Светла Петрова: Неудобна съм за големите телевизии

в. Галерия | Петър МИТРЕВ | 03.10.2013 |

Светла Петрова завършва радиожурналистика в CV "Св. Климент Охридски". Професионалната си кариера започва в Българското национално радио. Напуска след бунта на журналистите срещу цензурата и уволнението на седмина от тях. После работи като завеждащ отдел "Вътрешна политика" във вестник "Демокрация". Водеща е на предаванията "Денят" и "Седмицата" по Дарик радио и "Екип 4" по БНТ. През периода 1997-1998 година е директор на програма "Хоризонт" по БНР, а през 1999-2001 г. – програмен директор на БНТ. След това до 2011 г. е автор и водещ на предаването "Сеизмограф" по Би Ти Ви, но напуска телевизията със скандални обвинения към медията за упражняване на цензура. В момента води собствено предаване в сайта www.livenews.bg.

- Госпожо Петрова, преди време казахте, че моделът на управление на ГЕРБ е порочен. С идването на Пламен Орешарски виждате ли промяна?

- Във всички случаи има разлика между двата кабинета, но генерално статуквото не е променено. Има промяна в обществения климат, който е доста no-освободен. От една страна, заради протестите след злополучното назначение на Делян Пеевски и от друга – защото характерът на това управление изглежда по-мек от този на предишното. ГЕРБ управляваше по един изключително репресивен и мра-кобесен начин, който ни върна буквално към тоталитарните времена. Сега не може да се каже същото за кабинета "Орешарски".

- Има ли наистина олигархия, която задкулисно дърпа конците в българската политика, или това е просто мит, с който оправдаваме собствените си неуспехи?

- Не само че има. В момента това е най-голямата сила в България. Олигархията, която беше създадена и укрепна в годините на прехода. Тя е толкова силна, че вече си сваля маската и иска да управлява директно – без политическо посредничество. За жалост олигархия в България има, а няма работещи независими институции. Няма развит малък и среден бизнес, който е гръбнакът на всяка една икономика и може да осигури просперитета на обществото.

- Успя ли ГЕРБ да влезе в ролята си на опозиция?

- Не смятам ГЕРБ за класическа партия и затова ми е трудно да ги приема като парламентарна опозиция и изобщо да ги оценявам като редовен политически субект. Въпреки че полага известни усилия в това направление, засега партията на Борисов силно се разминава с профила на нормалната политическа формация. Те имаха инфантилно, непоследователно поведение, след като започнаха протестите. Ту влизаха в парламента, ту го зарязваха. Ту се регистрираха, ту не го правеха. Ту сядаха на банките, ту побягваха като ощипани оттам. В началото не смееха да припарят до гражданите на улицата, а на 4 септември пратиха свои симпатизанти да дърпат безсмислено огражденията пред Народното събрание. Правеха го, колкото да излязат Борисов и Цветанов да ги усмиряват и така да снабдят БСП и ДПС с аргументи, че протестът е партизиран и дискредитиран. Що за опозиция е това? В този смисъл искането на вот на недоверие, след като през есента най-сетне ГЕРБ се върна в пленарната зала, също изглежда спонтанно и не дотам адекватно действие, защото това е опозиционен инструмент, който се използва обикновено при по-напреднал мандат. А да го пуснеш в действие само след 100 дни означава, че оставяш на управляващите твърде много възможности да го спечелят.

- Не е тайна, че медиите създадоха Бойко Борисов. Кой ще е следващият премиер, когото журналистите ще произведат?

- Медиите създадоха Бойко Борисов под диктовката на определени заинтересовани кръгове. Те не действаха автономно. Така че следващият медиен премиер ще е този, който решат да бъде хората от олигархичното задкулисие. Няма да са медиите тези, които ще го направят. На тях просто им се дава поръчката и те започват да я изпълняват.

- Докога в медиите ще падат глави, защото се задават неудобни въпроси?

- Докато журналистите не осъзнаят мисията на професията си, не се обединят и не дадат отпор на тази брутална разправа която се извършва с неудобните журналисти в България вече толкова години.

- Станаха ли жертви на цензурата Ани Цолова и Виктор Николаев?

- През лятото в отличие от повечето запитани колеги изразих мнение, че сутрешният блок на Би Ти Ви е спрян най-вероятно по корпоративни и финансови причини. Аргументацията с умората на водещите също не ми прозвуча нелогично. Да се води предаване всеки ден е повинност. На мен самата са ми предлагали и съм отказвала, защото държа на умерения работен ритъм и на повече свободно време
Ежедневният ефир носи голяма популярност, пари вероятно, но ограничава личната свобода. Затова не допусках и не допускам, че заради откровена, неприкрита цензура се спира най-рейтинговият сутрешен блок. Понеже не гледам сутрешни предавания, пропуснах и въпросното интервю с Орешарски. Самите Ани и Виктор пък впоследствие намекнаха, че над тях е имало натиск, но не бяха достатъчно категорични. Не излязоха и не казаха, че се махат, защото в Би Ти Ви има цензура и журналистите не могат да работят спокойно. Те си тръгнаха и веднага отидоха в конкурентната телевизия, което навежда на мисълта, че просто са получили по-добра оферта. Случаят не е докрай изчистен, позицията на водещите също. Важно е да се знае щяха ли да напуснат, ако нямаха покана от "Нова", и още – ако не бяха напуснали, щяха ли да започнат да водят отново "Тази сутрин" в ефира на Би Ти Ви на 2 септември? Затова запазвам собствено мнение по въпроса. Иначе натиска го има. Аз също напуснах Би Ти Ви заради него. Но той е перфиден, не е директен. Преди две и половина години си тръгнах в знак на протест срещу опитите да се стеснява телевизионната територия на чистата публицистика, да се маргинализират журналистите и предаванията, които служат на обществото, а не на някой бизнес или полит-господар. И го направих не за да отида на по-висока заплата в друга популярна медия, понасяйки всички щети от това. Тук, при Ани и Виктор, беше малко по-различен случаят.

- Сега чувствате ли се свободна в сайта livenews.bg?

- Абсолютно, защото никой не се меси в селекцията на събеседниците ми, нито ми нарежда какво да говоря. Но пък аудиторията в сайта е доста по-малка в сравнение с националния ефир – интернет телевизията у нас е все още в ембрионална възраст. Та от тази гледна точка нямам свободата да работя за повече зрители. В абсолютно деформираната и дегенерирала медийна и политическа среда у нас големите телевизии не се избиват за хора като мене. За истинските им босове е прекален лукс да оставят на екрана водещ на влиятелно предаване, с когото да не могат да сключат сделка или да не е зависим от тях и който да не е склонен да изпълнява поръчките им и да прави компромис с ценностите си.

- Заговори се, че ще се връщате в телевизията?

- Приех поканата на неголяма, но стилна и перспективна телевизия, най-вече защото е в хармония с моето виждане за работа според журналистическите стандарти. Още не съм подписала договор, затова се въздържам да съобщавам подробности.

- Станахте част от сдружението "ЦСКА завинаги". Каква е вашата роля в него и какви са плановете ви?

- Аз съм обикновен член на "ЦСКА завинаги". Смятам, че сдружението съдържа голяма надежда за бъдещето на клуба, защото напоследък бе доста смрачено около любимия отбор- особено след събитията около смяната на собствеността. Тук виждам събрани сериозни хора със сериозни намерения. Не чак толкова популярни, но със солиден бизнес, което е по-важното. Това е основа, от която може да се тръгне, за да се гради по-нататък с перспективата в един следващ момент, ако сдружението укрепне и успешно развива дейността си, което включва и акумулирането на достатъчно средства, да започне да помага на първия отбор. Ще помагам и аз с каквото мога като редови член на сдружението.

- Вярвате ли, че Александър Томов и Лорънс Дейвис ще направят ЦСКА прозрачен клуб?

- Скептична съм, честно казано. В същото време е добре да им се даде кредит на доверие, за да се види могат ли да го направят и с какъв ресурс разполагат.

- Бихте ли си закупили акции?

- По принцип да, но хора, които разбират от борсова търговия, твърдят, че акциите, които се предлагат в момента, не отговарят съвсем на съответните изисквания. Иначе съм готова да стана дребен акционер но все пак човек трябва да е сигурен, че парите му отиват в полза на ЦСКА.

- Как си обяснявате войната, която водят помежду си легендите на "червените"?

- Те си знаят защо го правят. Очевидно всеки има своя залог. За мен е абсолютно неприемливо в публичното пространство да се води такава грозна война между легенди на ЦСКА. Бих ги призовала час по-скоро да спрат с това.

- Кой ви запали по ЦСКА?

- Това е родова традиция – баща ми, Бог да го прости, беше военен и запален цесекар. От 3-годишна започна да ме мъкне по стадионите. Междувременно се оказа, че и аз съм с душа на запалянко. Обичам не само футбола, а изобщо спорта. Гледам като луда волейбол, тенис, лека атлетика. Че и стрелба с лък на олимпиадите!

Стр. 1, 20-21

Алистър Кембъл, бивш директор стратегически комуникации на Тони Блеър, открива конференция по публични комуникации в София

United Partners I 2.10.2013

Ранната регистрация за конференцията е до 15 октомври 2013 г.

Бившият директор стратегически комуникации на кабинета на британския премиер в годините 1997 – 2007 Тони Блеър – Алистър Кембъл, пристига в България, за да участва в конференция по публични комуникации, която ще се проведе на 6-ти ноември в хотел Хилтън. Конференцията е на тема “Unleashing the power of smart communications“ /“Силата на интелигентните комуникации"/ и е организирана от водещата агенция в сферата на комуникациите и PR – Юнайтед Партнърс. Конференцията ще се проведе като част от дейностите по представяне на клон за Централна и Източна Европа на Международната асоциация за връзки с обществеността – IPRA, към която мрежа принадлежат и членове от екипа на агенция Юнайтед Партнърс.
Конференцията поставя фокус върху дигиталната революция и промените на PR бизнеса и комуникациите в условията на променящата се среда. Събитието ще събере топ лидери от сектора на комуникациите, представители на чуждата дипломация у нас, представители на медиите и специалисти по PR и стратегически комуникации от България и Централна и Източна Европа.
„Благодарен съм за поканата и възможността да говоря пред професионалисти от сферата на PR-а и комуникациите от Централна и Източна Европа. Това е първото ми посещение в България след влизането й в Европейския съюз и с нетърпение очаквам дискусията по въпросите за комуникациите в бързо променящия се свят”, споделя Алистър Кембъл по повод предстоящата конференция.

Освен него, участие в конференцията ще вземат и водещи мениджъри от компании и организации като Procter & Gamble, IBM, международната група комуникационни агенции MSLGROUP, както и президентът на асоциацията IPRA.
Регистрацията за участие в конференцията е вече открита и ранни записвания могат да бъдат направени на следния линк: http://www.ipra-cee.com/checkout/.
Повече за програмата и говорителите на конференцията, можете да намерите тук: www.ipra-cee.com.
Следете ни за новости и на Facebook и Twitter.

~~~
За Алистър Кембъл:
Алистър Кембъл е писател, комуникатор и стратег, познат най-вече на публиката като говорител, прес аташе и директор стратегически комуникации на бившия британски премиер Тони Блеър. В настоящето той разпределя времето си между писане, участия в професионални събития, благотворителност, политика и различни PR кампании.

За IPRA:
IPRA е единствената в света международна асоциация за индивидуално членство на специалисти в сферата на връзките с обществеността. Асоциацията предлага възможност за комуникация с голям брой висши мениджъри и специалисти в сферата на бизнеса, образованието, неправителствения сектор и публичните комуникации от над 100 държави. IPRA има повече от 50 годишен опит в насърчаването на професионалното развитие. Създател е и организатор на световните Златни награди за отличие (Golden World Awards for Excellence).

За Юнайтед Партнърс:
Юнайтед Партнърс е една от първите български специализирани PR агенции, която предлага пълно комуникационно обслужване. През последните петнадесет години компанията осъществява многобройни продуктови и корпоративни кампании, пъблик афеърс проекти, а през последната година и дигитални кампании за водещи компании в различни сфери като Procter & Gamble, IBM, ING Life, Western Union, UNICEF, Nestle, Johnson WAX, Intel, Фондация „Димитър Бербатов” и др. През годините Юнайтед Партнърс печели многобройни отличия от конкурси в сферата на PR, сред които златната награда на IPRA в категория „Най- добра корпоративна PR кампания” с проекта “BGTeen.info”, реализиран за Procter & Gamble. Повече информация на: www.united-partners.com.

~~~

За контакти:

Марта Радева
Mail: marta.radeva@united-partners.com
Tel: 02 832 33 44; +359 884 60 32 60
www.united-partners.com – United Partners LTd. 

Ако медиите не работят добре, демокрацията не функционира

в. Капитал Daily | Весислава АНТОНОВА | 02.10.2013

Дискусия за пазара показа, че доверието в журналистиката е почти напълно загубено

Публични дискусии за състоянието на българските медии се водят от много години. Тъжната констатация е, че те почти не дават резултат. Българските медии сякаш не осъзнават, че се саморазрушават, като подкопават доверието на зрителите и читателите си. Поредната такава среща бе проведена във вторник в София, организирана от фондация "Конрад Аденауер" и "ПанЕвропа – България" под заглавие "Свобода и многообразие на медиите. Къде е България?". Както отбеляза в началото на изказването си един от гостите – посланикът на Германия в България Матиас Хьопфнер: "Ако медиите не работят добре, една държава би изгубила своя демократичен характер, дори и да запази демокрацията като фасада." (Акцентите от речта на Хьопфнер – на стр. 9.)
Германският опит
Един от сериозните проблеми, които открои Хьопфнер и които неведнъж са обсъждани публично, е този за концентрацията на медии в едни и същи ръце и непрозрачността на медийната собственост. Той посочи, че няколко медийни магнати в България имат възможността да влияят на общественото мнение и "от тяхното влияние не могат да избягат дори президентът, правителството и парламентът".
Посланикът даде пример с Германия, където практиката на подставените лица в медиите се санкционира с глоба от 50 хил. евро, а в страната има специална Комисия за разследване на концентрацията в медиите, която съществува от 1997 г. Посланикът предложи такава да бъде създадена и в България, като Германия е готова да сподели опита си и да изпрати експерти у нас. Там веднъж на всеки 6 месеца има правилото да се публикува собствеността в медиите, видът и размерът на участието на всеки съдружник, както и промените вътре в нея. Разбира се, по принцип може да се работи с подставени лица и с офшорни субекти, но в моята страна това е забранено, каза посланикът.
Друг основен механизъм за справяне е саморегулацията, но тя също не работи добре предвид честите нарушения на етичния кодекс. Посланик Хьопфнер напомни за практиката на платените публикации и за оплакването на по-малките партии, чиито членове са притискани да си плащат за всяко интервю, коментира и критиките, прозвучали от трибуната на парламента към работата на обществените медии БНТ и БНР и медийния регулатор СЕМ. Накрая той припомни, че всяка страна -членка на ЕС, е поела ангажимента да гарантира свободно медийно пространство.
Нужни са и законови промени
Председателят на СЕМ Георги Лозанов също беше доста критичен. По думите му българските политици си мислят, че със спечелените избори получават и право да се разпореждат и с медиите. Не може парламентът да разпределя парите на обществените медии и по някакъв начин да се намесва в тяхната работа, допълни Лозанов. По думите му трябва да чакаме парламент с авторитет, който да направи законова промяна по отношение на монополите в медиите и концентрацията на собствеността. "Трябват и сериозни регламенти в отношенията между журналистите и собствениците на медии", допълни Лозанов. И политиците, и бизнесът трябва да се пазят от медиите – сега всеки като че ли гледа да участва в разпределението на собствеността в тях, завърши изказването си той, но не даде примери с имена на конкретни собственици.
Казусът "Дойче веле"
Високата температура на дискусията от конференцията за състоянието на българския медиен пазар спадна на започналата час по-късно в същата зала пресконференция, дадена от "Дойче веле". От медията обясниха, че ще търсят компромисен вариант за стила на коментарите си за България, след като са установили, че имат принципни различия с начина на писане в България спрямо този в Германия. От началото на казуса с отстраняването на журналистите Иван Бедров и Еми Барух като коментатори в "Дойче веле", защото техни текстове не отговаряли на стандартите на германското държавно радио, в сайта на българската секция не се публикуват коментарни и аналитични текстове. Верица Спасовска , ръководител на програмите за Средна и Югоизточна Европа, потвърди, че е взела интервю от мажоритарния собственик на Корпоративна търговска банка Цветан Василев. "С това интервю мисля, че се изчистват въпроси за банката", лаконично каза тя.
Повече за конференцията можете да прочетете в capital.bg

Стр. 8 

Медии от цял свят си дават среща във В. Търново

www.novini.dir.bg | 02.10.2013

45 представители на медии от над 20 държави са регистрирани за участие в Деветата медийна среща, организирана от БТА и Асоциацията на българските медии по света. Традиционният форум ще събере през октомври журналисти от най-влиятелните вестници, списания, радиа, телевизии и сайтове у нас и по света. За домакини на форума тази година са избрани Пловдив и Велико Търново. Официалното откриване на срещата ще бъде на 14 октомври в София, а работната програма ще продължи до 17 октомври.
Темата на Деветата световна среща е „Медиите и националните каузи“. Участниците ще обсъждат променената социална среда в България и ролята на медиите в нея и ще търсят отговор на въпросите кои са днешните български каузи и как медиите могат да работят за тяхното осъществяване. Акцент в програмата ще бъдат дебати за социалните мрежи като нови медии и пространство за изява на гражданското общество, както и за толерантността и обществената функция на медиите. Националните кампании на бизнеса в социалната сфера, образованието и здравеопазването също ще попаднат във фокуса на внимание на дискусиите.
В медийния форум традиционно ще участват значими обществени фигури, интелектуалци, експерти. Заедно с представителите на четвъртата власт те ще търсят пресечните точки на взаимодействие между различните социални групи в името на общия национален интерес.
Телевизия в Чикаго, вестник в Кипър, списание във Франция, електронни издания във Великобритания, информационни портали в Испания и Белгия са само част от медиите на български език, появили се през последната година. Според най-новите данни българите, живеещи извън пределите на страната, са повече от 2 млн. души. Над 50 печатни и електронни издания на български език отразяват битието на общностите ни зад граница. Най-многобройни са те в САЩ, Испания, Гърция, Кипър.

Оригинална публикация

Нова тв ще пуска документално риалити “Съдби на кръстопът”

www.24chasa.bg | 02.10.2013

Как ще реагира човек в много труден момент от живота си – това ще показва Нова тв в "Съдби на кръстопът". Предаването ще бъде документално риалити. Всеки епизод ще разказва отделна драматична история, заснета по действителен случай. Понякога хората в тях ще имат нужда и от външна подкрепа, включително и от съдействието на държавните институции. "Съдби на кръстопът" ще се прави от компанията на Краси Ванков "Идалго продакшънс", а продуцент е Нова тв. То тръгва по телевизията още този месец.

Оригинална публикация

 

Антон Хекимян е новият водещ на “Тази събота” и “Тази неделя”

в. Бряг, Русе | 01.10.2013

Антон Хекимян е новото лице на предаванията "Тази събота" и "Тази неделя", съобщиха от bTV. Той ще заеме мястото на Лора Крумова, която наскоро роди, и ще се появи в ефир след като се завърне от Африка, където се намира в момента.
Хекимян е познат с нестихващото си любопитство към уникалните човешки истории, предизвикателства и места. В момента е водещ на горещото риалити "Африка: звездите сигурно са полудели".
Антон става част от екипа на bTV през 2004 г., когато започва да работи като стажант-репортер към "Тази сутрин".
От този момент и до днес творческият му път е свързан с новините и актуалните предавания на телевизията. Той е автор на редица емблематични репортажи и филми, номиниран е и за някои от най-престижните журналистически награди.
В средата на 2013 г. bTV гласува доверие на Антон Хекимян като водещ на "Африка: звездите сигурно са полудели" заедно с Яна Грудева. Следващата стъпка в професионалната кариера на Антон е да продължи да представя най-интересните личности, теми и истории от България и света като водещ на сутрешните предавания през уикенда.

Стр. 10

Разговор с Иван Бедров, журналист

Нова телевизия, Здравей България | 02.10.2013

Тема: Свободата на медиите
Гост: Иван Бедров, журналист

Водещ:Иван Бедров ще влезе в студиото. Колега журналист, който има какво да коментира свързано и с Дойче веле и не само. Вчера посланикът на Германия у нас постави изключително остро, струва ми се, въпроси за ситуацията с българските медии. Един призив дори имаше, да се отговори на въпроса кой държи българските медии. Дали подставени лица и офшорни субекти не го правят, даде пример с Германия, че там това е забранено и недопустимо, а медиите в България симулират свобода, търпят натиск, има сериозна автоцензура, казва той.
Водеща:И поканихме Иван Бедров, защото е присъствал на тази дискусия.
Водещ:Добро утро.
Водеща:Отблизо със сериозно участие, след малко ще разясним точно какви въпроси си поставил и ти, а от вчера има и новина около Иван Бедров и неговия колега от Дойче веле, всъщност бивши колеги Еми Барух, че сте поканени отново да работите за Дойче веле, така ли е?
Иван Бедров: Ами да, за да приключи тази тема, да, имаме разговори. Те се извиниха и публично вчера за целия този конфуз, имаме разговори.
Водеща:Но всъщност конфуз ли нарекоха ситуацията, в която получават писмо от Цветан Василев, след което вие сте отстранени.
Иван Бедров: Аз не успях да присъствам на тази пресконференция. Обяснението, което аз получих е, че има някакво огромно объркване и получихме извинение.
Водещ:При тях? Катарзис са преживели може би. Само да кажем за зрителите, че имаше заради публикации коментарни на Иван и на Еми Барух, официално писмо от Коорпоративна търговска банка, в което те са се оплакали за начина, по който присъстват в техните публикации. Стана скандал, бяха временно отстранени, сега разбираме, че сте поканени отново да работите, те са си проверили фактите дали сте били прави или не.
Водеща:Как двете теми от темата с Дойче веле и вчерашната тема, която разисквахте с немския посланик и не само са свързани?
Иван Бедров: Ами и двете събития бяха в една зала. Аз присъствах само на първото.
Водеща:Само физически ли бяха ситуирани в една зала?
Иван Бедров: Ами не, наистина тази тема не, сега като Лютви Местан с кой предложи Пеевски ще ме натискате, някакси. Да, приключи темата, получихме извинение, казаха още веднъж, и разговори.
Водещ:Тя показателна ли е за всичко останало, за което ни алармира Матиас Хьопфнер, немският посланик?
Иван Бедров: Ами посланикът на Германия всъщност каза всичко това, което ние знаем. Човекът си е направил труда да го събере, просто да го синтезира, и го каза хубаво и впечатлително. Доколкото знам днес тази реч ще бъде разпространена като текст, така че ще бъде доста интересно, който иска да я публикува да я прочете. Това че има неясна собственост, това че има оркестрирани сценарии, както каза той и макар и формално някои медии да нямат нищо общо помежду си ние виждаме как едни и същи измислици се появяват абсолютно дума по дума еднакви на много места. Това ние си го знаем и затова всъщност аз си позволих да задам провокативния въпрос „добре ние какво обсъждаме без човекът, чието име е изписано пред парламента на един голям балон”. И всъщност всички говорят, че той има някакво влияние в медиите, нали аз не знам, за първи и последен път съм го виждал когато носеше чантата на царя 2001 година в нощта на изборите.
Водеща:Той беше част от движението.
Иван Бедров: Да, ама, да носеше чантата му след него. Ама той ли е не е ли той, нали всъщност голяма част от колегите казват, че работят за него, други казват, че не работят, ами да назоваваме нещата с истинските им имена, нали това е.
Водеща:Кой, какво трябва да направи, за да стане ясно медиите чия собственост са, дали някои медии са собственост на хора, зад които стоят неясни интереси и финанси.
Водещ:Или много ясни, необявени.
Иван Бедров: Кой, какво да го разделим на кой. Първо ние, журналистите, всъщност наша е отговорността. Ако повечето от нас се съгласяват да нарушават правилата на професията всекидневно тогава всичко това, което го имаме ще продължи сигурно много дълго.
Водеща: И какво да участват в манипулациите и пропагандата, за която говори немския посланик.
Иван Бедров: Да, и ако, не, не за която говори немският посланик, която виждаме всеки ден ние. Той само ни припомни. Тогава от 34 място се преместихме на 87 в класацията на Репортери без граници, догодина може, не догодина…
Водеща:По свобода на словото така нареченото.
Иван Бедров: Да, свобода на медиите, може да сме на 187, нали няма никакъв проблем, това е посоката, т.е. всеки от нас, затова много е важно да си припомним какво си обещахме преди десетина години, когато нали помните колко тържествено беше подписан етичният кодекс на българските медии в един хотел, светкавици, букети, главни редактори, издатели и т.н., беше много тържествено. И почти 10 години по-късно, не помня точно датата, всъщност нека да го…, ние не спазваме, ние имам предвид масата колеги.
Водещ:Дълбоко лицемерие ли е това, всички сме насяно за какво става въпрос.
Водеща:Или страх?
Иван Бедров: Въпрос на личен избор, според мен. Нека само да припомня, и обещахме да пазим личното достойнство, примерно, не помня дали е така формулирано, преди няколко седмици едно 14-годишно момиче, мисля, че от Плевен беше, което беше наръгано с нож в главата. Тази снимка се появи на, не мога да ги изброя на колко първи страници. И когато вчера припомних този случай всъщност издатели, главни редактори на тези вестници, казаха, „да, да, много лошо, че не се случи етичният кодекс”. Нали всеки носи лична отговорност, то не е нещо във въздуха.
Водещ:Друг въпрос, трябва ли да се направи някакво разследване или някой да прояви любопитство от страна на Народното събрание например, каква е собствеността, има ли скрита собственост, има ли офшорки, има ли подставени лица, нещо което и посланикът каза, в Германия веднъж на всеки 6 месеца се публикува собствеността, вида и размера на участието на всеки съдружник, промените. Разбира се, по принцип може да се работи с подставени лица и с офшорни субекти, но в моята страна това е забранено, казва той.
Иван Бедров: Това не е проблем според мен само на медиите, това е проблем изцяло на бизнес средата в България. Всъщност ние в някой друг сектор вероятно имаме същата картина, нали и там има подставени лица, и там има някакви офшорки, които минават през още три офшорки и не знаем какво, а всъщност ние знаем кой кой е до голяма степен, но черно на бяло не е ясно и всъщност става дума за нормална бизнес среда, прозрачна, в която е ясно къде отиват парите, ясно е кои са субектите и има работещи институции, защото има комисия за защита на конкуренцията в България.
Водеща:Ще бъде ли чут немският посланик, пак се връщам към новината от вчера, защото критиката му и анализът му е безпрецедентен, и когато говорим за българските медии нашите зрители трябва да знаят, че този разговор засяга тях, не нас журналистите, засяга и тях със страшна сила.
Иван Бедров: Да, всички нас като граждани, защото всъщност правото да получаваш свободна и обективна донякъде информация е основно право в демокрацията и всъщност гражданите са лишени от това право до голяма степен.
Водеща:Ще бъде ли чут посланикът например от парламента, както казва Виктор, защото си спомням, че при предишна негова проява, малко след предложението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС той и неговият колега- френският посланик, който си тръгна без орден, както добре знаем, санкциониран от външно ни министерство, говори за подобни неща в по-синтезиран и кратък вариант. Тогава защо хората протестират, ние подкрепяме протестиращите, казаха двамата посланици, след това обаче бяха заклеймени като че ли от управляващите с думите „ Не на (..) във вътрешните работи”.
Иван Бедров: Понеже ти попита в началото парламентът ще чуе ли. Кой парламент, този парламент?
Водеща:Този.
Иван Бедров: Е какво очакваме от него, този парламент зависи от една група хора, които не се знае на чии разноски ходят в Брюксел, след това заплашват медиите, ако се позаинтересуват какво е станало в онзи ресторант. По същия начин, по който заплашваха, когато се позаинтересувахме какво е станало в самолета на Луфт Ханза преди няколко години. Преди това председателят на този парламент изпрати едно писмо, в което размаха пръст и каза „абе вие, нали, по-добре не така”. Какво да очакваме от този парламент?
Водеща:Ето го и плавният преход към следваща тема. Благодаря ти Иване. Големият въпрос Иван току що го повдигна. На чии разноски и колко е струвало посещението на 22 народни представители, предполага се, защото не се дава информация, от парламентарната група на Атака в Брюксел.  

Посланик Хьопфнер с унищожителна критика на медийната среда у нас Държава в държавата: Олигархични кръгове владеят и влияят на медиите

Mediapool.bg I 1.10.2013
 
Олигархичните кръгове имат естествения рефлекс все повече да влияят на медите, за да защитават политическите и икономическите си придобивки, а свободата се е изродила в слободия, което създава истински вакуум в медиите. Ако концентрацията на медии е прекалено висока, а собствеността е концентрирана в олигархични структури, тогава демокрацията е застрашена, защото медиите са еликсирът на живота на модерната демокрация. Този извод направи посланикът на Германия Матиас Хьопфнер в унищожителен анализ на ситуацията с медиите, свободата на словото и демокрацията в България.
Той бе гост на проведената във вторник конференция "Свобода и многообразие на медиите. Къде е България?", организирана от фондация "Конрад Аденауер" и "ПанЕвропа – България".
Един от сериозните проблеми, които изтъкна Матиас Хьопнер и които са повдигани публично и от други западни посланици, е този за концентрацията на медии в едни и същи ръце и непрозрачността на медийната собственост.
Броят на медиите в България е впечатляващ, но при внимателно вглеждане могат да се открият тенденции, които не са толкова положителни и създават загриженост. Собствеността в медийните компании е в ръцете на няколко души, често пъти тя е непрозрачна, затова в България има само привидно разнообразие на медиите, отбеляза Хьопфнер.
Той посочи, че малцина медийни магнати в България имат възможността да влияят на общественото мнение. Нещо повече – "от тяхното влияние не могат да избягат дори президентът, правителството и парламентът”.
"От време на време чуваме как някои вестници са купени от личности, за които се питаме откъде имат пари за това”, отбеляза Хьопфнер описа тези лица като "държава в държавата”.
 
"Оркестрирани" скандали в едни и същи медии
 
Говорейки за натиска върху медиите, той заяви, че някои от механизмите на този натиск са добре познати.
"Едно обаждане от политик тук, обаждане на рекламодател там, и неудобните теми минават на заден план.”
Някои медии в България симулират медийна свобода, търпят натиск, има порочна практика на натиск в журналистическата им дейност. Това е знак, че системата не работи, а успоредно съществува и сериозна автоцензура, продължи посланикът, обръщайки внимание и върху съдържанието на медиите.
Водещо място заемат определени скандали, а други се подминават, и то в определени медии, част от една и съща медийна група, редовно оркестрирани "отгоре", а отделният журналист не може да влияе на процеса, продължи посланикът.
 
Рекламните материали не са разделени от редакционното съдържание
 
87% от анкетираните в едно скорошно изследване за България смятат, че оказваното влияние върху съдържанието на медийните материали е обичайна практика. Посланик Хьопфнер напомни за практиката на платените публикации и за оплакването на по-малките партии, чиито членове са притискани да си плащат за всяко интервю. Някои частни компании предпочитат рекламата за тях да е под формата на статии и това се прави, макар, че публиката в случая е подведена.
 
Подобна практика – неразделянето на рекламните материали от редакционното съдържание – е забранена в Германия, подчерта Хьопфнер и предложи това да бъде въведено и в България.
 
Той коментира и критиките, прозвучали напоследък от някои депутати към работата на обществените медии БНТ и БНР и регулатора СЕМ. "Не е чудно, че в класацията на "Репортери без граници" свободата на словото в България от 2007 г. постоянно се влошава", посочи посланикът.
 
България е слязла в класацията за медийна свобода в проучване на "Репортери без граници" от 37-о място през 2007 г., когато е приета в ЕС, на 87-о място днес от изследвани 187 държави. С този резултат България се нарежда на последно място в страните от ЕС, отбеляза Матиас Хьопфнер.
 
Ролята на държавата, офшорната собственост и мерки срещу концентрацията
 
При така очерталата се непрогледна тъма в българската медийна среда немският посланик посочи "светлина в тунела" – пробуждащото се гражданско общество покрай протестите, започнали срещу избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС и преминали в антиправителствени.
 
"Свободата и плурализмът на медиите е основно право на всеки гражданин на Европейския съюз", заяви той и припомни, че всяка страна се е задължила да осигури необходимото пространство за развитието на медиите.
 
Всяка страна членка на ЕС е поела ангажимента да гарантира свободно медийно пространство. Младите хора, които протестират, настояват и за пълна и качествена информация, което е право на всеки човек. Въпросът ми е: какво може да се направи и от кого, за да се подобри ситуацията при медиите и отговорът ми е – държавата, подчерта Хьопфнер. Веднага след това отбеляза, че държавата не може да играе неограничена роля, а трябва да приложи основни правила срещу концентрацията на собственост и такива за прозрачност, изтъкна посланикът.
Той посочи, че в Германия има Комисия за разследване на концентрацията на собственост на медиите, която съществува от 1997 г. Посланикът предложи да бъде създадена подобна структура и у нас, като Германия е готова да сподели опита си.
 
В Германия веднъж на всеки 6 месеца има правилото да се публикува собствеността в медиите, видът и размерът на участието на всеки съдружник, както и промените вътре в нея, продължи посланикът. Разбира се, по принцип може да се работи с подставени лица и с офшорни субекти, но в моята страна това е забранено, каза посланикът.
В България такава практика би била похвална, добави Хьопфнер и уточни, че Германия е готова да сподели своя опит.
Според него наред с държавата основната отговорност носят журналистите и гражданското общество. "Саморегулирането от страна на журналистическата гилдия още не работи добре”, отбеляза посланикът, говорейки за честите нарушения на Етичния кодкес. Той заяви, че тези практики могат да бъдат премахнати, ако журналистите поемат инициативата и вземат трудни решения. "Много е важно нито един журналист да не остава сам в това решение”, каза още Хьопфнер.
 
Визирайки стотиците милиони по европейски програми, които чрез българското правителство се излизват в български медии, посланикът настоя Еврокомисията да помисли как да подобри прозрачността на този процес.
 
"Смятам за свое задължение да посочвам проблемите, но не с нравоучителен тон, а като човек, който работи в България", каза той.
Матиас Хьопфнер заяви, че упреците за намеса във вътрешните работи на България към някои посланици са неуместни, защото в ЕС почти няма вътрешни работи, "като изключим решенията за връчването на някой ордени”.
 
Тази му реплика, посрещната със спонтанни аплодисменти на част от присъстващите в залата, съдържа огромна доза ирония, индиректно насочена към сегашното правителство и Министерството на външните работи, което преди месец отказа да награди с орден "Стара планина” френския посланик Филип Отие при отпътуването му от България.
 
Решението на МВнР бе вид "наказание” срещу дипломата, след като той и Матиас Хьопфнер написаха безпрецедентно отворено писмо, в което призоваха управляващите да се вслушат в протестите и искането за оставка на правителството, както и България да скъса с олигархичния модел на управление. Писмото им бе порицано от представители на БСП и "Атака" като намеса във вътрешните работи на България.
 
Лозанов: Политиции и бизнесмени участват в разпределянето на медийната собственост
Председателят на СЕМ доц. Георги Лозанов изрази мнение, че "има недоразумение в българските политици – те си мислят, че като спечелят изборите, това им дава право да се разпореждат и с медиите, мислят си, че те дават парите за медиите“.
Според него не може парламентът да разпределя парите на обществените медии и по някакъв начин да се намесва в тяхната работа. Има проста технологична формула за свобода на словото – тя се определя по това кой ти казва какво да кажеш, посочи Лозанов и обясни своето разбиране. Ако някой друг, освен теб, ти казва какво да кажеш, поне да може да се напише кой го казва.
Към СЕМ имаше известна парламентарна критика, но когато тя идва от политици, се обезсмисля и се превръща в нещо обратно, не води до резултат, а увеличава усещането за ограничения и липса на свобода, напомни Лозанов разразилата се и поддържана от БСП парламентарна дискусия за "кухите“, според тях доклади на СЕМ и "неконтролируемите" харчове на обществените медии.
Доц. Лозанов смята още, че собствеността на медиите е едно, а начинът, по който се финансират – друго.
"Има капитали, които се движат и източниците на тези капитали не са за подценяване“, каза Георги Лозанов.
Ще чакаме парламент с авторитет, който да направи законова промяна по отношение на монополите в медиите и концентрацията на собствеността, поясни председателят на СЕМ. Трябват и сериозни регламенти в отношенията между журналистите и собствениците на медии, добави той.
И политиците, и бизнесът трябва да се пазят от медиите – сега всеки като че ли гледа да участва в разпределението на собствеността в тях, завърши Лозанов, без да посочва никакви имена.
Председателят на СЕМ обаче отчете и положителни тенденции. В България медиите имат чувствителност за собствените си проблеми и за своята независимост, което намирам за позитивен факт, заяви той.
Има и позитивно развитие, свързано с реакцията на медиите към протестите в София през зимата и сега. Тогава, до зимата, като че ли протестите бяха запазена марка в Интернет, но оттогава насам те заеха пространство и в традиционните медии, поясни той. Ако следваме класацията на "Репортери без граници" то ситуацията в българските медии от зимата трябва да доведе до промяна в нея, смята Лозанов.
Бедров: Как ще говорим за медии без Пеевски
По думите на журналиста Иван Бедров пък трите вълни на протести у нас са спомогнали някои медийни табута да паднат.
"Когато говорим за медии, не знам дали сте видели големият балон пред парламента. На него пише "Кой предложи Пеевски?“. Къде е Пеевски, всъщност, не можем да говорим за медии без него“, отбеляза Иван Бедров.
Той допълни, че споменаването на името на медийния магнат и депутат от ДПС е едното табу, което вече е изчезнало. "Името му се споменава, а колегите от големите телевизии не спират да задават въпроси за него“, допълни Бедров.
Той засегна и проблема с превърналия се в само формален Етичен кодекс на медиите. "Колко от вас, които сте тук, сте видели как се дават пари на протестиращи и защо тази информация се тиражира? После политиците твърдят, че протестите са купени и на въпрос "откъде знаете“, те отговарят "от вестниците“, каза още Иван Бедров, обръщайки се към присъстващите в залата медийни шефове, редактори, журналисти и гости.
Защо, при все, че сме се подписали под текст, че няма да изтъкваме етническата принадлежност, тогава, когато тя не е свързана с новината, в медиите има заглавия "Циганин уби баба“, а няма сходни материали с "Българин в такси уби 15 души на спирка“, попита още журналистът.
Той припомни и скорошния случай, когато вестници публикуваха на първата си страница снимката на 14-годишно момиче с нож в челото.
Според издатели проблем със собствеността имали сайтовете
Думите му станаха причина издателят на "Труд" и "24 часа" Венелина Гочева да вземе думата и със съжаление да обясни, че Етичният кодекс не работи. Обяснявайки как тя е един от авторите му, бившата главна редакторка на "24 часа" се оправда, че още преди седем години при написването му "някои медии не подписаха“.
Без да уточнява за кого става дума, Гочева заяви, че "няколко души си присвояват правото да говорят от името на всички български медии“.
Тя покани германския посланик на "друга дискусия“, за да се убеди, че "не е 100 процента прав“. "Заповядайте на заседанието на нашия съюз на издателите, за да видите как се вземат решенията“, каза още Гочева.
Инициативата й "собствена" дискусия, различна от провеждащата се, бе подета и от бившия шеф на новините ТВ7 и настоящ член на борда на директорите на медията Жени Павлова. Тя даже предложи Хьопфнер да присъства на заседание на АБРО, където членува ТВ7.
Венелина Гочева повдигна въпроса за собствеността на онлайн медиите, а сериозен проблем в това видя и Валери Запрянов (издател на сп. "Тема" и вестник "Преса"), който е председател на създадения преди две години издателски съюз, в който влязоха печатните медии на Делян Пеевски.
Според него проблемът с неясната собственост на медиите у нас, всъщност засяга интернет-медиите. Мнението му защити и Гочева, която коментира: "Ето, ние не знаем кой стои зад един или друг сайт. Защо това е така?“
В изясняването на проблемите с медийната среда у нас се включи и настоящият издател на в. "Репортер" Петьо Блъсков, който през 1997 г. продаде вестниците "24 часа" и "168 часа" на немската компания ВАЦ, а преди няколко години продаде "Монитор" и "Телеграф" на Ирена Кръстева.
"През 97-ма германският концерн ВАЦ превзе българската преса и внесе един бацил на блюдолизничество“, заключи той, обвинявайки за всички беди в медиите у нас именно тях.
 

Немският посланик разкритикува остро българските медии и даде препоръки

www.novini.dir.bg | 01.10.2013

Посланикът на Германия у нас Матиас Хьопфнер разкритикува остро българските медии и даде препоръки за подобряване на медийната среда. Дипломатът направи това на конференция за свободата и многообразието на медиите. Три проблема в българските медии открои немският дипломат – собствеността, политическия натиск и платените публикации. Според Хьопфнер понякога медийната собственост е неясна, а водещо място заемат определени скандали за сметка на други важни теми. От време на време чуваме, че медии се купуват от хора, за които се чудим от къде имат пари, каза посланикът и обърна внимание на платените публикации. Според него някои медии са развили практиката да пишат срещу пари за дадена организация. Така една платена публикация е поднесена под формата на статия, а не е обозначена като платено съобщение. Матиас Хьопфнер препоръча държавата да наложи правила чрез приемане на законодателство срещу нелоялната конкуренция, срещу концентрацията на капитали и забрана за необозначената реклама. Дипломатът даде за пример съществуващата в Германия комисия за разследване на капиталите в медиите и препоръча и у нас да се създаде подобна. Кристиян Мир от “Репортери без граници“ заяви по време на дискусията, че в България има опити за сплашване на журналисти, а според председателя на СЕМ доц. Георги Лозанов свободата на словото е проблем.

Оригинална публикация 

Шест лъжи на Моника превръщат БСП в заложник на аферата „Хохегер”

Faktor.bg I Стойко СТОЯНОВ I 17.09.2013

Ако социалистите искат чисти и неопетнени да управляват държавата трябва да отворят черната кутия на семейство Станишеви

Осъдителната присъда от 2,5 г. затвор, която преди дни получи бизнес-партньорът на семейство Станишеви – австрийският лобист Петър Хохегер разтърси и българската държава.

Експертката по политически пиар Моника Станишева, която в нормална държава трябваше отдавна да изтърпява присъди за участие в тежки корупционни схеми, лъжесвидетелстване и прикриване на престъпления и пране на пари, се обяви отново за света вода ненапита и жертва на политически интриги и злонамерени клеветници.

От ефира на bТВ най-влиятелна жена в България заяви, че отново замесват името й неоснователно, а парламентарната комисия, която трябваше да разследва бизнес връзките й с Петър Хохегер в предишния парламент само е изхарчила десетки хиляди лева и не е установила нищо незаконно. Г-жа Станишева акцентира, че срещу нея няма никакво обвинение и припомни, че е изпратила през месец март писмо до главния прокурор Цацаров с искане да й бъде изчистено името, и да се провери дейността й ,но няма резултат.

Вчера от партия ГЕРБ отново се активизираха и отправиха питане до главния прокурор, защо не се предприема нищо по случая „Хохегер”.

Казусът с Моника Станишева е типичен – като в приказката за лъжливото овчарче, но съчетан с наглост и арогантност. Точно заради тази демонстративност и безнаказаност на хората с власт българите вече почти 100 дни протестират по площадите.

Обявената за майсторка на политическия пиар даже в стила на „Наглите” се опитва да се представи за политическа жертва. Важната дама е толкова оплетена в задкулисия и измами, че дори и за непредубедения става ясно, че лъжата е основният код в стратегиите й за правене на пиар.

Независимо от поредните обяснения на Сьтанишева, ето

6 опашати лъжи,

документирани от нейни изявления пред медиите и дадените показания пред парламентарната комисия. Те превръщат важната особа от отличничка в обикновена лъжкиня:

1.

В първата медийна публикация за скандала на 2 март 2012 г. Моника категорично отрича пред в. „Капитал” да има нещо общо с австрийския лобист Хохегер и да е работил с него.

Само седмица по-късно признава грешката си, а на 30 май 2012 г. по време на изслушване в специалната парламентарна комисия е категорична: „Аз направих грешка. Не трябваше да казвам, че не съм работила за г-н Хохегер, защото знам, че съм работила за г-н Хохегер. Но много добре познавам средата в България. И много добре знам цялото това нещо по какъв начин ще се инсинуира, ще се правят внушения. Аз се извиних на колегите от вестник „Капитал” и повече няма какво да допълня по този въпрос.

Ако има някаква слабост на моето поведение в целия този период от 2006 г. до 2008 г. и ако щете и до 2012 г. във връзка с тези неща, това е, че просто не казах на вестник „Капитал”: „Работила съм, но не желая да коментирам.” Това не беше коректно от моя страна.”

2.

На пресконференция на 14 март Станишева сама обявява, че всички материали и документи по работата й с австрийския лобист ще предаде доброволно на парламентарната комисия, когато се създаде.

На 30 май депутат Снежана Дукова пита Моника:

„По някои въпроси Вие сте блестящо подготвена, с изключително точни отговори, готова дори да цитирате и да показвате документи, а на други, които са от тази страна на масата, много неща не си спомняте и не ги казвате.

Второто ми притеснение е това, че пресконференцията, която Вие дадохте далеч преди това и на самата пресконференция, че веднага след нея Вие ще предадете документите на комисията, която ще се сформира. И тъй като преди пресконференцията вие скрихте някои неща, на самата пресконференция заявихте това, но не го направихте, докато ние не ви повикахме тук. Имаше ли някакви притеснения от тази гледна точка?"

Моника обаче не дава отговор, защо с няколко месеца по-късно предоставя документи и след като е била специално призована.

3.

На 16 март пред в. „Капитал” австрийският лобист заявява: „Тогава Моника Йосифова ни се обади и каза, че правителството на всяка цена се нуждае от подкрепа и ни пита дали сме готови да работим за него.”

При изслушването в парламента на 30 май Моника обяснява пред комисията:

„Става дума за договора за панаира (Пловдивския, б.р.). Договорът е сключен август 2006 г. Не мога да кажа точната дата. Тя трябва да е в отговора. Да, г-н Хохегер се обърна към мен. Не мога да се сетя точно обстоятелствата – кой, кога и как ми се обади по телефона, но той ми каза. По принцип аз вече бях чувала за него, тъй като неговата агенция нашумя доста покрай един друг случай във връзка с един провален, несъстоял се договор на Министерството на външните работи”. Депутат Снежана Дукова иска да уточни от къде идват разминаванията в отговорите на Хохегер и Моника, но милионерката започва да увърта отминавайки въпроса, че не си спомня.

4.

Една от лъжите на пиарката е разобличана от самия председател на специалната комисия Димитър Главчев:

„Може ли и аз да задам един въпрос в тази връзка. По този договор (за рекламиране на Пловдивския панаир, б.р.) Вие плащали ли сте на някой някакви средства?"

Моника Йосифова: „Не! На никой нищо, единствено за преводачески услуги”.

Димитър Главчев: „Горе-долу спомняте ли си колко? „

Моника Йосифова: „Нямам идея. Но не беше малко, просто защото превеждахме огромен обем информация”.

Димитър Главчев: „Единствено сте платили за преводачески услуги по този договор?”

Моника Йосифова: „Да. За преводачески услуги и може би за някакви производствени разходи по отношение на отпечатване на брошури, или пък по отношение на изработване на пресклипове във връзка с материалите, които трябваше да се предоставят на чуждите медии. Преводаческите услуги са сериозен разход, но другите неща не бяха кой знае какви”.

Подобен въпрос, но за втория договор задава и депутатът Пламен Нунев:

„При самата подготовка на сключването на договора на “Актив Груп” и Хохегер ползвали ли сте услуги на консултантска юридическа компания или на адвокатска кантора за подготовката на самия договор и ако сте ползвали, извършвали ли сте такива плащания”?

Моника Йосифова: „По принцип договорите ни бяха предложени като рамка от Хохегер. Замислям се, защото аз не работя с юридическа кантора, по принцип. Нямам обслужваща юридическа кантора. Но имам юрист, с който работя от много години. С нея имам месечен договор за определена сума”.

Пламен Нунев: „Имате договор за правно обслужване с юридическа кантора или със служител?”

Моника Йосифова: „Аз си имам вътрешен служител. Имам служител в агенцията. Имам юрист на работа в агенцията, който е на заплата при мен и всички договори ги гледа”.

Отговорите на Моника на въпросите на депутатите Главчев и Дуков са откровени лъжи. Тя прикрива, че е ползвала в действителност юридически кантори, за да и подготвят договорите с австриеца. В действителност обаче парламентарната комисия установява документи, от които ясно се вижда, че рекламната лъвица е имала договор с адвокатска кантора „Спасов-Братоев”. Наема я, за да и изготви втория договор с Хохегер, като подизпълнител. За услугата Моника е платила космическия хонорар от 50 хил. евро , за документ от три странички.

Други 20 хил. евро пък е превела на адвокат Марчева да и изготви договор с Хохегер за рекламата на Пловдивския панаир. Моника не иска да говори и да си спомня за тези договори, защото се предполага, че зад привидната юридическа услуга е ставало издължаването на комисионни към свързани лица, по корупционната афера „Хохегер”.

5.

Депутатът Снежана Дукова бърка директно в сърцето на далаверата:

„Имате ли съвместни договори и проекти с Росен Карадимов (през този период съветник на Станишев в МС, б.р.) или с фирми, близки до Росен Карадимов или с бившата му съпруга.”

Моника Йосифова: „Много Ви благодаря за въпроса. Нямам нито един договор с Росен Карадимов, нито познавам жена му. Не знам. Даже мисля, че той не е женен. Не знам какво му е семейното положение. Познавам изключително добре г-н Карадимов и съм с изключително добри впечатления от неговия професионализъм и го познавам като човек, който тогава работеше за правителството. Но нямам никакви служебни, бизнес отношения с него и никога не съм имала.”

Още по-уточняващ въпрос задава депутатът Румен Иванов:

„Аз също искам да попитам какви са вашите договорни отношения с „КМ – Консултинг” ЕООД?”

Моника Йосифова: "Коя е тази фирма, извинете.

За първи път чувам за нея

Може ли да ми поясните?”

Румен Иванов: „С управител Нина Ненова. Въпреки че Вие отговорихте, че нямате нищо общо с нея юридически”.

Моника Йосифова: „Нито знам коя е тази фирма, нито познавам този управител”.

Това е поредната безсрамна лъжа на жената на лидера на ПЕС Сергей Станишев, изречена в българския парламент. В действителност Росен Карадимов като съветник на премиера е консултант с решаващ глас при избора на Хохегер за изпълнител. От разкрити наскоро СРС-та пък стана ясно, че като си е искал подкуп, е произнасял тайния код: „Ха-ха-ха!” Финансово обаче Моника общува с Нина Ненова – това е дамата, с която Карадимов живее от години на семейни начала и имат свои деца. Нинова е управител на “Кей Ем Консултинг”, а дружеството се занимава с консултантски и посреднически услуги. Именно по негови сметки Моника превежда стабилни суми за фиктивни дейности. По същата схема милионерката пренасочва преводи и към кантората „Спасов – Братоев”. Те са другият реален посредник между нея и Росен Каридомов. Самият съветник на премиера не крие, че е приятел с адвокат Спасов, а по някаква странна случайност се оказва, че Карадимов държи петия етаж на бизнес сграда на столичната ул. „Славянска”, която е собственост на адвокатската кантора. Според участници в парламентарната комисия, това са част от схемите, чрез които Моника вероятно е отчитала комисионните на Карадимов.

6.

Димитър Главчев: „Аз ще ви задам един въпрос за Сергей Станишев. Ако усетите обаче, че има политически натиск, не ми отговаряйте. През 2008 г. той знаеше ли, че вие сте подизпълнител на Хохегер – на австрийската фирма?”

Моника: „Знаеше”. И веднага след това прави декларативно уточнение: „Да, ясно е гражданското ми състояние. Тогава съм била омъжена за Венцислав Йосифов и със Сергей Станишев съм имала изцяло служебни отношения.”

Поредната лъжа на пиарка, която иска да внуши, че докато е бил премиер Станишев е имал с нея само служебни и делови отношения, тоест, бил е чист и непокварен от лакомията й да смуче пари чрез фиктивни и надути договори. Още през 2007 г. сайтът „Фрогнюз”, пръв пусна новината, че жената на банкера Йосифов е завъртяла главата на премиера Станишев. Но никой не поде темата, защото всички бяха вцепенени от страх да не стъпят накриво. Малко по-късно енергийният експерт Стефан Гамизов започва открито да говори, че реално Моника и Карадимов управляват Министерски съвет, а Станишев е абдикирал от конституционните си задължения. Само единици медии тиражират тази информация, а където се появят опасните твърдения, пиарката притиска главните редактори и ги мотивира с финансови обещания за реклами.

Специалистката Моника се оказа като

шесторъкия Шива

Освен пари във всяка една от ръцете си тя държи и по една лъжа. Но ако се анализират думите й, изречени по повод скандала “Хохегер”, ще лъснат още много неистини.

Големият гаф от този скандал всъщност е на ГЕРБ. Трябваше още през ноември миналата година да изпратят в прокуратурата материалите от парламентарната комисия „Хохегер”. Седем месеца тя загуби пари и време, за да разследва изтичането на 1,5 млн. евро от джоба на данъкоплатците за измислени пиарски услуги, за лъскане имиджа на България. Оказа се, че противно на подписаните договори, част от тлъстите суми са се връщали по-късно в България, уж по сметките на подизпълнители.

Манипулативно и невярно е и изказването на Моника, че парламентарната комисия само е харчила пари и нищо не е установила. Бившият депутат от ГЕРБ Петър Петров бе сред най-запознатите парламентаристи с аферата. Ето какво казва той пред Faktor.bg: „В работата си комисията установи редица факти. Те са разпръснати из многобройните документи и отговори на изслушваните лица. Това може да създаде на пръв поглед заблудата, че такива отсъстват, или ако ги има – са несвързани. Когато обаче бъдат подредени, се разкрива следната ясна картина: На най-високо ниво в МС е функционирала схема за облагодетелстване от властта, в сравнение с която
"Батко и Братко" е детска игра. Най-близкото обкръжение на тогавашния премиер се е възползвало от близостта си с него, за да извлича лична изгода от това. Стана ясно, че голяма част от останалите в България пари по двата договора с Хохегер са отишли именно в тях. Стана ясно още, че по най-безобразен начин МС е нарушавал законите на страната, за да се осигури канал и свободен достъп до средства от бюджета. Тук визирам схемата, по която дивидентът на Пловдивският панаир е "усвоен", а в договора с МС е вкаран подизпълнител. След като това е ставало факт, е започвала втората фаза с разпределянето на средствата. Нещо повече, в документите има достатъчно доказателства, че източването на пари от двата договора с Хохегер не е изолиран случай. Изплуваха факти, че парични потоци от бюджета към двамата най-близки на Станишев са текли и по други договори. Само документите на комисията са достатъчни да се оформи основателното подозрение, че основната цел на тези хора в МС е била осребряването на възможностите, които това място им дава”.

Екс депутатът дава своята версия и дали тогавашният премиер Сергей Станишев е знаел какво правят съветникът му Росен Карадимов и любовницата му?

„Много добре е знаел, категоричен е Петров Знаел е, че Моника става подизпълнител по втория договор, което е нарушение на условията, при които е спечелена обществената поръчка, но не е реагирал. Знаел е, че провеждането на обществените поръчки ще бъде формално, защото Хохегер е бил определен за бенефициент предварително. А за договора с Пловдивския панаир не само, че е знаел, ами самият той налага погазването на закона, при това с думи, които звучат цинично. Погледнете стенограмата на МС от съответното заседание и ще останете смаяни от казаното. По смисъл то е: "Ние трябва да гепим тези пари, но да знаете, че не е хубаво да се прави така!". Както се казва: Без коментар.

Всъщност, ако трябва да сме точни, няма никакво значение дали е знаел или не. Защото, ако е знаел – лошо: бил е съучастник. Ако не е знаел – пак лошо: имали сме за премиер глупак, когото най-близките му са водели за носа (тема за размисъл на съвета по национална сигурност). В шахмата такава ситуация се нарича цуг-цванг – липса на полезен ход. Това е проблемът на Станишев. Ето защо всячески се стреми да затвори тази страница, държи се сякаш нищо такова не се е случвало, дори медиите са принуждавани да не споменават темата и по Оруелски да трият и променят отразяването на събития”. В този дух особено ярко се откроява един национален часови всекидневник, който има претенцията да отразява новините такива, каквито са”, разкрива политикът.

Бившият депутат Петър Петров е категоричен, че има достатъчно доказателства, които да уличат Моника Станишева в престъпление, но това може да стане, ако прокуратурата пожелае. „Достатъчни са им: твърденията на Моника Йосифова пред комисията; онази толкова страшна справка от НАП; банковото извлечение, представено от адвокат Марчева и записите в търговския регистър за фирма КЕЙ ЕМ КОНСУЛТИНГ. Само от тях ще установят, че в разглеждания период от Йосифова към Карадимов са текли пълноводни парични потоци (с бюджетен произход) при това не само от договорите на Хохегер с държавата. Йосифова прехвърля общо близо половин милион към фирмата на Карадимов КЕЙ ЕМ КОНСУЛТИНГ, около 200 000 лв. към адвокатската му кантора и над 100 000 към него през трети лица.

Покрай парите, прехвърлени на Карадимов от договора на Хохегер с Пловдивския панаир ще видят, че Йосифова трансферира към същия и пари от договор с МФ (договорът е за 2,5 млн.) при това по няколко канала. Ще открият, че между двамата най-близки на Станишев има договор за запазване на земи край морето, по който Йосифова превежда на Карадимов стотици хиляди левове, но никога не купува запазената земя. Ще видят и друго, че в този целящ единствено да оправдае превеждането на големи суми договор, Карадимов "запазва" свои лични земи. Голяма част от сумите са преведени месец, след влизане в сила на договора на Моника с Хохегер за МС”, посочва още Петров.

Част от сканадала „Хохегер” се оказа и бившият син депутат и посланник Едвин Сугарев. Той публикува разследване за аферата и сигнализира главния прокурор за извършени престъпления

Пред Faktor.bg Сугарев обясни: ”Изпратих едно много дълго открито писмо до г-н Цацаров, от над 40 страници. Визирах няколко престъпления, извършени от тройната коалиция, за които е отговорен Станишев като премиер. До днес нямам отговор от прокуратурата, въпреки, че писмото е заведено по съответния ред. По-късно изпратих второ писмо, но и по него нямам отговор. Някак си

прокуратурата се спотайва

в такива моменти, но е много активна, когато трябва да обслужи интересите на БСП. От поведението им оставам не само с неприятно усещане, а по-лошо – Цацаров изглежда е зависим от един много виден пловдивски олигарх Георги Гергов. И всъщност Цацаров е допуснал държавата да изгуби делото за Пловдивския панаир. Разбира се това съмнение тепърва трябва да се разследва и доказва”.

Папката „Хохегер” е истинска черна кутия и ако я отворят добросъвестни магистрати от нея ще лъснат уродливи и зловонни корупционни схеми и обвързаности в най-високите нива на държавното управление по време на Тройната коалиция. И ако БСП искат чисти и неопетнени да управляват тази страна, успехът им задължително минава през истината за аферата “Хохегер”.

Оригинална публикация