bnr.bg I 2.02.2016 

Медийната грамотност е всеки един от ползващите медиите да могат да ги употребяват по правилния начин – да разбират добре съдържанието и да разбират защо конкретно съдържание се поднася по конкретен начин, да знаят какво е жълта медия, какво е кафява медия.

Това каза за предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“ Александър Кръстев от Читалище.то в навечерието на серията лекции, посветени на Медийната грамотност, която неправителствената организация започва във вторник, 2 февруари, от 19 часа с лекция за троловете в интернет.

Има проблем, определено. Медийната среда в България е тотално объркана и много по-различна от медийната среда, която трябва да бъде в една нормална европейска държава. В медиите има страшно много зависимости – политически и икономически, има монопол.

Кръстев отбеляза, че малък процент от аудиторията осъзнава, че медиите от дадена група са винаги с властта и се ползват като „бухалки“ срещу бизнес конкурентите на собственика си, който изкупува бизнеси, докато официално разполага с един стар опел.

Публикацията срещу Делян Пеевски в "Шпигел" не беше отразена в нито една от телевизиите. Какво означава това? Това е един от въпросите, които ще си зададем по време на тези срещи.

Хората продължават да вярват на нещата, които им се казват по медиите. Не знам дали това се дължи на тоталитарното наследство или просто хората не осъзнават, че има нужда да показват някакво критично мислене. Това също е тема, която трябва да бъде изследвана.

Не можем да обвиняваме хората, че се поддават, ако никога не е правено усилие да бъде показано на хората, че нещата, които излизат от медиите, невинаги са верни и невинаги са случайни.

Пропагандните материали винаги се опират на малко факти и много лъжи. Пускат се през една медия и се препубликуват през други, обобщи Кръстев.

Оригинална публикация

в. Банкеръ | Ивайло СТАНЧЕВ | 30.01.2016 

Това, което никога няма да чуете по телевизията или радиото, и отговорът на въпроса защо ни облъчват с фалшиви новини

"Казаха го по новините"… значи е вярно. Това обяснение отдавна върлува като бацил в общественото пространство и пречи на хората да разберат грандиозната манипулация – че медиите и особено радиата и телевизиите много често не ни информират, а по-скоро ни дезинформират. Защото у нас парите бързо ги изкушиха и ги принудиха да им служат (вижте в таблицата коя медия колко е взела). Така беше и при социализма. Но тогава от двете страни на имената на вестниците се мъдреха ордени с ликовете на Димитров и Дядо Благоев. И ето, че 25 години по-късно продължаваме да живеем в подменена или по-скоро платена реалност, която няма нищо общо със случващото се в действителност. В държавата се правят грандиозни измами, взимат се подкупи за милиони, депутати пазаруват предприятия на килограм, съдът се тресе от скандали, но националните телевизии ни занимават с катастрофи, кражби и побои. Просто някой е "поръчал" да ни бъдат спестени истинските сензации.
Да сте чули по новините сериозни критики към министъра на транспорта Ивайло Московски, на регионалното развитие Лиляна Павлова, на икономиката Божидар Лукарски, на труда и социалната политика Ивайло Калфин и на околната среда Ивелина Василева, които разполагат с милиони евро за медийна реклама на подчинените им оперативни програми? Дори скандалът с цената на винетките не успя да излезе на челно място, въпреки многолюдните протести в редица градове. Затова пък примерно здравният министър Петър Москов или колегата му Тодор Танев, които не раздават финансови "порции", са периодично на прицел. По-неприятното е, че схемата с купуването на медиен комфорт, за която се заговори публично едва през миналата седмица (при гласуването на новия Закон за обществените поръчки), продължава да действа безотказно.
Тя работи от 2007-а и до края на 2014-а чрез нея бяха раздадени около 100 млн. лв. на медиите. Само през 2015 г. тихомълком бяха "уредени" 10 926 715 лева. От тях по сметките на радиата и телевизиите вече са постъпили 7 307 007 лв., като месец декември е бил рекорден по плащания – тогава министрите са дали на четвъртата власт цели 3 833 929 лева. И предвид свитите до крайност частни реклами само може да предполагаме какво влияние е осигурила на управляващите (независимо кои) тази сума. Така че за каква обективност на поднасяната ни информация да говорим?
Всички контракти между електронните медии и властта са формулирани като "предоставяне на програмно време". Това е така, за да се влезе в хипотезата на Закона за обществените поръчки, която изключва провеждането на търгове за предоставяне на такова време. В резултат договорките стават "на четири очи" с министъра и лично той решава на кого колко пари да се дадат.
Най-облагодетелстваните медийни компании през миналата година са, забележете, "БТВ Медиа Груп" ЕАД и "Нова Броудкастинг Груп" АД. Първата е подписала с държавата договори за 1.74 млн. лв. – 1.33 млн. директно и 410 хил. лв. чрез дъщерната си фирма "Радиокомпания СИ ДЖЕЙ". Над 1.2 млн. лв. от общата сума вече е платена, като само през декември са преведени 780 хил. лева. Ето и кой точно е дал въпросните пари: първия договор за 2015-а БТВ подписва с Божидар Лукарски на 21 март. Той е за рекламирането на програмата "Конкурентоспособност" по БТВ радио и е на стойност 229.2 хил. лева. Сумата вече е напълно платена след декемврийския транш от 70 хил. лева. На 15 юни същото радио сключва контракт за 120 хил. лв. и с вицепремиера Ивайло Калфин – в ролята му на управляващ програмата за развитие на човешките ресурси. По този договор обаче засега са платени само 42 хил. лева. През юли 2015-а "Радиокомпания СИ ДЖЕЙ" е прибрала още 50 хил. лв. от министър Лиляна Павлова за излъчване на специализирани рубрики по изпълнението на програмата "Регионално развитие".
Самата БТВ също има споразумения с Калфин и Павлова. Те са и едни от най-мащабните въобще – съответно 480 хил. и 330 хил. лева. Отделно са договорите с екоминистърката Ивелина Василева и колегата й, отговарящ за транспорта, Ивайло Московски. Първият е за 240 хил. лв., а вторият (подписан на 14 септември) – за 276.9 хил. лева.
"Нова Броудкастинг Груп" АД пък има шест договора на обща стойност 1.75 млн. лева. Тази телевизия също като основния си конкурент е взела пари от министрите Калфин, Павлова и Василева. И за да няма сърдити, договорените суми са абсолютно еднакви (съответно 480 хил. лв., 330 хил. лв. и 240 хил. лева). Почти същия е и отпуснатият от Ивайло Московски бюджет – 270 хил. лева. Но икономическият министър Божидар Лукарски е бил значително по-щедър към "Нова", като й е предоставил цели 420 хил. лева. Българските национални телевизия и радио също са добре подплатени. БНТ се е договорила с властта за извънбюджетно финансиране от 1.1 млн. лева. И вече е получила
816 хил. лева. А БНР е взело 488 хил. лв. и чака още 83 хиляди.
Близо един милион лева ще получи "България Он Ер", като през декември са й преведени две трети от парите.
Друга медия, на която не и се е налагало да се тревожи много много за приходите си през миналата година, е "Дарик". Радиото на Радосвет Радев е договорило от икономическото министерство 420 хил. лв. още през март. След това, през май, е подписан договор за 180 хил. лв. и със социалното ведомство, а още два месеца по-късно Лиляна Павлова отпуска 50 хил. лева. През септември идва и последният за 2015-а транш – 125 хил. лв. от Ивайло Московски.
Внимание заслужават и финансовите потоци към "Фокус нунти" ООД, което стопанисва едноименната информационна агенция. С това дружество са подписани три договора на обща стойност 530 хил. лв., като по-голямата част от парите вече са платени.
Никак не е за пропускане и фактът, че и хапливата инак Илиана Беновска (радио К2) си има благодетели сред управляващите. Цели 96 хил. лв. й е превел видният реформатор Божидар Лукарски, а по 50 хил. лв. са й дали Лиляна Павлова и Ивайло Калфин. Така че Беновска може да се прави на интересна и да вдига скандали на пресконференциите, но само на някои.
Всъщност, колкото и впечатляващи да са споменатите плащания, трябва да се знае, че те са само трохи от изминалия вече програмен период. И сега погледите са насочени към новите финансови инструменти, по които за реклами и информационни събития са заделени сериозните 140 млн. лева. Най-богато ще е земеделското министерство. По двете му подопечни програми (за селските райони и за рибарството) то ще може да похарчи около 34 млн. лева. Парите ще са с около два милиона по-малко от миналия програмен период, но и така ще са напълно достатъчни, за да стане земеделският министър (който и да е той) любимец на медиите, подобно на бившия гербер Мирослав Найденов.
Сериозен ще е бюджетът и на оперативната програма "Транспорт и транспортна инфраструктура" – над 20 млн. лева. Близо два пъти повече отпреди ще са средствата за реклама на "Региони в растеж" – от 10 млн. те скачат на 18 млн. лева. При програмата "Иновации и конкурентоспособност" пък са предвидени 16 млн. лева.
Ясно е, че става дума за много пари, които създават съответното влияние. А що се отнася до формалните цели за пръскането на тези милиони, съдейки по написаното в Националната комуникационна стратегия, съществена промяна спрямо досегашните практики няма да има. Въпреки слабия ефект от провежданите вече кампании, отново ще се работи по същия начин.

РЕКОРДЬОРИ
Най-щедър към медиите през миналата година е бил Вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин. С общо 13 негови решения са подготвени за раздаване над 4.3 млн. лева. Все още обаче реално изплатените суми са около един милион.
Близо 1.25 млн. лв. е решил да даде на медиите транспортният министър Ивайло Московски само в рамките на една седмица (от 14 до 19 септември) 2015-а. Всички плащания са извършени в последните дни на годината, като избраниците са БТВ, "Нова", БНТ, БНР и "България Он Ер".

В ПОСЛЕДНИЯ МОМЕНТ
На 31 декември 2015 г. е подписан най-големият договор по Комуникационните планове на програмите за периода 2007-2013-а. Тогава вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин решава да даде 1.8 млн. лв., но не за реклами по някое радио или телевизия, а за логистика при провеждане на събития за развитието на човешките ресурси. Определената чрез публичен конкурс фирма е "Обединение Логистика и Събития – ЛС", в което участват "Марбро Typс" на Ванко и Светла Иванови и "Квалификация консулт" на Роза Тошева.

Стр. 1, 27, 30

www.bgonair.bg I 29.01.2016

Владимир Сиркаров и Кузман Илиев ще водят предаването всеки делник след централните новини на Bulgaria ON AIR

Предаването Денят ON AIR, което представя новините с коментар всяка делнична вечер, променя формата си от 1 февруари. То ще бъде с разширен обхват на темите, повече гледни точки към тях и нова динамика в студиото. Водещи на обновеното предаване ще бъдат популярните журналисти Владимир Сиркаров и Кузман Илиев, които ще се редуват на седмичен принцип. Те са познати на широката публика с коментарните си рубрики в Денят ON AIR и със силните интервюта и разговори в Boom & Bust по Bloomberg TV Bulgaria.

Промяната е част от развитието на национална телевизия Bulgaria ON AIR като политематичен канал, който предлага повече информация за обществения и културния живот, представена по динамичен и атрактивен начин. Денят ON AIR ще продължи да разглежда и важните неща от икономиката, които засягат живота на всички зрители.

Предаването ще се излъчва от 19.10 часа веднага след централния новинарски блок, който от 1 февруари ще започва от 18.30 часа. Досегашният автор и водещ Веселин Дремджиев ще поеме нови предизвикателства извън телевизията.

Ръководството на Bulgaria ON AIR му благодари сърдечно, че остана в екипа след промяната в профила на телевизията и работи по Денят ON AIR, докато настъпи моментът за смяна на формата на предаването!

Оригинална публикация