в. 24 часа | 2010-01-23

Бареков все по-често гледа към САЩ

• Чуждите вестници цитират блога на Инджев
• Коритаров вече не ще и интернет

Свалят ли те от екрана на Би Ти Ви, влизаш в онлайн журналистиката. Поне така се случи с трима от най-популярните мъже там.
Георги Коритаров, Иво Инджев и Николай Бареков едва ли щяха да минат в мрежата по собствена инициатива, ако все още се изявяваха в най-гледаната телевизия.
От тях само Коритаров успя да продължи тв живота си няколко години, след като бе харесан от Нова тв.
Бареков все още не се е отказал. Не е изоставил и професионалното си изкривяване винаги да има новина.
Сегашната е, че ще прави своя онлайн телевизия. “Проекта го движим с един приятел. Харесали сме си един домейн, но ще го кажа след 2-3 седмици", обяснява той. Новият канал щял да промени българския медиен пазар в интернет.
Бареков има една симпатична черта в характера си – винаги звучи оптимистично и гори от енергия в работата си.
Трудно ще го чуеш да се оплаква. “Няма от какво. Ето, почти всеки ден имаме хиляди импресии и уникални посещения в сайта", казва той.
Засега плановете му да става началник в други телевизии не се осъществяват. А и Бареков не бърза. “Помолих хората за отсрочка до есента. Длъжен съм да развия качествено проектите си онлайн, защото на тях ще разчитам да хранят мен и семейството ми. Ако отида сега в телевизия, няма да ми остава време за тях, защото, когато върша нещо, аз съм свикнал да не пестя сили. А и в която и телевизия да започна, ще се боря да съм първи. Ако нямам възможност, ще стоя настрана."
В момента наистина се е отдалечил от телевизията дотолкова, че дори не гледа.
“Преди сядах за новини и мачове, вече и това не ми е интересно."
Бившият популярен водещ на Би Ти Ви сега работи за 3 сайта, които са негови – bnews, bpost, news 4000. Последният е пловдивски и в него има новини от родния му град.
До 1-2 месеца в интернет ще се появят още няколко сайта на Бареков и съдружниците му. Единият е жълт и ще се нарича blife. Ще има два сайта за жени. “Токче" е за младите, а “Червило" ще е за утвърдени и зрели дами.
Gentleman ще бъде ориентиран към мъжете. Вероятно ще направи и пети сайт под името “Жълт спорт", в който ще се пише за спорта, но предимно откъм любопитната му страна, а не сухо изреждане на резултати от мачове.
Освен че разработва сайтове, Бареков преговаря усилено с рекламодатели. “В момента се боря за оцеляването си. Това е моят бизнес, с него изкарвам пари. За мен работят 40 души, как да ги оставя."
Още докато беше в Би Ти Ви, Бареков разказваше, че по Нова година ще отиде за дълго в САЩ. Задържа се зад океана 20 дни по празниците заедно със семейството си. През това време посетил и двудневен голям конгрес за бизнеса в интернет.
Той се върна в България седмица по-рано от съпругата си Евгения и сина си Николай. “Двамата останаха още няколко дни в Орландо и наскоро се прибраха", разказва той. Там живеят под наем, като са или в Ню Йорк, или в Маями.
Въпреки големите си планове да работи тук Бареков не спира да мечтае за САЩ. “Интернет бизнеса мога да го развивам и оттам."
Най-дълго съществуващият сайт от трите, станали популярни покрай собствениците си, е на Иво Инджев – ivo.bg. Краткото му представяне звучи така: “Личен блог на журналиста Иво Инджев. Независим обзор на българското политическо пространство."
В живота му има едни близо 5 месеца, в които Инджев не прави нищо. Стои по цял ден вкъщи, но не го свърта. От друга страна, не му отива някак си да тръгне да се моли да го публикуват тук и там.
“Направи си блог и пиши каквото искаш, никой не може да те спре", подхвърля му тогава Ива – едната му дъщеря, която работи в компютърния отдел на германския вестник “Билд цайтунг".
Тежките 5 месеца са след уволнението на Инджев от Би Ти Ви в края на октомври 2006 г. Тогава спира коментарното му предаване “В десетката" “заради излъчването на непроверени факти", съобщава тогавашният шеф на телевизията Албърт Парсънс. В едно от изданията Инджев е съобщил информацията от някакъв сайт, че президентът Георги Първанов имал апартамент, подарен му от някого.
Дни преди да му връчат заповедта за уволнение, Инджев формално подава оставка.
"Нямаше да си направя блог, ако не се беше случило така в моя живот", казва днес.
Инджев обича да бъде забелязван чрез работата си. Затова с удоволствие установява, че е направил първия политически блог у нас, който се издържа от читателите си. На страницата му в интернет има отпечатан формуляр, в който е посочена банковата сметка на сайта. Всеки може да го подпомогне с някаква сума, каквато му е по сърцето и джоба.
"Хора от цял свят пращат левчетата си. За тях блогът ми се е превърнал в кауза", казва Инджев.
Тази практика е отскоро. В началото журналистът бил против комерсиализацията на блога. Постепенно читателите сами започнали да предлагат подобни идеи. "Убедиха ме, че не е срамно. Написаха ми, че и самата Уикипедия се издържа по този начин." Така бил и против рекламите, но вече е на друго мнение и ги търси.
"Блогът не ме прави богат, нито мога да живея без заеми." Продължава да го пише, защото го възприема като кауза в подкрепа на независимата журналистика. А заради левчетата на читателите се чувства като нает на работа от тях.
"Има такава мантра – че няма независима журналистика. Където и да работиш, трябва да се подмазваш на гостите си, за да ги убедиш да дойдат в студиото ти, или да говориш с мазен глас на началниците си. Формално погледнато е така. Но се оказа, че може да се прави независима журналистика и при мен това е 100%."
Сам изброява доказателствата си:
- много по-активен е, откогато и да било. На ден пише и публикува по 3-5 статии. Трудно ще намери медия, в която да вземат наведнъж толкова негови неща.
- сам решава каква да е темата, как да я разисква и изобщо не му пука.
- посещаемостта на сайта му е с хиляди на ден, средно влизат по 5000-6000 души. Рекордът му е през септември миналата година, когато има 26 хиляди посещения. Причинени са от едно хапливо есе за Ленин, написано от него. Разхождал се Инджев веднъж по софийската улица "Свети Наум", когато зърнал сред храсталаците пано на Ленин, закачено върху стената на един блок. Върнал се вкъщи и написал “Ленин е тук, но се крие". И го прочели 26 хил. пъти
“Сайтът ми оборва твърденията, че хората не се интересуват от политика. А те не се интересуват заради начина на поднасянето й, както и от определени политици. Оказа се, че Бойко Борисов просто събра гласовете, които се търкаляха по улицата, докато другите си мислеха, че тези хора не се интересуват."
Миналата седмица Инджев отпразнува своеобразен юбилей – излезе 1000-та му публикация в сайта. Преди 3 години е убеден, че това е за кратко, докато намери друга работа. Сега вероятно пак се надява на нещо по-публично, но в същото време "лека-полека превърнах сайта в основно свое занимание".
Възнамерява да го развива с повече екстри, за да увеличи посещенията в сайта и така да привлече рекламодатели. Току-виж започне да издържа семейството си. А то е голямо.
Инджев е баща на 5 деца. Големите 3 са от първата му съпруга – германката Регина. Майка на 6-годишната Елена и 3-годишната Нина е оперната певица Росица Павлова. Преди двамата да сключат брак, Росица изпя американския химн пред Бил Клинтън при посещението му у нас.
Блогът на Инджев е популярен и в чужбина. В. “Ню Йорк таймс" го цитира на 24 септември 2009 г., показвайки какво пишат читателите му за избора на Ирина Бокова като шеф на ЮНЕСКО. След това самият Инджев е потърсен за интервю, като журналист, който работи в интернет. Френският в. “Монд" два пъти публикува негови статии, пуснати в мрежата.
Най-неподдържаният сайт е на Георги Коритаров. Последните материали в него са от декември миналата година. Те дори не са писани специално за сайта. Просто авторът е качил свои предавания от пловдивската обществена телевизия “Тракия".
Журналистът бе свален от сутрешния блок “Здравей, България" на Нова тв за “неспазване на журналистическия плурализъм". Това се случи след писмо, пратено до медията от шефа на “Лукойл" Валентин Златев. В него обяснява, че журналистът му е предложил сделка, която той е отхвърлил.
Няколко месеца през миналото лято Коритаров нямаше постоянна работа. Понякога четеше лекции в Пловдивския университет.
След това пусна сайта си, като същевременно започна да прави коментарно предаване с гости в тв “Тракия". За целта пътуваше всеки петък до Пловдив.
От началото на годината обаче не е в телевизията, не пише и в сайта.
“Като подскачаща мишка в кутия съм в интернет. Ако затвориш една мишка в голяма кутия, тя не знае, че не може да излиза и си мисли, че това е целият свят", казва Коритаров.
Според него интернет комуникацията е перспективна, бърза, масова. “Изгражда обществена мрежа от потребност за получаване на информация, за разсъждения, но за мен се оказа твърде анонимна. Чувствах я като изкуствена виртуална реалност. Не съм се отказал, но трябва да премисля начина си на участие."
Сега се е съсредоточил върху други проекти. Ориентирал се е какво иска да прави, но още му е рано да го обявява публично.
Със сигурност му се иска да се занимава с журналистика.
“Никога досега през 20-те години на преход България не е имала толкова голяма нужда от сериозна и аналитична журналистика. Никога през тези години не се е получавало толкова голямо противоречие между журналистическия и икономическия интерес на медиите. Сега има само шоу и развлекателни програми по телевизията", казва Коритаров.
Единствено чрез журналистически посредник могат да се дискутират сериозните теми, които засягат управлението и обществения интерес. “Ако тази потребност бъде осъзната, управлението само ще намери начин да поощри и подкрепи създаването на такава независима журналистика. Тя винаги е била партньор на политическата система не защото е безкритична, а защото дава алтернативи с анализите си", смята Коритаров.
Той обаче не си представя, че това може да се случи в интернет, или поне не сега. “Мрежата е като едно голямо дадзибао (стенен афиш с големи букви). Прекалено голям отдушник е. Сега обществото има нужда не от отдушници, а от посредник."

***
Текст под снимка

Иво Инджев накачулен от 5-те си деца. Вляво е съпругата му Росица Павлова.
Стр. 13, 16

сп. Тема | Светослав СПАСОВ | 2010-01-24

За минута Борисов обясни как Слави се опитал да кадрува в партията му. За час шоуменът не отрече. Историята отвори пак темата за близостта на известните лица с политиците
Кой ще даде пари, за да бъде атакуван Циганина? – този въпрос задал през 2004-а Слави Трифонов на Кеворк Кеворкян по време на частна среща между двамата. Случката е описана във втората част от тайния дневник на водещия на "Всяка неделя" – "Кеворк проговаря", издаден през 2008-а. В сборника авторът отбелязва, че в същия период Слави му споделил плановете си един ден да влезе в политиката и дори да стане президент. Пак съм начело в рейтинга (въпросът на социолозите бил с кого българинът иска да отиде на море) – отбелязал Трифонов. – Но още е рано. Ще изчакам няколко години." Темата за осребряването на известността и за политическите амбиции на Трифонов стана отново актуална през последните дни. В интервю за Канал 3 пред Сашо Диков миналия уикенд министър-председателят Бойко Борисов каза, че преди време не се съгласил Дългия да определи половината от министрите на ГЕРБ. "Искаше ми 50 процента от партията. Казах му, че това няма как да стане." Според него затова сега шоуменът така яростно го атакувал от ефира на bTV. В отговор на друг въпрос Борисов допълни, че като кмет на столицата не позволил на Трифонов да строи в градинка, която бил купил. По-късно главният столичен архитект Петър Диков лаконично потвърди случката. Вестник "Стандарт" я доосветли с информация, че за петното Дългия вероятно е платил на скандално известната фирма "Софийски имоти" около 1.7 милиона лева и че точното местоположение на градинката било на кръста между булевардите "Черни връх" и "Джеймс Баучер".
Във вторник в шоуто си Слави Трифонов отговори на премиера. Той започна с уговорката, че с неудоволствие влиза в режим на обяснения, тъй като интервюто на Борисов с Диков било "жълт" разговор на политик с журналист, който още в началото се самоопределил като негов почитател. "Никога не ми е хрумвало да искам 50 процента от ГЕРБ, защото това не е баница и не е ООД – отговори бившият хъш. – Хрумвало ми е, че човек като Борисов може да бъде ракета-носител за промени в българския политически живот. Хрумвало ми е, че аз също мога да бъда такава ракета-носител. Хрумвало ми е, че чрез нас в парламента може да влязат достойни хора. Казвал съм му го, защото едно време бяхме приятели, и съм му казвал, че познавам хора, които могат да помогнат. С репликата за 50-те процента Бойко Борисов измества основната тема. Тя вече не е дали аз го критикувам, защото той не се справя, а става дали го атакувам, защото съм искал половината ГЕРБ и не съм я получил."
Слави и сценаристите не отвориха нито дума по втория въпрос, който на пръв поглед изглеждаше по-лесен за изясняване – молил ли е водещият кмета за услуги. Вместо това сценаристът Иван Кулеков изигра трагикомичен етюд накъде отива България, ако има лъжец за премиер. Шефът му каза единствено, че по онова бреме звънял на Борисов да го моли за нещо, но че той не си вдигнал телефона. "Основната промяна в поведението му дойде, когато стана кмет -заключи Трифонов. – Затова и промених отношението си към него. Първо, по принцип не харесвам министър-председателя, който и да е той. И второ, мразя хора, които все не са виновни, какъвто е случаят с Бойко Борисов."
Засега не искам да се занимавам с политика, а предпочитам да правя предавания, да пея песни и всички заедно да правим шоу, успокои сценаристите продуцентът. За по-нататък – ще видим, остави отворена вратата той.
След като Слави не харесва днешните в политиката и особено тези във властта, защо тогава иска от едни услуги, а пък други изобщо не усещат негативното му отношение? Именно в неговото шоу преди месец президентът Първанов обяви, че ще остане в политиката и след втория си мандат, като вероятно ще създаде нова партия. Коментарите след разговора бяха, че с въпроси за бъдещите планове на държавния глава Трифонов в никакъв случай не си вдига реномето пред публиката. Дни по-късно не по-малко комфортно на диванчето преседя и бившият вътрешен министър Румен Петков, поканен да коментира "Наглите"!, 2 и 3. Защо по ваше време МВР не постигна резултатите, които Цветанов постигна, попита в преамбюла Трифонов. Постигна, но не бяха толкова видими, отговори Петков. Добре, щом казвате, продължи по сценарий водещият.
Двутактовите разговори ядосаха дори колегата на Слави от bTV Светла Петрова, която публично коментира, че участието на политици в риалити и в развлекателни вечерни шоупрограми е сигурен знак за предварително договаряне на въпроси и за съгласуван PR. Слави се готви да става политик и в момента използва екрана да удари едно рамо на хората, с които в бъдеще ще се коалира, коментираха и други политически анализатори.
Слави може и да се готви, но това готвене продължава вече толкова дълго, че заприличва на продължение на известния криминален роман с променено заглавие – "Дългото сбогуване на Дългия". А през това време зрителите не могат да разберат защо известно време той харесва един или друг политик, а после изведнъж го намразва. Но проумяват друго – когато рейтингът на предаването му тръгне да пада, той тръгва да го вдига. Един път измисля актьорска вечер, втори -път – попфолк, трети път – трето. Общото между рубриките е, че в тях фикцията е по-важна от фактите. Проблемът е, че водещият понякога крие това. "Има само една истина казва той.
През 2008-а ексдепутатът Любен Дилов-син прикани бившия си колега и съдружник
Веднъж завинаги да се самоопредели в публичното пространство като шоумен, проектополитик, вече действащ политик, инвеститор или нещо друго. Поводът за писмото на депутата бе гневът на "Шоуто на Слави" по повод скандала "инвитро – инвиво". "Антония Първанова успя по брилянтен начин да ви подведе да подкрепяте един проект, който най-малкото съдържа подозрения за конфликт на интереси – написа Дилов-син. – Затова имам конкретно предложение – или си смени сценаристите, или излез на избори. Стани народен представител и поеми отговорност за делата си, не само за думите си, като разпределяш парите между диабетиците, онкоболните и бездетните майки. След което ще можеш да се порадваш и ти на определенията "боклуци, лайнари и предатели", на каквито аз се радвам сега."
Освен за безпристрастния поглед на Слави Трифонов към политиката и политиците пресният му конфликт с Борисов за пореден път отвори и темата за близостта на рейтинговите тв лица с гостите им. И за ползата на аудиторията от подобна близост. Преди повече от година Георги Коритаров бе отстранен, когато бизнесменът Валентин Златев офиииално се оплака на шефовете на медията, че журналистът го набивал да участва в съмнителна сделка срещу комисиона. Тогава първата реакиия на Коритаров бе също да се изкара жертва на жълт материал, за каквото намеква сега и Трифонов. Неофициално се чу, че Коритаров очаквал да бъде спасен от Борисов, с чието приятелство се хвалел. През ноември м.г. от ефира на bTV слезе и Николай Бареков. Тогава той натърти, че решението да си тръгне е негово. През седмицата обаче Сашо Диков съобщи в интервю за вестник "Труд", че Бареков му се бил обадил и се бил самопредложил за гост в Канал 3, където най-накрая щял да каже истината защо водещ от ранг като неговия бил изтласкан в интернет пространството.

Стр. 4, 26 – 27, 28

сп. Тема | 2010-01-24

Г-н Диков, удовлетвори ви ли разказът на Слави Трифонов във вторник?

- Това бе едно от най-печалните предавания, които Слави някога е правил. Може би по-тъжно беше само уникалното му слагане на Георги Първанов и навеждането на водещия пред президента в буквалния и в преносния смисъл. Впрочем косвено това навеждане продължи и във вторник, когато неслучайно Слави не спомена президентската институция като власт, която трябва да се критикува. Той каза, че само министър-председателите не му харесвали.
Никога не съм си представял, че от един час 58 минути може да се убият с празно говорене и само 8 2 да се каже нещо. В тях Слави каза, че никога не е искал 50 процента от ГЕРБ. Но когато Кулеков избухна, че тогава България има лъжец за премиер, той отговори: "Разсъждаваш емоционално." Е, добре, защо Кулеков се развълнува от нещо, от което Слави трябваше да се развълнува, а самият потърпевш – не. Очевидно знае нещо, което не му позволява да е толкова разгорещен.

Защо Трифонов не отвори и дума за втората част от историята – за градинката срещу "Кемпински-Зографски"?

- Имам едно-единствено обяснение – историята с неосъществения бизнес проект е истина.

Жълто ли искахте да се получи интервюто с Борисов и за да му се подмажете ли, почнахте с встъплението, че сте негов фен?

- Слави не изигра много добре досадата, че е Господ бог, когото занимават с някакви кабелни телевизии и някакви жълти предавания и интервюиращи. Аз обаче приемам "зевсовото" му пренебрежение. Това, което не мога да приема, е, че след това той не се държа като мъж, Приказките, че е единствената опозиция на Бойко Борисов, издишат, след като не може да докаже по убедителен начин, че преди това не му е искал услуги.
За съжаление бунтарят Слави умря. Смешно е избирателно да си поставяш мишени – ще критикувам премиера и няма да закачам президента и Румен Петков. Това го разбират и сценаристите, които иначе винаги съм казвал, че са най-кадърният телевизионен екип. Тях най-много съжалявам, защото на тези момчета не им е лесно да се съобразяват с договорките на шефа си. Затова и напоследък работата на цялото шоу не върви. Издигнаха кандидат във Варна, някакво умно и способно момиче – провали се. Вярно, взе повече от 30 000 гласа, но пък пълният анонимник на ГЕРБ взе с пъти повече и би всички. Какво значи това – че вече не си факторът, който може да учи хората
какво да правят. Преди изборите Слави агитираше хората да не гласуват. Те обаче направиха точно обратното – излязоха и изметоха тройната коалиция. Гледах първото му шоу след 5 юли – всички в него бяха като препикани мушката. Слави още оттогава не харесва Борисов, въпреки че по онова време премиерът не бе подписал дори един лист хартия.
Да, аз не крия, че съм фен на Борисов. Но точно затова не крия също, че ще съм най-големият му критик, когато го виждам да бърка. Така ги разбирам нещата, може да съм наивен.

Защо някои от най-известните тв лица у нас се оставят да бъдат заподозрени в близки и нежурналистически взаимоотношения с политици, бизнесмени, дори с хора от подземния свят?

- Очевидно идва момент, когато решават да изкарат някой лев на гърба на по пулярността си. И не всеки път взимат правилното решение как точно да стане това. Така стана и с Жоро Коритаров, и с Бареков, и сега в случая със Слави. Иска им се да излязат извън рамките на това, което са.

От журналистическа гледна точка какво е хигиеничното разстояние между известния тв водещ и политика?

- При всички случаи – на малко повече от една ръка. Иначе се предполага, че в обсега лесно попадат чаши, вилици, лъжици. Всеки журналист трябва да си прави сметка в какви взаимоотношения влиза с обектите на журналистическия си интерес.
През седмицата бях в Музикалния театър заради историята около директора Борис Панкин. Още с влизането си казах, че може да гледат на мен като на страна в спора, защото бившата ми жена и дъщеря ми играят в негова постановка. Но им казах също, че съм отишъл при тях да дам възможност да кажат болката и недоволството си и че ще ги прекъсвам само тогава, когато нещо не разбирам, а не когато сипят обвинения към новия си шеф.

Стр. 28

Капитал Кариери I 2010-01-22

Вергиния Къшева вече е мениджър "Връзки с обществеността" в IDEAS Bulgaria. Пред това е била мениджър маркетинг и реклама в "Кутюр и Дизайн", след което е изпълнявала длъжността "Интернет маркетинг мениджър във фирма "Форт Колор". Завършва индустриално инженерство в Технически университет София.

Оригинална публикация

PR Kernel I 2010-01-21

Мнозинството от световните PR агенции отчитат спад в приходите за миналата година, според публикация в PR Week, която отразява проучване на PR агенции, проведено от StevensGouldPincus.

Проучването е обхванало 157 агенции и открива, че 63.7% обявяват спад в приходите за миналата година. Докато тези данни може и да не звучат изненадващо с оглед на икономическата криза, изследването също така открива, че 23% от компаниите са имали по-високи приходи през 2008 г., а 13.4% не обявяват промяна в доходите. Повечето от компаниите очакват през тази година да има много повече възможност за правене на бизнес.

Какво захранва оптимизма при PR фирмите?

В светлината на това, че повечето фирми обявяват изминалата година за слаба, защо мнозинството от тях са оптимисти за 2010? Може би скорошната статия в Economist може да даде светлина по въпроса. Въпреки спада в индустрията на връзките с обществеността откъм перспектива на печалбите, всички знаци сочат към засилване на корпоративното търсене за PR услуги. В момента връзките с обществеността са сериозна сила, стояща зад бизнес решенията на повечето организации. Според данните на компанията Veronis Suhler Stevenson (VSS), PR инвестициите в Америка са нараснали с повече от 4% през 2008 и с близо 3% през 2009 до $3.7 милиарда. Услуги като маркетинга от уста на уста, засилени от увеличеното влияние на блогърите и маркетинга в социалните медии, повишават търсенето на PR услуги. Инвестициите в тези сфери са се увеличили с повече от 10% през 2009.

Докато има множество компании, които ще се възползват от тези увеличени инвестиции, все още е трудно да се намери агенция тези дни, която да не е поне любител на маркетинга в социалните медии.

Какво може да се каже за икономиката?

Въпреки трудните икономически условия през последните две години, повечето PR агенции остават оптимистично настроени за настоящата година. По очевидни причини, PR остава един добър бизнес. Връзките с обществеността винаги са изисквали по-малко разходи в сравнение с традиционното рекламиране, затова фирмите често извличат ползи от икономически кризи, когато рекламните агенции изпитват сериозни загуби. Този път нещата са малко по-различни. Докато връзките с обществеността в миналото са били алтернатива на традиционната реклама, сега много PR фирми започват да предлагат истински алтернативи на рекламата – в някой случаи, те предлагат много подобни услуги. Дори и да започнем да виждаме подобрения в икономиката, PR фирмите остават в по-добра позиция да капитализират от увеличените маркетингови инвестиции, в сравнение с традиционните рекламни агенции.

Променящата се медийна среда

Докато традиционните медии продължават да съкращават персонал, а новите алтернативни медийни формати продължават да се развиват, ролята на PR се засили още повече. Повечето организации разчитат на PR фирми за да вървят наравно с всички промени в медиите и да им помогнат да се задържат на челни позиции сред техните клиенти. PR софтуерът сам по себе си не може да реши този проблем за повечето организации. Нарастването на влиянието на социалните медии само увеличи нуждата за сложна PR поддръжка, способна да управлява медийните отношения в големия набор от канали – от традиционните медии до индивидуалния потребител в Twitter с хиляди последователи.

Създаване на ваша собствена медия

Паралелно с тези тенденции се наблюдава и засилено използване на социалните медии от организации, които се опитват да създадат техни собствени медии. Повечето от тях очевидно са блогове на организации и страници в социалните медии. Няколко агенции са по-добре екипирани да помогнат на организациите да развият и да управляват съдържание в подробни блогове и социално медийни страници, отколкото традиционните агенции за връзки с обществеността. Докато стратегиите и тактиките за достигане на аудитории се промениха драматично, най-важните основи, управлявани от професионални PR практици остават ненадминати за други типове агенции. Социалните медии са естествено разширение на предлагането на PR услуги и повечето фирми ще продължат да отчитат ръст в този тип обвързване през 2010.

Според Veronis Suhler Stevenson, инвестициите за PR в Америка ще преминат границата от $8 милиарда през 2013, като голяма част от растежа ще дойде от онлайн проекти като инициативи в социалните медии и корпоративния блогинг. Организациите които имат възможност да изградят големи и лоялни аудитории чрез техните собствени блогове и други социални медии, ще установят, че могат да изградят по-продължителни взаимоотношения и да разпространяват по-бързо своите послания, в сравнение с използването на традиционни медии. Тези нови социални медийни канали позволяват на организациите да взаимодействат и комуникират с аудиториите по-бързо и дори да привличат повече медийно внимание, отколкото са привличали, пращайки прес-съобщения.

Какво да очакваме през 2010

Въпреки че може да сте прочели колко лоша е била 2009-та от гледна точка на приходите, може да очаквате това да се промени сериозно в положителна посока през 2010. Има много по-голямо търсене за PR услуги в сравнение с предишното десетилетие. Фирмите, които успеят най-добре да се адаптират към променящата се медийна повърхност и които успеят най-добре да помогнат на клиентите си да използват силата на социалните медии, ще извлекат най-големите облаги от по-големи обвързвания с клиенти, които търсят как трансформират начините по които комуникират с аудиториите си.

Материалът е преведен от Journalistics и се публикува под редакцията на PR Kernel

Автор е Джереми Портър

Оригинална публикация

M3 Communications College I 2010-01-23

Стоян А. Стоянов е старши мениджър в AMI Communications, специалист с богат опит в организирането на корпоративни и бизнес събития, маркетирането и популяризирането на събития от различен тип, сред които конференции, семинари, презентации за партньори и служители, събития за VIP партньори, пресконференции, коктейли, фирмени партита, и др. Стоян А. Стоянов е член на Управителния съвет на Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО) и преподавател по масови комуникации в Нов български университет. Стоян А. Стоянов е ангажиран и в развитието на новия PR&Медиа интернет портал PRnew.info. Освен това е и ентусиазиран посетител на организирания от М3 College тематичен PR Thursday. И тъй като този четвъртък стартира отново нашия ежеседмичен event, екипът ни се обърна към г-н Стоянов с молбата да сподели своите впечатления от PR Thursday:

1. Какво в Вашето отношение към PR Thursday в М3 College?

PR Thursday е чудесна инициатива на M3 Communications College и аз мисля, че нейният формат, дискутирани теми и възможности за споделяне на знания и опит са интересни и полезни.
Неформалните събития на професионалната PR общност са изключително важни за създаване на общностен дух и разпространението на добри практики сред всички, които се интересуват и работят в сектора на публичните комуникации.
Официалните гости на срещите на PR Thursday са хора с авторитет и положение, които не могат да бъдат срещнати често в неформална обстановка. Събитието позволява да обменим мнения, контакти и идеи с тях, да говорим за бизнес.

2. Какво е неговото място в българския PR живот?

PR Thursday е може би единственото регулярно събитие в момента, насочено към колегите от бранша, което може да бъде посетено свободно и чиито дискусии добавят стойност към нашата работа.
Сигурен съм, че то ще залегне в бизнес календара на всеки комуникационен специалист в България.

3. Допада ли Ви организацията на събитието и смятате ли, че специалните гости съответстват на темите, които коментират?

Събитието е в удобен формат – след работно време, в приятна и уютна атмосфера, домакините от M3 College предразполагат да забравиш за служебните задачи и да се пренесеш при креативната дискусия и обмен на идеи.
Изборът на специалните гости, подходът на водещите на събитието, приятелската обмяна на идеи носят удоволствие за всеки.
Харесват ми добре написаните текстове за анонсиране на PR Thursday, както и активната популяризация на събитието до всеки, който се интересува.

4. Каква според Вас е публиката на PR Thursday?

Разбира се специалисти от PR агенции, вътрешни комуникационни мениджъри на компании и институции, представители на неправителствения сектор.
Забелязвам, че с развитието на PR Thursday, събитието все повече привлича студенти, рекламни специалисти, колеги, които се занимават с връзки с институциите и public affairs.

5. Смятате ли, че посещението на тематичния четвъртък би могло да бъде предпоставка за завързване на нови контакти с интересни хора и евентуални бизнес партньорства?

Всеки комуникационен специалист има нужда от разнообразни и полезни контакти. Мястото, където можеш да ги намериш, е PR Thursday.

6. Коя е темата, която би направила присъствието Ви задължително?

Темите, които ме вълнуват в началото на годината, са:

- възможностите за подобряване на дейността и професионалната квалификация на PR специалистите,
- дискусията доколко би било полезно „акредитирането” на хората от бранша (такива предложения се появяват често в публичното пространство ) ,
- взаимодействието на PR агенциите с държавната администрация, особено когато се обявяват и печелят обществени поръчки по недотам прозрачен начин,
- комуникиране на изводи и резултати от професионални социологически и маркетингови проучвания за ролята и репутацията на PR сектора и неговите отделни представители. Генериране на идеи за нови проучвания.

7. Кой е специалния гост, чиито изява в PR Thursday не бихте пропуснали?

Не бих пропуснал Румяна Желева и нейния PR екип, публичен дебат между Бойко Борисов и Слави Трифонов за техните медийни изяви и PR стратегии (ако има такива), Димитър Ковачев – Фънки от „София Мюзик Ентърпрайсис”, както и собственикът на „Пайнер” Митко Димитров.

Интервюто взе: Дарина Гарванова, М3 College

Оригинална публикация

в. Капитал, Кариери | 2010-01-23

Паралелно с това тя ще е и консултант "Постоянни назначения". До този момент Панчева се е занимавала с маркетинг проучвания и продажби в международни инвестиционни компании. Завършва връзки с обществеността и реклама в Нов български университет.

Стр. 5

в. Капитал, Кариери | Александър ДУРЧЕВ* | 2010-01-23

През 2005 г. All Channels Communication – тогава малка, но амбициозна агенция за PR и организиране на събития, пое няколко немедийни рекламни активности по проект на верига бензиностанции – раздавахме подаръци на всички консуматори, заредили над определено количество гориво. Тъй като тези проекти бяха по-близо до нещо, в което бяхме добри – организирането на събития, успяхме да се справим добре и да привлечем още. Така в структурата на компанията ни започна да се появява ноу-хау, характерно за рекламните агенции. Обемът на работата не изискваше откриването на специализирани позиции, затова част от PR експертите ни започнаха да развиват умения в областта на медиапланирането, рекламния copywriting, дори в продуктовия мениджмънт. С дизайна се справяхме чрез приятели и познати, които ни помагаха да посрещаме нуждите на клиента.
Тази ситуация имаше двояко влияние върху агенцията. От една страна, екипът ни разшири виждането си за комуникация и започна все по-често да използва разнообразни комуникационни техники, заимствани от рекламата, във всичките ни PR кампании. Това имаше положителен ефект. От друга страна обаче, това положение объркваше екипа, който нямаше ясна дефиниция на ролята и задачите си – дали са рекламисти или специалисти по връзки с обществеността. Точно тогава дойде и голямото предизвикателство – веригата бензиностанции ни покани да участваме в конкурс за цялостен проект за медийна и немедийна реклама.
Стояхме пред дилемата – да продължим фокусирано да развиваме нашата PR експертиза или да откликнем на естественото ни желание за ръст. Вторият случай означаваше рязко да наемем хора, от чиито професионални умения разбирахме малко – дизайнер, творчески директор, продуктов специалист… или да преквалифицираме тези, които вече бяха тръгнали в тази посока, без обаче да знаем как да ги обучим. Но така щяхме да оголим другия фронт и да застрашим нашите PR клиенти. Освен това предварителното финансиране на една рекламна кампания от самата агенция, каквато е практиката в бранша, би било също сериозно предизвикателство за компания като нашата. Времето ни притискаше и трябваше да вземем решение. Да или не? Да вземем участие в конкурс, който имаше голяма вероятност да спечелим и така да задействаме лавина от промени в All Channels, или да откажем и да чакаме PR пиленцето да кацне на рамото ни?
Какво направихме
Рискувахме. Активирахме целия ресурс, с който разполагахме – вътрешен и външен, и спечелихме…. Трябваше да се прегрупираме и да търсим начин да отговорим на очакванията на клиента, като изпълним нашите обещания. Затова започнахме структурна и концептуална промяна в компанията.
Към нас се присъедини първият ни дизайнер, в движение "доквалифицирахме" един от PR експертите ни в продуктов специалист, а една от колежките ни, обслужваща част от нашите PR клиенти, започна постепенно да развива умения в областта на медиа планирането и да съвместява двете длъжности. Наехме двама нови PR експерта, които обучавахме в движение. Бяхме в извънредно положение и не можехме да си позволим това да навреди на клиентите ни. Издържахме на първоначалния удар и през следващите години постепенно започнахме да разделяме екипите и да задълбочаваме експертизата на всеки от тях. Днес главните действащи лица в тази история са основните мениджъри в двете структури на All Channels Communication – All Channels – PR и All Channels – Advertising. Процесът на развитие и промяна продължава и днес.

* Авторът е управител на PR aгенцията All Channels Communication

***

ВАШИТЕ РЕШЕНИЯ
Re:

% Наличието на сигурен клиент наклонява везните към поемане на риска и разрастване в новата посока. Една фирма обаче расте, когато може да си го позволи – като финансиране и като човешки ресурс. Тъй като става дума за 2005 г., допускам, че не сте имали проблем с осигуряването на финансиране. По-трудното е било сигурно да наемете подходящите хора и да направите такава структура на компанията, че новите дейности да не пречат на работата ви като FR агенция. Аз лично не бих обучавала за новата
дейност наличните хора, ако те са достатъчно натоварени с другите си задължения, а бих наела нови, вече подготвени. Стига да има достатъчно подготвени на пазара, разбира се.
кет

% Наемате нови хора, много ясно. Това, че шефовете не разбират от дизайн, не означава, че и дизайнерът, който ще наемат, също няма да си разбира от работата. А старият екип, който се бил обърквал… ще се обърка, пък все някога ще се
освести…
дЕзайнер

% Ако сте имали средства да наемете дизайнер и творчески екип, не виждам причина да не се опитате да участвате в конкурса. Така ще си проправите път към още една ниша на пазара. Ако обаче сте нямали възможност да финансирате подобен ход, то по-добре да се откажете, отколкото да искате от хората си да са хем ПР-и, хем рекламисти, накрая нищо…
Анонимен

Стр. 3

в. Капитал | 2010-01-23 | 00:01:01

Според прогнозата на Deloitte, бъдещето на медиите е тясно обвързано с технологиите

Годината на несбъднатите революции.

Такава може да се окаже 2010 г. за медиите, поне според прогнозите, публикувани в традиционния доклад на Deloitte. Старите медии отказват да умрат, новите изпитват първи, леки затруднения заради финансовата криза и всички все още търсят правилния път. Ето какво очакват да се случи през следващите 12 месеца анализаторите на Deloitte:

Радиото и телевизията ще процъфтяват

Обратно на апокалиптичните прогнози през последните години, според Deloitte двете медии не само че не показват признаци да губят аудитория, но и ще продължат да играят важна роля в консумацията на съдържание. Нито дигиталните записващи устройства, нито услугите по поискване (on demand) ще успеят да променят навиците на аудиторията и над 90% от произвежданото видеосъдържание и 80% от аудиосъдържанието ще бъдат консумирани линейно – по традиционния начин чрез телевизора и радиоапарата.
Всъщност уеб базираните услуги за видео по поискване могат да помогнат на традиционните медии. Част от онлайн потребителите могат да започнат да следят новото си любимо шоу, което са открили в интернет, по телевизията, без да чакат да бъде качено онлайн. Ако някои сайтове на видео по поискване започнат да изискват заплащане за услугите си, това също може да прехвърли аудитория към традиционните тв канали.
Общата консумация на телевизия също се очаква на нарасне, основно благодарение на нови услуги като HD телевизията и специализираните филмови канали например.
"В дългосрочен план по-големият дял от аудио- и видеосъдържанието може и да бъде консумиран нелинейно. Но през 2010 г. повечето потребители на съдържание са склонни да останат щастливо зависими от [предварително изготвената] програма, отколкото да негодуват срещу това, което някои коментатори определиха като "тиранията на програмата", смятат анализаторите на Deloitte.

Онлайн рекламата ще продължава да расте

Макар че през 2009 г. рекламата в интернет показа, че не е неуязвима за въздействието на финансовата криза, тя продължи да изяжда дела на традиционните рекламни канали. Тази тенденция ще продължи и през 2010 г., за да достигне до 15% от общите глобални рекламни разходи в края на 2011 г. Но през настоящата година ще бъде отчетен ръст и в парично измерение.
Според Deloitte не всички сегменти ще растат с досегашните темпове, като основно забавяне на ръста ще има при банерната реклама. Двигатели на растежа ще продължат да бъдат рекламата в търсачки, социалните мрежи и cost per action рекламата, при която рекламодателят заплаща само при извършване на определено действие от страна на потребителите (покупка, отваряне на страница и т.н.).
Разрастването на онлайн сегмента означава, че традиционните медийни компании ще продължат да изпитват затруднения в запазването на досегашния си бизнес модел. Очакванията, че доброто старо време ще се завърне, засега са безпочвени и те трябва да бъдат готови да понесат няколко години на постоянни загуби.

Възхода на електронната книга

Deloitte прогнозира, че през 2010 г. закупените електронни четци на книги ще останат по-скоро нишов продукт и ще бъдат продадени около 5 млн. броя. Е-книгите от своя страна ще отбележат огромен ръст в продажбите и пазарът може да достигне 100 млн. копия. Все пак не е задължително да притежаваш специално устройство, за да четеш е-книги.
Но има вероятност устройствата за четене на дигитален текст да получат силен тласък благодарение на една от най-засегнатите от интернет индустрии – печатните медии.

Вестници и списания в търсене на бъдеще

Някои големи медии вече експериментират с оформянето на съдържанието си за електронни четци и таблетите, които се очаква да залеят пазара. Един от първите слухове за прословутия таблет на Apple дойде през есента на 2009 г. от изпусната реплика на главния редактор на NYTimes Бил Келър.
Много анализатори говорят за завръщането на затворените, платени сайтове на печатни медии. Рупърт Мърдок е най-гласовитият поддръжник на този бизнес модел. NYTimes обявиха, че от 2011 г. ще въведат платен достъп до статиите си, но все пак всеки потребител ще има възможност да чете определен брой материали безплатно.
Deloitte виждат възможен изход в комбинацията от няколко модела. Затварянето на свободния достъп може да работи в полза на някои издания, които според доклада са успели да възвърнат част от хартиените си абонати. Друг възможен ход е частичното ограничаване на достъпа до определен тип съдържание. В последно време микроплащанията, които се оказаха изключително успешни за музикалните компании, набират популярност и сред издателите на вестници и списания. Но пред тях все още има прекалено много препятствия (като липсващия стандартизиран инструмент за разплащания онлайн), за да се очаква, че те ще се наложат през 2010 г.

Интернет в телевизора

Конвергенцията между двете медии е една от постоянно обсъжданите, но неслучващи се теми. В САЩ, където цифровата телевизия вече измести аналоговата, комуникацията между зрителя и неговия телевизор става все по-популярна, но ползването на интернет приложения, услуги и социални мрежи все още е по-скоро изключение.
Все пак процесът тече и вече се очертава един потенциален печеливш – рекламната индустрия. Възможността за интеракция от страна на зрителя и свързването с интернет дават възможност например за покупка на рекламиран продукт още преди рекламният блок да е свършил.
Очевидно е, че всички залагат на развитието на технологиите, но не всички знаят какво да правят с тях. Което пък гарантира, че не само през 2010 г., но и след това в медийния бизнес ще бъде доста, доста интересно.

В следващия брой:

В следващия брой №4 очаквайте прогнозите на Deloitte за IT индустрията, а в #5 – за развитието на технологичния сектор.

Илюстрация: Ася Колева, вестник "Капитал"

Стр. 47

Дарик радио, Седмицата | 2010-01-23

Водещ: Следващият гост на „Седмицата” – председателят на Съвета за електронни медии Мая Вапцарова. Здравейте.
Мая Вапцарова: Здравейте.
Водещ: Впрочем, поводът е поредният дебат какво правим с радиото и телевизията с поредни промени в закона за радиото и телевизията. Те като че ли отиват вече към привършване. Основен спор на седмицата е колко да бъде българското по радиото и телевизията. Колко от това да бъде правено от независими български продуценти. Колко да бъде европейското. Общо взето надделя като че ли да е по-малко. Бяха заложени големи проценти. Парламентът не е склонен на такива крайни решения.
Мая Вапцарова: Знаете ли, това е един много стар спор. Още Тони Блеър когато напускаше своя пост започна този разговор. Не знам дали си спомняте. И този разговор за съжаление не беше коментиран абсолютно никъде. Но този разговор беше за това, че политиците или медиите. Той тръгна така: националното или пазарното. Все пак вие знаете, че регулацията се обосновава на две основни неща – свободата на словото и свободата на пазара. Така ли е? Обаче аз веднага бих прибавила към свободата на словото не свободата на медиите, а свободата на обществото. Какво ще каже? И оттук нататък като човек, който е бил режисьор, който е правил филми, писал сценарии, писал книги, все пак много би ми се искало да бъде направен един наистина реалистичен баланс по отношение на това, което е българско.
Водещ: Да, но парламентът решава, за да е ясно на слушателите, европейска продукция 50%, от тях половината българска, от тях още половината, или 12% външна продукция. Това добре ли е според вас или не?
Мая Вапцарова: В целия свят този проблем се разрешава. Например унгарците решават, да добре, от тези 50% 20 ще бъде унгарска продукция, чисто унгарска, а останалото, казват, ще бъде продукция, която… Не искам с това да кажа, че защитавам българските продуценти. Но разберете, че в дадената обстановка ние наистина вчера загубихме нашето аз. Азът на българина е загубен – нашата идентичност, нашата имунна система в цялата тази нова за медиите епоха. Защото метричната система по света е позната доста отдавна, но за нас просто това е една новост. Тя не преминава толкова плавно колкото всички ние я представяме. Тя все пак има тук-таме завойчета, на които се спира. И на базата на това, на мен ми се струва, че действително трябва да се помисли над това как да бъде върната имунната система на българина. Вие виждате, че просто всеки страда от чувство за малоценност.
Водещ: Тоест, вие очаквате от парламента дори по-високи проценти?
Мая Вапцарова: Аз очаквам едно по-обективно решение.
Водещ: Добре. Другият проблем е, обаче – вие сте органът, който трябва да го прилага. Целият проблем е как се мери това нещо. И в този свят, в който толкова се преплитат какво е български продуцент, например – този, който се е регистрирал в България и има българска фирма, но всъщност е една американска фирма с клонове в целия свят. Въобще реалистично ли е да се проконтролира пазенето на българското. Какво е българска песен? Тази, която звучи на български или е написана от български автор, или…
Мая Вапцарова: Аз съм за авторството на българина. За това да може той да се проявява. Но оттук нататък вие знаете, че досега тези прерогативи, които бяха само на Министерство на културата да речем по отношение на чуждите медии, които са в България, според новия закон ще бъдат прехвърлени при нас в СЕМ. Това го знаете. Това наистина означава една нова режисура в цялостното поставяне на медиите в България. Може би все пак, на мен ми се иска да се създаде някаква конкурентност, някаква собствена мисъл на тази страна, която е на този кръстопът и винаги може да ти даде възможност да мислиш с тези продуценти, които се явяват от другия свят, независимо европейски, американски, бразилски и т.н.
Водещ: Другият голям медиен дебат през последните седмици са парите за медии. Те обичат да ги наричаме обществени, те всъщност са си държавни защото държавата ги финансира от държавния бюджет. Къде според вас е балансът. В момента БНТ са недоволни от парите, които получават от държавата. В частния сектор в телевизиите са недоволни от това, че БНТ има според тях много реклама, която продава на дъмпингови, пак според частните телевизии цени, защото получава много пари от държавата. Вие за какво сте?
Мая Вапцарова: Точно това е другият въпрос, който щях веднага да ви кажа, че за да имаме продуценти, нали български, в истинския смисъл продуценти, които да произвеждат някаква българска продукция, трябва да бъде намерен и този баланс. Извинявайте, ама да речем СЕМ може да съществува само до юли месец защото и на нас ни отнеха 300 000 от бюджета. Сега, от всяка медия отнемането по принцип, вие знаете, че обществената телевизия изразява това, което що-годе е мнение на обществото и за което говорихме – свобода на медията и свобода на обществото, да речем. Но Дарик радио е едно доста обективно радио, което също ми е правило впечатление, че действително използва обществения глас. Аз не знам как се справяте вие с парите. Това е проблем на всяка медия.
Водещ: Важното е да не изпадаш в зависимост от една страна. Това е най-важното.
Мая Вапцарова: Точно за това исках да говоря. Трябва да се създаде според мен някакъв междинен съвет. Защото, аз бих искала да ви попитам, добре, знаете ли кое е важното? За мен е важно кой задава обществения ред, в смисъл какъв ще бъде дневния ред на обществото. Хайде отговорете ми и аз тогава ще ви кажа кой ще плаща. Защото това е в основата на нещата, според мен. И на мен ми се струва много важно да се създаде някакъв междинен съвет, който действително да постави на една реална основа, не да се създават странични проблеми КРС, СЕМ и частни, обществени оператори и т.н., който действително да знае реалната ситуация в България и да може да проведе битката.
Водещ: Всъщност с Костадин Паскалев по повод дискусията при президента, говорихме за визия, гледайки 10 години напред. Има ли България, да вържем с темата, по която говорим, какво ще стане с радиото и телевизията, има ли България финансов ресурс за 100 телевизии. Защото по сметки, които гледам че правят експерти, в този формат, в който най-вероятно ще се реализира цифровата телевизия в България, ще може да има на един мултиплекс 10, защото сме щели да прескочим сега този междинен етап, в който са по 4. 10 мултиплекса, отредени на България по 10 телевизии, това са 100. А кой ще плати за тях?
Мая Вапцарова: Да, по принцип завчера при приемането на медийния закон не беше погледната темата за маскери. Аз не мога да си обясня тази история. Вие знаете ли как беше решен проблемът с мултиплексите в Австрия?
Водещ: Как?
Мая Вапцарова: Да, добре, създаде се цифровизацията и държавата закупи и даде спомагателните кутии за мултивизацията ги даде на обществото. Сега, откъде ще намери България да речем такива пари? Затова казвам: кой плаща тогава? Това е вече едно тройно плащане, което… тоя народ вижте го как живее.
Водещ: А какъв е планът, впрочем, за цифровизация? Не СЕМ е водещия там. За пореден път правителството го променя защото просто закъсняват със сроковете.
Мая Вапцарова: Вие знаете, че сигурно още веднъж, защото чисто и просто няколко плана бяха създадени…
Водещ: Вие сега сте дали срок до 25 февруари тези, които искат да правят национални цифрови програми, да кандидатстват пред вас. Това реалистично ли е да стане или ще се наложи да се удължат?
Мая Вапцарова: Ние пуснахме на страниците на СЕМ да кандидатстват, но аз не знам дали ще могат да се справят. Може би голяма част от тях да са подготвени вече, но цифровизацията не е аналогична на аналоговото разпространяване. Има огромна разлика. Не знам, понеже ходихме и в комисията в Европейския парламент, до 5 януари се даваха обяснения като как да стане плавно решението от аналогово към цифрово разпространяване. Не знам кой е отишъл до 5 януари. Има и писмо до г-н Решидов, не знам дали е бил до 5 януари в комисията за обяснение като как да стане това разпространение. Но на мен ми се струва, че трябва да бъде изготвен съвсем нов план за цифровизацията и да стъпим на много реална основа по повод цифровото режисиране.
Водещ: И стигаме до проблема със съдържанието на програмите. Защото ако трябва да платиш за 100 програми, ще трябва да намериш кой да ти дава реклами. И тогава започва едно зверско конкуриране между тия, дето се рекламират и няма никакъв шанс да прокарваш ограничения например за вредните храни за деца. Защото големите корпорации, които произвеждат мазни с много „Е”-та храни, ще дават добри пари на тия много медии, които няма да могат да съществуват без тези пари. Как ще накараме тогава телевизиите? Радиостанциите излизат в голяма степен от регулациите от промените в закона за радио и телевизия, но как ще накараме телевизиите да не рекламират щастливи деца, които се тъпчат с чипс?
Мая Вапцарова: Точно това е големият проблем. Но вие знаете, че ние постфактум можем само да регулираме това, което се показва на екраните защото иначе ставаме цензури. Така че този въпрос също трябва да бъде решен с предварително предписание. Една просто превантивна форма, превенцията трябва да бъде решено като как може да въздейства с всичките. Дали да се направи един общ съвет с всички медийни представители защото това е един изключително важен проблем. Аз наблюдавах напоследък за биологичните храни и генномодифицираните, трябва да ви кажа, че това беше един ужас за мен. Как може да се рекламират генномодифицирани храни когато цял свят започва вече да роптае срещу тази история. Ние си променяме народа.
Водещ: Добре, трябва да свършваме. Да използвам това, че човек с вашата фамилия е в студиото, та да ви питам как гледате на избора за любовна история на ХХ век в тази класация на БНТ „Българските събития на ХХ век” с почти една трета от гласовете на българите, на връзката на вашия чичо Никола Вапцаров и Бойка Вапцарова?
Мая Вапцарова: Знаете, че поетите са много влюбчиви. Ако проследите историята на Боян Пенев и на Яворов…
Водещ: Тази история бие яворовите примерно. Защо Вапцаров, според вас?
Мая Вапцарова: Тя е такава, каквото е било времето. Разбирате ли? Да, жената при Вапцаров е винаги една идея. Никой не може, според мен много малко хора са написали този изказ „и все пак, дори и мъртъв, ще идвам в съня ти като нечакан и неискан гостенин”. Това е просто разрешението на цялата негова визия по отношение на жената. „Не ме оставяй ти отвън на пътя” защото всичко може да се случи. „Ще дойда тихо, кротко ще приседна, ще вперя поглед в мрака да те видя; когато се наситя да те гледам, ще те целуна и ще си отида”.
Водещ: Мая Вапцарова, председател на съвета за електронни медии в студиото на „Седмицата”.