в. Жълт Труд | Пламен ПЕТРОВ | 08.08.2012
Орлин Спасов е доцент във Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ "Климент Охридски". Преподава медийни и комуникационни изследвания и интернет култура. Изпълнителен директор е на фондация "Медийна демокрация", която е създадена през 2007 г. с идеята да работи за подобряване на състоянието на българската медийна сцена и решаването на някои проблеми, свързани с прозрачност на собствеността, отношението на зависимост между медиите и властовите конюнктури. През последните години прави мониторинг на българската преса, като въз основа на него изработва т.нар. "карта на медийните зависимости", проследявайки чрез съдържанието, кое печатно издание в подкрепа на коя политическа сила или фигура работи.
- Г-н Спасов, върху кои печатни медии насочихте вниманието си при последното изследване?
- Това са седем от най-влиятелните вестници: "Труд", "24 часа", "Телеграф", "Дневник", "Сега", "Стандарт" и "Преса".
- Кои са най-сериозните проблеми пред тях?
- Първо трябва да насочим поглед към критиките, които различни авторитетни международни и български неправителствени организации отправиха към състоянието на българската медийна среда през последните години. Проблемите на пресата не могат да бъдат отделени от проблемите на цялостната медийна среда. Тази много сериозна критика за проблеми със свободата на словото, непрозрачността и прекалената таблоидизация на съдържанието с пълна сила се отнася и за българската преса.
Струва ми се, че именно българската преса в хода на прехода роди и един от най-сериозните проблеми – това е булевардизацията на съдържанието. В самото начало на прехода българските вестници много бързо наложиха един модел на хибридизиране на по-"жълто" с по-сериозно съдържание. Този модел, който беше създаден от "24 часа", се възприе и от цялата останала преса, а в голяма степен и от телевизиите.
Постепенно България се превърна в една страна феномен – много силна доминация на булевардната преса и ограничени позиции на сериозни печатни издания. Това е един от най-сериозните проблеми.
Друг важен проблем е свързан със собствеността на много от изданията, тъй като и до момента няма яснота за това кое издание на кого принадлежи де факто и какви са механизмите за финансирането им.
- От какво са породени тези проблеми?
- Основни са два фактора. Първият е свързан със самия пазар, а вторият -със състоянието на самата журналистическа професия.
Пазарът се изкривява от няколко неща – непрозрачната собственост, а също така и често спекулативното разпределение на рекламата. През последните години един от най-сериозните играчи се оказа държавата, която често предоставя финансиране чрез реклама на подбрани медии и по този начин допринася за изкривяването на пазара на рекламата.
Друг голям проблем е свързан с разпространението, като в тази сфера също така се получи голямо изкривяване, тъй като някои медийни групи се опитаха да го монополизират, правейки това в своя собствена полза и във вреда на конкуренцията. На практика се стигна до ситуация, в която, особено в провинцията, големи централни всекидневници не достигат до хората.
Ако говорим за ниското качество на съдържанието в много медии, то се дължи до голяма степен и на това, че самото качество на журналистическата професия невинаги е на ниво. Много медии разчитат на млади и неопитни журналисти, които университетите бълват на кило и които нямат и житейския опит да се съпротивляват на манипулации. Тези млади хора доведоха до едно драстично поевтиняване на журналистическия труд.
Журналистиката загуби голяма част от репутацията си като професия именно защото се превърна в една сравнително нископлатена професия, което е свързано и със свръхразвитостта на медийния пазар.
- Доколко масовият вкус влияе върху медиите?
- Има два възгледа по този въпрос. Единият е, че публиката на медиите е нещо, което практически не съществува. Според тази теория тя е фантомна и не може да се натоварва с отговорност. Тя се разглежда като потърпевша от работата на медиите.
Има и друга гледна точка, която е особено разпространена в България. Според нея собствениците на медиите оправдават нивото на журналистическите материали с очакванията на самата публика. Много често може да чуем оправдания от рода на "правим това, защото читателят го иска".
И двете тези не са достатъчно прецизни, но мисля, че в много случаи чрез своя вкус публиката може силно да влияе върху медиите.
- Може ли да приемаме медиите за "четвърта власт"?
- У нас те постепенно загубиха този си статут. Ключовите им проблеми се дължат на патологията на отношенията в триъгълника политика – капитал – медии. Те престанаха да работят за публиката си и гражданското общество, а в много по-голяма степен обслужват политически или икономически интереси. Те абдикираха в голяма степен от ролята си на "четвърта власт", която се изразява в това да се формира общественото мнение и чрез него да се влияе на политиката.
- Обвинявате ги, че Бойко Борисов е най-споменаваното политическо лице, но това не е ли търсено и провокирано от самия него?
- Разбира се, че е търсено и провокирано от него. Самият феномен на Бойко Борисов като политик беше произведен от медиите и разчитайки на тази своя свръхвидимост и на интереса към него, още на един ранен етап той постепенно изгради своята политическа кариера. Тази свръхдоминация на министър-председателя е голям проблем, защото тя е аспект от
зависимостта на медиите от властовата конюнктура. Много често неговото свръхприсъствие не е мотивирано от сериозни поводи. В повечето случаи това е една инсценирана публичност – спортни прояви, откриване на незначителни обекти и т.н. Но мисля, че постепенно се достигна една точка на насищане и оттам нататък махалото ще тръгне в обратната посока. Медиите могат да насърчат както изгряването на един популистки лидер, така и неговия залез.
- Казвате, че той присъства в медиите четири пъти повече от президента Плевнелиев. Не е ли обяснимо това, след като сме се превърнали в "министърпредседателска република"?
- Може би има някаква логика от гледна точка на конституционната уредба на страната премиерът да присъства повече, но това не е оправдание за безсмисленото присъствие и на самия пиар. В България политическият пиар полека-лека започна да измества реалната политика и тя започна да се прави през самите медии. Те удобно предлагат себе си, като мегафони за усилване гласа на политиците вместо да останат в една отстранена и критична позиция, която е нормалната за тях.
- Кои са медиите, които най-много слугуват на управляващите?
- Ако трябва да се посочи медия, която в най-голяма степен подкрепя министър-председателя, ГЕРБ като партия, правителството като институция, това е вестник "Телеграф". Останалите медии са в известна степен по-балансирани, защото макар и повечето от тях да имат подчертано положително отношение към премиера, повечето имат критично отношение към правителството като цяло и към партия ГЕРБ. Те се опитват поне да намерят някакъв баланс.
- Как си обяснявате медийната война между пресгрупите?
- Тази война до голяма степен се дължи на кризата, защото ресурсите намаляха. Но, струва ми се, че основните причини трябва да бъдат потърсени в тези изкривени отношения в триъгълника власт – капитал – медии. Когато имаме един неясен, недостатъчно регламентиран, нечестен, сив медиен пазар, то и предпоставките за действията на него с нечестни средства и за брутална разправа с противника вече са налице. Големият потърпевш от тази битка е публиката, защото твърде много енергия на медиите изтича в посока на тази битка.
Стр. 13
Вдъхновени от примера на полицаите в Борисовата градина, фоторепортерите на агенция БУЛФОТО решиха да ги догонват по събитията също качени на велосипеди. Агенцията се обзаведе с най-новия модел градски велосипед "Сити Хоук" на българската фирма "ДРАГ", основана от шампиона Драгомир Кузов.
Поздрави М. Митев".
