www.capital.bg I 03.02.2015г.

Едва 17% вярват в независимостта им, констатира доклад на фондация "Конрад Аденауер" и фондация "Медийна демокрация"

Едва всеки шести българин (17%) вярва в независимостта на медиите в България. Доверието в тях остава тревожно ниско, като 59% от гражданите твърдят, че българските медии са зависими от политическите и бизнес интереси на издателите си. Това констатира петият пореден доклад на фондация "Медийна демокрация" и фондация Конрад Аденауер", представян традиционно в началото на годината. Той отразява обществените нагласи към българските медии и показва продължаващата криза кризата на доверие в тях.

Проучването на двете фондации е национално представително и е направено чрез преки лични интервюта сред 1100 граждани на възраст над 18 години. Те са проведени в периода януари-декември 2014 г., обхванатите печатни медии са вестниците "Труд", "Преса", "Сега" и "Телеграф", а телевизиите – bTV, "Нова тв", TV7 и БНТ. Изследването е реализирано от агенция "Маркет Линкс".

В сравнение със ситуацията преди една година, няма значим напредък. И през 2014 г. дългоочакваното оздравяване на българската медийна среда не се е състояло, отчита изследователският екип. След като през 2013 г. България пропадна до 87-мо място в класацията на "Репортери без граници" за свободата на словото, през 2014 г. страната достигна символичното дъно – 100-тно място.

Тенденцията бе потвърдена и от доклада на "Фрийдъм хаус" за състоянието на демокрацията в държавите в преход в Източна Европа, публикуван през юни 2014 г. Той за пореден път отбеляза незадоволителен резултат за българската медийна среда (индекс 4.00 при 1 = най-добър и 7 = най-лош; така страната отчете най-слабото си класиране от 2005 г. насам). "Фрийдъм хаус" посочва и постоянния упадък на независимостта на медийния сектор през последното десетилетие. Тиражите на печатните издания намаляват, изданията се концентрират в ръцете на малко собственици, докато в същото време политическото влияние върху медиите остава твърде силно.

На този фон изследването на фондация "Медийна демокрация" и фондация "Конрад Аденауер" маркира най-важните събития и промени на собствеността през медийната 2014 г. (виж каретата). Това дава картина на пазара и поводи за размисъл какво се промени и какво остана същото.

Същеверемнно обобщените данни на агенция "Маркет Линкс", изготвени по поръчка двете фондации, илюстрират най-важните тенденции в отношенията медии – политика през 2014 г. Премиерът Бойко Борисов продължава да има водещо информационно присъствие. Преднината му е значителна (3908 споменавания, срещу 2176 за втория в класирането, президента Росен Плевнелиев). Борисов също така най-често изразява отношение към ключови проблеми от дневния ред на страната. През 2014 г. той не се нуждаеше от завръщане в медиите; той се завърна само във властта.

Сред партиите и институциите, ГЕРБ има водеща позиция в изразяване на отношение, следвана от БСП. ГЕРБ е и най-често споменаваната партия във всички наблюдавани медии. Така управляващата партия силно доминира българския медиен дискурс. В същото време представянето на ГЕРБ е различно в отделните медии. Като цяло обаче те се затоплили отношението си към партията спрямо 2013 г. и през 2014 г. то е вече предимно неутрално.

Данните показват също така, че медийните нагласи към Бойко Борисов, Росен Плевнелиев, Михаил Миков и Лютви Местан се подобряват през 2014 г., докато отношението към Сергей Станишев и Николай Бареков се влошава. Нагласите към Волен Сидеров остават негативни.

И през 2014 г. някои медии (както електронни, така и печатни) отново рязко промениха своите политически ориентации, избирайки опортюнизма пред отговорната критика на злоупотреби с властта. Българската национална телевизия се нарежда сред най-критичните медии към трите основни партии и към отделните правителства. По този начин тя заема лидерска позиция по отношение на възможностите за публичен контрол и корекция на действията на политическите елити.

Извън изборите, сред основните теми в медиите през 2014 г. най-често попадаха природни бедствия, проблеми с бежанците, конфликтът в Украйна, съдбата на газопровода "Южен поток", 25-годишнината от началото на прехода.

След информационно еуфоричната 2013 г., 2014 г. до голяма степен свали емоционалния градус на политическото действие. Годината премина като вид довършване на 2013-та. Двете предизборни кампании бяха по-скоро вяли. Оживените граждански дискусии останаха разгърнати предимно във Facebook. Отпадна централният за българската публичност личностен сблъсък между Борисов и Станишев, захранвал години наред медиите с епични сюжети по модела на битка между доброто и злото. Макар и да не губи популярност, без основния си опонент самият Борисов символно се смали и превключи към по-делови публичен образ и по-прагматични политически действия, отбелязва изследователският екип.

По-важни събития

- Променливата политическа ситуация се отрази и на медийната среда. Липсваше политическа и медийна воля за справяне с натрупаните проблеми. През 2014 г. саморегулацията бе практически блокирана.

- Огромна част от медиите продължиха да работят на загуба. За много от тях нерешен остана проблемът с изясняване на собствеността. В този контекст корупцията и влиянията на външни фактори върху медиите – политически, икономически и административни – останаха неразделна част от българския пейзаж.

- През 2014 г. почти една четвърт от журналистите твърдяха, че техни материали са спирани, а 36%, че има неща, които не могат да съобщят на публиката през своята медия. Шестнайсет процента признаваха, че не са убедени във всичко, което пишат или казват. Повече от 30% от анкетираните журналисти бяха на мнение, че тяхната медия се поддава на външни влияния и не винаги се придържа към фактите.

- През годината Венелина Гочева извади всекидневниците "Труд" и "24 часа" от Съюза на издателите в България с мотив, че не желае да членува в нито една организация от подобен тип.

- Екип на немската телевизия "Arte" бе проверяван от полицията след снимки пред имот на семейството на Делян Пеевски.

- Депутати от "Атака" нахлуха в централата на "Нова тв", в опит да се саморазправят с гости на предаването "Часът на Милен Цветков". Журналисти от телевизия "Алфа" щурмуваха офиса на френското аташе по образованието Стефани Дюмортие във Варна (след скандал с Волен Сидеров по време на полет между София и Варна).

- Българският медиен съюз огласи собствения си професионално-етичен кодекс. Публикуван бе и проект за правилник за приложение на кодекса. Въпреки това алтернативната саморегулация не заработи през 2014 г.

- Корпоративна търговска банка (КТБ) депозира оплакване пред Европейската комисия, в което беше заявено, че банката и Цветан Василев са жертва на злонамерена медийна кампания.

- Създадена бе политическата партия "България без цензура". Председател на партията стана журналистът Николай Бареков.

- В интервю за bTV Цветан Василев призна, че е финансирал реалити шоуто на Николай Бареков в TV7, от което стартира и политическият проект "България без цензура".

- Премиерът Пламен Орешарски и лидерите на партиите в коалицията, подкрепяща кабинета му, проведоха имиджова среща с главни редактори и журналисти от водещи национали медии. Направена бе неубедителна демонстрация на прозрачност в управлението и на желание за диалог с медиите.

- Настъпи разрив между Пеевски и КТБ, последван от акции на прокуратурата и полицията в офиси на банката.

- Кризата с КТБ доведе до иск за откриване на производство по несъстоятелност, подаден до Софийски градски съд от ТV7 и ББТ (КТБ бе основна обслужваща банка за двете медии).

- Комисията за финансов надзор заплаши медии със санкции заради публикации, свързани с КТБ и "Булгартабак".

- Двегодишният юбилей на жълтия информационен сайт "Пик" бе почетен от депутати и представители на партийните елити, с поздравителен адрес от главния прокурор и др.

- Отново бе повдигнат дебатът "за" и "против" новините на турски език, излъчвани от БНТ.

- Учреди се "Мрежа за свободно слово". Организацията възстанови и продължи дейността на сдружение "Свободно слово", действало активно в предишни години.

- Депутатът от Патриотичния фронт Слави Бинев бе избран за председател на парламентарната комисия по култура и медии. След силен обществен и медиен натиск, той подаде оставка. На негово място парламентът избра друг депутат от Патриотичния фронт – Полина Карастоянова.

По-важни промени в медийната собственост

- През април 2014 г. Ирена Кръстева съобщи, че продава дяловото участие на "Нова Българска Медийна Група Холдинг" във вестниците "Телеграф", "Монитор", "Политика днес", "Меридиан мач" и великотърновския вестник "Борба". Като купувач бе обявено ирландското дружество Мedia Maker Limited. Продажбата предизвика редица журналистически разследвания, които я представиха като непрозрачна и хвърлиха съмнение върху афишираните ѝ цели. През май Комисията за защита на конкуренцията разреши сделката.

- През юли 2014 г. в интервю за в "24 часа" Пеевски зави, че медиите все още са собственост на неговото семейство.

- До края на 2014 г. в сайта на "Нова Българска Медийна Група Холдинг" и в регистъра на данни за собствеността на печатни издания към Министерството на културата (по силата на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения) не бяха отбелязани промени в собствеността.

- През април 2014 г. Петьо Блъсков обяви, че купува от Венелина Гочева всекидневника "Труд" и седмичника "Жълт Труд". През юли 2014 г. Блъсков зае поста главен редактор на "Труд". До края на 2014 г. обаче промяна в собствеността не бе отбелязана в регистъра на Министерството на културата. Преди сделката Блъсков издаваше всекидневника "Репортер" (преди това "Република").

- Така на практика продължи традицията на липса на достатъчно прозрачност при осъществяване на редица важни промени в медийната собственост.

- Продаден бе един от първите и най-големи български интернет портали – dir.bg. Негов собственик стана "Лого Къмпани".

Оригинална публикация

www.mediapool.bg I 10.07.2014г. 

Предложените от Българската народна банка и подкрепени от политическите партии ДПС и ГЕРБ текстове за наказателна отговорност от страна на журналисти и медии, които разпространяват информация за финансови институции, която може да доведе до тяхната дестабилизация, по същество представлява налагане на абсолютна цензура върху публикуването на финансови новини. Такава позиция изрази в декларация от Съюзът на издателите в България (СИБ).

Предложението за законодателна промяна гласи: "Който разпространява заблуждаваща или невярна информация или други сведения за банка или финансова институция, които могат да доведат до всяване на паника в населението, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години".

Според организацията законопроектът де факто забранява на медиите да публикуват дори и вярна информация ("или други сведения"), когато тя не е в интерес на стабилността на финансовите институции и/или засяга качеството на работата на финансовите регулатори, които ще бъдат защитени от чадъра на предлаганата цензура, защото попадат в дефиницията на "финансови институции".

"Така например медиите не би следвало да публикуват новината, че прокуратурата е повдигнала обвинение на подуправителя на БНБ и ръководител на управление "Банков надзор", защото това може да всее паника у населението", посочва СИБ в декларацията.

В нея се подчертава, че законопроектът на БНБ, внесен в парламента от народния представител от ДПС Йордан Цонев, погазва грубо свободата на словото, независимостта на медиите, правото на гражданите да получават информация и конституцията на България, която ги гарантира.

"Настояваме всички политически сили да преразгледат постигнатото под натиск и в заблуда споразумение", настоява Съюзът на издателите в България.

"Без публикации в професионалните медии тиражирането на слухове ще процъфти", продължава декларацията, в която се настоява още, ако законопроектът все пак бъде гласуван, държавният глава да го върне обратно в Народното събрание и той да бъде разгледан от следващия парламент.

"СИБ своевременно ще се обърне към всички европейски институции и световните и европейски медийни организации, в които членува, за да търси подкрепа за недопускане на цензура в една демократична държава", се казва в декларацията.

Преди няколко дни Съветът за електронни медии (СЕМ) също заяви, че не подкрепя внесения законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, който заплашва със затвор "опасното" говорене за банковата система.

Становището е изпратено до Комисията по правни въпроси и Комисията по бюджет и финанси към 42-рото Народно събрание.

СЕМ отбелязват, че разбират необходимостта, очертала се при последната банкова криза, от допълнителни законови гаранции за финансовата стабилност на страната, включително и такива, които засягат публичните комуникации.

Законопроектът мина миналата седмица в правната комисия на парламента с гласовете на ДПС и ГЕРБ, БСП гласуваха "въздържал се".
В сряда лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви, че неговата партия няма да подкрепи в пленарна зала поправките, защото е сърдит на Румен Гечев, който се опитал да го изкара виновен за банковата криза.

Оригинална публикация 

в. България днес | 09.08.2012

Издателят на вестниците "Труд" и "24 часа" Любомир Павлов се оттегли от председателския пост на Съюза на българските издатели. С нарочно писмо до членовете на формацията Павлов обяви, че напуска структурата до провеждането на общо събрание на 18 септември.
"Знаете, че от първия ден, в който вие, членовете на Съюза на издателите в България, ме избрахте за председател на тази уникална по сила и влияние организация, обещах, че главната ми задача ще бъде противопоставянето на всеки медиен монопол, който би заплашил свободната журналистика в България. Смятам, че успях", пише в писмото издателят.
Павлов отново напомня, че въпросът с изясняването на собствеността на медиите в България "не търпи отлагане".
"Въпросът, има ли гаранции за съществуването на независими медии в България, вече е поставен на дневен ред. Решаването на натрупаните проблеми в сферата на пълно разкриване на собствеността върху медиите, гаранциите за свободното разпространение на медийни съдържания и т.н. не търпи отлагане", смята още Павлов. На мястото на издателя в СИБ ще застане временно Венелина Гочева.

Стр. 7

www.dnevnik.bg | 10.06.2012

Публикации за посветени

Важно е случващото да се гледа и в по-дълъг контекст:

- Вестник "Преса" беше създаден от Тошо Тошев и излиза от началото на годината. Преди това Тошев дълги години беше главен редактор на "Труд" и притежаваше малък дял акции по времето, когато вестникът беше собственост на ВАЦ. След като германските издатели продадоха в края на 2010г. медийния си бизнес на "Медийна група България холдинг", новите издатели смениха главните редактори. Едно от изискванията при избора, повтаряно често от Любомир Павлов беше – кандидатите да не са били служители на ДС (Тошо Тошев беше осветлен като агент Бор преди години). Тошев беше назначен за вицепрезидент в издателския борд на компанията. Обиден от тази промяна, той напусна в края на август 2011 с официални мотиви: "несъгласие със стила на ръководство на пресгрупата".
- Междувременно от март 2011г. в "Медийна група България холдинг" започнаха скандали около промяната на дяловете на собствениците.
- През ноември 2011 г. Любомир Павлов смени Тошо Тошев и като председател на Съюза на издателите в България (СИБ). На Общото събрание, на което беше избран, част от издателите напуснаха несъгласни с промяната.
- През февруари тази година беше създаден алтернативният Български медиен съюз, в който влизат медиите на Ирена Кръстева (на учредителното събрание беше и синът й депутата от ДПС Делян Пеевски, който е председател на Съюз на вестникарите и разпространителите на печатни издания) и гравитиращи около тях издания.
- Новите издания на Тошо Тошев (той е съиздател и на "Тема") и медиите, контролирани от Ирена Кръстева, често атакуват собствениците на "Труд" и "24 часа" Огнян Донев и Любомир Павлов и макар и неофициално застават на страната на бившия им партньор Христо Грозев. Сред най-драстичните примери беше разкъсването на вестник "Труд" в ефира на ТВ7 от Николай Бареков и заканата, че това ще е съдбата му и последната публикация от петък в "Преса" с разговора, за който се твърди, че е запис на Павлов. За този материал Бареков направи извънредно включване в сутрешния блок на ТВ7 и го определи като "нещо като СРС". Част от сблъсъка имаше и друго ниво – организирана медийна атака срещу Огнян Донев като съсобственик на "Софарма" и обвинения за цените на лекарствата.
В медиите, собственост на Павлов и Донев, публикациите срещу контролираните от Ирена Кръстева медии са свързани с монополизирането на разпространителския пазар, нелоялна конкуренция, разследвания за Делян Пеевски, държавните пари в Корпоративна търговска банка. "Аз ще му го кажа това на Цецо Цветанов и той може да го спре."
"Затова Бойко Найденов вече никога няма да стане главен прокурор, защото той е началник на Ангел Александров. Който приема поръчки срещу нас, това му коства главата, факт. Те трябва да го знаят това."
"Той просто трябва да направи определени неща. Например не трябва да прави трета експертиза, две експертизи вече са направени, ще станат за посмешище пред целия свят, ако направят трета експертиза. Аз ще му го кажа това на Цецо Цветанов. И той може да го спре."
"По-важно е да се въздейства на някой в Градска прокуратура."
"Те искат сегашния ВСС да избере новия главен прокурор."
Това са откъслечни фрази от разговори, публикувани в петък във вестник "Преса" под заглавието "Лакомниците може да се задавят". В материала се твърди, че редакцията е получила записи на съиздателя на "Труд" и "24 часа" Любомир Павлов с неизвестно лице и пуска част от тях. В разговора се обсъжда какво ще се случи с делото между вече бившите съдружници в "Медийна група България холдинг" Павлов и Огнян Донев (от една страна) и Христо Грозев и Карл Хабсбург (от друга), които купиха заедно изданията на ВАЦ в България, но после след скандали се разделиха и в съда спорят за прехвърлянето на контролния дял на Павлов и Донев.
Коментират се и възможности за влияние върху следователи, съдебната система и от кого зависят реформите и назначенията в нея, силата на медиите, връзки с управляващите. Очакването на Павлов според цитирания разговор е, че никой няма са се осмели да повдигне обвинение срещу него и Донев. Прогнозата на "Преса" е обратната – че това може да се случи през следващите дни.
Любомир Павлов определи в събота записа като "фалшификат и манипулация".
Реакциите през уикенда бяха малко. Но очевидно сблъсъкът между двете медийни групи е в нова фаза, а средствата стават все по-брутални. Каквато и да се окаже историята със записа – все е плашещо. Защото поставя въпросите – за подслушване на издатели, за влиянието върху/от медиите или за фалшифициране на материали и разпространяването им без проблем, за употребата на медиите, за разчистване на лични сметки…

"Публикуваният текст е пълна манипулация и фалшификат

Опитват се да попречат на това, което се случи в Брюксел, и да предотвратят последиците", лаконично коментира Любомир Павлов в съботния брой на "Труд", където публикуваният разговор е определен като "парчета от подслушан разговор".
"Дневник" потърси Павлов с допълнителни въпроси в опит да изясни има ли нещо автентично в разговора. "Казал съм всичко по случая, не знам защо трябва да се занимава някой с действията на една маргинална медия. Записът е фалшив и манипулиран", повтори издателят. Според него в разпространените записи има 2-3 изречения, които е казвал и върху тях са насложени останалите реплики.
Павлов не цитира точно, а обясни, че това за което е говорил е по темата, че ако "има хора в следствието и прокуратурата, които са корумпирани – ще ги извадим в нашите вестници". Той отказа подробности, но съобщи, че в понеделник ще депозира до отговорните институции, до вътрешния министър Цветан Цветанов и до главния прокурор Борис Велчев своите данни за записите, че са фалшиви.
Павлов обвърза публикациите в "Преса" със срещата за проблемите на медиите в България в европарламента, която се състоя в сряда. "Видяха какво ще направим в Брюксел и това много ги е стреснало. Уплашиха се – те искат пълен контрол върху медиите", коментира Павлов пред "Дневник".

Пет дни по-рано

В понеделник във вестниците "Монитор" и "Телеграф" излезе отворено писмо от Ирена Кръстева, в което твърди, че е разбрала, че са предвидени в програмата на срещата, организира в Европейския парламент от Алианса на либералите и демократите в Европа, но никой от Български медиен съюз не бил получил покана. Тя атакува и какви са поканените журналисти и експерти. В редакционен коментар в двата вестника предстоящата среща беше определена като "поредната безсмислена говорилня".
На срещата в сряда в Брюксел (за която споменава Любомир Павлов – бел.ред.) обаче сериозните оценки и притеснения за бълтарските медии дойдоха от чуждите представители. Еврокомисарят по цифровите технологии Нели Крус определи ситуацията като "тревожна" и каза, че става неин личен приоритет. Директорът на "Репортери без граници" Оливие Базил говори критично за финансирането на медите, от Асоциацията на европейските издатели на вестници съобщиха, че ще дойдат на посещение да се запознаят лично със случващото се. На следващия ден те излезнаха с изявление, че "Като член на Европейския съюз, ние изцяло очакваме от правителството на България да се вслуша в тревогите, изразени от местни медии, и да предприеме бързи и решителни мерки, нужни за гарантиране на това независимите медии да изпълняват важната си роля в демократичното общество".
В събота стана ясно, че в четвъртък и Съюзът на издателите в България (СИБ) е подал жалба в Европейската комисия за незаконна държавна помощ, предоставяна на Корпоративна търговска банка (КТБ) и чрез нея на "Нова българска медийна група". Такъв сигнал за банката има от 2010г., но финал на проверката по него още не е оповестен.

Странични реакции

В съботния брой на "Преса" истинността на записите и източника им отново не се коментират, но част от хората, които се споменават в тях, са търсени за реакция. Главният прокурор Борис Велчев и заместникът му Бойко Найденов коментират съответно среща с Любомир Павлов и поводът й и работата на следователите.
В тв предаването на БНТ "Григорови: животът и други неща" в същия ден бившият лидер на СДС Мартин Димитров, пък коментира фразата на Павлов "ние отрязахме главата на Иван Костов" от разговора, така: "Ако някой е мозъчният център на всички тия операции, той е Цветан Цветанов. Цветан Цветанов каза, че не иска да има никакви конкуренти в дясно-център и едно по едно взеха да се случват – на един му се разпадне групата, на друг му се разпадне коалицията, на трети му се разпадне семейството".
Сайтът "Бивол" също в събота публикува, че от прослушването на записите, които са качени и в интернет, на едно място в репликите на Любомир Павлов се чува – "както ми каза премиерът", фраза, която липсва в свалената стенограма във вестник "Преса".
Качеството на записите е много лошо и на моменти трудно се разбира какво се говори. Според "Бивол" "те не са официални СРС-та. В тях липсват напълно маркерите за автентичност (бипове), познати от записите на Ваньо Танов от скандала "Мишо Бирата".
Как ще се развие историята, ще стане ясно в следващите дни. От реакциите, проверката или липсата на такива ще стане ясно и дали медийната среда има шанс да се нормализира, или ще става още по-тревожно.
Записите, на разговорите, за които се твърди, че са на Любомир Павлов и неизвестно лице могат да бъдат чути тук.

Оригинална публикация

www.24chasa.bg | Капка ТОДОРОВА I 08.06.2012

Сигнали за сериозни проблеми в медийната общност в България бяха дадени на среща в Брюксел онзи ден.

Няколкото български журналисти, получили лични покани за дебата, организиран от либералите в Европарламента, бяха изключително остри. Част от тях публично защитават арестувания в България Алексей Петров. На мощна критика бе подложена съдебната власт, която препъва страната ни към Шенген.
Докато някои призоваваха към остра атака срещу всички институции в държавата, председателят на Съюза на издателите в България.
Любомир Павлов призова за обективност
Според него добрите практики на властите трябва да бъдат насърчавани, но изданията трябва и да критикуват грешките им. Българският медиен съюз не изпрати свои представители, въпреки че бе поканен, както увериха организаторите от групата на либералите в Европарламента.
Срещата откри председателят на групата на либералните партии в Европейския парламент Ги Верхофстад. България буди тревога след няколко лоши показателя, каза той. Индексът за демокрация от 2011 година поставя страната на 52-о място от 57 страни и това е един от най-лошите резултати. Индексът за корупция на "Трансперънси интернешъл", който измерва 182 страни, пък слага България на 86-о място и това е най-лошият резултат в ЕС. "По-зле от Китай и Колумбия", заяви либералът. По свобода на медиите сме на 80-о място.
Много критичен към ситуацията на медийния пазар у нас бе шефът на "Репортери без граници" Оливие Базил:
"Днес в България съществува банка, от която повечето медии вземат средства. Това буди загриженост, защото се отразява на независимостта на вестниците. В крайна сметка те принадлежат на един тесен кръг хора. Кой ги притежава? Може би се знаят собствениците, но не се знае откъде идват средствата. Притесняваме се за журналистите. Те са без трудов договор и автоцензурата е огромна. Това произтича от икономическите условия, които диктуват подобна ситуация.
Някои смятат, че медиите са средство за влияние над останалата част от обществото, каза още той. България е страна, която заема ключово място в ЕС, играе огромна роля в енергетиката, минават огромни потоци търговия, тя е една от вратите на ЕС и е много трудно да накараме журналистите да разследват.
Защото зад фасадата съществува друга действителност и много от журналистите отказват да разследват. Ние смятаме, че свободна преса има само в интернет!"
Франсис Кънингам, изпълнителен директор на европейския съюз на издателите на вестници, който обхваща 5200 вестника в ЕС, каза: “Българските членове привлякоха вниманието ни към ситуацията при разпределението на заглавията на пазара в България и това предизвика загриженост. Комисията за конкуренцията трябва да направи така, че да се спазва конкуренцията в разпространението. Призоваваме правителството да отговори на въпросите, които ще бъдат повдигнати на днешния семинар.
Свободата на пресата е сърцевината на демокрацията в Европа. Очакваме правителството да направи така, че да се придържа към стандартите на свободата на медиите."
Евродепутатът Слави Бинев направи много остро изказване: “Аз съм написал писмо с всички проблеми, за които ще говорим, и съм пратил писмото до всички председатели на парламентарни групи в Европарламента, включително и на г-н Верхофстад. В него съм описал такива факти, че сега или трябва да понеса съдебна отговорност, или да съм новина номер
1. Не се случва нито едното, нито другото. Това е доказателство, че има сериозен проблем. Както и фактът, че водим този разговор тук. Има един основен въпрос, който трябва да зададем, и той е: може ли генерал, комунист и шеф на полицията да е флагман на демокрацията в България? Такива хора се изкушават да използват методите от работата си да ги прилагат и след това. Телевизиите в България не се занимават със сериозните неща. Те се занимават с чистотата! Месеци наред чистят, вместо да се занимават със сериозни неща. Пожарникарите се занимават с проблемите на държавата.”
След него думата взе Илияна Беновска от радио К2: "В България основното, което трябва да се поправи, е онова, което 5 години ЕК наблюдава. Трябва да се ремонтира цялата съдебна система и да няма корупция по високите етажи. Едва тогава ще имаме свободни медии. Свободата на медиите ще бъде окончателно погазена, ако след очаквания 5-годишен доклад по мониторинга той бъде вдигнат и бъде допуснато в България този ВСС да избере новия главен прокурор, новия председател на Административния съд, следващия ВСС, както иска министърът на правосъдието Диана Ковачева. И както очевидно иска и ГЕРБ. Липсата на свобода на медиите в България се корени в това, че в България не е извършена нито на милиметър реформа на съдебната система. Това е една неработеща система във всичките й аспекти – досъдебно производство, прокуратура и съд."
Председателят на Съюза на издателите в България Любомир Павлов поиска да успокои духовете:
"Отдавна искаме този въпрос (за свободата на медиите – б.а.)да се обсъди. Проблемите, които се задълбочиха напоследък, ние сме ги представили много пъти. Има дискусия с някои издатели. Моля за разбиране, но това е голям проблем в България и затова има емоции, ние се вълнуваме, защото свободата на словото е важна ценност.
Съюзът на издателите е отворен за всички, които имат желание да станат членове. Имаме някои условия: да приемат Етичния кодекс, да има прозрачност на собствеността.”
Теодор Захов от "Икономедия" също бе остър:
"Проблемите от 2007-2008 г. само се задълбочават. В условия на икономическа криза всички издатели изпитват затруднения.
Намалява покупателната способност, интернет и електронните медии са голяма конкуренция… Има голяма смяна на собствеността в медиите. Имаме закупуване на медии и още медии от Българска медийна група, които медии защитават определени икономически интереси. Те осигуряват медиен комфорт на управляващите, които няма значение кои са – предишното или сегашното правителство, а в замяна те получават финансова подкрепа.
Тази смяна на собствеността на медийния пазар не е само в печатните, а и в електронните медии. Стигна се накрая дори до абсурда да съдят “Икономедия” затова, че сме разкрили схемата… В момента се упражнява монопол чрез икономически средства, който е толкова голям, че се задушават останалите медии. За нас е трудно да издържаме, но го правим и ще го правим, защото смятаме, че обществото има нужда и от друг глас.”
Думата взе Сашо Диков, който попита къде е организаторът на срещата Ги Верхофстад. Верфохстад напусна панела още след откриването, защото има други ангажименти. Диков запита: "Той седя тук три минути и се махна. Това какво означава, че дори и три минути са много за хора като нас със съмнителна репутация ли? ЕС има проекти за реклама на своята работа. За нас предложението е директно финансиране на независими медии или отделни предавания с евросредства.”
Иво Сиромахов директно нападна печатните медии: “Много сериозен въпрос е защо това изслушване не се случва в българския парламент. Българските депутати трябва да отговорят на това. Искам да ви обърна внимание върху нещо скандално в медиите и това е отношението между медиите и властта и по-конкретно медиите и българския министър-председател. Работя от години в медиите, но такова отношение към премиера напомня единствено на комунизма и отношението на медиите към Тодор Живков… Премиерът е наричан на малко име, като съсед, от когото искаш да поискаш чаша олио.
Явно тази близост е желана от журналистите или по-скоро от техните началници. Вижте какво става в спортните новини. Те пишат не за футбол, а само за “Тигрите” от Бистрица. Забележете за един мач по тенис между Бойко Борисов и Борис Бекер. Борис Бекер победи за съжаление, не ми се мисли какво щеше да стане, ако е обратното. В. “Дневник”: “Бойко Борисов взе 4 гейма на Бекер”. Не е ясно как е свършил мачът. “Стандарт”: “Борисов изпоти Бекер”. От тези заглавия човек не може да разбере какво се е случило, а само неистовото желание на медиите или на собствениците им, защото не можем да виним репортерите.”
Любомир Павлов отговори на въпроси от залата, че в неговите издания решенията за това какво се публикува се вземат от главните редактори. "Издателите не казваме на главните редактори да не критикуват, но и нито да критикуват непрекъснато и необосновано. Новините се пишат по стандарти, които са световни – винаги се търсят два източника. Имаме едно основно правило – ръководителите във вестниците да не са бивши агенти на ДС. Аз лично смятам да предложа да се направят поправки и за клевети и неверни информации да се вдигне размерът на глобата", посочи още той.

КАПКА ТОДОРОВА, НАШ ПРАТЕНИК В БРЮКСЕЛ

Оригинална публикация 

в. Монитор | 13.02.2012

Инициативен комитет в състав Тошо Тошев, Делян Пеевски, Тодор Батков, Димитър Друмев, Светлана Шаренкова и Валери Запрянов канят издателите на вестници и списания да станат членове на новия медиен съюз, който ще се учреди на 17 февруари 2012 година от 14 часа в хотел "Радисън" – София. Професионалните проблеми и предизвикателствата пред печатните медии са твърде големи, за да може всяко отделно издание да ги решава само. Това е причината за създаването на много по-широко представен издателски съюз, който да привлече за участие и други организации, които имат пряко отношение към медийната дейност. След отказа на съда да впише промените в ръководството на СИБ в края на миналата година дейността на съюза реално е блокирана.
Издателите, които напуснаха в знак на протест срещу избора на Любомир Павлов за председател, предпочитат да насочат енергията си към създаване на нов, действащ съюз, вместо да я посветят на съдебни спорове.

Стр. 1, 2

в. Капитал | Зорница СТОИЛОВА | 19.11.2011

Профил: Теодор Захов е съакционер в "Икономедиа" АД (издател на "Капитал" и "Капитал Daily"). Той
е зам.-председател на Съюза на издателите в България(СИБ) и председател на УС на Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ).

Защо е важно да не се разпадне Съюзът на издателите (СИБ)? Какъв е смисълът от него?

Важно е да не се разпадне, защото пред издателския бизнес има много проблеми, които не засягат едно издателство, а са общи проблеми, които трябва да бъдат решавани от всички заедно. Известен е проблемът със субсидирането на жълта преса, известен е и този с разпространението на вестници, с разпределението на рекламните бюджети, които съвсем тенденциозно се отклоняват към електронните медии. Стои и проблемът с промяната на бизнес модела на вестниците. Много важно и това да се пази етиката в пресата. А всички тези проблеми могат да се решат само чрез такива сдружения, които могат да пазят принципи и ценности.

Но напрежението и напускането на част от издателите на последното ви заседание даде лош сигнал на външния свят за това какво се случва в организацията. Какъв е пътят Съюзът на издателите да си върне авторитета?

Много е неприятно това, което се случи. Сега Съюзът на издателите трябва да премине през катарзис, през период на доказване, че може да работи нормално. Аз не считам, че организацията има чак такъв огромен проблем. По-скоро имаше голямо междуличностно напрежение и то доведе до явна нетърпимост между отделни хора. Ясно е, че голямо напрежение сред членовете създава и това, че издателите на "Медийна група България" имат участие в дружеството, което издава вестник "България Днес".

Това ли беше основната причина за противоречията около кандидатурата на Любомир Павлов за председател на СИБ?

Това е много хлъзгава територия. Лесно е да кажеш: този човек не става, но не може да се каже, че той няма качества. Може да се случи да направи грешки, но това не трябва да се възприема като нещо фатално и непоправимо. Няма никакво съмнение, че Любомир Павлов много искаше да поеме председателския пост и беше много ентусиазиран. Но предизвикателствата и отговорностите, които поема с този пост, са много големи.

Какви очаквания имате към него като председател на СИБ?

Мисля, че това, което ще направи, е да вложи цялата си енергия за решаване на проблемите на всички издатели. Той е представител на едно от най-големите издателства и в този смисъл мотивацията му да реши тези така наболели въпроси е още по-голяма. Но безрезервна подкрепа не можем да дадем на никого. Да си председател е отговорност и тя поставя високи морални задължения и стандарти. Ако не ги спазваш, няма как да получиш подкрепа. Но аз искрено вярвам, че това няма да се случи.

Възможно ли е част от напусналите издатели да се върнат обратно?

Мисля, че да, и то в близките месеци. Всички реагираха прекалено емоционално. Участниците в заседанието бяха силно изненадани от напускането на част от хората. Включително и на тези, които при евентуален избор биха били подкрепени. Едно от нещата, които аз например не мога да разбера, е защо Валери Запрянов (издателят на списание "Тема" – бел. ред.) си тръгна. След като той заяви, че напуска, номинирането му за кандидат за председател беше невъзможно. А много хора възлагаха надежди той да оглави съюза. Не мисля, че ситуацията е фатална. Не мисля, че нещо кой знае колко лошо се е случило. Любомир Павлов има енергия и много голямо желание и мисля, че е способен да свърши добри неща.

А освен споровете около кандидатурата на Павлов имаше ли други проблеми, които предизвикаха раздора?

Споровете датират още откогато те (издателите на "Медийна група България" Любомир Павлов и Огнян Донев – бел. ред.) бяха в едно и също издателство с Тошо Тошев. На управителния съвет нееднократно сме имали такъв тип проблеми – по-скоро дрязги между тях самите, отколкото конструктивен диалог. Но конфликтът стигна връхна точка след напускането на Тошев.

На самото заседание дълго обсъждахте и наградите "Черноризец Храбър". И там ли се различаваха диаметрално позициите на издателите?

Да, това донесе допълнителна негативна емоция. "Икономедиа" не участва в тях, но това е решение на екипа. При това доста единодушно и категорично. За мен не беше трудно да отстоявам такава позиция. Финалният етап на конкурса е тайно гласуване, в което се случва даване на взаимни услуги и аз предложих това гласуване да бъде явно, тоест хората поне да се гледат в очите. Това щеше да намали манипулацията поне с една идея. Следващата стъпка е на това заседание да присъстват и главните редактори на различните издания.

Мислите ли, че ще можете реабилитирате конкурса след време?

Да, би трябвало. Въпросът е наистина да печелят най-добрите материали. Ясно е, че всички номинирани са относително хубави. Миналата година много от материалите бяха категорично по-добри от тези, които спечелиха. Очевидно нещо не беше както трябва. Това беше нашият мотив да не участваме. На вестник "Сега" също. "Медийна група България" се оттегли доста по-късно. Издателите й по-скоро казаха, че биха желали да се направи промяна в правилата и конкурсът да се проведе напролет. Другите издатели много се обидиха. Особено Валери Запрянов, тъй като той беше един от дейните участници в подготовката и провеждането на конкурса.

Каква е посоката, в която ще се развива Съюзът на издателите оттук нататък? Кои ще бъдат приоритетите на управителния съвет?

Голям е проблемът с разпространението. Има очевидно вертикална концентрация на разпространението на вестници (разпространение, издателски бизнес и съдържание), и то до такава степен, че 60-70% от пазара е в ръцете на "Нова българска медийна група".

Какви са възможностите на Съюза на издателите да противодейства на това явление?

Съюзът е правил няколко опита да направи нещо по въпроса, но те някак са се проваляли в последния момент. И то защото някой от участващите в процеса е дал на заден ход накрая. Между другото това е една от мотивациите на Любомир Павлов да бъде председател, за да се справи с този проблем. Той твърди, че (ако той е председател – бел. ред.) няма как съюзът да отстъпи назад в ситуация, в която трябва да се решава въпросът.

Стана ясно, че на самото заседание Любомир Павлов е отправил предложение за решение на въпроса – да се национализира разпространението на пресата. Получи ли широка подкрепа то?

Разпространението в Европа до голяма степен е регулирано. Има регулация, която се стреми да осигури равномерно разпространение на всички издания, което е справедливо и нормално. Когато каналът за достъп до самото съдържание бъде контролиран целенасочено, това е неконкурентна борба в нарушение на честните правила на конкуренцията. Национализирането не звучи съвсем еретично и като чак толкова абсурдна идея. По-скоро е вариант за решение, но аз мисля, че едно добро регулиране също би свършило работа. Другата битка е да се създават фирми за разпространение, конкуриращи се, но това е бизнес на загуба.

А какво имате предвид под регулация?

Одит на тиражите, проверки къде се разпространява, защо някъде няма вестници. Това са по-дребни мерки, които биха осигурили равномерност на разпространението.

На какъв етап са преговорите между издателите и рекламодателите за одитиране на тиражите на изданията? Има ли широка подкрепа в СИБ тази идея?

Има разговори по темата, които датират отдавна, но много от изданията като че ли нямат интерес от това. Когато се говори за одит на тиражи, следващата стъпка е да има оценка на аудиторията. Защото едно е 100 хил. бройки масово, клюкарско издание места и съвсем друго е 20 хил. или 30 хил. бройки, разпространени в таргетирана аудитория, такава, която е с много голяма важност в управлението на страната и в икономиката. Стойността на една бройка продадено издание на такива два продукта е различна. Освен към оценка и одит на тиражите трябва да се върви и към анализ на аудиторията, за да може все пак да се даде справедлива тежест на рекламното пространство във всеки един от тях. От друга страна, не са невъзможни и сценариите, в които се разглежда и се оценява и читаемостта, тоест колко време отделят хората, за да прочетат вестник, и каква степен на доверие имат в пресата, сравнено с телевизия, интернет и радио.

Ще поръча ли СИБ такова изследване?

Не мога да отговоря категорично. То трябва да бъде направено напълно неутрално, без да бъде повлияно от когото и да било, много справедливо и прозрачно. Ако не е така, никой няма да му вярва. Поръчката на подобно проучване би била полезна само при тези условия. Ние като част от управителния съвет не само ще настояваме, но и ще го изискваме това като предварително условие.

По какъв начин СИБ ще се противопостави и разграничи от таблоидизацията на българската преса?

Това се случва през Етичната комисия и през принципите на самия съюз, който толерира сериозната преса и по тази причина е в конфликт с жълтата преса.

Но в същото време вестник като "България Днес", който не е подписал Етичния кодекс, се издава от компания, в която имат участие издателите на "Медийна група България"?

Да, но "България Днес" не е член на съюза и няма как да стане. Стои проблемът, че едни и същи хора са в едната и в другата ситуация. Тук мисля, че имам основание да кажа, че мотивацията за създаване на "България Днес" беше не просто за да има жълта преса, а за да има някакъв отговор на друга жълта преса.

И все пак ще можете ли да гарантирате през съюза, че дори и "България Днес" ще спазва Етичния кодекс?

Не, не мога да гарантирам. Вестникът не е член на съюза и не е приел етичните правила. Клеветата е завладяла жълтата преса до такава степен, че писанията не са просто пикантни подробности от живота на този или онзи, а направо опашати и завъртени лъжи. Те звучат повече като хуморески или скечове от екрана, отколкото като нещо истинско. Лично аз не виждам как това може да бъде повлияно, но си мисля, че хората не са глупави и не вярват на всички тези измишльотини. За съжаление се създава един общ фон, в който всички са маскари, а не е така. Има и почтени хора.

Вие защо си направихте отвод, когато Христо Грозев (бивш съдружник в "Медийна група България – бел. ред.) ви номинира за председател на съюза?

Нямам време да се занимавам с това в момента. Състоянието на целия бизнес е такова, че да си председател на Съюза на издателите изисква изрично фокусиране върху тази дейност, изисква да отделиш много голяма част от времето си на целия бранш в степен такава, че трябва да се превърне в първо твое начинание. Аз просто нямам възможността да го правя. Това не е пост да си го закачиш на ревера, а е къртовска и неблагодарна работа.

А вярвате ли, че отделилите се могат да сформират алтернативен съюз или да се присъединят към този на Делян Пеевски?

Тошо Тошев (бивш главен редактор на вестник "Труд" и собственик на дружеството "Обединени свободни медии" – бел. ред.) заяви, че отделяйки се и напускайки Съюза на издателите ще работи за "обединение на синодите". Това беше точният му израз, който за мен беше доста озадачаващ. Но мисля, че останалите издатели нямат намерение да сформират такава организация.

Стр. 33

в. Капитал | Йово НИКОЛОВ | 19.11.2011

Изборът на нов председател на Съюза на издателите стана със скандал

В медийния бизнес скандалите са десетки хиляди пъти по-шумни от всеки друг бизнес, защото всеки от засегнатите има трибуна и се чувства длъжен да я използва, за да крещи шумно срещу съперниците си. На българския вестникарски пазар войните имат особена традиция и ако някой издател нападне друг, се започва дълъг период на контраатаки по всички възможни канали. Миналата седмица се случи нещо по-различно – избухна скандал между сериозните издатели. Изборът на председател на Любомир Павлов стана повод сдружението да напуснат "Новинар", "Стандарт", "Земя", "Тема" и "Банкер". В зависимост от това събитието беше отбелязано по различен начин от съответните вестници.
На следващия ден "24 часа" отрази събитието лаконично. Под заглавие "Любомир Павлов оглави съюза на издателите" вестникът цитира изказване на Павлов пред БТА, че Съюзът на издателите "няма да влиза нито в корпоративни, нито в политически спорове, а ще дава право на всеки да изрази това, което мисли". "24 часа" отбелязва и фактът, че Конфедерацията на работодателите поздравила Павлов с избора му за председател. Малката подробност е, че председател на КРИБ е съдружникът на Любомир Павлов в МГБХ Огнян Донев.
В лигата на напусналите нещата обаче не бяха толкова спокойни. "Стандарт" от първа страница съобщава под рубриката "Скандал". "Съюзът на издателите пред разпад. Изборът на Любомир Павлов за шеф взриви гилдията, написа всекидневникът. Скандалът е разказан подробно на цяла страница. От него става ясно, че досегашният шеф на СИБ Тошо Тошев и издателят на списание "Тема" Валери Запрянов са обвинили Любомир Павлов, че е бойкотирал наградите "Черноризец Храбър". Другото обвинение срещу Любомир Павлов било за издавания от неговата група вестник "България Днес". Запрянов заявил емоционално: "За първи път ме е срам, че съм журналист. Не искам да плувам по река, която става все по-жълта и пълна с трупове. Не можеш да издаваш авторитетни медии, а с другата ръка жълт вестник
, който да ти изпълнява мръсните поръчки", казал Запря-нов. "Стандарт" е дал думата на достатъчно хора, които също излизат от СИБ, за да аргументират решението си. Тошев се изказал, че напускането е "ясен знак". Светлана Шарен-кова (издател на в. "Земя") казва: "Погазиха устава", а съсобственикът на "Стандарт" Тодор Батков е заявил опасенията си, че съюзът "вече ще се използва за лични спорове и крамоли".
Направо с бутонките обаче е скочил "Уикенд" – през целия брой има нападки срещу Павлов и Донев. Буквално през страница следват материали със заглавия: "Огнян Донев плаща на Беновска", "Венелина Гочева предаде Тошо Тошев", "Ковачки броил 30 милиона на Любо Пъпката", "Скандалният Пенгезов в далавера с Огнян Донев". Жълтият вестник за първи път застава толкова директно срещу Донев и Павлов. От около две седмици двете вестникарски групи са в открита война помежду си и атаката на "Уикенд" тази седмица е поредното косвено доказателство, че седмичникът е част от медийната клика на Пеевски.
Показателно е, че с малки изключения в нито едно от изданията материалите не са подписани от журналисти. Сякаш колегите ги е досрамяло да сложат името си под тази страница.

Стр. 6

в. Труд | Илиана БЕНОВСКА | 21.11.2011

- Вие бяхте избран за председател на Съюза на издателите в България. Това предизвика страшно много дискусии. Как си обяснявате, г-н Павлов, тези атаки срещу вас?

- Никой не трябва да преживява като лична или като корпоративна трагедия да загуби едни избори. Изборите са за това – да се представят платформи, кандидатури, да се гласува и който спечели – да ръководи. В случая става дума за Съюза на издателите, не за Съюза на журналистите. Някои хора ги объркаха и твърдяха, че председател на съюза трябва да бъде журналист. Има съюз на журналистите, където председател е задължително да бъде журналист. В съюза на издателите е нормално членовете на ръководните органи да бъдат издатели, които носят отговорност за изданията, за разпространението, за рекламата и за заплатите на всички служители. Такива бяха платформите и на всички, които участваха в това събрание. Нашата позиция и моята лична като председател на съюза е, че има място под слънцето за много издания . Най-важното е това да са сериозни, независими издания с ясна позиция, които да бъдат сериозни, в смисъл че казват винаги истината. За мен това е най-важният критерий. Един вестник или едно списание не трябва да се стреми на всяка цена към изключителни тиражи, към изключителен резултат само от гледна точка на това колко хора купуват вестника.

- Защо искахте да заемете поста на председател на Съюза на издателите в България?

- Искам да развия много неща.

- В посока пожълтяването на вестниците ли?

- Точно в обратната. Трябва да има разлика между това, което в европейските държави се нарича таблоид, и това, което в България се нарича жълт вестник. "Сън" е най-тиражният вестник в Англия. Издателят на вестник "Сън" е издател и на вестник "Таймс", който е безспорно един от двата или трите най-сериозни вестника във Великобритания. В тези вестници като "Сън", като "Билд", немският вестник, се пишат много неща за известните хора. Понякога са неприятни неща, но винаги са истина. Ако напишат нещо, което е невярно, клевета, веднага започват тежки съдебни дела за огромни суми. Това е основната част от моята платформа в Съюза на издателите. Вестниците трябва да пишат истината и само истината. Проблемът в България е, че много вестници – дали само за да качват тиражи или да изпълняват корпоративни поръчки, започнаха да пишат каквото им хрумне.

- Не каквото им хрумне. Каквото обслужва техните икономически или политически интереси.

- Може би понякога е и така.

- Как понякога? Ако не се отнася до Николета Лозанова, а до някой друг като вас, това е обслужване на икономически и политически интереси.

- Правят го много издания и с това трябва да се спре. Мога да говоря само за членовете на Съюза на издателите.

- Защо, не четете ли и други вестници?

- Такива вестници не чета.

- Защо не четете?

- Всеки има право да избира какво да чете. Аз чета сериозни издания.

- Как ще си изработите обективен критерий, ако не четете каква злоба, омраза, противопоставяне и дезинформация се сее от вестниците на Делян Пеевски, финансирани от Корпоративна търговска банка, ерго, Цветан Василев?

- Искам да чета само сериозни издания, които пишат истината. Дори и таблоиди, по-леки издания.

- Какво леко има в това да прочетеш абсолютна клевета за себе си?

- Не ме разбрахте. Таблоидите са леки издания в Европейския съюз. В България почти няма такива издания. Тези са жълти и пишат глупости и клевети. Въпросът, който ми задават – защо почнахте да бъдете съиздатели на "България днес", е именно защото аз смятам, че в България има място за един таблоид, който да бъде по-леко издание, който да не пише лъжи и клевети.

- Как поддържате равновесието между истината и сензацията?

- Би трябвало сензацията да е на второ място. Поне това е моето разбиране. Аз сериозно ще поставя това на обсъждане в Съюза на издателите. Всички наши членове трябва да отговарят на първо място на Етичния кодекс на Съюза на издателите и да гарантират истината. Даже ще помоля, ако това се приеме, всеки член на Съюза на издателите да подпише декларация, с която той отговаря за истинността в своите издания. Ако в неговите издания започнат да излизат неистини, той ще трябва да напусне Съюза на издателите.

- Хубаво. Ще го напусне и ще отиде в другия съюз – на Делян Пеевски, където се говорят неистини.

- Трябва да има съдебни решения, трябва да има имуществени санкции. Мисля, че трябва да се използва дори сегашното законодателство. Но като Съюз на издателите ние ще инициираме, ако е възможно, да се засилят тези санкции. Защото е възможно в някои случаи някои издания да преглътнат глобата, която ще получат от съда заради парите, които ще получат. Затова трябва да има много тежки санкции, когато се пишат лъжи.

- От две седмици обсъждам следния казус -прословутия в. "Всеки ден" всеки ден публикува снимката на парламента, оградена с пачки пари и отдолу пише – чрез есемес за 50 ст. отговорете на един въпрос и ще получавате едногодишното депутатско възнаграждение. Как като издател гледате на това уронване на престижа на първата институция?

- За мен такова нещо би могло да се случи само в едно българско жълто издание.

- Е, и?

- В такива случаи трябва да има санкции. Дори да не е голяма санкцията все още, това ще бъде знаково. Би трябвало читателите да оценяват, когато един вестник е осъден за измислици, за неверни неща, за унижаване достойнството на държавни институции.

- Давате ли си сметка, че сте влезли в страшна битка. Нарекоха ви как ли не, съчиниха какво ли не. Вижда се и участието на определени политически сили, незнайно защо – на ДСБ в лицето на Иван Костов. Той стана приносител на едно писмо на ваши съдружници, с които вие сте в съдебни спорове. Занесе го на главния прокурор, занесе го на Националната следствена служба и срещу вас сега се организират различни мероприятия, които могат да имат един или друг изход. Как ще анализирате това? Винаги когато има нещо подобно, винаги има някакъв интерес. Това не става от идеалистични подбуди.

- Такива битки за мен никога не са били проблем. Още от ранните години, когато се защитаваха принципите на свободата и демокрацията, аз бях от хората, които учредиха СДС. Правата на човека и демокрацията са били водещи при мен да съм срещу комунистическия режим. Когато реших да вляза в медиите, си дадох ясна сметка – четвъртата власт е важна, тя трябва да информира хората и да защитава свободата. Определено има хора, на които това няма да се хареса. Ние го знаехме много добре това с моя партньор Огнян Донев. От самото начало афиширахме нашата собственост. При нас има 100% прозрачност в медията. Не като някои медии, където отпред има едно българско дружество, едно чуждестранно, отзад офшорни фирми. Няма проблем да има офшорни фирми, и в "Кока-кола" има, въпросът е да се покаже обективно кой е собственикът. Трябва да се афишира собствеността. Ние сме го направили.
Към вашия въпрос – въобще не се изненадвам. Иван Костов живее със старото време. На него не му харесаха някои мои действия. Аз директно го бях атакувал на много места, че 4 години той имаше цялата власт в държавата – беше премиер, имаше абсолютно мнозинство в парламента, президент. И не отвори досиетата на ДС. Това беше основна платформа на СДС още от началото. Това беше и мой принцип – да се отворят досиетата, за да има пълна прозрачност. Аз внесох едно решение, когато бях народен представител през 1992 г., то се гласува в НС, мина на ръба с един глас и оттогава досиетата на ДС не са държавна тайна. Каквито и закони после да са гласували, те не са държавна тайна. Някои изпитват ужас, че истината за ДС ще излезе наяве.

- Защо Костов не го направи?

- Факт е, че той не го направи. Носят се всякакви слухове, но оттогава той е като мой смъртен враг и използва всичко да ме атакува по всички линии. Аз съм чул слухове, че той е учил в Ленинград, че е свързан с руското военно разузнаване, затова не излезе негово агентурно минало в България. Дали е така, не мога да го докажа. Всякакви слухове, факт е, че това е темата на нашия конфликт от началото. Той може да говори всичко друго, но това е за заблуда на противника. Той си живее със старата представа от времето на филчев, че може да възлага на прокуратурата политически поръчки. В момента няма такава възможност, той може да разнася всякакви глупави сигнали.

- В момента държавата концентрира своите средства – на държавно и на фирмено равнище, в малката Корпоративна търговска банка. Делян Пеевски – онзи, който издава вестниците, които сеят клеветата, омразата и противопоставянето и дезинформира хората, фактически е миропомазаният кредитополучател от тази банка и с тези пари той финансира своите клеветнически медии. Ерго, това става със съдействието на държавата. Не смятате ли, че трябва да вземете по-ясна и категорична позиция, или се въздържате, за да не влезете в конфликт с ГЕРБ?

- Постът на председател на Съюза на издателите за някои хора беше много важен, защото те се страхуват, че и като институция Съюзът ще постави въпроса защо държавните фирми държат техните пари в КТБ без конкурс. За 30 000 лв. се провеждат обществени поръчки, а тук става дума за стотици милиони. Съюзът на издателите е поставял този въпрос многократно. Логично е ние отново да го повдигнем, защото това поставя в неравностойно положение всички издатели. Защото едни издатели се кредитират изцяло с парите на държавните фирми чрез една банка, която е финансирала закупуването. Парите на държавните фирми се слагат на едно място. След това оттам се финансира купуването на медиите, поспете връщат кредитите със същите пари.

- Аз поисках от министър-председателя да възложи проверка да се проследят финансовите потоци: кой тегли тези кредити, с какви обезпечения, защото обезпеченията сигурно се повтарят, дали се обслужват тези кредити и кой финансира с реклами тези медии. Ще видите, че кръгът ще се затвори.

- Да, дали се обслужват, дали има разсрочване и дали са провизирани.

- Чакам втора среща с премиера. Ще го запитаме ли още веднъж на глас? Защото това са важните въпроси. Вие много добре знаете, че свобода без пари няма.

- Вие трябва да се обърнете към тези фирми и към министерствата, към които са тези фирми. Също така можете да попитате и министъра на финансите, който беше много принципен. Той беше застъпил твърдата позиция, че трябва да се спазват процедури.

- Вие ще запитате ли?

- Разбира се. Ето това предизвикатази истерична реакция. Защото в единия случай аз можех да говоря само като управител в нашите медии, сега, ако получа подкрепата на мнозинството в Съюза на издателите, ние ще можем да задаваме този въпрос. И това на някои хора не им харесва.
***
Таблоид – интересен, но не жълт

Пред "Станция Нова" на Нова телевизия:

•Моята категорична позиция е, че едно от най-важните неща в Съюза на издателите е да има ясна и категорична прозрачност на собствеността на всяко едно издание. Второто е, че членовете на Съюза на издателите трябва да говорят истината и винаги да имат проверени източници. Издание, което не пише истината, няма място в Съюза на издателите.
•Тези, които напуснаха съюза, съзнателно или не, подкрепят другия съюз, който се състои от медиите, които пишат лъжи и клевети. Сега те са уязвими, опитват се да кажат, че всички са маскари. Това е елементарна и манипулативна теза.
•Трябва да има равнопоставеност на всички издания. Убеден съм, че една част от тези, които напуснаха съюза емоционално, ще се върнат.
Вестниците не трябва да измислят лъжи, за да качват тиражи или да изпълняват политически и корпоративни поръчки. Напоследък тръгнаха с такава пропагандна машина, защото се страхуват, че няма да получат монопола, който искат.
•Има голяма разлика между това, което в България се нарича жълт вестник, и това, което е таблоид в Европейския съюз. Ние започнахме съвместно с Недялко Недялков издаването на вестник "България днес". Идеята ни е той да бъде истински таблоид по европейски принцип. Ще пишем интересни материали за футболисти, политици, звезди и обикновени хора. Никога няма да публикуваме лъжи и клевети.
***
Любомир Павлов е съсобствении u управител на "Медийна група България холдинг", ноято издава всекидневниците "Труд" и "24 часа", седмичниците "168 часа", "Седмичен Труд", "Всичко за семейството", списанията "Идеален дом", "Гео", "Съвременник", "За жената", "Хай клуб".
На 16.11.2011 г. е избран за председател на Съюза на издателите в България.

Стр. 16 – 17 

Водещ: Вчера беше тежък ден за Съюза на издателите в България. След драматично заседание вчера следобед собственикът на вестниците „Труд” и „24 часа” Любомир Павлов оглави СИБ. Той бе избран с 11 гласа За, трима Въздържал се и трима Против. Изборът му предизвика бурни спорове сред някои от членовете на съюза и издателите на печатни медии. В крайна сметка в. „Новинар” и Болкан медия груп напуснаха организацията с писмено заявление. Подобно намерение заявиха и издателите на „Стандарт”, „Тема” и „Банкер”. Преди половин година от СИБ излезе и в. „Дума”. Още за двете страни в напрежението сега ще видите в следващите интервюта, които направи вчера нашата колега Ирина Цонева с новоизбрания председател на съюза Любомир Павлов, със зам.-председателя на съюза Венелина Гочева и с един от напусналите този орган Валери Запрянов, главен редактор на сп. „Тема”.
Репортер: Г-н Павлов, днес бяхте избран за председател на СИБ. Какво с ваше участие ще се случи оттук нататък с този съюз?
Любомир Павлов: Аз искрено имам желание съюзът на издателите да се развива. Искам да благодаря на всички, които гласуваха за мен, както и на тези, които не гласуваха за мен. Съюзът на издателите трябва да се развива в една посока на свобода на словото, на демокрация и да се казва истината. Хората имат нужда от информация и да чуват истината.
Валери Запрянов: Аз смятам, че той не притежава необходимите качества да бъде председател на съюза на издателите. Според мен той няма кредит на доверие. Аз го казах. Кредит на доверие сред голяма част от обществото. В България човек може да си купи всичко. Може да си купи скъпа кола, може да си купи скъпи медии, може да си купи включително правосъдие, има и такива случаи, но не може да си купиш доверие.
Репортер: Много медии днеска излязоха със заглавия „Съюзът се разпада”. Вие на какво мнение сте?
Любомир Павлов: Тези, които са излезли със заглавия „Съюзът се разпада”, категорично мога да кажа са медии, които поддържат един друг съюз, който има само един издател, нека да не си кривим душата.
Венелина Гочева: Става дума за напускането на четири издателства от общо 23-ма членове на СИБ. Т.е. 18 члена в момента членуват в СИБ. Днес не беше важно кой точно ще бъде председател, а беше важно съюзът да оцелее. За мен е важно нашият бизнес, печатният бизнес да оцелее, в кризата това е особено сериозно, особено важно.
Валери Запрянов: Ние не сме против съюза. Ние сме срещу евентуалната фирмена политика, която ще провежда съюзът. Просто аз не мога да вярвам на Любомир Павлов, че той няма да използва съюза като тояга.
Любомир Павлов: Не знам какво разбират те под фирмено управление. Това е нормално да се гледа да се увеличават приходите, да се намаляват разходите. Това, за което аз винаги съм държал, е да пишем истината. Истината за мен е най-важното. Информацията на хората. И ще го докажа в съюза на издателите.
Валери Запрянов: Едно от основните правила е да не допускаме до членство в съюза издател на жълти медии. Сега Любомир Павлов е председател на съюза и притежател, съсобственик на жълт вестник, с чиито тираж той се хвали. Жълт вестник, който пише неистини, който пише лъжи, който пише сензации.
Любомир Павлов: Аз винаги ще бъда против да бъдат членове на съюза на издателите жълти издания, още повече както ги разбират жълти в България. Аз ще защитавам позицията и ще се обърнем и към правителството и към парламента да се засилят санкциите към вестници и печатни издания, които не казват истината. Искам да направя едно уточнение. В европейските държави има т.нар. таблоиди. Те се занимават със сензации, с известни личности, със спортисти, журналисти, звезди и с политици. Но те пишат само истината. Такива вестници някой ден ние може да приемем в съюза на издателите. Това ще бъде подложено на дискусия. Но издания, които не са подписали Етичния кодекс и които пишат лъжи никога в моя мандат няма да бъдат членове на съюза на издателите, доколкото зависи от мен.
Венелина Гочева: Смятам, че това, което се случи донякъде беше очаквано, донякъде е и нормално да има хора, които не са съгласни. Смятам, че все пак бъдещето ще покаже, че е добре да търсим обединение, защото всички колеги имат емоцията, хубавата емоция към това, което правят, към вестниците, към списанията. Днес да работиш в печата, да намираш реклама, да правиш разпространителски бизнес е изключително трудно. И аз наистина мисля, че разумът ще надделее и рано или късно колегите, които днес си казаха може би неистини, може би тежки истини ще осъзнаят, че заедно трябва да се борим за професията си.
Репортер: И накрая искам да ви попитам, от всичко, което прочетох, видях и се случваше през последните дни, ми се струва, вие ще кажете дали съм права, че беше важна за вас тази битка, днес я спечелихте, защо беше толкова важна?
Любомир Павлов: Защото трябва да има морал, справедливост и отговорност. Трябва да се поема отговорност. Наистина беше важно, защото някой трябваше да поеме това. Ние се борим да няма монопол в медиите. Не може да си заравяме главата в пясъка.