БНР, Преди всички | 19.01.2012
Водещ:Националните телевизии вече показват в преки включвания последни приготовления преди президентът Росен Плевнелиев и вицепрезидентът Маргарита Попова да положат клетва като четвърти президент и вицепрезидент на България. Събитие, което ще коментираме сега в „Преди всички” с PR-експерта Деница Сачева. Здравейте! Сигурно се намирате в близост до парламента и можем да ви ползваме като репортер преди да чуем и нашия колега Даниел Инков какво става в парламента. Как изглежда София в очакване на това събитие, което за нас журналистите и за анализаторите е важно?
Деница Сачева:Аз се намирам наистина съвсем близо до сградата на парламента, вече започнаха да затварят улиците около официалния вход. Влизат различни официални лица в момента, ваши колеги журналисти. Всеки момент, разбира се, ще се очаква и…
Водещ:Героите на деня, както се казва.
Деница Сачева:Да.
Водещ:Всъщност позабравили сме тази церемония, 10 години минаха от последния път, когато имаше смяна на караула на Дондуков 2. Важни ли са детайлите?
Деница Сачева:Детайлите винаги са важни, зависи за кои детайли говорим.
Водещ:Детайлите, които са свързани с протокола, с промените на протокола, с поведението. Вече е ясно, няма какво да го коментираме, вицепрезидент Ангел Марин ням ада бъде в парламента, първата дама няма да бъде в парламента.
Деница Сачева:Детайлите винаги са важни, но разбира се не трябва да забравяме какво е основното. Защото много често според мен напоследък ние се фокусираме само върху детайлите и забравяме въобще какъв е смисълът на политиката и какъв е смисълът на този политически акт. А това според мене е изключително важно, тъй като само така ще можем да вървим напред. Ако продължаваме да говорим само за детайлите, ще живеем в дребнотемие, което няма да ни развива.
Водещ:Основното е, че имаме нов президент, който влиза с 55% подкрепа, който беше избран с по-малко от половината от гласовете на българските граждани и който идва в едно трудно икономическо и финансово време.
Деница Сачева:Когато става въпрос за проценти, аз съм доста скептично настроена да се коментират тези проценти и тези проценти да определят ежедневието ни. Защото публичната заигравка с рейтингите общо взето прилича като судоку за популисти. Рейтингите карат политиците да бъдат шоумени, а на нас ни трябват политици, които да бъдат държавници. Мисля, че и социологията трябва да се върне обратно в лоното на своята професия и да не бъде толкова много, с толкова голям акцент само върху публичното споделяне на цифрите, а по-скоро наистина да ни показва малко повече социалните правила и процеси, които ни свързват и ни разделят. А не толкова само кой колко, какъв рейтинг има.
Водещ:Видяхте вчера, бяха интересни от гл.т. на процесите, които могат да бъдат видени през тези рейтинги. Категорично огромната подкрепа, с която през 97-а година влезе Петър Стоянов на Дондуков 2 и начина, по който излезе след това.
Деница Сачева:Единственото, което може да се коментира категорично с тези рейтинги е, че наистина надеждата за демокрация на хората в момента според мен е доста по-обуздана. И в общи линии хората приемат с известен оптимизъм, но и с много голяма доза реализъм това, което ги очаква. Затова и вероятно рейтингите са такива високи и на Желю Желев 90-а година 82% и Петър Стоянов 86% 97-а.
Водещ:И така стремително сринали са на края на мандатите им. Но пък има едно укротяване на числата, което може да се види от Георги Първанов насам, което сигурно може да говори, има какво да бъде анализирано по него.
Деница Сачева:Ами аз не мисля, че президентът Първанов си отива с фундаментални инициативи, които могат да бъдат запомнени.
Водещ:Добре, аз ще си позволя да кажа така, той някак мисля, че и самият той беше изненадан от това, че стана президент преди 10 години, с 44% влиза тогава на Дондуков 2 и излиза с 45. Така че можем да кажем, че изненадата е била потвърдена.
Деница Сачева:Ами да, но аз пак ви казвам, че ако ние се фокусираме единствено и само върху тези цифри, да, нещата изглеждат успокоени, укротени. Но първо, за мене е много важно това, което вие току-що казахте, той влезе изненадан. Аз като избирател, не толкова като PR-специалист, наистина не бих искала да виждам повече изненадани политици в политиката. Искам да виждам хора, които съзнателно са избрали амплоато да бъдат политици и съзнателно са се подготвяли да бъдат политици.
Водещ:Добре, такъв ли е Росен Плевнелиев, ако следим как през последните 6 месеца той вървеше по тази пътека, която днес ще го отведе първо в парламента, а вдругиден и в Дондуков 2? Изявления на магистрали, че няма да става политик, че му харесва това, което прави, след което признание, че всъщност е приел да пробва, че още, ако си спомням едно негово интервю, което даде за Хоризонт, веднага след като беше избран, че е станал политик, когато е видял как се държи Ахмед Доган и когато е чул едни негови думи за фондовете и парите.
Деница Сачева:Росен Плевнелиев винаги е искал да изгражда себе си като публичен образ повече като експерт, отколкото като политик. Сега му се налага наистина да направи доста голям скок. Предстои му изключително сериозно изпитание. И това, което от днес нататък ще бъбде неговият живот, трябва да бъде много повече политика, отколкото експерт. Дали той ще успее да направи този скок, предстои да видим. Аз не бих искала да му отнемам възможността той да ни покаже дали наистина мисли и вярва в това, което говори.
Водещ:Добре де, но ако има промяна, защо трябва да искаме от него той да стане политик? Той не може би да бъде добър президент и като експерт?
Деница Сачева:Ами няма, експертът, президентът няма експертна роля. Президентът има съвсем друга роля и това се очаква от нега. Президентът не е церемониал-майстор, напротив, президентът е личността и фигурата, която обединява, която по някакъв начин отваря хоризонти. Той няма експертна работа.
Водещ:така ли беше досега, такива ли бяха президентите, за които говорим вече в минало време?
Деница Сачева:В определени исторически моменти всеки един от президентите е имал своята, макар и по различен начин противоречива на моменти роля, но имало е моменти, в които те наистина е трябвало да поемат такъв тип роля на обединители, на хора, които отварят хоризонти. Могат, разбира се могат много критики да бъдат отправени към всеки един от тях, могат да бъдат намерени вероятно и обективни причини техните решения да бъдат приемани. Що се отнася до личността на последния президент, който си отива, аз не мисля, че той отвори големи хоризонти на България, напротив, мисля, че в някои отношения хоризонтът на България беше стеснен.
Водещ:Като PR-експерт какво бихте посъветвала президента Плевнелиев да не прави?
Деница Сачева:Като PR-експерт аз бих съветвала всички политици да правят обратното на това, на което сме свидетели в момента. А именно първо да мислят, после да говорят и след това да действат. Защото дори и отсъствието днес на г-н Марин от церемонията е вследствие именно на това, което политиците практикуват през последните няколко години, а именно първо действат, след това започват да ни обясняват какво са направили и ние само се надяваме, че може би някога се замислят върху това.
Водещ:Смятате ли, последно ви питам, макар, казахте, че детайлите не са важни, важна е същината, смятате ли, че българинът, който си пада сам по себе си малко любопитен, малко така да може да влиза и по-навътре в личното пространство, отколкото му се полага, ще приеме решението на Росен Плевнелиев да не превръща семейството си, съпругата си, личния си живот в публичен такъв, а да го запази за себе си, включително и оставайки да живее в дома, в който е живял досега?
Деница Сачева:Мисля, че да.
Водещ:Аз ви питам, защото днес вече има заглавия в един от вестниците, няма да го цитирам: „Юлияна зарязала Плевнелиев”. Оставете фамилиарното отношение към жената му.
Деница Сачева:Четох това заглавие. Мисля, че по принцип вторачването в личния живот е отново това, за което говорих преди малко, стесняване на хоризонти. Ние трябва да очакваме от политиците не перфектен личен живот, а да очакваме от политиците да работят, така че за нас да има възможности и перспективи за развитие. И освен това считам, че хората, които са родени демократи, за каквато се смятам и аз, за тях свободната воля на личността трябва да води пред обществените очаквания и пред държавния протокол, така че лично аз приемам това решение.
Водещ:Благодаря ви за този коментар!
в. 24 часа | Диана КЪНЧЕВА | 21.01.2012
Катаджии я глобили, докато говори по телефона с общия им шеф Цветан Цветанов
Тя може да прекара Нова година с Бойко Борисов, да има решаващата дума кой да оглави Столичния общински съвет и да цензурира интервю на всеки депутат от ГЕРБ. Не защото е на важен партиен пост или има някаква власт в държавата. Просто защото важните хора в ГЕРБ й имат безрезервно доверие.
Тя е Севи, както я наричат и политици, и журналисти. Севделина Арнаудова е шеф на пресцентъра на ГЕРБ. Същата Севи, за която говори на брифинг в 8 ч сутринта преди седмица вицепремиерът Цветан Цветанов. След като огласи, че шефът на Столичния общински съвет Андрей Иванов е подал оставка, вътрешният министър разказа как предната вечер се обадил на Севи и попитал кой трябва да наследи Иванов на ключовия пост. Без да се замисля, Арнаудова назовала Елен Герджиков, след което Цветанов информирал кмета Йорданка Фандъкова за избора.
Не беше точно така, уточнява Севделина. Тя напуснала заседанието на Изпълнителната комисия, за да организира пресконференцията сутринта. Като свършва сбирката, Цветанов й се обажда да пита дали всичко е наред. Пиарката му обяснила, че след като сутринта ще обявят оставката на Андрей Иванов, логично трябва да имат отговор на въпроса кой ще го смени в общината. А ти кого ще номинираш, попитал я Цветанов. Не познавам общинските съветници, но като анализирам ситуацията, намирам за подходящ Елен Герджиков, отговорила Севделина. Тогава ще е той, засмял се в слушалката Цветанов, без да й казва, че това е вече решено.
Макар сега да е на една ръка разстояние от властта, Севделина е започнала като всеки журналист с репортерстване. Попада в Нова телевизия като стажантка в първи курс на Факултета по журналистика.
От студентските си години е най-благодарна за срещата си с тогавашния ректор Веселин Димитров. Открили се случайно в кафето на университета. От него научила много неща – че журналистиката е занаят, че трябва много да мислиш, преди да напишеш нещо. Никога няма да забрави как я карал 10 минути да описва една химикалка, без да спира и да прави паузи.
Първото събитие, на което я пращат, е да отрази как вадят труп от езерото в Дружба Тогава работи с Люба Ризова, Ники Дойнов, Надя Обретенова и други утвърдени днес журналисти. Севи отива, но не й прилошава от гледката. Не че е от желязо, просто е калена в такива истории. Баща й е полицай, семейните им приятели били от неговия кръг и често слушала подобни разговори. Затова в телевизията й дали криминалния ресор.
Може да се каже, че от малки двете със сестра й израснали в Шесто районно. Майка й работела в хотел на смени, а баща й бил почти непрекъснато в полицията. Много често сутрин ги водел на училище с колите, с които после задържали престъпници. Колегите му идвали да го вземат за обиск, качвали момичетата за училище и оттам отивали да си вършат работата. Ако часът бил по-ранен, ги оставали в районното и като станело време за училище, пресичали улицата за първия час. Като се разболеели пък, от класната стая пак ги пращали в районното.
От Нова тв сегашната шефка на пресцентъра на БСП Жанет Пашалиева я кани в Би Би Ти. Там Севделина пак поема криминалната хроника. Точно по време на работа се запознава отблизо с Борисов и с Цветанов. Преди това се знаели и чували по телефона. Но тогавашният главен секретар на МВР я забелязва, когато на бул. "България" рухва сграда и двама работници умират. Севи си спомня, че това става на именния ден на баща й -Стефановден. Викат я от къщи и тя, докато се ориентира къде е мястото, слиза от таксито и минава под жълтите полицейски ленти. Изведнъж се озовава очи в очи с Борисов, който е озадачен от напоритостта й. Комуникацията с Борисов и Цветанов беше много лека – винаги вдигаха телефона и не отказваха информация, нито пък криеха, убедена е сегашната пиарка.
Най-потресена в журналистическата си работа остава от историята с ватмана убиец. Той бе набутал двата трупа в шахта в подлеза на НДК. Като наблюдавала ровенето в шахтата, за първи път й прилошало. На тези истории не гледам с емоция, слагам си бариерата и си казвам, че това ми е работа, споделя техниката си на оцеляване Севделина. Отразява и задържането на Антон Милтенов – Клюна. Тъй като отговаря и за армията, на нея се пада да посреща труповете на загиналите войници в Кербала.
По едно време става и парламентарен репортер. Това е първият й сблъсък с политиката. Но малко след това напуска, защото не издържа атмосферата по това време в телевизията.
Малко преди първите евроизбори през 2007 г. Борисов и номинираните за евродепутати на ГЕРБ пътували за Брюксел, за да ги представят на ЕНП. По пътя Бойко звъннал на Севделина, за да й каже за предстоящото събитие. Тя обаче го изненадва с новината, че е напуснала телевизията. Върнал се и я викнал в кметството на разговор.
"Искам ти да си човекът в ГЕРБ, който да работи с медиите, Цецо не може повече да прави структури и да информира", отправил оферта Борисов. Севи му признала, че никога не се е занимавала с пиар, но той й обяснил, че ще прави това, което и тя иска да получи като журналист.
Пратил я директно на 17-ия етаж в централата да започва работа. С времето и тя придобила маниерите му – той задава темпото и не можеш да изоставаш, обяснава Севделина. Сега й звъни по всяко време и знае, че ще му вдигне.
Макар и мъжко момиче, Севделина си има своите страхове -например от вода. В училище я учили да плува и след като едва оцеляла в 5-метровия басейн на "Славия", останала уплахата.
Но пък е скачала с бънджи и парашут На връщане от морето, като завършила училище, с група приятели скочили от Аспаруховия мост. Всичко ти трепери, много е хубаво, не знаеш къде се намираш един час след скока, спомня си пиарката.
Кола обаче кара по правилата. Спирали са я като всеки шофьор, и то най-често затова, че говори по телефона. Веднъж дори говорела с министър Цветанов и обяснила, че провежда важен разговор с шефа си. Като разбрал кой е шефът, катаджията доволен казал, че нейният шеф, който е и негов, им е казал да не правят компромиси. Платила си глобата без забележки.
Случвало й се да иска да напусне – особено по време на предизборна кампания, когато истерията е голяма. По време на парламентарните избори през 2009 г. отишла в Банкя, където Борисов лекувал счупен глезен, за да върне лаптопа и телефона, и обявила намерението си. Борисов й казал: "Айде сега си вземи лаптопа и се върни вкъщи да се наспиш и утре пак те чакам."
Депутатите не се съобразяват с мен, а с правилата и с шефа, обяснява строгата дисциплина сред мнозинството Арнаудова.
Върл противник е на депутатските тиймбилдинги. Защото там хората се отпускат и излизат най-компрометиращите снимки и новини. Журналистите са постоянно на работа, няма неформални срещи, убедена е Севделина и затова иска, ако депутатите правят семинар, да има и сериозна част за медиите.
Журналистите не са ни врагове, но това, че им помагате и изнасяте информация, не означава, че ще ви правят чадър, разкрива едно от правилата си пиарката.
Сигурна е обаче, че не иска да бъде депутат и да е от страната на политиците. Само за 3 месеца бе член на борда на скандалната фирма "Информационно обслужване" АД по настояване на шефовете си, но веднага след като влезли ревизорите, напуснала. Намира за нередно да заема други длъжности, докато е шеф на пресцентъра на ГЕРБ. И макар с времето да разбира от доста закони и да е навлязла в много сфери в детайли, Арнаудова си харесва работата и държи да остане на мястото си.
Стр. 24
www.trud.bg I Мария АЛЕКСИЕВА I 3.12.2011
Мария Иванова говори тихо, гледа съсредоточено, не обича да се изтъква, но с удоволствие разказва пред приятели весели истории за себе си.
В продължение на един мандат и половина тя бе правителствен репортер и обиколи света със Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев. От 22 януари догодина обаче Мария ще се пресели от другата страна на жълтите павета – на “Дондуков” 2, за да стане прессекретар на президента Росен Плевнелиев. Като глас на държавния глава тя ще го придружава навсякъде, включително и по време на многобройните визити в чужбина. Затова Мария ще получи нов шанс да натрупа още интересни спомени от екзотични места.
“Най-интересният период от кариерата ми бе, когато бях правителствен репортер”, признава самата Мария, която досега бе пиарка на Плевнелиев като строителен министър, а в края на мандата на тройната коалиция се грижеше за имиджа на вицепремиерката Меглена Плугчиева. Макар да е обиколила нашир и надлъж европейските столици с официални делегации, най-интересните й приключения са от Балканите.
Преди Си Ен Ен и “Ал Джазира”
През февруари 2004 г. Мария Иванова и верният й оператор Венцизар Миленков потеглят с кола за Босна и Херцеговина. Имат задачата да отразят международна икономическа конференция в град Мостар. В друг автомобил пътуват репортери на “Труд” и “24 часа”. Тръгнали са на път, защото на събитието ще присъства българският премиер Симеон Сакскобургготски. Той, както и останалите държавници пристигат със самолет.
Събитието е скучно и журналистите са настроени за купон и туризъм. След изнурителен 12-часов път и кратка нощ в пансион конференцията в Мостар започва. Между две протяжни приветствия организаторите обявяват, че има технически проблем със самолета на македонския президент Борис Трайковски. Минути по-късно става ясно, че машината се е разбила при кацане на мостарското летище. Край на спокойствието! Залата жужи, македонските журналисти плачат. Единственият спокоен е Симеон Сакскобургготски. Мария и останалите български репортери се опитват да вземат коментар от него, защото БНТ има точен час, за да предаде картина към София. Той обаче отговаря с каменно лице: “Госпожо, ще дойда, когато свърши откриването!”
Едва след като Иванова настоятелно му обяснява, че БНТ ще плати огромна глоба, ако не предаде видеоматериала навреме, величеството склонява и казва няколко думи в памет за Трайковски, които отлитат към София.
Веднага след това двете коли с журналисти отпрашват из хълмовете на Мостар, където се е разбил президентският самолет. Закачват се за колона луксозни катафалки и така откриват лобното място на Трайковски. Минути след тях долита екип на Си Ен Ен и жълт фолксваген юго с екип на “Ал Джазира”. Мария вече не може да прати картина, но гордо насочва микрофона на БНТ към местния полицейски шеф и така логото на телевизията се появява по Си Ен Ен. На следващия ден журналистката предава информация от брифинг на СФОР от… тоалетната – единственото тихо място в сградата на миротворците в Мостар.
Безсъние в Подгорица заради съседски секс
Друга култова командировка на Мария е в черногорската столица Подгорица – отново със Симеон Сакскобургготски. Премиерът е пристигнал от Белград с военен самолет, а журналистите – с коли до сръбската столица и оттам с вътрешен полет на авиокомпания JAT – огромен стар боинг, в който пътниците влизат през малка врата под опашката.
Мария и операторът й са настанени в един от малкото частни хотели в Подгорица – на гарата. Досещате се, че мястото не е с много добра репутация. Журналистката не може да спи цяла нощ, защото в съседната стая правят бурен секс! Едва изкарва накрак следващия ден, но с това изненадите не свършват. На летището в Подгорица разбират, че полетът им за Белград е отменен заради стачка и трябва да преспят още една нощ в Черна гора. И хайде пак на централната гара! Този път Мария не може да спи, защото нейният съсед хърка като дъскорезница.
Освирканият цар
През 2003 г. Мария Иванова отразява среща на върха на Европейския съвет в Рим. Тя е пред Двореца на конгресите заедно с операторите, а охраната отказва да ги пусне за началото на срещата, защото един от лидерите закъснява. Само тя и нейният човек Венцизар знаят кой липсва – Симеон Сакскобургготски. Той влиза с 15 минути закъснение и получава дружни освирквания от всички оператори на световни телевизии, които са пропуснали кадрите си от залата. Въпреки че официозната БНТ не съобщава за това, благодарение на Мария пратениците на вестниците, които са вътре на срещата, научават за инцидента и информират читателите си.
Друг инфарктен момент от миналото на Мария е командировката й в Индия със Станишев. След посещението в Тадж Махал тя отива в местна тв станция, за да предаде картина в София. Платено е трасе от 5 минути, но от апаратната в БНТ й казват, че през първите три минути не е пристигнал никакъв образ. Индийците не могат да обяснят защо са се издънили, защото едва-едва говорят английски. Само един от тях я потупва по рамото: “Дис ис Индия, лейди! (Това е Индия, лейди!)”
Информация за всички събития може да намерите на: http://www.eventbox.bg/newsletter/20Jan2012.html
|
Петък, 20 Януари 2012 г.
|
||
|
||
|
||
|
||
|
||
|
||
|
||
|
||
|
Събота, 21 Януари 2012 г.
|
||
|
||
|
||
|
||
|
Понеделник, 23 Януари 2012 г.
|
||
|
||
|
||
|
||
|
Вторник, 24 Януари 2012 г.
|
||
|
||
|
Сряда, 25 Януари 2012 г.
|
||
|
||
|
||
|
||
|
||
|
Четвъртък, 26 Януари 2012 г.
|
||
|
||
|
||
|
||
|
Петък, 27 Януари 2012 г.
|
||
|
||
|
||
|
||
|
||
|
||
|
||
|
EventBox.bg
"Райко Алексиев" 26 1113 София, България Телефон: +359 888 889 811 Email: info@eventbox.bg |
в. 168 часа | Евгени ДИМИТРОВ, управител на агенция БУЛФОТО | 20.01.2012
Гръцкият премиер бил дал интервю, в което наплюл българите, Умберто Еко казал, че разумните българи емигрират, а Джеймс Камерън направо ни бил сринал със земята, фейсбук се взривява от възмутени коментари, форуми, блогове – "ама чухте ли", ама разбрахте ли".
Виждам всичко това в профилите на приятелите си всеки ден. Първо го отминавах с пренебрежение, но все по-често съм бомбардиран от постове, които нищят издълбоко проблема, и реших да хвърля едно око на знаменитите интервюта.
Оказаха се част от сайт "Бъзикилийкс", в който освен няколко крадени снимки още на индексната страница пише: "Всичко написано на тази страница е художествена измислица и не отговаря на действителността."
Постарах се да разясня на хората, чийто интелект уважавам, че интервютата са измислени и да не се палят толкова, но получих изненадващо еднотипни отговори от типа на "да бе, вярно, измислица е, ама как добре звучи".
Ей това всъщност стана голямата изненада за мен. Защо един човек, който е наясно със себе си и не обича да го връзват и налагат в латексов комбинизон, ще си причинява доброволно това унижение и ще се потопи с удоволствие в измисления свят, където всички световни сили му обясняват какъв недостоен боклук е той?
Откъде идва мрачното удоволствие на познатото заключение "така ни се пада"?
Посланията на този жанр интервюта, декорирани с някакви псевдоанархистични призиви, всъщност засилват робското усещане за обреченост и дават нов интернет канал на кръчмарското псуване в стил "всички са маскари", което освобождава за кратко напрежението, но не води до нищо конструктивно. В главата ми се въртят няколко варианта за произхода на "Бъзикилийкс".
Най-конспиративният е, че сайтът е продукт на "политическото инженерство", който да нагнетява и отпушва напрежение в големи групи интернет потребители, така че да не се захващат сериозно с обществени проблеми, а да си псуват кротко в мрежата
Най-прагматичният е, че така се генерира добър трафик, но пък сайтът не продава реклами. Най-идиотският е, че сайтът е създаден от човек, който се наслаждава на унижението си и по някакъв странен начин е намерил хиляди съмишленици, които харесват да се чувстват по същия начин.
Тогава вариантът с емиграцията май наистина ще дойде на дневен ред…
Стр. 37



