PRESS.dir.bg I 209-11-02

Днес се навършват 88 години от излизането на брой 1 на „Търговски вестник” на 02.11.1911 г.

По този повод се замислих за него, за мен и за всички вас – над 13 500 читатели, който всяка седмица го получават онлайн по мейла. 

Благодаря на онези, които са писали за вестника; на онези чиито интереси сме защитавали; на онези, които са ми писали с молба да им изпратя повторно някой брой, който не са получили. 

Вестникът е част от концепцията „Бизнесът говори за бизнес”. Той заедно с Бюлетина „ Бизнес панорама” и Предаването „Бизнес панорама” се превърна в трибуна на бизнеса. За управляващите той е будилник , който им казва, че времето им тече и трябва да са будни и да служат на бизнеса, а не обратното. В критиката сме добронамерени. За онези управляващи, които забравят да отговорят на наши писма – сме предвидили скромни награди като ги номинираме със „Златен охлюв”. Вече има подготвени няколко нови номинации. 

Днес вестникът има, освен национално, и две регионални издания – Варна и Перник. Предстои да стартира „Търговски вестник Пловдив”.

Георги Чернев, председател, Софийска търговско-промишлена камара

EVENTS.dir.bg I 2009-11-01

На 2 ноември от 17.00 часа в клуб "Туинс" в НДК ще бъде представена новата книга на Дейвид Миърман Скот, издадена от ROI Communication на български език.

Книгата на Дейвид Миърман Скот обиколи света. Предизвика много дискусии и спорове. Появата й на българския пазар със сигурност ще помогне на специалистите по маркетинг и ПР да погледнат на новата среда по нов начин и да намерят своя път.

Повече за книгата: http://roibg.com/?cat=3&sub=11&id=45

Информация за Среща с книгата "Новите правила в маркетинга и в ПР", 2.11.2009 г.

www.prkernel.com | 2009-11-01

Дигитална компания User Media стартира нишовата мрежа за таргетирана онлайн реклама SportForums.BG.

Мрежата обединява с общ софтуер в единен канал рекламните позиции в над 25 актуални спортни форуми, спортни сайтове и социални спортни мрежи.

Сред сайтовете се открояват фен форумите на привържениците на Арсенал, Манчестър Юнайтед, Барселона, Байерн, както и българския фен форум на ЦСКА. Мнозинството от сайтовете са web 2.0 портали, където съдържанието се генерира предимно от потребителите и е насочено към потребителите. Сред сайтовете преобладават такива за футбол, баскетбол, тенис, моторни спортове и други.

Мрежата SportForums.BG се посещава от над 25 000 посетители дневно, които генерират над 160 000 импресии. В спортните форуми са регистрирани над 65 000 потребители, които са написали над 2,5 млн. мнения и са споделили десетки хиляди файлове.

SportForums.BG предлага гъвкави възможности за реклама и разнообразен инвентар – банери, дискусионни теми, текстови линкове и други.

Мрежата стартира с рекламна кампания за клиентите на User Media – Pokerstars.com – сайт за покер фенове и игри. Кампанията включва, освен станадртната банер реклама, дискусионни теми на тема покер във форумите, които са поставени на челно място, за да бъдат видени и коментирани от по-голям брой потребители.

Посещаемостта и демографията на посетителите в сайтовете на рекламна мрежа SportForums.BG се измерва от пипълметрична агенция Gemius.

Проектът SportForums.BG е част от портфолиото на дигитална компания User Media. Други проекти на компанията са нишовата рекламна мержа от авто сайтове AutoForums.BG. Предстои стартирането и на образователно-студентската мрежа от сайтове StudentForums.BG, както и няколко други мрежи.

в. Труд | Веселина АНГЕЛОВА | 2009-11-01

„САЩ иска да види Македония като пълноправен член на Европейския съюз и НАТО." Това заяви вчера във великотърновското с. Арбанаси посланикът на САЩ в Скопие Филип Рийкър. Той категорично отказа да коментира изказванията на български политици, че правителството на Македония не желае страната да бъде приета в ЕС и НАТО и заради това подклажда конфликти със съседните страни.

Посланикът приветства участниците в семинар на български и македонски пиари. Инициативата е спонсорирана от американското посолство в София. Пред експертите филип Рийкър споделил опита си като говорител на Държавния департамент на САЩ. „Добрата комуникация може да избегне недоразумения и напрежение между институциите и държавите", категоричен е Рийкър. Проявата премина при закрити врата в луксозния хотел „Винпалас" в Арбанаси. В паузата 40-те пиари от Скопие и София седнаха рамо до рамо в механата.

стр. 6

сп. Мениджър | Валери НАЙДЕНОВ | 2009-11-01

Защо в България не може да има подобие на „Файненшъл Таймс"

МОЖЕ ЛИ В БЪЛГАРИЯ да има икономически всекидневници? А защо няма поне един жълт всекидневник? Отговорът и на двата въпроса е един и същ. Наложи ми се да го давам още в далечната 1992 г., когато медийните експерти се бяха нахвърлили върху "хибридния" характер на "24 часа".

Тогава те бяха убедени, че всеки вестник трябва да си знае жанра. Политическите да пишат само за политика. Булевардните – само за светските клюки. Спортните – за спорта. И така нататък. Както е известно, медийните експерти у нас са много взискателни.

Моят отговор бе прост – читателите са прекалено малко, за да могат вестниците да се завират в някакви отделни ниши. Ако бяхме държава с над 30 млн. население, можеше и да може. Но при 7 милиона, от които поне милион не четат на български, вестникът е принуден да се бори едновременно за всички възможни читатели, от професорите до Златките.

Най обичаха да ми натриват носа с "Файненшъл Таймс" експерти, които никога не са го чели. Първо, защото не знаят английски, и второ, защото материята им е тера инкогнита. Но "Файненшъл Таймс" продава в Англия 20 пъти по-малко бройки, отколкото продава тиражният лидер, жълтият "Сън". В английските мащаби това все пак са 300 000, напълно достатъчно за добра печалба, като добавим високата цена, престижната реклама и допълнителните доходи от по-специализирана информация. В България да си колкото българския лидер, делен на 20, означава пределен тираж от около 3-5 хил. бройки. С такъв тираж нито един вестник не може да си плаща парното. Ако правиш вестник в България, длъжен си да сложиш вътре парче от "Файненшъл Таймс", парче от "Сън" и парче от плоча на Лили Иванова. Това е единствената формула, която е имала финансов успех у нас. Но през 90-те години общият тираж на всекидневниците в България надхвърляше 1 милион, а бракът варираше между 5 и 20%. Доколкото разбирам, днес общият тираж се е свил докъм 250-300 хиляди, от които 30-60% се бракуват. Излиза, че пазарът на всекидневниците се е свил 4-5 пъти. Шансовете един профилиран всекидневник да печели пари са вече нула.

Но медийните експерти си имат теория и по този въпрос. Според тях за колапса на тиражите са виновни на първо място продажните и непрофесионални редактори, които от сутрин до вечер въртят интриги срещу заплащане и целуват задника на властта. Следователно един сериозен и безупречно добродетелен вестник мигом ще избие рибата.

Според тези хора вестниците на 90-те бяха много по-лоши от вестниците на 80-те, а сега вестниците на 21. век са два пъти по-лоши и от вестниците на 90-те. Това лично мен би трябвало да ме ласкае, тъй като през предишните декади бях в разцвета на силите си, не че не мога да тренирам млади кадри и днес. Но за разлика от медийните експерти, аз наистина разбирам нещо от вестници. За мен е очевидно, че днешните печатни медии са много по-професионални, отколкото тогава. Дали са критични към властта? Да, доколкото им позволяват издателите. Всеки главен редактор, който се размине със своя издател, веднага остава без работа. Така е у нас, така е и в САЩ. Проблемът на вестника не е във вестника.

Доверието към медиите се сринало? Според сравнителните данни на "Евробарометър" доверието към всички официални институции (съд, полиция, парламент и т.н.) в България е много по-ниско от средното за Европа. По-високо от средноевропейското е единствено и само доверието към медиите. Това поне показва социологията, в която всички ние имаме безрезервно доверие.

Доверието било сринато, тъй като държавата ни е тотално корумпирана. Но откъде знаем конкретните факти за корупцията, ако не от медиите? Кой изобщо се противопоставя на злото, ако не медиите? Вярно, те са непостоянни, пристрастни, понякога вървят след победителите, понякога вземат и сухо, но я си представете България без тях! Досега не съм чувал политолог, социолог или медиен критик да е уволняван по политически причини. И обратното – десетки и стотици колеги постоянно ги уволняват. Някои ги пребиват жестоко. И все пак се намират хора, които намират куража да кажат някоя истина.

Сривът на тиражите си има съвсем очевидни обективни причини. Най-очевидната от тях е възходът на интернет и безплатните информационни сайтове. По света това сваля тиражите с около 10-20%. Но към тази световна тенденция България добавя своята уникална драма. Първо, някъде между 1,5 и 2 млн. млади, активни българи заминаха за чужбина. От тях поне 700 хиляди са хора, които през 90-те години всяка сутрин си купуваха вестници. Второ, в България почти изчезна абонаментът. Докато в Англия, франция, Германия над 70% от тиражите се дължат на постоянни абонати (при BAIT в Германия е почти 100%), то у нас абонаментът е под 5% от тиража. Абонират се само официалните институции, библиотеките, някои фирми. Никой вече не се абонира там, където живее.

Това е предизвестеният провал на бухалките, които заченаха българското разпространение.

Мутрите се оказаха неспособни да доставят вестника на вратата на клиента си в 6 часа сутринта. В най-добрия случай го доставят към 8-9 часа, когато хората вече са тръгнали на работа, и то в разбитата пощенска кутия, откъдето веднага съседите го задигат. И докато на Запад хората четат вестници сутрин, докато закусват, в България тази чисто вестникарска територия бе превзета от сутрешните телевизионни блокове. И най-високите рейтинга се постигат именно в минутите, в които водещият чете вестниците. Та това са обективните фактори, които сриват вестникарските тиражи. На интернет може да се отдадат 10% от спада. На емиграцията – поне 50%. Липсата на абонаменти по домовете премахва поне 60% от оставащия пазар. Макар и на пръв поглед мизерни, днешните тиражи не са провал на журналистите. Напротив – те са сериозно постижение!

Изводът е, че ако през 90-те години пазарът за профилирани всекидневници беше минимален, днес е пет пъти по-малък. Истински парадокс е, че въпреки това днес съществуват не едно, а цели три всекидневни издания с претенции за икономически профил – "Дневник", "Пари" и "Класа". Съществуват ли наистина? Или са по-скоро като онзи герой на Жоржи Амаду, чийто труп пияните му приятели разкарват из бардаците на Байя, без да съзнават, че човекът отдавна не е жив. Лично аз имам известен грях при раждането на "Класа". Този сбъркан проект упорито отказваше да се появи на бял свят. Отчаяни, издателите ме поканиха да му акуширам. Свърших си работата чудесно, като отчитаме нелепите условия и сбърканата концепция. Но и до днес оставам с впечатлението, че двамата собственици не знаеха какво всъщност искат, особено единият.

Точно обратното мога да кажа за в. "Дневник" – там издателят е изключително сериозен, интелигентен, целеустремен. В своята медийна групировка той постига невероятна интеграция на различни издания и дейности. Тръгвайки от сайта на "Дневник", човек стига до професионални борсови сайтове, научни и технически издания, агенции за търсене на работа и така нататък. И всичко това е безплатно!

Въпреки това аз не смятам "Дневник" за икономически всекидневник. Неговата борсова притурка е някак си пришита, друга кръвна група, очевидно е чуждо тяло, внесено от финансовите фирми на издателя.

Истинското лице на вестника са новините, анализите и коментарите, в които не се наблюдава никаква макроикономическа тръпка, особено след преждевременната смърт на Александър Божков. Според мен "Дневник" е новата "Демокрация". Ако някой иска да си изплаче мъката по повод издевателствата на комунизма и неговото тъжно наследство, тук му е мястото. Но пък нали бившите комунисти са превзели икономиката, от друга страна? Да хвалим ли банкерите, или да ги разобличаваме? Нали що са видни бизнесмени, все са в комунистическата люлка люлени?

Лично мен това не ме тревожи толкова, колкото скуката. Политанализите в "Дневник" ми се струват все еднопосочни и монологични, монотонни, еднотемни и предсказуеми до последната буква. Те са толкова скучни, че могат да приспят галопиращ кон.

Казвам това с голямо уважение към "Икономедия", която определено има безценен принос към българската медийна среда. Мога да хваля "Дневник" от Барекадата до обяд. Но докато в някои по-малко претенциозни вестници се наблюдава полифония, сблъсък на различни гласове, то в "Икономедия" всички пеят на един глас едни и същи псалми.

Икономиката обаче е изключително пъстър сблъсък на идеи, интереси, теории и митове. Емил Хърсев даже беше кръстил лекцията си пред стажантите във ВАЦ "Различните икономически вярвания". Вестник "Файненшъл Таймс", който минаваше за бастион на тачъризма, също предлага огромно богатство от срещуположни гледни точки. В "Икономедия" всички маршируват в крак под барабана на Института за пазарна икономика – главната квартира на неолибералната секта в България.

Но ако трябва да сме честни, еднообразието идва от монотонната българска действителност. След като всички партии – и леви, и десни, са радетели за плоския данък, какво остава за един десен вестник? Скука. Силата на издания като "Файненшъл Таймс" и "Уолстрийт Джърнъл" идва от изключителното богатство и разнообразие на борсовата игра в Лондон и в САЩ. Има ли в България истинска борса? Обществена тайна е, че огромната част от търговията с акции е фиктивна – предварително договорени пакети минават през борсата от кумова срама. На практика у нас няма публични дружества в смисъла, в който те съществуват на Запад. Който държи контролния пакет, той е едноличен собственик. По-дребните акционери все едно нямат нищо.

Където и да погледнем, невидимата ръка на пазара тотално липсва. Дори при зеленчуците всичко се контролира от единна мафия. Пътните мантинели ги печели винаги една и съща фирма. Смени ли се властта, сменя се и банката, която прибира глобите в КАТ. Ако нещо тръгне да се приватизира, парите нямат значение. Ако ти го дават, не ти трябват пари. Ако не ти го дават, и милиард не помага. Ако не броим търговията с гласове и депутатски мандати, у нас е все още рано да се говори за пазарна икономика. А щом няма пазарна икономика, как може да има икономически всекидневник?

Редакцията е готова да публикува и други мнения.

стр. 134, 135, 136

Снимка: сп. Мениджър

сп. Мениджър | Пепа ВИТАНОВА | 2009-11-01

Големите рекламодатели вече търсят имиджови проекти, казва управителката на обществената телевизия

УЛЯНА ПРЪМОВА е родена в София. Завършва френска гимназия, италианска филология в СУ "Св. Климент Охридски" и гръцка филология в Атина. Владее също английски, немски, руски. Журналистическата си кариера стартира като международник. Работила е в Женева и Виена като кореспондент на БНТ и БНР. В България се завръща през 1992 г. и става водещ и редактор на новинарски блокове в БНТ. За кратко ръководи отдел "Вътрешна политика" на в. "Континент", а след това създава новините на телевизия "Ден", била е и управляващ директор в ВВТ. От 2004 г. е избрана за генерален директор на БНТ. На 26 юни 2007 г. СЕМ я преизбра отново за генерален директор с пълно мнозинство от 9 гласа.

- Когато през 2004 г. оглавихте БНТ, казахте, че имате амбиция да я превърнете в европейска телевизия с конкурентни новини и силна публицистика, която да е притегателна за младите. Успяхте ли?

- Мисля, че все пак успяхме да направим БНТ по-европейска. Проучванията сочат, че новите формати, които направихме – "Голямото четене", "Великите българи", "Големият избор", са привлекателни за младите хора, но получиха и широк обществен отзвук. Големите телевизии имат отделни програми за младите зрители. Миналата година Би Би Си пусна канал само за тийнейджъри. Ние все още нямаме такава възможност.

Но пък успяхме в другото, което исках, когато станах генерален директор: БНТ да бъде по-известна от генералния си директор. Преди винаги се завихряха скандали около 10. етаж на телевизията и фигурата на директора, днес вече това го няма.

Много ми се искаше развитието на телевизията в последните 5 години да бъде по-динамично. Но се оказва, че има обстоятелства, които не могат да се променят само с желание. Те са и нормативни, опират и до заварена база, до заварена конюнктура на телевизионния пазар.

Удовлетворена съм, че вече поне гласно няма изказвания както преди години, че БНТ трябва да се закрие, приватизира, продаде и да има само частни телевизии.

Шансът ни беше и членството в ЕС, където обществените телевизии са много силни, много поддържани от държавата и уважавани от цялото общество.

- БНТ е единствената телевизия у нас, която реално ще получи тази година държавна субсидия от 69 млн. лв. На пръв поглед изглежда, че сте облагодетелствани, но въпреки това периодично се появяват слухове за лошото ви финансово състояние. Защо?

- Финансови проблеми в момента всички имат, и ние включително. Държавната субсидия е крайно недостатъчна, с тези пари трябва да се захранят 4 регионални програми, една сателитна и една национална. И става дума не само за производството на предавания, а и за разпространението им – а то е 15 млн. лева годишно. Един домакински футболен мач на националния ни отбор струва на БНТ 110 хил. евро, купуването на един филм – 10 хил. лв. Рекламното ни време е ограничено и съответно не може да имаме рекламни приходи, съпоставими с тези в частните телевизии. Новите формати, които споменах, са направени със средства, десетократно по-малки, отколкото оригиналните. Ако сравним бюджетите на големите телевизии у нас, ще се окаже, че с 6-те си програми БНТ работи с три пъти по-малко пари, отколкото една голяма частна телевизия.

- Масовата практика на финансиране на обществените телевизии е чрез таксите на зрителите. Кога и при нас ще стане така?

- Не е ясно как точно ще се отчисляват таксите у нас. Получава се така, че държавата финансира нашите 6 програми, а печалбата отива в частните кабелни оператори. В целия свят плащаш само такса за инсталиране на кабела, а операторът е длъжен да ти пусне програмата, за която и на която си платил такса.

При около 70 млн. държавна субсидия за БНТ, ако приемем, че имаме 3,5 млн. данъкоплатци в България, излиза, че всеки данъкоплатец е платил по-малко от 1,80 лв. на месец такса за гледането на нашите програми. За мен това не е нормално. Минималната такса за обществената телевизия в Румъния е между 2 и 16 евро месечно, зависи дали си индивидуално домакинство или фирма. С идващата цифровизация нещата ще се променят и у нас. Въпросът е кога това ще стане. Изключително много се забавихме с изграждането на мултиплекса, цифровизацията е сложен процес на съвместяване, съпоставим с прехода от черно-бяла към цветна телевизия. Смятам, че за цифровизация у нас може да мислим чак през 2015 или дори през 2018 г. Добре е да побързаме все пак, защото след три години ще бъдем аут от европейското телевизионно пространство. Ние и сега не можем да подадем международен сигнал, съпоставим с новите стандарти. Скоро няма да можем да продадем дори един мач или концерт, тъй като част от света ще е преминал към хайдефинишън.

- Нашите рекламодатели приемат ли идеята, че не само комерсиалните формати носят възвращаемост на вложените пари?

- Някои вече – да. В БНТ рекламата е малко и затова всичко, което се покаже, се забелязва. Докато при пренасищане ефективността на рекламата е слаба. Големите рекламодатели вече търсят имиджови проекти, които фокусират обществено внимание за 3 или 6 месеца. Това е всъщност нашата ниша.

- Има ли напрежение между външните и вътрешните продукции в БНТ? Кои продукции са по-привлекателни за рекламодателите?

- В БНТ има наслоено мнение, че външните продукции, които при нас по закон трябва да са 10% от програмата, са скъпоструващи и източват бюджета ни. На пръв поглед е така. Но всъщност на конкурсите, чрез които ги пресяваме, те представят цена с калкулиране на всички разходи. Докато нашите вътрешни продукции калкулират основно само хонорарите на външните сътрудници. Ако се включат всичките разходи, ще се види, че и нашите предавания не са по-евтини, защото гълтат авторски права, такси за разпространение, командировъчни, телефонни сметки, абонаменти и пр.

- В БНТ на територията на София работят около 1300 души. Като добавим и още 400 служители в провинцията, броят на кадрите става десетина пъти повече, отколкото в bTV и Нова. Вярно ли е, че в БНТ има 6 или 7 синдиката? Как се уволняват некадърниците при толкова профсъюзни организации?

- За пет години намалихме с 300 души числеността на служителите си. Назначихме млади хора. При 6 програми и при амбиции за бъдещо многопрограмно развитие нашите служители не са много. Обществените телевизии имат голямо количество собствено производство, правим по 100 предавания седмично, за разлика от комерсиалните телевизии, които подготвят новини и по 1-2 публицистични предавания. Всичко останало при тях са външни продукции. Затова и щатът им е малък. Друг е въпросът дали всички в БНТ работят по начина, по който изисква съвременният стандарт. Много хора сякаш живеят в друго време. Но това не е само проблем на БНТ, а на цялата държава. Ние нямаме кадри, подготвени за промените днес, камо ли за утрешния ден.

Вярно е, че в БНТ има много профсъюзи. Некадърните хора винаги се уволняват много трудно, а кадърните сами напускат. Това е стара истина, в която се убедихме миналата година, когато направихме съкращения. Комисии преценяваха по критерии кой да остане и кой не.

Всички знаеха кой не работи, но се оказа, че хората, които не работят добре, са защитени по някакъв начин от закона. И трябваше да се съкращават онези, които работят. Слава Богу, не го направихме, но процесът беше мъчителен.

- Обществените телевизии навсякъде по света са смятани за по-казионни. Те отразяват новините и събитията малко протоколно, но пък са запазена ниша за добрата публицистика. Защо изчезнаха любими публицистични предавания и лица от екрана на БНТ?

- Вярно е, че сме в дълг към публицистиката. Въпреки че "Референдум" е публицистика в новия модерен формат. Ако трябва нещо да направим непременно, то е предаване за външна политика, защото ние
много се затворихме в нашите си само проблеми и не се оглеждаме къде сме в света. След Нова година смятаме да пуснем и едно зелено ограмотително предаване в помощ на гражданите.

- Кои предавания на конкурентните телевизии бихте искали да са направени от БНТ?

- Това, което на мен ми харесва в една наша частна телевизия, е спойката между отделните предавания. Всяко предаване рекламира следващото, зрителите бързо се ориентират какво следва. Това в БНТ още не сме го постигнали, но смятаме да го направим в близките седмици.

- Кое е специфичното в мениджмънта на държавните медии? По-трудно ли се управляват от частните?

- Доста по-трудно е управлението на една телевизия като БНТ в сравнение с частните. Мениджмънтът при нас трябва да се подчинява на всички нормативни актове в държавата. Всичко в телевизията се прави по Закона на обществените поръчки. За да купим 5 метра кабел, трябва да съберем оферти на 3 фирми. Частните телевизии могат да купят за една седмица камера директно от производителя, а ние правим конкурс за фирма и доставката се точи около 6 месеца. Праговете в Закона за обществените поръчки трябва да се диференцират според типа работа.

- Разредиха ли се опитите на политиците да търсят обяснения и да дават напътствия на генералния директор на БНТ?

- Политиците звънят, но не искат обяснения. Напътствия дават всички българи по принцип. В блока, в който живея, няма случай да срещна човек и той да не ми даде препоръки. Отминаха времената, когато имаше налагане на партийна цензура в БНТ. Днес проблемът е по-скоро в автоцензурата.

- Защо през годините намаля броят на желаещите да оглавят БНТ?

- Защото се разбра, че това не е лесна работа. Ако някой иска да свърши нещо тук, трябва да знае, че го чакат много труд и липса на каквото и да било лично време. Редки са дните, в които имам половин час, в който няма какво да правя.

- Какви са предимствата и недостатъците на една телевизия с 50-годишна история пред невръстните й конкуренти?

- Предимствата са опитът, мащабът, професионализмът и богатият архив. Недостатъците пак са продукт на възрастта: БНТ по-трудно и по-бавно се променя. Когато имаш минало, трудно се адаптираш към промените на телевизионния пазар.

По-лесно е да си работиш както си знаеш, отколкото да трупаш нов стрес. В Европа обществените телевизии се променят с помощта на държавата, а не чрез усилията на шепа хора.

- Кой е най-славният период на БНТ за тези 50 години? И кой е най-безпомощният?

- Много са различни периодите, за да може да се сравняват. Едно е да си единствена телевизия, друго -да си в конкуренция с още 400 частни телевизии в едно все още неро-дило се гражданско общество. Ако си вземем за максима английската поговорка, че животът започва след 50, най-славният период на БНТ тепърва предстои. Най-важното е, че следващият генерален директор ще наследи и приеме една стабилна, структурирана и подредена БНТ.

- Мечтата ви за БНТ?

- Краткосрочната ми мечта е да имаме още една национална програма в следващите две години. Новата национална програма трябва да е цифрова, това ни бавеше досега. Дългосрочната – мечтая новият генерален директор да бъде човек с много визия за нейното развитие, с много енергия, за да отстоява каузата на обществената телевизия и да знае по какъв път да я води, и с много морал.

стр. 130, 131, 132

Снимка: сп. Мениджър

сп. Мениджър | 2009-11-01

БНТ ще отбележи своята 50-годишнина с юбилеен концерт в зала 1 на НДК на 7 ноември т.г. Чрез допитване зрителите избраха кои са любимите им 50 песни от легендарния конкурс "Златният Орфей". 15 от тях ще прозвучат на живо. Това са: "Бяла тишина", "Една българска роза", "Ладо ле, Ладо", "Моя любов", "Мъжка песен", "Надежда", "Наше лято", "Нека да е лято", "Огън и дим", "Пепеляшка", "Песен моя, обич моя", "Повей, ветре", "По първи петли", "Устрем" и "Щурче". Водещ на концерта ще е Драго Драганов.
***
Иван Гарелов ще води ново телевизионно токшоу. Това обяви продуцентът на "Олд скуул" Нико Тупарев. Предаването ще съчетава политика и шоубизнес, както го правят светилата в жанра Джей Лено и Дейвид Летерман. "Когато проектът се избистри, ще го предложим на медийния пазар и ще видим коя телевизия ще го купи", каза Тупарев, който сега работи с БНТ и Нова ТВ.
***
Съветът за електронни медии е наблюдавал 67 радиопрограми и 87 телевизии през 2008 г., като е съставил 98 акта за административни нарушения на 49 оператора. Това сочи отчетът на СЕМ. Най-много са актовете за това, че рекламата не се обособява отчетливо от другите части на програмата. В бюджета на СЕМ са влезли 147 896 лв. от наложени санкции.
***
Би Би Си ще предава триизмерно Олимпийските игри в Лондон през 2012 г. Амбицията е някои от състезанията да се заснемат в 3D, като за целта ще бъдат използвани специални камери. Не е сигурно обаче дали напредъкът на техниката тогава ще даде възможност на масовия зрител да се възползва от този образ чрез домашния си телевизор.
***
Conde Nast обяви закриването на 4 свои списания заради намалели рекламни приходи. Сред тях е Gourmet, което има 68-годишна история и се счита за най-старото списание за храна в САЩ. Поради свиване на тиражите спират да излизат списанията за младоженци Modern Bride и Elegant Bride, както и Cookie. Кризата ще доведе и до съкращаване на 180 служители в Conde Nast.
***
Филмът „Капитанът" на Антония Близнакова и режисьора Григор Николов от БНТ спечели награда на международния фестивал за спортни филми "Атлант" в руския град Липецк. Лентата разказва за живота и спортния път на доскорошния капитан на националния отбор по волейбол Пламен Константинов, филмът спечели третото място в категорията "Спорт и личност", в която бяха представени 32 продукции. Преди него бяха класирани "Марадона" на Емир Кустурица и руската продукция "Човекът Иван Яригин".
***
Лондонският Evening Standard вече е безплатен вечерен всекидневник от 12 октомври т.г. Вестникът, който досега се продаваше по 50 пенса (55 евроцента), увеличава тиража си от 250 хил. на 600 хил. копия, което е и целта на новия собственик. През януари 2009 г. Evening Standard, който излиза от 182 години, беше купен за символичната 1 британска лира от руския милиардер и бивш агент на КГБ Александър Лебедев.
***
BBC News беше обявен за най-добрия новинарски Сайт от Асоциацията за он-лайн новини (Online News Association). Наградата се присъжда за отразяването в реално време на терористичните атаки в Мумбай на 26-28 ноември 2008 г. Отличието за ненадминато майсторство в онлайн журналистиката бе дадено на сайта Nytimes.com – онлайн версията на в. "Ню Йорк Таймс". Сред победителите в 13-те категории са дигиталните версии на Франс прес и "Вашингтон Пост".
***
От кризата вече се измъква най-големият издател на вестници в САЩ – Gannet Co. Това става ясно от резултатите му за второто тримесечие на 2009 г., обявени в средата на октомври. Те значително надхвърлят прогнозите, въпреки че печалбите от една акция са около два пъти по-малки, отколкото за същия период миналата година. Gannet издава 84 всекидневника и притежава 23 телевизии.
***
Washington Post обяви, че разработва нова глобална новинарска услуга с Bloomberg. Тя ще бъде на разположение на новинарските медии от началото на 2010 г. и ще предлага подбор от 120 статии с фотографии и графики от Washington Post и от Bloomberg News. На washingtonpost.com ще се поддържа и съвместна страница с бизнес новини. Цялото съдържание на вестникарския сайт ще може да се ползва безплатно от абонираните потребители на Bloomberg.
***
„Надхитри блондинките" ще гледаме
От ноември в ефира на PRO.BG. Това е игра, в която един срещу друг се изправят 50 блондинки и един мъж, които в продължение на два кръга отговарят на въпроси от всякакъв характер. Ако се справи със задачата и оцелее, играчът печели наградата. В противен случай блондинките са тези, които си разделят сумата. Провокативната игра е създадена през 2007 г. от продуцентската компания Eyeworks. За по-малко от две години форматът е реализиран в близо 20 държави, сред които Холандия, франция, Дания, Италия, Испания, Русия, Гърция и др.

стр. 128, 129

сп. Мениджър | Десислава БОШНАКОВА | 2009-11-01

Няма как да посетите всички подобни събития, нито пък е необходимо. Но няма начин и да пропуснете всичките. Защото те са важни за професията, в която се развивате, за индустрията, в която работите, организирани са от важна институция или пък просто ще срещнете важни за вас хора.

ЗАЩО ДА ХОДИМ на семинари? Този въпрос, разбира се, не ме връхлетя случайно. Това се случи, след като благодарение на възможностите на новите канали за комуникация прочетох мнения за последните няколко големи подобни събития у нас.

Когато си отворите пощата, вътре има доста покани за обучения и лекции. Всеки иска да отидете на организираното от него образователно събитие и ви уверява, че именно то ще промени вашия живот. Няма как да посетите всички подобни мероприятия, нито пък е необходимо. Но няма как и да пропуснете всичките, защото те са важни за професията, в която се развивате, за индустрията, в която работите, организирани са от важна институция или пък просто ще присъстват важни за вас хора.

Причини хиляди да отидете или да не отидете. Добре е внимателно да изберете кое ви интересува, защото времето е може би едно от малкото неща, които не можем да си купим. И не е приятно, след като сте отделили цял един ден от натоварената си работна програма, платили сте, за да присъствате, да се окаже, че не е имало никакъв смисъл от цялото това начинание. Говоря за смисъла от гледна точка на човек, организирал подобни събития, макар и не мащабни. Не е приятно след края да установиш, че има разочаровани. Тук не говоря за недоволни, а за хора, на чиито очаквания не е отговорено. Не е добра атестация да се прочетат мненията на хора, които искрено споделят, че не са научили нищо ново от "голямото" събитие, на което са били. И понеже организаторите стават все по-добри и подобри и канят все по-известни и любопитни лектори, ще се опитам да вляза в кожата на клиент и да споделя моята стратегия за участие в подобни събития. Няма гаранция, че разочарованието няма да ви сполети и вас, колкото и титулуван да е лекторът.

В повечето случаи съм склонна да се съглася с онези, които не са получили това, което са очаквали. Ще кажа обаче, че винаги има едно но… Именно това "но" трябва да ни помогне да си обясним причините за случващото се.

В нашия живот, дори и на някои да не им се иска, се налага постоянно да учим. Всеки ден научаваме нещо ново за себе си, за професията, за света, за какво ли не. И няма как да бъде иначе, защото светът се променя и за да сме адекватни, трябва и ние да се променяме и да трупаме нови знания. Много често научаването на нещо ново се свързва с посещението на семинар, конференция или друго събитие.

Малко ще се отклоня и ще ви припомня колко много деца са искали да научат урока си, като сложат учебника под възглавницата и заспят сладко-сладко. Те очакват на сутринта написаното да е влязло в главите им. Сигурно някой ден и това ще бъде възможно, но днес все още не е.

Винаги съм се учудвала, когато някой очаква да научи каквото му трябва за един ден в рамките на едно събитие, в което той е просто човек от публиката. Вероятно и вие като мен сте си дали сметка, че и гуруто на гурутата да е лектор, трудно ще научите всичко, което той знае, само от една лекция. И тук идва желанието ми да споделя с вас как успях чрез промяна на нагласата си да научавам нещо ново от всеки семинар, конференция или еднодневно обучение.

Първо, винаги отивам подготвена. Това не е задължително, но помага. Повечето известни лектори имат издадени книги и в рамките на подобни събития говорят за идеи и концепции, които са споделили с нас в написаното в тях. Ако сте подготвени, ще знаете за какво ще говорят и какво може да чуете. Благодарение на социалните медии може дори да изгледате някоя видеолекция на този човек и да добиете още по-точна представа за това, което ви очаква. Второ, никога не смятам, че за един ден ще се случи чудо. По-скоро приемам подобни събития като начин да си сверя часовника. Така на практика винаги ми е интересно, защото слушам внимателно и търся онова, което знам, онова, което съм разбрала сама, и си отбелязвам какво съм пропуснала.

Трето, приемам подобни събития като уникален шанс да поддържам и развивам мрежата си от контакти с колеги и партньори. Споменавам този факт на трето място, но ако искате винаги да ви е приятно на подобни събития, трябва да се съсредоточите върху него. Важно е да присъствате, за да ви видят другите. Както и вие да ги видите. Важно е да присъствате, защото освен лекции има и паузи, където се запознавате с нови хора, срещате се с колеги, обменяте мнения, идеи и какво ли още не. Така че няма причина да се откажете от следващата голяма конференция, широко рекламиран семинар или друго образователно събитие. Просто отделете достатъчно време и подходете към участието си в него като към конкурс за спечелване на нов клиент. Помислете доколко темата на събитието е свързана с вашата работа. Дори и да не е, може да е по тема, която ви е интересна, или да е нещо, в което смятате да навлезете. Тогава е повече от задължително да сте на събитието, защото там се събира гилдията и може да видите кой кой е в новото ви поприще. След като сте преценили, че трябва да отидете, спрете се и си кажете сами на себе си каква е целта на вашето участие. И ако искате да научите тънкостите на даден занаят, се откажете от еднодневния семинар – по-скоро потърсете по-дълъг курс, литература и места, където наистина ще придобиете знания и умения. Така че ако сте решили, че ще участвате, последвайте съвета ми и се подгответе. Но все пак не мислете много дълго, защото повечето големи събития имат по-изгодна такса за участие, ако се запишете и платите по-отрано.

Поставете си реалистични цели. Много често те са свързани с изграждане на вашата мрежа от контакти, запознаване с ключови фигури от дадена сфера и най-важното – списък с идеи, които да приложите в работата си. Този списък е може би най-важната полза на всеки от нас от участието в семинари, конференции и обучения. За да можем обаче да изготвим ценен списък с идеи, трябва да отидем подготвени. Е, забравих и още нещо. Личната среща с лектора. Можеш да прочетеш книгата му, да гледаш филмче с него, но не всеки ден може да го чуеш на живо. А и защо не да получиш ценен автограф. Вместо край ще ви кажа, че ако всичко това е свързано и с пътуване в страната или в чужбина, моят съвет е изобщо да не се замисляте, стига да имате време.

стр. 108, 109

сп. Мениджър | Цветелина ПЕТРОВА, Захарина ВЕЦЕВА | 2009-11-01

ОТЛЕПИ ЛИ СЕ рекламният пазар от дъното? Премина ли лошият пик, или ни очакват нови трудни месеци? Кога да очакваме съживяване? Вероятно много трудно някой ще даде точна прогноза. Но сега, когато и малки, и големи рекламодатели планират своите маркетинг активности, тези въпроси са особено актуални. "Мениджър" ви предлага професионалното мнение на трима рекламисти – управители на големи агенции -Катерина Буюклиева от Initiative Media Club, Ненад Лозович от New Moment New Ideas Group и Николай Неделчев от Publicis MARC Group.

НЕНАД ЛОЗОВИЧ: КОМПАНИИТЕ ИМАТ НУЖДА ОТ ПО-ЕФЕКТИВНА КОМУНИКАЦИЯ С ПОТРЕБИТЕЛИТЕ СРЕЩУ ПО-МАЛКО ПАРИ

ТОВА СА ВЪПРОСИ за1 милион долара. Рекламата е функция на пазара, така че това, което се случва с икономиката, пряко засяга нашата индустрия. Август беше по-труден, усети се известен спад, което е съвсем логично, тъй като повечето компании в момента действат по-предпазливо и ако се налага да икономисват разходи, те го правят през традиционно по-слабите за бизнеса месеци. Що се отнася до края на годината, прогнозите сочат сериозен ръст на безработицата. За някои индустрии ще бъде тежко – особено за автомобилната, банковия сектор, строителството. Очакват се съкращения и в държавната администрация. Доста хора ще останат без доходи и следователно ще правят по-малко покупки. Това неминуемо ще рефлектира върху инвестициите в реклама. Смятам, че януари и февруари ще бъдат сходни на август. Ако компаниите са принудени да оптимизират разходите си, значи ще харчат по-предпазливо за реклама. Положителната страна на всяка криза е, че предизвиква въображението и стимулира иновациите. Компаниите имат нужда от по-ефективна комуникация с потребителите срещу по-малко пари. Така че хората, които работят в рекламата, ще трябва да започнат да мислят различно. Кризата дава възможност на новаторските идеи да се отличат. Клиентите ще имат нужда от такива идеи и ние трябва да им ги предложим.

***

НЕНАД ЛОЗОВИЧ е управляващ партньор в New Moment New Ideas Group. Дейността на групата обхваща както традиционния комуникационен микс от реклама, PR, събития, директен маркетинг, интернет маркетинг, така и комуникация чрез нови медии и нови идеи – изкуство, списания, фестивали. Под ръководството на Ненад Лозович New Moment New Ideas печели над 100 награди от рекламни фестивали в България и Югоизточна Европа. Пет пъти в рамките на фестивала ФАРА New Moment New Ideas е обявявана за рекламна агенция на годината. Обявена е и за рекламна агенция на десетилетието.

КАТЕРИНА БУЮКЛИЕВА: САМО ПРИ ИЗМЕРИМИ МЕДИЙНИ РЕЗУЛТАТИ ИНВЕСТИЦИИТЕ В РЕКЛАМА ЩЕ СА ИНВЕСТИЦИЯ, А НЕ РАЗХОД

РЕКЛАМНИЯТ ПАЗАР Е динамична величина, която не е механичен сбор от активностите на много голям брой рекламодатели в много на брой комуникационни канали. Всеки от участниците търси най-правилните решения за своя бизнес, за да достигне поставените бизнес цели. В години на криза се убеждаваме, че нестандартното мислене допринася много за постигане на добри резултати в трудни условия. Като цяло в България поведението на рекламодателите през изминаващата вече 2009 г. е по-скоро консервативно. Имаме усещане, че интерактивните медии набират скорост, но за голямо съжаление няма измерими показатели, няма метрика (за разлика от телевизионния, печатния и радиопазар), която да подпомогне оценката на онлайн инвестициите в реклама. В тази посока са очакванията ми за следващата година. Надявам се най-после медиите да прогледнат и да осъзнаят силата на качествената медия метрика. Само при измерими медийни резултати инвестициите в реклама ще са инвестиция, а не разход. Това определено ще повиши и доверието в медиите, ще подпомогне решенията на рекламодателите. През 2010 г. очаквам стабилизиране на рекламния пазар и повишен интерес към цялостните комуникационни решения, не просто кампания, а поредица от взаимосвързани рекламни действия. Сигурна съм, че следващите няколко години ще бъдат много силни от гледна точка на професионално израстване на всички специалисти, ангажирани в рекламния сектор.

***

КАТЕРИНА БУЮКЛИЕВА е управител на Initiative Media Club от 1998 г., но е част от екипа от самото създаване на агенцията през 1995 г. (в началото като медия директор, а от 1996 г. като зам.-управител). От 1996 г. агенцията е асоцииран партньор на международната верига Initiative Media Worldwide. Катерина е завършила немска езикова гимназия в София и е дипломиран инженер от Техническия университет. Има магистърска степен по маркетинг мениджмънт от TU Braunschweig. Специализирала е strategic management в Economic University of Vienna, Австрия.

НИКОЛАЙ НЕДЕЛЧЕВ: ОТ АПРИЛ ЩЕ ЗАПОЧНЕ ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ПАЗАРА ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА 2009 г. е по-оптимистична от първата. Има оживление, повече конкурси, забелязват се повече оптимизъм и желание да се инвестира в маркетингови комуникации. Предполагам, и при колегите е подобно положението. Според мен началото на 2010 г. ще бъде тежко, както бе и през тази година. Надявам се, че от второто тримесечие на следващата година (април-май) ще започне да се формира една положителна тенденция на ръст в дейността, която да бележи и трайното възстановяване на маркетинговия пазар.

***

НИКОЛАЙ НЕДЕЛЧЕВ е управител на Publicis MARC Group. Роден е в Пловдив, където завършва английската гимназия. Висше образование получава в УНСС, специалност международни отношения. Преди да основе Publicis MARC Group през 1995 г., работи в Apple.

стр. 100, 102

сп. Мениджър | Захарина ВЕЦЕВА | 2009-11-01

И в него има строги линии, по които той се движи. Ако се опиташ да излезеш от стандартите, оставяш впечатлението на несериозен глупак и аматьор

ДИМИТЪР КОВАЧЕВ, по-известен като Фънки, е завършил Консерваторията със специалност бас и контрабас. Откакто се помни, е музикант и не е спирал да свири. Някои от групите му са Alien Industry, Turbo, в момента репетира с "Черно фередже". След години работа в цяла Скандинавия, Холандия, Англия през 1991 г. основава "София Мюзик Ентерпрайсис" заедно с Иван Несторов-Амебата. Първият концерт, който правят, е на немската група SODOM. За времето си това е нещо невиждано в България. За 18 години "София Мюзик Ентерпрайсис" вече е организирала повече от 400 концерта. Едни от най-запомнящите се гостувания са на музиканти от ранга на Scorpions, Metallica, Nazareth, Iron Maiden, Whitesnake, Кайли Миноуг, Стинг и още много други.

"Лепкаво и сладко" беше лятото в София. Мадона премина с едноименното си турне през нашата столица и превърна България в притегателно място за почитателите на певицата у нас и сред съседите ни. Събитието на годината за меломаните беше денят, в който кралицата на попа разтърси българската музикална сцена. Най-големият концерт, правен някога у нас, е изисквал година подготовка, 80 тира техника и много професионализъм. За подобни концерти и предизвикателствата в тази работа, когато се намираш в кофти за шоубизнес част на света, разказва Димитър Ковачев-Фънки, шеф на "София Мюзик Ентерпрайсис". Това е компанията, която доведе Мадона в София.

- Господин Ковачев, трудно ли е човек да доведе Мадона в България?

- Много е трудно, да не кажа невъзможно. Мадона е изключително висока летва и не всеки може да прави неин концерт. Тя е адски голяма звезда и поради тази причина не ние избираме нея, а тя избира кой да прави нейните концерти. Много съм щастлив, че това събитие се осъществи, защото сега вече мога да си правя устата и за по-сериозни концерти. Много е трудно с този ранг звезди. За нас този концерт беше въпрос повече на престиж и имидж, отколкото финансова печалба, финансовото изражение си го прибра Мадона.

- Какво впечатление прави тя на живо?

- Не мога да ви кажа, видях я само от десетина метра. Хората, които гледаха концерта, я гледаха по-дълго време на живо, отколкото ние, които работихме за него. За да се получи хубав концерт, ние трябва да сме отзад и да се занимаваме с организационни въпроси.

- Това ли е най-големият концерт, правен някога в България? Кой беше най-критичният момент при организацията и провеждането му?

- Да, това беше най-големият концерт, правен у нас. Най-критичният момент беше вкарването на крановете за построяването на тази огромна сцена и подредбата на тировете. 80 тира трябваше да могат да влизат, да разтоварват и да излизат от стадиона. Това са организационни работи, но са критични за провеждането на такъв грандиозен концерт.

- Вие лично с какво ще запомните концерта на Мадона?

- Ще го запомня с това, че никога не съм виждал толкова пълен този стадион. С това ще го запомня.

- България привлекателно място ли е за световни изпълнители? Кое най-много пречи в контакта с големите звезди?

- Не е привлекателна, в никакъв случай. Изпълнителите биват привлечени от финансовата страна на нещата. Това ги привлича и към България. България за тях е една отдалечена държава, която се намира в кофти за шоубизнес част на света. Визирам точно къде се намираме и кой е около нас. Ако бяхме по-близо до Чехия или Полша, шоубизнесът у нас щеше да е на съвсем друго ниво. Проблемът е в това, че имаме четири сезона, ако имахме само лято, щеше да е много по-лесно. Комуникацията ни с другите държави е лоша. Имам предвид пътища, магистрали и така нататък.
Един голям концерт, както разбрахте, е свързан със страхотен транспорт. Геройски се справихме с Мадона.

- Как избирате кого да поканите?

- Избират се артисти, които пътуват. Следим какво ни предлагат големите агенции и това кой е на път. Гледаме възможно ли е да дойде до България, да комбинираме времето и ситуацията. Нямаме много голям избор. Това не е като да отидеш на пазара, да си купиш круши или домати, тук е съвсем различно.

- Колко време се подготвя един концерт?

- Зависи от концерта, колко е голям и какви неща има да се правят. Мадона я работихме около година.

- Добър бизнес ли е импресарският? Печели ли се от организирането на концерти?

- Не бих казал. Иначе нямаше да сме такива гащници. Щяхме да сме като нашите приятели, с които започнахме заедно в този бизнес през 90-те години, в Чехия, Румъния, Полша, които
сега са милионери. Тук нещата трябва да се променят из основи. Плюс това България е много малка държава с малък пазар. Бизнесът тук е малък и сплескан.

- Кое е най-важното, за да си успешен в него – контактите, умението да общуваш, организаторските възможности или нещо друго?

- Комплексно е. Много са нещата. Хората, които работят във фирмата, начинът на работа, личните контакти. Общуването с партньорите, това как си се представил и какво впечатление си оставил у тях.

- Има ли място за импровизация в тази професия?

- Не е подходяща думата "импровизация", защото тук също има строги линии, по които този бизнес се движи. Хората знаят точно как протича една сделка и точките, по които се развива, и
няма място за отклонение. Ако се опиташ да излезеш от стандартите, оставяш впечатлението на несериозен глупак и аматьор.

- Колко души работят заедно с вас? Какви хора са и какви умения трябва да имат?

- Около 15 души са във фирмата. По време на концерти стигаме и до 1000. Най-важното е да си разбират от работата. В тази професия трябва да имаш здрави нерви, защото има много нелоялна конкуренция. Трудно е да се говори в нашата държава за нормален бизнес. По света е друго.

- Как подбирате екипа си? Какъв тип хора никога не бихте назначили?

- Винаги правим кастинг за всяко място във фирмата. Проверяваме качествата на кандидата в зависимост от позицията. Най-важното е да не е превзет глупак и да не се взема насериозно. Много сме против това.

- Има ли конкуренция във вашия бизнес? Какво трябва да правиш, за да си по-добър от другите на пазара?

- В нашия бизнес няма как да има лоялна конкуренция, тя винаги е нелоялна. Подливаме си вода постоянно. Положението е неспасяемо. Може би на Запад е по-различно, но при нас е така. А и тук да говорим за шоубизнес е несериозно. Ние гледаме да избягваме такава нелоялна конкуренция и живеем с мисълта, че за всеки има място под слънцето и не е необходимо да се превръщаме в идиоти. Поради тази причина при нас нещата вървят много постно и нормално.

- Мениджърът на концерти традиционен мениджър ли е? Трудно ни е да си ви представим със сако и вратовръзка. Това ли е единствената разлика между вас и други мениджъри, които познавате?

- Със сигурност се различавам от традиционните мениджъри, но и сферата, в която се занимавам, е различна. Във фирмата сме хора, които мразим костюми, мразим официалностите. Не обичаме всякакви такива неща, които дистанцират хората един от друг. Атмосферата в офиса ни е далеч от стандартната корпоративна култура. Няма кретени, които хвърчат нагоре-надолу с костюми, и хора, които се гледат лошо, не се следим кой кога идва на работа. Когато не потискаш хората, които работят при теб, и работата протича по нормален начин. Ние не държим на много неща, на които другите държат. Не си казваме по цял ден добър ден и здрасти, за да проявим учтивост. Нормални хора сме, които не се вземат насериозно, и вероятно има и много други разлики. Пушим, пием в офиса, което може би не е прието в строгите делови среди.

- Кое е най-важното качество, за да успее човек във вашия бизнес?

- Да живееш с музиката и да се вълнуваш от нея. Трудно е, но това е най-важното. Не трябва да си губиш времето, а да мислиш какво трябва да направиш още и как да го направиш.

- Може ли човек, без да е музикант, да е добър импресарио?

- Може би е възможно, но всички хора, които знаем по света в този бизнес, са бивши музиканти или са били много свързани с музиката. Не е желателно да си бил далеч от това, защото, за да може да разбереш естеството на работата, би трябвало по някакъв начин да си се докоснал до музиката.

- Хората във вашата професия в какво инвестират, за да развиват бизнеса? Вие в какво инвестирате?

- Ние в нищо не инвестираме. Докато хората в нормалния свят инвестират в съответните условия, които са им необходими – изграждане на подходящи зали и стадиони, арени. Но в България това е много трудно. Ние сме много малки, а на държавата май много-много не й пука за културата, особено за музикалната. Поради тази причина няма как да инвестираме. Добре е да има големи, хубави клубове и зали. Поне една зала да има в тази държава, но то и това няма. За инвестиции трябва да помисли държавата или да ни помогне на нас да инвестираме. Трябва да има нещо, което да подкрепи този бизнес, да му помогне да се развие, иначе продължаваме в девета глуха.

- Смятате ли се за успял?

- Не знам какво значи човек да е успял. Не знам какво означава тази дума. Успял ли е човек, който си е направил далаверата и по цял ден лежи? Аз не желая да съм такъв човек. Искам никога да не съм успял, иначе по-добре да налапам пистолета и да се застрелям. Искам да правим още такива големи концерти. Много ми се иска да имаме поне една хубава зала за около 15 хил. души, клуб, който да е за 1000-2000 човека.

- Кога ще имаме изпълнители, които ще могат да пълнят чужди стадиони?

- Не виждам този момент в близко бъдеще. За това трябват много пари, талант и традиции. Чак тогава може нещо да се зароди, иначе няма да стане. Хората по света си имат много таланти, има много талантливи деца, които се развиват и след това стават звезди. Румънците достигнаха до MTV, защото много отдавна се държат ръка за ръка с Франция, Италия и т.н. Те се учеха от тях тогава, когато ние бяхме зад желязната завеса и се държахме само за братския Съветски съюз. Останахме много, много далеч, като сателит, от шоубизнеса.

стр. 80, 81, 82

Снимка: сп. Мениджър