."Пари".
"Дневник" ще продължи да съществува само онлайн, а Велислава Попова остава на поста си главен редактор. В "Икономедиа" се гласят 30 % съкращения в интернет изданието на икономическия всекидневник.
Съкращения започват и във финансовия седмичник "Капитал", който от този месец ще бъде с нов главен редактор – Алексей Лазаров.
Новият изпълнителен директор на "Икономедиа" Лилия Апостолова няма да запази и журналистите от "Пари", които също очакват масови съкращения в резултат на сливането.
Лилия Апостолова е главната причина водещи журналисти да си тръгват от "Капитал" и "Дневник". Досега тя беше изпълнителен директор и главен редактор на вестник "Пари", а преди това е работила като журналист и управляващ редактор в "Капитал".
През миналата година медията беше напусната от предишния си собственик Валентин Панайотов и от дългогодишния главен редактор Стефан Неделчев. Последва срив в тиража и маргинализиране на най-успешния български финансов вестник.
След напускането на Валентин Панайотов и неговия екип, "Пари" се превърна в малотиражка, която продаваше по 500 екземпляра дневно.
Лилия Апостолова е близка приятелка на съпругата на Прокопиев Галя и този факт отприщи в края на 2009 година предположенията, че тя е внедрена във вестника, за да го разсипе, а Иво Прокопиев да го изкупи на безценица. Което се потвърди. Шведската медийна групировка "Бониер бизнес прес" беше изиграна от Иво Прокопиев и безславно се оттегли от българския пазар.
Издателят на "Капитал" и "Дневник" задлъжня със стотици милиони към български и чуждестранни банки, беше принуден да разпродаде голяма част от активите си и да се изсели в Сингапур.

Оригинална публикация

www.pari.bg I 30.09.2011

Лилия Апостолова става изпълнителен директор на "Икономедиа"

“Икономедиа” и Bonnier сключиха сделка за стратегическо партньорство и вестник „Пари” вече е част от портфолиото на „Икономедиа”, издател на „Дневник” и „Капитал”. Вестникът ще запази бизнес позиционирането си и ще бъде значително подсилен като формат след вливането в „Икономедиа”, която има богат и дълъг опит в България в областта на издаване на бизнес медии. „Икономедиа” планира да слее двата всекидневника „Дневник” и „Пари”, като запази и развие допълнително най-силните страни на двете издания.

В резултат на сделката Лилия Апостолова ще бъде новият изпълнителен директор на „Икономедиа”. Елица Ангелова, която изпълняваше поста, напуска компанията. Досега Лилия Апостолова беше изпълнителен директор и главен редактор на вестник „Пари”, а преди това е работила като журналист и управляващ редактор в „Капитал”.

Андерс Ериксон, CEO на Bonnier Business Press International, каза: “Радваме се, че “Пари” ще се присъедини към “Дневник” и “Икономедиа”. Заедно ще формираме по-силна комбинация по отношение на бъдещото развитие на продуктите. Bonnier очаква дългосрочното си партньорство и сътрудничество с "Икономедиа", което ще последва от подписването на днешното споразумение.”

Иво Прокопиев, съсобственик на „Икономедиа”, каза: “Стратегическото партньорство между „Икономедиа” и Bonnier е много добра новина за българския медиен сектор. Това ще помогне за подобряването на качествената журналистика и ще заздрави независимостта на „Пари”, „Дневник”, „Капитал” и останалите заглавия. Договорът ще позволи на двете компании да обменят информация, ноу-хау и най-добри практики.”

Шведската Bonnier AB е частна компания с 200-годишна история. Тя контролира 150 компании, които оперират в 21 страни. Издава водещия сутрешен вестник в Швеция Dagens Nyheter ("Новините на деня"), както и Dagens Industri, водещия шведски бизнес ежедневник.

„Икономедиа” е водеща група за качествени и бизнес медии в България. През последните годии тя се фокусира в развитието на продукти в интернет и за мобилни устройства. В момента фирмата има над 30 информационни продукта с обща читателска аудитория над 1 400 000 души. Изданията на „Икономедиа” имат традиции в отстояването на независима редакционна политика и в качествената журналистика. За това спомага наличието на механизъм за участие на гражданското общество в определянето на редакционната политика на изданията през органа Редакционен борд, който няма аналог на българския медиен пазар.

Оригинална публикация 

Blitz.bg I 2.09.2011

Половината редакция на "Капитал" напуска, 30% съкращения в "Дневник"

Шведската медийна група "Бониер бизнес прес" е продала вестник "Пари", научи БЛИЦ от информирани източници. Най-авторитетният български бизнес всекидневник стана най-напред 50%, а после и 100% собственост на семейната издателска компания "Бониер".
През миналата година медията беше напусната от предишния си собственик Валентин Панайотов и от дългогодишния главен редактор Стефан Неделчев. Последва срив в тиража и маргинализиране на най-успешния български финансов вестник. "Пари" беше повлечен към дъното от Лилия Апостолова, вдовица на убития през 2000 година бизнесмен Кристиян Маслев, който стана прочут с първата в българската история кражба на приватизационен фонд, извършена заедно с покойната Надежда Георгиева (зверски заклана в столичния кв."Надежда"), приближена на Алексей Петров и Никола Филчев. Тогава национални медии коментираха, че бившият журналист Иво Прокопиев, издател на "Капитал" и "Дневник", ще влезе подмолно във вестника, без да е инвестирал нито стотинка в него и ще упражнява тотален контрол.

БЛИЦ научи, че "Икономедиа", чийто мажоритарен пакет беше продаден през миналата година, е купила в."Пари" след неуспешни опити на "Бониер бизнес прес" да продаде вестника на няколко медийни групировки и на Христо Грозев, миноритарен собственик на "Труд" и "24 часа".

Фалиралият бизнесмен Иво Прокопиев, който забягна от кредиторите си в Сингапур, продължава да контролира "Икономедия". Той се канел да назначи като изпълнителен директор на фирмата Лилия Апостолова, близка приятелка на съпругата му Галя. В знак на недоволство от връщането на бившата им колежка 8 журналисти от в."Капитал" напускат.

За главен редактор на в."Дневник" с притурка "Пари" се гласи Иван Бедров, бивш журналист от фалиралата Ре:тв и заместник-главен редактор на в."Пари". За нов главен редактор на в."Капитал" се спрягат Иван Михалев и Алексей Лазаров.

30% съкращения се гласят във в."Дневник", ще си отиде и някой от досегашните заместник-главни редактори: Румяна Червенкова, Мария Велковска, Петър Карабоев, Тодор Тодоров.

В уебсайта на Bonnier business press е написано, че тиражът на в."Пари" е 2600 бройки. Според информирани – от тях се продават около 800. На 20-ата година от създаването си медията е в тотален крах.

Според информирани преговорите за окончателното завършване на сделката ще завършат след две седмици. Те са водени от Иво Прокопиев, но заедно с него са наследникът му като председател на КРИБ Огнян Донев, шеф на "Софарма" – съсобственик на "Труд", "24 часа" и сателитните им издания и банкерът Левон Хампарцумян, който кредитира сделката за т.н. ВАЦ-ови вестници. Иво Прокопиев и Левон Хампарцумян искаха да създадат "лоу кост" банка при тройната коалиция, но не получиха лиценз от БНБ.

Христо Грозев и Карл фон Хабсбург водят дела срещу Огнян Донев и Любомир Павлов за собствеността на Вестникарска група България, която издава в."Труд" и в."24 часа".

Оригинална публикация