в. Монитор | Полина ПАУНОВА | 2009-11-05 

Драстично намаленият бюджет на националното радио и телевизия най-вероятно ще доведе до закриване на някои регионални и общински центрове на двете медии. Това стана ясно на вчерашното заседание на медийната комисия към парламента.
В проектобюджета за 2010 година е заложено БНТ да получи 60 млн. лева държавна субсидия. "Това е крайно малко", обясни шефът на медията Улияна Пръмова. Само за излъчване БНР годишно дава 20 млн., а БНТ – 13,5 млн. лв.

Според шефа на БНР Валери Тодоров финансирането е крайно недостатъчно за поддръжка на всички функции в държавното радио. Вчера стана ясно още и че заради намаления бюджет Съветът за електронни медии ще закрие 6-те си регионални центъра за наблюдение на програмите.

стр. 8

Karieri.bg I 2009-11-04

Ирина Алексиева е новият изпълнителен директор на Българското училище за политика.

Алексиева е автор и водещ на седмичното икономическо предаване на Би Ти Ви "Бизнесът". Преди това тя ръководи икономическия отдел на Дарик радио и е автор на предаването "Портфейл".

Алексиева е завършила МВА в Американския университет в България и магистратура по икономика в Университета за национално и световно стопанство. Специализирала е журналистика в САЩ и е изучавала в развитието на гражданския и политически диалог в страните от Югоизточна Европа и бившия Съветски съюз в Норвегия.

Оригинална публикация

в. Пари | Боряна НИКОЛАЕВА | 2009-11-03 

Балансът в представянето на новините не е математическа формула, той е въпрос на усет, майсторство и опит

Визитка
Коя е Люба Ризова
▶ Люба Ризова е главен редактор на „Новини и актуални предавания” в bTV от самото създаване на телевизията през 2000 г. след спечелен конкурс за тази позиция. Преди това е работила в БНР и Нова телевизия. Завършила е СУ „Св. Климент Охридски”, Факултета по журналистика и масови комуникации.
▶ Преминала е специализации по телевизионна журналистика в САЩ. От 2000 г. Люба Ризова е член на Американската асоциация на директорите на радио и телевизия (RTNDA). Тя е член на управителния съвет на програма „Достъп до информация” от 2001 г. за прилагането на законите за свобода на информацията. От 2005 г. е представител на bTV в Съюза на българските национални електронни медии.

Госпожо Ризова, каква беше 2009 г. за bTV?

- Факт е, че тази година за всички премина под знака на кризата, но мога да кажа, че за bTV тя не се различава особено от 2008 г. Що се отнася до новините и актуалните предавания, при тях няма промяна, продължаваме да бъдем първи в рейтингите. bTV Документите е нашето „най-луксозно” предаване и кризата оказа влияние единствено върху него. Реализацията му изисква много умения, труд и средства. Наложи се да ограничим обема на произведената продукция за тази година, но за сметка на това не сме направили никакъв компромис с качеството и идеите. До края на 2009 г. зрителите ще могат да видят документалните ни филми за 10 ноември, за създаването на ДПС, за бетонирането на Българското Черноморие. Новините са запазената марка на една телевизия. Ние естествено следим какво се случва, но е важно да дадем отговор на въпросите защо ни се случва и какво от това. Стремим се да сме точни и коректни в представянето на информацията. Ние съобщаваме фактите, а зрителите трябва сами да си направят своите изводи. Недопустимо е да се бъркат новините с коментари. Журналистиката трябва да търси истината, а тя винаги се намира някъде между различните гледни точки към един проблем.

Да разбираме ли, че кризата не се е отразила на вас, а по-скоро вие отразявате кризата?

- Да, може да се каже. Можем да се похвалим с това, че bTV е силна и печеливша медия. Естествено и ние дадохме своята дан на кризата, но това не се отрази на качеството на нашата продукция. Не си позволяваме да правим компромис с качеството на журналистическия труд и на информацията. Трудните времена дори са мобилизиращи за мен и колегите ми.

Доколко темата за кризата присъства в новините?

- Тя присъства, но невинаги и на всяка цена. Много добре знам, че пресоляването с една или друга тема не е най-доброто нещо. Когато имаме достатъчно силна новина, тогава може да си позволим да занимаваме зрителското внимание със съответната тема. Темите за кризата и за свинския грип често се преекспонират и преувеличават. Нещата трябва да се възприемат със спокойствие. Независимо колко са страшни – те са част от действителността. Балансът в представянето на новините не е математическа формула, той е въпрос на усет, майсторство и опит.

Споделяте ли мнението, че е крайно време добрата новина да стане новина?

- По принцип това е чудесно. Да не забравяме, че природата на журналистиката открай време е в това да отразява внезапно случващи се неща, а в повечето случаи те са неприятни. Такава е природата на човека – лошите неща се случват неочаквано и бързо и те представляват интерес за хората, предизвикват тяхното внимание. Ние имахме рубрика „Добрата новина”, сега тя е „Добрите хора”. Направили сме я в отделна рубрика, защото много често в емисията добрите новини минават незабелязано покрай всички други. А е хубаво да показваме доброто, което рядко се случва внезапно, за него трябва време и добронамерено човешко усилие. Аз вярвам, че когато човек прочете или види дадена новина, той я възприема по определен начин, но също така тя го и възпитава. Ако сме заобиколени само с неприятни новини, това създава чувство на потиснатост.

Над какви проекти работите за следващата година?

- Засега погледът ни е обърнат към документалните филми и към поредицата bTV Репортерите. Мислим и върху друг проект, но засега предпочитам той да остане в тайна, защото не сме стигнали до краен резултат, на който да се позовем.

Телевизията се променя доста динамично. Как се променят зрителските навици?

- Непрекъснато правим проучвания за зрителските навици и предпочитания. Това е много важно, защото така получаваме обратна връзка от нашата аудитория. Рейтингите са хубаво нещо, но зад тях стоят много мнения. А те показват, че хората стават все по-взискателни, което никак не е лошо. Публиката е все по-образована телевизионно и знае много добре какво иска.

Интернет – конкурент или партньор?

- И двете. Или по-скоро интернет е просто една нова платформа със своите изисквания и характеристики за начина, по който дадено съдържание ще бъде най-подходящо представено. Възможността за интерактивност в световната мрежа е в пъти по-голяма от тази, на която и да е телевизия. Това създава възможности, от една страна, а от друга е предизвикателство в паралелното развитие на информацията в телевизията и по интернет. От сайта на bTV, в който ежедневно има по 160 хиляди посещения, се вижда, че голяма част от тях са именно заради новините и актуалната информация. Затова платформите може да бъдат различни, важното е съдържанието. В съвременния свят конкуренцията е на ниво съдържание -доколко то е качествено, лесно за възприемане и дали подценява аудиторията. Има много примери за медии, които подценяват аудиторията си и си мислят, че каквото и да й пробутат, тя ще го приеме. Това е твърде погрешно разбиране.

Каква е вашата позиция относно това дали информацията в интернет трябва да е платена?

- Тази полемика се разрази доста усилено напоследък. Рупърт Мърдок най-често повдига този въпрос. Според него сериозната информация, тази, на която може да се разчита, трябва да бъде платена. Не съм сигурна кога това ще се наложи като практика в България. Тук хората вярват на всякакви информации. На световно ниво казусът с платената информация едва ли ще бъде решен също скоро. Смятам, че в бъдеще тя ще бъде за една по-елитарна публика, която ще може да си я позволи.

Доста компании са на мнение, че трябва да се разреши споменаването на търговски марки в Новините. Каква е вашата позиция по този въпрос?

- За нас е тема табу да направим реклама на някоя компания в новините. Има една фраза на един канадски културолог, изречена преди 25 години, че добрите новини са рекламите, а лошите новини са истинските новини. Когато някоя компания е замесена в скандал или проблем, тогава тя бива спомената в новините, но когато трябва да говорим колко хубава е продукцията й, това вече е реклама.

Каква е прогнозата ви за развитието на медийния бизнес през следващата година?

- Не смятам, че кризата ще се задълбочи. В световен мащаб са налице признаци на съживяване. Надявам се скоро те да бъдат валидни и за България. Не смятам, че ще има по-сериозни кризи с рекламните бюджети.

стр. 22

 в. Show | 2009-11-04 

Грозданова е завършила английска гимназия и журналистика в СУ "Климент Охрид ски". Професионалната си кариера започва в БНР като репортер /1981 -1985 г./ През 1986 г. се включва в екипа на предаването на БНТ "Актуална антена" – единственото преди 1989 г., което се занимаваше с разследваща журналистика. В продължение на седем години /1991 -1998/ е автор и водещ на популярното публицистично предаване в БНТ "Отзвук." През 1998 г. напуска телевизията под натиска на хората на Иван Костов и създава своя агенция за реклама и PR "Имидж". През 2001 г. става депутат в Народното събрание от НДСВ, а в края на същата година е сред учредителите на ССД. През 2005 г. става директор на новосъздадената ТВ7, там възстановява и предаването си "Отзвук". Напуска телевизията, след като тя бе купена от Ирена Кръстева.
Диляна Грозданова е омъжена за Любомир Павлов, известен СДС деятел и по-късно шеф на Столичната общинска банка. Имат един син Владимир, който в момента учи в Лондон.
Поводът да разговаряме с Диляна Грозданова е нейният рожден ден на 4 ноември.

- Г-жо Грозданова. изненадана съм, че ви намирам тук в България. Говори се че живеете във Франция постоянно?

- За съжаление ще ви кажа, че живея постоянно в България. Бих искала да не живея постоянно тук, въпреки че тук се чувствам най-добре, защото тук е моят дом, не за друго. Тук е моята среда, тук съм отраснала, няма да ми е така добре в чужбина. Но България не е много добро място за живеене. Хората са угрижени, мрачни , а това прави впечатление. Много са напрегнати, стресирани, доста завистливи. Бих казала, че ние българите сме такива хора – завистливи, които се дърпат един друг надолу. Това не ни помага и не спазваме никакви правила. В чужбина се живее по-скучно, но и по-спокойно.

- Купили сте си голяма къща на френската Ривиера?

- Да. Но не живеем там. Това е стара къща от 1914 година. Сега й се прави ремонт и все още не е обитаема. Надявам се в скоро време, до няколко месеца, да стане и ще ходим там на почивка.

- Колко време продължава този ремонт?

- Отскоро я имаме, защото Франция е бюрократична страна с много стриктни правила. Там не е много лесно да извършиш такава сделка. Има си бюрокрация. Всичко трябва да е точно, законно, защото ако нещо не е по техните правила, веднага се разваля сделката.

- Познавате ли собствениците на къщата? Французи ли са?

- Собственикът е датчанин. Той не живееше там.

- А каква е цената?

- Цената, цената… Много искрено ме дразни това, че сега всичко се измерва в пари. Цялата ценностна система ни се обърна наопаки и ние всички гледаме – ако това струва много, значи е много хубаво.

- Какво учи в Лондон вашият син?

- Влади учи икономика и финанси.

- Вашият съпруг Любомир Павлов успя ли да се възстанови от жестоката катастрофа на автомагистрала "Тракия" през 2001 г.. която едва не отне живота му?

- Добре е засега. Той имаше голям шанс, че изобщо остана жив, защото това бе много тежка катастрофа. Но попадна на много добри лекари – първо в Пловдив, после неврохирургът проф. Габровски дойде от София да го оперира.

Любо претърпя мозъчна бъбречна недостатъчност и какво ли не още?

 - Те отдавна го пишат това и аз вече съм се отказала да обяснявам А иначе болести дал Господ. Защото с напредването на годините все повече болести има. Аз в момента не се чувствам много добре, защото сега е сезонът на изострените язвени болести, гастрити и т.н. А аз имам язва и честно казано, не мога да спя от болки.

- Спазвате ли диета?

- Естествено, аз преди много хубаво готвех, но сега предпочитам повече аламинути заради язвата.

- Какво вярно има в твърденията, че сте продали ТВ 7 на кръг от хора, близки до Ахмед Доган?

- Аз не съм участвала в преговори с Ахмед Доган. Аз бях тогава изпълнителен директор на телевизията. А тя беше продадена на… как се казва фирмата, честно не зная. Действително се говори, че това е кръг от хора около Ахмед Доган. Цветан Василев, шефът на Корпоративна банка, беше дал кредита за закупуването доколкото знам. По-късно разбрах, че Цветан Василев е на ръководен пост във фирмата.
Разбирам, че в телевизията е отишла Светлана Василева, която беше в БТВ. Но със сигурност там е кръгът на Делян Пеевски и Ирена Кръстева. Искам да ви кажа, че аз отстрани наблюдавам нещата, защото не съм била собственик.

- Но собственик бе вашият съпруг Любомир Павлов?

- Собственикът на телевизията беше фирмата "Краун Медия" и всъщност тя беше продадена. В нея собственик беше и моят мъж. И други хора имаше – Румен Аркарски и представители от Лондонската "Краун медия".

- Знаете ли сумата, за която е била продадена?

- Не бих си позволила да я кажа, защото няма да е етично и към купувача, и към продавача.

- Когато бяхте в БНТ били ли сте свидетелка на ежби, противоречия и аморални действия от страна на ваши колежки в името на кариерата?

- Имаше такива колежки, които по този начин правеха кариера. Друго беше по- неприятното, че имаше колеги – и мъже, и жени, които чрез интригантство правеха кариера. В началото голямо беше нашето желание да имаме свобода и ние се борехме много да си запазим тази свобода. После нещата отидоха в другата крайност. Някои хора започнаха да осветляват своята близост с един или друг политик, което беше много много грозно и нямаше нищо общо с професията.

- Кое беше любимото ви предаване? "Отзвук" ли?

- Всъщност моето любимо предаване беше "Актуална антена", колкото и далечно да е то вече във времето. Тогава всички хора бяха на едно мнение. Те не харесваха властта и обичаха предаването. Докато по времето на "Отзвук" бяха разделени на два лагера – червени и сини. Това създаваше едно напрежение, но създаваше и чувството, че живееш в центъра на събитията.

- Наближава 10 ноември. Вие и вашият съпруг бяхте съпричастни със синята идея още при зараждането на СДС. Какво си спомняте за самия ден 10 ноември 1989 г.?

- Аз го помня много добре, защото моят син е роден в същата година на 22 септември. Малко след като бях изписана от родилния дом, той се разболя и на 10 ноември нас двамата ни изписваха от Пирогов".
Защото, честно казано, всички ние живеехме с чувството, че Тодор Живков ще е вечен и че няма да има никаква промяна. После от мои близки , а и от радиото чух как Тодор Живков се оттегля от управлението. И тогава започна онази еуфория -събирания в Южния парк съвсем свободно. И аз, въпреки че бях млада майка, веднага се върнах на работа и започнах да правя "Актуална антена" с участието на тогавашните лидери на прохождащото СДС.

- Как се промени животът ви след продажбата на ТВ7?

- Така ми се случва на мене, че през определен период от време ми се променя доста значително животът, по-точно работният живот. А пък знаете, че ние в нашата професия сме свикнали да сме заети и без работа не се чувстваме добре. Аз, слава Богу, не мога да се оплача. Винаги имам работа. Даже понякога съм се оплаквала, че имам повече, отколкото ми е необходима. TV 7 беше продадена и аз напуснах веднага. Върнах се в рекламния бизнес – в агенция "Имидж"- и смятам, че го развих допълнително. Направихме холдинг и аз съм изпълнителен директор на този холдинг за външна реклама.

- Според експремиера Станишев около общината са се събрали обръчи от котараци, които искат да докопат мръвката. Вие познавате ли някои от тези фирми?

- Не, но и моето любопитство се засили. Очевидно аз съм от тази половина на София, която не знае за този кръг. Иначе бяхме чували за другите кръгове, които се спрягаха - "Орион", "Сапио", какви ли не бяха. Честно казано, когато протичаше битката около телевизионните лицензи, докато Станишев беше премиер, по-нагло отношение към телевизията, към телевизионния пазар, към радиопазара мисля, че никога, никога не е имало. То нямаше никакъв срам. Съвсем тенденциозно и открито се казваше – вие няма да получите лиценз, други ще получат лицензи.

- Създадохте ССД със Стефан Софиянски. но го напуснахте. Вярно ли е. че сте се скарали и не поддържате вече никакви взаимоотношения?

- Аз съм такъв човек, както се казва, шило в торба не стои. Винаги имам собствено мнение, което неминуемо води до някакви търкания с хора, които също си имат мнение. Стефан също е човек, който си има собствено мнение. Но ние с него бяхме много близки, семействата ни също бяха приятели. После пътищата ни се разделиха. Не сме скарани. Даже моят мъж се вижда много по-често със Стефан. Те са си приятели много по-отдавна, колкото аз. Но вече не са ни такива отношенията, каквито бяха тогава…
Изненадана бях като всички останали.

стр. 16, 17

Снимка: Списание ТЕМА

в. Седмичен Труд | Антон СТЕФАНОВ | 2009-11-04 

Символът на демокрацията не е богата, гледа дъщеря си сама, язди коне, била е безработна, нищо не дължи на лидерите на СДС

20 години след 10 ноември символът на демокрацията Лияна Панделиева работи като журналист във всекидневник. Момичето, което бе лицето на промяната, днес е майка на 17-годишна дъщеря. Има зад гърба си два неуспешни брака, не е забогатяла и не се е облагодетелствала по никакъв начин от политиката. Какви спомени пази от онова време на еуфория? Кои са били най-тежките й мигове през тези две десетилетия? Поддържа ли връзка с бившите си съпрузи? Всичко това ще научите от откровеното интервю, което Лияна даде за нашия вестник.

- Лияна, как живее днес символът на демокрацията?

- Работя много, с хъс, с желание. Не ми омръзва постоянно да се сблъсквам с нови начинания и да преодолявам проблемите, които срещам.

- Такава демокрация ли си представяше през 1989 година?

- Не си представях нещо конкретно, но знаех, че няма да бъде нито лесно, нито красиво. Пък и какво не й е в ред на демокрацията? Ние сега изживяваме онова, което други народи са преминали преди десетки години.

- Кой миг от времето на еуфорията е паметен за теб?

- Най-първият митинг, на който участвах, и нощта на изборите, когато хората настъпваха да влязат в НДК, а аз се качих на парапета на една тераса и казах, че ако само още някой направи крачка, ще се хвърля сред тях. Тогава някой ме държеше за глезените, друг за роклята, а аз цялата висях напред… Знаеш ли, отдавна не мисля за това време. То отмина. Не гледам назад.

- Помня, че ти подпалиха косата…

- Хе, те после ми подпалиха главата! Да, правилно си спомняш. Случи се на първия митинг, на който някога участвах -във Велико Търново.
Там отидох с д-р Желев, Любомир Павлов. Когато стъпих на трибуната, хората толкова силно започнаха да скандират името ми, че се обърнах да избягам. Берон ме хвана за ръката, изведе ме напред и като на победител на боксов мач я вдигна високо. Пред себе си видях море от ръце, лица, знамена и оглушителни викове.
Когато застанах зад микрофона и целият площад замлъкна, разбрах, че се случва нещо голямо и неповторимо. Помълчах може би 15-ина секунди. Това беше най-силният момент. Разбрах повече, отколкото ако бях слушала приказки 15 часа.
След не повече от 3 минути говорене се дръпнах от микрофона. Наобиколиха ме хора, даваха ми подаръци, прегръщаха ме. Изведнъж някой страшно силно ме удари по тила
И продължи да ме удря. Не стига това, ами моят нападател ми се хвърли на гърба, повали ме на колене и ме зави цялата с някакво платнище. Секунда по-късно този човек ме изправи и се оказа, че е композиторът Стефан Димитров, който държеше якето си в ръка. Удивено го погледнах, а той доволно каза: "Е, угасихме те!"
Оказа се, че свещеник със запалена свещ в ръка също се засилил да ме поздрави, спънал се, свещта паднала и косата на темето ми лумнала. Още преди да усетя, Стефан нанесъл първия спасителен удар. Цяла нощ от мен миришеше на пърлено. А после стилист Капанов направи такава подстрижка, че отпред да съм с къдриците и да не личи, че на темето на практика нямам коса.

- Пазиш ли някой от плакатите с твоя лик, с които бе облепена цяла България?

- Не, нито един. Не поисках да си запазя. Ако щеш вярвай, но не познавам лицето върху плаката. То ми е чуждо, защото е само плакат. Аз съм нещо друго.

- Защо не влезе в политиката, не стана депутат

- Станах. Още през 90-а година. И предадох мястото на следващия след мен. Бях на 20. Вероятността да си повярвам, че действително представлявам нещо, бе прекалено голяма. И щях да съм какво? Най-младият депутат, някога избиран в Европа. Какво от това? Нуждаех се от образование, от опит, от реализъм. А да бъда парламентарна кукличка, не бе представата ми за успешна реализация.

- Кои политици останаха твои приятели през годините?

- Не съм била приятел с нито един политик. Лидерите бяха поне с 30 години по-възрастни от мен. Запазих топли отношения с повечето, които участваха в първата и най-силна кампания на СДС, но само толкова.

- Вярно ли е, че не си в добри отношения с Емил Кошлуков?

- Не е вярно. Никога не сме били дружки и близки приятели, но аз поне искрено се радвам, като го видя.

- Обидата, която не успя да преглътнеш?

- Слуховете, които именно от СДС подклаждаха, че с тяхна помощ съм отишла в САЩ. Просто това беше гнусно. Никога не съм получила една стотинка от СДС, нито подкрепа в кое да е мое лично начинание.

- Кой беше най-тежкият ти период през тези 20 години?

- Поради измамата на една дама останах без работа за година и два месеца. По-тежко нещо не
ми се е случвало.

- Защо никой от политиците в СДС не ти подаде ръка, когато беше без работа?

- Защото не съм се обърнала към никого от тях. Дори не би ми хрумнало.

- Днес на коя политическа сила симпатизираш?

- На националния отбор по художествена гимнастика! За Бога, стига с политическите симпатии. Моят баща продължава да симпатизира на СДС-то. Като го попитам "кое СДС" – пъшка.

- Веднага след промените ти сключи брак с режисьора Огнян Купенов. Това поръчка на СДС ли беше?

- Не, разбира се! Това беше моят изключително несполучлив опит да променя със замах себе си.
Ето този брак е нещо, за което съжалявам
Не заради себе си, а заради онези няколко хиляди души, които дойдоха на церемонията, за да ми пожелаят щастие.

- Защо бракът ви просъществува толкова кратко?

- Защото изобщо не трябваше да се случва.

- Чувате ли се с Огнян Купенов?

- Никога.

- След това замина за САЩ и се омъжи за американец, но и този брак не продължи дълго. Каква е причината?

- Не можеш да устоиш да не изровиш личните истории, нали! Мисля, че още при първия си брак исках само едно – да родя дете, което да отгледам с огромна любов и да възпитам. Идеята за детето бе по-силна от визията ми за работещ брак. Освен това със съпруга ми Гейлън Джон се разбрахме, че аз на всяка цена ще се върна в България и той ще се пренесе тук. Когато дойде, не му хареса. И така аз си останах в София, а той се върна в Калифорния.
Разводът ни беше много лек и при пълно съгласие по всички въпроси.

- От този брак е прекрасната ти дъщеря Ванина. Баща й интересува ли се как живее тя?

- Тъй като Ванина е вече на 17, мисля да й спестим публичен разказ за семейните взаимоотношения.

- Има ли мъж до теб сега?

- Кого би интересувало това, освен мен? Личният ми живот е само личен.

- Кои са твоите забавления? Знам, че си запалена по ездата, обичаш да снимаш….

- Яздя при всяка възможна минута на конната база в Ихтиман и из околностите. По време на отпуската си съм само с конете. Сбъднах най-голямата си мечта от детството. Дъщеря ми също язди доста добре и обожавам, когато заедно с нея препускаме. От години се занимавам и с фотография и тази година мой кадър влезе в албума на National Geographic 101 Best Photos. Приятно е.

- Най-екстремното нещо, което си правила, е…

- Ха, ха… Ти всъщност книга ли искаш да пишеш? Ще ти кажа кое е последното щуро нещо: бях на рафтинг в Австрийските Алпи и плувах при 7 градуса температура на водата. Ти остави това, ами щях да се удавя, защото поех грижа за моята приятелка Мариана, която не може да плува. Когато се обърнахме в бързей, лодката ни похлупи. Тя се държеше за жилетката ми, а аз вместо да се дръпна настрани, започнах да се въртя под лодката и да търся нея. Започнах да гълтам вода. Усетих, че ако не се концентрирам, ще се удавя. Отворих очи, видях Мариана, отблъснах се към светлината и вече бяхме на въздух. Цялото преживяване беше невероятно!

- Какво ти казват хората днес?

- Наскоро някакви мъже ме спряха на Орлов мост и казаха:
"Панделиева, време е да си боядисате косата"
Спират ме хора, които ме питат защо съм толкова слаба и къде са отишли бузките от 90-а година. Най-обичам, като някой ми грабне ръката и попита: "И какво се случи с демокрацията?" Всъщност, познават ме много повече, отколкото би ми се искало. Положих огромни усилия да не бъда "символът" и "детето", но този спомен просто няма да се промени.

- Какво си казваш 20 години след промените?

- Мале, вече съм почти на 40, а на акъл съм още на 20. Ами сега?

стр. 13

 в. Дума | 2009-11-04 

Съюзът на българските журналисти връчва днес годишните си журналистически награди за 2008-2009 г. Тържествената церемония е от 12 ч. в Пресклуба на БТА. Голямата награда за цялостен принос в родната журналистика, придружена със статуетката “Йосиф Хербст”, тази година се присъжда посмъртно на проф. Веселин Димитров.

стр. 2

m3college.com I 2009-11-03

PR Thursday сърфира в нета

Този четвъртък PR Thursday е посветен на уебсвета, и по-точно на ефективния маркетингов инструмент – Негово Величество уебсайта!

За да бъдем максимално полезни, поканихме като специални гости фирмата за изработка и поддръжка на уебсайтове „Стеник груп“, представена от Димитър Димитров, и Ивалина Иванова – Проджект Мениджър на www.NasamNatam.com (Инвестор.БГ АД). С тях ще поговорим за необходимостта от уебсайт, за неговите функции, за модата и практичността в изготвянето му и за куп други неща.

Очакваме ви на 5 ноември 2009 г. от 18.30 ч. в сградата на M3 College.

M3 College Екип

Информация за PR Thursday на тема: "„Web site, който наистина продава“, 5.11.2009 г. от EVENTS.dir.bg

Оригинална публикация

Капитал Кариери І Тодор БОЖИНОВ І 2009-10-20

Камелия Славейкова е изпълнителен директор на Shell България. Тя отговаря и за "Корпоративните комуникации" на Shell за Централна и Източна Европа, Турция и Гърция.

Ако жената, която ви сипва гориво и мие стъклата на колата ви на бензиностанцията "Шел", ви се струва някак позната, може и да не грешите. Не е изключено да сте попаднали там в един от дните, когато изпълнителният директор на компанията Камелия Славейкова лично обслужва клиентите. Впрочем това се случва периодично не само на нея, а и на останалите мениджъри от нейния екип. "Това ни помага да видим на практика как нашите мениджърски решения са приети от клиентите, а и от служителите на бензиностанциите. И обратното – сблъскваме се с реалността, което ни помага при взимането на решения в бъдеще", обяснява Славейкова.

Вие сте в "Шел – България" от самото начало. Какво е да си първи в налагането на нов бизнес модел?

Да си първи е доста ангажиращо и отговорно, но същевременно предлага и редица предимства – имахме възможността да сме новатори в различни области. Например ние бяхме първите, които превърнаха бензиностанцията в България в търговски комплекс. Въведохме усъвършенствани горива, които съдържат специални добавки и оптимизират работата на двигателя. А е ангажиращо, защото повишаваш критериите на клиентите, които непрекъснато очакват от теб нови неща и висок стандарт.

Като първа международна компания от този бранш в България лесно ли намерихте правилните хора?

Тогава на практика нямаше подготвени хора, които да отговорят на изискванията на компанията като компетентности в областта на търговията с горива в пазарни условия, маркетинг на продуктите и услугите, мърчандайзинг и т.н. Поради липса на такива специалисти "Шел" подбра първия си екип на базата на ценностната система и потенциала за развитие на кандидатите. След това те се научиха, използвайки ноу-хау от други страни.

Сега е обратното – свободните позиции не могат да бъдат заемани от неподготвени хора. Днешните условия са много динамични, средата е висококонкурентна и се очаква буквално на следващия ден съответният служител да се включи активно в изпълнението на задълженията си. В този смисъл за нас е важно да подберем хора, които имат професионална подготовка в съответната сфера. Понякога наемаме специалисти отвън, но не и преди да сме изчерпали вътрешните си възможности.

Откъде започнахте, когато поехте компанията?

В началото вниманието ми беше насочено най-напред към служителите, с които предстоеше да работя. Целта ми беше да се преодолеят проблемите в комуникацията между отделите. Още в първия ми ден като изпълнителен директор всеки служител намери на своето бюро камбанка с посланието "Твоят глас ще бъде чут". По този начин призовах хората към отговорно и открито поведение, към активно споделяне на идеи за бизнеса, както и на притеснения, провокирах ги към конструктивна критика. Това определено беше прието добре от колегите.

Паралелно с това стартирахме вътрешнофирмена кариерна инициатива, която нарекохме "Другата България в Шел". Целта беше да популяризираме възможностите за развитие в компанията на глобално ниво. През последните няколко години десет души от българския офис започнаха работа в глобалната компания. Използваме максимално техния опит в тази кампания. С тези инициативи ангажирах вниманието на служителите и се опитах да ги приобщя още повече към компанията, да ги амбицирам допълнително за бъдещото им професионално развитие.

Имаше ли нужда от сериозни структурни промени?

Когато поех компанията, тя беше в стабилно финансово състояние и нямаше никакви признаци за приближаващата се икономическа и финансова криза. През 2007 и в началото на 2008 г. компанията на глобално ниво обаче трябваше да премине през редица структурни преобразования, които имаха за цел да повишат ефективността на работата и конкурентоспособността ни. В най-общи линии ставаше дума за нови бизнес модели, аутсорсинг на дейности и т.н. Бизнесът на "Шел" в България също беше засегнат от тези промени и това съвсем естествено доведе до повишаване на чувството на несигурност на служителите за тяхното бъдеще в компанията.

"Шел" има доста сложна матрична структура на управление, хората рапортуват на две нива – на равнище държава и на регионално или глобално ниво. При това положение е трудно да се общува и да се постига хармония в интересите. Това води до стрес в екипната работа или пък до недостатъчно добра комуникация между отделните бизнеси и отдели. Поемайки управлението на компанията, бях наясно, че няма да е лесно да променя това статукво.

Българинът не обича да има много началници. Хората как приемат този модел с рапортуването на две нива?

Този модел работи отдавна в "Шел" на глобално ниво и ние не можем да бъдем изключение. Ролята на мениджърите на местно ниво е да направят всичко възможно този модел да работи успешно и тук. Постепенно новите служители свикват с него. Той дава възможности човек да работи с различни ръководители, да види различни гледни точки и му помага да стане по-гъвкав в своята работа.

В международната компания "Шел" перманентно има структурни промени. За да бъде конкурентоспособна, тя непрекъснато трябва да развива своите структури, да се адаптира спрямо пазара и да търси нови начини за развитие. Този процес понякога е с по-големи пикове, понякога затихва, но на практика тече непрекъснато.

Доколко работата ви е нещо повече от прилагане на глобалната стратегия на местно ниво?

Принципно това е сред основните ми ангажименти, защото глобалната компания си има свои тенденции на развитие, свои приоритети. Наред с това смятам, че никой не би отказал нови бизнес възможности, ако те съществуват. За мен като изпълнителен директор на "Шел" в България е важно да открия такива бизнес възможности, които да предложа на глобалната компания и те евентуално да бъдат приети.

Вече имате 110 бензиностанции в България. Стигнахте ли лимита или ще се разширявате още?

Ние нямаме лимит, а отчитаме доколко пазарът има нужда от повече бензиностанции. Тук той в общи линии вече е наситен. Нашият фокус е насочен по-скоро към оптимизиране на работата на съществуващите бензиностанции, към засилване на нашите предложения към клиентите. Така че, ако предстои някакво разширяване на търговската ни мрежа, то ще става с много бавни темпове.

С какво ви помага опитът ви като специалист по маркетинг и комуникации на сегашната позиция?

Има доста допирни точки между ролята на PR-а и тази на мениджъра начело на компанията. Разбира се, това важи за компании, в които ролята на специалиста по връзки с обществеността не се свежда само до организиране на пресконференции, коктейли и събития, а е свързана с дълбоко познаване на бизнеса и неговите проблеми – особено тези, които имат отношение и оказват влияние върху репутацията на фирмата. На практика начинът, по който се управлява определена ситуация и съответната комуникационна стратегия, е резултат от съвместните усилия на изпълнителния директор и на PR-мениджъра. Когато тези две длъжности се изпълняват от един човек, това има своите предимства, защото решенията се взимат много по-бързо. Помага и умението да се формулират посланията, да се направи така, че те да стигнат до съответната аудитория, защото от управляващия компанията се очаква не само да взима решенията, а и да ги комуникира адекватно.

Изненада ли ви нещо, когато застанахте начело на компанията?

Аз бях готова за това предизвикателство, защото като PR мениджър също бях член на управленския екип. Така че до голяма степен бях наясно какво ме очаква. Разбира се, друго е, когато ти си този, който носи пълната отговорност. Но не смятам, че това по някакъв начин ме притесни. Напротив, когато пред себе си имаш предизвикателство, това те амбицира още повече. Поне така се почувствах аз.

 Оригинална публикация

в. Дневник, Компании & Финанси | Зорница СТОИЛОВА | 2009-11-03

На пазара твърдят, че свиването е над 30%

Нови международни заглавия. Шумно рекламирани медийни проекти. Замразени заради рецесията издателски планове. Първи жертви на кризата на пазара на печатните издания. Погледнато ретроспективно, на полето на българската преса не беше никак скучно през първите девет месеца на все още не отишлата си 2009 г. Обещава да не бъде и до края й. Всъщност всичко случило се досега ни припомни, че динамиката на пазара на печатни издания в България следва собствена логика, понякога доста далеч от пазарната. Да се върнем към някои от най-знаковите събития в сектора – още в началото на годината всекидневникът "Кеш" спря да излиза заради финансови проблеми. Полъхът на рецесията се усети и през март, когато беше спрян и безплатният проект на "Икономедиа" (издателят на "Дневник" и "Капитал") "Градски вестник".

Скоро след това "Вестникарска група България" преустанови издаването на "Нощен труд". В една от най-неразработените – и затова рискова – ниша на пазара, тази на безплатните издания, се появиха нови заглавия – седмичникът "Анонс" на белгийската медийна група "Россел медиа" и всекидневникът "Новините днес" на завърналия се в медийната среда Петьо Блъсков. Съвсем наскоро пък тръгна получилият шумен отзвук в медиите и политическия живот "Галерия" на бившия говорител на ДАНС Зоя Димитрова, който дава заявка да бъде сериозен играч в бързо развиващия се сегмент на масовите вестници.

В сектора на списанията не се появиха обещаните международни марки – Esquire, GQ, Dove, Shape, но пък навлязоха други популярни издания като женското списание Glamour (издавано от представителя на CondeNast за Източна Европа – Liberis Мedia Group), а до дни се очаква стартът на специализираното за музика и лайфстайл заглавие Rolling Stone. Все още чакаме и българското издание на бизнес гиганта Forbes, което се очакваше да започне да излиза тази есен. Разшири се и специализираната ниша на научнопопулярните списания с местните марки "Обекти", "Осем" и т.н.

Сред многото новини в сектора сериозният спад, който бележи пазарът на печатни издания по отношение на рекламни приходи, остава по-скоро незабелязан. Според официалните данни на изследователската агенция TNS/TV Plan намалението на вложените средства в пресата се движи между 10 и 20%. Според работещите на този пазар обаче свиването е с над 30%, като пресрекламата е една от най-засегнатите от падащите маркетингови бюджети на рекламодателите.

Управляващият директор на медийна агенция Media S SMV Татяна Лозович отчита и факта, че читаемостта на печатните медии също пада, особено сред по-младата аудитория, която мигрира към интернет. "От друга страна, по време на криза хората по-внимателно разглеждат финансите си и купуват по-малко списания от преди", коментира тя. Лили Георгиева, която е управляващ директор на медийна агенция Mindshare, разказва каква е реалността в сектора: "Няма намаление в тарифите, нито има увеличение на отстъпките в преса, но за сметка на това пък имаше достатъчно бонусни реклами, които се отчитат от мониторинга (бел. авт. – на TNS/TV Plan) като платени, a реално не са." Тя коментира още, че издателите явно са решили да не предприемат официално намаление на цените, но за сметка на това се опитват да задържат рекламодателите си, като до преминаването на кризата им предоставят бонуси и добавени стойности. Според нея тази практика е по-валидна за списанията, но е имало и вестници, които са отправяли подобни предложения.

Неофициално на пазара се коментира, че освен големите отстъпки, притиснати от рецесията, много издания подвеждат рекламодателите си и за тиража, който реализират и продават, и съответно за реалната аудитория, до която достигат.

В този смисъл при разглеждането на данните на TNS/TV Plan трябва да се има предвид, че те не отчитат отстъпките за количество, комисионите на рекламните агенции и рекламодателите и бартерните договори. В сумите не са включени и рекламите на игри, лотарии, тв канали и радиостанции, вестници, списания, издателска дейност, благотворителни организации, социологически и рекламни агенции.

Сериозен спад при вестниците

Цифрите в мониторинга са категорични по отношение на вестникарския пазар – най-сериозно застрашени от рецесията са медиите, които играят на пазарен принцип. Много по-трудно биват засегнати от кризата изданията, които обслужват различни интереси или амбиции за медийно присъствие.

Така в топ 10 на всекидневниците всички издания бележат спад в рекламните си приходи, особено онези, които са захранвани от най-пострадалите от кризата сектори – автомобилни вносители, финансови институции, недвижими имоти. Затова пък изданията на "Нова българска медийна група"- "Монитор" и "Телеграф", се справят добре. Първият запазва нивото си от първите девет месеца на 2008 г., а вторият почти удвоява приходите си през 2009 г. Справка в базата данни на TNS/TV Plan показва, че сред най-големите рекламодатели в контролираните от Ирена Кръстева и бившия зам.-министър от квотата на ДПС Делян Пеевски (син на Кръстева) медии са фирми, близки до Корпоративна търговска банка и председателя на надзорния й съвет Цветан Василев. За него се смята, че участва във всички сделки за покупки на медии на групата.

Забележителен ръст от 119% отбелязва и бизнес всекидневника "Класа", който се издава от дружеството "Класа България", управлявано от приближения на Красимир Гергов Милен Герасимов.

Людмила Пеева, директор "PR и реклама" във вестник "Класа", обясни ръста на приходите с гъвкавата му рекламна политика. "Предлагаме на рекламодателите комбинирани рекламни пакети за печатното и електронното ни издание", даде пример тя и допълни, че официално не са сваляли цените за реклама, но предлагат отстъпки на лоялните си клиенти. "В условията на криза така се продава реклама", обобщи Пеева. Според нея има тенденция на съживяване на рекламния пазар, а компаниите се интересуват предимно от пакетни предложения, насочени към конкретна таргет група.

Според данните от мониторинга спадът в сегмента на всекидневниците е едва 6%. Трябва да се има предвид обаче, че в общата сума за 2009 г. влизат рекламните приходи на вестниците "Кеш", "Градски вестник" и "Нощен труд", които спряха да излизат след първото тримесечие, но, събрана, сумата от приходите им влияе значително на общия сбор.

Секторът на седмичните вестници също върви надолу – там спадът е с 21% според официалните данни. Общата сума на инвестираните в сегмента рекламни средства за първите девет месеца на 2008 е 15.112 млн. лева, докато за същия период на 2009 г. вложените пари са 11. 984 млн. лева. Пазарен лидер в нишата остава вестник "Капитал", но той също отчита намаление на приходите си с 33%.

Логично рецесията се отразява най-тежко на специализираните издания за имоти, които държат челни позиции в топ 10 на седмичните вестници. С най-голям спад от 43% в категорията е "Софийски имоти".
В същото време ръст в сектора отбелязва единствено таргетираният към по-възрастните хора вестник "Трета възраст". Той увеличава приходите си с 47% и през последните две години се движи уверено нагоре. От една страна, това би могло да се обясни с големия тираж на седмичника, който понякога достига до 300 000 хил. копия, а от друга, издателите му използват предимствата му на по-евтина и достъпна медия.

Песимизъм и при списанията

Рецесията е оставила сериозен отпечатък и при седмичните списания, където общият спад е 21%. Най-лоши са резултатите на списание Business Week, което е съкратило приходите си наполовина. То се издава от "Мак медиа", издателството, което спря да издава седмичника "Кеш" още в началото на годината заради финансови проблеми. В сектора ръст от 7% отбелязва единствено нишовото издание Auto Bild, което се захранва от рекламите на автомобилни вносители и вероятно печели заради точния си и тесен таргет. Всъщност и самите издатели на пазара на списания винаги са вярвали, че на българския пазар тепърва ще има поле за развитието на по-специализирани заглавия, тъй като масовата категория е достатъчно добре разработена.

Отличник на пазара на печатни издания винаги са били месечните списания, които в продължение на няколко години бяха основен двигател за ръста на пресрекламата. Затова и спадът в сектора е най-малък, 8% според официалния мониторинг.

Там на най-голям интерес от рекламодателите традиционно са се радвали женските списания, най-вече заради лоялната си аудитория. Тази година именно в тази ниша се забелязва любопитна тенденция – утвърдените брандове като Elle, Cosmopolitan, Grazia, EVA губят приходи за сметка на по-слабо познати марки като Beauty, Анна Club и Rouge, които напук на рецесията отбелязват ръст в приходите си за разглеждания период.

На завиден ръст от 109% се радва и лайфстайл изданието Intro от групата на "Хей Енд", която издава и по-специализираните HiComm, Hi Fi и други. Най-много пари губят списанията за обзавеждане на дома и офиса Bravacasa (40%) и "Наш дом"( 39%). Следват ги мъжките издания MAXIM и Playboy, които реализират спад от съответно 37% и 35%.

Като основна причина за свиването на приходите на месечните списания са сочени много намалените инвестиции на модните марки, които винаги са били главен източник за развитието на сектора. Издателите обаче гледат с надежда към предпразничния сезон и повечето вече са подготвили специални предложения към рекламодателите си.

Богдана Черногорова, търговски директор на издателство "Санома Блясък" (Elle, Cosmopolitan, OK!, Story, "Блясък"), коментира, че очакванията й за последното тримесечие от годината са доста по-оптимистични от лятото. "За нас този период е изключително важен и сме насочили максимално усилията си да помогнем както на читателите си в избора им по време на коледния шопинг, така и на рекламодателите да стигат по-лесно до потребителите си." Тя разказва, че вече са планирали специални коледни приложения и броеве с информация за специалните ценови отстъпки и продуктови предложения, както и съвместни активности с партньорски вериги магазини в техните обекти.

Същите рекламодатели, но с по-малко инвестиции Автомобилните вносители, телекомуникациите и финансовите институции се запазват като най-активните рекламодатели в пресата, но вложените бюджети са далеч по-малко. На практика компаниите постигат същото покритие на аудиторията с по-скромни инвестиции. Рекламните им активности пък са предимно тактически, предлагащи отстъпки в цените и всякакви други промоции.

"Специално в нашето портфолио тази година пресата е най-пострадалият медиен сегмент", коментира Лили Георгиева от агенция Mindshare и добавя, че наблюдава изместване на средства от печатните издания към интернет и телевизия. Всъщност липсата на ясна измеримост в пресата винаги е отблъсквала част от рекламодателите към канали с по-очевидни резултати и по-гъвкави условия.

"Когато трябва да избират къде да инвестират, рекламодателите залагат на каналите, за които предварително могат да определят колко са ефективни", обяснява Татяна Лозович от Media S SMV и обръща внимание, че в период на криза те стават особено ценово ориентирани. "За печатните издания все още нямаме ясна картина за тиражите, което е крайно неприемливо, както и трудно доказуемо какво всъщност получава рекламодателят срещу инвестираната сума", добавя тя.

Според нея тази година всяка компания си е изградила собствена политика за инвестициите си, която не влияе на конкурентите, както се е случвало предишни години.

Най-голям рекламодател в пресата е мобилният оператор M-tel с бюджет от 4.064 млн. лева за първите девет месеца на 2009 г., следват го автомобилният вносител Moto-Pfohe и Първа инвестиционна банка, които са инвестирали съответно 2.411 млн. лева и 1.705 млн. лева. "Ако има сериозни неизпълнения на бизнес планове и пазарни цели, то първите намалени разходи ще бъдат в реклама, и то в преса най-вече", завършва с леко мрачна прогноза Лили Георгиева.

стр. 6

PRESS.dir.bg I 2009-11-02

Apeiron Academy обявява конкурс за стипендии за обучение в първия у нас випуск на английската професионална квалификация за специалисти в областта на вътрешните комуникации – Сертификат за вътрешни комункации на the Chartered Institute of Public Relations (CIPR). Стипендията ще покрие всички разходи по обучението и допълнителните учебни материали на студента, но не включва пътнии разходи, разходи по настаняване и членски внос към CIPR.

Сертификатът за вътрешни комункации е най-новата квалификационна програма на английския институт CIPR. Българският център е първият извън Великобритания, който получи акредитация и ще започне подготовка на специалисти в тази програма през януари 2010 г.

В конкурса могат да участват специалисти, работещи в сферата на корпоративните комуникации или студенти, които могат да докажат минимум една година професионален опит в сферата на Пъблик Рилейшънс, човешки ресурси, вътрешни комуникации, маркетинг, организационно развитие. Документи могат да подават както български, така и чужди граждани.

Новата квалификация на CIPR е предназначена за специалисти, работещи в сферата на вътрешните комуникации или такива, които имат опит в близка област, но биха искали да задълбочат познанията си за организационна култура и организационна промяна, стратегическо планиране в сферата на вътрешните комуникации, социалните мрежи и новите медии.

Обучението за придобиване на Сертификата за вътрешни комуникации е с продължителност 6 месеца и включва общо 20 учебни часа. В Apeiron Academy лекциите ще бъдат водени от акредитирани гост-лектори на CIPR от Великобритания. В първия випуск в България лектор ще бъде създателят на програмата Кевин Рък и Ан Пилкингтън – основател на PR Academy (Великобритания), професионалисти с богат опит в сферата на комуникациите и акредитирани преподаватели на CIPR.

УСЛОВИЯ ЗА УЧАСТИЕ В КОНКУРСА

Изисквания към кандидатите

В конкурса могат да участват както специалисти в сферата на комуникациите, така й студенти. Документи могат да подават български и граждани на чужди страни. Кандидатите трябва да отговарят на следните изисквания:

• Да са завършили или да се обучават в бакалавърски, магистърски или докторантски програми в областите – Пъблик Рилейшънс, човешки ресурси, маркетинг, организационно развитие, социология, др., както и да притежават минимум една година професионален стаж в посочените области
или
• Да притежават минимум две години професионален стаж на пълен работен ден в посочените области (за кандидати, които нямат академична степен и не се обучават в някоя от изброените области)
и
• Да имат високо ниво на владеене на английски език

Необходими документи

• Копие от диплома за завършено висше образование и/или уверение от учебното заведение, в което се обучава кандидатът
• Автобиография, в която се посочват квалификациите и професионалния опит на кандидата
• Есе на тема: „Успешните комуникации започват отвътре”, в обем 1000 думи (+/- 10%) на английски език
• Професионална препоръка от настоящия работодател

Оценяването на кандидатите ще бъде направено на два етапа:

• предварително оценяване въз основа на подадените документи
• интервю-събеседване с допуснатите до втори кръг кандидати.

КРАЕН СРОК ЗА ПОДАВАНЕ НА ДОКУМЕНТИ: 15 декември 2009 г.

Документите ще се приемат

А) в електронен вариант на e-mail:

apeiron@apeironcommunication.com

Б) или в офиса на Apeiron Communication на адрес:

гр. София, 1000
ул. Искър 54, ет.2
тел.: 02/ 811 7855
www.apeironacademy.com

За Контакти: 

www.apeironacademy.com