Тема: Медийният свят в Близкия изток
Гост: Уада Ханфар, журналист от Ал Джазира

Водещ: "Ал Джазира" е една от най-големите новинарски медии в света. Според американския държавен секретар Хилари Клинтън тя предава новините по възможно най-достоверния начин и значително влияе на възгледите на аудиторията си. Според Клинтън американските медии не постигат това. Може би именно поради тази причина, през 2004 година президентът Джордж Буш сериозно обмислял дали да не бомбардира централните офиси на новинарския канал, базирани в малкото емирство Катар. Основана през 1996 година, "Ал Джазира" бързо се превръща в основния новинарски канал за Арабския свят – до голяма степен благодарение на дългогодишния му шеф – журналистът Уада Ханфар. Роден през 1968 година в Палестина, следвал в Йордания и Судан, живял в Южна Африка. Миналата седмица Ханфар посети България по покана на Нов български университет, където изнесе лекция за промените и предизвикателствата в Арабския свят. Докато беше в София, Дарик се срещна с него, за да поговорим за отношението на "Ал Джазира" към терористичните организации, за това как се финансира медийния канал, както и за начина, по който една медия печели уважението на аудиторията си.
Репортер: Медийният свят е доминиран от големите американски компании като ABC, CBS, NBC, FOX и CNN. „Ал Джазира" е базирана в Катар, който е важен съюзник на Вашингтон в Близкия изток. В този контекст трудно ли беше да запазите баланс и „медиен неутралитет"?
Уада Ханфар: Още когато беше създадена медията през 1996 година, имаше разбирателство между основателите на телевизията и властите. То се състоеше в това, че ако целта ще е да бъдем успешни и искаме да печелим доверието на зрителите, не трябва да се превръщаме в говорител на катарското правителство. Властите уважиха това, а „Ал Джазира" стана много популярна, именно защото зрителите видяха, че не представлява официалната позиция на властта. Винаги се стараех да пазя този баланс и независимостта на журналистиката ни. Ако една телевизия загуби тази независимост, губи влиянието си.
Репортер: Малко медии в света са признати като напълно безпристрастни. Има и такива като ливанската „Ал Манар", която е медийно звено на групировката Хизбула. Главният й редактор Хасан Фадлалла открито е казвал, че при тях не могат да си позволят неутралност като в „Ал Джазира". Имате ли обяснение за подобна позиция на медиен шеф?
Уада Ханфар: Всеки човек или организация разсъждава по свой начин и решава дали визията, която иска да покаже на аудиторията, ще е отражение конкретно на личните му виждания. В „Ал Джазира" винаги сме се възприемали и действали като професионални журналисти, а не като политическа или идеологическа организация, нито като представители на такава. При нас има етичен кодекс и правила за поведение. Това, което ни сплотява като екип, винаги са били професионалните ни стандарти, а не политическите или религиозните ни възгледи. Защо ли? Ами защото в „Ал Джазира" има и мюсюлмани, и християни, представители и на други религии и политически идеологии при това от всички разновидности – ислямисти, социалисти, секуларисти… Всички те няма как да са на едно мнение от политическа гледна точка и именно затова се обединяват от общите си професионални стандарти. Всяка една новинарска организация, която иска да излъчва достоверни информации и да има някакво влияние, трябва да държи именно на тези стандарти, а не на каквато и да било идеология.
Репортер: Чувствате ли, че „Ал Джазира" продължава да поддържа същите тези стандарти след като напуснахте? Всъщност защо си тръгнахте от медията?
Уада Ханфар: Да, продължава да ги поддържа. С годините тази медия се превърна от просто един сателитен канал в международна мрежа, която покрива новинарски много сфери. Смятам това за голямо лично постижение и реших, че след 8 години в „Ал Джазира" е време за нови начинания. „Арабската пролет" доведе една нова реалност, ново възприятие за региона, и реших, че е време да се съсредоточа в това да помогна за промените. Основах форума „Ал Шарк", чиято цел е да насърчи трансформацията към демокрация чрез диалог, особено сред младите.
Репортер: Смятате ли, че изразът "Арабска пролет" е правилен за събитията в Близкия изток през последните две години? Името не е ли по-скоро пропаганда от страна на тези, които подкрепят този процес?
Уада Ханфар: Отказвахме да ползваме това име в „Ал Джазира", но то се наложи. Някои хора го наричат "Арабското въстание", други го наричат "революция", трети – "възраждане". Нямам определено мнение, самото име за мен не е от значение, важна е същността. А тя е, че на хората от региона им е писнало от тоталитарни и авторитарни режими. Те са готови за демокрация и свобода. Започнаха този процес, но, както виждате от личния ви опит тук, в България, подобни промени отнемат много време. Стабилността не се постига за година-две. Хубавото е, че са започнали динамични взаимоотношения между различни части на обществото в Арабския свят, за да се постигне споразумение за мирно бъдеще и демокрация.
Репортер: Доколко това общество е единно, може ли да се говори за "Арабския свят" като за общ регион?
Уада Ханфар: Да, има такова понятие "Арабски свят". Съществуват общи характеристики, които обединяват всички народи между Рабат (Мароко) и Мускат (Оман) – общ език, култура, религия… Това, разбира се, не значи, че няма вътрешни различия, които дават на всяка една общност нейна специфика. Най-общо казано, Арабският свят е разделен на четири региона – Левантът, или буквално "Близкия изток", който се намира между Средиземно море и Персийския залив, Арабският полуостров, Северна Африка и най-западната част на северна Африка около Мароко и Мавритания. Тези четири региона пък си имат още по-малки подрайони на национална и поднационална основа.
Репортер: Има твърдения, че „Ал Джазира" се финансира от Америка, за да има някакъв медиен отдушник за антиамериканските настроения. Тоест, тези настроения да се превръщат в дискусии, а да не се прехвърлят на улицата…
Уада Ханфар: Не. „Ал Джазира" не се е финансира от никой друг освен от собственика. От самото си създаване тя е финансирана от Катар. Да, от една страна, в Катар е базирано американското Централно командване (CENTCOM), което отговаря за военните действия в Близкия изток и Централна Азия. От друга страна, Катар има много динамична външна политика, която му позволява добри отношения с останалите ислямски правителства и дори с организации като Хамас и талибаните. Всичко това прави Катар уникален. Това вероятно е бил естествения път, по който една толкова малка държава може да придобие геополитическа тежест. Това е била сполучлива тактика. Проблемът е, че американците много се ядосаха на „Ал Джазира" и бомбардираха офисите ни в Кабул и Багдад. Те бяха тотално разрушени. Впоследствие излезе наяве факта, че американците са обмисляли дори да взривят и централата ни в Катар. Това се разбра през 2005 година, когато излезе документ от разговор между Джоржд Буш и Тони Блеър (бел. ред. – въпросният документ съдържа записки от разговор между двамата, който е бил проведен през април 2004 година във Вашингтон. По време на разговора Буш предлага да се бомбардира централата на „Ал Джазира" в Доха, а Блеър отговаря, че това "би създало проблеми". Откъсите бяха публикувани от британския вестник „Дейли Мирър" на 22 ноември 2005 година. Още същия ден главният прокурор на Обединеното кралство лорд Голдсмит забрани на изданието да публикува целия документ). Така че, не, американците не харесват това, което прави „Ал Джазира". След като Барак Обама беше избран за президент неговият подход към „Ал Джазира" се оказа по-позитивен. Моето лично мнение е, че начинът, по който американците действат в Афганистан и Ирак, е пълен с грешки. Те си мислеха, че знаят какво правят, но истината е, че не знаеха. Не разбираха нито историята, нито културата, най-малко разбиранията и нагласата на местните. Ние от „Ал Джазира" винаги сме били близки с обикновените хора и винаги сме представяли Арабския свят по автентичен начин. Американците разрушиха тази визия. Ако Джордж Буш се беше вслушал в „Ал Джазира", Америка нямаше да допусне толкова много грешки.
Репортер: Как „Ал Джазира" се превърна в "пощенска кутия" на терористичните организации? Защо например Ал Кайда изпращаше видеокасетите с посланията си и екзекуциите на вас?
Уада Ханфар: "Ал Джазира" винаги е бил най-популярният канал. Все пак сме основани през 1996 година – цели пет години преди атентатите на 11 септември. През 2001 година „Ал Джазира" беше "задължителния канал" за Арабския свят. Всеки, който искаше да се обърне към този свят, се обръщаше към „Ал Джазира". Ако въпросът е дали Бин Ладен се е обърнал към нас, защото много ни е обичал – не, не мисля. По-скоро е било заради огромната аудитория на „Ал Джазира", и второ – защото имаме много прогресивна редакторска политика, а именно, че не спираме посланията на никой. Винаги сме вярвали, че към всички новини трябва да се отнасяме еднакво, без да ги съдим и без да решаваме дали нещо заслужава да е новина или не. Освен това Бин Ладен беше дал интервюта на CNN и на ABC още в края на 90-те, но след 11 септември много световни новинарски медии отказваха да публикуват каквото и да било от него. Но ние отказахме да откажем. Новините са новини. Когато излъчим нещо, това не значи, че сме съгласни с него, или, че не сме. Просто не е наша работа. Именно по този начин „Ал Джазира" стана единствената медия, която започна да излъчва подобни неща.
Репортер: Излъчвайки подобни клипове, не помагахте ли на терористите да постигнат целта си – да всяват страх, не ги ли насърчавахте да извършват все повече и повече екзекуции?
Уада Ханфар: Сериозно сме дебатирали този въпрос в редакцията. Дори написахме процедура, която да ни служи в подобни случаи. А тя беше следната – получим ли видеозапис, го анализираме и ако решим, че целта му е само и единствено политическа пропаганда, не го излъчваме. В някои случаи излъчвахме редактирана версия, в която да не се чуват или виждат детайли, които внушават пристрастност. Също така не излъчваме кадри на хора, които са подложени на стрес, унижение или изтезание. В такива случаи обясняваме на зрителите какъв запис сме получили, но не го показваме. Правилата ни са много строги в това отношение. Да, понякога терористични организации печелят дивиденти от излъчването на записите им, но помнете, че тези записи също така създават и много силни чувства против тях. Хората се отвращават от факта, че тези организации правят такива записи, че записват тези убийства. Затова не мисля, че зрителите ни са били радикализирани. Общественият гняв и натиск от всичко това всъщност е принуждавало терористи да освобождават заложници, защото виждат как срещу тях се обръща не само обществото, но и ислямски учени и други уважавани личности в мюсюлманския свят, които са им обяснявали, че това е дейност, неприсъща на исляма. Когато получим подобен запис, първо се свързваме с правителството на държавата, от която са заложниците. Даваме няколко часа на семействата да научат за случилото се по начина, по който е редно. Не бива близките да научават всичко това от нас. Свързваме се с посолството, даваме им записа, за да го гледат, дори семейството на заложника може да стори същото, ако реши.
Репортер: Накрая да ви върна към войната в Ирак – официално гражданската война вече е приключила, но продължават атентатите. По този начин ли терористите се опитват „да останат под прожекторите" на медиите и да влияят на общественото мнение по света?
Уада Ханфар: Продължавам да твърдя, че сегашната ситуация се дължи на първоначалните грешки и липса на разбиране от страна на американците. Те установиха една политическа система, която е базирана на религиозните и етнически различия, което създаде много проблеми. Създадоха условията за гражданска война и сега Ирак е подложен на силна външна намеса не само от страна на Вашингтон, но и от Иран и от всичките си съседи. Тези проблеми в Ирак ще продължават, ако не се стигне до общо споразумение, което да обхваща арабите, Техеран и Анкара. Страхувам се, че след Сирия, конфликтът с Иран ще се влоши още повече, освен ако не се реши ситуацията в Ирак. Това е така, защото нито арабите, нито турците биха оставили Ирак да изпадне под иранско влияние.         

в. Преса | Светослав СПАСОВ | 27.12.2012

След Нова година Би Ти Ви и ТВ7 отново ще изчезнат от мрежата на сателитния оператор "Булсатком", ако дотогава доставчикът не погаси задълженията си и не сключи договор с двете медии за 2013 г. Така домакинствата, които са клиенти на "Булсатком", няма да гледат Би Ти Ви и ТВ7. Според двете телевизии "Булсатком" "дължи сериозни суми и отказва да поднови договора си за 2013 г." "Булсатком" твърди, че това не е вярно.
След Нова година Би Ти Ви отново ще изчезне от мрежата на сателитния оператор "Булсатком", ако дотогава доставчикът на телевизионни програми не погаси задълженията си и не сключи договор с "Би Ти Ви медия груп" за 2013 година, съобщи вчера за "Преса" директорът на дирекция "Връзки с обществеността" в медията Константина Маркова. Така домакинствата, които са клиенти на "Булсатком" и плащат редовно таксите си, ще останат отново без достъп до най-рейтинговата българска телевизия.
В навечерието на почивните дни "Би Ти Ви медия груп" предупреди абонатите на "Булсатком", че спира сигнала към сателитната платформа на седемте си телевизии – Би Ти Ви, Би Ти Ви HD, Би Ти Ви екшън, Би Ти Ви комеди, Би Ти Ви синема, Би Ти Ви лейди и "Ринг". Мотивът бе, че "Булсатком" "дължи сериозни суми и отказва да поднови договора си за 2013 година". Шефовете на телевизията поясниха, че общата оферта "Би Ти Ви медия груп" за Би Ти Ви, за HD версията й и за петте тематични канала е под 2 лева на абонат, като в същото време "Булсатком" плаща на друг собственик на телевизии по 2.80 лв. само за една програма – филм+.
Часове по-късно "Булсатком" отговори, че твърденията на Би Ти Ви са неверни. Операторът поясни, че офертата на Би Ти Ви за 2013 година е три пъти по-висока от досегашната и че ако тя бъде приета, това неминуемо ще доведе до повишаване цената на пакетите на цифрова телевизия "Булсатком". Би Ти Ви обаче оспори твърдението с аргумент, че новата оферта вече е била приета от конкуренти на "Булсатком" като "Близу", Нет 1, "М-Тел" и "Виваком" и че никой от тях не говори за увеличаване на таксата за крайния потребител.
В "Булсатком" са недоволни и че "Би Ти Ви медия груп" иска да им продаде всичките си седем телевизии в пакет. Според шефовете на оператора медийните шефове са направили така, че единичната цена на Би Ти Ви е по-висока, отколкото на всичките канали,което не позволява на оператора да си избере само един или няколко. От Би Ти Ви опонираха, че "Булсатком" също продава на клиентите си пакети, които не се съкращават или увеличават произволно.
Часове след избухването на конфликта "Би Ти Ви медия груп" все пак върна сигнала на телевизиите си в мрежата на "Булсатком". Телевизионните шефове обясниха отстъпката с желание да не лишават зрителите си от празнична програма. Те обаче са категорични, че проблемът не е решен и че по всичко личи, че след Нова година той отново ще ескалира.
***
Управляващият директор на Би Ти Ви Вики Политова първо спря сигнала към "Булсатком", а после го върна, но само до Нова година.

Стр. 1,8

в. Жълт Труд | Румяна ГЕНАДИЕВА | 27.12.2012

Журналистът Горан Благоев е роден на 3 август 1967 г. в София. По образование е историк, макар че много хора го смятат за богослов. Той е водещ на единственото по рода си тв предаване "Вяра и общество" в БНТ. Верен на своя публицистичен стил, Благоев не спестява нищо от онова, което предизвиква недоумения и обърквания в обществото по отношение на Българската православна църква. От този сезон зрителите могат да задават директно в ефир своите въпроси и да споделят мнението си по разискваните теми. Към момента Горан Благоев е и водещ на дискусионните студиа на БНТ "История БГ" по повод шест от най-значимите исторически събития с кръгли годишнини за периода октомври 2012 – октомври 2013 година заедно с колегата си Андрей Захариев. Горан Благоев е автор на повече от 30 документални филма на религиозна и историческа тематика и е носител на няколко награди от чуждестранни фестивали. Неговият глас ни потапя във всяко от богослуженията на големите християнски празници, като ни помага да се докоснем до дълбоките извори на християнската символика. Казва, че обществото ни е едно от най религиозно невежите. Каква е причината за това и по какъв път ще тръгне Църквата след избора на нов патриарх? Кой стои зад разкола в Светия синод и каква е ролята на Държавна сигурност? По тези въпроси се обърнахме за коментар именно към журналиста Горан Благоев, тъй като той от 20 години следи отблизо проблемите в Православната църква и духовност.

- Г-н Благоев, вие сте водещ на единственото предаване в българския ефир, в което се разискват църковни проблеми, и често се отнасяте доста критично към нашите духовници. В тази връзка не сте ли получавали заплахи или предупреждения за работата си?

- Зрителят не си дава сметка, че дори предаване като "Вяра и общество" може да бъде обект на натиск отвън. Получавал съм съвети от типа "Абе ти малко внимавай с тези досиета, защото ще ти намерят цаката". Наскоро получих заплаха, че може да падне рейтингът на предаването, което означава, че рейтингите у нас се манипулират и ние в Националната телевизия много добре го виждаме. Приемам това като опипване на почвата. И съм благодарен на преките ми началници, както и на Вяра Анкова, че по отношение на предаването нямам ограничения, а напротив – подкрепа.

- Тази година се навършват 20 години от разкола в Църквата. Как изглежда той от днешна дата?

- Като една голяма глупост, зад която се крият доста интереси. Казвам глупост, защото предизвика изключително сътресение в живота на Църквата и в живота на вярващите. Ние всъщност започнахме да хващаме параметрите на разкола и неговия облик едва тази година, когато се разсекретиха досиетата на митрополитите. Аз съм напълно убеден, че разколът беше дирижиран от сили извън Църквата, които нямаха интерес тя да си стъпи на краката и да бъде мощен обединителен фактор за обществото след ‘89-а година.

- Като казвате други сили, имате предвид, предполагам, Държавна сигурност?

- Безспорно. Тя, както виждаме, все още действа навсякъде, макар и неформално. Колкото и да се опитват да ни убедят, че, като говорим за досиетата, едва ли не вадим на умряло куче нож, съвсем не е така. ДС си пусна пипалата като един невидим октопод и продължава да действа с неформални лостове.

- Преди броени дни отцепникът Инокентий се върна в единството на Църквата. Вие как гледате на този внезапен акт на покаяние?

- За всички това, което направи Инокентий, беше много изненадващо – само преди 40 дни негови хора твърдяха, че ще регистрира нов синод. Сега, когато Църквата се ръководи от Варненския митрополит Кирил – агент Ковачев от ДС, – това е още по-парадоксално. При това и йерархичното и агентурното израстване Кирил дължи на своя вуйчо – вездесъщия, вече покоен, полковник Христо Маринчев. кадровика на Църквата преди 1989 г. Е, един такъв човек в момента е наместник-председател на Синода и, видите ли, Инокентий се покайва? Истана викарен епископ на духовния си баща – одиозния Галактион Старозагорски – друг агент на ДС. Нелепо, странно и от гледна точка на каузата, която отстояваше Инокентий по време на разкола. Та нали тогава неговите хора крещяха във Варна: "Вън митрополит Кирил,комунистическата маша, и неговия покровител МАРКсим"! Е как точно сега Инокентий се сети да се покае? Къса памет ли има, или нещо му е обещано?

- Какво и от кого?

- Ако изберат Кирил за патриарх, веднага се овакантява една епархия – Варненската. И на Инокентий нищо чудно самият Кирил да му е обещал да стане Варненски митрополит. Такава оферта вече е отправил и към друг викарен епископ, ако неговият митрополит подкрепи кандидатурата на Кирил за патриарх. Очевидно наместник-председателят на Синода превръща епархията си в разменна монета за бялото було. Връщането на Инокентий едва ли е идея на самия Кирил, а някой умно го съветва, защото с този ход той печели един голям плюс за себе си, като влиза в ролята на обединител на Църквата.

- Вашето предаване пусна анкета в интернет с идеята православните християни сами да предложат трима митрополити и един от тях да бъде избран за патриарх. Какви са резултатите до момента?

- Вечерта когато стартира анкетата, имахме 84% "За" това тримата кандидат-патриарси да бъдат избрани от народа божий. Но в един момент очевидно се активираха поклонниците на строго уставната практика и до края на първата седмица
резултатите коренно се промениха. Но след като в предаването направихме дискусия върху идеята на анкетата, подкрепата за това всички чада на Църквата да изберат тримата кандидат-патриарси отново започна да нараства.

- Как си представяте самата процедура? Каква точно е идеята ви?

- В един неделен ден, така както се правят избори за църковни настоятели, хората да гласувате бюлетина, на която са написани всичките митрополити. Тримата събрали най-много гласове да се предложат на Синода. И след това, без да се нарушава уставът -Патриаршеският избирателен събор да избере от тях новия глава на Църквата.

- Не смятате ли, че ще има манипулации, купуване на гласове?

- Възможно е, но в крайна сметка много по-малка е вероятността от такава тотална манипулация, отколкото това, което ще се случи в Синода. Тайните гласувания, между 14 човека са много по-опорочени. Ние правим едно обществено допитване, но аз нямам надежда, че нещо от това ще се случи. Желанието на нашето предаване е миряните да имат по-активна позиция и роля в Църквата. Това се случва в много Църкви по света. У нас обаче продължава да има едно неофеодално мислене, че владиката е всичко и над всичко. Такова е мисленето ни и по отношение на управляващите, което е пагубно за едно общество.

- Какво би станало, ако начело на Църквата застане човек с досие като митрополит Кирил?

- Ще я компрометира още повече. Сериозни медии в Европа вече ни разнасят как "луксозни митрополити" се борят за шефския пост.
Представете си само владика, бивш агент на ДС, да се окаже новият патриарх – глава на Църквата в една постсоциалистическа държава?! Ще станем за смях на света. Това ще бъде поредната негативна новина от България. Но не това е основният проблем. Доверието в тази Църква сред българите ще се срине още повече. От сега се чуват гласове: "Ако Кирил стане патриарх, аз ставам католик".Това е несериозно, но е твърде симптоматично за нагласите на хората относно бъдещия патриарх.

- Самото откриване на досиетата на митрополитите не е ли един вид манипулация?

-Да, защото не бяха открити всички досиета. Трябваше всичко да се разсекрети, да се сложат на масата и да се хванат връзките кой кой е. Досиетата на епископите се бавят. На мен ми е много любопитно въпросният Инокентий има ли досие, или не, защото той също е учил в Съветския съюз. Дали и той не е част от схемата на ДС за манипулиране на Църквата?!

- Не трябваше ли все пак, когато бяха разсекретени досиетата, митрополитите да се покаят, нали църквата е за покаяние? Щом няма покаяние – няма и вяра.

- Те така разбират вярата: "Ние сме правите, самодостатъчните, всички останали трябва да правите това, което ние ви кажем, но то за нас не важи!"

- Явно Църквата като институция е напълно разбита. Но вие като човек, който следи нещата отблизо, не виждате ли все пак някаква надежда? Няма ли ново поколение сред миряните и сред свещениците, които да изведат БПЦ на правия път?

- Слава Богу, по места има малки клетки, които държат Църквата жива. Това, което прави Синодът, честно казано, не ме изпълва с оптимизъм. Но по места има храмове, където поне по 20-30 души всяка неделя се причестяват. Това е индикация за живота в една църква. Не малка част от тях са млади хора, цели семейства. И за да са всяка неделя в храма, значи духовникът им си е на мястото.

- Възможно ли е проблемът с имотите на Руската църква в София да стане политически?

- Имотите на Руската църква са един от лостовете за влияние на Русия в България. Но този проблем не се разрешава заради нашата икономическа и геополитическа зависимост от Русия. Виждам едни страх в правителството категорично да постави въпроса. Ние сме свикнали проблемите, свързани с Русия, да ги замитаме под черджето и мисля, че това е твърде изгодно за руската дипломация, но не и за нас.

- Кой е основният виновник за разрушения имидж на Църквата у нас?

- Нашите духовници предпочитат да се заиграват с политици, депутати и олигарси, но не чуват църковната си интелигенция. Най-големите рушители на православието според мен са тези, които спонсорират владиците. Защото те, а и самите владици, хвърлят хората в изкушение. Демонстрират как може да имаш луксозна кола, да действаш безнаказано, безпардонно, безцеремонно, грубо, просташко. Това руши православието, а не градивната критика срещу клира. Но на владиците това не им е изгодно да го признаят.

- Въпреки че се увеличава броят на миряните в Църквата, не смятате ли, че българите са едни от най религиозно невежите хора?

- Аз правя разлика между тези, които ходят всяка неделя на църква, и тези т.нар. празнични християни, които влизат в храма на Великден и на Коледа. Като цяло сме религиозно невежи, но все повече си давам сметка, че проблемът не е в самата Църква. Включете телевизора на който и да е празник. Ние не чуваме нищо за живота на светеца, или какво той е проповядвал, но разбираме как на Андреев ден се хвърля просо в камината, за да наедрява зърното на нивата, или на Никулден трябва да си почешеш венците с рибена кост, за да са ти здрави зъбите. Това са абсолютно суеверни, полуезически практики, които даже вече не се спазват. И тук самите медии спомагат за възраждането на неоезичеството в обществото, а не за утвърждаване на християнските ценности.

- Как ще коментирате нахлуването на сектите в училищата?

- Това идва от двойния стандарт на държавата. От една страна, тя не иска да има редовна дисциплина вероучение, но пуска фондации, зад които се крият нови религиозни движения, и те вършеят както си искат. Няма град, в който поне едно дете да не се е самоубило след контакт с такова учение. Не може лицемерно политиците ни да се черкуват, да палят свещи и да разнасят мощи, като ги даряват на една или друга епархия, и същевременно да си затварят очите за това. Преди време ние показахме в нашето предаване как една дама учеше децата в училище на паневритмия. Е как може такива хора да влизат, а не може да влезе български свещеник и да проповядва? Или дори ходжа в смесените райони. На нас непрекъснато ни се втълпява, че, ако се въведе вероучение, и мюсюлманите ще почнат да го учат. Нека го учат, но това ще става през българското училище, а не през всевъзможни мисионери от чужбина със съмнителни цели. Това ще става под контрола на държавата и на религиозната институция. Науправляващите им е изгодно да си правят оглушки за въвеждането на "Религия" като редовен учебен предмет. Защото колкото по-непросветено и неморално е обществото, толкова по-лесно е за манипулиране.

Стр. 1, 8, 9

в. Жълт Труд | Румяна ГЕНАДИЕВА | 27.12.2012

Двамата водещи са убедени, че липсват критични телевизионни предавания, защото политиците и журналистите са в сговор

Прекрачвайки прага на дома им в центъра на столицата, се потапям в истинска Коледна приказка. Макар жилището да е боядисано в неутралния сив цвят, навсякъде лъха топлина и уют. Идеята за обзавеждането е на Асен. Признава, че е избрал сивите тонове, защото на тях изпъква всичко останало. Като почитатели на здравословното хранене ме черпят с чаша червено вино, което според двамата е идеален антиоксидант. Докато отпиваме, малката Лори се грижи за музикалния фон, като подрънква на старото пиано в хола.
Телевизионният тандем Асен и Сибина Григорови са двойка и в живота. Водещите на семейното предаване по БНТ "Животът и другите неща" са заедно от 10 години. Имат 3-годишна дъщеря Лора.
Асен е на 46. Той е едно от популярните лица на държавната телевизия. Роден е в Перник, журналист по образование. Живее с новините, тениса, хубавата музика, автомобилите и какво ли още не. От години се двоуми дали любимата му група е Pink Floyd или Led Zeppelin, но истината е, че е еднакво привързан и към двете. Неотдавна спря да пуши, но за малко.
Сибина е на 34. Родена е във Варна. Политолог по образование, журналист по професия. Не яде месо от няколко години, не пуши от още повече години. Обича да критикува, да пита и от време на време да мърмори. Интересува се от политика, медии, реклама, еко лайфстайл, но в умерени количества. Играе тенис от дъжд на вятър с Асен. Веднъж седмично ходи на йога, но всеки път се зарича да го прави по-често.
Прекрачвайки прага на дома им в центъра на столицата, се потапям в истинска коледна приказка. Макар жилището да е боядисано в неутралния сив цвят, навсякъде лъха топлина и уют. Идеята за обзавеждането е на Асен. Признава, че е избрал сивите тонове, защото на тях изпъква всичко останало. Като почитатели на здравословното хранене ме черпят с чаша червено вино, което според двамата е идеален антиоксидант. Докато отпиваме от напитката, малката Лори се грижи за музикалния фон, като подрънква на старото пиано в хола.

- Какво задължително присъства на коледната ви трапеза?

С: – Трябва да призная, че е много трудно да решим какво точно да сервираме на масата, защото Асен не яде зеленчуци от малък. Разказвал ми е как по лагери са го тъпчели със зелен фасул и оттогава не го понася. Единственият зеленчук, който хапва, е краставица на салата. Затова на Коледа ядем картофи, гъби, маслини и ориз. Дори сарми не мога да направя, защото не обича кисело зеле. За разлика от нас обаче Лора яде всичко.

- Имате ли интересни спомени от Коледа?

С: – О, на този ден, по традиция всичко се обърква. Преди две години трябваше да летим за Франция, но самолетът не можа да излети и пътувахме с автомобил. Миналата година бяхме планирали да посрещнем празниците във Варна, защото аз съм оттам. В момента, в който ни свърши предаването, аз се разболях ужасно, Лора също, и двете легнахме болни. Идва време да се слага коледната трапеза, а ние не сме приготвили нищо. Тогава Асен извърши страхотен подвиг, като омеси питка. Той изобщо не може да готви, но тогава изяви желание и ни изненада много приятно.
На Коледа се хранехме в сламата

- Какви са спомените ви за Коледа от детските години?

С: – При нас беше задължително цялото семейство да се
събира на трапезата за Бъдни вечер. На следващия ден се събирахме с роднини и хапвахме пуйка. Откакто сме женени с Асен, всяка година имаме спор дали в питката се слагат късмети, или само паричка. Аз съм от Източна България, където се слага само паричка, той я помни с късмети и затова сега правим баница с късмети за Нова година, а за Коледа питка с паричка. Задължително палим и кандило. А: – За мен това са най-прекрасните спомени. Живеехме в къща на три етажа. На долния етаж бяха баба ми и дядо ми, които всяка година изнасяха мебелите от дома, носеха чували със слама и я постилаха на пода. Там се хранехме и така посрещахме Коледа.

- Асене ти помагаш ли на Сибина в домакинството? Разбрах, че не можеш да готвиш, но за пазаруването и чистенето не се ли включваш?

С: – Обикновено му пращам списък с покупките на телефона. В повечето случаи половината неща просто забравя да ги купи.

А: – Не обичам да ходя на пазар със Сибина, защото сам се справям много бързо. За целта ангажирам човек от персонала, който да ми помага. С гид в магазина се справям за отрицателно време.

- Кой е най-големият подарък, който сте получавали за Коледа?

А: – Според мен е грешно схващането на този ден да се купуват и да се подаряват скъпи неща. По-важно е да демонстрираш сърдечно отношение към близките си с мил жест на внимание. С: – Мисля, че детето ни е голям подарък.

- Как всъщност се случиха нещата между вас?

А: – Още като се видяхме, и разбрахме, че сме един за друг. Изведнъж стана всичко.

С: – Ние сме Козирог и Дева и хармонията е пълна. Разбираме се само с поглед. Това ни е много полезно и в предаването. Имаме обща интуиция и заедно измисляме как да разрешим даден битов проблем. При нас вечният спор е кой е родил дадена идея.
Разликата в годините не е важна

- Сибина, преди да се омъжиш за Асен, той е бил два пъти обвързан с други жени. Това не те ли притесняваше?

С: – Е, той е 12 години по-голям от мен и е напълно нормално да има история, преди да ме срещне. Самата възрастова разлика обаче никога не е била повод за обсъждане.

- Кога губите почва под краката си?

С: – На мен това често ми се случва. Доста по-нервна съм но Асен ме уравновесява. По принцип съм много изпълнителна и отговорна и когато възникнат някои трудности веднага се разклащам. Това не ме демотивира, напротив
амбицира ме, но ставам трудна за общуване.

А: – Обикновено неща, свързани с работата, ме изкарват от равновесие. Доскоро държах себе си отговорен за всичко. Работя с екип от по 50-60 човека и като по-млад се чувствах отговорен за осветлението, камерите, звука. Сега гледам да оставя хората около мен да си свършат работата и да се почувстват и те отговорни и в същото време да изпитат удовлетворение от свършената работа.

- Кои всъщност са другите неща в живота?

С: – За мен това е всичко, което не си предвидил, не е влизало в плановете ти. Всеки се опитва да направи някакви планове за бъдещето, но често животът ни изненадва и нещата се променят.

А: – За мен другите неща са свързани с различни страсти. От време на време се вманиачавам по разни щуротии. В момента съм на тема аудио кабели. Чета в интернет всичко за тях. Установих, че мога да си свържа CD-то с кабел от 2,50 лв., а може и с такъв, който струва над 12 000 лири. На мен ми стана интересно и започнах да се ровя и да разбера що за кабел е това. Снощи играх в нета за един, който струва 300 лири, но секунди преди да свърши аукционът, ме прецакаха и го купиха за 64 лири.

- Това, че работите заедно, не ви ли пречи? По цял ден сте в телевизията, вечер като се приберете вкъщи, пак сте заедно. Не си ли омръзвате?

С: – Така сме свикнали от самото начало. Преди работехме на различни места, но всеки ден обядвахме заедно, чувахме се над 20 пъти по телефона. Поддържаме непрекъсната вразка и това не ни пречи.
Журналистиката не е престижна професия

- Ако не се занимавахте с журналистика, с какво друго бихте си изкарвали прехраната?

А: – Аз си представях, че ще стана водолаз, без да имам представа дали това носи прехрана, или не. Дълго време живеех с тази мисъл. После се прехвърлих на пилот на военен самолет. Тук обаче много ме спъна мързелът да уча математика, която е задължителна за военните университети.

С: – Исках да стана лекар, но там се кандидатства с биология и химия, а аз съм далече от тези науки. Никога обаче не съм си представяла, че ще стана журналист. Това е хубава професия, но не знам колко дълго може да се работи в България. Тук няма авторитети, за разлика от Запада, където дългите години упорит труд са гаранция, че ще станеш име в тази област, ще получаваш добра заплата и всяка медия ще се конкурира да те спечели за работник. Реалността в България е друга. Тук журналистика не е от престижните професии, не се ценят авторитетите.

- Смятате ли, че журналистиката в България е обективна или по-скоро обслужва нечии интереси?

С: – Основният проблем е липсата на многообразие, въпреки че има много медии. В Германия тази година президентът си подаде оставка, след като се беше обаждал във влиятелен вестник с идеята да манипулира разследване срещу него. Те пуснаха записа и той беше принуден да се оттегли от поста си. У нас това няма как да стане. Тук е прието за напълно нормално политиците и журналистите да си сътрудничат и да работят в полза един на друг.

А: – А това изобщо не е редно. Самите потребители на журналистика усещат, че тя е в сговор с властта и всъщност ги пързаля. Не това е идеята на журналистиката. Напротив, тя трябва да бъде един голям рентген, който да вижда и да вади всичко.

С: – Проблемът е не дали е обективна, а дали е честна и критична.

А: – В 90% от случаите журналистът отива при един политик, слага му диктофон пред устата, той си казва нещата, написва се дописката и точка по въпроса. Не се прави проверка на казаното.

- Защо се случва това?

А: – По хиляда причини. Много по-лесно е да напишеш това, което са ти казали и искат да чуят за себе си, отколкото да тръгнеш и да се ровиш в разни подмолни истории.

- Не смятате ли, че самите журналисти се страхуват да не станат обект на натиск от страна на политиците?

А: – Сигурно го има и този момент, но това е част от професията. Аз самият често съм влизал в конфликт с
много държавни мъже, но тук на преден план идва самата медия, за която работиш. Ако нямаш солиден гръб зад себе си, няма как да пишеш и да правиш критични материали.
Истинските благодетели остават анонимни

- Мнението ви да се прави благотворителност по Коледа?

С: – Ужасно е. За мен това е страхотен кич. Лудите ме хващат, като гледам.

А: – Много е лицемерно. Истинските дарители, които помагат на болни или нуждаещи се, би трябвало да остават анонимни, а не на техен гръб да си правят реклама.

- За новата година какво си пожелавате?

С: – Любов в семейството, здраве и другото няма да ти го кажа.

А: – Имам няколко големи професионални проекта. Част от тях се движат, други тепърва ще ги задействам и е важно да се случат.
***
Сибина: Още ми е рано за политика
Въпреки, че е политолог по образование, Сибина признава, че още й е рано да са захваща с политика. Убедена е, че това е отговорна работа и човек узрява за нея едва след като навърши 45 години. "Тя изисква мъдрост, която се трупа с житейски опит. Ще ме извиняват сегашните политици, но на 30 нямаш социалния опит за някои неща", твърди водещата. Тя обаче е против негативното отношение към политиците.
Като всяка жена и Сибина обича от време на време да мърмори. Най-често причина за това са дребните неуредици, с които се сблъсква ежедневно. Тя иска България да бъде нормална държава, но не вижда надежда това скоро да се случи. Страшно се дразни, че майките не могат да си бутат бебешките колички по тротоара.
Вкъщи особено критична е към съпруга си. Дори признава, че на моменти е доста досадна с разни битовизми. Най-голям проблем за водещата са чорапите на Асен. Те никога на са там, където трябва. Вечер се разтоварва с четене на кулинарни книги. Казва, че не обича да готви засукани манджи, но обожава да прави сладкиши.
***
Асен: Страх ме е да летя със самолет
За себе си Асен казва, че е изследовател по душа. В момента кабелите са му интересни. Преди това е изчел всичко за здравословното хранене. "Като се захвана с някаква страст, я разнищвам докрай", казва водещият. Покрай манията си да чете подробно всякакви книги, се родил и страхът му да лети със самолет. "Много съм задълбал в тази тема. Знам много за самолетните катастрофи и обикновено те са последица от човешки грешки", разказва водещият. Когато няма избор, лети със самолет, но цяла нощ преди това не спи, става нервен и споделя, че не обичам да поверява живота си в ръцете на други хора. Затова предпочита да пътуват с кола.
В юношеските си години е бил републикански шампион по лека атлетика. Печелил е много медали на републиканско ниво. Когато навършва 17, отива на международно състезание в Будапеща. Там стига до финала и се класира предпоследен, въпреки че е в страхотна форма. "Когато се прибрахме, попитах треньора ми дали имам шанс да стана световен шампион. Той категорично каза "Не" и затова се отказах", признава Асен. Въпреки това и до ден-днешен е запазил инстинкта си за победа.

Стр. 1, 24, 33 

в. Труд | 27.12.2012

Четири кабелни оператора имат предизвестия за прекратяване на преизлъчването

Преговорите между Би Ти Ви и "Булсатком" за сключването на нов договор за преизлъчване продължават в последните работни дни на годината – днес и утре. Ако не се стигне до споразумение, има опасност отново телевизията да прекрати едностранно сигнала на своите канали към сателитния оператор и така да остави близо 1 млн. домакинства без най-гледаните тв програми, споделиха пред "Труд" отлично информирани източници.
Старият договор с "Булсатком" изтича на 31 декември, но това не означава, че сигналът на Би Ти Ви ще спре незабавно след новогодишното приветствие на президента Росен Плевнелиев. По-вероятно е телевизията да изчака и последния почивен ден – 1 януари, преди да предприеме такива действия, казаха запознати. Засега Би Ти Ви не е склонна да прави отстъпки в преговорите, що се отнася до условието програмите й да бъдат продавани в пакет, а не поотделно. Нещо повече, от медията ще поискат "Булсатком" да обявят ясно реалните си абонати, защото според Би Ти Ви цитираните от тях числа са силно занижени. Така "Булсатком" си спестява плащането на такси, твърдят от най-рейтинговата телевизия.
Междувременно Би Ти Ви ще прекрати едностранно сигнала към редица малки кабелни оператори, чиито договори за преизлъчване изтичат на Нова година и те са заявили, че няма да подпишат нови при новите финансови условия. Четири оператора, членове на Българската асоциация на кабелните и комуникационни оператори, вече са получили предизвестия от Би Ти Ви, че сигналът към тях ще бъде спрян от Нова година. И те обаче ще водят преговори до последно.
В 3 ч сутринта на 22 декември Би Ти Ви спря едностранно сигнала на своите канали към "Булсатком". Мотивът – неизплатени дългове и липса на споразумение за нов договор след 1 януари 2012 г. "Сигналът ще бъде възобновен след погасяване на задълженията на "Булсатком" към Би Ти Ви Медия Груп и успешното финализиране на преговорите с оператора за излъчването през 2013 година", казаха от телевизията.
Оттам се оплакаха, че операторът е цензурирал новинарските им емисии от предния ден, в които съобщават за претенциите си към него. За да компенсират абонатите си, "Булсатком" пуснаха безплатно филмовите канали от скъпите пакети за всички абонати. Операторът твърди, че новите цени на Би Ти Ви биха довели до драстично покачване на таксите за абонатите.
Ден по-късно представители на Асоциацията на потребителите на телекомуникационни услуги обявиха, че са изпратили писмо до еврокомисарката по новите технологии Нели Крус с информация за нелоялна търговска практика от страна на Би Ти Ви.
В 16 ч на 23 декември Би Ти Ви възстанови сигнала към "Булсатком" "заради верните наши зрители".

Стр. 7 

Списание БИОГРАФ I 20.12.2012

Разговори със Светлин Русев и Албано Каризи и голям очерк за Гена Димитрова са сред другите хитове в януарския брой

Захари Бахаров в образа на лошото момче на телевизионното кино Иво Андонов е новата корица на януарския “Биограф”. Новогодишният брой излиза на пазара точно преди Коледните празници – на 21 декември, петък.

Има ли прилика между актьора Бахаров и героя Андонов? Защо Захари не обича да дава интервюта? Как съвместява работата си в хитовия сериал “Под прикритие” с изявите на театрална сцена и като водещ на “Национална лотария” по Нова телевизия? Интервюто на Цветана Царева е богато илюстрирано със снимки и се простира върху 12 страници.

Разговор на Валерия Велева с художника Светлин Русев и очерк на Марин Бончев за “чудото Гена Димитрова” са другите хитови материали в новия том на най-голямото българско списание.

Третият проект с портрети на Касиел Ноа Ашер е озаглавен “Великите аутсайдери” и е посветен на шестима български творци, които отказват “да оцеляват на всяка цена”: Венцислав Занков, Галя Тонева, Кирил Кирилов, Мила Искренова, Симон Варсано и Юлия Христова. “Тези хора правят каквото трябва, пък да става каквото ще. Живеят по свои правила – непреклонно и безстрашно” пише за тях популярната актриса-публицист.

17-ият брой на “Биограф” съдържа още: интервюта с живата история на БНТ Алис Крайчева, с белия рицар на българския спорт Александър Шаламанов и с гласа на Италия Албано Каризи, очерци за незабравимите сценаристи Братя Мормареви, актрисата Джулия Робъртс, рапера Еминем и австрийската императрица Сиси, наричана “най-хубавата жена на XIX век”.

228-страничното списание и този месец допълва съдържанието си с материали за лайфстайл, мода, рецензии за нови заглавия, любопитни факти и забавни цитати от известни личности.

www.bgnes.com | 26.12.2012

Убеден съм, че години ни делят от времето, когато книгите ще бъдат електронни, а може би ще излизат печатни само за ценители и ще струват много по-скъпо, заяви в интервю за БГНЕС пиар експертът Максим Бехар.
"Може би съм изключение, макар че едва ли, но не съм чел печатна книга от години. В същото време не се разделям с Киндъла си (електронен четец – бел. ред.). Наскоро си купих последния модел Киндъл и съм много щастлив. Разбира се, че книгите ще се четат все повече електронно, защото има редица удобства – можеш да си запомняш цитати, да споделиш този цитат веднага в някоя от социалните медии, да го изпратиш на приятел по и-мейл, да си складираш папка с най-добрите цитати от различните книги, след което да се връщаш към тях отново, както правя аз от години. Не мога да си представя да нося в багажа си 20 книги и нямам никаква носталгия към печатните книги или към мириса на печатарско мастило, въпреки че съм прекарал 20 години от живота си в печатница, работейки във вестници. Но смятам, че това, което ни дават технологиите, е много положително. Те ни дават повече познания, повече свързаност един с друг, а това не е никак малко", смята Бехар.
Той е убеден, че хартиените вестници също ще изчезнат, още преди 2025 г. Основания за това му дава начинът, по който се развиват печатните медии в България, скоростта, с която падат тиражите им и в същото време много добрият интернет в страната, който е трети по бързина в Европа. Поради това все по-голяма част от хората започват да научават новините онлайн.
"Журналистите не са продавачи на хартия, те са продавачи на мнения, на гледни точни, на позиции, на коментари, на новини. Дори колегите от печатните медии трябва да се радват, че онлайн медиите толкова бързо се налагат на пазара, защото за тях това е шанс тяхната журналистика, мнения, коментари по-бързо и ефикасно да стигат до читателите. Защото една онлайн медия предлага интерактивно общуване. Ако в един вестник напишеш коментар и някой не го харесва, първо, той може да изхвърли вестника само заради този коментар, дори да харесва всичко останало. Второ, той дори да иска да си каже мнението, не може да го направи. Едно от нещата, които преди 2-3 години най-силната и най-мощната социална медия Фейсбук донесе на пазара, беше прозрачността и персонализацията. Погледнете, че нещастните, самотни хора с псевдоними от форумите започват все по-бързо да изчезват, тяхното мнение има все по-малко и по-малко, да не кажа никакво значение. Докато мнението на онези, които се регистрират с Фейсбук профилите си, които застават със своите лица, със своите имена зад тези мнения, стават все по-многобройни и мненията им стават по-авторитетни, по-четени и хората много повече им вярват", заяви пиар специалистът.
"Новите технологии навлязоха в живота ни като цунами и го промениха изцяло. Разбира се, че тези промени са положителни. Първо, животът ни стана по-прозрачен, по-достъпен за много хора и това е положително. Защото когато си прозрачен, това означава, че си по-лесно контролиран от обществото, че теоретично, а според мен и практически, си по-почтен, по-точен, по-добре си изпълняваш задачите, държиш се по-нормално и дори си по-креативен, след като си по-прозрачен и хората виждат какво правиш и какво не правиш. Второ, знаем много повече. Никога човечеството не е било толкова пълно с информация, никога не сме имали такава възможност, а и огромно желание да споделяме толкова често информация. Не само обикновеното споделяне във Фейсбук, въпреки че защо не, но и всички други социални медии ни доведоха до там, че знаем много повече, можем много повече, информирани сме много по-бързо. И това няма как да не движи цялото човечество напред. От друга страна, ми се струва, че много повече хора започват да обръщат внимание на начина, по който пишат и по който се изявяват публично. Защото в крайна сметка всички ние вече сме публични. Допреди четири-пет години, преди да го има целият този силен поток от обмен на познания в социалните медии, публични бяха политиците, спортистите, шоузвездите. Сега всички ние сме публични и когато някой се държи глупаво, много повече хора го виждат и могат да му го кажат по-открито. Това води до гигантски корекции в държането на хората в обществото и ми се струва, че то е много положително. Най-важното са познанията и това, което имаме в главите си, начина, по който акумулираме познанието и го използваме", посочи Бехар.
"Колкото до критиките, че виртуалното общуване все повече измества общуването лице в лице, аз се питам кое общуване е реално и кое е виртуално. Ако общуваш с десет души във Фейсбук десет часа дневно и след това ги видиш за 15 минути, много по-нормално е да си мислиш, че реалното общуване е било това във Фейсбук, а виртуалното това, в което си ги видял за 10-15 минути в училище, в офиса или в кафене. Не смятам, че има какъвто и да е проблем с това. Защото в крайна сметка хората смеят да си кажат много повече неща виртуално или онлайн, отколкото когато са очи в очи, лице в лице или заедно лично. В същото време има химия между хората, която много трудно може да се предаде онлайн или може да се почувства в социалните медии и тази химия обикновено се случва, когато хората са заедно. И едното и другото е много полезно и нужно, но със сигурност виртуалното общуване ще измества все повече и повече личните контакти, най-вече поради факта, че онлайн можеш да кажеш много повече неща на много повече хора, които никога не би посмял да кажеш в лично общуване.
Да вземем за пример социална медия като Фейсбук, в която има една опция poke, в превод на български сръчкване, смушкване. Много често получавам по 10-15 души, които са натиснали опцията poke към мен. И не мога да си представя, че ще мина по улицата и всички тези хора ще ме сръчкват с тояга или с пръст. В същото време, ако някой те "поукне" във Фейсбук, ти си казваш: "А, много готино, сега ще му отговоря на този човек". Ако това се случи на улицата, въобще няма да е така. Това са различни начини на общуване и ние трябва да се съобразяваме с тях, но си мисля, че няма нищо страшно в онлайн общуването. Точно обратното, хората се опознават от страни, от които никога не биха се опознали, ако трябваше да общуват единствено и само лично. Защото по-голямата част от живота ми е минала, когато сме общували с хората само лично, когато имахме само стационарни телефони и се прибирахме в 17 ч вкъщи, защото знаехме, че тогава някой ще ни потърси. Мога да сравня много добре този и онзи период. Този е много по-добър, много по-интересен, много по-допринасящ познания. Въобще, животът става по-хубав със социалните медии", убеден е Бехар.
"Социалните медии са най-вече обмяна на познания. И смартфоните изградиха едно смарт поколение, което много знае, много вижда, много може, бързо реагира, за секунди пише много есемес-и, проверява си различните новинарски източници. И това е едно поколение, което ще доведе света, надявам се е България, до съвсем друго равнище. Ще стане по-добър свят, свят на познанията, който ще е много по-конкурентен. Никога досега хората в света не са работили толкова много, колкото работят сега. Обикновено в най-трудните години се работеше и в събота, но от 9 до 17 или от 8 до 16, след което се прибираш вкъщи и единственото, което те тормози, е кой какво казал по време на работата, коя колежка нещо се заяла с някого и това е. Докато сега всеки се събужда в 1 ч. и си казва: "Това забравих да напиша, дай да го изпратя, да отговоря на този и-мейл, да видя новините дали не се е случило нещо интересно". Това прави хората по-добри и света по-добър. Смятам, че смарт поколението е това поколение, което ще управлява света след десет години", изтъкна пиар експертът.
Той смята, че мястото на България в бурно развиващия се свят на технологиите е абсолютно адекватно, като на всички други държави. "Няма значение дали един млад човек на 20 години е от България, от Непал, Индия, Австралия. Те имат възможност за достъп до същото количество информация, голяма част от тях имат същото количество информация в себе си, могат да реагират по един и същи начин. Аз имам една теория, че до 10-15 години религиите ще започнат напълно да изчезват. Защото в крайна сметка религията е вяра, етика, честност. Всички тези неща спокойно могат да се споделят в социалните медии, да се види кой в какво вярва, кой каква ценностна система има и до каква степен е честен, почтен и точен", казва още Бехар.
От друга страна, може би преди години различните религии са внасяли разликата в самите нации, може би и сега го правят. Но след години никой няма да се интересува от това кой е арменец, кой е евреин, кой е християнин, кой изповядва будистка религия. Много по-важно ще бъде какви са хората и това лесно ще се вижда в онлайн медиите. България има своето абсолютно адекватно и равностойно място, на която и да е друга държава и съм изключително щастлив, че светът може да види, че българите са европейци по манталитет, по отношения помежду си, по начина по който работят, по начина, по който разбират света, и социалните медии само помагат на България колкото се може по-скоро да заеме полагащото й се място в Европа", смята Бехар.
Помолен за равносметка в края на годината, той заяви, че 2012 е била много трудна, главно за бизнеса, защото не беше направено нищо България да има по-добро име, по-добър имидж в чужбина.
"Бяха направени някои добри инициативи, особено от Агенцията за инвестиции, но ми се струва, че през следващата година те трябва да бъдат много по-активни. Трябва да се говори повече за България като инвестиционна дестинация, като хора, като интелект, който имаме концентриран тук. Това беше трудна година, която изпращам с изключително смесени чувства и не мога да видя, колкото и да съм оптимист по природа, че следващата година ще бъде по-добра. Единствената надежда е около изборите, когато ще се водят много тежки, трудни политически битки, да могат да изкристализират идеи, които да се родят в българското общество, да активизират гражданското общество, така че и самите хора, от които зависят управленските решения, да могат да дават по-добри опции за развитието на България. Ще го видим през следващата година, но очаквам много неща да се променят. Най-вече по-доброто представяне на България в чужбина. Това ни е абсолютно необходимо, защото без чужди инвестиции много трудно можем да излезем от каквито и да е кризи", завърши пиар експертът. /БГНЕС
————–
Максим Бехар е един от водещите PR експерти в България. Целият му живот е свързан с публичните комуникации. През 1994 година създава и до днес управлява известната PR компания M3 Communications Group, Inc. Започва кариерата си като журналист. По-късно е един от създателите на в. "Стандарт" (1992 г.).
София / България

Оригинална публикация 

www.profit.bg | 26.12.2012

От bTV предколедно решиха да покажат мускули, като заплашиха Булсатком, че ще им отрежат сигнала.

Причините са прозаични – неизплатени задължения, обвинения за прикриване на абонати и т.н. Последва яростна реакция на кабелните оператори, които съобщиха, че ще прекратят излъчването на сигнала на телевизията заради едностранното прекратяване на договорите и поставяне на неизпълними условия.
Зад разразилата се война между телевизията и фирмите, които разпространяват сигнала обаче се крият интереси свързани с разпределението на рекламни бюджети за десетки милиони левове.
Каква е схемата? bTV предлага рекламни тарифи основани на рейтинг точки, които са обвързани с часовите пояси и и рейтинга, който притежават съответните програми. Тук обаче се намесват рейтинговите агенции, които на практика отчитат кое предаване се гледа повече и кое не.
Как точно действа митичната пийпълметрия обаче е тайна, защото не се знае нито къде са поставени устройствата, отчитащи зрителския интерес, нито се изяснява начина, по който се събира информацията.
Така се стигна до абсурда от 2005 г., когато по време на профилактика на предавателите от БТК, bTV отчете потресаващ 70% пазарен дял. Оказва се, че хората са гледали втренчено черния екран като омагьосани от Кашпировски. Това обаче по никакъв начин не се отрази на събираните от телевизията суми за рекламни кампании.
А фактът, че един от тогавашните собственици на TV PLAN/TNS Кънчо Стойчев отчел невероятното постижение без аналог и рекламният capo di tutti capi Красимир Гергов са съдружници в голф-игрище е един маловажен детайл.
А въпросът дали не представлява нелоялна конкуренция включената от bTV в рекламните договори клауза за бонуси на фирмите, които не дават реклами в други телевизии остана да виси във въздуха. Зад настоящата кабелна война стоят далеч по-груби търговски практики, които граничат с рекетьорските прийоми на дебеловратите от 90-те години, научи novini.bg.
На практика bTV в момента се опитва да изнудва операторите да купят тотално негледаемите си телевизионни канали от групата в пакет. Това напомня и на практиката в края на 80-те години трудовете на Тодор Живков да се купуват в комплект с готварски книги и поредицата за Винету.
По този начин обаче проваленат BTV Cinema и залязващата BTV Action вървят в комплект с bTV. Операторите нямат право да се откажат от негледаемите програми ако искат да излъчват изобщо сигнал от телевизията. И за да затвърди странните си прийоми на търговски преговори от bTV са решили в пъти да увеличат стойността за предлаганите си негледаеми програми.
Въпросът сега е ако сигналът бъде прекратен и bTV престане да се излъчва по кабел и сателит в половин България, дали рейтингите давани традиционно от агенциите, ще отчетат някакво намаление. Надали.
Все пак огромната част от зрителите предпочитат да се „взират“ в тъмен екран, докато bTV не излъчва. Така че рекламодателите трябва да спят спокойно. Дори никой да не излъчва bTV, телевизията пак ще има рекорден рейтинг и пазарен дял. Така „Листопадът“ ще продължава безкрай. Докато някой най-накрая не реши да дръпне шалтера. Този път завинаги.

Оригинална публикация

Vesti.bg I 22.12.2012

Би Ти Ви заявяват, че сателитният оператор системно не е изплащал задълженията си, "Булсатком" отрича обвиненията и заявява, че телевизията е поискала три пъти повече пари за достъп до своите канали

След Би Ти Ви и от ТВ7 също заявиха, че спират подаването на сигнал към "Булсатком".
По-рано Би Ти Ви обяви, че спира излъчването на своите канали в мрежата на "Булсатком".

От 3 ч. сутринта на 22 декември абонатите на този доставчик няма да имат достъп до каналите на "Би Ти Ви Медиа Груп", съобщиха от телевизията.

Би Ти Ви заявяват, че сателитният оператор системно не е изплащал задълженията си към медията.

В официалната си позиция "Булсатком" отрича да има неизплатени задължения към телевизията.

Операторът съобщава, че причината за спирането на излъчването е, че Би Ти Ви са поискали три пъти по-високо заплащане за своите канали.

От ТВ7 също обвиняват оператора в неуредени задължения. Според официалната позиция на телевизията, излъчването на каналите на групата към оператора ще бъде възобновено веднага, след като задълженията му бъдат изчистени и се подпише новият договор за 2013 г. Дотогава от телевизията съветват да се гледат каналите на групата онлайн в мрежата или да се ползват услугите на други кабелни оператори.

Освен в дългове, Би Ти Ви обвинява "Булсатком", че дискриминира медиийната компания, като отказва да поднови договора си за излъчване на седем канала на "Би Ти Ви Медиа Груп", на обща цена по-ниска от 2 лв. на абонат, а в същото време оценява и заплаща само за един канал в мрежата си близо 3 лв. на абонат.

Според пазарни проучвания "Булсатком" декларира и по-малък от реалния брой свои абонати, с което допълнително сериозно ощетява възможностите на "Би Ти Ви Медиа Груп" за инвестиции в повече ново, качествено съдържание за зрителите, казват още от Би Ти Ви.

Би Ти Ви съобщи още, че ще възобнови сигнала към оператора след като той изплати задълженията си и след завършване на преговорите за излъчването през 2013-та година.

Оригинална публикация