БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-01-23

Водещ: Радиото излъчва мечти и реалности. Това е БНР на 75 години. Някога Петър Увалиев беше казал за мечтите днес, знаем всички, и реалностите са важни. Най-важното обаче е да бъде намерен балансът между мечтите и реалностите. И ние 75 години не се уморяваме да го правим. Какво, как, къде! Какво значат 75 години история? Как радиото се превърна в културна институция, какви са новите предизвикателства пред БНР? Къде може да се чуе и види рожденият ден на националното радио? За това ще говорим днес в „Клубът на журналистите” с генералния директор на БНР г-н Валери Тодоров. И разбира се, за свободата на словото, защото като обществена медия не можем да си позволим да забравяме, че доверието е по-важно от рейтингът. Рейтингът е преходен, а доверието е най-ценното, заради което си заслужава да работим.
Изяде ли кризата традиционния интерес на българина към науката – отговорът ще потърсим по-късно с главния редактор на списания „Осем” г-жа Ганета Сагова. Очаквайте в изданието днес и малка част от предстоящата премиера на най-новия ни (…).
В началото радиото и излъчвало мечти, а днес и реалности – добър ден на генералния директор на БНР г-н Валери Тодоров. 75 години, май, не стигат, за да бъде намерен балансът между мечтите и реалностите? Това е ежедневна работа. Какво значат 75 години история?
Валери Тодоров: 75 години история (…) всичко – миналото, сегашното и мечтите. Тоест ние сега с вас онова, което си мечтаем за утре, утре то ще е реалност, но важното е ние да успеем да го съхраним, за да разкажем за тази мечта с адрес утрешния ден, която ще могат колегите след нас да разкажат в звук или да опишат като случка. Така че винаги, когато си говорим за радиото, и то за националното радио, аз се опитвам да обясня, че ние не сме едно радио, което е в един апартамент с три стаи и колегите могат да се надвикват един друг и от едната стая може да направите пряко включване към другата. Радиото е много голяма къща. Това са 10 24-часови програми, шест музикални състава, много техника, технология. Ние записваме, съхраняваме, издаваме, тиражирани в ефир всичко най-ценно, което се случва в културния и обществения живот на страната. Никой извън нас не го прави. БНР е най-големият продуцент на музика, драматургия, детски предавания. Тази сутрин имаше един прекрасен детски празник. Извън нас няма кой да го направи. Няма кой да покаже тази история на детските предавания, с които всички ние сме израснали. Вие знаете, че ние пристъпихме към осъществяването на един уникален продукт. Анимирахме 15 до този момент от най-популярните детски песнички с DVD и караоки. С това…
Водещ: Това е един от най-търсените продукти на радиото, в интерес на истината.
Валери Тодоров: Само през последните два месеца радиото издаде над 12 диска с различни жанрове – документалистика, музика, ето, детски предавания, DVD. Сред уникалните неща например е DVD диска със записите от мадарската пещера, с всички живи легенди на фолклора, няма да ги изброявам, за да не ги обидя, но първа е Любка Рондова. Така че това е едно богатство, което ние не само съхраняваме, но и възпроизвеждаме. Знаете, че най-популярните детски песнички са написани и записани тук в радиото. Написани са в редакциите, записани са в нашите студиа. Това е история, която никой няма право да отрича. Дори сега, когато говорим за конкуренция. С кого и за какво се конкурираме? Това е история, която не може да бъде конкурирана. Тя е наша, тя не принадлежи само на националното радио, а на страната. Защото когато опира и до издаване на някакъв продукт, за ме не е изключително трогателен този момент, опираме до авторските права. И ето, хора като Леда Милева например, като Христо Недялков, те казват, академик Христо Недялков, диригент, учредител на детския радиохор, те казват: ние нямаме претенции. Това е създадено тук при вас, за вас, за всички нас. Ето, дори едно такова отношение показва силата на институцията, отношението към институцията. Защото националното радио не е нито радио и само радио, то е една огромна институция. Ние имаме програми, които са институция. Ето програма „Хоризонт” е такава една голяма информационна институция. Програма „Христо Ботев” е една голяма културна институция, защото онова, което тя дава в ефир, дори с културните салони, които организирате, вие институционализирате най-значимите процеси в обществото, в културата. Вземете и самия факт, че БНР излъчва на 11 езика за цял свят. Ние имаме фен-клубове на Радио „България” в Латинска Америка, в Африка дори, което е удивително. В тези езикови редакции работят хората, които най-добре познават езиците в съвършенство. Те могат да говорят, да общуват, не само и просто да превеждат. БНР пусна в навечерието на празника и новия си сайт, който е уникален за страната и изобщо за европейската практика – 11 равностойни страници на всички езици, единият от които е арабски. Знаете колко е трудно за нас с арабските правила. Един сайт, която се посещава от над 900 хил. души. Като имате предвид, че през последните две години почти всички наши програми, не просто увеличиха, разшириха аудиторията си, някои удвоиха и аудиторията, и рейтингите си. Вие казахте, че рейтингите са преходни…
Водещ: Е, преходни са, да. Доверието…
Валери Тодоров: И доверието е преходно, но ние успяхме да увеличим доверието към нас. Онова, което успяхме да постигнем е всъщност връщането на интереса към онова, което наричаме обществен формат в радиоизлъчванията. Да, може някой да иска да слуша повече чалга, друг да иска да слуша джаз, рок. Радиата извън нас се форматираха главно в музикалните жанрове. Докато човек, който иска да получи информация, знание, да придобие представа от всички музикални, информационни жанрове, да разбере какво се случва в страната, и в политиката, и културата, той ще си включи програмите на националното радио. Дори да се изкуши да премине от „Христо Ботев” към „Хоризонт” или обратното, но все едно ще получи информация, която ще отговаря на вкуса му и на изискването му.
Водещ: Аз обаче искам да се върнем отново на темата за баланса между доверието и рейтинга. Има ли рецепта как се пази свободата на словото – ме попита преди време проф. Евгени Дайнов, тогава, когато стана ясно, че по индекс на свободата на словото сме заедно с Того. Да си припомним какво каза тогава проф. Дайнов.
Евгени Дайнов: Това се видя още 2001 г. Първите ми разговори с главните редактори на вестници. Разговорът беше следният. Тогава се изтъпани царят, избраха го хоратра и вестниците с пълно гърло взеха да викат долу двуполюсния модел, долу леви и десни, долу политиците, долу политиката, да живее царят, помните из вестниците честваха всякакви негови роднини от африкански династии, от арабски династии и каквото се сетите. Отивам аз да си приказвам с главни редактори на вестници. Викам, вижте сега, пичове, вестникът като такъв, първата медия, „Лондон Таймс” (?) излиза като политически лист, вие ако извадите политиката, ако продължите да викате из вестниците долу политиката, вие ще отрежете клона, на който седите. Не може да има вестник без политика. Тиражите катастрофираха, с пъти паднаха. След което имах някакъв друг разговор, преди три години, да речем, вече със зам.-главния. Отивам при зам.-главните, уж, по-млади, уж, по-оперени, викам, вижте сега, не може да има табу на тема Ахмед Доган, Георги Първанов и подобни. Не може. На мен ми е забранено, примерно на мен проф. Евгени Дайнов ми е забранено във водещи български вестници да пиша словосъчетанието Георги Първанов. И теглим чертата отдолу по същата гибелна пътечка тръгнаха телевизиите. Решиха да стават, да жълтеят. Решиха да правят риалитита, някакви жълти репортажи във вестниците кой как готви, кой политик как танцува. И цялата тази снежна топка се омота и рухна, и повлече цялата свобода на словото надолу, което също е изключително глупаво. Защото когато един сериозен т.нар. вестник или телевизия, значи първо са махнали, казали са долу политиката, общо взето са я махнали, второ, са въвели табу спрямо властта, защото си играят с властта. Аз не мога да разбера защо. Ще отиде ръководството на телевизии и вестници да си играят с властта. Но накрая те почват да жълтеят, да се правят на клюкарници, при което сменят условията на играта и се появяват истинските клюкарници, които моменталистически ги размазват откъм тиражи. Опитът на основните вестници да се жлътнат, но да запазят аудиторията, пожълтя целия пазар, появиха се огромните седмични жълти вестници, които направо ги изядоха откъм тиражи. Телевизиите пък се самоубиха, защото където и да включиш някакви танцуват или пеят, или правят някакви други простотии. Е как да не сме като Того. Не съм бил в Того, може би там има достойни хора, очевидно, щом са по-добре от нас с материала, ама това цялото нещо потъва. Медиите потъват от 2001 г.

Водещ: И така, попита ме тогава проф. Дайнов как опазваме свободата на словото в радиото. Аз се затрудних да му отговоря, вие имате ли отговор?
Валери Тодоров: Имам отговор разбира се. За да пазиш нещо, то трябва да е застрашено. Аз мисля, че словото при нас никога не е било застрашавано, затова и не е възниквала необходимост да го пазим. Колкото до сравнението с Того, аз съм с много резерви към подобни измервания, но цитирайки едно такова измерване, едно от най-авторитетните изследвания са изследванията на Държавния департамент на САЩ, както знаете, за свободата на словото. Като целта е разбира се да се помага за развитието на демокрацията. Това също не става безкористно, ако трябва да сме откровени като журналисти. Но така или иначе държавният департамент признава, че БНР е един от най-критичният събеседник на властите в България. Това вече четвърта година поред присъства в отчетите. За мен това, макар и косвен, е един критерий за онова, което БНР допринася за свободата на словото у нас. Има медии, в които възможностите за намеса са технологично заложени. Да речем, в печата би могло да се добави в последния момент всичко. В телевизията, ако не е живо предаване. Също това може да се случи и в радио, ако не е живо предаване. Но ето, ние с вас имаме за посредник един микрофон. Той улавя всичко. Той е изключително чувствителен към фалша, към премълчаването, към лъжата. В края на краищата, използвайки онова, което казва проф. Дайнов за клона, ама клонът, на който всички висим е слушателят. И когато почнем да режем този клон, т.е. да подценяваме своята аудитория, ще паднем всички. И много е важно, пак връщайки се към друг израз, кой какво готви, ние не готвим манджи, които да се харесат на някого или за да обслужим нечия трапеца. Ние отразяваме събитията, фактите, явленията във вида, в който съществуват, с критичния поглед. Може понякога да накърним неволно някоя гледна точка, но в рамките на 24 часа ние успяваме да представим всички гледни точки, всички позиции обективно. Ние издаваме в ефир, във всяка от програмите по пет-шест вестника всеки ден. Така че можете да прочетете всичко – и за свободата, и за несвободата, и за Того, и за Салвадор, и между другото и за България. (…) Съветските лагернозатворнически песни, една изключителна личност като писател, като поет, човек, който беше гост и в първо студио на националното радио, документалният запис на тази среща вече е на диск. Но преди това издадохме юбилеен диск с най-доброто от музикалните конкурси музикант на годината на предаването „Алегро виваче”, което навършва 20 години, и което заедно с вас е номинирано за наградите „Сирак Скитник”. Издадохме и диск, и книжка във връзка с конкурса Млади фолклорни таланти. Издадохме един уникален диск с четири детски песнички DVD и караоки и 16 аудио песни, също най-доброто от песните, с които сме израснали. Аз даже в момента се затруднявам да изброя всичко. Казах вече за диска от Мадарската пещера, който е уникален, който е в CD, в DVD вариант българска и английска версия.
Водещ: Сигурно е важно да кажем и за министър-председателите, защото това е едно доказателство как радиото не лъже. Техните думи показват техните дефекти.
Валери Тодоров: Не, радиото не лъже, то предава някои лъжи, които се случват, но ние казваме истината, посредничим за истината. Да, ето дисковете във връзка с обявяването на независимостта на България. Ние издадохме диск с гласовете на всички министър-председатели, уникален диск. Препоръчвам да го слушате. Ако сега извадим един от записите, без да назоваваме името на министър-председателя, и чуете лексиката, няма да повярвате, че се е случило преди примерно 50 години. проблемите са същите – корупцията, безгрижието в държавата и т.н. Едно към едно, дори езикът не се е изменил. Разбира се, сред онези неща, които ние сме издали, бих добавил, издаден е дискът с творбите на Дико Илиев, композитор Дико Илиев, които ние открихме, издадохме покрай фестивала на духовите оркестри, който организирахме. Като разбира се издадохме два сборни диска. Общо пет-шест диска се издадоха само с творчеството на Дико Илиев. В навечерието на юбилея издадохме и химна на независимостта, написан от Георги Шагунов, военен композитор, капелмейстор на Черноморския полк, който на един дъх през 1908 г. написва тази творба. Той е автор на 2500 творби, някои от които са военни химни. Ние издирихме партитурите, записахме, възпроизведохме. Знаете, че ние издирихме във Виена и издадохме примерно валса и марша, който написва Щраум във връзка с годежа и с коронясването на Фердинанд. Така че БНР е един от най-големите, всъщност може би най-големият… В понеделник, когато давахме пресконференция, на една дълга маса извадихме това, което сме издали през последните 7-8 месеца…
Водещ: Не стигна.
Валери Тодоров: Да. И аз пред колегите се учудих, викам, може би ние вече сме най-големият издател на мултимедийна продукция в страната.
Водещ: Изобщо не си заслужава да ви питам и колко голяма е опашката пред Първо студио за записи.
Валери Тодоров: Да, ние създадохме и два нови продуцентски центъра – в Пловдив и в Благоевград – заедно с големия медиен център във Варна. С това ние дадохме възможност в пръстен от около 100 км около София да има алтернативни студийни възможности, за да намалим опашката пред Първо студио. Разбира се, едно голямо наше постижение е и значителното разширяване на предавателната мрежа. Само за година, малко повече от година ние пуснахме в действие 66 FM предаватели. По съвпадение на числата точно толкова е построило радиото през предишната си история на развитие, преди тези предаватели да станат собственост на БТК, и преди тя да стане частна компания. Ние вече имаме мрежа от собствени предаватели, с което компенсирахме една грешка, която държавата извърши с приватизацията на БТК. Ние първи в страната стартирахме цифрово излъчване. Казвам го защото това се случи много преди да започнат дебатите около законодателството, технологиите. Ние дадохме пример как нещо може тихо, скромно, без много шум да се случи, то се случи.
Водещ: Макар че нашите срокове са до 2020 г. според повечето експерти.
Валери Тодоров: Да. Ето сега ние залагаме в плановете за цифровизация в законодателството тихо, спокойно цифровизиране на радиото, за да не догонваме сроковете, както се получава с телевизията. По този начин радиото от една изоставаща медия в техническо и технологично отношение, се превърна в лидер в някои от областите. Вие виждате колко и тук в радиото се смениха нещата. Вие сама сега като си говорихме си спомнихте, че преди две години имаше доста пишещи машини „Марица” в програма „Христо Ботев”. Вече няма. Хубаво е да съхраните няколко, защото ще трябват за музея. Вече, примерно една трета от нашите кореспонденти само разполагаха с компютри. Сега всеки от нашите кореспонденти разполага с мобилен интернет, мобилен компютър, записващо устройство. Може да предава от всяка точка на света.
Водещ: Това ли е най-голямото предизвикателство пред радиото, технологията, или има и нещо друго?
Валери Тодоров: Предизвикателствата са две. Едното сме ние, като кадри, като ресурс, а второто е технологията. Първо, идеята е технологията да облекчи максимално общуването и взаимодействието между различните структури. Защото 10 програми, 6 музикални състава, огромните студийни комплекси – това действително е едно солидно съоръжение. Изисква една изключително добра организация, синхрон. Това може да стане само с унифицирането на техниката, технологиите. Но това изисква едно огромно напрежение, защото едновременно с тази реорганизация на ресурса като… имам предвид техническо и технологично, и организационните мерки, които се вземат, изисква се и нов подход към подготовката на всеки от колегите. Трябва да свикнем да работим с новата техника. Стъписването, особено сред колегите с повече опит, е доста голямо. Това променя и философията на работа. Аз наблюдавах, когато ние с висока скорост въведохме в някои структури технологиите, имаше действително напрежение, но идва пък следващия момент, когато вие преодолявате това стъписване, изпитвате удоволствието от леката работа в една нова технологична среда. Ето например, помните старите радиостанции, подвижни радиостанции, които бяха цял автомобил. Помните, че от ужас една колежка беше седнала върху микрофона и затова не можа да се осъществи пряко предаване. А сега новите устройства, които ние внедрихме, те са с размер на кутия от мобилен телефон, с две GSM карти, с ISDM-връзка, предават от всяка точка. Монтирани са в автомобили, може да ги пренесете където си искате. Но най-важното е, че с тези средства нашите кореспонденти, нашите колеги и сътрудници могат да предават от всяка точка не само на страната, но и на света. Старите коли имаха ресурс до 30 мин, после батериите сдаваха, а сега вече нямате ограничения нито във времето, нито в пространството, имате ограничението на слушателския интерес, с който ние май с вас прекаляваме в момента.
Водещ: Всъщност накрая да ви попитам какво могат медии и слушатели заедно? БНР и слушателите какво можем заедно?
Валери Тодоров: Колкото повече искат слушателите, толкова повече ние ще можем. Защото ние можем много, когато от нас се иска повече.
Водещ: Оказва се, май, че слушателите искат повече музика, а пък и колегите вестникари бяха извадили такъв един акцент, че ще има нова програма музикална.
Валери Тодоров: Да, ще има нова програма музикална.
Водещ: Кога?
Валери Тодоров: Нека да не монтираме обратно коня и каруцата. Всичко това ще се случи, ще се случи едновременно с ускореното внедряване на технологиите. Колкото до това какво искат слушателите. Кой е казал, че те искат повече музика? Ами ако ние им говорим повече интересно? Представете си, че сега… сега радио се слуша много в автомобилите и покрай задръстванията, на които много благодарим, не знам на кого точно, може би на организаторите на движението, но представете си, че вие карате или стоите в една дълга опашка от автомобили – какво предпочитате да слушате музика или да ви говорят? Аз лично, знаете ли, колебал съм се какво искам повече. Защото музиката може да не е от тази, която искате да слушате. Но вие няма да си прехвърлите радиостанцията, защото знаете, че тя ще съобщи нещо интересно. Значи, дайте…
Водещ: Да продължим да търсим този баланс…
Валери Тодоров: Не, това е като темата за кокошката и яйцето, кой кого е снесла и изкарал на бял свят. Мисля, че музиката съпровожда говора. Те трябва да бъдат в баланс, защото хората искат и да им се говори, и да им е приятно, и да слушат музика. Когато им говорите приятно и интересно и им пуснете интересна музика, те ще слушат и едното, и другото. Така че мисля, нека да не теглим така чертата, но може би да дадем шанс на музиката.
Водещ: Да.

Водещ: В „Клубът на журналистите” добър ден сега ще кажа на главния редактор на списания „Осем” г-жа Ганета Сагова. Изяде ли кризата исконния интерес на българина към науката?
Ганета Сагова: Съдейки по това, че списание „Осем”, което вече повече от година е на пазара и неговият тираж не спира да расте, у мен остава впечатлението, че все пак хората обичат загадките, духовното, новите открития в науката. И донякъде е странен този феномен, защото как така на нас ни расте тиража, а в същото време виждаме, че расте гледаемостта на тези предавания, които са в другата крайност, другия поляритет. Говорим за тези сапунки по екрана, говорим за това, че няма…
Водещ: За едни игри.
Ганета Сагова: да, всякакви игри. Но странен е наистина този поляритет в момента, защото аз имам мои приятели, които започнаха да си изключват телевизорите и да четат основно книги, такива списания, да гледат предавания „Дискавъри” и тип, от които научават от тях нещо.
Водещ: Махалото май се връща обратно?
Ганета Сагова: Да. И явно, че както винаги, знаем източната мъдрост, че винаги има Ин и Ян, т.е. никога не може нещо да бъде изцяло черно или изцяло бяло. И в един момент аз съм сигурно, че нещата ще завият повече откъм бялата страна. Дай боже това са стане по-скоро.
Водещ: Наистина ли в Родопите броди мечият човек?
Ганета Сагова: О, това е една наистина много приятна тема, с която зарадвахме нашите читатели. Историята е много стара, тя е разказана от д-р Светослав Славчев, 22 години зам.-главен редактор на сп. „Космос”. Много е истинска, защото става въпрос за едни фотографии, които са занесени при тях в редакцията, и които показват едни огромни стъпки. След което тези снимки са дадени за експертиза в института по криминалистика в София, и за изненада на всички наши читатели, едно от мненията е, че вероятно става въпрос за т.нар. снежен човек.
Водещ: Всъщност да, защо трябва само популярно да бъде чудовището от Лох Нес?
Ганета Сагова: Да, и искам да спомена, че в следващия ни брой, който излиза на 8-и, ние имаме продължение по темата.
Водещ: И там сигурно има интересни неща?
Ганета Сагова: Невероятна човешка история , в която също става въпрос за среща с мечи човек.
Водещ: Искате да кажете, че има жив човек, който се е срещал с него?
Ганета Сагова: Ами той е починал, тъй като историята също е била доста отдавна, но неговият внук, много добре помни и я разказва от поколения на поколения тази история. И действително читателите ще бъдат изумени.
Водещ: Важно е като че ли да пазим историята си. Ето вие сте продължители на списание „Космос”, което аз помня от детството си. Националното радио в понеделник ще стане на 75…
Ганета Сагова: Използвам случая да ви честитя празника!
Водещ: Благодаря ви! Какво дава този дълъг житейски стаж?
Ганета Сагова: Ами давани една увереност, че каквото и да се случва, говорим за тези странни явления, странни интереси, които в един момент накланят везните в другата посока, това, което преди малко говорехме, в едни момент нещата ще си дойдат на място, и че има преходни явления, но непреходното остава, стремежът да бъде добри, да се развиваме, да прогресираме. И всъщност това е нашият естествен път.
Водещ: Сега ще се хвана за една мисъл. В последния ви брой все пак мистерии има. Цял живот като че ли на човек му харесва да има мистерии. Как обаче трябва да подхождаме към тези мистерии, така щото да не се окаже, че танцуваме едно лято?
Ганета Сагова: Ще използвам случая да перефразирам една фраза, която вчера сподели с мен един издател. Какво е езотерика и мистерии? И той казва, за мен това е което все още науката не е обяснила. Тоест с всяка измината година тази граница между едното и другото се отмества, и отмества, и всъщност разликата е, че хората, които четат и обичат тези неща са малко по-етични и добри, защото познават и другите закони на природата. Това е всъщност голямата разлика. Но ние виждаме, че в момента науката изцяло се е пренасочила към едни такива странни неща, които доскоро бяха научна фантастика. Ние почти във всеки брой имаме интервюта и срещи с известни наши учени, с физици, които казват, че в момента теориите, върху които те работят абсолютно по нищо не се разграничават с научната фантастика, която четяхме преди 5-10 години.
Водещ: Което само по себе си говори страшно много.
Ганета Сагова: Всъщност то говори, че това, което ние наричаме мистерии, то отдавна вече е влязло в лабораториите, върху това се правят научни изследвания, градят се хипотези и съвсем скоро ще имаме крайни доказателства.
Водещ: Крайни ли сме в отношението си към науката? Имайки предвид някои оценки, които напоследък станаха вестникарски заглавия по отношение на възрастта на учените ни.
Ганета Сагова: Ами тъжното е, че голяма част от младите действително предпочитат да заминат на Запад и да работят там в престижни университети, да се занимават с техни програми. И всъщност аз ги разбирам, защото те могат да се реализират там. Факт е, че някои от учените в България, и Лъчезар Филипов го каза неотдавна в едно предаване, действително клатят столове, което не е много подходящо за една малка страна, която ако иска да се развива, би могла да заложи точно на новите технологии, на прогреса, базиран върху новите крачки на науката.
Водещ: Още повече, оказва се, че даже финансовата криза, икономическата криза не е успяла да отучи българина от традиционното му желание да знае повече.
Ганета Сагова: О, за това категорично да, смятам, че е така. Но примерно аз не съм съгласна с едно закриване на института по тракология, за което сега станахме свидетели, тъй като ние знаем, че траките всъщност те носят голямата гордост на това, че ние сме българи, защото са оставили толкова много точно по нашите земи. И в един момент една такава новина мен действително ме шокира, когато я чух. Случват се доста странни неща. Да, ето примерно в последния брой ние пишем генномодифицираните организми, и необяснимо е за мен желанието на нашето правителство да позволи на наша територия да се отглеждат такива храни. Защото…
Водещ: Това е като да изпуснеш духа от бутилката.
Ганета Сагова: Да. Защо го правим, защо не продължим да си произвеждаме чисти храни, които един ден, знам, че ще струват примерно два пъти повече на пазара и ние бихме могли да пробием точно с това, че сме чисти, че до този момент сме се съхранили.
Водещ: Всъщност това е единствената ни полза от това, че имаме някои закъснения в графика на развитието си.
Ганета Сагова: Точно, т.е. понякога това, че ти не си толкова напред в науката и в технологиите може да се окаже предимство. Но просто трябва да има далновидни политици, които да мислят за това.
Водещ: Ето сега ще се опитаме да дадем едно такова доказателство, доказателство в звук. Какво се случва в 12.30 ч през един декемврийски ден на 1901 г. в Сейнт Джон, Нюфаундленд, и как тази случка повлиява живота на земята изобщо. Гласовете на Гилермо Маркони, Петър Увалиев, Николай Джунков, 100-годишната слушателка Ребека Нисим, гласове от 20-те години на ХХ в., от радиостанциите в Литва, Лондон, Кьолн, Загреб и Париж, и гласове от януари 2009 г., звучали по улиците на София са участниците в първия епизод в най-новия ни радиосериал, който ще може да слушате от понеделник, 25 януари, от 10.30 ч. Ето премиерата на една малка част.

Водещ: Не разглобявайте радиото, слушайте го и го оставете да бъде ваш приятел. А ние с Ганета да си поговорим и за това, което си казахме. Добре е да сме консервативни. Защо е добре да сме консервативни?
Ганета Сагова: Ами добре е, защото когато човек си пусне БНР, независимо коя програма, изпитва наистина някакво удоволствие, че може да намери вътре предаване за култура, за душата, за традициите на българите, за култура, една кутия с приятни изненади, която всеки път ти доставя някакво удоволствие, някакво блаженство. Аз лично много обичам да слушам БНР и зная, че и останалите слушатели, голяма част от тях са ваши фенове.
Водещ: А защо пък е важно да сме любознателни? За да не сме изненадани после?
Ганета Сагова: Ами разбира се. Всъщност прогресът на едно общество се гради точно на база на любознателните хора, на тези, които питат, които търсят отговори, а не на готово поднесени решения. Всъщност това е разликата между едно гражданско общество и едно робовладелско или както го наречем, едно заспало общество.
Водещ: Да, в живота няма само жълти истории. Даже жълтите истории са много малка част от живота като че ли и се отнасят до малък кръг от хора.
Ганета Сагова: И това ще мине.
Водещ: Това е много оптимистично и много ми харесва за финал, и това ще мине. 

www.blitz.bg | 2010-01-23

Димитър Павлов сяда до Ани Цолова като втори водещ на сутрешния блок на bTV. Медията преговаря с няколко журналисти да заемат стола на напусналия Николай Бареков, но Павлов е най-вероятният избор, съобщава „Стандарт”.
Продуцентите на сутрешния блок го харесали, заради доброто му представяне като водещ на танцовото шоу Dancing Stars. "Водим преговори с няколко журналисти, всички са външни за телевизията лица и не са от най-популярните тв фигури", заявил говорителят на медията.
Според запознати обаче, едно от имената, с които се водят преговори, е Миролюба Бенатова. Имало идея в блока да се вкарат повече от двама водещи, за да се разчупи сутрешното предаване.

Оригинална публикация

www.novini.dir.bg | 2010-01-23

Спорът колко да бъде българското по радио и телевизията е много стар – това каза в предаването "Седмицата“ на Дарик председателя на Съвета за електронни медии Мая Вапцарова по повод поредните промени в Закона за радиото и телевизията. По думите й регулацията се обосновава на две основни неща – свободата на словото и свободата на пазара.
Пред Дарик Вапцарова разкри какви нови мерки смята СЕМ да предприеме във връзка с цифровизацията:
Ние в СЕМ вярваме, че за да се вземе най-правилното и целесъобразно решение относно начина, механизмите и приоритетите на цифровизацията, трябва да се допитаме и до медиите. Ето защо ще обсъдим този деликатен, но нека не забравяме – задължителен, процес за българския медиен пазар с представители на медиите. По този начин ще гарантираме публичността на процеса, а също така ще подчертаем неговата приоритетност.
Друга положителна за българския медиен пазар промяна ще бъде преминаването на чуждестранните програми в регистъра на СЕМ. Досега те бяха в Министерството на културата. Това ни радва, но в същото време увеличава двойно нашата работа.
Друго наше решение е да удължим срока за подновяване на лицензиите на медиите. Решихме да предприемем тази стъпка, за да улесним медийния пазар в тези натоварени и несигурни времена. Очаквайте скоро публикуването на решението на нашия сайт.
Очакваме и стартирането на процедура по фокусиран мониторинг, който да увеличи ефективността на регулацията на медийния пазар. Към това нещо ще добавя и засилването на регионалните бюра по мониторинг на СЕМ.

DarikNews

БНТ, Новини в 20.00 часа | 2010-01-23

Журналистът Милен Вълков беше избран за трети пореден мандат за председател на Съюза на българските журналисти. За него гласуваха над половината от общо 73-та представители на журналистическите дружества.
Другите претенденти за поста бяха журналистката Светла Каменова и издателят Петьо Блъсков.
Старият нов председател на Съюза на българските журналисти Милен Вълков е работил дълги години в Българската телеграфна агенция като репортер и редактор. От 1986 до 1990 година е кореспондент в Египет, а след това е политически репортер в Народното събрание и Министерския съвет. В средата на 90-те е избран за генерален директор на БТА, а от 1997 година досега работи в агенция „София прес”. От април 2006 година е член на Съвета за електронни медии.

Снимка: Вестник "Стандарт"

M3 Communications College I 2010-01-22

Вчера в M3 College се проведе поредният PR Thursday на тема Frеe Speech, или свободата на словото, а специалната ни гостенка Маргарита Михнева ни потопи в нейния свят, в нейната история, в истината за нейните убеждения.

„Разследваща журналистика, репортери и предавания в България няма“, започна г-жа Михнева и обясни личното си убеждение така: „В държавата ни има два вида телевизии – едната е национална, другите са частни. БНТ няма смелостта да се занимава с истинска разследваща журналистика, а пък частните телевизии имат частен собственик и там важи правилото „Който плаща, поръчва музиката“. Факт е, каза Михнева, че на хората в България им липсва кураж за много неща. За пример журналистката даде абсурдното редуване на пускане и прибиране на двамата братя Маргини и ЛИПСАТА на заслужено отправена критика към главния прокурор.
Другата причина да няма разследваща журналистика в България, обясни Михнева, е огромният бюджет, необходим за провеждането на едно качествено и ефективно разследване.
Маргарита Михнева не е прокурор, нито съдия, нито пък държавна институция, а „добросъвестен събирач на информация“. Журналистиката, която тя изповядва, има за цел да покаже другата гледна точка, да коригира съдебното решение или проведеното от МВР разследване. Тя вярва, че разследващият журналист трябва да е откривател, а не да върви по отъпканите информационни канали на МВР, защото тя не събира такива доказателства, каквито събира съдът; тя отразява обществените нагласи, показва различната гледна точка. Маргарита Михнева се интересува от човешките истории, от причините в дълбочина, защото журналистиката има за цел да възпитава, също както и присъдата, а не да унищожава. А именно това се случва в страната ни. Тъй като правосъдие няма, има възмездие – улично…
„Не могат да те съдят за убежденията ти“, казва Маргарита Михнева, която е била както съдена, така и уволнявана заради репортажите си не един път, но това не е в състояние да убие мотивацията й да изследва обществените настроения и човешката природа, защото нейната мотивация „не са парите, нито славата, а вътрешното верую“.

PRESS.dir.bg I 2010-01-23

На 15-ти януари 2010 година стартира четвъртото издание на традиционния вече конкурс „Рено Нисан България Мастър Инициатива”, който тази година работи в партньорство с AIESEC – най-голямата международна студентска организация с традиции в съвместната дейност между университетите и бизнеса. Тази година темата на проекта е „Електромобилите – вдъхновение за бъдеще без вредни емисии! Renault и Nissan вече представиха своите първи модели. Как виждате тяхната реализация в България?”

До 15-ти февруари 2010, младежите от магистърските програми и тези завършващи бакалавърска степен във Висшите учебни заведения имат възможността да сформират екипи и да се запишат за участие на интернет страницата на конкурса www.imam-idea.com. До 1-ви април 2010 година, те могат да представят своите проекти по актуалната тема за бъдещето на електромобилите и начина, по който те се възприемат в България. Жури, състоящо се от представители на Рено Нисан България и техните партньори от „Publicis Marc”, “Consulteam” и списание ”auto motor und sport” ще избере петте отбора финалисти, които лично ще защитят своите проекти през месец май в присъствието на останалите участници. Тогава ще бъдат определени и победителите.

Проектът "Мастър Инициатива" е създаден през 2007-ма година. Той предоставя на студентите рядката възможност да приложат наученото на практика и да се изявят в сферата на истинския бизнес. Целта на инициативата винаги е била да изгради и поддържа връзката между Рено Нисан България и Висшите училища, като генератори на нови идеи.

Друг предмет на съвместна работа между Рено Нисан България и AIESEC е организираният от студентската организация проект "Бизнесът в действие: Корпоративна Социална Отговорност", който ще се проведе от 5 до 7 март 2010 година.

За Контакти:

office@aiesec-unwe.net

Оригинална публикация

в. Капитал | Зорница СТОИЛОВА | 2010-01-23 

Заради рецесията компаниите използват рекламни конкурси, за да намаляват цените на агенциите

Добри практики

"Да бъдеш подложен на рекламен конкурс за съществуващ свой клиент е като това съпругата ти да обяви пред всички, които познаваш, че не те обича вече и че през следващите няколко месеца ще се вижда с други хора. И то с по-умни, по-млади и по-готини от теб, с които ще правят луди и интересни неща, много от които ти вече си предлагал, но никога не ти е било позволено да правиш. И след шестте месеца, през които си си държал езика зад зъбите и си продължавал да миеш чиниите, да се грижиш за мръсното пране, ще можеш да кажеш: дадох ти всяка капка от моята енергия и страст, и се промених, скъпа, до степен, в която съм способен да се унижа публично, за да те спечеля отново."
Този забавен пасаж от книгата AdLand на бившия криейтив директор на Young & Rubicam Джеймс Отмър напоследък се разиграва често на българския рекламен пазар. Един от порочните ефекти на икономически трудната 2009 г. беше прекалено честото организиране на рекламни конкурси като инструмент за намаляване на цените на рекламните агенции. До степен, в която по думите на рекламисти целият пазар е един огромен "пич" (конкурс на рекламен език – бел. ред.). Тази тенденция продължава и в началото на 2010 г.

Конкурс след конкурс…

"Определено 2009 г. беше година, която премина под знака на конкурсите. Това е пряко свързано с финансовата криза и част от усилията на компаниите да оптимизират разходите си за реклама по два начина – като засилят конкуренцията между агенциите, а оттам се намаляват цените за обслужване, и като потърсят чрез конкурс най-ефективните идеи за комуникация", обобщава София Коен, директор "Връзки с клиенти" в агенция Leo Burnett Sofia.
Всъщност поредицата от конкурси започна през втората половина на 2009 г., когато настъпи и дългоочакваното оживление на рекламния пазар (след антикризисното съкращаване на бюджети и замразяване на рекламни активности в началото на годината). Според рекламисти най-активни в организирането на пичове са били компании от силно ударения от рецесията финансов сектор, следвани от бързооборотните стоки, алкохолните напитки, веригите магазини и др. Татяна Кучинова, директор "Връзки с клиенти" в Huts JWT, забелязва, че напоследък са се появили нови български компании, извън традиционните рекламодатели, които за пръв път ще се рекламират и си търсят стратегически партньори. "Въпреки че нямат опит, те са осъзнали нуждата да се позиционират на пазара и са успели да заделят някакъв бюджет в тези трудни моменти", добавя тя.
Сред вече приключилите конкурси, които са официално обявени, са тези на бирената марка "Загорка" и Райфайзенбанк, спечелени съответно от Publicis MARC и Ogilvy Sofia. В момента текат още няколко, започнали в края на декември. Някои агенции чакат резултати буквално до дни, други – в средата на февруари. Те обаче отказват да посочат за кои клиенти се състезават, тъй като са обвързани с договори за конфиденциалност.

Ще играя, няма да играя

Въпреки, че определят практиката на честите конкурси като порочна, тъй като търпят загуби на ресурси и време, рекламните агенции не могат да си позволят да не играят тази игра. Заради свитите бюджети на съществуващи свои клиенти и за да компенсират тези, които са изцяло неактивни, те са принудени да търсят други източници на приходи. "В миналото сме подбирали в кои конкурси да участваме, докато сега приемаме и сами търсим", признава Татяна Кучинова от Huts JWT.
Основният проблем при ценово ориентираните конкурси е, че носят твърде краткосрочни ползи, а в дългосрочен план вредят не само на агенцията, но и на резултатите, които постигат компаниите. Да, рекламните агенции получават възможност да се докажат пред нови клиенти. А рекламният пич дава на компаниите свежи идеи и различни гледни точки към бизнеса им. Но изборът на нова агенция неминуемо нарушава ритъма на работа и отнема време за адаптация, а ако такива промени се предприемат често, се губи и постоянство в комуникацията и има опасност от размиване на посланието на марката.
Татяна Лозович, управляващ директор на медиа агенцията MediaS SMV, нарича това явление на пазара екселски пич: ако преди са били оценявани стратегическото мислене, ефективното планиране и оптималното закупуване, в момента основната оценка идва от условията в медиите и възнаграждението за агенцията.
Още по-лишена от смисъл е практиката, вместо да се организират рекламни конкурси за дългосрочно обслужване, да се залага на краткосрочни проекти и отделни кампании. "Да се работи на парче е непрофесионално", е аргументът на рекламистите. Опитът им в подобни начинания е причина да заключат: В България като цяло липсват ясни критерии и правила при провеждането на рекламни конкурси.

Къде са правилата?

Красимир Папазов, директор "Обслужване на клиенти" в Ogilvy Sofia, изброява проблемите, с които се сблъскват по време на пич: "Рядко има прозрачност за това колко и кои са поканените агенции, тоест не знаеш с кого се състезаваш. Често сроковете са на ръба на безумието – между седмица и две за разработване на цялостна творческа концепция. Добре е да се осигуряват минимум четири седмици, защото това е важен процес, който трябва да се планира адекватно във времето", обръща внимание той. И продължава: "Не е ясно каква е тежестта на отделните фактори при селекцията на агенциите – винаги се казва креативнoстта на предложението, нивото на обслужване и ценовата оферта. Но никога не си наясно кое е водещото." И ако доброто възпитание (и нормалните европейски практики) изисква след приключването на конкурса да дадеш обратна връзка на участвалите агенции, независимо дали са спечелили или не, в България случаите, в които това се прави, са по-скоро изключение от правилото.
Рекламодателите, към които се обърнахме за коментар по темата, отклониха поканата ни с мотива, че темата е деликатна и предпочитат да се въздържат от мнение. Получихме обаче официалното становище от Българската асоциация на рекламодателите (БАР), в която към момента членуват 19 от компаниите с най-големи рекламни бюджети. От него става ясно, че в момента се подготвя документ с правила и добри бизнес практики за организирането на рекламни конкурси. Зад инициативата стоят асоциацията на рекламодателите и Асоциацията на рекламните агенции (АРА). "В контекста на финансовите предизвикателства е важно индустрията да се придържа към доказано ефективните практики, за да се спестят време и средства на всички страни", се казва още в тяхното становище.
Управителят на Ogilvy Sofia и член на управителния съвет на АРА Екатерина Тупарева обясни, че двете организации все още водят преговори какви мерки да предприемат, но ще излязат с решение до месец. Едно от обсъжданите предложения е било да се вдигне таксата, която рекламодателите заплащат на агенциите, участващи в даден конкурс. Към момента, ако компания покани повече от три участника, заплаща 250 евро на всеки. Идеята е сумата да се увеличи между 500 и 1000 евро. "Опитваме се да намерим баланс, така че да се спре порочната практика на прекалено честите конкурси с участието на много агенции, без да засегнем интересите на рекламодателите, които имат собствени корпоративни правила за провеждане на конкурси", обясни Екатерина Тупарева.
По-лошото е, че този хаос в отношенията между рекламодатели и рекламни агенции не само няма да помогне на индустрията да се възстанови по-бързо от икономическия спад, но и ще се отрази на качеството и ефективността на рекламата.

Стр. 34

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА, Борислав КАНДОВ | 2010-01-23 

Вместо да поиска по-добър механизъм за финансиране, БНТ заложи на лесното – повече реклама

Съобщение на ЕК за прилагането на правилата за държавните помощи по отношение на обществената услуга радио- и телевизионно разпространение
За пръв път от доста време държавната БНТ успя да продаде цялото си рекламно време. И за пореден път поиска да продава повече с аргумента, че парите не стигат за издръжката на медиата.
Ръководството на телевизията даде гласност на исканията през седмицата, в която в парламентарната медийна комисия се обсъждаха на второ четене промените в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ). Текстът, регулиращ медийния пазар, бе ремонтиран (за 27-ми път), за да бъдат отразени в него промените, произтичащи от новата аудио-визуална директива, приета от Европейския парламент. В него се казва, че БНТ има право да продава 15 минути реклама на 24 часа програма, като само шест от тях – в праймтайма. За частните медии ограничението е 12 минути на час. Освен от рекламните приходи БНТ се издържа и от държавна субсидия, която за 2010 г. е в размер на 60 млн. лева. Това слага оръжие в ръцете на частните тв компании, които винаги са били против присъствието на рекламни блокове в обществения канал. Контрааргументът на БНТ е, че заради икономическата криза субсидията й е била намалена със 17% в сравнение с 2009 г. Така съставките за поредната война между държавната и частните медии бяха налице и взривът не закъсня. Но (поне засега) вълната отново повали исканията на държавната медиа. А всъщност проблемите й се коренят съвсем другаде – в модела, по който тя се финансира от държавата.
БНТ като играч на пазара
В началото на годината от БНТ се похвалиха, че са запълнили рекламното си време въпреки финансовата криза, която ограничи бюджетите на рекламодателите. До съвсем скоро не беше така. Според данните на изследователската агенция TNS/TV Plan дори през най-силния откъм рекламни приходи на БНТ юни 2009 г. (по време на парламентарните избори) телевизията успя да запълни едва 85% от 15-те си минути рекламно време на денонощие, отредено й по закон.
Запълването на рекламното време даде самочувствие на БНТ да разпространи становище, според което ограничението в ЗРТ за правото на медиата да излъчва само 15 минути реклама на ден е вече "неадекватно и остаряло". Това ограничение бе въведено през 1998 г. и тогава неговата цел беше да се поощри развитието на нововъзникващите частни телевизии. В момента обаче ограничението е "в разрез с практиките в ЕС, където държавните телевизии генерират около 50% от приходите си чрез продажба на реклама", твърдят от БНТ. Което е леко манипулативно изказване, тъй в някои държави членки обществените медии изобщо нямат право да продават рекламно време.
От друга страна, намаляването държавната субсидия на БНТ със 17% я връща на нивото от 2005 г., което няма как да й даде възможност да инвестира в качествена програма. "Годината, която измина, беше изключително тежка и наложи много сериозни съкращения на разходи, хонорари, възнаграждения по предавания. Предоговорихме бюджетите на външните продукции, съкратихме до минимум разходите за гориво, за производство, за мобилни телефони, за абонамент, за командировки. Повече няма накъде, санитарният минимум вече е достигнат. Ако не се намерят начини БНТ да се дофинансира тази година, тя няма да може да поддържа тази програма до края на годината и ще трябва да сваля часове програма", се казва в отговорите на екипа на държавната медиа до "Капитал".
Според предвиденото в бюджета субсидията на БНТ за 2010 г. е 60 млн. лв. За 2009 г. по официални данни телевизията е продала реклама за близо 12.7 млн. лева, според мониторинга на TNS/TV Plan. Реално тази сума е по-малка, тъй като от нея не са извадени търговските отстъпки, които се правят за големи рекламодатели. Пред в. "24 часа" генералният директор на медиата Уляна Пръмова коментира, че на телевизията са нужни още 20 млн. лв., за да поддържа нивото си. Телевизията има задължения към "БТК груп" за разпространение на сигнала, трябва да се направят инвестиции и заради предстоящата цифровизация. Тя предупреди, че финансовото състояние, в което се намира телевизията, ще я принуди да спира предавания.
Търговските телевизии в лицето на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) естествено шумно се възпротиви на исканията на БНТ и по време на обсъжданията на промените в ЗРТ ограничението от 15 минути на денонощие остана в сила.
Така БНТ за пореден път заора в дебат, от който никога досега не е излизала като победител, вместо да насочи вниманието на законодателите към реалния проблем – неефективното определяне на размера на държавната субсидия. Сега всяка година ръководството представя пред Съвета за електронни медии и медийната комисия в парламента в докладна форма какви разходи и инвестиции има и планира да направи. Думата има и Министерството на финансите.
Този процес има две огромни слабости – възможността за големи грешки в прогнозираните нужди на медиата и огромното влияние, което правителството може да оказва върху съществуващата като защитник и проводник на обществения интерес телевизия. За сравнение: във Великобритания бюджетът на Би Би Си се определя след широк дебат за срок от 10 години, което намалява влиянието на властимащите върху компанията. Друг възможен източник на приходи в момента се обсъжда в Испания, където обществената телевизия RTVE се финансира изцяло от държавата и където се обмисля въвеждането на нови данъци върху за частните тв компании (3% върху приходите), телеком операторите и отпускане на 80% от таксите, начислявани за използването на радиочестотния спектър в страната. По този начин правителството няма да определя сумата за финансиране на държавните медии и се гарантира по-голяма независимост.
Най-големият недостатък на настоящия модел на финансиране всъщност е, че той може да се окаже несъвместим с европейското право, което има строги правила за отпускането на държавна помощ за който и да било бизнес. Чехия и Словакия поетапно ще забранят рекламата в обществените си медии през 2012 г.
Колкото и да не му се иска на ръководството на БНТ, в дългосрочен план рекламите нямат място в обществения ефир. Просто няма как една медиа да претендира за обществен статут, докато се опитва да угажда на интересите на частния бизнес. А всяка демократична държава има нужда от независима телевизия, която да бъде коректив и на държавните управници, и на корпоративната машина. Всичко това означава само едно: БНТ ще трябва да излезе от що-годе комфортното си състояние и със силни, смислени и ефективни аргументи да извоюва бъдещата си независимост. Всъщност това е задача не само на все-още-държавната телевизия, а на всички. Защото в случая не става дума просто да се гарантира оцеляването на БНТ, а да се измисли такъв механизъм за финансирането и управлението й, който да защити независимите и свободни мнения в националния ефир.

Снимка: Цветелина Ангелова, вестник "Капитал"

Стр. 33

EVENTS.dir.bg I 2010-01-22

След свободата на словото идва ред и на един спортен четвъртък в M3 College. Следващото събитие, организирано от M3 Communications College, ще е на тема „Футболният PR“, а единият от специалните гости е симпатягата сред спортните журналисти – Крум Савов. За да разберете повече за предстоящия PR Thursday, дали ще има и друг специален гост и каква е неговата самоличност, следете новините на www.m3college.com и очаквайте изненади или провокации, или пък и двете.

Вход: Свободен
Dress code: Free from duties
Free drinks included.

Информация за PR Thursday на тема: "Футболен PR“, 28.01.2010 г.

За PR Thursday

PR Thursday е първият по рода си клуб за срещи на специалисти и неспециалисти, които имат отношение към сферите PR, маркетинг и медии. Всеки четвъртък от 18.30 часа в сградата на М3 Communications College (ул. „20 април“ № 26) участниците ще имат възможност да се срещнат лично с интересни и популярни лица и да дискутират любопитни, пиперливи и актуални теми. Планираният формат включва официален гост (обществено значима и интересна личност) и гости участници (всички, които имат желание да станат част от света на PR). Всяка тема ще бъде оповестявана няколко дни преди срещата на сайта на M3 College – www.m3college.com

За контакти и акредитация на медии: 02/951 67 75. 

Оригинална публикация

в. Стандарт | 2010-01-22 

Значителна част от златния фонд на Българското национално радио вече е запечатана на DVD. Над 20 заглавия издаде Рекламно-издателската къща на БНР през миналата година. За творческия си принос звеното ще получи поощрителна награда "Сирак Скитник" за 75-годишнината на радиото, която ще бъде отбелязана в понеделник. В дисковете се представя и продукцията на музикалните състави на БНР – Симфоничния оркестър, Смесения хор, Вокалната група "Радиодеца", Оркестъра за народна музика, Биг бенда и Детския радиохор. Най-мащабният проект от миналата година е "Магията на Мадара". Той е създаден съвместно с Министерството на културата. Записите са направени в Голямата пещера в Националния историко-археологически резерват "Мадара". Пещерата е известна с великолепната си акустика и в нея са направени записите на най-известните български народни песни, а като фон се чува ромонът на "живата вода" в пещерата.

Стр. 9