в. Уикенд | Георги НЕДЕЛЧЕВ | 01.07.2016 

За правото да заемат четвъртата позиция, на която допреди година-две беше ТВ7, сега се борят няколко телевизии с претенции да излъчват национална програма България Он Еър, СКАТ, Канал 3, БИТ. Доколко обаче амбициите им се оправдават и заслужава ли си да ги поставим веднага след челната тройка, за да им даваме все по-често шанс с дистанционното?

Най-мащабни са усилията на България Он Еър, зад която стои финансовата мощ на варненската групировка ТИМ/Химимпорт, собственик и на националния авиопревозвач, на когото е кръстена. С модерни офиси и студиа досами аерогарата, тази телевизия, стартирала като нишов новинарско и бизнесориентиран канал, съставен от бивши кадри на БНТ, вече повече от година опитва да се префасонира и препозиционира като национална. Отскоро има и ново лого след като доста време в горния десен ъгъл се мъдреше някаква нелепица, създадена без никакво съблюдаване на каноните в дизайна.

Допреди тези промени телевизията се олицетворяваше главно от новинарите Веселин Дремджиев (от началото на годината той вече не работи там) и Милена Милотинова, която продължава да води своето външнополитическо предаване "Брюксел 1". Навремето тя беше уволнена от БНТ заради скандала с бруталните кадри как чеченец отрязва главата на руски войник, които тя като водещ на "По света и у нас" беше допуснала да се излъчат без никакво предупреждение. "Санстефанското" усещане сега се допълва и от присъствието на Клара Маринова с нейното съботно токшоу "Q&A". През последните месеци "България Он Еър" обогати програмата си и с футболното шоу "Гол", наследник на някогашното "Пред банята" от ефира на ТВ7, с водещи Борис Касабов, Томислав Русев и Николай Александров. За да прави светско предаване от Нова телевизия бе привлечена симпатичната бивша репортерка Константина Живова. Сериозни усилия се влагат и в ПР екипа, където бяха назначени опитни кадри от Би Ти Ви.

Отскоро в ефира върви и изцяло авторското токшоу на писателката Милена Фучеджиева "Провокативно", в което тя разнищва широк спектър от наболели и често пъти доста смело формулирани въпроси: "Сексът и митовете за него", "Какво означава да си награден в България?", "Жените в политиката и политиката в жените", "Между Вог, никаба и бурката" и т.н. в този дух. В досегашните си десетина издания "Провокативно" напълно оправдава заглавието си, а водещата му задава въпроси и прави свои коментари без типичната за по-шлифованите си колеги склонност към автоцензура, която те наричат "обраност" и "коректност". Предаването се стреми да бъде по-различно и във визуално отношение, но полуаматьорското осветление и посредствената операторска работа са далеч от нивото на стилния интериор и качественото тематично съдържание.

В известна степен "Провокативно" може да се приеме като емблема на цялостните усилия на "България Он Еър". Телевизията се стреми да привлича все повече известни имена и да запълва всяка липсваща тематична ниша в програмата си (напоследък все по-смело излъчва и прилични тв сериали), но в доста компоненти така и не успява да се отърси от маргиналния си статус на монотематичен бизнес канал. В публицистичните предавания почти винаги виждаме никому неизвестни или слабоизвестни гостуващи експерти, които коментират твърде специфична и тясно профилирана материя. Това трудно може да задържи вниманието на зрителя повече от няколко секунди в моментите, в които е решил да "сканира" програмите с дистанционното. В повечето случаи се получава и парадоксът водещите на предаванията да са посмели в обобщенията си, отколкото самите гости, които поради младост, неувереност или други причини ръсят предимно азбучни истини, досадни клишета и изтъркани от повтаряне примитивни умозаключения. В истинските национални телевизии обикновено е обратното – гостите са смели и дръзки, а водещите умират от страх някой после не им се скара за това,което е прозвучало в студиото им. Сашо Диков и Люба Кулезич най-добре знаят какви може да са последствията от това…

Каналът на Нери Терзиева и Ралица Василева БИТ стартира неотдавна с почти същите амбиции, макар и да не разполага с ресурсите на БГ Он Еър. Присъствието на доскорошната емблема на Си Ен Ен в кадър, както и привличането на самобитния и опитен Сашо Диков обаче не изглеждат достатъчни,за да задържат трайно интереса на публиката към тази честота. Съчетаването на актуална публицистика с класически европейски и холивудски филми (с архивно-лошо качество на картината) е странно и объркващо. Много от останалите водещи на предавания пък нямат нито рутината, нито фасона, а понякога даже и нужното облекло, за да присъстват в ефира на канал с претенции за национален. Това, че имат остро публицистично перо, по никакъв начин автоматично не ги прави и подходящи за телевизионна изява. Донякъде е направо тъжно, че асове в професията като Ралица Василева и Диков се маргинализират, опитвайки се да издърпат след себе си цялата програмна схема на един канал, създаден очевидно прибързано и с неизяснена докрай концепция.

В конкуренцията да станат четвърта национална телевизия открай време се опитват да се намесят и СКАТ и Канал 3. Бургаската кабеларка на депутата националист Валери Симеонов нескрито залага на патриотичната карта, от години поддържа и предавания, които са любими на пенсионерската публика. Новините на СКАТ обаче са предимно регионални, а качеството и поднасянето им са обект на постоянни подигравки от "Господарите на ефира". Цялостната опаковка на този канал е допотопна, като от зората на телевизионния бизнес.

В Канал 3 зрителите години наред пък бяха свикнали да виждат "модела Диков" – как се прави риалити телевизия с минимум средства и максимум репортерско присъствие. Сега, в отсъствието на някогашния си идеолог, каналът се опитва да запази стила на директните отразявания от мястото на събитието, но липсата на качествени кадри се усеща крещящо. Повечето водещи не разполагат с нужната школовка и професионално присъствие в кадър, личи си и неспособността на продуцентско-режисьорските екипи постепенно да вдигнат нивото им. Наличието на предаване като "Беновска пита", водено от опитна и хлевоуста журналистка (без значение дали ни дразни или не), е крайно недостатъчно, за да създаде "национална репутация" на тази телевизия.

Казано обобщено, нито един канал засега няма потенциала дори да се доближи на видимо разстояние от челната тройка, а камо ли да застраши хегемонията й. И причините за това далеч не се крият само в липсата на средства – луксът на БГ Он Еър е красноречив пример за това.

Създаването на истинска национална телевизия е въпрос на дългогодишен опит, доказано ноу-хау, съблюдавано последователно и упорито, качествен екип – от водещите до последния оператор и осветител, и най-вече на самочувствие и усещане за отговорност пред нейно величество публиката.

Оказва се, че всички тези качества е много трудно да се съберат накуп. Затова и вероятността да прескачаме на каналите след №3 засега остава нищожна. Мизерно нищожна…

Стр. 35

www.bgonair.bg I 29.01.2016

Владимир Сиркаров и Кузман Илиев ще водят предаването всеки делник след централните новини на Bulgaria ON AIR

Предаването Денят ON AIR, което представя новините с коментар всяка делнична вечер, променя формата си от 1 февруари. То ще бъде с разширен обхват на темите, повече гледни точки към тях и нова динамика в студиото. Водещи на обновеното предаване ще бъдат популярните журналисти Владимир Сиркаров и Кузман Илиев, които ще се редуват на седмичен принцип. Те са познати на широката публика с коментарните си рубрики в Денят ON AIR и със силните интервюта и разговори в Boom & Bust по Bloomberg TV Bulgaria.

Промяната е част от развитието на национална телевизия Bulgaria ON AIR като политематичен канал, който предлага повече информация за обществения и културния живот, представена по динамичен и атрактивен начин. Денят ON AIR ще продължи да разглежда и важните неща от икономиката, които засягат живота на всички зрители.

Предаването ще се излъчва от 19.10 часа веднага след централния новинарски блок, който от 1 февруари ще започва от 18.30 часа. Досегашният автор и водещ Веселин Дремджиев ще поеме нови предизвикателства извън телевизията.

Ръководството на Bulgaria ON AIR му благодари сърдечно, че остана в екипа след промяната в профила на телевизията и работи по Денят ON AIR, докато настъпи моментът за смяна на формата на предаването!

Оригинална публикация

Intelday Solutions I 23.01.2013

в. Show | 08.08.2012

Известният тв журналист Веселин Дремджиев се извявява като новинар в късните новини и в "По света и у нас" по Канал 1 през 90-те години, а след това става част от екипа на Ефир 2 на БНТ. По-късно става шеф на новините в ТВ7. Дремджиев беше и едно от лицата на "Всяка неделя". Сега е шеф на новините в телевизия "Bulgaria On Air"

- Как Кеворк Кеворкян избра именно теб за лице на "Всяка неделя"?

- Бях водещ на новините на Ефир 2 и там успях да направя това, което винаги съм искал и което правя сега – към всяка новина да се анализира и коментира в деня, в момента, а не в края на седмицата, както беше тогава "Панорама". С Кеворк, който, както знаете, гледа много внимателно, дори не се познавахме. Обадих му се да го поканя като гост в студиото, явно съм имал голяма доза наивност -трябваше да знам, че той никога не би се съгласил да дойде за разговор в но-, вините в един формат от 4 минути! Като му звъннах, той каза: "Абе, няма да участвам, но май ще се видим по друг повод!" И така, обади ми се скоро. Каза ми, че иска да правя новините във втората "Всяка неделя", която тогава започна с прякото излъчване на мачовете от Италианското Калчо.
В началото имаше новини, аз ги правех, а Мичмана, Бог да го прости, коментираше мачовете. И после постепенно, като в майонезата – по малко, по малко, се прибавяше по един гост, по двама гости, докато се върна "Всяка неделя"…

- Диктуваше ли ти Кеворкян въпросите в слушалките, когато водеше?

- Кеворк не го е искал никога! Това беше и условието за нашата съвместна работа. Когато отидох във "Всяка неделя", аз не съм бил стажант, имах зад гърба си журналистическа биография… Не съм имал слушалка и не съм получавал въпроси и никакви напътствия от Кеворк как да водя разговорите! Абсолютно!
Но това, което знам от колеги, които след това са били на това място…хайде, да го кажем така – им е помагал

- Изпадал ли си в по-особена ситуация по време на интервю, когато е трябвало да пощадиш егото на събеседника си?

- Във "Всяка неделя" правих поредица за съпругите на световни президенти. Интервюирах около 5-6 съпруги на действащи държавни глави – г-жа Митеран, г-жа Хавел, Суха Арафат, г-жа Вайцман, която е еврейка от български произход, Мира Милошевич… Когато се подготвях за интервюто със съпругата на Франсоа Митеран – Даниела, тя имаше своя семейна драма. Тя се състоеше в това, че Франсоа Митеран през цялото това време е имал извънбрачна връзка с реставраторка от Лувъра, от която му се родила и дъщеря. Ето защо г-жа Митеран беше толкова притеснена да ми даде интервю като първа дама на франция, но въпреки това го направи и аз оцених постъпката й. Защото, когато даваш интервю за чуждестранна медия, спокойно могат да те попитат: "Вие знаете ли, че съпругът ви има извънбрачна връзка и голяма 15-16-годишна дъщеря?"
Същото беше и със съпругата на Вацлав Хавел, която също е знаела, е и предстои раздяла със съпруга й. Но това не й попречи да се държи по време на интервюто ми с нея като достойна първа дама. Малко след това Хавел се ожени за стюардеса от правителствения чехословашки авиоотряд.
Между другото, подобна драма е имало и в най-щастливия ден на Никола Саркози, когато той беше избран за президент и Париж ликуваше. Той казваше за изживяванията си в този момент: На мен половината ми душа стенеше!" Защото той е знаел, че предстои съпругата му Сесилия да го напусне. Същата е историята и със сегашният президент Франсоа Оланд. Но времената вече са други. Той съвсем спокойно се раздели със Сеголен Роял и продължи връзката си със своята приятелка Валери Трирвайлер. Бившата жена на френския президент Сеголен Роял по всяка вероятност сега ще стане шефка на европейските социалисти на мястото на Сергей Станишев. Все пак и тя, горката, трябва да бъде обезвъзмездена по някакъв начин. Защото един път се провали срещу Саркози и после срещу бившия си съпруг.

 - Можеш ли да направиш паралел с подобни деликатни случаи с жени в българската политика?

- Не мога да направя паралел с подобни жени в българската политика. Истината е, че тук за последните 20 години разместването на пластовете беше много голямо. Не можем да сравним българска съпруга на политик с жената на френския президент, чиито офиси са срещу Айфеловата кула!

- Кои свои провали като репортер ще помниш?

- Когато в Тунис отидох в щабквартирата на Ясер Арафат да интервюирам съпругата му Суха. Видяхме, че живее в отделна вила. Тя – от висшето палестинско общество, с прекрасен френски – предложи да интервюираме и, както тя го наричаше, "президента"… Със Суха Арафат вече пътувахме към него с ескорта от коли със сини лампи, но нещо в последния момент се случи и така и не можахме да направим това интервю…
Нещо подобно стана една година след пуча срещу Горбачов. Имахме уговорка,
излъгаха ни жестоко
Чакахме 6 часа Горбачов пред неговия кабинет, за да ни даде интервю. Но тези хора си имат начини – когато решат да не ти дадат, дори да стоиш като куче и да чакаш – не ти дават!
По време на годините ми като млад репортер работех във вестник. Стана едно голямо земетресение в Армения. Тогава министър-председател беше Рижков. Нещо го питах, а пресконференцията беше само за "домашните", съветските медии. Въпросът не беше нищо особено, но… не беше съгласуван с пресслужбите му! А от Българска телевизия ме бяха помолили да изпратя запис на думите на Рижков в отговор на моя въпрос. В момента, в който пусках диктофона на слушалката в апаратната, връзката се разпадаше! И това – четири пъти! Докато ми стана ясно, че КГБ просто дърпа шалтера! Такива непроверени, несанкционирани думи на съветския министър-председател не можеше да бъдат излъчени в чужбина!

- Кое е най-голямото ти изпитание "на жив в ефир?

- По време на първото ми интервю в Ефир 2 със Симеон Втори от Мадрид. Той беше на пряка линия. Тогава нямаше сателитни връзки и скайп. Връзката преминаваше по "трасе", както се казва на тв жаргон.
То минаваше Русе -Букурещ и нататък към Европа. Това беше много преди Симеон да се върне в България и изобщо да заяви желание за участие в нашия политически живот. Проблемът беше, че нямахме връзка в часа, който бяхме обявили. И трябваше да задържам ефира, докато дойде картината от Мадрид. Това е едно ужасяващо изживяване, докато стане връзката и да видя в мониторите, че Симеон е там… Притеснението идваше от това, че той беше още една личност, обвеяна дори с някаква доза мистика, не беше добре дошъл, "царят в изгнание"… Представях си какво би се случило, ако кажем на зрителите: "Ами, вижте сега какво, поради технически проблем нямаме връзка с Мадрид." Знаеш каква щеше да бъде реакцията в онези години: "Ето, не пускат Царя!" И това ти се лепи и на теб на лицето като журналист!

Стр. 20

в. Класа | Иван ВЪРБАНОВ I 30.09.2011 

Господин Дремджиев, отново сте в национален ефир. Освен като автор и водещ на блока "Денят он ер" оглавихте и новините на "България он ер" тв, която влиза в изцяло нова ниша на тв пазара – бизнес телевизия. Трудно ли се реализира български проект, който не отстъпва като визия и съдържание на CNBC?

Винаги е важно да се следват добрите световни практики в медиите. Най-малкото защото е сигурно, че моделът е добър. В този смисъл това, което започнахме да правим, е да запълним една медийна ниша в България – аналитичен и професионален подход към бизнес темата. Ако някой преди пет години се е съмнявал, че в България има нужда от такава медия, от анализ на теми теми, днешният новинарски поток го опровергава. Дори масовите електронни медии са принудени да гледат към икономическата тематика, защото всички други теми изведнъж избледняха на фона на големите битки – за еврото, против дефицитите, за производителност, за добър мениджмънт. В този смисъл нашата телевизия се появява в най-подходящия момент. Има тяга на публиката към тези теми.

Каква е реакцията на бизнеса след старта и потвърдиха ли се очакванията на мениджмънта за необходимостта от новата икономическа телевизия на медийния пазар у нас?

Когато една медия още не е направила един месец от старта си, това е малко, но и достатъчно време, за да се чуят първите реакции. За голяма радост на всички в телевизията те са много положителни и се надявам, че с фините настройки, които правим, както и с новите елементи, които влизат в програмата, да бъдем още по-интересни на нашата публика. Но една телевизия е маратонско бягане, а ехото от стартовия пистолет още не е отзвучало…

Кой е приоритетът на медията в битката с интернет и социалните медии, балансирайки между бързината на информацията и отговорността за нейната достоверност?

Ние следваме добрите практики на големите световни медии, на икономическите канали. Няма битка на медиите в смисъл на гладиаторски битки. Винаги хората, или поне тези, които ни интересуват, са се интересували от едно нещо – качеството. В този смисъл добрата журналистическа работа прониква до публиката чрез всички канали на медиите. Въпросът е да се спазват писаните и неписаните правила на професията.
Оттам нататък всичко е въпрос на хъс, на желание за работа, на удоволствието да си бил полезен на хората, които са ти гласували доверие да те гледат, четат, слушат… Ние не гоним бързината, за това са агенциите, а дълбочината на анализа. В това е майсторлъкът. Или ако се пошегувам – то с бързина не става, трябват четене и коментиране!

Наложихте в работата на тв журналистите стратегическата роля на "ънкарите". Защо този модел, в който водещият представя новините на публиката от първо лице, ви допада и кои са силните му страни?

Просто това е стил в журналистиката, който винаги ми е допадал и съм се чувствал отлично в него. Хубаво е, когато има медия в България, която го използва. Това е голяма рядкост за нашия район, защото повече е присъщо на развитите и богатите общества, където има почит към личния почерк на всичко, което се върши – от музиката, през модата, до журналистиката. По отношение на професионалните стандарти в практиката си отстоявам правилата: да бъдеш честен, да знаеш червената граница на морала, която никога не пристъпваш. Другото е лесно…

Разбираеми ли са за широката аудитория темите от микро- и макро икономиката, развитието на пазарите, нивата на валутните курсове и котировките?

Днес всичко се превърна в икономика, в бизнес, в прогнози и дори в страхове от неясното бъдеще на финансовия свят. Тоест всеки, който иска да знае какво му определя бъдещето, е добре да наблегне не толкова на хороскопите, а на анализите и котировките. Може би там са заложени знаците на съдбата. Не мисля, че икономическата криза е отминала. Засега е ясно само, че алчността и липсата на воля отвориха кутията на Пандора, какво има на дъното, предстои да видим…

Стр. 15