в. България днес | Иван БАКАЛОВ | 17.02.2012

Медиите, издържани c държавните пари в Корпоративна търговска банка, разширяват монопола си

Тошо Тошев и Делян Пеевскн щели да правят нов Съюз на издателите, оповестиха техните вестници.

Трепнаха от радост сърцата и на читателите, и на журналистите. Най-после! Сега интересите на всички ще бъдат защитени. В един юмрук се събират великият журналист Тошо Тошев и великият издател Делян Пеевски. И той ще се стовари с цялата си мощ върху корумпираната българска политика и пороците на хората на власт.
Може да си помечтаем още малко в тази
посока…
Докато тези издатели се налудуват, организацията "Репортери без граници" обяви, че България е стигнала дъното си, откак я включват в класацията за свобода на печата – 80-о място. Втора поредна година слиза надолу и никога не е била толкова зле. Пряка връзка има между сегашната власт и ограничената свобода. И слагаческите медии, разбира се.
За кого работят издатели като Пеевски и Тошев? Няма никакво съмнение, че са обслужващи властта на Борисов.
Сега реално този нов съюз иска да повтори "най-доброто" от стария – флиртове с властта, президентът на връчването на журналистически награди, премиерът пуши пура с Пешо Пешев, пардон, Тошо Тошев, политически интриги, пиар обслужване на отбрани, което се заплаща щедро, и т.н.
И като допълнителен резултат – мемоарни книги, които дават

МАТЕРИАЛ ЗА АНАЛИЗ ОТ ПСИХИАТЪР

Тошо Тошев създаде стария Съюз на издателите и чрез него се опита да дърпа конците на всички вестници в България. Създаде един своеобразен монопол, от който страдаха най-вече журналистите и авторитетът на вестниците.
И Тошев логично беше отстранен от вестник "Труд", който затъваше с него от години. Сега се прави отново на издател, след като някой му даде пари да прави нов вестник. То е ясно кой е този някой – личи си по ласкавото отношение на изданията на Пеевски към новия вестник и сдружаването на двамата в нов съюз. Зад всички тези издания седи Корпоративна търговска банка, която е

НАТЪПКАНА С ДЪРЖАВНИ ПАРИ

И се получава така – държавата дава пари на една банка, за да издържа тя медии, а те да хвалят правителството на Борисов. И новият Съюз на издателите ще утвърждава тази новаторска практика в световния печат. И страната ще постига нови успехи в свободата на словото, отчетени от " Репортери без граница" и "Фридъм хаус".
Ето какво е написала бившата американска посланичка в София Нанси Макълдауни в секретна грама за вестниците, тогава още сдружени в Съюза на издателите начело с Тошев:
"Българските медии са силно манипулирани, а собствеността им все повече се концентрира във все по-малко ръце.
Неутрализирането на медии чрез поглъщане очевидно ограничава възможността им да служат като рупор на гражданското общество.
С наближаването на парламентарните избори вече изцяло се виждат последствията от концентрацията на собствеността в медиите и корумпираната журналистика.
Заради пренаситения пазар с традиционни и нови медийни издания много от тях не могат да оцелеят само с приходите от реклами и разчитат на донори.
Самоцензурата е практика в медийните издания. Те дори имат черни списъци на политици и конкурентни бизнесмени, които не се отразяват или интервюират.
С появата на нови медии и безброй вестници "еднодневки" много основни вестници се оплакват от намаляване на читателите.
Заради неясната собственост и преобладаващия брой неподписани статии обществото не е защитено от клеветническите материали, публикувани в тях.
В миналото ГЕРБ разчиташе за отразяване основно на харизмата на неформалния лидер на партията Бойко Борисов, който често се обажда или диктува директно на журналистите."
(От "Уикилийкс"- сайта "Биволъ" със съкращения)

Разликата със сега е, че на Борисов все по-малко му се
налага да диктува. Вестниците на новите издатели сами тичат да му бършат задника и да му

ЛЪСКАТ
ГЕНЕРАЛСКИТЕ
ЛАМПАЗИ

Но в доклада на посланичката има и една констатация, специално за Тошо Тошев още като главен редактор на "Труд", макар и да не е споменат поименно:
"…германската медийна група ВАЦ, която притежава два всекидневника – "Труд" и "24 часа", с общ тираж 150 000 копия дневно, изглежда по-фокусирана върху финансовите резултати. Тъй като
чуждите собственици не се интересуват от близки отношения и нямат интереси на местната политическа сцена, главните редактори на вестниците определят до голяма степен отразяването на вътрешната политика. Макар да не се знае за черни списъци в тези издания, някои политици получават привилегировано отразяване, за което се твърди, че се дължи на лични приятелства с главните редактори."
Колко деликатно казано. Всъщност направо става дума за пропаганда, пиар, злепоставяне.
Ей такива Тошевско-Пеевски вестници сега ще се сдружават.

Стр. 30

БТВ, Отпечатъци | 08.01.2012

Водещ: Вие гледате „Отпечатъци”. Двамата управляващи редактори на двете, струва ми се, най-авторитетни и независими електронни издания в момента – www.mediapool.bg и e- vestnik.bg са вече при мен. Стояна Георгиева и Иван Бакалов. Здравейте! Да си говорим…
Иван Бакалов:Този комплимент…
Водещ:Ами да, това е моето мнение. Ще си говорим за новата медийна обстановка, защото медийният пейзаж миналата година беше доста печален. Има ли някаква надежда сега да бъде по-различен или пък ще стане по-лошо като картина? Какво мислите Вие, защото в началото на 2012 година пресата осъмна с един чисто нов вестник, с два закрити вестника, та даже и три, ако смятаме и „Пари”. Другият беше партийният орган на Атака, който спира поради намаляване на партийната субсидия за Волен сидеровата партия. И „Дневник”, който престана да съществува в предишния си вид като хартиено тяло. Т.е. какво ще бъде като медийна година 2012, каква ще бъде?
Стояна Георгиева:Каква ще бъде като медийна година? Извън тези количествени промени, разбира се преструктуриране на пространството особено в полето на печатните медии, сега докато обявявахте темата се сетих за една статия на бившия американски посланик в България Джеймс Пардю. Тя се казваше „За състоянието на демокрацията в България”. Една такава много лаконична, много ясна, в една страница като един манифест просто всяка дума беше куршум. Повод беше приключилите президентски и местни избори през октомври и посланик Пардю, който между другото това е един човек, който много добре познава Балканите – и България, и региона. Не трябва да си правим илюзии. Неговата оценка беше за драстично влошаване на демокрацията и свободата на медиите, защото тези две неща са разбира се взаимно свързани. В тази държава членка на ЕС и на НАТО. Разбира се там беше и диагнозата, че не само за изборна кампания, но и извън изборна кампания, че моделът, който следват българските медии „pay for play”, този израз на английски означава общо взето „който плаща, той поръчва музиката.”
Водещ: Да, основно се появи покрай изборите, но не само посланик Пардю забеляза тези неща. Всъщност това фигурираше и в класацията на „Репортери без граница”.
Стояна Георгиева:Да. Едни външни оценки. Ние някак си, потопени в този казан, не винаги можем да разграничим добре нещата, паралелно отстрани. Знаем някои детайли, вредни работи, които могат да размият картината и в края на краищата това, което се случи през 2011 година беше, че чуждите инвеститори се оттеглиха от вестникарския пазар, защото и вестник „Пари” беше издаван от една шведска компания „Буниер”.
Водещ:И ВАЦ.
Стояна Георгиева: Изтеглиха се ВАЦ. Вече собствеността е само българска, което не означава, че е много по-ясна. Като се имат в предвид ожесточените спорове и бруталните взаимни обвинения, които се отправят между съдружници например в медийна група „България” Холдинг. Така че това е всъщност разликата.
Водещ:Иване, ти какво можеш да добавиш в този доста изчерпателен преглед.
Иван Бакалов:Най-важното е, което хората виждат или не виждат – колко са свободни нашите медии да казват всичко, което се случва. Примерно, давам примерче. НЕК иска увеличение на цената на тока с 4,5% само защото някакъв ТЕЦ, който трябваше да бъде закрит, не е закрит. Освен това му плащат тока по много по-висока цена от преди – това е ТЕЦ „Брикел”, но хората научават ли за това нещо? Вестник „Сега” написа с някакъв незначителен тираж една хартия и така доста добре посещаван в интернет. Има хора, които не четат вестници, а гледат само телевизия. Има други, които не поглеждат в интернет.
Водещ: Които само в интернет.
Иван Бакалов:Да. Значи някаква по-млада аудитория следи интернет. Да речем и е много по-информирана. Там в интернет няма как да има ограничение. Много по-лесно се прави медия.
Водещ: Именно заради това съм Ви поканила, защото някак си се задава усещането напоследък, че onlineизданията, сайтовете, изобщо интернет е най-свободното място в момента за обмен на мнения.
Иван Бакалов:То не може всичко да се запуши и затвори. Имаше такъв израз. Централните медии са затворени. Така каза Надежда Михайлова преди години по друг случай, като я записаха тайно на една среща. Та централните медии са затворени. Аз го повтарям. Вече в класацията на „Репортери без граница” на Freedom House сме надолу като свобода на печата. Тук, ако сегашното мнозинство имаше в парламента достатъчно, сигурно и това щеше да приеме някакви законодателни решения за ограничение на медиите. Но те сега са ограничени по друг начин. И сега има нещо, което опира до самите журналисти. Каквито и да са, работили сме и при комунизма в някакви вестници или поне аз.
Стояна Георгиева:Аз не съм.
Водещ:И аз.
Иван Бакалов: Да не Ви намесвам. Значи ти работиш в една система и знаеш – не можеш да напишеш за Тодор Живков това, не можеш някакви неща да пишеш за БКП или… Но хората намираха начин да кажат нещо. Търсеха теми, работи, да подскажат. Хората четяха между редовете. Сега е нещо подобно – смисъл ти не можеш да пишеш. Вземете една камара неща, свързани с Бойко Борисов, са тема табу. Мълчат вестниците. Дали неудобни неща като това за „Брикел”, дето го споменах преди малко като пример. И сега – как може да съществува един журналист? Дребният журналист, който, ако иска нещо да прави, трябва да напусне, да си смени професията или да остане без работа, за да може… Но въпросът е да не се престараваш, както при Тодор Живков. Имаше хора, които пишеха неща, които се четяха между редовете. Имаше хора, които пишеха оди за Тодор Живков. Слагаха се на властта, натягаха се. В момента е същото. Има хора, които се натягат, слагат се на властта, хвърлят се на килимчето. Има хора, които се мъчат по някакъв начин да прокарат нещо, макар че вестникът им е… В крайна сметка ние сме страхливи.
Водещ: Ние не.
Иван Бакалов:Ние, журналистите. Имам в предвид. Масата от нас са страхливи. Гледат да не си усложняват живота. Гледат там, каквото каже началникът. Има страшни примери.
Водещ: Да разбирам ли, че казваш, че ние сме страхливи, защото така ни е по-удобно или ние сме страхливи, защото някой ни заплашва от съсловието?
Иван Бакалов:Ами и двете. Който дрънка е за вънка. Имаше такава /…/ за една такава елементарна епиграма и някои други. В една книжка на времето я взеха от книжарницата и я изгориха.
Водещ: Ти си номиниран за една такава подобна книга.
Стояна Георгиева:Да, няма да спомена. Да, извинете. Няма да споменавам въобще издание, но в колегията стана известен такъв случай. В едно от изданията на Делян Пеевски, след като той поема контрола, че е уволнен репортер за това, че преди няколко месеца е писал срещу Ахмед Доган. Не, че да речем вече някакви там вътрешни правила, забрани, които по нормален начин се наричат цензура или автоцензура. А тук колегите бяха силно изненадани, че вече се въвежда такава практика, че махат и някой, който…
Водещ:Добре, но ето например, такъв вестник като „Дневник” беше един от критичните вестници към правителството, към управляващите. Той в момента вече не съществува във варианта, в който бяхме свикнали да го виждаме.
Иван Бакалов:Според мен не е много голяма загуба. В смисъл, че той се четеше предимно в интернет. Той е най-четеният. Сега го настигат някои други вестници като посещаемост в интернет. Но на хартия беше незначителен тираж в сравнение с големите вестници.
Водещ: А Вие очаквате ли например появата на вестник „Преса”, който всъщност още на 3 януари с появата си обяви, че ще бъде коректният вестник. Направи такава заявка?
Иван Бакалов:Не, имаше в предвид декларация, че ще бъде опозиционен вестник.
Водещ:Че ще се промени малко картината, защото от това, което казвате в момента е, че има дефицит на критично говорене, на критично писане.
Иван Бакалов:Продължава да има и след появата на новия вестник.
Водещ:Той е все пак съвсем от скоро, така че не можем да кажем какво ще направи.
Иван Бакалов:Ами той щом започна в първия брой с интервю, така обширно, с Бойко Борисов, който поздравява и прочее.
Стояна Георгиева: Новият – нов в какъв смисъл? Тошо Тошев, който е бил колко години несменяем главен редактор на „Труд”, Валерия Велева, както той я нарича примата. Една журналистка, която отдавна е на терена, излизат от първия си брой с така, поне снимките на първа страница бяха на Кеворк Кеворкян, на Любомир Левчев, Тошо Тошев, Бойко Борисов – кое е новото?
Водещ: Т.е. искате да кажете, че…
Стояна Георгиева:Един вид – де мек старият екип на „Труд” прави нещо, което графично е по-различно.
Иван Бакалов:Повтарят „Труд”.
Водещ:А фактът, че „Атака” няма да съществува, например? Променя ли това?
Иван Бакалов:Партийните вестници много отдавна го закъсаха. Вече години. Това са атавизми някакви да има партиен вестник.
Водещ:Ще Ви кажа защо. Защото прочетох едно нещо на Иво Беров във facebook.com, което казва и аз се замислих от неговото изявление, че тъжно е, когато закриват вестници, защото дори и „Атака”, който е един с много ясна позиция вестник, все пак там може човек да научи някаква различна гледна точка или информация, или, както дума за някой можеш да прочетеш нещо за някого, което е различно и критично към сега управляващите. И както каза Иво Беров, защото например, ако не беше „Галерия”, никога нямаше да разберем за разни неща, които там бяха направени като разкрития с флашки и т.н. Т.е. дори и в някакви вестници, в които може да има компромисни неща или неща, с които ние като професионалисти не сме много съгласни, въпреки това има и полезна информация, или разследвания. Това е в полза на плурализма.
Стояна Георгиева: Да това е като цяло една по-друга тема за таблоидите, жълтите медии, скандалните, които от време на време изпълняват и една такава друга функция, която пък другите медии, които уж се пишат за сериозни и меродавни нито искат, нито могат, нито са в състояние да изпълнят. Този скандал, който иузбухна преди година с флашките, с тези записи – на практика това беше едно голямо изпитание за останалите медии, които не са таблоиди. Как да реагират на този случай, защото – да, вярно, изкарва го вестник „Галерия.” Да, вярно – този вестник се свързва много ясно с Алексей Петров, който вече е заловен, който е обявен като октопод и т.н. Но въпреки това, когато има факти – тогава това бяха тези записи, когато има факти, те не могат да бъдат пренебрегнати. Действително медийната среда в България е невероятна патология.
Водещ: По този повод ми прави впечатление, че напоследък пак като в началото на 90-те години разни фондации като „Отворено общество” или като например фондацията „Америка за България” подпомагат свободата на словото в България. Някак си наистина все едно сме се върнали като с машина на времето 20 години назад, а Иване? „Отворено общество” е един от твоите имуществователи.
Иван Бакалов:Да и това в България се приема като… Има много увлечени по теория на конспирацията и като… Като чета във вестник „Атака”, дето го закриха, има обаче в интернет форуми, мен ме финансират, понеже съм писал нещо в защита на цигани или на турци, нещо там и мен ме финансират онези 120 милиона, дето ги дават Турция за не знам си какво. Фантасмагории всякакви. Каквото и да напишеш, ще се намери някой да каже, че на теб ти плащат. Имало е пък в миналото време като кажат „кой Ви плати, колко Ви платиха.” Някой път ми е идвало да кажа – „колко”, защото хонорарите в един вестник са смешни. Колко е хонорарът. Та искам да кажа – значи това е част от тази оценка на Запад, която вижда, че свободата на печата в България го е закъсала много и за това е тази награда за журналистическа смелост, която се учредява сега. За това някакви фондации дават пари на някакви независими медии, които… То се вижда, че са зависими медиите в крайна сметка и те виждат, че някой, който по някакъв начин се стреми. Направили са едни програми. Кандидатстваш там и ако те одобрят ти дават някакви финансиране и то разбира се не стига. То не е нещо кой знае какво.
Водещ: Понеже си говорехме преди малко…
Иван Бакалов:И това нищо не обвързва. Аз за себе си го казвам категорично. Не мога да говоря от името на други. Никой с нищо не ме е обвързвал. Написал съм си програма, спечелил съм си там по някаква програма някакво финансово подпомагане, което не може изцяло да ми помогне, но нищо повече от това. Дори има там клауза в договора, че с нищо не се ангажират, който пише.
Стояна Георгиева: Аз не мисля, че… Няма смисъл какво толкова да се обясняваш. Аз между другото като човек, който… Работила съм дълго време в радио „Свободна Европа”. Смея да твърдя, че това беше действително територия някаква на свободно слово, защото съвършено никаква цензура, неща, този, онзи, тука сега това дайте, не дайте. Всички тези неща, които по един или друг начин ги е имало винаги през цялото време във всички останали медии. Сега в момента, като че ли положението се и влоши.
Водещ:Какво означава да си смел журналист, защото има вече такава награда вече учредена от центъра за изследване на медиите и от агенция „Sofia press”.
Стояна Георгиева:Според мен смели журналисти биха се намерили, но много е важно коя ще е тази медия, която ще даде трибуна, за да може тази смелост да бъде представена. Много добре и ти знаеш как стоят нещата. Един журналист може да открие нещо, може да си разработи тема, може да има голяма находка и в края на краищата решават редакторите.
Водещ:Знам как става. На запад става така точно, както Ива Бакалов е направил. Разследващата журналистика вече се прави на книги на запад и може би това е един от изходите.
Иван Бакалов: Това е тенденция. И всъщност аз тази книга за Бойко Борисов, дето я правих, каза всички онези неща, които… Това са всички онези неща, които по един или друг начин за заметени от медиите под килима. Нали, споменати са, няма заглавия, нещо там – от грами в Уикилийкс, от грами и други съобщения от Белград… И разбира се и някакви други проучвания. Но това всичко, ако имаше свободни медии, нямаше да има нужда от такава книга.
Водещ: Добре, това е наистина точката. Много Ви благодаря, че ми гостувахте. Това беше всичко за днес. Вие гледахте „Отпечатъци”. Ще се видим отново следващата неделя.          

в. Ретро | Иван БАКАЛОВ | 20.08.2011 

България днес е на дъното от европейските страни по свобода на словото. В годишните доклади на международната организация "Репортери без граници" и на американската "Фрийдъм хаус" слизаме надолу в таблицата за свобода на печата и през 2009 г., и през 2010 г. В последната класация на "Фрийдъм хаус" страната ни е на 77-о място по свобода на словото – на най-ниското си ниво в последните 10 години. В класацията на "Репортери без граница" е на 68-о място, също най-ниското през последните 10 години. След Македония и цял куп африкански и латиноамерикански държави. В последния доклад на "фрийдъм хаус" се казва, че журналистите в България са притиснати в ъгъла, за да бъдат защитени икономически, политически и криминални интереси.
Тези мрачни данни са най-естествената прелюдия към темата за медийния монопол на Делян Пеевски и майка му Ирена Кръстева, който се разширява, а не намалява. Семейството има куп вестници, а продължава да купува и да пуска нови, да пазарува телевизии и сайтове. И Комисията за защита на конкуренцията да се заеме, няма да направи нищо. Тя само може да констатира монополно положение. А то е да имаш над 33% от пазара. Пеевски ги има.
Трудно може да се докаже и дали всички тези вестници, сайтове, телевизии и радиостанции са на Делян Пеевски и майка му. Защото някои от тях са скрита собственост, зад офшорни и други фирми, така че да не се направи връзка. Но тя е очевидна. Дори само по заглавията на вестниците. Следващата важна стъпка в медийната империя на Пеевски беше да започне да завзема разпространителската мрежа на вестниците и списанията. В тази сфера в България има около 10 по-големи фирми. Депутатът постепенно е придобил или контролира поне 6 от тях, разкриват хора от този бизнес. Някои твърдят, че Пеевски владее около 80% от пазара за продажба на вестници и списания. Дори това число да е двойно преувеличено, пак става дума за монопол.
Получава се такава ситуация, че освен монопол върху вестниците Пеевски придобива монопол и върху продажбите им. От него зависи кои да се продават и кои – не. И някои конкурентни на неговите издания започнаха да се оплакват от разпространителските му фирми. Опитват се да ги изтласкат от пазара с всички средства.

Каква е целта и смисълът на цялата тази битка за завземане на пазара

Пеевски ще сложи ръка на всички вестници, ще настъпи земен рай, читателите ще ликуват? По-скоро друг ще се зарадва, но дали за дълго.
Като разгърне човек вестниците на Пеевски, веднага му става ясно. Техните врагове са враговете на Бойко Борисов. Те имат една основна цел -непрекъснато да очернят и компорметиратопозицията, политическите съперници и дори журналистите от другите медии, които не водят същата политика. В един момент премиерът казва, че лекарите източват здравната каса и взимат десетки хиляди левове заплата на месец. Изявлението е последвано от мащабна кампания в медиите на Пеевски срещу лекарите – репортажи, случки, рушвети и т. н. Злепоставено е цялото съсловие, а не просто отделни лекари. Друг път Борисов посочва, че тия от БАН са лошите, веднага започва кампания от публикации за БАН колко са лоши. Вестници изкарват учените тунеядци, комунисти и т.н. Университетът ще стачкува и веднага става враг – никой не показва стачката му, не им дават думата, студентите са лоши, не ходят на лекции, само пият, има корумпирани преподаватели и далавери с имоти на университета. А многохилядните им шествия ги крият в новините…
Някой се изпречил нещо на пътя на Борисов – например като Яне Янев или като Меглена Кунева – започва бой по главата от цял оркестър медии. Пълен спектър – от измислиците в жълтите вестници до коментарите в уж сериозните. За Кунева, когато обяви кандидатурата си за президент, пропагандата надмина всякакво въображение. За няколко седмици в най-тиражните жълти издания като "Уикенд", "Шоу", "Всеки ден", пригласяше им и малотиражното дъно на журналистиката "Торнадо", излязоха лавина от измислици – че имала апартамент в Брюксел, че френска банка й плащала по 200 000 евро на месец, че носела златни копчета, че била човек на "Мултигруп", че е свързана с наркоразпространението, защото племенник на мъжа й лежал в затвора за наркотици, а близо до дома й в квартала били убити двама арабски наркодилъри…

За вестник "Шоу" съвсем отскоро се говори, не е купен от Пеевски

Дали е така, трудно може да се докаже, но той действа в пълно съзвучие с вестниците на Пеевски. Такова тотално навеждане на частни медии пред правителството и конкретни политици не е имало в 20-годишния период след 10 ноември 1989 г. И вестниците по времето на Тодор Живков не са били такива. Като че ли се ражда някакъв нов култ, с нови агитационни похвати.
Издателите майка и син Кръстева-Пеевски постигнаха качествено нов етап в развитието на частните медии у нас.
Пеевски, който е депутат от ДПС и един от фаворитите на Доган, денем е опозиция на правителството в парламента, вечер ходи в редакцията на трите си всекидневника и като същински цензор редактира текстове и сваля материали от 3 вестника едновременно. Лично избира дори снимките и портретите на Бойко Борисов. Особено грижлив е към изображенията на вътрешния министър Цветан Цветанов. За това свидетелстват напуснали или уволнени от издателската група журналисти. Например журналистът Стойко Тонев, бивш главен редактор на в. "Новинар", работеше около 2 години като наблюдател във вестниците на Пеевски и напусна. Ето какво написа той за атмосферата на работа във вестниците, след като те се хвърлиха да обслужват Борисов:
"Като един същи Победоносцев, той идва всяка вечер, чете всички вестници, сваля и качва текстове, сменя снимката на Борисов, ако не изглежда добре. (Да, да, този същият, дето му викаха Боко Тиквата преди изборите!) Че и на Цветанов. А то как да намериш снимка, на която Цветанов да изглежда добре, Бута карикатури, защото слънчогледите му се видели като гербери…
Далаверите на бившия кабинет се вадят с някакво необяснимо мазохистично чувство. Чак почваш да се питаш дали пък не бъркаш, че Пеевски е бил част от този кабинет… А репортери и редактори тичат с изменени лица и само се питат: ‘Това дали ще мине, Делян да не го свали?"…" (край на цитата). Няма майтап – денем Пеевски е опозиция, а вечер прави пропаганда за управляващите.
Това граничи с шизофрения
Но не е. Това е сладка сделка. Търговия с влияние. Ситуацията е дори комична – вестниците на Пеевски (респективно на ДПС) пишат за правителството в пълно единодушие с вестник "Атака"! Еднакво яростно атакуват опозицията при всеки вот на доверие и нападат всеки, който се опитва да клати правителството. Дори изданието на семейство Сидерови се премести да се печата в ИПК "Родина" – в печатницата на Пеевски и Кръстева, респективно на ДПС. Това изглежда е част от услугите на властта към "Атака", благодарност за подкрепата към правителството.
Зад Пеевски и Кръстева безсрамно седят Корпоративна търговска банка и нейният шеф Цветан Василев, който преди това е бил член на съвета на директорите на Централна кооперативна банка (банката на групировката ТИМ). С кредити именно от тази банка са купени някои от вестниците и др. медии на групата. За Корпоративна търговска банка се знае без съмнение, че е свързана с ДПС. В нея има около 30% акционерно участие и султанът на Оман.
През април 2010 г., в отговор на питане на няколко вестника, които са конкуренти на Пеевски, правителството отговори официално, че почти половината от сметките на големи държавни компании и министерства са в Корпоративна търговска банка. Става дума за стотици милиони оборот на месец, от който банката печели.
Излиза така – държавата финансира Корпоративна търговска банка
тя финансира медийната група на Пеевски и майка му, а те подкрепят правителството на Борисов. Инициатор за създаването на този монопол е премиерът Борисов. Днес Пеевски с неговите вестници е като един Франкенщайн. Но утре може да се обърне срещу създателя си. Веднъж вече го е правил – преди изборите през 2009-а го наричаше Боко Тиквата, после се обърна на 180 градуса. Новото завъртане е само въпрос на време. Вестници, които са свикнали с мръсотии, пропаганда и услуги, не могат да станат нормални.
Затова не само Борисов, а и уж независими комисии като тази за конкуренцията, политици, трябва да се замислят. Изкушението да притежаваш медии и те да те обслужват е голямо, но може да свърши зле.

Стр. 1, 14, 15

E-vestnik I Йордан МАТЕЕВ, Иван БАКАЛОВ I 8.03.2011

В България често се чуват мнения, че журналистите са корумпирани. (Точно както се чува и за представителите на всяка друга професия – съдии, митничари, политици, държавни служители, лекари, полицаи и т.н.). Оставям настрана проблема с генерализираните твърдения и се връщам на журналистите. Защо в условията на свободен медиен пазар обществото е недоволно от журналистиката, но въпреки това етичните стандарти на медиите продължават да са на относително ниско ниво спрямо медиите, с които обичаме да сравняваме – Guardian, Economist, New Work Times, Washington Post, Wall Street Journal?

Докато бях икономически редактор във в. “Капитал” често получавах запитвания от служители на PR компании за цената на една страница интервю във вестника, или за цената на т.нар. PR текст, тоест скрита за читателя реклама. Всеки път отговарях, че няма такава цена, защото не предлагаме такава услуга, ако искат реклама да се обадят на рекламния отдел, не на редакцията. PR специалистите оставаха много изненадани. Беше очевидно, че не са чували нещо подобно от други медии.

Преди няколко години когато бях главен редактор на българските издания на Economist от голяма PR компания ми се обадиха и поканиха журналист от медията на събитие на техен клиент в чужбина, който поема всички разходи за пътуването и престоя. Казаха, че канят общо 40 журналисти. Аз им обясних, че мога да приема поканата единствено ако те приемат, че нямам задължение да пиша статия, а ако пиша, нямам ангажимент да бъде положителна. Те отговориха, че ще ми се обадят допълнително. Когато се обадиха казаха, че за тяхно огромно съжаление местата вече са заети. Скоро след това в десетки медии имаше горе-долу една и съща позитивна статия за въпросния клиент, разбира се, без изрично да е посочено, че става дума за, на практика, платен текст.

Наскоро имах възможност да попитам какво правят във сп. Forbes (”Форбс”) при следния случай: банка кани журналист от медията на събитие в чужбина като покрива всички разходи; събитието е интересно и ще бъде полезно от журналистическа гледна точка. “Отхвърляме поканата”, каза без дори да се замисли Том Пост, един от двамата управляващи редактори на Forbes. Обясних му, че в България върхът на етиката е преди да се приеме поканата и двете страни да са наясно, че не се поемат никакви ангажименти за текста. Попитах го защо постъпват така и отговорът ме изненада още повече. Той не се позова на етичния им кодекс, нито каза, че така е морално, или че дължат това на читателите. Каза ми, че ако приемат поканата и това стане публична информация, читателите ще загубят доверието си в списанието, а в медиите доверието е най-важно, без доверие медията изчезва.

Тоест читателите на сп. Forbes биха наказали неетично поведение на медията и нейните журналисти. А сега да се замислим какъв ефект ще произведе излизането на подобна информация в България. Колко човека ще спрат да четат/гледат/слушат дадена медия, ако разберат за случай на неетично поведение? Според мен не много. Няма критична маса от българи, която да реагира и накаже неетичните медии. Дори напротив, много българи насърчават неетичната журналистика като четат/гледат/слушат медии, които са загърбили дори базисните етични стандарти, да не говорим за някакво световно ниво.

Това, което широката публика вероятно не знае е, че има журналисти, които от години се борят за повишаване на етичните стандарти в българската журналистиката, включително за отношенията между издателите и редакцията. Те са постигнали немалко успехи. Но тези журналисти не са много, защото каузата е много рискова – могат да останат без работа, или, най-малкото, да не получат повишение, защото са неудобни на шефовете и издателите. Трябва да си голям идеалист, много добър журналист и да си сигурен, че имаш добри алтернативи, ако си загубиш работата, за да поемеш този риск. При това с ясното съзнание, че може да се постигне само частичен успех и каузата е обречена на провал в общество, което не възнаграждава етичното поведение и не наказва корупцията. Затова повечето български журналисти и медии ще си останат корумпирани дотогава, докато обществото отхвърли корупцията в медиите не само на думи, но и чрез своето поведение.

Виж още текстове в блога на Йордан Матеев “Икономика на всичко”

Допълнение от редактора – Няма къде да мърдаш, освен да смениш професията

Иван Бакалов

Колегата Матеев малко е видял в практиката си, защото е работил в “по-цивилизовани” издания. В повечето вестници положението е далеч по-трагично. Корупцията е на всички нива – от главния редактор до последния репортер.

Новият издател на вестниците “Труд” и “24 часа” Любомир Павлов заяви неотдавна пред Нова телевизия:
“За мен категорично има корупция в медиите. Във ВАЦ-овата група аз не мога нищо конкретно да кажа, защото съм чувал слухове… Аз в никакъв случай не смятам, че в “24 часа” и “Труд” корупцията е повече отколкото в другите медии, даже напротив… Има я в минимална степен, но я има. Една от причините да купя тези медии е, че те се ползват с най-голямо доверие и при тях корупцията е най-малка. Плаща се например, ще ви дам пример, това е мое мнение, пиарите на някои известни чалга изпълнители плащат, за да се публикуват повече информации и факти за тях.
- А за някои известни чалга политици?
- Вероятно и за тях… Виновни са издателите, защото те трябва да гарантират свобода и добро заплащане, ако ги няма тях… журналистите започват… Всеки човек естествено се поддава на такова влияние, когато трябва да храни семейство и когато му правят неприлични предложения.”

Павлов се осмели да каже, че има корупция по отношение на чалга певиците (публикуване на пиар информации), но за политиците не се сети. А би трябвало да е наясно – от години е в политиката и медиите.

Всъщност най-големият проблем с медиите е точно политически. Те са най-ухажвани и притискани от политици, а не от чалга певици и музикални компании. Това, че банки, мобилни оператори, фирми правят покани за пътувания или поемат разноски за разни семинари по курорти, разни измислени събития с подаръци, не е нещо различно – има го и по света. Но в цивилизования свят има регламент – журналист, който пише за туризма, може да пътува на чужди разноски при ясни условия, журналист, който пише в еди каква си област може да приема подаръци до някаква минимална стойност, но не повече и без никакви ангажименти.

Тук няма регламент. Банки, фирми плащат на ръка да мине някое информе, или се спазаряват на високо ниво с главен редактор за някое интервю, за пиар публикации. Как се плаща това не е ясно. Цените са разтегливи. Може и да не е в брой. Преди години няколко главни редактори начело с Тошо Тошев ходиха в Лондон на мач на “Челси” по покана на един мобилен оператор. Без никакво смущение. Разбира се, за този мобилен оператор, галено наричан в интернет от потребителите Ментел, никой и лоша дума не написва във вестниците.

Но едно е да те покани туристическа фирма, друго е да те покани президентът или премиерът с правителствения самолет да летиш без пари до някоя далечна или близка страна “да отразиш” посещението. Пресаташето на Първанов например подбира внимателно журналистите и медиите за тикава посещения, според това кой как пише за президента. Когато Първанов отлетя на посещение за Южна Америка и се повреди самолета, се видя, че той е пълен с шефове от почти всички вестници и телевизии.
Пиар агенциите или пиар отделите на някои големи фирми дори не ухажват редакциите. Те просто се обаждат и казват – “Ще ви даваме по еди колко си лева на месец, на 5-о число плащаме, искаме по 1 страница пиар на месец. Ще си я разбием и на по-дребни новини.” И пращат едни скудоумни информации, в които, разбира се, са набъркани и фолкпевици и всякакви глупости, за да рекламират някакъв продукт. Уважаващо себе си издание не би пуснало. Ама те плащат. И понеже почти всички вестници са в недоимък, ги пускат. Лошото е, че такива глупости пускат и големи вестници, които не са опрели до такива дребни за тях пари. Една и съща идиотска новина обикаля всички вестници и дори списания – от жълтите, до тези с претенции за сериозност. Поне тези с претенциите да се постараят да измислят друг пиар, а не да пускат едно и също с останалите. Не. Карай, нали плащат.

Но най-страшен е черният пиар. В България разни бизнесмени, въобще икономическите среди, са се научили, че просто можеш да си платиш на един вестник, на еди коя си репортерка от телевизия, и той или тя ще ти реши проблема. Ще излезе изобличителна статия за някого, ще излъчат репортаж-разследване, ще пуснат очерняща новина. Преди години описах как се опитваха да ме корумпират, като бях зам.-главен редактор на в. “Новинар” (вижтук). Нищо не се е променило от тогава. Има вече случаи журналистки да си заработват по някое жилище с пиар публикации за някой политик, кмет. Любопитно четиво по темата е и интервюто с бившия зам.-главен редактор на в. “Труд” Николай Стефанов (виж тук - Николай Стефанов: Като откраднеш 10 милиона, 100 хил. ще дадеш на медиите да им запушиш устата).
Така в България се установи една плутокрация, която по-точно трябва да се нарече клептокрация. Крадат от обикновения човек (банки, мобилни оператори), или от държавата, или подкупват и взимат пари под масата (политици, хора от властта, чиновници), а медиите ги прикриват и обслужват. И всички крепят системата и си разпределят пари, а истината е стъпкана и окаляна, ако се опита някой да я каже, го изкарват корумпиран, лично заинтересован или просто луд. Да, има и луди, които постоянно съчиняват някакви конспиративни теории, и това е като допълнение в целия свински пейзаж.
Неотдавна гръмна скандалът с “Мадам В.”, която стана нарицателно. Много такива Мадам “В”, “Г”, “Д” и т. н. има в медиите. Няма и идея за някакво пречистване. Махането на двамата главни редактори на “Труд” и “24 часа” е своеобразно пускане на кръв, опит за промяна, но аз лично съм скептичен, че работата отива на по-добре.
Мадам В. се възпроизвежда. Духът вече е пуснат от бутилката. Утре на мястото на Мадам В. ще дойде друг журналист, некорумпиран. И при него ще се появи бизнесмен или някой политически брокер и ще каже – колко? Защото вече са научени да си плащат на някоя Мадам. И този, некорумпираният, ще се изкуши. Или ще изпадне в сложно положение, защото най-често такива “по-едри клиенти” на медиите идват с високи протекции – я от главния редактор, я от някой нависоко.

Корупцията в медиите е дълга приказка. Но не трябва да се обобщава. Медии и журналисти всякакви. Всеки си избира съдбата и как ще отговаря сам пред себе си.

Оригинална публикация

Фотографска агенция БУЛФОТО I 10.12.2010

Прецедент в българското правораздаване създаде журналистът Иван Бакалов, който успя да предизвика наказателно преследване срещу вестник "Папарак", който от години се издържа от кражба на авторски материали от останалите български медии. Издателят на вестника Алекс Стоилов, който дълго време препечатвал от сайта на Бакалов e-vestnik.bg авторски статии и интервюта е успял да прехвърли собствеността на изданието върху подставени лица, и в крайна сметка 2 години затвор и 4000 глоба получи формалната управителка на фирмата-издател Таня Иванова. Вестникът краде материали също от агенция "Булфото", списание "Плейбой" и много други български медии. Законът предвижда наказателно преследване за такива провинения, и излязлата присъда отваря врати за всички, засегнати от кражба на авторски права, да задвижат репресивният апарат на държавата да преследва нарушителите. Очаква се вълна от производства срещу собственици на медии и маргинални уеб-сайтове, които разчитат да печелят на гърба на колегите си журналисти и фоторепортери, коментират медийни експерти.

Още от e-vestnik.bg: Издателката на в. "Папарак" беше осъдена на 2 г. и 4000 лв. глоба за кражба от e-vestnik

Оригинална публикация

в. Труд | 2010-05-19 

Валери ЗАПРЯНОВ, Главен редактор на списание "Тема", зам.-председател на Съюза на издателите

Думите на премиера Борисов, че ще се прави закон за печата, с основание обезпокоиха журналистическата гилдия. Но не това е идеята и не вярвам да се подготвя закон за печата, тъй като медийната общност се саморегулира.
Става въпрос за едно допълнение към съществуващия Закон за депозиране на печатни и други произведения, които да внесат яснота кои са издателите на вестници и списания у нас. Защото в момента сме свидетели на странни явления – в общественото пространство се твърди, че собственик на тиражен вестник е, да речем, депутат. А пък в карето на изданието стоят други имена. Чета, че на семинар за корупцията в печатните медии онзи ден уважаваният от мен Иван Бакалов заявил, че 75% от в. "Уикенд" е собственост на депутата от ДПС Делян Пеевски. На каква база го е казал? Защото така се говори. Защото вестникът фактически се контролирал от Делян Пеевски. Но ако отворите регистрите, фирменото дело, ще се окаже, че Делян Пеевски няма нито 1% от "Уикенд".Крайно време е българският издателски бизнес да излезе от тази анонимност. Да излезе от нелегалния период.
В момента излизат вестници, които нямат собственик, нямат телефони, нямат редакционни карета. Те могат да клеветят безнаказано, защото дори прокуратурата няма къде да им изпрати призовката.
Съюзът на издателите в България е срещу тази анонимност и слободия. Ние сме водени от принципа, че правилата определят свободата. А в България някои искат да избягаме от тези правила, искат да си направят някаква си тяхна медийна среда. Ако може ей така, отдолу под масата да си стиснат ръцете – ти на мене, аз на тебе, ама друг да носи отговорност… Нещо като при циганите дедесари.
Навремето всеки вестник имаше сигнатура, която се даваше от Народната библиотека и която легитимираше редовността на изданието. В момента повечето нови издания нямат такава сигнатура. Искаме да се въведе ред по Закона за задължителното депониране – разпространителят, като погледне изданието и види сигнатурата, да знае, че то е законно. Ако номерът липсва, значи разпространява нещо нелегално. Трябва да се създаде регистър на собствениците (юридически и физически) и на изданията. Както и на взаимовръзките вътре в собствеността. Ние сме против не само офшорни фирми да стават издатели на вестници, но и акционерни фирми с акции на приносител. Защото акциите могат да бъдат на политик, на държавен чиновник или на мафиот и никой да не знае това.
Съюзът на издателите настоява за прозрачност във всичко. Затова и поискахме обществото да разбере къде са депозирани парите на държавните фирми. Ние не обвиняваме никого – нито една или друга банка, нито ръководителите на тези фирми, че там са вложили парите на данъкоплатците – ние искаме прозрачност. Оттук нататък правителството на базата на тази прозрачност трябва да създаде правила. Защото е абсурдно държавата да не проверява своите си фирми.

Стр. 16