www.dariknews.bg | 09.11.2013 

Генералният директор на БТА Максим Минчев откри в Регионалния исторически музей в Плевен изложбата „Родени свободни", която повече от година обикаля страната и чужбина с голям успех.
„Родени свободни" е една уникална изложба, защото повече от 150 години никой не се беше сетил да извади накуп архивите на българския Възрожденски печат", каза Максим Минчев.
„Съвсем случайно преди две години в Козлодуй на кораба „Радецки", който е захвърлен в момента в едно пустеещо място в пристанището и у него вече няма нищо свързано с подвига на Ботев и неговата чета, под един стъклен похлупак, намерихме две-три пожълтели факсимилета от Ботевите вестници".
Максим Минчев споделил с директорката на Националната библиотека в София проф. Боряна Христова, желанието си да се намерят българските печатни издания, видели бял свят преди Освобождението. Оказало се, че в библиотеката се съхраняват всичките 34 издания на български вестници, които са били в Румъния, Цариград, Белград и Виена, между които и тези на великите Ботев, Каравелов, Сефан Стамболов, Раковски.
„Това са вестниците, които всъщност маркират началото на българската журналистика", каза Максим Минчев и поясни, че поробена България не е имала възможност да отпечатва собствени печатни издания и затова българската журналистика се ражда извън пределите на страната – в Румъния.
Той определи изложбата като една разходка в първите години на свободната българска журналистика, създавана от големите имена на Славейков, Каравелов, Ботев, Левски, Стамболов.
„Изложбата е уникална освен с това, че за първи път събира българските издания и показва, как се ражда българската журналистика, но и защото за огромно съжаление е страшно актуална и днес", каза Максим Минчев и поясни, че голяма част от материалите в нея могат да бъдат отнесени и към днешния ден.
Той посочи, че езикът на учителите на българската журналистика и слово е бил по-добър от уличния език, с който са пълни голяма част от българските медии сега, „за което ние очевидно и солидарно носим вина", каза Минчев.
Основни теми в статиите са за българската църква, жена, семейство, за готовността на нацията да създаде своя еволюционна и просветителска структура, но в тях главната цел е Освобождението на България.
За пръв път изложбата е била показана в Букурещ, а след това в Русе, Сливен, Варна , Велико Търново и Плевен е поредната й спирка.
Максим Минчев припомни, че изложбата е второто значимо събитие в Плевен, свързано с БТА, след откриването на Пресклуба на агенцията преди около шест месеца.
На откриването на изложбата специални гости бяха кметът на Плевен проф. д-р Димитър Стойков и директорът на отдел "Култура" в Община Плевен Йонита Иванова.
Домакините от РИМ-Плевен изненадаха приятно гостите си с непоказвани досега издания на вестници от същия период, извадени от архива на музея. 

www.novini.dir.bg | 02.10.2013

45 представители на медии от над 20 държави са регистрирани за участие в Деветата медийна среща, организирана от БТА и Асоциацията на българските медии по света. Традиционният форум ще събере през октомври журналисти от най-влиятелните вестници, списания, радиа, телевизии и сайтове у нас и по света. За домакини на форума тази година са избрани Пловдив и Велико Търново. Официалното откриване на срещата ще бъде на 14 октомври в София, а работната програма ще продължи до 17 октомври.
Темата на Деветата световна среща е „Медиите и националните каузи“. Участниците ще обсъждат променената социална среда в България и ролята на медиите в нея и ще търсят отговор на въпросите кои са днешните български каузи и как медиите могат да работят за тяхното осъществяване. Акцент в програмата ще бъдат дебати за социалните мрежи като нови медии и пространство за изява на гражданското общество, както и за толерантността и обществената функция на медиите. Националните кампании на бизнеса в социалната сфера, образованието и здравеопазването също ще попаднат във фокуса на внимание на дискусиите.
В медийния форум традиционно ще участват значими обществени фигури, интелектуалци, експерти. Заедно с представителите на четвъртата власт те ще търсят пресечните точки на взаимодействие между различните социални групи в името на общия национален интерес.
Телевизия в Чикаго, вестник в Кипър, списание във Франция, електронни издания във Великобритания, информационни портали в Испания и Белгия са само част от медиите на български език, появили се през последната година. Според най-новите данни българите, живеещи извън пределите на страната, са повече от 2 млн. души. Над 50 печатни и електронни издания на български език отразяват битието на общностите ни зад граница. Най-многобройни са те в САЩ, Испания, Гърция, Кипър.

Оригинална публикация

www.mediapool.bg | 19.12.2012

С 99 гласа "за" парламентът преизбра в сряда досегашният директор на БТА Максим Минчев за още един мандат начело на Българската телеграфна агенция .
Минчев, който е начело на БТА от 10 години, беше единственият кандидат за поста и бе излъчен от ГЕРБ.
Изборът на Минчев е първият, който НС прави по новоприетия от 41-то Народно събрание Закон за БТА.
Максим Минчев е роден на 5 юни 1953 г. в София. Завършил е журналистика в Лвов, Украйна, педагогика във ВА "Г.С. Раковски" и е бил стипендиант на НАТО в Брюксел. Владее руски и английски.
От 1991 г. е член на управителния съвет и пресдиректор на Атлантическия клуб в България, член е и на УС на Евроатлантическата асоциация за международна политика и сигурност.
Членува в Съюза на българските журналисти, в Международната организация на журналистите, в Съюза на българските писатели. Работил е като заместник-главен редактор в програма "Христо Ботев" на БНР, като редактор и водещ в радио "Свободна Европа".

Дарик радио, Новини в 15.00 часа | 28.02.2012 

Букурещ ще бъде столица на Осмата световна среща на българските медии през тази година. Форумът, който събира представители на най-значимите медии у нас и в чужбина, ще се състои от 16-и до 20-и май в Румъния, съобщават организаторите му. Темата на срещата тази година е „Медиите – между глобалното и регионалното". По време на форума ще бъдат дискутирани промените в медийната среда у нас и по света в последната година, въздействието на кризата върху българските общности зад граница и техните медии. Специално внимание ще бъде отделено на спецификата на работата и условията, в които работят регионалните медии у нас. По темата Димитър Панев.

Репортер: Много са причините да бъде избрана точно северната ни съседка за домакин на Осмата световна среща на българските медии. Това обясни Максим Минчев, шеф на Българската телеграфна агенция, един от организаторите на форума.
Максим Минчев: Първо, защото с Румъния през последните 1000 години са свързани съдбовни дати от нашата история. Второ, защото с Румъния през последните 20 години ние вървим заедно, станахме заедно членове на НАТО, на ЕС, убеден съм, че заедно ще преодолеем и Шенгенската бариера. В Румъния през 60-те и 70-те години на 19 век се ражда и българската журналистика.
Репортер: На световната среща ще бъде насочено внимание и към българите, живеещи в областта Банат. Като част от ъпътстващата културна програма ще бъде представена и уникална по рода си изложба на печатни издания и фотографии от българското Възраждане. По думите на Минчев подобна изложба не е правена от Освобождението до наши дни. Тя ще бъде реализирана в партньорство с Националната библиотека и ще съдържа непоказани до този момент вестници, списания, снимки и писма от личните архиви на Ботев, Каравелов и Раковски. Към срещата се присъединява и Съюзът на артистите в България, като част от плановете са в Букурещ да бъде излъчена премиерата на най-новия български филм „Миграцията на паламуда". Предвид близката дестинация, според Минчев тази година се очаква форумът да бъде посетен от голям брой медии.
Максим Минчев: Ще бъдем рекордьори. Тази година очакваме над 100 медии от България и чужбина. Надявам се тази цифра да бъде многократно по-голяма от предишните.
Репортер: Срещата се организира от Асоциацията на българските медии по света и от Българската телеграфна агенция и предстои да бъде официално открита на 17 май тази година. 

в. 24 часа | Пенчо КОВАЧЕВ | 19.12.2011 

За първи път правителство има кураж да започне най-непопулярните реформи

- От колко години си пенсионер, бате Петко?

- От 28. Работил съм само в БТА: започнах през 1952 г., пенсионираха ме през 1983 г. Бях на 64 години, имах 31 години трудов стаж. И много сили и желание да работя още.

- Защо тогава се пенсионира, не можеше ли да си останеш на работа в БТА?

- Тогава Асен Агов ми каза, че шефът на агенцията Боян Трайков и заместникът му Ненчо Хранов решили да ме пенсионират. Нямаше къде да мърдам. Но продължих да работя във "Всяка неделя". Когато Агов стана шеф на БНТ, създаде коментарното предаване "Телевизионно око", беше веднага след централната новинарска емисия. И в това предаване аз имах 4-минутен коментар. В него изрекох станалата прословута после фраза "Да, ама не!".

- И каква пенсия вземаш сега?

- 320 лв. Но през всичките тия години нито веднъж не съм получил парите на ръка. Вкарвам ги в разплащателен влог. Винаги изкарвам поне още толкова, колкото да поддържам стандарта си на живот.

- Известно е, че ти си доайенът на пишещите журналисти в Европа, а сигурно и в света? Продължаваш ли още да сътрудничиш във вестници и списания?

- В последните месеци написах още една книга, но още не съм я дал в издателството.

- Пак ли е мемоарна като предишните ти две?

- Няма нищо общо с тях. Стига с мемоарите. Опитал съм се да обясня странната народопсихология на българите. И трябва да кажа, че когато се заврях в темата, научих потресаващи неща.

- Кое е най-потресаващото?

- България пада под турско робство през 1396 г. От тази дата три и половина века българската нация я няма. Нищо няма за нея. Търсил съм да намеря нещо написано, някакъв документ, хроника… Нищо няма! Пълна тъмнина. Абсолютна празнина в българската история. Българите са живеели на Балканския полуостров – от Охрид до Черно море и от Солун до устието на Дунав. Живеели са там, но за тях няма нищо. Чак в средата на XVIII век се чува гласът на атонския монах Паисий.

- Как се казва книгата?

-Кръстил съм я "Нашата Виа долороса".

- Пътят на болката.

- Да. Пътят на Христос с кръстния му товар до мястото, където е разпнат -Голгота. През вековете България почти постоянно е вървяла по своя път на болката. Четири национални катастрофи. Нито едно българско знаме не е пленявано във войните, но пък България винаги е била на страната на губещите.

- По своеобразна Виа Долороса България върви и през последните 20 години. Дали няма пак да сме на страната на губещите? Европейският съюз се раздира от проблеми. Ще има ли смисъл да продължим членството си в него?

- Чакай сега! България е в НАТО, където членуват още 25 държави, три от които са ядрени. Никога страната ни не е имала такава сигурност зад гърба си, каквато има в момента. В Европейския съюз са 27 държави с огромен вътрешен продукт. 500 милиона население е това! Никога досега България не е била в сърцето на такава формация. Оня ден тук някакъв руски политик ни обяснява, че България може да влезе в Евразия. На Путин измишльотините. Как си го представяш това?

- Да, обаче рейтинговата агенция "Стандарт енд Пуърс" предупреди наскоро, че може да понижи рейтинга на 17-те членки на еврозоната.

- Като нищо! Ама тук става въпрос за валути, за финансова криза и за неблагополучия в шенгенската уредба… Гледах как тук протестират и искат оставките на земеделския министър Найденов и на финансовия Дянков. Абе те трябва да си хвърлят шапките от радост, че имаме такъв министър. Той е момче чудо. И ако България сега е финансово стабилна, това се дължи главно на него. Че не пуска пари, ако насреща няма резултат. Това е. А пък зърнопроизводителите са най-облагодетелстваните откъм субсидии от Европа за земеделието. Ами къде са животновъдите, зеленчукопроизводителите? С огромно удивление научих, че в България има човек, който обработва 2 милиона декара Това е латифундия от мащабите на Южна Америка. Европейските субсидии идват според площта, която се обработва. Тоя човек какви субсидии получава? Тия супермодерни трактори с какви пари са купени, само от кредити ли?

- Трябва ли да бъде увеличена пенсионната възраст?

- Абсолютно. Това неизбежно ще стане. Не може да продължаваме, както е било преди 20 години. Досега не съм видял човек, който да се израдва: "Ураа, утре се пенсионирам!" Обратното. "Ще ме пенсионират, ама какво ще правя после…" Ако се намали броят на пенсионерите, ще изчезне дефицитът и пенсиите могат да станат по-човешки. И като гледам какви възражения, каква съпротива се явява на нещо, което е напълно закономерно и нормално за 21-и век, си давам сметка, че, за съжаление, българската нация е още много назад в своето развитие.

- А защо е тази голяма съпротива?

- Не мога да разбера, след като всеки иска да работи и след пенсионирането. Пак казвам: досега не съм видял човек, който да се зарадва, когато искат да го пенсионират. А сега се сърдят, че ще ги пенсионират година по-късно. Да кажеш, че една балерина трябва да се пенсионира на 42 г., съм съгласен. Няма начин да танцува повече, с изключение на Мая Плисецкая и коя беше там…

- Алисия Алонсо.

- Да. Но всички служители на МВР да се пенсионират на 40 години, това на какво прилича?! Този дефицит, който го има в осигурителния институт, е пълно безобразие! И трябва бързо да се преодолее.

- След 10 ноември се разбра, че парите за пенсии ги няма, изхарчени са…

- И аз съм чел това. Което си е живо престъпление на комунистите.

- Защо обаче нито едни управляващи за тези 22 години не поискаха да решат генерално този проблем?

- Защото тази червено-синя мъгла – благодаря на Жорж Ганчев за находчивостта – не направи нищо. Омерзен съм, когато мисля назад във времето, когато всичко живо крадеше от тази нещастна държава. Затова така ревностно поддържам това управление. Защото то е първото и единственото, което след 1989 г. не краде. Може би иска да го направи, но условията са такива, че не може да краде Освен това работи истински и оставя след себе си резултати. Мен не ме интересува, че еди-кой си работи. БАН работела! Ама дай да видим какво е направила. Заслужава ли тези държавни субсидии, които всъщност ги плащаме ти и аз. БАН продължава да е с тоталитарна структура по модела на Съветския съюз и до ден-днешен.

- Ще издържи ли правителството в тази битка за пенсионната възраст?

- Започвам да се съмнявам, като гледам колко съсредоточена е атаката. Всъщност тя започна още преди последните избори. Обаче те показаха, че гласоподавателите не са се повлияли от воя на "битите карти", както ги наричам. Това правителство има кураж да започне най-непопулярните реформи, които са задължителни. Към които нито едно управление досега не посмя да посегне, защото знаеше, че ще предизвика отрицателните реакции на хората. Вижте БДЖ – една страхотна клоака, от която се е крало като за световно. Вагони са крадени и какво ли още не. Да не говорим за "Кремиковци" по-преди. И когато правителството реши да оправи тези най-забатачени неща, виж какво нещо се надигна?! И като гледам как тези с тракторите правеха това, което показваше телевизията в Гърция, си казвам: боже, колко е глупав този зърнопроизводител, който блокира столицата и иска да стане това, което се случи в Гърция. Там днешният срив дойде след манифестациите с тракторите. Страх ме е това да не се случи и в България…

***
CV
* Роден на 19 февруари 1919 г. в София
* Завършил е Американския колеж и право в СУ "Св. Климент Охридски"
* През 1952 г. постъпва чрез конкурс в БТА, където работи в един и същи отдел – "Международна информация", чак до пенсионирането си през 1983 г.
* На 20 януари 1962 г. прави на живо първия политически коментар по БНТ пряко от студиото на телевизионната кула
* От 1981 г. е редовен участник в легендарната "Всяка неделя"
* През 1992 г. прави неделен коментар след "По света и у нас", където се ражда прословутата реплика "Да, ама не"

Стр. 13

ФРГИ I 6.07.2011

На 5 юли в Гранд-хотел София бяха връчени шестите годишни награди за благотворителност „Заедно”, учредени от фондация „Работилница за граждански инициативи”.

Дарик радио, България следобед | Светослава КУЗМАНОВА | 01.07.2011 

Водещ: SMS новините – това е накратко казано темата на днешната медийна рубрика, макар че в последно време се радват на популярност т.нар. приложения за мобилни телефони, през които абонатът достига до всякакъв вид информация. SMS новините също не губят своята актуалност. Напротив, у нас абонати им стават все повече, въпреки че по света те отдавна не са на мода. БТА от скоро предлага тази услуга, а ветеран в това отношение у нас е агенция БГНЕС. Кой е ползвателят на SMS новините, колко струва да си информиран по всяко време на денонощието, дори когато се разхождаш по улицата или си на място, където няма достъп до интернет, от какъв тип информация най-често се интересуват абонатите?
Репортер: SMS новините набират все по-голяма популярност в комуникацията с потребителите. Кратките текстови съобщения отдавна не са само форма на общуване с приятел, гласуване за любим персонаж в поредния риалити формат или известие за новите намаления в мола. Те са особено подходящи са за спортни резултати. Те са особено подходящи за напомняне, че трябва да си платиш тока или водата. Те са особено подходящи за всякакви новини. Даже и такива – каква оценка е получило детето ти днес в час по география да речем. Каквато практика има в Италия от 2009 година.
Във Великобритания да научаваш новините от мобилния си телефон чрез sms се случва от 10 години. Всички мобилни мрежи в Обединеното кралство предлагат тази услуга с новините на ВВС. Медията дава пълна гаранция, че от 23 ч. до 7 сутринта, ако има събитие от национално значение, това е сигурен начин, че то ще стигне до хората, без да са си включили телевизора или радиото, без да се налага да отварят лаптопа си, а просто така – докато си лежат в леглото. Най-малкият абонамент за новини на ВВС включва 12 текстови съобщения на месец. Филтрира се наистина най-важното. Може да получите и по-често или ежедневно обслужване. Цените варират според обема информация, който искате да получите. В интернет страницата на ВВС изрично е упоменато, че услугата „sms новини" е валидна само за Великобритания.
Главният секретар на БТА Евелина Андреева казва, че по цял свят информационните агенции предлагат на абонатите си и услугата „sms новини". Балканите не правят изключение:
Евелина Андреева: В балканския регион ние сме членовете на Асоциацията на балканските информационни агенции. Също има агенции, които пускат sms новини, такава е и гръцката агенция, Кипър също имат новини по sms, в Сърбия Танюк, ако не се лъжа, също пускат новини по sms. Разпространена е практиката.
Репортер: Абонаментът за „sms новините" на БТА е 2,40 лв. на месец. Те са разделени в 5 рубрики: „България", „Светът", „Балкани", „Спорт", „Забава и знание", а обещанието е за точна и бърза информация. Засега нашата телеграфна агенция има сключен договор само с единия от трите мобилни оператори:
Евелина Андреева: Предстои подписване на договор и с другите два оператора. Предлагаме на всички клиенти един пакет от информации, които включват вътрешна информация от страната, международна информация, информация от балканския регион, спортна информация и може би най-любопитното за слушателите ще бъде информация от областта на забавата, шоуто, науката, знанието и т.н. Обикновено хората, въпреки че имат възможността да се абонират по отделно за всяка от рубриките, правят абонамент за целия пакет и това, което сме установили от работата си с мобилния оператор е, че оптималната бройка на новините през деня не трябва да надвишава максимум 9, 10 новини. Тъй като човек понякога се дразни от непрекъснатото кликване на телефона му. Така че БТА подбира наистина водещи и важни новини, които имат потребителски характер и са важни за хората.
Репортер: Като казвате 9, 10 новини имате предвид 9,10 sms-а?
Евелина Андреева: Девет-десет sms-а в рамките на едно денонощие (24 часа). През нощта, въпреки че в света се случват много водещи събития и поради различното часово време, избягваме и наистина пускаме само новини, които са от изключителна важност. Поредица от такива новини имаше когато бяха земетресенията в Япония например.
Репортер: Абонаментът за тези новини е месечен?
Евелина Андреева: Абонаментът е месечен и е на, според мене съвсем ниската приемлива цена от 2 лв. без ДДС.
Репортер: Могат ли да се кажат колко са абонатите на sms новините или всеки месец варират – веднъж са повече, веднъж са по-малко, или има някакъв редовен контингент?
Евелина Андреева: Варират. Има известни промени в цифрата на абонатите месечно, но общата тенденция е, че който се е абонирал веднъж за новините на БТА не спира абонамента си само с един месец, а обикновено го подновява. Очаквах повечето от мъжката аудитория да имат абонамент само за спортната емисия, както пък повечето от младежката аудитория – млади момичета, очаквах да са абонират за шоу новини, които са в рубрика „Забава и знание", но 90% от абонатите ни ползват целия информационен пакет.
Репортер: Правили ли сте профил на читателите на тези sms новини? Какви хора са? Млади, стари, заможни, активно работещи?
Евелина Андреева: Профилът е общо взето такъв, какъвто е профилът на активно ползващите мобилни телефони, понякога и повече от един и активно ползващите лаптопи, бизнесмени в движение, забързани млади хора, журналисти, хора в активна възраст. Това е профилът, който ползва тези новини. Общо взето новините не винаги са необходимост само за работата, понякога са необходими и за да се чувства човек информиран и осведомен, дори когато е извън страната. Защото може да си на стотици хиляди километри извън България и получавайки тези sms-и ти си в крачка с това, което се случва в България.
Репортер: Ветеран в новините чрез sms у нас е агенция БГНЕС. Собственикът на медията Любчо Нешков припомня, че първите sms новини пускат през юни 2002 година, когато е световното по футбол в Корея и Япония. Любчо Нешков казва, че БГНЕС е втората агенция в Европа, която го прави след Великобритания :
Репортер: Радват ли се на популярност и до днес, кои новини най-често се четат, за кои новини най-често хората се абонират?
Любчо Нешков: Нормално и естествено, това е и световна практика, спортните новини са номер едно. Те заемат около 47% от всички тези рубрики, на второ място са т.нар. breaking news или извънредни новини, където влизат всякакви новини от политиката, от спорта, може да бъде известна новина, примерно Пиронкова печели Уимбълдън. Тя влиза като breaking news, нищо, че е спортна, но но значими новини за деня основно.
Репортер: Какви са пакетите, които предлагате на абонатите?
Любчо Нешков: Абонаментът може да бъде за един ден, за една новина, за една рубрика, за една категория, може да бъде и месечен. Рубриките са разделени на: извънредни, политически, хороскопи, време, примерно времето във Варна. Вие живеете във Варна и Ви интересува времето само там за днес и за утрешния ден прогнозата. Спортните категории са от българския футбол до Формула 1. Новините през деня не са по-малко от 7-8, като може да се стигне някога в някои от категориите или от рубриките да бъдат и по 20-30 на ден. Месечният абонамент е минимален, той е на цената на един всекидневник. Преди десет години, когато стартира тази услуга, месечният абонамент беше 6 лв., а в момента е 1,20 лв. без ДДС. Подходихме към това с (…) процентно намаление, заради огромния брой абонати, които ние набрахме, ние стигнахме до 340 000 на месечна база.
Репортер: Променя ли се цената, защото казахте, че варира бройката sms-и, които хората могат да получат като новина?
Любчо Нешков: Не, ние се стареем абонатите да получат абсолютно всичко от това, което се интересуват без ограничение на новините през деня. За това казах, че днес можете да получите 20 извънредни новини, но утре можете да получите и само 10 новини.
Репортер: По-скоро хората се абонират седмично, месечно или дневно? Как?
Любчо Нешков: По-скоро месечно. Защото това ги улеснява от чисто практическа и организационна гледна точка да препотвърждават абонамента си, те изпращат един sms за потвърждение през месеца и с това приключва.
Репортер: Правили ли сте профил на своите абонати? Това са по-скоро заможни хора или динамични, млади или на средна възраст?
Любчо Нешков: Зависи от категорията и новините. Тези, които се интересуват от спорт нямат възраст. Тези, които се интересуват от хороскоп са по-скоро 60% жени до 45 години като мъжете там са над 40 години, което е интересно. Политическите, икономическите, бизнес новините, борсовите новини са предимно абонати от София, Варна, Бургас и Пловдив и на възраст над 30 години. 

в. Стандарт | Антоанета ПЕТЕВА | 25.05.2011

БТА събира родни журналисти от цял свят, избират си общ сайт

Медии и пари. Това ще е темата на световната среща на българските вестници, сайтове, радиа и телевизии от цял свят, по която журналистите ще обменят опит и идеи. За 7-ма поредна година БТА събира в една точка на света българските медии. Този път 5-дневният форум ще е в Холандия и започва днес. Домакин на официалното откриваме на форума ще е катедралата "Гротекерк" в Хага. Уникалната шестоъгълна сграда ще събере над 100 журналисти. Премиерът Бойко Борисов ще открие срещата. В края на церемонията Елица ще "взриви" акустиката на уникалната сграда с изпълненията си "Вода" и "Тебе поем". В 500-годишната "Гротекерк" е имало събори на рицарски ордени, кралски годежи, сватби. Днес катедралата не е действаща, а е нещо като родното НДК. В нея се провеждат големи обществени, бизнес, културни и модни фестивали.
Главни редактори на медии и пишещи братя ще посетят и холандското студентско градче Лайден, където ще бъде открита стена с изписано на нея едно българско стихотворение – на почти неизвестната у нас Данила Стоянова, дъщеря на българския интелектуалец, литературен критик и преводач Цветан Стоянов. По фасадите на поетичното градче Лайден има изписани 102 стихотворения на всякакви езици, но досега не е имало българска творба.
Същинската част на форума ще започне в четвъртък вечерта – в медийното градче Хилверсум. Тогава представители на родните медии ще обменят опит как оцеляват в кризата.
Главният редактор на в. "Стандарт" Славка Бозукова ще направи холандската премиера на кампанията "Чудесата на България". В избора на най-емблематичните родни археологически и исторически паметници се включиха над 1 млн. българи. Хора от цялата страна се включиха в голямото кликане, за да отсеят топ 10 на съкровищата ни. Кметове организираха агитки, градове си правеха коалиции кои чудеса са най-значими. 10-те най-обичани родни забележителности получиха по 1 млн. лв. от държавата – за изграждане на инфраструктура, реставрация и привличане на повече туристи. По време на целия форум в Хилверсум ще има изложба с фотосите на 10-те чудеса. Проф. Николай Овчаров пък ще представи пред сънародниците ни минифилмчета, с които ще призове българите да преоткрият родината с най-красивите ни крепости и природни чудеса.
По време на медийния форум ще бъдат представени и две концепции за общ сайт, на който да се съберат всички български медии по света. Журналистите ще дискутират коя от двете платформи – европейската и американската, би била по-сполучлива. Идеята е българите от всички точки на света да имат един сайт, от който могат да имат достъп до всички медии по земното кълбо.

Стр. 18

в. Труд | Магдалена ГИГОВА | 01.05.2011 

- Г-н Минчев, каква е темата на срещата на българските медии от цял свят тази година?

- “Медии и пари". И това предизвика изключително голям интерес. Въпросите, свързани с икономиката на медиите, са важни не само за тези у нас, а и в чужбина.

- Щекотливо! Но какво повече от поговорката “Който плаща, той поръчва музиката"?

- О, има и допълнителни теми: връзката с България, двупосочният трафик на информация, защита на национални каузи, социални проблеми на българските общности в чужбина… И още – оцеляването на българските медии в условията на криза, конкурентоспособност на медиите, каузата – новина или пиар, медии и европари. Доста интересен е панелът “Медии и собственост" – за т.нар. медийни империи, за видимите и невидимите неща в медиите. Пъстра е тематиката и през трите дни на срещата ще стане още по-пъстра, защото заявките за участие са много.

- А защо избрахте тъкмо Холандия?

- По няколко причини. Първо, Холандия е държава с утвърдени медии и опит в областта на свободното слово. Тя е и лидер в електронните медии, които в последно време завладяват света. Втората причина е, че в Холандия имаме българско малцинство, по неофициални данни около 15 хил. души. Те имат популярен сайт емигрант.бг, нашата колежка Даниела Горчева издава и списание “Диалог". Т.е. имаме и медийно присъствие, и диаспора. Не на последно място Холандия като държава е инвеститор номер 1 за 2009 г. в България. Същевременно е сред онези членки на ЕС, с които имаме неизяснени казуси, свързани с членството в Шенген и пазара на труда. Затова мисля, че всяка възможност за нас като медии и за България като страна да направим нещо позитивно като събитие, там ще бъде оценено добре.
Седмата световна среща на българските медии ще се открие в Хага от министър-председателя Бойко Борисов. Потвърдили са участие много български министри, депутати, представители на деловите среди, и най-важното – много медии. Работните заседания са в едно градче близо до Амстердам – Хилверсум. То е известно като един от най-големите медийни центрове в Европа. Там са базирани повечето редакции на най-големите радиа и телевизии, има медиен бизнес парк и музей на медиите… Въобще един медиен град. А в Холандия всичко е близко, комуникациите са прекрасни.
Неслучайно наш партньор е холандската агенция ANP, която се ангажира и откриването, и заседанията, и интересните събития да бъдат отразени от холандските медии.

- Значи няма само протоколно да покажат как премиерът открива срещата и толкоз?

- Надявам се. Миналата година във Виена работихме в тясно сътрудничество с австрийската агенция АПА, в Италия си партнирахме с агенция АНСА и радио “Ватикана", в Испания работихме с агенция ЕФЕ и с много от популярните вестници. Тъй като БТА е организатор, обикновено наш медиен партньор е “братската" агенция от съответната страна и тя се заема с информацията на място.

- Срещата още не е минала, но мислите ли за следващия “адрес"?

- Истината е, че има дълъг списък от желаещи да бъдат бъдещи домакини. След София, Чикаго, Рим, Мадрид, Варна-Бургас и Виена, на опашка чакат Прага, Киев, Москва, Монреал, Атина, Никозия, Париж… Радостното е, че проектът се развива и участват все повече и повече хора. И с всяка година се поставят все повече и повече важни въпроси за медиите.
Ще отворя една много важна скоба: през последните няколко години, за съжаление, престанаха да съществуват някои от емблематичните медийни форуми. Отиде си ежегодната конференция на Медийната коалиция в Банско, замря фестивалът в Албена и нашата среща се превърна в единствения журналистически форум. Казвам го със съжаление, защото на нас ни липсват местата, където можем да си говорим за нашия занаят.
Може би затова очакваме над 70-80 медии от България и чужбина. Като от странство държавите са повече от 20 с над 30 медии. При това географията ни се разширява. Ще дойдат участници от САЩ, Испания, Чехия, Великобритания, Австрия, Гърция, Швеция, Унгария, Ватикана, Молдова, Сърбия, Кипър, Украйна, Израел… В Южна Африка, където има голяма диаспора, се появи български сайт. Имаме и българско радио в Китай. И още наши медии в Ирландия, Исландия и Португалия, в Бразилия и Полша, на банатските българи и в Швейцария… Според различни източници голямата българска диаспора по света е между 1,5 млн. и 2 млн. души. Досега сме идентифицирали над 120 нашенски медии.

- Как ще балансирате между поканените, защото и българските медии в чужбина са се разделили на “два Синода", типично по нашенски?

- Ние просто ги каним и сме над ежбите. Давам пример – в Чикаго имаме няколко вестника и сайта. Някои от тях може би са в по-сложни отношения, но всички присъстват на нашата среща. Ние не правим политика, важното е всеки да дойде и да си каже болката.
Коефициентът на полезно действие е трудно изчислим, но още от първата среща в София досега много от медиите по света и у нас се сдобиха с кореспонденти, започнахме да реализираме национални каузи. На срещата в Рим всички издания у нас и в чужбина отразиха еднакво добре апела ни да освободим медиците ни в Либия.

- Значи сте нещо като социална мрежа – свързвате хората?

- Много ми е приятно да виждам по вестници, телевизии и радиа имена на хора, които са участвали в нашите срещи. Задачата ни е да съберем българските медии у нас и в чужбина, да ги свържем с българските политици, с бизнеса, с институциите. Убеден съм, че в тази изборна година голямо значение ще имат гласовете на нашите сънародници в чужбина. Затова на срещата ще има въпроси къде да бъдат разкрити изборни секции, за електронното гласуване, и т.н. Отначало имаше упреци защо на тези срещи присъстват политици. И парадоксалното бе, че тези упреци идваха от България. А колегите от чужбина искат да се видят с президент и премиер, с министри, да установят контакт с тях.
Българските политически лица, които не вземат участие в срещата, а са само гости, са подложени на доста въпроси, атаки и упреци и невинаги се чувстват уютно. Но това е един от начините да разберат какво мислят и чувстват българите зад граница.
Нашите сънародници в 40-50 държави изпращат годишно в България над 2 млрд. лева (а това са само парите, идващи по официални канали). Така че не можем да подценяваме и този икономически момент.

- Имате ли наблюдения в човешки план? Доста утвърдени колеги потърсиха щастие в странство, а е трудно да се реализираш там професионално.

- Реализираните в международните медийни институции са малко – Ники Антонов, Ралица Василева, Сашо Андреев… Но повечето от колегите, търсейки ново поприще, се захващат с това, което могат. Може би затова се появяват български медии. Нашата диаспора е жива и по-различна. Досега тя се разделяше на икономическа емиграция преди войната, на политическа и нелегална до 1989 г. и нова, икономическа, която в повечето случаи е законна. В началото се гледаха доста подозрително и бяха разделени.
И както се гледат подозрително, живеят общо. Неслучайно в Чикаго има църкви, училища, музеи, магазини. Сега вече няма “ортодоксални" български емигранти. Факт е, че навсякъде по света има точки, които излъчват, пишат и говорят на родния ни български език. В Испания се издава вестник с 10 000 тираж! Прави го Богдана Мараджийска и се справя толкова добре, че парадоксално, нашият екип издава и вестника на румънците, които са половин милион в Испания, и на еквадорците.

- Променя ли се “инфраструктурата" на медиите?

- Пред очите ни. С настъпването на интернет, с предизвикателствата на технологиите много голяма част от медиите следват процесите и вестниците преминават в сайтове. Но пък в Атланта (САЩ) сега излезе български вестник, който има и хартиено издание, и електронен вариант.

Стр. 8 – 9

в. 24 часа | 15.03.2011

Външният министър Николай Младенов е първият от правителството, вече потвърдил участието си на Седмата среща на българските медии по света. Има голяма вероятност на нея да присъства и Симеон Дянков като министър на българите в чужбина точно заради всички журналисти, които пристигат от различните краища на света, за да се срещнат с политическия и бизнес елит на България, каза вчера шефът на БТА Максим Минчев.

Три холандски града ще посрещнат от 25 до 29 май тази година българските медии. Седмата среща, организирана от БТА и Асоциацията на българските медии по света, ще бъде открита в Хага. Някои от събитията и разговорите ще са в Амстердам, но работната част от програмата ще се случва в градчето Хилверсум.
Наричат го медийния център на Холандия и Западна Европа, тъй като в него се намират студията на всички холандски и много европейски телевизии и радиа, редакциите на голяма част от местните вестници. Там е и единственият в света музей на медиите.
Тази година журналистите ще говорят на тема "Медии и пари". Тя включва дебати за икономиката на медиите, за държавата като собственик, за рекламата, монопола в медиите, разследващата журналистика и свободата на словото, за независимостта и финансирането.
БТА разчита на българския бизнес, за да събере медиите. "Стараем се да поемаме до 90% от разноските на колегите ни от чужбина, защото техните медии изключително трудно намират финансиране, за да излизат. А световната среща остана единственият български медиен форум, на който могат да се разглеждат проблемите на четвъртата власт", каза Минчев.
Холандия е избрана, тъй като там има няколко български медии. Издава се сп. "Диалог", както и сайтът "Емигрант". Българската диаспора също не е малка – около 20 хил. българи, без да се броят студентите, които се увеличават всяка година.
От друга страна, и Холандия е представена доста добре у нас. За 2009 г. тя е била обявена за инвеститор №1 в България. Има и чисто битова логистична причина – намира се близо до почти всички колеги, които искат да присъстват на срещата.
В над 40 държави има български медии, "което показва, че 2-та милиона българи навън водят активен живот", каза Минчев. Колко точно са медиите, е трудно да се каже, тъй като броят им непрекъснато се мени. В Чикаго примерно от 4-те български вестника през 2006 г. са останали два. Другите два вече излизат като електронни сайтове. В същото време в Полша и Бразилия се печатат нови вестници на български от миналата година.
Досега срещите, организирани от БТА, бяха в София, Чикаго, Рим, Мадрид, Варна, Бургас и Виена.

Стр. 29