Дарик радио, Денят | 21.03.2012

Тема: Медийната среда в България
Гост: Иво Инджов, медиен експерт

Водещ: В предаването „Денят” следва критичен поглед към медийната среда в България. Кои са темите табу в българската преса – полицейското насилие, европейските средства, усвоени в България, кадруването в съдебната система или пък съмненията за тъмното минало на премиера Бойко Борисов? Това ще покажат резултатите от съвместно изследване на Фондация „Фридрих Науман” и Института за модерна политика. Проучването е инициирано от медийния експерт в института Иво Инджов и се очаква към края на лятото да бъде определен Топ 10 на темите табу в българската преса. Кои са причините медиите да заобикалят някои от важните теми за българите и оказва ли се корпоративен или политически натиск, за да пропускат определени новини? Това са, част от въпросите, отговор на които потърси Димитър Панев в разговора си с Иво Инджов.
Д-р Иво Инджов: Значи, аз инициирах този проект, провокиран от две неща. Първо, моите лични наблюдения върху медийната среда в България и темите, които отразяват, респективно не отразяват медиите. Ние сме се концентрирали върху водещите вестници. И второ, моите научни занимания по един предходен проект, където се занимавах с различни форми, изследвах, включително различни форми за подобряване на медийната среда от различни медийни демокрации, сред които и граждански контрол. От там съответно почерпих опит и идеи за едни сходни инициативи и начинания в Съединените Щати и Германия. Сега се опитваме да приложим това на българска почва.
репортер: Говорите за изкривена медийна ситуация, за частично свободни медии, за корпоративна журналистика. От кога наблюдавате подобна ситуация? Тази, която описвате. Свързана ли е например с управлението на някое правителство или с появата на някой монопол?
Д-р Иво Инджов: Значи, такива явления са се наблюдавали винаги в България след 1989 г., но има една коренна разлика от, да речем, началото и средата на 90-те години и сега. Тогава медиите бяха трибуна на свободното слово. Знаеше се коя медия действително какви пристрастия и какви обвързаности има, но се дискутираше много по-свободно, имаше много повече гласове, които влизаха в сблъсък помежду си и действително медиите бяха терен на една критична публичност. В наши дни, особено през последните години, някъде от средата на 2005-6 г. започнаха да се влошават тенденциите в медиите, когато първо от една страна водещ при тях стана комерсиалният им интерес, т. е. печалбата. Значи, много теми, важни за обществото, отидоха в периферията, защото не са пазарно продаваеми. А от друга страна нарасна политическият натиск и политическата обвързаност на медиите. Категорично, в това съм категоричен, по време на управлението на ГЕРБ то е очевидно, че медиите правят PR на министър-председателя Бойко Борисов и на някои водещи фигури от управляващата партия. Дори изследвания на други колеги пък показват, че Бойко Борисов и всички негови действия и изказвания – това е основната тема в медиите.
репортер: Това трябва ли да ни притеснява и какви са мерките за лечението на тази ситуация?
Д-р Иво Инджов: Това трябва да ни притеснява, защото от една страна има свръхпредставеност на дадени теми, а от друга – важни теми от обществен интерес отсъстват и са подценени. На няколко нива са моите притеснения. Първо, защото гражданите нямат възможност да се информират изчерпателно за теми, които ги засягат тях самите, като граждани, като потребители, но и цялото, в което живеят – в обществото. След това, когато няма сблъсък на мнения, когато няма …, когато няма търсене на компромиси след като се излагат различни гледни точки, от това страда качеството на самата демокрация. Това влияе отрицателно върху политическите решения. Политиците не са стимулирани да се съобразяват с общественото мнение. От това страдат и самите медии, които вместо да бъдат кучета пазачи на обществения интерес, те се превръщат… позиционират се в сферата на услугите. Те просто представляват в момента, голяма част от печатните медии, а и не само печатните – електронните и в интернет, като една фуния, в която се изсипват разни мнения, факти, които няма кой да организира, нямат критичен прочит. И точно затова ние се опитваме да създадем такива малки кръгове на критична контрапубличност, която да стимулира медиите да се обърнат към дневния ред на хората и на обществото, а не към корпоративните си и политически интереси. А кой може да ги стимулира? Значи, най-много може да ги стимулира, когато, когато им паднат тиражите и слушаемостта, гледаемостта, но също така и различни форми на граждански контрол на диалог с гражданското общество, каквито ние се опитваме да реализираме.
репортер: Жълтата преса става все по-сериозна, а сериозната все по-жълта. Това са ваши думи.
Д-р Иво Инджов: Това е факт. Задава се една конвергенция. Някъде от втората половина на 90-те години по-сериозните вестници започнаха да пожълтяват, за да разширят тиражите си и да обхванат по-широка група от читатели. А жълтите вестници, които бяха много жълти през първите години от съществуването си, след това пък, за да имат по-голямо влияние, т. е. не само по-големи продажби, а влияние върху общественото мнение, върху политиката, започнаха да вкарват и по-сериозни теми, дори по-щекотливи теми, от които традиционните вестници бягат, преследвайки свои политически и икономически интереси. И така се получава едно сближаване – хибридни вестници, в които сериозното се съчетава с развлекателното, жълтото с обществено по-значимото, но резултатът е, че в България няма истинска качествена преса. Има само едно-две издания, които трудно съществуват. Няма истинска качествена преса. Няма и истински булевардни вестници.          

в. Вяра, Благоевград | 23.03.2012

Опозицията пък поиска проверка за държавния резерв и цените на горивата 

Парламентът създаде временна анкетна комисия за скандала "Хохегер" по предложение на ГЕРБ. Гласуваха общо 126 народни представители, от които "за" 92-ма, "против" – 33-ма и 1 "въздържал се". БСП и ДПС се обявиха против решението на управляващите. Лют-ви Местан заяви, че не се притеснява от предмета на комисията, а че се променя дневният ред на обществото. "Няма какво да се проучва, защото всичко за Хохегер е известно. Страната е пред финансов колапс, а властта се разяжда отвътре и е пред морален разпад", каза местан и даде за пример темата с бонусите. "Затова и ГЕРБ подменят темата и претоплят манджи, тюрлю гювеч.
Много други теми също плачат за комисия – високите цени на горивата, за държавния резерв. Нямате отговор за много по-съществени проблеми, които са генерирани от тази власт", допълни той.
Коалиция за България предложи да се разшири обхватът на комисията, като бъде разследвана и ГЕРБ за скандала "Хохегер", но то беше отхвърлено, което разгневи Мая Манолова Комисията ще бъде съставена на квотен принцип, с 13 членове от всички парламентарни групи. Председател ще бъде Димитър Главчев от
ГЕРБ. Ог управляващите ще участват още Цвета Караянчева, Емил Радев, Снежана Дукова, Пламен Нунев и Румен Иванов. От Синята коалиция в комисията влиза Кирчо Димитров, от Атака – Венцислав Лаков, от ДПС ще участват Лютви Местан и Йордан Цонев. Димитър Колев предложи от името на независимите народни представители Дарил Матов. От БСП ще участват Ангел Найденов и Антон Кутев. Петър Курумбашев предложи комисията да бъде оглавена от Яне Янев, който имал опит и бил експерт в тази област. Вече разследвал предишния президент, можел да разследва и настоящия.
Покрай разследването в Австрия стана ясно, че правителството на Станишев е платило на Хохегер 1,5 млн. лв., за да лъсне имиджа на България. Част от парите, получени от българското правителство, са отишли в джоба на австрийския вътрешен министър. Друга част се е върнала в PR агенцията на Моника Янова, с която лидерът на БСП живее и имат дъщеря. Предложението за анкетната комисия дойде от Цветан Цветанов.

Стр. 17

Дарик радио, Денят | 19.03.2012

Т. нар. лъскане на имиджа често не е нищо повече от старателно прикриван начин за източване на пари и то много. Доказват го два български примера, от които единият е стар, а другият – съвсем пресен. Продължава Ясен Бояджиев.
Ясен Бояджиев: В Австрия, както и в целия Европейски съюз, мнението за България или както е модерно да се казва, нейният имидж е меко казано не много добър. Сега в Австрия тече шумно разследване на човек, който покрай другото някога е взел сериозни пари, за да лъска имиджа на България не само в Австрия, но и в целия Европейския съюз. Тогава не е постигнал някакъв забележим успех. Затова пък сега, в резултат на разследването, имиджът на България помръква още повече, ако, разбира се, това е възможно. И той и някогашните му български възложители и партньори в лъскането твърдят, че всичко е било напълно законно, но кой знае защо им е много трудно да си спомнят какво точно са правили срещу парите на българските данъкоплатци. Българските участници по-специално най-напред дори се опитаха ужасени да се разграничат от цялата история. Основната участничка първоначално даже каза, че не познава австриеца и никога не е работила с него. След това, под натиска на фактите, си призна лъжата, но обясни, че била избрана от него за подизпълнител заради високия си професионализъм. После се оказа, че преди да бъде избрана самата тя е избрала австриеца и го е свързала с българския министър-председател. Ако приемем, че наистина всичко е законно, какво тогава се опитва да прикрие цялата тази тайнственост? Ключ към отговора ни дава друг съвсем пресен сюжет от практиката не на предишното, а на сегашното българско правителство, сходен с австрийския, но не толкова заплетен, вероятно, защото става дума за далеч по-малко пари. През миналата седмица българска правителствена агенция обяви обществена поръчка за осъществяване на дейности по публичност и комуникация за доизграждане на магистрала „Тракия”.. Срещу над 300 000 лева бъдещият изпълнител ще осъществи 8-минутен документален филм в сътрудничество с електронни и печатни медии на регионално и национално ниво, организиране и провеждане на публични събития – пресконференции, дискусии, семинари, работни срещи и национална конференция, и ще изготви и разпространи рекламно-информационни материали, като брошури, дипляни и мултимедиен диск. Популяризирането и рекламирането на почти готова автомагистрала е новаторски принос в PR делото, но по принцип е абсолютно безсмислено. Да не говорим, че в нашия случай е ненужно, тъй като самият премиер сам прави по въпроса толкова, колкото не биха могли да направят всички PR агенции, взети заедно. Някои ще кажат, че става дума за изискване на Европейския съюз. Това обаче не прави обществената поръчка по-смислена. А и изискването би могло да се изпълни някак си от армията PR-и на държавна служба, а със спестените пари примерно да се ремонтира някой километър от намиращата се в трагично състояние стара част на магистрала „Тракия”. Примерът съвсем не е изолиран. Всяка година се възлагат и изпълняват десетки подобни задачи, при това далеч не само с европейски пари. Австрийският случай е част от това явление и носи всички негови характерни черти. Потайността, доколкото е възможна, е една от тях. Колкото са по-големи парите, толкова повече е потайността. Просто никой, нито възложителите, нито изпълнителите, няма интерес да се разгласява за какво се харчат парите на данъкоплатците. Още повече, че в харченето винаги са замесени медии. Това, разбира се, не са най-големите далавери, но са сред най-сладките. Те лесно се прикриват и трудно се доказват. Освен това, ефектът е трудно измерим, поради което често е нулев, самата задача е безсмислена, а дейностите по нея са малко или повече фиктивни. За тези поръчки обикновено си има абонирани приближени до възложителите изпълнители. Практиката част от парите да се връщат по веригата на това съдружие също не е изолирано явление. Целта често пъти е не да се популяризира и подкрепя някаква полезна политика, а да се прикрие липсата на такава политика и да се преиначи реалността, като при извършената от българската подизпълнителка в австрийския проект кризисна комуникация след филма на BBC за децата в Могилино. Тази работа често е преплетена с лобизъм, при който някой трябва да бъде убеден да вземе погрешно, но изгодно за плащащия, решение. Затова и често възникват мнения, че това убеждаване става не толкова с разумни аргументи, колкото с подкупи. Именно затова сега разследват австриеца, наричан от някои „Цар на корупцията”. До какво ще стигне разследването в Австрия ще видим, но в България със сигурност от цялата политическа пушилка по случая няма да излезе нищо. Всичко ще се окаже законно, а лъскането на имиджа ще си остане старателно прикриван любим начин за източване на публични средства.

Тема: Има ли и кои са темите табу в полето на печатните медии? Проект на Института за модерна политика и фондация „Фридрих Науман”.
Гост: Д-р Иво Инджов, ръководител на проекта
Водещ: Има ли и кои са темите табу в полето на печатните медии специално? Тази задача си поставя един проект, осъществяван от Института за модерна политика и Фондация за свободата „Фридрих Науман”. Ръководител на този проект е д-р Иво Инджов. Здравейте, г-н Инджов!
Д-р Иво Инджов: Здравейте! Добро утро!
Водещ: Нали, озаглавен така, проектът означава, че със сигурност има теми табу в печатните медии.
Д-р Иво Инджов: Ами значи, ние всички, и като читатели и като изследователи, експерти, знаем, че има такива теми табу. Въпросът е, че трябва да го докажем, за да бъдем убедителни.
Водещ: Може ли това да бъде доказано – че има теми, които са забранени в някои медии? И разбира се, по-важният въпрос е причините, поради което това е така?
Д-р Иво Инджов: С колегите от Института за модерна политика и Фондация „Фридрих Науман” сме адаптирали методология, която се използва в модерни медийни демокрации, например при реализацията на project … в Съединените Щати или пък има един аналогичен немски проект …, като се опитаме да нагодим методологията към българските медийни реалности. Действително би могло да бъде доказано, че има теми табу, т. е. теми, които са цензурирани, теми, които не се появяват, защото са в следствие на журналистическа автоцензура или такива пък, към които журналистите не проявяват интерес, защото според тях имат ниска новинарска стойност. Но всички тези теми, които изследваме, са от значим обществен интерес. Втората стъпка в развитието на проекта ще бъде да бъде доказано защо действително важни теми от обществен интерес, за които гражданите имат право и трябва да бъдат информирани, отсъстват или са периферийно представени в дневния ред на печатните медии.
Водещ: изброихте няколко причини, поради които това евентуално е така – цензура, автоцензура или недостатъчна стойност, чисто журналистическа, новинарска, за това определени теми да отсъстват. Процентно можем ли да кажем поради какво тези теми отсъстват – цензура, автоцензура или редакционна политика, да го кажем?
Д-р Иво Инджов: Ами, все още не сме почнали, не сме стигнали в етап на реализация. В процес на реализация е първият етап на проекта, когато проверяваме дали темите, които стотина експерти са ги номинирали като забранени дали действително те отсъстват от медиите. Това трябва да бъде проверено. След това трябва да бъде втората стъпка вече – изследване на причините. Но моето предположение е, че най-много такива важни теми, които са от значим обществен интерес, не се появяват във водещите вестници най-вече в следствие на автоцензура. Автоцензурата е пряко свързана с редакционната политика. Много от вестниците се съобразяват със своите рекламодатели, с икономическите групировки, към които принадлежат, с образността си, с определен…
Водещ: Това доколко се разминава с европейската практика?
Д-р Иво Инджов: Ами, в европейската практика има много по-ясни критерии и много по-ясно разграничение между сериозната преса и булевардните издания, от една страна и безплатните вестници, които си позволяват действително да правят скрита реклама, да се замесват в, така, корпоративни редакционни линии. Но там традицията и практиката позволяват, поне в много по-голяма степен, отколкото в България, медиите да следват в много по-голяма степен обществения интерес и в много по-малка степен да се съобразяват с корпоративни интереси, икономически, рекламни и други подобни.
Водещ: Колко от темите… всъщност, повече теми, свързани с политика, политици ли са сред липсващите от, така, обществения дебат?
Д-р Иво Инджов: Значи, стотина експерти номинираха теми. Някои от тях се препокриваха. В крайна сметка ние ги обединихме на 55 теми, за които бяха проверени дали действително има подавки, че те действително съществуват по някакъв начин в публичното пространство, но са подценени от утвърдените всекидневници и седмичници. След това тези 55 теми бяха, селектирахме двайсетте най-важни, които според нас, според работната група от Института за модерна политика и Фондация „Фридрих Науман”, които са най-важни за обществото, но по един или друг начин са били подценени. Сред тези теми има политически, свързани с големите монополи и с отделни личности, отделни олигарси.
Водещ: Добре. А склонен ли сте да поразсъждаваме върху това какво би се променило ако не съществуваха тези теми табу, както Вие ги наричате?
Д-р Иво Инджов: Ами, медиите биха изпълнявали, разбира се, така, по-свободно своята информационна функция. Гражданите биха били информирани за скритите механизми на властта, на вземането на важни решения, свързани с икономическото развитие, важни процеси в обществото. Една по-висока степен на информация. Значи, ако тези теми присъстват в дневния ред на медиите, логично е те да присъстват и в дневния ред на обществото. След това обществото ще има възможност да разсъждава върху тези теми. Дали то ще ги възприеме като важни, дали ще се мотивира да иде да гласува на изборите, за да промени нещо, това е вече съвсем друг тип мотивация и разсъждение. Обаче отсъствието на тези теми от дневния ред на обществото пречи да се развие един такъв тип рационално политическо поведение или пък поведение на отговорни потребители. Значи медиите крият нещо, крият нещо. Нещо, което изпада от дневния ред на медиите, съответно изпада от дневния ред на обществото. Обществото е лишено от правото си да бъде информирано.
Водещ: Да. Ако обобщаваме обаче, че изпада от обществения ред на медиите. Но ние нали все пак говорим за ОПРЕДЕЛЕНИ МЕДИИ. Тоест, не можем да кажем, че има теми, които отсъстват като цяло от медиите. Нали не твърдите това нещо?
Д-р Иво Инджов: Като цяло, това може би… биха отсъствали ситуативно такива теми, но това по-скоро би било изключение. Значи, те ще отсъстват в една или друга степен от различните водещи издания. Значи, ние подлагаме на мониторинг десет водещи издания – осем всекидневника и два седмичника. В една или друга степен те са подценени, забранени, цензурирани или автоцензурирани. Не може да се каже, че те отсъстват от всички вестници. В края на краищата не живеем при тоталитарен режим.
Водещ: Добре. Доколко отсъствието на определени теми дава възможност на тяхно място да се настани, така, класическа политическа реклама? Да речем в случая, когато става дума за някакви политически сюжети, които… дори ако щете, по време на предизборна кампания биват употребени в един момент и стават част от разговора.
Д-р Иво Инджов: Ами, аз ще Ви кажа един конкретен пример. Кандидатът за президент Меглена Кунева имаше много слабо отразяване в изборите. Дори в момент, когато се водиха всевъзможни спекулации, имаше спекулативни и манипулирани социологически проучвания, че тя ще се класира на второ място. Защо гражданите не получиха право да бъдат информирани за нейната програма, за нейните политически намерения, за нейните визии? Ето, това е една тема, която отсъстваше в голяма степен от медиите. Не казвам, че отсъстваше 100%, но в голяма степен. Ами, защото имаше такова ново законодателство с новия изборен кодекс, който позволяваше да се заплаща за политическа информация.
Водещ: Да, но тук е пак в полето на политиците, г-н Инджов. Просто, регламентът, който са създали, е такъв, а ние, медиите, част от медиите, работим по този регламент. В конкретния случай.
Д-р Иво Инджов: Ами, тук е въпрос на саморегулация на медиите. Значи, за тях важно ли е те да информират своите читатели, зрители, слушатели за един важен политик, за една важна политическа сила. Аз лично не съм привърженик на г-жа Кунева, но давам един пример, който е принципен. Същото се получава и с мобилните оператори. Медиите са залети… В смисъл, тук малко е по-различен примерът, но важен е принципът. Медиите са залети с информация за промоции, за нови продукти, предлагани от мобилните оператори, а в същото време читателите не научават много важни неща – как се злоупотребява с техните лични данни, колко забавена е преносимостта на номерата, колко вредни са част от GSM антените. За тях се пише в дребни колонки, в малко редове, ако въобще се пише, защото печатните медии са зависими от мобилните оператори.
Водещ: Да. И един въпрос, който бих искала да Ви задам, за да чуя вашето мнение, като човек, който следи медиите, медиен експерт. Появи се една препоръка в доклад на Съвета на Европа, която препоръка ни съветва да позволим на малцинствата да провеждат предизборните си кампании на майчин език, и на майчин език. Как бихте го коментирал?
Д-р Иво Инджов: Ами, може би трябва да се позволи такова нещо, но в някакви добре регламентирани граници. Това не може да бъде… Ало! Има някакви звукови смущения.
Водещ: Чуваме Ви, г-н Инджов, обаче.
Д-р Иво Инджов: Това може би трябва да стане чрез един широк обществен дебат и то за кои малцинства, може би за по-големите малцинства. Така, както Националната телевизия и Националното радио имат право да излъчват, за радиото не съм сигурен, но за телевизията, новини на турски език, защо по време на предизборна кампания хората, които тъй или иначе ползват слабо български език, да не бъдат информирани на своя роден език? Но това трябва да стане и би трябвало да стане само след широка обществена дискусия и чуване на различни гледни точки.
Водещ: Обществена дискусия. А регламентът тук как би помогнал? Всъщност, какъв би бил, според Вас, възможният регламент, така че да остане усещането за, как да кажа, справедливо решение на този въпрос? Ако въобще се стигне до неговото обсъждане, естествено.
Д-р Иво Инджов: Ако въобще се стигне, би следвало в регламента да залегне правилото, че трябва да има предавания на майчин език в най-гледаните, най-слушаните медии в определен час и съответно да важат всички други правила за предизборна агитация и пропаганда, т. е. да не се пропагандира дискриминация на расова, теническа или религиозна основа, да не се призовава към насилие и т. н.
Водещ: Добре. Благодаря Ви за този коментар! Д-р Иво Инджов, ръководител на един проект, който цели да изследва това има ли теми табу и кои са те в част от медиите.         

Водещ: След малко повече от час започва кръгла маса, посветена на медийното законодателство на тема „Нужен ли е рестарт на медийната регулация?” Заедно с колегата Светослава Кузманова, сме поканили за разговор по темата доц. Орлин Спасов, ръководител на фондация „Медийна демокрация”. Здравейте!
Репортер: Здравейте и от мен! Защо сега говорим всъщност за рестарт на медийната регулация? Защо точно сега? Нещо очаквате да се случи, или?
Доц. Орлин Спасов: Нямаме някакви конкретни очаквания. Разбира се, централното очакване е, че наблюдаваме едно доста сериозно разминаване между реалните медийни практики и медийната регулация, която като че ли изостава от живота на медиите, особено в условията на цифровизация на медийната среда и на конвергенция на медиите, която конвергенция е един от ефектите на това, което се случва в контекста на дигитализацията. От друга страна, има и много проблеми от друг характер, които като че ли станаха по-видими през последните месеци и може би години. Това са проблемите, добре познати с недостатъчно ясната собственост на някои медии, с концентрацията и т.на., така че има определени наболели проблеми, които, струва ми се, че могат да дадат тласък на този дебат за медийната регулация и да отлепят регулацията от донякъде замръзналото положение, в което тя като че ли се оказа.
Репортер: Когато говорим за медийна регулация, какво точно трябва да имаме предвид? Дали законът за радио и телевизия, или СЕМ, т.е. медийния орган, който наблюдава медиите и следи за изпълнението на закона, или за и двете?
Доц. Орлин Спасов: В това отношение, ние все пак имаме съществуваща регулация, която засяга електронните медии и радиото и телевизията по-специално. Тема на днешната дискусия ще бъде един малко по-особен въпрос. Той е свързан с това, дали има нужда медийното законодателство да се разпростре в някаква степен и върху пресата, върху печатните издания. Все пак…
Репортер: Нали знаете какво се случва, когато вестниците чуят, че искат и тях да регулират със закон? Това се е повдигало много пъти през годината и става страшно.
Доц. Орлин Спасов: Да, знам, но вижте, по принцип, когато се заговори за регулация на пресата, има две нагласи. Едната е тази, за която и вие казвате, става страшно. Представителите на пресата реагират негативно, защото те смятат, че всяко регулиране е вид ограничаване на свободата на словото и на дейността на свободното слово на пресата. Но има и една втора гледна точка, която показва, че регулацията на пресата може обратно, да осигури известни гаранции за свободата на словото. Също така да гарантира известна протекция при упражняване на журналистическата професия. Да не говорим за това, че тя носи едни такива въпроси като тези, свързани с прозрачността на собствеността, концентрацията, разпространението на печатните издания и т.н. и има много примери за страни в Европа, които в по-малка или по-голяма степен предлагат и практикуват по-точно специфично законово регулиране на пресата. Такива са, само няколко примера да дам, Чешката република, Дания, Португалия, Полша, Испания, Швеция, но и доста други страни в ЕС има подобни практики, но разбира се, фондация „Медийна демокрация” и фондация „Конрад Аденауер”, които са съорганизатори на днешния форум, нямат никакво намерение да тласкат медийната среда към вземането на някакво решение. Ние сме напълно наясно, че темата е много чувствителна, когато става дума за регулиране на свободата на пресата. Впрочем, направили сме предварителен запис, за да сондираме мнения както от представители на печатните медии, така и от представители на електронните медии и се получава едно много интересно разминаване в техните мнения, без разбира се, тази анкета да има представителен характер. Но това, което се получи е, че представителите на електронните медии настояват регулацията да се разпростре и върху печатните издания, тъй като те, в известен смисъл, се чувстват ощетени, тъй като само те са в режим на регулация и те казват: Ето, след като ние можем да работим в подобен контекст, може би ще бъде добре да се нормализира и практиката, работата на печатните издания през една регулация. Разбира се, ние не бихме тръгнали да говорим за това, че трябва да се прави специален закон за пресата или за печата. Даваме си сметка, че това наистина звучи много твърдо. Има такива рестриктивни нотки. По-скоро ми се струва, че би било добре, ако има един общ закон за медиите, който да обхване в някаква степен, в една мека форма и тези най-наболели проблеми, свързани с пресата, за които вече споменах.
Репортер: Опасявам се обаче отново да не чуем оправданието от печатните медии, че има закон за издателската дейност, в който всъщност е упоменато, че вестниците всъщност трябва да имат редакционно каре, в което всъщност, освен да бъдат описани журналистите и редакционния екип, да бъде описан и собственика. Опасявам се, че отново ще чуем тези изводи, но все пак, понеже днес акцент, освен рестартът на медийното законодателство, освен регулацията на печатните медии, ще бъде и политическата реклама, аз ви предлагам да чуем сега една съвсем кратка анкета. В 2 минути мнението на хората за политическата реклама и след това отново ще продължим този разговор.
Репортер: Вярвате ли на политическата реклама?
Гражданин: Не.
Репортер: Защо?
Репортер: Едно говорят, друго вършат.
Гражданин: Кой прави политическа реклама?
Репортер: Когато има избори.
Гражданин: Не, защото всеки си държи на своето и на тоя, който ще му помогне в политиката да пробие.
Гражданин: Не вярвам на никой. На Господ не вярвам вече.
Репортер: А на вестника вярвате ли, който четете в момента?
Гражданин: Не. Аз го взимам заради кръстословицата, а сега да си убия времето.
Репортер: Ама вие сега не сте на кръстословицата?
Гражданин: Не съм, само си убивам времето просто.
Репортер: Спомняте ли си последните избори, те не бяха толкова отдавна? Някой рекламен клип, някой слоган, някакво обещание?
Гражданин: Магистралите, обещаха, че ще ги направят и вярвам, че ще ги направят. Друго не си спомням.
Репортер: А помните ли конкретно кой какво е обещал?
Гражданин: Бойко Борисов и Плевнелиев, президентът, обещаха, че с магистралите ще се справят.
Репортер: А защо им вярвате? Преди малко ми казахте, че не вярвате на политиците?
Гражданин: За други неща не вярвам, обаче за магистралите вярвам.
Гражданин: Обещанията вече не им вярвам.
Гражданин: Да ви кажа, аз много не ги гледам, защото не им вярвам.
Репортер: Кога спряхте да им вярвате?
Гражданин: Много отдавна, защото само ни лъжат.
Репортер: С какво ви излъгаха?
Гражданин: Че в какво не са ни излъгали?
Репортер: Променят ли се медиите, по време на политически кампании?
Гражданин: Медиите да кажат кой, както дойде на власт.
Репортер: Защо го правят?
Гражданин: Затова, защото може да дойде момент да бъдат засегнати.
Репортер: Как?
Гражданин: От тази политическа …
Репортер: Какво може една партия да направи на една медия?
Гражданин: Това не мога да ти кажа. Зависи от ръководството на медията.
Гражданин: Нали го пребиха един журналист Огнян Стефанов? Всичко може да се очаква.
Репортер: Медиите страхуват ли се от политиците?
Гражданин: Сигурно.
Гражданин: Доколкото виждам, не се страхуват.
Гражданин: Не ме интересуват изобщо.
Репортер: Ходите ли да гласувате?
Гражданин: Ходя, ама защо не знам.
Репортер: Как решавате за кого да гласувате?
Гражданин: Ръководя се от тълпата.
Репортер: Случвало ли ви се е някое обещание на политик да ви накара да гласувате за него?
Гражданин: Не. Гласувам напук на другия.
Репортер: Как напук на другия? Гласувате за опонента на този, когото най-не харесвате?
Гражданин: Да.
Репортер: Това р странна логика.
Гражданин: Само да не е той. Така го правя.
Водещ: Доц. Спасов, чухме гласа на хората. Очевидно гората, медиите и политиците имат различна представа за статуса и смисъла на политическата реклама?
Доц. Орлин Спасов: Има, разбира се, мъдрост в това, което казват хората и до известна степен, тяхното разочарование е обяснимо, но то мисля, че стана ясно, от самата анкета, която сте направили. Не разочарование толкова от самата политическа реклама, колкото по-скоро е разочарование от политическите партии, от характера на политическия живот в България. Що се отнася до характера на самата политическа реклама, разбира се, че не можем ние да очакваме, именно тя да ни накара да отидем да гласуваме за някого конкретно, но все пак не бива да я подценяваме , защото в един конкретен момент на предизборна кампания, политическата реклама е носител на ценна информация. Друг е въпросът, как тази информация е поднесена, дали това е правено по добър начин или по не чак толкова добър, чеда се запомни или не, но във всеки случай не бива с лека ръка да отхвърляме политическата реклама това, защото сме разочаровани от политическия живот. Ние днес искаме да поставим някои важни проблеми за обсъждане, свързани с регулацията и на политическата реклама, защото в контекста на последните президентски и местни избори през миналата година, възникнаха доста неясноти, поради една доста проста причина. Оказа се, че всъщност в съществуващото медийно законодателство липсва прецизна дефиниция на това какво въобще е политическата реклама. Затова ние днес бихме си задали такива въпроси като как политическата реклама да се разграничи изобщо от другите форми на политическа информация в медиите, по време на предизборна кампания…
Водещ: Всъщност може би, заради това хората спират да гледат на политическата реклама като източник на конкретна информация просто, защото имат винаги едно наум, как да го кажем, имат съмнения, че политическата реклама не е ясно разграничена, не е обозначена като такава и понякога обикновена политическа информация всъщност носи в себе си реклама?
Доц. Орлин Спасов: Точно така.Това беше големият проблем, че се размиха тези граници, от една страна, между политическа информация, от друга, между политическа реклама и от трета, между търговска реклама, тъй като, според сегашното законодателство, политическата реклама беше приравнена с търговската реклама, което доведе именно и до този проблем, че тя можеше да се появява, без да бъде специално обозначавана като политическа, че липсваше името на кандидата, номера на бюлетината, че много често PR акции на отделни партии в медиите също така не се обозначаваха ясно и се размиваха с рекламата. Така че ето, именно в тази посока ще дискутираме. Струва ми се, че тук има много какво да се направи и още един много важен въпрос има, който бихме поставили днес на обсъждане. Той е свързан с платения характер на политическата реклама България, защото това също е един много сериозен проблем. България изисква заплащане за политическата реклама и в комерсиалните и в обществените телевизии, което донякъде е проблем, защото, в крайна сметка, това е един филтър, спрямо някои кандидати, тъй като на практика достъп до политическа реклама получават само онези, които могат да си платят за нея, което донякъде е проблем на плурализма. Разбира се, трябва да се мисли и за това какво би станало, ако политическата реклама стане безплатна, защото тогава можем да…
Водещ: Ако отпадне този проблем на плурализма, ще има програмен проблем за медиите.
Доц. Орлин Спасов: Да. А може да има и свръхплурализъм…
Репортер: Защото винаги на избори кандидатите стават все повече и повече, а държавата и населението стават все по-малко и по-малко. Накрая само последен въпрос, наистина кратко да ви помоля. Ще има ли представители на законодателната власт? Ще има ли депутати днес на тази дискусия, които да чуят всички тези предложения, защото от тях зависи дали ще има промяна в медийната регулация?
Доц. Орлин Спасов: Поканили сме ги. Поканили сме ги. Поканили сме, както депутати от медийната комисия в парламента, така и представители на различните регулаторни органи – на СЕМ, на КРС, на други, така че надявам се, че днешният дебат ще достигне до този, до който той е адресиран.
Водещ: Благодаря ви. Доц. Орлин Спасов, ръководител на фондация „Медийна демокрация” преди днешната кръгла маса „Нужен ли е рестарт на медийната регулация?”.         

www.bgnes.com | 22.03.2012

Странна професия е PR-ът… От една страна, е суперкреативна, от друга, много отговорна, а от трета – тотално неразбрана.
Всъщност PR е възможно най-етичната и почтена професия. Ако си купиш кило развалени ябълки от пазара и чак вкъщи се усетиш за това, ще се върнеш ядосан, ще замериш продавачката, ще й се накараш и толкова. Няма дори да намесиш в цялата тази разправия думи като "етика" или "почтеност".
Ако обаче един PR експерт реши да си затвори очите и да продаде – образно казано – "развалените ябълки", украсени с едно приятно за четене съобщение за пресата и то да достигне до милиони хора… Тогава вече целият този казус излиза от локалната пазарна разправия. Ето защо да си точен, етичен и почтен е основното правило в този бизнес.
От друга страна обаче, България е единствената държава в света, в която изразът "да си правиш PR" е много повече негативен, отколкото професионално обвързан… И така, всеобщо е мнението, че PR си правят политиците, за да изглеждат по-умни, PR си прави и бизнесът, за да продава по-добре или да изглежда по-атрактивен… PR си прави даже и шоубизнесът, като показва силиконовите си постижения… А пък и стотици странно облечени хора обикалят бутици, заведения и клубове, раздавайки засукани визитки с двете заветни букви под името на приносителя – PR.
Това си е България. Красивата, интелигентната, европейската, емоционалната. Ние, българите, обичаме да слагаме какви ли не определения за всичко ново, което се появява край нас. И затова няма как да не спомена и абсурдното усещане, че щом в нещо има въвлечен PR, значи сега ще се лъже и ще се мами…
Точно обратното. Public relations е един от най-точните, най-прозрачни и почтени бизнеси в цялата човешка история. Дори само двете думички в названието говорят за това – тотално публичен и прозрачен, базиран на отношения на едни хора с други хора или с клиентите на тези други хора.
Лъжливата новина, измислената, изкуствената новина се разпознава на секундата от медиите и нито една PR компания няма шанс да оцелее, ако разчита на нея. Всички професионалисти разбират тази елементарна истина и затова и професията ни става все по-престижна…
Естествено, най-важната причина за това е "цунамито" на социалните медии. И причината е не защото те са бързи, интерактивни, интересни и всеобхватни, а просто защото носят най-голямата гаранция за своята независимост – не могат да бъдат нито теоретично, нито на практика купени. От никого и на никаква цена.
Всъщност именно социалните медии са големият шанс бизнесът Public Relations да изчисти от себе си всякакво съмнение, че би могъл да помогне на хора или компании да заблудят обществото. Ако в основата на един бизнес е прозрачността, това само по себе си означава, че той е почтен. Когато преди десетина години написах първия в България "Стандарт за бизнес етика", сега подписан от хиляди фирми в цялата страна, обикалях България да го представям и най-честият въпрос, който ми задаваха, беше: "А какво всъщност е бизнес етика?". Дори и преди десетина години времената бяха такива, че за много хора това беше съчетание от две думи, които май много не си подхождаха. Отговорът ми беше пределно простичък и ясен: да правим печалбите си прозрачно.
И настина – всяко прозрачно нещо е почтено, всяка прозрачна бизнес стъпка е морална, всяко прозрачно послание стига до хората много, много по-бързо и точно, отколкото казаното с недомлъвки и заобикалки. В бизнеса сме, за да печелим, естествено. Но когато това става пред очите на всички, няма как да не е етично.
Затова и сега вече сме в "дванайсет без пет" България да разбере, че всъщност PR бизнесът е този, който гарантира, че прозрачната и почтена комуникация в едно общество е залогът, че то ще оцелее и ще се развива. Тълкуването на "прави си PR" като нещо нередно и нечестно скоро ще бъде забравено. Ако точно в тези пет минути обаче разберем колко е необходим този бизнес сега, за да създадем по-добър образ на България в чужбина, за да направим другите бизнеси край нас почтени, за да разкажем в социалните медии как трябва да се развиваме още по-бързо…, толкова по-ясно и точно ще знаем какво е PR.
И сред хилядите дефиниции за този бизнес и аз си имам своя: да казваш истината така, че да се хареса. И в тази дефиниция има само една ключова дума, без която не можем. Истината. /БГНЕС
————–
Максим Бехар е един от водещите PR експерти в България. Целият му живот е свързан с публичните комуникации. През 1994 година създава и до днес управлява известната PR компания M3 Communications Group, Inc. Започва кариерата си като журналист. По-късно е един от създателите на в. "Стандарт" (1992 г.). През 1999 г. е първият български член на IPRA, а от 2005 г. е единственият българин – член на American Public Relations Society. От 2009 до 2011 е председател на Българската асоциация на PR агенциите. През февруари 2012 година е един от участниците във встъпителния дебат на Световния PR форум в Давос, чийто член на Борда е от 2010 година. Ентусиазиран е от възможностите, които носи модерният свят на високи технологии и нови медии. Голямата му страст са технологичните новости, които му помагат да е в крак с динамичното време в бизнеса и комуникациите.

Оригинална публикация 

в. Торнадо | Васил ВАСИЛЕВ | 22.03.2012

Политически пиари в партийните централи се вманиачиха да заливат с изпразнени от всякаква информация и смисъл имейли до медиите. С писмата шефовете на пресцентровете си навлякоха гнева на журналистите, които спряха да следят какво им се пуска в пощата, заради физическата невъзможност да прочетат абсолютно всичко. Парламентарните репортери вече дори се шегуват, че не получавали прессъобщения, а стрессъобщения, между които понякога губят важни писма със сигнали на зрители, слушатели или читатели. Заради върволицата от писма от пиарите често се триели важните съобщения.
Манията да се задръстват електронните пощи на репортерите вече е облъчила всички партии. Преди избори и конгреси пък настава истинска пиарска логорея. Понякога има дни, в които от партийните централи се получават по 15-20 писма. Ако изчислим, че има 4-5 основни партии, то репортерите трябва да се занимават единствено с прессъобщения.
Коронният номер на медийните дразнители е следният. Изказва се лидерът на някоя формация. Минути след това се пуска част от речта, малко по-късно нови имейли с останалите парчета. Честа практика е и да се канят журналисти на партийни сбирки в малки градове или в районни организации, които не се отразяват от никого, освен ако на тях не присъстват ръководни партийци. Сред най-активните спамъри са евродепутатите, чиято дейност в Брюксел остава в сянка заради слабия медиен интерес. Ако човек прочете всички писма, които влизат в репортерските пощи, ще реши, че пратениците ни в Европарламента се скъсват от работа. Истината обаче е друга. Понякога е по-добре да си замълчиш, за да не ставаш за резил. Най-често в имейлите европредставителите ни падат на колене, за да им се отрази срещата с някой еврокомисар, на която са присъствали, се оказва, още 50 негови колеги.
Пиарите на нашите в Брюксел често атакуват репортерите и по телефона. Практиката е следната: пише се SMS, който се изпраща на всички медии. Съобщенията завършват винаги с "моля за съдействие при отразяването". От съобщенията пък става ясно, че повлияни от своите колеги в Европарламента, нашите депутати там се занимават с каузи и инициативи, които във време на световен икономически срив са маловажни. Последният подобен апел дойде от Слави Бинев, който се раздели с Волен Сидеров и "Атака". Архонтът и екипът му помолиха с SMS медиите да отразят идеята му във всички училища в ЕС шахът да бъде въведен като спорт
Два дни по-късно се появява ново съобщение, което гласи, че декларацията му по тази тема е приета в Европарламента. Попитахме друг негов колега дали от ЕП имат право да му откажат. Оказва се, че нямат, освен ако има административни пропуски по процедурата. Колежка на Бинев от редиците на ПЕС пък изпраща прессъобщенията си по два пъти в рамките на 3-4 дена. Вероятно, за да е сигурна, че всички ще получат информацията за поредната среща, която не представлява интерес за страната ни. След събитията пък пиарите й пускат пълен отчет какво се е случило. В крайна сметка обаче всичко остава в пощата като непрочетено писмо. У нас по брой изпратени писма на ден рекордьори безспорно са социалистите които не могат да бъдат бити дори от партията на Бойко Борисов, който е обвиняван от опозицията, че е окупирал медиите.
От пресцентъра на столетницата ежедневно пускат между 10 и 15 мейла. В тях се преразказват речите на соцлидерите и на депутатите в парламента. Често се получава куриозната ситуация да се пишат писма за събития, които започват до 10 минути на "По-зитано" 20 и на които никой няма физическата възможност да отиде от самото начало. Вероятно синхронът между администрация и пресцентър е нарушен.
След БСП по брой имейли на ден се нареждат управляващите от ГЕРБ. От Министерски съвет валят писма като из ведро за щяло и нещяло. Описват се досадни едноминутни речи на властимащите, които са отрязали лента на завод и са казали няколко думи заради задължителния протокол, но в същото време нямат никаква информационна стойност. Най-честите "тъпкачи" на електронните пощи са премиерът Борисов, вътрешният Ш министър Цветан Цветанов и земеделският министър Мирослав Найденов.
Последният пример за престараването от страна на герберските пиари е свързан със скандалното посещение на бизнес делегацията ни в Катар, след която изгоряха двама министри. На 14 март от щаба на ГЕРБ е изпратено писмо до всички медии, които са дали заявка да получават новини по мейла. То гласи следното:
"Министърът на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов откри българския щанд на изложението Агритек в Катар. България участва за първи път на това изложение. На откриването дойдоха още министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова и министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски, както и кметът на София Йорданка Фандъкова. На щанда те опитаха българско сирене, кашкавал, мед, розови продукти, телешка и пилешка пастърма, телешка луканка, биволски суджук и др."
Само няколко минути преди това в пощата си журналистите са получили същото писмо, само че подател не е земеделското министерство, а пресслужбата на Министерски съвет.
Малко по-късно в пощата на журналистите връхлита информация, че в Катар на изложението е пристигнал премиерът. След още няколко съобщения стават ясни всички официални гости на изложението в Катар. Междувременно социалистите също са запилили клавиатурите и пишат ли пишат за посещението на Мая Манолова в Кюстендил, където ще се среща със симпатизанти.
Най-големите бомбардировки през седмицата са винаги са в четвъртък, когато пиарите от всички партии пускат почти едни и същи съобщения – на кои министри ще бъдат задавани въпроси по време на петъчния парламентарен контрол, както и кои са народните представители, които ще излязат на трибуната да питат властта за това и онова.
Ежеминутните досадни съобщения на свой ред работят само във вреда на политиците, тъй като само малка част от агенциите късат депутатското клеймо, за да видят какво е яла Йорданка Фандъкова или каква е програмата на депутата X в Симитли. От няколко години насам в журналистическия факултет се преподава специалност пиар, в която обикновено влизат студенти с по-нисък бал. Преди няколко броя на в. "Торнадо" телевизионната легенда Величко Скорчев заяви категорично, че подобни специалности трябва да бъдат закрити, защото провалят студентите с липсата на каквато и да е практика по време на 4-годишното обучение.

"СИНИТЕ" И "АТАКА" СА ОТЛИЧНИЦИ КУНЕВА – ИНТЕРНЕТ ТЕРОРИСТ №1

Синята коалиция и "Атака" са сред парламентарно представените групи, които най-малко злоупотребяват с репортерското търпение. Двете формации пускат имейли само когато лидерите или депутатите им организират брифинг, на който имат да кажат нещо важно. Пиарите им пишат кратки текстове, с които не досаждат никому. С популяризирането на социалните мрежи Twitter и Facebook на родните политици им хрумна да атакуват безмилостно симпатизантите и феновете си всеки ден с по няколко съобщения. Най-големите досадници в това отношение са Ивайло Калфин и бившата еврокомисарка Меглена Кунева. Всеки ден и двамата пишат постинги по няколко реда, с които задръстват стената на хилядите си приятели в мрежата. Сред най-активните от страна на правителството е министърът по еврофондовете Томислав Дончев, който при всяка свободна минутка влиза в социалната мрежа, за да каже по някоя мъдра мисъл или пък да пусне поредното самопризнание, че е бил хванат от МВР да кара без фарове през зимата.

Стр. 44

www.dariknews.bg | 21.03.2012

„Шокиран съм, че някой може да напише името ми в някакви регистри. Никога не съм имал нищо общо с никакви служби, а нямаше и за какво да имам", заяви Максим Бехар в отговор на оповестените данни от Комисията по досиетата, че е бил агент на ДС.
„Сега не съм в България, но като се върна веднага ще прочета кой какво е писал за мен в тези регистри. Любопитно ще ми е. Срещал съм се със стотици хора, вероятно някой, някъде надлежно е предавал това, което е чувал от мен. И бих се учудил ако не е така. Вероятно и днес се случва", добави PR специалистът в писмо, изпратено до медиите.
„Никога обаче не съм имал нужда да пиша нещо секретно. Тези ,които ме познават, знаят, че винаги съм си казвал мнението публично. И винаги честно и почтено. Ето защо, едно картонче, или както и да се казва, за което не съм и предполагал, че съществува, няма да ме направи по-малко честен, почтен и етичен. Няма да не направи и по-малко професионалист. Едва сега разбрах, че името ми е написано някъде. Жалко, може би трябваше да знам по-рано. Защото през годините прочетох имената на прекрасни хора, супер интелигентни и невероятни творци, и трябваше да се досетя, че със сигурност някой е ходил и след мен", добавя Бехар.
„Нямам тази дарба да бъда агент, въпреки че работя в агенция. Но имам много близки роднини в Израел, за които бях викан няколко пъти през 80-те с въпроси дали поддържам връзки с тях. Нямах възможност да го правя за съжаление, и винаги това беше отговорът ми. Ако с това съм засегнал някого, дълбоко му се извинявам", пише още Максим Бехар.

Оригинална публикация

www.dnevnik.bg | 20.03.2012

Известният български специалист по PR Максим Бехар е сътрудничил на бившата държавна сигурност. Той е бил агент с псевдоним Димо, вербуван през 1980 г. и снет от оперативен отчет една година преди промените – през 1988 г. Той е бил съпричастен към Шесто главно управление на ДС.

Това се вижда от резултатите от обявената днес проверка на комисията по досиетата сред ръководителите на еврейската религиозна общност. Той е проверяван като член на Централния израилтянски духовен съвет от 2003 г. до 2011 г. През 1990 г. пък има и искане за унищожаване на личното му дело.

Адв. Йосиф Герон е работил за ДС в Бургас под името "Асенов" в периода 1980-1983 година. Тогава той е бил началник отдел "Правен и жалби" в Трети Странджански районен съвет в Бургас, а след това и главен юрисконсулт в "Заводски строежи" – Бургас. Освен адвокат и зам.-председател на Съюза на юристите, Герон е и заместник-председател на Международната асоциация на еврейските юристи.

Общо 5 от проверените 21 души от ръководството на еврейското вероизповедание са били сътрудници на ДС. Сред обявените е и художникът Греди Асса, който беше обявен в средата на миналата година при проверката на Висшата атестационна комисия.

Оригинална публикация

Дарик Радио, Кой Говори I 23.03.2012

Тема: Коментар на „Голямото жури” на темите от седмицата
Гости: Емил Спахийски, журналист, Ина Бонева, Център за приобщаващо обучение, Деница Сачева, ПР специалист, Виктор Лилов, музикален продуцент

Водещ: „Голямото жури” в състав днес журналистът от в-к „Сега”. Здравей, Емо!
Емил Спахийски: Добър ден!
Водещ: И Ина Бонева. Добър ден е при теб, да. Вече 10 ч. и 10 минути. Ина Бонева от неправителствения сектор.
Ина Бонева: Здравей!
Водещ: Здравей, Ина! „Център за приобщаващо образование”, вече втори път в „Голямото жури”. PR специалистът Деница Сачева. Здравей Деница!
Деница Сачева: Здравей, Нина!
Водещ: И музикалният продуцент и издател Виктор Лилов.
Виктор Лилов: Здравей, Нина!
Водещ: Сутринта ми каза един таксиметров шофьор, че по някой път започваме много негативно разговора в „Голямото жури”. Затова поех ангажимент да започнем позитивно този разговор. Това е седмицата, в която дойде пролетта, навън вече е слънчево. Да се направим, че забравяме високите сметки за парно, които дойдоха заедно с тази пролет и нещо позитивно и хубаво можем ли да започнем разговора?
Емил Спахийски: Да. Пролет Велкова има имен ден, цяла пролет.
Водещ: Добре. По-близо до микрофона, ми дават знак. Пролет има имен ден, като че ли цяла година.
Виктор Лилов: Ами, аз да кажа сега за позитивното мислене две приказки.
Водещ: Виктор.
Виктор Лилов: Специално на вниманието на шофьора, който ти е направил забележката. Позитивното мислене не е слагането на розови очила, през които гледаме света. Самото значение на думата positum означава цялост. Тоест, ако се фокусираме естествено само на негативните страни на някакви явления, ясно, че ще звучим кофти, песимистично и без някаква дългосрочност в погледа и в коментарите. Разбира се, важно е да видим и тия неща, които са позитивни. Например негативно мислене би било да кажем – тази страна вечно ще си тъне в мизерия. Позитивно е да кажем – може би ще се промени в скоро време, и кои са сигналите и знаците за тази промяна, да ги открием.
Водещ: Аз мисля, че ние така говорим. Ние имаме правилното, второто говорене. Това е. Всеки казва с емоция, с аргументи това, което е минало през него, това, което го е зарадвало, ядосало, провокирало. Ние не сме мрънкащи хора. Ние сме мислещи хора, които изразяват позицията си на глас. Нещо позитивно. Емо Спахийски ме гледа подозрително… на моя ентусиазъм.
Емил Спахийски: Защото съм без очила. Трудно ми е да те фокусирам. Вчера случайно, не случайно де, гледах един филм за Петър Динков. Това е диск, който ние, в-к „Сега”, в момента продаваме. Образно казано, продаваме, защото искаме хората, които искат да мислят позитивно, да се вгледат в този човек. Гледах филма вчера и си казах – какви хора е имало навремето в България? И са били наистина хора, които са водили не само народа, и са заразявали всичко с нещо позитивно. Уникален човек е и сега, ако тръгна да цитирам неговите думи за позитивизма и позитивното мислене, ще откараме до утре сигурно.
Водещ: Само нещо може да кажем.
Емил Спахийски: Всичко е в мислите. Значи, ако мислиш позитивно, ако мислиш позитивно, преодоляваш всякакви препятствия в живота си, и болестите включително. Според него дори, лекуването на болестите, лекуването на обществото тръгва с позитивното в себе си. Не може да бъдеш излекуван, ако не мислиш позитивно. Ето Ви позитивно начало на деня.
Водещ: Ето позитивно начало. Ина!
Ина Бонева: Аз много се радвам. Днес в София има, в 32-ро училище, състезание, първото от местните състезания по “Spelling bee”. Това е едно национално състезание за спелуване на английски думи, в които над 4 500 ученика от цялата страна се включиха, напълно доброволно. С техните учители организират се, учат думи, спелуват, състезават се. Той е такъв, американски, английски, вече световен формат от много години, 60 или 80. Децата се изправят пред микрофона в една зала пред всички, дава им се дума и те я спелуват. Тоест, това е много трудно, много е състезателно, а те го обожават. И чакаме с нетърпение, нали, националното – финалът е на 12. май.
Водещ: И победител е този, който какво? Който най-бързо го направи, най-правилно…
Ина Бонева: Най-правилно. Защото състезанието продължава до тогава, до когато… те отпадат един по един. В момента, в който сбъркаш дума, звук, отпадаш. И така остава последният, който нито веднъж не сбърка. И миналата година на националното състезание беше много хубаво, защото минаха два часа, минаха три часа, дойде американският посланик да ги награди и той имаше час и половина. Те не грешат, те продължават да не грешат. Ние вече нямаме сложни думи, които да им дадем, те продължават да не грешат. И това беше прекрасно.
Водещ: Прекрасно. Деница!
Деница Сачева: Аз също си мисля, че начинът, по който мислим, определя начина, по който живеем, така че… Бърз преглед на профилите на моите приятели тази сутрин във Facebook показа, че всички се радват на слънцето, всички се радват на това, че идва пролет, всички се радват на това, че е петък. Тоест, щастието очевидно е в дребните неща и затова бих призовала всеки да намери нещо дребно около себе си, което да го направи щастлив днес.
Водещ: И да си направим собственото пролетно почистване, ново начало. Правителството вече си направи пролетното почистване. Това интересна тема от седмицата ли е за Вас?
Емил Спахийски: Е, да.
Водещ: Да. Айде, Емо!
Виктор Лилов: Прискръбна.
Емил Спахийски: Не е прискръбна. Според мен, се развихри наистина голямата метла този път. Не този път, за пореден път, ако бъдем честни. Но всичките мотиви, които са в публичното пространство, по никакъв начин не им вярвам, защо точно си отиде Трайчо Трайков. Здравният министър, имам някакви бегли представи защо би могъл да си отиде, но категорично не е това дали се е справил със ситуацията или не се е справил. За да се направи здравна реформа, мисля, че Деница най-много може да говори, трябва да има политическа воля и много ясна концепция на управляващата партия какво трябва да се случи и това да се наложи. Значи, налагането на концепцията и волята на правителството, това е нещо, което може да направи реформа в здравеопазването, а не един министър. Колкото до Трайчо Трайков, със сигурност не е това, Катар, нито е плажът, нито каквото там ни пробутват. Но очевидно нещата, за които си е отишъл, не могат да ги кажат публично, да ги изрекат. Но на мен ми прави впечатление, още в самия момент, в който разбрах, че в Катар отиват повече от седем министри накуп, това ми направи впечатление, че там ще се случи нещо…
Водещ: Беше знак, че нещо ще се случи.
Емил Спахийски: … защото, според мен, ей такива изнесени заседания на правителството и на важните хора в ГЕРБ отиват възможно най-далече, от където ДАНС може да не ги следи и подслушва. За мен затова е знаково, че си отиде и един емблематичен човек в ДАНС, което е също част от метлата, която се зададе. Така че следствията от тук нататък ще покажат какво се е случило точно. Факт е, че около Трайчо Трайков в момента се измита всичко, което са били негови хора.
Водещ: Факт е обаче, че се опитват като че ли да му намерят работа на него. Тоест, така Емил Спахийскиизглежда…
: Да му запушат устата, един вид.
Водещ: Да му запушат устата, да.
Емил Спахийски: И както се казва в жаргона, да си преживя спокойно от това, което е направил за себе си или за хората около себе си. Но факт е, че в това, което се случваше около енергетиката, не е само международната политика, т. е. много важните сделки, които се случват в чужбина – между Русия и България, между Америка и България, между всички тези болни за България теми, като АЕЦ, шистов газ, газопроводи, трансгранични проекти, които са толкова големи, че България е малка в тях. Но става въпрос и вече за заиграване в лобита вътре в самата страна. И това, което е със сигурност, е, че… което има такива и факти – че се е заигравал с хора от БСП или по-скоро близки до Първанов, което според мен му е коствало главата.
Водещ: Ако политиците не могат да говорят ясно и не казват ясни аргументи, ако винаги трябва да се търси втори план на думите и да наблюдаваме жестовете им, просто да четем, така, между редовете това, коео се казва, ние можем да си говорим спокойно в свободния ефир на „Голямото жури” на „Дарик радио”, като неполитици. Тъжна ли, как нарече тази смяна на министри Виктор?
Виктор Лилов: Ами, за мен е прискръбна. Първо, защото не отговаря на целите, може би обществените, икономическите цели, които е поставено на едно общество, като нашето. За мен Трайчо Трайков беше един от малкото експерти в правителството, който си стоеше на мястото. Другото, което ми направи впечатление в тази седмица на усилено приказване около тази министерска смяна, бяха нещата, които Трайчо каза след като напусна поста си. И те бяха свързани основно с енергетиката и с „Белене”.
Водещ: Винаги започват да говорят много интересно, когато паднат от власт, когато вече не са…
Виктор Лилов: Ама не всички.
Водещ: Ето, и Първанов. Докато беше президент, нямаше толкова интересно говорене, ясно. Сега много интересно говори.
Виктор Лилов: Ами, на Първанов пък изобщо не му прави чест да се обажда, след като разчисти мястото си в президентството, но това е друг въпрос. Тук по-скоро за Трайчо –това, което на мен най-силно впечатление ми направи, бяха едни въпроси, отправени към прокуратурата и по-точно въпросите за „Белене”. Може би сме забравили и това, което Трайчо каза, е, че всъщност”Атомекспортстрой” беше избран за строител на втората АЕЦ "Белене", защото по условие офертата трябваше да бъде свързана с използване на оборудването, доставено преди 89-а г. по тогавашния проект за „Белене”. Малцина от нас знаеха, че реакторът, който беше доставен от “Skoda”, от заводите “Skoda”, престоя 18 години на площадката. И това ако не е пример за безстопанственост, на мен ми е трудно да обясня за какво е. И може би малцина от нас знаят, че беше продаден след това обратно на „Атомекспортстрой” за 205 млн. Евро, което е може би една четвърт от цената, ако не е и по-малко. Също така беше разграбено или разпродадено на цена за скрап огромна част от оборудването. Може би малцина знаят, че 80% от оборудването за АЕЦ "Белене" беше доставено отпреди 89-а г. Помислете си за какво говорим! И Трайчо попита – аз, каза по-точно: аз съм сигнализирал прокуратурата за това нещо от преди много време и няма никакви действия. Значи…
Водещ: Нещата много често достигат в прокуратурата и не се придвижват никъде, стоят там някакви папки при прокурорите.
Емил Спахийски: … Комарнитски, която звучеше с, нали, главния прокурор, като едно малко … чисти пода. И пишеше: хем по-чисто, хем по-лесно, с помощта му е чудесно.
Водещ: Великият Комарнитски. Трябва да го поканим. Защо избягва медийни участия?
Водещ: Деница Сачева. Сега за смяната на здравния министър. Направи ми най-силно впечатление при неговата смяна това завещание, което той остави на новия здравен министър. Помните ли какво каза той?
Деница Сачева: Да, разбира се. Аз лично го намирам за много странно. Той каза, че за да оцелее на поста си, Десислава Атанасова трябва да не прави големи реформи, трябва да не бърка в канчето на фармацевтичния сектор, освен ако не пие от него…
Водещ: Освен ако не пие от него, да.
Деница Сачева: … и че трябва да казва винаги „да” на големите хора. Аз мисля… Първо, искам да кажа…
Емил Спахийски: Много мъдро ми звучи това.
Виктор Лилов: Като заветите на Фердинанд към сина си.
Деница Сачева: Ами, то зависи от гледната точка, да ти кажа, Емо, защото…
Емил Спахийски: От нашата гледна точка въобще не е добре
Деница Сачева: … аз не го намирам за мъдро. По-скоро пък искам да кажа, че ако трябва да коментираме това поведение на Стефан Константинов, аз пък по-скоро бих му казала за в бъдеще жабата като види, че подковават коня, да не вдига и тя крак. Какво имам предвид? Значи първо, когато говорим за здравеопазване,наистина, нали, този сектор е много комплексен и в него не може просто да си добър лекар, за да можеш да бъдеш добър здравен политик. Няма такъв механизъм. Това е сектор, в който има и икономика и право и информационни технологии и медицина, като част от целия сектор, глобален, и фармацевтичен сектор и т. н. Тоест, здравеопазването трябва да се разглежда цялостно, защото то засяга абсолютно всички политики и в крайна сметка има отражение върху всички публични политики. Тоест, човекът, който управлява тази система, трябва да има широк поглед и широк мащаб.
Водещ: Трябва да е мениджър, с една дума казано.
Деница Сачева: Трябва да е мениджър. Освен това, аз съм малко скептична по отношение на политическата воля, защото според мен политическа воля в този случай имаше, просто нямаше добри решения, които да бъдат представени. Аз не мисля, че има политическа сила, която би се отрекла от добри решения в здравеопазването, защото всяко добро, положително решение в здравеопазването носи повече гласове. Това е повече от ясно. Няма друг такъв сектор, който да засяга еднакво 7 млн. Граждани.
Водещ: Вече имаме първо решение на новия здравен министър Десислава Атанасова – отпадат лимитите за лечение на деца, лимитите от 180 000 лева отпадат.
Деница Сачева: Това е нейно предложение, което е позитивно и ние го подкрепяме, всички, предполагам. Тук в това студио сме говорили за това. То е предложено в момента на Министерски съвет и предстои да бъде гласувано от Министерски съвет и към него предстои да бъдат разрешен и отпускането на 5 млн. Допълнителни лева за този фонд. Така че битката, за мен, все още не е приключила. Разбира се, Десислава Атанасова направи добра първа стъпка. Това беше добра. Да видим от тук нататък какво ще се случи. Във връзка със смените обаче, трябва да… пак ако погледнем по-глобално на нещата, трябва да си дадем сметка, че има два сектора в бя, фармацията и енергетиката, които са ключови за развитието на държавата и в които ще корабокрушират много политици, които влизат там без да са наясно какво точно трябва да правят.
Водещ: Без да са подготвени. За възрастта на министрите не знам дали Ви се говори. Този „Клуб 30”, министри на 33. Дават ми знак, че трябва да спираме. Само Ина да чуем. Ина, за смяната в двата важни ресора, стратегически?
Ина Бонева: Аз честно казано се притесних малко от възрастта на здравната министърка. Не толкова от възрастта, колкото от опита, защото нещата са…
Водещ: Административният опит имаш предвид.
Ина Бонева: И административният опит, и житейският дори. Понеже й предстоят много сложни, трудни, комплексни, рискови, опасни неща да направи. Не знам дали ще има този опит и тази психическа устойчивост да се справи. Това ме притесни.
Емил Спахийски: Поне гледаше много щастливо, като я представяха.
Ина Бонева: Горда изглеждаше, но дали това стига, да.
Водещ: Край, край на първа част на „Голямото жури”. Много неусетно мина времето. Новините на „Дарик” и след това се връщаме.
Водещ: Стига бе. Това, което чухте е Деница Сачева, ПР специалиста. Стига сме си говорили, извън ефир. Време е да продължим да си говорим сега и в ефир. Петък, „Голямото жури”, запазена марка на „Дарик” радио. Говорим си с Емо Спахийски, журналист от в. „Сега”, говорим си с Деница Сачева, ПР специалиста, с Ина Бонева от неправителствения сектор, центъра за приобщаващо образование. Говорим си с Виктор Лилов, музикалния продуцент и издател. Започнахме много логично с позитивното, пролетно мислене, с новото начало и с пролетното почистване на кабинета. Една тема, която като че ли сега само фактите обсъждаме, но последствията от нея са много интересни. И както ние си говорим много пъти за, против „Белене”, какви са интересите, до какво ниво стигат интересите, колко са лобитата, които действат. Трябва ли референдум? Идеята за референдум. Не е нова, обаче се появи. пак се пусна Някъде в пространството за „Белене”, да се строи ли? Да има референдум?
Емил Спахийски: То е абсолютна утопия, че един референдум може да реши проблема на АЕЦ „Белене”, първо, защото това е изключително тежка материя, която е строго специфична и изобщо не касае обикновения човек, говоря като експерт…
Водещ: Много трудно можеш да формулираш въпроса за този референдум. Да?
Емил Спахийски: Не можеш, точно това е най-важното, да го формулираш. Да или не? Той и в момента е да, общо взето и е не, в същото време, така че всички печелят към този момент и това е едно безвремие, което в една каца с мед се бъркат едни лъжици от вече сигурно 30 години и няма свършване. Ако говорим за дали да се развива ядрената енергетика, да или не, това бе вечен въпрос, който стои, може да стои на дневен ред, но пак това е решение, което обикновеният човек няма как да го реши. Обикновеният човек, той няма представа дори сигурно какво представлява ядрената енергия.
Виктор Лилов: Момент.
Емил Спахийски: Да?
Виктор Лилов: Той Трайчо, между другото, беше много точен, извинявам се, че пак ще го цитирам него, но…
Емил Спахийски: Да?
Виктор Лилов: Но той каза точно по въпроса за въпроса на един такъв евентуален референдум. Даде пример с два въпроса: Единият е: Искате ли България да продължи да бъде център на ядрената енергетика? Да, не. Отговорът е очевиден и искате ли да потребяваме ток, 4 пъти по-скъп от този АЕЦ „Козлодуй”? Отново имаме очевиден отговор.
Водещ: Да или не.
Виктор Лилов: Така че много е хлъзгава тази плоскост на референдума, популистка…
Емил Спахийски: … Но ако говорим за ядрена енергетика, аз тука, от както е създадено голямото жури, сме говорили много пъти за „Белене” и за АЕЦ „Козлодуй”. Моята теза винаги е била много по-проста, че ако става въпрос за чисто икономическа обосновка, дали трябва да се развива енергетиката или не и какво ни е необходимо като България, много по-лесно е да се построят нови енергоблокове в „Козлодуй”, отколкото да се прави „Козлодуй”, защото само с един или два реактора само в момента, ако се направят в „Козлодуй”, решаваме проблемите на България, в рамките на…
Водещ: В този дебат обаче се използва и емоция.
Емил Спахийски: Естествено, че…
Водещ: Емоция е думата „независимост”. България дали да бъде независима енергийно или да бъде зависима.
Емил Спахийски: Ако зададем въпроса на референдум, бихте ли си купили по-евтин ток от Турция, от Гърция или от България? И ще видите какъв ще бъде референдума.
Виктор Лилов: Или по-евтин газ.
Водещ: Ина…
Ина Бонева: Тук, според мен, трябва много сериозна експертна оценка да се направи. Ние имаме ядрен институт към БАН и там има добри специалисти. Тук въпросът, който според мен е важен и много рядко се обсъжда е за какво правим с отработеното ядрено гориво, защото там можем да влезем в друга зависимост, нали? Ядрената енергетика има много за и много против. Аз, моето лично мнение е за, но трябва много внимателно да се подходи, да се обмисли и да се изчисли, защото това е проблем, който също къде го извозваме в момента отработеното ядрено гориво? Какво правим с него? Ако стане повече, то това е скъпа услуга. Къде отива? Кой се грижи за това?
Емил Спахийски: Трябва поддръжка за векове.
Ина Бонева: Именно, именно. То не може референдум. Това е нелепо.
Виктор Лилов: Точно затова…
Водещ: Ако не се реши от хората на референдум, тогава този въпрос на какво ниво ще се решава? Ма на политическо ниво, нов България…
Ина Бонева: Първо експертно и после на политическо, според мен.
Виктор Лилов: Може…
Деница Сачева: Излязоха вече много разнопосочни твърдения за решението, което е взето. Ние чухме дори, че вече твърдо е взето решение, че няма да се строи АЕЦ „Белене”, включително и от…
Водещ: Обаче не…
Емил Спахийски: Но ще си купим реактор.
Деница Сачева: Също така, че ще го платим, също така, че ще има и референдум. Ние чухме…
Водещ: Но че ще удължим и срока, но и че ще помислим кое е по-изгодно, така че в едно изречение чухме всичко, без запетаи.
Деница Сачева: Реално чухме всички възможни варианти, но референдум със сигурност би било абсолютен популизъм и по никакъв начин не би спомогнало за взимане на едно справедливо икономически обосновано и политически разумно решение, защото действително, когато говорим за независимост, тя, независимостта, не се изразява само в икономиката. Тя се изразява и в политиката, така че много е важно дали ние ще бъдем политически независими, специално, когато се говори по тази тема.
Ина Бонева; И също стратегически, според мен, трябва да се погледне. Да се види какви други типове енергия можем да развиваме, дали вятърна, дали слънчева?
Водещ: Т. нар. зелена енергия.
Виктор Лилов: Всъщност, когато се говори за ядрена енергетика и свободен капацитет, като че ли в дискусията непрекъснато се пропуска един много важен фактор и това е енергийната ефективност. Средствата, които бяха похарчени за доставка на оборудване за „Белене”2, в кавички. Тези средства, ако бяха вложени в програми за енергийна ефективност, този реактор щеше да се обезсмисли напълно. Мисля, че това е ясно на повечето от експертите. България, по отношение на енергийна ефективност, е на последно, на дъното от всички страни от ЕС, на дъното. Абсолютно неефективно, липсват всякакви програми. Липсва кредит и за домакинства и за малки и средни предприятия за подобряване на енергийната ефективност. Т.е. тези проблеми едва сега тръгват. Не трябва да се говори изобщо за нови мощности, при условие, че ние не сме изчерпали потенциалите и това е една неприятна страна на нещата и по отношение на референдум, в случай, че се стигне до нещо такова, всъщност ние чрез референдум, ще останем останали затънали в това блато, на липсата на взимане на адекватни решения, по отношение на енергийната ефективност.
Водещ: Ако приемем социалната мрежа „Фейсбук”, вие често сте там в нея, че е своеобразен референдум на общественото мнение, какво преобладава там?Виктор, дали…
Виктор Лилов: Много е сложен този…
Деница Сачева: Не, няма проблем. Разнообразни са мненията там.
Виктор Лилов: Да.
Деница Сачева: Доколкото виждам, по същия начин, както и правителството излъчва разнопосочни сигнали, такива са и реакциите на хората във „Фейсбук”.
Виктор Лилов: И всъщност липсата, именно на визия, на ясна визия, предизвиква тази разнопосочност, разнобой, защото аз забелязах, че и във „Фейсбук” има един доста остър конфликт между привържениците на възобновяемите енергийни източници и привържениците на традиционната енергетика. Именно това подсказва липсата на визия, на политическа воля, защото ние живеем в едно общество на изключително бързо технологическо развитие. Ние, ако говорим за ядрена енергетика, след 5 или след 10 години, ще има ново поколение реактори, които няма да имат проблем с отработено гориво по начина, по който в е в момента. И в момента има реактори, които са микрореактори, които са с много по-малък капацитет и които могат да реагират много по-гъвкаво на своеобразните енергийни нужди, но това е разговор за…
Деница Сачева: Което със сигурност обаче можеш да видиш във „Фейсбук”, това е, че липсва доверие в хората, че правителството ще вземе правилното решение и решението, което ще бъде полезно. Точно, защото постоянно има разнопосочни сигнали, защото информацията е откъслечна и защото има периодично различни проблеми и скандали, които избухват и които не се разнищват докрай, за да стане ясно какво стои зад тях.
Водещ: Иска ми се да поговорим малко за имиджа на България пред света и това как се лъска имидж на една страна, провокирани, разбира се, от този лобистки скандал „Хохегер”, който вече втора седмица залива медиите. Ти си ПР специалиста. Затова гледам към теб?
Деница Сачева: Да, благодаря, но вижте. За мен първо изразът „лъскан имидж” е абсурден, защото имидж не може да се лъска. Въобще изобщо нашата професия никой не говори вече за имидж. Всички говорят за репутация, което е много по-важно и много по-сериозно. Ако говорим за държавата България, и не само въобще за държавата България, на каквото и да е, за да му правиш ПР, то първо трябва да има съдържание, първо трябва да има какво да покажеш и какво действително да представиш пред света в такъв план, че някой да ти обърне внимание. Това, което е в случая много показателно, че години наред България няма адекватна комуникационна стратегия, не само, по отношение на ЕС, а изобщо по отношение на представянето си пред света.
Водещ: Всеки път, докато пуснем CNN тук, докато тече „Голямото жури” или някое друго предаване, има толкова прекрасни клипове на други страни, които вървят. Добре измислени, с хубави кадри, с много ясни послания, които се дават и изглежда, с кеф са ги похарчили тия пари, защото достига до всеки един човек това, което върви по CNN.
Деница Сачева: Това е рекламната страна на нещата. Аз мога да ви кажа, че точно същата тази 2008 г., която толкова много се дискутира, тогава знаете, че за страната ни имаше доста негативни публикации. Затова, че спряха ни еврофондовете. Тогава имаше много критики за корупция. Имаше страшно негативен ПР във всички вестници в Германия, Франция.
Водещ: Аз само това не разбирам. Може би, защото не съм пр.
Виктор Лилов: Басейни са дадени…
Водещ: Не разбирам защо трябва да се дават пари, за да се поправя имиджа, вместо да се поправи проблема. Ако се оправи проблема, тогава вече и имиджът ще е поправен.И ще ви дам един пример, който никога няма да забравя. Когато излезе скандалният филм за Могилино, филмът по BBC, нали помните, за дома в Могилино, и тогава излязоха политиците от правителството и казаха: Те злепоставят страната. Злепоставят ни репутацията и това, с което…
Емил Спахийски: И щяхме да съдим BBC.
Деница Сачева: Да.
Виктор Лилов: (…)
Водещ: И щяхме да съдим BBC, да. И ние тогава си казахме: Това не е точно така. Сега нещата са малко по-добре. Тези неща не трябва да се показват пред света. Ние си ги знаем тук. И това, което направи тогава правителството, за да отвърне на това, беше да направи един филм, бих казала, блудкав, за един дом, който един от малкото. Които са добри, долу-горе прилични, защото няма добър дом, горе-долу прилично живеят децата там и да покажем този филм. Вместо да решим проблема и да изведем тези деца от институциите, да им предоставим качествена грижа и услуга. Наливат се. Това са грешни пари, според мен.
Ина Бонева: Или първо … на мислене?
Деница Сачева: Всяка страна има своя комуникационна стратегия и всяка страна има свои хора, които се занимават именно с това, как изглежда тази държава пред света. Това е едната страна на въпроса. Другата страна на въпроса е това, което казваш ти, че когато имаш проблем, комуникационен, в случая някой пише негативно за теб, ти трябва да намериш адекватния отговор на това нещо, което може да бъде, както включително и представяне на друга гледна точка за България, така и решаване на самия проблем, в случая с Могилино. Ние имахме много, България беше дъвкана, общо взето, в BBC, много дълго време за какво ли не. Спомняте си скандала с Иван Славков, спомняте си и журналисти, други, които бяха тука точно, по време на газовата криза, когато представиха България в едно изключително мизерно състояние, едва ли не хората тука се топлеха само на печки и на дърва.България има голям проблем със своя образ и този проблем обаче е не само в полето на ПР-ите. Той е и в полето на политиците. Исках само да ти кажа, че точно тогава, в тази 2008-а година, когато по медиите, чуждите, бъкаха от публикации за нас, за корупция, за това, че тук няма административен капацитет за европейски фондове и програми. От друга страна, комуникационната стратегия на външно министерство по онова време беше да се правят концерти, да се правят, включително имаше и някаква среща на българо-чешката интелигенция и бяха давани пари за обучение на сръбски и турски журналисти в България. Това беше 2008 г. Не може от едната страна да имаш такива проблеми, а от другата страна отговорът да ти бъде един концерт. Когато те обвиняват в корупция, няма как просто да с получи този имидж на България.
Водещ: И когато те обвиняват в нещо такова като Могилино, всички сме чувствителни на тази тема. Според мен, логиката, най-човешкото и нормално, излизаш и казваш: Да, има проблем. Това са проблеми, натрупани с години. Ужасно съжаляваме. Ще направим нещо веднага, сега, днеска, утре. Ще измислим, ще направим нещо. Дайте ни малко време. Заповядайте след 2 месеца и нещата ще видите, че ще се оправят.
Виктор Лилов: Точно това е …
Водещ: Мисля, че е просто.
Ина Бонева: Да, но то не се е оправило. И до ден днешен не се оправя и десетки милиони са отишли в тези домове и моето лично мнение по този въпрос е вероятно цинично, но аз мисля, че в тези домове има страшно много пари и децата въобще не са в…
Водещ: Права си. Държавата дава пари за издръжката на тези деца. Да.
Ина Бонева: Да, но тези пари се консумират от други хора.
Водещ: Да, така е.
Ина Бонева: И те са много удобни. И това, което се случи с последните милиони, които дойдоха за деинституционализация, една тотална глупост. Когато вместо децата да се изведат от тези домове и да се настанят например няколко в апартаменти, които има свободни във всеки град, поради излишното строителство, а се построиха нови домове. Т.е. тези новите милиони отидоха в МРРБ, за да се строят нови домове от строителни фирми. Защо?По-фотогенични къщички, в които да настаним по 15 деца. Това не е деинституционализация. Това са усвояване за пореден път на парите за децата за нещо друго. Децата са с периферно значение. Ние говорим за това, че децата трябва да излязат от там от 89-а, нонстоп, но те не излизат и има причина за това, защото някой печели. Един дом в едно село издържа цялото село. Половината работи в селото, другата половина взима от помощите и даренията, които са безотчетни все още. Сега последните напъни, сериозни усилия отново за много милиони, десетки милиони. Какво да правим? Строим нови домове. Защо? Защото не можем да ги сложим в някой апартамент в София и те да ходят на детска градина и на училище? 5 деца с двама възрастни да живеят и да бъдат реално включени и приобщени. Не, ние ще построим нови домове. Ще ги преместим и някой ще усвои старите. Някой ще построи новите. Това не е. Това отново са някак си децата отново са извън…
Деница Сачева: И още по-важният проблем е защо децата, ние говорим за това, че те трябва да излязат, но не говорим затова защо те влизат.Защо въобще има такива…
Ина Бонева: Защо този мораториум не се наложи? Да?
Деница Сачева: Защо има толкова много деца в България, които са изоставени?
Водещ: И нерешаваме проблем,ние не можем да ги изведем децата от домовете, при условие, че те продължават да влизат в тия домове.
Ина Бонева: Да, именно.
Водещ: И този проблем е много, много сериозен и днес сигурно, по статистика, поне 2-3 деца на ден се оставят в домовете. И днес са оставени и къде да ги заведем тези деца?
Ина Бонева: Увеличено е.
Виктор Лилов: И един друг проблем има и той е чисто комуникационен. Той е в полето на комуникацията. Все още обществото ни не е преодоляло тези изключително негативни стереотипи, както по отношение на изоставените деца, така и по отношение на децата с малформации и всякакви други увреждания. Продължава да е тема табу. Продължава да не се говори за нея. Тука би трябвало да се насочат усилията на съответните институции. Хората да разберат, че не е лошо тези деца да бъдат осиновени и ако няма кой да го направи в България, то това да стане в чужбина. Не е лошо и тези деца да се гледат на някакви семейни начала, приемни семейства и т.н. Напротив. Това е позитивното и трябва да бъдат насочени усилията в тази посока.
Ина Бонева: (…)
Водещ: Мисля, че всички ние имаме заслуга за това, че постоянно говорим и има много приемни родители вече. Недостатъчно, разбира се, но много хора, които го правят.
Виктор Лилов: Да, но това не е редно. Това не е работа на неформалния сектор, нито на медиите.
Водещ: Нее решение на проблема. Работи най-вече неправителствения сектор, но това, което не мога да простя аз на много ромски НПО-та, ромски лидери, въобще политици, които търпят, това са милионите, откраднати от т. нар. ромска интеграция и продължават все още ромите да живеят в някакви ужасни гета. Да не знаят какво е презерватив, да крадат, да убиват, да правят всички тези неща, защото не знам. Хайде, Емо, кажи нещо да не се пеня аз.
Емил Спахийски: Пак ли аз?
Деница Сачева: Между другото, това за ромските лидери и за толкова много милиони, пак има в това голяма доза неяснота пред обществото, за какво точно са изхарчени тези пари и колко от тях, къде са отишли, защото аз мога да говоря за проект, който е свързан със здравеопазването. Там имаше наистина дадени много пари по програма ФАР. Тези пари отидоха за медицинска техника и апаратура, която медицинска техника и апаратура трябваше да прави мобилни прегледи по ромските квартали и по малките села, където има приоритет на ромско население. Тази мобилна техника и апаратура, по време на предишната предизборна кампания, беше раздадена в градове, където имаше подходящи водачи на листи. Така че спорно е, нали, аз не отричам, че има хора от ромска общност, които са злоупотребявали с парите, но също така бих казала, че има и обратната страна на нещата, защото наистина се дадоха много пари, но реално България като държава, отделя точно 20 хиляди лева годишно за ромската декада. Това е. Като държава. Всичко останало са международна общност, международни проекти, европейски финанси.
Водещ: Европейските са много пари. Те са много пари?
Деница Сачева: Да, да, но държавата досега не е направила никакъв опит да ги контролира тези средства, как влизат, какво. По някакъв начин да хармонизира всички тези проекти, по които толкова много хора работят в най-различна област.
Водещ: Никакъв ефект. Отпадат от училище ромски деца. Не можеш да ги вкараш в училище. Не знам. Това е такава бомба със закъснител, която цъка и докато търпим, хайде, и следващите избори, да купим гласове и по-следващите и така. И след 20 години…
Ина Бонева: Те отпадат и български деца.
Водещ: И български деца, да.
Ина Бонева: Различна е статистиката, но над 200 хиляди деца отпадат.
Водещ: Кажи нещо мъдро, без емоция, да. Нещо по-така, по мъжки мислене?
Емил Спахийски: И двете теми са много тежки изключително. Специално, което е за децата, които са с увреждания, според мен, при всички положения, едно изсветляване на процесите би дало много дисциплина в това отношение. Т.е. всеки един проект, ако бъде публично представен в някакъв сайт, където може да се следят сметките, кой какво е правил, защо е правил и какъв е крайният резултат от цялата работа, ще бъдат на бял свят доста неща. Другото нещо, което е, че в България това, което е проблем е, че услугата, която се дава в такива жилища, защитени или които са услуги в общините, се ръководят от самата община. Те назначават, те администрират, което според мен, е изключително вредно. Те, за да спестят по този начин. Родители от Пловдив знам със сигурност такъв случай, достатъчно заможни, за да могат да си позволят да спонсорират защитено жилище, тъй като детето им е с церебрална парализа. Дават пари. Построяват жилището. Всичко, което трябва да се направи. Те искат да се назначат специалисти, които разбират и им пука от тази работа. Общината обаче, тъй като тя е монополист на услугата, си назначават лелята на тази, лелята на онзи, чичото на онзи и в един момент в самия дом отиват хора, които не работят с деца, а които си взимат заплатите, които са относително мизерни, но така или иначе са поставени. И дотам с добрата воля, Ако има конкуренция на идеите и на управлението на услугите, тогава за самите деца ще бъде добре, защото в крайна сметка е важно детето. Дали е, ако примерно то е с церебрална парализа, да има достатъчно рехабилитатори, да има достатъчно хора, които работят с него, за да развиват компесаторни, всичко, което може да компенсира тези неща, в които са му вреда. Мисля, че могат да се получат добри резултати. Мисля, че в Холандия беше, в един страхотен проект, където в един град в супермаркетите има каса, където е за деца с увреждания. Те работят на тази каса и всички, които искат да подкрепят тези деца, отиват и се нареждат там. Могат да чакат и 20 минути, могат да чакат и 1 час, но те, по този начин ги подкрепят.Като отиват и се нареждат, губят от времето си…
Водещ: На въпросната каса?
Емил Спахийски: Да. И по този начин всички знаят, че има тази каса. Работи човек с увреждане. Отиваш и го подкрепяш по този начин, по който му даваш и морал и не само.
Водещ: Да, защото това показва, както е измислено, показва, че даваш не само пари, но и че даваш отношение. Даваш от времето си. Можеш да чакаш и 20 минути, но ти го правиш много съзнателно. Божидар Манов вече дойде. След малко кино премиерите на седмицата и за „София филм фест” ще говорим разбира се. Имаме финални минути от разговора на „Голямото жури” за тема, която не успяхме а кажем, но тя е ваша тема, тема от седмицата, която ви е провокирала, освен тези, които споменахме. Виктор?
Виктор Лилов: Аз нямам някаква конкретна тема от седмицата. По-скоро бих искал да кажа отново на слушателите да подкрепят българската култура и да си купят книга или да отидат на някой концерт, ако няма концерти в зали, то поне в някой музикален клуб.
Водещ: Лейди Гага ще идва в България.
Виктор Лилов: Ами, не знам дали това е особено културна новина, но…
Водещ: Деница.
Деница Сачева: Ами, аз тази седмица не бях в България. Върнах се от Косово. Бях там и за мен, аз още съм под влияние на това, което ми се е случило там, тъй като това е една много интересна държава, която е изключително млада. Средната възраст там е 26 години. Според последното преброяване, 70% от населението е между 18 и 38 години. Изключително зареждащо, независимо, че районът се намира след война, изключително зареждащо е да вървиш сред много млади хора, да общуваш с много млади хора. Там дори президентката е на 37 години. По-малка е от мен. И мисля, че това е една държава, която в рамките на Балканите трябва да бъде много сериозно наблюдавана, защото тя ще има много голям потенциал за развитие. Хубавото е, че в Косово много обичат българите, имат традиционни добри взаимоотношения, добро отношение към нас и мисля, че ще има потенциал за много съвместни проекти.
Водещ: Колко интересно. Деница ни дава за пример Косово. Ина.
Ина Бонева: За мен тази седмица бяха децата, във връзка и с училищните състезания – колко малко им трябва от нас, с колко много те правят това, което даваме и колко ние можем да им дадем е важно и ключово за тях и дали успяваме да им го даваме винаги.
Водещ: Образованието. Децата да им е интересно в училище, да не им е скучно, да направим образованието, така, по-достъпно и интересно. Емо.
Емил Спахийски: Аз си мислех и за трите неща, което казаха. Специално Косово, понеже на мен също ми е болка и тръпка. Това, което каза Деница, се сетих в Прищина вечерно време, когато излезеш, особено през уикендите, централната улица, която е, така се нарича стъргало да кажем, имаш чувството, че се намирам преди 30 години в Несебър или в някой от курортите по време на ваканция, където семейства с много деца, глъч постоянно нещо се прави, нещо се случва и има някаква много такава позитивна атмосфера. Страхотни музикални клубове са направили в Прищина, което е уникално. И да не говорим за обслужването, което ние може да ги гоним по отношение на обслужване в заведения. Специално заведенията, защото на другите места още не са се…
Водещ: Може ли да отидеш като турист в Косово?
Емил Спахийски: Може, абсолютно.
Деница Сачева: Разбира се. Има много интересни неща…
Водещ: Интересно.
Емил Спахийски: Първо, там има и много българска история в Косово, особено в Призрен, където …
Деница Сачева: Е обявено Второто българско в царство в Призрен.
Емил Спахийски: Самият град е много красив и се намира, така, в подножието на планина, една много красива река, нагоре по течението на реката се намират и много останали такива български, как да ги нарека, малцинства. Там са горе, наше, бугаре. Хора, които много често правят фестивали музикални, които …
Деница Сачева: Има и ромски филмов фестивал в Косово, всяка година, април месец. Това е тема, която за теб ще бъде много интересно.
Водещ: Добре. Много интересно е и че в неделя, не е интересно, много е хубаво, че в неделя е Благовещение. Сега, ако беше Любо Братоев, щеше да ни каже за този хубав християнски празник. Но мисля, че всички го усещаме и знаем. И само да завършим с това, че на Благовещение ще бъде създадена една нова партия.
Емил Спахийски: Как ще се казва тя – Блага вест?
Водещ: Не знам как ще се казва. Ние няма да го разваляме, обаче ще следим създаването на тази партия. Благодаря на „Голямото жури”.