сп. Тема | Милена ДИМИТРОВА | 26.06.2011
Студентите по журналистика, които днес не знаят кой е Чърчил, утре ще насаждат на аудиторията ценности ала Елочка Шчукина за радост на политиците
Ако имаше откровен министър, който да се отбие на конференцията "Образованието на журналисти", организирана наскоро в София от Медийната програма на фондация "Конрад Аденауер", щеше да признае колко пречат на всяка власт грамотните репортери и коментатори. Само че в залата в "Арена ди Сердика" не се появиха държавници. А и надали днес има шанс да се срещне такъв разкрепостен политик, какъвто е бил сър Уинстън Чърчил. Когато навремето се запознал със Съмърсет Моъм, той веднага му предложил: "Виждам, че сте способен оратор и пишете добре. Хайде да се споразумеем: аз няма да ви преча, а вие няма да сте ми опозиция."
През последните десетина години въпросът за журналистическото образование у нас съзнателно е избягван. Кризи, избори и политически интереси оправдават пренебрегването му. Не е добър вкус медиите да излагат свой проблем, вместо да си вършат работата и да информират.
Образованието обаче остарява по-бързо, отколкото се развиват новите технологии и новите платформи за социална информация. Професията репортер все още е престижна, но, уви, ниско платена. Издателите са на сметка от по-слабо грамотна и поради това евтина и по-лесно заменяема смяна от държачи на микрофони, пишещи под диктовка, с понятиен и речников запас като на Елочка Шчукина (няма да им обяснявам тук коя е).
В Америка медийна теория и практика се учат в престижни университети. В Германия, както припомниха лекторите, издатели заедно със синдикатите откриват школи за наставничество при добри журналисти. В съседни страни в Югоизточна Европа преподаването на PR и комуникации върви в един "разряд" с философията, психологията и социалните науки. В Сърбия искат от абсолвентите по журналистика да са талантливи, да са натрупали теория и познания за световната медийна материя, вещо да пишат новини и да са убедени, че са журналисти само когато не си изкарват парите с друго – когато не го съвместяват с реклама или с каране на такси. В Хърватска пък журналисти стачкуват от трийсетина дни, само че издателите не се тревожат. Вестници излизат и с "карашък" съобщения: чист PR, преписани сензации. Ама и така се продават -винаги има глад за информация.
Да ограмотиш журналистите на което и да е общество е по-важна мисия, отколкото да обучиш политиците му. Във властта има мандати и колкото по-преходна е тя, толкова по-добре е имунизирана срещу корупция. В демокрациите журналистиката е призвана да опонира на всяка власт – докато не я опитомят, подчинят или подкупят. От древна Елада досега няма, не е измислен и не съществува по-добър социален механизъм от медиите за контрол върху властта между изборите. Ако, разбира се, новинарите имат условия и съвест да изпълняват призванието си. Затова са толкова важни професионалната етика и гаранциите за свобода на словото като "майка на всички свободи.
През март 1946 г. Чърчил отива в Америка. Връща се символично към корените си, тъй като майка му била красавица с индианска кръв, която прекосила Океана, в Париж си намерила британски аристократ за съпруг и му родила синове. В американския град Фултън в щата Мисури Чърчил произнася прочутата си реч за Желязната завеса, спусната след Втората световна война. Речта прозвучава в Уестминстърския колеж – в средата на "царевичака", където англичани преди стотина години са открили школа по образа на Уестминстър с мисия да образова американските политици. "Студентите по журналистика имаха да напишат текст по случай 65-годишнината от речта на Чърчил във Фултън. Само че нито един студент не знаеше кой е Чърчил. За Фултън не ги и питах", оплака се доц. Тотка Монова, декан на факултета по журналистика и масови комуникации, и повдигна булото на тъжната до срам реалност на академичното медийно образование. Под ключ и под охрана е студийният комплекс във ФЖМК, в който може да се записват и да се излъчват предавания за националния ефир. В него са инвестирани 3 млн. лв., но трябват още 200 хил. лв., за да завърши ремонтът и общината да позволи да се ползват и горните етажи на сградата на факултета. Нямало скоро да отворят библиотеката, която отдавна не работи.
Студентите също се оплакаха от академичното тяло: все по-дълбока пропаст ги разделя от професорите им, занимавали ги с контент-анализ на стари вестници, не обърнали внимание на студентския фестивал "Журналистика 6 1 калория", не уважавали усилията им… Според Орлин Спасов, който е асистент от ФЖМК и изпълнителен директор на фондация "Медийна демокрация", работодателите искали евтина работна сила и виновен за некачественото образование бил медийният пазар. Той корумпирал младите хора, бил изкривен и ги държал далеч от стандартите в професията.
Само че катастрофата има по-дълбоки корени. Доцентската заплата е 370 евро на месец и преподавателите са принудени да се издържат и с друго, вместо да се посветят на изковаването на таланти като Димитър Найденов, Йосиф Хербст или Опра Уинфри. Учебната програма е същата, каквато е била преди три години, а това е най-престижното и първо у нас висше образование по журналистика.
Немалко професори нямат интернет вкъщи
не си позволяват парно през зимата, нито да купуват нови книги. "На трима даже разписвам разрешителни да живеят в студентските общежития, не им стигат средствата за квартира", въздъхна деканът. Основната грижа на академичното ръководство е да осигури средства за заплати, каза още Монова.
Една добра школа по журналистика не само обучава следващата смяна в професията, а генерира и наука, отбеляза проф. Миролюб Радойкович от Белградския университет. В Софийския отдавна не се е чувало за професорски труд с истински полезни изследвания, а не със съчинен принос като за пред покойната ВАК, присмиват се студентите. Как обаче 1300 възпитаници и стотина преподаватели от ФЖМК да погребат ненужната вражда, подклаждана от безпаричието и от страха, че утре няма да има работа и за едните, и за другите? Как да се случи това, ако няма поне обществено признание за труда и на едните, и на другите? "Трябва да се презареди журналистиката," предложи Матиас Барнер, директор на Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация "Конрад Аденауер", като се опря на модерния термин re-load.
Възпитаничката на ФЖМК Дарина Сарелска, която е изпълнителен продуцент на бTV, се удиви защо факултетът не се адаптира и защо не произвежда кадри за телевизионните занаяти – оператор, монтажист, продуцент. Дискусионно е дали във факултета да останат само магистърски програми, щом от гимназиите идва полуграмотно поколение, нечувало за Чърчил…
"Аз се питам кой е отговорен за това?", стресна се телевизионната водеща Добрина Чешмеджиева. Не е факултетът, по-скоро е средата, намира тя, убедена, че журналистиката продължава да е престижна професия у нас въпреки омагьосания кръг, в който мизерията я закопава. В департамента "Журналистика и масови комуникации" в Американския университет в България, където цената на образованието е над възможностите на средностатистическия българин, не се оплакват от стеснен кръгозор, нито от демодирана наука. "Поставени са ни високи цели, непрекъснато обновяваме академичния план и го изпълняваме", мотивира с интернет страницата на ДжейЕмСи ръководителката му Динка Спировска. По-различното в Благоевград е, че отглеждат лидерски качества у бъдещите журналисти независимо от коя родина идват. Доказано е, че коментаторите стигат до върховете на майсторството само в страната, в която са родени и израснали. По природа професията трудно се конвертира, макар да е голям плюс за журналистите, ако познават и чужда среда: така по-добре сверяват представите си с реалността.
Талант не стига, трябва много учене, защото медиите насаждат ценностите и техният труд рефлектира върху обществото и вкусовете му, синтезира Берхард Руде от частния Институт за обучение на журналисти в Германия. Което е още един аргумент защо "презареждането на журналистиката" не е академична грижа само на ФЖМК, а публичен проблем на държавниците, обсебили правото да диктуват как да се развива обществото.
Стр. 46-47
Те ще са в журито, чиито други двама членове вече са обявени -Миро и Ивана.
"Много важно е да имам достъп в социалните мрежи, вече не мога да си представя да живея без това." Думите са на външния министър Николай Младенов, който се оказа един от тримата най-активни в Twitter външни министри в Европа. Другите двама са шведският му колега Карл Билд и финландският Александър Щуб, който вече заема поста европейски министър. Дори понякога тримата си координират позициите, заявявайки ги на сайта, преди да влязат на заседанието на Европейския съвет. Това донякъде е полезно, донякъде обвързващо и натоварващо, защото си постоянно в контакт, преценява Младенов. Доскоро той поддържаше и личен блог, но споделя мислите си само в 140 знака, каквото е ограничението в Twitter. Единственият друг министър във въпросната социална мрежа е вицепремиерът Симеон Дянков. Българският еврокомисар Кристалина Георгиева също комуникира там, но най-вероятно разполага и със служители, които пишат вместо нея понякога.
Да искаш от потребителите да плащат за достъп до съдържанието на вестници или други медии, при положение че в интернет гъмжи от всякаква информация, си е рисковано начинание. Засега си го позволяват мощни корпорации като тази на Рупърт Мърдок и някои авторитетни издания като "Файненшъл таймс" и "Ню Йорк таймс". Тяхната потенциална аудитория е много голяма, но дори и те изпробват различни подходи, за да получават приходи от качествената си журналистика в морето от неплатена информация в мрежата. Предлагат различни абонаметни планове, искат пари само за някои рубрики, за достъп до архива и т. н.
Вече за никого не е тайна, че зачестилите конфликти между Facebook и Google не са инцидентни, а стратегически ходове в поредната война на брандовете. Заклетата "дружба" между двата интернетгиганта бързо набира обороти. Ето как:
Задачите на онлайн маркетинг специалист в една малка, средна или голяма фирма са много и с всеки изминал ден стават повече. В последната година все повече маркетинг или ПР специалисти започнаха да отделят поне част от времето си и за онлайн, а в някои по-големи фирми у нас се назначиха отделни специалисти, понякога до цял нов отдел за онлайн комуникацията..png)
Ако имате много, обичащи да ви отбелязват на снимки, приятели във Facebook, вестите за вас са лоши. Facebook въвежда функция за разпознаване на лица, която улеснява отбелязването на приятели на снимки – и тази функция по подразбиране ще е зададена като активна дори и без ваше съгласие. Тя в общи линии означава, че когато ви се предлага да отбележите групи от ваши приятели в албум, Facebook ще използва алгоритъма си за разпознаване на лица, за да групира подобните лица и автоматично да предложи име на приятел, който да бъде отбелязан на тях..png)
Настроенията ми не определят музиката, която слушам. Но определено музиката ми помага да преодолея лошите настроения. Докато шофирам, превъртам радиостанциите и спирам там, където ми хареса най-много. В момента, в който нещо не ми е по вкуса, отново превъртам. Постоянно ми звучи нещо в главата и често си тананикам, но не свързвам късмета с определена мелодия. Любимите ми музиканти са различни рокаджии от няколко поколения. Ако говорим за последните 40 години, това са "Шурците", "ФСБ", "БТР", Дони и Момчил от предишни години, когато бяха заедно. От чуждите музиканти любими са ми Uriah Неер, Rainbow, E.L.O., U2. Не мога да кажа, че имам определен фаворит. Любимата ми песен е от филма "Момчето си отива" – "Хора и улици" в изпълнение на Мими Иванова и Борис Годжунов. За мен музиката е един от начините да се наслаждавам на живота..jpg)
ТВ 7 и БНТ 1 са медиите, чакащи развитие по казуса с телевизионните права за мачовете у нас. Желаната от родните клубове банкова гаранция за 6 млн. лева бе сложена на масата от Валентин Михов във вторник на среща в БФС. И до 30 юни собствениците на клубове трябва да отговорят дали дават пак “зелена светлина” за действие на представителя на SV RSA. Тази фирма притежава с договор от десетилетие ексклузивитета да представлява футбола в разговорите за тв правата до 2013 г. Въпросните 2 медии са готови да излъчват двубоите, но в по-скромен формат от досегашния, предлаган от Би Ти Ви..jpg)
Милен Цветков става част от екипа за „X Factor”. Едно от лицата на Нова ТВ, която тази есен ще реализира най-известния в света музикален формат, ще бъде в морската столица заедно с репортера Дани от „Часът на Милен”, за да подкрепи всички, които ще се явят на предварителните кастинги за шоуто.
