www.aej-bulgaria.org I 02.03.2015г.

Deutsche Welle набира кандидатури за конкурс посветен на онлайн активизма – Best of Online Activism, който подкрепя свободата на изразяване и човешките права в интернет пространството.

Приемат се номинации от онлайн журналисти и блогъри, които пишат на един от следните езици: арабски, бенгалски, китайски, английски, френски, немски, хинди, циспански турски и др. Победителите ще бъдат обявени на 3 май. Те ще бъдат поканени да приемат своите награди по време на Deutsche Welle Global Media Forum (22-24 юни) в Бон, Германия.

Крайният срок за участие изтича на 12 март. Повече информация за конкурса ще намерите тук.

 

Оригинална публикация

Тема: Свободата на медиите
Гост: Иван Бедров, журналист

Водещ:Иван Бедров ще влезе в студиото. Колега журналист, който има какво да коментира свързано и с Дойче веле и не само. Вчера посланикът на Германия у нас постави изключително остро, струва ми се, въпроси за ситуацията с българските медии. Един призив дори имаше, да се отговори на въпроса кой държи българските медии. Дали подставени лица и офшорни субекти не го правят, даде пример с Германия, че там това е забранено и недопустимо, а медиите в България симулират свобода, търпят натиск, има сериозна автоцензура, казва той.
Водеща:И поканихме Иван Бедров, защото е присъствал на тази дискусия.
Водещ:Добро утро.
Водеща:Отблизо със сериозно участие, след малко ще разясним точно какви въпроси си поставил и ти, а от вчера има и новина около Иван Бедров и неговия колега от Дойче веле, всъщност бивши колеги Еми Барух, че сте поканени отново да работите за Дойче веле, така ли е?
Иван Бедров: Ами да, за да приключи тази тема, да, имаме разговори. Те се извиниха и публично вчера за целия този конфуз, имаме разговори.
Водеща:Но всъщност конфуз ли нарекоха ситуацията, в която получават писмо от Цветан Василев, след което вие сте отстранени.
Иван Бедров: Аз не успях да присъствам на тази пресконференция. Обяснението, което аз получих е, че има някакво огромно объркване и получихме извинение.
Водещ:При тях? Катарзис са преживели може би. Само да кажем за зрителите, че имаше заради публикации коментарни на Иван и на Еми Барух, официално писмо от Коорпоративна търговска банка, в което те са се оплакали за начина, по който присъстват в техните публикации. Стана скандал, бяха временно отстранени, сега разбираме, че сте поканени отново да работите, те са си проверили фактите дали сте били прави или не.
Водеща:Как двете теми от темата с Дойче веле и вчерашната тема, която разисквахте с немския посланик и не само са свързани?
Иван Бедров: Ами и двете събития бяха в една зала. Аз присъствах само на първото.
Водеща:Само физически ли бяха ситуирани в една зала?
Иван Бедров: Ами не, наистина тази тема не, сега като Лютви Местан с кой предложи Пеевски ще ме натискате, някакси. Да, приключи темата, получихме извинение, казаха още веднъж, и разговори.
Водещ:Тя показателна ли е за всичко останало, за което ни алармира Матиас Хьопфнер, немският посланик?
Иван Бедров: Ами посланикът на Германия всъщност каза всичко това, което ние знаем. Човекът си е направил труда да го събере, просто да го синтезира, и го каза хубаво и впечатлително. Доколкото знам днес тази реч ще бъде разпространена като текст, така че ще бъде доста интересно, който иска да я публикува да я прочете. Това че има неясна собственост, това че има оркестрирани сценарии, както каза той и макар и формално някои медии да нямат нищо общо помежду си ние виждаме как едни и същи измислици се появяват абсолютно дума по дума еднакви на много места. Това ние си го знаем и затова всъщност аз си позволих да задам провокативния въпрос „добре ние какво обсъждаме без човекът, чието име е изписано пред парламента на един голям балон”. И всъщност всички говорят, че той има някакво влияние в медиите, нали аз не знам, за първи и последен път съм го виждал когато носеше чантата на царя 2001 година в нощта на изборите.
Водеща:Той беше част от движението.
Иван Бедров: Да, ама, да носеше чантата му след него. Ама той ли е не е ли той, нали всъщност голяма част от колегите казват, че работят за него, други казват, че не работят, ами да назоваваме нещата с истинските им имена, нали това е.
Водеща:Кой, какво трябва да направи, за да стане ясно медиите чия собственост са, дали някои медии са собственост на хора, зад които стоят неясни интереси и финанси.
Водещ:Или много ясни, необявени.
Иван Бедров: Кой, какво да го разделим на кой. Първо ние, журналистите, всъщност наша е отговорността. Ако повечето от нас се съгласяват да нарушават правилата на професията всекидневно тогава всичко това, което го имаме ще продължи сигурно много дълго.
Водеща: И какво да участват в манипулациите и пропагандата, за която говори немския посланик.
Иван Бедров: Да, и ако, не, не за която говори немският посланик, която виждаме всеки ден ние. Той само ни припомни. Тогава от 34 място се преместихме на 87 в класацията на Репортери без граници, догодина може, не догодина…
Водеща:По свобода на словото така нареченото.
Иван Бедров: Да, свобода на медиите, може да сме на 187, нали няма никакъв проблем, това е посоката, т.е. всеки от нас, затова много е важно да си припомним какво си обещахме преди десетина години, когато нали помните колко тържествено беше подписан етичният кодекс на българските медии в един хотел, светкавици, букети, главни редактори, издатели и т.н., беше много тържествено. И почти 10 години по-късно, не помня точно датата, всъщност нека да го…, ние не спазваме, ние имам предвид масата колеги.
Водещ:Дълбоко лицемерие ли е това, всички сме насяно за какво става въпрос.
Водеща:Или страх?
Иван Бедров: Въпрос на личен избор, според мен. Нека само да припомня, и обещахме да пазим личното достойнство, примерно, не помня дали е така формулирано, преди няколко седмици едно 14-годишно момиче, мисля, че от Плевен беше, което беше наръгано с нож в главата. Тази снимка се появи на, не мога да ги изброя на колко първи страници. И когато вчера припомних този случай всъщност издатели, главни редактори на тези вестници, казаха, „да, да, много лошо, че не се случи етичният кодекс”. Нали всеки носи лична отговорност, то не е нещо във въздуха.
Водещ:Друг въпрос, трябва ли да се направи някакво разследване или някой да прояви любопитство от страна на Народното събрание например, каква е собствеността, има ли скрита собственост, има ли офшорки, има ли подставени лица, нещо което и посланикът каза, в Германия веднъж на всеки 6 месеца се публикува собствеността, вида и размера на участието на всеки съдружник, промените. Разбира се, по принцип може да се работи с подставени лица и с офшорни субекти, но в моята страна това е забранено, казва той.
Иван Бедров: Това не е проблем според мен само на медиите, това е проблем изцяло на бизнес средата в България. Всъщност ние в някой друг сектор вероятно имаме същата картина, нали и там има подставени лица, и там има някакви офшорки, които минават през още три офшорки и не знаем какво, а всъщност ние знаем кой кой е до голяма степен, но черно на бяло не е ясно и всъщност става дума за нормална бизнес среда, прозрачна, в която е ясно къде отиват парите, ясно е кои са субектите и има работещи институции, защото има комисия за защита на конкуренцията в България.
Водеща:Ще бъде ли чут немският посланик, пак се връщам към новината от вчера, защото критиката му и анализът му е безпрецедентен, и когато говорим за българските медии нашите зрители трябва да знаят, че този разговор засяга тях, не нас журналистите, засяга и тях със страшна сила.
Иван Бедров: Да, всички нас като граждани, защото всъщност правото да получаваш свободна и обективна донякъде информация е основно право в демокрацията и всъщност гражданите са лишени от това право до голяма степен.
Водеща:Ще бъде ли чут посланикът например от парламента, както казва Виктор, защото си спомням, че при предишна негова проява, малко след предложението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС той и неговият колега- френският посланик, който си тръгна без орден, както добре знаем, санкциониран от външно ни министерство, говори за подобни неща в по-синтезиран и кратък вариант. Тогава защо хората протестират, ние подкрепяме протестиращите, казаха двамата посланици, след това обаче бяха заклеймени като че ли от управляващите с думите „ Не на (..) във вътрешните работи”.
Иван Бедров: Понеже ти попита в началото парламентът ще чуе ли. Кой парламент, този парламент?
Водеща:Този.
Иван Бедров: Е какво очакваме от него, този парламент зависи от една група хора, които не се знае на чии разноски ходят в Брюксел, след това заплашват медиите, ако се позаинтересуват какво е станало в онзи ресторант. По същия начин, по който заплашваха, когато се позаинтересувахме какво е станало в самолета на Луфт Ханза преди няколко години. Преди това председателят на този парламент изпрати едно писмо, в което размаха пръст и каза „абе вие, нали, по-добре не така”. Какво да очакваме от този парламент?
Водеща:Ето го и плавният преход към следваща тема. Благодаря ти Иване. Големият въпрос Иван току що го повдигна. На чии разноски и колко е струвало посещението на 22 народни представители, предполага се, защото не се дава информация, от парламентарната група на Атака в Брюксел.  

Mediapool.bg I Полина ПАУНОВА, Красен НИКОЛОВ I 22.09.2013

Твърденията на проправителствената медийна пропаганда, че антиправителствените граждански протести срещу задкулисния модел на управление са организирани, дирижирани и дори "платени" от Джордж Сорос и кръга "Капитал", са залегнали в писмото на Корпоративна търговска банка (КТБ) до Дойче веле, довело до отстраняване на двама от българските кореспонденти на сайта и до промяна в съдържанието му.

Писмото, с което Mediapool разполага, е подписано от Орлин Русев – председател на УС и изпълнителен директор на КТБ и Илиан Зафиров – член на УС и изпълнителен директор на КТБ. В него се твърди, че срещу банката се води "кампания" чрез публикациите на Еми Барух, Иван Бедров и други автори.

Освен това се посочва, че Цветан Василев няма медии, не е свързан с медийната група на Ирена Кръстева, а тя само е негов "корпоративен клиент". Журналистите Еми Барух и Иван Бедров пък използвали "международния имидж" на Дойче веле, за да "упражняват натиск" върху КТБ и да "уронват репутацията на една финансова институция с над 20-годишна история на иновативни и устойчиви практики и отговорно отношение към българското общество и бизнес".

Други "грехове“, приписани на Еми Барух и Иван Бедров в писмото на КТБ, са, че били свързани с Иво Прокопиев и кръга "Капитал", както и с "неправителствени организации, които се финансират от Джордж Сорос".

Редакцията на Дойче веле е предупредена да вземе "необходимите мерки да прекратите тази неуместна кампания". "Това е в наш взаимен интерес, защото по този начин ще се предотврати предаването на случая на съответните национални и европейски институции", се казва в текста.

Най-странното е, че цялата тази "аргументация“, която най-общо може да се обрисува като теория на световната конспирация, е накарала авторитетна медия като Дойче веле, да реагира по начина, по който КТБ желае.

Преди десетина дни стана известно, че Дойче веле прекратява отношенията с българските си коментатори Еми Барух и Иван Бедров, но в отговор на запитвания германската държавна медия отказваше да посочи причина за взетото решение. Както заяви тогава шефът на отдел "Комуникации" в Дойче веле д-р Йохане Хофман, от "българска страна е пристигнало писмо", но повече подробности не бяха съобщени.

Пак тогава на въпрос на Mediapool до КТБ дали банката е изпращала писмо до медията, председателят на Надзорния съвет Цветан Василев отговори писмено, че няма да става говорител на Дойче веле. На последвало питане да потвърди или отрече за подобна кореспонденция, Василев отговори, че ще направи изявление по темата, което и до днес не е е станало.

В събота Дойче веле съобщи официално, че в писмото е "отправена критиката, че публикациите на Българската редакция по адрес на председателя на Надзорния съвет на КТБ Цветан Василев са били едностранчиви“. "Дойче веле подробно провери тези упреци и установи, че по същество те не са основателни… Независимо от това внимателната проверка на публикациите на Българската редакция установи, че горепосочените автори многократно са нарушили журналистическите стандарти на Дойче веле, например: стриктното разделяне на мнение от информация или пък подкрепянето на твърдения с доказуем фактически материал. В резултат от това ДВ реши да прекрати сътрудничеството с двамата кореспонденти", се посочваше в публикацията.

"Кампанията" и "натискът" спрямо КТБ

За да защитят тезата си за "кампания" и "натиск" от страна на двамата коментатори, от КТБ изпращат на Дойче веле приложение от 13 преведени на немски статии от началото на годината досега, в които се споменава за връзките между Цветан Василев и медийната група на Ирена Кръстева, в която официално депутатът от ДПС Делян Пеевски участие няма, но на практика ръководи и има кабинет там.

"За съжаление, когато една световно призната медия, която се обявява за свобода на словото и свободна журналистика, неусетно се превръща в средство за систематично и целенасочено охулване на отделни личности и институции с цел разчистване на сметки от личен и бизнес характер", пишат от КТБ до Дойче Веле по повод упоменатите в различни публикации връзки между КТБ и медийната империя на Ирена Кръстева.

Цитирани са пасажи от публикации, като от КТБ посочват, че в тях без всякакви доказателства и източници "се твърди, че Корпоративна търговска банка АД контролира медии; се употребява изразът "медийната фирма Василев, Кръстева, Пеевски и ко“ като олицетворение на една злонамерена медийна група, която обслужва частни фирмени интереси; се изразява презрително отношение към г-н Цветан Василев, като се твърди, че той упражнява негативно влияние върху цялостния политически живот на страната".

"Отхвърляме категорично тези и други подобни твърдения. За нас те са знак за арогантност, непрофесионализъм и намерение за дискредитиране на една оклеветена личност", пишат още от КТБ.

Факти?

За да придадат тежест на тезата си, че става дума да "тенденциозни публикации", от Корпоративна банка привеждат следните "факти".

Така например като "факт" се посочва това, че "клеветническата кампания срещу доброто име и репутация на кредитната институция и председателя на Надзорния съвет се дирижира от кръгове около медийната група "Капитал".

Германската държавна медия обаче отдавна е в партньорски отношения с изданията на "Икономедиа" и нерядко цитира нейни автори и публикации като меродавен източник на информации, разследвания и коментари, именно защото са базирани изключително на факти, при това проверими.

Друго твърдение, което КТБ привежда като "факт" е, че "медийната група "Капитал“ обхваща фирми и медии на г-н Иво Прокопиев – български бизнесмен със сериозни финансови затруднения и огромни дългове към банки, юридически и физически лица". Така описаното задлъжняло състояние на Иво Прокопиев не е факт, поне според официалните отчети на дружествата му. Но дори и да е "факт", не е ясно каква е причинно-следствената връзка между този "факт" и "клеветническата кампания" срещу КТБ. По тази логика следва, че всеки задлъжнял бизнесмен в България води "кампания" срещу КТБ.

Още по-"непоклатима" е логиката на следващия "факт", приведен в писмото: "Кръгът Капитал е свързан с мрежа от неправителствени организации, които се финансират от организации като Отворено общество на Джордж Сорос".

Защо организациите на Сорос по дефиниция са срещу КТБ, не се изяснява. Но пък като допълнително утежняващо "доказателство" срещу журналистите Еми Барух и Иван Бедров се посочва това, че са работили в издания или организации, свързани с "Капитал" и Джордж Сорос.

Цитати на Цветан Василев

За да звучат още по-убедително, от КТБ са избрали и да цитират интервюта на Цветан Василев пред вестник "Труд" и несъществуващия вече "Пари", в които той твърди, че не финансира "никакви медии".

Удобно пропуснати са други изявления и интервюта на г-н Василев, като това пред списание "Leaders magazine" в края на 2011 година, в което той уверено твърди, че "управлява медии".

"В момента сме изправени пред предизвикателства, инвестирайки в медийния сектор, включително негативното отражение на банковата криза, конкуренцията между традиционни и електронни медии…; социалната и политическа чувствителност на инвестициите, които стават по-гъвкави по време на криза. И накрая, успехът е резултат от съчетание на интелигентни решения.

(…) Всяко социално-икономическо несъгласие се отразява върху медиите. От една страна, аз вярвам, че това е позитивен механизъм, тъй като медиите са начинът за разрушаване на старите догми, които са доминирали от векове в конфликт, не в унисон със съвременното развитие. Ако тази хармония може да бъде постигната чрез някоя от медиите, които аз управлявам, положителните икономически резултати ще последват", твърди Василев във въпросното интервю.

Връзките на КТБ с медиите на Ирена Кръстева

За непредубедения наблюдател вероятно е крайно непонятно защо се води цялата тази полемика и не може ли просто да се надникне в съответните регистри и да се види коя медия чия собственост е. За това приканват и КТБ в писмото си до Дойче веле.

И тук е големият проблем, защото по-голямата част от българските медии са с непрозрачна собственост. В регистрите пише едно, но обикновено чрез комбинация от подставени лица, фирми, фондове, адвокатски кантори и пр., някои от които с офшорна регистрация, реалните собственици се губят.

Именно поради тази причина редица европейски посланици и представители на ЕК, както и посланиците на САЩ, са давали гласност на този тревожен феномен. Липсата на прозрачност в медийната собственост, съчетана със слаби и неефективни регулаторни органи, крие и наличието на концентрация на медийна собственост в едни и същи ръце.

Извън официалното признание от първо лице на Цветан Василев, че "управлява медии" и факта, че преди месец лидерът на БСП Сергей Станишев очерта като "олигархичен кръг" КТБ "и медиите, свързани с нея", има и още доказателства за обвързаността между изданията и банката.

Проучване на сайта "Биволъ" показва, че основната връзка на КТБ с медиите, управлявани от Ирена Кръстева, е чрез фирмата "Вивес" АД, която е съсобственик в новия мол "Странд" в Бургас. Търговският център е построен изцяло със заем от КТБ и ипотекиран там. Представител на тази фирма и член на борда на директорите е Венета Николова. Тя е също така в борда на "Странд Бургас" АД, дружеството управляващо мола.

Свързаността на "Вивес" и КТБ е трудно да се отрече, пише "Биволъ". Мажоритарният акционер във "Вивес" е Александър Цветков. До края на 2011 г. той е собственик и управител на "Кемира" ЕООД. В момента "Кемира" е собственост на "Хедж инвестмънт България", в която акционери са Бисер Лазов и КТБ, заедно с офшорката "И Еф Ви Интернешънал файнаншъл", представлявана от същата Венета Николова.

Миноритарният акционер на "Вивес" е Бисер Лазов, който е в борда на директорите на "Бромак финанс", собственост на "Бромак ЕООД". Последната фирма е еднолична собственост на банкера Цветан Василев и чрез нея той държи контролния пакет акции на КТБ. Самото дружество "Вивес" АД притежава 69218 акции в капитала на КТБ.

Ирена Кръстева, майката на Делян Пеевски, купи вестниците "Монитор", "Телеграф" и "Политика" в края на юли 2007 г. чрез "Нова българска медийна група". Малко по-късно акции в дружеството записват "Балканска медийна компания", собственост на Ирена Кръстева и "Вивес" ЕАД, всяка по 50%.

До края на 2007 г. "Вивес" ЕАД има едноличен собственик – Венета Николова. Тя влиза и в борда на "Нова българска медийна група холдинг" АД, където остава до 16 октомври 2008.

В края на декември 2008 г. акциите на "Вивес" АД в медийната група са вече собственост на "Технологичен център – Институт по микроелектроника" (ТЦ – ИМЕ). Към този момент това дружество притежава 24% от капитала на КТБ, сочи регистърът Булстат, цитиран от "Биволь".

Към момента на покупката на вестниците собственици на ТЦ-ИМЕ са "Бромак" ЕООД на Цветан Василев с 49% от акциите и "Кен трейд" с 51%. "Кен трейд" обаче също е собственост на "Бромак".

През 2009 Mediapool публикува собствено проучване, което показва, че през 2006 г. БНБ издава разрешение на ТЦ-ИМЕ да придобие 29.06% от капитала на Корпоративна търговска банка, а заедно със свързаното с нея дружество "Бромак" ЕООД – 98.41% от капитала на банката. Така КТБ чрез свързаната с нея фирма ТЦ-ИМЕ е съдружник на Кръстева, когато тя купува печатните медии, контролирани тогава от Петьо Блъсков.

В периода 2007 – 2009 Цветан Василев и Ирена Кръстева не крият особено общите си интереси. Двамата, например, съвсем публично са в борда на "Обединени български вестници" АД, създадена за приватизацията на "ИПК Родина". Няколко дни преди изборите през юли 2009 г. Цветан Василев решава публично да я прекъсне. На 19 юни 2009 той излиза от борда на "Обединени български вестници" АД, а на негово място влиза ТЦ-ИМЕ.

Към момента на горепосочените събития акциите на "Бромак" ЕООД в ТЦ-ИМЕ вече са прехвърлени на офшорката "И Еф Ви интернешънал файнаншъл", представлявана от Венета Николова.

Междувременно Кръстева вече е станала едноличен собственик на "Нова българска медийна група" холдинг. На 13 март 2009 тя изкупува всички акции на ТЦ-ИМЕ и връзката към Василев е скъсана.

В заключение

Дойче веле остана единствената чуждестранна медиа с българска секция, след като Радио Свободна Европа, Би Би Си и Радио Франс Ентернасионал последователно закриха своите. В условията на все по-ограничена медийна свобода и монополен медиен пазар в България, за които свидетелстват и международните класации на авторитетни медийни организации, българската секция на Дойче веле си спечели авторитета на прозорец за независимата журналистика.

Без съмнение правилата на редакционната политика, следвани от Дойче веле, са безусловно важни и никой не оспорва правото на медията да има изисквания към своите автори. Но от съдържанието на писмото, изпратено от КТБ, и от реакцията на Дойче веле, остава впечатление за друг вид натиск, надхвърлящ чисто "уставните" редакционни "стандарти".

Оригинална публикация 

в. Класа | 05.05.2011

 

Европейската федерация на журналистите (EFJ) и Международната федерация на журналистите (IFJ) изразиха своята загриженост във връзка с процесите на преструктуриране и съкращаване, които се провеждат в по-големите обществени медии в Европа .
"В рамките на няколко седмици бе съобщено, че трите големи международни обществени медии в Европа, BBC World Service, RFI-France 24 и Deutsche Welle, ще предприемат преструктуриране на техните дейности и се очаква да съкратят стотици журналисти . Това е изключително неприятна новина, както за обществеността, така и за всички колеги от гилдията, които са застрашени да останат без работа", заяви президентът на EFJ Арне Кьониг.
BBC World Service обяви наскоро, че прекратява излъчванията на няколко езика както и излъчването на средни вълни за Европа, като част от кризисния план на корпорацията заради ограниченията на бюджета.
Radio France Internationale и France 24 пък оповестиха решението си за сливане на редакциите на двете медии, което неизбежно ще доведе до съкращението на близо 120 журналисти и ще повлияе чувствително на качеството и разнообразието на производството на новини.
Германското обществено радио "Дойче веле" също спря предавателите на средни вълни в рамките на "Програмата за реформи 2010-2013 г." и префокусиране върху развитието на медията в онлайн средата.
По думите на президента на EFJ Арне Кьониг, хората се нуждаят от независима и плуралистична информация за всичко, което се случва както по света , така и в отделните страни , а международните тв и радиооператори, които са изградени на основата на силните обществени ценности в дейността си и независимата журналистика, трябва да обезпечат производството на информация в интерес на обществените очаквания.
От Европейската федерация на журналистите призовават членовете на професионалните организации във Великобритания, Франция и Германия да отстояват качеството на предоставяните услуги от обществените медии, а така също призовават компетентните регулаторни институции да гарантират интересите на журналистите и правото на гражданите да бъдат информирани.

Стр. 15

Оригинална публикация