Олигархичните кръгове имат естествения рефлекс все повече да влияят на медите, за да защитават политическите и икономическите си придобивки, а свободата се е изродила в слободия, което създава истински вакуум в медиите. Ако концентрацията на медии е прекалено висока, а собствеността е концентрирана в олигархични структури, тогава демокрацията е застрашена, защото медиите са еликсирът на живота на модерната демокрация. Този извод направи посланикът на Германия Матиас Хьопфнер в унищожителен анализ на ситуацията с медиите, свободата на словото и демокрацията в България.
Той бе гост на проведената във вторник конференция "Свобода и многообразие на медиите. Къде е България?", организирана от фондация "Конрад Аденауер" и "ПанЕвропа – България".
Един от сериозните проблеми, които изтъкна Матиас Хьопнер и които са повдигани публично и от други западни посланици, е този за концентрацията на медии в едни и същи ръце и непрозрачността на медийната собственост.
Броят на медиите в България е впечатляващ, но при внимателно вглеждане могат да се открият тенденции, които не са толкова положителни и създават загриженост. Собствеността в медийните компании е в ръцете на няколко души, често пъти тя е непрозрачна, затова в България има само привидно разнообразие на медиите, отбеляза Хьопфнер.
Той посочи, че малцина медийни магнати в България имат възможността да влияят на общественото мнение. Нещо повече – "от тяхното влияние не могат да избягат дори президентът, правителството и парламентът”.
"От време на време чуваме как някои вестници са купени от личности, за които се питаме откъде имат пари за това”, отбеляза Хьопфнер описа тези лица като "държава в държавата”.
"Оркестрирани" скандали в едни и същи медии
Говорейки за натиска върху медиите, той заяви, че някои от механизмите на този натиск са добре познати.
"Едно обаждане от политик тук, обаждане на рекламодател там, и неудобните теми минават на заден план.”
Някои медии в България симулират медийна свобода, търпят натиск, има порочна практика на натиск в журналистическата им дейност. Това е знак, че системата не работи, а успоредно съществува и сериозна автоцензура, продължи посланикът, обръщайки внимание и върху съдържанието на медиите.
Водещо място заемат определени скандали, а други се подминават, и то в определени медии, част от една и съща медийна група, редовно оркестрирани "отгоре", а отделният журналист не може да влияе на процеса, продължи посланикът.
Рекламните материали не са разделени от редакционното съдържание
87% от анкетираните в едно скорошно изследване за България смятат, че оказваното влияние върху съдържанието на медийните материали е обичайна практика. Посланик Хьопфнер напомни за практиката на платените публикации и за оплакването на по-малките партии, чиито членове са притискани да си плащат за всяко интервю. Някои частни компании предпочитат рекламата за тях да е под формата на статии и това се прави, макар, че публиката в случая е подведена.
Подобна практика – неразделянето на рекламните материали от редакционното съдържание – е забранена в Германия, подчерта Хьопфнер и предложи това да бъде въведено и в България.
Той коментира и критиките, прозвучали напоследък от някои депутати към работата на обществените медии БНТ и БНР и регулатора СЕМ. "Не е чудно, че в класацията на "Репортери без граници" свободата на словото в България от 2007 г. постоянно се влошава", посочи посланикът.
България е слязла в класацията за медийна свобода в проучване на "Репортери без граници" от 37-о място през 2007 г., когато е приета в ЕС, на 87-о място днес от изследвани 187 държави. С този резултат България се нарежда на последно място в страните от ЕС, отбеляза Матиас Хьопфнер.
Ролята на държавата, офшорната собственост и мерки срещу концентрацията
При така очерталата се непрогледна тъма в българската медийна среда немският посланик посочи "светлина в тунела" – пробуждащото се гражданско общество покрай протестите, започнали срещу избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС и преминали в антиправителствени.
"Свободата и плурализмът на медиите е основно право на всеки гражданин на Европейския съюз", заяви той и припомни, че всяка страна се е задължила да осигури необходимото пространство за развитието на медиите.
Всяка страна членка на ЕС е поела ангажимента да гарантира свободно медийно пространство. Младите хора, които протестират, настояват и за пълна и качествена информация, което е право на всеки човек. Въпросът ми е: какво може да се направи и от кого, за да се подобри ситуацията при медиите и отговорът ми е – държавата, подчерта Хьопфнер. Веднага след това отбеляза, че държавата не може да играе неограничена роля, а трябва да приложи основни правила срещу концентрацията на собственост и такива за прозрачност, изтъкна посланикът.
Той посочи, че в Германия има Комисия за разследване на концентрацията на собственост на медиите, която съществува от 1997 г. Посланикът предложи да бъде създадена подобна структура и у нас, като Германия е готова да сподели опита си.
В Германия веднъж на всеки 6 месеца има правилото да се публикува собствеността в медиите, видът и размерът на участието на всеки съдружник, както и промените вътре в нея, продължи посланикът. Разбира се, по принцип може да се работи с подставени лица и с офшорни субекти, но в моята страна това е забранено, каза посланикът.
В България такава практика би била похвална, добави Хьопфнер и уточни, че Германия е готова да сподели своя опит.
Според него наред с държавата основната отговорност носят журналистите и гражданското общество. "Саморегулирането от страна на журналистическата гилдия още не работи добре”, отбеляза посланикът, говорейки за честите нарушения на Етичния кодкес. Той заяви, че тези практики могат да бъдат премахнати, ако журналистите поемат инициативата и вземат трудни решения. "Много е важно нито един журналист да не остава сам в това решение”, каза още Хьопфнер.
Визирайки стотиците милиони по европейски програми, които чрез българското правителство се излизват в български медии, посланикът настоя Еврокомисията да помисли как да подобри прозрачността на този процес.
"Смятам за свое задължение да посочвам проблемите, но не с нравоучителен тон, а като човек, който работи в България", каза той.
Матиас Хьопфнер заяви, че упреците за намеса във вътрешните работи на България към някои посланици са неуместни, защото в ЕС почти няма вътрешни работи, "като изключим решенията за връчването на някой ордени”.
Тази му реплика, посрещната със спонтанни аплодисменти на част от присъстващите в залата, съдържа огромна доза ирония, индиректно насочена към сегашното правителство и Министерството на външните работи, което преди месец отказа да награди с орден "Стара планина” френския посланик Филип Отие при отпътуването му от България.
Решението на МВнР бе вид "наказание” срещу дипломата, след като той и Матиас Хьопфнер написаха безпрецедентно отворено писмо, в което призоваха управляващите да се вслушат в протестите и искането за оставка на правителството, както и България да скъса с олигархичния модел на управление. Писмото им бе порицано от представители на БСП и "Атака" като намеса във вътрешните работи на България.
Лозанов: Политиции и бизнесмени участват в разпределянето на медийната собственост
Председателят на СЕМ доц. Георги Лозанов изрази мнение, че "има недоразумение в българските политици – те си мислят, че като спечелят изборите, това им дава право да се разпореждат и с медиите, мислят си, че те дават парите за медиите“.
Според него не може парламентът да разпределя парите на обществените медии и по някакъв начин да се намесва в тяхната работа. Има проста технологична формула за свобода на словото – тя се определя по това кой ти казва какво да кажеш, посочи Лозанов и обясни своето разбиране. Ако някой друг, освен теб, ти казва какво да кажеш, поне да може да се напише кой го казва.
Към СЕМ имаше известна парламентарна критика, но когато тя идва от политици, се обезсмисля и се превръща в нещо обратно, не води до резултат, а увеличава усещането за ограничения и липса на свобода, напомни Лозанов разразилата се и поддържана от БСП парламентарна дискусия за "кухите“, според тях доклади на СЕМ и "неконтролируемите" харчове на обществените медии.
Доц. Лозанов смята още, че собствеността на медиите е едно, а начинът, по който се финансират – друго.
"Има капитали, които се движат и източниците на тези капитали не са за подценяване“, каза Георги Лозанов.
Ще чакаме парламент с авторитет, който да направи законова промяна по отношение на монополите в медиите и концентрацията на собствеността, поясни председателят на СЕМ. Трябват и сериозни регламенти в отношенията между журналистите и собствениците на медии, добави той.
И политиците, и бизнесът трябва да се пазят от медиите – сега всеки като че ли гледа да участва в разпределението на собствеността в тях, завърши Лозанов, без да посочва никакви имена.
Председателят на СЕМ обаче отчете и положителни тенденции. В България медиите имат чувствителност за собствените си проблеми и за своята независимост, което намирам за позитивен факт, заяви той.
Има и позитивно развитие, свързано с реакцията на медиите към протестите в София през зимата и сега. Тогава, до зимата, като че ли протестите бяха запазена марка в Интернет, но оттогава насам те заеха пространство и в традиционните медии, поясни той. Ако следваме класацията на "Репортери без граници" то ситуацията в българските медии от зимата трябва да доведе до промяна в нея, смята Лозанов.
Бедров: Как ще говорим за медии без Пеевски
По думите на журналиста Иван Бедров пък трите вълни на протести у нас са спомогнали някои медийни табута да паднат.
"Когато говорим за медии, не знам дали сте видели големият балон пред парламента. На него пише "Кой предложи Пеевски?“. Къде е Пеевски, всъщност, не можем да говорим за медии без него“, отбеляза Иван Бедров.
Той допълни, че споменаването на името на медийния магнат и депутат от ДПС е едното табу, което вече е изчезнало. "Името му се споменава, а колегите от големите телевизии не спират да задават въпроси за него“, допълни Бедров.
Той засегна и проблема с превърналия се в само формален Етичен кодекс на медиите. "Колко от вас, които сте тук, сте видели как се дават пари на протестиращи и защо тази информация се тиражира? После политиците твърдят, че протестите са купени и на въпрос "откъде знаете“, те отговарят "от вестниците“, каза още Иван Бедров, обръщайки се към присъстващите в залата медийни шефове, редактори, журналисти и гости.
Защо, при все, че сме се подписали под текст, че няма да изтъкваме етническата принадлежност, тогава, когато тя не е свързана с новината, в медиите има заглавия "Циганин уби баба“, а няма сходни материали с "Българин в такси уби 15 души на спирка“, попита още журналистът.
Той припомни и скорошния случай, когато вестници публикуваха на първата си страница снимката на 14-годишно момиче с нож в челото.
Според издатели проблем със собствеността имали сайтовете
Думите му станаха причина издателят на "Труд" и "24 часа" Венелина Гочева да вземе думата и със съжаление да обясни, че Етичният кодекс не работи. Обяснявайки как тя е един от авторите му, бившата главна редакторка на "24 часа" се оправда, че още преди седем години при написването му "някои медии не подписаха“.
Без да уточнява за кого става дума, Гочева заяви, че "няколко души си присвояват правото да говорят от името на всички български медии“.
Тя покани германския посланик на "друга дискусия“, за да се убеди, че "не е 100 процента прав“. "Заповядайте на заседанието на нашия съюз на издателите, за да видите как се вземат решенията“, каза още Гочева.
Инициативата й "собствена" дискусия, различна от провеждащата се, бе подета и от бившия шеф на новините ТВ7 и настоящ член на борда на директорите на медията Жени Павлова. Тя даже предложи Хьопфнер да присъства на заседание на АБРО, където членува ТВ7.
Венелина Гочева повдигна въпроса за собствеността на онлайн медиите, а сериозен проблем в това видя и Валери Запрянов (издател на сп. "Тема" и вестник "Преса"), който е председател на създадения преди две години издателски съюз, в който влязоха печатните медии на Делян Пеевски.
Според него проблемът с неясната собственост на медиите у нас, всъщност засяга интернет-медиите. Мнението му защити и Гочева, която коментира: "Ето, ние не знаем кой стои зад един или друг сайт. Защо това е така?“
В изясняването на проблемите с медийната среда у нас се включи и настоящият издател на в. "Репортер" Петьо Блъсков, който през 1997 г. продаде вестниците "24 часа" и "168 часа" на немската компания ВАЦ, а преди няколко години продаде "Монитор" и "Телеграф" на Ирена Кръстева.
"През 97-ма германският концерн ВАЦ превзе българската преса и внесе един бацил на блюдолизничество“, заключи той, обвинявайки за всички беди в медиите у нас именно тях.
