БНР, Новини в 09.00 часа | 2010-02-25

Свидетели сме на изключително активно строителство на публични образи и интензивно политическо говорене, което затруднява разграничаването на политическото действие от политическото говорене. Коментарът направи в предаването на „Хоризонт” „Преди всички” председателят на Клуба на стипендиантите на Фондация „Конрад Аденауер” Първан Симеонов. Сред управляващите ясно се откроява образът на премиера Бойко Борисов, смята Симеонов.
Първан Симеонов: Публичният образ на премиера е взел една значителна дистанция от публичните образи на партията ГЕРБ, а дори и от публичния образ на правителството. Тази дистанция може да бъде здравословна в отделни случаи на непремерени действия от страна на министри или на публично поведение, което очевидно не е в унисон с волята на министър-председателя Борисов. Тази дистанция в известна степен дори митологизира образа на Бойко Борисов, а в същото време той успява да бъде едновременно митологичен и изключително диалогичен …
Симеонов подчертава, че трайна характеристика на настоящото управление е, че успява да поддържа големия разказ на възмездието. Въпросът е до къде ще стигне този разказ, което може да осмисли самото управление, каза още Симеонов.

в. Новинар Юг, Хасково | 2010-02-23

Георги Лозанов. медиен експерт

Интервю на Стойко Стоянов.

- Г-н Лозанов, операцията срещу мафията "Октопод" е медийна бомба вече втора седмица. Защо българските разследващи журналисти не видяха за 10 години съмнителния бизнес и подозрителен обществен имидж на Алексей Петров?

- Общо взето е правило, че журналистическата машина не тръгва сама. За да се задвижи, й трябва събитие. И Алексвй Петров във връзка с атентатите срещу него или с осветляването му от Румен Петков след срещата с братя Галеви влизаше в полето на засилено медийно внимание, и то съвсем не откъм добрите. Но също така е вярно, че не журналистиката го идентифицира като едно от най-опасните сенчести лица на прехода. И за това си има причини от различен порядък.
Първо е тъй наречената банализация на злото – толкова е устойчиво всекидневното нарушаване на нормите във всичко, че самото то се е превърнало в норма. Това е прокобата на прехода – не можеш да видиш злото, дори сам да не му принадлежиш. Под плаща на тази придобита морална слепота Алексей Петров е изминавал безпроблемно усуканите си социални маршрути.
Второ – страхът! Да се посочват публично конкретните носители на злото навсякъде по света е опасна работа, а в България двойно по-опасна, защото почти не съществуват територии извън него, където да се спасиш. Нито правораздавателната система, нито политиците, нито дори собствените им редакции не изглеждат достатъчно сигурна защита за нашите разследващи журналисти. Най-много те да използват конфликта на едни бандити с други, за да могат под покровителството на първите да разобличат вторите. Но тогава не можеш вече да си сигурен дали продължаваш да си журналист, или си станал съучастник. А и не знаеш кога интересът отново ще съюзи довчерашните врагове и заедно ще те "поръчат".
Трето – пак страхът! Съвсем конкретен, физически – да те залеят с киселина, да ти изпочупят кокалите. Алексей Петров съзнателно или неволно стана едно от нарицателните на заплахата срещу журналисти у нас. И сега, когато е арестуван, много от казаното или написаното за него в медиите носи реванша на дългото принудително премълчаване. Прилича на отприщена река, макар страхът да не е изчезнал, а само е паднал на дъното й: ами ако се измъкне, ако го пуснат?
Четвърто – неписаният договор. В нашето малко предмодерно общество повечето от силните на деня, включително и в медийната сфера, се познават добре и ако нямат специален повод да враждуват помежду си, се подкрепят, пазят се взаимно, според поговорката "Гарван гарвану…". А от всичко, което излезе за Алексей Петров, стана ясно, че той им е принадлежал, бил е от недосегаемите, които са такива именно според неписания договор помежду им. Кълбо косми в гърлото на днешна България, което тя нито може да преглътне, нито да изплюе. Поне не наведнъж. Случаят с Алексей Петров дава надежда, че ако опита един по един, може би ще успее.

- Не е ли странно, че медиите демонстрират, че всичко знаят, а вадят факти, разработки и истории чак след като убият или арестуват някого?

- Вън от необходимата събитийност, за която вече споменах, тук, разбира се, влияе един неоконформизъм, в който обществото ни влезе след романтическия период на прехода и често медиите, вместо да търсят критически или поне алтернативни стратегии на властта, продължават нейните, харесва им да влизат в ролята на "орган" на този или онзи държавен мъж политик, полицай, прокурор и пр.
Но има и едно дефинитивно професионално разделение, което опира до това какво значи да знаеш – да си научил за нещо в частен разговор или да си получил публична информация за него. За жълтите вестници и сходните електронни издания обикновено е достатъчно първото. Така там излизат повече и по-скандални истини, но пък самото понятие за истина се размива, губи се. Тя се измерва по това доколкото те забавлява и ти вдига адреналина. Получава се някакъв екстремен инфотеймънт, за който не са и сънували там, откъдето идва понятието.

- Скандалът с октопода не е ли черна точка за свободното слово, как хората да вярват на медиите, че не са поръчкоди и не работят избирателно, още повече, че Едвин Сугарев вече твърди, че мафията си има и вестник, а пък отдавна една политическа партия контролира дузина издания?

- Скандалът в случая не е тпкова с Алексей Петров сам по себе си -това е в сферата на баналното, колкото във формите на легитимация, които нашата държава и общество му дадоха. Персоната "Алексей Петров" се появява в пресечната точка на бившата ДС и спортните школи, където поначало се акушираха субектите на посткомунистическото насилие, естествен "правоприемник" на комунистическото. Само че първото беше повече идеологическо, докато второто е повече физическо, което пък правеше решаващи силните мускули.
Тук в скоби искам да кажа нещо за спорта на стадиона или в залата той може да роди върхови човешки постижения, но щом излезе навън, се превръща в културно неовладян източник на агресия. Независимо дали резултатът ще са счупени пейки от запалянковци, или счупени глави от мутри, които преди това издайнически се наричаха борци.
Та Алексей Петров е такъв продукт – ДС-спортист-извън-спорта, който обаче службите на уж новата демократична държава пускат под една или друга форма до върховете си, от което пък кой знае защо той се оказва на ключови постове в държавни предприятия като "Кремиковци" и НОИ. Но и това е малко – "пагонизираното" му мускулесто тяло е легитимирано и в академичната публичност от УНСС, а и в медийната – със статии и интервюта, докато накрая сам се сдобива с медиа. Поне според изключително настойчивата мълва, подклаждана и от това, че у нас правната прозрачност на медийните капитали е слаба.
Тъкмо търсенето на медийно влияние и легитимация обаче сякаш беше фаталната грешка на Алексей Петров, защото колко на светло може да излезе една тъмна фигура, без да му се опърлят мустаците? Едно е да дърпаш конците от мазето, друго е да имаш публичен разказ за себе си, дори да ти помагат да го напишеш такива тренирани журналисти като Патрашкова и Дачков.
Впрочем, преди да арестуват Петров, те се усетиха и демонстрираха желание да се еманципират от него, но след ареста му явно трябваше да изпълнят поети ангажименти и да се превърнат в пътуващата трупа за защитата му. Но според мен и това е временно. Ако Алексей Петров бъде признат за виновен, те постепенно ще обърнат отношението си към него, докато се причислят към най-активните му критици, които при това знаят повече от другите. А и поне за Дачков вярвам, че накрая журналистическите мотиви побеждават останалите.

- Хората са объркани, как да разчетат образа на Алексей Петров по знаците, които излъчи от ареста – представя се за жертва на Цветанов и Борисов, иска среща с американския посланик, страх го е, че ще го убият в килията, дъвче дъвка пред независимия съд…

- Едва ли си заслужава хората да разчитат знаците, които Алексей Петров дава сам за себе си. Едно, защото голяма част от тях са тенденциозно разнопосочни, чиято цел е на принципа на заешките следи – да объркат аудиторията и да мистифицират образа му, така че да не се разбере кой е той всъщност и в общата мъгла да се измъкне от собствената си самоличност. А някои от тях определено са "мафиотски нишани" – предупреждения и закани, адресирани към конкретни лица, за което само те си знаят.
Връзките и аналогии с Бойко Борисов обаче са далеч по-сериозна тема, защото изтъкването им в момента е основната стратегия на публичната защита на Алексей Петров – чрез полагането му като жертва на общия крах на справедливостта у нас. В смисъл: ако той е обвиняван, а Бойко го обвинява, това ще е несправедливост, по-голяма и от тази, в която е обвиняван. Но дори да приемем, че пресичането в миналото на биографиите им може да е аргумент с днешна дата, в момента Борисов е министър-председател, т.е. той представлява не себе си, а тези, които са го избрали и Петров в последна сметка отговаря пред тях. А те нито са имали общ бизнес с него, нито са тренирали заедно. С други думи, Петров и застъпниците му искат да използват Бойко за спасителна лодка. Все още прошепваното, но с перспектива да увеличава децибелите си в търсене на подобия между им, трябва да измъкне Петров от бурята на общественото недоволство. Генералът, ще не ще, невидимо да му прелее имидж, или измерено по друг начин -спечелени на изборите гласове. Макар че той ги спечели, тъкмо за да вкара престъпниците на прехода в съда и съответно в затвора. Тоест, Петров иска невъзможното, вероятно окуражен, че досега неведнъж го е получавал. И ако този път не го получи, има шанс това да се окаже повратна точка в отношенията между лидерите на държавата и лидерите на беззаконието, между публични ангажименти и лични сметки.

- Ще се отрази ли задържането на Алексей Петров и хората му върху политическия живот, какви трусове да очакваме?

• Ще се отрази, но не задържането им, а осъждането им и то и да бъдат осъдени, и да не бъдат. Осъждането на Петров има потенциала да се преживее като ритуалното разсичане на кентавъра "държава-мутра", който от години опустошава нашите земи. А и Петров очевидно е достатъчно дълбоко забъркан в аферите на прехода, така че, изваден от тях, ще събори като плочки на домино каскади от злоупотреби с власт в различни времена и посоки.
Неосъждането му пък има потенциала да събори правителството, защото именно този случай, а не Маргините или Наглите, да речем, се преживява като начало на обещаното от Бойко и вече предизвикващо признаци на нетърпение възстановяване на справедливостта в нашето общество.
Ако не стане нищо и Петров излезе от ареста на бял кон, на генерала ще му се наложи да слезе от своя, защото ще се подреди във върволицата от политици на прехода, излъгали очакванията на избирателите си. И тяхното недоволство, пропорционално на вложеното доверие, ще е в непознати досега размери. Въобще, както Бойко споделя, те с Петров от младостта си са били в състезание и сега на неговата карта е заложена самата държавна власт.

- Защо, Въпреки силната пропаганда на МВР и прокуратурата с акциите срещу мафията, липсва ясен дебат в обществото по тази тема, хората сякаш не искат да се ангажират?

- Причините са много и някои от тях вече изтъкнах. Тук ми се иска да добавя само, че висящите съдебни дела водят до висящи обществени дебати, а висящите обществени дебати бързо излизат от публичността, тръгват по масите, обрастват със слухове и измислици, докато затихнат в черната дупка на "всичко е все същото".

- Има ли опасност имената, които сега се изваждат около "Октопод", да се превърнат в герои?

- Ако не бъдат осъдени, има, защото ще са победили новата власт и, макар и негласно, ще са капитализирали доверието, което тя е загубила. На този принцип въобще в нас се създаде псевдогероическия разказ за мутрите и далавераджиите, а самата далавера се превърна в знак за престиж.

- Казват, че калпавите и корумпираните останали в България, а качествените се изнесли от тази територия. Имаме ли ясна представа в какъв народ се превръщаме извън митовете, които си самовнушаваме?

- На народа нищо му няма, народ като народ, той е "природна даденост", като ромона на реката или звездното небе над нас. Оттам нататък започва неговата културна идентичност, а тя минава през колективната идентификацията с елитите. И тук вече идва проблемът, защото те най-често са отдадени на своето признание не заради него самото, а заради битовите облаги, които им носи; практикуват го не в перспективата на вечността, а на тленните привилегии. Така всичко става евтино, еснафско, кичозно. Бай Ганьо, който е създаден от Алеко като карикатурен герой, се е превърнал в типичен. И това в най-голяма степен се отнася за политическия ни елит, който не използва властта като шанс за историческо безсмъртие, а за да придобие нещо, което не му се полага. Заменя славата и величието й за джип, 50 декара край морето и службица за роднини и съпартийци. Заменката стана метафора на елитите на прехода, от което те самите бяха заменени със собствените си фалшиви подобия.
Но през всичките тези години все пак се появиха двама лидери, които като характер и целенасоченост да носят автентична воля за власт – Костов и Борисов. И след като въпреки това Костов се провали и сега му се налага да спи в политическия чертог на ГЕРБ, надеждите опират само до Борисов, т.е. в момента зависят от изхода от операция "Октопод".

- Какво да очакваме от опрощението, което Станишев и Борисов си дадоха на Заговезни?

- Нищо да не очакваме, защото и без това Станишев напълно се износи като политически враг на Борисов, при това сякаш единственият, и дори вече имаше риск клонът да се привие и той да започне да буди съчувствие. А и според заявката на Борисов, като носител на дясна власт, която се бори с корупцията във властта, други двама лидери много по-заслужено трябва да влязат в ролята на врага – Първанов и Доган. Това обаче в най-добрия случай са предстоящи серии от българския сериал, който, както знаем, все не се получава. И продължаваме да гледаме турски, докато не спираме да се оплакваме, че ги пускат.

Стр. 4, 7

в. Всичко за семейството | 2010-02-25

Изминали са 13 години, откакто от "Хоризонт" угасиха червената лампичка на микрофона на предаването "Разговор с вас", което най-известната ни радиожурналистка Божана Димитрова водеше всеки петъчен следобед – в продължение на четвърт век пред 4 милиона слушатели… "Глас, който гали или звъни като тревожна камбана", "настъпателна и с наточен на брус език" – това са само щрихи от портрета й, с който някога я обрисува големият ни вестникар Петър Станчев. Но магията на нейния глас и силата на словото й не са отзвучали, щом и сега Божана Димитрова си остава емблематично име за професионалист в гилдията и хората не я забравят… Сценариите на всичките й предавания – стотици страници, изпълнени със събития, имена, случки, коментари, се пазят в библиотеката на Факултета по журналистика. А неин почитател – Еньо Марков от селцето Малка Верея, записвал всеки "Разговор с вас" – от първия през 1974 г. до последния през 1997-а, и пазел касетите в шкаф в скромната си къща…
В навечерието на 70-ия й рожден ден – на 22 февруари, гостувам в уютния й софийски дом за (не)юбилеен разговор с Божана Димитрова, която е и авторка на нашия вестник. Искам да си спестя баналния и нетактичен въпрос как се чувства една преливаща от жизненост и енергия жена като Божана… Тя и сега пътува, според думите й – по цялата тази наша земя българска, няма място, където не е била, и на което отновои отново се връща… Търся спасителен пояс в прозрението на великата Коко Шанел: "Никой не е млад след 40 години, но можеш да бъдеш неустоим на всяка възраст… " С бързия си и безпогрешенрефлекс Божана изстрелва: "И животът е неустоим, ако го живееш, както трябва!"
И вместо музикалната интермедия – бисерното Моцартово " Анданте", с което започваше всеки "Разговор с вас", тя подхваща диалога: "3а мен е чест да разговарям на страниците на вашия вестник, който обичам и уважавам. Той не прилича на онези, силиконовите издания със съмнителен жълт цвят. Ласкае ме това, че от време на време съм ваш сътрудник, защото намирам, че сега вестникът ви има много по-широка бленда, обединява и докосва семейството, а това е едно безбрежно пространство. – И с неподправената си интонация Божана отчетливо произнася: "всичко", "засемейството" – това са две клетвени думи, не само за мен! Моята дъщеря и в Брюксел си купува вестника." (Милена Димитрова, израснала в студиото на майка си, където пишела и домашните си като ученичка, днес е журналистка с докторска титла, авторка на няколко книги, на работа в Европейския парламент.)
Божана Димитрова е родена в София, завършва Българска филология и две години учителства в гимназията в Карлово. През 1965 г. печели конкурс за репортер в Националното радио и оттогава студиото за нея и с нея става едно от най-силните енергийни места. След над 4 десетилетия в журналистиката, от които 35 активни радиогодини, тя знае, че има какво да предаде от богатия си професионален опит. Но не иска да звучи в стил "спомени на стария воин" или дидактично към младите. И ако сега порови във въглените и жарта на живота си, то е " за да разкаже проживялото на внучката и на внука си, на децата ни, на тези, които идват след нас, за да извървят сами своя път към истината". Защото много лесно се къса тънката и фина нишка между поколенията, въздъхва събеседничката ми. "Аз, оказва се, съм човек, който преживя три режима. Особено последните два – и със социалистическия, и с демократичния отпечатък, се намесиха доста разпоредително и грубо в нашата младост и в онези по-спокойни, по-мъдри години. Така ние останахме едно поколение, което беше много зависимо от цялата му обкръжаваща среда…"
Поразява ме самокритичния тон на Божана и не от куртоазия вметвам, че радиото, особено в тоталитарните времена, винаги е говорело на два гласа – официалния, казионния, и нормалния, човешкия, към който тя самата винаги се е придържала. Затова и досега нейни слушатели и приятели от пялата страна продължават да я спират с добра дума – в автобуса, в магазина, на улицата… "Това е обяснимо именно с онзи, втория глас – казва простичко тя. – Слушателите винаги безпогрешно разделят поръчките от таланта, кухите фрази от умението за нормален диалог, с премълчани или само подсказани детайли. Ето, те не ми напомнят за моите репортажи от манифестации и митинги, това организирано позорище, както ги нарича Сирак Скитник. Те ми припомнят епизод, случка, име, песен, Дико-Илиевите хора, които извадих от забравата, с добро чувство, с доверие. Помните ли как се намесихте, как ме спасихте, как кръстихме детето си на вашето име – Божена…"
Омаяна от гласа и словото на домакинята, чак сега забелязвам картините в дома й – родопските моми на нейните приятели художници – Георги Ковачев и Милка Пенкова, двата нейни портрета (с молив и масло) на Елза Гоева, родни пейзажи. В хола Божана е подредила и трите си последни по време награди – пластиката от камък и дърво "Следа в ефира",елегантната "Златна роза" на Международната дамска организация "Зонта" и бронзовата реплика на женска фигура на Васка Емануилова – приза "Златен глас" в памет на ранозаглъхналия глас на Надежда Дженева, учреден от съпруга й Кеворк Кеворкян.
Напълно заслужено радиожурналистката е първата носителка на наградата "Следа в ефира" – прилягай, защото тя опровергава максимата на древните римляни "Думите отлитат, написаното остава". "Без да кокетирам, казва тя, аз и досега търся отговор защо толкова дълго живее онова, което е излетяло само като следа в ефира. Единият отговор може би е, че предаването е било с добро и за добро. Другият – че хората са чели между редовете и думите, те сигурно са стигали до онзи вътрешен глас, който са искали да чуят." Разговор с вас" бе направено, за да се намеси във всекидневния живот на хората, а това е сърцевината на истинското, гражданското, общественото радио. Ако журналистът може да докосне нещата от живота, които интересуват теб, мен, нас, той вече е на верен път. И това бе мисленето в съзвучие на цял един екип, а екипната работа в радиото е сладка."
Доколко съвременната ни журналистика е коректив на болното ни общество? "Намирам, че журналистиката отстъпи от своето намерение да бъде коректив на обществения живот. Може би бързо сменящите се правителства, режими, родиха един нов тип журналистика, която е по-близо до сервилността, до поддакването, до венцеславенето на силните на деня. Журналистът не може да върви след победителите! Той трябва да държи юздите на конете на препускащата колесница на живота ни, а не да се тътри отзад, в прахоляка… Има още много какво да направи журналистиката, за да си извоюва заслуженото място на коректив на властта, да бъде не четвъртата, а първата власт. В този смисъл искам да насърча младите колеги да бъдат по-безцеремонни, по-непрощаващи. Дългът на журналиста е да бъде коректив, съвест, съдник, но и да проглежда напред."
Питам Божана как влияе на самочувствието й, че към името й неизменно добавят "радиолегендата". "С цялата искреност ще ти кажа, че много се смущавам и даже ми е неприятно, когато употребяват това клише. Не само не ме ласкае, намирам го за проява на лош вкус. И винаги бързам да се оправдая, че не става дума за никаква легенда, а за съвестно свършена дългогодишна работа. Това няма знак на равенство с легендата! Често се връщам към една мисъл на Виктор Юго -" Популярността, тази голяма л ъжкиня…" Много ефимерни пеперуди литнаха под лъчите на прожекторите, но изчезнаха с угасването на светлината. Другата трагедия на бързо разцъфтялата популярност е как застива на едно място тя и човекът спира да се развива, свършва като журналист. Доста опасно е младенченското изживяване за непогрешимост и великост…"
За Божана Димитрова професия репортер е и призвание, и привилегия. Нарича я триумфалната арка на журналистиката, защото позволява да бъдеш новинар, но и пръв коментатор, да имаш предимството да водиш общественото мнение. За такава работа, убедена е тя, се иска освен образование, и сърце, усет. мярка, неумора, несекваш интерес към всичко ново под слънцето. "Затова бих казала, че оставам репортер до края на живота си. Всяко тръгване – по улицата дори, аз го гледам през очите на репортера – отбелязвам, че от това няма да стане репортаж, правя въображаеми анкети и интервюта с хора в трамвая… Репортерството е строй на мисленето и навик до живот."

Стр. 1, 23

в. Всичко за семейството | 2010-02-25

САШКА ВАСЕВА е родена на 12 октомври 1966 г. в Дупница в семейство на военен – с чин старшина, и домакиня. Завършва с отличен техникума по тютюневи изделия -специалност технолог. След него – начална педагогика с пиано в Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград, но никога не е работила като учителка. Започва кариерата си през 1990 г. като вариететна певица и работи с Боби шоу. Две години по-късно гастролира с естраден репертоар в Италия… През 1993 г. участва във фестивала "Пирин фолк" и песента " Може ли да се забрави Георги" става хит. В продължение на три години печели наградата на публиката. През пролетта на 1996 г. в зала 1 на НДК на концерт-конкурс "Звездата на фолк панаир", който е за изпълнител и хит на 1995 г., Сашка е без конкуренция. На фестивала "Тетовски филиграни" в Македония печели приз за най-добър чуждестранен изпълнител. През 1996 г. се ражда другият й тотален хит "Левовете в марки". На4 юли 1999 г. попфолк певицата се омъжва за българина с германско гражданство Христо Бакърджиев, представител на "Мишлен" за България. Родители са на Христо-Никола (10 г.) и на Христина-Елена (2).
Освен като певица, Сашка се изявява и като водеща (2004-2005) на предаванията "Ерогенна зона" по Канал 3, "Еротични фантазии" по МСАТ и "Звезди и герои" по Военния канал.
Издала е албумите: "Може ли да се забрави Георги’ (1994 г.), "Море сокол пие" (1995), "Инфлация и любов" (1996), "Мейк лав, нот уор" (1997 ), "Спартакус момче" (1998), "Върхът на мечтите" (1999), "Ч.Р.Д."(2003), "Сашка’2005", "Сашка’2006". С най-новия ‘Сашка Васева The Best" отпразнува 20-годишен творчески юбилей.
Взривоопасната Сашка Васева, която допреди десетина години издаваше албумите си в стохиляден тираж, се познаваме отдавна. В редакцията много я харесахме, отразявахме нейните успехи, гостувахме в родния й дом, в имението в с.Ресилово. Но по-късно се дистанцирахме от публичните и семейни екшъни, които разиграваше. Поводът да се видим отново е 20-годишният й творчески юбилей, който отпразнува с концерт промоция на новия си албум "Сашка Васевa-The Best". Столичният клуб преливаше от фенове и колеги. Почетоха я и от конкурентната попгилдия – Криси Димитрова, Краси Аврамов, Цецо Елвиса… А премиерът Бойко Борисов, който бе поканен, изпрати кошница с цветя и поздравително писмо до юбилярката. Под горещите впечатления от шоуто, продължило четири часа, се срещаме със Сашка на чаша чай. Първата лястовичка на попфолка обещава в името на старото приятелство да бъде пределно откровена.

- С "Happy Birthday, мистър премиер" от новия си диск възпя Генерала. Досущ като американския секссимвол Мерилин Монро. Търсила ли си подобна препратка?

- Харесвам много Бойко Борисов, защото е най-обичаният политик в днешно време. Затова му посветих парчето "Класика в жанра ", което е микс от хитовете "Happy Birthday, мистър премиер", "Камъните падат" и "Иване". Музиката написа Пламен Велинов. Пея и на английски, и на немски език. В клипа със снимки в генералската си униформа присъства и Бойко. За промоцията на видеото потърсих първо телевизията, чийто собственик се пише негов приятел. Отказа ми с думите: "Откъде накъде ще му правя реклама, след като ни праща данъчни за проверка." Клипът се завъртя в други телевизии. И понеже чашата преля, написах писмо до Генерала. В него изразих мнението на колегите ми от попфолка и естрадата, чиито говорител съм, че НАП трябва да проверява не нас, а оялите се продуценти. Получих заплахи и сега ходя с охрана, като в борческите години на прехода.
(Сашка видимо се ядосва и я изчаквам да се поуспокои).

-… Твоите хитове се родиха точно в тези времена. Повечето си включила в юбилейния си диск, но има и непознати песни.

- Продуцентът ми Владислав Славов гледа под лупа цялото ми творчество и той, а не аз, избра бързи, комерсиални песни, които редува с бавни. Четири балади сега за първи път виждат бял свят. Най-любима мие "Първият мъж" по музика на "Ку-ку бенд". Моят текст е много романтичен, но за съжаление не е лична емоция. Разделих се с девствеността си на 21 г., без обич към "героя". И понеже заговорихме за баладите, "Влезе в живота ми" е много специална.

- На кого е посветена?

-… На Поли Пантев. През 1996 г., когато дойдох в София, управлявах музикалната му компания "Мегаденс".

- Имахте ли интимни отношения?

- Не му станах любовница и гневно ми каза: "Птичето на късмета един път каца на рамото" .След това му мина и държеше никой да не ме докосва. Гледаше на мен като на скъпа вещ. Имахме чудесни отношения в продължение на две години. Идваше на концертите ми с цялата охрана. Пеех му италиански песни, които много обичаше. Поли беше великодушен и интелигентен -дипломиран философ. Всяка събота ходеше в църквата "Св. Неделя" и помагаше, а във фирмата му работеха сираци. От него се научих на милосърдие. Познавам го от хубавата му страна и не мога да повярвам, че е бил мафиот.

- С "Левовете в марки" изпревари въвеждането на валутния борд у нас. Как се роди идеята?

- Това е единствената ми социално ангажирана песен и дано ми дойде вдъхновение да изпея и друга. Текстът, като всички останали, е фотокопие на действителността с доза лично преживяване. Пътувах за участие в Боровец и си мислех, сега, като взема кошницата с пари, къде д а я сложа. Толкова много хартийки, а стойността им – 100 долара. Казах си, гледай какво нещо е инфлацията. Пламен Велинов ми бе дал една поп песен, написана за Деян Неделчев, който бе заминал за ЮАР. "Напълних" я с моя комерсиален текст и парчето стана хит само за една нощ.

- Двадесет години на сцената са време за равносметка. Като се обърнеш назад какво виждаш?

Всенародна любов и екшъни. В началото моята публика бе предимно мъжка, след като родих и жените започнаха да ме харесват, после и техните деца. А сега и гейовете – откриха Лейди ГаГа в моята провокативност. След концертите феновете идват при мен, прегръщат ме, целуват… Всеки един от тях ме дарява с капка любов, която за мен тежи много. Във философски аспект човек е дошъл на земята, за да получи любов и да я предаде на Бога. Затова съм търпелива и всеотдайна.

- А екшъните?

- Никой изпълнител не беше сигурен, че ще оцелее след концерт. Веднъж започнах купона с хита" Георги". Оказа се, че братът на един мафиот носи същото име. И оня ми ти тип, като извади пистолета и започна да стреля… Настана страхотна паника. Гилзите падаха на сантиметър от мен. В един момент се скрих под бар-плота, който беше от гранит, и оттам изнесох целия си концерт. Иво Карамански ме канеше да пея на рождените му дни и след това съжалявах. Един път ме носи на гръб, та се биха с моя приятел Иван – първата ми софийска любов. Блазнеше ме и мисълта, че е столичанин. Това е то философията на селянката от Дупница (Ха-ха-ха).

- Но те нарекоха Дупнишката мадона и не те забравиха след толкова дълго отсъствие от сцената.

- В професионалната пауза отгледах двете си деца. Според мен най-важното за една жена е да стане майка. Когато бях на върха, се молех на Бога в параклиса ми в Ресиловода ме дари със син. Сбъдна се моята мечта. Към Христо-Никола, който отгледах сама, бях орлица. А за Христина-Елена се доверявам и на детегледачка.

- Като дипломиран педагог как ги възпитаваш?

- С две думи – всеотдайна и луда майка съм. Възпитавам децата си с много обич и съм на двете крайности. Глезя ги, но съм строга по отношение на здравето им. Следвам принципа на любимия ми философ Жан-Жак Русо – назад към природата. Храня ги с екологично чиста храна от фермата в с.Ресилово, където е имението ни върху площ от 13 декара. Имаме кокошки, 2 козички, чието мляко е истински еликсир за здравето. Лекувам ги с билки от Рила – най-магичната планина, а не с химия. Христо-Никола има златни ръце. От 6-годишен кара джипа ми по селските пътища. И разбира много от двигатели. ХристинаЕлена ще наследи моя талант, любимият й певец е Азис. На 5 месеца я заведох при него и сега си го спомня и попява, ако щеш ми вярвай!

- Кой те извади от 10-годишното затишие?

- Скандалът с Нешка Робева.

- Посвети й стихотворението си "Корифей". Беше ли режисиран вашият скандал във "ВИЛ дене"?

- Не. Нешка неистово ме мрази, защото за нея аз съм символ на попфолка. Тя тръгна с жилото напред. Била съм правила с танците си дупки в земята… Обяви ми война и влязох в битка. Винаги съм вървяла по острието на бръснача. Падам и продължавам с надежда да намеря верния път. Е, понякога греша, но когато си личност и уважаваш себе си, се налага и да се разкайваш. Извиних се на Ивайло (мениджъра на Васил Найденов- б.а.), защото го засегнах за нестандартната му сексуална ориентация. Но той иронизираше моя колега и защитник Радо Шишарката. Чувството ми за справедливост е най-силната ми черта. Обяснимо е, според китайския зодиак съм Огнен кон (от тази зодия са и Стоичков и Слави Трифонов), как да си мълча.

- Все пак можеше да положиш малко усилия и да се понаучиш да танцуваш.

- Не исках да участвам в подобно риалити, но продуцентите казаха, че шоуто ще е много положително. Затова се навих. Бях поканена да бъда самата себе си -атрактивната Сашка Васева. Вложих енергията си да правя шоу, а не смешни стъпки. И изпълних договора си.

- И какво спечели?

- Петцифрен хонорар и съм благодарна на "ВИП дене", сега се скъсвам от участия. На студентския празник в Свищов миналата година пях пред 3000 души. Като се появих, от раз публиката започна да ме снима с мобилните си телефони. Адреналинът ми се вдигна и скочих на масата на ректора. Охраната ме свали веднага, а ректорът избяга…

- Направи ни свидетели и на семейните си битки. Не прекали ли тогава?

- Цял живот ме преследват скандали. Не ги търся, те сами ме намират. Може би Бог има нещо предвид, щом постоянно ме поставя пред изпитания. Не унивам! Бодро си влача кръста напред. В скандалите не се изживявам като жертва, а съм воин и победител. Проблеми с Христо ми създадоха митничарите. Те пуснаха духа от бутилката. Обмитиха гумите "Бриджстоун", произведени в Италия -членка на ЕС, което е нарушение на закона. Представих сертификат за това, но някой искаше да унищожи бизнеса на мъжа ми и покрай това нашите отношения се влошиха. Платих висока цена.

- После каза, че Христо те е биел. А той те обяви за психично болна.

- Във войната всички средства са позволени. Ако няма любов, нищо не може да оцелее в тези битки. Родих дъщеричката ни и бурите в семейството стихнаха.

- Сега имаш ли проблеми със съпруга си?

- Никакви. Той движи бизнеса си в Германия. Аз си живея в Ресилово с децата. Идва си и се обичаме. Физическа изневяра бих му простила, но духовна – не.

- Мъжът ти милионер ли е?

- Може и да е такъв, но не ми се отчита. Ние сме германска система. Имението той го построи. С моите смешни доходи никога не мога да вдигна такъв палат. Богати са тези певици, които имат заможни мъже или чичко-паричко за любовници. От хитове не се забогатява, защото в шоу индустрията трябват много пари - за песни, за клипове, за ротацията им по телевизиите…

- Как се запозна с Христо?

- На рождения ми ден през 1998 г., който празнувах в " Кемпински-Зографски", се появи Христо със своя приятелка. Той не знаеше коя съм. Свалих го, защото жената, която го придружаваше, бе омъжена. А аз -една свободна птичка. Мислех, че е правилно да му дам шанс да бъде с мен. Христо ме обвинява, че ако бил останал с онази дама, сега щял да е мултимилиардер, защото го стимулирала да прави пари.

- Смяташ ли се за добра съпруга?

- Рядко правим секс… Христо умира от смях, когато прочете, че съм нимфоманка. Той смята, че съм фригидна в леглото. В любовта аз съм мъченица. Големите ми любови са платонически, а Христо повечето време е далеч от мен. Затова казвам, че съм монахиня с деколте. Регистрирах се в един сайт, не за да се запознавам с разни типове, а да видя какво е отношението им към мен. Фантазиите им са толкова перверзни, че настръхвам.

- Във вашия бизнес освен глас е необходим и сексапил. Но ти си го имаш без помощта на пластичната хирургия.

- Водещото при мен не е бюстът, а хитовете. Имам развит гръден кош от плуването. Нося сутиени тип " бриджитка", които са с по-особена конструкция и повдигат бюста. При мен всичко е естествено.

- А лъскавата точка между веждите някаква източна магия ли е?

-… (Избухва в смях). С тези лепенки прикривам едно липомче. Страхувам се да го премахна.

- А как проходи в музиката?

- От дете съм закърмена с класика. Татко много обича оперетата. Знае всички арии на Видин Даскалов, а аз – женските. И двамата си правихме дуети. Започнах като естрадна певица. Екесъпругът на Лили Иванова Иван Пеев ми написа 3 песни, които отидоха във фонда на БНР. След това заминах за Италия с великия изпълнител на канцонети Димитър Йосифов. С италиано-българската група "No smoking" обикаляхме градовете и радвахме хората. Когато се завърнах в България, прозрях, че фолкът е музиката на бъдещето. Явих се на "Пирин фолк" с песента "Може ли да се забрави Георги" и кариерата ми тръгна. Имах по 2-3 концерта на ден, не се спирах.

- Че си обичана певица е ясно, но не можеш да отречеш, че си и майсторка на пиара.

- Помогна ми в началото. Измислях си разни истории. На тази, че са ме отвлекли в Силистра, се хвана дори и прокурорът – г-н Татарчев. Той обичаше много македонската музика. Бе наредил да ме издирят (следва бурен смях). Един приятел ме пита:"Защо си толкова задръстена на живо, а пред журналистите дърдориш и хората си мислят какво ли не за тебе?" Видя ли камера или микрофон, адреналинът ми скача. Ако и в леглото ми светят прожектори, ще съм най-добрата. Ексихибиционистка съм си, това е.

- Ама ти сериозно ли говориш?

- Бях искрена на 100%.

- Оттук нататък какво да очакваме от теб?

- Имам покани за участия в клубове и заведения," но най-важното за мен е да запиша нови авторски песни. Българка съм и не мога да пея сръбски кавъри. Ще направя дуети (замисля се)… Ще ти кажа – първият ще е с Елза Парини. Имам предложение от продуценти да правя комедийно шоу. Когато реша, мога да бъда и сериозна. Засега сме в начален период на договаряне. По-важното е, че отново казвам "Здравейте" на моите фенове.

Стр. 1, 4, 5
 

сп. OK! | 2010-02-25

Промените в програмната схема на Нова телевизия.

Нова телевизия винаги е била динамична, защото такива са нейните зрители – динамични, млади по дух, търсещи хора. Ние имаме невероятното преимущество да бъдем втори, което означава свободата и задължението да движим пазара напред, да сме смели и новатори, за да можем да се наложим. Ето и тази пролет влизаме силно в сезона с проект, който не е правен досега никъде в света – "Биг Брадър фемили". Една своеобразна дисекция на "българския модел", видян през най-малката му клетка – семейството. За три месеца ще наблюдаваме какви процеси протичат вътре в него, какви са отношенията, които се опитваме да скрием зад стените на дома си, но които диктуват поведението ни навън. Зрителите ще имат възможност да се огледат в съдбите на хората в къщата, да си зададат много въпроси за самите себе си, а какви ще са отговорите им, ще разберем, като видим кое семейство ще изберат за свой фаворит. Очаква ни много интересен експеримент – няма поставени тези, а само отворени теми за дискусии на фона на реалния живот, който, както добре знаем, често пъти е по-любопитен и невероятен и от най-драматичните сериали. Обвързването на високорейтингови забавни формати, какъвто е "Биг Брадър", със сериозни социални теми е наша "запазена" марка, която работи много успешно, защото дава дълбочина на забавлението и успява да вкара сериозни теми във фокуса на интереса на много по-широка аудитория. Така се случи с предишния сезон – "ВИП Брадър", който независимо от атаките, на които беше подлаган, продължава да е най-успешният телевизионен благотворителен проект, защото освен че събра феноменална сума, успя да разшири интереса към благотворителността, изваждайки я на показ. Водещ на този сезон ще бъде Ники Кънчев, а не Николай Урумов или Къци Вапцаров, както пишат жълтите вестници.
Вечерното шоу на Иван и Андрей
Шоуто на Иван и Андрей продължава. Те преминават през много труден период. Трансферът от една телевизия в друга не е шега, а това, съчетано с амбициозния план освен медията да сменят и образа си и да се пробват в тип предаване, за което в България няма традиция, а само една отправна точка – Слави, направи ситуацията още по-сложна. Но ние като медия с лекота поехме риска на такъв експеримент, защото, както вече казах, същността на Нова е да е провокативна и смела, а Иван и Андрей като лица много пасват на профила й. Често ги обвиняват, че копират Слави – първо, това не е Вярно, защото техните търсения са много повече В областта на журналистиката, отколкото на шоуто, и Второ – изборът на жанр не е плагиатство,
това е все едно да не правим новини, защото БНТ вече ги предлага от 50 години. Смятам, че посоката, която Иван и Андрей са избрали, е правилната, но се изисква много работа и време, докато се наложи, защото добра журналистика се прави трудно, а и навикът да бъде гледана късно вечер трябва да се създава тепърва в България.
Станция Нова е много успешен проект и за телевизията, и за Иван и Андрей като продуценти. Тя е поредното предизвикателство, което Нова отправи към себе си и към зрителите, налагайки нов модел на гледане на телевизия през уикенда.
Челюсти беше пореден експеримент -искахме да проверим дали едно успешно радиопредаване може да се излъчва симултанно и по телевизия със същия успех. Оказа се, че подобна формула не работи, затова Диана запазва присъствието си в "Станция Нова", където е просто страхотна, и в бъдеще ще правим заедно и други проекти, защото добрите журналисти са голяма ценност и трябва да бъдат грижливо пазени.
Колелото на късмета започна с летящ старт. То е типичен евъргрийн формат. Въпреки че е ново за българския пазар, създава усещането, че винаги го е имало – толкова е лесно за гледане, с изчистена ясна формула на забавлението. И като към нея се прибави Румен -
масовата аудитория е гарантирана. Печалбата от 100 000 е напълно реална, защото зад нея стои неумолима бизнес логика – колкото повече печелят зрителите, толкова повече предаването се гледа, а високите рейтинги означават високи приходи от реклама. Така че зрителите могат да бъдат спокойни – с тях имаме общ интерес – ние да раздаваме, а те да печелят големи пари.
Сутрешната телевизия става все по-интересно поле за развитие и експерименти. След като политическото говорене уседна трайно в сутрешните блокове и като че ли ги превзе "отвътре" и те се превърнаха в едни безкрайни говорилни, дойде времето за освежаване на форматите. Жанрът "инфотейнмънт" (информация+забавление) отдавна е хит в чуждите телевизии и смятам, че успешната сутрешна формула трябва да е 6 тази посока. От 15 февруари "Здравей, България" е в нов формат – много новини, но представени по интересен и изненадващ начин, балансиран пъзел от сериозни и леки теми, поднесени с динамика и хумор от една свежа, бодра двойка водещи. Един блок без излишни претенции, а по-скоро добронамерен към зрителите и отчитащ какво отговаря на сутрешния им ритъм.
Милен е един от най-успешните водещи в българския ефир, той е журналист с кристално чиста биография и ясно заявена позиция, отстоявана през годините, което е рядка ценност за нашия пазар и затова той има твърдо ядро фенове, които вероятно ще зарадва с ново седмично предаване. В предаването "На кафе" промените ще започнат от март. Ще бъдат свързани с "Биг Брадър", но ще използваме повода, за да променим формата и да го освежим. След края на реалити предаването "На кафе" ще продължи в новия си вариант.
Вие ме "препитахте по целия конспект" и въпреки това има още толкова много неща зa казване, че няма да ни стигне нито времето, нито страниците, но за медия с подобна динамика като Нова, това е естествено състояние. Ние никога не сме се страхували да експериментираме, защото вярваме, че който не рискува, няма особени шансове да спечели… любовта на зрителите.

Стр. 16 – 17

M3 Communications College I Дарина ГАРВАНОВА I2010-02-23

Д-р Камен Ковачев е еднакво добре познат и в PR, и в рекламните среди. Биографията му го свързва както с позицията PR на СУ „Св. Климент Охридски”, така и с факта, че е преподавател пионер по „Реклама” в много български университети. Съвсем естествено д-р Ковачев е поканен от M3 College за базов лектор по Интегрирани маркетингови комуникации. За добавената стойност на ИМК и за това какво е бъдещето на комуникациите с д-р Ковачев разговаря Дарина Гарванова.

PRinBulgaria.com I 2010-02-22

If you are brave or foolhardy enough to agree to go one-on-one with a journalist and risk having your words cut, chopped, edited, misinterpreted, re-arranged, taken out of context and then published in the media alongside a mugshot of your beaming features, you must have a clearly defined set of goals and a clear strategy to help you attain those goals before you lock intellectual horns with a reporter.

Media interviews are in fact an excellent way to generate understanding of your company or organisation, to explain your activities, and to transmit messages to your target audiences. They are also vital, if the need should arise, to put your side of the story, to counter accusations, or to put the record straight.

There are several types of interviews – people profiles, advertorial, straight Q&A, face-to-face, telephone, email, TV or radio (live or pre-recorded) – and to address them all is beyond the scope of this short article. But the following tips may help to ensure that your words are fairly and accurately reported, properly understood and interpreted, and placed in a balanced context.

Before the interview
Make sure that you have received appropriate media training, something that your PR agency should deliver. Develop your key messages, not too many and not too complex, and put them into simple, readily understandable language.

Have the facts and figures about your company, organisation or product ready – on paper or disc – for the reporter at the interview.
Make sure that you are familiar with the media organisation that wants to interview you, so read the particular newspaper, magazine or website, and watch or listen to the particular programme. Get familiar with what your interviewer has previously written or broadcast.

Set some ground rules with the journalist ahead of the interview: venue, time allocated, subject/s for discussion, on the record/off the record, the need for a photographer or interpreter to be present, whether the interview will be tape-recorded, publication deadline, whether it will be possible to see the interview, or some of the quotes used, before publication.

During the interview
The idea of the interview is to get the messages out while you are answering the reporter’s questions. Remember your key points and refer to them when answering questions.
Never lie. Do not exaggerate. Never speculate. Be open and assume that everything is "on the record," even if the camera is not rolling or the reporter has put away the notebook. If you do not want to see a comment made public, do not make it.

Be polite and friendly, and keep your tone professional. Give short answers and try to simplify your explanations. Talk in lay terms, using as little professional or technical jargon as possible. Use analogies to help explain difficult concepts.

If you do not know the answer to a question, say so and let the reporter know that you will provide more details as soon as possible after the interview.

After the interview
The interview is not over when it is over. Stay in touch with the reporter, and promptly provide follow-up materials or information if asked to do so. Monitor the published or broadcast results and review your performance. If the coverage was inaccurate, damaging or unfair, complain calmly to the reporter first, and if needed, to the reporter’s supervisor.

Miroslava Kostadinova is Country Manager (Bulgaria) at Cook Communications
Tel: 02/ 980 7185
www.cook-comm.com

Th earticle was published in Sofia Echo newspaper on 19 February 2010.

Оригинална публикация

в. Show | 2010-02-24

- Проф. Славов, навремето сте написал 15 доноса от по 10-12 страници. Какво съдържаха те?

- Имаше един безкрайно долен тип, истински провокатор – Николай Генчев, който беше ректор на Софийския университет. Той беше един безкраен интригант, хитрец и мерзавец. Просто беснееше от моята популярност. Затова има някои неща, които просто нямаше как да опровергаеш, като например ако се каже за някого, че е хомосексуалист. Бях любимец на студентите и това го побъркваше.
Генчев беше ректор, който се напиваше в "Яйцето" и го измъкваха като талпа.
За Исак Паси знам, че също се говори, че съм доносничил – сега ви показвам всичките книги, на които Паси ми е бил рецензент, за да видите посвещенията и да решите дали това е истина. С него сме приятели, чуваме се буквално през два дена по телефона. Толкова много съм близък с този човек, че не може и накъде повече да бъде!

- Не ми отговорихте каква е истината по случая с доносничеството?

- Всичко се измисляше! Казваш еди-кой си е едикакъв си и той не може да докаже обратното. Така правеха. Сега пиша мемоарите си, в които Генчев ще бъде тотално размазан с всички документи, с които разполагам. Няма да остане нито един непоставен на мястото си!

- Вие сте написал над 20 книги, една от които за вицове – "Златната решетка". В нея герой е Тодор Живков – защо точно той?

- Изборът не е мой, а на Тодор Цонев, който беше невероятен карикатурист. Той тайно рисуваше Тодор Живков, заради което е бил арестуван, дори са му инсценирали опит за бягство към Турция, но в последния момент са го спасили.
Искали са да го разстреляш.
По-късно ние станахме много добри приятели и той ми е разказвал за тези неща. По повод Тато сме си говорили, че винаги, когато има един главен, около него се намират хора, а самият той е бил като марионетка. В продължение на 30 години Тодор е направил 1000 карикатури, които конфискуват, били са крити в подземията на ДС. Накрая, когато го освободили, му върнали всички карикатури, с изключение на една – тази на Тодор Живков!

- А имало ли е последствия върху вас заради това? Споменахте вашия приятел – художника Тодор Цонев, върху който е имало нелеки последствия заради карикатурите, включително арест.

- Не, не съм бил нападан никога заради вицовете.

- Интересно ми е какво мислите за това, което се случва напоследък в държавата ни – постоянно се говори за Алексей Петров, а вие преди години пишете за мутризация на културата, на държавата…

- Това е последица от комунизма! Това е социоспин – фраза, която сам съм въвел и ще опиша подробно в мемоарите си. Това е дълбоко и необратимо заболяване на имунната система на една нация. Ние нямаме филтър, не можем да се предпазим. Сега всички са стъписани. Така беше по времето на Доган, който си позволява абсолютно всичко. Цяла България трепереше, не можеше и дума да се каже против Доган и накрая той се и изгаври! Сега след Доган идва този – Алексей Петров, и какво се оказва – едно зловещо ченге. Той не е кой знае какъв, просто е коварен, но системата му позволява. И с целия този потрес се оказва, че ние не можем да се покажем с нищо пред света.

- А какво мислите за телевизионните програми днес? За БНТ, за водещите…

- факт е, че досега нито един водещ не ме е спечелил, без да имам претенциите да бъда експерт или да водя статистика. Това е една интуитивна моя оценка. Струва ми се, че в b-TV правят някакви опити с тази "Пълна лудница", в която има находки, може би защото актьорите са добри. Най-яловата и най-кошмарната, това е Националната телевизия! Нейна емблема е директорката й – невероятно сух човек – Уляна Пръмова. Тя е едно измислено по чисто партийна линия явление, фаворитката на Георги Първанов. И тя, и Първанов са хората,
които са синоним на суха, безлична посредственост! Такава е и телевизията – скучна.

- Проф. Юлиан Вучков се изказва остро и критично за почти всички телевизионери. както и за по-голямата част от политическия ни елит…

- С него сме близки приятели. Юлиан е p,oi голяма степен екстремен тип, такъв му е манталитетът, разбирам го, когато критикува…
Юлиан понякога изпада в нарицсизъм, но в много случаи неговите експпозии са предизвикани от това, че насреща му има едно такова масивно тъпоумие, към което той е невъзможно да остане равнодушен.

- Имат ли място в ефир според вас например имена като Мартина Вачкова. Димитър Цонев, ако продължим с темата за БНТ?

- Абсопютен кошмар! Това си е живо насилие, бреме. Синът ми, който е. на 32 години, в момента’ кандидатства в това предаване за млади таланти, и ми каза – ние сме обречени да живеем със старите образи. За каквото и да стане дума – концерти, предавания, шоуто, все говорим за един и същи набор… Еднотипни са – Орлин Горанов, Йорданка Христова… стига! Дайте им пенсия, нека си пишат мемоарите, какво е това! Колкото до Мартина Вачкова – какво да говоря. Тя е тромава, несъразмерна, брутална е. За да си водещ, най-малкото трябва да имаш някакво излъчване. Вачкова преиграва, а и предаването й е еднотипно -"Какво са мъжете, какво са жените, кой на кого изневерява". По всички телевизии си има такива квачки, които нищят тези въпроси до втръсване. Много тривиална и износена тема. Стига вече! Димитър Цонев пък е интервенция – той е набутан в тепевизията с цяпото си нахапство и безогледност. Много е арогантен, скучен и неприятен човек! И заедно с това животно Ути правят от тепевизията такъв кошмар, че просто няма накъде повече. За мен Ути Бъчваров е една абсолютна свиня, която грухти в ефир по същото време, когато децата в Хаити например умират, а родните пенсионери изнемогват в разни домове. В същия момент това прасе всеки ден ми обяснява за шишчета, кебапчета и т.н. Това е издевателство!

- А за Слави Трифонов какво мислите?

- О-о-о, все си мислех, че Бойко Борисов по някакъв начин ще го катурне, защото двамата са в конфликт, но виждам, че продължава да вирее в телевизията и да си измисля какви ли не предавания. Както и Иво Сиромахов, който може и да е интелигентно момче, но е абсолютен продажник, а и щом е под крилото на Трифонов, нещата са ясни. Да не говорим за Росен Петров, който е тотално бедствие! Той е неприятен, нека се види в огледалото поне веднъж… Той е едно ченге – видът му е такъв, всичко. А и като започне да се хвали – къде ходил, къде спал.
Абе, кой си ти, бе, едно малко ченге!
Какъвто е и Слави Трифонов – един профан и бездарен простак! Трифонов няма и един милиграм артистичност, абсолютно дърво – нито е музикант, нито артист. Това е мегалростащина! Знаете ли парите му как са натрупани, за които сега се говори в медиите? По най-вулгарния начин!

- Ако разгледаме поотделно и днешните политици, има ли процент вероятност да откроим морал или моралисти сред тях? Да започнем с царя – Симеон Сакскобургготски…

- Пълно фиаско! Това е едно бедствие за България, най-голямата гавра с националното ни, моралното ни целомъдрие. Дали този мерзавец някога ще има доблестта да пусне на жена си филма, който показва как беше посрещнат навремето у нас – грандиозно посрещане, сякаш идва Христос. Градовете спореха къде да отиде Симеон! Имаше битка между кметовете, защото започвал Златният век! Жалка работа.

- Ами премиерът Бойко Борисов?

- Сега срещу него има много хора, които реагират остро, а и медиите допринасят значително за това постоянно да се обсъжда фигурата му. Но това, заради което го критикуват, се явява негово предимство!
Бойко е изкарал стаж при един голям диктатор – Тодор Живков, защото беше сред най-близките му. Смятайте колко неща е научил, за които никъде не е писано, не е говорено. И няма да го прочетете! След това отива при Симеон, което пак е стаж. Друго – т.нар. мутри, за които постоян«в но се говори – ами той ги познава, знае кои са. Ако аз бях премиер, ами нали нищо не знам за тези мутри – кои са, какви са?! Кой е този Алексей Петров сега? Аз не ги познавам, но той ги познава! И нещо, което не бива никога да се забравя – кой свали триглавата ламя? Трябваше му един замах, за да ги съсече! Изхвърли ги! За тази брутална, зверска система от ченгета, кой ще се справи с подобни хора? Кой? Бойко Борисов ги познава, има твърда ръка…

- Неговата дясна ръка -министър Цветан Цветанов, призна по новините. че е най-големият враг на Алексей Петров…

- Прави му чест! Моралното отвращение с нещото, с което се бориш, е по-силно от всичко останало. Прави му чест на Цветанов, че е признал публично нещо подобно.

- А какво провокира във вас името Симеон Дянков? Разбира се. и прословутата му реплика, че в БАН е пълно с феодални старци?

- За мен Дянков е неспопучлив опит! Не го приемам. Той е един самохвалко, самонадеян е, не одобрявам такива хора. Постоянно обяснява къде какво е направил. Дянков дойде с това, че спасил няколко държави от капитулация. Чакай бе, кой cvy ти? Не съм проверявап, само знам, че в Грузия се е провалил. А това, че застава срещу БАН, е поредната глупост от негова страна. Познавам тази институция, има много паразити, но никъде другаде няма толкова жалък бюджет и въпреки него има хора, които продължават да се трудят, да работят там. Дянков е невъзпитан, грандоман, нищо няма да помогне.

Стр. 58, 59

Снимка: Slusham.com

в. Седмичен Труд | Маргарита ТОШЕВА | 2010-02-24

Собственикът на бившата телевизия на врачките "Канал 2001" твърди, че преходът у нас е гротеска. Убеден е, че по времето на Живков се отделя по-сериозно внимание на хората с паранормални способности

Писателят и издател Румен Балабанов е автор на над 20 книги. Написал е романа " Някой си отиде" и пиесата "След завоя", играна в "199". За сборника "Медена роса" е носител на наградата " Южна пролет". Бил е редактор във в. "Стършел", зам.-главен редактор на в. "Литературен фронт". До 1997 г. издава 14 вестника, най-известен от които е "Психо". Някои го определят като основател на жълтия печат в България. Вече е бивш собственик на прословутата телевизия на врачките "Канал 2001". В момента е главен редактор на изданието на СБП "Словото днес".

- "2012: Горбачов, демокрацията и баба ми" е новата ви книга, в която представяте прехода като гротеска. Защо го определяте така?

- Може ли нещо 20 години да се тътри, да писне на хората и то да не е гротеска? Свикнахме с неща, които преди това бяха немислими, хвалим неща, които преди това заклеймявахме. Случи се пълно разклащане на ценностната ни система, оскотяване, опедерастяване. Или сме най-тъпият народ на света, който не може да се оправи, или сме вкарани в зловещ сценарий. Друго обяснение нямам. Баба ми казваше: "Една шепа народ сме, можехме да си живеем като Симеончета." И в двете неща е права: наистина останахме една шепа народ и наистина Симеончо си живее добре. Баба ми винаги е била права, затова я направих главен герой на гротеската. Един колега нарече книгата литературна инсталация, но както и да се нарече, важното е, че има опит за осмиване на това, което ни се случи, защото иначе е много тъжно. Тъжно е, че се случват неща в живота на човека, за които никой не го е питал: дали да има социализъм, дали да има капитализъм, дали да има преход. И човекът се оказва не главен герой, а подлога на историята.

- Ако пишехте сега книгата, бихте ли добавили някакъв нов щрих? Акцията "Октопод" дава ли основание за това?

- Не. Те са непрекъснати щрихи и брънки от тази зловеща гротеска. Още повече че истината я знаят само няколко души. Гледам новините по трите канала, за да разбера коя телевизия каква политическа позиция има, въпреки че новините се обявяват като независими. Или както е казано, по новините им ще ги познаете. Същото се отнася и за вестниците, разбира се.

- Работили сте в престижни издания като "Стършел" и "Литературен фронт". После се оказвате шеф на канала на врачките "2001 и собственик на в. "Психо". Този остър завой навярно е заради бизнес интереси?

- 14 години бях в "Стършел". Междувременно работих в сп. "Пламък" няколко месеца. Оттам напуснах, защото ми беше ужасно скучно и тъй като ми беше неудобно, измислих пред Георги Константинов един претекст – че няма къде да паркирам пред СБП. В "Литературен фронт" също не ми хареса. Всеки път се връщах с голямо удоволствие при Христо Пелитев, моя "бащица", който всички ни тантуркаше и ни пазеше от какви ли не нападки. За карикатуриста Георги Чаушов имаше сигнал в ЦК, че посредством графиките си изпращал сигнали на ЦРУ. И за мен по повод на един разказ се обяви, че съм враг на народа. Напуснах "Стършел", където се чувствах най-свободен, по една-единствена причина – предложиха ми да стана главен редактор на " Септемврийче" и аз се пол ако-мих да докажа, че мога да променя един вестник. Въобще това мое желание да се доказвам през целия живот ме подвеждаше и ме придвижваше по схемата възход и падение. Така и не разбрах на кого се доказвам – на жените ли, на властта ли, на себе си ли? Вероятно съм се доказвал на себе си, което не звучи много добре, защото само комплексарите се доказват на себе си. Другото ми обяснение е, че съм някакво дете, което си е играло и продължава да си играе на какво ли не.

- А как стигнахте до "Канал 2001"?

- До 1997 г. се занимавах с вестници – издавах около 14 заглавия. Моят син твърди, че съм основателят на жълтата преса. Таблоидите излизаха в тираж 350 000 всеки. Първият беше " Кой си ти", вторият – "Психо", който единствен продължава да съществува вече 20 години. През 97-ма обаче ми се приигра на телевизия. С помощта на Любомир Коларов с група ентусиасти отидохме в телевизия "Триада", която излъчваше CNN на живо. Тогава, както се шегувахме, спирахме CNN и пускахме първия частен сутрешен блок. Като спряха телевизия "Триада", отидохме като външна продукция в "7 дни" със сутрешен блок, водеше го Лора Скорчева, за която тогава бях женен. И с обеден блок с водещ баща й Величко Скорчев. Аз бях продуцент. Когато поисках и вечерен блок, ми отказаха. По това време се развеждах с Лора Скорчева и започнах да творя "Канал 2001".

- Това едно от паденията ви ли е?

- Лош или добър, както казваше другарят Живков, каналът си остана исторически. И днес още се споменава. Друг е въпросът, че беше замислен като място, където т.нар. паранормални способности на човек, изследвани в специална лаборатория по времето на Живков, трябваше да се приобщят към медицината, за да може да се правят крачки напред. Но медицината тогава се дръпна рязко от тези теми. Заяви категорично, че такова животно няма – за разлика от всички останали европейски страни, включително Русия и САЩ, където се правят тези изследвания. Освен това врачките, плащайки си своята изява, трябваше да захранват финансово телевизията. А предаванията с тях бяха 10% от програмата на телевизията, всичко останало беше публицистика. Но както казва народът, една капка катран разваля кацата с мед. На "Господари на ефира" добре им дойдоха издънките, каквито наистина имаше: примерно съветът да се пие машинно масло против язва и ред други от този род. Беше създадено присмехулно обществено мнение към телевизията и тя просъществува "само" 6 години – казвам го с голямо задоволство, защото да си сам в този пазар, където търгуват вълци и лисици, 6 години е грандиозен успех. И не се срамувам, защото в програмата имаше много стойностни неща. Публикуван рейтинг я постави на 4-то място в София по гледаемост. Що се отнася до паранормалните способности на хората, както във всяка човешка дейност има мошеници, има и честни. Честните трудно оцеляват, мошениците се нагаждат. По време на бедност хората се насочват към "пророци" и лечители. В момента законът, който трябваше да регламентира дейността на народните лечители, практически е блокиран.

- Казвате преди време, че телевизията е мръсен бизнес, тънещ във финансова мъгла. Това отнася ли се за големите телевизии?

- Предимно за тях се отнася. Телевизията е невероятен манипулатор – всичко се прави за пари. Аз съм застъпник на това, че телевизията трябва да възпитава, колкото и старомодно да звучи. Не може да се пробутват отпадъци на обществото, което непрестанно се прави. А и сега има желязна информационна завеса, само че посоката е сменена. За културата в Русия, в страните, които ни бяха близки, кой говори? А тия безкрайно тъпи игри – два часа да стои на екрана думата с разместени букви "ятха" с въпроса кое е това средство за придвижване… Някои знае ли къде отиват парите от есемесите? А да сте видели критичен материал за мобилните оператори? За какво говорим? По-добре да се закрият три телевизии, отколкото Кремиковци.

- Известно е, че вие направихте Юлиан Вучков телевизионер – той водеше предаване в " Канал 2001". След толкова време как преценявате тази си постъпка?

- Доволен съм, още повече че той го помни и ми е благодарен. Макар и брутален, казва истини. Добър водещ е и е честен човек. Освен това от моето "котило" са започнали много хора: Мартин Карбовски дойде в "Кой си ти" със стихотворение, Людмила Филипова, известната белетристка, започна като репортерка в сутрешния блок в Триада, Юксел Кадриев започна в "7 дни".

Стр. 16

в. Show | 2010-02-24

Венета Райкова започва собствен бизнес. В началото на януари водещата на "Горещо" и съпругът й Тишо са основали тьрговско дружество, а което имат равни дялове – 50 на 50. фирмата се казва "Тиве медиа", а предметът й на дейност е реклама и издаване на печатни произведения. Според запознати Райкова планира да се продуцира сама, след като договорът й с "Телеман" изтече.

Стр. 2