в. Капитал | Весислава АНТОНОВА, Боян ПЕТРОВ | 13.02.2016

Институциите са инвестирали над 11 млн. лева в радио и телевизия по оперативни програми през 2015 г.

За единадесет месеца – 11.4 млн. лв. Толкова е платила държава за периода от 1 март 2015 г. до 31 януари 2016 г. на 30 регионални и национални радио- и телевизионни групи. Това показват данните от наскоро публикуваните справки за изпълнение на комуникационните планове по европейски оперативни програми (виж таблицата). Тези пари са за закупуване на програмно време в телевизии и радиостанции. Ако добавим допълнителните услуги като изработка на рекламни материали и логистика по събития, сумата нараства до 13 251 667 лв. (в нея влизат всички плащания през периода, като някои от тях са по договори със стари дати).

Съвсем нормално е институциите да искат да покажат на хората какво включват различните оперативни програми и кои сектори подпомагат. Това е заложено и като изискване от Европейската комисия. Проблемът е, че парите продължават да се раздават напълно произволно и без правила – според избора на съответното министерство и неговия министър. Основната дупка е в Закона за обществените поръчки, който не залага критерии за прозрачен процес. Купуването на радио- и телевизионно време става директно – медиата получава пари от оперативните програми срещу пакет добро отразяване. При това често не само на европейските проекти, но и на цялата дейност на министерството, и то за дълго време. Ситуацията с печатните медии също не е много по-добра – те участват привидно в конкурси, които обаче са трудно проследяеми и опасността за влияние на политиците над журналистите също е напълно реална.

Колко голям рекламодател е държавата

През годините "портфейлът" на обществените поръчки възлиза на десетки милиони левове и е използван от различни министри, агенции, консултанти и други за купуване на благоразположение, упражняване на влияние и "наказване" на прекалено критичните медии. Благодарение на тези средства държавата няколко години вече заема челни позиции като водещ рекламодател за радио- и телевизионните компании. Пикът на държавното финансиране на медии беше през 2013 г., когато 32 млн. лв. европейски средства бяха раздадени за реклама на еврофондовете. Макар сега сумата да е почти три пъти по-малка, въпросите по какви критерии е била разпределена остават.
В последния доклад на фондациите "Конрад Аденауер" и "Медийна демокрация" за състоянието на медиите през 2015 г., представен тази седмица, медийният анализатор Гергана Куцева коментира, че разпределянето на средствата за публичност, предвидени в рамките на европейските проекти, остава сред основните финансови лостове за политическо влияние върху медиите. "Това на практика е предпоставка за корумпиране и упражняване на контрол върху информацията, предоставяна на гражданите", категорична е тя.
На фона на общата картина на пазара тези малко над 11 млн. лв. изглеждат нищожни. От март до декември 2015 г. само телевизионният пазар според мониторинговата агенция Be Media Consultant (която следи 36 от най-големите тв канали) е бил над 868 млн. лв. Тази сума е брутна и в нея не са включени договорените отстъпки, авторекламата, игри, лотарии и т.н. Реалната нетна сума е с поне 40% по-ниска по мнение на някои медиа директори в сектора. Най-големият рекламодател за цялата минала година е "Нестле" с брутни инвестиции от над 35 млн. лв. С близки по размер средства до тези на държавата в телевизия са компании като Actavis (над 10 млн. лв.) и Fererro (над 11 млн. лв.). Те влизат в топ 30 на рекламодателите в телевизия по направени брутни инвестиции за 2015 г., където очевидно се нарежда и държавата.
Но докато големите национални телевизии са атрактивно място за рекламни инвестиции, някои от по-малките медии разчитат за съществуването си на държавните средства – от политически партии (по време на избори) и от европейски оперативни програми. Да вземем например двете най-гледани телевизии – bTV и Nova. Брутните приходи от реклама на bTV по данни на Be Media Consultant за периода март – декември 2015 г. са 361 млн. лв., което означава, че държавните инвестиции по оперативни програми, насочени към канала, са едва 0.54% от общите приходи. При Nova и нейните 383 млн. лв. брутни рекламни приходи това са 0.47% държавни инвестиции. Тоест парите от оперативните програми не представляват съществена част от общия приход на медиата. Въпреки това с бюджет от 2.06 млн. лв., каквато е сумата от оперативни програми за bTV през посочения период, може да се снима един сезон на сериал като "Стъклен дом".
За по-малките играчи като BG On Air обаче, които имат брутен рекламен приход от 10.2 млн. лв. за 2015 г., инвестициите по европроекти от 1.2 млн. лв. са 12% от общия приход на телевизията и имат доста по-съществено значение. Същото важи и за Канал 3, който реализира програмата си с по-скромни бюджети, а е получил 333 хил. лв. от еврофондовете през 2015 г. Най-скъпото рекламно време в телевизията на Делян Пеевски е 200 лв. за 30-секунден спот. За сравнение – в праймтайм ефира на bTV рекламният

30-секунден слот може да достигне до 7647 лв.

Подобни аномалии има и сред радиостанциите. Управляваното от Илиана Беновска радио К2 например, което далеч няма аудиторията на най-слушаните радиостанции като "БГ радио", NRJ, "Хоризонт" или "Веселина", за периода март – декември 2015 г. е получило по оперативни програми над 205 хил. лв. За К2 не са налични данни за приходите от реклама за 2015 г., тъй като радиото не влиза в мониторинга на Be Media. Според публикувания в Търговския регистър отчет приходите на медиата за 2014 г. са 178 хил. лв. Ако предположим, че през 2015 г. те са се увеличили заради изборите, то едва ли е драстично много. Пред Сметната палата К2 са декларирали само 6 хил. лв. приход от политическа реклама през 2015 г. Колкото и груби да са тези сметки, очевидно държавното финансиране е равно или по-голямо от общите приходи на К2.
При радио "Фокус", за което също има данни само от отчета за 2014 г. в Търговския регистър, се вижда, че общо приходите са 3.4 млн. лв. За 2015 г. знаем, че медиата е получила 800 хил. лв. по европейски проекти. Ако използваме за ориентир 2014 г., държавната подкрепа може да бъде изчислена на 24% от общите брутни приходи на "Фокус". Дори с предположението, че през 2015 г. заради изборите "Фокус" е привлякла още средства, това остава немалка стойност.
Отчетите на комуникационните стратегии по оперативните програми не покриват печатните медии, защото тях законът задължава да участват в конкурс, за да получат финансиране от държавата. Това би трябвало да гарантира прозрачност, ако съществуваше презумпцията, че обществените поръчки в България са лишени от корупция. За съжаление трудно може да се твърди такова нещо. Достатъчно е да припомним печалния запис от Банкя на бившия земеделски министър Мирослав Найденов и премиера Бойко Борисов, в който Найденов откровено признава, че поръчки се правят, за да се печелят от определени медии.
Това е подпомогнато от факта, че печатните медии участват в подобни конкурси през създаването на консорциуми и обединения, в които обикновено влизат медиа, рекламни и PR агенции. От това не става ясно как процентно се разпределят парите между тях, а какво точно включват спечелилите поръчки като публикации и цена потъва в тайните на договора.

Когато липсват правила

Облагодетелстването на телевизиите и радиата при разпределянето на евросредствата за медии идва от Закона за обществените поръчки. И при последните дебати за промени в него през януари тази година депутатите запазиха условието държавата и общините да могат да възлагат поръчки на електронни медии без търг и конкурс. Това означава, че всяка институция има възможност да си купи програмно време в радио и телевизия по свой избор, без да е длъжна да се аргументира и без да осигури прозрачност на процеса по избор. Вестниците, разбира се, се чувстват ощетени. След приемането на поправките в закона две от централните столични издания излязоха с коментари на първите си страници – не срещу отсъстващите правила в него, а защото не са включени в схемата. Това е само поредното доказателство, че голяма част медиите са загърбили основната си функция – да служат на публичния интерес, не на собствения си.
С липсата на промяна в тази част от закона не беше спазено едно от обещанията, което вторият кабинет на Бойко Борисов даде още в самото начало на мандата си. В програмата с основните си приоритети правителството записа "разделение на публичния ресурс за медии по ясни правила, ограничаване на възможностите за оказване на политическо влияние". Имаше намерения за въвеждане на законова забрана публични средства да бъдат пряко или косвено предоставяни на медии, които не са изпълнили всички нормативни изисквания за прозрачност на собствеността си, както и на електронни медии, които не са осигурили на сайта си лесен, директен и постоянен достъп до актуални данни за действителния собственик. Единствената засега изпълнена точка от обещаното е публичен регистър на парите, разпределяни за медии, който позволява по-лесното проследяване на това какво се плаща и на кого – добра стъпка напред.

Подменената журналистика

Неприятното в този случай е, че често за малко финансиране медиите продават най-ценния си капитал – доверието на хората. Които остават с осезаемото усещане за любовната заигравка на властта с медиите и обратното – на медиите с властта, която е доброволна и еднакво приятна за двете страни.
Според директора за Югоизточна Европа на фондация "Фридрих Науман" Даниел Кадик финансирането на медиите през държавни органи, особено със средства на Европейския съюз, представлява изключителен проблем. "Не само българите, но и чуждестранните наблюдатели отбелязват високата централизация и неясните отношения на собственост. Тази заплетена ситуация става още по-критична, когато правителството или си извоюва ползи чрез разпределение на пари от данъци, съответно средства от ЕС, или използва отказа да ги предостави като наказание за критично изказано мнение в съответна медиа", категоричен е Кадик пред "Капитал". По думите му това става възможно особено когато парите се разпределят без процедури за обществени поръчки. "При разговори с представители на медиите натискът, който се прилага чрез този инструмент, ясно се усеща. Това допълнително утежнява нещата, задълбочавайки общата влошена ситуация на медийна свобода, централизация на медийна собственост и произтичащата от това автоцензура", каза Кадик. Той допълва, че с това българската държава, а и ЕС индиректно, допринася допълнително за ерозията на доверието в медиите и нарастване на политическото вмешателство в средствата за масово осведомяване.
Подобна теза застъпва и репортаж отпреди няколко месеца на изданието ZAPP, част от групата на германската обществена медиа NRD, в който се обръща специално внимание на проблема с разпределението на парите по европейски програми в България. "Eвропейски средства се изливат през българското правителство само към определени медии", коментират германските журналисти и цитират говорителка на Европейската комисия, която обяснява, че не е запозната с използването на тези средства в България и дали с тях се случват злоупотреби. Но, категорична е тя, "тези пари не трябва да бъдат използвани за директно финансиране на местни медии". Не е ясно как точно Брюксел си представя да бъде спряно "директното финансиране". От една страна, директивите дават правото на договаряне за програмно време, от друга – обществените поръчки дори правят по-трудно проследяването на парите за медии. Отговорът е, че докато няма политическа воля това да бъде спряно, нищо друго няма да помогне.

Стр. 46, 47

Investor.bg I Надежда БОЧЕВА I 9.02.2016 

Организацията е против разпоредбите, които разрешават да се купува програмно време без търгове

Новият Закон за обществените поръчки (ЗОП) дава възможност на институциите да контролират медии като закупуват програмно време – това се казва в декларация, публикувана на сайта на Съюза на българските журналисти (СБЖ).

Организацията определя част от промените в закона като пореден удар на властимащите срещу свободното слово и независимостта на медиите.

В декларацията се посочва, че в ЗОП има изключения от общите правила и държавните институции са освободени от задължението да обявяват обществена поръчка при закупуване на програмно време или осигуряване на предавания, които се възлагат на доставчици на медийни услуги.

Това „изключение“ според СБЖ развързва ръцете на силните на деня да си подбират по свой вкус медии, в които да наливат значителни финансови ресурси за информационни кампании по оперативни програми на ЕС и по други теми.

Така се задълбочава порочната практика за директно договаряне между държавните институции и „услужливи“ медии. Всяка институция ще има възможност да си купи програмно време в радио или телевизия, която сама си избере, и да контролира съдържанието на въпросните предавания според своите интереси, се казва в декларацията.

Така се ликвидира всякаква състезателност и конкуренция на медийния пазар. Ще оцеляват не онези медии, които отстояват своята независимост и качествената журналистика, а тези, които угодничат или са удобни за властта, пише още СБЖ.

Там се казва още, че определеният като „лобистки“ текст се е появил изненадващо преди второто четене на законопроекта в пленарна зала.

България се срива неудържимо в класациите за медийна свобода, за което от време на време дори от Брюксел ни критикуват. В тази обстановка българската журналистическа колегия се нуждае от спешни, реални и действени мерки, които да защитят нейните права и да й осигурят реална възможност да се противопостави на тоталния и унизителен натиск, на който е подложена, се казва още в декларацията.

СБЖ настоява журналистическата професия и българските журналисти да бъдат защитени от „произвола на държавата и медийните собственици, сраснали се с олигархията, за да могат да изпълняват ролята си на независим и демократичен обществен коректив“.

Организацията се обявява за това атаките срещу медиите да престанат, а вместо това властите да се загрижат за промени в съответните нормативни документи, които да помогнат да се намери начин за достойно възнаграждение на журналистическия труд.
Без всичко това в България не може да има качествени медии и качествена журналистика, а следователно не може да има реална борба с корупцията, не може да има истинска демокрация, завършва декларацията.

По статията работиха: Надежда Бочева, редактор Бойчо Попов

Оригинална публикация

в. Банкеръ | Ивайло СТАНЧЕВ | 30.01.2016 

Това, което никога няма да чуете по телевизията или радиото, и отговорът на въпроса защо ни облъчват с фалшиви новини

"Казаха го по новините"… значи е вярно. Това обяснение отдавна върлува като бацил в общественото пространство и пречи на хората да разберат грандиозната манипулация – че медиите и особено радиата и телевизиите много често не ни информират, а по-скоро ни дезинформират. Защото у нас парите бързо ги изкушиха и ги принудиха да им служат (вижте в таблицата коя медия колко е взела). Така беше и при социализма. Но тогава от двете страни на имената на вестниците се мъдреха ордени с ликовете на Димитров и Дядо Благоев. И ето, че 25 години по-късно продължаваме да живеем в подменена или по-скоро платена реалност, която няма нищо общо със случващото се в действителност. В държавата се правят грандиозни измами, взимат се подкупи за милиони, депутати пазаруват предприятия на килограм, съдът се тресе от скандали, но националните телевизии ни занимават с катастрофи, кражби и побои. Просто някой е "поръчал" да ни бъдат спестени истинските сензации.
Да сте чули по новините сериозни критики към министъра на транспорта Ивайло Московски, на регионалното развитие Лиляна Павлова, на икономиката Божидар Лукарски, на труда и социалната политика Ивайло Калфин и на околната среда Ивелина Василева, които разполагат с милиони евро за медийна реклама на подчинените им оперативни програми? Дори скандалът с цената на винетките не успя да излезе на челно място, въпреки многолюдните протести в редица градове. Затова пък примерно здравният министър Петър Москов или колегата му Тодор Танев, които не раздават финансови "порции", са периодично на прицел. По-неприятното е, че схемата с купуването на медиен комфорт, за която се заговори публично едва през миналата седмица (при гласуването на новия Закон за обществените поръчки), продължава да действа безотказно.
Тя работи от 2007-а и до края на 2014-а чрез нея бяха раздадени около 100 млн. лв. на медиите. Само през 2015 г. тихомълком бяха "уредени" 10 926 715 лева. От тях по сметките на радиата и телевизиите вече са постъпили 7 307 007 лв., като месец декември е бил рекорден по плащания – тогава министрите са дали на четвъртата власт цели 3 833 929 лева. И предвид свитите до крайност частни реклами само може да предполагаме какво влияние е осигурила на управляващите (независимо кои) тази сума. Така че за каква обективност на поднасяната ни информация да говорим?
Всички контракти между електронните медии и властта са формулирани като "предоставяне на програмно време". Това е така, за да се влезе в хипотезата на Закона за обществените поръчки, която изключва провеждането на търгове за предоставяне на такова време. В резултат договорките стават "на четири очи" с министъра и лично той решава на кого колко пари да се дадат.
Най-облагодетелстваните медийни компании през миналата година са, забележете, "БТВ Медиа Груп" ЕАД и "Нова Броудкастинг Груп" АД. Първата е подписала с държавата договори за 1.74 млн. лв. – 1.33 млн. директно и 410 хил. лв. чрез дъщерната си фирма "Радиокомпания СИ ДЖЕЙ". Над 1.2 млн. лв. от общата сума вече е платена, като само през декември са преведени 780 хил. лева. Ето и кой точно е дал въпросните пари: първия договор за 2015-а БТВ подписва с Божидар Лукарски на 21 март. Той е за рекламирането на програмата "Конкурентоспособност" по БТВ радио и е на стойност 229.2 хил. лева. Сумата вече е напълно платена след декемврийския транш от 70 хил. лева. На 15 юни същото радио сключва контракт за 120 хил. лв. и с вицепремиера Ивайло Калфин – в ролята му на управляващ програмата за развитие на човешките ресурси. По този договор обаче засега са платени само 42 хил. лева. През юли 2015-а "Радиокомпания СИ ДЖЕЙ" е прибрала още 50 хил. лв. от министър Лиляна Павлова за излъчване на специализирани рубрики по изпълнението на програмата "Регионално развитие".
Самата БТВ също има споразумения с Калфин и Павлова. Те са и едни от най-мащабните въобще – съответно 480 хил. и 330 хил. лева. Отделно са договорите с екоминистърката Ивелина Василева и колегата й, отговарящ за транспорта, Ивайло Московски. Първият е за 240 хил. лв., а вторият (подписан на 14 септември) – за 276.9 хил. лева.
"Нова Броудкастинг Груп" АД пък има шест договора на обща стойност 1.75 млн. лева. Тази телевизия също като основния си конкурент е взела пари от министрите Калфин, Павлова и Василева. И за да няма сърдити, договорените суми са абсолютно еднакви (съответно 480 хил. лв., 330 хил. лв. и 240 хил. лева). Почти същия е и отпуснатият от Ивайло Московски бюджет – 270 хил. лева. Но икономическият министър Божидар Лукарски е бил значително по-щедър към "Нова", като й е предоставил цели 420 хил. лева. Българските национални телевизия и радио също са добре подплатени. БНТ се е договорила с властта за извънбюджетно финансиране от 1.1 млн. лева. И вече е получила
816 хил. лева. А БНР е взело 488 хил. лв. и чака още 83 хиляди.
Близо един милион лева ще получи "България Он Ер", като през декември са й преведени две трети от парите.
Друга медия, на която не и се е налагало да се тревожи много много за приходите си през миналата година, е "Дарик". Радиото на Радосвет Радев е договорило от икономическото министерство 420 хил. лв. още през март. След това, през май, е подписан договор за 180 хил. лв. и със социалното ведомство, а още два месеца по-късно Лиляна Павлова отпуска 50 хил. лева. През септември идва и последният за 2015-а транш – 125 хил. лв. от Ивайло Московски.
Внимание заслужават и финансовите потоци към "Фокус нунти" ООД, което стопанисва едноименната информационна агенция. С това дружество са подписани три договора на обща стойност 530 хил. лв., като по-голямата част от парите вече са платени.
Никак не е за пропускане и фактът, че и хапливата инак Илиана Беновска (радио К2) си има благодетели сред управляващите. Цели 96 хил. лв. й е превел видният реформатор Божидар Лукарски, а по 50 хил. лв. са й дали Лиляна Павлова и Ивайло Калфин. Така че Беновска може да се прави на интересна и да вдига скандали на пресконференциите, но само на някои.
Всъщност, колкото и впечатляващи да са споменатите плащания, трябва да се знае, че те са само трохи от изминалия вече програмен период. И сега погледите са насочени към новите финансови инструменти, по които за реклами и информационни събития са заделени сериозните 140 млн. лева. Най-богато ще е земеделското министерство. По двете му подопечни програми (за селските райони и за рибарството) то ще може да похарчи около 34 млн. лева. Парите ще са с около два милиона по-малко от миналия програмен период, но и така ще са напълно достатъчни, за да стане земеделският министър (който и да е той) любимец на медиите, подобно на бившия гербер Мирослав Найденов.
Сериозен ще е бюджетът и на оперативната програма "Транспорт и транспортна инфраструктура" – над 20 млн. лева. Близо два пъти повече отпреди ще са средствата за реклама на "Региони в растеж" – от 10 млн. те скачат на 18 млн. лева. При програмата "Иновации и конкурентоспособност" пък са предвидени 16 млн. лева.
Ясно е, че става дума за много пари, които създават съответното влияние. А що се отнася до формалните цели за пръскането на тези милиони, съдейки по написаното в Националната комуникационна стратегия, съществена промяна спрямо досегашните практики няма да има. Въпреки слабия ефект от провежданите вече кампании, отново ще се работи по същия начин.

РЕКОРДЬОРИ
Най-щедър към медиите през миналата година е бил Вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин. С общо 13 негови решения са подготвени за раздаване над 4.3 млн. лева. Все още обаче реално изплатените суми са около един милион.
Близо 1.25 млн. лв. е решил да даде на медиите транспортният министър Ивайло Московски само в рамките на една седмица (от 14 до 19 септември) 2015-а. Всички плащания са извършени в последните дни на годината, като избраниците са БТВ, "Нова", БНТ, БНР и "България Он Ер".

В ПОСЛЕДНИЯ МОМЕНТ
На 31 декември 2015 г. е подписан най-големият договор по Комуникационните планове на програмите за периода 2007-2013-а. Тогава вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин решава да даде 1.8 млн. лв., но не за реклами по някое радио или телевизия, а за логистика при провеждане на събития за развитието на човешките ресурси. Определената чрез публичен конкурс фирма е "Обединение Логистика и Събития – ЛС", в което участват "Марбро Typс" на Ванко и Светла Иванови и "Квалификация консулт" на Роза Тошева.

Стр. 1, 27, 30

БНР, Преди всички | 25.01.2016 | 09:48

Тема: Промените в ЗОП за медиите
Гост: Kристина Христова, Асоциация на европейските журналисти

Водещ: Асоциацията на европейските журналисти България призова президента да наложи вето върху ЗОП и да го върне за ново обсъждане в парламента заради текстовете в него, свързани с медиите. Знаете, покрай дебатите около ЗОП стана ясно, че купуването на медийни услуги ще става вече без обществена поръчка. Всъщност то и сега беше така. Но се очакваше с този европейски закон нещата да бъдат нормализирани. Сега ще говорим за опасенията на Асоциацията на европейските журналисти с Кристина Христова. Здравейте.
Кристина Христова: Здравейте.
Водещ: И така, силно изразихте тревогата си от тези текстове. Всъщност и депутатите се притесниха много от това, което се случва. Но бяха притеснени в малцинството си.
Кристина Христова: Да, за съжаление, много е отчайващо това, че само преди една година новото правителство пое ангажимента да прекрати тази порочна практика с даване на пари по неясни правила на определени медии. Което е една изключително опасна практика за влияние върху медиите. И една година по-късно ние направихме крачка назад. Тоест ние останахме на същото място, а имахме възможност да направим крачка напред, тъй като тези правила и сега са включени в ЗОП с оправданията, че това се изисква от ЕС.
Водещ: Да, какво сочи между другото, да, вашият анализ? Вие сте асоциация, която има достъп до другите държави. Може да проверите дали това е задължително изискване.
Кристина Христова: Не, това изобщо не е задължително изискване. Това е криво тълкуване на директивата. Която дори, ако си направите всички тези, не вие, но всички тези, които се обясняват, че това е с европейската директива, от НС си направят труда да прочетат анализа на Нели Огнянова, която е експерт по медийно право, която е изкарала като факти скорошни решения на Съда, Европейския съд, който обяснява защо и в кои области се прилагат тези изключения, и те са изключително свързани със социално … аспекти, и когато медията е възложител. Тоест това е изключително криво тълкуване на директивата, което става в нашия закон. И това изключение, което е вкарано в директивата, е вкарано, за да се запази независимостта на медиите, а ние го прилагаме по начин, по който да ги направим напълно зависими от управляващите.
Водещ: Добре, какво е вашето обяснение? При положение, че знаем какво е състоянието на медиите в България, при положение, че знаем, че публична тайна е, видяхме го и на изборите, виждаме го непрекъснато как в определени медии се излива с разбира се насрещно очакване държавен ресурс. Защо толкова демонстративно да бъде записано и това в закона?
Кристина Христова: Ами, моето обяснение е, че едни тъмни субекти в нашето управление не искат и не могат да еволюират да живеят в по-демократични правила. Те се опасяват от една среда, медийна, която би могла по някакъв начин да бъде независима. Затова се дърпа, дърпа се към дъното постоянно с такива котви, като това да може да се плаща директно на медия без ясни правила за избора.
Водещ: Вярвате ли, че е има някакъв отзвук от страна на президента, или не?
Кристина Христова: Ами, вижте, ние като гласност, този призив сме го направили с единствената надежда, че това е единствената надежда да се върнат нещата назад. Ако не сме имали някаква надежда, нямаше да го направим този призив.
Водещ: Добре, питам, защото следващият въпрос е какво се случва, ако такова вето няма, законът влезе в сила по този начин, имате ли механизъм, по който като институция, като организация или да понастоявате за някакви допълнителни правила, или да станете, така, своеобразен наблюдател на това какво ще се случва с парите оттук-нататък? Или просто ще регистрираме поредния спад?
Кристина Христова: Значи, ние първото, което ще направим, е отново да подадем сигнал и към Съвета на Европа, където имат специална платформа за такъв тип нарушения на закона, застрашаващи свободата на медиите и наблюдават България с повишено внимание през нашите доклади, и второ, самите ние ще наблюдаваме активно. Защото вие си спомняте какво се случи преди няколко години с Министерство на земеделието и Нова телевизия, които вместо да отразяват земеделската програма, всъщност отразяваха колко е добър министърът на земеделието. Това е нашето основно опасение, че отново може да се използва в тази насока – да се прави ПР на отделни министри.
Водещ: А вие знаете, че също така пък голямото подозрение, когато се постави този въпрос е, че става дума за едни медии, които са недоволни, че парите не отиват при тях, а отиват при други.
Кристина Христова: Ами, това е… За да няма такива недоволни, трябва да има правила защо, при какви медии отива и те са част от парите на данъкоплатците, нашите пари са. Искаме да знаем защо отиват при тези медии, а не при онези, на какви основания, какъв е резултатът и за какво се използват също. Всъщност това е основният въпрос – правилата и резултатите от използването им.
Водещ: Ако трябва да обърнем разговора, понеже вашата асоциация от години води този разговор, включително и на високи, престижни форуми тук, в София. Как трябва да изглежда регламентът, така че наистина да има правила, как едни европейски или национални средства отиват в една медия, как се следи дали те отиват, както казвате вие, за реклама на, да кажем добри практики или за имиджа на някого?
Кристина Христова: Да. Основната, според мен, значи, първо, правилата защо се избира една медия. Защо например, когато се прави една реклама на земеделска програма, трябва да бъде избрана тази, а не тази медия, за да достигне информацията до земеделците, как се разпределят парите по земеделската програма. Това, нали, като начало за условия за избор. Второто, което според мен е още по-важно, е да има ясно изискване след приключване на, нали, договора, проекта или търга, там каквито са били условията по него за изпълнение от страна на медията – да има прозрачност какво точно създава медията срещу тези пари – дали това е било предаване, в което се пояснява на земеделците как да кандидатстват по земеделската програма, или е било програма, по която земеделският министър е говорил за успехите си. Това трябва да е публично достъпно, всичко да могат да стигнат до продукта, който е създаден с пари, държавните пари. Това е изключително важно – прозрачност как са разпределени тези средства.
Водещ: Предполагам, че би било важно и да се разбере какъв е бил ефектът и за самите, даваме пример със земеделците в случая, може да бъде дадено за всеки друг, всяка друга сфера на живота, доколко те са научили именно от тези предавания за тази програма.
Кристина Христова: Разбира се, да. Това би било много хубаво, ако може да се вкара също така в изискванията.
Водещ: Знаете ли защо ви питам? Защото сега говорим за България, но най-вероятно това е и такъв европейски проблем, че едни пари се раздават за комуникация, без всъщност изобщо някой да се интересува дали това, дали има ефект от тази комуникация и дали наистина потребителите, за които е било предназначено, е стигнала до тях.
Кристина Христова: Права сте, да. Има го това в много по-голяма степен, отколкото в България.
Водещ: Нали?
Кристина Христова: Да, за съжаление е така.
Водещ: Тоест да не се, нали, проблемът при нас е, че и без това медийната среда е толкова болна, че ако й дадем още една възможност да се доразболява, не е ясно какво може да се случи. Виждаме всички какво се случва в паралелната на традиционните медии действителност.
Кристина Христова: Да, абсолютно сте права. Това е един от основните проблеми, че ако има някакво усещане за нужда от промяна, то трябва да бъде сложено и в закона.
Водещ: Добре. Обаче хайде сега да поговорим за медиите. Защото напоследък прави много силно впечатление, че точно тези медии, които ние смятаме, че са спорни, които нарушават някакви стандарти, всъщност точно тези медии в момента се оказват предпочитани за властта. Видях, че Съюза на …
Кристина Христова: За интервюта имате предвид.
Водещ: Точно така, точно това имам предвид.
Кристина Христова: Това е, много е странно. За мен това е, аз наистина съм изумена. Значи, според мен, това, че нашите управляващи, тези хора, които се появяват в тези медии, които са абсолютно жълти, не спазват никакви професионални…
Водещ: Всъщност наричаме ги вече кафяви.
Кристина Христова: Да, кафяви.
Водещ: Защото жълтите изглежда по-приемливо.
Кристина Христова: Да, вече са кафяви. Те преминаха стадия дори на научната фантастика, когато тръгват да оплюват някой. Но появяването на такива хора в такива медии, това е тяхното мнение за обществото. Те си казват – значи, обществото ни ще приеме като добър сигнал, че ще ги види в кафявите медии. Значи, те имат изключително ниско мнение за народа, който ги е избрал. Защото ако нямаха толкова ниско мнение за избирателите си, те не биха се явявали в такива медии. Много е срамно това.
Водещ: Да, защото да четеш за политическите амбиции на някой, редом с интимни подробности, при това неверни за друг. Не разбирам къде тук е информацията.
Кристина Христова: Много ниска самооценка на тези, които се явяват в тези медии да дават интервюта, много ниска оценка на населението, което ги е избрало. Това е за мен заключението.
Водещ: Чух, че те се канят и телевизия да си правят. Очевидно има голям глад и интерес според техните представи за журналистиката, която прави. Има ли, според вас, някакъв начин, по който да се противопоставим ние като медии на това?
Кристина Христова: Ами, според мен, единственият начин е като ограмотяваме населението какво е допустимо и какво е недопустимо, да правят едни нормални медии и какво всъщност е журналистика. По друг начин не мога … Ние като журналисти, може би в училищата в университетите трябва да се набива в главите на хората, че това, което се случва – оплюване без факти, без доказателства, това не е журналистика.
Водещ: Ако трябва да сравните периода, в който се намират медиите сега, виждате ли някакъв аналог преди време, българските медии, по-назад във времето?
Кристина Христова: Вижте, аз все пак се занимавам с медии може би от десетина година.
Водещ: То през този период точно такава журналистика?
Кристина Христова: Тогава имаше, според мен, едно търсене на високи журналистически стандарти, имаше разнообразие, имаше един импулс и любопитство към това какво е хубавата и качествена журналистика. Но мисля, че това някъде от 2009 – 2011 г. започна грубото падане надолу.
Водещ: За съжаление обаче, това е проблематично и защото се оказва, че човек, който е засегнат в такава публикация, няма и механизъм, по който да потърси правата си, когато става дума, направи ми впечатление, че Съюза на съдиите беше сезирал Етичната комисия с искане да се види дали публикациите, свързани със Съюза на съдиите в Труд отговарят на етичните стандарти. Но се оказа, че всъщност нищо не може да се направи.
Кристина Христова: Ами, не. То може да се направи. Вижте, Етичната комисия в момента работи, приема сигнали, обработва ги и ги анализира, според мен, правилно. Въпросът е, че те нямат достатъчно публичност, тези сигнали до населението. И второ, всъщност тези медии не се хващат – някой им е казал, една Етична комисия им е казала – …
Водещ: Именно.
Кристина Христова: … нарушили Етичния кодекс. На тях не им пука. На тях дори не им пука, дори да ги осъдят. Те са съдени много пъти. Те са си приели, че всъщност ползите им от това да изпълняват политически поръчки, са много по-големи от това да ги осъдят. Въпреки че аз смятам, че ако много хора ги съдят, те ще си променят отношението. Защото аз съм чувала такъв тип – нали, абе, ние след това започнахме да внимаваме, защото малко солено ни излезе.
Водещ: Добре. Значи, какво да кажем – 2 в 1 – да ограмотяваме хората, и когато са нарушени правата ни, да си ги търсим, за да може да е ясно, че пък не може някой просто да те обижда и да те клевети ей така и та казваш – аз няма да му правя трафик. Благодаря ви. С Кристина Христова от Асоциацията на европейските журналисти България завършваме днешното издание на Преди всички. До чуване от нас.

Manager.bg I Любомир АЛАМАНОВ I 21.01.2016

Направи ли ви впечатление какво изгласува вчера Народното Събрание при второто четене на текстове от новия Закон за обществени поръчки (ЗОП)?
Един от тях заслужава особено внимание:

"Чл. 13. (1) Възложителите не прилагат закона:

… 5. при поръчки за закупуване на програмно време или осигуряване на предавания, които се възлагат на доставчици на медийни услуги." В превод на нормален език това означава, че закупуване на време и "предавания" в медиите за целите на информационни кампании на държавни институции се освобождава от задължителна процедура по ЗОП, и може да се извършва директно.
Интересното е, че опити в тази посока се правят от 2008 г. Първоначално, само към електронните медии, като се използваше неправилно тълкуване на Европейската директива, че освободени от ЗОП са сделки на електронни медии, но само в обратната посока. И то ако медиите са "държавни". Или "обществени". Или както се казват в съответните страни. На практика това означава, че ако БНТ иска да си купи предаване за крокодили, не е задължена да го прави с процедура по ЗОП. Политиците обърнаха тълкуванието, че ако държавните администрации искат да си купят време в електронните медии, то могат да го направят без процедура по ЗОП.
Имаше много писма на тогавашните обединени печатни медии до премиера Борисов, до ЕК и до арменския поп, че това представлява "нерегламентирана държавна помощ", че е нарушение на закона за конкуренцията и т.н. Имаше писма от всички браншови организации на рекламни, ПР и всякакви други агенции.

Естествено, нищо не се случи.

В момента се прави нова стъпка, която просто узаконява раздаването на пари на медиите. Без процедури, без контрол, без отчет какво ще се прави с тях. А този път не са само електронните медии, което по подразбиране са радиа и телевизии. Този път облагодетелствени са "доставчици на медийни услуги", стига само да покажат, че продават време или правят "предавания". Т.е. всеки сайт, който сложи някаква опция за видео, може да се възползва от това безконтролно раздаване на пари.

Ето само някои от проблемите, които виждам:

1. Този ход представлява узаконяване на раздаване на пари на близки фирми без надзор. Стига да имат сайт с видео-секция. След това може да се раздават на туроператорите, после на магазини, а защо не след няколко месеца да не се приеме ЗИД на ЗОП (закон за изменение и допълнение), че всички фирми получават средства по европейски програми или от български фондове, или просто от българската администрация без процедури. Който каквото си иска – раздава на близки фирми. Фактически, ако всички сектори могат да се възползват, то направо ще премахнат ЗОП. Няма да има нужда от ЗОП.

2. Този ход представлява "нерегламентирана държавна помощ" за едни медии, а за другите няма да има. ЕС ще скочи. Подобно изкривяване на пазара са забранени.

3. Този ход представлява директно подкупване на някои медии. Вече всеки министър, всеки шеф на агенция или кмет ще може да раздава пари. Как искаме от някоя медия да е обективна към действията на правителството, ако парите й зависят не от качество, конкурси или друг обективен критерий, а от волята на членовете на същото правителство. Узаконяване на корупцията е опасен прецедент.

4. Този ход представлява продължение на политиката – "който критикува правителството, работи срещу националната сигурност." Едно изказване, което само потвърждава основната идея на сегашното плаващо мнозинство – да заглуши критиките, за да управлява максимално дълго. Така умира демокрацията и свободата на словото – с гордо гласуване в парламента.

5. Този ход представлява тотално убиване на всяка надежда, че ще има нормални информационни кампании Сега медиите ще си получават някакви пари и никой няма да го е грижа за съдържанието им. В Европа е точно обратното – а) правят се конкурси за информационни кампании, б) печелят се от професионални агенции, в) те се грижат за съдържанието и посланията спрямо целевите групи, г) и чак на финала се избират медийните канали, които да се използват.
Сега този професионален подход ще бъде премахнат. Едни политици ще дават едни пари на едни медии. Резултатът е ясен.
Пак казвам, твърдението, че така се транспонира европейска директива е лъжа. Много ще се учудя, ако тези текстове не предизвикат проблем и ЕК не ни се скара. За пореден път.

Оригинална публикация

projectmedia.bg I Александър Дурчев, Председател на Българската асоциация на PR агенциите (БАПРА) и главен изпълнителен директор на All Channels Communication Group I 19.06.2012

Целта на комуникационните кампания по ЗОП е реалният резултат, а не отчитане на дейност

Пазарът има нужда от качествени кампании, които да доведат за по-добра информираност на хората

Г-н Дурчев, преди дни БАПРА направи поредната среща с министър Томислав Дончев по въпросите, свързани с комуникационните кампании в Закона за обществени поръчки? Защо поискахте подобна среща и какви бяха вашите искания като асоциация?

- Това беше трета ни среща с министър Дончев и с Румяна Бъчварова, която е началник на политическия кабинет на Правителството. Аз съм приятно изненадан от отношението на държавната администрация към нас и към препоръките ни за промени в ЗОП.
Що се отнася до исканията ни? Въпросът за комуникационните кампании по програмите, финансирани по евро проекти става все по-наболял. Кризата и намаляващите комуникационни проекти в реалния сектор изостри нуждата от свежи пари за всички компании на пазара. В момента държавата се превръща в един от най-големите рекламодатели. Това изостря конкуренцията и насочва вниманието на всички работещи компании към комуникационните европроекти. Много от компаниите, членове на нашата асоциация, разчитат на такива проекти и беше назрял моментът да потърсим решение в тази насока.
Това, което БАПРА направи, е да се допита до своите членове за всички всички проблеми, с които са се срещали при кандидатстването и изпълнението и да ги предложим в серия от мерки. На първата среща в Министерски съвет се видяхме с всички ръководители на програми, с министър Дончев и г-жа Бъчварова. Останах с впечатление, че те бяха съгласни, че се налага промяна вначините на провеждане на тези конкурси.

По какво работите сега?

- Сега работим да дадем правилна дефиницията на „комуникационни услуги“. Защото се случваше кампания за реклама и ПР да се печелят от туристически фирми. В някои от заданията имаше например изискване компанията да притежава туристически лиценз.
В крайна сметка обаче целта е оценката да се прави от хора – експерти по комуникации, а не хора, които са в областта на право и счетоводство, т. е. комисията да оценява комуникацията , а не документалния продукт. Защото реализацията му означава и бенефициентът да е щастлив и да има полза от него. Идеята е да има накрая една обективна оценка.
Другото предизвикателство е в крайната оценка на офертите. В момента тя се базира не на експертиза, а на най-добра цена. Така се налага да скрием човешкия труд за сметка на зали, консумативи или разходи за трети лица. Все пак най-ценното, което се плаща, е интелектуалният труд. Затова искаме тези услуги да бъдат компонент в офертата. В противен случай ние лъжем и себе си, институциите и крайния бенефициент на услугата.

А кога очаквате да се задейства механизмът?

- Той реално се е задействал. След първата среща се разбрахме да се направи работна група, в която се включва БАПРА, БАМОР (Българската асоциация на професионалистите в маркетинговите изследвания и проучванията на общественото мнение) и БАКА (Българската асоциация на комуникационните агенции). Те бяха поканени от МС да се включат в дискусията, което е голям плюс за нас. Работната групи ще включват по двама представители от всяка асоциация.

Цялото интервю може да прочетете на: http://projectmedia.bg/interviews/index.pcgi?material_id=56094