в. Банкер | 24.03.2012

Изобретателността в българските телевизии от години е премазана от комерсиалните стремежи на медийните съдържатели, вътрешните задръжки на журналистите, а също така и от случайните медийни играчи пред камерата, които стават все повече. Резултатът от това е липсата на разпознаваемост, която тв водещите се опитват да омилостивят с опитите си да копират успешни формати. Но от това става още по-лошо – не само защото копието по дефиниция е по-нискокачествено от първообраза си. Да се копира например емблемата на няколко десетилетия телевизионна журналистика у нас "Всяка неделя" никак не е лека задача, макар и разчитана като призвание за някои телевизионни труженици. Защо обаче все повече медии се опитват да дадат нов прочит на легендарното предаване на Кеворк Кеворкян, при това без да се притесняват, че и конкурентите им правят същото в неделя следобед?
Ако се разцъкате с дистанционното в този часови отрязък, няма начин да не попаднете на поне две подражания на "Всяка неделя". Един от основните копипейстове в телевизионното неделно меню е "Нека говорят с Росен Петров" по "Би Ти Ви". Да се спрем на няколко "съвпадения" с предаването на Кеворкян. Бившият главен сценарист на "Шоуто на Слави" дава поле за изява на свободното слово – трима известни герои на обществения живот коментират тема от седмицата в импровизиран СЕМ. Самият Петров е отявлен привърженик на историята и не пропуска неделя, в която да не напомни за славното ни минало. Изявите му винаги завършват с рубрика, наподобяваща "Събеседник по желание", въпреки че тя живее под името "Пожелахте да говори". Част от въпросите са на зрителите, както беше и при Кеворкян. Също, както някога във "Всяка неделя", на изпроводяк събеседниците си тръгват с подарък – шарж. Едно време ги правеше Борис Димовски, а сега – са колажи. Те се правеха в ефир, както и абсолютно всички интервюта и материали. Нещо, с което съвременната телевизия, напук на напредването на техниката, не само че не може да се похвали, но не може и да си позволи заради човешкия фактор. Ако някога гостите на Кеворк Кеворкян бяха все от каймака на българската, пък и на световната култура и политика, то днес отново са от каймака – само че предимно на поп фолка. Някога интервютата бяха не само любопитни, но и образователни, а сега "обогатяват общата култура" с незначителното и неважното нищоговорене. Какъвто всъщност е и редът на комуникацията в обществото.
Преди много години – единайсет, бащата на най-гледаното тв предаване в българската журналистика – Кеворкян, бе първият гост в шоуто на Слави. И даде благословията си в книгата за гости, каквато той имаше във "Всяка неделя" и в която събираше мъдростта на своите събеседници по желание. Славината книга обаче се запиля някъде, а и какво да напишат неговите гости?
В по-наши дни жълтите медии разнесоха, че Кеворк Кеворкян ще съди Росен Петров заради очевидната кражба на формата, чиято единствена разлика е в името. Напук на тези твърдения Петров определя сравнението на предаването му с "Всяка неделя" като комплимент, предизвикателство и висока топка, а пред сайта "Всеки ден" Кеворкян казва за него: "Преди всичко той е много образован и вътрешно грамотен човек, при това е надарен с добро чувство за хумор. Това е напълно достатъчно, за да е добър водещ. Особено когато, както е в неговия случай, "играе" себе си – забавлява се естествено и това го демонстрира все по-убедително. Не изпитвам никаква ревност към подобни хора. И да не бяхме приятели, пак щях да го харесвам."
Формата на "Всяка неделя" отскоро прилагат и в ТВ7. Оттам се заканиха, че неделните следобеди вече няма да са същите след старта на "Винаги в неделя". Тричасовото предаване претърпя дебюта си миналия уикенд и има няколко водещи. Със своя рубрика ще очакваме и Елена Йончева. Но бившата приятелка на бившия премиер Сергей Станишев няма да се изявява всяка неделя. Засега е тайна накъде се е запътила журналистката, но със сигурност ще е в обичайното й амплоа – като репортер в някоя гореща точка на света.
"Винаги в неделя" ще дава шанс пред камерата още на Ина Пелева и на Люба Кулезич със светската рубрика "Виенско колело", както и на Красимир Каракачанов. Лидерът на ВМРО ще разнищва скандалните убийства на миналия век, може би защото по традиция политическата му формация се ориентира в тази тематика. Думата ще бъде дадена и на Петьо Блъсков, който също ще има запазено място в неделята на ТВ7. Основният водещ обаче е Николай Бареков. Според него рубриката "Вашият събеседник" щяла да му даде шанс да прави друг тип журналистика. "Прави ми се публицистика, която да бъде по-спокойна. Иска ми се да дам възможност на зрителя да стане съпричастен с героя в студиото", заяви Бареков. Той поясни, че събеседниците му ще са интересни на обществото, защото досега са говорили малко пред камера. Обясни и присъствието на първия си гост Христо Стоичков, който, разбира се, никак не е чужд на камерата, но е един от най-коментираните ни сънародници. А иначе и в ТВ7 ще обръщат в неделя специално внимание на зрителските въпроси, защото "от зрителите по-голям публицист няма".
Бившият кадър на Би Ти Ви не отрича, че иска да вземе най-доброто от легендарната "Всяка неделя", като според него това е формат, който не бил измислен в България. (Е, поне в Пловдив със сигурност.) "Винаги в неделя" е опит да се покаже една по-различна, спокойна, фамилна неделя, правена от много хора, а стремежът на екипа ще е да остане верен на принципите си на правене на публицистика. Освен това в този почивен ден нямало изявен лидер на телевизионния пазар. Досегашните опити да се възобнови нещо като "Всяка неделя" не били добри, тъй като нямало журналисти, които да го направят качествено. Но, от друга страна, било нормално всички телевизии да имат блокови предавания точно в този ден, защото тогава цялото семейство е пред екрана. Интересно дали хората, които срещам през уикендите по улици, заведения, в парка или планината, са ненормални, от непълноценни семейства или има някаква друга причина?
Нова телевизия също се вписва в копирането, само че го прави в съботния ден с Мартин Карбовски. Формулата и на неговите изяви е подобна, при все че той, за разлика от колегите си, вкарва повече живи връзки от различни места в страната.
Истината е, че наистина няма телевизионни журналисти като Кеворкян, за да радват зрителите с уникалните си интервюта, независимо дали във "Всяка неделя" или "Винаги в неделя". Дали пък "грешката" не е и в днешните събеседници и в очакванията на аудиторията – да се забавлява на ръба на скандалното. Новите неделни издания копират "Всяка неделя", като взимат най-оборотното от нея – това, което най-бързо и безболезнено може да се приложи, без да се правят каквито и да било експерименти, като например излъчването директно от няколко града в света, без да се реализират някогашните телевизионни мостове, без да се дава шанс на истински свободното слово, без да събират десетки левове за възстановяването на войнишките паметници или някаква друга хуманна кауза… Както казва бащата на модерната журналистика у нас Кеворкян – медиите са клонинги, всичко се прави под индиго. Ясно е, че топлата вода е открита, но като толкова напористо се копипейства, защо никой не се пробва и в някои от гореизброените дисциплини? Защо телевизионната неделя не е толкова пъстра и полезна? Защо не е магнетична? Само така има някакъв шанс телевизиите да направят предаванията си толкова чакани, както някога беше "Всяка неделя". Или смислените неща действително съвсем изчезват от екрана?

Стр. 35

в. Преса | Веселина СЕДЛАРСКА | 23.03.2012

Някои се раждат велики, други стават велики, а останалите си наемат пиар. Сергей Станишев е в третата група и както се разбра, е прекалил с наемането на пиар. Бойко Борисов явно се ласкае от мисълта, че е от първата група и прекалява с практикуването си като пиар. Тези неща станаха отново ясни от

два паралелно протичащи скандала

- аферата "Хохегер" и плажа "Катар". В телевизионната говорилня някой каза, че за разлика от света, ние тук все още се питаме какво е пиар. Не беше прав – и светът се пита. На 1 март тази година Обществото на пиар експертите в САЩ обяви новата дефиниция на професията, до която са стигнали след гласуване.
Понятието пиар (пъблик рилейшънс/ връзки с обществеността) е съчинено от племенник на Фройд. Той се казвал Едуард Бърнайс и трябвало да си измисли професия, когато "Американ табако" го наел със задачата да направи от жените пушачки. Задачата не била много престижна, тъй че Бърнайс я маскирал зад хем нищо казващото, хем социално престижното "връзки с обществеността". Така й тръгнало на тази професия в началото на миналия век, та до днес.
Станишев дал милиони за пиар на лобиста Хохегер, срещу това да чисти образа на България пред чужденците. Да си представим чужденец, някой си Герард от Харлем в Холандия. Котката на Герард умира в неделя. А Герард има право да изхвърля боклука си само в четвъртък. Тогава контейнерът пристига на улицата на Герард. Само тогава той изнася торбите и отваря контейнера с карта. Поставя боклука вътре, където го премерва везна, и в съответствие с теглото тегли такса смет от картата. Винаги в четвъртък.

А котката умира в неделя

Герард не може точно в този момент да отдели 250 евро, за да погребе котката си в гробище за домашни любимци. Затова Герард поставя мъртвата котка в торба, после в друга торба, и пак… След което я слага във фризера. Тя престоява там до четвъртък, когато законно потъва в отвъдното на контейнера за органичен отпадък.
Герард е разстроен. И решава да направи справка какво се случва в такива трудни ситуации в други държави от ЕС. България, например. Герард намира в интернет снимки на български контейнери. Прочита, че у нас няма разделно събиране. Научава, че само в един град за един ден могат да бъдат намерени четири трупа на бебета в контейнерите. Не на някакъв си смотльо Хохегер и не милиони, ами милиарди да даде България на магьосник в пиара, Герард пак ще разбере какво е положението. С колкото и слънца, рози, мускалчета, нестинарки, менчета, здравец, чанове и други атрибути на евтиното родолюбие да е облъчен Герард, той пак ще си мисли за бебетата в боклука.

Калайджийската работа да се лъсне нечий образ

е много малка част от пиара. Тя даже си има свое отделно име (имидж мейкинг) и далеч не е най-важната част на пиара. Обаче у нас връзките с обществеността са натикани точно в това ъгълче на професията и затова тя има непрестижната слава на обслужваща шефа дейност. Когато Бойко Борисов демонстративно показва, че няма нужда от пиари, той всъщност казва: "Мога да си се калайдисвам и сам." И – макар е да е в обратната крайност – е също толкова неправ, колкото и Станишев. Примерът за това нека бъде отново от Холандия.
Дордрехт е с около 120 хиляди жители. Кметът му е спестовен, каквито са всички холандци. Затова не мога да повярвам, че в отдел "Връзки с обществеността" работят 35 души. Защо толкова? "Защото нищо не е по-важно от общуването с хората."
Погрешно е, когато чуете пиар – обясняват – да си представяте, че работата на тези хора е да организират пресконференциите. Работата им не е и да са имидж мейкъри. Основната им работа е да общуват с хората – за всичко, което се е случило, случва се или ще се случва в града. Предстои например ремонт на улиците в квартал. Отделът разговаря с хората, анкетира ги, записва претенциите и опасенията им. Предоставя ги на екипа, който подготвя ремонта. След това издава листовка, в която информира хората колко ще продължи ремонтът, какво се очаква от гражданите, за да не пречат на работата, отговаря се на всички зададени въпроси, помества се бюджетът на ремонта.
За тази част от пиара у нас се знае, мисли и прави най-малко. Тук сме наясно основно с черния пиар, чували сме нещо и за кризисния. Катар беше класически вик за кризисен пиар. Под кризисен пиар партиите обикновено разбират пиар, който цели да прикрие кризата.

Кризите обаче са като водата

пълзят, докато открият теч. Много малък теч, някакъв есемес "Няма организация, никой не идва на форума", да речем. И тръгва водата.
Оттук нататък има три възможности.
Първата: да се правим, че изобщо няма такова нищо. Ако мине.
Втора: прилагаме техниката "превъртане". Подбираме онези (части от) факти, които служат не за изясняване на истината, а за обслужване на желаното внушение.
Трета възможност: прилагаме истински кризисен пиар. Класически кризисен пиар, който въобще не означава шум за прикриване на кризата, а комуникация при справяне с кризата. Той се свежда до два принципа. Говори се на "един глас" – колкото и хора от засегнатата организация да говорят, трябва да се придържат към една версия. И се правят "пълни разкрития, без поемане на вина" – бърза и коректна информация за всичко около скандала, без акцентиране върху вината.
Вие преценете кой от трите подхода избра правителството за справяне с кризата "Катар". А що се отнася до новоприетата дефиниция в САЩ, тя гласи следното: "Връзките с обществеността (пиарът) са стратегически процес на общуване, който изгражда взаимоизгодни отношения между организациите и тяхната публика."

Стр. 16

СБЖ I 22.03.2012

ГОДИШНИ НАГРАДИ НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖУРНАЛИСТИ
2010 – 2011 г

ЕЛЕКТРОННИ МЕДИИ:

РАДИО – „ДЕНЯТ НА СОВИТЕ”, РАДИО ШУМЕН

ЕЛЕКТРОННИ МЕДИИ:

ТЕЛЕВИЗИЯ – БОЙКО ВАСИЛЕВ, БНТ

Номинации:
ДОБРИН КЕРЕСТЕЛИЕВ за филма „Великата рилска пустиня” , БНТ
ЕМИЛ РАФАИЛОВ за ТВ програма „Термометър” в ТВ „Евроком”

ИНФОРМАЦИОННИ АГЕНЦИИ

СВЕТЛОЗАР НИКОЛОВ – БТА

ПЕЧАТ

КЪДРИНКА КЪДРИНОВА – СП.ТЕМА

Номинация:
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ -в.”Дума”

ФОТОЖУРНАЛИСТИКА

БЛАГОВЕСТА ЦВЕТКОВА – в.”Дума”

Номинация:
ПИЕР ПЕТРОВ -в.”24 часа”

ЧУЖДЕСТРАНЕН КОРЕСПОНДЕНТ

ВЛАДИМИР КУЗМИН – В.”РОССИЙСКАЯ ГАЗЕТА”

КНИГА

ЦВЕТАН ТОМЧЕВ – ”ГОЛЕМИТЕ ФОТОРЕПОРТЕРИ НА БЪЛГАРИЯ 1960-1989”

Номинации:
МИЛКО ПЕТРОВ
„Америка-социалният тропик”
ВЕСЕЛ ЦАНКОВ
„Блогът на местния идиот”
ИВАН АНГЕЛОВ
„Притча за пшениченото зърно”

КОРЕСПОНДЕНТ НА ЦЕНТРАЛНА МЕДИА

БЛАГОЙ БЕКРИЕВ – НОВА ТЕЛЕВИЗИЯ,Пловдив

Номинация:
ЕЛКА РОБЕВА – кор.на БТА, Перник

МАТЕРИАЛ В РЕГИОНАЛНА МЕДИА

РОСИНКА ПРОДАНОВА – РАДИО БЛАГОЕВГРАД

ЕЛЕКТРОНЕН САЙТ

„DNEVNIK.BG”

Номинации :
Newmedia21.eu , издание на ФЖМК
Media-journal.info издание на УНСС

БЪЛГАРСКИ МЕДИИ В ЧУЖБИНА

В.”БЪЛГАРСКИ НОВИНИ", Гърция – БОЙКА АТАНАСОВА

ГРАМОТА И ПОЧЕТНА ЗНАЧКА „Златното перо”

ТОМА СПРОСТРАНОВ – Програма „Хоризонт” БНР

СПЕЦИАЛНА НАГРАДА

МИЛЕН ВЪЛКОВ /посмъртно/

Оригинална публикация 

www.ngobg.info I 23.03.2012

BlueLink.net открива инициатива за насърчаване на качествена журналистика по проблеми на околната среда, в партньорство с вестник „Капитал". БлуЛинк кани за участие всички журналисти, които имат интерес да работят по широкия кръг от проблеми, свързани с качеството на оценките за въздействие върху околната среда и свързаните с тях процедури на гражданско и експертно участие, и последиците върху природата и благосъстоянието на хората и местните общности.
Желаещите журналисти могат да изпратят предложения за репортаж, разследване, анализ или друг жанр по техен избор – до 1000 думи, придружени от кратка автобиография, на електронен адрес: office <at> bluelink.net.
До юни 2012 г. БлуЛинк ще предоставя експертна и/или финансова подкрепа за реализацията на индивидуални журналистически проекти, които демонстрират потенциал за повишаване на информираността и чувствителността на аудиторията чрез стойностен журналистически продукт, съобразен с принципите за качествена и етична журналистика. БлуЛинк, съвместно с британската фондация „Гардиън", ще предостави възможност на желаещите участници да се запознаят с тези принципи. В рамките на инициативата, журналистите ще имат достъп и до експерти от областта на околната среда и природозащитното право за необходими уточнения и консултации в процеса на работа по отделните теми.
Примерни теми за журналистическа работа, които попадат в рамката на настоящата покана са: проблеми около пълноценното участие на обществеността в процедури по екологична оценка; стойност и качество на експертните становища; капацитет и действия на регионалните и национални органи за екологичен контрол; корупционни практики и съдебна практика; проблемни проекти в чувствителни области като рудодобив, енергетика, строителство, туризъм, експлоатация на горите и др. Предложените теми могат да засягат както принципни проблеми, свързани с прилагането на механизмите за оценка на въздействие върху околната среда, както и да разследват конкретни случай, инвестиционни намерения и реализирани проекти. Дейностите се изпълняват с подкрепата на фондация "Отворено общество" в рамките на конкурса „Повече плурализъм по време на криза".

За повече информация: Владимир Иванов, тел: 0896 72 91 43

Оригинална публикация

ROI Communication I 20.03.2012

PR Point I 23.03.2012

София, 23 март 2012 г. › Галин Бородинов, изпълнителен директор на PR Point, ще представи пред участниците в Десетия международен ПР фестивал в Украйна техники за популяризиране на потребителските права и мотивиране на активното поведение на потребителите.

Презентацията ще акцентира върху интегрирания подход за използване на офлайн и онлайн комуникационни канали за превръщането на потребителите в активни защитници на своите права. Успешните практики са заимствани от кампанията, която донесе на PR Point специалната награда на ИПРА за Централна и Източна Европа за 2011 г.

Фестивалът, който ще се проведе на 6 и 7 април 2012 г. край Киев, е на тема „Битката за доверието – отговори на предизвикателствата на новото хилядолетие” и включва като гост-лектори представители на Hill+Knowlton Strategies, SPN Ogilvy, Intel, KPMG, медийни издатели, представители на професионални ПР организации. Тази година фестивалът предоставя възможност и за онлайн проследяване на презентациите.

Галин Бородинов започва професионалната си кариера като сценарист Студентска програма КУКУ и репортер в новинарските емисии на БНТ, след което работи в рекламни и медия агенции за клиенти като Глаксо СмитКлайн, Брюинвест, Филип Морис, Нестле, Джонсън&Джонсън. Междувременно защитава дисертация, в която изследва професионализацията на ПР в преходните общества. Доктор по социология, хоноруван преподавател в СУ „Свети Климент Охридски”, обучител по ПР в рамките за множество проекти и отворени професионални курсове. През 2000 г. основава PR Point, която от 2007 г. е партньор на международната ПР верига Cohn & Wolfе.

За допълнителна информация:

PR Point / Cohn & Wolfe
Галин Бородинов
Тел.: 02/ 943 87 04
Моб.: 0888 651 688
ел. поща: g.borodinov@prpoint.bg

За фестивала:
www.pr-festival.com.ua/en/index.php

Веселин Веселинов – старши треньор на КСТ ,"ОГОСТА данс" I 21.03.2012

В престижното състезание ще участват 16 държави

Посланикът на Русия в България ще бъде почетен патрон на Международния турнир по спортни танци – Монтана Open 2012. Негово Превъзходителство Юрий Николаевич Исаков прие поканата на клуб „ОГОСТА данс”, оценявайки състезанието като „важно спортно събитие, което за пореден път ще демонстрира добрите контакти между Русия и България в областта на спорта”.

Седмият Международен турнир по спортни танци за Купата на общините на област Монтана – Монтана Open 2012, ще се проведе на 7 април в областния град. Той се организира от Българската федерация по спортни танци и спортен клуб „ОГОСТА данс“. Включен е в Държавния спортен календар и отговаря на международните стандарти.

Участие в турнира са потвърдили съдии и клубове по спортни танци от Беларус, Босна и Херцеговина, България, Гърция, Израел, Италия, Литва, Македония, Молдова, Румъния, Русия, Словакия, Сърбия, Турция, Украйна, Хърватска.

С тържествен парад на знамената на общините на област Монтана ще започне официалната гала-вечер на международното състезание. Емоционално начало на турнира ще даде „ОГОСТА данс” с латиноамерикански формейшън. Възпитаниците на старши треньора Веселин Ковачев ще представят за първи път пред публика новата си композиция. В шоу програмата ще участват шампионите на Румъния с демонстрация на Стандартен формейшън.

jenite.bg I 19.03.2012

Десислава Бошнакова ни разказа "PRоговорки" за работата си и днешните студенти

Десислава Бошнакова има интересна и все още не добре позната у нас професия. Тя е PR или, казано на български, човек, който отговаря за връзките с обществеността на определена фирма, човек, институция. Но Деси не се задоволява само с една работа. Сред разнородните ѝ интереси попадат преподаването в Нов Български Университет и писането на книги. 

За останалите ѝ занимания, прочетете следващите редове.

Практикували сте различни професии – стюардеса, журналист, редактор, PR. Разкажете ни за себе си и за това, с което се занимавате в момента. Какво ви предстои?
Мога да кажа, че досега съм успявала да се занимавам с неща, които са ми интересни и които ме карат да живея истински. Пътуванията по света ми отвориха очите за многообразието от идеи и култури, което смело мога да кажа, че е изключително полезно – все едно с каква работа се захване човек. 

Обичам да ми е интересно, обичам да се предизвиквам. И като всеки човек понякога успявам, друг път – не. Но не спирам да търся интересни предизвикателства. Иначе и аз, като всички хора, работя, опитвам се да се справя с много неща и времето все не стига. 

Работите в областта на PR. Можете ли да разкажете за най-ценните неща, които получавате от тази сфера? 
Най-ценното в тази професията е, че няма как да спреш да се учиш – учиш за бизнеса на клиентите си, учиш за новите медии, учиш за взаимоотношенията между хората. Постоянно учиш и постоянно си в състояние на развитие. Лично за мен, това е най-хубавото. Е, приятно е, и когато постигнеш целите на клиентите си и видиш плодовете на своя труд. 

А какви са предизвикателствата, пред които се изправяте?
Основното, в момента, е промяната в медийната среда – променят се традиционните медии, променят се така наречените нови медии. Въобще няма минута спокойствие. Постоянно се случват нови неща, появяват се нови канали за комуникация и всички, които се занимаваме с PR, трябва да сме "в час" с тези промени. Не можем да се оплачем, че ни е скучно. 

Работите и като преподавател в НБУ. Какво ви накара да започнете да преподавате и доволна ли сте от избора си? Какви са днешните студенти?
Не мисля, че съзнателно съм се стремила към преподавателската професия. Това е една от онези случайности, които определят целия ти живот, след като се случат. Трудно мога да си представя да се разделя със студентите. Общуването с млади, заредени с мечти и ентусиазъм хора, зарежда и преподавателите с усещане за младост. И в крайна сметка води до пристрастяване. Толкова е страхотно, когато видиш свои студенти, които са успели да се реализират и те те поздравят. 

А иначе днешните студенти са млади, заредени, убедени в правотата си и в себе си. Нещо, което не бих могла да кажа за себе си, когато бях студент. И като при всички хора има страхотни, заради които си струват всички усилия. Да си призная, леко им завиждам. 

Смятате ли, че PR-ът се учи в университета или за него е нужна повече практика?
Смятам, че нито една професия не може да се научи на хартия. Университетът дава база, а как знанията ще се превърнат в практически умения, зависи от самия студент. Разбира се, че в университета се опитваме да осигуряваме практически занимания, срещи с практици и стажове, но истинското превръщане на знанията в умения е нещо, което зависи от самия човек, от това колко силно иска да се реализира в тази професия. 

Има ли нещо, което винаги казвате на студентите си за този бранш?
Може би студентите ще ви отговорят по-точно на този въпрос. Аз бих могла да кажа, какво ми се иска да запомнят от мен, а именно: PR е професия, за която няма почивен ден, няма изключване, защото постоянно се случват неща. Ако искате да сте добър PR, трябва да се подготвите за много работа, за напрежение, за кризисни ситуации, за едно постоянно учене и себеусъвършенстване. Но като се замисля, това важи за всяка професия днес. И не на последно място, съхранете любопитството си към света. 

Разбрахме, че сте преподавали и в САЩ. Каква е разликата между студентите там и тези тук, освен мотивацията?

На така зададения въпрос, трудно мога да отговоря, защото мотивацията наистина е една от големите разлики. Но тя не е само по отношение на PR образованието. Тя е към образованието като цяло. 

Там има значение дали имаш или нямаш образование, освен ако не се окаже, че си гениален предприемач. Другата основна разлика е, че има традиции на взаимоотношенията между бизнеса и университетите. И тук започват да се изграждат тези взаимоотношения, просто ни е нужно време, за да си дадем сметка, че успехът в образованието се крепи на добрата работа на университетите и бизнеса. 

В интервю от 2008 година сте казали, че са малко студентите, които гледат на образованието си като на инвестиция в утрешния ден. Променила ли се е ситуацията 4 години по-късно?
Искам да направя едно уточнение. Казах това, по отношение на формалното образование – на получаването на диплома. Имаме нужда от време и усилия, от страна на университетите и преподавателите, за да превърнем дипломата не просто в документ, а в нещо, което има стойност. И смятам, че за да се промени отношението, са нужни много усилия, които да се насочат към това студентите да видят смисъл и да приемат образованието си като инвестиция за утрешния ден. 

Има ли нещо, което бихте променили или въвели в образователната система в България?
Отстрани е лесно да се дава акъл. Всички българи сме много силни в това да даваме акъл. Така че не бих се осмелила да правя препоръки за развитието на висшето образование. Но и аз съм българка, затова ще кажа, че ми се иска в практическите дисциплини да има повече възможности за навлизането на практици в часовете на студентите. Днешните студенти нямат търпението да учат теория, ако не им се покаже нейното приложение в практиката. 

А в обучението по PR?
Пак – бих искала да видя повече практическа насоченост и повече възможности за сътрудничество между университетите и бизнеса. 

Ще участвате като лектор в семинара PR Guru. Къде е границата между съвестта, етиката и PR?
Вътрешно за себе си съм убедена, че добрият PR трябва да има висок морал, да следва съвестта си и да работи етично за постигането на целите на своите клиенти или работодатели. Успехът, в дългосрочен план, няма как да се гради на лъжа. 

Преди по-малко от три години излезе книгата Ви "PRoговорки". Какви бяха отзивите и планирате ли други подобни творчески изяви?
Казват, че човек и добре да живее написва книга. Е на мен ми се случи преди три години. И една от най-големите ми радости беше откриването на поговорката, че много думи трябва да се похарчат, за да се продаде нещо, коeто много точно описва какво прави PR специалистът – използва думи, за да общува и да споделя. Имам идеи за други книги, но трябва да намеря време, за да излея мислите си в писмена форма. Засега споделям в социалните мрежи и медии. 

Какво е бъдещето на PR в социалните мрежи?
Не мисля, че PR, като същност, има разлики по отношение на канал, по който се общува. Но социалните мрежи създадоха условия за постоянна обратна връзка и двупосочна комуникация, което променя ситуацията, в която компаниите общуват. Това е поредното предизвикателство пред PR специалистите и мисля, че тук колегите се справят много успешно. Не крия и пристрастието си към този канал за комуникация, въпреки че е трудно да свикнеш да чуваш всички мнения за себе си, за работата си и за клиентите си. Защото наред с добрите новини и лошите се разпространяват бързо и до всички. Мисля, че с времето ще се научим да живеем и работим в тази нова обстановка. 

Какво ще препоръчате на онези, които тепърва ще се гмурнат в работната PR среда?
Да се заредят с енергия и търпение, защото хубавите неща стават бавно.

На 5 април ще се проведе семинарът PR Guru, по време на който ще можете да присъствате на лекция на Десислава Бошнакова.

Оригинална публикация

в. Дума | 20.03.2012

Рекламно-информационният център на Българското национално радио ще бъде открит на 22 март от 11 ч. в градинката пред параклиса на бул. "Драган Цанков" 4, съобщи БТА. Гостите ще могат да чуят изпълнения на Биг бенда на БНР. В Рекламно-информационния център ще се предлага продукцията от издателската дейност на националната медия – компактдискове и книги, както и разнообразни сувенири с логото на радиото. Посетителите могат да намерят първия от серията дискове с песни на наши поп изпълнители "Звучи в мене музика", с незабравими хитове на Емил Димитров; първия радиоречник: англо-българо-френски, англо-българо-испански и англо-българо-немски с компактдиск с гласовете на професионалните преводачи от БНР. В центъра ще се продават и билети за концертите в Първо студио на БНР. Той ще бъде отворен всеки работен ден от 11 до 19 ч., а в събота – от 12 до 16 ч.

Стр. 17

БАПРА I 19.03.2012

Българската асоциация на PR агенциите (БАПРА) обяви удължаване на срока за набиране на проекти, които ще се съревновават в третите по реда си награди BAPRA Bright Awards 2012. Крайният срок за подаване на заявки в тазгодишното издание на конкурса е 23-ти март, не по-късно от 23:59 часа.

Всички кандидатури ще бъдат оценявани от 17 членно междунароно жури начело с Пол Холмс, основател на The Holmes Report и най-влиятелният анализатор на PR пазари в света. Сред членовете на журито са и Ричард Хютън, председател на международната консултантска организация на PR асоциациите ICCO; Вирджиния Хаг, изпълнителен директор на ICCO; проф. Джо Голтблат, създател и първи президент на ISES и автор на книгата „Специални събития“, издадена в България през 2007г.; Барт де Врийс, член на IPRA, специалист с над 25 годишен опит в областта на връзките с обществеността; Рохит Баргава, маркетинг експерт, основател на най-големия екип от специалисти по социални медии в Ogilvy.

В конкурса BAPRA Bright Awards 2012 могат да участват всички проекти, организирани от PR агенции и от вътрешни отдели на компании. Кандидатурите за участие се подават чрез уеб-базирания формуляр на http://bapra.bg/2012/?content_id=10.

http://bapra.bg/index.php