• Очакванията са домакинствата да започнат да променят поведението си като ще наблюдаваме все по-малко отлагане на покупки на стоки за дълготрайна употреба

В анализ на Райфайзен Рисърч се посочва, че ЦИЕ остава под влиянието на дълговата криза в Еврозоната. Реалният БВП на ЦИЕ ще нарасне с 2% през 2012 г.

БТВ, Отпечатъци | 08.01.2012

Водещ: Вие гледате „Отпечатъци”. Двамата управляващи редактори на двете, струва ми се, най-авторитетни и независими електронни издания в момента – www.mediapool.bg и e- vestnik.bg са вече при мен. Стояна Георгиева и Иван Бакалов. Здравейте! Да си говорим…
Иван Бакалов:Този комплимент…
Водещ:Ами да, това е моето мнение. Ще си говорим за новата медийна обстановка, защото медийният пейзаж миналата година беше доста печален. Има ли някаква надежда сега да бъде по-различен или пък ще стане по-лошо като картина? Какво мислите Вие, защото в началото на 2012 година пресата осъмна с един чисто нов вестник, с два закрити вестника, та даже и три, ако смятаме и „Пари”. Другият беше партийният орган на Атака, който спира поради намаляване на партийната субсидия за Волен сидеровата партия. И „Дневник”, който престана да съществува в предишния си вид като хартиено тяло. Т.е. какво ще бъде като медийна година 2012, каква ще бъде?
Стояна Георгиева:Каква ще бъде като медийна година? Извън тези количествени промени, разбира се преструктуриране на пространството особено в полето на печатните медии, сега докато обявявахте темата се сетих за една статия на бившия американски посланик в България Джеймс Пардю. Тя се казваше „За състоянието на демокрацията в България”. Една такава много лаконична, много ясна, в една страница като един манифест просто всяка дума беше куршум. Повод беше приключилите президентски и местни избори през октомври и посланик Пардю, който между другото това е един човек, който много добре познава Балканите – и България, и региона. Не трябва да си правим илюзии. Неговата оценка беше за драстично влошаване на демокрацията и свободата на медиите, защото тези две неща са разбира се взаимно свързани. В тази държава членка на ЕС и на НАТО. Разбира се там беше и диагнозата, че не само за изборна кампания, но и извън изборна кампания, че моделът, който следват българските медии „pay for play”, този израз на английски означава общо взето „който плаща, той поръчва музиката.”
Водещ: Да, основно се появи покрай изборите, но не само посланик Пардю забеляза тези неща. Всъщност това фигурираше и в класацията на „Репортери без граница”.
Стояна Георгиева:Да. Едни външни оценки. Ние някак си, потопени в този казан, не винаги можем да разграничим добре нещата, паралелно отстрани. Знаем някои детайли, вредни работи, които могат да размият картината и в края на краищата това, което се случи през 2011 година беше, че чуждите инвеститори се оттеглиха от вестникарския пазар, защото и вестник „Пари” беше издаван от една шведска компания „Буниер”.
Водещ:И ВАЦ.
Стояна Георгиева: Изтеглиха се ВАЦ. Вече собствеността е само българска, което не означава, че е много по-ясна. Като се имат в предвид ожесточените спорове и бруталните взаимни обвинения, които се отправят между съдружници например в медийна група „България” Холдинг. Така че това е всъщност разликата.
Водещ:Иване, ти какво можеш да добавиш в този доста изчерпателен преглед.
Иван Бакалов:Най-важното е, което хората виждат или не виждат – колко са свободни нашите медии да казват всичко, което се случва. Примерно, давам примерче. НЕК иска увеличение на цената на тока с 4,5% само защото някакъв ТЕЦ, който трябваше да бъде закрит, не е закрит. Освен това му плащат тока по много по-висока цена от преди – това е ТЕЦ „Брикел”, но хората научават ли за това нещо? Вестник „Сега” написа с някакъв незначителен тираж една хартия и така доста добре посещаван в интернет. Има хора, които не четат вестници, а гледат само телевизия. Има други, които не поглеждат в интернет.
Водещ: Които само в интернет.
Иван Бакалов:Да. Значи някаква по-млада аудитория следи интернет. Да речем и е много по-информирана. Там в интернет няма как да има ограничение. Много по-лесно се прави медия.
Водещ: Именно заради това съм Ви поканила, защото някак си се задава усещането напоследък, че onlineизданията, сайтовете, изобщо интернет е най-свободното място в момента за обмен на мнения.
Иван Бакалов:То не може всичко да се запуши и затвори. Имаше такъв израз. Централните медии са затворени. Така каза Надежда Михайлова преди години по друг случай, като я записаха тайно на една среща. Та централните медии са затворени. Аз го повтарям. Вече в класацията на „Репортери без граница” на Freedom House сме надолу като свобода на печата. Тук, ако сегашното мнозинство имаше в парламента достатъчно, сигурно и това щеше да приеме някакви законодателни решения за ограничение на медиите. Но те сега са ограничени по друг начин. И сега има нещо, което опира до самите журналисти. Каквито и да са, работили сме и при комунизма в някакви вестници или поне аз.
Стояна Георгиева:Аз не съм.
Водещ:И аз.
Иван Бакалов: Да не Ви намесвам. Значи ти работиш в една система и знаеш – не можеш да напишеш за Тодор Живков това, не можеш някакви неща да пишеш за БКП или… Но хората намираха начин да кажат нещо. Търсеха теми, работи, да подскажат. Хората четяха между редовете. Сега е нещо подобно – смисъл ти не можеш да пишеш. Вземете една камара неща, свързани с Бойко Борисов, са тема табу. Мълчат вестниците. Дали неудобни неща като това за „Брикел”, дето го споменах преди малко като пример. И сега – как може да съществува един журналист? Дребният журналист, който, ако иска нещо да прави, трябва да напусне, да си смени професията или да остане без работа, за да може… Но въпросът е да не се престараваш, както при Тодор Живков. Имаше хора, които пишеха неща, които се четяха между редовете. Имаше хора, които пишеха оди за Тодор Живков. Слагаха се на властта, натягаха се. В момента е същото. Има хора, които се натягат, слагат се на властта, хвърлят се на килимчето. Има хора, които се мъчат по някакъв начин да прокарат нещо, макар че вестникът им е… В крайна сметка ние сме страхливи.
Водещ: Ние не.
Иван Бакалов:Ние, журналистите. Имам в предвид. Масата от нас са страхливи. Гледат да не си усложняват живота. Гледат там, каквото каже началникът. Има страшни примери.
Водещ: Да разбирам ли, че казваш, че ние сме страхливи, защото така ни е по-удобно или ние сме страхливи, защото някой ни заплашва от съсловието?
Иван Бакалов:Ами и двете. Който дрънка е за вънка. Имаше такава /…/ за една такава елементарна епиграма и някои други. В една книжка на времето я взеха от книжарницата и я изгориха.
Водещ: Ти си номиниран за една такава подобна книга.
Стояна Георгиева:Да, няма да спомена. Да, извинете. Няма да споменавам въобще издание, но в колегията стана известен такъв случай. В едно от изданията на Делян Пеевски, след като той поема контрола, че е уволнен репортер за това, че преди няколко месеца е писал срещу Ахмед Доган. Не, че да речем вече някакви там вътрешни правила, забрани, които по нормален начин се наричат цензура или автоцензура. А тук колегите бяха силно изненадани, че вече се въвежда такава практика, че махат и някой, който…
Водещ:Добре, но ето например, такъв вестник като „Дневник” беше един от критичните вестници към правителството, към управляващите. Той в момента вече не съществува във варианта, в който бяхме свикнали да го виждаме.
Иван Бакалов:Според мен не е много голяма загуба. В смисъл, че той се четеше предимно в интернет. Той е най-четеният. Сега го настигат някои други вестници като посещаемост в интернет. Но на хартия беше незначителен тираж в сравнение с големите вестници.
Водещ: А Вие очаквате ли например появата на вестник „Преса”, който всъщност още на 3 януари с появата си обяви, че ще бъде коректният вестник. Направи такава заявка?
Иван Бакалов:Не, имаше в предвид декларация, че ще бъде опозиционен вестник.
Водещ:Че ще се промени малко картината, защото от това, което казвате в момента е, че има дефицит на критично говорене, на критично писане.
Иван Бакалов:Продължава да има и след появата на новия вестник.
Водещ:Той е все пак съвсем от скоро, така че не можем да кажем какво ще направи.
Иван Бакалов:Ами той щом започна в първия брой с интервю, така обширно, с Бойко Борисов, който поздравява и прочее.
Стояна Георгиева: Новият – нов в какъв смисъл? Тошо Тошев, който е бил колко години несменяем главен редактор на „Труд”, Валерия Велева, както той я нарича примата. Една журналистка, която отдавна е на терена, излизат от първия си брой с така, поне снимките на първа страница бяха на Кеворк Кеворкян, на Любомир Левчев, Тошо Тошев, Бойко Борисов – кое е новото?
Водещ: Т.е. искате да кажете, че…
Стояна Георгиева:Един вид – де мек старият екип на „Труд” прави нещо, което графично е по-различно.
Иван Бакалов:Повтарят „Труд”.
Водещ:А фактът, че „Атака” няма да съществува, например? Променя ли това?
Иван Бакалов:Партийните вестници много отдавна го закъсаха. Вече години. Това са атавизми някакви да има партиен вестник.
Водещ:Ще Ви кажа защо. Защото прочетох едно нещо на Иво Беров във facebook.com, което казва и аз се замислих от неговото изявление, че тъжно е, когато закриват вестници, защото дори и „Атака”, който е един с много ясна позиция вестник, все пак там може човек да научи някаква различна гледна точка или информация, или, както дума за някой можеш да прочетеш нещо за някого, което е различно и критично към сега управляващите. И както каза Иво Беров, защото например, ако не беше „Галерия”, никога нямаше да разберем за разни неща, които там бяха направени като разкрития с флашки и т.н. Т.е. дори и в някакви вестници, в които може да има компромисни неща или неща, с които ние като професионалисти не сме много съгласни, въпреки това има и полезна информация, или разследвания. Това е в полза на плурализма.
Стояна Георгиева: Да това е като цяло една по-друга тема за таблоидите, жълтите медии, скандалните, които от време на време изпълняват и една такава друга функция, която пък другите медии, които уж се пишат за сериозни и меродавни нито искат, нито могат, нито са в състояние да изпълнят. Този скандал, който иузбухна преди година с флашките, с тези записи – на практика това беше едно голямо изпитание за останалите медии, които не са таблоиди. Как да реагират на този случай, защото – да, вярно, изкарва го вестник „Галерия.” Да, вярно – този вестник се свързва много ясно с Алексей Петров, който вече е заловен, който е обявен като октопод и т.н. Но въпреки това, когато има факти – тогава това бяха тези записи, когато има факти, те не могат да бъдат пренебрегнати. Действително медийната среда в България е невероятна патология.
Водещ: По този повод ми прави впечатление, че напоследък пак като в началото на 90-те години разни фондации като „Отворено общество” или като например фондацията „Америка за България” подпомагат свободата на словото в България. Някак си наистина все едно сме се върнали като с машина на времето 20 години назад, а Иване? „Отворено общество” е един от твоите имуществователи.
Иван Бакалов:Да и това в България се приема като… Има много увлечени по теория на конспирацията и като… Като чета във вестник „Атака”, дето го закриха, има обаче в интернет форуми, мен ме финансират, понеже съм писал нещо в защита на цигани или на турци, нещо там и мен ме финансират онези 120 милиона, дето ги дават Турция за не знам си какво. Фантасмагории всякакви. Каквото и да напишеш, ще се намери някой да каже, че на теб ти плащат. Имало е пък в миналото време като кажат „кой Ви плати, колко Ви платиха.” Някой път ми е идвало да кажа – „колко”, защото хонорарите в един вестник са смешни. Колко е хонорарът. Та искам да кажа – значи това е част от тази оценка на Запад, която вижда, че свободата на печата в България го е закъсала много и за това е тази награда за журналистическа смелост, която се учредява сега. За това някакви фондации дават пари на някакви независими медии, които… То се вижда, че са зависими медиите в крайна сметка и те виждат, че някой, който по някакъв начин се стреми. Направили са едни програми. Кандидатстваш там и ако те одобрят ти дават някакви финансиране и то разбира се не стига. То не е нещо кой знае какво.
Водещ: Понеже си говорехме преди малко…
Иван Бакалов:И това нищо не обвързва. Аз за себе си го казвам категорично. Не мога да говоря от името на други. Никой с нищо не ме е обвързвал. Написал съм си програма, спечелил съм си там по някаква програма някакво финансово подпомагане, което не може изцяло да ми помогне, но нищо повече от това. Дори има там клауза в договора, че с нищо не се ангажират, който пише.
Стояна Георгиева: Аз не мисля, че… Няма смисъл какво толкова да се обясняваш. Аз между другото като човек, който… Работила съм дълго време в радио „Свободна Европа”. Смея да твърдя, че това беше действително територия някаква на свободно слово, защото съвършено никаква цензура, неща, този, онзи, тука сега това дайте, не дайте. Всички тези неща, които по един или друг начин ги е имало винаги през цялото време във всички останали медии. Сега в момента, като че ли положението се и влоши.
Водещ:Какво означава да си смел журналист, защото има вече такава награда вече учредена от центъра за изследване на медиите и от агенция „Sofia press”.
Стояна Георгиева:Според мен смели журналисти биха се намерили, но много е важно коя ще е тази медия, която ще даде трибуна, за да може тази смелост да бъде представена. Много добре и ти знаеш как стоят нещата. Един журналист може да открие нещо, може да си разработи тема, може да има голяма находка и в края на краищата решават редакторите.
Водещ:Знам как става. На запад става така точно, както Ива Бакалов е направил. Разследващата журналистика вече се прави на книги на запад и може би това е един от изходите.
Иван Бакалов: Това е тенденция. И всъщност аз тази книга за Бойко Борисов, дето я правих, каза всички онези неща, които… Това са всички онези неща, които по един или друг начин за заметени от медиите под килима. Нали, споменати са, няма заглавия, нещо там – от грами в Уикилийкс, от грами и други съобщения от Белград… И разбира се и някакви други проучвания. Но това всичко, ако имаше свободни медии, нямаше да има нужда от такава книга.
Водещ: Добре, това е наистина точката. Много Ви благодаря, че ми гостувахте. Това беше всичко за днес. Вие гледахте „Отпечатъци”. Ще се видим отново следващата неделя.          

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 7.01.2012

Водещ: Годината за медиите у нас започна с ново вестникарско издание. И докато в Европа и по света медийните общности дискутират свободата на словото в контекста на оцеляването на вестниците, у нас незнайно защо никой не се замисля над това. Доста пъти през миналата година медиите бяха обвинени в жълтост. Странно защо обаче все журналистите бяха виновни. В Европа все по-често става дума за редакционните политики, за това кой, как и защо ги прави такива, каквито са. У нас лицемерно се отбелязва разликата между така наречените традиционни или стари медии и така наречените нови медии. Само че, ако въпросът Уикилийкс медия ли е не е важен у нас, защо той е много важен по света? И защо у нас няма кой да попита има ли жълти сайтове? Седмичните поводи ни дават възможно вече да поговорим какво всъщност се случва и защо. И още нещо – какви прилики и разлики бихме намерили ние журналистите за случващото се с медиите у нас и в Унгария да кажем. По света заради кризата доста издания фалираха, а у нас бяхме свидетели на едно сливане. Дали това също не е повод за коментар? Гости днес са Николай Стоянов от в.”Преса”, Николай Станоев от БТА и доайенът на журналистиката Петко Бочаров, когото ще включим по телефона. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Станимир Иванов, Юлиян Бакалов, Цвети Николова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Кралицата на сола, Арета Франклин, се сгоди по време на празниците. 69 годишната Франклин, която имаше сериозни здравословни проблеми в началото на миналата година, заради които бяха отменени всичките и концертни изяви за 6 месеца напред, по време на празниците обяви годежа си с Уилям, Уили Уилкерсън на шега.”Не, не съм бременна”. В плановете и влиза лятна церемония. Вероятно Маями, която ще бъде последвана от тържество на частна яхта. Посочени са даже дизайнерите, на които смята да възложи ушиването на сватбената ли рокля. През 1987 Арета беше една от първите жени, въведени в американската зала на славата на рокендрола. Според списание „Rolling stone” тя е една от най-великите вокалистки на всички времена. Арет е носител на 18 от най-престижните музикални награди на САЩ грами. На 25 март легендата на соло музиката ще навърши 70 години. Повод, достойно отбелязан в жълтеещите се медии и сайтове у нас по един доста различен начин. Повод пък за нас да поставим началото на една нова рубрика в „Клубът на журналистите” – „Задочен отговор”. Жълтите медии си пишат. Ние слушаме смисъл – верига от глупаци. Не даваме оценки. Просто това е заглавието на песента на Арета Франклин, която ще чуем сега. Медийната година у нас започна с едно ново издание. Какво се случи? Ако намерим верния отговор, няма да се налага да търсим отговор на въпроса „защо се случи”. А съвсем в началото добър ден на Николай Стоянов, заместник главен редактор на вестник „Преса”. Здравейте!
Николай Стоянов: Здравейте!
Водещ:Първите отзиви какви бяха за вестник „Преса”, освен че той свърши много бързо и всички заподозряха в това маркетингов номер?
Николай Стоянов: Една корекция. Той продължава да свършва и, слава Богу, от пазарна гледна точка продължава да свършва всеки ден. Това, което се оказа е, че дори ние, въпреки всички първоначални проучвания, които бяхме провели, не бяхме подготвени за голямото търсене на нашия вестник. Искрено се лаская, че това е заради съдържанието. Факт е, че…
Водещ: Как се отнесоха медиите към излизането на вашето издание?
Николай Стоянов:Ами в интерес на истината това, което забелязах на 3 януари, беше много интересно. Пак казвам, че се лаская, че е заради вестник „Преса”. Надявам се това да е една тенденция в българската журналистика. Но в първия работен ден на годината повечето вестници се бяха опитали и дори бяха успели да извадят много сериозни собствени новини на първата страница. Т.е. нямаше я онази вълна на, знаете, всяка нова година коя е основната тема на вестниците – колко заклани, колко бити, колко пострадали и колко в Пирогов. Слава Богу, вестниците бяха заложили на сериозни неща и на собствени разследвания, което означава, че може би, благодарение на нас медийната среда се променя. Вестниците става все по-сериозни.
Водещ: Така. Нека сега да цитирам „Вестник „Преса” предизвика възгласи на неодобрение още с първия си брой и започна своят живот с чутовен скандал”. Това са квалификациите, които дават част от сайтовете, за които е редно да се замислим в какъв свят са. Дали не са в жълт? Но това е маловажно. Добър ден на доайена на българската журналистика Петко Бочаров. За много години!
Петко Бочаров: За много години! Добър ден.
Водещ:Какво от двете коренно противоположни версии се – къде е истината според Вас?
Петко Бочаров:Аз не разбрах какъв е чутовният скандал.
Водещ:Ами чутовният скандал е, че имало е вестник „Преса” някога и името е откраднато или поне така се твърди. Разбира се от Вас очаквам да чуем като човек, който е работил в този вестник „Преса”, който го е имало преди 20 години, как точно стоят нещата.
Петко Бочаров: Ами, да, имаше го. Това беше 90 година, когато се опитахме да създадем нов вестник, нов ежедневник и не успяхме, разбира се. Просто, защото нямахме нужния опит. Но сега, че се появява отново този вестник, аз съм много доволен. На мен ми се обади преди да излезе, няколко дни, Валерия Велева. Очевидно искаше да разбере какво е моето отношение към това, че ще излезе нов вестник със същото име. Дали някой не държи права и т.н. Но разбра, че няма такова нещо. Напротив – аз съм много доволен. Поздравих я. И няма никакъв чутовен скандал.
Водещ:Ако има повод да създава такива настроения, защото това е интрига най-меко казано.
Петко Бочаров: Не, паяк повтарям – според мен, аз не виждам някой да има някакъв спор. Сега, може би човекът, който на времето, 90-та година, беше в основата да се създаде този вестник – казва се Август Мичев, може той да има някакви претенции. Аз не знам. Но мисля, че и той няма. Аз се видях с него. Не ми каза такова нещо. Така че няма никакъв скандал.
Водещ: Всъщност у нас журналистите успяваме ли да напипаме верния тон, така щото наистина да работим за хората, защото това ни е работата?
Петко Бочаров:Понякога.
Водещ:Какво ни пречи най-често?
Петко Бочаров:Ами най-често ни пречат собствените пристрастия.
Водещ:Нали не трябва да имаме пристрастия? Нашите пристрастия – само и единствено истината.
Петко Бочаров: Знаете ли? Аз съм твърдо против тази мисъл, която не знам кой я роди- майстор на журналистиката я е измислил, че журналистът трябва по начало да бъде контра на властта. Това е много смешно, защото това е дискриминация.
Водещ:Дискриминация, защо?
Петко Бочаров:Защото му е забранено да казва това, което е положително. Трябва само да търси отрицателните неща.
Водещ: Ами малко ли положителни неща се казват за властта от днешните медии според Вас?
Петко Бочаров: Ами това, което е положително, ако някой го каже, е много добре. Аз го приветствам.
Водещ:Ами всички медийни експерти твърдят все пак, че е доста преекспонирана властта.
Петко Бочаров:О, я оставете тази работа. Глупости! Преекспонирана! На някои хора просто не им отърва нито им харесва, че властта има симпатията на гласоподавателите. Това е истината.
Водещ: А какво да кажем за протестите?
Петко Бочаров:А, тези протести – те са даже много комични. Особено този протест за зърно производителите, който беше чисто подражателство на гръцките фермери.
Водещ:Какво бихте пожелали на журналистите, на нас журналистите, през новата година и да Ви попитам – ако в Европа е важно да оцелеят хартиените издания, у нас важно ли е това?
Петко Бочаров: Вие засягате един много важен въпрос, който мен много ме интересува и много ме боли от него – именно опростачването на младото поколение. И така, как да се изразя, залитането по електрониката, а не по хартията. Според мен човек без книга е един невежа. Така че…
Водещ:Да де, но по домовата книга ли да им ги раздаваме книгите и вестниците, когато хората не ги търсят, ако това е факт?
Петко Бочаров:Не. Разбира се. Като не ги търсят, вестниците ще фалират. Това е. Ако не го търсят. Ако има кой да налива пари, много добре.
Водещ: Това, че по света вестниците фалират, у нас не фалират. Ние бяхме свидетели само на едно сливане. Повод ли е за някакъв размисъл?
Петко Бочаров: Поводът е за размисъл за журналистиката в България въобще. За зависимостта, ако има някакви зависимости – това са грешки на развитието. Все още сме много далеч от някакъв много богат демократичен опит.
Водещ:Ами предстои ни да го натрупаме. Благодаря за коментара на Петко Бочаров. Връщаме се в студиото. Николай Станоев е колега от БТА. Нека сега да опитаме да направим един не плавен преход и да си отговорим на въпроса какво се случи в Унгария, защото от близо две години най-спорната тема на европейските медийни критици е именно унгарският закон, а там е факт вече и забраната на медиите.
Николай Станоев: Добър ден на Вас и на Вашите слушатели. Ако ми позволите да се върна малко по-назад за това, за което се случи в Унгария, за да са по-наясно слушателите в какъв контекст и в каква обстановка беше приет този закон. Значи, преди да дойдат на власт сегашните консерватори, имаше два поредни мандата на социалистите, които може би чисто популистки повишиха значително пенсиите и за платите без да има основание за това. В резултат на това Унгария изпадна в доста тежка икономическа ситуация. Дори премиерът социалист Ференц Дюрчани прибегна до хитър ход, за да се опита да каже в по-смекчен вид и за какво става въпрос, като уж случайно изтече една негова реч пред партийни членове, в която той призна колко тежко състояние е държавата. И след това логично се получи една радикализация в унгарското общество, предвид и други проблеми. Хората масово гласуваха на парламентарните избори.
Водещ:Те веднага излязоха на улицата след това изтичане на тази реч.
Николай Станоев:Получи се в същото време и една радикализация, която доведе до рязко увеличение на подкрепата на крайната десница. И там имаше някакви проблеми, на които за съжаление станахме свидетели и тук през последните години и на последните избори хората гласуваха масово за консервативната опозиция, която дойде на власт именно с обещание за доста радикални политически промени. Но и консервативната опозиция Фидес, на Виктор Орбан – сегашният премиер на Унгария.
Водещ:И всъщност на радикалните промени, които предприеха е забраната на медиите.
Николай Станоев: Да, но ограниченията на медиите – те се вписват в цялостната политика на консерваторите, които от януари тази година – в Унгария влезе изцяло нова конституция в сила, която съдържа доста ограничения не само в медиите, но и в редица сфери на обществения живот. С две думи – затвърждава хватката над почти всички държавни институции.
Водещ: Както отбелязаха световните агенции по света „По света празнуват – в Унгария протестират.” Нека да направим, да влезем в една хипотеза. Господин Стоянов, ако бяхте в Унгария, щеше ли да има вестник „Преса”?
Николай Стоянов: Аз мисля, че все още няма закрит унгарски вестник и Слава Богу, защото предполагам , че това ще предизвика сериозна реакция в цяла Европа. Аз тук искам да вметна, че в крайна сметка и миналата година, до колкото аз си спомням, мисля, че беше 2010, министър председателят беше казал, че трябва да има закон за печата. Всъщност този white мотив върви от 90-та година. Ние, които си спомняме медиите от 92-ра, 93-та, 97-ма.
Водещ:Като че ли най-ясно го артикулира напоследък доцент Георги Лозанов, в това число и в „Клубът на журналистите” той каза, че много му се иска да има един закон, който определя правилата в медиите. Да е закон за медиите, а не да е закон за печата или закон само за електронните медии и всички знаят – в момента, подлежащи на регулация, са само електронните медии. За вестниците се смята, че е етично да се говори, че има закон. Но неговата позиция беше свързана с това, че щом едно предложение предизвиква напрежение, няма смисъл да се приема, защото би станало като в Унгария.
Николай Стоянов: Абсолютно съм съгласен с доцент Лозанов, още повече, че аз като журналист никога не съм бил привърженик на нещо да се регулира със закон. Всъщност медията е такава обществена дейност, която трябва да може да се саморегулира, като имам предвид саморегулация, а нямам в предвид саморегулация само вътре в медиите. Всъщност това, на което сме свидетели в момента, според мен не е свобода на словото а свободия, защото този разцвет на жълтите медии, за който с вас говорихме преди предаването и за който ще продължим да говорим, води според мен до ужасни изкривявания, както в обществото, така и в медиите, така и във въпросната медийна среда. В момента грубо казано, ако попаднете на страниците на няколко жълти вестници, защото и те гравират от леко жълти до към тъмно жълти, може би някои и към кафеникави. И ако попаднете на страниците на тези крайно жълти издания, значи аз не знам какви ужасяващи неща могат да изпишат срещу Вас, което какво означава? Че обществото дефакто е оставено без защита срещу една група медии, които, сега аз не бих нарекъл престъпници, но ако клеветата е престъпление, то да – те са престъпници. Т.е. от тази гледна точка трябва да има някакъв тип регулация. Тази регулация обаче не може да бъде постигната със закон. Ако искате можем да поговорим малко повече…
Водещ:Но не може да бъде постигната за съжаление само с етичен кодекс и с етичните комисии или поне фактите до момента говорят за това. Как може да бъде постигнато? Ще продължим след малко. В „Клубът на журналистите” продължаваме един разговор в началото на годината за това какви са медиите и на къде вървят. Николай Станоев, колегата от БТА, следи какво се случва в Унгария. Безспорно едва ли има европейска институция или медиен експерт, който да одобрява толкова коментираният медиен закон в Унгария, който беше и приет. Има ли в Унгария някой, който да защитава това, което се прави с медиите? Така познатата форма у нас – група интелектуалци.
Николай Станоев:Ами поне явно световните медии не са съобщавали да има такава група интелектуалци, които да защитават това, което се случва.
Водещ: А какво може да се случи с унгарските медии по правилата, които са приети?
Николай Станоев:Ами с две думи – новият закон, който влезе в сила на 1 януари 2011 година беше може би предвестник на конституцията и на серия от други закони, които бяха приети в последствие. Той задължава журналистите да разкриват източниците си на информация, ако това бъде искано, най-вече в случаи, свързани с националната сигурност и такава е формулировката. Но, както се сещате, това са доста разтегливи понятия, така че може да им бъде поискано при редица случаи. И другото, което е, което е също доста спорен момент – законът за медиите задължава те да съобщават балансирана информация, каквото и да означава това. И съответно законът в същото време не съдържа определение на това какво е това балансирана информация, така че, както се сещате, може да се тълкува доста разтегливо. Като предвижда сериозни глоби за медиите, които нарушат тези правила. В резултат на това бяха организирани протести. Много от тях спонтанно по facebook.com. Разбира се сериозна роля в тези протести има и лявата опозиция, както и неправителствени организация, но има и спонтанно организирани хора.
Водещ: Едва ли е без значение фактът, че журналистите не бива да накърняват моралния…
Николай Станоев: Човешкото достойнство.
Водещ:Човешкото достойнство, да.
Николай Станоев:Да. Значи могат да бъдат наказани медии, които дават не балансирана информация, които накърняват човешкото достойнство, особено това за балансираните информации определено е доста спорна формулировка, това за човешкото достойнство дори звучи доста добре, защото в крайна сметка медиите не трябва да унижават достойнството на хората, особено ако нямат основания.
Водещ:Но пък от друга страна опитът на много колеги журналисти по света през годините сочи, че те са влизали дори в затвора, за да защитят правото да не посочват своите източници. Това като че ли се оказва невъзможно по този закон.
Николай Станоев:Ами, според този закон се оказа невъзможно, но в крайна сметка знаете до какво водят такива закони. Човек започва да се автоцензурира.
Водещ:Подкрепят ли унгарците своите медии?
Николай Станоев:Ами унгарците като цяло е доста разтегливо понятие. Управляващата партия има доста сериозна подкрепа в обществото, което… Макар че според проучванията на общественото мнение спадат. Получава се малко една корекция. Партията чрез напълно законни и демократични средства – тя просто има мнозинство от две трети в парламента заедно с коалиционния си партнъор. Ако така мога да го кажа – няма нарушение на буквата на закон, защото всичко е в съответствие с демократичните правила. Никой не забранява на никого да протестира, но според мен се изопачава законът, защото те приемат такава нормативната уредба, която ограничава редица сфери на обществения живот. Дава доста голяма власт на управляващите.
Водещ:Как могат журналистите наистина да разчитат на свободата, която да им разрешава да работят нормално и добре?
Николай Станоев: Извинявайте само, ако мога нещо да добавя.
Водещ: Да.
Николай Станоев: Конкретно за Унгария. До сега имаше на практика едно опозиционно радио – Клуб радио, ако не се лъжа, което пак с разтеглива формулировка…
Водещ:Го закриха.
Николай Станоев:Го закриват на практика и от март тази година трябва да спре да излъчва, като неговата честота ще бъде дадена на никому неизвестното Ауто радио, което е собственост на дружество със собствен капитал 3000 евро. Стойността в унгарски флоринги, което забележете – щяло да наблегне в своите програми на автентична унгарска музика.
Водещ:Ние между другото чухме „Омега”. Нищо не разбрахме от този унгарски състав.
Николай Станоев:Много дълговидна формулировка.
Водещ:Да. Как журналистите биха могли да… По какъв начин да извоюват своята независимост да казват това, което мислят, Господин Стоянов? Обещахме се преди да чуем тази унгарска песен, една бунтарска унгарска група за опита по света. Очевидно не е достатъчен етичният кодекс за нас.
Николай Стоянов:Ами очевидно не е достатъчен. Сега, ние засягаме две теми едновременно. Може би на първата тема, ако искате…
Водещ:Да, но много си приличат, не знам защо.
Николай Стоянов: Да, определено. Първата и основната гаранция за това да имаш някаква свобода и някаква независимост, според мен е да направиш един добър пазарен продукт. Ако успяваш да правиш един добър пазарен продукт, този продукт се продава. В такава ситуация и печели. В такава ситуация ти си независим, защото можеш да си позволиш да издаваш въпросния вестник, да го продаваш, но това е, когато го поставиш на абсолютно пазарни правила. Това е нашият опит за вестник „Преса” Всъщност ние това се опитваме. Опитваме се да правим коректен национален всекидневник, който, пак повтарям, който е предназначен за пазара. Това не е продукт на… Зад нас не стоят някакви странни икономически групи, зад не стоят някакви анонимни издатели. И двамата мои издатели – Тошо Тошев и Валери Запрянов за утвърдени имена в журналистиката. Те са застанали с името си. Това се опитваме да правим. А как е регулацията по света?Аз щях да Ви кажа, че преди време работих в правителствена информационна служба. 4 години по времето на Костов. И имах щастието да отида на една специализация във Великобритания. И тогава ни показаха каква е регулацията там. Там има един орган, който включва представители на медиите, представители на бизнеса и представители на правителството. Всеки един човек, който има оплакване от дадена медия, може да отиде при въпросния орган, да се оплаче. Там са представители на третата власт – на държавата и забележете каква е санкцията, която могат да му наложат. Освен обществено порицание, което държава като Великобритания е много важно, те могат да му отнемат достъпа, условно казано пропуските до всички видове държавни учреждения – администерски съвет, парламент. Което всъщност го обрича буквално на информационна смърт, защото така е устроена системата, че той, ако няма достъп до там, няма и информация във вестника, респективно не е конкурентно способен. Може би това е начинът и в България да се раздвижи някакъв тип орган, в който всеки един засегнат да може да отиде да се оплаче и да получи някаква справедливост.
Водещ: Ама веднага биха Ви опонирали, че то и сега има етични комисии. Всеки, който е недоволен би могъл да отиде и да се оплаче.
Николай Стоянов:Има етична комисия, която е към Съюза на издателите, доколкото знам аз. А както знаете в Съюза на издателите останаха много малко издания. Повечето издания излязоха от Съюза на издателите. Визирам вестник „Стандарт” и новото ръководство на Съюза на издателите.
Водещ:А някакъв коментар да сте чели защо излязоха?
Николай Стоянов:Ами… Аз не съм издател. Не мога да коментирам.
Водещ:Защото всички, които излязоха, аз ги потърсих за коментар, но не искаха да говорят.
Николай Стоянов:Според мен медиите, колкото повече дигаха чаршафа, толкова повече нелицеприятни неща излизат отдолу. Може би пък е крайно време и ние да спрем да воюваме чисто по братски в гилдията. Но фактът е, че на няколко пъти Господин Запрянов и Господин Тошев, които бяха съответно председател и зам. Председател на Съюза, изтъкнаха позициите, че те не искат да участват в такъв Съюз, в който има някакъв тип корпоративни интереси.
Водещ: До колко обаче, казахте пазарен продукт, до колко пазарът би могъл да ни подведе нас, журналистите? Защото дали ще го наричаме пазарен продукт или редакционна политика – къде е разликата?
Николай Стоянов:Разликата е на сергията. Ако е само редакционна политика без мисъл за пазара, то този продукт няма да се продава. Ако е само пазарен, както са жълтите неща, без редакционна политика, той се продава, но няма обществена тежест. Според мен фокусът е по средата.
Водещ: Имат ли българските медии редакционни политики и кой ги формира?
Николай Стоянов:Формират ги издателите, както е по целия свят. Никой не може да каже, че една медия е независима. Дори обществената медия, която е уважаваната от мен БНР, също не може да каже, че има на 100% независимост, тъй като разчита на някакво финансиране. По същия начин е и вестникът. Видяхме стотици скандали. Колегата от международната редакция БТА може да припомни за /…/ Скандалите, които имаха преди това с Тачър във Великобритания.
Водещ:Да де, но това беше пак скандал с морален оттенък, като че ли.
Николай Стоянов:Ами с морален оттенък, но в крайна сметка издателят определя политиката на едно издание. Колкото по-ясни са тези издатели…
Водещ:Да де, но там правилата принудиха издателят да спре изданието, защото беше нарушил неписани морални правила. Такова нещо у нас може ли да се случи?
Николай Стоянов:Ами точно се връщаме на обратния фокус. Ако я има тази комбинация от редакционна политика и пазар – се случва това, което стана с „News of the world”. Може би може да се случи и в България. Да се надяваме, че пазарът се променя натам и обществото се променя натам, че да принуждава медии, които откровено лъжат да спрат.
Николай Станоев:Конкретно Великобритания просто на фона целия скандал, който се беше разразил, се създаде такава обществена атмосфера, че Мърдок, дори ако щете по пазарни причини реши да спре таблоид с много дългогодишна история, който е бил най-четеният вестник във Великобритания, но той просто е видял, че това издание от там нататък е загубило всякакъв авторитет или там, каквото…
Водещ: Защото там журналистите си бяха позволили да прекрачат границата, която би трябвало да ги възпре да подслушват…
Николай Станоев:Те сега тепърва излизат все повече и повече разкрития за практиките на „News of the world”. Там за връзките с полицията.
Водещ:Има ли такива неща у нас?
Николай Стоянов:Историята помни доста такива неща.
Водещ:Ама не помни такива скандали.
Николай Стоянов:Но чак такъв чутовен скандал аз поне не помня. Помня по-малки скандали. Твърдеше се, че някои вестници подслушват полицейски честоти. Говореше се, както си спомняте много добре, за един кръг от журналисти, които бяха подслушвани или не – така и не знам стана ли ясно.
Водещ: Ами то имаше и една „Галерия”, но не стана ясно кой е извършителят на тази „Галерия”.
Николай Стоянов:Имаше и едни хора с флашки и каскети, но както и да е. Това винаги е било…Сега, медиите естествено, че трябва да разчитат на някакви източници, които дали подземни, дали надземни са малко по-невидими за обществото. Иначе просто няма как наистина да изкараме кривите на обществото.
Водещ: Медия ли е Уикилийкс? Аз това казах в началото. В Европа това е важен въпрос и е много дискутиран. У нас не се говори за това. Но по повод флашките се сетих.
Николай Стоянов:За мен не е медия тази, в която журналистът се крие зад сайт, зад очила, зад флашки, зад каскети, зад каквото и да е.
Николай Станоев:За мен е по-скоро пошла медия Уикилийкс. Която изнесе на бял свят поверителни документи.
Николай Стоянов: И както се видя замлъкна с времето.
Водещ:И какво от тук насетне? Останете с нас. Продължаваме след малко. В „Клубът на журналистите” продължаваме разговора в студиото в първото издание за годината. За посоката, в която върви журналистиката, без да правим умишлен паралел. Той се налага от реалността с Унгария, където са най-големите неблагополучия в Европа по отношение на правилата, които регулират работата на журналистите. И понеже в началото на предаването Господин Бочаров каза, че ние журналистите не бива само да се чувстваме длъжни да критикуваме, да видим това пък как се случва в Унгария и случва ли се?Господин Станоев?
Николай Станоев:Ами случва се. Аз искам да дам един конкретен пример. Журналисти от местната национална информационна агенция започнаха гладна стачка с искане на уволнение на виновните за един скандал и в крайна сметка успяха да получат една оставка, въпреки че след това те казаха, че с две думи това е била изкупителна жертва, а истинските виновници, които стоят зад това, са останали ненаказани разбира се. С две думи става въпрос за следното. Директорът на службата в тяхната национална информационна агенция, който отговаря за предоставянето на кадри на обществените телевизии, в един репортаж е замазано лицето на бивш председател на върховния съд. Все пак това не е престъпник, нито някоя местна мутра с екзотичен прякор. Все пак е авторитетен човек. Като лицето му е било замазано, защото той си е позволил да бъде критичен към властта и в резултат на това няколко журналисти започват гладна стачка с искане шефът на този отдел, който си е позволил да направи такова нещо, да подаде оставка. Така и другите виновни за това. Успяват най-ниската брънка от веригата да накарат да подаде оставка, но за останалите така и не успяват и остават неудовлетворени, но все пак тази стачка е имала някакъв ефект въпреки всичко и най-малкото те привлякоха общественото внимание. И към края на миналата година, мисля че беше на 19-ти ноември, конституционният съд на Унгария отмени някои от най-спорните разпоредби на медийния закон, като решението на съда влиза в сила от май тази година. По-конкретно за тези неща, които ги изброих по-рано в предаването за задължението да разкриват източници на информация и за това да дават балансирани информации. Но в крайна сметка, както Ви казах, този закон е само част от системата Орбан, в която навлиза Унгария. И в новата конституция е записано, че националната информационна агенция и общественото радио и телевизия се обединяват в една обществена корпорация, която ще бъде под шапката на медиен съвет, в който влизат хора, назначени от правителството, който ще контролира информацията, която… Цялото съдържание на обществените медии на Унгария.
Водещ: Което разбира се звучи абсурдно. Това би ли могло да се случи у нас, Господин Стоянов?
Николай Стоянов:Аз само да припомня, че имаше две успешни стачки, доколкото си спомням на обществени медии. Едната, ние сме в дома на едната стачка – на радиото стачката си спомням аз.
Водещ:Мисля, че и двете бяха успешни и двете бяха тукашни.
Николай Стоянов:И имаше една в БТА, ако си спомням.
Водещ:А да, имаше една в БТА, да.
Николай Стоянов:Всъщност да, припомнихте ми, че стачките в радиото бяха две.
Водещ:Да, ставаше дума за един радио трансфер, който беше доста скандален, така че…
Николай Стоянов:Същата беше ситуацията и в БТА, доколкото си спомням.
Водещ:Да.
Николай Станоев: Тогава не съм работил, но тя е била против назначения генерален директор и в крайна сметка успешна.
Николай Стоянов:Шеговито казано май аз съм единственият човек, който не е стачкувал. Така ли излиза?
Водещ: Двама сте.
Николай Стоянов:Шегувам се.
Водещ:Разбира се. Ние се шегуваме, но имаме в предвид все пак фактът, че е добре да не въздишаме тежко и да не казваме, че в резултат на масовото пожълтяване на медиите, хората започват да променят вкусовете си.
Николай Стоянов:Не знам. За мен масовото пожълтяване на медиите води до, като че ли махалото се люшка в обратната посока. Защото те пожълтяваха, пожълтяваха, пожълтяваха до момента, в който бяха интересни и започнаха да вървят към отвратително. В момента забелязвам, поне по хората около мен едно така все по-нарастващо, все по-тъпнещо недоволство и отвращение към тези вестници, като включвам и тези сайтове, за които казахте Вие.
Водещ:Ами никой не говори за това, че медиен сайт също би могъл да бъде жълт.
Николай Стоянов:Абсолютно и той би могъл да бъде доста по-отвратителен от един вестник, защото във вестника можем да срещнете име, а в сайта няма име. И точно това, което си говорехме за Уикилийкс. Според мен огромният проблем – говорихме за нови и стари медии, за интернет и за печатните медии. Най-големият проблем на интернета е, че Вие не знаете кой стои зад компютъра. Ако си спомняте тези реклами. Анти педофилските реклами в интернет там представяха човека като едно момченце, а всъщност зад кмпютъра стоеше един 60 годишен, по потник, отвратителен. И всъщност това е големият проблем. Вие не знаете кой стои зад компютъра. Той няма лице и няма име. Докато всеки един… Това беше и стремежът в нашия вестник – ако обърнете някоя от страниците, ще видите, че всеки един по-голям материал е подписан с име, с мейл и с конкретно лице на журналиста. И този мейл е точно, за да му връщат хората обратна връзка по неговия материал. Т.е. всеки трябва да носи отговорност за това, което прави. Независимо дали е журналист, дали е хлебар. Ако е журналист, може би носи доста по-голяма отговорност от хлебаря, защото… И в крайна сметка резултатът е един и същ. Ако хлебарят Ви дава лош продукт и от него няма да си купите хляб, и от журналиста няма да си купите вестник. Така че отговорността, името и позицията са изключително важни, за да имаме качествена журналистика.
Водещ: А невидимата ръка на рекламата?
Николай Стоянов:Рекламата е една и съща навсякъде. Смисъл рекламата е нещо, с което се издържаме всички. Но в крайна сметка има морална реклама. Когато има една платена публикация, тя трябва да бъде обозначена като платена публикация. От там нататък няма нищо лошо да има реклама и колкото повече има, толкова по-добре. Мисля, че изданията по света също имат рекламодатели и също по някакъв начин се съобразяват с политиката на изданието.
Водещ:Да де, но биха могли да бъдат изброени доста случаи на собственици, недоволни от журналистите, които работят в техните издания, които пък отстояват правото си да имат своя собствена позиция извън тази на собственика. Такова нещо у нас май не може да се случи. Това се счита не само за проява на лош вкус, а за нещо страшно забранено. Личното мнение е нещо, което е забранено.
Николай Стоянов:Ами аз не мисля, че личното мнение е забранено. Факт е, че имаме осем коментара или десет коментара във вестник „Преса” означава, че всеки един има право да се изкаже с личното мнение. Аз се възползвам някой път да Ви поканя на /…/ на вестник „Преса”, за да видите колко е интересно.
Водещ:Между другото това не ми беше хрумвало, че може в „Клубът на журналистите” да направим и този експеримент. Директно от нечия планиорка.
Николай Стоянов: Да, предимството на това… Удоволствието да го правим този вестник е, че по някакъв начин ние сме съмишленици. Голяма част от хората работихме заедно в „Труд”.
Водещ: Всъщност проблемът, като че ли е, че вестникарското място е ограничено. Същият проблем, само че с друго име – време, важи и за електронните медии. С БТА как стоят нещата? Вие нямате ограничение по отношение. Има ли неща, които отпадат и за които спорите?
Николай Станоев: Ами, спорове винаги има. Точно коя информация е актуална и коя не е. Аз конкретно за моята редакция мога да говоря. Нашите основни източници на информация са световните агенции плюс, че следим в интернет за различни издания. Най-вече за България какво има. И редакторът, който е на смяна си носи отговорността за това, което пуска. Факт е, че при нас този проблем не стои в такава степен, просто защото знаете, че световните медии много рядко пишат за България. Нещо, ако може да произтича някакъв такъв спор, това би било, ако има някаква критична статия за България или нещо от този род. Но това много рядко се случва. Нашата работа по-скоро е отразяване на световните събития.
Водещ:Подвеждаме ли се по това какво ще кажат чужденците? Използвам тази шеговита фраза, но като че ли веднага, когато се появи някаква класация, на чието дъно сме или отрицателна класация, която пък водим, тя се превръща в първа вестникарска тема. Говорим по принцип разбира се.
Николай Станоев:По принцип това е старият спор коя новина е интересна – лошата новина или добрата, и дали хората не ги научихме за 20 години да търсят лошите новини. Може би ние, медиите, сме виновни, защото така или иначе през това развитие, което направихме, наистина научихме хората да търсят лошите новини. Научихме ги, че лошата новина е новина.
Водещ:Но определено пък трябва да си даваме сметка, че хората по света се разгневяват. Може би рано или късно и нас хората ще се разгневят.
Николай Стоянов: Те хората се разгневиха на няколко пъти. Смисъл стачката на БДЖ, от която мина един месец. Стачката, каквато и да е тя, за която отбеляза Господин Бочаров. Хората се гневят и новите медии като facebook.com много допринасят за това нещо, защото бързината вече на разнасяне на информацията, е много голяма. Във facebook.com се организират групи за един час. Сега. Въпросът е… Извинявайте, загубих си мисълта.
Водещ:Всъщност въпросът е, че тези нови медии – да, те са по-бързи, но дали са медии, защото, когато липсва отговорността, когато всичко е анонимно, то какво е?
Николай Стоянов:По-скоро трябваше да си говорим за това дали facebook.com е медия, защото за мен facebook.com е медия.
Николай Станоев:И според мен.
Николай Стоянов:Медията, с която всеки от нас започва деня. Медията, която ти поднася само информация от съмишленици. Това е един кръг от хора, който ти поднася информацията по друг начин.
Водещ: Ще го задам по друг начин – пощенска кутия или медия?
Николай Стоянов:За мен facebook.com е медия.
Николай Станоев:За мен е нещо по средата със своите плюсове и минуси. Плюсът е, че е много по-демократична медия, която от една страна много бързо се научават нещата и, както виждате, facebook.com спомогна за революциите в редица арабски страни. От друга страна обаче пък тази информация не е проверена. Тя минава през личните възгледи на човекът, който я публикува. Така че си има и плюсове и минуси.
Водещ:И ако старото определение беше „патица”, сега какво да кажем за новите медии? За лъжлива вестникарска информация се казваше „вестникарска патица”. Всъщност може би трябва да обясним на слушателите какво значи това. Това е една фалшива патица, която е вързана май в края на лодката. Как беше?
Николай Стоянов: Ами това беше патицата, която в превързана в края на лодката и която привличаше другите патици за ловците, доколкото си спомням, която лъже ятото да дойде по-близо до ловеца.
Водещ: Да. Тези, които останаха неразбиращите, да се върнат към Радичков.
Николай Станоев:Ако позволите само да кажа, малко да се върна назад. По мои наблюдения, когато има някаква новина, която е свързана с България, някои от които не са само отрицателни, винаги доста се ползва от медиите, но това е донякъде нормално, защото човек винаги иска да се сравни къде сме ние, къде е светът и не всички от тези информации са негативни. Има някои класации, които България е в средата, че и по – напред.
Водещ: Вашето лично усещане. Няколко години подред ние се смъкваме в скалата по степен на свобода на словото. Това обективно или субективно? И сме в африканска компания винаги.
Николай Стоянов: Ами за мен не виждам как може да бъде обективно, при положение че имаме сигурно най-голямата свобода на словото в цяла Европа. При нас словото няма абсолютно никакви ограничения. Всеки има право да издава, каквото си иска. Очевидно всеки има право да си пише, каквото си иска. Има нещо, което е притеснително за мен от последните години като тенденция, ако говорим за света и България. И това е, че докато преди десетина години или преди седем – осем години по времето на управлението на НДСВ, преди това на СДС някак си България беше по-интегрирана част от света. Много странно. Откакто влязохме в ЕС, аз лично като млад новоизлюпен европеец се чувствам все по-изолиран. Някак си и медийно, и обществено-политически, и икономически все повече се изолираме от тези процеси, които вървят в ЕС. И медиите за съжаление са по същия начин, както и всичко останало. Ние ставаме все повече провинция на Европа, отколкото част от Европа, каквато ни се иска да бъдем. Фактът, че сега в момента се говори за евро + и за пактът, международния в ЕС и това бе прието без абсолютно никакъв дебат, означава, че всъщност тази държава наистина разсъждава провинциално на тема европейските си ценности, европейската си категория.
Водещ: Господин Станоев, Вашето усещане?
Николай Станоев: Просто за съжаление е това, което се случва. Просто няма промяна на манталитета до голяма степен от, така да кажем, старото време. Просто все едно беше поставено като задача, че трябва да влезем в ЕС. Това непрекъснато се говореше и откакто влязохме, все едно задачата беше изпълнена и от там нататък ние нямаме нито права, нито задължения, нито дори интерес към това, което се случва. То е много важно, защото ние сме една от двадесет и седемте страни членки и съответно ние сме една европейска провинция, така че това, което става в нашата голяма държава Европа, е много важно за нас, защото определя и живота ни.
Водещ:Как ще коментирате метафората „този път телевизорът победи хладилника” на изборите? Това обвинение към медиите или нещо различно?
Николай Стоянов:Мисля, че това е една политическа класификация, че в общи линии.
Водещ:Че е политическа е повече от сигурно.
Николай Стоянов:В общи линии хората не са гласували за… Гласували са за някакви медийни внушения може би е идеята на тази реплика. Според мен това си е една обща тенденция в Европа… Това, което аз четох като тенденции по всички европейски избори напоследък е, че хората гласуват за познатото зло. Хората гласуват за тези, които познават и точно в тази ситуация на финансова криза, те не искат да правят експерименти. Те познават правителството на ГЕРБ по някакъв начин, все още има някакво доверие. Между другото ние в първия брой пуснахме интересно изследване на Гала на тема гнева на българина. Ако имаме една минута да разкажа.
Водещ:Днес имате коментар „По време на криза никой не клати лодката”.
Николай Стоянов: Ами факт е и се оказва, че българинът е гневен. Българинът е гневен на правителството. Българинът е гневен на ЕС. Българинът е гневен на високите цени на бензина, на храната и т.н. Но не облича този гняв в съответни имена и физиономии. Гневът е безадресен. Гневът е просто „ме е яд”. Той е без адресен и таен, което означава, че правителството на ГЕРБ за сега може да се ползва с някакво обществено доверие.
Николай Станоев: Аз също така смятам, че въпреки промените, хората не са толкова наивни, че ако по телевизора им кажат, че хладилникът е пълен, те ще отидат да видят.
Водещ:Те незабавно ще повярват.
Николай Станоев:Да. Просто в момента такива са настроенията, че все още хората не виждат алтернатива като цяло и съответно резултатите от изборите последните може би са логични, въпреки всички обвинения.
Водещ: Какво да си пожелаем ние медиите, така щото хората да ни вярват и да не чуваме толкова критични оценки за себе си? В началото на годината е нормално.
Николай Стоянов: Ами нашият колос, който стои над нашия вестник „Преса” е „Коректният вестник” Това, което искам да пожелая на колегите, е коректност и спокойствие.
Николай Станоев:Аз само ще добавя към коректност обективност и критичен дух, но в рамките на коректността.
Водещ:Аз продължавам да вярвам, че истината трябва да бъде наша основна ценност. Това беше за първото издание на „Клубът на журналистите” от нас. Станимир Иванов, Юлиян Бакалов, Цвети Николова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева Ви желаем хубав съботен следобед.         

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 17.12.2011

Водещ: Безспорно темата на годината бяха протестите на гневните и всички други недоволни по света и у нас. През декември обаче все по-често навсякъде по света журналистите имат все повече поводи да се замислят за свободата на словото. Повече от очевидно е, че нещо странно се случва. Щом всички търсят гаранции за свободата на словото, а малцина сочат конкретните посегателства срещу тази свобода, наистина нещата не са в ред. Разбира се през декември няма как да не се замислим в „Клубът на журналистите” за най-значимите събития през годината без да броим изборите, защото това беше едно планирано събитие. И така. Имат ли връзка протестите по света и тези у нас с календара на маите? Може ли на една книга да погледнем като на медия, която влияе на най-големия научен експеримент в света – адрония колайдер, досетихте се, книгата е „Шифърът на Леонардо”? Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Любомир Пъшев, Илия Тенев, Мария Рачева, Цвети Бахариева и аз Ирен Филева. По необичаен начин ще започнем днес в „Клубът на журналистите”. Дежурен по свят днес е Венелин Кожухаров. И така можем да представим Венелин Кожухаров. Добър ден.
Венелин Кожухаров:Добър ден.
Водещ: Всъщност Вие сте в ЦЕРН и сте дежурен днес по експеримента за адрония колайдер, нали така?
Венелин Кожухаров: Точно така.
Водещ:И всъщност сте дежурен по свят. Така ли да го разбираме?
Венелин Кожухаров: Ами по-скоро дежурен на експеримента, наблюдаващ какво става и надявам се, вземащ адекватни решения.
Водещ:Няма как да не Ви попитам какво става.
Венелин Кожухаров:Както вече всички знаете, ускорителят в момента не работи, тъй като той е спрян за своята редовна зимна почивка. Но пък данните от експеримента, които бяха направени тази година, все още се обработват, така че нещо, което аз следя тук, седейки на смяна, това е компютърната система, която обработва тези данни.
Водещ:А всъщност не е лошо да обясним, че има икономическа мотивация за това, че адронният колайдер не работи през зимата.
Венелин Кожухаров:Разбира се. Електричеството е по-скъпо и по-ценно за отопление на хората.
Водещ: Между другото имахте една инициатива за споделяне, споделяне на ресурси. До колко тя се оказа успешна и до колко едно такова споделяне може да направи ритъмът на Вашия научен експеримент непрекъснат?
Венелин Кожухаров:Данните, които са набрани от тези експерименти на големия адронен колайдер, са огромно количество. То е сравнимо с всичките данни, които са разположени в Интернет. И без едно такова споделяне, бих могъл да кажа, че тези експерименти не биха били възможни. Изобщо не биха могли да се получат, каквито и да е резултати от тези записани данни. Така че тази система в момента работи и при това работи прекрасно.
Водещ: Но с тока нещата не стоят така явно.
Венелин Кожухаров:Е, все пак електричеството си е електричество.
Водещ:Нека да Ви попитам какво написаха журналистите за Вашия експеримент през тази година и да се върнем малко по-назад към началото и по-точно към забавеното начало на адронния колайдер? Тогава, когато книгата на Лъдлъм май Ви погоди един номер.
Венелин Кожухаров: Писанията през годината, както обикновено, са свързани, както от една страна с големи очаквания, от друга страна с големи страхове. Страховете, за щастие, не се оправдаха. Очакванията ускорителят да работи и да произведе множество резултати се оправдаха. Но, ако питате дали имаме някакво велико откритие все още тук в ЦЕРН, оказа се, че би трябвало да изчакаме и следващата година. Да наберем повече данни, тъй като някои неща обичат да се крият, както се казва, в купа едно и колкото повече купища намираме, толкова по-бързо можем да ги открием.
Водещ:Всъщност сбъркахте ли, наричайки това, което търсите, „частицата на Бога”?
Венелин Кожухаров: Това е един така да каже много хубав медиен трик за тази „частица на Бога” и той от една страна привлече заниманието на цялото общество върху това, което се прави в ЦЕРН и експериментите. Но от друга страна постави големи изисквания към всичко, което се прави тук, тъй като очакванията на хората в един момент трябва да бъдат или оправдани или пък да им бъде обяснено какво точно ние правим. Така че последно огромно изискване върху учените е те да представят на по-разбираем език това, което правят.
Водещ:Всъщност какво лекува страховете на хората и, както сме свикнали да ги наричаме „градския фолклор”? Само знанието ли е достатъчно или?
Венелин Кожухаров:Само истината е нещото, което би излекувало страховете на хората. Както знаете, тук миналата седмица се проведе семинар по резултатите, които бяха получени от два от експериментите, работещи на този големия адронен колайдер. По търсене на Х бузона. Аз повече предпочитам пред „частица на Бога”. И единствено и само истината, която беше казана, че всъщност ние все още не сме отркили такава частица и са ни необходими още данни, успя според мен да потуши голямата еуфория, големия наплив от хора, които се влияеха от медийния интерес.
Водещ:Нека да си направим сега един експеримент на живо. Вие сте дежурен по свят от една страна, а мои гости в студиото са колегите Ганета Сагова, главен редактор на списание „Осем”, което, както знаете, се занимава точно с наука, и Иглика Горанова от вестник „Класа”. Ами Ганета, ако искаш ти попитай Венелин нещо.
Ганета Сагова: Ами това, което мен мие интересно, е дали е вярно това, което много учени говорят, включително и доцент Физиев, че всъщност 95% има яснота, че няма шанс да се намери тази частица на Бога или Х бузона. Така ли е наистина?
Венелин Кожухаров: Между другото това според мен не е вярно. Единствено и само природата може да реши частицата съществува ли или не съществува. Съгласно последните данни, които имахме тук в ЦЕРН е, че ако тя съществува, то е много вероятно да успеем с данните, които ще бъдат набрани през следващата година, ние да успеем да я намерим. А това дали не я има или я няма – както се казва, това не е в нашите възможности да решаваме.
Водещ:Иглика, колко би струвала тази частица и изобщо попитай ти нещо Венелин?
Иглика Горанова: Искам да попитам, ако случайно Вие я намерите, какъв резултат очаквате от този експеримент и колко ще струва той?
Венелин Кожухаров: Експериментите, които се провеждат в ЦЕРН в големия адронен колайдер, една от тяхната основна цел, е наистина търсенето на този Х бузон, а той е важен за нас, тъй като той е липсващата брънка в модела, който ние използваме за описанието на целия свят около нас. Т.е. това е моделът, в който ние казваме как взаимодействат протоните, как си взаимодействат електроните, как те формират света, как образуват всичко, което е изградено около нас. И моделът, който ни дава всичките тези предсказания, които да проверени експериментално, са с много висока прецизност. Въпросът е, че в този модел се предсказва и тази частица и ние бихме имали непълна картина за света. Все едно да рисува портрет без главата на човек, без да намерим тази частица. Ако успеем да я намерим, това би било завършек на нашия модел. А ако не успеем, това би било всъщност още по-интересно, тъй като това означава, че всъщност нашата представа за света или нашата картина, която се търси, е нещо объркана, нещо е грешна и това би представило учените в още по-голямо напрежение да работят и да търсят истината за заобикалящия ни свят.
Водещ:Ганета явно има още въпроси.
Ганета Сагова:Да, аз исках това да Ви попитам, тъй като вече има учени, които твърдят, че всъщност без тази идея за бузона Х, се оказва, че в теорията се появяват безкрайни енергии, безкрайни величини, които я правят физически неприемлива и на практика означава, че нещо не е наред в нея. Вие допускате ли, че това също е възможно?
Венелин Кожухаров: Както вече казах, ако не намерим Х бузона, то става картината много по-интересна, тъй като в момента нашите разбирания са свързани с това, че него трябва да го има.
Водещ: А него дали го няма на 20 светлинни години от Земята, където откриха нова планета?
Венелин Кожухаров: Ами той би трябвало да бъде навсякъде, тъй като този Х бузон е частицата, която е свързана с придаването на мата на всичко около нас. А ние, както знаем, има хора с по-масивни, по-малко масивни, както и всякакви обекти. Т.е. ние сме свързани. Нещата около нас са масивни, не плуват във въздуха. Така че, ако го няма, то ние нямаме начин, по който да обясним масата на частиците.
Водещ: От Ваша гледна точка кое е събитието на годината? Дали гневните, дали това, че Вашият експеримент все пак продължава, въпреки че е финансова криза или нещо различно, или откритата нова планета, която прилича на Земята?
Венелин Кожухаров: Тази година беше изключително хубава, така да се каже, за физиката, свързана с много оказания, че може би ние можем да открием следващата година нещо интересно. А това от друга страна е свързано с финансирането на науката, тъй като, въпреки че е криза, както знаете повечето европейски държави не само не намалиха финансирането за наука, а всъщност го увеличиха, тъй като това е начинът за излизане от кризата – посредством интелектуалния потенциал на хората, които създават нови технологии, нови неща. Изобщо се занимават с наука. Според мен основното нещо, което е през тази година, това наистина са постиженията на /…/ и указанията. Всъщност ние на таз седмичното представяне в ЦЕРН получихме указания всъщност къде може да бъде разположен този Х бузон, каква е неговата маса. И другото нещо, което бих аз отбелязал като наистина интересно събитие във физиката тази година, е евентуалното откритие, че в скоростта на неутрината, развива скорост, по-голяма от скоростта на светлината, като това все още не е потвърдено и очакваме експериментите през следващата година да потвърдят този резултат.
Водещ:Ясно е, че няма шанс може би, до и половина, до края на „Клубът на журналистите” да откриете Х бузона, но ако го откриете, разчитам да ми кажете. Да Ви попитам и друго. Как се отнасят медиите към научните открития? Има ли разлика в отношението на медиите – българските медии и чуждите медии, защото Вие работите и в България, и в ЦЕРН?
Венелин Кожухаров:Медиите напоследък проявяват, точно в последните няколко години, голям интерес към науката и според мен това е една стъпка в правилната посока, тъй като единствено по този начин това, което ние правим, може да стигне до по-голям кръг от хора. Може да ги успокои и в някакъв смисъл. И в друг смисъл може да ги ентусиазира за това, че нещата, които се постигат в науката, всъщност голяма част от тях се изгражда дори научната фантастика. Човек може да си ги представи. Така че науката е по-интригуваща и по-вълнуваща дори от научно фантастичните книги.
Водещ:Има ли научно физично обяснение на бунта на гневните, на бунта на тези, които решиха да окупират „Уолстрийт” и на всички други недоволни по света?
Венелин Кожухаров: Е, това е според мен единствено и само резултат от икономическото положение, така че…
Водещ: Няма физическо обяснение.
Венелин Кожухаров:Поне в нашата наука не. Разбира се, че няма обяснение за това нещо, поне научно.
Водещ: Разчитаме до 1 и 30, ако откриете Х бузона, да ни кажете. Благодаря на Венелин Кожухаров.
Венелин Кожухаров: И аз благодаря, но Х бузона ще го оставим за догодина.
Водещ: За догодина, добре. Но все пак имате време до 1 и 30. Би било прекрасно. Венелин Кожухаров, директно от ЦЕРН в „Клубът на журналистите”. Сега ние да опитаме да направим една класация. Имат ли връзка протестите по света с календара на маите? Да предизвикам по този начин.
Иглика Горанова: Аз не бих направила такава връзка, но това, което се случва по света, не е отминало и нас. Така, в моята класация на протестите в България, са протестите срещу шистовия газ и протестите срещу горивата, които не бяха организирани от синдикатите. Бяха организирани от така нареченото гражданско общество. И за мен тези два протеста имат най-голяма стойност, защото ако говорим за стачката на железничарите, пенсионна реформа – зад тях си стои сценарият на синдикатите и тяхното желание да оправдаят съществуването си. Така че тези два протеста дават някаква надежда, че може би у нас ще се случи това гражданско общество, за което говорим 22 години, което на практика не стана.
Водещ: Ганета? Имат ли връзка протестите на гневните и календарът на маите?
Ганета Сагова: Да, моето мнение е точно обратно, че е абсолютна връзката. Но това наистина би могъл да обясни много по-добре човек, който се занимава с календара на маите. Моите познания са доста повърхностни. И въпреки това, тъй като интересът е огромен, списание „Осем” отделя доста място на тази тема. В миналия брой имахме публикация. В следващия брой ще имаме, януари отново, тъй като се оказва, че маите са един невероятен народ, който е събрал едно познание, което слава Богу, започва да вижда бял свят и да предизвиква интерес.
Водещ: Как се предизвиква този интерес? На какво се базира? Това е един вид лечение срещу страха или нещо по-различно?
Ганета Сагова:Ами всичко започва от… Те всъщност имат 20 календара, не само един. Всички говорим за календара на маите, но всъщност маите, това са тъкачите на времето. Те са познавали до съвършенство космическите закони, движението на енергиите и всъщност това, което те са направили, е един наистина много точен календар, с който би могъл да се конкурира единствено прабългарският календар. Но тяхната философия за живота е коренно различна от системата, по която ние в момента живеем. При тях се смята, че движението, времето е една спирала, докато ние имаме векторна представа за времето. При тях календарът е базиран на числото 13. Докато ние знаем, по нашия календар – той е разделен на 12, което се смята, че отново е… Когато имаш възход, имаш 13 – връх кулминация, след това отново пак спадане. Т.е. получава се една синусоида, една спирала. Докато при нас имаме линейно движение.
Водещ: И може би заради това искаме да класираме събитията на годината. Твоята класация лично?
Ганета Сагова: Ами, като събитие, да. Едно събитие е трудно да се каже. Но наистина може би този протест, разгледан като едно преобръщане на хората към самите себе си, към начина, по който те живеят. Много често тези протести не са напълно осъзнати, защото аз бях в Египет по време на протестите. Видях хората, говорих с тях. Искам да Ви кажа, че те са действително хора, които искат да живеят много по-човешки, много по-добре не само в икономически план. Извинявам се. И само да се върна с една малка препратка към маите. При тях се оказва, че в момента приключва един много голям цикъл от 104 хиляди години, който цикъл всъщност слага края на една ера на материализма. При тях има пет основни стихии, които управляват живота. Това са стихията Земя, в която сме в момента, Огън, Въздух, Енергията на личния аз, на самопознанието и енергията на водата. Всъщност ние в момента се намираме в най-материалната ера – в години, в които всеки търси материалното.
Водещ:А къде отиваме?
Ганета Сагова: И това, което ще се случи, този преход е да се върнем отново към самите себе си.
Водещ: Иглика, след като гръмна финансовият балон, моралният ще гръмне ли според теб и как би изглеждало това?
Иглика Горанова: Има едно натрупване на напрежение. В момента то е мълчаливо, но от време на време избива и това се видя, както казах вече, при протестите ни за горивата и шистовия газ. Аз смятам, че социалните мрежи вече са много развити и че паралелно на медиите върви един друг свят, така условно да го наречем – с блогове, това са мнения, това са едни будни хора, които привличат много сериозна читателска аудитория, които събуждат спорове, събуждат въпроси, интересни, свързани с битието и как може то да се промени. Те не са просто философски въпросите – въпроси за нашето битие. Много човешки въпроси. До голяма степен едно движение се събужда и то беше добре описано от Хесел в есето „Възмутете се!”, което показва едни очевидни неща, но е хубаво да се припомнят от време на време. Това голямата ножица между бедни и богати, и ред други неща, които няма как в един момент да не събудят бунтове. Вие знаете, че в основата на всички революции, е било точно това желание да се преодолеят големите дисбаланси – те са пред нас, ние ги виждаме. Те са пред нас, те буквално са пред нас. Те се изразяват не просто в едно необяснимо богатство, в една недосегаемост в съдебната система, в един много странен начин на издигане в обществото. Значи не умът, не интелектът, не възможностите, не твоите качества определят ролята. Не – просто твоите връзки, твоите контакти.
Водещ: Или твоята вяра.
Иглика Горанова: Твоята вярност, лоялност и възможността до колко ти си способен да направиш отстъпление от себе си, за да се долепиш до някого и да растеж в тази сфера.
Водещ: Това, че е различен паралелният свят от обичайната журналистика, дали е добра новина или лоша – останете с нас. Ще търсим отговора заедно след малко. Зад кадър тече оживено професионално обсъждане. Нека обаче сега по ред. Спряхме там, че Иглика, ти каза, че е различен паралелният свят от света на обичайната журналистика. Това комплимент ли е за журналистиката или е критика?
Иглика Горанова:Ами журналистиката сама трябва да си направи извод. Аз това виждам като читателска аудитория. Ако влезете да направите мониторинг на интересните статии в блога на теми, там са един уникален голям брой посещения. Интересните статии стигат над 20, 30, 40 хиляди посещения, което означава, че в Интернет тече една жива дискусия. Хората си поставят там проблемите, говорят по един различен начин, отколкото се говори в медиите и се пише интересно. Пише се точно това, което винаги сме се стремили, си спомням и в „168 часа” и в „Политика” – личните истории. И от там тръгваш и разказваш сблъсъка ти с държавата, сблъсъка с целия абсурд, който те обгражда и начина да оцелееш. Това по никакъв начин е нито тъмно, нито тревожно, нито отчайващо. Аз смятам, че Интернет пространството има много за сега все още свободна територия, която е в състояние дори България да организира нещо. Видяхме го – протести за горивата, независимо кой стои зад него. Фактът, че излязоха хора от всякъде, за да си изкажат мнението, че бензинът е твърде скъп.
Водещ: Друг е въпросът, че ние коментирахме в „Клубът на журналистите”, докато течеше този протест. Поставихме един простичък въпрос – защо хората излязоха да протестират срещу цената на горивата, а не срещу услугите, които предлага бърза помощ?
Иглика Горанова:Защото това им бърка в джоба – да кажем директно.
Водещ: А другото им бърка в живота.
Иглика Горанова: Бърка им в живота, но ти нямаш съзнанието, че това ще ти се случи утре или други ден, докато днес ти трябва да спреш два пъти на бензиностанцията или един път, или в седмицата няколко пъти, така че те го усещат по джоба си и вероятно така…
Водещ:До колко обаче тази лична история, ако журналистиката подхожда през личната история към съответния проблем – до колко политиците нямат много добре изградена защита срещу тези лични истории и те казват „Ами това е частен случай. Това е лична история.”?
Иглика Горанова: У нас личните истории променят законите. Значи политиците променят законите. Но личните истории на хората стигат до промяна на законите. Въпросът е как ще бъде поднесена. Тръгва се от частен случай. Минава се през общото и стигаш до промяна на законодателството. Този тип поведение ние сме го спазвали в работата ни като журналист, когато се заемем с един или два случаи. Тръгваме от конкретното. Така беше със сираците. Семейният кодекс имаше една лична история с едно момченце Асен. Направихме кръгла маса и получихме осиновяване. Като впрегнахме целия ресурс – и депутати, организация и всичко.
Водещ: Към днешна дата обаче не беше ли каква е оценката, каква е рекапитулацията, не беше ли впрегнат един друг ресурс? То се отпуши осиновяването, но после какво се случи?
Иглика Горанова:После пак се намериха някакви пролуки в законите, които го… Има страшно много интереси в тази сфера и Вие трябва да поканите такива организации. Това, което се случва е безумно. Това с приемните семейства, това със запушеното все още международно осиновяване, с начина, по който гледаме на децата изобщо. Трябва да има една много голяма, широка обществена дискусия, защото ако прочетете – сега тече дискусия по закона за детето и доста хора се обаждат и казват, че всъщност родителите нямат никакви права. Т.е. ние произвеждаме едно законодателство в стремежа да сме модерни, които по някакъв начин не помага на семейството. Значи, когато говорим за международни осиновявания, не може да се гледа на този човек, на това дете като на 5000 евро, които ще ти плати чуждото семейство, за да го вземе. Да мине през твоята агенция или да плати рушвет на някой си. Тук трябва да има някаква много сериозна нормативна база това нещо да се случва.
Водещ: Първо трябва да има човешка стойност, защото ако няма човешки стойности, някак си законодателството ще бъде огледален образ, изграден огледален образ.
Иглика Горанова: Така е. Буквата и духът на закона знаем каква е.
Водещ:Между другото аз си направих труда да обиколя няколко книжарници, които са вярно – по-престижни в София, и да попитам търси ли си есето на Хесел „Възмутете се!”. Всички знаем, то е съвсем свободно като достъп в Интернет. За мен беше огромна изненада това, че има голямо търсене на това есе. Тя е една малка книжчица.
Иглика Горанова: С тънки корици.
Водещ:Да, с тънки корици, непретенциозно издадена. Какво се крие зад този факт, че се търси и че хората искат да си го имат вкъщи?
Иглика Горанова: Ами хората имат нужда от истината. Имат нужда от някой да ги върне в реалните стойности, да каже на черното – черно, на бялото – бяло. А не да го облече с едни такива изрази, с които не разбираш черното – черно ли е, бялото – бяло ли е и кое е добро, кое лошо. Ние сме стигнали до един момент, в който някой трябва да ни каже кое е добро, кое е зло, кое е бяло и кое е черно. И той го казва. Той е човекът в основата на създаването на свободна Франция, каквато я познаваме, след Втората световна война с всичките и стойности, със социално справедливата държава, която ние демонтирахме тези 20 години. Така че в основата на това е жаждата за истина.
Водещ:Ганета, това че Вие пишете за наука и за по-безспорни неща, прави ли неизползваем Езоповският език при Вас или точно обратното?
Ганета Сагова: Неизползваем?
Водещ: Да. Или прибягвате до него? Не е комплимент за журналистиката да се възползва от Езоповския изказ, но се случва.
Ганета Сагова: Не мога да разбера точно.
Водещ:Когато пишете, трябва ли да използвате Езопов език или не се притеснявате да наричате черното – черно, или бялото – бяло?
Ганета Сагова: Ами това е задължително, ако искаш да правиш истинска журналистика според мен. Всъщност това е ролята на журналиста и още на времето, когато работех в „24 часа” в големите вестници, винаги сме правили разлика – поне на мен ми се е случвало непрекъснато. Примерно, понеже преди малко стана въпрос за това кое е законно. Да, може да е законно, но то не е морално, защото нашите политици много често, всъщност това е винаги, навсякъде по света се случва, е да използват точно тези пролуки в закона и да правят неща, които не са морални. Но всъщност ролята на журналистиката е да покаже точно това – да, Вие може да правите нещо, което според Вас е законно, но то не е морално, то не е човешко и ето – ние Ви го показваме. Ако обичате, коригирайте се! В този смисъл не ми се иска – много често гледат доста негативно на журналистиката. Според мен точно обратното трябва да е.Ние трябва да вървим ръка за ръка, защото нашата роля е да бъдем коректор, когато нещо не е наред. Да го покажеш, да го кажеш, както в случая с шистовия газ. Ето, стана въпрос за протести. Екипът на списание „Осем” беше част от протестиращите, защото за нас това е сериозен въпрос. Просто нито едно правителство до сега не си е позволявало да прави такива неща. Говорим за един истински геноцид в случай, че се позволи добивът на шистов газ, защото това е една технология, която доказано замърсява водата и всичките хора, които живеят в Добруджа, дори и румънците биха пострадали, ако нещо подобно се случи.
Водещ: Добре, а пък на другата страна постави друга позиция. Това така или иначе ще се случи. Няма нужда от истерични протести.
Ганета Сагова:Какво значи „така или иначе ще се случи”?
Водещ: Ами случвало се е.
Ганета Сагова:Не трябва да се случи. Защото навсякъде, където се е случвало – навсякъде има натравания, има хора, болни от рак, има животни, които умират, имаш толкова много проблеми, които не можеш след това да ги решиш. Това е едно зло, което е непоправимо. Ако ние натровим водата – какво правим след това? Как ще я пречистим? Няма как. Това са подземните води на България. Става въпрос за един удар с огромно налягане, с химикали. Над 600 химикала, доказано токсични. И при този удар се разбиват земните пластове, тази водна маса – тя прониква, заедно с тези химикали, влиза във водната ни система и стига до чешмите ни. Филмът „Газланд” – хората си пускат вода от чешмата и тя започва да гори.
Водещ: Доста често журналистите през тази година, говоря не само нашите, но повечето журналисти обръщаха внимание на изводите, които правят организациите, следящи за свободата на словото извън скандинавските страни. Всички други бележат трайна тенденция за намаляване на тези свободи. Какво може да е едно от обясненията и, Иглика? Финансовата криза?
Иглика Горанова: Финансовата криза и това, че изданията, то си беше казано и в България, в чужбина е ясно – си имат своите издатели. И когато тези издатели имат своя политика, те държат изданията им да се спазват. Те плащат за това. Въпросът е, че ние сме сгънати от едно поколение журналисти, от които видяхме друг тип за правене на журналистика. Когато беше задължително да спазваш едни много сериозни принципи на журналистиката…
Водещ: Тогава нямаше Етичен кодекс обаче.
Иглика Горанова:Нямаше Етичен кодекс, но Етичния кодекс ни го налагаха самите ни главни редактори, които бяха журналисти и самата представа за това. Значи ти влизаш в една голяма медия и си длъжен да спазваш едни определени правила, и по никакъв начин не можеш да си позволиш да защитаваш корпоративен интерес. Това беше абсурдно. Или пък да взимаш пари, за да пробутваш на някого статия. Аз за такъв тип писане не съм чувала. Преди 10 години такова нещо не съществуваше в нашите медии. От 10 години насам се говори за корупция.
Ганета Сагова: Особено последните 3-4 години.
Иглика Горанова: За хора, които обслужват властта и т.н. Аз мисля, че един журналист е симпатичен и изразява обществената позиция тогава, когато е верен на съвестта си, когато защитава едни обществени интереси и когато има принципи. Който наруши всичко това, той си сърба попарата, образно казано. Вижте коментарите. Това, че ние не говорим за тези проблеми тук и не пишем за тях, не значи, че хората не се интересуват. Не значи, че обществото не регистрира кой какво прави и кой какво защитава. Те си имат своя класация.
Ганета Сагова: И спадането на тиражите, това е показателно.
Иглика Горанова:До кога можеш ти да работиш срещу себе си и да използваш обществената трибуна, за да прибираш някакви средства? До кога? И до кога ще акумулираш общественото мнение?
Ганета Сагова:Но това е пряко свързано с финансовата криза, тъй като тези издания трябва да се издават.
Водещ:И какво се крие зад гаранциите, които все повече журналисти искат от новоизбрания президент да кажем?
Иглика Горанова:Ами, ако говорим за Илияна Беновска? Аз не мога да
Водещ: То от там тръгна. Разбира се, че тръгна от там.
Иглика Горанова:Аз не мисля, че държавата може да дава някакви гаранции за свободата на словото и Бойко Борисов беше абсолютно прав. И аз в този случай съм съгласна с него. Като толкова не Ви харесва там, където работите, създайте си едно сдружение, продайте си апартаментите и направете издание, които да печели доверие. Когато ти си се съгласил да спазваш определена политика, каквато е ситуацията в момента, защо трябва да ръмжиш и да заемаш позата на борец? Това е абсурдно. Значи ти доброволно си се съгласил на нещо.
Водещ:Това безспорно е така, но пък от друга страна колко струва един вестник, един независим вестник, който да не работи срещу себе си, както казахме? Останете с нас. Ще се видим след малко. Преди да се опитаме да дадем отговор, относителен отговор на въпроса колко струва издаването на един вестник, за да може да се казва истината по описаната от премиера схема, нека да кажем как оцелява едно икономическо малко издание, каквото е вестник „Класа”. Иглика?
Иглика Горанова: Ами аз мисля, че вестник „Класа” стои доста добре на пазара. Това го казват и читателите му. Просто ние се приели позицията да бъдем равно отдалечени. Не влизаме в някакви битки, които биха могли да ангажират изданието с една определена политическа сила. Това, на което залагаме, са стойностно икономически материали. Нас много ни интересува какво се случва на финансовия пазар по света. Интересува ни икономиката на света и много международни анализи намират място. Т.е. те са задължителни. Има почти 4 страници, които пълним с такива международни анализи, които дават цялостната картина, сглобяват пъзела какво се случва навсякъде. Другото, на което залагаме – имаме много силни страни – наука. Ето, тук колежката издава такова списание. Силна културна страница. Интервютата – стараем се да показваме хора, които имат какво да кажат, които са в основата на реформите. Насочили сме се към администрацията. Изключителен интерес имаме към административната тежест.
Водещ: Да те попитам. Аз, в интерес на истината, ще те попитам за административната реформа, но нека сега да каже и Ганета. Има интерес към науката, обаче ако е безплатна май. Как оцелява едно списание за наука?
Ганета Сагова:Ами при нас нещата, да чукна на дърво, много добре вървят, защото хората, правилно може би преценихме тръгвайки, имат интерес не само от жълти неща и от новини – имат интерес и към наука, и към езотерика, и към по-духовни и стойностни неща. И в резултат на което мога да кажа, че тиражът на списание „Осем” за три години скочи близо с три пъти, и в момента сме едно от най-четените списания в страната. Благодарим на нашите читатели, на всички наши автори, които ни подкрепят, но това се търси. Хората го харесват. Имаме много активна и непрекъсната динамична връзка с читателите, което е много приятно.
Водещ:Има ли двойственост по научните теми?
Ганета Сагова:Да. Всъщност за мен беше голяма изненада.
Водещ:И там има двойственост, така ли, както в журналистиката по актуалните въпроси?
Ганета Сагова: Да, току що чухме за ЦЕРН какво се случва с Х бузона. Точно в този брой на списание „Осем” имаме един прекрасен материал „Тема на броя”, който е абсолютен…Читателите могат да прочетат една много интересна теория на европейския физик Физиев и на един руски академик, че всъщност – точно тази теория за Х бузона не работи, няма да бъде нищо открито в ЦЕРН. Ние хвърляме милиони на вятъра. И в същото време една алтернативна теория за произхода на света, за това какво е имало преди големия взрив. Изключително интересно четиво и всъщност въпросите, които поставяме са точно такива фундаментални въпроси – от къде идва светът, от къде е произлязъл, защо сме тук на Земята, какво трябва да направим, за да променим самите себе си и да променим света.
Водещ:Научен ли би бил въпросът на къде върви журналистиката?
Ганета Сагова: Ами журналистиката не върви на добре, защото сме в криза. Да, ето, нещата са свързани, защото преди малко казахте колко пари трябват, за да се издаде едно издание.
Водещ: Не казахме. Сега ще кажем.
Ганета Сагова: Да.
Водещ:Иглика, колко пари би струвало едно ново издание?
Иглика Горанова:Аз не мога да кажа. Мога да предположа само.
Водещ:Да де.
Иглика Горанова: Това зависи какво издание правиш. Дали правиш делничник, дали седмичник, дали месечник или тръгваш да издаваш всекидневник. Зависи от тиража. Какви заплати ще определиш, какъв наем ще плащаш. При всички случаи това е скъпо занимание, много скъпо занимание. Това не са безплатните вестници, които ще напълниш с /…/ или нещо да кажеш. Или ако трябва да правиш някакви стойностни издания, да поканиш хора, които имат какво да кажат, които имат контакти и могат да обърнат системата с хастара наопаки.
Ганета Сагова:В същото време това, което с моя скромен опит мога да кажа е, че ако някой наистина запретне здраво ръкави, а вече има такива хора, дай Боже да имат успех след трети януари, ако наистина се захванат със сериозна журналистика, тогава ще имат голям успех, защото в момента това липсва на пазара.
Водещ: Защо липсва?
Ганета Сагова:Има голям вакуум. Ние току по го казахме. Трябват пари, а кой има пари? Кой какви интереси има да купува издание?
Водещ:В интерес на истината криза в журналистиката има по цял свят. Дали обаче ние не преувеличаваме влиянието на икономическата криза?
Ганета Сагова: Ами с трици маймуни не се ловят. До някъде ги разбирам издателите, защото сме в сходна ситуация – без реклама, без финансиране едно издание няма живот. И то умира.
Иглика Горанова: Аз мисля, че силен подвиг в тази ситуация е да издаваш нещо, да поддържаш журналисти, да поддържаш база, да поддържаш вестникарско тяло. Това е много трудно и не е работа за всеки. Трябва наистина да имаш икономическа мощ, трябва да имаш средства, трябва нещата да се вършат спокойно, защото едно издание, колкото и да се налага на пазара, на него му трябват една –две години, за да акумулира доверие, да акумулира доверие от страна на рекламодателите и да не може да разчита само на продажби и на реклами. Такъв е нормалният срок.
Ганета Сагова:Да. Около половината от приходите на едно издание се събират от реклами. Т.е. ти не можеш да разчиташ само на тираж.
Водещ:До колко разместванията на пластовете след гръмването на балона не е причина за кризата на журналистиката по цял свят? Доста неблагополучия има. Ето, мисля, че ще има гладна стачка в Унгария срещу закона. Не са много добри медийните новини.
Иглика Горанова: Ами вероятно не може да се продължава по този начин. Просто трябва да има някаква нова схема и в момента се търси.
Водещ:Хесел дава ли обяснение?
Иглика Горанова:Не, той е за свободата на словото. Казва, че човек трябва да с е възмути. В основата на всяка промяна е едно дълбоко възмущение, но не възмущение, че този има повече пари, а ти по-малко, от социалното разделение. От несправедливостите и от там нататък да търсиш решение.
Ганета Сагова: Аз мисля, че кризата е доста по-сериозна от това, което се представя, защото ако като икономисти погледнем глобално това, което се случва, говорим за една криза на целия икономически модел, защото в същото време няма алтернатива. Поне аз не съм прочела достатъчно аргументираните теории, които биха могли да заменят сегашното статукво, а сегашното статукво – то предполага едно непрекъснато циклично повтаряне на такива кризи, като всяка следваща е все по-тежка и все по-голяма и за съжаление това, което ние виждаме и при банкери, и при макро финансисти е, че те не си вземат поука от това, което се случва. Няма никаква промяна в тяхното поведение и моделът, по който се работи, продължава да надува едни балони, след което идва една инфлация, зачиства земите. Всичко за съжаление за сметка на всички нас. И моята прогноза за съжаление не е много добра. Аз просто не виждам какво друго би могло да се случи.
Водещ: В началото за кризата като се говореше, се употребяваше буквичката „V” – victory. После минахме на „W”. Коя е следващата буквичка, към което ще прибегне?
Ганета Сагова:Не знам.
Иглика Горанова: Аз мисля, че даже се отказахме от тълкуването на китайския символ, че кризата е възможност. Просто видя се, че не може да стане. Явно светът съществува по някакви много странни закони. Той не може да се опира на това да печата пари срещу това да няма нищо. Едно такова ужасно, отвратително разпределение, което е ненормално.
Ганета Сагова:Това, което ние виждаме е, че всъщност в момента има една огромна диспропорция между стойността, която изработваш и ти, и ти, и много хора, и това, което получаваме насреща. И това е в световен мащаб. Не може едни хора да печелят милиони на базата на едни виртуални пари, на едни измислени инструменти, които се въртят на финансовите пазари. На базата на печатането на пари, които продължават да надуват тези дългове и в крайна сметка какво се получава? Изводът е, казахме вече, въпросната инфлация, зачиства всичко и после отначало. Но за хората, които са били богати, пак продължават да са богати. Техните кредити са изчистени на нула, а ние продължаваме да опъваме каиша. Ами, не става така. Просто самата система е сбъркана.
Водещ: Дали Хесел е направил една истинска журналистика с това свое есе? Останете с нас, за да се опитаме да го разберем след малко. Ето, продължаваме в „Клубът на журналистите.” Спряхме тук – дали „Възмутете се!” е журналистика? Иглика?
Иглика Горанова:Би могло да се каже, че е журналистика. Това е една много стойностна книжка, много стойностно есе, което ни връща към стойностите и към нещата, които са така.
Водещ: По формална причина ли това някак нито нас, нито по света, се определя за събитие – протестиращият човек стана човек на годината?
Иглика Горанова:Не, напротив. Признават го. Есето на Хесел се признава навсякъде и се казва, че то е в основата на протестите и в Европа, и в Щатите. И че там призивът е толкова силен, че е в състояние да върне – той действа като шамар просто. Връща те към реалността и виждаш нещата такива, каквито са, бавно тръгваш напред.
Ганета Сагова: Аз също исках да кажа, че не само в България, но и по цял свят, се случват тези неща и примерно във филма „Газланд” – аз го препоръчвам на всички да го изгледат, той показва как и в Америка – тази страна, а която имаме една доста различна представа, там тлеят бунтове. Там просто не можем да си представим какво би могло да изригне и да се случи, защото хората не са слепи. Те виждат какво се случва и примерно всички тези неща със замърсяването на околната среда – те започнаха и там да го правят.
Водещ: У нас трябва ли някой да напише едно есе „Осмелете се!”?
Иглика Горанова: Зависи кой ще го напише. Когато го пише Хесел, то има стойност, защото това не са просто едни думи – това е човек от съпротивата,човек, който е градил Европа. И той е градил така, както ценностите на Европа, които всяка една социална държава трябва да ги има. Зависи кой ще го напише. Не знам кой би могъл да напише есето.
Ганета Сагова: Но много ми се иска догодина, след като тази година е годината на протестиращия човек, догодина да бъде на променящия се човек.
Водещ:И той как ще се промени, ако не протестира?
Ганета Сагова: Да, може би това е един от пътищата. Другият път е…
Водещ: А у нас никой не е определил протестиращия човек за човек на годината. Това на едно друго място го определиха.
Иглика Горанова:Пуснаха един колаж на „Times” – не протестиращият човек. Казаха, че допълнително издание ще излезе. Не протестиращият човек и там един ром, българин, който пие.
Ганета Сагова: Малко по-бавно стават нещата. Малко по-трудно.
Иглика Горанова: У нас не мисля, че е образът на българите. Може би ние се движим в такава среда, но хората имат усет за добро и лошо. Навсякъде се говори. Въпросът е…
Ганета Сагова:Това, че по медиите не се говори, не значи, че хората не коментират какво се случва.
Водещ: Инстинкт за самосъхранение ли трябва да проявят медиите, така щото да няма паралелен свят, паралелен новинарски свят, който прекрасно описа Иглика?
Иглика Горанова: Аз не знам какъв инстинкт трябва да имат медиите. В този свят е неизбежен. Докато читателят чувства, че има нещо неистинско и фалшиво, той ще седи в среда, която му е точно по мярката, среда, в която може да казва нещата като каквито са.
Водещ: Добре, това е едната везна. На другата везна обаче препоръчаното от Бойко Борисов – „Направете си една медия.”
Иглика Горанова:Аз бих се радвала, ако видя колеги, които имат тази възможност.
Ганета Сагова: Дай Боже!
Иглика Горанова: Да. Бих се радвала.
Водещ:Колко обаче това е възможно в настоящите икономически възможности?
Иглика Горанова: Възможно е, защото има хора, които са недоволни, включително и богати хора. Аз не мисля, е целият ти живот трябва да се изчерпва с това да спечелиш отгоре още 2-3 милиона. Понякога се спираш по средата на живота си и си казваш „Аз искам да направя нещо! Аз живея в този свят, който има нужда от истина! Аз имам достатъчни пари! Няма да си купа три нови мерцедеса! Ще дам една възможност в нещо, дори да не стоя на преден план, но ще имам такава възможност за промяна. Ще дам възможност на едни хора да се организират и да направят този свят малко по-приемлив, защото аз като се затворя в мерцедеса и като си ида на дивана в къщата, около мен има достатъчно нещастни хора да ми вгорчат живота!” И аз мисля, че има такива богати българи. Надявам се да има, дори да не са българи. Има хора по света, които биха подкрепили такова нещо. Аз лично бих се радвала да има конкуренция. Много бих се радвала…
Водещ: Кой е Х бузонът в журналистиката, така щото да не попадаме винаги в дъното на класацията или в едно доста африканско обкръжение? Нищо обидно към прародината на човечеството разбира се.
Ганета Сагова:Частицата на Бога за една журналистка според мен е истината.
Иглика Горанова:Имаше една култува реплика от един филм – „Прав ли си? – Прав съм!” бащата пита сина си. „Ами тогава се бий докрай!” Ако журналистът е в състояние да прегърне кауза и може да си го не просто позволи, ами това да е неговият начин на живот, мисля, че това много би променило пазара.
Ганета Сагова:И тук отново попадаме на едни морални стойности за страха и за това трябва ли да се страхуваш, защото според езотериката, една малка скоба тук да отворя, всъщност тези години на промени, страхът е най-големият враг на човека, защото човек започва да работи със сърцето си. Най-силна е сърдечна твоята чакра и когато ти имаш страх, този страх се умножава хиляди пъти. Той те сковава. Ти изпадаш в едни неадекватни ситуации, които за съжаление са много удобни за управляващите. Когато хората се страхуват, те са много щастливи.
Водещ: Но път от друга страна…
Ганета Сагова:Но ако избереш обратното, ако избереш да бъдеш смел, да бъдеш себе си и да правиш това, което казва твоето вътрешно аз, да бъдеш честен, да кажеш истината на хората – тогава нещата също се умножават. Ето, тук говорим за едно единствено есе, което обръща цял свят. Ами ако се появят 10-15 такива?
Водещ:Кой се страхува повече? 1%, в когото е по-голямата част от богатството или 99 на 100, които са склонни да излязат и да протестират. Чие сърце по-трудно издържа?
Ганета Сагова:Ами то се вижда по начина, по който живеят. Големите огради, тъмните стъкла, бодигардове отпред и отзад. Ясно е кой се страхува повече, така че нека да призовем тези 99% и тези 5% журналисти да отворят своите сърца, да ги изпълнят с любов, да видят, че нещата действително се променят.Дори и звездите го казват, и маите го казват. Единственото ни спасение е ако погледнем вътре в себе си и бъдем себе си. Т.е. ако те бъдат истински журналисти, нещата ще бъдат по-различни.
Водещ:Помниш ли какъв беше първият ми въпрос днес?
Ганета Сагова: Дали има връзка с календара на маите? Да, има връзка с календара на маите. Аз съм убедена в това, защото пак в последния брой на списание „Осем” имаме много интересен материал на един астроном, който всъщност разглежда чисто научно как се структурират звездите, ако говорим за 21 декември догодина и той действително показва, че на една линия застават Слънцето, Земята, Галактическият център. Взаимно струпване на няколко планети, които са много близо една до друга и те въздействат на Слънцето. Т.е. има някакви специални енергии, които може би идват към Земята. Може би ние вече ги усещаме. Може би ставаме и по-добри. Дай Боже! Неизменно се стига до един такъв момент, на една такава криза, ако щете.
Водещ:Иглика, кой се страхува повече? 1% или 99% хора?
Иглика Горанова: Аз за съжаление не мога да бъда, не за съжаление – за щастие, за щастие аз не знам какво изпитват тези хора, но предполагам, че е ужас. Представяш ли си да имаш толкова много и да живееш с мисълта, че някой има повече от теб? Това какъв ужас е, че не можеш да го стигнеш един път и втори път да живееш с ужаса да не го загубиш. Аз не знам в този ужас непрекъснат кога тези хора им остава време да бъдат себе си. Да си спомнят, че са дошли за някакъв много малък отрязък време на тази земя. Значи те се раждат голи и голи ще си отидат независимо кога си отиват. Въпросът е в твоя живот, в този отрязък от време какво си направил за другите и когато имаш такова богатство как си го разпределил. Но кога ти е дадено от някъде да имаш такова богатство, какво да правиш с него. Ако нашите богаташи започнат да си задават такива въпроси аз мисля, че нещата биха изглеждали по-добре за всички.
Водещ:А журналистите какви въпроси трябва да задават и на кого?
Иглика Горанова:Журналистите трябва да напомнят.
Ганета Сагова:Абсолютно.
Иглика Горанова:За стойностите в този живот.
Ганета Сагова:И да не ги подменят.
Иглика Горанова: Да. Да ти говори за мода и как да се гримираш, когато ти имаш един огромен душевен дефицит. Ти имаш една огромна потребност да виждаш нещата такива, каквито са. И тогава не може всички усилия да са ти насочени в това ти да печелиш някакви игри по телевизията или да ти говорят как трябва да се гримираш, как трябва да се бориш да бъдеш една Златка, злато търсачка или някакви такива неща. Всичко това е отвратително. И аз мисля, че човек го осъзнава дълбоко в себе си и не го приема. И когато почнеш да говориш за стойностните неща, тогава ще се отпуши.
Ганета Сагова: Аз съм убедена, че започват да се отпушват нещата и, слава Богу, може би точно покрай списание „Осем”, се срещам с доста хора, които вече имат променено съзнание, променено виждане за света. Има и хора, които заделят пари за печатане на такива просветни книги, абсолютно на добра воля, без да очакват нещо да им се върне. Дай Боже все повече такива хора да се появяват. Вече чувам, че има и банки, които ще бъдат зелени, ще финансират екология. Дай Боже и при тях да вървят нещата.
Водещ:Може би не е лошо някак си да има повече разследваща журналистика и тя да излиза в истинските медии като резултати, а не в паралелния медиен свят.
Ганета Сагова: Така е.
Водещ: Ами това да си пожелаем за догодина.
Ганета Сагова:Ами да, повече истина в медиите.
Водещ: Повече истина в медиите от Ганета Сагова и от Иглика Горанова.
Ганета Сагова:И повече любов в сърцата.
Водещ: Хубав съботен следобед Ви желаем – Любомир Пъшев, Илия Тенев, Мария Рачева, Цвети Бахариева и аз Ирен Филева.         

Срещата бе посветена на възможностите за развитие и изграждане на инсталции и съоръжения за възобновяеми енергийни източници, зелена енергия и когенерация в контекстна на прехода към нисковъглеродна икономика в България.

Web and Events I 9.01.2012

Един от топ продавачите в света ще бъде първият лектор на серията от семинари „King of Sales”

На 7 март 2012 година в Интер Експо Център – София ще се проведе първото издание на „King of Sales” – SALES MASTERCLASS. Лектор на събитието ще бъде Сандро Форте – основател и член на "Professional Speakers Association" и много уважаван и успешен предприемач в областта на животозастраховането и продажбите.

Семинарът ще наблегне на намирането на нови клиенти, мулти-продажбите, изграждането на контакти, новостите в маркетинга, управлението на времето и самомотивацията. Алесандро Форте ще разкаже за последните тенденции и личния си опит в тези области на всички участници, а VIP-гостите ще могат да обядват лично с него и да зададат въпросите си.

“SALES MASTERCLASS” ще бъде разделен в 5 сесии с теми:

Сесия 1: Как да преуспеете в продажбите? ; Как да откриете нови клиенти?

Сесия 2: Как да направите невероятно предложение за продажба?; Как да откриете мотивация в себе си?

Сесия 3: Как да се справите с всяко възражение?; Как да създавате ценни контакти?; Как да управлявате по-добре времето си?

Сесия 4: Как да повишите стойността на продажбите?; Как да продавате продукти с по-висока стойност?; Как да продавате множество продукти?

Сесия 5: Как да затваряте продажбите?; Как да осигурите по-добро обслужване?; Как да получавате препоръки?

Повече информация за Сандро Форте, можете да видите на сайта на събитието: http://kingofsales.eu/

Организатор на събитието е фирма Web and Events. 

От януари 2011 г. стартира новият курс в България на британската квалификационна програма за PR специалисти с по-висока квалификация – CIPR Diploma in PR. Регистрацията за участие е отворена до края на декември 2010 г. в Apeiron Academy – акредитиран квалификационен център на Британския институт за PR (CIPR, UK).

CIPR Diploma in PR е най-високата следдипломна квалификация на Британския институт за PR (Chartered Institute of Public Relations, UK) и отговаря на Level A7 (Master Level) от британската Национална квалификационна рамка (NQF, UK). Програмата е подходяща за професионалисти с познания и опит в сферата на пъблик рилейшънс. Успешно завършилите студенти на CIPR придобиват международно и професионално разпознат сертификат за професионална компетентност.

Основните теми, които покрива курса, са:

 - PR като управленска функция
 - PR планиране
 - Водещи теоретични направления в науката за PR
 - Управление на репутацията
 - Корпоративна социална отговорност
 - Взимане на решения и управление на кризи

Продължителността на курса е 12 месеца, като включва общо 48 лекционни часа. Лекциите се водят от акредитирани гост-лектори на CIPR от Великобритания. CIPR издава и документите за постигнатото ниво на професионална компетентност – Certificate или Diploma.

Apeiron Academy, Aкредитираният център на CIPR, управлява организацията и реализирането на програмите на CIPR в България като следва и прилага всички изисквания, критерии за качество и стандарт на обученията на Института, включително осигурява и кконсултация при избор на подходяща професионална квалификация. Атестационната комисия на CIPR контролира работата на Акредитирания център по управлението на квалификационните програми.

Кандидатите за CIPR Diploma in PR трябва да покриват някои основни изисквания, свързани с познания и практически опит в сферата на комуникациите. Пълната информация за квалификационната програма, включително критерии и начин за кандидатстване, могат да бъдат открити на сайта на Apeiron Academy http://apeironacademy.com/cipr/diploma.html .

За допълнителна информация и регистрация, можете да се свържете с екипа на Apeiron Academy.

Т + 3592/ 8117855
Е apeiron@apeironcommunication.com
W http://apeironacademy.com/index.html

Допълнителна информация: http://www.eventbox.bg/events/1177